1

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68) определя процедурите относно безопасността на храните.

2

Глава IV от Регламент № 178/2002, озаглавена „Система за бързо предупреждение, управление на кризи и спешни ситуации“, създава система за бързо предупреждение за храните и фуражите (наричана по-нататък „SARA“).

3

Член 50 от Регламент № 178/2002 гласи:

„Система за бързо предупреждение

1.   Под формата на мрежа се създава система за бързо уведомяване за пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи. В нея участват държавите членки, Комисията и [Европейският] орган [за безопасност на храните]. Всеки от тези участници определя лице за контакт, който е член на мрежата. Комисията отговаря за управлението на мрежата.

2.   Когато член на мрежата разполага с информация за съществуването на сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи, тази информация незабавно се съобщава на Комисията чрез системата за бързо предупреждение. Комисията незабавно предава тази информацията на членовете на мрежата.

[Европейският] орган [за безопасност на храните] може да допълва нотификацията с всякаква научна или техническа информация, която ще улесни предприемането на бързи и подходящи действия за управление на риска от страна на държавите членки.

3.   Без да се засягат други разпоредби на законодателството на Общността, държавите членки незабавно нотифицират Комисията чрез системата за бързо предупреждение за:

Нотификацията се придружава от подробно обяснение на причините за предприетите действия от компетентните органи на държавите членки, в които е издадена нотификацията. Тя е последвана от своевременно предоставяне на допълнителна информация, по-конкретно при изменение или отмяна на мерките, на които се основава нотификацията.

Комисията незабавно предава на членовете на мрежата нотификацията и получената съгласно алинея първа и втора допълнителна информация.“

4

Ищецът Bowland Dairy Products Ltd е дружество, учредено по английското право, чийто предмет на дейност по принцип е производството на прясно сирене, и в частност на извара. От 1999 г. той има разрешение от Pendle Environmental Health Office, местен орган по храните, който действа под надзора на Food Standards Agency [Агенция за хранителни стандарти] (наричана по-нататък-нататък „FSA“), да произвежда извара от различни видове мляко.

5

На 9 юни 2006 г. Службата по храните и ветеринарните въпроси (СХВВ) — дирекция, която е част от генерална дирекция (ГД) „Здравеопазване и защита на потребителите“ на Комисията на Европейските общности — проверява в присъствието на представител на FSA офисите и лабораторията за контрол на качеството на ищеца. Констатациите от проверката на СХВВ са изложени във вътрешна бележка на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ от и са отразени в проекта за окончателен доклад от мисията, която СХВВ провежда в Обединеното кралство от до

6

На 14 юни 2006 г. FSA предава в рамките на SARA нотификация за бързо предупреждение, която посочва следния риск: „Дефектно производство на млечни продукти. Система за контрол, която не е приспособена за откриване на антибиотици“. FSA прилага нотификацията към „[в]сяка извара, която носи здравна маркировка UK PE 023.EEC“, а именно всяка извара, произведена от ищеца. На е предадена допълнителна информация в рамките на SARA.

7

Между 16 и ищецът затваря помещенията си.

8

На 20 юни 2006 г. FSA извършва ревизия на помещенията на ищеца. В писмо, изпратено до ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ на , FSA изтъква своите опасения относно констатираните практики на ищеца и мерките, които са били приети в това отношение. FSA стига до извода, че възобновяването на дейността на ищеца въз основа на препоръчаните мерки не представлява проблем за общественото здраве, нито нарушава общностното законодателство.

9

На 26 юни 2006 г. FSA разрешава на ищеца да възобнови дейността си по производство на извара, което ищецът прави още на същия ден.

10

Между ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ и FSA се провеждат нови обсъждания по повод на заключенията на СХВВ от 9 юни 2006 г. и на проверката на FSA, а на се провежда събрание.

11

С писмо по електронната поща от 19 юли 2006 г. г-н F. от FSA представя на Комисията проект за допълнителна нотификация, в който уточнява, че желае да получи нейните коментари или предложения, и който има следното съдържание:

„На 20 юни 2006 г. британските органи извършиха пълна ревизия на Bowland Dairy Products Ltd. В резултат от нея две предназначени за Германия партиди извара, произведена от мляко, което се счита за негодно за консумация от човека, бяха върнати в Обединеното кралство и унищожени под контрол на 27 юни.

Впрочем беше установено, че трябва да бъдат приложени коригиращи мерки, поради което бяха внесени подобрения в процедурите на анализ на риска и на критични контролни точки, в контрола на качеството и в спецификациите на млякото при получаването му.

Ето защо британските органи се съгласяват произвежданата от Bowland извара да се пусне на пазара.“

12

С писмо по електронната поща от 20 юли 2006 г. Комисията отговаря на FSA по следния начин:

„Уважаеми г-н [F.],

Вчера ние също имахме щастието да обясним отново позицията на [ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“] относно съдържащото антибиотици мляко и разреденото мляко. Предвиждаме след лятната ваканция да предложим на държавите членки правен инструмент, който цели да определи какво е необходимо да се направи с тези две съставки и формите на контрол върху тях, когато те се използват при производството на сирене.

Благодарим Ви, че се допитахте до нас относно Вашия проект за съобщение, предназначено за системата за бързо предупреждение. Що се отнася до последното изречение, „Ето защо британските органи се съгласяват произвежданата от Bowland извара да се пусне на пазара“, разбираме, че става дума за Ваша позиция, която обаче не е позиция на [ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“]. От вчерашния ни разговор разбрахме, че от 26 юни (датата, на която Bowland е подновило производството си) Bowland отново използва мляко, за чието съдържание на антибиотици няма потвърждение, че се намира под максимално допустимите граници на остатъчни количества, и разредено мляко, въпреки че липсата на химични вещества не е била потвърдена чрез подходящи инструменти.

При това положение [ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“] не може да одобри декларацията, която се съдържа в съобщението Ви.

Можем да се съгласим с Вашия проект за текст единствено ако потвърдите, че тези два вида мляко не се използват за производство на извара.

Съществува алтернативна възможност, при която ние можем да разпространим Вашето съобщение чрез SARA, като в този случай то ще бъде придружено от съобщение на [ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“], в което се уточнява, че „службите на Комисията считат, че произвежданата от Bowland извара не може да се пуска на пазара“.

Сърдечно,

[E. P.]“

13

С писмо по електронна поща от 23 август 2006 г., изпратено до г-н P., г-н Y. от FSA иска от ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ да разпространи посредством SARA бележка с текст, идентичен с този на проекта от Същият ден органите на Обединеното кралство нотифицират същото съобщение на лицето за контакт на SARA в Комисията.

14

На 24 август 2006 г. Комисията разпространява тази нотификация посредством SARA. Тя разпространява и бележка от своите служби, в която се съдържа проект на протокол от срещата на и се разкрива несъгласието на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ относно предоставеното от FSA разрешение на ищеца (наричана по-нататък „бележката от “).

15

Ищецът подава настоящия иск в секретариата на Първоинстанционния съд на 11 август 2006 г.

16

С отделна молба, подадена в секретариата същия ден, ищецът иска допускане на временни мерки, които целят по-конкретно Първоинстанционният съд да разпореди, от една страна, спиране на изпълнението на обжалваното решение, съдържащо се в електронното писмо от 20 юли 2006 г., и от друга страна, разпространение в рамките на SARA на допълнителната нотификация на FSA.

17

На 25 август 2006 г. ищецът предоставя на Първоинстанционния съд копие на писмото, което е изпратил същия ден на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ и в което е посочил, че ще прикани Първоинстанционния съд да разглежда молбата му за временни мерки и иска му по главното производство като насочени не само срещу електронното писмо от , но и срещу бележката от

18

С Определение от 12 септември 2006 г. по дело Bowland Dairy Products/Комисия (T-212/06 R, непубликувано в Recueil) председателят на Първоинстанционния съд разпорежда на Комисията да оттегли бележката от до датата на постановяване на определението, с което се слага край на обезпечителното производство. На Комисията се съобразява с това определение.

19

С писмо от 24 октомври 2006 г. ищецът оттегля молбата си за допускане на временни мерки и исканията си за отмяна. Той обаче посочва, че поддържа иска си в частта му относно обезщетението на вредата, която твърди, че е претърпял.

20

С определение от 29 ноември 2006 г. председателят на Първоинстанционния съд разпорежда дело T-212/06 R да бъде заличено от регистъра.

21

По искане на Комисията, представено с отделна молба на 28 март 2007 г., което не е оспорено от ищеца в неговото писмено становище от , Първоинстанционният съд решава на , като процесуално-организационно действие, че въпросът за размера на обезщетението за вредите няма да бъде разгледан, докато не бъде определено дали Европейската комисия е била отговорна за твърдяната от ищеца вреда.

22

Делото е разпределено на трети състав. Тъй като съставите на Първоинстанционния съд са променени, съдията докладчик е включен в шести състав, на който съответно се разпределя настоящото дело. Тъй като съдията докладчик е възпрепятстван да заседава, председателят на Първоинстанционния съд преразпределя делото на пети състав с решение от 7 януари 2008 г.

23

По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 5 март 2009 г.

24

С исковата си молба ищецът моли Първоинстанционния съд да отмени електронното писмо от 20 юли 2006 г. След това в писмото от ищецът посочва, че включва в обхвата на искането си за отмяна и бележката от Впоследствие неговите искания за отмяна са оттеглени с писмото от

25

В своята писмена реплика ищецът моли Първоинстанционния съд:

26

Комисията моли Първоинстанционния съд:

27

В самото начало следва да се посочи, че в хода на писмената фаза на производството ищецът оттегля исканията си за отмяна на електронното писмо от 20 юли 2006 г. и на бележката от Това оттегляне е потвърдено в съдебното заседание. Следователно Първоинстанционният съд ще разгледа само исканията за обезщетение.

28

Ищецът упреква Комисията, че е поставила разпространението на допълнителната нотификация на FSA под условието FSA да потвърди, че при производството си на извара ищецът не е използвал мляко, съдържащо антибиотици, нито разредено мляко, или като алтернатива на това условие разпространението да бъде придружено от съобщение на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“, в което да се уточнява, че службите на Комисията считат, че изварата, произвеждана от ищеца, не може да се пуска на пазара.

29

Ищецът счита по-конкретно, че електронното писмо от 20 юли 2006 г. представлява окончателен отказ от страна на Комисията да разпространи допълнителната нотификация на FSA, ако тя не е придружена с нотификация в обратен смисъл, в която се разкрива несъгласието на Комисията. Окончателният характер на този отказ се доказвал от факта, че електронното писмо от представлява отговор на електронното писмо на FSA от , което според ищеца не можело да се възприема по друг начин освен като искане за разпространение. Освен това ищецът поддържа, че Първоинстанционният съд трябва да разглежда настоящия иск като целящ поправянето на вредите, причинени не само от електронното писмо от , но също и от бележката от , въпреки че последната е била разпространена чрез SARA след подаването на исковата молба.

30

В това отношение, от една страна, ищецът обръща внимание на това, че последиците от бележката от 24 август 2006 г. са идентични на последиците от електронното писмо от и че доводите и исканията, изтъкнати срещу тези два акта, също са идентични.

31

От друга страна, ищецът се позовава на Определение по дело Bowland Dairy Products/Комисия, точка 18 по-горе, в което като временна мярка се разпорежда на Комисията да оттегли бележката от 24 август 2006 г. до датата на постановяване на определението, с което се слага край на обезпечителното производство. Ищецът счита, че с оглед на разпоредбите на член 242 ЕО и на член 104 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, председателят на Първоинстанционния съд нямаше да може да разпореди оттеглянето на бележката от , ако последната не се считаше за включена в предмета на жалбата.

32

Комисията счита, че електронното писмо от 20 юли 2006 г. не представлява отказ за разпространение на допълнителната нотификация на FSA, тъй като към тази дата тя не била сезирана с окончателно искане в този смисъл. Всъщност електронното писмо на FSA от представлявало обикновена консултация относно проекта за допълнителна нотификация.

33

Освен това Комисията поддържа, че обхватът на иска не включва бележката от 24 август 2006 г., тъй като тя е съставена след подаването на исковата молба. Комисията изтъква, че разширяването на първоначалния обхват на иска посредством писмо, изпратено до Комисията, било необичайна процедура, явно несъобразена със Статута на Съда и с Процедурния правилник.

34

На първо място следва да се припомни, че член 21, първа алинея от Статута на Съда, който се прилага към производството пред Първоинстанционния съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут, гласи, че „[д]ело се завежда пред Съда с писмена искова молба, адресирана до секретаря“, и че „[в] исковата молба се посочват […] предметът на спора, исканията на страните и кратко изложение на правните аргументи, на които се основава исковата молба“.

35

По същия начин член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник предвижда, че исковата молба по член 21 от Статута на Съда съдържа предмета на спора, кратко изложение на изложените правни основания и исканията на ищеца.

36

Макар при определени обстоятелства член 48, параграф 2 от Процедурния правилник да позволява въвеждането на нови правни основания в хода на производството, в никакъв случай тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че разрешава на ищеца да сезира Първоинстанционния съд с нови искания и по този начин да измени предмета на спора (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2001 г. по дело Banatrading/Съвет, T-3/99, Recueil, стр. II-2123, точка 28 и цитираната съдебна практика).

37

На второ място следва да се напомни, че според установената съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността е подчинено на кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Когато едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли в неговата цялост, без да е необходимо разглеждането на останалите условия (вж. Решение на Съда от 29 септември 1982 г. по дело Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, Recueil, стр. 3057, точка 16, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, T-481/93 и T-484/93, Recueil, стр. II-2941, точка 80 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Bouychou/Комисия, T-344/04, Сборник, непубликувано в Сборника, точка 33 и цитираната съдебна практика).

38

От тази съдебна практика следва, че актът или поведението на институцията ответник, причинил(о) твърдяната вреда, е част от предмета на иска за обезщетение и трябва да бъде уточнен(о) в исковата молба. Поради същия довод исканията в подобен иск трябва да бъдат разбирани в смисъл, че се отнасят за обезщетение на вредата, която се твърди, че посочените в исковата молба акт или поведение са причинили.

39

На трето място следва да се отбележи, че член 50, параграф 1 от Регламент № 178/2002 създава SARA, в която като членове на мрежата участват държавите членки, Комисията и Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), като Комисията отговаря за управлението на мрежата. В рамките на тази мрежа държавите членки съобщават на Комисията мерките, изброени в параграф 3, първа алинея, букви а)—в) от същия член, а по силата на втората алинея от същия параграф те съобщават допълнителна информация, по-конкретно при изменение или отмяна на мерките, на които се основава нотификацията. Комисията от своя страна е длъжна да предаде незабавно на членовете на мрежата нотификацията и получената съгласно първа и втора алинея от същия параграф допълнителна информация. Като член на мрежата обаче Комисията може, по силата на член 50, параграф 2 от Регламент № 178/2002, също да предава на другите членове на мрежата всяка информация, с която разполага, за съществуването на сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи.

40

От тези разпоредби следва, че единствено компетентният орган на съответната държава членка носи отговорност за съставянето на нотификациите, предвидени в член 50, параграф 3 от Регламент № 178/2002, както и за тяхното предаване на Комисията с цел съобщаването им на другите членове на мрежата.

41

Наистина, не е изключено, дори в случай, попадащ в пределите на компетентността на националните органи, Комисията да може да изрази становището си, което обаче е лишено от правни последици и не обвързва същите тези органи (Решение на Съда от 27 март 1980 г. по дело Sucrimex и Westzucker/Комисия, 133/79, Recueil, стр. 1299, точка 16 и Определение на Съда от по дело Италия/Комисия, 151/88, Recueil, стр. 1255, точка 22; Решение на Първоинстанционния съд от по дело Van Parys и Pacific Fruit Company/Комисия, T-160/98, Recueil, стр. II-233, точка 65). Като последица от това исканията за обезщетение, които се основават на факта, че Комисията е изразила подобно становище, са недопустими (Определение на Първоинстанционния съд от по дело Lademporiki и Parousis & Sia/Комисия, T-92/06, Recueil, непубликувано в Сборника, точка 26; в този смисъл вж. също Решение по дело Sucrimex и Westzucker/Комисия, посочено по-горе, точки 22 и 25).

42

В конкретния случай следва да се отбележи, че електронното писмо от 20 юли 2006 г. е изпратено на FSA в отговор на нейното електронно писмо от Впрочем от последното е видно, че FSA желаела да получи коментари и предложения от страна на Комисията, включително предложения за алтернативна редакция на нотификацията. Освен това FSA подчертала, че възнамерява да разпространи нотификацията в най-кратък срок чрез SARA и че за тази цел иска да получи бърз отговор от Комисията.

43

Следователно електронното писмо от 20 юли 2006 г. се свежда до изразяване на становището на Комисията в отговор на искане в този смисъл, направено от FSA. Поради това и в съответствие с посочената в точка 41 по-горе съдебна практика съдържащите се в иска претенции за обезщетение, основани на факта, че в отговор на искане на FSA Комисията е изразила своето становище по текста на нотификация на допълнителна информация по смисъла на член 50, параграф 3, втора алинея от Регламент № 178/2002, която FSA възнамерявала да ѝ предаде с цел тя да бъде съобщена на другите членове на мрежата, са недопустими и трябва да бъдат отхвърлени.

44

Относно искането на ищеца, насочено към това в подкрепа на неговите искания за обезщетение да се вземе предвид и бележката от 24 август 2006 г., от посочените в точки 34—36 по-горе съображения и съдебна практика следва, че то също трябва да се отхвърли като недопустимо, тъй като има за цел да измени предмета на спора, както и първоначалните искания в иска (в този смисъл вж. също Решение по дело Banatrading/Съвет, точка 36 по-горе, точка 29).

45

Обстоятелството, че с Определение по дело Bowland Dairy Products/Комисия, точка 18 по-горе, председателят на Първоинстанционния съд е разпоредил оттеглянето на бележката от 24 август 2006 г., не може, обратно на твърдяното от ищеца, да постави под въпрос този извод. Достатъчно е в това отношение да се отбележи, че тук става въпрос за определение, прието в рамките на обезпечително производство, което по никакъв начин не предопределя изхода на спора по главното производство.

46

От гореизложеното следва, че настоящият иск за обезщетение трябва да се отхвърли като недопустим.

47

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)

реши: