РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

19 март 2013 година ( *1 )

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с проекта за международно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) — Документи, свързани с преговорите — Отказване на достъп — Изключение, свързано със защитата на обществения интерес в международните отношения — Явна грешка в преценката — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“

По дело T-301/10

Sophie in ’t Veld, с местожителство в Брюксел (Белгия), за която се явяват O. W. Brouwer и J. Blockx, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана първоначално от г-н C. Hermes и г-жа C. ten Dam, впоследствие от г-н Hermes и г-жа F. Clotuche-Duvieusart, в качеството на представители,

ответник,

с предмет първоначално искане за частична отмяна на Решение SG.E.3/HP/psi — Ares (2010) 234950 на Комисията от 4 май 2010 г., доколкото с него се отказва достъп до някои документи, свързани с проекта за международно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA),

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г-н N. J. Forwood, председател, г-н F. Dehousse (докладчик) и г-н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г-н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 октомври 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелства, предхождащи спора

На 17 ноември 2008 г. жалбоподателката г-жа Sophie in ’t Veld подава на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) първоначално заявление за достъп до всички документи, свързани с Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (наричано по-нататък „ACTA“). Жалбоподателката получава отговор на своето заявление.

След тази първа процедура за достъп, която не е предмет на разглеждане в случая, съгласно Регламент № 1049/2001 жалбоподателката изпраща писмо по електронна поща от 1 декември 2009 г. с искане за достъп до „всички свързани с ACTA нови документи след това [първоначално] искане, и в частност до документите от проведените през ноември [2009 г.] преговори в Сеул (Южна Корея)“.

Със своя отговор от 21 януари 2010 г. генералният директор на генерална дирекция (ГД) „Търговия“ на Европейската комисия предоставя на жалбоподателката списък — разделен на тринадесет части от a) до м) — на свързаните с ACTA документи, с които Комисията разполага. Той предоставя достъп до групираните в подразделения от a) до г) документи от списъка и отказва достъп до групираните в други девет подразделения (д)—м) документи, с довода че те попадат в предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения.

В частност подразделенията е), к) и л) от съдържащия се в отговора от 21 януари 2010 г. списък са озаглавени, както следва:

„е)

Вижданията на Съюза по главата, която се отнася до санкционирането на престъпленията — последната редакция е от 30 октомври 2009 г. Също така съществуват редица подготвителни и работни документи на Съвета на Европейския съюз по този въпрос, тъй като преговорите по главата, която се отнася до санкционирането на престъпленията, се провеждат от ротационното председателство.

к)	Придружителни писма на Комитет 133 с горепосочените документи от преговорите, както и документи на Комисията с оценки на предложенията на други страни, включително две бележки по проекта за глава, която се отнася до санкционирането на цифровите нарушения.

л)	Ежедневната кореспонденция по електронна поща с останалите партньори по ACTA“.

5	На 10 февруари 2010 г. жалбоподателката отправя потвърждение на заявлението до генералния директор на ГД „Търговия“.

6	С писмо от 3 март 2010 г. отговорният ръководител на отдел в генералния секретариат на Комисията уведомява жалбоподателката, че съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 срокът за отговор на нейното потвърждение на заявлението е удължен с петнадесет дни, тоест до 24 март 2010 г.

С писмо от 24 март 2010 г., а след това с писма по електронна поща от 23 и 30 април 2010 г. отговорният ръководител на отдела уведомява жалбоподателката, че все още не е възможно да се вземе решение по нейното потвърждение на заявлението за достъп, но е предприето всичко необходимо за бързото приемане на това решение.

През април 2010 г. страните в преговорите по ACTA оповестяват документ със заглавие „Consolidated Text Prepared for Public Release — Anti-Counterfeiting Trade Agreement — PUBLIC Predecisional/Deliberative Draft: April 2010“ (Консолидиран текст за публично разпространение — Търговско споразумение за борба с фалшифицирането — Предварителен проект/ПУБЛИЧНО обсъждане — април 2010 г.) (наричан по-нататък „консолидираният текст на проекта за ACTA“).

9	На 4 май 2010 г. генералният секретар на Комисията приема и уведомява жалбоподателката за Решение SG.E.3/HP/psi — Ares (2010) 234950 (наричано по-нататък „решението от 4 май 2010 г.“). В приложения към това решение списък Комисията посочва 49 документа, номерирани от 1 до 49.

Генералният секретар предоставя пълен достъп до един от тези документи (документ № 49 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък) и частичен достъп до четири документа (документи № 45—48 от списъка) с довода, че документ № 49 и съответните части от документи № 45—48 не попадат в никое от предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп.

От друга страна, по отношение на документи № 1—44 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, както и по отношение на останалите части от документи № 45—48 от списъка генералният секретар потвърждава съобщения от генералния директор на ГД „Търговия“ отказ на достъп въз основа на изключението от правото на достъп, предвидено в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

Производство и искания на страните

12	На 14 юли 2010 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

13	С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 25 октомври 2010 г., Кралство Дания иска да встъпи в подкрепа на исканията на жалбоподателката.

14	След като е допуснато да встъпи, с писмо от 10 февруари 2011 г. Кралство Дания оттегля искането си за встъпване.

15	С определение от 17 март 2011 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава оттеглянето на това искане и при липсата на становища по този въпрос от главните страни разпорежда всяка от тях и Кралство Дания да понесат направените от тях разноски във връзка с искането за встъпване.

В своята жалба жалбоподателят иска Общият съд:

—	да отмени решението от 4 май 2010 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Жалбоподателката оспорва чрез своята жалба по-специално обстоятелството, че тъй като решението от 4 май 2010 г. не посочва документите, предвидени в подразделения е), к) и л) от отговора от 21 януари 2010 г. — с изключение все пак на двата документа с номера 27 и 28 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, — с него е бил отказан мълчаливо достъпът до тези документи, без да се посочват основанията за този отказ.

Със своята писмена защита Комисията иска от Общия съд:

—	да отхвърли жалбата, тъй като решението от 4 май 2010 г. съдържа изричен отказ за предоставяне на достъп,

—	да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

19	В своята писмена защита Комисията допълва, че доколкото решението от 4 май 2010 г. съдържа мълчалив отказ за предоставяне на достъп до някои документи, тя ще приеме при първа възможност изрично решение във връзка с тях и ще уведоми за това жалбоподателката и Общия съд.

20	На 9 декември 2010 г. генералният секретар на Комисията приема това решение под номер SG.E.3/HP/MM/psi — Ares (2010) 924119 (наричано по-нататък „решението от 9 декември 2010 г.“).

21	Комисията изпраща решението от 9 декември 2010 г. на жалбоподателката с електронно писмо от същия ден и на Общия съд с писмо от 10 декември 2010 г., регистрирано в секретариата на Общия съд на 14 декември 2010 г.

22	В решението от 9 декември 2010 г. генералният секретар на Комисията припомня направеното от жалбоподателката оплакване от съдържащия се в решението от 4 май 2010 г. мълчалив отказ за предоставяне на достъп до документите, посочени в подразделения е), к) и л) от отговора от 21 януари 2010 г.

23	По-нататък генералният секретар на Комисията посочва, че както тя вече е признала в своята писмена защита, някои от попадащите в тези три подразделения документи действително не са били споменати в решението от 4 май 2010 г.

Генералният секретар допълва, че поради това приложното поле на решението от 9 декември 2010 г. е ограничено до тези три подразделения. Той подчертава обстоятелството, че както вече е указано в решението от 4 май 2010 г., заявлението за достъп от 1 декември 2009 г. се възприема като отнасящо се до всички приети след 17 ноември 2008 г. документи и като съдържащо съществени данни за преговорите за ACTA.

25	След това генералният секретар пристъпва към разглеждане на заявлението за предоставяне на достъп.

От една страна, генералният секретар изключва от обсега на своето разглеждане различни документи, които се отнасят до една или друга от трите подразделения е), к) или л) в отговора от 21 януари 2010 г., поради това че на тези документи или вече е била направена преценка в решението от 4 май 2010 г., или такава не е била извършена, тъй като поради липсата на съществена информация за преговорите за ACTA те не са попадали в приложното поле на заявлението за достъп.

27	От друга страна, генералният секретар посочва пет допълнителни документа, които, въпреки че попадат в една или друга от горепосочените подразделения, не са били разгледани в решението от 4 май 2010 г.

28	Тези допълнителни документи са посочени в приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък под номера 27a, 40a, 50, 51 и 52.

29	Генералният секретар пристъпва към разглеждане на заявлението за предоставяне на достъп в частта, в която то се отнася до тези пет допълнителни документа.

30	Най-напред генералният секретар отказва достъп до документи № 27a и № 40a от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък, като се основава на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

31	По-нататък генералният секретар предоставя частичен достъп до документи № 50—52 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък, като отказът му за достъп до останалата част се основава отново на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

32	В своето становище от 19 януари 2011 г. относно решението от 9 декември 2010 г. жалбоподателката оспорва някои съдържащи се в това решение откази за достъп, приема други от тях и иска Комисията да представи пред Общия съд определен документ.

С определение от 9 юни 2011 г. (наричано по-нататък „определението от 9 юни 2011 г.“) председателят на втори състав на Общия съд, след като установява, че настоящата жалба цели частичната отмяна на решенията от 4 май и от 9 декември 2010 г., разпорежда на основание член 65, буква б), член 66, параграф 1 и член 67, параграф 3, трета алинея от Процедурния правилник на Общия съд Комисията да представи всички документи, до които е отказала достъп с тези две решения.

34	Комисията изпълнява това определение чрез писмо, регистрирано в секретариата на Общия съд на 8 юли 2011 г.

35	Освен това и в отговор на покана на Общия съд Комисията представя с акт от 1 юли 2011 г. своето становище по становището на жалбоподателката от 19 януари 2011 г.

36	В становището си от 1 юли 2011 г. Комисията иска жалбата, съответно изменена със становището на жалбоподателката от 19 януари 2011 г., да бъде отхвърлена, както и жалбоподателката да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

С писмо от 28 октомври 2011 г., регистрирано същия ден в секретариата на Общия съд, генералният секретар на Комисията уведомява за направената от него констатация, че един от документите, предоставени на Общия съд при условията на поверителност с писмо от 8 юли 2011 г. в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г., а именно документът, който в това писмо е посочен в таблица I под номер 47, не съответства на частично разкрития на жалбоподателката с решението от 4 май 2010 г. и посочен под номер 47 документ в приложения към това решение списък.

38	Поради това Комисията изпраща на Общия съд като поправка на писмото си от 8 юли 2011 г. поверителния документ, който съответства на документ № 47 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък.

Комисията допълва, че при проверка на материалите от преписката си е установила наличието в своите архиви на два доклада, вместо един, за всяка сесия от преговорите за ACTA — не само по отношение на шестата сесия (round) от преговорите, доклад за която представлява документ № 47 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, но също по отношение на четвъртата, петата и седмата сесия от преговорите за ACTA.

40	Според Комисията това се дължи на обстоятелството, че в края на всяка сесия от преговорите нейните служби подготвяли първоначален доклад за бързо осведомяване на ръководството в ГД „Търговия“, а вторият доклад бил изготвян за „работна група „Търговия“ на Съвета“, бивш „Комитет по член 133“.

Поради това Комисията, след като констатира, че само един от двата доклада за всяка от тези сесии от преговорите за ACTA е бил посочен и разгледан в решението от 4 май 2010 г. (документи № 45—48 от приложения към това решение списък), обявява предстоящото приемане от нейна страна на последващо допълнително решение, в което ще разгледа заявлението за предоставяне на достъп по отношение на новооткритите документи.

42	Комисията посочва, че ще уведоми Общия съд за резултата от това разглеждане и ще му предостави пълната редакция на документите в съответствие с определението от 9 юни 2011 г.

43	На поставен с писмо от 21 декември 2011 г. въпрос на Общия съд във връзка с приемането на това последващо допълнително решение Комисията посочва в писмо от 9 януари 2012 г., че нейните служби подготвят решението, което да бъде прието през следващите две седмици.

44	На 27 януари 2012 г. генералният секретар на Комисията приема обявеното последващо допълнително решение (наричано по-нататък „решението от 27 януари 2012 г.“), което на 1 февруари 2012 г. изпраща на жалбоподателката, а на следващия ден — на Общия съд.

45	Приложени към това решение са осем документа, в един от които (съответстващ на документ № 48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък) няма заличени места, а другите седем са частично заличени.

Три от тези седем документа съответстват на документи № 45—47 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък. Четирите други документа са други редакции на документи № 45—48 от този списък. По-нататък на тези четири други редакции се прави позоваване като на приложените към решението от 27 януари 2012 г. документи № 45a, № 46a, № 47a и № 48a.

Генералният секретар посочва, че е разгледал заявлението за предоставяне на достъп по отношение на приложените към решението от 27 януари 2012 г. документи № 45a, № 46a, № 47a и № 48a въз основа на обстоятелствата към тази дата. Той допълва, че за да се избегнат разминаванията, е преразгледал другите редакции на тези вече разгледани в решението от 4 май 2010 г. документи.

48	Генералният секретар посочва, че по отношение на тези осем документа решението от 27 януари 2012 г. замества решението от 4 май 2010 г.

Генералният секретар обосновава всички заличени пасажи в документите — освен тези, които се отнасят до имената на представителите и до параграфа под заглавие „Подробности“ от документ № 47 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък — с изключението от правото на достъп, предвидено в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 (част 4.1 от решението от 27 януари 2012 г.). Той обосновава заличаването на имената на представителите с изключението от правото на достъп, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 (част 4.2 от решението от 27 януари 2012 г.) и заличаването на посоченият по-горе параграф под заглавие „Подробности“ — с изключението от правото на достъп, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от същия регламент (част 4.3 от решението от 27 януари 2012 г.).

Генералният секретар предоставя:

—	частичен достъп до документи № 45—47 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, който е по-широк от достъпа, предоставен със същото решение,

—	пълен достъп до документ № 48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък,

—	частичен достъп до документи № 45a, № 46a, № 47a и № 48a, приложени към решението от 27 януари 2012 г.

51	Приканена от Общия съд да представи становището си по решението от 27 януари 2012 г., жалбоподателката го изпраща с писмо от 28 февруари 2012 г.

Жалбоподателката посочва, че все още има интерес от отмяната на решението от 4 май 2010 г. Тя оспорва възможността законосъобразността на решението от 4 май 2010 г. да се осигури чрез позоваване ex post factum на изключенията от правото на достъп, които не са посочени в това решение, и отбелязва, че поради това няма да разглежда тези други изключения. За жалбоподателката предоставеният с решението от 27 януари 2012 г. по-широк частичен достъп позволява да се изясни валидността на доводите на Комисията, обосновали заличаванията, извършени в решението от 4 май 2010 г. Всъщност естеството на разкритите с решението от 27 януари 2012 г. данни будело сериозно съмнение относно направеното от Комисията тълкуване на мотивите за извършеното заличаване, на които тя се е позовала в решението от 4 май 2010 г. — мотиви, които били конкретно тълкувани и приложени отвъд техния разумен обхват.

В допълнение жалбоподателката установява, че поради компютърна грешка при изпращането от Комисията на 4 май 2010 г. до нея по електронна поща на приетото същия ден решение тя получила всъщност пълните редакции на документи № 45—48 от приложения към това решение списък. Въз основа на собствената си информация за тези пълни редакции жалбоподателката оспорва някои от направените заличавания, отнасящи се до предложения на участваща в преговорите страна, които можели да надхвърлят изискванията на acquis communautaire и които били в противоречие с изискванията за прозрачност, изложени от Съда в неговото Решение от 1 юли 2008 г. по дело Швеция и Turco/Съвет (C-39/05 P и C-52/05 P, Сборник, стр. I-4723, точка 59).

54	С определение от 15 март 2012 г. председателят на втори състав на Общия съд разпорежда на основание член 65, буква б), член 66, параграф 1 и член 67, параграф 3, трета алинея от Процедурния правилник Комисията да представи разгледаните за пръв път в решението от 27 януари 2012 г. четири документа.

55	Комисията изпълнява разпореждането с писмо, регистрирано в секретариата на Общия съд на 10 април 2012 г.

56	Освен това с акт от същия ден Комисията представя своето становище по становището на жалбоподателката от 28 февруари 2012 г.

С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 13 юли 2012 г., Европейският парламент иска да встъпи в подкрепа на направените от жалбоподателката искания. Молбата е отхвърлена с определение от 28 август 2012 г. на председателя на втори състав на Общия съд поради постъпването ѝ след решението за откриване на устната фаза на производството.

От правна страна

58	Най-напред следва да се определи обхватът на настоящата жалба с оглед на приетите от Комисията решения в отговор на заявлението за предоставяне на достъп и на различните документи, разгледани в тези решения.

А– По обхвата на жалбата

1. По обхвата на жалбата с оглед на някои от отказите за предоставяне на достъп в решението от 4 май 2010 г.

59	С решението от 4 май 2010 г. Комисията се произнася по заявлението за предоставяне на достъп до документи № 1—49 в приложения към това решение списък. Тя предоставя достъп до документ № 49. Отказва напълно достъпа до документи № 1—44 и частично до документи № 45—48.

60	Според твърдението на Комисията, независимо от исканията в жалбата за отмяна на „решението от 4 май 2010 г.“, тази жалба не е насочена към пълната отмяна на решението, доколкото то съдържа откази за предоставяне на достъп.

В своята жалба всъщност жалбоподателката твърдяла по повод документи № 30—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, че „не оспорва решението на Комисията да откаже достъпа до тези документи“. Поради това жалбата била насочена изключително срещу отказа да се предостави достъп до останалите документи в списъка, извън документи № 30—48.

62	Жалбоподателката оспорва начина, по който Комисията тълкува нейната жалба. Тя приема, че несъмнено Комисията може да откаже достъпа до елементите, свързани с намеренията на Европейския съюз, и до аспектите, свързани с нейната стратегия в преговорите за ACTA.

63	Жалбоподателката посочва обаче, че все така продължава да оспорва валидността на преценката на Комисията относно възможността да се разкрият частично документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък.

Следва да се отбележи, че в изложените в жалбата доводи, свързани с третото правно основание, отнасящо се до нарушението на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001, жалбоподателката посочва, след като е оспорила отказа за предоставяне на достъп до документи № 1—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, че що се отнася до документи № 30—48 от този списък, „тя не [е] оспор[ила] отказа на Комисията да предостави достъп до тези документи“.

Въпреки това следва да се посочи също, че по-нататък в жалбата жалбоподателката посочва в частта, свързана с четвъртото правно основание, че по отношение на получените от нея със заличени части документи, тоест именно документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, Комисията е заличила прекалено много части от тези документи. Жалбоподателката допълва, че макар да не може да установи точно кои от заличените части от текста следва да бъдат разкрити, от някои от заличаванията от Комисията изглеждало, че подходът на тази институция е прекалено ограничителен и тесен.

В своята реплика жалбоподателката продължава да твърди, че член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 бил нарушен само по отношение на документи № 1—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък. Въпреки това в изложението, свързано с четвъртото правно основание, тя потвърждава своите доводи относно документи № 45—48 и счита, че вече е изложила тези доводи в жалбата.

От предходните съображения следва, че по отношение на документи № 30—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък настоящата жалба не оспорва прилагането спрямо тези документи на предвиденото в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 изключение, а се ограничава по отношение само на документи № 45—48 от списъка да констатира предполагаемия твърде ограничителен характер на предоставения частичен достъп до тези документи.

В заключение настоящата жалба оспорва конкретно решението от 4 май 2010 г. само по отношение, от една страна, на документи № 1—29 от приложения към това решение списък и от друга, по отношение на документи № 45—48 от този списък с уточнението, че за тези последно посочени документи жалбоподателката само счита, че предоставеният от Комисията частичен достъп до тях вероятно е твърде ограничителен.

2. По обхвата на жалбата вследствие на решението от 9 декември 2010 г. и в светлината на становището на жалбоподателката от 19 януари 2011 г.

С решението от 9 декември 2010 г. Комисията се произнася по заявлението за предоставяне на достъп до посочените в него документи, които не са разгледани в решението от 4 май 2010 г., а именно документи № 27a, № 40a и № 50—52 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък. Комисията отказва напълно достъпа до документи № 27a и № 40a и частично до документи № 50—52.

На първо място, следва да се отбележи, че както посочва в дупликата си Комисията, с решението от 9 декември 2010 г. тази институция е оттеглила предходния си мълчаливия отказ на достъп до документите, който произтича от липсата на изрично решение на Комисията за тези документи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 19 януари 2010 г. по дело Co-Frutta/Комисия, T-355/04 и T-446/04, Сборник, стр. II-1, точка 45 и Определение на Общия съд от 17 юни 2010 г. по дело Jurašinović/Съвет, T-359/09, непубликувано в Сборника, точка 40).

Поради това вследствие от приемането на решението от 9 декември 2010 г. настоящата жалба е останала без предмет, доколкото цели отмяната на мълчалив отказ за предоставяне на достъп, който вече не съществува в правния ред на Съюза. Следователно няма основание за произнасяне по нея освен по отношение на съдебните разноски.

72	На второ място, следва да се посочи, че в представеното в срока на обжалване свое становище от 19 януари 2011 г. по решението от 9 декември 2010 г. жалбоподателката оспорва някои съдържащи се в това решение откази за предоставяне на достъп.

73	Ето защо, както впрочем това се посочва в определението от 9 юни 2011 г. (вж. точка 33 по-горе), настоящата жалба вече цели и частичната отмяна на решението от 9 декември 2010 г.

74	В този контекст трябва да се уточни, че в становището на жалбоподателката от 19 януари 2011 г. не се оспорва един от съдържащите се в решението от 9 декември 2010 г. откази за достъп.

Така по отношение на документа от 25 февруари 2009 г., озаглавен „Note on informal meeting of 4 March 2009“ (бележка за неформалната среща от 4 март 2009 г.) (документ № 50 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък), до който е предоставен пълен достъп освен до изречение, съдържащо субективни преценки, които може да се възприемат неправилно от съответната преговаряща страна (точка 2.2.3 от решението от 9 декември 2010 г.), жалбоподателката заявява по същество, че не оспорва това заличаване на текста.

Освен това по отношение на разменената по електронна поща кореспонденция между преговарящите страни, посочена в точка 2.3 от решението от 9 декември 2010 г. и отнасяща се до ежедневните контакти между тях по чисто административни въпроси, следва да се посочи, че този вид документи не попадат в подаденото от жалбоподателката заявление за достъп, нещо, което по същество тя не отрича.

От предходните съображения следва, че вследствие от приемането на решението от 9 декември 2010 г. и в светлината на становището на жалбоподателката от 19 януари 2011 г. настоящата жалба за отмяна се отнася до съдържащите се в това решение откази на Комисията да предостави достъп до документи № 27a, № 40a, № 51 и № 52 от приложения към решението списък.

3. По обхвата на жалбата вследствие на решението на 27 януари 2012 г. и в светлината на становището на жалбоподателката от 28 февруари 2012 г.

С решението от 27 януари 2012 г. Комисията разглежда заявлението за достъп до четири нови документа (документи № 45a, № 46a, № 47a и № 48a, приложени към решението от 27 януари 2012 г.) и преразглежда предоставянето на достъп до четири други редакции на същите тези документи, които вече са били разгледани в решението от 4 май 2010 г. (документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък).

Комисията посочва, че решението от 27 януари 2012 г. замества по отношение на тези осем документа решението от 4 май 2010 г. В своето становище от 10 април 2012 г. тя изтъква, че тъй като жалбоподателката не е съобщила на Общия съд за желанието си да включи решението от 27 януари 2012 г. в приложното поле на искането си за отмяна, настоящата жалба цели единствено частичната отмяна на решението от 4 май 2010 г. и на решението от 9 декември 2010 г.

Относно първия аспект следва да се уточни, че решението от 27 януари 2012 г. отменя и заменя решението от 4 май 2010 г. не по отношение на осем документа, както посочва Комисията, а само по отношение на четири документа (№ 45—48), вече разгледани от нея през май 2010 г. За четирите останали документа (№ 45a—48a), които не са разглеждани преди това, решението от 27 януари 2012 г. е първоначално решение.

Относно втория аспект следва да се приеме, че действително никъде в становището си от 28 февруари 2012 г. жалбоподателката не променя, нито дори иска да бъдат променени направените с нейната жалба искания срещу решението от 27 януари 2012 г. Както правилно посочва самата Комисията в становището си от 10 април 2012 г., жалбоподателката съсредоточава умишлено в своето становище от 28 февруари 2012 г. цялата си критика върху решението от 4 май 2010 г. и върху извършеното с това решение заличаване на пасажи от документи № 45—48.

По този начин жалбоподателката се позовава на мотивите в решението от 27 януари 2012 г. не за да поиска неговата отмяна, а в подкрепа на своето искане за отмяна на решението от 4 май 2010 г. Впрочем жалбоподателката завършва становището си от 28 февруари 2012 г. с твърдението, че „представените с решението от 27 януари 2012 г. доказателства ясно показват, че решението от 4 май 2010 г. прилага погрешно член 4 от Регламент № 1049/2001“.

83	От гореизложените съображения следва, че настоящата жалба не цели отмяната на решението от 27 януари 2012 г., а само отмяната на решенията от 4 май и от 9 декември 2010 г.

Междувременно следва да се посочи, че липсата на искане за отмяна на решението от 27 януари 2012 г. по никакъв начин не е следствие от пропуск на жалбоподателката, а по-скоро от желанието ѝ да установи предполагаемата неправомерност в решението от 4 май 2010 г., без да рискува тази неправомерност да се „покрие“ от последвали преценки на Комисията в решението от 27 януари 2012 г. По този начин жалбоподателката изрично отказва да разгледа добавената според нея „ex post factum“ обосновка, на която се позовава Комисията в решението от 27 януари 2012 г.

4. Извод по отношение на обхвата на жалбата

С оглед на изложените в точки 59—84 по-горе обстоятелства и съображения следва да се заключи, че настоящата жалба цели отмяната на:

—	решението от 4 май 2010 г., доколкото с него се отказва достъп до документи № 1—29 и № 45—48 от приложения към това решение списък,

—	решението от 9 декември 2010 г., доколкото с него се отказва достъп до документи № 27a, № 40a, № 51 и № 52 от приложения към това решение списък.

Б– По съществото на спора

Жалбоподателката посочва пет правни основания в подкрепа на своята жалба. Първото правно основание е изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. Второто правно основание е изведено от нарушението на член 4, параграф 4 от същия регламент. Третото правно основание е изведено от нарушението на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 и от явни грешки в преценката. Четвъртото правно основание е изведено от нарушението на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и на принципа на пропорционалност. Петото правно основание е изведено от нарушението на задължението за мотивиране.

1. По първото правно основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001

Що се отнася до това правно основание, с което жалбоподателката упреква Комисията, че в решението от 4 май 2010 г. не е разгледала някои все пак посочени в отговора от 21 януари 2010 г. документи, то в точка 71 по-горе бе посочено, че вследствие от решението от 9 декември 2010 г. настоящата жалба е останала без предмет в частта, в която цели отмяната на мълчалив отказ за достъп до някои документи, споменати в отговора от 21 януари 2010 г. и впоследствие останали неразгледани от Комисията.

88	Следователно самото правно основание в подкрепа на това искане за отмяна е останало без предмет и поради това не следва да се разглежда.

2. По второто правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001

В своята жалба жалбоподателката упреква Комисията, че е приложила член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 все едно в него се съдържа материалноправно изключение от правото на достъп, макар да ставало дума само за едно процедурно правило. Според жалбоподателката Комисията, без да зачете само процедурната функция на тази разпоредба, в действителност е предоставила право на вето на третите лица по отношение на публикуването на издаваните от тях документи.

90	В отговор Комисията посочва, че решението от 4 май 2010 г. се основава изключително на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

Подобно на Комисията следва да се приеме, че решението от 4 май 2010 г. изобщо не се позовава на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 като на основание за приемането му. Решението от 4 май 2010 г. се оказва основано изключително на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

92	От гореизложеното следва, че второто правно основание, така както е формулирано в жалбата, се основава на погрешна предпоставка и трябва да се отхвърли.

Впрочем с репликата жалбоподателката вече не оспорва обстоятелството, че решението от 4 май 2010 г. се основава изключително на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001. Тя отчита това и в обясненията в писмената защита изрично достига сама до извода, че решението от 4 май 2010 г. се основава изключително на тази разпоредба. Поради това тя вече не твърди, че Комисията е използвала член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 като материалноправно изключение, за да обоснове отказа на достъп.

94	При това положение в своята реплика жалбоподателката включва оплакване, което се основава на нарушението на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, възприето вече в качеството на процедурна разпоредба.

Така жалбоподателката посочва, че в случаите с документи на трети страни Комисията съгласно тази разпоредба трябва да се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо изключение от правото на достъп, освен ако не става ясно, че документът се оповестява или не. От текста на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 следвало, че Комисията няма голяма свобода на преценка дали да се консултира с третата страна. Поради това Общият съд трябвало да се произнесе по този въпрос, без да взема предвид широката свобода на преценка, призната на Комисията, що се отнася до прилагането на предвидените в член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на предоставяне на достъп. Ако се окажело, че Комисията погрешно е приела наличието на явно увреждащ характер на разглежданите документи, то тя е нарушила своето задължение за консултиране с третите страни, което следвало да доведе до отмяна на решението от 4 май 2010 г. В това отношение жалбоподателката препраща към последвалите репликата становища.

96	Комисията твърди, че това оплакване е недопустимо или евентуално необосновано.

Съгласно разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник исковата молба или жалбата съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, като в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството. Същевременно правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо. Подобно разрешение се налага при оплакване, което е изтъкнато в подкрепа на правно основание (вж. Решение на Общия съд от 21 март 2002 г. по дело Joynson/Комисия, T-231/99, Recueil, стр. II-2085, точка 156 и цитираната съдебна практика).

98	Следва да се посочи, че настоящото оплакване, с което жалбоподателката упреква Комисията в нарушение на процедурното задължение за консултиране с третите страни, когато не става ясно дали разглежданият документ се оповестява или не, не фигурира в жалбата и поради това представлява ново оплакване.

Освен това новото оплакване не почива на никакво фактическо или правно обстоятелство, установено в хода на производството пред Общия съд. Всъщност, след като нито отговорът от 21 януари 2010 г., нито решението от 4 май 2010 г. споменават за консултиране с трети страни в изпълнение на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, жалбоподателката е разполагала с информация, която ѝ позволява, ако е желаела това, да се позове още с подаването на жалбата на нарушението на тази процедурна разпоредба. По отношение на твърдението в писмената защита на Комисията, което се посочва от жалбоподателката и според което „за Комисията не буди съмнение увреждащият характер на подобно оповестяване“, то в него няма никакво ново фактическо или правно обстоятелство.

100

Освен това посоченото ново оплакване не представлява разгръщане нито на настоящото правно основание, което, както е формулирано в жалбата, се отнася до съвсем различен въпрос (този за прилагането на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 като материалноправно изключение от правото на предоставяне на достъп), нито на каквото и да било друго правно основание в жалбата.

101

В това отношение трябва да се посочи, че новото оплакване, което далеч не е свързано тясно с друго правно основание на жалбата, се намира по-скоро в противоречие с тезата на тази жалба (вж. точка 89 по-горе), съгласно която Комисията се е съобразила като с вето със становището на третите страни. Всъщност тази теза, основаваща се на обстоятелството, че Комисията е наясно с очакванията на третите страни по отношение на поверителността на техните преговорни документи, не указва по никакъв начин последвалото процедурно оплакване, че институцията не се е консултирала с тях.

102	Освен това в нито един момент жалбоподателката не подсказва в репликата, че липсата на консултиране с третите страни е причина за явната грешка в преценката, предмет на третото правно основание. Напротив, в репликата жалбоподателката се придържа към един чисто процедурен довод.

103	От гореизложените съображения следва, че оплакването, изведено от нарушението на разгледания като процедурна разпоредба член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, представлява ново оплакване, което е недопустимо по силата на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

3. По третото правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 и от явни грешки в преценката

а) По първата част, изведена от нарушение на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001

104

Жалбоподателката твърди, че посочените от Комисията общи основания за отказване на достъп се основават на неправилно тълкуване на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001. Наличието на споразумение за поверителност между страните в преговорите за ACTA не можело да обоснове отказа на Комисията да ѝ предостави достъп. Комисията не направила разграничение между становището на Съюза в преговорите за ACTA и становищата на неевропейските участници, при положение че не съществувала опасност от оповестяване на становището на Съюза. Накрая, оповестяването на свързаните с ACTA документи можело само да подсили обществения интерес към международните отношения.

105

Комисията оспорва становището на жалбоподателката. Тя твърди, че съгласно член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 е имала основание да откаже достъпа до някои документи. Всъщност тяхното едностранно оповестяване от страна на Съюза в контекста на международни преговори, които се основават на взаимно доверие между преговарящите страни, можело да засегне защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения. Сключеното между страните по ACTA споразумение за поверителност било само един от факторите за преценка при прилагането в дадения случай на посочената разпоредба. Комисията оспорва относимостта на направеното от жалбоподателката разграничение между становището на Съюза и становищата на останалите страни в преговорите и подчертава, че преговорите по ACTA все още не са приключили.

106	Съгласно член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 „[и]нституциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването им засяга защитата на […] обществения интерес по отношение на […] международните отношения“.

107

Следва да се напомни, че принципът е публичен достъп до документите на институциите, а възможността за отказ е изключение. Решението за отказ е действително само ако се основава на някое от изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001. Съгласно постоянната съдебна практика тези изключения трябва да се тълкуват и прилагат ограничително, за да не се попречи на прилагането на въведения от този регламент общ принцип (Решение на Общия съд от 26 април 2005 г. по дело Sison/Съвет, T-110/03, T-150/03 и T-405/03, Recueil, стр. II-1429, точка 45; вж. по аналогия Решение на Общия съд от 7 февруари 2002 г. по дело Kuijer/Съвет, T-211/00, Recueil, стр. II-485, точка 55). Впрочем принципът на пропорционалност изисква дерогациите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел (Решение на Съда от 6 декември 2001 г. по дело Съвет/Hautala, C-353/99 P, Recueil, стр. I-9565, точка 28).

108

По отношение на предвидените в член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп Съдът приема, че особено чувствителният и съществен характер на интересите, защитавани от тази разпоредба, съчетан със задължителния отказ за достъп, който институцията следва да постанови по смисъла на посочената разпоредба, когато публичното оповестяване на определен документ би засегнало тези интереси, придава комплексен и деликатен характер на решението, което тя трябва да вземе, и изисква особена предпазливост. Съдът приема, че подобно решение предполага поради това свобода на преценката (Решение на Съда от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, C-266/05 P, Сборник, стр. I-1233, точка 35).

109

Вследствие на това упражняваният от Общия съд контрол за законосъобразност на решенията на институциите за отказ за достъп до документи поради съдържащите се в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001 изключения, свързани с обществения интерес, следва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, точка 108 по-горе, точка 34 и Решение от 26 април 2005 г. по дело Sison/Съвет, точка 107 по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика).

110

Накрая следва да се напомни, че от редакцията на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001 е видно, че що се отнася до съдържащите се в тази разпоредба изключения от правото на достъп, отказът на институцията е задължителен, щом публичното оповестяване на документ е в състояние да засегне защитаваните от посочената разпоредба интереси, като в подобен случай и за разлика от това, което по-специално предвижда параграф 2 от същия член, не е необходимо да се съпоставят изискванията, свързани със защитата на тези интереси, с изискванията, които произтичат от други интереси (Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, точка 108 по-горе, точки 46—48, Решение на Общия съд от 26 април 2005 г. по дело Sison/Съвет, точка 107 по-горе, точки 51—55, Решение от 25 април 2007 г. по дело WWF European Policy Programme/Съвет, T-264/04, Сборник, стр. II-911, точка 44, Решение от 22 май 2012 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T-300/10, точка 124 и Решение от 3 октомври 2012 г. по дело Jurašinović/Съвет, T-465/09, точки 47—49).

111	С оглед на изложените по-горе съображения следва да се прецени дали Комисията е нарушила член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001, както твърди жалбоподателката.

112

На първо място, жалбоподателката твърди, че посочените от Комисията общи основания за отказване на достъп се основават на неправилно тълкуване на тази разпоредба. Съществуването на споразумение за поверителност между участниците в преговорите за ACTA не можело да обоснове отказа на Комисията да ѝ предостави достъп.

113

В решението от 4 май 2010 г. Комисията припомня, че „като се договарят за публикуването на [консолидирания текст на ACTA], страните в преговорите за ACTA потвърждават значението на запазването на конфиденциалност на съответните им становища в преговорите“. Комисията посочва „че е важно да се отбележи, че при достигнатото състояние на преговорите за ACTА остава да се намерят компромиси между различните страни и да се извърши арбитраж на национално равнище по отношение на окончателното становище, което следва да се одобри“ (точка 4.1, първа алинея от решението от 4 май 2010 г.).

114

Комисията допълва, че „в общ план е ясно, че успехът на международните преговори изисква сътрудничество между съответните страни, което зависи до голяма степен от наличието на климат на взаимно доверие“. Тя твърди, че „това е особено вярно в контекста на текущите търговски преговори, които засягат чувствителни теми и се отнасят до различни области, каквито са икономическите политики, търговските интереси и политическите съображения“ (точка 4.1, четвърта алинея от решението от 4 май 2010 г.).

115

Комисията посочва, че въз основа на внимателно проучване на всички засегнати от заявлението за предоставяне на достъп документи е станало ясно, че при дадените обстоятелства цялостното уважаване на това заявление би имало отрицателно въздействие върху атмосферата на взаимно доверие между преговарящите страни и би ограничило по този начин както вероятността да се приключат благополучно преговорите чрез подкопаване на усилията на преговарящите, така и перспективите за бъдещо сътрудничество. Комисията допълва, че ако партньорите на Съюза при преговорите са имали основания да мислят, че изразените от тях по време на поверителните преговори становища биха могли да бъдат публично оповестени едностранно от Съюза, това би се отразило отрицателно при бъдещи преговори (точка 4.1, пета алинея от решението от 4 май 2010 г.).

116

Комисията допълва, че е важно в този контекст да се вземе предвид обстоятелството, че по време на преговорите за ACTA тя е била склонна да се оповести консолидираният текст на проекта за ACTA колкото се може по-рано и тя е уведомявала обществеността непрекъснато относно предмета и основните насоки на преговорите. Комисията посочва, че след всеки кръг от преговорите тя е оповестявала утвърдени от всички преговарящи страни кратки доклади, както и подробно описание на напредъка на преговорите. Освен това тя организирала три публични конференции, свързани с ACTA — през 2008 г., 2009 г. и 2010 г., — за да осведоми обществеността относно целите на ACTA, напредъка на преговорите и за да събере всички коментари на заинтересованите страни (точка 4.1, шеста алинея от решението от 4 май 2010 г.).

117

Комисията посочва, че „по отношение на произхождащите от трети страни документи [тя] сама определя дали е приложимо някое от предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения“ и още, че „[е]дин от взетите предвид елементи при тази преценка е обстоятелството, че несъобразяването с исканията на трети страни да не се оповестяват техните документи би компрометирало сериозно продължаването на преговорите и би засегнало защитата на международните отношения на Съюза“. Комисията допълва, че „това важи с още по-голяма сила, доколкото един от обсъжданите в рамките на преговорите въпроси е допустимото равнище на прозрачност по отношение на самия текст на преговорите“. Комисията, „[в]земайки предвид, от една страна, скорошното споразумение между преговарящите страни да се оповести [консолидираният текст на проекта за ACTA] и от друга страна, потвърждението от тяхна страна на поверителността на техните съответни становища“, приема, че „оповестяването от [нея] на тези становища, изразени в рамките на преговорите за ACTA, би засегнало доверието в Съюза при преговорите и доверието на останалите страни“ (точка 4.2, втора алинея от решението от 4 май 2010 г.).

118

Най-напред всички тези съображения сочат, че макар Комисията действително да се е позовала на споразумението с преговарящите страни, за да запази поверителни преговорните становища, тя все пак изобщо не е противопоставила това споразумение на заявлението за предоставяне на достъп в качеството му на правно обвързващо споразумение, което, валидно от правна гледна точка, я задължава да отхвърли това заявление. Напротив, Комисията е обосновала правно своя отказ за предоставяне на достъп единствено на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

119

По-нататък, безспорно е, а и жалбоподателката сама признава впрочем в репликата, че преговорите за международни споразумения могат да оправдаят с оглед осигуряването на ефикасността на тези преговори определено равнище на дискретност, което позволява да се гарантира взаимното доверие между преговарящите и провеждането на свободно и ефикасно обсъждане. Както Комисията посочва, всяка форма на преговори предполага по необходимост известен брой тактически съображения от страна на преговарящите и необходимото сътрудничество между страните зависи до голяма степен от наличието на климат на взаимно доверие.

120

Необходимо е впрочем да се посочи, че за Общия съд инициативата и провеждането на преговори с оглед сключването на международно споразумение по принцип представлява дейност на изпълнителната власт и участието на обществото в процедурата, отнасяща се до преговорите и сключването на международно споразумение, по необходимост е ограничено предвид законния интерес да не се оповестяват стратегическите елементи на преговорите (Решение на Общия съд от 4 май 2012 г. по дело In ’t Veld/Съвет, T-529/09, точка 88; вж. също точки 57 и 59 in fine от решението).

121

От гореизложените съображения следва, че сами по себе си доводите на Комисията, изложени в решението от 4 май 2010 г. за обосноваване на дадения от нея отказ за предоставяне на достъп, нито нарушават, нито се основават на неправилно тълкуване на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

122

На второ място, жалбоподателката твърди, че така или иначе публичното оповестяване на самото становище на Съюза нямало да създаде никаква опасност за третите страни. Според жалбоподателката не би следвало да представлява никаква трудност публичното оповестяване на документите и данните, които Съюзът вече е съобщил на своите партньори в преговорите.

123

Дори независимо от обстоятелството, че освен това посоченото виждане е трудно съвместимо с приемането (вж. точка 119 по-горе) на необходимостта от определена поверителност, следва да се отбележи, че противно на твърдението на жалбоподателката, не е изключена възможността оповестяването на становището на Съюза в международни преговори да засегне защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения.

124

От една страна, не е изключена възможността това оповестяване на становището на Съюза в преговорите да позволи да се узнаят непряко становищата на другите страни в преговорите. По-специално такъв може да е случаят, когато становището на Съюза е изразено чрез позоваване на това на друга преговаряща страна или когато разглеждането на становището на Съюза или на неговото развитие в хода на преговорите позволява да се направи повече или по-малко точен извод относно становището на една или повече от останалите преговарящи страни.

125

От друга страна, следва да се посочи, че в контекста на международни преговори приетите от Съюза становища могат хипотетично да се изменят съобразно хода на тези преговори, в зависимост от договорените от различните участници в тях отстъпки и компромиси. Както вече бе посочено, формулирането на становище в преговорите може да предполага определен брой тактически съображения от страна на преговарящите, включително от страна на самия Съюз. В този контекст не може да се изключи вероятността публичното оповестяване от страна на Съюза на собствените му преговорни становища, дори когато тези на останалите страни се запазват в тайна, на практика да има за последица отрицателното засягане на способността за водене на преговори на Съюза.

126

По отношение на довода на жалбоподателката, съгласно който по същество би трябвало да е възможно Комисията да оповести различните становища, застъпвани при преговорите, без да посочва изразилите ги преговарящи страни, следва да се приеме, че в рамките на международни преговори едностранното оповестяване от една от преговарящите страни на преговорното становище на друга или на няколко други преговарящи страни, дори по анонимен на пръв поглед начин, може по естеството си да засегне сериозно необходимия за ефикасността на преговорите климат на взаимно доверие, за преговарящата страна, чието становище е оповестено публично, както впрочем и за останалите преговарящи страни, свидетели на това оповестяване. Както посочва Комисията, установяването и запазването на климат на взаимно доверие в рамките на международните отношения представлява твърде деликатно упражнение.

127

Освен това жалбоподателката неправилно счита, че вследствие оповестяването на консолидирания текст на проекта за ACTA може да се счита, че предхождащите това оповестяване преговори са приключили и поради това трябва да бъдат оповестени. В действителност, без да се засяга въпросът доколко защитата на обществения интерес в международните отношения може да обоснове запазването на поверителния характер на документите от преговорите за определен период след края на тези преговори, следва да се посочи, че консолидираният текст на проекта за ACTA представлява само проект за споразумение и в момента на неговото оповестяване преговорите продължават.

128	Видно от гореизложените съображения, жалбоподателката неправилно твърди, че оповестяването на становището на Съюза или на другите страни в преговорите за ACTA няма да засегне защитения от член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 интерес.

129

На трето място, що се отнася до довода, съгласно който оповестяването на свързаните с ACTA документи би могло само да засили обществения интерес към международните отношения и да избегне споровете, породени от неофициалното публикуване на някои предложения, то следва да се напомни, че макар Регламент № 1049/2001 действително да има за цел да осигури максимална прозрачност чрез възможно най-широко прилагане на правото на публичен достъп до документите на Съюза (съображение 4 от Регламента), той все пак предвижда изключения от правото на достъп, които целят да защитят някои публични или частни интереси, а в случая — обществения интерес по отношение на международните отношения.

130

Именно от гореизложените съображения обаче следва, че в случая изтъкнатите от Комисията мотиви за ограничаване на достъпа не съдържат, сами по себе си и отделно от въпроса за конкретното им прилагане с решенията от 4 май и 9 декември 2010 г., никакво неправилно тълкуване на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001.

131

Освен това и доколкото целта на довода на жалбоподателката по същество е да се позове на наличието в случая на по-висш от оповестяването обществен интерес, следва да се припомни, че предвидените в член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп представляват задължителни изключения, които, за разлика от други изключения от правото на достъп, не съдържат никакво указание да се вземе предвид подобен интерес. В рамките на жалба за отмяна на решение за отказ да се предостави достъп, основан на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001, всеки довод, изведен от съществуването на по-висш от оповестяването обществен интерес, трябва да се отхвърли като несъстоятелен (вж. в този смисъл цитираната в точка 110 по-горе съдебна практика).

132	От изложените съображения следва, че първата част на настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

б) По втората част, изведена от явни грешки в преценката при прилагането на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001

133

Жалбоподателката твърди, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката, когато конкретно е приложила изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001, спрямо спорните документи от списъка към решението от 4 май 2010 г., както и спрямо някои документи, които са предмет на решението от 9 декември 2010 г.

134	Комисията оспорва становището на жалбоподателката с твърдението, че посоченото в решенията от 4 май и 9 декември 2010 г. изключение от правото на предоставяне на достъп действително било приложимо към разглежданите документи.

По консолидирания текст на проекта за ACTA, неговите глави и проекта за предложение относно техническото сътрудничество (документи № 1—22 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)

135

По отношение на документи № 1—21 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък становището на жалбоподателката се състои в твърдението, че ако становищата и предложенията, които тези документи съдържат, бяха включени в консолидирания текст на проекта за ACTA, то тогава те не са подлежали повече на преразглеждане и тяхното оповестяване не следва да създава трудност. Освен това, така или иначе, при условие че тези документи са съдържали вижданията на Комисията, които тя споделила с партньорите си при преговорите, не е имало причина да не се предостави на жалбоподателката достъп до тези виждания. Що се отнася до документ № 22 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, който не е включен в консолидирания текст на проекта за ACTA, жалбоподателката твърди, че е слабо вероятно да навреди на преговорите оповестяването на документ, който е свързан просто с техническото сътрудничество.

136

Както от решението от 4 май 2010 г. (точка 5.1), така и от разглеждането на документите, представени от Комисията в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г. е видно, че документи № 1—20 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък се отнасят до различни глави от проекта за ACTA и съдържат — по-специално чрез способа на проследяване на поправките (track changes) — становищата и предложенията на различните преговарящи страни, изразени в хода на преговорите. Документ № 21 представлява списък с въпроси за обсъждане. Що се отнася до документ № 22, той изразява предложенията на една от преговарящите страни в областта на техническото сътрудничество.

137	Следва да се припомни, както отбелязва Комисията в решението от 4 май 2010 г. (точка 5.1), че преговорите за ACTA са били в ход към момента на приемане на това решение и оповестеният публично консолидиран текст на проекта за ACTA е бил само проект на споразумение.

138

При тези условия Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в точка 5.1 от решението от 4 май 2010 г., че разкриването пред жалбоподателката на документи № 1—20 и № 22, а следователно и на становищата при преговорите на преговарящите страни, както и на Съюза, е могло да засегне климата на взаимно доверие, необходим за свободното изразяване от всяка от преговарящите страни на техните становища, и е могло да засегне способността за водене на преговори на Съюза.

139	Обстоятелството, че документ № 22 е предложение относно техническото сътрудничество, не променя с нищо факта, че това е документ по преговорите, приет от една от преговарящите страни, и поради това оповестяването му е могло да засегне необходимия за воденето на преговори климат на взаимно доверие.

140

От друга страна, по отношение на документ № 21 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, следва да се посочи, че не става дума за документ, който изразява становище по преговорите на една или повече страни, а най-много представлява списък с въпроси за обсъждане, който е без косвени отражения. При тези условия следва да се приеме, че отхвърлянето на заявлението за предоставяне на достъп до този документ е опорочено от явна грешка в преценката, тъй като Комисията неправилно е приела, че оповестяването на този документ би засегнало защитата на обществения интерес в международните отношения.

141

Следователно, ако противно на твърдението на жалбоподателката Комисията не е допуснала явна грешка при упражняване на свободата си на преценка по отношение на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001, от правото на предоставяне на достъп, като ѝ е отказала с мотивите, посочени в точка 5.1 от решението от 4 май 2010 г., достъп до документи № 1—20 и № 22 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, то, от друга страна, следва да се уважи тази част от третото правно основание, която се отнася до документ № 21 от приложения към това решение списък.

По документите относно подхода, който да се предприеме спрямо исканията за допускане до преговорите (документи № 23 и № 24 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)

142

Жалбоподателката оспорва отказа за предоставяне на достъп, с мотива че тези документи се отнасяли преди всичко до вариантите, които следва да се имат предвид от страните в преговорите във връзка с присъединяването към тези преговори на нови страни. Поради това изглеждало, че тези документи са от общ характер, доколкото с тях просто се отчитали различните възможни подходи и искания за присъединяване към преговорите от страна на други държави.

143

Както от решението от 4 май 2010 г. (точка 5.2), така и от разглеждането на представените от Комисията документи в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г. е видно, че документи № 23 и № 24 от приложения към това решение списък се отнасят до въпроса за позицията, която да се възприеме спрямо исканията на трети страни за включване в преговорите за ACTA или за присъединяване към ACTA след договарянето и сключването на това споразумение. Документ № 23 е приет от една от преговарящите страни и представя варианти в това отношение, докато документ № 24, който се основава на текста на документ № 23, е общ документ за всички преговарящи страни и съдържа елементи на отговор по направени от трети страни искания за включване към преговорите. Решението от 4 май 2010 г. указва, че става дума за документи, по които се провежда обсъждане.

144	При тези условия трябва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че оповестяването на тези документи би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.

145

Всъщност предвид предмета и съдържанието на тези документи и както Комисията по същество посочва в решението от 4 май 2010 г. (точка 5.2), подобно оповестяване е било от естество да засегне както доверието в Комисията като партньор в преговорите по отношение на другите преговарящи страни, така и взаимоотношенията на всички преговарящи страни — а следователно и на Съюза — с евентуални трети държави, желаещи да се включат в преговорите.

146	Следователно настоящата част от третото правно основание трябва да се отхвърли по отношение на посочените документи № 23 и № 24.

По документите, отнасящи се до становищата на другите страни в преговорите по някои въпроси (документи № 25 и № 26 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)

147

Жалбоподателката посочва, че разбира отразяването в тези документи на становищата на трети страни (third parties), както и на вижданията на Съюза във връзка с бъдещата институционална структура на ACTA и отнасящите се до интернет разпоредби на ACTA. Жалбоподателката не разбира как оповестяването на тези документи, които Комисията вече е предала на другите страни в преговорите, може да ограничи нейното поле на действие.

148

В точка 5.3 от решението от 4 май 2010 г. Комисията посочва, че документи № 25 и № 26 от приложения към това решение списък отразяват пряко становищата на преговарящите страни, както и гледната точка на Съюза по тези становища във връзка съответно с разпоредбите на ACTA относно интернет и бъдещата институционална структура на ACTA.

149

При разглеждането на представените от Комисията документи в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г. е видно, че макар съгласно посоченото от Комисията в решението от 4 май 2010 г. (точка 5.3) документ № 26 действително да отразява становището на една от преговарящите страни, както и гледната точка на Съюза по отношение на това становище, от друга страна, случаят, изглежда, не е такъв с документ № 25.

150

Всъщност документ № 25 се оказва документ на Съюза с описателно и общо по същество съдържание, който се отнася до правото на Съюза в областта на свързаната с интернет интелектуална собственост. Той не се позовава на становището на никоя от преговарящите страни и въпреки твърдението на Комисията в съдебното заседание, не изразява никакво конкретно становище на Комисията по становището на някоя от страните.

151

Следователно, ако въпреки твърдението на жалбоподателката отказът за предоставяне на достъп до документ № 26 не съдържа никаква явна грешка в преценката, предвид съдържанието на този документ и изразените от Комисията основателни съображения в точка 5.3 от решението от 4 май 2010 г., от друга страна, трябва да се уважи настоящата част от третото правно основание по отношение на документ № 25 от приложения към това решение списък.

По коментарите на Съюза, отнасящи се до санкционирането на престъпленията (документи № 27—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)

152

Що се отнася до документи № 27—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, жалбоподателката твърди на същите основания като изложените по отношение на документи № 25 и № 26 от този списък, че Комисията не е доказала наличието на условията за прилагане на изключението от правото на достъп, основано на защитата на международните отношения.

153

От решението от 4 май 2010 г. (точка 5.4) и от разглеждането на представените от Комисията документи в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г. следва, че документи № 27—29 от приложения към това решение списък са документи на Съюза, отнасящи се до преговорите по разпоредбите от проекта за ACTA, които са свързани със санкционирането на престъпленията.

154

При тези условия следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела в точка 5.4 от решението от 4 май 2010 г., че оповестяването на тези документи би засегнало становището на Съюза по преговорите и поради това би застрашило защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.

155	Следователно настоящата част от третото правно основание трябва да се отхвърли по отношение на посочените по-горе документи № 27—29.

По бележките на държавите членки, работните документи и вътрешните доклади (документи № 30—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)

156

Най-напред следва да се припомни (вж. точки 64—68 по-горе), че с настоящата жалба не се оспорва отказът за предоставяне на достъп до документи № 30—44 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, а само се посочва по отношение на документи № 45—48 от този списък, че предоставеният от Комисията частичен достъп до тях е бил вероятно твърде ограничителен и поради това по същество е нарушил принципа на пропорционалност.

157

В становището си от 28 февруари 2012 г., основавайки се на сравнение между заличените в решението от 4 май 2010 г. части от документи № 45—48, впоследствие оповестени в решението от 27 януари 2012 г., жалбоподателката твърди, че осъщественото през май 2010 г. заличаване не е оправдано било поради това че се отнасяло до изцяло описателни елементи, които не можели да засегнат взаимоотношенията с другите партньори в преговорите, било поради това че се отнасяло до аспекти, които не можели да разкрият становищата на преговарящите страни или стратегията на Комисията в преговорите.

158

Накрая жалбоподателката оспорва подхода на Комисията — основавайки се на познанията, получени след допусната от Комисията компютърна грешка — относно цялостното съдържание на документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък. Така по отношение на документ № 47 от този списък жалбоподателката упреква Комисията за заличаването в долната част на страници 2 и 3 от документа на някои данни, които жалбоподателката счита едновременно за неповерителни и от значение за обществеността.

159

Жалбоподателката заключва, че представените с решението от 27 януари 2012 г. доказателства показват погрешното прилагане от страна на Комисията в решението от 4 май 2010 г. на член 4 от Регламент № 1049/2001, която по този начин е искала да прикрие обстоятелството, че не е спазила задълженията си по отношение на прозрачността.

160	В становището си от 10 април 2012 г. Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.

161	От една страна, тя потвърждава своите доводи в писмената защита и в дупликата, съгласно които жалбата не е насочена към отказите в решение от 4 май 2010 г. за предоставяне на достъп до документи № 45—48 от приложения към това решение списък.

162	Трябва обаче да се напомни, че тези доводи вече бяха разгледани и отхвърлени в точки 59—67 по-горе.

163

От друга страна, след като отново се позовава на своята широка свобода на преценка в рамките на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 и на ограничения съдебен контрол, който произтича от нея, Комисията намира, че жалбоподателката не е зачела границите на този контрол чрез направения от нея подробен анализ на осъществените с решението от 4 май 2010 г. заличавания в документи № 45—48, впоследствие разкрити през 2012 г.

164

Трябва да се приеме все пак, че наличието в случая на свобода на преценка на Комисията по никакъв начин на забранява на жалбоподателката да направи сравнение между решенията от 4 май 2010 г. и от 27 януари 2012 г., за да намери доказателства в подкрепа на своята теза, съгласно която Комисията е допуснала в решението от 4 май 2010 г. явни грешки в преценката при конкретното прилагане към спорните документи на изключението от правото на предоставяне на достъп, предвидено в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001. Това обстоятелство не означава, че свободата на преценка на Комисията не е била зачетена, нито че обхватът на осъществявания от Общият съд контрол е бил променен.

165	Накрая Комисията счита, че така направеният от жалбоподателката анализ изобщо не доказва, че извършените заличавания в решението от 4 май 2010 г. са явно необосновани, а тъкмо обратно.

166

Следва да се посочи, видно както от решението от 4 май 2010 г. (точка 5.6), така и от разглеждането на представените от Комисията документи в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г., че документи № 45—48 от приложения към това решение списък са четири вътрешни за Комисията документа, които обобщават преговорите, проведени по време на четвъртия, петия, шестия и седмия кръг (rounds) на ACTA.

167

В решението от 4 май 2010 г. Комисията посочва, че заличените части в документи № 45—48 от приложения към това решение списък съдържат някои елементи от намеренията на Съюза и аспекти от неговата стратегия в преговорите за ACTA. Комисията посочва, че публичното оповестяване на тези елементи би я поставило в много трудно положение в настоящите преговори за ACTA спрямо другите преговарящи страни, които биха били напълно информирани за целите и политическите съображения на Съюза и биха могли да преценят също до каква степен Съюзът е склонен да прави компромиси. Това можело да ограничи значително свободата на действие на Комисията и да компрометира общото провеждане на настоящите преговори, което щяло да е във вреда на интереса на Съюза от ефикасно провеждане на тези преговори.

168	Комисията допълва, че като цяло не е възможно по-голямо уточняване на конкретното съдържание на заличените пасажи, тъй като то би довело до разкриването на това съдържание и поради това би направило приложимото изключение безполезно.

169	При разглеждането на заличените части от документи № 45—48 е видно, че в по-голямата си част те действително съдържат данни за намеренията на Съюза, неговите становища в преговорите и някои аспекти от стратегията му в преговорите, както и данни за становищата и инициативите на преговарящите страни.

170

Във връзка с конкретните оспорени от жалбоподателката заличавания това е валидно по-специално за заличените части на страница 1, точка 4, първо и последно изречение от документ № 45. В действителност противно на твърдението на жалбоподателката тези заличени части съдържат данни за становищата на преговарящите страни и за развитието на преговорите, които данни Комисията е могла, без да допусне явна грешка в преценката, да реши да не оповести.

171

Такъв е случаят и с оспореното от жалбоподателката заличаване на страница 3 от документ № 45, тире „Consultation of stakeholders/Transparency“, последно изречение. Изтъкнатото от жалбоподателката обстоятелство, че по някои въпроси в становищата на Съюза и на преговарящите страни е могло да има съгласие, не предполага изобщо, че тяхното оповестяване на този етап на преговорите, преди дори да е положен и един подпис, не би засегнало обществения интерес по отношение на международните отношения.

172

Впрочем така е и с оспорените от жалбоподателката заличавания на страница 1 от документ № 46, четвърта и пета алинея под заглавие „Summary“ и на страница 3, първа алинея и точка 5, буква a). Тези пасажи, описващи становищата на страните и на Съюза относно, от една страна, присъединяването на нови държави към ACTA и от друга страна, бъдещите перспективи на това споразумение, засягат данни, оповестяването на които на този етап на преговорите и при упражняването на своята свобода на преценка Комисията е могла да приеме, че би засегнало защитата на обществения интерес, що се отнася до международните отношения.

173	Що се отнася до оспореното от жалбоподателката заличаване на страница 1, втора алинея под заглавие „Summary“ от документ № 46, то се отнася, както и заличаването на страница 1, точка 4, последно изречение от документ № 45 (вж. точка 170 по-горе), до становищата на страните в преговорите.

174

По отношение на заличените данни на страници 2 и 3 от документ № 47 (букви a)—в) под израза „EU comments focused on“), като се основава на познанията си за този документ, получени вследствие на посочените в точка 53 по-горе обстоятелства, жалбоподателката счита, че те не са могли да засегнат преговорите, тъй като само описвали съдържанието на разменено между всички страни предложение. Освен това оповестяването на тези данни не можело да постави под съмнение позицията на Съюза в преговорите, след като естеството на направените от него коментари не представлявало интерес за другите преговарящи страни, но напротив, било от особено значение за гражданите на Съюза.

175

Следва да се приеме все пак, че независимо от наличието на основание за заличаване от страна на Комисията на собствените ѝ коментари по становището на дадена страна, тези заличени пасажи представляват всъщност не толкова коментари, колкото описание на становището на другата преговаряща страна. По този начин заличаването е напълно обосновано от защитата на обществения интерес, що се отнася до международните отношения. Обстоятелството, че това становище е представено от дадена преговаряща страна на всички останали преговарящи страни, изобщо не може да постави под съмнение този извод.

176

Що се отнася до довода на жалбоподателката, съгласно който съдържанието на тези заличени пасажи — по-специално доколкото то се отнася до предложения на преговаряща страна, които надхвърлят достиженията на правото на Европейския съюз — има особено значение за гражданите на Съюза, които биха могли да поискат да се запознаят с текущото обсъждане, за да окажат въздействие, следва да се напомни, както това бе посочено в точки 110 и 131 по-горе, че член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 представлява задължително изключение, което, за разлика от други изключения от правото на достъп, не предполага вземането под внимание на евентуално по-висш от оповестяването на данните обществен интерес.

177

В този контекст жалбоподателката неправилно се позовава в подкрепа на своето виждане на Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, точка 53 по-горе, което се отнася до отказ от предоставяне на достъп, основан на друго изключение, което предполага да се прецени такъв по-висш от оповестяването на данните обществен интерес (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001).

178	Напразно също така жалбоподателката се позовава на същото решение, като твърди, че с него съдилищата на Съюза са създали презумпция за оповестяването на законодателните документи.

179

В действителност, доколкото чрез това позоваване жалбоподателката се опитва да приравни документите от преговорите за ACTA към законодателни документи, трябва да се приеме, че дори подобно приравняване да бе правилно, то не би могло да окаже влияние, както това вече е прието от Съда (Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, точка 108 по-горе, точка 41), върху въпроса дали оповестяването на тези документи е могло да засегне защитените от член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1049/2001 интереси, нито следователно върху въпроса дали поисканият достъп до подобни документи следва да бъде отказан.

180

Както Съдът посочва в цитираното Решение по дело Sison/Съвет, макар член 12, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 да предвижда, че следва да бъдат пряко достъпни документите, които са изготвени или получени по време на процедурите по приемане на актовете, които са правнообвързващи във или за държавите членки, той все пак добавя, че това може да стане само ако са спазени членове 4 и 9 от същия регламент (Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, точка108 по-горе, точка 41).

181

Освен това и съвсем между другото следва да се напомни, че воденето на преговори с оглед сключването на международно споразумение е поначало от компетентността на изпълнителната власт (Решение по дело In ’t Veld/Съвет, точка 120 по-горе, точка 88) и тези преговори не предопределят по никакъв начин общественото обсъждане, което може да възникне след подписването на международното споразумение в рамките на процедурата по ратификация.

182

Общият съд намира, че при упражняването на признатата ѝ в рамките на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 свобода на преценка Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че оповестяването на посочените в точка 174 по-горе данни би засегнало защитата на обществения интерес в международните отношения.

183

Следователно, макар да изглежда, че е необоснована по-голямата част от критиката на жалбоподателката по отношение на осъщественото с решението от 4 май 2010 г. заличаване на части от документи № 45—48 от приложения към това решение списък, то все пак с основание жалбоподателката оспорва като явно погрешни някои от направените от Комисията заличавания на части от тези документи.

184

Такъв е случаят със следните заличени части: на страница 2 от документ № 45 — последното изречение на втора алинея под заглавие „Participants“; на страница 1 от документ № 47 — последното изречение от втора алинея под заглавие „Participants“; на страница 2 от документ № 47 — последното изречение от втора алинея под заглавие „1. Digital Environment (including Internet)“; на страница 2 от документ № 48 — последната част на изречението от алинеята под точка 4.

185

Всъщност не изглежда тези закрити части да се отнасят до становища в преговорите на Комисията или на други преговарящи страни или до други данни, чието оповестяване е от естество да засегне обществения интерес във връзка с международните отношения. В частност и както това се посочва от жалбоподателката, заличеното на страница 2 от документ № 48 изложение на Комисията (алинеята под точка 4, последна част на изречението), според което тя не би се противопоставила на оповестяването на документите от преговорите, ако за това е имало съгласие между преговарящите страни, представлява информация, чието оповестяване не е от естество да засегне взаимното доверие на преговарящите страни.

186	От горепосочените съображения следва, че настоящата част от третото правно основание трябва да се отхвърли по отношение на документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, освен що се отнася до заличените части, указани в точка 184 по-горе.

По документи № 27a, № 40a, № 51 и № 52 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък

– По документа от 21 септември 2009 г., озаглавен „Working document „Friends of the Presidency“ meeting“ (Работен документ от срещата „Приятели на председателството“) (документ № 27a от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)

187

Видно е както от решението от 9 декември 2010 г. (точка 2.1, четвърта алинея), така и от разглеждането на представените от Комисията документи в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г., че документ № 27a от приложения към това решение списък е работен документ на Съвета, съдържащ проект на текст относно наказателните разпоредби на ACTA, който е изготвен за обсъждане в рамките на групата „Приятели на председателството“ и има за цел да допринесе за очертаването на становище на председателството с оглед на преговорите по този въпрос.

188

При тези условия във връзка с документ, който се отнася до становищата на Съюза в преговорите, а в някои отношения — до становищата на трети страни, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като с посочените в решението от 9 декември 2010 г. (точка 2.1, четвърта—седма алинея) мотиви е отхвърлила заявлението за предоставяне на достъп до този документ.

189	Този извод не се поставя под съмнение от доводите на жалбоподателката, изложени в писменото ѝ становище от 19 януари 2011 г. относно решението от 9 декември 2010 г. и повтарящи по същество посочените в жалбата доводи, които Общият съд вече отхвърли в точки 111—127 по-горе.

– По документа от 26 октомври 2009 г., озаглавен „Draft Position of the Member States on the criminal provisions in chapter 2“ (Проект на становище на държавите членки по наказателните разпоредби в глава 2) (документ № 40a от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)

190

Видно е както от решението от 9 декември 2010 г. (точка 2.1, четвърта алинея), така и от разглеждането на представените от Комисията документи в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г., че документ № 40a от приложения към това решение списък е работен документ от 26 октомври 2009 г., който отразява становището на държавите — членки на Съюза, по наказателните разпоредби в глава 2 от ACTA.

191

Освен това следва да се посочи, че с изключение на заглавието му и оформянето в горната и долна част на страниците, този документ е еднакъв с документ № 28 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, за който вече бе установено (вж. точки 152—155 по-горе), че отказът за предоставяне на достъп не е опорочен от никаква явна грешка в преценката. Ето защо и поради същите доводи, които са изведени в посочените точки, настоящото правно основание трябва да се отхвърли по отношение на документ № 40a.

– По документа от 8 юни 2009 г., озаглавен „Transmission note with agenda for meeting of 11 June 2009“ (Придружително писмо с програма за срещата на 11 юни 2009 г.) (документ № 51 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)

192

С решението от 9 декември 2010 г. (точка 2.2, буква л) Комисията предоставя достъп до този документ, освен до параграф, за който тя се позовава на изключението, изведено от защитата на обществения интерес в международните отношения, тъй като параграфът съдържал данни относно искане на трета държава да се присъедини към преговорите за ACTA и оповестяването на тези данни щяло да засегне отношенията на Съюза с третата държава, както и с другите преговарящи страни.

193

Видно е както от тези обяснения на Комисията, изложени в решението от 9 декември 2010 г., така и от разглеждането на представения на Общия съд документ в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г., че заличеният абзац от документа се отнася действително до преценката на искане на трета държава за евентуалното ѝ присъединяване към преговорите за ACTA. При тези условия и противно на твърдението на жалбоподателката, следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че оповестяването на заличения абзац от документа би засегнало защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения.

– По документа от 30 септември 2009 г., озаглавен „Transmission of an information note for the committee (deputies)“ (Информативно придружително писмо за комитета (заместници) (документ № 52 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)

194	До този документ, който е информационна бележка до комитета по член 133 ЕО (понастоящем член 207 ДФЕС) и се отнася до свързаната с интернет глава от проекта за ACTA, е бил предоставен частичен достъп с решението от 9 декември 2010 г.

195

Що се отнася до неоповестения откъс от този документ, от обясненията на Комисията в решението от 9 декември 2010 г., както и от разглеждането на представения на Общия съд документ в изпълнение на определението от 9 юни 2011 г. следва, че този откъс съдържа данни, предадени на Комисията от преговаряща страна във връзка със становището на тази страна в преговорите.

196	При тези условия и противно на твърдението на жалбоподателката, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е решила да не предостави достъп до тази част от документа.

197

В заключение, въз основа на всички гореизложени съображения втората част от настоящото правно основание следва да бъде отхвърлена освен в частта, с която се оспорва отказът за предоставяне на достъп до документи № 21 и № 25 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък и на посоченото по-горе в точка 184 заличаване на части от документи № 45, № 47 и № 48 от този списък.

4. По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и на принципа на пропорционалност

198

Според жалбоподателката член 4, параграф 6 от този регламент е приложен неправилно и е нарушен принципът на пропорционалност, тъй като Комисията не е разгледала възможността да предостави частичен достъп до документите и да ограничи отказа за предоставяне на достъп до тези части от документите, за които това е оправдано и строго необходимо.

199	Комисията твърди, че възможността за предоставяне на частичен достъп е била надлежно и правилно разгледана.

200

Съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, ако само част от искания документ е обект на едно или няколко от изключенията от правото на достъп, останалите части на документа се разпространяват. Впрочем принципът на пропорционалност изисква дерогациите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел (Решение по дело Съвет/Hautala, точка 107 по-горе, точка 28).

201

В случая е видно от решенията от 4 май и от 9 декември 2010 г., че Комисията не се е задоволила да откаже пълен достъп на основание член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001, но в съответствие с член 4, параграф 6 от същия регламент е разгледала възможността за частично оповестяване на данни.

202

Така с точка 3 от решението от 4 май 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателката, че след внимателно разглеждане на заявлението за предоставяне на достъп и на съответните документи явно е възможно да се предостави пълен достъп до документ № 49 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък и частичен достъп до частите от документи № 45—48 от този списък, спрямо които не е приложимо някое изключение от правото на достъп. Комисията посочва, че останалите части от посочените документи № 45—48, както и всички други документи, споменати в приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, не мога да бъдат съобщени на жалбоподателката.

203	Освен това с решението от 9 декември 2010 г. Комисията предоставя частичен достъп до документи № 50—52 от приложения към това решение списък.

204	Поради това жалбоподателката неоснователно счита, че Комисията не е разгледала възможността за предоставяне на частичен достъп.

205

По-нататък, що се отнася до нарушението на принципа на пропорционалност, жалбоподателката намира по отношение на документи № 1—21 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, че е трябвало да бъде предоставен частичен достъп, след като поне някои части от тези документи са били възпроизведени в консолидирания текст на проекта за ACTA, което довело до отпадане на необходимостта да се отказва достъп до тези части. Освен това частите от тези документи, които се отнасят до становищата на Съюза или по-маловажните технически части, е трябвало да бъдат оповестени.

206

Както обаче бе посочено в точка 137 по-горе, следва да се напомни, че преговорите за ACTA са били в ход и публично оповестеният консолидиран текст на проекта за ACTA е бил само проект на споразумение. При тези обстоятелства и без да се засяга повдигнатия в точка 127 по-горе въпрос, следва да се приеме, че ако на жалбоподателката беше предоставен достъп до становищата по преговорите — независимо дали те са били от техническо естество — на преговарящите страни и на Съюза, съдържащи се в документи № 1—20 и № 22 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък (тъй като отказът за предоставяне на достъп до документ № 21 от този списък е вече отменен — вж. точка 141 по-горе), това е щяло да засегне посочения в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 обществен интерес. Следователно Комисията изобщо не е нарушила принципа на пропорционалност, като е отказала на жалбоподателката да ѝ предостави частичен достъп, чрез който тя е можела да се осведоми за становищата по преговорите на преговарящите страни и на Съюза.

207

Накрая, по довода на жалбоподателката, съгласно който по отношение на документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, до които е предоставен частичен достъп, Комисията несъразмерно е заличила много части от тези документи и е възприела крайно ограничен подход при предоставянето на достъп, нарушавайки по този начин принципа на пропорционалност, следва да се посочи, че този довод по същество бе вече разгледан в точки 156—186 по-горе и бе частично уважен.

208

Следователно настоящото правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията не разгледала възможността за предоставяне на частичен достъп или го е предоставила по твърде ограничен начин, трябва да се отхвърли, като се имат предвид все пак посочените в предходната точка съображения.

5. По петото правно основание, изведено от липсата на мотиви

209	Жалбоподателката твърди, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране, като мълчаливо е отказала достъп до някои документи, включени в заявлението за предоставяне на достъп, но неразгледани в решението от 4 май 2010 г.

210

По отношение на документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък Комисията не посочила мотиви, които да обяснят доколко наличието на пълен достъп до тях би увредило обществения интерес. Кратките мотиви, че документите „съдържат елементи относно намеренията на Съюза и аспекти от неговата стратегия при преговорите“, изглеждали неотносими предвид съдържанието на тези документи, до които Комисията частично предоставила публичен достъп.

211	По отношение на документи № 1—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък Комисията била склонна да се позовава на основания от общ характер, за да обясни отказа за предоставяне на достъп, и най-вече разглеждала документите заедно, а не всеки от тях поотделно.

212	Комисията напомня, че тъй като това правно основание се отнася до документите, които не са разгледани в решението от 4 май 2010 г., тя признава, че неправилно със същото решение е ограничила обхвата на заявлението за предоставяне на достъп.

213	В останалата част Комисията не счита, че е нарушила задължението за мотивиране.

214

Следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Освен това задължението за мотивиране на решенията представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, от която зависи материалноправната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалноправната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C-413/06 P, Сборник, стр. I-4951, точки 166 и 181 и цитираната съдебна практика).

215

Най-напред следва да се напомни, че след като Комисията е приела решението от 9 декември 2010 г., настоящата жалба е останала без предмет, доколкото цели да се отмени мълчаливият отказ на достъп до някои документи, споменати в отговора от 21 януари 2010 г. и неразгледани в решението от 4 май 2010 г. Поради това и самото настоящо правно основание е останало без предмет и не следва да се разглежда, доколкото с него се критикува липсата на мотиви за мълчаливия отказ да се предостави достъп до неразгледаните от Комисията с това решение документи.

216

По-нататък и доколкото с настоящото правно основание се твърди нарушение на задължението за мотивиране на частичния отказ за достъп до документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, следва да се приеме, че в точка 5.6, както и в част 4 от това решение Комисията е мотивирала в достатъчна степен този частичен отказ за предоставяне на достъп.

217

Така в точка 5.6 от решението от 4 май 2010 г., след като посочва, че документи № 45—48 от приложения към това решение списък представляват отчети за различните кръгове от преговорите за ACTA, и обявява, че е предоставила частичен достъп до тези отчети (точка 5.6, първа алинея), Комисията посочва, че заличените части от документите съдържат някои елементи от намеренията на Съюза и аспекти от стратегията за преговори в рамките на преговорите за ACTA. Комисията посочва, че оповестяването на тези елементи би я поставило в много трудно положение в провежданите понастоящем преговори за ACTA спрямо другите страни, които ще бъдат изцяло уведомени за целите и политическите съображения на Съюза и биха могли по този начин да преценят до каква степен той е склонен да прави компромиси. Комисията посочва, че това би ограничило значително нейното поле на действие и би компрометирало общото провеждане на настоящите преговори, нещо, което би навредило на интереса на Съюза с оглед на ефикасното провеждане на подобни преговори (точка 5.6, втора алинея от решението от 4 май 2010 г.).

218	Комисията допълва, че като цяло не е могла да се изрази по-точно относно конкретното съдържание на тези елементи, тъй като това би довело до разкриване на съдържанието им и поради това би направило приложимото изключение безполезно (точка 5.6, трета алинея от решението от 4 май 2010 г.).

219

Освен това, що се отнася до мотива за заличаването на текстове, който целял да защити не становищата по преговорите на самата Комисия, а становищата на другите преговарящи страни, то този мотив, макар да не е изрично споменат в точка 5.6 от решението от 4 май 2010 г., въпреки това следвал много ясно от част 4 от решението от 4 май 2010 г., която се позовава по-специално на документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък.

220

От предходните съображения следва, че противно на твърдението на жалбоподателката Комисията, макар поради припомнените в точка 218 по-горе мотиви да не е можела да даде много конкретна информация относно съдържанието на заличените текстове, не е нарушила своето задължение за мотивиране във връзка с частичния отказ за предоставяне на достъп до документи № 45—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък.

221

Накрая следва да се отхвърли настоящото правно основание в частта, в която се критикува обстоятелството, че по отношение на документи № 1—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък Комисията била склонна да се позовава на основания от общ характер, за да обясни отказа за предоставяне на достъп, и най-вече разглеждала документите заедно, а не всеки поотделно.

222

В действителност от решението от 4 май 2010 г. следва, че Комисията, след като е изложила в част 4 от това решение подробно основанията, поради които поисканият достъп до документите от преговорите за ACTA би засегнал защитата на обществения интерес в международните отношения, е изложила в част 5 от това решение своя конкретен и индивидуален анализ за прилагането на изключението спрямо визираните в заявлението за предоставяне на достъп документи, и в частност спрямо документи № 1—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък (вж. относно тези документи точки 5.1—5.4 от посоченото решение). По този начин Комисията посочва достатъчно мотиви, които позволяват на жалбоподателката да разбере обосновката на предприетата мярка, а на Общият съд — да упражни своя контрол.

223	С оглед на предходните съображения настоящото правно основание следва да се отхвърли.

В– Заключение

224

От всички гореизложени съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли освен в частта, в която се оспорва отказът за предоставяне на достъп до документи № 21 и № 25 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък, както и осъщественото заличаване на споменатите в точка 184 по-горе текстове в документи № 45, № 47 и № 48 от приложения към същото решение списък.

По съдебните разноски

225

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно член 87, параграф 3 от същия правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.

226

В случая, макар жалбоподателката да губи делото в основната му част, от една страна, настоящата жалба е обоснована по отношение на някои документи и заличени текстове, а от друга страна и преди всичко, Комисията не е разгледала много внимателно заявлението за предоставяне на достъп, с което сама е създала необходимостта да допълва на два пъти дадения от нея отговор на направеното заявление, с което затрудни производството пред Общия съд, а с това и увеличи разходите на жалбоподателката.

227	Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателката трябва да понесе само половината от направените от нея съдебни разноски и половината от направените от Комисията разноски.

228	Комисията трябва да понесе половината от направените от нея съдебни разноски и половината от направените от жалбоподателката разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

Отменя решението на Комисията от 4 май 2010 година под номер SG.E.3/HP/psi — Ares (2010) 234950 в частта, в която се отказва достъп до документи № 21 и № 25 от приложения към това решение списък, както и относно заличаването на следните текстове в други документи от този списък:

—	на страница 2 от документ № 45 — последното изречение от втора алинея под заглавие „Participants“;

—	на страница 1 от документ № 47 — последното изречение от втора алинея под заглавие „Participants“;

—	на страница 2 от документ № 47 — последното изречение от втора алинея под заглавие „1. Digital Environment (including Internet)“;

—	на страница 2 от документ № 48 — последната част на изречението от алинеята под точка 4.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда г-жа Sophie in ’t Veld да понесе половината от направените от нея съдебни разноски, както и половината от направените от Европейската комисия съдебни разноски.

4)	Осъжда Европейската комисия да понесе половината от направените от нея съдебни разноски, както и половината от направените от г-жа In ’t Veld съдебни разноски.

Forwood

Dehousse

Schwarcz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 март 2013 година.

Подписи

Съдържание

	Обстоятелства, предхождащи спора
	Производство и искания на страните
	От правна страна
	А – По обхвата на жалбата
	1. По обхвата на жалбата с оглед на някои от отказите за предоставяне на достъп в решението от 4 май 2010 г.
	2. По обхвата на жалбата вследствие на решението от 9 декември 2010 г. и в светлината на становището на жалбоподателката от 19 януари 2011 г.
	3. По обхвата на жалбата вследствие на решението на 27 януари 2012 г. и в светлината на становището на жалбоподателката от 28 февруари 2012 г.
	4. Извод по отношение на обхвата на жалбата
	Б – По съществото на спора
	1. По първото правно основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001
	2. По второто правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001
	3. По третото правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001 и от явни грешки в преценката
	а) По първата част, изведена от нарушение на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001
	б) По втората част, изведена от явни грешки в преценката при прилагането на член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001
	По консолидирания текст на проекта за ACTA, неговите глави и проекта за предложение относно техническото сътрудничество (документи № 1—22 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)
	По документите относно подхода, който да се предприеме спрямо исканията за допускане до преговорите (документи № 23 и № 24 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)
	По документите, отнасящи се до становищата на другите страни в преговорите по някои въпроси (документи № 25 и № 26 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)
	По коментарите на Съюза, отнасящи се до санкционирането на престъпленията (документи № 27—29 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)
	По бележките на държавите членки, работните документи и вътрешните доклади (документи № 30—48 от приложения към решението от 4 май 2010 г. списък)
	По документи № 27a, № 40a, № 51 и № 52 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък
	– По документа от 21 септември 2009 г., озаглавен „Working document „Friends of the Presidency“ meeting“ (Работен документ от срещата „Приятели на председателството“) (документ № 27a от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)
	– По документа от 26 октомври 2009 г., озаглавен „Draft Position of the Member States on the criminal provisions in chapter 2“ (Проект на становище на държавите членки по наказателните разпоредби в глава 2) (документ № 40a от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)
	– По документа от 8 юни 2009 г., озаглавен „Transmission note with agenda for meeting of 11 June 2009“ (Придружително писмо с програма за срещата на 11 юни 2009 г.) (документ № 51 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)
	– По документа от 30 септември 2009 г., озаглавен „Transmission of an information note for the committee (deputies)“ (Информативно придружително писмо за комитета (заместници) (документ № 52 от приложения към решението от 9 декември 2010 г. списък)
	4. По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и на принципа на пропорционалност
	5. По петото правно основание, изведено от липсата на мотиви
	В – Заключение
	По съдебните разноски

( *1 ) Език на производството: английски.