1

Винената киселина се използва по-специално като хранителна добавка при производството на вино и други напитки и като забавител за мазилки. В Европейския съюз, както и в Аржентина, винената киселина L+ се произвежда от получавани при производството на вино вторични продукти — винени утайки, които се преработват в калциев тартарат и впоследствие във винена киселина. В Китай винената киселина L+ и винената киселина DL се произвеждат от бензен, който се преработва в малеинов анхидрид, след това в малеинова киселина и накрая във винена киселина. Винената киселина, произведена чрез химичен синтез, притежава същите физически и химически свойства и е предназначена за същите основни видове употреба като произведената от вторичните продукти, получавани при производството на вино.

2

На 24 септември 2004 г. Европейската комисия получава жалба за дъмпингови практики в сектора на винената киселина, подадена от няколко европейски производители, сред които Comercial Química Sarasa, SL, Distillerie Mazzari SpA и Industria Chimica Valenzana SpA.

3

На 30 октомври 2004 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ C 267, 2004 г., стр. 4).

4

Подалите жалбата производители представят становище.

5

Комисията извършва проверки на място в помещенията на редица европейски производители, сред които са трите дружества, посочени в точка 2 по-горе, и Distillerie Bonollo SpA.

6

На 27 юли 2005 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 1259/2005 за нaлагaне на временно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ L 200, 2005 г., стр. 73; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 42, стр. 22, наричан по-нататък „временният регламент“).

7

На 23 януари 2006 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 130/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ L 23, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 170, наричан по-нататък „окончателният регламент“).

8

След публикуването на 4 август 2010 г. на Известие за предстоящото изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки (ОВ C 211, 2010 г., стр. 11), на 27 октомври 2010 г. Комисията получава искане за преразглеждане с оглед на изтичането на срока на действие на тези мерки, подадено от жалбоподателите, Caviro Distillerie Srl, Comercial Química Sarasa, Distillerie Bonollo, Distillerie Mazzari и Industria Chimica Valenzana.

9

На 26 януари 2011 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие за откриване на процедура по преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие и по преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ C 24, 2011 г., стр. 14), на основание Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51, наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21), и по-точно на член 11, параграф 2 от основния регламент (понастоящем член 11, параграф 2 от Регламент 2016/1036).

10

На 9 юни 2011 г. на основание член 11, параграф 3 от основния регламент (понастоящем член 11, параграф 3 от Регламент 2016/1036) жалбоподателите подават искане за частично междинно преразглеждане по отношение на Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd и Ninghai Organic Chemical Factory (наричани по-нататък „двамата китайски производители износители“).

11

На 29 юли 2011 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие за започване на частично междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ C 223, 2011 г., стр. 16), в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент.

12

На 16 април 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 349/2012 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент (ОВ L 110, 2012 г., стр. 3).

13

На същата дата Комисията изпраща на жалбоподателите документа с окончателна информация, съдържащ основните факти и съображения, въз основа на които тя възнамерява да препоръча изменение на действащите антидъмпингови мерки.

14

На същия ден жалбоподателите отправят до Комисията искане за разяснения относно изчисляването на нормалната стойност.

15

Комисията изпраща отговор до жалбоподателите на 19 април 2012 г.

16

На 25 април 2012 г. жалбоподателите изпращат на Комисията коментарите си по документа с окончателна информация, като критикуват по-специално твърдяната промяна на методологията, използвана за изчисляване на нормалната стойност. Освен това те искат да бъде проведено изслушване с представителите на Комисията.

17

На 10 май 2012 г., по време на изслушването с представителите на Комисията, жалбоподателите излагат възраженията си по позицията на Комисията. Освен това те представят допълнителни писмени становища на 16 май и 7 юни 2012 г.

18

След приключването на процедурата по частично междинно преразглеждане относно двамата китайски производители износители, на 26 юни 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 626/2012 за изменение на Регламент за изпълнение № 349/2012 (ОВ L 182, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

19

С обжалвания регламент по същество на двамата китайски производители износители се отказва статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „СПИ“), и след конструиране на нормалната стойност въз основа на получената информация от производител, оказал съдействие в държавата аналог (а именно Аржентина), антидъмпинговото мито за стоките, произвеждани от двамата китайски производители износители, се увеличава съответно от 10,1 % на 13,1 % и от 4,7 % на 8,3 %.

20

На 28 септември 2012 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело.

21

С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 5 декември 2012 г., жалбоподателите молят да бъде спряно производството. С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 7 декември 2012 г., Съветът също иска да бъде спряно производството.

22

На 13 декември 2012 г. председателят на първи състав на Общия съд уважава молбата за спиране на производството за срок от две години в съответствие с член 77, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.

23

С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 31 януари и 16 май 2013 г., Комисията и Changmao Biochemical Engineering искат съответно да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.

24

С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 13 ноември 2014 г., жалбоподателите молят производството да бъде спряно за допълнителен срок. С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 19 ноември 2014 г., Съветът изразява съгласието си с това искане.

25

На 27 януари 2015 г. Общият съд уважава искането и постановява спиране на производството до 13 април 2015 г. на основание член 77, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

26

С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 18 май 2015 г., жалбоподателите искат производството да бъде спряно за допълнителен срок. Съветът обаче се противопоставя на това искане с писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 5 юни 2015 г., поради което делото не може да бъде спряно на основание член 77, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

27

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 юни 2015 г., Съветът повдига възражение за недопустимост съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

28

На 22 април 2016 г. на основание член 27, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд настоящото дело е разпределено на нов съдия докладчик, включен в шести състав, който с определение от 20 юли 2016 г. постановява, че ще се произнесе по възражението за недопустимост в решението по същество, и не се произнася по съдебните разноски.

29

С решение от 9 септември 2016 г. и с определение от 15 септември 2016 г. председателят на шести състав на Общия съд допуска встъпването на Комисията и Changmao Biochemical Engineering, като уточнява, че след като молбите им за встъпване са подадени след изтичане на срока по член 116, параграф 6 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., ще им бъде позволено да представят становище по време на устната фаза на производството въз основа на доклада от съдебното заседание, който им е предоставен.

30

След промяна в съставите на Общия съд, съгласно член 27, параграф 5 от Процедурния правилник, съдията докладчик е включен в осми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

31

По предложение на осми състав Общият съд решава да възложи делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

32

Жалбоподателите по същество молят Общия съд:

33

Съветът моли Общия съд:

34

По предложение на съдията докладчик Общият съд (осми разширен състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3, буква а) от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят на някои писмени въпроси. Страните отговарят на тези въпроси в указания срок.

35

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 17 октомври 2017 г.

36

Съветът повдига възражение за недопустимост, като изтъква, от една страна, липсата на процесуална легитимация, и от друга, липсата на правен интерес на жалбоподателите.

37

Съветът поддържа, че с обжалвания регламент само се увеличава леко антидъмпинговото мито върху вноса на винена киселина, произвеждана от двамата китайски производители износители, без да се изменят останалите констатации, направени в Регламент за изпълнение № 349/2012, като например дъмпингът от всеки друг китайски производител износител, съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, причинно-следствената връзка между дъмпинга и вредата и интереса на Съюза от запазване на мерките. Съветът добавя, че обжалваният регламент е хибриден правен акт. Всъщност според Съвета, макар да съдържа индивидуални решения за двамата китайски производители износители, този регламент е мярка с общо приложение по отношение на жалбоподателите. Следователно за целите на допустимостта на жалбата положението на производителите износители и на производителите от Съюза, каквито са жалбоподателите, било коренно различно.

38

В това отношение Съветът счита, че не е от решаващо значение обстоятелството, че молбата на жалбоподателите за частично междинно преразглеждане е довела до приемането на обжалвания регламент. Според него, ако молбата за преразглеждане беше отхвърлена, жалбоподателите са щели да могат да оспорят това решение. След като процедурата по частично междинно преразглеждане била открита по искане на жалбоподателите, по отношение на тях обжалваният регламент, приет в резултат от нея, бил мярка с общо приложение, която те не можели да оспорят по различни причини.

39

Първо, според Съвета жалбоподателите не са пряко засегнати от обжалвания регламент, с който само се установява преразгледано антидъмпингово мито за двамата китайски производители износители. В това отношение Съветът добавя, че изменението на ставката на антидъмпинговото мито, приложимо за вноса от двамата китайски производители износители, не може да породи правни последици за жалбоподателите, тъй като те не плащат антидъмпингово мито. Макар да било възможно преразглеждането на въпросната ставка да има икономическо отражение за производителите в Съюза, включително за жалбоподателите, това не доказвало настъпването на необходимите правни последици.

40

Жалбоподателите нямали субективно право на конкурентите им да бъдат налагани антидъмпингови мита в определен размер. От една страна, налагането на антидъмпингови мита било обвързано с наличието на интерес на Съюза. От друга страна, промишлеността на Съюза нямала субективно право да бъде установявано мито с конкретен размер, тъй като размерът на митото зависи от поверителни данни от други страни и произтича от преценката на сложни икономически, политически и правни положения.

41

Второ, Съветът твърди, че жалбоподателите не са лично засегнати от обжалвания регламент. Положението на жалбоподателите като производители на винена киселина било аналогично на това на всеки субект, който извършва дейност на пазара на винената киселина в Съюза. В това отношение следвало да се направи аналогия със съдебната практика в областта на държавните помощи, което означавало жалбоподателите да докажат, че изменението на антидъмпинговото мито, въведено с обжалвания регламент, засяга съществено положението им на пазара. Само обстоятелството, че даден акт може да окаже определено влияние върху отношенията на конкуренция, които съществуват на съответния пазар, и че жалбоподателите са конкуренти на лицето, за което е благоприятен актът, не било достатъчно, за да бъдат те смятани за лично засегнати.

42

Съветът отхвърля като неподкрепено с доказателства твърдението на жалбоподателите, че промишлеността на Съюза в сектора на винената киселина би могла лесно да спре да съществува с оглед на маржа на печалбата на тази промишленост през разследвания период в рамките на преразглеждането.

43

Освен това Съветът поддържа, че фактът, че жалбоподателите са участвали активно в административното производство, не е достатъчен, за да бъдат те разглеждани като лично засегнати. В допълнение размерът на антидъмпинговите мита не се основавал на представени от жалбоподателите данни, а на такива, представени от двамата китайски производители износители и от производителя, оказал съдействие в държавата аналог, или на обществено достъпни данни.

44

В това отношение според Съвета е без значение фактът, че в обжалвания регламент изрично се посочват жалбоподателите.

45

В хода на съдебното заседание Комисията посочва, че подкрепя възраженията на Съвета относно липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателите. Въпреки това в отговор на въпросите на Общия съд тя уточнява, че фактът, че жалбоподателите не плащат антидъмпингово мито, е един от факторите, които трябва да се вземат предвид, но сам по себе си не е решаващ, за да се установи дали те са пряко засегнати от обжалвания регламент.

46

Жалбоподателите оспорват възраженията на Съвета относно процесуалната им легитимация и поддържат, че са пряко и лично засегнати от обжалвания регламент.

47

Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.

48

Тъй като жалбоподателите не са адресати на обжалвания регламент, следва да се провери най-напред дали те са пряко и лично засегнати от него.

49

Що се отнася до въпроса дали жалбоподателите са пряко засегнати, съгласно често използваната в съдебната практика формулировка това условие изисква, от една страна, обжалваният акт на Съюза да поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя, и от друга, да няма никакво право на преценка за адресатите на този акт, на които е възложено изпълнението му, тъй като изпълнението е чисто автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (определения от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, T‑18/10, EU:T:2011:419, т. 71 и от 14 януари 2015 г., SolarWorld и др./Комисия, T‑507/13, EU:T:2015:23, т. 40).

50

Като се има предвид, че държавите членки, на които е възложено изпълнението на обжалвания регламент, не разполагат с никакво право на преценка по отношение на ставката на антидъмпинговото мито и налагането му за съответните продукти (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2014 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑643/11, EU:T:2014:1076, т. 28 (непубликувано), е изпълнено второто посочено в точка 49 по-горе изискване.

51

Що се отнася до първото от тези изисквания, противно на изтъкнатото от Съвета и Комисията, не може да бъде прието ограничително тълкуване на изискването за пряко засягане на правното положение на жалбоподателите.

52

В това отношение следва да се припомни заключението на генералния адвокат Kokott по дело Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (C‑583/11 P, EU:C:2013:21, т. 71), съгласно което не е необичайно в съдебната практика напълно основателно да се приемат за допустими жалби за отмяна, подадени от частноправни субекти срещу актове на Съюза, чиито последици за съответните жалбоподатели не са от правно, а от фактическо естество, по-специално защото в качеството си на участници на пазара тези субекти са засегнати пряко от съответния акт в конкуренцията си с други участници на пазара.

53

Всъщност, ако тезата, застъпена от Съвета и Комисията в настоящото дело по отношение на понятието за пряко засягане, се приеме за правилна, всяка жалба, подадена от производител от Съюза срещу регламент за налагане на антидъмпингови мита, следва системно да бъде обявявана за недопустима, както и всяка жалба, подадена от конкурент на получателя на помощ, обявена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар след приключване на официалната процедура по разследване, и всяка жалба, подадена от конкурент срещу решение, с което дадена концентрация е обявена за съвместима с вътрешния пазар.

54

Тези видове жалби обаче многократно са били обявявани за допустими в съдебната практика.

55

Първо, в областта на антидъмпинговите мерки, по делото, по което е постановено решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия (264/82, EU:C:1985:119, т. 12—16), отнасящо се до положение, изключително сходно с това в настоящия случай, Съдът изрично е постановил, че съответният регламент засяга пряко жалбоподателя — европейски производител конкурент, според който наложените антидъмпингови мита не са достатъчно високи. Освен това в делата, по които са постановени решения от 8 юли 1998 г., CECOM/Съвет (T‑232/95, EU:T:1998:158), и от 28 октомври 1999 г., EFMA/Съвет (T‑210/95, EU:T:1999:273), недопустимостта на жалбите, подадени от сдружения на европейски производители срещу регламенти за налагане на антидъмпингови мита, които тези производители считат за незадоволителни, не е изтъкната нито от ответника, нито служебно.

56

Макар в съдебната практика да е обявена за недопустима жалба от няколко производители на Съюза, членуващи в сдружение, подало свързано с антидъмпингови мита оплакване срещу решение на Комисията за поемане на ангажименти от страна на производителите износители в рамките на антидъмпингова процедура, това разрешение се основава на извода, че решението на Комисията не поражда преки последици за жалбоподателите, като такива последици биха могли евентуално да произтичат от антидъмпинговия регламент, уреждащ ангажиментите (вж. в този смисъл определение от 14 януари 2015 г., SolarWorld и др./Комисия, T‑507/13, EU:T:2015:23, т. 48, 52 и 58, потвърдено с определение от 10 март 2016 г., SolarWorld/Комисия, C‑142/15 P, непубликувано, EU:C:2016:163, т. 24—28), а този случай е много по-различен от настоящия.

57

Второ, в областта на държавните помощи често е приемано, че конкурентите на предприятията — получатели на помощта, са пряко засегнати от решението на Комисията, с което съответната помощ е обявена за съвместима с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решения от 28 януари 1986 г., Cofaz и др./Комисия, 169/84, EU:C:1986:42, т. 30, от 27 април 1995 г., ASPEC и др./Комисия, T‑435/93, EU:T:1995:79, т. 60 и 61 и от 22 октомври 1996 г., Skibsværftsforeningen и др./Комисия, T‑266/94, EU:T:1996:153, т. 49). В това отношение следва да се уточни, че положението на конкурент на получателя на помощ и на конкурент на производителя износител, чиито продукти се облагат с антидъмпингови мита, за които се твърди, че са с недостатъчно висок размер, по същество са сходни за целите на анализа на условието за пряко засягане във връзка с допустимостта на жалбата.

58

Трето, в съдебната практика има редица примери за жалби, които са подадени от конкуренти срещу решения за обявяване на концентрации за съвместими с вътрешния пазар и за които условието за пряко засягане е прието за изпълнено (решения от 19 май 1994 г., Air France/Комисия, T‑2/93, EU:T:1994:55, т. 41, от 3 април 2003 г., BaByliss/Комисия, T‑114/02, EU:T:2003:100, т. 89 и от 30 септември 2003 г., ARD/Комисия, T‑158/00, EU:T:2003:246, т. 60). От тези дела по-специално следва, че жалбоподателите са признати за пряко засегнати, макар да не са били страни по концентрациите. Всъщност, след като разглежданите по тези дела решения позволяват незабавното осъществяване на концентрацията, те могат да доведат до незабавна промяна на положението на съответните пазари. Освен това Общият съд приема, че доколкото волята на участниците в концентрацията да осъществят последната е безспорна, икономическите оператори, действащи на съответните пазари, могат към датата на обжалваното решение да очакват със сигурност, че ще настъпи незабавна или бърза промяна в състоянието на пазара (решение от 4 юли 2006 г., easyJet/Комисия, T‑177/04, EU:T:2006:187, т. 31 и 32).

59

С оглед на изложеното по-горе следва да се отбележи, че с обжалвания регламент се слага край на процедурата по частично междинно преразглеждане, образувана по искане на жалбоподателите, като се изменят антидъмпинговите мита, приложими за вноса от двамата китайски производители износители. Всъщност с искането си за частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент жалбоподателите целят приемането от Комисията и Съвета на подходящи мерки, за да се противодейства на дъмпинга, вследствие на който са претърпели вреди. Жалбоподателите са пряко засегнати от обжалвания регламент, доколкото процедурата по частично междинно преразглеждане е открита по тяхна инициатива и приетите в тази процедура мерки са предназначени за компенсиране на дъмпинга, вследствие на който те са претърпели вреди в качеството им на производители конкуренти, действащи на същия пазар.

60

Представените от Съвета и Комисията доводи не могат да оборят този извод.

61

Първо, следва да се отхвърли доводът на Съвета, че изменението на приложимите антидъмпингови мита не може да породи правни последици за жалбоподателите, тъй като те не плащат антидъмпингово мито. Това обстоятелство само по себе си не е решаващо (вж. в този смисъл съдебната практика, цитирана в т. 55 по-горе), както впрочем признава Комисията в съдебното заседание.

62

Освен това следва да се припомни, както основателно отбелязват жалбоподателите, че двамата китайски производители износители също не следва да плащат такива мита. Всъщност те се плащат от вносителите в Съюза. В допълнение, член 12 от основния регламент (понастоящем член 12 от Регламент 2016/1036) във връзка със съображения 16 и 18 от последния (понастоящем съображения 17 и 19 от Регламент 2016/1036) не допуска поемането или „абсорбирането“ на антидъмпинговите мита от производителите износители.

63

Второ, следва да се отхвърли доводът на Съвета, подкрепян в това отношение от Комисията в съдебното заседание, че жалбоподателите нямат субективно право на конкурентите им да бъдат налагани антидъмпингови мита в определен размер. От една страна, за да се прецени допустимостта на жалбата, е достатъчно да се провери дали обжалваният регламент засяга пряко жалбоподателите, а в случая това е така по изложените по-горе съображения. От друга страна, следва да се припомни, че както е видно от жалбата, жалбоподателите не твърдят, че имат субективно право да бъдат налагани антидъмпингови мита в конкретен размер, а само упрекват Съвета и Комисията, че при изчисляването на нормалната стойност са нарушили правилата, предвидени в основния регламент.

64

Трето, следва да се отхвърли и доводът на Съвета, подкрепян в това отношение от Комисията в съдебното заседание, че след като той и Комисията са приели да открият процедурата по частично междинно преразглеждане, жалбоподателите не могат да оспорват изхода от тази процедура. По-конкретно от точка 16 от възражението за недопустимост и от точка 23 от дупликата следва, че този довод изглежда се основава на две съображения, а именно, от една страна, че изходът от тази процедура не може да доведе до по-неблагоприятен резултат за промишлеността на Съюза, тъй като размерът на антидъмпинговите мита ще бъде или увеличен, или запазен, и от друга страна, че актът, приет в тази процедура, ще бъде мярка с общо приложение по отношение на жалбоподателите.

65

Вторият аспект на този довод ще бъде разгледан при преценка на условието за лично засягане в точки 74—91 по-долу. Що се отнася до първия аспект на довода, той не може да бъде приет по две причини. От една страна, Съветът не се позовава на правна норма, която не позволява той и Комисията да решат да наложат по-ниски антидъмпингови мита след приключване на процедурата по междинно преразглеждане, в която впрочем могат да участват производителите износители. Всъщност не могат да бъдат предвидени констатациите от разследването в рамките на преразглеждането, които е възможно да доведат до използването на различен метод, ако има промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент (понастоящем член 11, параграф 9 от Регламент 2016/1036) или ако използваният преди това метод се окаже в противоречие с разпоредбите на член 2 от основния регламент (понастоящем член 2 от Регламент 2016/1036) (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2008 г., Huvis/Съвет, T‑221/05, непубликувано, EU:T:2008:258, т. 41 и 42). От друга страна, ако бъде приета тезата на Съвета и Комисията, това ще им позволи фактически да избягват контрола на Съда, като само увеличават съвсем незначително антидъмпинговите мита след всяко искане за междинно преразглеждане от страна на промишлеността на Съюза, при положение че правилното прилагане на разпоредбите на основния регламент би трябвало да доведе до значително по-голямо увеличение. Такава възможност не може да бъде приета.

66

Четвърто, следва да се отхвърлят доводите, които Съветът изтъква въз основа на съдебната практика, за да оспори прякото засягане на жалбоподателите.

67

Най-напред Съветът цитира точка 75 от определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (T‑18/10, EU:T:2011:419), съгласно която, макар и да не може да се изключи възможността предвидената в разглеждания регламент обща забрана за пускане на пазара да се отрази върху предхождащата или последващата това пускане на пазара дейност на лицата, това не променя факта, че подобно отражение не може да се счита за произтичащо пряко от този регламент. В тази точка се уточнява също, че „що се отнася до евентуални икономически последици от тази забрана, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика последните не засягат правното, а единствено фактическото положение на жалбоподателите“.

68

В това отношение от цялостния прочит на точка 75 от определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (T‑18/10, EU:T:2011:419), е видно, че тя се отнася до въпроса дали даден регламент относно пускането на пазара на тюленови продукти поражда преки последици само за положението на активните на този пазар субекти, или поражда такива последици и за положението на лицата, работещи нагоре по веригата, например ловците, като Общият съд изключва тази възможност, приемайки, че евентуалните последици биха били непреки. Това тълкуване се потвърждава и в точки 73—75 от заключението на генералния адвокат Kokott по дело Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (C‑583/11 P, EU:C:2013:21). Ето защо Съветът не може в подкрепа на тезата си да се позовава на определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (T‑18/10, EU:T:2011:419), тъй като обстоятелствата и проблематиката по това дело се различават коренно от тези в настоящия случай.

69

Съветът се позовава и на точка 40 от определение от 7 юли 2014 г., Group’Hygiène/Комисия (T‑202/13, EU:T:2014:664), постановено по жалба за отмяна на директива. Видно от точки 36—40 от това определение, правни последици за положението на жалбоподателя могат да породят националните разпоредби за транспониране на директивата, а не разпоредбите на последната. В този контекст Общият съд приема, че жалбоподателят не може да се основава на твърдените финансови последици от директивата, за да докаже, че тя го засяга пряко.

70

Налага се изводът, че обстоятелствата и проблематиката по делото, по което е постановено определение от 7 юли 2014 г., Group’Hygiène/Комисия (T‑202/13, EU:T:2014:664), не са сходни с тези в настоящия случай. В случая жалбоподателите не оспорват директива и няма национална мярка за транспониране, която би могла да ги засегне пряко. В действителност, както признава Съветът в отговора си на писмените въпроси на Общия съд и в хода на съдебното заседание, обжалваният регламент не включва никакви мерки за изпълнение на национално равнище по отношение на жалбоподателите. Макар Съветът да се позовава на съображенията, изложени за изчерпателност в точка 40 от определение от 7 юли 2014 г., Group’Hygiène/Комисия (T‑202/13, EU:T:2014:664), и отнасящи се до липсата на пряко засягане на правното положение на жалбоподателя, особеното положение на жалбоподателя по посоченото дело все пак не изглежда относимо към настоящия спор, при положение че, както бе припомнено в точка 52 по-горе, в съдебната практика се признават за допустими жалбите за отмяна, подадени срещу актове на Съюза, чиито последици за жалбоподателите са предимно от фактическо естество.

71

Накрая, в подкрепа на доводите си за липса на пряко засягане Съветът се позовава на точки 78, 79 и 87 от решение от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет (T‑276/13, обжалвано, EU:T:2016:340).

72

Следва да се отбележи, че точки 75—87 от решение от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет, T‑276/13, обжалвано, EU:T:2016:340), се отнасят до въпрос, различен от този в настоящия случай. По-специално, те се отнасят до проверка на индивидуалната процесуална легитимация на жалбоподателите, независимо от процесуалната легитимация на две сдружения на американски производители, за чиито продукти са наложени антидъмпингови мита, в качеството им на представители на техните членове. В този контекст Общият съд приема, че сдруженията жалбоподатели не са лично засегнати от регламента, с който се налагат антидъмпингови мита за продуктите на техните членове, освен що се отнася до основание, свързано със защитата на процесуалните им права поради участието им в антидъмпинговата процедура. От това следва, че точки 78, 79 и 87 от решение от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет, T‑276/13, обжалвано, EU:T:2016:340), не са в подкрепа на тезата на Съвета.

73

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че жалбоподателите са пряко засегнати от обжалвания регламент.

74

Що се отнася до въпроса дали жалбоподателите са лично засегнати, от съдебната практика следва, че субектите, различни от адресатите на даден акт, могат да твърдят, че са засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако този акт ги засяга поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на акта (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).

75

Що се отнася по-специално до областта на антидъмпинговите мерки, макар да е вярно, че с оглед на критериите по член 263, четвърта алинея ДФЕС регламентите за налагане на антидъмпингови мита по естеството и обхвата си действително са нормативни актове, доколкото се прилагат за всички заинтересувани икономически оператори, все пак не е изключено отделни разпоредби от тези регламенти да засягат лично някои икономически оператори (вж. в този смисъл решение от 16 април 2015 г., TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 19).

76

От това следва, че актовете за налагане на антидъмпингови мита могат, без да губят характера си на регламенти, при определени обстоятелства да засягат лично някои икономически оператори, които вследствие на това са активно легитимирани да подадат жалба за отмяна на тези актове (решение от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 14).

77

При все това признаването на правото на някои категории икономически оператори да подадат жалба за отмяна на регламент, налагащ антидъмпингови мита, не може да попречи други оператори също да бъдат лично засегнати от такъв регламент (решения от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 16 и от 16 април 2015 г., TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 22). В това отношение е важно да се подчертае, че няма изчерпателен списък на критериите, на които трябва да отговаря положението на жалбоподателите, които по този начин да могат да се позовават на наличието на съвкупност от признаци, характеризиращи това особено положение (вж. в този смисъл решение от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 17).

78

За целите на този анализ следва да се провери, от една страна, ролята на жалбоподателите в антидъмпинговата процедура, и от друга, положението им на пазара, до който се отнася обжалваният регламент (вж. в този смисъл решения от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 12—15, от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет, T‑276/13, обжалвано, EU:T:2016:340, т. 122 и от 9 юни 2016 г., Marquis Energy/Съвет, T‑277/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:343, т. 84).

79

Първо, от съдебната практика следва, че активното участие на жалбоподателя в административното производство, например с подаване на оплакване, съобщаване на данни, представяне на писмено становище или участие в изслушване, е от значение за установяване на личното му засягане (вж. в този смисъл решения от 16 април 2015 г., TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 24—26 и от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет, T‑276/13, обжалвано, EU:T:2016:340, т. 123—127).

80

Второ, за да прецени дали е засегната позицията на жалбоподателя на пазара, съдът на Съюза се основава на редица фактори като например дали структурата на пазара е концентрирана или фрагментирана, каква е позицията на пазара на жалбоподателя и конкурента в абсолютни и относителни стойности или в каква степен спорният акт оказва влияние върху дейността на жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 15, от 16 май 1991 г., Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 17, от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет, T‑276/13, обжалвано, EU:T:2016:340, т. 128 и от 9 юни 2016 г., Marquis Energy/Съвет, T‑277/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:343, т. 90).

81

От преценката на съда на Съюза на тази съвкупност от фактори може да се заключи, че колкото по-преки са конкурентните отношения между жалбоподателя и съответния конкурент, било поради ограничения брой действащи на пазара оператори, било поради това че съответното предприятие е основният конкурент на жалбоподателя, и колкото по-съществени са отрицателните последици за последния, толкова по-голямо е основанието да се заключи, че той е лично засегнат от обжалвания акт.

82

Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа положението на жалбоподателите, за да се установи дали те са лично засегнати от обжалвания регламент.

83

На първо място, що се отнася до участието на жалбоподателите в административното производство — критерий, който сам по себе си не е нито необходим, нито достатъчен, но все пак е релевантен — видно от съображение 2 от обжалвания регламент, процедурата по частично междинно преразглеждане е открита по тяхна инициатива, вследствие на искането, което са подали на 9 юни 2011 г. съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент. Освен това от съображение 2 от обжалвания регламент е видно също, че жалбоподателите са посочени в него поименно, а това обстоятелство, заедно с други, е релевантно за преценка на личното им засягане, противно на твърдяното от Съвета. В допълнение, те представят поне пет пъти в хода на процедурата по междинно преразглеждане писмено становище по отказа да се признае СПИ на двамата китайски производители износители и по методиката за изчисляване на нормалната стойност, приложена от Комисията. Те участват също така в среща с представителите на Комисията на 10 май 2012 г. Освен това, видно по-специално от съображения 39 и 41 от обжалвания регламент, в него изрично се оборват някои от доводите, изтъкнати от жалбоподателите в хода на процедурата по преразглеждане.

84

От това следва, че жалбоподателите са участвали активно в административното производство и са допринесли значително за неговото провеждане, както и за изхода от него.

85

На второ място, що се отнася до критерия за засягането на позицията на жалбоподателите на пазара, макар в установената съдебна практика в областта на антидъмпинговите мерки да не се предвижда общо изискването позицията на жалбоподателя на съответния пазар да бъде засегната съществено, както се предвижда в областта на държавните помощи, фактически се прилага същата логика. Освен това жалбоподателите не изтъкват никакво принципно съображение, което да обосновава прилагането на по-малко строги критерии за допустимост в областта на антидъмпинговите мерки, за каквито критерии те претендират. От друга страна, в по-новата практика на Общия съд се посочва изискването за съществено засягане на пазарната позиция (вж. в този смисъл решения от 9 юни 2016 г., Growth Energy и Renewable Fuels Association/Съвет, T‑276/13, обжалвано, EU:T:2016:340, т. 122 и 128 и от 9 юни 2016 г., Marquis Energy/Съвет, T‑277/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:343, т. 84 и 90). Поради това е основателен доводът на Съвета, че жалбоподателите следва да докажат, че пазарната им позиция е засегната съществено.

86

Що се отнася до условието за съществено засягане на пазарната позиция на жалбоподателите с оглед на обстоятелствата по случая, най-напред следва да се посочи, че самият Съвет признава, че обжалваният регламент не поставя под въпрос констатациите в Регламент за изпълнение № 349/2012 относно наличието на съществена вреда, понесена от промишлеността на Съюза, както и наличието на причинно-следствена връзка между вноса от Китай, включително от двамата китайски производители износители, и посочената вреда. Тези констатации, които впрочем не са оспорени от страните, са важни, за да се установи дали жалбоподателите са лично засегнати от обжалвания регламент, който има за цел да предвиди подходящи антидъмпингови мерки.

87

По-конкретно, жалбоподателите поддържат, че производството им съставлява 73 % от производството на винена киселина от промишлеността на Съюза, без това да е оспорено от Съвета и Комисията. В хода на съдебното заседание Комисията посочва, че промишлеността на Съюза е имала пазарен дял от 44 % през 2012 г. В хода на съдебното заседание жалбоподателите твърдят също така, без твърдението им да се оспорва от Съвета и Комисията, че сред тях са основните производители от промишлеността на Съюза, включително най-големият производител — Distillerie Mazzari. Освен това от писмените изявления на жалбоподателите и от съображение 58 от Регламент за изпълнение № 349/2012 е видно, че съответният пазар се характеризира с ограничен брой производители в Съюза и че поради това е относително концентриран.

88

Освен това жалбоподателите поддържат, че като конкуренти на двамата китайски производители износители са претърпели тежките отрицателни последици от дъмпинговите практики, и по-специално загуба на пазарни дялове и на работни места в размер на 28 %, както и че вследствие на подобни практики те може да спрат да съществуват. Макар Съветът да оспорва твърдението за такава опасност, налага се изводът, че в съображения 75 и 77 от Регламент за изпълнение № 349/2012, приет само два месеца преди обжалвания регламент, се посочва, че пазарният дял на производителите от Съюза е намалял с повече от 7 пункта между 2007 г. и 2010 г., както и че през същия период заетостта е спаднала с 28 %. Освен това в съображение 80 от Регламент за изпълнение № 349/2012 се посочва, че промишлеността на Съюза остава уязвима за вредоносните последици на дъмпинга. Поради това не може да се отрече, че жалбоподателите понасят тежките отрицателни последици от дъмпинговите практики, които обжалваният регламент цели да премахне. Освен това съгласно съображение 62 от Регламент за изпълнение № 349/2012 обемът на вноса на разглеждания продукт от китайски производители износители, по отношение на които се прилагат антидъмпингови мерки в Съюза, е достигнал пазарен дял от повече от 12,2 %, което е значително.

89

В хода на съдебното заседание Комисията изтъква, че съображенията по отношение на Changmao Biochemical Engineering, представлявано в съдебното заседание, не могат да бъдат взети предвид, за да се прецени същественото засягане на пазарната позиция на жалбоподателите. Този довод не може да бъде приет по редица причини. На първо място, следва да се припомни, че обжалваният регламент има за цел приемането на подходящи антидъмпингови мита за компенсиране на дъмпинга, свързан с вноса на продукти на Changmao Biochemical Engineering и Ninghai Organic Chemical Factory. Освен това действително са били внесени продукти на Changmao Biochemical Engineering. В допълнение, към момента на подаването на жалбата не е имало пречка да бъдат взети предвид съображенията, свързани с Changmao Biochemical Engineering, за да се установи дали жалбоподателите са лично засегнати. Освен това следва да се отбележи, че с решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372), Общият съд отменя обжалвания регламент само поради наличието на нарушение на правото на защита на Changmao Biochemical Engineering. Накрая, както се посочва в точки 105—113 по-долу, жалбоподателите запазват правен интерес и за да се избегне твърдените нарушения да бъдат допуснати в бъдеще, по-специално в контекста на предвиденото оставяне в сила на антидъмпинговите мита.

90

В това отношение следва да се отбележи, че на 19 април 2017 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие за започване на частично междинно преразглеждане на антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република (ОВ C 122, 2017 г., стр. 8). От това следва, че Съветът и Комисията възнамеряват да запазят антидъмпинговите мита за продуктите на всички засегнати производители износители, сред които и Changmao Biochemical Engineering.

91

С оглед на посоченото по-горе следва да се заключи, че жалбоподателите имат особени качества като конкуренти на двамата китайски производители износители и са във фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресатите на обжалвания регламент.

92

Освен това, тъй като не налага антидъмпингови мита за продуктите на жалбоподателите, обжалваният регламент не може по принцип да включва мерки за изпълнение на национално равнище по отношение на тях, за разлика от положението на производителя износител или на вносителя на продуктите, за които се налагат антидъмпингови мита (вж. в този смисъл определение от 21 януари 2014 г., Bricmate/Съвет, T‑596/11, непубликувано, EU:T:2014:53, т. 71—73). От това следва, че жалбоподателите не разполагат по принцип с алтернативни средства за правна защита на национално равнище, за да могат да изтъкнат твърдяната незаконосъобразност на обжалвания регламент.

93

Макар подобно обстоятелство да не може да доведе до отпадане на условието за лично засягане, което е изрично предвидено в Договора за функционирането на ЕС, следва да се припомни, че условието дадено лице да бъде засегнато не само пряко, но и лично от регламента, за да може да го обжалва, следва да се тълкува с оглед на правото на ефективни правни средства за защита предвид различните обстоятелства, които могат да индивидуализират жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, EU:C:2002:462, т. 44, от 1 април 2004 г., Комисия/Jégo-Quéré, C‑263/02 P, EU:C:2004:210, т. 36 и от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 44).

94

С оглед на всички тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателите са пряко и лично засегнати от обжалвания регламент по смисъла на втората част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

95

Предвид този извод не е необходимо Общият съд да се произнася по процесуалната легитимация на жалбоподателите на основание третата част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, що се отнася до допустимостта на жалба, подадена срещу подзаконов акт, който засяга пряко жалбоподателя и не включва мерки за изпълнение — въпроси, по които страните са взели отношение в отговор на писмените въпроси на Общия съд и в хода на съдебното заседание.

96

Съветът твърди, че жалбоподателите нямат никакъв интерес от отмяната на обжалвания регламент, тъй като тази отмяна предполага, че по-ниските антидъмпингови мита, установени с Регламент за изпълнение № 349/2012, ще се прилагат с обратна сила от датата на влизане в сила на обжалвания регламент.

97

Той добавя, че не са изпълнени условията за запазване на правните последици на обжалвания регламент в съответствие с член 264, втора алинея ДФЕС. По-конкретно, не можело да не се вземе предвид интересът на вносителите, които трябвало да заплащат незаконосъобразни антидъмпингови мита до приемането на нов регламент.

98

В отговор на писмените въпроси на Общия съд относно последиците от решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372), Съветът поддържа, че е отпаднал предметът на настоящия спор по отношение на антидъмпинговите мита, налагани върху продуктите на Changmao Biochemical Engineering. Следователно предметът на настоящия спор се ограничавал до антидъмпинговите мита, наложени върху продукти на Ninghai Organic Chemical Factory.

99

Що се отнася до въпроса за правния интерес, Комисията изтъква в хода на съдебното заседание, че твърдените нарушения не били от такова естество, че да могат да бъдат повторно допуснати в бъдеще, независимо от обстоятелствата по настоящото дело по смисъла на решение от 15 декември 2016 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (T‑199/04 RENV, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:740). В действителност твърдените нарушения били тясно свързани с обстоятелствата по делото.

100

Жалбоподателите оспорват възраженията относно правния им интерес.

101

Съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако жалбоподателят има правен интерес от отмяната на оспорвания акт (вж. решение от 20 юни 2001 г., Euroalliages/Комисия, T‑188/99, EU:T:2001:166, т. 26 и цитираната съдебна практика). Това предполага жалбата да може с резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия, C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, EU:C:2008:230, т. 25 и цитираната съдебна практика).

102

В случая жалбоподателите не искат да бъдат наложени с обратна сила по-високи антидъмпингови мита, а установените с обжалвания регламент мита да бъдат заменени от датата на приемане на евентуалния нов регламент на Съвета. Следователно, противно на поддържаното от Съвета, не може да се заключи, че искането на жалбоподателите е в разрез с императивни съображения за правна сигурност, свързани с всички засегнати интереси, както публични, така и частни (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2010 г., Winner Wetten, C‑409/06, EU:C:2010:503, т. 66).

103

В това отношение следва да се припомни, че когато с жалбата се цели не заличаването на последиците от обжалвания акт, а замяната им с по-строга мярка, изразяваща се в налагането на по-високо антидъмпингово мито, съдът на Съюза може да използва възможността, предоставена от член 264, втора алинея ДФЕС, за да остави в сила антидъмпинговото мито, наложено с обжалвания регламент, докато компетентните институции не предприемат мерките за изпълнение на съдебното решение (решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 32; вж. също по аналогия решение от 29 юни 2000 г., Medici Grimm/Съвет, T‑7/99, EU:T:2000:175, т. 55).

104

При това положение жалбоподателите имат правен интерес да искат отмяната на обжалвания регламент, която може да им донесе полза. Поради това доводът на Съвета трябва да бъде отхвърлен.

105

Що се отнася до въпроса за последиците от решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372), видно от отговорите на писмените въпроси на Общия съд, между страните няма спор по въпроса, че настоящият спор не е станал напълно безпредметен в резултат от това решение, доколкото Съветът не оспорва, че настоящият спор запазва своя предмет, поне що се отнася до прилагането на обжалвания регламент за продуктите на Ninghai Organic Chemical Factory.

106

Всъщност обжалваният регламент е отменен само по отношение на Changmao Biochemical Engineering и следователно остава изцяло в сила по отношение на продуктите на другия производител износител, а именно Ninghai Organic Chemical Factory. Освен това той е отменен поради нарушение на правото на защита.

107

Съгласно съдебната практика при отмяна на даден акт поради съществено процесуално нарушение процедурата за замяна на отменения акт по принцип може да започне от конкретния етап, на който е допуснато нарушението (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 45 и 73).

108

От съдебната практика следва също, че жалбоподателят може да запази интереса си да иска отмяната на акт на институция на Съюза, за да се избегне нарушението, поради което се твърди, че актът е опорочен, да бъде допуснато отново в бъдеще (решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 50 и от 18 март 2009 г., Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, T‑299/05, EU:T:2009:72, т. 48).

109

В това отношение следва да се отбележи, че в жалбата по настоящото дело жалбоподателите оспорват на няколко основания метода, който Съветът и Комисията са избрали да приложат в обжалвания регламент, за да изчислят нормалната стойност, а оттам и дъмпинговия марж — метод, който може да бъде използван отново в бъдеще, по-специално що се отнася до вноса на винена киселина от Китай.

110

Освен това следва да бъде отхвърлен доводът на Комисията, изведен от решение от 15 декември 2016 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (T‑199/04 RENV, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:740), че твърдените в случая нарушения са тясно свързани с обстоятелствата по делото и не могат да бъдат допуснати повторно извън тези обстоятелства. От една страна, в бъдеще може да бъде приложен отново неправилен метод за изчисляване на нормалната стойност независимо от обстоятелствата по случая. От друга страна, решаващото обстоятелство, посочено в решение от 15 декември 2016 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (T‑199/04 RENV, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:740), е възможността нарушенията да бъдат допуснати отново в бъдеще, макар обжалваният акт да е спрял да произвежда правно действие, а не фактът, че тази възможност съществува независимо от обстоятелствата по делото.

111

Освен това, както бе посочено в точка 90 по-горе, на 19 април 2017 г. Комисията публикува известие за откриване на процедура по преразглеждане с оглед на изтичането на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на винена киселина с произход от Китай.

112

От това следва, че понастоящем Комисията възнамерява да остави в сила мерките по обжалвания регламент, които продължават да пораждат действие за Ninghai Organic Chemical Factory, независимо от възможността за приемане на подходящи мерки с оглед на отстраняване на същественото процесуално нарушение, установено по отношение на Changmao Biochemical Engineering с решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372).

113

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбоподателите запазват правния си интерес. Ето защо жалбата трябва да бъде обявена за допустима.

114

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания: първо, нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент поради промяна на методологията, използвана за изчисляване на нормалната стойност, второ, нарушение на член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, буква a) от Регламент 2016/1036) във връзка с член 2, параграфи 1—3 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 1—3 от Регламент 2016/1036) поради използването на конструирана нормална стойност вместо действителните вътрешни продажни цени в държавата аналог, трето, нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент при конструирането на нормалната стойност въз основа на разходите в държава, различна от държавата аналог, четвърто, нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент при конструирането на нормалната стойност поради използването на суровина, която не е еквивалентна, и пето, нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране.

115

По първото основание жалбоподателите поддържат, че обжалваният регламент нарушава член 11, параграф 9 от основния регламент, доколкото Съветът е променил методологията, използвана за изчисляване на нормалната стойност, без това да е било обосновано от промяна в обстоятелствата. По-конкретно, техният упрек към обжалвания регламент е свързан с използването на конструираната нормална стойност вместо на действителните вътрешни продажни цени.

116

Макар жалбоподателите да признават, че методологията за двамата китайски производители износители, които вече не отговарят на условията за признаване на СПИ, неизбежно е трябвало да бъде променена с използването на държава аналог, те смятат, че Съветът е трябвало да се основе на действителните вътрешни продажни цени в държавата аналог, както е постъпил при първоначалното разследване във връзка с производителите износители, които не са поискали да им бъде признат СПИ.

117

Съветът, подкрепян по това основание от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

118

Съветът отбелязва по-конкретно, че по време на първоначалното разследване на двамата китайски производители износители е бил признат СПИ и поради това нормалната стойност е била установена въз основа на действителните им вътрешни продажни цени съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, буква б) от Регламент 2016/1036). Според Съвета предвид направения в обжалвания регламент извод, че условията, които им дават възможност да се ползват от СПИ, вече не са налице, методът, използван по време на първоначалното разследване за двамата китайски производители износители, вече не може да бъде приложен и нормалната стойност трябва да бъде изчислена в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. Поради това член 11, параграф 9 от основния регламент бил неприложим в случая.

119

Според Съвета в действителност жалбоподателите твърдят, че в обжалвания регламент за двамата китайски производители износители е трябвало да бъде приложена същата методология като използваната при първоначалното разследване по отношение на другите производители износители, които не са оказали съдействие. Според него този довод трябва да бъде отхвърлен, тъй като член 11, параграф 9 от основния регламент се отнася до прилагането на един и същи метод за един и същи икономически субект по време на първоначалното разследване и на разследването в рамките на преразглеждането. Поради това Съветът оспорва довода, че е било проведено едно-единствено разследване за целия износ на разглеждания продукт от Китай. В действителност по време на разследване се прилагали много методи едновременно според конкретното положение на всеки производител износител, в зависимост от това дали е включен в извадката и дали оказва съдействие.

120

Освен това предложеното от жалбоподателите тълкуване заличавало всякакво разграничение между производителите износители, които са оказали съдействие, и тези, които не са съдействали, а това противоречало на принципа за недопускане на дискриминация.

121

Освен това Съветът отбелязва, че при първоначалното разследване дъмпинговите маржове на двамата китайски производители износители са били изчислени въз основа на данни за процес на синтетично производство. Застъпеното от жалбоподателите тълкуване щяло да доведе до това за първи път нормалната стойност да бъде изчислена въз основа на данните за процеса на естествено производство, при положение че експортната цена щяла да продължава да се изчислява въз основа на данните за процеса на синтетично производство, а това щяло да попречи на съпоставянето им.

122

Накрая, Съветът се позовава на задължението за извършване на обективно сравнение, произтичащо от член 11, параграф 9 във връзка с член 2, параграфи 10 и 11 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 10 и 11 от Регламент 2016/1036). Макар да признава, че член 2, параграф 10 от основния регламент се отнася до сравнението между нормалната стойност и експортната цена, тази разпоредба предполагала също, че той трябва да следи нормалната стойност да бъде изчислена така, че последващото сравнение да може да бъде обективно. В случая предвид разликите в производствените методи в Аржентина и Китай не било обективно основаването на действителните продажни цени на аржентинския производител.

123

По първото основание жалбоподателите упрекват по същество Съвета, че е изчислил нормалната стойност, използвана за определяне на дъмпинговия марж на двамата китайски производители износители, вместо да използва действителните вътрешни продажни цени в държавата аналог, както е направил за производителите, на които не е бил признат СПИ по време на първоначалното разследване. Според жалбоподателите подобен метод е в противоречие с член 11, параграф 9 от основния регламент.

124

В това отношение следва да се припомни, че правилата за изчисляване на нормалната стойност са определени в член 2, параграфи 1—7 от основния регламент (понастоящем член 2, параграфи 1—7 от Регламент 2016/1036). При внос от страна с непазарна икономика, която е член на Световната търговска организация (СТО) към датата на откриване на разследването, нормалната стойност по принцип се определя съгласно специфичния метод, предвиден в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. Съгласно този метод нормалната стойност се определя по-специално въз основа на цената или конструираната стойност в трета страна с пазарна икономика, а именно държава аналог.

125

По изключение — в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент — по отношение на вноса от страна с непазарна икономика нормалната стойност се определя съгласно член 2, параграфи 1—6 от този регламент, когато се установи, че съответният производител или производители работи при условията на пазарна икономика (вж. в този смисъл решения от 28 октомври 2004 г., Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, EU:T:2004:317, т. 50 и от 26 септември 2012 г., LIS/Комисия, T‑269/10, непубликувано, EU:T:2012:474, т. 39). Следва да се припомни, че в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент са предвидени правилата за определяне на нормалната стойност за вноса от страни с пазарна икономика.

126

Освен това съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент при всички разследвания в рамките на преразглеждане Комисията следва да прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология както при разследването, довело до налагане на митото, като се вземат предвид разпоредбите на член 2 от основния регламент.

127

Видно от член 11, параграф 9 от основния регламент, по принцип при преразглеждане институциите на Съюза са длъжни да прилагат същата методология, включително за сравнение между експортната цена и нормалната стойност, като използваната при първоначалното разследване, довело до налагане на митото. Тази разпоредба предвижда изключение, позволяващо на институциите да приложат методология, различна от използваната при първоначалното разследване, ако има промяна в обстоятелствата. От същата разпоредба е видно, че приложената методология трябва да е в съответствие с разпоредбите на член 2 от основния регламент (решение от 8 юли 2008 г., Huvis/Съвет, T‑221/05, непубликувано, EU:T:2008:258, т. 41 и 42).

128

Настоящият случай следва да бъде разгледан именно с оглед на тези принципи.

129

Видно от съображения 18—28 от временния регламент и съображение 13 от окончателния регламент, по време на първоначалното разследване по отношение на двамата китайски производители износители, които са доказали, че работят при условията на пазарна икономика, и поради това им е признат СПИ, Комисията изчислява нормалната стойност съгласно правилата в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент, по-конкретно въз основа на реалната вътрешна продажна цена, прилагана от всеки производител износител. Що се отнася до производителите износители, на които не е бил признат СПИ по време на първоначалното разследване, видно от съображения 29—34 от временния регламент и съображение 13 от окончателния регламент, нормалната стойност се определя въз основа на данни от производителя от държавата аналог, по-специално на плащаните на аржентинския вътрешен пазар цени, съгласно правилата в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

130

Съгласно съображения 15—21 от обжалвания регламент на двамата китайски производители износители е бил отказан СПИ по време на разследването в рамките на преразглеждането. Поради това нормалната стойност вече не може да бъде определена въз основа на реалната вътрешна продажна цена, прилагана от всеки от двамата китайски производители износители, в съответствие с правилата в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. Както признават жалбоподателите, това само по себе си не представлява промяна на методологията, която е в противоречие с член 11, параграф 9 от основния регламент.

131

От съображения 27—29 от обжалвания регламент обаче е видно, че по време на разследването в рамките на преразглеждането за двамата китайски производители износители нормалната стойност е конструирана по същество въз основа на производствените разходи в Аржентина, а не чрез използването на вътрешните продажни цени в тази страна.

132

Противно на поддържаното от Съвета, това е промяна на методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент. Всъщност съгласно тази разпоредба при всяко разследване в рамките на преразглеждане Комисията прилага „същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито“. В случая по време на първоначалното разследване нормалната стойност за производителите износители, на които не е признат СПИ, е изчислена въз основа на вътрешните за Аржентина продажни цени, при положение че при разследването в рамките на преразглеждането за двамата китайски производители износители, които вече не могат да се ползват със СПИ, тя е конструирана по същество въз основа на производствените разходи в Аржентина. В това отношение следва да се подчертае, че в текста на член 11, параграф 9 от основния регламент се предвижда, че трябва да се прилага една и съща методология при провеждането на първоначалното разследване и на разследването в рамките на преразглеждането. Следователно, противно на поддържаното от Съвета, тази разпоредба не изисква само прилагането на една и съща методология за един и същи стопански субект.

133

Очевидно е, че различни методологии могат да се прилагат за изчисляване на нормалната стойност на производителите износители, за които, тъй като са в различни положения, се прилагат различни разпоредби от основния регламент. Това е така например за производителите износители, на които е признат СПИ, и тези, на които не е признат СПИ. По принцип обаче съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент институциите на Съюза са длъжни да прилагат една и съща методология при определяне на нормалната стойност за производителите износители, на които не е признат СПИ, по време на първоначалното разследване и на разследването в рамките на преразглеждането, освен ако не е настъпила промяна в обстоятелствата или първоначално използваната методология не се е оказала в противоречие с разпоредбите на член 2 от основния регламент.

134

В случая в обжалвания регламент не се посочва промяна в обстоятелствата. Макар в съображение 27 от обжалвания регламент да се уточнява, че приложената методологията е избрана с оглед на различията в процесите за производство на винена киселина в Аржентина и Китай, а именно съответно между естествения и синтетичния производствен метод, както жалбоподателите правилно изтъкват, тези разлики са съществували и са били известни още на етапа на първоначалното разследване.

135

Следва да се отбележи, че Съветът поддържа в писмените си изявления, че сравнението между, от една страна, нормалната стойност, изчислена на базата на вътрешните продажни цени в Аржентина и следователно въз основа на данните относно процеса на естествено производство, и от друга, експортните цени на двамата китайски производители износители по отношение на процеса на синтетично производство, е изопачено и дори необективно. В отговор на зададен в хода на съдебното заседание въпрос относно обхвата на този довод Съветът изтъква, че подобен метод на изчисляване на антидъмпинговите мита е в противоречие с член 2 от основния регламент.

136

В това отношение следва да се отбележи, че в обжалвания регламент не се посочва, че първоначалната методология се е оказала в противоречие с член 2 от основния регламент, като това се потвърждава впрочем от факта, че антидъмпинговото мито, действащо за останалите производители износители, все още се основава на нормалната стойност, определена съгласно първоначалната методология. Ако се приеме тезата на Съвета, прилагането на този метод за останалите производители износители, митата за които продължават да се определят по този метод, би било незаконосъобразно. Налага се изводът обаче, че Съветът и Комисията не са изменяли антидъмпинговото мито, приложимо за другите производители износители, от приемането на временния регламент насам.

137

Освен това този довод не може да се приеме за основателен, като се има предвид, че винената киселина, произведена чрез химичен синтез, има същите характеристики и същата основна употреба като произведената от странични продукти, получени при производството на вино, както бе посочено в точка 1 по-горе. Поради това сравнението между нормалната стойност, изчислена въз основа на данни относно процеса на естествено производство, и експортните цени на базата на данни относно процеса на синтетично производство не изглежда в противоречие с член 2 от основния регламент.

138

Следва да се добави, че Съветът не може да обоснове промяната на методологията, като просто приеме, че избраният в обжалвания регламент метод е по-подходящ. Всъщност съгласно съдебната практика не е достатъчно новата методология да бъде по-подходяща от предишната, когато последната все пак е в съответствие с член 2 от основния регламент (решение от 8 юли 2008 г., Huvis/Съвет, T‑221/05, непубликувано, EU:T:2008:258, т. 50).

139

Накрая, следва да се отхвърли доводът на Съвета, че предложеното от жалбоподателите тълкуване би заличило всякакво разграничение между производителите износители, оказали съдействие, и тези, които не са оказали съдействие. Видно от съображение 22 от обжалвания регламент, оказалите съдействие двама китайски производители износители, които отговарят на условията по член 9, параграф 5 от основния регламент (понастоящем член 9, параграф 5 от Регламент 2016/1036), са получили индивидуално третиране. Поради това за тях, за разлика от другите, неоказали съдействие производители износители, е наложено индивидуално антидъмпингово мито, определено въз основа на съответните им експортни цени.

140

Освен това от съдебната практика следва, че съгласно член 9, параграф 5 от основния регламент индивидуалното антидъмпингово мито по принцип се изчислява, като нормалната стойност, приложима за всички производители износители, се сравнява с индивидуалните експортни цени на съответния производител (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 130 и от 26 ноември 2015 г., Giant (China)/Съвет, T‑425/13, непубликувано, EU:T:2015:896, т. 47). Поради това следва да се отхвърли доводът, който Съветът и Комисията излагат в съдебното заседание с цел първото основание да бъде отхвърлено с оглед на член 9, параграф 5 от основния регламент.

141

Всъщност следва да се отбележи, че е логично, когато бъде признат СПИ на няколко производители износители, нормалната стойност да е различна за всеки, тъй като се изчислява въз основа на съответните му данни. За сметка на това няма причина нормалната стойност да бъде различна, когато не е признат СПИ на няколко производители износители, тъй като в този случай нормалната стойност се изчислява въз основа на данните за държава аналог, тоест независимо от съответните им данни. В последната хипотеза даден производител износител винаги може да поиска индивидуално третиране, което означава, че ще бъде изчислен индивидуален дъмпингов марж, като нормалната стойност, която е една и съща за всички, се сравнява с експортните цени на производителя, вместо нормалната стойност да се сравнява с експортните цени на промишлеността.

142

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че е налице първото основание. Следователно обжалваният регламент трябва да бъде отменен.

143

Поради това Общият съд не следва да разглежда останалите основания, изтъкнати от жалбоподателите.

144

Жалбоподателите молят в случай на уважаване на жалбата Общият съд да запази правните последици на обжалвания регламент, докато Съветът не приеме подходящи мерки, за да се съобрази с решението на Общия съд съгласно член 264, втора алинея ДФЕС. В това отношение жалбоподателите твърдят, че безусловната отмяна на обжалвания регламент би ги поставила в още по-трудно положение, тъй като те биха били изложени на дъмпинга на двамата китайски производители износители в очакване на приемането на изпълнителни мерки от Съвета. Те уточняват, че с жалбата си не целят обжалваният регламент да спре да поражда всякакви последици, а по-скоро да бъде коригиран. Поради това не следвало да се предоставя неоснователно предимство на двамата китайски производители износители.

145

Според Съвета жалбоподателите не са доказали, че в случая са изпълнени условията за прилагане на член 264, втора алинея ДФЕС. Съветът отбелязва по-конкретно, че следва да се вземат предвид всички засегнати интереси, по-специално тези на вносителите, които ще трябва да заплащат незаконосъобразни антидъмпингови мита, докато институциите не предприемат действия. Освен това жалбоподателите не доказали наличието на важни съображения за правна сигурност, обосноваващи запазването на правните последици на обжалвания регламент.

146

Предвид отмяната, постановена с решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372), не е възможно да се уважи искането на жалбоподателите, що се отнася до Changmao Biochemical Engineering. Това искане обаче може да бъде уважено, що се отнася до Ninghai Organic Chemical Factory.

147

В това отношение следва да се отбележи, че с жалбата не се цели установеното в обжалвания регламент антидъмпингово мито да бъде премахнато, а да бъде заменено с по-строга мярка, изразяваща се в по-високо антидъмпингово мито, в съответствие с евентуално различна методология за изчисляване. Освен това, когато отмяната на обжалвания регламент би могла да доведе до накърняване на общия интерес на политиката на Съюза в областта на антидъмпинговите мерки, за да се гарантира ефективността на подобни мерки и въпреки възраженията на Съвета, установеното с обжалвания регламент антидъмпингово мито следва да бъде запазено, докато институциите не приемат мерките за изпълнение на настоящото съдебно решение в съответствие с член 264, втора алинея ДФЕС (решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 32).

148

В допълнение, следва да се препрати към точки 101—113 по-горе, що се отнася до правния интерес на жалбоподателите въпреки отмяната на обжалвания регламент.

149

Поради това следва да бъде уважено искането за запазване на правните последици на обжалвания регламент, доколкото не е бил отменен с решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет (T‑442/12, EU:T:2017:372).

150

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателите.

151

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

152

По силата на член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от същия член, да понесе направените от нея съдебни разноски. При обстоятелствата по настоящото дело трябва да се постанови, че Changmao Biochemical Engineering понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши: