1

С жалбата си Toshiba Corporation (наричано по-нататък „Toshiba“) иска да бъде отменено решението на Общия съд на Европейския съюз от 21 май 2014 г., Toshiba/Комисия (T‑519/09, EU:T:2014:263, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отхвърля жалбата му за отмяна на Решение C(2009) 7601 окончателен на Европейската комисия от 7 октомври 2009 година относно производство по член 81 EO (дело COMP/39.129 — Електрически трансформатори) (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), гласи следното:

„С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…]“.

3

Точка 4 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), гласи:

„[…] Глобите следва да имат достатъчен възпиращ ефект, не само за да се санкционират съответните предприятия (специфично възпиране), но също така и за възпиране на други предприятия да предприемат или да продължат поведение, което противоречи на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (общо възпиране)“.

4

Точка 13 от Насоките от 2006 г. предвижда:

„При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в [Европейското икономическо пространство (ЕИП)]. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната търговска година на неговото участие в нарушението […]“.

5

Съгласно точка 18 от Насоките от 2006 г.:

„Когато географският обхват на нарушението се разпростира извън ЕИП (например световни картели), съответните продажби на предприятията в ЕИП може да не отразят правилно тежестта на всяко предприятие в нарушението. Такъв може да бъде случаят по-специално с договорености за световна подялба на пазара.

При такива обстоятелства, с цел да се отрази както съвкупният размер на съответните продажби в ЕИП, така и съответната тежест на всяко предприятие в нарушението, Комисията може да оцени общата стойност на продажбите на стоки или услуги, с които е свързано нарушението в съответния географски район (по-широк от ЕИП), може да определи дела от продажби на всяко предприятие, страна по нарушението на този пазар, и може да приложи този дял към съвкупните продажби в ЕИ[П] на съответните предприятия. Резултатът ще се отчита като стойност на продажбите за целите на определяне на основния размер на глобата“.

6

Засегнатият в настоящото дело сектор е този на електрическите трансформатори, автотрансформаторите и шунтиращите реактори за напрежение 380 kV и по-високо. Електрическият трансформатор е основен електрически компонент, чиято функция е да намали или да увеличи напрежението в дадена електрическа верига.

7

Toshiba е японско дружество, осъществяващо дейност главно в три сфери: цифровите продукти, електронната апаратура и компоненти, както и инфраструктурните системи.

8

Що се отнася до дейностите на това дружество в сектора на електрическите трансформатори, следва да се направи разграничение между две фази в рамките на периода, взет предвид от Комисията в нейното разследване, а именно от 9 юни 1999 г. до 15 май 2003 г. Между 9 юни 1999 г. и 30 септември 2002 г. Toshiba осъществява дейност в този сектор посредством дъщерното си дружество Power System Co. От 1 октомври 2002 г. дейността на жалбоподателя се изпълнява чрез TM T&D — съвместно предприятие между Toshiba и Mitsubishi Electric, в което те двете обединяват производството си на електрически трансформатори.

9

На 30 септември 2008 г. Комисията решава да започне производство относно пазара на електрически трансформатори. Изложението на възраженията е прието на 20 ноември 2008 г. Toshiba отговаря на това изложение на 19 януари 2009 г. Изслушването е проведено на 17 февруари 2009 г.

10

Със спорното решение Комисията установява, че през периода от 9 юни 1999 г. до 15 май 2003 г. Toshiba е участвало в незаконен картел, обхващащ цялата територия на ЕИП и Япония. Този картел се състои в устно споразумение, което е сключено между европейските производители на електрически трансформатори, от една страна, и японските производители, от друга, и с което те са се договорили да зачитат вътрешните пазари на всяка от тези две групи производители на трансформатори чрез въздържане от продаване на тях (наричано по-нататък „джентълменското споразумение“).

11

Комисията квалифицира джентълменското споразумение като „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“. В точки 165—169 от спорното решение тази институция разглежда, а впоследствие и отхвърля довода на някои от предприятията в производството, че картелът не оказва влияние върху конкуренцията, тъй като японските и европейските производители не били конкуренти поради непреодолимите пречки за навлизане на пазара на ЕИП.

12

Що се отнася до установената с джентълменското споразумение организация, Комисията изтъква, че всяка група производители е трябвало да определи предприятие секретар. Тя също така установява, че споразумението за разпределяне на пазари е допълнено от споразумение за уведомяване на секретаря на всяка от групите за търсене на оферти с произход от територията на другата група с оглед на преразпределянето им.

13

Освен това Комисията приема, че през релевантния период, а именно от 9 юни 1999 г. до 15 май 2003 г., предприятията са се срещали веднъж или два пъти годишно. Тези срещи са се провели в Малага (Испания) от 9 до 11 юни 1999 г., в Сингапур на 29 май 2000 г., в Барселона (Испания) от 29 октомври до 1 ноември 2000 г., в Лисабон (Португалия) на 29 и 30 май 2001 г., в Токио на 18 и 19 февруари 2002 г., във Виена (Австрия) на 26 и 27 септември 2002 г. (наричана по-нататък„срещата във Виена“), както и в Цюрих (Швейцария) на 15 и 16 май 2003 г. (наричана по-нататък „срещата в Цюрих“). Според Комисията целта на тези срещи била по-специално да се потвърди джентълменското споразумение.

14

С оглед на всички тези съображения Комисията установява, че Toshiba е нарушило член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4) и поради това налага на посоченото дружество глоба в размер на 13,2 милиона евро. TM T&D и Mitsubishi Electric не са посочени в спорното решение.

15

На 23 декември 2009 г. Toshiba подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение, като изтъква четири основания.

16

След като отхвърля всички тези основания, Общият съд обявява жалбата за неоснователна в нейната цялост.

17

Toshiba моли Съда:

18

Комисията моли Съда:

19

По първото основание, което се отнася до точки 230 и 231 от обжалваното съдебно решение, Toshiba поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел джентълменското споразумение за „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“, основавайки се по този въпрос на съществуващото между японските и европейските производители отношение на потенциална конкуренция. Тъй като обаче участниците в картела не били потенциални конкуренти, Общият съд нямал основание да заключи, че е налице ограничение на конкуренцията с оглед на целта. Според Toshiba Общият съд неправилно е приел, че е налице такова отношение на потенциална конкуренция, като се е основал, на първо място, на липсата на непреодолими пречки за навлизането на пазара на ЕИП, и на второ място, на самото наличие на джентълменското споразумение.

20

По отношение на липсата на непреодолими пречки за навлизането на пазара на ЕИП Toshiba твърди, че този критерий не е подходящ, за да се установи наличието на отношение на потенциална конкуренция между японските и европейските производители. За тази цел Общият съд трябвало да установи в случая, че японските производители са имали действителна конкретна възможност да навлязат на пазара на ЕИП и че за тях навлизането на този пазар е осъществима от икономическа гледна точка стратегия. В настоящия случай обаче поради характеристиките и начина на функциониране на пазара на електрическите трансформатори навлизането на пазара на ЕИП било неосъществимо от икономическа гледна точка.

21

Що се отнася до джентълменското споразумение, според Toshiba, основавайки се на наличието на това споразумение като доказателство за потенциална конкуренция между японските и европейските производители, Общият съд установява необоримата презумпция, че ако две предприятия сключат каквото и да било споразумение, те автоматично се смятат за потенциални конкуренти, а по този начин Комисията е освободена от тежестта да докаже съответните факти.

22

Комисията смята, че доводите на жалбоподателя трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

23

В точка 228 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил, че Комисията правилно е приела, че споразумение като джентълменското, в качеството му на споразумение за разпределяне на пазар, трябва да бъде квалифицирано като „ограничение с оглед на целта“.

24

В това отношение следва да се припомни, че за да попада в обхвата на забраната, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС, дадено споразумение трябва да има „за своя цел или резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Съгласно постоянната практика на Съда след решение LTM (56/65, EU:C:1966:38) алтернативният характер на това условие, указан с употребата на съюза „или“, води най-напред до необходимостта да се разгледа самата цел на споразумението (решение ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 30).

25

Следователно, когато е установена антиконкурентната цел на дадено споразумение, не е необходимо да се разглежда резултатът от него за конкуренцията (вж. в този смисъл решения T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 28 и 30 и GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 55).

26

Що се отнася до квалифицирането на дадена практика като ограничение с оглед на целта, от практиката на Съда следва, че някои видове съгласуване между предприятията увреждат в достатъчна степен конкуренцията, така че може да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях (решение ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 31). Тази съдебна практика следва от обстоятелството, че определени форми на съгласуване между предприятията могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (решение CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 50).

27

Постоянна е и практиката на Съда, че за да се прецени дали определено споразумение между предприятия е увреждащо в достатъчна степен, така че да се приеме за „ограничение с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва да се вземат предвид неговите разпоредби, целите, които то трябва да постигне, както и икономическият и правният контекст, в който се вписва (решение ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 33).

28

Така Съдът вече е постановил, че споразуменията за разпределяне на пазарите са изключително тежки нарушения на конкуренцията (вж. в този смисъл решения Solvay Solexis/Комисия, C‑449/11 P, EU:C:2013:802, т. 82 и YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 26). Съдът е приел също, че споразуменията за разпределяне на пазарите сами по себе си имат за цел ограничаване на конкуренцията и спадат към категория споразумения, изрично забранена с член 101, параграф 1 ДФЕС, като тази цел не може да бъде оправдана чрез анализ на икономическия контекст, в който се вписва съответното антиконкурентно поведение (решение Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, EU:C:2013:866, т. 218).

29

Следователно във връзка с такива споразумения анализът на икономическия и правния контекст, в който се вписва практиката, може да бъде сведен до строго необходимото, за да се установи наличието на ограничение на конкуренцията с оглед на целта.

30

В конкретния случай Toshiba твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел джентълменското споразумение за „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“, без преди това да е проверил дали евентуалното навлизане на пазара на ЕИП е осъществима от икономическа гледна точка стратегия за японските производители.

31

В това отношение следва да се припомни, че Общият съд е разгледал довода на Toshiba, че джентълменското споразумение не може да ограничи конкуренцията в ЕИП, тъй като европейските и японските производители не се конкурират на европейския пазар. Именно в този контекст Общият съд е констатирал, от една страна, в точка 230 от обжалваното съдебно решение, че тъй като член 101 ДФЕС се отнася и до потенциалната конкуренция, джентълменското споразумение може да ограничи конкуренцията, освен ако не съществуват непреодолими пречки за навлизането на европейския пазар, изключващи каквато и да било потенциална конкуренция от страна на японските производители.

32

От друга страна, в точки 232 и 233 от обжалваното съдебно решение Общият съд е счел, че тези пречки не могат да бъдат квалифицирани като непреодолими, като доказателство за това е обстоятелството, че Hitachi е приело проекти от установени в Европа клиенти.

33

Също така в точка 231 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че джентълменското споразумение е „убедителна улика за съществуването на конкурентно взаимоотношение“ между двете категории производители, а това, както отбелязва генералният адвокат в точка 100 от заключението си, е елемент от релевантния икономически и правен контекст.

34

Така извършеният от Общия съд анализ е в съответствие с критериите, посочени в точки 24—29 от настоящото решение, за да се установи, че дадено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС е ограничение с оглед на целта, без да е необходим по‑подробен анализ на релевантния икономически и правен контекст.

35

Във всички случаи следва да се констатира, че доколкото Toshiba твърди, че Общият съд неправилно е приел пречките за навлизането на европейския пазар за преодолими и от това е направил извод за потенциална конкуренция между европейските и японските производители на същия пазар, тези доводи са свързани с преценката на фактите от страна на Общия съд, която при липса на явно изопачаване на фактите и без да се засяга направеният в настоящото решение анализ във връзка с второто основание, не подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване на решението на Общия съд.

36

Следователно първото основание на Toshiba трябва да бъде отхвърлено.

37

По второто основание, отнасящо се до съображенията на Общия съд в точка 233 от обжалваното съдебно решение, Toshiba твърди, че последният е изопачил съдържанието на писмото на Hitachi. Всъщност според Toshiba това писмо съдържа само общо изявление на Hitachi, че вече не оспорва наличието на джентълменското споразумение, а Общият съд вижда в него признание на последното дружество, че е приело три проекта на европейски клиенти, купуващи от него трансформатори.

38

Без такова изопачаване на смисъла на писмото на Hitachi Общият съд нямало да може да заключи, че пречките за навлизане на пазара на ЕИП не са непреодолими, и в случая нямало да може да се установи нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС.

39

Комисията иска да бъде отхвърлено това основание.

40

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда само Общият съд е компетентен да установява и преценява фактите и по принцип да проверява доказателствата, които е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом като тези доказателства са били редовно събрани, общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на представените му доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на доказателствата, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда.

41

За да бъде санкционирано от Съда, изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата.

42

Както отбелязва генералният адвокат в точка 108 от заключението си, от анализа на писмото на Hitachi не е видно, че Общият съд е изопачил релевантните факти, които могат да бъдат изведени от него.

43

Всъщност в писмото си Hitachi не заявява само намерението си вече да не оспорва наличието на джентълменското споразумение, както твърди Toshiba. Напротив, от писмото на Hitachi е видно, че това дружество приема „изводите [на Комисията] за наличието и обхвата на джентълменското споразумение, както са били посочени в изложението на възраженията“. Следва обаче да се отбележи, както прави генералният адвокат в посочената точка 108 от заключението си, че въпросът за приемането на три договора от Hitachi в ЕИП вече е бил повдигнат в изложението на възраженията.

44

Ето защо тълкуването, възприето от Общия съд в точка 233 от обжалваното съдебно решение, ни най-малко не следва от явно изопачаване на писмото на Hitachi.

45

Във всеки случай, дори да се предположи, че Общият съд е изопачил съдържанието на писмото на Hitachi, това не би могло да обори извода, че Комисията е доказала надлежно, че пречките за навлизане на европейския пазар не са непреодолими.

46

Всъщност този извод не е направен само въз основа на изявленията на Hitachi, споменати в точка 37 от настоящото решение, но и въз основа на други данни. Така, от една страна, Общият съд е посочил в точка 225 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е изложила в параграф 168 от спорното решение причините, поради които пречките за навлизане на пазара не са непреодолими, а именно обстоятелството, от една страна, че корейското предприятие Hyundai наскоро е навлязло на европейския пазар, и от друга страна, че японските производители са отчели значителни продажби в Съединените щати и съответните предприятия не са доказали, че пречките за навлизане на американския пазар са много по-различни от тези за навлизане на европейския. Жалбоподателят не е оспорил тези констатации в жалбата по настоящото производство.

47

От друга страна, в точка 231 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че самото наличие на джентълменското споразумение е довод, който поставя под сериозно съмнение истинността на застъпената от жалбоподателя теза, че пречките за навлизане на европейския пазар са непреодолими. Всъщност, както основателно отбелязва Общият съд в същата точка, не изглежда никак вероятно японските и европейските производители да сключат споразумение за разпределяне на пазарите, ако не се приемат поне за потенциални конкуренти.

48

С оглед на тези съображения второто основание трябва да бъде отхвърлено.

49

Третото основание се подразделя на три части. По първата част Toshiba твърди, от една страна, че мотивите на обжалваното съдебно решение са противоречиви, що се отнася до анализа на участието му в картела, и от друга страна, че Общият съд е изопачил доказателствата, които е взел предвид в това отношение, а именно протокола от срещата във Виена, вътрешната бележка на г‑н M., служител в дружеството Fuji, и обяснителната бележка на Fuji за срещата (наричани по-нататък заедно „спорните документи“). Според Toshiba, макар в точка 208 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно да е заключил, че на срещата във Виена жалбоподателят се е отказал от участие в бъдещите срещи вследствие на създаването на TM T&D, в точки 209 и 211 от това решение той все пак е приел, че съществува съмнение относно участието на Toshiba в джентълменското споразумение, тъй като то зависи от това дали TM T&D ще бъде страна по него. Следователно Общият съд си противоречал, тъй като след срещата във Виена оставал отворен само въпросът за участието на TM T&D в бъдещите срещи и в джентълменското споразумение, а не този за участието на Toshiba като индивидуално предприятие.

50

Втората част, отнасяща се по-специално до съображенията в точки 213, 218 и 220 от обжалваното съдебно решение, е свързана с твърдяното неправилно прилагане от Общия съд на критерия за „публично разграничаване“, доколкото посоченият съд се основал на обстоятелството, че джентълменското споразумение било потвърдено на срещата във Виена, за да изключи всякаква възможност на тази среща Toshiba публично да се е разграничило от споразумението. Напротив, Общият съд трябвало да заключи, че Toshiba се е отказало от участие в картела след срещата във Виена предвид факта, че не е участвало в срещата в Цюрих.

51

По третата част Toshiba твърди, че Общият съд е нарушил принципа на личната отговорност, като е приел, че жалбоподателят е продължил да участва в картела дори след създаването на TM T&D, при положение че след учредяването на последното Toshiba е напуснало разглеждания пазар. В това отношение Toshiba оспорва по-специално констатациите на Общия съд в точки 218—221 от обжалваното съдебно решение, тъй като последният допуснал грешка, основавайки по същество извода си за участието на жалбоподателя в нарушението до срещата в Цюрих на факта, че „е създал у останалите участници впечатлението, че той или TM &T&D все още е страна по джентълменското споразумение“, без да провери конкретно дали Toshiba е присъствало на тази среща.

52

Комисията смята, че това основание трябва да бъде отхвърлено.

53

На първо място, във връзка с твърдението на Toshiba за противоречиви мотиви, изложено в първата част от третото основание, следва да се констатира, че то се основава на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение.

54

Действително в точка 208 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема въз основа на спорните документи, че поради създаването на TM T&D е предстояло вземането на решение относно индивидуалното участие на Toshiba в джентълменското споразумение след срещата във Виена. В точка 209 от решението си Общият съд констатира в това отношение, че спорните документи позволяват да се заключи, че след приключване на срещата във Виена остават „съмнения относно бъдещото участие на жалбоподателя в джентълменското споразумение и оставянето в сила на последното, […] и че трябва да се проведе бъдеща среща, на която да се обсъди този въпрос“.

55

От една страна, както следва от посочената точка 208, според участващите в картела предприятия без участието на жалбоподателя вече няма смисъл да се оставя в сила джентълменското споразумение. От друга страна, в точка 211 от обжалваното съдебно решение Общият съд е заключил, че джентълменското споразумение и предвидените в рамките на картела правила за уведомяване за проектите са били потвърдени от участниците в срещата във Виена.

56

Следователно Общият съд не си противоречи, когато по същество приема в точка 213 от обжалваното съдебно решение, че въз основа на спорните документи не може да се направи изводът, че намерението на Toshiba да се разграничи от джентълменското споразумение е било ясно заявено на срещата във Виена и без съмнение разбрано от останалите участници в срещата; нещо повече, от тези документи е видно, че вече е нямало смисъл от запазването на картела предвид значението, което предприятията са отдавали на участието на Toshiba в него. Поради това следва да бъде отхвърлена първата част от третото основание, що се отнася до твърдението за противоречиви мотиви.

57

На второ място, що се отнася до довода, че Общият съд е преценил неправилно значението на спорните документи, от последните ни най-малко не следва, че Toshiba е престанало да бъде страна по джентълменското споразумение след срещата във Виена. Всъщност, както констатира генералният адвокат в точки 119—121 от заключението си, от една страна, от вътрешната бележка на служителя в дружеството Fuji г‑н M. относно срещата във Виена е видно, че е предстояло вземането на решение за участието на Toshiba в срещите, провеждани след създаването на TM T&D. От обяснителната бележка, изготвена от дружеството Fuji по повод на тази среща, действително става ясно, че „възможността Toshiba да присъства на срещите след създаването на TM T&D (докато Mitsubishi не участва на тях) е отхвърлена от Toshiba“. В бележката обаче се посочва още, че „тъй като Mitsubishi вече не участва в тези срещи, трябва да се вземе решение, за да се установи дали TM T&D ще бъде упълномощено да участва в тях“.

58

От друга страна, от протокола от срещата във Виена ясно следва, че въпросът за участието на Toshiba в бъдещите срещи трябва да бъде решен „относително бързо“ и че той ще бъде основната тема на следващата среща. Ето защо не може да се приеме, че Общият съд е изопачил представените пред него доказателства.

59

Следователно не би могло да се приеме, че мотивите на Общия съд са противоречиви или че той е изопачил представените пред него доказателства. С оглед на посоченото по-горе първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

60

В рамките на втората част от третото основание Toshiba упреква Общия съд в това, че не е приел за установено разграничаването му от джентълменското споразумение на срещата във Виена въпреки изявленията на дружеството по време на тази среща и факта, че то не е участвало в срещата в Цюрих.

61

В това отношение следва да се припомни, че за да се докаже надлежно участието на едно предприятие в даден картел, е достатъчно Комисията да установи, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без да им се е противопоставило явно. Когато участието в такива срещи е било установено, в тежест на това предприятие е да посочи данни, въз основа на които може да се установи, че участието му в срещите е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (решение Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 81).

62

При проверката дали дадено предприятие действително се е разграничило именно разбирането на другите участници в картела за намерението на съответното предприятие има определящо значение, за да се прецени дали последното е имало намерение да се дистанцира от незаконосъобразното споразумение (решение Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, EU:C:2009:166, т. 120).

63

В този контекст следва да се отбележи, че понятието за публично разграничаване отразява фактическо положение, вече установено с оглед на конкретния случай от Общия съд предвид определен брой съвпадения и улики, които са му били представени, и след обща оценка на всички релевантни доказателства и улики. След като тези доказателства са редовно събрани и са спазени общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата, само Общият съд може да преценява какво значение да придаде на представените пред него доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на доказателствата, тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда (вж. в този смисъл решение Comap/Комисия, C‑290/11 P, EU:C:2012:271, т. 71).

64

В случая следва да се констатира, че в точка 208 от обжалваното съдебно решение, като се е основал на спорните документи, Общият съд е приел на първо място, че има съмнения относно участието на Toshiba в нарушението след срещата във Виена и че участниците в картела нямат интерес да оставят в сила джентълменското споразумение без участието на жалбоподателя.

65

На следващо място, в точка 209 от обжалваното съдебно решение Общият съд е заключил въз основа на спорните документи, че въпросът за бъдещото участие на Toshiba в картела и за запазването на последния трябва да бъде обсъден на бъдеща среща.

66

На последно място, в точка 211 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че видно от спорните документи, присъстващите на срещата във Виена предприятия, сред които е и Toshiba, са потвърдили джентълменското споразумение и предвидените в рамките на картела правила за уведомяване за проектите.

67

Поради това въз основа на преценката си на доказателствата Общият съд е заключил в точка 213 от обжалваното съдебно решение, както вече бе припомнено в точка 56 от настоящото решение, че Toshiba не се е разграничило окончателно от картела на срещата във Виена, по-специално предвид потвърждаването на предвидените в джентълменското споразумение правила за уведомяване за проектите.

68

Ето защо следва да се приеме, че с втората част от третото основание Toshiba се опитва по същество да подтикне Съда да замести със собствената си преценка на доказателствата тази, извършена от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

69

Следователно и доколкото — както е отбелязано в точка 58 от настоящото решение — анализът на спорните документи не разкрива явно изопачаване, втората част от трето основание трябва да бъде отхвърлена.

70

По третата част от третото основание Toshiba твърди по същество, че Общият съд е нарушил принципа на личната отговорност, като е приел, че то е било страна по джентълменското споразумение в периода между срещата във Виена и тази в Цюрих, без да провери дали то действително е участвало в последната среща.

71

В това отношение следва да се припомни, че участието на предприятие в среща с антиконкурентна цел създава презумпция за неправомерност на това участие, като презумпцията трябва да бъде оборена от предприятието, като се представят доказателства за публично разграничаване, което трябва да бъде възприето като такова от останалите участници в картела (решение Total Marketing Services/Комисия, C‑634/13 P, EU:C:2015:614, т. 21).

72

В случая следва да се отбележи, че в точка 218 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че възражението на жалбоподателя относно въздържането му от участие в картела до срещата в Цюрих е неотносимо.

73

Като препраща към изложените в точки 205—214 от обжалваното съдебно решение съображения, Общият съд основава посочения по-горе извод на факта, че Toshiba не се е разграничило от картела на срещата във Виена и че по време на тази среща участниците в нея са се договорили да обсъдят бъдещото участие на жалбоподателя в джентълменското споразумение на следваща среща, а именно тази, проведена в Цюрих на 15 и 16 май 2003 г.

74

Тази констатация е от решаващо значение, тъй като, както е видно от точка 66 от настоящото решение, по време на срещата във Виена участниците в нея, сред които е и Toshiba, са потвърдили джентълменското споразумение и предвидените в рамките на картела правила за уведомяване за проектите.

75

При това положение следва да се констатира, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че въпросът дали жалбоподателят е участвал в срещата в Цюрих е без значение за извода, че той е продължил да участва в картела до посочената среща.

76

Следователно третата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

77

Поради това третото основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

78

По четвъртото основание, свързано с определянето на основния размер на глобата, Toshiba твърди, че Общият съд е приложил неправилно точка 18 от Насоките от 2006 г., по-специално по отношение на понятието „съответ[ен] географски район (по-широк от ЕИП)“. Всъщност, макар съответният пазар да обхващал само територията на ЕИП и на Япония, Общият съд взел предвид, за да отрази по подходящ начин ролята на участниците в нарушението, световните пазарни дялове на производителите на електрически трансформатори. От своя страна Toshiba смята по същество, че след като с незаконния картел се цели защита на пазарите на ЕИП и Япония, Общият съд е трябвало да вземе предвид само пазарните дялове на тези територии, за да изчисли основния размер на глобата.

79

Противно на съображенията, изложени от Общия съд в точка 276 от обжалваното съдебно решение, отчитането на пазарните дялове в световен мащаб щяло да бъде обосновано само при липса на пречки за навлизането на пазара на ЕИП. Всъщност при наличие на такива пречки, както било в случая, японските производители нямало да имат на тази територия пазарни дялове, идентични с притежаваните от тях в световен мащаб.

80

Toshiba поддържа също, че тъй като всеки географски пазар има свои собствени особености, Общият съд е допуснал грешка, като е приел в точка 288 от обжалваното съдебно решение, че възприетият метод позволява да се вземат предвид „евентуалните пречки за навлизане на пазара, които може да съществуват в различните сегменти на световния пазар“.

81

Комисията иска да бъде отхвърлено настоящото основание.

82

В рамките на четвъртото основание Toshiba изтъква по същество неправилно тълкуване на точка 18 от Насоките от 2006 г., доколкото Общият съд е потвърдил анализа на Комисията, че в случая предвиденият в тази разпоредба „съответ[ен] географски район (по-широк от ЕИП)“ може да обхваща не само териториите на ЕИП и Япония, но и целия свят.

83

На първо място, следва да се отбележи, че Комисията е приела Насоките от 2006 г. във връзка с прилагането на глобите, налагани съгласно член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003, за да гарантира прозрачността и обективността на решенията си. Целта на тази разпоредба по-специално е да осигури на глобата достатъчен възпиращ ефект, което оправдава отчитането на икономическата мощ на съответното предприятие (решение Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 142). Всъщност именно стремежът към този достатъчен възпиращ ефект на глобата, залегнал и в точка 4 от Насоките от 2006 г., оправдава отчитането на финансовите възможности на санкционираното предприятие (вж. в този смисъл решения YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 85 и Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 143).

84

Ето защо Комисията трябва да прецени — във всеки конкретен случай и с оглед на неговия контекст и на преследваните цели от установения в Регламент № 1/2003 санкционен режим — търсените последици за съответното предприятие, като вземе предвид оборота, който отразява действителното икономическо положение на това предприятие в периода, през който е извършено нарушението (вж. решение Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 144).

85

На второ място, следва да се припомни, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г., отнасяща се до нарушенията, чийто географски обхват не надхвърля ЕИП, стойността на продажбите, която следва да се използва, за да се определи основният размер на налаганите глоби, е тази на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено. С точка 13 се цели при изчисляването на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него (вж. в този смисъл решение Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 148).

86

Също така, когато предвижда дерогация от очертания в точка 13 от Насоките от 2006 г. географски район, точка 18 от тях има за цел да се отразят по най-правилния начин тежестта и икономическата мощ на предприятието в нарушението, за да се осигури достатъчен възпиращ ефект на глобата.

87

В конкретния случай тълкуването на понятието „съответ[ен] географски район (по-широк от ЕИП)“ в смисъл, че обхваща само засегнатата от незаконния картел територия, би било в противоречие с целта, посочена в точка 18 от Насоките от 2006 г., а впрочем и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003.

88

Всъщност, както твърди Комисията в писмения си отговор, ако бяха взети предвид единствено продажбите в ЕИП, Toshiba щеше да избегне налагането на глоба, тъй като то не е реализирало продажби в ЕИП през използваната от Комисията референтна година. Освен това, дори да бяха взети предвид продажбите в Япония, този подход нямаше да отчете факта, че страните по джентълменското споразумение са производители на електрически трансформатори, осъществяващи дейност в световен мащаб. Всъщност, както отбелязва Общият съд в точка 275 от обжалваното съдебно решение, „в резултат на джентълменското споразумение конкурентният потенциал на въпросните предприятия в световен мащаб не е бил използван за завладяването на пазара на ЕИП“. Поради това ограничаването на съответния географски район до тези две територии не би позволило да се отрази по подходящ начин тежестта на предприятието в картела и не би гарантирало възпиращия ефект на глобата.

89

Следва да се отбележи също, че както посочва генералният адвокат в точка 153 от заключението си, вземането предвид само на територията на Япония и ЕИП би довело по същество до възнаграждаване на страните по джентълменското споразумение за това, че са спазвали договореностите в незаконния картел, които предвиждат именно, че страните трябва да се въздържат от извършването на продажби на територията на другата група предприятия.

90

С оглед на тези съображения следва да се заключи, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 282 и 292 от обжалваното съдебно решение е потвърдил метода за изчисляване на основния размер на глобите, използван от Комисията в конкретния случай.

91

С оглед на посоченото по-горе четвъртото основание следва да бъде отхвърлено.

92

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

93

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Toshiba е загубило делото и Комисията е направила искане това дружество да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, то следва да бъде осъдено да заплати разноските по настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: