РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
8 май 2019 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Социална политика — Забрана на всяка дискриминация въз основа на възрастта — Директива 2000/78/ЕО — Изключване на професионалния опит, придобит преди навършване на 18-годишна възраст — Нов режим на възнагражденията и повишенията — Запазване на разликата в третирането — Право на ефективни правни средства за защита — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Обосновки“
По дело C‑396/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) с акт от 30 юни 2017 г., постъпил в Съда на 3 юли 2017 г., в рамките на производство по дело
Martin Leitner
срещу
Landespolizeidirektion Tirol,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, изпълняваща функцията на председател на първи състав, Aл. Арабаджиев (докладчик), E. Regan, C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 септември 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– |
за M. Leitner, от M. Riedl и V. Treber-Müller, Rechtsanwälte, |
– |
за австрийското правителство, от G. Hesse и J. Schmoll, в качеството на представители, |
– |
за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители, |
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 декември 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 |
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на членове 1, 2, 6, 9, 16 и 17 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7). |
2 |
Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Martin Leitner и Landespolizeidirektion Tirol (Дирекция на полицията за провинция Тирол, Австрия) по повод повишаването и класирането в системата на възнагражденията на жалбоподателя в главното производство. |
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2000/78
3 |
Съгласно член 1 от Директива 2000/78 нейната цел е „да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“. |
4 |
Член 2 от тази директива предвижда: „1. За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа[…] на който и да е от признаците, посочени в член 1. 2. За целите на параграф 1:
[…]“. |
5 |
Член 6 от тази директива предвижда: „1. Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:
2. Независимо от член 2 параграф 2, държавите членки могат да регламентират[, че] фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории и използването в контекст на такива схеми на критерий за възраст при статистическите изчисления не представляват дискриминация на основание възраст, като се гарантира, че това не води до дискриминация на основание пол“. |
6 |
Член 9 от същата директива е със следното съдържание: „1. Държавите членки осигуряват, че съдебните и/или административни процедури, включително, когато те считат за подходящо, и помирителни процедури, за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива са достъпни за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране, дори след като връзката, в която е извършена предявената дискриминация е прекъсната. 2. Държавите членки осигуряват, че асоциациите, организациите и други юридически лица, които имат, в съответствие с критериите, изложени от тяхното национално законодателство, законосъобразен интерес от гарантиране спазването на разпоредбите на настоящата директива могат да участват от името, или в подкрепа на тъжителя, с нейно или негово одобрение, във всяка съдебна и/или административна процедура, съществуваща за привеждането в изпълнение на задълженията по настоящата директива. 3. Параграфи 1 и 2 не накърняват националните разпоредби за ограниченията във времето за започване на дела по отношение на принципа на равно третиране“. |
7 |
Съгласно член 16 от Директива 2000/78: „Държавите членки вземат необходими мерки, за да гарантират, че:
|
8 |
Член 17 от тази директива гласи: „Държавите членки регламентират правилата за санкциите, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и предприемат всички необходими мерки да гарантират тяхното прилагане. Санкциите, които могат да включат изплащане на обезщетение на жертвата, следва да бъдат ефективни, пропорционални и [възпиращи]. Държавите членки представят тези разпоредби на Комисията най-късно до 2 декември 2003 г. и уведомяват без закъснение за всяка следваща поправка, която ги засяга“. |
Австрийското право
9 |
Запитващата юрисдикция посочва, че поради противоречието на някои разпоредби с правото на Съюза, националното законодателство в областта на възнагражденията и повишенията на държавните служители е изменяно многократно. Новият режим на възнагражденията и повишенията на тези служители, който следва от обнародваните през 2015 г. и 2016 г. законодателни изменения, е насочен към премахване по-специално на дискриминацията въз основа на възрастта, съществувала при предишния режим на възнагражденията и повишенията. |
Закона за възнагражденията на държавните служители
10 |
Член 8 от Gehaltsgesetz 1956 (Закон за заплащането от 1956 г., BGBl. 54/1956), изменен с федерален закон от 30 август 2010 г. (BGBl. I, 82/2010) (наричан по-нататък „Законът за възнагражденията на държавните служители“), предвижда в параграф 1: „Повишаването се определя в зависимост от референтна дата. Доколкото настоящият член не предвижда друго, необходимият период за повишаване във втори ранг за всяка категория труд е пет години, а за останалите рангове — две години“. |
11 |
Член 12 от Закона за възнагражденията на държавните служители гласи: „При спазване на ограниченията съгласно параграфи 4—8 референтната дата за целите на повишаването в ранг се изчислява назад във времето от деня на назначаването на база на следните периоди след 30 юни на годината, в която са или биха били налице девет приключени учебни години след постъпване в началната степен на обучение:
|
Измененият Закон за възнагражденията на държавните служители
12 |
За да отстрани дискриминацията въз основа на възрастта, констатирана от Съда в решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), и от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359), Законът за възнагражденията на държавните служители е изменен, с обратна сила, от Bundesbesoldungsreform 2015 (Федерален закон за реформата на заплатите от 2015 г., BGBl. I, 32/2015) и от Besoldungsrechtsanpassungsgesetz (Закон за реформата на заплатите от 2016 г. (BGB1 I, 104/2016) (наричан по-нататък „измененият Закон за възнагражденията на държавните служители“). |
13 |
Озаглавен „Класиране и повишаване“, член 8 от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители предвижда в параграф 1: „[…] Класирането и последващото повишаване в категория на заплащане се определя в зависимост от класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията“. |
14 |
Съгласно член 12 от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители, озаглавен „Клас прослужено време“: „(1) Класът „прослужено време“ в системата на възнагражденията включва прослужените периоди, релевантни за повишаването в по-горен ранг на заплащане, в това число и подлежащите на зачитане предходни периоди на заетост. (2) За „прослужено време“ в системата на възнагражденията се зачитат прослужените предходни периоди на заетост:
(3) Извън посочените в параграф 2 периоди, периодите на съответна професионална дейност или на съответно практическо обучение в администрация се зачитат за предходни периоди на заетост с максимална обща продължителност до десет години. […]“. |
15 |
Член 169с от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители, който се отнася до прекласирането на заварените държавни служители в новия режим на възнагражденията и повишенията, предвижда: „(1) Всички държавни служители от посочените в член 169d категории на труд и категории на заплащане, които са били на служба към 11 февруари 2015 г., се прекласират по създадената с този федерален закон нова система на възнагражденията единствено на базата на досегашната им заплата, по реда и при условията на следващите разпоредби. В зависимост от досегашната им заплата държавните служители първоначално се класират в такъв ранг на заплащане по новата система на възнагражденията, при който се запазва досегашният размер на заплатата. […] (2) Държавните служители се прекласират в новата система на възнагражденията чрез общо определяне на класа им „прослужено време“. Меродавна за общото му определяне е референтната за прекласирането сума на заплатата. Референтната сума е равна на пълния размер на заплатата без евентуалните извънредни повишения, на базата на който е изчислена индивидуалната заплата на съответния държавен служител за февруари 2015 г. (референтен месец). […] (2а) Меродавен за определянето на референтната сума е размерът на заплатата за ранга, който е бил реално определящ за изплатеното възнаграждение за референтния месец (класиране според фиша за заплатата). Това възнаграждение не подлежи на преразглеждане нито по основание, нито по размер. Последващи корекции на изплатените суми се вземат предвид при изчисляването на референтната сума само ако:
(2b) Ако реалното класиране според фиша на заплатата е на по-ниска стойност от гарантираното от закона класиране, освен ако не се извършва само временно класиране съгласно член 169d, параграф 5, то по заявление на държавните служители при изчисляване на референтната сума за прекласирането се взема предвид гарантираното от закона класиране. Гарантирано от закона класиране е всяка категория на заплащане, която е определена в съответствие с референтната дата. Референтната дата е денят, който непосредствено предхожда следните периоди, изчислени назад във времето от първия ден на референтния месец за прекласирането. Вземат се предвид:
(2c) С параграфи 2a и 2b в австрийското законодателство, което урежда статута на федералните служители и на учителите във федералните провинции, се транспонират разпоредбите на членове 2 и 6 от [Директива 2000/78] съобразно тълкуването им в решение на Съда на Европейския съюз от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005). Правилата за прекласирането на държавните служители, назначени преди влизането в сила на федералната реформа на заплащането от 2015 г., се уреждат от новата система на възнагражденията, като, от една страна, новият ранг на служителите се определя единствено въз основа на заварената заплата по старата система на възнагражденията, въпреки че тя съдържа дискриминация въз основа на възрастта на служителя, и от друга страна, последващото повишаване в по-горен ранг на заплащане занапред зависи единствено от професионалния опит, придобит след влизането в сила на реформата на системата на възнагражденията от 2015 г. (3) Класът „прослужено време“ на прекласираните държавни служители се определя от периода, който се изисква за повишаване от първи ранг на заплащане (от първия ден) до онзи ранг на заплащане за същата категория труд, за който предвидената заплата съгласно действащата към 12 февруари 2015 г. редакция е най-близка по размер до референтната сума, но по-ниска от нея. Ако референтната сума е равна на най-ниската сума за даден ранг от същата категория труд, определящ е този ранг. Всички съответни суми се закръглят до най-близкото цяло евро. (4) Определеният в параграф 3 клас „прослужено време“ в системата на възнагражденията се удължава с периода, който е изтекъл от датата на последното повишаване в по-горна категория на заплащане до изтичането на референтния месец за прекласирането, доколкото този период е приложим за повишаването. […] (6) […] Ако новото заплащане на държавния служител е по-ниско от референтната сума, до достигането на по-висок от тази сума ранг на заплащане на служителя се заплаща допълнително възнаграждение […] под формата на изравнителна добавка в размер на разликата, като добавката се отчита за целите на изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст. При сравняването на сумите се вземат предвид евентуалните добавки за клас „прослужено време“ и извънредните повишения. […] (9) За да се зачетат очакванията във връзка със следващото повишаване, извънредното повишаване или добавката за клас „прослужено време“ по старата система на възнагражденията, на служителя се заплаща допълнително възнаграждение […] под формата на изравнителна добавка, отчитана за целите на изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, от момента на достигането на преходния ранг […] […]“. |
16 |
Съгласно член 175, параграф 79, точка 3 от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители, членове 8 и 12 от този закон, в това число заглавията им, в редакцията им съгласно федералния закон за реформа на заплатите от 2015 г., обнародван в BGBl. I, 32/2015, пораждат действие „от 1 февруари 1956 г.; всички редакции на тези разпоредби, обнародвани преди 11 февруари 2015 г., не се прилагат към висящи и бъдещи производства“. |
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 |
Роденият през 1968 г. г‑н Leitner, в качеството си на полицейски служител, има статут на държавен служител в австрийската администрация. До февруари 2015 г. възнаграждението му се урежда от стария режим на възнагражденията и повишенията. Впоследствие той е прекласиран по новия режим на възнагражденията и повишенията, въведен с изменения Закон за възнагражденията на държавните служители. |
18 |
На 27 януари 2015 г. г‑н Leitner подава заявление до Дирекция на полицията за провинция Тирол за преизчисляване на референтната дата за целите на класирането му, за да се вземе предвид опитът, който е придобил преди навършването на 18-годишна възраст. Освен това той иска да му бъдат изплатени със задна дата дължимите разлики във възнаграждението |
19 |
На 30 април 2015 г. заявлението на г‑н Leitner е отхвърлено като недопустимо, по съображение че разпоредбите относно референтната дата за целите на повишаването вече не са приложими. |
20 |
Г‑н Leitner обжалва това решение пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия). На 7 ноември 2016 г. посоченият съд отменя решението на Дирекция на полицията за провинция Тирол и я задължава да се произнесе по съществото на заявлението на г‑н Leitner. |
21 |
На 9 януари 2017 г. Дирекция на полицията за провинция Тирол отхвърля заявлението, като приема, че г‑н Leitner не може да черпи права от стария режим на възнагражденията и повишенията, тъй като този режим вече не се прилага след влизането в сила с обратно действие на федералния закон за реформа на заплатите от 2015 г., приведен в действие с изменения Закон за възнагражденията на държавните служители. |
22 |
На 8 февруари 2017 г. г‑н Leitner обжалва това решение пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд). |
23 |
Този съд иска да установи дали законодателна промяна като произтичащата от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители действително слага край на всяка съществувала преди това дискриминация въз основа на възрастта. |
24 |
Посоченият съд изтъква, че доколкото прекласирането на заварените държавни служители се извършва въз основа на възнаграждение, изчислено съгласно правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията, категорията на държавните служители, чиито периоди на заетост отпреди навършването на 18-годишна възраст не се вземат предвид за целите на изчисляването на прослуженото им време, е в по-неблагоприятно положение от тази на държавните служители, чиито периоди на заетост със сходна продължителност са приключили след навършването на тази възраст. |
25 |
Същият съд отбелязва, че при изчисляване на повишаването на прекласираните държавни служители не могат да бъдат вземани предвид периодите на заетост отпреди навършването на 18 години. Държавният служител се прекласира в новия режим на възнагражденията, а оттам и правното му положение в този нов режим се извършва чрез определяне на неговия клас „прослужено време“ в системата на възнагражденията. Класът „прослужено време“ се установява въз основа на референтната сума, а именно размерът на последната заплата на държавния служител, получена при действието на стария режим на възнагражденията и повишенията. Тъй като платените възнаграждения не подлежат на преразглеждане, в рамките на контрола относно изчисляването на референтната сума е възможна единствено поправката на обикновени грешки при въвеждането на данните, използвани за целите на прекласирането. Следователно референтната сума не би могла да се счита за недискриминационно възнаграждение, дължимо въз основа на стария режим на възнагражденията и повишенията. |
26 |
Относно обосноваването на пряката разлика в третирането, запитващата юрисдикция изтъква, че доводът, изведен от съображения за финансови разходи и евентуални административни трудности, по принцип не може да обоснове неспазването на задълженията, произтичащи от забраната за дискриминация въз основа на възрастта. |
27 |
Запитващата юрисдикция добавя, че провинция Тирол, в която преди е имало дискриминационна правна уредба въз основа на възрастта, сходна с разглежданата в главното производство, след решение от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359), извършила преизчисляване на референтните дати на всички заварени държавни служители, с което прекратила дискриминацията въз основа на възрастта. |
28 |
При тези условия Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
29 |
С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, влязла в сила с обратно действие, която, за да премахне дискриминация въз основа на възрастта, предвижда прекласиране на заварените държавни служители по нов режим на възнагражденията и повишенията, при което първото класиране на тези служители се определя въз основа на последното възнаграждение, получено от тях по стария режим. |
30 |
Най-напред следва да се провери дали разглежданата национална правна уредба въвежда разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2000/78. |
31 |
В това отношение следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба „принципът за равно третиране“ означава, че няма пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива. Член 2, параграф 2, буква а) от нея уточнява, че за целите на параграф 1 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1 от тази директива. |
32 |
В главното производство категориите лица, релевантни за целите на тази съпоставка, са от една страна, заварените към момента на прекласирането държавни служители, чийто професионален опит е придобит дори само частично преди навършване на 18-годишна възраст (наричани по-нататък „ощетените от стария режим държавни служители“), и от друга страна, държавните служители, придобили опит от същото естество и със сходна продължителност, но след достигане на посочената възраст (наричани по-нататък „облагодетелстваните от стария режим държавни служители“). |
33 |
От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че с приемането на член 169с от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители австрийският законодател въвежда механизъм за прекласиране въз основа на „референтна сума“, изчислена съгласно правилата на стария режим. По-конкретно, тази „референтна сума“, която съгласно член 169с, параграф 2 от същия закон е меродавна за общото определяне на класа „прослужено време“ на държавните служители, прекласирани в ранга на заплащане, се изчислява въз основа на възнаграждението, което им е изплатено през месеца преди да бъдат прекласирани в новия режим. |
34 |
В решение от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359), обаче Съдът вече е постановил, че правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията въвеждат пряка дискриминация въз снова на възрастта по смисъла на Директива 2000/78. |
35 |
В това отношение в посоченото решение Съдът постановява, че национална правна уредба, която, за да прекрати дискриминация, основана на възрастта на държавните служители, отчита периодите на обучение и прослужено време, предхождащи навършването на 18-годишна възраст, но същевременно въвежда удължаване с три години на срока за преминаване от първи във втори ранг на всяка категория труд и всяка категория на заплащане единствено по отношение на държавни служители, жертва на посочената дискриминация, запазва пряката дискриминация въз основа на възрастта по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. |
36 |
Следва също да се отбележи, че от самия текст на член 169с, параграф 2с от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители е видно, че старият режим на възнагражденията и повишенията се базира на дискриминация въз основа на възрастта на държавните служители. |
37 |
При тези условия механизъм за прекласиране като въведения с изменения Закон за възнагражденията на държавните служители и изложен в точка 33 от настоящото решение, може да запази последиците от стария режим на възнагражденията и повишенията поради връзката, която установява между последната заплата, получена при прилагането на този режим, и класирането в новия режим на възнагражденията и повишенията. |
38 |
При това положение следва да се приеме, че член 169с от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители запазва различното третиране на ощетените от стария режим държавни служители и облагодетелстваните от него държавни служители, тъй като първите ще получават възнаграждение в размер, по-нисък от този на възнаграждението, което ще се плаща на вторите, и единствената причина за това е възрастта на първите към момента на тяхното назначаване, макар да са в сравнима ситуация (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2015 г., Unland, C‑20/13, EU:C:2015:561, т. 40). |
39 |
Ето защо след това трябва да се провери дали тази разлика в третирането въз основа на възрастта би могла да бъде обоснована съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. |
40 |
Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представляват дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и ако средствата за постигане на тези цели са подходящи и необходими. |
41 |
Съдът е постановявал многократно, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценката не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят (решение от 28 януари 2015 г., Starjakob, C‑417/13, EU:C:2015:38, т. 34 и цитираната съдебна практика). |
42 |
В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, че разглежданата в главното производство правна уредба има за цел преди всичко да въведе недискриминационен режим на възнагражденията и повишенията. Тази юрисдикция уточнява, че посочената правна уредба преследва цели, свързани с финансов неутралитет, административни икономии, зачитане на придобитите права и защита на оправданите правни очаквания. |
43 |
Що се отнася, от една страна, до целта за финансов неутралитет на разглежданата в главното производство национална уредба, следва да се припомни, че правото на Съюза допуска държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения, паралелно с политически, социални или демографски съображения, доколкото — като действат по този начин — те зачитат по-специално общия принцип за забрана на дискриминацията въз основа на възрастта. В това отношение, въпреки че бюджетни съображения могат да се намират в основата на избора на социална политика на дадена държава членка и да оказват влияние върху естеството или обхвата на мерките, които тя желае да приеме, такива съображения не могат да представляват сами по себе си законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Същото се отнася до съображенията от административен характер, които запитващата юрисдикция и австрийското правителство са посочили (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2015 г., Starjakob, C‑417/13, EU:C:2015:38, т. 36). |
44 |
Що се отнася, от една страна, до зачитането на придобитите права и защитата на оправданите правни очаквания на облагодетелстваните от стария режим държавни служители във връзка с тяхното заплащане, следва да се отбележи, че те представляват законосъобразни цели, свързани с политиката по заетостта и трудовия пазар, които в рамките на преходен период могат да обосноват запазването на предходните възнаграждения и в резултат от това — на разлика в третирането въз основа на възрастта (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2014 г., Schmitzer, C‑530/13, EU:C:2014:2359, т. 42). |
45 |
Посочените цели обаче не биха могли да обосноват мярка, която запазва окончателно, макар и само за някои лица, разликата в третирането въз основа на възрастта, която реформата, в която се вписва тази мярка, има за цел да премахне. Подобна мярка не е годна да въведе недискриминационен режим за категорията ощетени лица (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2015 г., Starjakob, C‑417/13, EU:C:2015:38, т. 39 и цитираната съдебна практика). |
46 |
В случая член 169с от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители предвижда различни механизми, за да се избегне значително намаляване на възнаграждението на прекласираните държавни служители. Сред тези механизми е плащането на допълнително възнаграждение в размер на разликата между размера на получаваната от прекласирания държавен служител нова заплата и референтната сума. Причината, поради която се предоставя допълнително възнаграждение, е че след прекласирането му в новия режим на възнагражденията и повишенията договорно наетият служител получава ранг на заплащане, при който размерът на заплатата е непосредствено под последно получаваната от него по стария режим. Сред тези механизми е и удължаване на класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията на прекласирания държавен служител от 6 на 18 месеца. |
47 |
Както обаче уточнява австрийското правителство в съдебното заседание, всички тези механизми се прилагат без разлика към всички държавни служители, прекласирани общо в новия режим на възнагражденията и повишенията, независимо дали са били ощетени от стария режим на възнагражденията и повишенията. |
48 |
При тези условия следва да се приеме, че за разлика от делата, по които са постановени решения от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005), и от 9 септември 2015 г., Unland (C‑20/13, EU:C:2015:561), в които разликата в заплащането между двете категории служители се стопила, и дори в някои случаи постепенно изчезнала, от преписката, представена на Съда по настоящото дело, не личи механизмите, предвидени от разглежданата в главното производство правна уредба, да позволяват прогресивно изравняване на заплащането на ощетените при стария режим държавни служители със заплащането на облагодетелстваните държавни служители, така че в средносрочен и дори краткосрочен план първите да се сдобият с предимствата, с които се ползват вторите. Следователно тези механизми не водят до стопяване, в рамките на определен период от време, на разликата в заплащането, съществуваща между облагодетелстваните и ощетените държавни служители. |
49 |
Така, дори разглежданата в главното производство правна уредба да е в състояние да осигури защитата на придобитите права и на оправданите правни очаквания за облагодетелстваните от стария режим държавни служители, тя не е годна да въведе недискриминационен режим за ощетените от стария режим на възнагражденията и повишенията държавни служители, при положение че по отношение на последните тя запазва окончателно дискриминацията въз основа на възрастта, въведена от стария режим. |
50 |
Видно от всички изложени по-горе съображения, на първия въпрос следва да се отговори, че членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, влязла в сила с обратно действие, която, за да премахне дискриминация въз основа на възрастта, предвижда прекласиране на заварените държавни служители по нов режим на възнагражденията и повишенията, при което първото класиране на тези служители се определя въз основа на последното възнаграждение, получено от тях по стария режим. |
По втория въпрос
51 |
Вторият въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до член 17 от Директива 2000/78. |
52 |
Следва да се припомни, че съгласно член 17 от Директива 2000/78 държавите членки регламентират правилата за санкциите, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с тази директива, и предприемат всички необходими мерки да гарантират тяхното прилагане. Санкциите, които могат да включат изплащане на обезщетение на жертвата, следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. |
53 |
От практиката на Съда е видно, че целта на този член е да задължи държавите членки да предвидят правила за санкции за всички нарушения на националните разпоредби, приети за целите на транспониране на тази директива (вж. в този смисъл решение от 25 април 2013 г., Asociația Accept, C‑81/12, EU:C:2013:275, т. 61). |
54 |
При все това от преписката, с която разполага Съдът, не личи в главното производство да става въпрос за нарушения на национални разпоредби, приети за целите на транспониране на посочената директива. |
55 |
Следователно за разрешаването на спора по главното производство не е необходимо тълкуване на член 17 от Директива 2000/78. |
56 |
В съответствие с възможността, призната в постоянната практика на Съда, и по-специално с решение от 21 септември 2017 г., Бешков (C‑171/16, EU:C:2017:710, т. 33 и цитираната съдебна практика), вторият въпрос следва да се преформулира като отнасящ се по същество до това дали член 47 от Хартата и член 9 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която в положение като разглежданото в главното производство намалява обхвата на контрола, който националните юрисдикции могат да упражняват, като изключва от него въпросите, свързани с основанието на „референтната сума“, изчислена съгласно правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията. |
57 |
В това отношение следва да се припомни, че от постоянната практика на Съда е видно, че основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, и че приложимостта на това право включва приложимостта на основните права, гарантирани от Хартата (вж. в този смисъл решение от 30 април 2014 г., Pfleger и др., C‑390/12, EU:C:2014:281, т. 33 и цитираната съдебна практика и решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 49). |
58 |
В случая от член 169с, параграф 2с от изменения Закон за възнагражденията на държавните служители е видно, че той включва прилагането в австрийското право на Директива 2000/78 по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, така че австрийският законодател е бил длъжен да съобрази основните права, гарантирани с член 47 от нея, и по-конкретно правото на лицата на ефективна съдебна защита на предоставените им от правото на Съюза възможности (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 52). |
59 |
След това уточнение трябва да се припомни, че съгласно член 47, първа алинея от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. |
60 |
За да гарантира спазването на това основно право в Съюза, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС въвежда задължение за държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. |
61 |
Правото на ефективни правни средства за защита е потвърдено и в самата Директива 2000/78, член 9 от която гласи, че държавите членки осигуряват възможност на всички лица, които считат себе си засегнати от дискриминация, да защитят правата си (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2014 г., Schmitzer, C‑530/13, EU:C:2014:2359, т. 49). |
62 |
Следователно спазването на принципа за равенство, що се отнася до лицата, които са били обект на дискриминация въз основа на възрастта, изисква да бъде гарантирана ефективна съдебна защита на правото им на равно третиране. |
63 |
В случая, както отбелязва генералният адвокат в точка 74 от своето заключение, в рамките на новия австрийски режим на възнагражденията и повишенията обхватът на материалния контрол, който компетентните национални съдилища могат да упражняват по отношение на „референтната сума“, определяща прекласирането на съответните държавни служители, е съвсем малък. Всъщност този контрол може да се отнася единствено до неточности, резултат от грешки при въвеждането на съответните данни, но не и до евентуални нарушения в основанието за изчисляване на заплатата, на която се базира тази сума, като референтната сума се определя от заплатата, която по принцип и по размер е установена при прилагане на стария режим на възнагражденията и повишенията. |
64 |
При тези условия, ако ощетен от стария режим на възнагражденията и повишенията държавен служител не може да оспори дискриминационните последици от „референтната сума“, той не е в състояние да потърси защита на всички права, които черпи от принципа на равно третиране, гарантиран от Директива 2000/78, в нарушение на член 47 от Хартата. Обстоятелството, че той може да обжалва новия режим на възнагражденията и повишенията в неговата цялост, не опровергава тази констатация. |
65 |
Така държавен служител, който е бил дискриминиран въз основа на възрастта, трябва да може да се ползва от член 2 от Директива 2000/78, за да оспори дискриминационните последици от правилата за прекласирането му в новия режим на възнагражденията и повишенията. |
66 |
С оглед на тези съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 47 от Хартата и член 9 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която в положение като разглежданото в главното производство намалява обхвата на контрола, който националните юрисдикции могат да упражняват, като изключва от него въпросите, свързани с основанието на „референтната сума“, изчислена съгласно правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията. |
По третия въпрос
67 |
С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали когато национална правна уредба като разглежданата в главното производство нарушава принципа за недопускане на дискриминация въз основа на възрастта и член 47 от Хартата, принципът за предимството на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че изисква положението на заварените държавни служители — които са били дискриминирани въз основа на възрастта при прилагането на механизма за прекласиране по новия режим на възнагражденията и повишенията — да бъде преразгледано и те да бъдат прекласирани без дискриминация по този нов режим. |
68 |
В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда националните юрисдикции следва, като вземат предвид всички норми на националното право и приложат признатите от последното методи за тълкуване, да преценят дали и до каква степен национална разпоредба може да се тълкува в съответствие с Директива 2000/78, без да извършат тълкуване contra legem на тази национална разпоредба (решение от 22 януари 2019 г., Cresco Investigation, C‑193/17, EU:C:2019:43, т. 74). |
69 |
Ако е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена в съответствие с изискванията на тази директива, е необходимо също така да се припомни, че съгласно принципа на предимството на правото на Съюза, от който се ползва и принципът на недопускане на дискриминация, основана на възраст, национална правна уредба, която влиза в приложното поле на правото на Съюза и е в противоречие с него, не трябва да се прилага (решение от 19 юни 2014 г., Specht и др., C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 89). |
70 |
Също от постоянната практика на Съда следва, че когато се установи дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията ощетени лица се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория. По този начин ощетените лица трябва да бъдат поставени в същото положение като лицата, които се ползват от съответното предимство (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2019 г., Cresco Investigation, C‑193/17, EU:C:2019:43, т. 79 и цитираната съдебна практика). |
71 |
В тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по отношение на категорията ощетени лица същия режим като този, от който се ползват лицата от другата категория. Той има това задължение независимо дали във вътрешното право са налице разпоредби, които му дават компетентност да направи това (решение от 22 януари 2019 г., Cresco Investigation, C‑193/17, EU:C:2019:43, т. 80 и цитираната съдебна практика). |
72 |
До прилагане на това разрешение обаче се стига единствено при наличието на валидна референтна система (решение от 22 януари 2019 г., Cresco Investigation, C‑193/17, EU:C:2019:43, т. 81 и цитираната съдебна практика). |
73 |
В случая, от една страна, трябва да се припомни в контекста на първия въпрос, че в решение от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359), Съдът вече е постановил, че правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията, и по-конкретно тези, които, за да прекратят дискриминация, основана на възрастта на държавните служители, отчитат периодите на обучение и прослужено време, предхождащи навършването на 18-годишна възраст, но същевременно въвеждат удължаване с три години на срока за преминаване от първи във втори ранг на всяка категория труд и всяка категория на заплащане единствено по отношение на държавни служители, жертва на посочената дискриминация, запазват пряката дискриминация въз основа на възрастта по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. |
74 |
От друга страна, правилата на режима на възнагражденията и повишенията, приложими за облагодетелстваните държавни служители, биха позволили на ощетените държавни служители да бъдат повишени в ранговете без никаква дискриминация. |
75 |
При това положение, докато не бъдат приети мерки за възстановяване на равното третиране, възстановяването на това третиране в случай като разглеждания в главното производство означава на ощетените от стария режим на възнагражденията и повишенията държавни служители да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните от този режим държавни служители, що се отнася както до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, така и до повишаването в системата на възнагражденията (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2015 г., Starjakob, C‑417/13, EU:C:2015:38, т. 48). |
76 |
От това следва и че ощетеният от стария режим на възнагражденията и повишенията държавен служител има право да получи от своя работодател компенсация в размер на разликата между възнаграждението, което съответният държавен служител е трябвало да получи, ако не е бил третиран дискриминационно, и реално полученото от него възнаграждение. |
77 |
Следва да се припомни, че съображенията в точки 75 и 76 от настоящото решение са в сила само докато националният законодател приеме мерки, които възстановяват равното третиране (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2019 г., Cresco Investigation, C‑193/17, EU:C:2019:43, т. 87). |
78 |
Всъщност трябва да се приеме, че съгласно член 16 от Директива 2000/78 държавите членки имат задължението да отменят всички законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа на равно третиране, но този член все пак не ги задължава да приемат определени мерки в случай на нарушение на забраната за дискриминация, а им оставя възможност свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, която преследва, това, което им се струва най-подходящо в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат (решение от 22 януари 2019 г., Cresco Investigation, C‑193/17, EU:C:2019:43, т. 88). |
79 |
С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че ако националните разпоредби не могат да се тълкуват в съответствие с Директива 2000/78, националната юрисдикция е длъжна да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от тази директива, и да гарантира пълното ѝ действие, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, които ѝ противоречи. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че след като е била констатирана дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и докато не бъдат приети мерки за възстановяване на равното третиране, възстановяването на това третиране в случай като разглеждания в главното производство означава на ощетените от стария режим на възнагражденията и повишенията държавни служители да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните от този режим държавни служители, що се отнася както до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, така и до повишаването в системата на възнагражденията, и следователно на дискриминираните държавни служители да се предостави финансова компенсация в размер на разликата между възнаграждението, което съответният държавен служител е трябвало да получи, ако не е бил третиран дискриминационно, и реално полученото от него възнаграждение. |
По четвъртия въпрос
80 |
Предвид отговора на първия и втория въпрос на четвъртия въпрос не следва да се отговоря. |
По съдебните разноски
81 |
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: |
|
|
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: немски.