138

С писмо от 30 октомври 2017 г. жалбоподателят уведомява Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за намерението си да направи публично достояние чрез публикуването им в интернет известен брой документи, които се отнасят до него, а именно всички приложения към жалбата по административен ред и исканията, посочени в точка 87 по-горе, както и към жалбата до Съда на публичната служба, посочена в точка 24 по-горе. Тази информация е представена като информация по член 17а, параграф 2, първа алинея от Правилника.

139

След писмо, изпратено от ЕСВД по електронната поща до представителя на жалбоподателя в отговор на първото писмо, на 13 ноември 2017 г. жалбоподателят изпраща второ писмо до Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в което твърди, че въпросните документи вече са станали публично достояние през 2013 г., тъй като били предадени на организация, която не е посочена, и на „осем други лица“, едно от които е майка му. Това публикуване било съобразено с правилата, тъй като за него било поискано разрешение на 27 март 2013 г. и ЕСВД не се противопоставила на публикуването. Посочените документи били публикувани на сайта на жалбоподателя в интернет с помощта на лица, с които майка му била във връзка.

140

С две писма от 17 и от 24 ноември 2017 г. ЕСВД указва на жалбоподателя, че публикуването на някои документи, представени от него като приложения към жалбата в настоящото производство, ще представлява нарушение на принципа на поверителност на съдебното производство, което е в ход.

141

След като жалбоподателят се запознава с писмото от 4 декември 2017 г., с което ЕСВД уведомява Общия съд за изложените в точки 138 и 139 по-горе (вж. т. 34 по-горе) факти, и след осъществената междувременно публикация на различни документи, жалбоподателят излага становище по този въпрос в репликата.

142

Жалбоподателят счита, че спорната публикация не противоречи на правилата. Наистина, той отново твърди, че документите, за които става въпрос, преди това са били публикувани при спазване на изискванията, тъй като за искането, подадено от него за тази цел на 27 март 2013 г., било имплицитно дадено разрешение от ЕСВД поради липсата на възражение от нейна страна в срока от тридесет работни дни, предвиден в член 17а, параграф 2, втора алинея от Правилника. Поради това фактът, че тези документи били представени в последващо съдебно производство, не можел да им върне конфиденциалния характер, който те били изгубили.

143

ЕСВД оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателя.

144

Жалбоподателят признава, че в интернет са публикувани документи, представени от него в настоящото производство, а именно някои документи, които били приложени към двете молби на основание член 90, параграф 1 от Правилника, подадени на 20 и 24 март 2013 г., заведени съответно с номера D/227/13 и D/233/13, като втората се отнасяла до факти, свързани с обработването на медицинското му досие. Макар да заявява, че тази публикация, независимо че е на собствения му сайт в интернет, не е осъществена от него самия, а от неидентифицирани лица, на които майка му била предала въпросните документи, той признава, че тези документи са извадени от сферата на строга поверителност, в която първоначално са се намирали, с негово участие. Той твърди обаче, че това изваждане е съобразено с правилата и представлява публикация на тези документи.

145

Следва да се отбележи, че членове 17 и 17 а от Правилника имат различен предмет, който жалбоподателят не разграничава. Наистина, посоченият член 17 е относно забраната за всяко длъжностно лице или служител да разкрива без разрешение получена във връзка със служебните му задължения информация, която не е направена публично достояние или публично достъпна, независимо дали е фиксирана на някакъв носител, освен ако е получил предварително разрешение за това. Тази забрана остава и след прекратяване на служебното правоотношение. Колкото до член 17 а, той е относно публикуването на всякакви текстове, по-конкретно във връзка с работа, проучване или мнения, свързани с работата на Съюза. Такова публикуване се ползва с особена защита с оглед на свободата на изразяване на мнение, при спазване на предвидените в този член ограничения във връзка със зачитането на принципите на лоялност и на безпристрастност, на достойнството на публичната служба и забраната за разпространяване на информация, която е станала известна във връзка с изпълнението на служебните задължения, и подлежи на специална процедура за получаване на разрешение, в която липсата на отговор в срок от тридесет работни дни се счита за мълчаливо съгласие.

146

В настоящия случай искането на разрешение, което сочи жалбоподателят, а именно писмото, което изпратил на ЕСВД на 27 март 2013 г., макар в него да се сочи член 17 а от Правилника, в действителност, според изричната му формулировка, но с оглед и на съдържанието му, се отнася до разкриване на информация, предмет на член 17 от Правилника. Поради това, обратно на поддържаното от него, липсата на уведомяване за решение в срок от тридесет работни дни не означава мълчалива липса на възражения. Всъщност това искане на разрешение е регламентирано в член 90, параграф 1 от Правилника, така че органът е разполагал със срок от четири месеца за приемане на решение, като липсата на решение в този срок се счита за мълчалив отказ.

147

От преписката се установява, че ЕСВД е отговорила на искането на разрешение на жалбоподателя с писмо от 5 май 2013 г., тоест в предвидения в член 90, параграф 1 от Правилника четиримесечен срок. В това писмо, което започва с кратко уточнение на обхвата на член 17 а от Правилника, ЕСВД разрешава разгласяването на съответните документи, за да даде възможност на жалбоподателя да получи подпомагане във връзка с медицинското си досие. С оглед на закрепения в член 17 от Правилника принцип на поверителност, това разрешение е трябвало да се тълкува стриктно. Поради това в контекста на искането на жалбоподателя и на отговора, който му е изпратен, всяко оповестяване на посочените документи, което не е било тясно свързано с индивидуалното подпомагане на жалбоподателя във връзка с медицинското му досие, в социален, медицински, психологически или правен аспект, е било изключено. При наличието на съмнения жалбоподателят е трябвало да поиска уверения от ЕСВД, че предвиждано оповестяване действително е включено в ограниченото разрешение, което е получил. Това важало в още по-голяма степен, като се има предвид, че разрешението било съчетано с припомняне на задълженията му според Правилника, а именно задължението да се въздържа от всяко неразрешено разкриване на информация, получена във връзка със служебните му задължения, и да зачита принципите на лоялност и на безпристрастност.

148

От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят не би могъл по никакъв начин да обоснове надлежно публикацията в интернет на всички посочени в искането му от 27 март 2013 г. документи или на част от тях, като се позове на това искане и на начина, по който му е отговорено.

149

Жалбоподателят не би могъл да се позовава и на разрешеното разкриване на тези документи пред квалифицирани лица, за да му окажат индивидуално подпомагане като описаното в точка 147 по-горе, за да обоснове твърдението, че посочените документи са били направени публично достояние преди образуването на настоящото производство и поради това за представянето им в хода на това производство нямало задължение за въздържане от оповестяване, каквото има за доказателствата и писмените изложения, представени в съдебно производство.

150

На последно място, жалбоподателят не би могъл надлежно да твърди, че публикуването на спорните документи е дело на майка му или на свързани с нея лица. Наистина, освен че публикуването на спорните документи на собствения му сайт в интернет с намесата на трети лица е твърде неправдоподобно, най-малко без неговото съгласие, предаването на тези документи на майка му е нарушение на условията на даденото му разрешение. Освен това, дори ако длъжностно лице или служител предаде според правилата поверителен документ на трето лице при наличието на разрешение за оповестяване, то(й) трябва да се увери, че самото това лице ще спази условията на посоченото разрешение. Поради това, дори да се предположи, че самата публикация е осъществена без участието на жалбоподателя, ще трябва все пак да се приеме, че като не се е съобразил с ограниченията на даденото му разрешение за оповестяване, той обективно е създал риска за тази публикация и е замесен в нея (вж. в този смисъл определение от16 март 2016 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, непубликувано, EU:T:2015:917, т. 58 и 59).

151

Впрочем следва да се припомни, че оповестяването на документи по делото от страна по делото на трети лица, когато тези документи не са оповестени за целите на защитата на тази страна, представлява злоупотреба с процесуални права (вж. решение от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия, T‑135/09, EU:T:2012:596, т. 108 и цитираната съдебна практика). Това важи в още по-голяма степен, когато такива документи са публикувани, както в настоящия случай.

152

Тази злоупотреба с процесуални права следва да се вземе предвид с оглед на съдебните разноски, при положение че това обстоятелство е наложило конкретно съобщение и представяне на допълнителни становища (вж. в този смисъл решение от 17 юни 1998 г., Svenska Journalistförbundet/Съвет, T‑174/95, EU:T:1998:127, т. 139).

153

Поради това следва разноските във връзка с тази злоупотреба с процесуални права да бъдат възложени на жалбоподателя.

154

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на ЕСВД, включително разноските във връзка с посоченото в точки 138—153 по-горе искане в хода на производството.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши: