Дело T-191/06

FMC Foret, SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на нарушението — Презумпция за невиновност — Право на защита — Глоби — Смекчаващи обстоятелства“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Понятие — Съгласувана воля относно поведението, което да се възприеме на пазара — Включване

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Понятие — Съобщаване на сведения с цел да се подготви антиконкурентно споразумение — Достатъчна констатация

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Конкуренция — Картели — Комплексно нарушение, съдържащо елементи на споразумение и елементи на съгласувана практика — Квалификация само като „споразумение и/или съгласувана практика“ — Допустимост

(член 81, параграф 1 ЕО)

4.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Използване като доказателствени средства на изявления, направени в рамките на Известието относно сътрудничеството от други участвали в нарушението предприятия — Допустимост — Условия

(член 81 ЕО; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

5.      Конкуренция — Картели — Доказване — Единствено доказателство — Допустимост — Условия

(член 81, параграф 1 ЕО)

6.      Конкуренция — Картели — Доказване — Изтъкнати от Комисията улики — Участие в срещи с антиконкурентна цел

(член 81, параграф 1 ЕО)

7.      Конкуренция — Картели — Доказване — Декларации, дадени под клетва и свидетелски показания, направени по време на изслушването

(член 81 ЕО)

8.      Конкуренция — Административно производство — Неприложимост на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека — Приложимост на общите принципи на правото на Съюза

(член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.      Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация

(член 81, параграф 1 ЕО)

10.    Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Несъобщаване на документ — Последици

(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003)

11.    Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Съобщаване на отговорите на изложение на възраженията — Условия — Граници

(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

12.    Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Определяне на документите от полза на защитата само от Комисията — Недопустимост — Изключване от преписката по производството на оневиняващи документи — Незаконосъобразност на решението на Комисията — Условия

(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

13.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид

(член 237, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 на Съвета)

14.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието

(член 23 от Регламент № 1/2003на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

15.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, първо тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

16.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, различно от приетото в рамките на картела — Преценка

(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

1.      За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение.

Може да се приеме, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, щом като е налице съгласуване на волеизявленията по самия принцип за ограничаване на конкуренцията, макар конкретните елементи на предвижданото ограничение все още да са предмет на преговори.

(вж. точки 97 и 98)

2.      Понятието за съгласувана практика обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях.

В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или непряк контакт между икономическите оператори, който е в състояние да повлияе на пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което е решено да се възприеме или което се възнамерява да се възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат ограничаването на конкуренцията.

Съобщаването на сведения на своите конкуренти с цел да се подготви антиконкурентно споразумение, е достатъчно, за да се докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО.

(вж. точки 99—101)

3.      Понятията за споразумение и за съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своята интензивност и проявни форми.

В рамките на комплексно нарушение, в което в продължение на няколко години са участвали няколко производители с цел общо регулиране на пазара, не може да се изисква от Комисията да квалифицира точно нарушението като споразумение или като съгласувана практика, щом като при всяко положение и двете форми на нарушение са посочени в член 81 ЕО.

Двойната квалификация на нарушението като споразумение „и/или“ като съгласувана практика трябва да се разбира като обозначаваща цяла съвкупност от фактически обстоятелства, някои от които са квалифицирани като споразумение, а други като съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, който не предвижда специфична квалификация за този вид комплексно нарушение.

(вж. точки 102—104)

4.      Направените от обвинените предприятия изявления в рамките на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер трябва да се преценяват внимателно и по принцип не могат да бъдат приети, без да бъдат подкрепени с доказателства. Всъщност изявлението на обвинено в участие в картел предприятие, точността на което е оспорена от редица други обвинени предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за съществуването на извършено от последните нарушение, без да е подкрепено с други доказателства.

За да разгледа доказателствената стойност на изявленията на предприятията, подали искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, Общият съд взема предвид по-специално, от една страна, значението на непротиворечивите улики, подкрепящи релевантността на тези изявления, и от друга страна, липсата на улики, че те биха били склонни да намалят до минимум значението на техния принос за нарушението и да увеличат максимално това на другите предприятия.

(вж. точки 119—121)

5.      Няма принцип на правото на Съюза, който да не допуска Комисията да се основе само на едно писмено доказателство, за да заключи, че съществува нарушение, ако доказателствената му стойност не поражда съмнение и доколкото само по себе си разглежданото доказателство установява по сигурен начин съществуването на въпросното нарушение.

Безспорно тази хипотеза не се прилага по общо правило за обикновените изявления на обвинено предприятие, които —доколкото са оспорени от други засегнати предприятия — трябва да бъдат подкрепени от допълнителни и самостоятелни доказателства.

При все това посоченият извод може да бъде смекчен, в случай че изявлението на предприятието, което сътрудничи, е особено надеждно, тъй като при тези обстоятелства необходимостта доказателствата да бъдат подкрепени е по-малка както от гледна точка на точността, така и от гледна точка на интензивността.

Всъщност в хипотезата, при която съвкупност от непротиворечиви улики позволява да се потвърди съществуването и някои специфични аспекти на тайното договаряне, посочено в направеното в рамките на сътрудничеството изявление, последното би могло да бъде достатъчно само по себе си, за да се докажат други аспекти на спорното решение. При това положение Комисията може да се основе изключително на това изявление, при условие че истинността на твърдяното не поражда съмнение и сведенията нямат неясен характер.

Освен това, макар изявлението на дадено предприятие да не е потвърдено, що се отнася до твърдените в него специфични факти, то може да има определена доказателствена стойност за потвърждаването на факта на съществуване на нарушението в рамките на приета от Комисията съвкупност от непротиворечиви улики. Всъщност, доколкото даден документ съдържа специфична информация, която отговаря на съдържащата се в други документи, следва да се приеме, че тези доказателства могат взаимно да засилят ефекта си.

(вж. точки 122—126)

6.      В областта на конкуренцията Комисията трябва да може да изведе от периодите, в които доказателствата са относително многобройни, заключения относно други периоди, в които разстоянието между отделните доказателства може да бъде по-голямо. Така е необходимо действително надеждно обяснение, за да се убеди дадена юрисдикция, че през определен етап на поредица от срещи са се случили напълно различни неща от случилите се при предходните и последващите срещи, при положение че тези срещи събират същия кръг участници, провеждат се в рамките на еднакви външни обстоятелства и имат безспорно една и съща цел.

Освен това, след като дадено предприятие е участвало, дори без да е имало активна роля, в среща, по време на която е обсъждано неправомерно съгласуване, то се счита за участвало в посоченото съгласуване, освен ако не докаже, че се е разграничило ясно от него или че е уведомило другите участници, че иска да участва във въпросната среща с намерения, различни от техните.

Когато Комисията докаже участието на съответното предприятие в такива неправомерни срещи, в тежест на това предприятие е да посочи косвени доказателства, въз основа на които може да се установи, че участието му в тези срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения.

(вж. точки 127, 159, 160, 204 и 236)

7.      Свидетелските показания, дадени под клетва пред една юрисдикция или евентуално в рамките на разследване пред прокурор, могат да имат висока доказателствена стойност предвид отрицателните последици, които могат да произтекат в наказателноправно отношение за лицето, което е излъгало в рамките на разследване, което прави тези показания по-надеждни от обикновено изявление. Тези съображения обаче не са приложими спрямо писмени декларации на служителите на предприятие, представени на Комисията в хода на административното производство в областта на конкуренцията, нито за техните свидетелски показания, направени по време на изслушването пред Комисията. Следователно не може да се твърди, че доколкото такива декларации са били дадени под клетва, те имат висока доказателствена стойност и че поради това Комисията евентуално е длъжна да докаже, че свидетелите са нарушили клетвата.

(вж. точки 132 и133)

8.      По време на административното производство в областта на конкуренцията Комисията няма възможност да наложи изслушване на лицата като свидетели под клетва.

Освен това Комисията е длъжна да изслуша физическите или юридическите лица, които обосновават достатъчен интерес, само доколкото тези лица искат действително да бъдат изслушани. Следователно тя разполага с разумна свобода на преценка, за да вземе решение относно интереса, който е възможно да представлява изслушването на лица, чиито свидетелски показания могат да са от значение за разследването по преписката. Всъщност гарантирането на правото на защита не изисква Комисията да пристъпи към изслушване на посочените от заинтересованите лица свидетели, когато счита, че разследването по преписката е било достатъчно.

Несъмнено, макар Комисията да не е съд по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и макар налаганите от Комисията глоби да нямат наказателноправен характер, остава обстоятелството, че в хода на административното производство Комисията е длъжна да спазва общите принципи на правото на Съюза.

При все това фактът, че разпоредбите на правото в областта на конкуренцията не предвиждат задължение за Комисията да призовава свидетели на защитата, чиито показания са поискани, не противоречи на посочените принципи. Всъщност макар да може да изслушва физически или юридически лица, когато счита за необходимо, Комисията няма правото и да призовава свидетели на обвинението, без да е получила тяхното съгласие. Тъй като производството пред Комисията има само административен характер, последната не може да предостави на засегнатото предприятие възможността да разпита конкретен свидетел и да анализира неговите показания на етапа на разследването. Достатъчно е използваните от Комисията изявления да са приложени в преписката, изпратена на жалбоподателя, който може да ги оспори пред съдилищата на Съюза.

(вж. точки 135, 137—139)

9.      Не е необходимо да се разглеждат резултатите от дадено споразумение или съгласувана практика, след като е установена тяхната антиконкурентна цел. Отговорността на дадено предприятие за извършено нарушение може основателно да бъде приета, когато то е участвало в срещите, знаейки за тяхната антиконкурентна цел, макар и впоследствие да не е приложило една или друга от договорените по време на тези срещи мерки.

(вж. точки 252 и 253)

10.    Като следствие от принципа за спазване на правото на защита правото на достъп до преписката предполага, че в административното производство Комисията трябва да предостави възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита.

Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения.

Що се отнася до уличаващите документи, несъобщаването на документ съставлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за нарушение и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ето защо задача на засегнатото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако този несъобщен документ трябва да бъде изключен като доказателство.

За сметка на това, що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва само да докаже, че неговото неоповестяване е могло да повлияе в негов ущърб върху развитието на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да установи, че е могло да използва посочените оневиняващи документи в своя защита, като докаже по-специално, че е могло да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с преценките, направени от Комисията на етапа на изложението на възраженията, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценките в решението.

(вж. точки 262—265)

11.    В рамките на административно производство в областта на конкуренцията дадените от предприятията отговори на изложението на възраженията не са част от самата преписка по разследването. Следователно, що се отнася до документите, които не са част от преписката, образувана към момента на уведомяването за изложението на възраженията, Комисията е длъжна да разкрие посочените отговори на други засегнати предприятия само ако се окаже, че те съдържат нови уличаващи или оневиняващи доказателства.

В частност, що се отнася до оневиняващите документи, Комисията не е задължена да предоставя по своя инициатива достъп до документи, които не се съдържат в нейната преписка по разследването и които тя няма намерение да използва срещу засегнатите страни в окончателното решение. Тъй като по общо правило Комисията не е длъжна да оповестява такива документи по своя инициатива, дадено предприятие не може по принцип основателно да се позовава на липсата на съобщаване на твърдените оневиняващи доказателства, съдържащи се в отговорите на изложението на възраженията, щом като то не е поискало достъп до тези отговори в хода на административното производство.

Когато доводите на предприятието жалбоподател целят да установят, че Комисията е трябвало да констатира наличието на оневиняващи доказателства в разглежданите отговори и следователно да ги съобщи по своя собствена инициатива, в рамките на тези доводи посоченото предприятие трябва да предостави първоначално косвено доказателство за ползата от разглежданите отговори за защитата му. По-специално то трябва да посочи въпросните евентуални оневиняващи доказателства или да предостави косвено доказателство в подкрепа на тяхното съществуване и следователно на тяхната полза за нуждите на производството.

Освен това, като същевременно е длъжна да оповести на засегнатите предприятия частите от отговора на изложението на възраженията, съдържащи всяко релевантно указание във връзка с посоченото уличаващо доказателство, Комисията не е длъжна да разшири това оповестяване, като обхване и другите части на разглеждания отговор, които нямат връзка с изтъкнатото доказателство.

(вж. точки 266, 267, 290, 292, 296 и 297)

12.    За да се спази правото на защита, съставената от Комисията преписка в рамките на дадено административно производство в областта на конкуренцията трябва да включва всички относими документи, получени в хода на разследването. По-конкретно, макар безспорно да може да изключи от административното производство материалите, които нямат никакво отношение към фактическите и правни твърдения, съдържащи се в изложението на възраженията, и които следователно изобщо не са относими към разследването, Комисията не може сама да определя документите от полза за защитата на засегнатото предприятие.

Комисията не е изпълнила тези изисквания, като е изключила от преписката разглеждания документ, който съдържа запис на устното изявление на дадено предприятие относно нарушение, когато предоставеното от същото предприятие писмено изявление относно това нарушение е прието като релевантно доказателство в разследването.

При все това такава нередовност може да опорочи законосъобразността на решението на Комисията само ако е могла да повлияе върху развитието на производството и върху съдържанието на това решение в ущърб на засегнатото предприятие, което следва да докаже, че е могло да използва неоповестения оневиняващ документ за своята защита, и по-специално че е могло да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с преценките, направени от Комисията на етапа на изложението на възраженията, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценките в решението на Комисията.

(вж. точки 306—308)

13.    Предвиденият в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват стопанския субект, отговорен за санкционираното нарушение. За сметка на това, ако тази стопанска единица междувременно престане да съществува, всеки адресат на решението има право разглежданият таван да бъде приложен спрямо него индивидуално.

(вж. точка 324)

14.    Когато предприятието твърди, че Комисията трябвало да му предостави възможността да се ползва от смекчаващо обстоятелство поради неговата пасивна роля в нарушението на правилата на конкуренцията, фактът, че по време на административното производство това предприятие не се е позовало изрично на пасивната си роля, е без значение за допустимостта на неговото оплакване.

Всъщност, от една страна, предприятията — адресати на дадено изложение на възраженията, не са длъжни да искат специално да се ползват от смекчаващи обстоятелства. От друга страна, когато дадено нарушение е извършено от няколко предприятия, Комисията е длъжна да разгледа относителната тежест на участието в нарушението на всяко едно от тях, за да определи дали по отношение на тях съществуват отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, по-конкретно когато става въпрос за смекчаващо обстоятелство, което е посочено изрично в съдържащия се в точка 3 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, неизчерпателен списък.

(вж. точки 329 и 330)

15.    Ако бъде установено, чисто пасивното съдействие или следването на лидера от дадено предприятие при извършването на нарушение на правилата на конкуренцията може да съставлява смекчаващо обстоятелство съгласно точка 3, първо тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, като следва да се уточни, че това пасивно съдействие предполага поведението на засегнатото предприятие да е „безлично“, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения.

Сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивното съдействие на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в картела, или наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението. Във всеки случай в настоящата хипотеза следва да се вземат предвид всички относими обстоятелства.

Комисията разполага със свобода на преценка при прилагането на смекчаващи обстоятелства.

В това отношение, когато Комисията е установила надлежно, че дадено предприятие е представлявано или информирано относно по-голямата част от посочените в решението на Комисията тайни срещи, фактът, че това предприятие не е участвало физически в някои срещи, но е било информирано за тях по телефона, е в съответствие с тайния характер на тяхното протичане и не свидетелства по никакъв начин за чисто пасивно съедйствие или следване на лидера от предприятието.

(вж. точки 331—333 и 337)

16.    Съгласно точка 3, второ тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, неприлагането на практика на договори или практики, които водят до извършване на нарушения, може да представлява смекчаващо обстоятелство, доколкото засегнатото предприятие докаже, че в периода, през който е участвало в неправомерните споразумения, то в действителност не ги е прилагало, възприемайки конкурентно поведение на пазара, или поне че явно и съществено е нарушило задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране.

Освен това само фактът, че дадено предприятие, чието участие в съгласуване с неговите конкуренти е установено, няма съответстващо на договореното с неговите конкуренти пазарно поведение, като следва повече или по-малко независима политика на пазара, не представлява непременно критерий, който трябва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство. Не може да се изключи възможността това предприятие просто да е опитало да използва картела в своя изгода.

(вж. точки 345 и 346)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

16 юни 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на нарушението — Презумпция за невиновност — Право на защита — Глоби — Смекчаващи обстоятелства“

По дело T‑191/06,

FMC Foret, SA, установено в Барселона (Испания), за което се явяват адв. M. Seimetz, avocat, и г‑н C. Stanbrook, QC,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която първоначално се явява г‑н F. Arbault, впоследствие г‑н V. Di Bucci и г‑н V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от г‑жа M. Gray, barrister,

ответник,

с предмет, като главно искане, молба за частична отмяна на Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) и при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: г‑н V. Vadapalas (докладчик), изпълняващ функцията на председател, г‑н A. Dittrich и г‑н L. Truchot, съдии,

секретар: г‑жа K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 март 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1        Жалбоподателят, FMC Foret SA, е дружество по испанското право, което към момента на настъпване на фактите предлага на пазара по-специално водороден пероксид (наричан по-нататък „ВП“) и натриев перборат (наричан по-нататък „НПБ“).

2        То е дъщерно дружество на FMC Chemicals Netherlands BV, изцяло притежавано от последното, и е част от контролираната от американското предприятие FMC Corp група.

3        През ноември 2002 г. Degussa AG уведомява Комисията на Европейските общности за наличието на картел на пазарите на ВП и НПБ и иска прилагането на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

4        Degussa предоставя фактически доказателства на Комисията, които ѝ позволяват да извърши на 25 и 26 март 2003 г. проверки в помещенията на три предприятия.

5        Вследствие на тези проверки няколко предприятия, сред които по-специално EKA Chemicals AB, Atofina SA (понастоящем Arkema SA) и Solvay SA, искат прилагането на Известието относно сътрудничеството и изпращат на Комисията доказателства за картела.

6        На 26 януари 2005 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на жалбоподателя и на другите засегнати предприятия.

7        След изслушването на засегнатите предприятия, което се провежда на 28 и 29 юни 2005 г., Комисията приема Решение C (2006) 1766 окончателен от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, EKA Chemicals, Degussa, Edison, FMC, жалбоподателя, Kemira Oyj, Air liquide SA, Chemoxal SA, SNIA SpA, Caffaro Srl, Solvay, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 декември 2006 г. (ОВ L 353, стр. 54). То е съобщено на жалбоподателя с писмо от 8 май 2006 г.

 Обжалваното решение

8        В обжалваното решение Комисията посочва, че неговите адресати са участвали в извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) във връзка с ВП и продукта надолу по веригата — НПБ (съображение 2 от обжалваното решение).

9        Нарушението, което е установено за периода от 31 януари 1994 г. до 31 декември 2000 г., се състои главно в обмен между конкурентите на важна от търговска гледна точка и поверителна информация за пазарите и предприятията, в ограничаване и контрол на производството, както и на неговия потенциален и реален капацитет, в подялба на пазарни дялове и клиенти, както и в определяне и надзор за спазването на целеви цени.

10      Жалбоподателят е подведен под отговорност за нарушението „солидарно“ с FMC (съображения 389—395 от обжалваното решение).

11      За определяне на размера на глобите Комисията прилага метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“).

12      Комисията определя основния размер на глобите в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението (съображение 452 от обжалваното решение), което е квалифицирано като много сериозно (съображение 457 от обжалваното решение).

13      В приложение на диференцираното третиране жалбоподателят е класиран в третата и предпоследна категория, за която е определен начален размер на глобата от 20 милиона евро (съображения 460—462 от обжалваното решение).

14      Тъй като според Комисията жалбоподателят е участвал в нарушението от 29 май 1997 г. до 13 декември 1999 г., а именно в продължение на две години и седем месеца, началният размер на глобата му е увеличен с 25 % (съображение 467 от обжалваното решение).

15      Нито едно отегчаващо или смекчаващо обстоятелство не е прието по отношение на жалбоподателя.

16      Член 1, буква ж) от обжалваното решение предвижда, че жалбоподателят е нарушил член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като е участвал в съответното нарушение от 29 май 1997 г. до 13 декември 1999 г.

17      В член 2, буква г) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателя, „солидарно“ с FMC, глоба в размер на 25 милиона евро.

 Производство и искания на страните

18      На 18 юли 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

19      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав и след изслушване на страните настоящото дело е разпределено на шести разширен състав.

20      В рамките на процесуално-организационни действия на 6 януари 2010 г. Общият съд поставя писмени въпроси на страните, на които те отговарят със становища на 29 януари 2010 г.

21      По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 4 март 2010 г.

22      Съгласно член 32 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като двама членове на състава са възпрепятствани да участват в разискванията, последните се провеждат от тримата съдии, подписали настоящото решение.

23      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, в която Комисията му е наложила глоба,

–        при условията на евентуалност да намали размера на глобата,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

24      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

25      В писмената реплика, както и в хода на съдебното заседание, жалбоподателят уточнява, че първото искане в жалбата трябва да се разбира в смисъл, че има за цел да се отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него, което включва констатацията за неговото участие в разглежданото нарушение.

 От правна страна

26      В подкрепа на жалбата, която цели да се отмени обжалваното решение или при условията на евентуалност да се намали размерът на глобата, жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени, първо, от погрешна преценка на доказателствата за неговото участие в нарушението, второ, от нарушение на правото на защита в рамките на достъпа до преписката, и трето, от прекомерния размер на глобата.

 По първото правно основание, изведено от твърдяна грешка при преценката на доказателствата за участието на жалбоподателя в нарушението

 Доводи на страните

27      Жалбоподателят твърди, че Комисията не е представила достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, за да установи неговото участие в картела.

28      От една страна, Комисията се основала в значителна степен на неточните и непотвърдени сведения, предоставени в рамките на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, които са формулирани набързо, не са подкрепени с доводи и следователно имат намалена доказателствена стойност. От друга страна, тя не взела предвид представените от жалбоподателя доказателства за противното, по-специално свидетелските показания на неговите служители, за които се твърди, че са участвали в неправомерното поведение.

29      Комисията не опровергала доказателствата, представени от жалбоподателя в отговора му на изложението на възраженията и по време на изслушването, по-специално свидетелските показания на неговите служители. Освен това тя не взела предвид информацията на жалбоподателя относно конкурентното му поведение на пазара.

30      По време на изслушването изтъкнатите по отношение на жалбоподателя доказателства били признати от служителя по изслушването за недостатъчни. Този служител предложил среща между страните, както и състезателно разследване по представеното от жалбоподателя ново доказателство за противното. Комисията не предприела действия по неговите предложения.

31      В изложението на възраженията Комисията обвинила жалбоподателя, че е участвал в нарушението от януари 1994 г. до юни 2001 г., но впоследствие намалила значително обхвата на това обвинение. В обжалваното решение тя се ограничила до периода между 29 май 1997 г. — датата на полугодишната сесия на Европейския съвет по химическа промишленост (CEFIC), проведена от жалбоподателя в Севиля, и 13 декември 1999 г. — дата на срещата във Fribourg, на която е присъствал служител на жалбоподателя.

32      За да установи незаконосъобразните деяния, Комисията се основала на непотвърдена информация, произтичаща от един-единствен източник, съответно от Degussa, от Solvay или от Atofina, в нарушение на съдебната практика, съгласно която твърдение само на едно предприятие не представлява достатъчно доказателство за нарушение (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Enso-Gutzeit/Комисия, T‑337/94, Recueil, стр. II‑1571, точка 91).

33      Относно информацията на Degussa Комисията посочила неправилно, че тя била подкрепена от доказателства, получени от други страни в картела. От съображение 86 от обжалваното решение било видно, че в действителност Комисията приела, че тъй като някои предприятия признали отнасящите се до тях твърдения на Degussa, твърденията на последното, насочени срещу жалбоподателя, не изисквали потвърждаване. Ето защо Комисията не се опитала да потвърди отнасящата се до жалбоподателя информация на Degussa.

34      Относно други доказателства, произхождащи само от едно предприятие, Комисията посочила, че те били получени от преки свидетели на неправомерните контакти, че ѝ били изпратени след „обстоен размисъл“ и че били достоверни в светлината на всички непротиворечиви доказателства (съображение 86 от обжалваното решение).

35      Не всички сведения обаче били верни. Информацията на Solvay била неточна и посочвала например, че неустановен източник от Solvay твърдял, че неустановен служител на Solvay осъществил контакти със служители на жалбоподателя четири пъти, които не били конкретно посочени. Същото се отнасяло до твърдението на Solvay, че жалбоподателят възнаградил Atofina за затварянето на неговия производствен обект. Освен това Комисията не съпоставила тази информация със свидетелските показания за противното на служителите на жалбоподателя.

36      Що се отнася до информацията, произтичаща от служител на Atofina, а именно водените по време на срещи на картела бележки, Комисията не взела предвид обстоятелството, че едни и същи бележки били представени, за да се докажат многобройни срещи. Освен това, що се отнася до жалбоподателя, тези бележки съдържали често въпросителни.

37      Следователно Комисията неправилно противопоставила на жалбоподателя произтичащи само от едно предприятие доказателства, които не се подкрепят и се опровергават от свидетелските показания на служители на жалбоподателя.

38      По-нататък жалбоподателят критикува изводите на Комисията относно конкретните срещи.

–       По получените от жалбоподателя телефонни обаждания

39      Жалбоподателят твърди, че Комисията се е основала неправилно на информацията на Solvay и на Atofina, за да установи, че той е уведомен по телефона за резултата от някои срещи на картела.

40      Информацията на Solvay се отнасяла до четири срещи „на високо равнище“ между Degussa, Solvay и Kemira (съображения 171—174, 211, 215—217 и 239—242 от обжалваното решение). За тези срещи Комисията се е основала на изявленията на Solvay, че „други участници на пазара са били уведомени за резултата от тези срещи“, „[като] Solvay например уведомило Foret (в Испания) и Ausimont (в Италия) за конкретните резултати от тези обсъждания“. Според Комисията това изявление било потвърдено от Atofina (съображение 172 от обжалваното решение).

41      Посоченото изявление на Solvay не позволявало да се обоснове изводът, според който Solvay твърди, че информирало жалбоподателя „изчерпателно […] обикновено по телефона“ (съображение 172 от обжалваното решение). То не посочвало „кой на кого се е обадил“, нито съдържанието на обсъжданото. То не уточнявало на кои срещи се позовава, с изключение на тази през август 1997 г. Самата Комисия изтъкнала тази подробност. Изявлението на Solvay не можело да бъде потвърдено от Atofina, което не е присъствало на срещите. Всъщност Atofina се позовавало на телефонни обаждания на Solvay в рамките на различни срещи, а именно тези от „група Б“, провели се между края на 1995 г. и началото на 1997 г. Следователно информацията на Solvay и тази на Atofina не се потвърждавали.

42      Освен това самото Solvay оспорило твърдението, че е участвало в една от четирите разглеждани срещи, а именно тази, която се е провела във Франкфурт на Майн през април 1998 г. (съображение 217 от обжалваното решение). Относно срещата през септември 1998 г. в Брюксел, Solvay не е споменало, че е установило контакт с жалбоподателя.

43      По време на изслушването Комисията опитала напразно да получи по-точна информация от Solvay. Без повече уточнения изявлението на Solvay относно телефонните обаждания било лишено от доказателствена стойност. Във всеки случай то било опровергано от свидетелските показания на служителите на жалбоподателя, които отричали, че са получили телефонни обаждания от страна на Solvay.

44      Що се отнася до информацията на Atofina, Комисията се е основала неправилно на твърдението на служител на Atofina, че жалбоподателят е участвал четири пъти в срещите, осъществени по телефона (съображения 180—192 и 247—253 от обжалваното решение). Това твърдение не било потвърдено от нито един друг участник в разглежданите срещи.

45      Други доказателства по преписката поставяли под въпрос достоверността на дадената от съответния служител на Atofina информация. По-конкретно в изложението на възраженията Комисията се е основала на неговото сведение, че представител на жалбоподателя е участвал в среща в Париж на 12 февруари 1996 г. (точки 137 и 138 от изложението на възраженията). Жалбоподателят доказал, че това сведение било невярно, тъй като паспортът на твърдения участник в срещата потвърждавал, че той се е намирал в Съединените щати през въпросната седмица. Комисията изобщо не споменавала тази грешка в обжалваното решение. Освен това свидетелят на Atofina представял многократно една и съща страница от бележките си като доказателство за различни срещи. Разглежданите бележки често съдържали въпросителни, що се отнася до информацията на жалбоподателя и участието му в срещи. Комисията не взела предвид тези обстоятелства при оценката на достоверността на доказателствата на Atofina.

46      Относно разглежданата първа среща в Париж през септември 1997 г. от първоначалната информация на Atofina не ставало ясно кой е служителят на жалбоподателя, с когото се твърди, че е установен контакт по телефона. Служителят на жалбоподателя, посочен в подготвена впоследствие от Atofina таблица, оспорвал в клетвена декларация да е получил това телефонно обаждане. Това оспорване не било взето предвид от Комисията.

47      Комисията приела, че било правдоподобно обстоятелството, че с жалбоподателя е установен контакт предвид установените по-рано контакти и участието му по телефона в две последващи срещи (съображение 186 от обжалваното решение). Относно твърдените по-ранни контакти обаче в обжалваното решение се посочвало само едно получено един месец по-рано телефонно обаждане (съображение 172 от обжалваното решение), което следвало от непотвърдената информация на Solvay. Твърдяното участие на жалбоподателя по телефона в две последващи срещи било основано на същата непотвърдена информация на Atofina.

48      За разглежданата втора среща във Франкфурт на Майн на 17 ноември 1997 г. (съображения 188—192 от обжалваното решение) служителят на Atofina, противоречейки си, посочил първо един служител, а след това двама служители на жалбоподателя, с които се твърди, че е установен контакт. Комисията не споменавала това противоречие и самата тя допуснала грешка в името на установеното лице (бележка под линия 204 от обжалваното решение). Разглежданата информация не била потвърдена и била оспорена от установените служители на жалбоподателя.

49      Противно на посоченото от Комисията, информацията на Atofina не била подкрепена от писмените доказателства. Разглежданите доказателства били представени от същия служител на Atofina и не могли да подкрепят собствените му твърдения. Освен това ставало въпрос за изготвена по време на съответната среща таблица, която посочвала цените за всеки клиент и за всеки производител (съображение 192 от обжалваното решение) и която съдържала, що се отнася до жалбоподателя, четири въпросителни. Впрочем тази информация не била предоставена непременно от жалбоподателя, а можело да бъде получена чрез други източници, по-специално от клиенти на жалбоподателя.

50      Обаждането, за което се твърди, че е получено от служител на жалбоподателя, също не било потвърдено от Degussa в отговора му на изложението на възраженията. В действителност Degussa се е задоволило само да обобщи съдържанието на изложението на възраженията, включвайки твърдението на Atofina, че някои други предприятия, сред които жалбоподателят, са били уведомени за тази среща, а след това — да потвърди участието си в тази среща. Признанието на Degussa имало стойност като доказателство само срещу него и по никакъв начин не засягало жалбоподателя.

51      За разглежданата трета среща на 21 ноември 1997 г. в Париж (съображения 193—197 от обжалваното решение) нито един друг член на картела, с изключение на Atofina, не загатвал за участие на жалбоподателя. Комисията се основала неправилно на твърдението на Atofina, което не било подкрепено и противоречало на свидетелските показания на съответния служител на жалбоподателя.

52      Освен това Комисията се е основала неправилно на обстоятелството, че прилаганите от жалбоподателя цени били посочени в съставените по време на разглежданата среща бележки (съображение 197 от обжалваното решение). По-голямата част от таблицата съдържала обикновени звездички. Няколкото посочени цени били целеви цени, предвидени от служителя на Atofina, и не произтичали от информация на жалбоподателя. Впрочем същата таблица съдържала информация относно двама други производители, по отношение на които Комисията не взела предвид тази среща. Самата Комисия признала, че за даден производител можело да бъдат посочени целеви цени, без последният да знае за това. Следователно разглежданата таблица не потвърждавала информацията на Atofina.

53      Относно разглежданата четвърта среща на 12 октомври 1998 г. в Дюселдорф водените от служителя на Atofina бележки не посочвали присъстващите лица и в последващото му обяснение по тях се отбелязвало: „FMC — отсъстващ“. Само таблица, подготвена за подаденото от Atofina искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, посочвала, че жалбоподателят „отсъствал, но с него е установен контакт по телефона и е представляван от Solvay“. Нито един друг участник, включително Solvay, не потвърдил участието на жалбоподателя в тази среща. За сметка на това, с оглед на поставените в тази връзка въпроси, Degussa посочило, че „доколкото [му] е известно […] не [било] участвало четвърто предприятие“. В това отношение Комисията неправилно само посочила, че „три други предприятия [били] потвърдили провеждането на тази среща“ (съображение 253 от обжалваното решение), без да вземе предвид обстоятелството, че нито едно от тези предприятия не е потвърдило информацията на Atofina относно жалбоподателя. Освен това, като изтъквала, че изявленията на Atofina били „правдоподобни с оглед на доказателствата, с които тя разполага“ (съображение 253 от обжалваното решение), Комисията само препращала към другите неподкрепени твърдения на Atofina. Следователно нейните разсъждения се въртели в кръг.

54      В заключение, твърдението на служителя на Atofina, че е установил контакт по телефона със служителите на жалбоподателя, не било потвърдено. За сметка на това свидетелските показания на служителите на жалбоподателя, които твърдят, че не са получили обаждания, били потвърдени както от мълчанието на другите членове на картела по този въпрос, така и от въпросителните, съдържащи се в представените от Atofina бележки от срещата. Съдържащата се в тези бележки информация относно цените на жалбоподателя можело да произтича от други източници. Следователно съвкупността от тези обстоятелства говорела за липсата на участие на жалбоподателя в разглежданите срещи.

–       По контактите, установени по времето около сесиите на CEFIC

55      Жалбоподателят твърди, че Комисията е приела неправилно, че е участвал в шест срещи на картела, провели се по времето около сесиите на CEFIC между май 1997 г. и ноември 1999 г. Той посочва, че неговите служители са участвали в разглежданите сесии на CEFIC. Всеки един от тези служители обаче е свидетелствал, че не е участвал в дейностите на картела, осъществени по времето около тези сесии. Комисията обаче отхвърлила свидетелските показания на служителите на жалбоподателя, без да се обоснове.

56      Самото присъствие на среща на картела не доказвало участие в картела. По-специално дадено предприятие можело да установи, че не е участвало в дейностите на картела, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните.

57      В това отношение относно срещите в Севиля през май 1997 г. служителят на жалбоподателя, който е участвал в тях, уведомил Комисията, че изрично е заявил, от една страна, че неговото предприятие било „в процес на разширяване в Германия“ и не било „заинтересовано“ от каквото и да е ограничаване на цените, и от друга страна, че то е отказало да ги договаря. Тези свидетелски показания били потвърдени от обстоятелството, че при това изявление ръководителят на Degussa напуснал залата по време на една от тези срещи, затръшвайки вратата (съображение 162 от обжалваното решение). В резултат на това представителят на жалбоподателя не бил поканен на вечерята в ресторанта на следващия ден (съображение 163 от обжалваното решение).

58      Според свидетелските показания на същия служител на жалбоподателя сесията на CEFIC през май 1998 г. в Évian-les-Bains довела до същия резултат. Малки производители, сред които и жалбоподателят, отказали да се присъединят към антиконкурентни споразумения, тъй като желаели да продължат да действат по конкурентен начин.

59      Служителите на жалбоподателя не участвали и в обсъждания на картела по време на другите четири срещи около сесиите на CEFIC (съображения 198—207, 254—258, 264 и 265, 273—275 от обжалваното решение). Тези срещи се провели в ресторанти, барове или в коридори на хотели. Трудно било някой да си представи многостранни обсъждания на картела на такива публични места. Следователно разговорите би трябвало да са се провели двустранно или след напускането на ресторанта на служителите на жалбоподателя.

60      Комисията не обсъждала обстоятелството, че жалбоподателят е отрекъл участието си в тези обсъждания. Тя посочила, че жалбоподателят не е установил, че неговите служители са се разграничили от антиконкурентните обсъждания (съображение 207 от обжалваното решение), като същевременно признала за една от срещите, че „не е немислимо […] различните обсъждания да са се осъществили по-скоро на двустранна основа“ (съображение 167 от обжалваното решение). Според жалбоподателя, тъй като разговорите са били двустранни, неговите служители не са знаели това и не са могли да се разграничат.

61      Относно вечерята, състояла се по времето около сесията на CEFIC в Брюксел на 26 ноември 1997 г., съгласно съображение 199 от обжалваното решение „Degussa, EKA, Solvay и Atofina са посочили, че [жалбоподателят и Kemira] действително са присъствали, че са били напълно в течение на неправомерния характер на описаните по-нататък обсъждания и че са участвали в тях“. EKA Chemicals обаче не споменавало абсолютно по никакъв начин жалбоподателя. Solvay съставило списък на участниците, в който не фигурирали служителите на жалбоподателя, като същевременно допълнило, че „вероятно всички други участници“ в сесията са били представлявани.

62      В информацията на Atofina и на Degussa само се посочвали присъстващите на вечерята лица, сред които и представителите на жалбоподателя, без да се твърди по някакъв начин участието им в антиконкурентните обсъждания.

63      Относно провелата се по времето около сесията на CEFIC през ноември 1999 г. среща (съображения 273—275 от обжалваното решение), Комисията не споменала, че тази среща се е провела на публично място, а именно в коридора на хотел, по повод на официална вечеря. Обсъжданията трябвало да бъдат двустранни и нямало достатъчно точни и непротиворечиви доказателства за участието на жалбоподателя в тях.

–       По срещата на 13 юли 1998 г. в Königswinter

64      Според жалбоподателя Комисията е посочила неправилно, че неговият генерален директор е участвал в среща със Solvay и Degussa в Königswinter през юли 1998 г. относно затварянето на производствен обект на Atochem (съображение 233 от обжалваното решение). Съответният служител отрекъл, че е участвал в тази среща и е представил таксиметрова разписка с неговото име, която доказвала, че той се е намирал в Барселона на този ден.

65      Комисията не опровергала това доказателство, а само предположила, че служителят на жалбоподателя можел едновременно да присъства на срещата в Königswinter и да е взел такси в Барселона по-късно същия ден. За други срещи Degussa е представило сметки от ресторант, на които се е виждал списъкът с участниците. За разглежданата среща обаче Комисията не получила повече доказателства от страна на Degussa или на Solvay. Solvay не потвърдило участието на жалбоподателя в тази среща.

66      Обстоятелството, че жалбоподателят не е участвал в обсъжданията относно затварянето на обект на Atochem било потвърдено от отсъствието му от последващите срещи, свързани с този въпрос. Комисията неправилно установила, че Solvay потвърдило участието на жалбоподателя в споразумението с Atochem (съображение 244 от обжалваното решение). Solvay не уточнявало обстоятелствата на това твърдяно участие, а Degussa изобщо не се позовавало на него. Възможно било Solvay да се е позовало по погрешка на правомерен договор за доставка, сключен между жалбоподателя и Atochem по времето на възникване на фактите.

67      В съображение 234 от обжалваното решение Комисията не посочвала, че жалбоподателят се е съгласил да възнагради Atochem. Несъстоятелността на изявлението на Solvay в този смисъл проличавала от последващите факти, по-специално от отсъствието на жалбоподателя от последващата среща през октомври 1998 г. между Solvay, Degussa и Atofina. От съображение 245 от обжалваното решение обаче било видно, че по време на тази среща Degussa и Solvay убедили Atochem да затвори обекта посредством възнаграждение от страна на Degussa и Solvay.

–       По срещата с Degussa на 28 септември 1998 г. в Брюксел

68      Жалбоподателят твърди, че Комисията е преценила погрешно информацията на Degussa за двустранната среща през септември 1998 г. Съгласно съображение 241 от обжалваното решение предмет на тази среща било уведомяването на жалбоподателя за резултатите от срещата, провела се същата сутрин. В действителност Degussa само посочило, че „предмет на срещата [било] общо обсъждане на развитието на европейския пазар на ВП, по-конкретно с оглед на високото равнище на достигнатите цени и на възможностите за запазване на такова равнище“. Degussa не споменавало изобщо каквото и да е споразумение относно цените или относно пазарните дялове, а отбелязвало, че обсъждането било „по общи въпроси“.

–       По срещите относно НПБ

69      Жалбоподателят посочва, че неговият служител си спомня да е участвал в две от четирите срещи относно НПБ, посочени в обжалваното решение (съображения 237 и 238, 259—263, 267—270 и 276—279 от обжалваното решение), а именно тези от началото на 1999 г. в Милано и от декември 1999 г. в Fribourg.

70      Целта на тези две срещи била да се обсъдят средствата, които промишлеността можела да използва, за да се преодолеят тревогите относно последиците за здравето на една от съставките на НПБ. Предвид тези тревоги жалбоподателят вече започнал да планира разработването на „алтернативен продукт“ — натриев перкарбонат (наричан по-нататък „НПК“). Жалко било, че по време на разглежданите срещи други производители са започнали неправомерни обсъждания. Жалбоподателят не бил заинтересован от тези обсъждания, тъй като вече взел решение да изостави постепенно НПБ в полза на НПК. Следователно неговият представител не е взел участие в незаконни обсъждания. Това обяснение било подкрепено от Degussa, което потвърдило, че разглежданите срещи се провели „случайно“ в рамките на правомерни обсъждания.

71      Относно другите две срещи, свързани с НПБ, съответно тази през септември 1998 г. в Лион и тази през лятото на 1999 г. в Базел, твърдяното участие на жалбоподателя произтичало само от непотвърдената информация на Solvay. Комисията не взела предвид свидетелските показания на съответния служител на жалбоподателя, който не си спомнял да е участвал в посочените срещи.

–       Доводи, изложени в рамките на писмената реплика

72      В писмената реплика жалбоподателят изтъква обстоятелството, че Комисията е нарушила принципа на презумпцията за невиновност, доколкото тя не е разполагала с точни и непротиворечиви доказателства за участието му в дейности, съставляващи картел.

73      На първо място, Комисията не взела предвид доказателствата, обосноваващи тезата на жалбоподателя, и изопачила други, за да обоснове своя извод. Според жалбоподателя Комисията не взела предвид обстоятелството, че най-добрите доказателства били преките свидетелски показания на неговите служители, приложила необосновани презумпции в негова вреда, изопачила доказателства, които били в негова полза, приравнила участието му в сесиите на CEFIC, които са законни, на дейности, съставляващи картел и „преувеличила“ доказателствата в негов ущърб.

74      Комисията не разгледала обективно и цялостно доказателствата. Тя не взела предвид доказателствата, установяващи, че жалбоподателят агресивно започва разпределяне на пазара, че конкурентите губели пазарни дялове в полза на жалбоподателя и се оплаквали от това, и че са били прекратени два опита за провеждането на срещи на картела, когато жалбоподателят отказал да участва в тях. Тя не поискала да получи допълнителни доказателства относно неподкрепените твърдения срещу жалбоподателя.

75      На второ място, жалбоподателят критикува факта, че Комисията не е използвала кръстосан разпит, за да провери истинността на свидетелските показания на неговите служители. Жалбоподателят бил единственото предприятие, което е представило свидетели по време на изслушването пред Комисията. Нито едно от трите дружества, които са свидетелствали срещу жалбоподателя, не представило свидетели по време на изслушването. Много приведени от Degussa и Solvay доказателства произхождали основно от анонимни източници. Комисията заобиколила изявленията на служителите на жалбоподателя с мотива, че те не били направени под клетва.

76      На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията представила неточно получените вследствие на изслушването доказателства.

77      По време на изслушването служителят по изслушването уточнил, че някои от доказателствата, на които се основава Комисията, по-конкретно представените от Solvay твърдения от анонимни източници относно телефонните обаждания на жалбоподателя, не били достоверни. След изслушването обаче Комисията не получила допълнителни доказателства.

78      По-конкретно относно срещите в Севиля през май 1997 г. Комисията посочила неправилно в писмената защита, че след изслушването е получила от други предприятия потвърждение на някои фактически аспекти и е дала възможност на жалбоподателя да вземе становище. Не били представени други доказателства относно тези срещи след изслушването.

79      Обратно на твърдяното от Комисията, изпратените на жалбоподателя допълнителни доказателства нямали никаква връзка с твърдените телефонни обаждания от Solvay. В рамките на приноса им след изслушването Solvay и Degussa описали само съдържанието на изложението на възраженията по определени конкретни въпроси (що се отнася до Degussa — срещата във Франкфурт на Майн през ноември 1997 г., а що се отнася до Solvay — срещата в Königswinter през юли 1998 г.) и потвърдили участието на техните служители. Нито едно от тези дружества не споменало първоначално участието на жалбоподателя в тези срещи. Самата Комисия признала, че отговорът на Solvay бил „непряк“ и че Degussa не посочвало „изрично“ жалбоподателя.

80      На четвърто място, Комисията изложила противоречиви твърдения. По отношение на Kemira тя приела, че не било неразумно да се предположи, че различни обсъждания по времето около сесиите на CEFIC са били проведени по-скоро на двустранна основа (съображение 167 от обжалваното решение). Относно жалбоподателя обаче Комисията неправилно твърдяла, че било невъзможно неговите представители да са участвали в същите срещи, без да бъдат в течение на тайното договаряне.

81      На пето място, Комисията изопачила някои оневиняващи доказателства. Първо, ставало въпрос за сведенията, че жалбоподателят бил част от групата на „лошите ученици“, тъй като искал да увеличи общия капацитет в Европа в ущърб на цените. Комисията неправилно отхвърлила това доказателство, като в писмената защита само твърдяла, че то свидетелствало за опит на жалбоподателя да използва картела в своя изгода.

82      Второ, относно срещите в Севиля, провели се по времето около сесиите на CEFIC, служителят на жалбоподателя посочил, че отказва да участва в каквото и да е обсъждане на картел и че в резултат на това представителите на Solvay и Degussa напуснали залата на срещата. Отказвайки да приеме тези свидетелски показания, Комисията се опряла на собственото си неоснователно тълкуване на причините, поради които Solvay и Degussa напуснали залата на срещата, а именно, че малките производители, включително жалбоподателят, били недоволни от предложенията, вероятно поради пазарния дял, който им е предоставен. Не съществувало никакво доказателство в подкрепа на тази теза на Комисията. За сметка на това според жалбоподателя бързото приключване на срещите в Севиля, свързано с факта, че конкурентите се оплаквали от намаляването на неговите цени и увеличаването на пазарния му дял, доказвало, че той е уведомил конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните.

83      На шесто място, Комисията изопачила някои писмени доказателства.

84      Първо, относно печата в паспорта на служителя на жалбоподателя, който посочва влизането му на територията на Съединените щати на 10 февруари 1996 г., Комисията неправилно твърдяла, че той не доказвал задължително, че въпросният служител не можел да се намира в Париж два дни по-късно. Според жалбоподателя обаче не е възможно въпросният служител да е излетял за Съединените щати на 10 февруари, да е престоял там 24 часа, да е взел трансатлантически нощен полет за връщане, да е отишъл направо на среща на картела на 12 февруари и след това да се е върнал в Съединените щати. Според жалбоподателя, ако това било така, в неговия паспорт щяло да има и друг печат. Ето защо служителят на Atofina неправилно твърдял, че представителят на жалбоподателя бил в Париж на 12 февруари 1996 г. Ако се добави обстоятелството, че по различни поводи Atofina било единственото, което твърдяло, че жалбоподателят е участвал в срещи на картела и че някои от тези сведения съдържат въпросителни, това поставяло под въпрос достоверността на информацията на Atofina.

85      Второ, що се отнася до издадената в Барселона на 13 юли 1998 г. таксиметрова разписка, съдържаща името на служителя на жалбоподателя, за който се твърди, че е участвал в срещата в Königswinter същия ден, Комисията поставила под съмнение това доказателство, без никакво основание, като посочила, че тази разписка е можело да бъде съставена през друг момент от деня (съображение 236 от обжалваното решение). Презумпцията за невиновност обаче трябвало да има предимство пред такава теория.

86      Трето, представените от Atofina бележки от събранията, които съдържат въпросителни в колонката, отнасяща се до цените на жалбоподателя, отразявали обстоятелството, че Atofina нямало никаква информация за цените на жалбоподателя, тъй като той не присъствал на срещата. Комисията обаче твърдяла неправилно в писмената защита, че тези въпросителни отразявали съблюдаваната от служителя на Atofina „предпазливост“. Комисията не разгледала другото предложено от жалбоподателя обяснение, че разглежданата информация „би могла да произхожда отвсякъде“. Така относно тази среща Комисията изопачила ясните свидетелски показания на служителите на жалбоподателя, подкрепени от писмени доказателства.

87      Четвърто, Комисията посочила, че жалбоподателят се споменавал няколко пъти в бележки на служителя на Atofina от срещата в Дюселдорф през октомври 1998 г. Според жалбоподателя въпросните бележки не са ясни, а от последващите обяснения на Atofina е видно, че то се позовава на последваща среща, която би трябвало да се е провела на 9 ноември, по време на която трябвало да бъде приет „окончателен модел“, и че то споменава „коментар относно начина, по който да се накара [жалбоподателят] да приеме неговия пазарен дял, оказвайки натиск чрез Solvay“. През октомври 1998 г. жалбоподателят пак отказал да участва в дейностите на картела. Без обаче да анализира съдържанието на бележките, Комисията се е основала неправилно само върху факта, че в тях се споменавало името на жалбоподателя.

88      На седмо място, Комисията „разкрасила“ доказателствата, като добавила несъществуващи подробности или преувеличила установените факти.

89      Първо, относно оспорената от жалбоподателя двустранна среща с Degussa през септември 1998 г. в Брюксел Комисията посочила, че тя се състояла като „debriefing“ [отчет] от срещата, провела се сутринта (съображение 241 от обжалваното решение). В информацията на Degussa обаче не се е споменавало за съществуването на такъв „debriefing“ и не се е посочвало никакво обсъждане относно НПБ или относно замразяването на пазарните дялове за ВП. Що се отнася до ВП, Degussa изрично посочило, че обсъжданията останали „общи“. Изводите на Комисията били неоснователни.

90      Второ, относно срещите в Севиля, обратно на твърдяното от Комисията, жалбоподателят действително се е разграничил от антиконкурентните обсъждания, като е отказал да участва в дейности, съставляващи картел, което довело до „внезапното напускане“ на представителите на Degussa и Solvay, и така до прекратяването на тази поредица от срещи. Atofina заявило, че споменатите срещи са били прекратени с напускането на представителите на Degussa и Solvay. В това отношение Комисията изопачила доказателствата по преписката.

91      Трето, що се отнася до тезата на Комисията, че Atofina е подкрепило твърденията на Solvay относно телефонните обаждания, информацията на Solvay и тази на Atofina явно се отнасяли до различни срещи. Следователно между тях не било възможно никакво съпоставяне относно участниците или периодите на тези срещи.

92      На осмо място, жалбоподателят твърди, че тъй като Solvay и Atofina са представили едновременно техните искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, те били „обсебени от надпреварата“ за представяне на доказателства, които в значителна степен допълват тези, с които Комисията вече разполага, което поставяло под въпрос достоверността на техните изявления.

93      Предприятията, които подали искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не могли да проверят спомените на техните служители, нито да представят ясни и точни доказателства. Например, Комисията посочвала в съображение 236 от обжалваното решение, че Solvay „доброволно е потвърдило“ срещата в Köningswinter през юли 1998 г. в отговора си на изложението на възраженията, докато в писмената защита тя допълнила в скоби: „трябва да се провери дали е било действително доброволно или по искане на Комисията“. Освен това, що се отнася до срещата в Дюселдорф през октомври 1998 г., Degussa „продължило да разпитва“ служителите си по искане на Комисията относно участниците.

94      Накрая, жалбоподателят посочва, че никога не е бил признат за виновен за осъществяването на антиконкурентни дейности. Неговите служители дали свидетелски показания по време на изслушването и представили декларации, които опровергават направените в изложението на възраженията твърдения. Именно повторно извършилите нарушение предприятия искали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и в тяхната „надпревара“ за тази цел те изложили неподкрепени и често произхождащи от анонимни източници неясни твърдения в писма на техните адвокати или в загадъчни ръкописни бележки, „пълни с въпросителни“. Комисията не дала никакво обяснение, което да може да даде предимство на тези доказателства спрямо ясните и безспорни доказателства, представени от жалбоподателя.

95      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

96      Съгласно член 81, параграф 1 ЕО се забраняват като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

97      За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 256 и Решение от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 199).

98      Може да се приеме, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, щом като е налице съгласуване на волеизявленията по самия принцип за ограничаване на конкуренцията, макар конкретните елементи на предвижданото ограничение все още да са предмет на преговори (вж. в този смисъл Решение по дело HFB Holding и др./Комисия, точка 97 по-горе, точки 151—157 и 206).

99      Понятието за съгласувана практика обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 115 и Решение по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точка 158).

100    В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или непряк контакт между икономическите оператори, който е в състояние да повлияе на пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което е решено да се възприеме или което се възнамерява да се възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат ограничаването на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 99 по-горе, точки 116 и 117).

101    Съобщаването на сведения на своите конкуренти с цел да се подготви антиконкурентно споразумение, е достатъчно, за да се докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО (Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Tréfilunion/Комисия, T‑148/89, Recueil, стр. II‑1063, точка 82 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 178).

102    Съгласно постоянната съдебна практика понятията за споразумение и за съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своята интензивност и проявни форми (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 99 по-горе, точки 131 и 132, и Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 97 по-горе, точка 190).

103    В рамките на комплексно нарушение, в което в продължение на няколко години са участвали няколко производители с цел общо регулиране на пазара, не може да се изисква от Комисията да квалифицира точно нарушението като споразумение или като съгласувана практика, щом като при всяко положение и двете форми на нарушение са посочени в член 81 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 99 по-горе, точки 111—114 и Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 696).

104    Двойната квалификация на нарушението като споразумение „и/или“ като съгласувана практика трябва да се разбира като обозначаваща цяла съвкупност от фактически обстоятелства, някои от които са квалифицирани като споразумение, а други като съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, който не предвижда специфична квалификация за този вид комплексно нарушение (Решение по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 97 по-горе, точка 264 и Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 97 по-горе, точка 187).

105    Що се отнася до доказването на нарушението, следва да се напомни, че Комисията трябва да посочи доказателства, годни да установят съществуването на елементите от състава на нарушението по член 81, параграф 1 ЕО (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58).

106    Тя трябва да посочи точни и непротиворечиви доказателства в това отношение (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 43 и цитираната съдебна практика).

107    Не е задължително обаче всяко от представените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговаря на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 180 и цитираната съдебна практика).

108    Посочените от Комисията в решението улики за доказване на съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от дадено предприятие трябва да бъдат преценявани не поотделно, а в тяхната съвкупност (вж. Решение по дело BPB/Комисия, точка 101 по-горе, точка 185 и цитираната съдебна практика).

109    Следва също да се вземе предвид обстоятелството, че антиконкурентните дейности се развиват скрито и следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57).

110    Що се отнася до обхвата на съдебния контрол, съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран с жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, Общият съд трябва като общо правило да упражни пълен контрол по въпроса дали условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО са изпълнени (вж. Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г. по дело Bayer/Комисия, T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 62 и цитираната съдебна практика).

111    Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение в съответствие с принципа на презумпцията за невиновност, който като общ принцип на правото на Съюза се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (Решение по дело Hüls/Комисия, точка 99 по-горе, точки 149 и 150).

112    В светлината на тези съображения следва да се провери дали в настоящия случай Комисията е установила надлежно, че жалбоподателят е участвал в разглежданото нарушение.

–       Предварителни бележки

113    Жалбоподателят излага няколко общи критики относно събирането на доказателства в настоящия случай, като посочва, първо, намалената доказателствена стойност на доказателствата, представени от подалите искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер предприятия, второ, използването на непотвърдена информация, произтичаща от един-единствен източник, трето, липсата на опровергаване на дадените от неговите служители свидетелски показания за противното, и четвърто, непредприемането на действия по предложенията, направени от служителя по изслушването по време на изслушването.

114    Макар тези критики да не се различават в голяма степен от оплакванията, насочени срещу изтъкнатите от Комисията в обжалваното решение фактически доказателства, при все това те се нуждаят от някои предварителни бележки.

115    На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно стойността на доказателствата, представени в рамките на искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, следва да се напомни, че самият факт, че информацията е предоставена от предприятие, което е подало искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не поставя под въпрос нейната доказателствена стойност.

116    Всъщност съгласно постоянната съдебна практика нито една разпоредба и нито един общ принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия (Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 103 по-горе, точка 512). Направените в рамките на Известието относно сътрудничеството изявления не биха могли само поради това обстоятелство да се считат за лишени от доказателствена стойност (Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано в Сборника, точки 57 и 58).

117    Разбираемо е определено недоверие по отношение на доброволните показания на главните участници в неправомерен картел, щом като тези участници биха могли да намалят до минимум значението на своя принос за нарушението и да увеличат максимално това на другите участници. При все това предвид логиката, присъща на предвидената в Известието относно сътрудничеството процедура, фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието относно сътрудничеството, така че размерът на глобата му да бъде намален, не означава непременно, че то е било склонно да представи неверни доказателства по отношение на другите участници в разглеждания картел. Всъщност всеки опит за подвеждане на Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество на предприятието и по такъв начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството (Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 70 и Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 116 по-горе, точка 58).

118    По-конкретно следва да се приеме, че обстоятелството, че дадено лице признава, че е извършило нарушение и така потвърждава съществуването на факти, които надхвърлят тези, чието съществуване може да бъде изведено пряко от въпросните документи, означава a priori — при липсата на особени обстоятелства, показващи противното — че това лице е взело решение да каже истината. Така изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 107 по-горе, точки 211 и 212, Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02 и T‑126/02, T‑128/02 и T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 166 и Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 116 по-горе, точка 59).

119    При все това направените от обвинените предприятия изявления в рамките на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер трябва да се преценяват внимателно и по принцип не могат да бъдат приети, без да бъдат подкрепени с доказателства.

120    Всъщност според постоянната съдебна практика изявлението на обвинено в участие в картел предприятие, точността на което е оспорена от редица други обвинени предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за съществуването на извършено от последните нарушение, без да е подкрепено с други доказателства (Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 107 по-горе, точка 219, Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стp. II‑4407, точка 285, Решение на Общия съд по дело Bolloré и др./Комисия, точка 118 по-горе, точка 167 и Решение на Общия съд по дело Lafarge/Комисия, точка 116 по-горе, точка 293, вж. също в този смисъл и Решение на Общия съд по дело Enso-Gutzeit/Комисия, точка 32 по-горе, точка 91).

121    За да се разгледа доказателствена стойност на изявленията на предприятията, подали искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, Общият съд взема предвид по-специално, от една страна, значението на непротиворечивите улики, подкрепящи релевантността на тези изявления, и от друга страна, липсата на улики, че те биха били склонни да намалят до минимум значението на техния принос за нарушението и да увеличат максимално това на другите предприятия (вж. в този смисъл Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 117 по-горе, точка 70 и Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 116 по-горе, точки 62 и 295).

122    На второ място, що се отнася до упрека на жалбоподателя, изведен от факта, че по отношение на някои фактически обстоятелства Комисията се е основала само на едно доказателство, следва да се напомни, че няма принцип на правото на Съюза, който да не допуска Комисията да се основе само на едно писмено доказателство, за да заключи, че съществува нарушение, ако доказателствената му стойност не поражда съмнение и доколкото само по себе си разглежданото доказателство установява по сигурен начин съществуването на въпросното нарушение (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T–32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стp. II‑491, точка 1838).

123    Безспорно с оглед на посочената в точка 120 по-горе съдебна практика тази хипотеза не се прилага по общо правило за обикновените изявления на обвинено предприятие, които —доколкото са оспорени от други засегнати предприятия — трябва да бъдат подкрепени от допълнителни и самостоятелни доказателства.

124    При все това посоченият извод може да бъде смекчен, в случай че изявлението на предприятието, което сътрудничи, е особено надеждно, тъй като при тези обстоятелства необходимостта доказателствата да бъдат подкрепени е по-малка както от гледна точка на точността, така и от гледна точка на интензивността.

125    Всъщност в хипотезата, при която съвкупност от непротиворечиви улики позволява да се потвърди съществуването и някои специфични аспекти на тайното договаряне, посочено в направеното в рамките на сътрудничеството изявление, последното би могло да бъде достатъчно само по себе си, за да се докажат други аспекти на спорното решение (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 107 по-горе, точки 220 и 334). При това положение Комисията може да се основе изключително на това изявление, при условие че истинността на твърдяното не поражда съмнение и сведенията нямат неясен характер.

126    Освен това, макар изявлението на дадено предприятие да не е потвърдено, що се отнася до твърдените в него специфични факти, то може да има определена доказателствена стойност за потвърждаването на факта на съществуване на нарушението в рамките на приета от Комисията съвкупност от непротиворечиви улики. Всъщност, доколкото даден документ съдържа специфична информация, която отговаря на съдържащата се в други документи, следва да се приеме, че тези доказателства могат взаимно да засилят ефекта си (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 107 по-горе, точка 275).

127    Освен това Комисията трябва да може да изведе от периодите, в които доказателствата са относително многобройни, заключения относно други периоди, в които разстоянието между отделните доказателства може да бъде по-голямо. Така е необходимо действително надеждно обяснение, за да се убеди дадена юрисдикция, че през определен етап на поредица от срещи са се случили напълно различни неща от случилите се при предходните и последващите срещи, при положение че тези срещи събират същия кръг участници, провеждат се в рамките на еднакви външни обстоятелства и имат безспорно една и съща цел (заключение на съдия M. Vesterdorf, изпълняващ функцията на генерален адвокат по делото, по което е постановено Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, Recueil, стр. II‑867, II‑885, общо заключение към решенията по делата, известни като „полипропилен“, Recueil, стр. II-954).

128    На трето място, жалбоподателят твърди, че в рамките на преценката на доказателствата Комисията не е изслушала неговите служители и не е взела предвид техните свидетелски показания.

129    Жалбоподателят твърди по-специално, че установяването на нарушението почива в голяма степен на изявленията на Solvay и на тези на служителя на Atofina, които свидетелстват, че с някои от неговите служители, макар отсъстващи от определен брой срещи, е установен контакт или са информирани по телефона. Жалбоподателят посочва, че тези от неговите служители, които са споменати в тези изявления, са подали в Комисията декларации за противното, които не са били взети предвид.

130    В това отношение следва да се отбележи, че е установено, че Комисията е разполагала с писмените декларации на съответните служители на жалбоподателя и че същите са присъствали по време на изслушването.

131    При това положение въпросът дали посочените декларации надлежно са взети предвид в обжалваното решение не се различава от преценката на оплакванията на жалбоподателя, насочени срещу разглежданите конкретни фактически обстоятелства.

132    При все това следва да се посочи на този етап, че жалбоподателят неправилно твърди, че доколкото разглежданите декларации са били дадени под клетва, те имат висока доказателствена стойност и че поради това Комисията била длъжна да докаже, че неговите свидетели са „нарушили клетвата“.

133    Всъщност, макар свидетелски показания, дадени под клетва пред една юрисдикция или евентуално в рамките на разследване пред прокурор, да могат да имат висока доказателствена стойност предвид отрицателните последици, които могат да произтекат в наказателноправно отношение за лицето, което е излъгало в рамките на разследване — което прави тези показания по-надеждни от обикновено изявление (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 107 по-горе, точка 312) — тези съображения не са приложими в настоящия случай, тъй като става въпрос за писмени декларации на служителите на жалбоподателя, представени на Комисията в хода на административното производство, както и за техните свидетелски показания, дадени по време на изслушването пред Комисията.

134    Освен това жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията била длъжна да съпостави свидетелските показания, които го обвиняват в извършване на нарушение, дадени от Atofina и от Solvay, със свидетелските показания за противното на неговите собствени служители в рамките на кръстосан разпит по време на изслушването.

135    В това отношение следва да се напомни, че по време на административното производство Комисията няма възможност да наложи изслушване на лицата като свидетели под клетва.

136    Съгласно член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) Комисията може да снеме обяснения от всички физически или юридически лица, които се съгласят да им бъдат снети обяснения с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването. Освен това съгласно съображение 3 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), преди да снеме устни показания от физически или юридически лица, които са съгласни да бъдат изслушани, Комисията следва да информира тези лица за правното основание за събеседването и за неговия доброволен характер.

137    Освен това Комисията е длъжна да изслуша физическите или юридическите лица, които обосновават достатъчен интерес, само доколкото тези лица искат действително да бъдат изслушани. Следователно тя разполага с разумна свобода на преценка, за да вземе решение относно интереса, който е възможно да представлява изслушването на лица, чиито свидетелски показания могат да са от значение за разследването по преписката. Всъщност гарантирането на правото на защита не изисква Комисията да пристъпи към изслушване на посочените от заинтересованите лица свидетели, когато счита, че разследването по преписката е било достатъчно (вж. в този смисъл Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 97 по-горе, точки 382 и 383 и цитираната съдебна практика).

138    Разбира се, член 6, параграф 3, буква г) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., предвижда, че „[в]сяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност […] право[то] […] да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия както на свидетелите на обвинението“. Освен това, макар Комисията да не е съд по смисъла на тази разпоредба и налаганите от Комисията глоби да нямат наказателноправен характер, остава обстоятелството, че в хода на административното производство Комисията е длъжна да спазва общите принципи на правото на Съюза.

139    При все това съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията не предвиждат задължение за Комисията да призовава свидетели на защитата, чиито показания са поискани, не противоречи на посочените принципи. Всъщност следва да се отбележи, че макар да може да изслушва физически или юридически лица, когато счита за необходимо, Комисията няма правото и да призовава свидетели на обвинението, без да е получила тяхното съгласие (Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 97 по-горе, точки 389—392 и Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 118 по-горе, точки 86 и 87). Тъй като производството пред Комисията има само административен характер, последната не може да предостави на засегнатото предприятие възможността да разпита конкретен свидетел и да анализира неговите показания на етапа на разследването (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 109 по-горе, точка 200). Достатъчно е използваните от Комисията изявления да са приложени в преписката, изпратена на жалбоподателя, който може да ги оспори пред съдилищата на Съюза (Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 116 по-горе, точки 147—149).

140    С оглед на тези съображения жалбоподателят не може да се позовава на нарушение на правото му да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението.

141    Във всеки случай нищо не е пречило на жалбоподателя да поиска призоваването и разпита на свидетели на обвинението пред Общия съд, като подаде искане за събиране на доказателства в този смисъл. Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателят не е подал такова искане. Освен това Общият съд би приел въпросното призоваване на свидетели за необходимо само ако след осъщественото по-долу разглеждане се окаже, че съдържащите се в преписката доказателства и дадените в хода на устната фаза на производството обяснения не са достатъчни, за да се произнесе по спора.

142    На четвърто и последно място, жалбоподателят твърди, че по време на изслушването служителят по изслушването е признал, че изтъкнатите по отношение на жалбоподателя доказателства са недостатъчни, като е предложил състезателно разследване по представеното от жалбоподателя ново доказателство за противното, по което предложение Комисията не е предприела действия.

143    В това отношение следва да се посочи, че докладът на служителя по изслушването представлява чисто вътрешен документ на Комисията, който няма за цел да допълни или поправи доводите на предприятията и който следователно не съдържа каквото и да било решение, което да бъде взето предвид от съдилищата на Съюза при упражняването на съдебен контрол (вж. Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑161/05, Сборник, стp. II‑3555, точка 176 и цитираната съдебна практика).

144    Тези съображения се прилагат по аргумент на по-силното основание към направените по време на изслушването от служителя по изслушването коментари като тези, на които жалбоподателят се позовава в настоящия случай. Във всеки случай в окончателния си доклад от 20 април 2006 г., приложен към писмената защита, служителят по изслушването твърди, че свързаните с правото на справедлив съдебен процес и правото на защита правила са спазени в рамките на разглежданото административно производство.

145    В светлината на всички тези съображения, изразените от жалбоподателя упреци по отношение на събирането на доказателства от Комисията и провеждането на изслушването са отчасти неоснователни и отчасти не се различават от оплакванията, насочени срещу разгледаните по-нататък фактически доказателства за нарушението.

–       По доказателствата за участието на жалбоподателя в нарушението

146    Що се отнася до главните характеристики на нарушението, Комисията установява, че от 31 януари 1994 г. конкурентите са обменяли и обсъждали поверителна информация за обема на производството и неговото възможно намаляване, като целят да възпрепятстват въвеждането на пазара на нов капацитет. Те обсъждали също разпределянето на клиенти и на пазарни дялове, както и продажните цени. Въвели система за надзор, с която редовно обменяли поверителна информация относно пазара, дружествата, продажния обем и продажните цени. Освен това конкурентите поели задължения за намаляване на капацитета и редовно анализирали развитието на пазарните дялове по време на многостранните срещи (съображения 100, 351—354 от обжалваното решение).

147    Голяма част от многостранните срещи са се провели по времето около полугодишните сесии на CEFIC, което е законно сдружение на съответната промишленост.

148    През август 1997 г. в Брюксел, както и по време на следващите три срещи през февруари, април и септември 1998 г. участниците в този обмен на информация се споразумели за съгласувано увеличаване на цените на ВП (съображения 171 и 172 от обжалваното решение). Що се отнася до НПБ, по време на първите обсъждания по този въпрос били обменени чувствителни данни относно пазара с цел да се сключи антиконкурентно споразумение и „бил подготвен теренът“ за формално споразумение поне от 15 май 1998 г. (съображения 100, 214 и 229 от обжалваното решение). Последната многостранна среща в рамките на това тайно договаряне се е провела на 18 май 2000 г., но споразумението относно поддържането на равнището на цените на ВП продължило действието си до края на 2000 г. (съображения 281 и 282, 355—360 от обжалваното решение).

149    Относно участието на жалбоподателя в нарушението Комисията установява, че той принадлежи към „твърдото ядро“ на участниците в картела (съображение 99 от обжалваното решение). Комисията е забелязала наличието на улики за тайни контакти, в които участва жалбоподателят, от 1991 г. (съображение 106 от обжалваното решение). По-конкретно според информацията на Atofina представените от последното бележки от срещите през юли, октомври и ноември 1995 г. съдържали данни на жалбоподателя и се позовавали на представянето на позицията на жалбоподателя (съображения 120, 127, 128, 129, 133 и 136 от обжалваното решение). Освен това според информацията на Degussa по време на двустранна среща през втората половина на 1996 г. или през първата половина на 1997 г. жалбоподателят „приел основната идея за съгласувано увеличаване на равнището на цените“ (съображение 151 от обжалваното решение).

150    Както е видно от преписката, жалбоподателят оспорва тази информация относно началния период на картела и поради липсата на потвърждаване не е приета спрямо него.

151    В резултат на това в обжалваното решение Комисията е намалила значително продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението в сравнение с тази, която е била посочена в изложението на възраженията. Относно началото на участието на жалбоподателя в нарушението Комисията приема, че разполага с доказателства, установяващи участието му в срещата на картела на 29 май 1997 г. и че по отношение на жалбоподателя тази дата трябва да бъде приета за определянето на продължителността на нарушението (съображение 352 от обжалваното решение). Относно края на участието на жалбоподателя в нарушението Комисията посочва, че е твърдо убедена в неговото участие в нарушението до 13 декември 1999 г. — датата на последната среща на картела, за която Комисията разполага с доказателство за участието на служители на жалбоподателя (съображение 365 от обжалваното решение).

152    Неправомерните контакти, приети по отношение на жалбоподателя в обжалваното решение, са следните:

–        три многостранни срещи, които са се провели на 28 или 29 май 1997 г. в Севиля по времето около сесията на CEFIC (съображения 156—167 от обжалваното решение) и за които жалбоподателят признава участието си в две от тях, но твърди, че се е противопоставил на незаконните обсъждания,

–        четири многостранни срещи, които са се провели съответно през август 1997 г. в Брюксел, на 18 септември 1997 г. в Париж, на 17 ноември 1997 г. във Франкфурт на Майн и на 21 ноември 1997 г. в Париж, на които жалбоподателят не е присъствал физически, но за които е бил уведомен по телефона от Atochem (съображения 171—197 от обжалваното решение), което жалбоподателят оспорва,

–        многостранни срещи, които са се провели на 26 и 27 ноември 1997 г. в Брюксел по времето около сесията на CEFIC (съображения 198—209 от обжалваното решение), като жалбоподателят признава участието си в посочената сесия, но твърди, че не е бил в течение на незаконните обсъждания,

–        двустранни срещи между Degussa, Kemira и Solvay между края на 1997 г. и началото на 1998 г., за резултата от които жалбоподателят е уведомен по телефона от Solvay (съображение 210 от обжалваното решение), което жалбоподателят оспорва,

–        многостранни срещи на 14май 1998 г. в Évian-les-Bains по времето около сесията на CEFIC (съображения 221—232 от обжалваното решение), като жалбоподателят признава участието си в сесията на CEFIC, но твърди, че не е бил в течение на незаконните обсъждания,

–        среща между Degussa, Solvay и жалбоподателя на 13 юли 1998 г. в Königswinter относно затварянето на завод за НПБ на Atochem (съображения 233—236 от обжалваното решение), във връзка с която жалбоподателят оспорва участието си,

–        среща на „високо равнище“ между Degussa и Solvay относно ВП и НПБ на 28 септември 1998 г. в Брюксел, след която Degussa се е срещнало с жалбоподателя, за да го уведоми за резултата (съображения 239—242 от обжалваното решение), като жалбоподателят не отрича, че се е срещнал с Degussa, но твърди, че съдържанието на този контакт е било законно,

–        многостранна среща относно ВП на 12 октомври 1998 г. в Дюселдорф, в която жалбоподателят не е участвал, но според Atofina с него е установен контакт по телефона във връзка с нея (съображения 247—253 от обжалваното решение), което жалбоподателят оспорва,

–        многостранни срещи и двустранни контакти, осъществени по времето около сесиите на CEFIC на 25 и 26 ноември 1998 г. в Брюксел (съображения 254—258 от обжалваното решение), на 30 април 1999 г. в Ещорил (Португалия) (съображения 264 и 265 от обжалваното решение) и на 16 ноември 1999 г. в Брюксел (съображения 273—275 от обжалваното решение), като жалбоподателят признава участието си в посочените сесии на CEFIC, но твърди, че не е бил в течение на незаконните обсъждания,

–        четири многостранни срещи изключително относно НПБ, които са се провели съответно на 16 септември 1998 г. в Лион (съображения 237 и 238 от обжалваното решение), в началото на 1999 г. в Милано (съображения 259—263 от обжалваното решение), през лятото на 1999 г. в Базел (съображения 267—270 от обжалваното решение) и на 13 декември 1999 г. във Fribourg (съображения 276—279 от обжалваното решение), като жалбоподателят оспорва участието си в срещите в Лион и Базел и същевременно признава, че е присъствал на другите две срещи, посочвайки, че техният предмет е бил напълно законен, а именно избора на поведение, което следва да се приеме по отношение на движението „антибор“, и че макар обсъжданията да са се „отклонили“ и към „неподходящи“ въпроси, той не им е обърнал „много внимание“ предвид решението си да премине от НПБ на НПК поради причини, свързани с околната среда.

153    От тези съображения следва, че с изключение на двете срещи относно НПБ в началото на 1999 г. в Милано и на 13 декември 1999 г. във Fribourg жалбоподателят оспорва участието си в тайни контакти във връзка с другите посочени в обжалваното решение обстоятелства.

–       По многостранните срещи на 28 или 29 май 1997 г. в Севиля

154    Що се отнася до трите срещи, провели се в Севиля, страните не спорят, че жалбоподателят е бил представляван на първите две срещи относно съответно ВП (като участниците в първата среща са Atochem, Degussa, Solvay, Kemira и жалбоподателят) и НПБ (като участниците във втората среща са Caffaro и същите участници като тези в първата среща). За сметка на това жалбоподателят не е участвал във вечерята в ресторанта на следващия ден (съображения 156, 162 и 163 от обжалваното решение).

155    За двете срещи, на които той е присъствал, жалбоподателят не оспорва съдържанието на обсъжданията, които, от една страна, са довели до обмен на информация за развитието на пазара, и от друга страна, са се отнасяли до предложения за цялостно увеличаване на цените и до споразумение относно подялбата на пазара на ВП (съображения 157—161 от обжалваното решение), както и до паралелни опити относно НПБ (съображение 162 от обжалваното решение).

156    Комисията установява, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, че „поради липсата на доверие и противопоставянето на няколко малки европейски производителя, никакво окончателно споразумение не [било] постигнато на този ден“ (съображение 164 от обжалваното решение). По-конкретно опитите за обсъждания относно НПБ са приключили според изявленията на Atofina „със силен гняв на ръководителя на Degussa […], който при съпротивата на малките производители, които [отказали] да приемат гледните точки на Solvay и Degussa, [напуснал] залата, затръшвайки вратата“ (съображение 162 от обжалваното решение).

157    Относно тези обстоятелства обаче жалбоподателят твърди, че като малък производител той в действителност се е противопоставил на неправомерното поведение, което се доказвало от неговото отсъствие на вечерята, организирана в ресторанта на следващия ден.

158    По-специално жалбоподателят се основава на приложеното към жалбата изявление на своя заместник генерален директор към момента на настъпване на фактите, от което следва според него, че относно срещата за ВП неговият представител е обърнал внимание на Degussa и Solvay, че той е „в процес на разширяване в Германия“ и не е „заинтересован“ от каквото и да е ограничаване на цените. Така той отказал да ги обсъжда, което довело до бързото напускане на ръководителя на Degussa.

159    В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, след като дадено предприятие е участвало, дори без да е имало активна роля, в среща, по време на която е обсъждано неправомерно съгласуване, то се счита за участвало в посоченото съгласуване, освен ако не докаже, че се е разграничило ясно от него или че е уведомило другите участници, че иска да участва във въпросната среща с намерения, различни от техните (вж. Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 122 по-горе, точка 3199 и цитираната съдебна практика).

160    Тъй като жалбоподателят е признал, че е присъствал на разглежданите незаконни обсъждания, следователно той е трябвало да докаже, че участието му е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения.

161    Следва да се отбележи обаче, че противопоставянето на жалбоподателя на направените от Degussa специфични предложения, дори да се приеме за установено, при условията на настоящия случай не е достатъчно, за да се докаже, че той е уведомил конкурентите си, че участва в разглежданите срещи с намерения, различни от техните.

162    Всъщност, що се отнася по-конкретно до доводите на жалбоподателя относно описаните в съображения 156—162 от обжалваното решение срещи, Комисията посочва, че „макар Solvay и Degussa да са напуснали залата на срещата, то не е заради отказа на малките производители да се споразумеят за самото увеличаване на цените, а по-скоро тъй като последните били явно недоволни от предложението, твърде вероятно поради пазарния дял, който им е предоставен“, че „нищо не посочва[ло], че [жалбоподателят] действително е отхвърлил самата идея за споразумение с конкурентите или че се е разграничил по отношение на самото предложено споразумение“ и че освен това по време на разглежданата среща била обменена поверителна информация (съображение 166 от обжалваното решение).

163    Следва да се отбележи, от една страна, че тази теза на Комисията е в съответствие с развитието на картела, от което е видно, че след срещите в Севиля страните в картела са „решили да отдават по-малко значение на пазарните дялове, които са били главен предмет на обсъждане досега, и да насочат интереса си към цялостното увеличаване на цените“ (съображение 157 от обжалваното решение) и че съгласуваното увеличаване на цените е решено по време на следваща среща в Брюксел през август 1997 г. (съображения 171 и 172 от обжалваното решение).

164    От друга страна, доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяното му противопоставяне на неправомерния характер на обсъжданията, изобщо не са подкрепени от информацията, произтичаща от другите предприятия, които само твърдят липсата на доверие между страните в картела и различие на гледните точки на големите и малките производители (съображение 164 от обжалваното решение).

165    В това отношение следва да се посочи, че доказателствата за участието на жалбоподателя в картела не се ограничават до срещите в Севиля, които се вписват в съвкупност от тайни контакти, разгледани по-нататък.

166    Освен това приетата от жалбоподателя по време на разглежданите срещи позиция е двусмислена. Макар да твърди, че се е противопоставил на антиконкурентните обсъждания по време на срещата относно ВП, която се е отнасяла до подробен модел за подялбата на пазара, както и до цените, установено е, че неговият представител не е напуснал мястото на срещата и че е участвал в следващата среща относно НПБ. Неговото отсъствие по време на вечерята в ресторанта на следващия ден също не представлява косвено доказателство за неговото противопоставяне на тайните обсъждания, тъй като някои други засегнати страни, по-специално Solvay и Ausimont, също не са участвали в нея.

167    С оглед на тези съображения изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства не са достатъчни, за да се установи, че участието му в разглежданите срещи, по време на които се е осъществило неправомерно съгласуване, е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения.

–       По получените от жалбоподателя телефонни обаждания

168    Относно многостранните срещи, последвали тези в Севиля, Комисията е установила, че жалбоподателят не е присъствал на тях физически, но че с него е установен контакт или е уведомен за резултата от тях по телефона. От една страна, става въпрос за четирите срещи „на високо равнище“, във връзка с които Комисията се основава на информацията на Solvay, и от друга страна, за поредица от срещи, посочени от Atofina.

169    Що се отнася, на първо място, до срещите „на високо равнище“ между Degussa, Solvay и Kemira (срещи през август 1997 г. и февруари 1998 г. в Брюксел, срещи през април 1998 г. във Франкфурт на Майн и през септември 1998 г. в Брюксел; съображения 172, 211, 215 и 239 от обжалваното решение), Комисията посочва, че „макар само три предприятия да участват [в тях] обсъжданията се ползват от подкрепата на целия сектор“ и че „[жалбоподателят] и Ausimont винаги са били уведомявани изчерпателно (обикновено по телефона) за резултата от тези обсъждания“ (съображение 172 от обжалваното решение).

170    От обжалваното решение следва, че тази констатация се основава, от една страна, на изявлението на Solvay, че „други участници на пазара са били информирани за резултата от срещите между Degussa, Solvay и Kemira“, като Комисията уточнява, че „Solvay например информира[ло] [жалбоподателя] и Ausimont […] за конкретния резултат от обсъжданията“, и от друга страна — на изявлението на Atofina, че „FMC поради съображения, свързани с Company Policy (американско дружество), не е присъствало физически на всички срещи, но се е информирало посредством Solvay и ясно е участвало във всички споразумения и [всички] преговори“ (съображение 172 и бележки под линия 175 и 176 от обжалваното решение).

171    Комисията е приела и изявлението на Solvay относно двустранните срещи между Degussa и Kemira, провели се между края на 1997 г. и началото на 1998 г., в които Solvay „понякога участвало“. Според Комисията Degussa и Solvay са посочили, че жалбоподателят не е участвал в тях с мотива, че предприятието е приложило програма за привеждане в съответствие, но че Solvay го уведомявало за резултата от тези срещи по телефона (съображение 210 от обжалваното решение, което препраща към горепосочените изявления на Solvay).

172    Жалбоподателят оспорва, че Solvay се е свързало с него. Той подчертава неточния характер на изявленията на последното, като твърди, че посоченото от Atofina не се отнася до срещите на „високо равнище“ и не може да потвърди изявленията на Solvay. Освен това той твърди, че Комисията е изопачила посоченото от Solvay, доколкото е установила, че някои предприятия са били уведомявани „изчерпателно“ и „обикновено по телефона“ (съображение 172 от обжалваното решение).

173    Що се отнася до доказателствената стойност на изявлението на Solvay, следва да се отбележи, че става въпрос за информация, дадена от обвинено предприятие в рамките на искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Разглежданото изявление е направено общо относно всички срещи на „високо равнище“ и не позволява да се установят участвалите в тези контакти физически лица, което възпрепятства неговата проверка чрез свидетелски показания. Съответната част от изявлението на Solvay, посочена в бележка под линия 175 от обжалваното решение, не споменава, че информацията е била дадена „по телефона“ и „изчерпателно“. Освен това при обстоятелствата по настоящия случай, тъй като става въпрос за дадена от най-големия оператор на пазара информация, съгласно която няколко предприятия от сектора са били информирани за неправомерните обсъждания, не би било изключено този оператор да цели да намали до минимум своята роля в развитието на картела.

174    Що се отнася до потвърждаването на изявлението на Solvay, следва да се посочи, че това изявление, отнасящо се до дадената на жалбоподателя информация, не се потвърждава от други доказателства относно посочените срещи. Всъщност от преписката е видно, че изявлението на Atofina, посочено от Комисията в бележка под линия 176 от обжалваното решение, не се позовава в действителност на срещите на „високо равнище“, а само на тези от „група Б“, провели се между края на 1995 г. и началото на 1997 г., като последните срещи, поне в голяма част, са се осъществили преди приетия по отношение на жалбоподателя период на нарушение. Установено е впрочем, че Atofina не е участвало в срещите, за които се отнася изявлението на Solvay.

175    От тези съображения следва изводът, че на изявлението на Solvay е присъща много ниска доказателствена стойност за целите на доказването, че жалбоподателят е бил уведомен за резултатите от срещите на „високо равнище“ и че то не е подкрепено пряко с други доказателства. Следователно това изявление не може само по себе си да установи участието на жалбоподателя в тайните контакти между септември 1997 г. и септември 1998 г., но може най-много да представлява второстепенен елемент в съвкупността от улики, приети за тази цел.

176    На второ място, относно посочените от Atofina пет срещи (срещите на 18 септември 1997 г. в Париж, на 17 ноември 1997 г. във Франкфурт на Майн, на 21 ноември 1997 г. в Париж и през октомври 1998 г. в Дюселдорф; съображения 180, 188, 193 и 247 от обжалваното решение), жалбоподателят поставя под въпрос достоверността на изявлението на Atofina, че той е бил уведомен по телефона, и твърди, че то не е подкрепено от други доказателства. Той представя декларациите на своите служители, посочени в изявлението на Atofina, които отричат, че с тях е бил установен контакт.

177    Що се отнася до доказателствената стойност на изявлението на Atofina, следва да се отбележи, че фактът, че това изявление е направено в рамките на искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не поставя сам по себе си под въпрос неговата достоверност. Не е налице обстоятелство, което да позволява да се вярва, че Atofina е опитало да намали до минимум участието си в картела, като посочи, че е установило контакт с жалбоподателя в рамките на поредица от срещи. Следва също да се отбележи, че сведенията относно контактите с жалбоподателя изобщо не са формулирани неясно, а напротив, те са в значителна степен подробни и позволяват да се установят служителите на жалбоподателя, с които е установен контакт. Информацията произтича от пряк свидетел, а именно от служителя на Atofina, който е участвал в спорните срещи. Следва да се напомни, че той е направил изявлението си на 26 май 2003 г., тоест няколко седмици след представянето на първите доказателства на 3 април 2003 г. (съображение 513 от обжалваното решение). Както от условията на неговото сътрудничество, така и от точното съдържание на неговото изявление, е видно, че то е направено съзнателно и след обстойно обмисляне.

178    Следователно всички тези обстоятелства свидетелстват за значителната доказателствена стойност на разглежданото изявление на Atofina.

179    Що се отнася до потвърждаването на изявлението на Atofina относно срещата на 18 септември 1997 г. в Париж, освен изявлението на служител на Atofina, че с жалбоподателя е „установен контакт по телефона, за да бъде информиран относно обсъжданията“, съставена от същия служител бележка от срещата посочва главната буква „Е“, която обозначава жалбоподателя, и отбелязва, че същият е „отсъствал, но с него е установен контакт по телефона“ (съображения 180 и 181 от обжалваното решение, както и посочените в бележка под линия 188 от него доказателства по административната преписка).

180    Що се отнася до срещата на 17 ноември 1997 г. във Франкфурт на Майн, съгласно същото изявление с един или двама служители на жалбоподателя е установен контакт по телефона по време на срещата и представител на Atofina им докладвал (съображение 188 от обжалваното решение). Това изявление е потвърдено и от представена от Atofina бележка от срещата, в която се посочва следното: „FMC = отсъстващ, но с него е установен контакт по телефона от мен (M. […]) друг много активен местен представител (M. […])“ (бележка под линия 200 от обжалваното решение). Впрочем жалбоподателят е споменат като първото предприятие, което трябва да съобщи увеличаването на цените и неговите данни са налице в таблица от срещата, съдържаща минималните цени за всеки клиент и за всеки производител (съображение 192 от обжалваното решение). Освен това Degussa уточнява в отговора си на изложението на възраженията, че представител на Atofina се е обадил на представител на жалбоподателя по време на тази среща (съображение 192 и бележка под линия 206 от обжалваното решение).

181    Относно срещата на 21 ноември 1997 г. в Париж съгласно същото изявление на Atofina с жалбоподателя е установен контакт по телефона, за да се получи съгласието му по съгласуваното увеличаване на цените (съображение 193 от обжалваното решение) и водените в рамките на тази среща бележки посочват цените на жалбоподателя (съображение 197 от обжалваното решение, както и посочените в бележка под линия 216 от него доказателства по административната преписка).

182    Що се отнася до срещата през октомври 1998 г. в Дюселдорф, освен изявлението, че представител на жалбоподателя „е проследил протичането на срещата по телефона“, в отчета от тази среща се споменават настоящият и предложеният пазарен дял на жалбоподателя (съображения 247—249 от обжалваното решение, както и посочените в бележка под линия 282 от него доказателства по административната преписка).

183    От тези обстоятелства е видно, че изявлението на Atofina не само има значителна доказателствена стойност, но и е потвърдено за всяка разглеждана среща от писмени доказателства, представени от Atofina от момента на възникване на фактите, на които е направено позоваване, както и — за една от срещите — е подкрепено от изявлението на Degussa, съдържащо се в отговора му на изложението на възраженията.

184    Освен това предвид значителната доказателствена стойност на изявлението на Atofina, както и представените подробни писмени доказателства, тяхната достоверност не може да бъде поставена под въпрос от обстоятелството, че писмените доказателства произхождат от автора на разглежданото изявление.

185    Всъщност жалбоподателят не оспорва нито автентичността на представените от Atofina писмени доказателства, нито дадените от него обяснения относно тяхното съдържание. Той поставя под въпрос единствено достоверността на тези документи като доказателство за участието му в картела.

186    Предвид обстоятелството обаче, че става въпрос за документи, съставени от пряк свидетел към момента на настъпване на фактите, както и предвид тяхното точно и подробно съдържание, трябва да им бъде призната сигурна доказателствена стойност.

187    Доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос достоверността на тези документи, що се отнася до тяхното съдържание и степен на точност.

188    Всъщност, първо, обстоятелството, че някои сведения са придружени със звездички и въпросителни, понякога с означението „да се провери“, не поставя под въпрос достоверността на съвкупността от сведения, съдържащи се в съответните документи.

189    Второ, доводът на жалбоподателя, че информацията относно неговите цени би могла да произтича от друг източник, например от неговите клиенти, не е правдоподобен, доколкото таблиците съдържат други сведения, отнасящи се пряко до жалбоподателя, а именно бележките, които посочват, че с него е установен контакт, че той трябва да бъде първият, който да съобщи увеличаването на цените, както и пазарния дял, който трябва да му бъде предоставен (съображения 188, 192 и 282 от обжалваното решение).

190    Трето, следва да се отбележи, че с довода си, изведен от твърдението за двойно използване на изведените от изявлението на Atofina доказателства, що се отнася до многобройните срещи, жалбоподателят само се позовава на доказателства по преписката, които не са били приети по отношение на него в обжалваното решение.

191    Всъщност от неговите доводи е видно, че става въпрос или за срещи, предхождащи приетия по отношение на него период на нарушение (а именно срещите на 23 ноември 1995 г., 12 февруари 1996 г., 22 и 23 май 1996 г., 27 ноември 1996 г., както и „други общи срещи“ през 1996 г.), или за срещи, за които той е признал участието си, както и съдържанието на обсъжданията (срещите на 28 и 29 май 1997 г.), или пък за срещи, които макар да са налице в изложението на възраженията, в крайна сметка не са възприети в обжалваното решение (две срещи през 1999 г. в Роаси и във Франкфурт на Майн). Що се отнася до бележка, за която твърди, че е използвана относно срещата на 26 ноември 1997 г. в Брюксел и друга среща, провела се „между юни и септември 1997 г.“, жалбоподателят не посочва освен това съответните съображения от обжалваното решение.

192    В това отношение на поставените във връзка с това въпроси в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г., жалбоподателят не е могъл да посочи съображенията от обжалваното решение, в които е направено двойно използване на някои доказателства.

193    Така, дори да се предположи, че някои от представените от Atofina недатирани ръкописни бележки не са могли да бъдат свързани с конкретни срещи, такъв довод е неотносим, доколкото не засяга доказателствата, приети срещу жалбоподателя в обжалваното решение.

194    Освен това следва да се посочи, че дори да се приеме за установена, твърдяната липса на точност на представените от Atofina доказателства би могла да се обясни с промеждутъка от време, който е изтекъл между спорните факти и момента, в който са се обърнали към съответното лице с въпроси за спомените му. Тъй като тези неточности се отнасят до доказателства, които са различни от приетите по отношение на жалбоподателя, те не могат да поставят под въпрос достоверния характер на доказателствата за установяването на контакти с жалбоподателя и използването на неговата информация, тъй като последните аспекти са ясно и точно установени.

195    Четвърто, жалбоподателят посочва, че в рамките на отговора си на изложението на възраженията е поставил под въпрос представено от съответния служител на Atofina доказателство относно твърдяното участие на един от неговите представители в среща на 12 февруари 1996 г. в Париж. За да оспори тази информация, жалбоподателят посочва, че е представил декларация на своя служител за обратното, както и копие от паспорта на последния, в който е налице печат за влизане на територията на Съединените щати на 10 февруари 1996 г.

196    Следва да се отбележи, че представената от жалбоподателя декларация поставя под съмнение конкретно сведение на служителя на Atofina. Всъщност с оглед на представеното от жалбоподателя доказателство малко вероятно е неговият представител, който е влязъл на територията на Съединените щати на 10 февруари, да е могъл да отиде в Париж два дни по-късно. Впрочем следва да се отбележи, че Комисията е взела предвид това съображение и тъй като информацията на Atofina не е потвърдена, тя не е приела, че жалбоподателят е участвал във въпросната среща.

197    При все това обстоятелството, че жалбоподателят е поставил под съмнение представено от Atofina доказателство — което не е прието срещу него — не може да засегне достоверността на съответното изявление в неговата цялост.

198    Накрая, доколкото жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид изявленията на неговите служители, които оспорват, че служител на Atofina е установил контакт с тях, следва да се отбележи, както по-специално следва от съображения 186, 191, 192 и 253 от обжалваното решение, че Комисията правилно е взела предвид това оспорване от страна на служителите на жалбоподателя и го е преценила в светлината на другите доказателства, с които тя е разполагала.

199    В светлината на тези констатации следва да се заключи, че съвкупност от улики — произтичащи, от една страна, от информацията на Atofina относно телефонните контакти с жалбоподателя в рамките на провелите се между септември 1997 г. и октомври 1998 г. срещи, и от друга страна, от посочването както на неговото име, така и на отнасящи се до него данни в писмените доказателства относно тези срещи — доказват надлежно участието на жалбоподателя в неправомерните контакти през съответния период.

200    Важно е да се посочи също, че тези доказателства са подкрепени — във връзка с една среща — от Degussa и освен това са в съответствие с изявлението на Solvay относно дадената на жалбоподателя информация в рамките на други срещи, провели се през същия период.

201    Следователно доводите на жалбоподателя относно съответните доказателства не могат да бъдат приети.

–       По контактите, състояли се по времето около сесиите на CEFIC

202    Комисията е приела, че жалбоподателят е участвал в тайните контакти, състояли се по времето около пет полугодишни сесии на CEFIC, проведени след тази в Севиля (а именно тези през ноември 1997 г., през май и ноември 1998 г., през април и ноември 1999 г.; съображения 198—207, 221—232, 254—258, 264 и 265, 273—275 от обжалваното решение).

203    Жалбоподателят признава участието си в полугодишните сесии на CEFIC, но оспорва да е замесен в незаконни контакти, като изтъква липсата на достатъчно точни и непротиворечиви доказателства в това отношение. Той посочва, че въпросните срещи са се провели на публични места, а именно в ресторанти, барове или в коридори на хотели. Следователно според жалбоподателя незаконните обсъждания би трябвало да са се състояли само в двустранни контакти или да са се осъществили след напускането на неговите представители.

204    Следва да се напомни, че според посочената в точка 159 по-горе постоянна съдебна практика, когато Комисията докаже участието на съответното предприятие в неправомерни срещи, в тежест на това предприятие е да посочи косвени доказателства, въз основа на които може да се установи, че участието му в тези срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения.

205    Следователно, на първо място, трябва да се провери дали участието на жалбоподателя в неправомерни обсъждания е установено що се отнася до тайните контакти по времето около разглежданите пет сесии на CEFIC, след това евентуално дали жалбоподателят е представил косвени доказателства, които могат да установят, че при все това неговото участие е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения.

206    Първо, относно контактите, установени по време на вечерята в ресторанта, състояла се в навечерието на сесията на CEFIC на 26 и 27 ноември 1997 г. в Брюксел, Комисията е установила, че Degussa, EKA Chemicals, Solvay и Atofina са посочили, че жалбоподателят и Kemira „действително са присъствали, че са били напълно в течение на неправомерния характер на […] обсъждания[та] и че са участвали в тях“ (съображение 199 от обжалваното решение).

207    Жалбоподателят твърди, че EKA Chemicals не го е споменавало по никакъв начин, че Solvay само съставило списък на участниците, в който не фигурират неговите служители, като същевременно допълнило, че „вероятно всички други участници“ в сесията също били представлявани, и че в информацията на Atofina и на Degussa само се посочвали присъстващите на вечерята лица, сред които и неговите представители. Той посочва, че един от неговите представители е подал декларация, с която отрича участието си в неправомерните обсъждания.

208    Следва да се отбележи, че — както е видно от посочените в бележка под линия 218 от обжалваното решение доказателства, представени от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г. — констатацията, че служител на жалбоподателя е участвал във вечерята, по време на която участниците са провели неправомерни обсъждания, следва от изявленията на Atofina и на Degussa, които са точни в това отношение.

209    Щом като участието на жалбоподателя в тези неправомерни контакти следва от съвкупност от непротиворечиви улики, то не може да бъде поставено под въпрос от декларацията на съответния негов служител, който не отрича изрично, че е присъствал на вечерята, а твърди само, че не е участвал в тайните контакти.

210    Следва също да се отбележи, че участието на жалбоподателя в разглежданите незаконни обсъждания следва и от други изложени в обжалваното решение доказателства, съгласно които, от една страна, при разпределянето на регионалните правомощия е решено жалбоподателят да отговаря за Испания и Португалия, и от друга страна, жалбоподателят е участвал в среща относно НПБ, която се е провела по времето около същата сесия, както и в една от последващите местни срещи (съображения 201 и 208 от обжалваното решение).

211    Второ, що се отнася до установените по времето около следващата сесия през май 1998 г. в Évian-les-Bains контакти, а именно по време на двете срещи относно ВП и НПБ, от посочените в съображения 222 и 226 от обжалваното решение доказателства, представени от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г., е видно, че Degussa и Solvay са потвърдили участието на жалбоподателя. Относно срещата за НПБ Atofina е приложило таблицата от срещата, която съдържа стойностите за продажбите на НПБ, включващи данните на жалбоподателя (съображение 228 от обжалваното решение).

212    В декларацията, представена от жалбоподателя в приложение към жалбата, съответният негов служител е признал за наличието на незаконни обсъждания относно НПБ по времето около тази сесия, по следния начин:

„Взех участие и в сесията на CEFIC в Évian-les-Bains през май 1998 г. По време на тази среща разговорът се отклони още веднъж към въпроса за пазарните дялове, както е посочено в [изложението на възраженията]. Малките производители като [жалбоподателя] отказваха да приемат замразяването на пазарните дялове, тъй като ние искахме да продължим да се конкурираме“.

213    Трето, що се отнася до установените по времето около сесията на 25 и 26 ноември 1998 г. в Брюксел контакти, а именно срещата относно НПБ на 25 ноември в ресторанта и срещата относно НПБ на следващия ден, от посочените в съображения 255 и 257 от обжалваното решение доказателства, представени от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г., е видно, че Degussa е изтъкнало, че представител на жалбоподателя е взел участие в тези две неправомерни срещи. Относно срещата за ВП това изявление е потвърдено от Kemira (съображение 255 от обжалваното решение).

214    Четвърто, що се отнася до установените по времето около сесията на CEFIC през април 1999 г. в Ещорил контакти, от съображение 265 от обжалваното решение е видно, че според Degussa вечерта в бар на хотела е имало контакти относно ВП.

215    Пето, от съображение 273 от обжалваното решение е видно, че според Degussa жалбоподателят е участвал в среща относно ВП в деня преди сесията на CEFIC на 16 ноември 1999 г. в Брюксел. Провеждането на тази неправомерна среща е признато от Solvay, Atofina, Kemira и Ausimont.

216    Следва да се посочи, че макар да произтича пряко само от изявлението на Degussa, констатацията относно участието на жалбоподателя в установените в рамките на последните срещи неправомерни контакти, при все това може да се счита за доказана — както Комисията посочва в съображение 275 от обжалваното решение — предвид съвкупността от улики относно участието на жалбоподателя в тайните действия в рамките на поредица от срещи, организирани при едни и същи условия. По-конкретно разглежданите срещи са се провели през същия период като двете срещи, за които жалбоподателят е признал присъствието си по време на незаконните обсъждания (вж. точки 235—242 по-долу).

217    Произтичащата от тези непротиворечиви доказателства констатация не може да бъде поставена под въпрос от декларацията на служителя на жалбоподателя, който без да отрича изрично, че е присъствал на срещите, провели се по времето около разглежданите сесии, само оспорва, че е участвал в тайни контакти.

218    От всички тези обстоятелства следва изводът, че Комисията е посочила съвкупност от улики, обосноваващи по убедителен начин заключението ѝ относно участието на жалбоподателя в незаконните срещи, провели се по времето около разглежданите сесии на CEFIC.

219    Това заключение не може да бъде поставено под въпрос от довода на жалбоподателя, че разглежданите неправомерни контакти са могли да бъдат проведени двустранно или на езици, които неговите служители не владеят, и следователно да са се изплъзнали от тяхното внимание. Тези доводи не са правдоподобни с оглед, от една страна, на сложността на обсъжданията, чието съдържание е изложено по-специално в съображения 200—205, 223—229, 256, 257 и 274 от обжалваното решение, и от друга страна, с оглед на споменаването на името на жалбоподателя и на информацията му в документите, съставени в непосредствена връзка с осъществилите се през същия период тайни контакти (вж. точки 179—182 по-горе).

220    С оглед на всички тези доказателства, установяващи участието на жалбоподателя в разглежданите тайни контакти, той не може да изведе основателно довод от случайна забележка на Комисията относно една от съответните срещи, че „не е немислимо […] различните обсъждания да са се осъществили по-скоро на двустранна основа“ (съображение 167 от обжалваното решение).

221    Следователно, тъй като жалбоподателят не е посочил никакво друго косвено доказателство, въз основа на което може да се установи, че неговото участие в разглежданите срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, Комисията правилно е приела, че той се е включил в тайните контакти, осъществени по време около съответните сесии на CEFIC.

–       По срещата на 13 юли 1998 г. в Königswinter

222    В съображения 233—236 от обжалваното решение Комисията установява, че на 13 юли 1998 г. в Königswinter се е провела среща между Degussa, Solvay и жалбоподателя, която е била организирана от Degussa, за да „се провери дали трите дружества са решени да убедят Atochem да прекрати производството си на НПБ с цел да се намали капацитета в този сектор“.

223    От съображения 234 и 235 от обжалваното решение е видно, че участието на жалбоподателя в тази среща се извежда от изявление на Degussa, потвърдено от отговора на Solvay на изложението на възраженията.

224    Жалбоподателят оспорва участието си в срещата в Königswinter, като се основава на изявлението на съответния си служител, както и на съдържаща името на последния таксиметрова разписка, издадена в Барселона в деня на срещата. Освен това той твърди, че Solvay не е потвърдило в действителност присъствието му на тази среща. Той оспорва изявлението на Solvay, че „е участвал в споразумение с Atochem, като в замяна е предоставил обезщетение в Испания“ (съображение 244 от обжалваното решение).

225    Следва да се отбележи, че изявленията на Degussa и — обратно на твърдяното от жалбоподателя — на Solvay са формулирани ясно и потвърждават недвусмислено присъствието на жалбоподателя в Königswinter. Всъщност, макар Solvay да не е споменало разглежданата среща в искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, а само в отговора си на изложението на възраженията, при все това то е посочило от момента на подаването на искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, че Atochem е искало обезщетение за затварянето на обекта си за производство на НПБ, като е отбелязало, че Degussa е установило контакт с жалбоподателя и със самия него във връзка с това (доказателство по преписката, частично посочено в бележка под линия 271 от обжалваното решение).

226    С оглед на тези обстоятелства, както и на факта, че издадената в Барселона в деня на срещата таксиметрова разписка не представлява доказателство, че представителят на жалбоподателя не е отишъл в Königswinter същия ден, Комисията правилно е приела, че той е участвал в разглежданата среща (съображение 236 от обжалваното решение).

227    Следва също да се отбележи, че макар жалбоподателят да не е участвал в последващата среща по същия въпрос на 1 октомври 1998 г., доказателствата относно тази среща са и улики за участието му в обсъждания, свързани със затварянето на обект на Atochem за производство на НПБ.

228    От една страна, както следва от съображения 243 и 244 от обжалваното решение, и Degussa, и Solvay са посочили, че предмет на срещата на 1 октомври 1998 г. в Париж е бил представянето на Atochem на приетото от Degussa, Solvay и жалбоподателя предложение по време на срещата в Königswinter. От друга страна, от съображение 277 от обжалваното решение е видно, че след затварянето на заводите за производство на Atochem и на Caffaro дяловете на тези две дружества на пазара на НПБ по принцип трябвало да бъдат предоставени на Solvay, Degussa и жалбоподателя.

229    С оглед на всички тези обстоятелства доводите, изтъкнати от жалбоподателя, за да оспори участието си в установените в Königswinter контакти относно затварянето на обекта на Atochem, не могат да бъдат приети.

–       По срещата с Degussa на 28 септември 1998 г. в Брюксел

230    В съображения 239—242 от обжалваното решение Комисията посочва среща на „високо равнище“ на 28 септември 1998 г. в Брюксел между Degussa и Solvay. Тя установява, че „след това (следобед) отново в Брюксел се е провела двустранна среща между висш представител на Degussa и висш представител на [жалбоподателя], [чийто] предмет бил да позволи на Degussa да съобщи резултатите от срещата същата сутрин“. Тази констатация се основава на информация на Degussa, както и на записаното в бележника на служител на Degussa (съображение 241 и бележка под линия 267 от обжалваното решение).

231    Жалбоподателят не оспорва провеждането на тази среща, а единствено нейния предмет, като посочва, че Degussa не е споменало изобщо тази среща в искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер и че в последващата си информация само е отбелязало, че „предмет на срещата [било] обсъждане на общи въпроси относно развитието на европейския пазар на ВП, по-конкретно с оглед на високото равнище на достигнатите цени и на възможностите за запазване на такова равнище“.

232    В това отношение следва да се посочи, че фактът, че въпросната среща не е спомената в искането на Degussa за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер е без значение, доколкото жалбоподателят не оспорва нейното провеждане. Следва да се отбележи, че както посочва Комисията, за тайния предмет на тази среща свидетелства обстоятелството, че срещата с жалбоподателя се е провела след срещата със Solvay  — чийто неправомерен предмет не е оспорен — че тя е спомената в бележника на служител на Degussa като „следващата среща“ (nächstes meeting) и че е включена в представения от Degussa списък с тайни контакти (бележка под линия 267 от обжалваното решение).

233    С оглед на тези обстоятелства доводите на жалбоподателя не могат да поставят под въпрос констатациите на Комисията във връзка с въпросната среща.

–       По срещите относно НПБ

234    В обжалваното решение Комисията приема, че се е състояла следната поредица от срещи във връзка с НПБ между Degussa, Solvay, Ausimont и жалбоподателя:

–        срещата на 16 септември 1998 г. в Лион (съображения 237 и 238 от обжалваното решение),

–        срещата в началото на 1999 г. в Милано (съображения 259—263 от обжалваното решение),

–        срещата през лятото на 1999 г. в Базел (съображения 267—270 от обжалваното решение),

–        срещата на 13 декември 1999 г. в Fribourg (съображения 276—279 от обжалваното решение).

235    Следва да се посочи, че що се отнася до срещите в Милано и в Fribourg, жалбоподателят признава участието си, както и факта, че обсъжданията са се „отклонили“ и към „неподходящи“ въпроси, но твърди, че неговият представител не обърнал „голямо внимание“ на тези обсъждания.

236    Тъй като присъствието на жалбоподателя и неправомерното съдържание на обсъжданията са установени, в тежест на жалбоподателя е да посочи косвени доказателства, въз основа на които може да се установи, че участието му в посочените срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомил конкурентите си, че участва в тези срещи, с намерения, различни от техните (вж. посочената съдебна практика в точка 159 по-горе).

237    В това отношение жалбоподателят посочва, като се основава на изявлението на своя служител, който е участвал в тези две срещи, че целта е била на тях да се обсъдят средствата, с които промишлеността може да разполага, за да се преодолеят тревогите, предизвикани от движението „антибор“ и че предвид тези тревоги той вече е започнал да предвижда разработването на „алтернативен продукт“ — НПК. Така, като същевременно признава, че по време на разглежданите срещи други производители са започнали неправомерни обсъждания, жалбоподателят твърди, че неговият представител не е бил заинтересован от тях и следователно не е взел участие в незаконните обсъждания, макар да не е напуснал помещението. Според жалбоподателя това обяснение е потвърдено от Degussa, което изтъква, че разглежданите срещи са се провели в рамките на правомерни обсъждания.

238    Следва да се отбележи, че разглежданите срещи са се провели по времето, когато картелът е бил добре развит, и са предхождани от определен брой тайни контакти, в които жалбоподателят е участвал. Самият жалбоподател признава неправомерното съдържание на обсъжданията, без по никакъв начин да е посочил своето открито противопоставяне, нито да е уведомил конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните.

239    Впрочем малко вероятно е жалбоподателят да не е проявявал никакъв интерес към неправомерното обсъждане, свързано с цените на НПБ, доколкото той е продължил да го произвежда през 1999 г. и през 2000 г. и е бил сред четиримата най-големи производители на НПБ, които без изключение са участвали в същите срещи, и доколкото той е пуснал на пазара НПК едва през 2002 г. (съображение 36 от обжалваното решение).

240    Освен това доказателствата относно въпросните срещи включват таблици, съдържащи уточнения на пазарните дялове на участниците (съображение 261 от обжалваното решение), и посочват обсъждания по повод разпределянето на пазарните дялове, освободени след затварянето на заводите за производство на Atochem и на Caffaro, които „по принцип трябвало да бъдат предоставени на Solvay, Degussa и [жалбоподателя] в зависимост от действителния им пазарен дял (съображение 277 от обжалваното решение).

241    Освен това, обратно на твърдяното от жалбоподателя, сведението на Degussa, че разглежданите срещи са се провеждали „по повод“ на правомерни срещи, не означава, че неправомерните обсъждания са се осъществили „случайно“ или са имали непредвиден характер.

242    С оглед на всички тези обстоятелства доводите на жалбоподателя не са достатъчни, за да се докаже, че участието му в разглежданите обсъждания е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения.

243    Що се отнася до срещите в Лион и Базел, следва да се отбележи, че макар участието на жалбоподателя в тези срещи да следва от информацията, произхождаща съответно от Degussa и Solvay, която не е подкрепена с други доказателства, предвид еднаквостта на участниците в тях и техния предмет, както и на близостта им във времето, Комисията правилно е приела, че жалбоподателят е участвал в цялата поредица от срещи.

244    Следователно доводите на жалбоподателя относно срещите, свързани с НПБ, между септември 1998 г. и декември 1999 г., не могат да бъдат приети.

–       Заключение

245    Следва да се напомни, че посочените от Комисията в обжалваното решение доказателства за установяване на съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от дадено предприятие трябва да бъдат преценявани не поотделно, а в тяхната съвкупност (вж. посочената съдебна практика в точка 108 по-горе).

246    С оглед на изложеното в точки 113—244 по-горе следва да се приеме, че всички анализирани доказателства представляват съвкупност от улики, които установяват надлежно участието на жалбоподателя в нарушението.

247    Всъщност за всеки от елементите от състава на нарушението Комисията е представила достоверно доказателство и в голям брой от случаите — пряко подкрепено от други доказателства. Участието на жалбоподателя в картела произтича, от една страна, от участието му в няколко тайни срещи и контакти, и от друга страна, от споменаването на името му и информацията му в различните документи, съставени в непосредствена връзка с тези контакти. Доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяно изопачаване или „разкрасяване“ на доказателствата, са неоснователни с оглед на направения по-горе анализ.

248    Доколкото за някои незаконосъобразни деяния Комисията е посочила отделни доказателства, които не са могли да бъдат подкрепени пряко с други улики, следва да се напомни, че при наличието на съвкупност от непротиворечиви улики, доказващи участието в картела, трябва действително надеждно обяснение, за да е налице убеждение, че през определен етап на поредица от срещи са се случили напълно различни неща от случилите се по време на предходните и последващите срещи (вж. точка 127 по-горе).

249    В светлината на осъществения по-горе анализ обаче се налага изводът, че жалбоподателят не е изтъкнал надежден довод, за да постави под въпрос приетите от Комисията доказателства срещу него, що се отнася по-специално до определени срещи, провели се по времето около сесиите на CEFIC, за които Комисията се е основала на улики, произтичащи само от един източник на информация (вж. точки 216 и 243 по-горе).

250    С оглед на тези съображения следва да се отхвърли критиката на жалбоподателя, който иска да се ползва от наличието на съмнение по силата на принципа in dubio pro reo. След цялостна преценка тази критика, както и конкретните оплаквания на жалбоподателя не могат да поставят под въпрос приетата в обжалваното решение съвкупност от точни и непротиворечиви улики.

251    Накрая законосъобразността на констатацията за участието на жалбоподателя в разглежданото нарушение не може да бъде опровергана от доводите на последния, които целят да докажат, че той е имал „агресивно“ поведение на пазара, въз основа на историческо описание на развитието на пазара, и по-специално на значителното увеличаване на неговия пазарен дял в ЕИО между 1993 г. и 2001 г.

252    Всъщност, от една страна, не е необходимо да се разглеждат резултатите от дадено споразумение или съгласувана практика, след като е установена тяхната антиконкурентна цел (Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 140 и Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T-Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сборник, стр. I‑4529, точки 28—30).

253    От друга страна, отговорността на дадено предприятие за извършено нарушение може основателно да бъде приета, когато то е участвало в срещите, знаейки за тяхната антиконкурентна цел, макар и впоследствие да не е приложило една или друга от договорените по време на тези срещи мерки (Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 508 и 509).

254    В светлината на всички тези съображения следва да се приеме, че първото правно основание не е обосновано и съответно трябва да се отхвърли.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на правото на защита в рамките на достъпа до преписката

 Доводи на страните

255    Жалбоподателят твърди, че Комисията се е основала на някои уличаващи доказателства, изведени от отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията, без да му даде възможност да изложи становището си по тези доказателства.

256    Първо, що се отнася до информацията на Solvay относно телефонните обаждания, Solvay не е посочило датите, на които е установило контакт с жалбоподателя. Комисията заключила, че е ставало въпрос за срещите, описани в съображения 171—174, 211, 215—217 и 239—242 от обжалваното решение (съображение 172 от обжалваното решение). Оказало се обаче, че в отговора си на изложението на възраженията Solvay е отрекло да е участвало в срещата, посочена в съображения 215—217 от обжалваното решение. Това обстоятелство било от особено значение, предвид факта че Комисията се е основала на твърдените обаждания на Solvay, за да потвърди след това твърдените обаждания на Atofina. Жалбоподателят обаче нямал достъп до отговора на Solvay на изложението на възраженията, за да узнае какво е посочило то във връзка с тази среща.

257    Второ, Комисията се е основала на отговорите на Degussa и Solvay на изложението на възраженията относно срещата през септември 1998 г. в Брюксел (съображения 239—242 от обжалваното решение). Жалбоподателят обаче не е могъл да направи справка с евентуалните сведения на Solvay в отговора му на изложението на възраженията във връзка с телефонно обаждане, което той е получил по повод на тази среща.

258    Трето, Комисията се е основала на отговора на Solvay на изложението на възраженията, за да подкрепи твърдението на Degussa, че жалбоподателят е участвал в срещата през ноември 1999 г. в Брюксел (съображения 273—275 от обжалваното решение). Тъй като не е знаел какво е казал Solvay, жалбоподателят не е могъл да отговори на това възражение.

259    Освен това на жалбоподателя не е била дадена възможност да подготви своята защита, тъй като той не е имал достъп до разглежданите отговори, които можело да съдържат и оневиняващи доказателства.

260    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

261    Съгласно член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 правото на защита на засегнатите страни се съблюдава в хода на цялото производство. На тях се предоставя правото на достъп до материалите по преписката на Комисията при условие на зачитане на законния интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни.

262    Съгласно постоянната съдебна практика като следствие от принципа за спазване на правото на защита правото на достъп до преписката предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точки 125—128 и Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия, T‑30/91, Recueil, стр. II‑1775, точка 81).

263    Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 109 по-горе, точка 68).

264    Що се отнася до уличаващите документи, несъобщаването на документ съставлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ето защо задача на засегнатото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако този несъобщен документ трябва да бъде изключен като доказателство (Решение по дело Aalborg Portland и др./ Комисия, точка 109 по-горе, точки 71—73).

265    За сметка на това, що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва само да докаже, че неговото неоповестяване е могло да повлияе в негов ущърб върху развитието на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да установи, че е могло да използва посочените оневиняващи документи в своя защита (Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 253 по-горе, точка 318 и Решение по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 97 по-горе, точка 81), като докаже по-специално, че е могло да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с преценките, направени от Комисията на етапа на изложението на възраженията, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценките в решението (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 109 по-горе, точка 75).

266    Що се отнася до достъпа до отговорите, дадени от другите засегнати предприятия на изложението на възраженията, следва да се напомни, че такива отговори не са част от самата преписка по разследването (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 122 по-горе, точка 380).

267    Следователно, що се отнася до документите, които не са част от преписката, образувана към момента на уведомяването за изложението на възраженията, Комисията е длъжна да разкрие посочените отговори на други засегнати предприятия само ако се окаже, че те съдържат нови уличаващи или оневиняващи доказателства.

268    В настоящия случай, от една страна, жалбоподателят твърди в жалбата, че Комисията е нарушила правото му на защита, тъй като е използвала в обжалваното решение някои уличаващи доказателства, изведени от отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията, във връзка с които той не е имал възможност да изложи становището си. От друга страна, той твърди, че не му е била дадена възможност да подготви своята защита, тъй като не е имал достъп до разглежданите отговори, които можело да съдържат и оневиняващи доказателства.

269    Освен това в хода на съдебното заседание той е изложил нови доводи, изведени от липсата на достъп до документ на Solvay, представен от Комисията в рамките на разпоредените от Общия съд на 6 януари 2010 г. процесуално-организационни действия (вж. точка 300 по-долу).

–       По твърдените уличаващи доказателства, изведени от отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията

270    От постоянната съдебна практика следва, че ако Комисията възнамерява да се позове на доказателство, изведено от отговор на изложение на възраженията, за да установи наличието на нарушение, на другите участващи в тази процедура предприятия трябва да се даде възможност да се произнесат по това ново доказателство. При тези обстоятелства съответното доказателство всъщност представлява доказателството, уличаващо различните предприятия, участвали в нарушението (Решение на Общия съд по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 122 по-горе, точка 386 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 50).

271    Един документ може да бъде разглеждан като уличаващ само ако е използван от Комисията в подкрепа на констатацията за извършено от дадено предприятие нарушение. За да се установи нарушение на правото му на защита, за разглежданото предприятие не е достатъчно да докаже, че не е могло да се произнесе в хода на административното производство по документ, използван в някоя част от обжалваното решение. Необходимо е то да докаже, че Комисията е използвала този документ в обжалваното решение като допълнително доказателство, за да приеме съществуването на нарушение, в което предприятието е участвало (Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Recueil, стр. II‑5761, точка 35).

272    В настоящия случай е установено, че на 24 февруари 2006 г. Комисията е разкрила на жалбоподателя извлечения от отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията, съдържащи нови доказателства, които тя възнамерява да използва срещу него. Става въпрос за точки 249—254 от отговора на Solvay, свързани със срещата на 13 юли 1998 г. в Königswinter относно затварянето на обект на Atochem за производство на НПБ, и за точки 26—28 от отговора на Degussa относно телефонния разговор с жалбоподателя в рамките на срещите през ноември 1997 г. Жалбоподателят е представил становището си на 15 март 2006 г.

273    При все това жалбоподателят твърди, че Комисията е приела срещу него други доказателства, изведени от същите отговори, които не са му били разкрити.

274    Първо, жалбоподателят твърди, че от обжалваното решение е видно, че в отговора си на изложението на възраженията Solvay е отрекло да е участвало в посочената в съображения 215—217 от обжалваното решение среща през април 1998 г. във Франкфурт на Майн. Според жалбоподателя това обстоятелство е важно, тъй като Комисията се е основала на факта, че Solvay е уведомило жалбоподателя по телефона, по-специално за изхода от съответната среща (съображение 172 от обжалваното решение).

275    Следва да се отбележи, че с тези доводи жалбоподателят се позовава в действителност на липсата на разкриване на твърдяно оневиняващо доказателство.

276    В това отношение от съображение 217 от обжалваното решение е видно, че Solvay е оспорило не своето участие в разглежданата среща, а само използването на едно доказателство, а именно бележника на един от неговите генерални директори в химическия сектор, що се отнася до тази среща през 1998 г., тъй като според Solvay съответният бележник принадлежал на назначен през 2000 г. директор.

277    Само това уточнение обаче не би могло да оспори изявлението на Solvay относно дадената на жалбоподателя информация в рамките на съответната поредица от срещи и следователно не може да представлява оневиняващо доказателство.

278    Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията се е основала на дадените от Degussa и Solvay отговори на изложението на възраженията, за да установи фактите, свързани със срещата на 28 септември 1998 г. в Брюксел (съображения 239—242 от обжалваното решение).

279    Следва да се напомни, че в съображения 239—241 от обжалваното решение, въз основа на изведената от искането на Degussa за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер информация, Комисията е описала отнасящата се до ВП и НПБ среща на „високо равнище“ между Degussa и Solvay, като посочва и че същия ден Degussa се е срещнало с жалбоподателя, за да го уведоми за резултатите от тази среща.

280    Освен това от съображение 242 от обжалваното решение, както и от доказателствата, представени от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г., е видно, че в отговора си на изложението на възраженията Solvay, потвърждавайки провеждането на тази среща, същевременно посочва, че въпросът за НПБ не е можело да бъде разискван, но че в отговора си на изложението на възраженията Degussa е потвърдило изрично, че НПБ също е бил обсъждан, като обсъждането засягало общия план за затваряне на завода за НПБ на Atochem. В резултат на това Комисията поддържа извода си, че срещата се е отнасяла до тези два продукта.

281    Следва да се отбележи, че сведенията, произтичащи от тези отговори на изложението на възраженията, се отнасят главно до съдържанието на срещата между Degussa и Solvay, а не до тази между Degussa и жалбоподателя. Те засягат единствено въпроса дали тази среща се е отнасяла до двата продукта или единствено до ВП. Комисията само е посочила, че в отговора си на изложението на възраженията Degussa изрично е потвърдило дадената по-рано информация.

282    При това положение разглежданите уточнения, дадени от Solvay и от Degussa в техните съответни отговори на изложението на възраженията, не могат да се разглеждат като съдържащи ново уличаващо жалбоподателя доказателство.

283    Относно същата среща жалбоподателят твърди, че не могъл да направи справка с евентуалните сведения на Solvay във връзка с телефонно обаждане, което той е получил от последното.

284    Следва да се отбележи, че макар изявлението на Solvay относно дадената на жалбоподателя информация (съображение 172 от обжалваното решение) да се позовава и на разглежданата среща, фигуриращите в съображения 239—242 от обжалваното решение доказателства, представени от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г., не съдържат изобщо телефонния разговор между Solvay и жалбоподателя. Ето защо не е основателен доводът на жалбоподателя, изведен от твърдяно използване на ново уличаващо доказателство, което произтича от дадения от Solvay във връзка с разглежданата среща отговор на изложението на възраженията.

285    Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията се е основала на отговора на Solvay на изложението на възраженията, за да потвърди сведението на Degussa, че той е участвал в срещата през ноември 1999 г. в Брюксел (съображения 273—275 от обжалваното решение).

286    От съображение 275 от обжалваното решение, както и от доказателствата, представени от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г., е видно, че в отговора си на изложението на възраженията Solvay само е посочило, че не разполага с информация за тази среща, но че потвърждава участието си в нея. Освен това то посочва, без да оспорва неправомерното съдържание на обсъжданията, че към момента на настъпване на фактите положението на пазара било такова, че производителите започвали да прилагат независими цени, за да увеличат пазарните си дялове.

287    В това отношение следва да се отбележи, че в същото съображение „тъй като Solvay потвърди[ло] изявлението на Degussa и че Atofina, Kemira и Solexis не са оспори[ли] съдържанието на тази среща, описано в изложението на възраженията“, Комисията не е променила извода си за разглежданата среща, като е приела за достоверни както факта, че тази среща се е провела „в същия контекст и съгласно същите правила, като тези които характеризират провеждането на другите срещи на картела през същия период“, така и участието на жалбоподателя.

288    От тези съображения следва, че сведението, дадено от Solvay в отговора му на изложението на възраженията, представлява най-много второстепенен елемент в приетата от Комисията относно разглежданата среща съвкупност от улики. С оглед по-специално на неговото съдържание, сведението на Solvay, че последното потвърждава участието си в разглежданата среща, не може да представлява допълнително доказателство за участието на жалбоподателя в нарушението.

289    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията се е основала на нови уличаващи доказателства, изведени от неоповестените части на отговорите на изложението на възраженията, и следователно не може да се позовава на неоповестяването на тези доказателства.

–       По твърдените оневиняващи доказателства, изведени от отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията

290    Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е задължена да предоставя по своя инициатива достъп до документи, които не се съдържат в нейната преписка по разследването и които тя няма намерение да използва срещу засегнатите страни в окончателното решение (Решение на Общия съд по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 122 по-горе, точка 383 и Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стp. II‑3275, точка 340).

291    В настоящия случай от преписката е видно, че в хода на административното производство жалбоподателят не е поискал достъп до отговорите на Degussa и Solvay на изложението на възраженията, а е подал искане в този смисъл на 18 май 2006 г., след като обжалваното решение му е съобщено. Комисията отхвърля това искане на 2 юни 2006 г.

292    Следва да се посочи, че — що се отнася до документите, които Комисията по общо правило не е длъжна да оповестява по своя инициатива — жалбоподателят не може по принцип основателно да се позовава на липсата на съобщаване на твърдените оневиняващи доказателства, съдържащи се в разглежданите отговори, щом като той не е поискал достъп до тези отговори в хода на административното производство (вж. в този смисъл Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 122 по-горе, точка 383).

293    Това съображение не се опровергава от обстоятелството, че Комисията е съобщила на жалбоподателя определени извлечения от разглежданите отговори (вж. точка 272 по-горе).

294    Всъщност, ако Комисията възнамерява да се позове на част от отговор на изложение на възраженията, въпросната част представлява уличаващо доказателство срещу различните предприятия, участвали в нарушението (вж. в този смисъл Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 122 по-горе, точка 386 и Решение по дело Avebe/Комисия, точка 270 по-горе, точка 50).

295    Така, като същевременно е длъжна да оповести на засегнатите предприятия частите от отговора на изложението на възраженията, съдържащи всяко релевантно указание във връзка с посоченото уличаващо доказателство, Комисията не е длъжна да разшири това оповестяване, като обхване и другите части на разглеждания отговор, които нямат връзка с изтъкнатото доказателство.

296    Освен това, ако се предположи, че доводите на жалбоподателя следва да се разбират като целящи да установят, че Комисията е трябвало да констатира наличието на оневиняващи доказателства в разглежданите отговори и следователно да ги съобщи на жалбоподателя по своя собствена инициатива, следва да се посочи, че в рамките на такива доводи жалбоподателят трябва да предостави първоначално косвено доказателство за ползата от разглежданите отговори за защитата му.

297    По-специално той трябва да посочи въпросните евентуални оневиняващи доказателства или да предостави косвено доказателство в подкрепа на тяхното съществуване и следователно на тяхната полза за нуждите на производството (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точки 351—359).

298    В настоящия случай обаче, с изключение на разгледаните и отхвърлените в точки 276 и 277 по-горе доводи, жалбоподателят не посочва в жалбата нито един специален довод относно евентуалното наличие на оневиняващи доказателства в неоповестените части на отговорите на изложението на възраженията.

299    Следователно не може да бъде прието твърдението на жалбоподателя за нарушение, изведено от оневиняващите доказателства, за които той твърди, че се съдържат в неоповестените части на отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията.

–       По документа на Solvay

300    В хода на съдебното заседание жалбоподателят изтъква нови доводи относно документ на Solvay, представен от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия на 6 януари 2010 г. Според жалбоподателя този неоповестен в рамките на административното производство документ не само е изтъкнат като уличаващо доказателство, но и съдържа оневиняващи доказателства, що се отнася до съдържанието на разглежданата среща.

301    Тъй като става въпрос за документ, който е предоставен от Комисията след приключването на писмената фаза на производството, разглежданите доводи трябва да се считат за допустими с оглед на изискванията, предвидени в член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

302    По същество, що се отнася до твърденията на жалбоподателя, изведени от твърдяно уличаващо доказателство, следва да се отбележи, че разглежданият документ — макар да е представен от Комисията в рамките на доказателствата по преписката, изтъкнати в подкрепа на констатациите относно срещата в Брюксел на 26 ноември 1997 г. (съображения 198 и 199 от обжалваното решение) — в действителност не е сред доказателствата по преписката, изтъкнати в посочените съображения от обжалваното решение.

303    Всъщност, както твърди Комисията в хода на съдебното заседание, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, посоченият документ представлява запис на изявлението на Solvay, което е било направено устно, а впоследствие потвърдено писмено. Само писменият вариант, който е по-кратък, е включен в преписката и посочен в обжалваното решение (съображение 198 и бележка под линия 217 от обжалваното решение).

304    Комисията уточнява, че в рамките на предоставения на жалбоподателя достъп до преписката разглежданият документ изрично е посочен като вътрешен документ на Комисията и не е използван при съставянето на обжалваното решение.

305    Така при липсата на косвено доказателство, че в действителност той е приет от Комисията, разглежданият документ не може да се счита за неоповестено ново уличаващо доказателство.

306    Що се отнася до твърдените оневиняващи доказателства, следва да се посочи, че за да се спази правото на защита, съставената от Комисията преписка трябва да включва всички относими документи, получени в хода на разследването. По-конкретно, макар безспорно да може да изключи от административното производство материалите, които нямат никакво отношение към фактическите и правни твърдения, съдържащи се в изложението на възраженията, и които следователно изобщо не са относими към разследването, Комисията не може сама да определя документите от полза за защитата на засегнатото предприятие. (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 109 по-горе, точка 126).

307    В това отношение в настоящия случай Комисията не е изпълнила тези изисквания, като е изключила от преписката разглеждания документ, който съдържа запис на устното изявление на Solvay относно една от посочените в обжалваното решение срещи, когато предоставеното от същото предприятие писмено изявление относно тази среща е прието като релевантно доказателство в разследването.

308    При все това следва да се напомни, че такава нередовност може да опорочи законосъобразността на обжалваното решение само ако е могла да повлияе върху развитието на производството и върху съдържанието на обжалваното решение в ущърб на жалбоподателя, който следва да докаже, че е могъл да използва неоповестения оневиняващ документ за своята защита, и по-специално че е могъл да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с преценките, направени от Комисията на етапа на изложението на възраженията, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценките в обжалваното решение (вж. точка 265 по-горе).

309    В това отношение жалбоподателят посочва, че в неоповестения вариант на изявлението на Solvay се съдържат сведения относно липсата на доверие между производителите, които могат да засегнат извода за неправомерното съдържание на срещата на 26 ноември 1997 г.

310    Следва да се отбележи, че неоповестеният вариант на изявлението съдържа някои изказвания на представителя на Solvay, на които жалбоподателят се позовава и които описват „състояние на война“ между участниците в обсъжданията, считани не за „конкуренти, а за врагове“, и че „било необходимо по-скоро приятно място, за да започнат хората да си говорят отново […], за да повярват, че ще се увеличат цените и друг няма да се възползва от това, за да вземе клиент“.

311    Следва да се отбележи, че макар някои части от устното изявление на Solvay, по-специално горепосочените части, да не са възпроизведени в писмения вариант на същото изявление, което е по-кратко и е единственото, което е включено в преписката, остава обстоятелството, че съдържанието на тези два варианта не се различава съществено.

312    Всъщност посочените от жалбоподателя части, които се позовават на климат на недоверие между производителите към момента на настъпване на фактите — който впрочем е установен от Комисията във връзка с друга среща, провела се през същия период (съображение 164 от обжалваното решение) — не могат да повлияят върху преценката на тайния характер на разглежданата среща, произтичащ от съвкупността от посочени в съображения 198—205 от обжалваното решение улики. По-конкретно в същото изявление Solvay изрично твърди неправомерния характер на обсъжданията, като уточнява, че „по време на [въпросната] вечеря е договорен опит да се увеличат цените, за да достигнат до […] от 1 януари 1998 г.“ (съображение 203 от обжалваното решение).

313    В светлината на тези съображения следва изводът, че макар да е неправомерно, невключването в преписката на разглеждания запис на устното изявление не е могло да повлияе върху направените в обжалваното решение преценки във връзка с разглежданата среща.

314    С оглед на гореизложеното правното основание, изведено от нарушение на правото на защита, трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

 По третото правно основание относно определянето на размера на глобата

 Доводи на страните

315    На първо място, жалбоподателят твърди, че размерът на неговата глоба надвишава 10 % от оборота му, осъществен през 2005 г., в нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

316    Освен това този размер бил непропорционален с оглед на минималното участие на жалбоподателя в дейностите на картела. Комисията можела най-много да установи, че жалбоподателят е извършил „техническо нарушение“ на член 81 ЕО, доколкото неговите служители са чули обсъждания, които са се „отклонили“ от правомерни към „неподходящи“ въпроси по време на срещите в началото на 1999 г. в Милано и през декември 1999 г. в Fribourg.

317    Така, от една страна, продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението трябвало да бъде намалена на една година със съответно намаляване на размера на глобата. От друга страна, размерът на глобата трябвало да бъде намален, за да се вземе предвид пасивната или последователска роля на жалбоподателя в нарушението, произтичаща от самото присъствие на въпросните две срещи, без активно участие в обсъжданията.

318    Освен това всички други предприятия, с изключение на Caffaro, чийто размер на глобата е намален поради пасивната му роля, са започнали действително да организират срещи на картела. Жалбоподателят обаче нито е организирал, нито е бил домакин на срещи на картела. Той е бил сред „лошите ученици“, тъй като е взел пазарните дялове на Kemira, Degussa и Solvay и съобщил на EKA Chemicals, че ще продължи да реализира продажби в Скандинавия „съгласно получените от ръководството инструкции“. Той е бил в основата на провала на срещите на картела в Севиля, като отказал „да играе играта“ и не е бил поканен на срещата на следващия ден.

319    Накрая в рамките на диференцираното третиране жалбоподателят бил поставен в същата категория като други предприятия, притежаващи пазарни дялове между 9 % и 11 % през 1999 г. През 1994 г., когато се твърди че картелът е започнал да съществува, жалбоподателят имал пазарен дял от 5 % и успял да го увеличи двойно чрез конкурентното си поведение през периода на картела. Било нелогично да му бъде наложена глоба с размер като наложената на активните членове на картела.

320    В писмената реплика жалбоподателят твърди отново, че е имал пасивна роля в нарушението, което се потвърждавало от честите възражения на другите участници в картела срещу конкурентните му дейности, довели до двойно увеличаване на пазарните му дялове, както и от „техническия“ характер на твърдяното му участие в нарушението, тъй като безспорно жалбоподателят останал на две срещи, по време на които са се провели „неподходящи“ обсъждания, но без да участва активно в тези обсъждания. Освен това Комисията неправилно се опитвала да приравни правомерното участие в сесиите на CEFIC, търговска организация, на участието в дейности, съставляващи картел.

321    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

322    В рамките на настоящото правно основание, изтъкнато в подкрепа на искането за намаляване на размера на глобата, жалбоподателят формулира три оплаквания.

323    На първо място, като се позовава на нарушение на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, жалбоподателят твърди, че Комисията е била длъжна да приложи посочената разпоредба, като вземе предвид неговия оборот отделно, а не сбора от оборота на неговото дружество майка и собствения му оборот.

324    Следва да се напомни, че предвиденият в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват стопанския субект, отговорен за санкционираното нарушение (Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 97 по-горе, точка 528). За сметка на това, ако тази стопанска единица междувременно престане да съществува, всеки адресат на решението има право спрямо него да бъде приложен индивидуално разглежданият таван (Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 390).

325    С оглед на тези съображения настоящото оплакване не може да се приеме. Всъщност жалбоподателят не оспорва констатацията на Комисията, че той и FMC съставляват един-единствен стопански субект, отговорен за нарушението, и поради това са солидарно отговорни за разглежданото нарушение. Той не твърди също, че този субект е престанал да съществува преди приемането на обжалваното решение.

326    На второ място, жалбоподателят твърди, че продължителността на участието му в нарушението трябвало да бъде намалена на една година, със съответно намаляване на размера на глобата. Всъщност според жалбоподателя Комисията можела най-много да установи, че той е извършил „техническо нарушение“ на член 81 ЕО, доколкото неговите служители са чули обсъждания, които са се „отклонили“ от правомерни към „неподходящи“ въпроси по време на срещите през 1999 г. в Милано и във Fribourg.

327    Следва да се приеме, че това оплакване не се различава от първото правно основание, в което се оспорва нарушението, и поради това трябва да бъде отхвърлено поради изложените в точки 245—254 по-горе мотиви.

328    На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията трябвало да му предостави възможността да се ползва от смекчаващо обстоятелство поради неговото пасивно съдействие в нарушението.

329    Преди всичко следва да се отбележи, че макар Комисията да посочва, че жалбоподателят не се е позовал изрично на пасивното си съдействие по време на административното производство, това съображение е без значение за допустимостта на настоящото оплакване (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 194).

330    Всъщност, от една страна, предприятията — адресати на изложението на възраженията, не са длъжни да искат специално да се ползват от смекчаващи обстоятелства. От друга страна, когато дадено нарушение е извършено от няколко предприятия, Комисията е длъжна да разгледа относителната тежест на участието в нарушението на всяко едно от тях, за да определи дали по отношение на тях съществуват отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, по-конкретно когато става въпрос, както в настоящия случай, за смекчаващо обстоятелство, което е посочено изрично в съдържащия се в точка 3 от Насоките неизчерпателен списък.

331    По-нататък по същество следва да се напомни, че ако бъде установено, „чисто пасивното съдействие или следването на лидера“ от дадено предприятие при извършването на нарушението може да съставлява смекчаващо обстоятелство съгласно точка 3, първо тире от Насоките, като следва да се уточни, че това пасивно съдействие предполага поведението на засегнатото предприятие да е „безлично“, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения (Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точка 167).

332    Сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивното съдействие на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в картела, или наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението (вж. Решение по дело Carbone Lorraine/Комисия, точка 329 по-горе, точка 164 и цитираната съдебна практика). Във всеки случай в настоящата хипотеза следва да се вземат предвид всички относими обстоятелства.

333    Съгласно постоянната съдебна практика Комисията разполага със свобода на преценка при прилагането на смекчаващи обстоятелства (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точка 307 и Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 118 по-горе, точка 602).

334    В настоящия случай, първо, жалбоподателят твърди, че неговата роля в нарушението произтича само от присъствието на две срещи относно НПБ — една среща в началото на 1999 г. в Милано и една среща през декември 1999 г. във Fribourg, без никакво активно участие в обсъжданията. Според жалбоподателя той е бил в основата на провала на срещите в Севиля, като отказал „да играе играта“. Освен това Комисията неправилно се опитала да приравни правомерното му участие в сесиите на CEFIC с участието в дейности, съставляващи нарушение.

335    Следва да се отбележи, че тези доводи не могат да се приемат, доколкото те се основават изцяло на доводите, отхвърлени в рамките на разглеждането на първото правно основание, по-специално в точки 154—167, 202—221 и 245—254 по-горе.

336    Второ, жалбоподателят твърди, че неговата роля била различна от тази на всички други страни в картела, с изключение на Caffaro, чиято пасивна роля е призната от Комисията. Според жалбоподателя той е бил сред „лошите ученици“, тъй като е взел пазарните дялове на Kemira, Degussa и Solvay и е съобщил на EKA Chemicals, че ще продължи да реализира продажби в Скандинавия. Твърди, че пасивното му съдействие в нарушението се потвърждавало от възраженията на другите участници в картела срещу конкурентните дейности на жалбоподателя, както и от значителното увеличаване на пазарния му дял по време на периода на нарушението.

337    Както е видно обаче от разгледаното по-горе първо правно основание, Комисията е установила надлежно, че жалбоподателят е представляван или информиран относно по-голямата част от посочените в обжалваното решение тайни срещи през периода от 29 май 1997 г. до 13 декември 1999 г. В това отношение жалбоподателят не може основателно да твърди, че неговото участие е било значително по-нередовно от това на другите страни в картела. Условията на това участие, а именно обстоятелството, че жалбоподателят не е участвал физически в някои срещи, но е бил информиран за тях по телефона, са в съответствие с тайния характер на тяхното протичане и не свидетелстват по никакъв начин за чисто пасивно съедйствие или следване на лидера от жалбоподателя.

338    Обстоятелството, че жалбоподателят принадлежи към група, наречена от Degussa и Solvay „недобри“ или „лоши ученици“, не може да докаже, че в поведението си той се е разграничил значително от това на другите участници в картела. Всъщност ставало въпрос за група, обединяваща четири от осемте участници в картела, а именно малките производители на ВП, които искали да увеличат общия производствен капацитет в ущърб на цените (съображение 130 от обжалваното решение). С оглед на констатациите на Комисията, които не са оспорени от жалбоподателя (вж. точки 162 и 163 по-горе), обстоятелството, че интересите на тази група от производители не съвпадат със стратегията, предложена от големите участници на пазара — Degussa и Solvay (съображения 139 и 166 от обжалваното решение), не означава, че те са приели чисто пасивно или последователско поведение.

339    Освен това, макар жалбоподателят да твърди, че другите производители са се оплаквали от неговите конкурентни дейности на пазара, той не се позовава на нито едно изрично изявление в този смисъл, което може да докаже неговото пасивно поведение в рамките на картела.

340    Всъщност, от една страна, жалбоподателят се основава на изявленията на своите собствени служители относно приетата от предприятието агресивна конкурентна стратегия. От друга страна, той се позовава на някои сведения, отнасящи се изключително до периода преди началната дата на неговото участие в нарушението — 29 май 1997 г., а именно бележка относно срещата на 31 януари 1994 г. между EKA Chemicals и Kemira, в която се посочва, че последното „е загубило […] във Франция в полза на FMC и AL“, изявлението на Atofina относно „напомняне от страна на Degussa на развитието на пазарните дялове между [1988—1989 г.] и [1995 г.] с много силно намаляване на [тези] на Solvay и [на] Degussa в полза на [много други предприятия, сред които жалбоподателят]“, както и сведение на EKA Chemicals, че „през 1996 г. FMC и Ausimont са увеличили техните пазарни дялове чрез агресивни действия върху цените“ и „в края на 1996 г. техните конкуренти […] са започнали ожесточен отпор, за да се опитат да си възвърнат позициите“.

341    От всички тези съображения следва изводът, че жалбоподателят не е изтъкнал довод, който може да докаже, че неговото съдействие в картела е било чисто пасивно или че е следвал лидера.

342    Накрая, без да излага точни доводи, жалбоподателят критикува Комисията, че не е взела предвид обстоятелството, че той е успял да увеличи значително дела си на пазара на ВП между 1994 г. и 1999 г., а именно през периода на картела.

343    Следва да се отбележи, че с тези доводи жалбоподателят не поставя под въпрос съображенията, свързани с диференцираното третиране, доколкото той приема, че е поставен в същата категория като предприятията, притежаващи през 1999 г. сходни пазарни дялове. За сметка на това той поддържа, че разглежданото обстоятелство доказва агресивната конкурентна роля, която той твърди, че е играл на пазара въпреки участието си в картела, което можело да бъде взето предвид в рамките на смекчаващите обстоятелства.

344    В това отношение следва да се отбележи, че макар жалбоподателят да се позовава на увеличаването на дела му на пазара на ВП в периода между 1994 г. и 1999 г., това твърдяно увеличение съгласно изтъкнатите от самия жалбоподател данни е значително по-ограничено през приетия по отношение на него период на нарушение, а именно между 1997 г. и 1999 г.

345    Съгласно точка 3, второ тире от Насоките „неприлагане[то] на практика на договори или практики, които водят до извършване на нарушения“ може да представлява смекчаващо обстоятелство, доколкото засегнатото предприятие докаже, че в периода, през който е участвало в неправомерните споразумения, то в действителност не ги е прилагало, възприемайки конкурентно поведение на пазара, или поне че явно и съществено е нарушило задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране (вж. Решение по дело Carbone Lorraine/Комисия, точка 329 по-горе, точка 196 и цитираната съдебна практика).

346    Освен това само фактът, че дадено предприятие, чието участие в съгласуване с неговите конкуренти е установено, няма съответстващо на договореното с неговите конкуренти пазарно поведение, като следва повече или по-малко независима политика на пазара, не представлява непременно критерий, който трябва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство. Не може да се изключи възможността това предприятие просто да е опитало да използва картела в своя изгода (вж. Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 116 по-горе, точки 772 и 773 и цитираната съдебна практика).

347    В настоящия случай единственият факт, че жалбоподателят е успял да увеличи дела си на пазара на ВП, не е достатъчен, за да се установи, че той действително не е прилагал неправомерните споразумения, включващи увеличаване на цените и разпределяне на пазарите, като е възприел конкурентно поведение на пазара. Следователно това обстоятелство не обосновава предоставянето на възможност да се ползва от смекчаващи обстоятелства, доколкото не може да се изключи, че жалбоподателят просто е успял да използва картела в своя изгода (вж. в този смисъл Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 118 по-горе, точка 629 и цитираната съдебна практика).

348    С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят изложените в рамките на настоящото правно основание оплаквания.

349    Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

350    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда FMC Foret SA да заплати съдебните разноски.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от твърдяна грешка при преценката на доказателствата за участието на жалбоподателя в нарушението

Доводи на страните

– По получените от жалбоподателя телефонни обаждания

– По контактите, установени по времето около сесиите на CEFIC

– По срещата на 13 юли 1998 г. в Kцnigswinter

– По срещата с Degussa на 28 септември 1998 г. в Брюксел

– По срещите относно НПБ

– Доводи, изложени в рамките на писмената реплика

Съображения на Общия съд

– Предварителни бележки

– По доказателствата за участието на жалбоподателя в нарушението

– По многостранните срещи на 28 или 29 май 1997 г. в Севиля

– По получените от жалбоподателя телефонни обаждания

– По контактите, състояли се по времето около сесиите на CEFIC

– По срещата на 13 юли 1998 г. в Kцnigswinter

– По срещата с Degussa на 28 септември 1998 г. в Брюксел

– По срещите относно НПБ

– Заключение

По второто правно основание, изведено от нарушение на правото на защита в рамките на достъпа до преписката

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По твърдените уличаващи доказателства, изведени от отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията

– По твърдените оневиняващи доказателства, изведени от отговорите на Solvay и Degussa на изложението на възраженията

– По документа на Solvay

По третото правно основание относно определянето на размера на глобата

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.