–

за Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, от M. Pomares Caballero, abogado,

–

за Industrial Quesera Cuquerella SL и M. Cuquerella Montagud, от J. A. Vallejo Fernández, F. Pérez Álvarez и J. Pérez Itarte, abogados,

–

за испанското правителство, от A. Rubio González и V. Ester Casas, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann и J. Techert, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от D. Colas, S. Horrenberger, A.‑L. Desjonquères и C. Mosser, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от I. Galindo Martín, D. Bianchi и I. Naglis, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego (Фондация за управление на защитено наименование за произход „queso manchego“, Испания) (наричана по-нататък „Фондация Queso Manchego“) и Industrial Quesera Cuquerella SL (наричано по-нататък „IQC) и г‑н Juan Ramón Cuquerella Montagud, по повод по-специално използването от IQC на етикети за идентифициране и предлагане на пазара на сирена, които не са обхванати от защитеното наименование за произход (ЗНП) „queso manchego“.

3

Съображения 4 и 6 от Регламент № 510/2006 гласят:

[…]

4

Член 2, параграф 1, буква а) от този регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент:

5

Член 13, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Правната закрила на регистрирани имена обхваща забрана за:

[…]

[…]“.

6

Член 14, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Когато едно наименование за произход или географско указание е регистрирано в съответствие с настоящия регламент, заявка за регистрация на търговска марка, съответстваща на една от ситуациите, посочени в член 13, и която се отнася за същия клас продукт, ще бъде отказана, при условие че заявката за регистрация на търговската марка е била подадена след датата на подаване на заявка за регистрация до [Европейската] комисия.

Търговски марки, регистрирани в нарушение на първата алинея, се заличават“.

7

Фондация Queso Manchego отговаря за управлението и закрилата на ЗНП „queso manchego“. В това си качество тя предявява иск срещу ответниците в главното производство пред първоинстанционната испанска юрисдикция, с която иска да се установи, че етикетите, използвани от IQC за идентифициране и предлагане на пазара на сирената „Adarga de Oro“, „Super Rocinante“ и „Rocinante“, които не са обхванати от ЗНП „queso manchego“, както и използването на термините „Quesos Rocinante“ предполага нарушение на ЗНП „queso manchego“, доколкото тези етикети и термини представляват незаконосъобразно пресъздаване на посоченото ЗНП по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

8

Първоинстанционната испанска юрисдикция отхвърля иска с мотива, че използваните от IQC знаци и означения при предлагането на сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, нямат никакво визуално или фонетично сходство със ЗНП „queso manchego“ или „Mancha“ и че използването на знаци като наименованието „Rocinante“ или образа на литературния герой дон Кихот де ла Манча пресъздава областта Ла Манча (Испания), а не сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

9

Фондация Queso Manchego подава жалба срещу това решение пред Audiencia Provincial de Albacete (Областен съд Албасете, Испания), който с решение от 28 октомври 2014 г. потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство. Посочената юрисдикция приема, че използването по отношение на предлаганите на пазара от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, на пейзажи от Ла Манча и типични изображения за Ла Манча на етикетите на тези сирена навежда потребителя на мисълта за района Ла Манча, а не непременно за сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

10

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).

11

В преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Върховен съд) излага редица съображения от фактическо естество.

12

На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че думата „manchego“, използвана в производството на ЗНП „queso manchego“, е прилагателното, което на испански език определя лицата и стоките, произхождащи от района Ла Манча. На следващо място, тя отбелязва, че ЗНП „queso manchego“ обхваща сирената, произведени в района на Ла Манча от овче мляко при спазване на традиционни условия на производство, обработка и период на зреене, съдържащи се в спецификацията на това ЗНП.

13

Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че основната част от действието на романа на Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, се развива в района Ла Манча. Всъщност този герой е описан от запитващата юрисдикция като притежаващ определени физически характеристики и облекло, сходни с тези на персонажа от фигуративното изображение, поставено на етикета на сиренето „Adarga de Oro“. В това отношение думата „adarga (малък кожен щит“) е архаизъм и се използва в романа за обозначаване на използвания от Дон Кихот де ла Манча щит. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че едно от наименованията, използвани от IQC за някои от сирената ѝ, съответства на наименованието на коня на Дон Кихот — Росинант („Rocinante“). Вятърните мелници, срещу които се бори Дон Кихот, са характерен елемент от пейзажа на Ла Манча. На някои от етикетите на произвежданите от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, и на някои изображения, качени на интернет сайта на IQC, съдържащи елементи на реклама на необхванатите от посоченото ЗНП сирена има пейзажи с вятърни мелници и овце.

14

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.

16

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 май 2018 г., Industrias Químicas del Vallés, C‑325/16, EU:C:2018:326, т. 27, и от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 27).

17

На първо място, от текста на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 следва, че тази разпоредба предвижда закрила на регистрираните наименования срещу всяко пресъздаване дори когато е посочен истинският произход на продукта или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“ или подобни.

18

Подобна формулировка може да се разбира не само като препращаща към термини, с които може да бъде пресъздадено регистрирано наименование, но и към всеки фигуративен знак, който може да извика в съзнанието на потребителя представа за стоките, ползващи се с това наименование. В това отношение използването на думата „всяко“ отразява волята на законодателя на Европейския съюз да защити регистрираните наименования, като предвижда, че пресъздаването се осъществява чрез словен елемент или фигуративен знак.

19

Несъмнено Съдът е постановил, че понятието „пресъздаване“ обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от регистрирано наименование, така че образът, който потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от разглежданото наименование стока (вж. по аналогия решение от 4 март 1999 г., Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola, C‑87/97, EU:C:1999:115, т. 25).

20

Съдът посочва също че определящ критерий за определянето на понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 2008 г., стр. 16) е дали онова, което потребителят пряко си представя, когато срещне спорно наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока (решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 51).

21

Макар обаче съдебната практика, цитирана в точки 19 и 20 от настоящото решение, да се отнася до наименования на стоки, а не на фигуративни знаци, все пак може да се направи извод, както отбелязва генералният адвокат в точка 24 от своето заключение, че решаващ критерий за установяване дали даден елемент пресъздава регистрирано наименование по смисъла на член 13, параграф 1 буква б) от Регламент № 510/2006 е дали този елемент може да предизвика в съзнанието на потребителя образ, който е пряко свързан със стоката, ползваща с въпросното наименование.

22

Ето защо по принцип не може да се изключи възможността фигуративни знаци да бъдат годни да извикват в съзнанието на потребителя образи, които пряко са свързани със стоките, ползващи се с регистрирано наименование поради тяхната концептуална близост с подобно наименование.

23

На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва понятието „пресъздаване“, не може да се допусне, както поддържа Комисията, че пресъздаването на регистрирано наименование чрез фигуративни знаци може да се преценява само с оглед на член 13, параграф 1, буква в) от Регламент № 510/2006.

24

Всъщност, от една страна, следва да се констатира, че самият текст на член 13, параграф 1, буква б) от посочения регламент не ограничава обхвата на тази разпоредба само до наименованията на стоките, обхванати от тях. Напротив, както отбелязва генералният адвокат в точка 28 от заключението си, посочената разпоредба предвижда защита срещу „всяко“ пресъздаване, дори ако защитеното наименование е придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“, поставен на опаковката на съответния продукт.

25

От друга страна, както отбелязва Комисията, вярно е, че в решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association (C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 65), Съдът е констатирал, че член 16 от Регламент № 110/2008, чийто текст е подобен на член 13 от Регламент № 510/2006, съдържа степенувано изброяване на забранени деяния.

26

Следователно обстоятелството, че член 13, параграф 1, буква в) от този регламент се отнася до съвсем различно указание, фигуриращо върху вътрешната или външната опаковка, рекламните материали или документите, отнасящи се до съответния продукт, не позволява да се приеме, че единствено тази разпоредба не допуска използването на фигуративни знаци, които нарушават регистрирани наименования.

27

В действителност, както подчертава генералният адвокат в точка 33 от заключението си, посоченото от Съда степенувано изброяване се отнася до естеството на забранените деяния, а именно, що се отнася до член 13, параграф 1, буква в) от посочения регламент, до невярна или заблуждаваща информация относно източника, произхода, естеството или съществените качества на продукта, а не на елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се определи наличието на такава невярна или заблуждаваща информация.

28

Ето защо контекстуалното тълкуване на член 13, параграф 1 буква б) от Регламент № 510/2006 потвърждава тълкуването, което следва от изложения в точка 22 от настоящото решение текст.

29

На трето място, следва да се констатира, че съгласно съображения 4 и 6 от Регламент № 510/2006 същият има по-специално за цел да гарантира, че потребителят трябва да получи ясна, кратка и достоверна информация относно точния произход на продукта.

30

Подобна цел обаче е гарантирана по по-подходящ начин, когато регистрираното наименование не може да бъде предмет на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от този регламент чрез фигуративни знаци.

31

На последно място, е важно да се подчертае, че запитващата юрисдикция следва да прецени конкретно дали фигуративни знаци като разглежданите в главното производство могат да извикат пряко в съзнанието на потребителя спомен за продуктите, ползващи се с регистрираното наименование.

32

Следователно на първия въпрос следва да се отговори, член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.

33

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от това наименование.

34

В самото начало следва да се установи, че текстът на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 не предвижда никакво изключение за производител, установен в географския район, съответстващ на ЗНП и чиито продукти, които не са защитени от това ЗНП, но са сходни или сравними със защитените с това наименование.

35

Следва да се отбележи, че подобно изключване би довело до даване на разрешение на производител да използва фигуративни знаци, които пресъздават географския район, чието име е част от наименование за произход, обхващащо продукт, идентичен или сходен на този на въпросния производител, и следователно да се възползва по неправомерен начин от репутацията на това наименование.

36

Ето защо в положение като разглежданото в главното производство фактът, че производител на стоки, сходни или сравними със защитените от наименование за произход, е установен в географска област, свързана с това наименование, не може да го изключи от приложното поле на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

37

На следващо място, макар запитващата юрисдикция да е компетентна да прецени дали използването на фигуративни знаци от производител, когато тези знаци пресъздават географски район, чието име е част от наименование за произход за продукти, идентични или сходни на обхванатите от това наименование, представлява пресъздаване на регистрирано наименование по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от посочения регламент, когато се произнася по преюдициално запитване, Съдът може при необходимост да даде пояснения с цел да насочи националната юрисдикция при нейното решение (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Severi, C‑446/07, EU:C:2009:530, т. 60).

38

При това националната юрисдикция следва да се основе главно на предполагаемата реакция на потребителя, тъй като от съществено значение е последният да направи връзка между спорните понятия, в случая фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, чието име е част от наименование за произход, и регистрираното наименование (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla, C‑75/15, EU:C:2016:35, т. 22).

39

В това отношение тя трябва да прецени дали връзката между тези елементи и регистрираното наименование е достатъчно пряка и недвусмислена, така че в тяхно присъствие потребителят главно да извиква в съзнанието си това наименование (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 53 и 54).

40

Следователно запитващата юрисдикция следва да установи дали съществува достатъчно пряка и недвусмислена концептуална близост между разглежданите в главното производство фигуративни знаци и ЗНП „queso manchego“, което съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006 препраща към географския район, с който е свързано, а именно Ла Манча (Испания).

41

В случая запитващата юрисдикция трябва да се увери, че разглежданите в главното производство фигуративни знаци, по-специално изображения на персонаж, приличащ на Дон Кихот де ла Манча, мършав кон и пейзажи с вятърни мелници и овце, могат да създадат концептуална близост със ЗНП „queso manchego“, така че в съзнанието на потребителя да се предизвика образ, който е пряко свързан с наименованието на стоката, ползваща се с това ЗНП.

42

В това отношение следва, че запитващата юрисдикция трябва да прецени дали е необходимо, както посочва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, да вземе предвид съвкупно всички фигуративни и словни знаци, които са поставени върху разглежданите в главното производство продукти, за да направи цялостна проверка, която да вземе предвид всички елементи с пресъздаващ потенциал.

43

С оглед на гореизложеното член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от него.

44

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители или само до потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование, и в която предимно се консумира продуктът.

45

Преди всичко, що се отнася до тълкуването на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, чийто текст е подобен на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, Съдът е постановил, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 56).

46

Съдът е уточнил също че обстоятелството, че спорното наименование по делото в основата на решението, цитирано в предходната точка, препраща към място на производство, известно на потребителите в държавата членка, в която то се произвежда, не е релевантно за преценката на понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, тъй като тази разпоредба защитава регистрираните географски указания срещу всяко „пресъздаване“ на цялата територия на Съюза и с оглед на необходимостта да се гарантира ефективна и единна защита на посочените указания на тази територия, последната се отнася до всички потребители на тази територия (вж. по аналогия решения от 21 януари 2016 г., Viiniverla, C‑75/15, EU:C:2016:35, т. 27 и 28, и решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 59).

47

От гореизложеното следва, че понятието за среден европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, трябва да се тълкува по начин, който да гарантира ефективна и единна защита на регистрираните наименования срещу всякакво пресъздаване на цялата територия на Съюза.

48

Следователно, както подчертава генералният адвокат в точка 51 от заключението си, макар ефективната и единна закрила на регистрираните наименования да изисква да не се вземат предвид обстоятелства, които могат да изключат наличието на пресъздаване единствено за потребителите в дадена държава членка, това изискване не предполага, че пресъздаване, преценено по отношение на потребителите на една държава членка, е недостатъчно, за да се задейства закрилата, предвидена в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

49

Ето защо запитващата юрисдикция трябва да прецени дали словните и фигуративните елементи, отнасящи се до разглежданата в главното производство стока, произведена или предимно консумирана в Испания, извикват в съзнанието на потребителите от тази държава членка представата за регистрирано наименование, което в такъв случай трябва да бъде защитено срещу това пресъздаване, което би се осъществило на цялата територия на Съюза.

50

Следователно на третия въпрос следва да се отговори, че понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители, включително потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование и в която предимно се консумира продуктът.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: