1

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят иска, от една страна, отмяна на решението на Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu‑LISA) от 22 декември 2021 г. да не бъде прекласиран вследствие на процедурата по прекласиране за 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) и от друга страна, поправяне на вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на липсата на прекласиране.

2

На 1 март 2019 г. жалбоподателят е назначен от eu-LISA в качеството на срочно нает служител на основание член 2, буква е) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) и класиран в степен AD 9, за да изпълнява функциите на началник отдел „Общи услуги“ в тази агенция.

3

На 28 февруари 2021 г. жалбоподателят отговаря на условията за прекласиране.

4

На 29 октомври 2021 г. eu‑LISA публикува административни известия (наричани по-нататък „административните известия“) относно започване на процедурата по прекласиране на срочно наетите служители за 2021 г. (наричана по-нататък „процедурата за 2021 г.“).

5

Името на жалбоподателя не е включено в списъка на предложените за прекласиране служители, публикуван на 3 декември 2021 г.

6

На 14 декември 2021 г. жалбоподателят оспорва пред съвместната комисия по прекласиране (наричана по-нататък „съвместната комисия“) факта, че не е бил предложен за прекласиране. На 22 декември 2021 г. съвместната комисия го уведомява, че не препоръчва прекласирането му.

7

Същия ден изпълнителният директор на eu‑LISA (наричан по-нататък „изпълнителният директор“), в качеството си на орган, оправомощен да сключва трудови договори (наричан по-нататък „ООСД“), публикува списъка на служителите, които са прекласирани през 2021 г., в който името на жалбоподателя не фигурира.

8

На 1 март 2022 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), приложим по аналогия към срочно наетите служители по силата на член 46 от УРДС. Жалбата по административен ред е отхвърлена с решение на председателя на управителния съвет на eu‑LISA от 25 юни 2022 г. (наричано по-нататък „решението за отхвърляне“).

9

Жалбоподателят иска от Общия съд:

10

Eu‑LISA иска от Общия съд:

28

С това оплакване жалбоподателят твърди, че въпреки текста на приложение II към ОРП клаузата за коефициентите за еквивалентност може да се тълкува само като механизъм за определяне на броя на наличните длъжности за прекласиране на служителите.

29

По същество той се основава на контекстуално тълкуване на посочената клауза и също така взема предвид нейните цели.

30

Eu‑LISA оспорва доводите на жалбоподателя.

31

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се има предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 63; вж. също решения от 9 март 2023 г., Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия, C‑682/20 P, EU:C:2023:170, т. 86 и цитираната съдебна практика, и от 16 март 2023 г., Towercast, C‑449/21, EU:C:2023:207, т. 31).

32

Що се отнася, на първо място, до текста на член 5, параграф 8 от ОРП, от него следва, че решението за прекласиране зависи, първо, от съпоставянето на заслугите и второ, от това администрацията, от една страна, да вземе предвид наличните бюджетни ресурси за съответната година и от друга страна, да спазва „коефициентите за еквивалентност на средната кариера, предвидени в приложение II [към ОРП]“.

33

Аналогично, по силата на член 5, параграфи 5 и 7 от ОРП списъкът на служителите, предложени за прекласиране, и препоръката на съвместната комисия също не трябва да превишават тези коефициенти, предвидени в приложение II към ОРП.

34

От една страна, приложение II към ОРП изисква коефициентите за еквивалентност на средната кариера, посочени в раздел Б от приложение I към Правилника, да не бъдат превишавани, като се припомня, че тези коефициенти се прилагат на петгодишна основа, считано от 1 януари 2014 г. От друга страна, в приложението се преобразуват тези коефициенти в осреднен минимален стаж за всяка степен преди прекласиране в по-висока степен. За степен AD 9, тъй като коефициентът е 25 %, този осреднен минимален стаж е четири години.

35

Така приложение II към ОРП, към което препраща член 5 от ОРП, предвижда еднозначно начина, по който при прекласирането трябва да се прилагат коефициентите за еквивалентност, посочени в раздел Б от приложение I към Правилника.

36

Следователно ясният текст на приложение II е в противоречие с посоченото от жалбоподателя.

37

На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва клаузата за коефициента за еквивалентност, жалбоподателят счита, че тази клауза трябва да се тълкува изключително с оглед на няколко разпоредби от Правилника. В това отношение той изтъква, че:

38

В това отношение контекстуалното тълкуване на клаузата за коефициентите за еквивалентност налага да се изясни начинът, по който са свързани ОРП, член 54 от УРДС и релевантните разпоредби от Правилника, а именно раздел Б от приложение I и член 6 от Правилника.

39

Първо, клаузата за коефициентите за еквивалентност се съдържа в ОРП и в последните се уточнява начинът, по който трябва да се прилага член 54 от УРДС в рамките на eu‑LISA.

40

В това отношение ОРП са израз на широката свобода на преценка, с която се ползва eu‑LISA в областта на прекласирането на срочно наетите служители (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2020 г., WD/EFSA, T‑320/18, непубликувано, EU:T:2020:45, т. 38 и цитираната съдебна практика, и от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК, T‑843/19, EU:T:2021:221, т. 54).

41

Съгласно съдебната практика обаче, когато с вътрешни указания администрацията е приела специфични разпоредби, предназначени по-специално да гарантират прозрачността на процеса по подновяване на договорите и правилното прилагане на определени процедурни условия, тези разпоредби се разглеждат като самоограничаване на правото на преценка на институцията и администрацията не би могла да се отклони от тях, без да наруши принципа на равно третиране, освен ако ясно посочи какво налага това отклонение (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., WD/EFSA, T‑320/18, непубликувано, EU:T:2020:45, т. 38 и цитираната съдебна практика; по аналогия вж. също решение от 9 ноември 2022 г., QM/Европол, T‑164/21, EU:T:2022:695, т. 87 и цитираната съдебна практика).

42

Такова вътрешно указание обаче в никакъв случай не може да ограничава приложното поле на Правилника или на УРДС, нито да установява норми, които дерогират разпоредби от по-висок ранг, каквито са разпоредбите на Правилника и на УРДС или общите принципи на правото (вж. решения от 20 март 2018 г., Argyraki/Комисия, T‑734/16, непубликувано, EU:T:2018:160, т. 66 и цитираната съдебна практика, и от 15 февруари 2023 г., Freixas Montplet и др./Комитет на регионите, T‑260/22, непубликувано, EU:T:2023:71, т. 39 и цитираната съдебна практика).

43

Член 54, първа алинея от УРДС обаче поставя прекласирането на срочно наетите служители в зависимост от съпоставянето на заслугите и спазването на коефициенти за еквивалентност, като по отношение на последните просто предвижда, че „[н]е могат да бъдат превишавани коефициентите за еквивалентност […], определени за длъжностните лица в раздел Б от приложение I към Правилника“.

44

Следователно тази разпоредба, в която единствено се прави позоваване на коефициентите за еквивалентност и на раздел Б от приложение I към Правилника, не уточнява по какъв начин трябва да се прилагат тези коефициенти.

45

За сметка на това член 54, втора алинея от УРДС препраща към общите разпоредби за прилагане на настоящия член, които всяка агенция трябва да приеме в съответствие с член 110 от Правилника.

46

В това отношение член 110, параграф 2 от Правилника определя реда и условията за приемане на общите разпоредби за изпълнение, приложими към агенциите, като възлага приемането на тези разпоредби на Европейската комисия и предвижда, че те се прилагат по аналогия към посочените агенции.

47

Освен това член 28, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1726 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно eu‑LISA, за изменение на Регламент (ЕО) № 1987/2006 и Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1077/2011 (ОВ L 295, 2018 г., стр. 99) предвижда, че Правилникът и редът и условията за прилагането му, приети с общо съгласие от институциите на Съюза, се прилагат по отношение на персонала на eu‑LISA.

48

ОРП обаче са приети именно в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника и с член 54 от УРДС, както и, от една страна, с член 20 от Регламент (ЕС) № 1077/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за създаване на Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (ОВ L 286, 2011 г., стр. 1), който е отменен и заменен, считано от 11 декември 2018 г., с член 28 от Регламент 2018/1726, посочен в точка 47 по-горе, и от друга страна, на предварителното съгласие на Комисията от 16 декември 2015 г., дадено на агенциите в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника относно правилата за изпълнение на член 54 от УРДС.

49

По този начин разпоредбите, припомнени в точки 46 и 47 по-горе, ограничават свободата на преценка на eu‑LISA при определяне на правилата ѝ относно прекласирането на нейните служители.

50

Освен това eu‑LISA изтъква, без това да се оспорва от жалбоподателя, че ОРП са одобрени от Комисията и че се основават на разпоредбите на образеца за решение за децентрализираните агенции и за съвместните предприятия, установяващи общите разпоредби за изпълнение на член 54 от УРДС (наричано по-нататък „образецът за решение“), което е прието от Комисията и се съдържа в приложение I към Решение C(2015) 9563 final от 16 декември 2015 г., с което на децентрализираните агенции и на съвместните предприятия се предоставя предварително съгласие относно общите разпоредби за изпълнение на член 45 от Правилника.

51

В това отношение следва да се отбележи, че разпоредбите на ОРП по същество възпроизвеждат разпоредбите от образеца за решение. По-специално член 5 от ОРП и приложение II към него възпроизвеждат релевантните разпоредби от посоченото решение и също обуславят прекласирането на служителите от степен AD 9 с осреднен минимален стаж от четири години в тази степен.

52

От гореизложеното следва, че преобразуването в приложение II към ОРП на коефициентите за еквивалентност, предвидени в раздел Б от приложение I към Правилника, в осреднен минимален стаж в съответната степен възпроизвежда приетите от Комисията разпоредби, които по силата на член 110 от Правилника и на член 28, параграф 1 от Регламент 2018/1726 по принцип се прилагат за всички агенции.

53

Второ, що се отнася до разпоредбите от Правилника, следва да се припомни, че раздел Б от приложение I към Правилника определя „коефициенти за еквивалентност на средната кариера“ в трите функционални групи (AD, AST и AST/SC), като определя конкретен коефициент за всяка степен от тези групи. За степен AD 9 коефициентът е 25 %.

54

В раздел Б от приложение I към Правилника обаче не се уточнява рамката, в която се прилагат тези коефициенти, нито начинът, по който те трябва да бъдат използвани.

55

Единствената разпоредба от Правилника, която се позовава на посочените коефициенти, определени в това приложение, е член 6, параграф 2 от Правилника. В това отношение съгласно член 6, параграф 1 от посочения правилник в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция, се определя броят на длъжностите за всяка степен и за всяка функционална група. Съгласно член 6, параграф 2 от Правилника, без да се засяга принципът за повишаване, основан на заслугите, посочен в член 45 от Правилника, тази таблица гарантира, че за всяка институция броят на свободните длъжности за всяка степен към 1 януари всяка година е равен на броя на активно заетите длъжностни лица от по-ниската степен към 1 януари на предходната година, умножен по коефициентите, определени за тази степен в раздел Б от приложение I към Правилника, като тези коефициенти се прилагат на осреднена петгодишна основа, считано от 1 януари 2014 г.

56

Така член 6, параграф 2 от Правилника предвижда, че коефициентите за еквивалентност служат за изчисляване на броя на свободните длъжности за всяка степен и всяка година, включени в щатното разписание, приложено към частта от бюджета на съответната институция, и че този брой се взема предвид при повишаването на длъжностните лица.

57

В това отношение, макар член 45, параграф 1, първо изречение от Правилника да препраща към член 6, параграф 2 от посочения правилник, като предвижда, че повишаването на длъжностните лица се предоставя с решение на органа по назначаването при съобразяване с последната разпоредба, това не важи за член 54 от УРДС, който урежда прекласирането на служителите, нито за която и да е разпоредба от ОРП.

58

Освен това член 5 от ОРП препраща изключително към начина, по който коефициентите за еквивалентност се прилагат в приложение II към ОРП, а именно към осреднения стаж в съответната степен преди прекласирането, изчислен въз основа на тези коефициенти, без да посочва член 6 от Правилника, нито броя длъжности за всяка степен, съдържащи се в щатното разписание. В този контекст не може да се направи извод, че член 5 от ОРП дерогира приложимите разпоредби от по-висок ранг от Правилника или от УРДС.

59

От направения по-горе контекстуален анализ е видно, че коефициентите за еквивалентност, изразени в проценти в раздел Б от приложение I към Правилника, се използват за две различни цели. От една страна, съгласно член 6, параграф 2 от Правилника те служат за изчисляване на годишния брой свободни длъжности за всяка степен, а следователно и на възможностите за повишаване. От друга страна, по силата на член 5, параграф 8 от ОРП и на приложение II към тях те се използват за определяне на минималния осреднен стаж във всяка степен, обуславящ прекласирането на служителите.

60

В рамките на повишаването на длъжностните лица обаче Общият съд потвърждава това двойно предназначение на коефициентите за еквивалентност, като приема, че те могат, независимо от член 6, параграф 2 от Правилника, да служат и за определяне на средната продължителност на кариерата в дадена степен (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 121, 122 и 124).

61

От една страна, в това отношение Общият съд уточнява, че съгласно член 6, параграф 2 от Правилника тези коефициенти позволяват да се изчисли броят на местата за повишаване, и че в този контекст те се прилагат на осреднена петгодишна основа (решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 121).

62

От друга страна, според Общия съд, преобразувани в години, тези коефициенти служат за определяне на средната продължителност на кариерата в дадена степен (решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 121, 122 и 124). По този въпрос следва да се вземат предвид коефициентите за еквивалентност, приложими през годините, през които служителят се е намирал в съответната степен, и следователно предвиденото в член 6, параграф 2 от Правилника ограничение на петгодишна основа не се прилага (решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 121).

63

От гореизложеното следва, че разпоредбите на Правилника и на УРДС, отнасящи се до коефициентите за еквивалентност, не позволяват да се направи извод, че при прекласирането на служителите тези коефициенти трябва да се използват единствено за изчисляване на броя на местата за прекласиране, без да могат да служат за определяне на осреднен минимален стаж във всяка степен, преди да бъдат прекласирани.

64

Следователно посоченото от жалбоподателя не се потвърждава и от контекста, в който се вписва клаузата за коефициентите за еквивалентност.

65

На трето място, що се отнася до целите, преследвани с клаузата за коефициентите за еквивалентност, жалбоподателят счита, че тази клауза има за цел да ограничи броя на свободните длъжности за прекласиране и по този начин да осигури известен паралелизъм с длъжностните лица, що се отнася до кариерното развитие. Той счита, че това тълкуване не се поставя под въпрос от факта, че спазването на наличните бюджетни средства, наложени по-специално с ОРП и с щатното разписание, има една и съща функция, тъй като границата, произтичаща от посочените ресурси и от посоченото разписание, служи на интереси от друго естество.

66

В това отношение, първо, от член 6, параграф 2 от Правилника следва, че без да се накърнява принципът за повишаване, основано на заслуги, коефициентите за еквивалентност изразяват развитието на средната кариера (решение от 13 март 2013 г., AK/Комисия, F‑91/10, EU:F:2013:34, т. 71).

67

Преобразуването на тези коефициенти в осреднен минимален стаж в съответната степен обаче е друг начин за контролиране на средната скорост, с която могат да бъдат прекласирани служителите (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 122 и 124) и следователно преследва същата цел като член 6, параграф 2 от Правилника.

68

Във второто съображение от ОРП и в образеца за решение се прави позоваване на необходимостта от определяне на специфични и последователни правила за прекласирането на срочно наетите служители, по-специално за да се улесни мобилността им между агенциите.

69

Освен това правилата, приложими за прекласирането на срочно наети служители, не могат да бъдат идентични с тези, които се прилагат по отношение на длъжностните лица, тъй като срочно наетите служители нямат същото право на кариерно развитие в рамките на тяхната институция като това на длъжностните лица (решения от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК, T‑843/19, EU:T:2021:221, т. 55, и от 27 април 2022 г., Correia/ЕИСК, T‑750/20, непубликувано, EU:T:2022:246, т. 80).

70

Всъщност за разлика от длъжностните лица, чиято стабилност на трудовата заетост се гарантира от Правилника, по отношение на срочно наетите служители се прилагат други условия, които се основават на сключения със съответната институция договор за наемане на работа (решение от 28 януари 1992 г., Speybrouck/Парламент, T‑45/90, EU:T:1992:7, т. 90).

71

По-нататък, признаването в Правилника на правото на кариерно развитие на длъжностните лица не им предоставя субективно право на повишаване, дори да отговарят на всички необходими условия, тъй като решението за повишаване зависи не само от квалификацията и способностите на кандидата, но и от тяхната преценка в сравнение с тази на другите кандидати, които имат право да бъдат повишени (вж. решение от 27 април 2022 г., Correia/ЕИСК, T‑750/20, непубликувано, EU:T:2022:246, т. 85 и цитираната съдебна практика).

72

Същото по необходимост важи и за срочно наетите служители поради съображенията, изложени в цитираната в точки 69 и 70 по-горе съдебна практика.

73

В този контекст не е непоследователно прекласирането на служителите да зависи от това те да са навършили средно определен брой години в своята степен, още повече че дори в областта на повишаването на длъжностните лица, които имат право на кариерно развитие в рамките на тяхната институция, вземането предвид на броя на местата за повишаване не изключва едновременното прилагане на условие за минимален стаж в степента (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 121, 122 и 124).

74

Второ, като предвижда, че коефициентите на еквивалентност служат за изчисляване на броя на свободните длъжности за всяка степен, посочена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета на съответната институция, член 6, параграфи 1 и 2 от Правилника установява пряка връзка между коефициентите за еквивалентност и бюджета на съответната институция. Въпреки това фактът, че от този текст следва, че тези коефициенти представляват механизъм, който служи както за ограничаване на скоростта на кариерно развитие, така и на разпределянето на бюджетните ресурси, не позволява да се направи извод, че в рамките на прекласирането на служителите тази скорост може да се определи само чрез прилагане на квоти, дори индикативни, за прекласиране, без да може да се наложи осреднен минимален стаж в степента.

75

От гореизложеното следва, че посоченото от жалбоподателя не се потвърждава и от целта на клаузата за коефициентите за еквивалентност, а именно определянето на средната скорост, с която могат да бъдат прекласирани служителите, която може да бъде преследвана чрез прилагане на осреднен минимален стаж в степента.

76

Следователно първото оплакване трябва да се отхвърли.

[…]

91

При условията на евентуалност жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на разпоредбите на ОРП, които предвиждат прилагането на условието за осреднен минимален стаж в степента. Това основание съдържа две оплаквания.

92

С това оплакване жалбоподателят твърди, че условието за осреднен минимален стаж в степента е в противоречие с принципа за повишаване, основан на заслугите, предвиден в член 45 от Правилника, в член 54 от УРДС и в член 4 от ОРП. Той счита, от една страна, че заслугите са поставени в зависимост от това условие и изпълнението му не зависи само от заинтересованото лице, и от друга страна, че по този начин посоченото условие изключва цели степени от възможността за прекласиране, независимо от заслугите на служителите, които подлежат на прекласиране.

93

Eu‑LISA оспорва доводите на жалбоподателя.

94

В това отношение член 54 от УРДС разширява обхвата на принципа за повишаване, основан на заслуги, прогласен в член 45 от Правилника, като същевременно изисква администрацията да не превишава коефициентите за еквивалентност. Това двойно изискване е възпроизведено съответно в членове 4 и 5 от ОРП, които възпроизвеждат буквално релевантните разпоредби на образеца за решение.

95

Двата параметъра, обуславящи прекласирането, а именно съпоставянето на заслугите и осредненият минимален стаж в степента, не са чисто индивидуални критерии, тъй като зависят съответно от заслугите и от прослуженото време на другите отговарящи на изискванията кандидати за съответната степен.

96

Освен това от решението за отхвърляне е видно, че заслугите на кандидатите обуславят, от една страна, изчисляването на осреднения стаж в тази степен, тъй като при това изчисляване се вземат предвид само най‑добре класираните кандидати до достигане на броя свободни длъжности в щатното разписание (наричани по-нататък „кандидатите с най-големи заслуги“), и от друга страна, възможността за прекласиране на кандидатите с най-големи заслуги, които евентуално имат индивидуално прослужено време в по-висока степен от приложимия осреднен стаж.

97

В това отношение eu‑LISA посочва в решението за отхвърляне, като използва като пример метода, приложен през 2021 г. Съгласно този метод съпоставянето на заслугите служи най‑напред за класиране на кандидатите, а eu‑LISA приема само кандидатите с най-големи заслуги. След това тя изчислява осреднения стаж в степента на кандидатите с най-големи заслуги. Ако този осреднен стаж е недостатъчен, но един от кандидатите с най-големи заслуги има индивидуален по-голям от приложимия осреднен стаж в степента, той не може да бъде прекласиран, ако кандидат, класиран в по-висока степен, има индивидуален стаж, който е по-малък от този осреднен стаж. В този случай никой от кандидатите с най-големи заслуги не се прекласира.

98

Следователно при този метод прилагането на условието за осреднен стаж в степента може да доведе до изключване от прекласиране на цяла група от кандидати, принадлежащи към същата степен, ако, от една страна, кандидатите с най‑големи заслуги общо са имали по-малък осреднен стаж в съответната им степен от приложимия и от друга страна, ако от тези кандидати най-добре класираните са имали индивидуален стаж в съответната степен, по-малък от този осреднен стаж. В този случай кандидатите, класирани в по-ниска степен с индивидуален стаж, по-висок от приложимия осреднен минимален стаж, не могат да бъдат прекласирани.

99

Посоченият метод обаче показва, че сравнението на заслугите остава основният критерий, на който се основава прекласирането. Всъщност този метод служи за класиране на кандидатите според техните заслуги и след това редът на класиране определя дали осредненият стаж в степента възпрепятства изцяло или отчасти прекласирането на групата. С други думи, ако служителят е сред кандидатите с най-големи заслуги, но не е класиран на първо място, и има индивидуален стаж в съответна степен, който е по-висок от осреднения стаж, той не може да бъде класиран отново, ако, от една страна, този осреднен стаж не е изпълнен от всички кандидатите с най-големи заслуги взети заедно и от друга страна, ако най-добре класираните от тази група имат стаж, по-малък от осреднения стаж. В този случай именно заслугите, а не само стажът, са пречка за прекласирането на по-опитния служител в съответната степен.

100

Следователно eu‑LISA правилно отбелязва в решението за отхвърляне, че осредненият стаж в приложимата степен по никакъв начин не застрашава прекласирането на кандидатите с най-големи заслуги.

101

Що се отнася до степента на жалбоподателя, тя посочва следното:

102

От това следва, че заслугите на отговарящите на изискванията служители от степен AD 9 са били разгледани на първия етап от процедурата по прекласиране преди съставянето на списъка на предложените служители. Заслугите обаче не са причина за липса на прекласиране. Тя се дължи на недостатъчен осреднен стаж на всички отговарящи на условията служители от тази степен, тъй като стажът на всеки от тях, включително стажът на жалбоподателя, е бил около два пъти по-малък от приложимия осреднен стаж.

103

Следва обаче да се припомни, първо, че предвиденото в ОРП условие за осреднен минимален стаж в степента възпроизвежда условието, съдържащо се в образеца за решение, и има за цел да запази еквивалентността на средните кариери, като предостави рамка за скоростта, с която дадена агенция може да прекласира служителите с най-големи заслуги. Второ, съгласно член 6, параграф 2 от Правилника фактът, че условието за осреднен стаж в съответната степен, основано на коефициентите за еквивалентност, е условие за осреднен стаж, не засяга принципа на повишаване, основано на заслуги (вж. в този смисъл решение от 13 март 2013 г., AK/Комисия, F‑91/10, EU:F:2013:34, т. 71) и същото важи и за служителите, които нямат същото право на кариера като длъжностните лица. Трето, условието за осреднен минимален стаж в степента има за цел освен това да улесни мобилността между агенциите (вж. т. 68 по-горе), което служи на интересите на служители с най-големи заслуги.

104

С оглед на гореизложеното жалбоподателят не може да твърди, че условието за осреднен стаж в степента нарушава принципа на прекласиране, основано на заслугите.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши: