1

На 18 декември 2009 г. жалбоподателят, VM Vermögens-Management GmbH, подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

2

Марката, чиято регистрация е поискана, е словният знак „Vermögensmanufaktur“.

3

Услугите, за които е поискана регистрацията, спадат към класове 35 и 36 по смисъла на Ницката спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:

4

На 8 февруари 2011 г. заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 26/2011. На 18 май 2011 г. заявената марка е регистрирана с номер 8770042.

5

На 30 юли 2012 г. встъпилата страна, DAT Vermögensmanagement GmbH, подава до EUIPO искане за обявяване на спорната марка за недействителна за всички услуги, за които е регистрирана. В подкрепа на искането си встъпилата страна представя приложения 1—6, посочени в точка 3 от решението от 29 април 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което пети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата ѝ.

6

В подкрепа на това искане е изтъкнато основанието за недействителност по член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

7

На 15 януари 2013 г. жалбоподателят подава становище с дата 9 януари 2013 г., в което моли искането за обявяване на недействителност да бъде изцяло отхвърлено. В това отношение той представя приложения 1—17, посочени в точка 5 от обжалваното решение.

8

На 7 юни 2013 г. встъпилата страна представя свое становище в отговор на становището на жалбоподателя от 15 януари 2013 г. (наричано по-нататък „становището от 7 юни 2013 г.“) и представя приложения 7—25, посочени в точка 3 от обжалваното решение. Освен това тя моли за продължаване на срока за представяне на доказателства, за да може да представи допълнителните доказателства, които е поискала от Deutsches Patent- und Markenamt (Германска служба за патентите и марките), но все още не е получила.

[…]

10

На 23 август 2013 г. встъпилата страна представя ново становище (наричано по-нататък „становището от 23 август 2013 г.“), което съдържа приложения 26—30, посочени в точка 3 от обжалваното решение. Отделът по отмяна по погрешка завежда това становище на встъпилата страна като становище на жалбоподателя и поради това на 2 септември 2013 г. го връчва на встъпилата страна. Освен това той уведомява двете страни, че състезателната фаза на производството е приключила. На същия ден отделът по отмяна забелязва грешката си и оттегля изпратеното по-рано на същия ден съобщение до жалбоподателя.

11

На 14 октомври 2013 г. EUIPO уведомява жалбоподателя, че искането за продължаване на срок, подадено от встъпилата страна на 7 юни 2013 г., е отхвърлено по съображението, че не е мотивирано, и също така му съобщава, че няма да взема предвид становището от 23 август 2013 г. EUIPO пояснява, че копие от писмото на встъпилата страна от 23 август 2013 г. му се изпраща само за информация.

[…]

14

На 10 декември 2013 г. отделът по отмяна отхвърля изцяло искането за обявяване на недействителност. По същество той мотивира решението си най-вече с факта, че немската дума „Manufaktur“ не може да има конкретно значение във връзка с обозначаваните услуги поради техния нематериален характер. Затова според него към момента на подаването на заявката за регистрация на спорната марка (наричан по-нататък „меродавният момент“) съчетанието от немската дума „Vermögen“ и немската дума „Manufaktur“ е имало отличителен характер и не е било описателно за тези услуги.

15

На 5 февруари 2014 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 встъпилата страна подава жалба до EUIPO против решението на отдела по отмяна. На 10 април 2014 г. тя подава писмено изявление, с което мотивира жалбата си, и представя документите, упоменати в точка 8 от обжалваното решение. На 25 юни 2014 г. жалбоподателят подава становище и представя документите, посочени в точка 9 от обжалваното решение.

16

С обжалваното решение пети апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилата страна. На първо място, той приема, че документите, които жалбоподателят и встъпилата страна представят пред него, не са доказателства, които допълват и конкретизират вече представени доказателства, но той упражнява правото си по своя преценка да ги допусне. На второ място, апелативният състав приема, че спорната марка е описателна и лишена от отличителен характер. Затова той отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.

[…]

18

Жалбоподателят иска от Общия съд:

[…]

20

EUIPO иска от Общия съд:

21

Встъпилата страна не формулира изрични искания в писмения си отговор.

24

Жалбоподателят по същество поддържа, че апелативният състав неправилно е приел, че спорната марка е описателна за обозначаваните услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. Той сочи доводи, първо, за грешка при определянето на съответните потребители, и второ, за грешка в преценката за възприемането на спорната марка както цялостно, така и в отделните ѝ елементи.

25

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

[…]

40

В точка 25 от обжалваното решение, като цитира онлайн изданието на немския речник „Duden“, макар и поради явна печатна грешка да пропуска думата „високо“, апелативният състав по същество посочва, че немската дума „Manufaktur“ произлиза от латинските думи „manus“ (ръка) и „facere“ (правя) и означава малко промишлено или търговско предприятие, в което се изработват високоспециализирани продукти изцяло или отчасти ръчно, благодарение на което се постига високо качество.

41

Безспорно е, че немската дума „Manufaktur“ се отнася до място за изработване на продукти, но според жалбоподателя към меродавния момент тази дума не е можела, от една страна, да обозначава и предприятие за доставка на услуги, и от друга, да съдържа представа за индивидуализирани и висококачествени услуги.

42

На първо място, що се отнася до употребата на немската дума „Manufaktur“ по отношение на услуги, в точка 27 от обжалваното решение апелативният състав приема, че встъпилата страна убедително е доказала възможността за такава употреба на думата към меродавния момент, в частност за финансови услуги. Във връзка с това цитира немските словосъчетания „Finanzmanufaktur“ и „Kreditmanufaktur“ (наричани по-нататък съответно „съчетанието „Finanzmanufaktur“ и „съчетанието „Kreditmanufaktur“).

43

Следва да се отбележи, че в приложение към становището от 7 юни 2013 г. встъпилата страна представя различни доказателства, посочени в точка 3 от обжалваното решение, от които личи, че към меродавния момент немската дума „Manufaktur“ се е използвала във връзка с услуги, по-конкретно финансови. Например от представените от встъпилата страна приложения 10, 11 и 18—21 личи, че съчетанията „Finanzmanufaktur“ и „Kreditmanufaktur“ са употребявани доста преди посочения момент.

44

Жалбоподателят обаче изтъква, че следва да се вземе предвид фактът, че съответните потребители обхващат най-широкия кръг потребители, докато приложения 10, 11 и 20 към становището от 7 юни 2013 г. са извадки от специализираната финансова преса, а приложения 18 и 19 са немски преводи на английски специализирани трудове. В това отношение, от една страна, трябва да се приеме, че макар немската дума „Manufaktur“ да се среща в специализираната преса, това не означава, че съответните потребители няма да могат да свържат тази дума с услуги. Всъщност, като се имат предвид обозначаваните услуги от класове 35 и 36, съответните потребители, дори и отчасти да обхващат най-широкия кръг потребители (вж. т. 36 и 37 по-горе), е възможно да четат специализираната, и конкретно финансовата преса. От друга страна, от приложения 18 и 19 към становището от 7 юни 2013 г. не личи те да са преводи. При всички положения в тези съставени на немски език документи думата „Manufaktur“ е употребена във връзка с услуги.

45

Освен това е ирелевантен доводът на жалбоподателя, че съчетанието „Finanzmanufaktur“ е употребено в приложения 11 и 17 към становището от 7 юни 2013 г. в кавички или като дружествено наименование, така че те не доказвали неговия описателен характер. Всъщност въпросът е да се прецени дали към меродавния момент немската дума „Manufaktur“ е можела да се употребява по отношение на услуги. От посочените приложения обаче се установява, че може, и то за финансови услуги. По същата причина са ирелевантни доводите, че немското словосъчетание „Vermögensmanufaktur“ (наричано по-нататък „съчетанието „Vermögensmanufaktur“) не се среща в посочените примери и че значението на немските термини „Finanz“ и „Kredit“ в комбинация с немската дума „Manufaktur“ било по-конкретно от значението на немската дума „Vermögen“ в комбинация с думата „Manufaktur“.

46

Затова следва да се постанови, че апелативният състав правилно е приел в точка 27 от обжалваното решение, че към меродавния момент немската дума „Manufaktur“ е можела да се асоциира с услуги.

47

На второ място, що се отнася до употребата на немската дума „Manufaktur“ като свързана с индивидуализирани и висококачествени услуги, в точка 27 от обжалваното решение апелативният състав приема, че встъпилата страна убедително е доказала наличието на такава употреба на думата към меродавния момент.

48

Жалбоподателят намира за недоказано, че немската дума „Manufaktur“ се разбира като обещание за индивидуализирани или висококачествени продукти. Тези доводи обаче трябва да се отхвърлят.

49

Всъщност, първо, що се отнася до указанието за високо качество, в точка 25 от обжалваното решение апелативният състав цитира онлайн изданието на немския речник „Duden“ и по същество посочва, че немската дума „Manufaktur“ означава малко предприятие, в което се изработват високоспециализирани продукти изцяло или отчасти ръчно, благодарение на което се постига високо качество (вж. т. 40 по-горе). Жалбоподателят обаче не оспорва тази дефиниция от посочения речник. Апелативният състав наистина не уточнява, че тази дефиниция е съществувала към меродавния момент, но все пак следва да се отбележи, че както жалбоподателят, така и встъпилата страна представят извадки от онлайн изданието на немския речник „Duden“ от 2012 г., които съдържат същата дефиниция на немската дума „Manufaktur“ като възприетата от апелативния състав, с включване на думата „високо“. Нещо повече, съпоставката между шестото и седмото печатно издание на немския речник „Duden“, съответно от 2006 г. и от 2011 г., показва, че указанието за високо качество е добавено във второто от тези издания. Ето защо, като се вземе предвид фактът — подобно на EUIPO — че промените в значението на думата настъпват постепенно във времето и че всяко ново издание на речник изисква време за подготовка и съставяне, трябва да се приеме, че промяната в значението на немската дума „Manufaktur“ непременно е настъпила доста преди 2011 г.

50

Второ, що се отнася до указанието за индивидуализираност на продуктите, доколкото е безспорно, че към меродавния момент е съдържала идеята за ръчен труд, немската дума „Manufaktur“ е изразявала идеята, че продукцията е по-индивидуализирана, отколкото при фабрично и поточно производство. Освен това в приложение 10 към становището от 7 юни 2013 г., което представлява статия от пресата от 15 юни 2009 г., немското словосъчетание „Finanzmanufakturen“ е използвано с конотация към разликата между фабричното и поточно производство, от една страна, и манифактурното производство, от друга. Също така, идеята за развитие на манифактурното производство във фабрично и съответно поточно и по-слабо индивидуализирано производство се открива и в приложение 21 към становището от 7 юни 2013 г., което е документ от 2007 г., съдържащ немските изрази „Industrialisierung der Kreditprozesse“ („Индустриализация на кредитния процес“), „Die Kreditmanufaktur als Ausgangbasis“ („Кредитната манифактура като отправна точка“) и „Von der Kreditmanufaktur zur Kreditfabrik“ („От кредитната манифактура към кредитната фабрика“). Накрая, идеята за по-голяма индивидуализираност, каквато се изисква от предлаганите от банките продукти, се открива в приложения 18 и 19 от становището от 7 юни 2013 г., които съдържат данни от 1927 г. и 1981 г. и според които по същество банките не трябва да са центрове за финансово посредничество, а кредитни манифактури.

51

По изложените съображения трябва да се приеме, че са налице доказателства и отпреди, и след меродавния момент, които потвърждават възприетата в обжалваното решение дефиниция на немската дума „Manufaktur“. В това отношение следва да се припомни, че както многократно е постановявал Съдът, доказателства, които макар да са от времето след подаването на заявката за регистрация, позволяват да се направят изводи за обстановката към момента на подаването на заявката, може да се вземат предвид и това не представлява грешка при прилагането на правото (вж. решение от 6 март 2014 г., Pi-Design и др./Yoshida Metal Industry, C‑337/12 P—C‑340/12 P, непубликувано, EU:C:2014:129, т. 60 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също определение от 5 октомври 2004 г., Alcon/СХВП,C‑192/03 P, EU:C:2004:587, т. 41).

52

Ето защо апелативният състав не допуска грешка в преценката, когато по същество заключава, че макар в първоначалното си значение немската дума „Manufaktur“ безспорно да е обозначавала предприятие, в което ръчно се изработват продукти, към меродавния момент тази дума вече е съдържала и идеята за индивидуализирано и висококачествено производство и е можела да се употребява по отношение на услуги.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

реши: