–

за г‑жа Sciotto, от F. Andretta, M. Speranza, V. De Michele и S. Galleano, avvocati,

–

за Fondazione Teatro dell’Opera di Roma, от D. De Feo, M. Marazza и M. Marazza, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Albenzio, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от M. van Beek и G. Gattinara, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (OВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са г‑жа Martina Sciotto и Fondazione Teatro dell’Opera di Roma, по повод искането на г‑жа Sciotto нейните срочни трудови договори, сключени последователно за дейности, извършени между 2007 г. и 2011 г., да се преквалифицират в трудово правоотношение с неопределена продължителност.

3

Съгласно член 1 от Директива 1999/70 тя цели „да въведе в действие [рамковото споразумение], сключено между общите междуотраслови организации (CES, UNICE и CEEP)“.

4

Втора и трета алинея от преамбюла на Рамковото споразумение гласят следното:

„Страните по настоящото споразумение приемат, че договори с неопределена продължителност са и ще продължават да бъдат общата форма на трудово правоотношение между работодатели и работници. Те също приемат, че срочните трудови договори отговарят, в определени обстоятелства, на нуждите и на работодателите и на работниците.

Настоящото споразумение определя общите принципи и минималните изисквания, свързани със срочната работа, приемайки, че тяхното детайлно приложение трябва да отчита реалностите на специфичните национални, секторни и сезонни ситуации. То илюстрира желанието на социалните партньори да създадат обща рамка за осигуряване на равно третиране на работниците на срочен трудов договор, като ги закриля срещу дискриминация и за използване на срочните трудови договори на база, приемлива за работодателите и работниците“.

5

Точки 6—8 и 10 от общите положения на Рамковото споразумение имат следното съдържание:

[…]

6

Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение то има за цел, от една страна, да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране на прилагането на принципа на недискриминация и от друга страна, да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

7

Клауза 2 от Рамковото споразумение е озаглавена „Приложно поле“ и в точка 1 предвижда следното:

„Настоящото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение[,] определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“.

8

Клауза 3 от Рамковото споразумение е озаглавена „Определения“ и гласи:

9

Клауза 4 от Рамковото споразумение е озаглавена „Принцип на недискриминация“ и в точка 1 предвижда следното:

„По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор [в сходно положение], само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини“.

10

Клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение, озаглавена „Мерки за предотвратяване на злоупотребата“, гласи:

„За да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, държавите членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практика, и/или социалните партньори, когато няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребата, въвеждат, по начин, който отчита [нуждите на] специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:

11

Член 3 от legge n. 426 — Provvedimenti straordinari a sostegno delle attività musicali (Закон № 426 за приемане на извънредни мерки за подпомагане на музикалните дейности) от 22 юли 1977 г. (GURI, бр. 206 от 28 юли 1977 г.) забранява „подновяванията на трудови правоотношения, които на основание законови или договорни разпоредби водят до преобразуването на срочните трудови договори в трудови договори за неопределено време“, като нарушаването на тази забрана е основание за нищожност.

12

Член 1 от decreto legislativo n. 368 — Attuazione della direttiva 1999/70/CE relativa all’accordo quadro sul lavoro a tempo determinato concluso dall’UNICE, dal CEEP e dal CES (Законодателен декрет № 368 за транспониране на Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) от 6 септември 2001 г. (GURI, бр. 235 от 9 октомври 2001 г.), в редакцията, приложима към момента на осъществяване на фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 368/2001“), предвижда в параграф 01, че трудовият договор за неопределено време на заето лице е общата форма на трудово правоотношение, по-нататък, в параграф 1 — че може да се определи срок по причини от технически, производствен или организационен характер или с цел заместване на работници или служители, а в параграф 2 — че тези причини трябва да са предвидени в писмена форма.

13

Член 4 от Законодателен декрет № 368/2001 предвижда, че със съгласието на работника срочен трудов договор може да бъде продължен само ако първоначално определеният срок на договора е под три години. Продължаването е допустимо само веднъж, и то при условие че се налага от обективни причини и се отнася за същата дейност. Тежестта на доказване на обективните причини е за работодателя.

14

Съгласно член 5 от Законодателен декрет № 368/2001, когато в резултат на последователни договори трудовото правоотношение надхвърли общо 36 месеца, то се счита за трудово правоотношение за неопределено време.

15

Съгласно член 11, параграф 4 от Законодателен декрет № 368/2001 разпоредбите на членове 4 и 5 от него не се прилагат спрямо творческия и техническия персонал на звукозаписните фондации.

16

Член 3, параграф 6 от decreto-legge n. 64 — recante disposizioni urgenti in materia di spettacolo e attività culturali (Декрет-закон № 64 за приемане на неотложни разпоредби в областта на сценичните изкуства и културната дейност) от 30 април 2010 г. (GURI, бр. 100 от 30 април 2010 г.), преобразуван с измененията в закон посредством legge n. 100 (Закон № 100) от 29 юни 2010 г. (GURI, бр. 150 от 30 юни 2010 г., p. 2), от една страна предвижда, че член 3, параграфи 4 и 5 от Закон № 426 от 22 юли 1977 г. за приемане на извънредни мерки за подпомагане на музикалните дейности продължава да се прилага по отношение на оперно-филхармоничните фондации независимо от преобразуването им в частноправни субекти и от друга страна, че разпоредбите на член 1, параграфи 01 и 2 от Законодателен декрет № 368/2001 не се прилагат спрямо оперно-филхармоничните фондации.

17

Г‑жа Sciotto е била наета на работа като балерина от Fondazione Teatro dell’Opera di Roma по силата на множество срочни трудови договори, които са били продължавани в рамките на различни артистични представления, включени в програмата в периода от 26 юни 2007 г. до 30 октомври 2011 г.

18

Тъй като счита, че е била постоянно включена в щатното разписание на театъра и че е изпълнявала същите функции като възложените на безсрочно заетите лица, на 20 април 2012 г. ищцата в главното производство предявява иск пред Tribunale di Roma (Районен съд Рим, Италия), като изтъква, че от нейните трудови договори не е видно наличието на специални изисквания от технически, организационен или производствен характер, които обосновавали сключването им за определен срок. В исковата си молба тя моли да се установи незаконосъобразността на условията, определени в посочените договори, преквалифицирането на нейното трудово правоотношение в трудов договор за неопределено време и обезщетение за претърпените вреди.

19

С решение от 22 ноември 2013 г. Tribunale di Roma (Районен съд Рим) отхвърля иска, на основание че специалната национална правна уредба, приложима спрямо оперно-филхармоничните фондации, изключва прилагането спрямо тях на общите правни разпоредби, които уреждат трудовите договори, и поради това е пречка за преобразуването на сключените от тези фондации трудови договори в трудово правоотношение за неопределено време.

20

В жалбата, която подава до Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия), г‑жа Sciotto поддържа въз основа на решение на Съда от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург (C‑238/14, EU:C:2015:128), че специалната национална правна уредба, приложима спрямо оперно-филхармоничните фондации, не е в съответствие с правото на Европейския съюз.

21

Запитващата юрисдикция отбелязва, че специалната правна уредба на сектора на дейност на оперно-филхармоничните организации се отличава с голяма сложност и е преминала през три етапа, в хода на които тези организации са променили правната си същност, преминавайки последователно от качеството на юридическо лице на публичното право през качеството на публичноправен стопански субект и след това на юридическо лице на частното право във формата на фондация.

22

Според запитващата юрисдикция обаче приетият в хода на третия етап Законодателен декрет № 368/2001 предвижда в член 11, параграф 4, че разпоредбите на членове 4 и 5 от този законодателен декрет не се прилагат спрямо творческия и техническия персонал на звукозаписните фондации. Освен това член 11 от decreto-legge n. 91 — recante Disposizioni urgenti per la tutela, la valorizzazione e il rilancio dei beni e delle attivita' culturali e del turismo (Декрет-закон № 91 от 8 август 2013 г. за приемане на неотложни разпоредби за опазване, популяризиране и възобновяване на културното наследство и дейностите в областта на културата и туризма) от 8 август 2013 г. (GURI, бр. 186 от 9 август 2003 г.), преобразуван в закон заедно с измененията с legge n. 112 (Закон № 112) от 7 октомври 2013 г. (GURI, бр. 236 от 8 октомври 2013 г., стр. 1), е озаглавен „Неотложни разпоредби за оздравяване на оперно-филхармоничните фондации и за възобновяване на националната система на високи постижения в областта на музиката“ и в параграф 19 предвижда, че с оперно-филхармоничните фондации трудовото правоотношение за неопределено време се сключва изключително чрез провеждане на процедури за публичен подбор.

23

Запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали закрилата на работниците, които са сключили с оперно-филхармоничните фондации последователни срочни трудови договори с обща продължителност над три години, е в съответствие с изискванията на правото на Съюза, след като приложимата в този сектор национална правна уредба не изисква да се посочват обективни причини, които обосновават подновяването на договорите, не съдържа указания относно максималната продължителност на договорите, не уточнява максималния брой на подновяванията на тези срочни договори, не съдържа еквивалентни законодателни мерки и не предвижда ограничение за сключването на срочни договори в този сектор само по съображения за заместване.

24

При тези условия Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречи ли на клауза 5 от [Рамковото споразумение] национална правна уредба — като член 3, параграф 6 от Декрет-закон № 64 от 30 април 2010 г. [за приемане на неотложни разпоредби в областта на сценичните изкуства и културната дейност], преобразуван с измененията в Закон № 100 от 29 юни 2010 г. — която предвижда, че: „[в]ъв всички случаи спрямо оперно-филхармоничните фондации не се прилагат разпоредбите на член 1, параграфи 01 и 2 от Законодателен декрет [№ 368/2001]?“.

25

С така формулирания въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по съответствието на определени национални разпоредби с правото на Съюза.

26

Ищецът в главното производство поддържа, че запитването е недопустимо, тъй като Съдът не е компетентен да се произнася по тълкуването на националното право.

27

В това отношение следва да се припомни, че системата за сътрудничество, установена от член 267 ДФЕС, е основана на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. В производство, образувано съгласно този член, националните разпоредби трябва да се тълкуват от юрисдикциите на държавите членки, а не от Съда, и той не бива да се произнася относно съвместимостта на норми на вътрешното право с разпоредбите на правото на Съюза. За сметка на това Съдът е компетентен да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени съвместимостта на нормите на вътрешното право с правната уредба на Съюза (решение от 15 октомври 2015 г., Iglesias Gutiérrez и Rion Bea, C‑352/14 и C‑353/14, EU:C:2015:691, т. 21 и цитираната съдебна практика).

28

Макар да е вярно, че от самата формулировка на преюдициалните въпроси следва, че запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе дали разпоредба от вътрешното право е съвместима с правото на Съюза, няма пречка Съдът да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, като ѝ предостави необходимите насоки за тълкуване на правото на Съюза, които ще ѝ позволят сама да се произнесе по съвместимостта на вътрешното право с правото на Съюза (решение от 15 октомври 2015 г., Iglesias Gutiérrez и Rion Bea, C‑352/14 и C‑353/14, EU:C:2015:691, т. 22 и цитираната съдебна практика).

29

Ето защо поставеният въпрос следва да се разбира като целящ по същество да се установи дали член 5 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации.

30

Следва да се припомни, че предмет на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение е постигането на една от преследваните от него цели, а именно да се ограничи последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения, които се считат за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците, като се предвидят известен брой разпоредби за минимална закрила, чието предназначение е да предотвратят поставянето на работниците в несигурно положение (решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 63, от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 72 и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 25).

31

Всъщност от втората алинея от преамбюла на Рамковото споразумение и от точки 6 и 8 от неговите общи положения следва, че стабилната заетост е предвидена в полза на работниците като основен елемент от тяхната закрила, докато само при наличието на определени обстоятелства срочните трудови договори могат да отговарят на нуждите както на работодателите, така и на работниците (решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 73, от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 36 и от 14 септември 2016 г., Pérez López, C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 27).

32

От това следва, че клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение задължава държавите членки, за предотвратяване на злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, когато във вътрешното им право няма еквивалентни правни мерки, да приемат като ефективна и обвързваща най-малко една от изброените в нея мерки. Така изброените в посочената клауза 5, точка 1, букви а)—в) мерки, три на брой, са свързани съответно с обективни причини, които оправдават подновяването на такива трудови договори или правоотношения, с максималната обща продължителност на тези последователни срочни трудови договори или правоотношения и с броя на подновяванията им (решения от 26 ноември 2014, Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 74, от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 37 и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 26).

33

В това отношение държавите членки разполагат със свобода на преценка, тъй като имат избор да прибягнат до една или няколко от мерките, предвидени в посочената клауза 5, точка 1, букви а)—в), или да приложат съществуващи еквивалентни правни мерки (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 75, от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 38 и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 27).

34

По този начин клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение определя обща цел за държавите членки, изразяваща се в предотвратяване на подобни случаи на злоупотреба, като същевременно им предоставя свобода на избор по отношение на начините за нейното постигане, стига да не поставят под въпрос целта или полезния ефект на Рамковото споразумение (решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 76, от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 39 и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 28).

35

Освен това, както следва от клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение и в съответствие с третата алинея от преамбюла, както и с точки 8 и 10 от общите му положения, при прилагането на това рамково споразумение държавите членки имат възможност, доколкото това е обективно оправдано, да отчитат специфичните потребности, свързани с конкретните сектори на дейност и/или съответните категории работници (решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 70 и цитираната съдебна практика и от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 40).

36

В настоящия случай е безспорно, че разглежданата национална правна уредба допуска наемането на работници в сектора на оперно-филхармоничните фондации посредством последователни срочни трудови договори, без да предвижда нито едно от ограниченията, посочени клауза 5, точка 1, букви б) и в) от Рамковото споразумение по отношение на максималната обща продължителност на тези договори или броя на техните подновявания. По-специално от акта за преюдициално запитване следва, че трудовите договори в посочения сектор са изрично изключени от обхвата на националната разпоредба, която допуска преквалифицирането на последователни срочни трудови договори, които надхвърлят определена продължителност, в безсрочно трудово правоотношение.

37

Доколкото от акта за преюдициално запитване следва и че по отношение на срочното наетите лица в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации въпросната национална правна уредба не съдържа никаква еквивалентна правна мярка на предвидените в клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, следва да се провери дали използването на последователни срочни трудови договори в този сектор може да бъде обосновано от обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение.

38

Всъщност, както следва от точка 7 от общите положения на това споразумение, страните, подписали Рамковото споразумение, приемат, че използването на срочни трудови договори, основаващо се на обективни причини, е средство за предотвратяване на злоупотребите (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 86 и цитираната съдебна практика и от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 43).

39

В това отношение, що се отнася до понятието за „обективни причини“, то трябва да се разбира като отнасящо се до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да оправдаят в този особен контекст използването на последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени такива договори, и от присъщите характеристики на задачите или евентуално от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на държава членка (решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 87 и цитираната съдебна практика и от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 44).

40

Национална разпоредба, която обаче просто разрешава прибягването до последователни срочни трудови договори по общ и абстрактен начин чрез законови или подзаконови правни норми, не отговаря на посочените в горната точка от настоящото решение изисквания. Всъщност такава разпоредба, която има чисто формален характер, не позволява извеждането на обективни и прозрачни критерии, за да се провери дали подновяването на такива договори действително отговаря на реална потребност, дали може да постигне преследваната цел и дали е необходимо във връзка с това. Следователно такава разпоредба създава реална опасност от злоупотреба с този вид договори и поради това не е съвместима с целта и полезното действие на Рамковото споразумение (решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 88 и цитираната съдебна практика и от 26 февруари 2015 г., Комисия/Люксембург, C‑238/14, EU:C:2015:128, т. 45)

41

Италианското правителство счита, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не въвежда общо и абстрактно разрешение да се използват последователни срочни трудови договори, а напротив, съдържа специални и точни разпоредби в тази област.

42

Италианското правителство подчертава най-напред по същество, че макар да са учредени във формата на частноправни юридически лица, оперно-филхармоничните фондации като ответника в главното производство могат да се приравнят на публичноправни субекти. По-нататък то се позовава на факта, че трудовите договори в сектора на дейност на тези фондации по традиция се сключват за определен срок, и изтъква по-специално в този контекст ползващата се с конституционна закрила цел за развитието на италианската култура и за опазване на италианското историческо и художествено наследство. Освен това то изтъква присъщите на този сектор особености, доколкото всеки художествен спектакъл има специфичен характер и сключените за целите на даден художествен спектакъл трудови договори по необходимост се отличават от сключените за целите на предишни художествени спектакли. На последно място италианското правителство обяснява, че законовата забрана да се преобразуват срочни трудови договори в безсрочно трудово правоотношение в посочения сектор, се дължи на две съображения, които са тясно свързани с присъщия на организациите като ответника в главното производство публичен характер, едното от които е свързано с необходимостта от ограничаването на публичните разходи по финансирането на тези организации, а другото има за цел да се избегне заобикалянето на разпоредбата, съгласно която условие за безсрочното наемане на работници е организирането на конкурс. Според италианското правителство закрилата на работниците е осигурена в достатъчна степен посредством ангажирането на отговорността на управителите на оперно-филхармоничните фондации, когато сключват договори, които противоречат на приложимите правни разпоредби.

43

Що се отнася, на първо място, до довода относно публичния характер на оперно-филхармоничните фондации като ответника в главното производство, следва да се подчертае, че този характер няма значение за закрилата, от която се ползва работникът на основание член 5 от Рамковото споразумение. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика Директива 1999/70 и Рамковото споразумение могат да се прилагат и спрямо срочни трудови договори, сключени с административни органи и с други организации от публичния сектор (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 54 и от 7 септември 2006, Vassallo, C‑180/04, EU:C:2006:518, т. 32), тъй като определението за понятието „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на Рамковото споразумение, съдържащо се в клауза 3, точка 1 от същото, обхваща всички работници, независимо от това дали работодателят, с когото те са обвързани, е в публичния, или в частния сектор (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 56, от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 67 и от 14 септември 2016 г., Pérez López, C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 24).

44

На второ място, що се отнася до довода, че трудовите договори в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации по традиция се сключват за определен срок, е от значение да се отбележи, че в разпоредбите на Рамковото споразумение не само че не е налице никакво правно основание, за да се допусне държава членка да се позовава на приемственост на разпоредбите във времето, за да може да се освободи от спазването на общото задължение, което има по клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, а именно да приеме като ефективна и обвързваща най-малко една от изброените там мерки, които имат за цел предотвратяване на злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори, но това допускане освен това би било в явно противоречие с една от преследваните с Рамковото споразумение цели, припомнена в точка 31 от настоящото решение, а именно стабилността на заетостта, замислена като важен елемент от защитата на трудещите се, и следователно би могло да намали значително категориите лица, които могат да се ползват от предвидените в посочената клауза мерки за закрила.

45

Освен това следва да се отбележи, че макар развитието на италианската култура и опазването на италианското историческо и художествено наследство да може да се считат за цели, достойни за конституционна закрила, италианското правителство не посочва доколко преследването на тези цели налага работодателите в културния и творческия сектор да наемат само персонал за определен срок. Всъщност, за разлика от други дейности от обществен интерес като националното здравеопазване или образование, в посочения сектор, изглежда, не се налага постоянно съотношение между броя на заетите в него работници и броя на потенциалните потребители или справяне с постоянното осигуряване на дежурства или с други трудно предвидими фактори.

46

На трето място, що се отнася до довода, свързан с особеностите, присъщи на сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации, при изготвянето на годишната програма на художествените спектакли за работодателя действително неизбежно възниква временна нужда от назначения.

47

Ето защо временното назначаване на работник, за да се задоволят конкретни временни нужди на работодателя от персонал, по принцип може да представлява „обективна причина“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 91 и от 14 септември 2016 г., Pérez López, C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 44).

48

Всъщност художествените и техническите изисквания, свързани с постановката на дадено представление, могат да са от такова естество, че да е необходимо временно назначаване. Това важи и когато следва да се замести артист или техник, който не е на разположение, по-специално поради болест или майчинство.

49

Не е допустима обаче възможността да се подновяват срочни трудови договори с цел в разглежданите културни институции постоянно и трайно да се изпълняват задачи, които се отнасят до обичайната дейност в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации.

50

В това отношение за спазването на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение е необходимо да се провери конкретно, че подновяването на последователните срочни трудови договори или правоотношения има за цел задоволяването на временни нужди.

51

От една страна, обаче разглежданата в главното производство национална правна уредба не обвързва с никакво условие от такова естество въведената с нея дерогация от общите правни разпоредби, които са приложими към трудовите договори и имат за цел санкционирането на злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори.

52

От друга страна, сключването на разглежданите в главното производство последователни трудови договори, изглежда, не е предизвикано само от временни нужди на работодателя, а по-скоро е свързано с неговите потребности във връзка с обичайното изготвяне на програмата.

53

Макар да е възможно изготвянето на годишната програма на различните спектакли да наложи назначаването на определени или допълнителни работници, от преписката на разположение на Съда не е видно доколко художествените спектакли, за които са били сключени договорите на ищеца в главното производство, са специални, нито по каква причина са довели само до временна нужда от персонал.

54

Освен това различните срочни трудови договори, по които ищецът е бил назначен, са довели до изпълнението на сходни задачи в продължение на много години, въпреки че с посоченото трудово правоотношение е можело да се задоволи не временна, а постоянна нужда, като това обстоятелство обаче трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

55

На четвърто място, що се отнася до доводите, свързани със съображения от бюджетен характер, следва да се припомни, че макар такива съображения да могат да бъдат в основата на избраната социална политика на дадена държава членка и да влияят върху естеството и обхвата на мерките, които държавата възнамерява да приеме, сами по себе си тези съображения не са преследвана от тази политика цел, поради което те не биха могли да обосноват липсата на каквато и да е предпазна мярка срещу злоупотребата при използване на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение (решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 110 и определение от 21 септември 2016 г., Popescu, C‑614/15, EU:C:2016:726, т. 63).

56

На пето място, следва да се припомни, че национална правна уредба, която позволява да бъдат подновявани последователни срочни трудови договори, за да се замества персонал в очакване на приключването на конкурсните процедури, организирани с цел назначаването на работници за неопределено време, сама по себе си не е в противоречие с Рамковото споразумение и може да бъде обоснована от обективна причина.

57

Предвид особеностите на съответната дейност и на условията за нейното упражняване, конкретното прилагане на тази причина трябва обаче да бъде съвместимо с изискванията на Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 91 и 99 и определение от 21 септември 2016 г., Popescu, C‑614/15, EU:C:2016:726, т. 64).

58

В настоящия случай обаче в преписката на разположение на Съда не са налице никакви данни относно възможността на ищеца в главното производство да участва в организирани от неговия работодател конкурсни процедури, нито дали изобщо съществуват такива процедури.

59

На последно място, що се отнася до установената в националното законодателство забрана в сектора на оперно-филхармоничните фондации срочните трудови договори да се преобразуват в трудово правоотношение за неопределено време, е важно да се припомни, че Рамковото споразумение не съдържа общо задължение за държавите членки да предвидят преобразуването на срочните трудови договори в договори за неопределено време. Всъщност клауза 5, точка 2 от Рамковото споразумение по принцип оставя на държавите членки грижата да определят условията, при които срочните трудови договори или правоотношения се приемат за договори за неопределено време. От това следва, че Рамковото споразумение не конкретизира при какви условия могат да се използват срочни договори (решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 80 и определение от 11 декември 2014 г., León Medialdea, C‑86/14, непубликувано, EU:C:2014:2447, т. 47)

60

За да може обаче национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която забранява в сектора на оперно-филхармоничните фондации преобразуването на поредица от срочни договори в договор за неопределено време, да се счита за съответстваща на Рамковото споразумение, във вътрешния правов ред на съответната държава членка трябва да има в посочената област друга ефективна мярка, за да не се допусне и ако е необходимо, да се санкционира злоупотребата с последователни срочни трудови договори (вж. по аналогия решения от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 41 и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 34).

61

Безспорно е обаче, че дори в случай на злоупотреба работещите в сектора на оперно-филхармоничните фондации нямат право на преквалифициране на срочните им трудови договори в трудово правоотношение за неопределено време и не се ползват и от други форми на закрила, като установяването на ограничение за възможността да се използват срочни трудови договори.

62

От това следва, че в сектора на оперно-филхармоничните фондации италианският правов ред не съдържа никаква ефективна мярка по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 60 от настоящото решение, която санкционира злоупотребата при използването на срочни трудови договори, въпреки че за разлика от работниците, за които става въпрос в делото, по което е постановено решение от 7 март 2018 г., Santoro (C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 35 и 36), работещите в този сектор не могат да искат да им бъде присъдено обезщетение за претърпените вреди.

63

Що се отнася до ангажирането на отговорността на управителите, изтъкнато от италианското правителство като ефективна мярка, е важно да се припомни, че съгласно националното законодателство административните органи са длъжни да си възстановят от отговорните управители сумите, платени на работниците като обезщетение за вредата, претърпяна в резултат на нарушението на разпоредби относно назначаването или полагането на труд, когато нарушението е извършено умишлено или в резултат на груба небрежност. Това задължение на административните органи обаче представлява само една от мерките, насочени към предотвратяване и санкциониране на злоупотребата при използване на срочни трудови договори, и запитващата юрисдикция следва да провери дали ангажирането на тази отговорност има достатъчно ефективен и възпиращ характер, така че да се гарантира пълната ефективност на нормите, приети в приложение на Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решение от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 52 и 53).

64

Освен това, когато правото на Съюза не предвижда специфични санкции в хипотезата на все пак установени злоупотреби, националните органи следва да приемат мерки, които трябва да бъдат не само пропорционални, но и достатъчно ефективни и възпиращи, за да гарантират пълната ефикасност на нормите, приети в приложение на Рамковото споразумение (решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 77 и цитираната съдебна практика и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 29).

65

Следователно, когато е налице злоупотреба с последователни срочни трудови договори или правоотношения, за надлежно санкциониране на тази злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза трябва да може да се приложи мярка, предоставяща ефективни и равностойни гаранции за закрила на работниците (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 79 и цитираната съдебна практика и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 31)

66

Ето защо, ако запитващата юрисдикция установи, че в разглежданата в главното производство национална правна уредба не съществува никаква друга ефективна мярка, за да се предотвратят и санкционират евентуално установените злоупотреби спрямо работещите в сектора на оперно-филхармоничните фондации, това положение може да накърни целта и полезния ефект на клауза 5 от Рамковото споразумение.

67

Съгласно постоянната практика на Съда произтичащото от директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4 ДЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (решение от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 50 и цитираната съдебна практика).

68

Следователно съдебните органи на съответната държава членка трябва да осигурят спазването на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, като се уверят, че работниците, които са претърпели вреда вследствие на използването на последователни срочни трудови договори, с надеждата и занапред да бъдат наети в определен сектор, да не бъдат разубедени да изтъкнат пред националните органи, включително съдебни, правата, които произтичат от прилагането от националната правна уредба на всички превантивни мерки, предвидени в клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 51 и цитираната съдебна практика).

69

По-специално сезираната юрисдикция следва да предостави на релевантните разпоредби на вътрешното право, доколкото е възможно и когато е налице злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори, тълкуване и прилагане, които надлежно да санкционират тази злоупотреба и да заличат последиците от нарушението на правото на Съюза (определение от 11 декември 2014 г., León Medialdea, C‑86/14, непубликувано, EU:C:2014:2447, т. 56).

70

В настоящия случай, тъй като разглежданата в главното производство национална правна уредба съдържа приложими спрямо трудовите договори общи правни разпоредби, които имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори, като предвиждат автоматичното преквалифициране на срочен договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, прилагането на тази разпоредба в главното производство би могло следователно да представлява мярка за предотвратяването на тази злоупотреба по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение.

71

Във всички случаи, както изтъква Комисията, тъй като разглежданата в главното производство национална правна уредба в никакъв случай не допуска в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации срочни трудови договори да се преобразуват в договори за неопределено време, тя може да доведе до дискриминация на работниците на срочни договори в посочения сектор спрямо работниците на срочни договори в други сектори, тъй като след преквалифицирането на техния трудов договор в случай на нарушение на разпоредбите относно сключването на срочни договори, последните могат да станат работници на постоянен трудов договор в сходно положение по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение.

72

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че клауза 5 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в договор за неопределено време, ако трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации, когато във вътрешния правов ред не съществува друга ефективна мярка, санкционираща установените в този сектор злоупотреби.

73

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в договор за неопределено време, ако трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации, когато във вътрешния правов ред не съществува друга ефективна мярка, санкционираща установените в този сектор злоупотреби.