1

На 12 ноември 2008 г. Комисията на Европейските общности приема Решение C (2008) 6815 окончателен относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП срещу няколко производители на автомобилно стъкло, сред които и жалбоподателя Pilkington Group Ltd (дело COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „решението „Автомобилно стъкло“).

2

Комисията констатира по-специално, че адресатите на решението „Автомобилно стъкло“ са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в съвкупност от антиконкурентни споразумения и съгласувани практики в различни периоди между март 1998 г. и март 2003 г. в сектора на автомобилното стъкло в Европейското икономическо пространство (ЕИП).

3

Съгласно решението „Автомобилно стъкло“ става въпрос за единно продължено нарушение, състоящо се в съгласувано разпределяне на договори за доставка на автомобилни стъкла или комплекти стъкла, включващи най-общо предно стъкло, задно стъкло и странични стъкла за основните производители на автомобили в ЕИП. Това съгласуване според Комисията е възприело формата на съгласуване на ценови политики и стратегии за снабдяване на клиентите, целящи запазването на цялостната стабилност на позициите на участниците в картела на разглеждания пазар. Постигането на тази стабилност било търсено по-специално чрез прилагането на корективни механизми, когато съгласуванията не са водели до очакваните резултати.

4

С писмо от 25 март 2009 г. генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията (наричана по-нататък „DG COMP“) е уведомила жалбоподателя за намерението си да публикува, в съответствие с член 30 от Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), неповерителна версия на решението „Автомобилно стъкло“ на интернет сайта си на всички автентични в случая езикови версии, а именно английски, френски и нидерландски. Освен това DG COMP е поканила жалбоподателя да посочи сведенията, които са поверителни или представляват търговска тайна, и да мотивира преценката си в това отношение.

5

След размяна на кореспонденция с жалбоподателя, през февруари 2012 г. DG COMP приема неповерителната версия на решението „Автомобилно стъкло“, която трябва да бъде публикувана на интернет сайта на Комисията. От въпросната кореспонденция следва, че DG COMP не е уважила исканията на жалбоподателя за заличаване на сведенията, съдържащи се в 202 съображения и 53 бележки под линия в решението „Автомобилно стъкло“.

6

Според DG COMP тези сведения могат да бъдат разпределени в три категории. Първата съдържа имена на клиенти и описание на съответните продукти, както и всякакви сведения, които могат да идентифицират даден клиент (наричани по-нататък „сведения от категория I“). Втората съдържа количеството доставени части, определянето на квотите за всеки от производителите на автомобили, споразуменията относно цените, изчисляването им и техните варианти и най-сетне, цифрите и процентите, свързани с разпределението на клиенти между членовете на картела (наричани по-нататък „сведения от категория II“). Третата съдържа сведения, свързани с физическите лица членове на персонала на жалбоподателя (наричани по-нататък „сведения от категория III“).

7

Жалбоподателят отнасят въпроса до служителя по изслушването на 30 юни 2011 г. съгласно член 9 от Решение 2001/462/ЕО, ЕОВС на Комисията от 23 май 2001 година относно мандата на служителите по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 162, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 108), противопоставяйки се на публикуването на всички спорни сведения.

8

Служителят по изслушването се произнася по искането на жалбоподателя с Решение C(2012) 5718 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година за отхвърляне на искане за поверително третиране, подадено от Pilkington Group, прието по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (дело COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

9

От съображение 18 на обжалваното решение е видно, че то се основава главно на разглеждането на два довода, изтъкнати от жалбоподателя. Първият довод, разгледан в съображения 19—42 на обжалваното решение, се отнася до сведенията от категория I и от категория II, докато вторият довод, разгледан в съображения 43—48 на обжалваното решение, се отнася до сведенията от категория III.

10

Що се отнася до първия довод, служителят по изслушването приема, че сведенията от категории I и II са били по естеството си и предвид спецификите на пазара на автомобилно стъкло известни извън жалбоподателя, второ, че те се отнасят до самата същност на нарушението, като разгласяването им освен това е продиктувано от интересите на увредените лица (съображения 19—32 на обжалваното решение). Освен това, доколкото жалбоподателят е изтъкнал специфични доводи, с оглед установяване на поверителния характер на сведенията, въпреки общите им характеристики, както са описани по-горе, служителят по изслушването приема, че съображения 198, 208, 367, 383 и 393—397 на решението „Автомобилно стъкло“ могат по изключение да се ползват с поверително третиране, доколкото съдържат сведения от категории I и II (съображения от 32, последно изречение до 42 и членове 1 и 2 от обжалваното решение).

11

Що се отнася до втория довод, служителят по изслушването се позовава на член 5 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) и допуска поверителното третиране на сведенията, съдържащи се в съображения 98, 132, 160 и 163 и в бележки под линия 282 и 410 в решението „Автомобилно стъкло“ (съображения 43—47 и член 3 от обжалваното решение).

12

Служителят по изслушването отхвърля искането на жалбоподателя в останалата част (член 4 от обжалваното решение).

13

На 19 октомври 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

14

С определение от 11 март 2013 г. председателят на Общия съд разпорежда частично спиране на изпълнението на обжалваното решение. С определение от 10 септември 2013 г. Комисия/Pilkington Group (C‑278/13 P(R), Сб., EU:C:2013:558) заместник-председателят на Съда на Европейския съюз отхвърля обжалването на Комисията срещу определението на председателя на Общия съд.

15

С определение от 27 ноември 2013 г. председателят на трети състав на Общия съд отхвърля исканията за встъпване в подкрепа на исканията на Комисията, подадени от четирима застрахователи, действащи в сектора на автомобилното стъкло.

16

В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поставя някои писмени въпроси на Комисията. Последната отговоря на тези въпроси с писма от 7 октомври и 18 декември 2014 г.

17

Жалбоподателят иска от Общия съд:

18

Комисията иска от Общия съд:

19

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи шест правни основания, изведени съответно от:

20

Жалбоподателят изтъква, че служителят по изслушването е отхвърлил искането му с кратки и общи мотиви, основани на неотносими критерии. Освен това въпросните мотиви не сочели ясно приложимата правна норма, не отговаряли на множество доводи във връзка с нарушението на принципа на равно третиране, нито обосновавали особено противоречие с позицията на DG COMP. Най-напред обаче жалбоподателят обосновавал искането си чрез позоваване поотделно на всяко от тези съображения. По-нататък, общите мотиви били поради естеството си недостатъчни, тъй като спорните сведения, макар и попадащи в една и съща категория, били от съвсем различно естество, както свидетелствал за това фактът, че някои от тях са се ползвали с поверително третиране, а други не. Най-сетне, общото позоваване на понятието за съставни елементи на нарушението като самостоятелен критерий и на поверителния характер на сведенията, предоставени на Комисията в рамките на заявление за участие в програми за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, както и непоследователните определения за поверителността, опорочавали обжалваното решение поради липса на мотиви. При това положение Комисията е нарушила член 296 ДФЕС и принципа на добрата администрация, установен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

21

Задължението за мотивиране на индивидуално решение има за цел освен да позволи осъществяването на съдебен контрол, да предостави на заинтересования достатъчно информация, за да може да прецени дали решението евентуално не е опорочено и да оспори неговата валидност. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаването на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Освен това мотивите на даден акт трябва да бъдат логични, по-конкретно да не съдържат вътрешни противоречия, затрудняващи разбирането на причините, които са в основата на този акт (решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сб., EU:C:2011:620, т. 148, 150 и 151).

22

Съгласно член 8, параграф 2 от Решение № 2011/695 служителят по изслушването има право да установи, че дадена информация може да бъде разкрита, тъй като не представлява търговска тайна или друга поверителна информация или тъй като е налице първостепенен интерес от нейното разкриване. В резултат на това изводът, че оспорената информация може да бъде разкрита, трябва да бъде мотивиран чрез посочване на съображенията, поради които служителят по изслушването е приел, че тя не представлява търговска тайна или друга поверителна информация или, ако случаят е такъв, че разкриването ѝ е от първостепенен интерес.

23

В този контекст фактът, че един или повече мотиви, на които почива отказът да се признае поверителен характер, се използва за цяла серия от сведения, които според служителя по изслушването разкриват общи характеристики, е без значение за пълнотата на мотивите, стига обжалваното решение да позволява да се разберат основанията за изводите на служителя по изслушването. Макар въпросните мотиви да не са валидни по отношение на едно или друго сведение, под въпрос ще бъде поставена обосноваността на мотивите, а не дали са достатъчни като изискване за форма (в този смисъл вж. решение от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, Rec, EU:C:2001:178, т. 35).

24

В случая от съображения 19—32 на обжалваното решение следва, че служителят по изслушването е изложил най-напред някои общи характеристики на сведенията от категории I и II, по отношение на които според него тези сведения не могат да бъдат квалифицирани като поверителни. Става въпрос, първо, за факта, че въпросните сведения поради естеството си са известни на трети лица, второ, за историческия им характер и трето, за факта, че те представляват самата същност на нарушението.

25

В този контекст служителят по изслушването по-нататък разглежда дали, въпреки тези характеристики, жалбоподателят е изтъкнал конкретни доводи за това, че те са били известни на ограничен кръг от хора, че разкриването им е можело да причини сериозна вреда и че интересите, които е можело да бъдат увредени от разкриването, обективно са били годни за защита. В това отношение служителят по изслушването приема, че единствено съображения 198, 208, 367, 383 и 393—397 на решението „Автомобилно стъкло“ съдържат сведения, които не би трябвало да бъдат разкривани (съображения 33—42 на обжалваното решение).

26

Най-сетне, когато става въпрос за сведенията от категория III, служителят по изслушването излага в съображения 46 и 47 на обжалваното решение, че единствено съображения 98, 132, 160 и 163 и бележки под линия 282 и 410 в решението „Автомобилно стъкло“ съдържат сведения, даващи възможност с висока степен на вероятност да се идентифицира дадено физическо лице. За сметка на това съгласно съображение 48 на обжалваното решение, останалите съображения на решението „Автомобилно стъкло“, съдържащи според жалбоподателя сведения от категория III, не включват елементи, даващи възможност с висока степен на вероятност да се идентифицира дадено физическо лице.

27

Доколкото обжалваното решение съдържа такива мотиви, то включва елементи, които дават възможност както на Общия съд, така и на жалбоподателя да установят какви са съображенията, поради които служителят по изслушването е направил извод за неповерителния характер на спорните сведения, че тези съображения се отнасят до конкретна информация или сочат характеристики на серия от сведения. Така, обстоятелството, че служителят по изслушването не е формулирал самостоятелна преценка за всяко от съображенията на решението „Автомобилно стъкло“, за които се отнася искането на жалбоподателя, не означава, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви. Жалбоподателят следователно е бил в състояние да оспори законосъобразността на анализа на служителя по изслушването, а Общият съд да разполага с необходимите елементи, за да формулира преценката си в това отношение.

28

При това положение оплакванията във връзка с факта, че приложените правни норми не били посочени, че изтъкнатите мотиви не били адаптирани спрямо всичко от спорните сведения, че понятието за съставни елементи на нарушението не било относимо, че сведенията от категория II не са, поради естеството си, известни извън жалбоподателя и че определенията за поверителност, съдържащи се в обжалваното решение, са непоследователни, засягат законосъобразността по същество на обжалваното решение и са възприети и разгледани в рамките на второто и третото правно основание.

29

Що се отнася до оплакването, че служителят по изслушването не е отговорил на довода за нарушение на принципа на равно третиране, то не е основателно. Действително, дори да се приеме, че тази преценка попада в задълженията на служителя по изслушването, последният я е направил в съображения 14 и 15 на обжалваното решение, излагайки, първо, че възприетият от Комисията подход в предходни разследвания може да бъде променен, като се публикува отново по-пълен вариант на решението за установяване на нарушението, и второ, че не може да се презумира, че всеки пропуснат елемент в публикувания вариант на това решение представлява професионална тайна. Въпросът дали тези съображения са правилни, се отнася до обосноваността на мотивите и ще бъде разгледан в рамките на третото правно основание.

30

За сметка на това изглежда, че жалбоподателят има основание да се позове на факта, че служителят по изслушването изрично е отхвърлил искането му за поверителност по отношение на съображение 115 на решението „Автомобилно стъкло“, при положение че DG COMP вече е уважила това искане.

31

По-специално, съгласно член 8, параграф 2 от Решение 2011/695 съответното предприятие може да сезира служителя по изслушването, като „възрази срещу разкриването на информацията“. Това разкриване, когато е предвидено такова, най-напред се съобщава на предприятието от Комисията съгласно член 8, параграф 1 от същото решение. От тези разпоредби следва, че компетентността на служителя по изслушването е ограничена от искането, с което е сезиран, и че той няма възможност да оспори решенията на DG COMP, когато те съдържат приемане на искането за поверително третиране.

32

В случая обаче от параграф 4 от писмото на Комисията от 1 февруари 2012 г. следва, че DG COMP приема да заличи в публикувания вариант на решението „Автомобилно стъкло“ имената на клиентите на жалбоподателя, посочени в съображение 115 на решението, с цел да защити самоличността на някои членове на персонала му. В това отношение следва да се отхвърли тезата на Комисията, че позицията, изразена в писмото от 1 февруари 2012 г., е само предварителна и не засяга окончателното решение на служителя по изслушването. Всъщност, както беше отбелязано в точка 31 по-горе, служителят по изслушването е сезиран само със случаи, в които предприятието се противопоставя на предвиденото разкриване. Обратно, когато не е предвидено никакво разкриване, намесата на служителя по изслушването е безпредметна. Противно на това, което изтъква Комисията, писмото от 1 февруари 2012 г. илюстрира това положение в своя параграф 9, доколкото жалбоподателят е бил поканен да се обърне към служителя по изслушването, ако не е съгласен с периметъра на предвиденото разкриване („[s]hould you not agree with the scope of the disclosure as described in this letter […]“).

33

Макар действително жалбоподателят да е включил съображение 115 на решението „Автомобилно стъкло“ в писмата си от 30 юни и 7 ноември 2011 г. до служителя по изслушването, това се обяснява с факта, че DG COMP приема да не публикува спорната част от посоченото съображение 115 едва в писмото от 1 февруари 2012 г., тоест след сезирането на служителя по изслушването. Въпреки това последният изрично отхвърля искането за поверителност по отношение на съображение 115 на решението „Автомобилно стъкло“ (съображение 48 на обжалваното решение), при положение че е трябвало да констатира, че искането вече е било удовлетворено от DG COMP, и да не извършва преценка в това отношение.

34

Обжалваното решение следователно трябва да се отмени, доколкото с него се отхвърля искането за поверителност на жалбоподателя по отношение на частта от съображение 115 на решението „Автомобилно стъкло“. Първото правно основание трябва да бъде отхвърлено в останалата му част.

35

Според жалбоподателя понятието за поверителни сведения включва търговската тайна, останалите сведения, чието разгласяване би засегнало сериозно търговските интереси на едно предприятие, и най-сетне, личните данни. Конфиденциална поради естеството си била информация, която е известна на определен ограничен кръг от лица и чието разкриване може да причини вреда. Информация, която отговаря на тези кумулативни условия можело да бъде разкривана само при наличието на по-висш интерес, който трябва да бъде установен след претегляне на интересите в рамките на стриктно тълкуване. Все пак служителят по изслушването е пропуснал да прецени конкретно въз основа на установените критерии дали спорните елементи са по естеството си поверителни, преди да се произнесе по наличието на по-висш интерес, изискващ тяхното разкриване.

36

По-специално, когато става въпрос за сведенията от категория I, публикуването на решението „Автомобилно стъкло“ в редакцията му, следваща от обжалваното решение, разкривало в консолидиран вид основните клиенти на жалбоподателя, както и съответните модели леки автомобили и периодично доставяните части. Това разкриване било равносилно на публикуването на списък с клиенти, придружен с детайли относно връзките с клиентите, тоест поверителни поради естеството си сведения. Макар и само фактът, че клиентите на жалбоподателя притежават определена информация, да бил достатъчен за пълното изключване на поверителното ѝ третиране, било абсурдно никаква информация във връзка с отношенията с клиентите да не може да бъде квалифицирана като поверителна. Същото се отнасяло и за сведенията, разменени между участниците в картела. Що се отнася до сведенията от категория II, жалбоподателят изтъква, че те са par excellence търговска тайна, недостъпна дори за специализирани среди. Все пак служителят по изслушването не е обосновал преценката си, че тези поверителни елементи, отнасящи се и до настоящите търговски отношения, както свидетелства съображение 36 на обжалваното решение, са известни извън жалбоподателя. Това съображение освен това било опорочено от противоречие, доколкото не позволявало да се схване скритият мотив за извършеното от служителя по изслушването разграничение между сведения, които трябва да бъдат защитени като поверителни, и тези, които могат да бъдат публикувани.

37

Жалбоподателят оспорва също и че сведенията от категории I и II са исторически. Действително всички засегнати клиенти продължават и до днес да бъдат негови клиенти във връзка със споменатите в решението „Автомобилно стъкло“ модели автомобили. Преценките в съображение 37 на обжалваното решение доказвали, че разкриването на сведения от категория I ще нанесе вреда. Освен това, предвид характеристиките на договорите за снабдяване, които са сключени много години преди това и изпълнявани в продължителен период, не може да се презумира, че сведенията от категория II, датиращи отпреди повече от пет години, са исторически, като изнасянето им би могло да разкрие самоличността на сегашните клиенти и да направи прозрачна поръчка, определена чрез двустранно договаряне. Жалбоподателят освен това излагал специфични мотиви, доказвайки, че тези сведения са все още относими и поради това — чувствителни. Така, разкриването едновременно на сведения от категории I и II би предложило изключително детайлен поглед върху актуалните отношения на жалбоподателя с неговите клиенти, което вече било признато в обжалваното решение по отношение на някои съображения на решението „Автомобилно стъкло“.

38

Жалбоподателят допълва, че обжалваното решение е в противоречие с постоянната практика, която Комисията е прилагала в миналото, да третира поверително сведения от сходно естество и компрометирало полезния ефект на разпоредбите относно достъпа на обществеността до документите на институциите.

39

Жалбоподателят оспорва освен това прилагането в случая на понятието за съставни елементи на нарушението от служителя по изслушването. Това понятие според жалбоподателя обхваща провеждането на събрания на картела, самоличността на участващите предприятия и видовете обмен, без да е необходимо конкретно посочване на всяко събрание на клиентите, нито на описанието на конкретните засегнати продукти. Във всеки случай, дори да е било прието, че тези сведения от категории I и II попадат в това понятие, въпреки това те не губели поверителния си характер, тъй като отговаряли на критерии за това, посочени в точка 35 по-горе. Разликата в третирането, направена в съображение 207, от една страна, и в съображение 394, от друга, на решението „Автомобилно стъкло“, потвърждавала обосноваността на този подход и разкривала също така невъзможността да се прецени дали прилагането на това понятие се отнася до всички, или само до част от сведенията от категории I и II. В това отношение следователно трябва да се констатира липса на мотиви.

40

Служителят по изслушването бил приложил също така погрешно критериите, свързани с професионалната тайна, що се отнася до сведенията, съдържащи се в декларация във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, чието поверително естество не било засегнато от принципа на откритост относно действията на Комисията, нито от интересите на лицата, за които се твърди, че са увредени.

41

Най-сетне, жалбоподателят изтъква, че поверителните сведения могат да бъдат разгласявани единствено когато това е абсолютно необходимо с оглед на обществения интерес или на интересите на увредените от нарушението страни. Все пак в случая разгласяването на спорните поверителни сведения не е абсолютно необходимо за преследването на такива интереси. Всъщност тези сведения не се отнасят до самото нарушение като такова, както свидетелства фактът, че служителят по изслушването е уважил искането на жалбоподателя по отношение на някои елементи. Освен това вече публикуваният неповерителен вариант позволявал на обществеността да се информира за водещите мотиви на Комисията и на участниците, за които се твърди, че са увредени, да предявят правата си пред компетентните юрисдикции.

42

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 30, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията публикува по‑конкретно решенията за налагане на глоби или периодични имуществени санкции. Съгласно параграф 2 от същата разпоредба публикуването посочва имената на заинтересованите страни и основното от съдържанието на решението, включително и наложените санкции. То трябва да вземе предвид законния интерес на предприятията търговската им тайна да не бъде разгласявана.

43

Член 28 от Регламент № 1/2003 предвижда, че сведенията, събрани в приложение на членове 17—22 от същия регламент, могат да бъдат използвани единствено за целите, за които са били събрани, и че е забранено на лицата в компетентните органи да разгласяват сведения, представляващи професионална тайна.

44

Освен това от член 8, параграф 2 от Регламент № 2011/695 следва, че служителят по изслушването има право да установи, че дадена информация може да бъде разгласена било поради това че не съставлява търговска тайна или друга поверителна информация, било поради това че според него разгласяването ѝ е от първостепенен интерес.

45

Професионалната тайна включва освен търговската тайна, и сведенията, които са известни само на ограничен кръг лица и чието разгласяване може да причини сериозна вреда на лицето, което ги е предоставило на трети лица. Най-сетне, необходимо е интересите, които могат да бъдат увредени от разгласяването на въпросните сведения, да бъдат обективно годни за защита. Преценката на поверителния характер на определена информация изисква също така да се съпоставят законните интереси, които се противопоставят на разгласяването, и общият интерес, който изисква дейността на институциите на Съюза да се провежда при най-пълно спазване на принципа за откритост (в този смисъл вж. решение от 30 май 2006 г., Bank Austria Creditanstalt/Комисия, T‑198/03, Rec, EU:T:2006:136, т. 29 и 71).

46

Разбира се, съгласно точка 75 от решение Bank Austria Creditanstalt/Комисия, точка 45 по-горе (EU:T:2006:136), и точка 64 от решение от 12 октомври 2007 г., Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, (T‑474/04, Сб., EU:T:2007:306), доколкото поверителността на някои сведения е защитена чрез изключение от правото на достъп до документи, предвидено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), тази защита е от значение при преценката за спазването от Комисията на забраната, наложена ѝ от член 28, параграф 2 от Регламент № 1/2003, да разгласява сведенията, които поради естеството си са професионална тайна.

47

Все пак след постановяването на тези решения Съдът тълкува член 4 от Регламент № 1049/2001 в смисъл, че институциите могат да се позоват в това отношение на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения от общ характер могат да намерят приложение относно искания за оповестяване, които се отнасят за документи от едно и също естество. Това тълкуване се налага, когато правната уредба, която регламентира това производство, предвижда и стриктни правила относно обработката на информацията, придобита или установена в рамките на такова производство (вж. решение от 28 юни 2012 г. Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, Сб., EU:C:2012:393, т. 108, 116 и 118). Такъв обаче е случаят на член 27, параграф 2 и на член 28 от Регламент № 1/2003, както и на членове 6, 8, 15 и 16 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), които въвеждат ограничения за използването на документите, съдържащи се в преписката във връзка с производство по член 101 ДФЕС (решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW Energie Baden-Württemberg, C‑365/12 P, т. 86). В този контекст, да се вземе предвид член 4 от Регламент № 1049/2001, така че да се забрани на Комисията да публикува всяко сведение, с мотива че тя има право да откаже по силата на последната разпоредба достъпа до документите, в които се съдържа тази информация, чрез позоваване на обща презумпция, би изпразнило от съдържание член 30 от Регламент № 1/2003. От една страна, този подход би имал за последица да лиши Комисията от възможността да публикува дори основното съдържание на решението си, доколкото то задължително трябва да оповести елементи от преписката по разследването. От друга страна, то би имало за практическа последица да обърне доказателствената тежест, която в областта на поверителното третиране е върху предприятието, което иска такова третиране, след като би било достатъчно последното да изтъкне общата презумпция, на която институциите могат да се позовават при описаните по-горе условия, и фактически да задължи Комисията да докаже, че спорната информация може да бъде включена в публикувания вариант на решението ѝ. Следователно обстоятелството, че при наличието на искане за достъп до цялата документация, посочена общо, съдържаща се в преписката по разследването, Комисията може да се позове на обща презумпция, изведена от защитата на един от интересите, изброени в член 4 от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл решение Комисия/EnBW, цитирано по-горе, EU:C:2014:112, т. 65—69), не предопределя по никакъв начин обхвата на публикуването, което може да извърши тази институция съгласно член 30 от Регламент № 1/2003.

48

В случая, що се отнася до сведенията от категория I, служителят по изслушването е припомнил, че те са свързани с имената на клиенти, имената и описанията на продукти, както и с всяка друга информация, която може да позволи идентифицирането на клиент (съображение 21 на обжалваното решение).

49

На първо място, обаче тези сведения били поради естеството си известни на трети лица. Освен това решението „Автомобилно стъкло“ не съдържало списък на клиенти или дистрибутори, а в него се извършвало поименно позоваване на клиенти при описанието на нарушението. Самоличността на клиента на производителя на автомобилно стъкло щяла да загуби освен това и поверителния си характер поради факта на позоваване на този производител на инсталираните стъкла (съображения 22—24 на обжалваното решение).

50

На второ място, след като въпросните сведения се отнасят до факти отпреди 3 септември 2002 г., те не можели да бъдат квалифицирани като поверителни, освен за да се докаже, че независимо от историческия си характер, те представляват все още съществени елементи от търговското положение на жалбоподателя. Нито общото описание на пазара на автомобилно стъкло с неговите дългосрочни договори, нито потвърждаването на възможността да се извлекат исторически данни за цените не би могло да заличи последиците, свързани с изтеклото време в случая (съображения 25—28 на обжалваното решение).

51

На трето място, служителят по изслушването подчертава интереса на увредените лица да предявят правата си срещу извършителите на нарушението и припомня в този контекст, че сведенията от категория I са от категорията на съставните елементи на нарушението (съображения от 29, последно изречение до 31 на обжалваното решение).

52

Що се отнася до сведенията от категория II, служителят по изслушването припомня, че те се отнасят до количествата доставени части, възлагането на квоти на всеки от производителите на автомобили, споразуменията относно цените, тяхното изчисляване и варианти и най-сетне, цифрите и процентите, свързани с разпределението между участниците в картела (съображение 21 на обжалваното решение).

53

В това отношение съгласно съображения 22—31 на обжалваното решение елементите, които характеризират сведенията от категория I, описани в точки 49—51 по-горе, характеризират и сведенията от категория II.

54

От това следвало, съгласно съображение 32 на обжалваното решение, че предвид общите им характеристики сведенията от категории I и II не могат да бъдат квалифицирани нито като секретни, нито като поверителни. При тези условия само при наличието на конкретни данни, че условията в точка 45 по-горе са налице, дадена информация би могла да се ползва с поверително третиране. След като разглежда наличието на тези елементи, служителят по изслушването достига до изводите в точки 25 и 26 по-горе.

55

Противно на това, което изтъква жалбоподателят, тези преценки не са обременени с грешки.

56

Всъщност, що се отнася до сведенията от категория I, не може да се приеме, че самоличността на клиентите на жалбоподателя представлява информация, известна на ограничен кръг от хора. В това отношение, най-напред, след като самият жалбоподател е съобщил на конкурентите си списъка с клиентите си при тайните споразумения, въпросното публикуване просто ще предложи на клиентите му възможност да се информират за самоличността на други клиенти на жалбоподателя. Както обаче отбелязва служителят по изслушването, съгласно преобладаващата на пазара на автомобилно стъкло практика инсталираните на превозно средство стъкла носят видимо обозначение на търговския им произход, така че е възможно да се направи връзка между конкретен производител и доставчика на стъкло. В това отношение изложеният от жалбоподателя довод в съдебното заседание, че въпросното обозначение не дава информация относно самоличността на всички доставчици за даден модел лек автомобил, е без значение. По-специално, информацията, срещу разгласяването на която се противопоставя жалбоподателят, се отнася до факта, че последният е предоставял стъклата за някои марки или модели леки автомобили. Тя не се отнася до въпроса дали други производители на автомобилно стъкло също са снабдявали същите марки или модели.

57

Впрочем спорно е, че съставянето на списък с моделите, за които жалбоподателят е доставял стъкла в определен период, среща сериозни практически затруднения, свързани с големия брой модели на леките автомобили в движение. Всъщност, дори да се приеме наличието на такива затруднения, те не могат да бъдат преувеличавани, като се има предвид, че специализираните среди на производителите на автомобили притежават вече експертиза, позволяваща им да направят конкретни общи изводи въз основа на обозначенията на инсталираните стъкла. От съображения 76—86 на решението „Автомобилно стъкло“ следва, и най-вече от съображения 77, 78 и 85 от него, че пазарът на автомобилно стъкло се характеризира с такава степен на прозрачност на равнище идентичност на доставчиците на стъкло, че тази информация не би могла да бъде квалифицирана като поверителна.

58

Освен това, констатацията на служителя по изслушването, че въпросните сведения са исторически, също така е вярна. В частност не са нито секретни, нито поверителни сведенията, които са били такива, но датират отпреди пет или повече години и поради това трябва да се считат за исторически, освен ако по изключение жалбоподателят не докаже, че въпреки тяхната давност, тези сведения все още представляват съществени елементи от пазарното му положение или от това на трето засегнато лице (в този смисъл вж. определение от 8 май 2012 г., Spira/Комисия, T‑108/07, EU:T:2012:226, т. 65 и цитираната съдебна практика). След като сведенията от категория I датират отпреди повече от пет години, считано от публикуването на обжалваното решение, те действително имат исторически характер, освен ако жалбоподателят не докаже, че поверителното им третиране се налага от сегашното му търговско положение, предвид изложените в точки 56 и 57 по-горе преценки.

59

Най-сетне, подобно на анализа на служителя по изслушването, Комисията има право при запазването на професионалната тайна да вземе предвид и интереса на увредените от нарушението лица, като улесни исковете им за обезщетяване на вредите, което представлява съставен елемент на политиката на конкуренция. Така тя може да публикува по-пълен вариант от изискуемия минимум съгласно член 30 от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл решение Bank Austria Creditanstalt/Комисия, точка 45 по-горе, EU:T:2006:136, т. 78 и 79).

60

Що се отнася до сведенията от категория II, следва да се отбележи, че преценката на служителя по изслушването, че последните поради естеството си са известни на трети лица, е правилна. Вярно е, че сведенията относно цените, договорени с всеки клиент, относно количествата доставени части, както и детайлите, свързани с търговската политика, материализирана в договорите за продажба, попадат по принцип в обхвата на търговската тайна. Все пак в случая жалбоподателят е избрал да съобщи тези елементи именно на лицата и организациите, по отношение на които те са били преценени като секретни. Всъщност това са лицата и организациите, които поради качеството си на конкуренти на жалбоподателя са par excellence в положение да използват въпросната тайна с цел да му нанесат вреда, като я използват в търговската си политика. Както обаче изтъква Комисията, жалбоподателят е избрал да пренебрегне секретния характер на тези сведения, като ги съобщи направо на своите конкуренти в замяна на незаконно споразумение относно бъдещото им поведение. Това споразумение цели да елиминира присъщата на една конкурентна среда несигурност, дължаща се именно на секретния характер на този вид сведения най-вече по отношение на конкурентите. В резултат на това жалбоподателят няма основание да поддържа, че публикуването на въпросните елементи в решението „Автомобилно стъкло“ ще има за последица да разшири неправомерно кръга на лицата, които ги знаят, след като именно той ги е споделил с основните си конкуренти. В този контекст рискът въпросните сведения да се изплъзнат от ръцете на конкурентите на жалбоподателя, става безпредметен поради действията на самия жалбоподател. Доколкото широката общественост сама не разполага със средства, за да засегне търговските интереси на жалбоподателя, фактът че въпросните сведения ще бъдат публично достъпни, е правно безразличен.

61

Освен това, както отбелязва служителят по изслушването в съображения 30 и 31 на обжалваното решение, доколкото спорните сведения не само са били обменени между конкурентите, но са и резултат от този обмен, например цената или договорените квоти при разпределението, те представляват самата същност на нарушението. По-специално въпросните сведения произтичат от контекст, изключващ тайна между конкурентите, както налага член 101 ДФЕС, и следователно са съществували благодарение на липсата на такава тайна. В резултат на това стойността на тези сведения за жалбоподателя се е състояла именно във факта, че те са произтичали от споразумение, премахващо присъщата несигурност на установената от Договора конкурентна система. Служителят по изслушването следователно не е допуснал правна грешка, като е изтъкнал характера на тези сведения, доколкото те съставляват самата същност на нарушението, за да изключи възможността те да станат известни на ограничен брой лица.

62

Това разграничение на професионалната тайна е отразено също така и в член 39 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, фигуриращо в приложение 1 В от Споразумението за създаване на СТО, подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3). По силата на тази разпоредба държавите — членки на СТО, са длъжни да защитават съобразно предвидените условия „неразкрита информация“ при спазване на изискването тази информация:

63

Макар да е вярно, че тази разпоредба се отнася до интелектуалната собственост, не по-малко вярно е и че тя илюстрира идеята, че поверителността следва да се преценява по отношение на средите, които обичайно се занимават със сведения от въпросния вид.

64

Съобщавайки тези сведения на конкурентите си обаче, жалбоподателят ги е разкрил именно на лицата, които са отговорни за третирането на съответните сведения в рамките на предприятието, за което се отнасят. Нещо повече, жалбоподателят по дефиниция не е направил никакво усилие, за да опази тези сведения тайни спрямо лицата и организациите, по отношение на които те par excellence се считат за поверителни (вж. точки 60 и 61 по-горе).

65

Предвид предходния анализ не може да се приеме, че въпросните сведения са известни само на ограничен кръг лица по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 45 по-горе. Доводите на жалбоподателя, че въпросните сведения, първо, са известни само на определен кръг хора и второ, че използваният от служителя по изслушването критерий, свързан с факта, че тези сведения се отнасят до съставните елементи на нарушението, бил неотносим, трябва следователно да бъдат отхвърлени.

66

Трябва също така да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че разгласените цени биха могли да бъдат екстраполирани с оглед определяне на актуалните равнища на цените. Всъщност, освен липсата на доказателства в подкрепа на това неубедително твърдение, предвид историческия характер на тези цени (вж. точка 58 по-горе), следва да се припомни, както беше изложено в съображение 28 на обжалваното решение, че те са били конфигурирани в рамките на тайно споразумение между основните производители на автомобилно стъкло. В резултат на това, при липсата на конкретно обяснение за интереса, който би могла да представляват този вид информация при опита да се екстраполира равнището на актуалната цена, доводът на жалбоподателя не може да бъде уважен.

67

Възприетият от служителя по изслушването подход по отношение на сведенията, поверителното третиране на които е било отказано, все пак е съвместим с мотивите му относно сведенията, които той е счел годни за защита.

68

По-специално от съображение 37 на обжалваното решение следва, че що се отнася до сведенията от категория I, служителят по изслушването е приел да заличи позоваването на производител на автомобили и на два модела леки автомобили от конкретна марка с цел защита на информацията, че един от тези модели „не представлява рентабилен пазар за [жалбоподателя]“ и че последният е „бил явно доволен да се освободи от него“. По-специално, след като тази преценка, която принадлежи на Комисията и изглежда, не е известна извън жалбоподателя, вече е била публикувана в междинния вариант на решението „Автомобилно стъкло“ и заличаването ѝ следователно е вече безпредметно, служителят по изслушването е приел да заличи позоваванията на производителя, на марката и на моделите, посочени в съображение 394 на решението. За да съхрани полезния ефект на това заличаване, служителят по изслушването също така е приел да премахне същите данни и в съображения 383, 393, 396 и 397 на решението „Автомобилно стъкло“. Поради идентични мотиви служителят по изслушването е приел да скрие имената на производителите на автомобили и на моделите леки автомобили в съображения 367 и 395 на решението „Автомобилно стъкло“, в които се съдържат преценките на Комисията във връзка с техническите проблеми на някои стъкла, с факта, че те не са били популярни сред производителите, и с факта, че някои прилагани цени са били причина за загуби.

69

Освен това, що се отнася до сведенията от категория II, служителят по изслушването в съображения 35 и 36 на обжалваното решение е приел да бъде заличен ръстът на специални отстъпки от цените, посочени в съображения 104, 134, 198, 208, 323 и 344, както и в бележка под линия 294 в решението „Автомобилно стъкло“, с мотива че отстъпки от същия порядък продължават да се правят и до днес. При тези условия позицията на служителя по изслушването е съвместима с извода, че сведения, които са по принцип исторически, могат да бъдат считани за поверителни, ако все още продължават да бъдат съществени елементи от търговското положение на лицето, поискало поверително третиране, или това на засегнатото трето лице (вж. точка 58 по-горе).

70

Следователно жалбоподателят не може да извлече полезен довод от тези преценки, така че да обори изводите на служителя по изслушването относно поверителния характер на сведенията от категории I и II.

71

Предвид предходния анализ служителят по изслушването правилно се е позовал във връзка със сведенията от категория II на възможността Комисията да вземе предвид интереса на увредените от нарушението лица, улеснявайки исковете им за обезщетение за претърпените от тях вреди (вж. точка 59 по-горе).

72

Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че обжалваното решение влизало в противоречие с прилаганата в миналото от Комисията трайна практика да третира поверително сведения от сходно естество и компрометирало полезния ефект на разпоредбите относно достъпа на обществеността до документите на институциите, те ще бъдат разгледани в рамките на преценката относно третото, четвъртото и шестото правно основание (вж. точки 77, 78 и 89 по-долу).

73

Най-сетне, след като настоящото дело не се отнася до сведения, предоставени във връзка с Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3), доводът на жалбоподателя, че служителят по изслушването е приложил неправилно критериите, свързани с професионалната тайна, що се отнася до сведенията, съдържащи се в декларация във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, е неотносим, дори служителят по изслушването да се е позовал накратко на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер в общия текст на съображение 29 на обжалваното решение.

74

При тези условия следва да се отхвърлят всички доводи на жалбоподателя, що се отнася до вида информация, и следователно да се отхвърли второто правно основание.

75

Жалбоподателят изтъква, че като изменя политиката си във връзка с публикуването на поверителни сведения спрямо следваната в миналото практика в конкретни сходни случаи, Комисията е нарушила принципа на равно третиране. Освен това не е настъпило никакво изменение на законовата или подзаконовата рамка, оправдаващо този нов подход.

76

Освен това постоянната практика на Комисията, състояща се в защитата на поверителните сведения, подобно на тези, попадащи в категории I и II, създавала сама по себе си оправдани правни очаквания. Така жалбоподателят имал основание да се позове в своя полза на принципа на оправданите правни очаквания, що се отнася до неразгласяването на тези сведения, представляващи професионална тайна съгласно Регламент № 1/2003.

77

В това отношение трябва да се отбележи, както беше отбелязано в точка 59 по-горе, че Комисията има право в рамките на правомощията си в материята относно прилагането на конкурентното право на Съюза да публикува при спазване на правилата, уреждащи защитата на професионалната тайна, припомнени в точки 42—47 по-горе, по-пълен вариант на решенията си, отколкото изискуемия от член 30 от Регламент № 1/2003 минимум. Така, както в случая, когато става въпрос за общото равнище на глобите (вж. в този смисъл решение от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Rec, EU:C:1983:158, т. 109), Комисията има право да адаптира подхода си по отношение на публикуването на решенията си спрямо нуждите на политиката си в областта на конкуренцията. Всъщност мисията по надзор, която член 101, параграф 1 ДФЕС и член 102 ДФЕС възлагат на Комисията, включва не само задачата за разследване и санкциониране на отделните нарушения, но също и задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на установените в Договора принципи и към направляване на поведението на предприятията в тази насока (решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 170). Следователно, дори да се приеме, че обжалваното решение извежда наяве промяна в подхода на Комисията, що се отнася до степента на детайлност на публикувания вариант на решението „Автомобилно стъкло“ в сравнение с предходни дела, само този факт не може, предвид анализа, посветен на второто правно основание, да засегне законността на обжалваното решение.

78

Освен това, както следва от преценките, формулирани в рамките на второто правно основание, сведенията от категории I и II не са обхванати от професионалната тайна. Следователно, доколкото жалбоподателят се позовава в своя полза на принципа на оправданите правни очаквания, основан на поверителния характер на тези сведения, доводът му почива на погрешна предпоставка. Освен това, макар доводът на жалбоподателя да следва да се разбира като изтъкващ предимството на принципа на оправданите правни очаквания независимо от поверителния характер на тези сведения, налага се изводът, че предвид правомощието на Комисията да адаптира подхода си спрямо нуждите на политиката на конкуренция, която тя има за мисия да провежда в рамките на Съюза, предприятията, участващи в административна процедура, която може да даде повод за приемането на решение за публикуване по силата на член 30 от Регламент № 1/2003, не може да придобие такива очаквания относно степента на детайлност по отношение на неповерителните елементи, които следва да бъдат разгласени (вж. по аналогия решения Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 77 по-горе, EU:C:2005:408, т. 171—173 и от 18 май 2006 г., Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Rec, EU:C:2006:328, т. 22).

79

Следователно, третото и четвъртото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.

80

Жалбоподателят изтъква, че предвид преценката на служителя по изслушването относно сведенията от категория I обжалваното решение има за предмет публикуването на елементи, даващи възможност да се идентифицират някои от неговите служители поради посочването на постовете, заемани от последните, и поради поименното посочване на неговите клиенти. Освен това публикуването на решението „Автомобилно стъкло“ във варианта му, следващ от прилагането на обжалваното решение, също можело да даде възможност за погрешно идентифициране, засягащо връзките на доверие между персонала на жалбоподателя и неговите клиенти. Комисията обаче не установявала по какъв начин, доколкото тя би била възпрепятствана да публикува имената на клиентите, с мотива че това публикуване би могло да улесни непрякото идентифициране на членове на персонала на жалбоподателя, участвали в нарушението, би била компрометирана възможността лицата, за които се твърди, че са били увредени от нарушението, да предприемат частни действия срещу последния.

81

В това отношение от самото начало следва да се отхвърли доводът на Комисията, че жалбоподателят няма право да изтъкне доводи, основани на интереса на служителите си. Действително член 8 от Решение № 2011/695 не предвижда такова ограничение, що се отнася до административната процедура, така че жалбоподателят има право да оспорва законосъобразността на преценките на служителя по изслушването в това отношение.

82

При това положение следва да се отбележи, че когато Комисията публикува решение, адресирано до предприятие, което е участвало в тайно споразумение с конкурентите си, клиентите на въпросното предприятие задължително ще направят извода, че някои негови служители са участвали в контактите и/или са сключили инкриминираните споразумения. Също така неизбежно е същите тези клиенти да предположат, че на въпросните служители е възложено да отговарят за търговските отношения с тях. Клиентите ще си направят такива изводи, дори Комисията да публикува изключително кратък вариант на решението си, съдържащ единствено имената на адресатите, позоваване на съответните продукти и общо описание на нарушението. В резултат на това жалбоподателят не може да иска позоваванията на клиентите му да бъдат заличени в публикувания вариант на решението „Автомобилно стъкло“, с мотива че тези клиенти биха могли да извлекат от него имената на физическите лица, които са участвали в антиконкурентните споразумения.

83

Освен това жалбоподателят погрешно се позовава на липсата на доверие на клиентите му по отношение на някои от членовете на персонала му, което би могло да произтече от публикуването на решението „Автомобилно стъкло“ във варианта му, произтичащ от прилагането на обжалваното решение. Всъщност, първо, доколкото възниква такава липса на доверие, това би било резултат от антиконкурентното поведение на жалбоподателя, което поради предмета си е могло да навреди на финансовите интереси на клиентите му. Второ, клиентите на жалбоподателя ще предположат неизбежно, че лицата, отговарящи за техните сметки, са участвали в тайните споразумения, независимо дали Комисията ще публикува имената на въпросните клиенти или не. След като, както подчертава самият жалбоподател, клиентите му познават в детайли вътрешната му организация, по-специално имената на лицата, натоварени да следят тяхната сметка, тези клиенти ще имат подозрения по отношение на някои отговорни лица, независимо от обхвата на спорното публикуване. Трето, доколкото жалбоподателят изразява тревогата си във връзка с евентуално погрешно идентифициране, достатъчно е да се отбележи, че пропускането на имената на неговите клиенти не ограничава възможността за такива грешки. По-специално позоваването на имената на клиентите в рамките на описанието на установяването на контакт между конкуренти осветлява факта, че въпросният контакт е засегнал един или няколко конкретни клиенти. Липсата на всякакво позоваване на името на засегнат/и клиент/и ще има за последица факта, че всички клиенти на жалбоподателя ще заподозрат, че отговорното за тяхната сметка лице е взело участие в този контакт. В този контекст поименното позоваване на засегнат/и клиент/и може дори да намали несигурността и съмненията, произтичащи от заличаването на всяко име в публикувания вариант на решението „Автомобилно стъкло“.

84

В този контекст служителят по изслушването правилно е посочил в съображение 46 на обжалваното решение, че трябва да бъдат заличени само сведенията, даващи възможност за достатъчно точно идентифициране на дадено лице. Освен това от съображение 47 на обжалваното решение следва, че според служителя по изслушването такъв е случаят на преките позовавания на име, пост и евентуално на телефонния номер на лице, придружени с имената на клиентите, за които то отговаря. В подобен случай служителят по изслушването е приел името и заеманият пост да бъдат заличени и че ако постът вече е бил публикуван в неповерителния вариант на решението „Автомобилно стъкло“, следва да се заличи името на съответния клиент.

85

За сметка на това, както счита служителят по изслушването, сведенията, съдържащи се в съображенията и бележките под линия в решението „Автомобилно стъкло“, споменати в съображение 48 на обжалваното решение, не могат да бъдат заличени поради съображения, свързани със защитата на самоличността на лицата. Действително тези сведения се позовават на дискусиите между конкуренти относно някои клиенти и модели, без да се споменава името или постът на участващите лица. В този контекст заличаването на имената на засегнатите клиенти не е от естество да намали подозренията, които биха могли да имат клиентите на жалбоподателя относно самоличността на участващите лица.

86

Следователно петото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

87

Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение води до последици, надхвърлящи необходимото за защитата на интересите на лицата, желаещи да му потърсят отговорност пред националните юрисдикции. След като разгласяването на спорните сведения би нанесло значителна вреда на търговските интереси на жалбоподателя и на тези на някои физически лица, то влизало в противоречие с разпоредби, уреждащи достъпа на обществеността до преписката по разследването. Освен това националните юрисдикции били подходящ форум за разглеждане на въпросите, свързани с разгласяването на спорните сведения.

88

В това отношение следва да се припомни, поради изложените в рамките на второто правно основание мотиви, че спорните сведения не се отнасят до професионалната тайна. Следователно Комисията може да ги включи в публичния вариант на решението, макар да не е било доказано, че това е стриктно необходимо за целите на съдебната защита на увредените от нарушението лица. Освен това не може сериозно да бъде оспорено, че публикуването на въпросните сведения допринася за по-добрата съдебна защита на увредените от поведението на адресатите на решението „Автомобилно стъкло“ лица. Публикуването на това решение обаче попада в компетенциите на Комисията съгласно член 30 от Регламент № 1/2003, без те да бъдат засегнати по какъвто и да е начин от факта, че достъпът до спорните сведения може да бъде допуснат в рамките на съдебните производства пред националните инстанции.

89

Що се отнася, най-сетне, до довода, изведен от разпоредбите, уреждащи достъпа на обществеността до преписката по разследването, достатъчно е да се отбележи, че тези правила се отнасят до достъпа до документи, които са част от преписката по разследването. Така, поради изложените в точка 47 по-горе съображения, те не се прилагат в материята на публикуването на решението на Комисията, прието в резултат на това разследване. В резултат на това този довод трябва да бъде отхвърлен, както и шестото правно основание.

90

Предвид изложеното по-горе обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта по искането на жалбоподателя, отнасящо се до съображение 115 на решението „Автомобилно стъкло“ (вж. точки 30—34 по-горе), и жалбата трябва да бъде отхвърлена в останалата ѝ част.

91

По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл.

92

Тъй като жалбоподателят е загубил делото по основната част от своите искания, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени в производството пред настоящата инстанция, в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

реши: