1

Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201) предвижда система за контрол, упражняван от Комисията по отношение на концентрациите, които имат общностно измерение, както са определени в членове 1 и 3 от посочения регламент. Тези концентрации трябва да бъдат нотифицирани на Комисията преди извършването им (член 4 от Регламент № 139/2004). Комисията разглежда съвместимостта им с общия пазар (член 2 от Регламент № 139/2004).

2

Член 2 от Регламент № 139/2004 гласи:

„1.   Концентрациите, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, се оценяват в съответствие с целите на настоящия регламент и със следващите разпоредби с цел да бъде установено дали те са съвместими с общия пазар.

[…]

2.   Концентрация, която не би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявява за съвместима с общия пазар.

3.   Концентрация, която би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявява за несъвместима с общия пазар.

[…]“

3

Процедурата за контрол върху концентрациите протича в две фази. Първата фаза, в която се извършва само предварителна преценка на проекта за концентрация, завършва с решение по смисъла на член 6 от Регламент № 139/2004.

4

Член 6, параграф 1 от Регламент № 139/2004 предвижда:

„1.   Комисията преценява нотификацията възможно най-скоро след неговото [да се чете: „нейното“] получаване.

[…]

3.   Комисията може да отмени взетото от нея на основание параграф 1, [буква] a) или б) решение, когато:

[…]“

5

Само ако предварителната преценка, извършена в рамките на първата фаза, породи сериозни съмнения относно съвместимостта на концентрацията с общия пазар, Комисията пристъпва към задълбочена преценка (втора фаза) по силата на член 6, параграф 1, буква в) от Регламент № 139/2004.

6

Правомощията на Комисията за вземане на решение в рамките на процедурата по задълбочена преценка са определени в член 8 от Регламент № 139/2004, който гласи:

„1.   Когато Комисията установи, че концентрация, за която е извършено нотифициране, отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 2, […], тя издава решение, обявяващо концентрацията за съвместима с общия пазар.

[…]

2.   Когато Комисията установи, че след извършена промяна от страна на засегнатите предприятия концентрацията, за която е постъпила нотификация [другаде в текста „за която е извършено нотифициране“], отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 2, […], тя издава решение, обявяващо концентрацията за съвместима с общия пазар.

[…]

3.   Когато Комисията установи, че дадена концентрация отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 3, […], тя издава решение, обявяващо концентрацията за несъвместима с общия пазар.

[…]

6.   Комисията може да отмени взетото от нея съгласно параграф 1 или 2 решение, когато:

7

Член 14, параграф 1 от Регламент № 139/2004 предвижда:

„1.   Комисията може с решение да наложи на […] предприятия или обединения на предприятия глоби, непревишаващи 1 на сто от общия оборот на съответните предприятия или обединения на предприятия […], когато умишлено или поради небрежност:

[…]“

8

Член 18, параграф 4 от Регламент № 139/2004 гласи, че „[д]околкото Комисията или компетентните органи на държавите членки считат за необходимо, те могат също така да изслушат други физически или юридически лица“ и че „[ф]изически или юридически лица, които докажат достатъчен интерес, […] имат право след подаване на искане за това да бъдат изслушани“.

9

Съгласно съображение 5 от Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагане на Регламент № 139/2004 (ОВ L 133 стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 3) „уведомяващите [другаде в текста: „нотифициращите“] страни са длъжни да представят на Комисията пълно и добросъвестно изложение на фактите и обстоятелствата, които са от значение за вземането на решение относно концентрацията, предмет на уведомяване [другаде в текста: „нотифициране“]“. Във връзка с това член 4 от посочения регламент гласи:

„1.   Уведомленията [другаде в текста: „нотификациите“] следва да съдържат информацията, включително документите, които се изискват в приложимите форми, посочени в приложенията. Предоставената информация трябва да бъде точна и пълна.

[…]“

10

Член 6, параграф 2 от Регламент № 802/2004 гласи:

„За допълненията към уведомленията [другаде в текста: „нотификациите“] […] се прилагат […] mutatis mutandis […] член 4 […] от настоящия регламент“

11

Член 16 от Регламент № 802/2004, озаглавен „Изслушване на трети лица“, гласи:

„1.   Ако трети лица подадат писмено искане да бъдат изслушани, в съответствие с разпоредбите на член 18, параграф 4, второ изречение от Регламент […] № 139/2004, Комисията следва писмено да ги информира за характера и предмета на процедурата и да определи срок, в който те могат да изложат становището си.

2.   Третите лица по параграф 1 следва да изложат писмено становището си в определения за това срок. По целесъобразност Комисията може да предоставя на третите лица, които са поискали това в писмените си бележки, възможност да участват в официално изслушване. Тя може и в други случаи да предоставя на въпросните трети лица възможност устно да изразят становището си.

3.   По същия начин Комисията може да покани всяко друго физическо или юридическо лице да изрази становището си писмено или устно, включително по време на официално устно изслушване.“

12

Настоящата жалба е подадена съвместно от Nederlandse Vakbond Varkenshouders (NVV), г-н Marius Schep и Nederlandse Bond van Handelaren in Vee (NBHV) (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“).

13

NVV е нидерландски синдикат, учреден с цел представляване и защита на интересите на свиневъдите. Той включва около 3000 членове и представлява около 50% от сектора на свиневъдството в Нидерландия.

14

Г-н Schep е свиневъд и член на NVV.

15

NBHV е сдружение, което представлява и защитава интересите на търговците на добитък, включително тези на търговците на свине. Негови членове са провинциални сдружения на търговците на добитък. То представлява около 70% от регистрираните в Нидерландия търговци на свине.

16

Sovion NV е нидерландско дружество, което осъществява дейност по клане на добитък и на свине, дейност по производство, обработка и продажба на месни продукти и по обработка на животински странични продукти.

17

Hendrix Meat Group (HMG) е дружество, което осъществява дейност главно в Нидерландия, също и в сектора на клането на свине, както и в този на производството, обработката и продажбата на месо.

18

На 18 ноември 2004 г. на основание член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 Комисията получава нотификация за проект за концентрация (наричан по-нататък „концентрацията“), в който се указва намерението на Sovion да придобие изключителния контрол върху цялото HMG (наричани по-нататък заедно „страните по концентрацията“).

19

На 24 ноември 2004 г. Комисията изпраща на съответните оператори на пазара (конкуренти, купувачи, доставчици, сдружения от сектора) в няколко европейски страни подробен въпросник с оглед проучване на последиците, които би оказала концентрацията върху конкуренцията.

20

На 25 ноември 2004 г. NVV получава посочения въпросник на английски език. По изрично искане на NVV на му е изпратена редакция на същия въпросник на нидерландски език.

21

С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 26 ноември 2004 г., Комисията кани третите заинтересовани лица да изпратят становищата си относно концентрацията в срок от десет дни.

22

С писмо от 30 ноември 2004 г. NBHV изразява своите резерви по отношение на концентрацията.

23

На 2 декември 2004 г. в отговор на изпратения му от Комисията въпросник NVV посочва, че резултатът от решение за съвместимостта на концентрацията с общия пазар би било придобиването от Sovion на господстващо положение на съответния географски пазар, ограничен до територията на Нидерландия.

24

На 10 декември 2004 г. се провежда среща между, от една страна, Комисията и, от друга страна, NVV и NBHV, по време на която последните отново изразяват резервите си по отношение на концентрацията. В резултат на тази среща същия ден Комисията изпраща въпроси до представителите на страните по концентрацията във връзка с въпросите, дискутирани с NVV и NBHV.

25

На 16 декември 2004 г. NBHV изпраща писмо до Комисията, в което ѝ представя кратко изложение на своята позиция и възраженията си по отношение на концентрацията.

26

С писма от 21 декември 2004 г. NVV и NBHV оспорват съдържанието на един от документите, изпратени на Комисията от страните по концентрацията в хода на административната процедура, а именно декларация от страна на г-н S. B.M. J. (наричан по-нататък „г-н J.“), генерален секретар на Productschappen Vee, Vlees en Eieren (публичноправни организации за пазара на добитък, на месо и на яйца, наричани по-нататък „PVVE“).

27

С решение от 21 декември 2004 г. за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар (преписка COMP/M. 3605 – Sovion/HMG) (ОВ C 28, стp. 2, наричано по-нататък „обжалваното решение“), прието по силата на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004, Комисията разрешава концентрацията, без да започва втората фаза от процедурата.

28

Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 14 април 2005 г.

29

С писмо от 13 юли 2005 г. жалбоподателите искат от Първоинстанционния съд съгласно член 64, параграф 3, буква г) от процедурния му правилник в рамките на процесуално-организационните действия да разпореди на Комисията представянето на документи и всякакви доказателства във връзка с настоящото дело и да им изпрати препис от тях.

30

На 5 август 2005 г. Комисията представя писмена защита и с отделен акт внася становището си по искането за процесуално-организационни действия.

31

С акт, внесен в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 август 2005 г., Sovion иска да встъпи в рамките на настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

32

С определение от 13 октомври 2005 г. председателят на трети състав на Първоинстанционния съд уважава молбата за встъпване на Sovion, което подава своето писмено становище при встъпване на Комисията и жалбоподателите представят становищата си по писменото становище при встъпване съответно на 30 март и на

33

С факс от 10 май 2006 г. Комисията отбелязва, че становищата, представени от жалбоподателите по повод на писменото становище при встъпване, не се ограничават до съдържанието на посоченото писмено становище, а са свързани също с дупликата. Във връзка с това Комисията иска от Първоинстанционния съд или да не прилага към преписката по делото становищата относно дупликата, или да ѝ предостави възможност да коментира писмено посочените становища.

34

С писмо от секретариата на Първоинстанционния съд от 9 юни 2006 г. и като се отчита въпросът за допустимостта на разглежданите в посочените становища аспекти, Комисията е поканена да представи писмено становището си.

35

Писмената фаза на производството приключва с представянето на посоченото становище на Комисията на 30 юни 2006 г.

36

С процесуално-организационно действие, нотифицирано на 1 април 2008 г., Първоинстанционният съд иска от Комисията да представи списък на лицата, на които е изпратила подробния въпросник от , списък на лицата, които са отговорили на посочения въпросник, както и копие от всички отговори на въпросите, съдържащи се в точка 8 от посочения въпросник. На Комисията изпраща поисканите документи на Първоинстанционния съд.

37

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 22 май 2008 г. Документите, представени от встъпилата страна в съдебното заседание, не са приложени към преписката по делото.

38

Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

39

Комисията и встъпилата страна молят Първоинстанционния съд:

40

Комисията изтъква липсата на две абсолютни процесуални предпоставки, изведени съответно от липсата на процесуална легитимация на г-н Schep и от просроченото подаване на жалбата от NBHV. В началото обаче Комисията анализира въпроса дали когато жалба е подадена от няколко жалбоподатели както по настоящото дело и когато тя е допустима само по отношение на един от тях е необходимо все пак да се разглежда процесуалната легитимация на другите жалбоподатели.

41

Комисията поддържа, че когато една и съща жалба или един и същ иск са подадени от няколко страни, те могат да бъдат обявени за недопустими по отношение на една от тях (Решение на Първоинстанционния съд от 21 март 2002 г. по дело Shaw и Falla/Комисия, T-131/99, Recueil, стp. II-2023, точка 12). Тя все пак признава, че в Решението на Първоинстанционния съд от по дело Verband der freien Rohrwerken и др. (T-374/00, Recueil, стp. II-2275, точка 57), по което няколко жалбоподатели подават жалба срещу решение на Комисията, прието по силата на Регламента относно контрола върху концентрациите, след като установява, че един от жалбоподателите е пряко и лично засегнат от посоченото решение, Първоинстанционният съд решава, че не следва да разглежда процесуалната легитимация на останалите жалбоподатели.

42

Все пак според Комисията в случая дори ако жалбата на NVV е вероятно допустима, процесуалната легитимация трябва да бъде установена индивидуално за всеки от жалбоподателите. В подкрепа на тази позиция тя се позовава, на първо място, на субективния по необходимост характер на оплакването, съдържащо се във второто правно основание, изведено от факта, че жалбоподателите не са можели да изложат в достатъчна степен своята гледна точка в хода на административната процедура, на второ място, на факта, че индивидуалната преценка на процесуалната легитимация на жалбоподателите би позволила надлежното произнасяне по съдебните разноски и, на трето място, на необходимостта да се избегне хипотеза, в която в рамките на евентуална жалба, подадена от един от жалбоподателите, който няма процесуална легитимация, Комисията би била затруднена да се позове за първи път на неговата липса на процесуална легитимация.

43

Жалбоподателите отговарят, че не е необходимо да се установява наличието на процесуална легитимация индивидуално за всеки от тях и че при всички положения в настоящия случай всички жалбоподатели, както и всеки от тях поотделно, имат процесуална легитимация в рамките на настоящата жалба.

44

В самото начало следва да се отбележи, че процесуалната легитимация на NVV в рамките на настоящата жалба не е предмет на оспорване. Всъщност, както Комисията признава в писменото си изложение, доколкото NVV представлява предприятия, които доставят на страните по концентрацията живи свине, предназначени за клане, и доколкото участва активно в административната процедура, той е пряко и лично засегнат от обжалваното решение. Следователно допустимостта на неговата жалба не поражда никакво съмнение.

45

Според установена съдебна практика обаче, що се отнася до една и съща жалба, подадена от няколко жалбоподатели, когато жалбата е допустима по отношение на един от тях, не е необходимо да се разглежда процесуалната легитимация на останалите жалбоподатели (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C-313/90, Recueil, стp. I-1125, точка 31, Решение на Първоинстанционния съд по дело Verband der freien Rohrwerke и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 57 и Решение от по дело Sun Chemical Group и др./Комисия, T-282/06, Сборник, стp. II-2149, точка 49 и сл.).

46

Тази съдебна практика се основава на съображения за процесуална икономия и на обстоятелството, че като цяло, когато една и съща жалба е подадена от няколко жалбоподатели, дори когато някой от жалбоподателите няма процесуална легитимация, Първоинстанционният съд все пак трябва да разгледа по същество всички основания за отмяна и представени доводи (вж. в този смисъл Решение по дело Sun Chemical Group и др./Комисия, точка 45 по-горе, точки 51 и 52 ).

47

Въпреки че по някои дела Първоинстанционният съд действително провежда разлика между жалбоподателите в зависимост от допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл Решение по дело Shaw и Falla/Комисия, точка 41 по-горе, точка 12; Определение на Първоинстанционния съд от 10 март 2005 г. по дело Gruppo ormeggiatori del porto di Venezia и др./Комисия, T-228/00, T-229/00, T-242/00, T-243/00, T-245/00 —T-248/00, T-250/00, T-252/00, T-256/00 — T-259/00, T-265/00, T-267/00, T-268/00, T-271/00, T-274/00 — T-276/00, T-281/00, T-287/00 и T-296/00, Recueil, стp. II-787, точка 38), тези разлики все пак са се основавали, както и цитираната в точка 45 по-горе съдебна практика, на съображения за процесуална икономия (Решение по дело Sun Chemical Group и др./Комисия, точка 45 по-горе, точка 51).

48

По настоящото дело обаче отделна проверка на допустимостта на жалбата по отношение на всеки от жалбоподателите би била в противоречие с такива съображения. Всъщност следва да се заключи, че жалбата, подадена съвместно от NVV, г-н Schep и NBHV, не съдържа правни основания или доводи, които се отнасят изключително до един от тях, така че ако жалбата бъде обявена за недопустима по отношение на един от жалбоподателите, би било възможно да не се прави анализ на едно или няколко правни основания или доводи. Така, тъй като жалбата е допустима по отношение на NVV, дори ако би била обявена за недопустима по отношение на г-н Schep и на NBHV, Първоинстанционният съд при всички положения трябва да разгледа всички правни основания и доводи, повдигнати в рамките на настоящото дело. Предвид тези съображения не следва да се разглежда допустимостта на жалбата по отношение на NBHV и на г-н Schep.

49

В подкрепа на своята жалба жалбоподателите изтъкват две правни основания, първото, изведено от нарушение на членове 2, 6 и 8 от Регламент № 139/2004, и второто, изведено от нарушение от страна на Комисията на задължението ѝ за мотивиране (член 253 ЕО) и на задължението ѝ за полагане на дължима грижа.

50

Първото правно основание, изведено от нарушение на членове 2, 6 и 8 от Регламент № 139/2004, се подразделя на четири части, като според самите жалбоподатели първата и четвъртата част трябва да бъдат разгледани заедно. Във втората и третата част жалбоподателите оспорват определянето на релевантните географски пазари в обжалваното решение, съгласно което географското измерение на двата съответни пазара на стоки, а именно пазарите за изкупуване на свине и за изкупуване на живи свине майки, предназначени за клане, съответства на териториите, разположени в радиус от 150 км около трите главни свиневъдни зони в Нидерландия (Twente, Achterhoek и Северен Brabant), като за център на тези три кръга се приемат трите града, разположени в сърцето на тези три региона, съответно Enschede, Doetinchem и Eindhoven (точки 25 и 44 от обжалваното решение). В първата и в четвъртата част жалбоподателите подчертават, че поради това неправилно определяне на географския пазар в обжалваното решение Комисията е извършила погрешна оценка на конкуренцията, която я е довела до неправилното заключение за липсата на господстващо положение и за съвместимостта на концентрацията с общия пазар.

51

Във връзка с това преди всичко следва да се припомни, че по отношение на прилагането на правилата относно общностния контрол на концентрациите, разглеждано в настоящия случай, правилното определяне на съответния пазар е необходимо и предварително условие за преценката на последиците, които би оказала върху конкуренцията нотифицираната концентрация на предприятия (вж. в този смисъл Решение на Съда от 31 март 1998 г. по дело France и др./Комисия, известно като „Kali & Salz“, C-68/94 и C-30/95, Recueil, стp. I-1375, точка 143 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Airtours/Комисия, T-342/99, Recueil, стp. II-2585, точка 19).

52

Както следва от член 9, параграф 7 от Регламент № 139/2004 и от точка 8 от Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (ОВ C 372, 1997 г., стp. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 60, наричано по-нататък „Известието относно съответния пазар“) съответният географски пазар обхваща територия, в която съответните предприятия участват в доставката и търсенето на продукти или услуги, където условията на конкуренция са достатъчно хомогенни и която може да се разграничи от съседните пространства поради това, че условията на конкуренция в нея се различават значително от преобладаващите в тях. В рамките на определянето на географския пазар следва да се държи сметка за няколко фактора каквито са естеството и характерните особености на съответните стоки или услуги, съществуването на бариери при навлизане на пазара, предпочитанията на потребителите, както и съществуването между съответната територия и съседните територии на значителни разлики в пазарните дялове на предприятията или на съществени ценови разлики (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по дело Cableuropa и др./Комисия, T-346/02 и T-347/02, Recueil, стp. II-4251, точка 115).

53

Според постоянната съдебна практика материалноправните норми относно общностния контрол на концентрациите, и по-конкретно тези относно преценката на концентрациите като член 2 от Регламент № 139/2004, предоставят на Комисията определена оперативна самостоятелност, по-специално при извършването на преценки от икономическо естество. Поради това контролът на общностния съд върху упражняването на такава самостоятелност, която е от основно значение за определянето на правилата в областта на концентрациите, трябва да се упражнява, отчитайки свободата на преценка, съдържаща се имплицитно в разпоредбите с икономически характер, които са част от режима на концентрациите (Решение на Съда по дело Kali & Salz, точка 51 по-горе, точки 223 и 224 и Решение на Съда от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval, C-12/03 P, Recueil, стp. I-987, точка 38; Решение на Първоинстанционния съд от по дело Gencor/Комисия, T-102/96, Recueil, стp. II-753, точки 164 и 165, Решение на Първоинстанционния съд по дело Airtours/Комисия, точка 51 по-горе, точка 64 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело General Electric/Комисия, T-210/01, Recueil, стp. II-5575, точка 60). По-конкретно определянето на съответния пазар, доколкото предполага комплексни икономически преценки от страна на Комисията, може да бъде предмет единствено на ограничен контрол от страна на общностния съд (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от по дело Microsoft/Комисия, T-201/04, Сборник, стp. II-3601, точка 482).

54

Същевременно, въпреки че Комисията разполага със свобода на преценка в икономическата област, това не означава, че общностният съд трябва да се въздържа от контрол върху тълкуването от страна на Комисията на данните с икономически характер. Всъщност общностният съд трябва по-специално не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логична последователност, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи (Решение по дело Комисия/Tetra Laval, точка 53 по-горе, точка 39).

55

Ето защо с оглед на тези съображения следва да се разгледат изтъкнатите от жалбоподателите доводи.

56

В началото Комисията, поддържана от встъпилата страна, приема, че настоящото правно основание не е ясно.

57

Във връзка с това, на първо място, тя подчертава, че в жалбата жалбоподателите се позовават твърде общо, от една страна, на „размяната на кореспонденция с [нея]“, както и на представени в тази кореспонденция факти и доводи (приложения A.6—A.24), и от друга страна, на някои „допълнителни доказателства“ (приложения A.26—A.39), чиято функция била да „изяснят още повече“ вече формулираната в хода на административната процедура позиция. Тези позовавания не били в съответствие с член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, който изисква жалбата да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Ето защо Първоинстанционният съд не трябвало да ги взема предвид.

58

На второ място, Комисията поддържа, че приложения A.26—A.38, както и приложения C.4—C.7 трябвало също да не бъдат допуснати, тъй като те не са представени в хода на административната процедура. Всъщност според Комисията от съдебната практика следва, че законосъобразността на дадено решение трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата на нейно разположение към момента на постановяването му (Решение на Съда от 7 февруари 1979 г. по дело Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, Recueil, стp. 321, точка 7 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело SNCF и British Railways/Комисия, T-79/95 и T-80/95, Recueil, стp. II-1491, точка 48) и че следователно жалбоподателят не може да се позовава пред общностния съд на фактически обстоятелства, които не са ѝ били представени в хода на административната процедура (Решение на Съда от по дело Испания/Комисия, C-278/92—C-280/92, Recueil, стp. I-4103, точка 31 и Решение на Съда от по дело Нидерландия/Комисия, C-382/99, Recueil, стp. I-5163, точки 49 и 76).

59

Жалбоподателите отговарят, че в рамките на подадената от тях жалба те са изложили не само обобщено, а по логичен и разбираем начин съществените фактически и правни обстоятелства в подкрепа на същата. Освен това те поддържат, че Комисията е била запозната с представените от тях гледни точки в хода на административната процедура. Фактът, че Комисията не е била запозната с някои доказателства към момента на приемане на обжалваното решение не променял нищо в това отношение. Ето защо Първоинстанционният съд бил задължен да разгледа всички приложения.

60

Що се отнася, на първо място, до позоваванията на приложенията, следва да се напомни, че по силата на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник всяка жалба трябва да указва предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Според постоянната съдебна практика, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори приложени към исковата молба или жалбата, не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P—C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стp. I-5425, точки 93—100; вж. също в областта на контрола върху концентрациите Решение на Първоинстанционния съд от по дело EDP/Комисия, T-87/05, Recueil, стp. II-3745, точка 155 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Honeywell/Комисия, T-209/01, Recueil, стp. II-5527, точки 56 и 57 и цитираната съдебна практика).

61

Освен това Първоинстанционният съд не е задължен да търси и да идентифицира в приложенията правните основания и доводите, на които може да счита, че се основава исковата молба или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и инструментална функция (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 60 по-горе, точка 97 и Решение по дело Honeywell/Комисия, точка 60 по-горе, точка 57). Тази чисто доказателствена и инструментална функция на приложенията означава, че когато дадено приложение съдържа правни обстоятелства, на които почиват някои правни основания, изложени в жалбата, тези обстоятелства трябва да бъдат включени в самия текст на писменото становище, към което е добавено това приложение, или поне да бъдат в достатъчна степен идентифицирани в това писмено становище (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 60 по-горе, точка 99).

62

С оглед на припомнената по-горе съдебна практика следователно позоваванията на приложенията се вземат предвид от Първоинстанционния съд само доколкото, на първо място, обосновават или допълват доводи, изрично посочени от жалбоподателите в съдържанието на писмените им изявления, и доколкото, на второ място, позволяват на Първоинстанционния съд с точност да определи обстоятелствата, на които жалбоподателите основават оплакванията си, формулирани срещу концентрацията, или доводите, допълващи правните основания, изложени в писмените им становища (вж. в този смисъл Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 53 по-горе, точка 99).

63

Що се отнася, на второ място, до приложенията, които не са представени в хода на административната процедура, Първоинстанционният съд счита, че в този контекст Комисията не може да се позовава общо по отношение на всички тях на цитираната в точка 58 по-горе съдебна практика. Всъщност следва да се отбележи, че доколкото представянето на приложение не представлява опит за промяна на изложената преди това пред Комисията правна и фактическа рамка с оглед приемането на обжалваното решение, а е част от поредицата доводи при простото прилагане на правото на защита, посоченото приложение трябва да се счита за допустимо (вж. в този смисъл Решение по дело EDP/Комисия, точка 60 по-горе, точка 158).

64

Следователно в светлината на тези съображения приложенията, които не са представени в хода на административната процедура, при необходимост ще бъдат взети предвид от Първоинстанционния съд.

65

По-нататък Комисията подчертава, че първото правно основание е явно необосновано, доколкото е изведено от нарушение на член 8 от Регламент № 139/2004, предвид на това че обжалваното решение е прието изключително на основание на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004. Жалбоподателите отговарят, че позоваването на член 8 от Регламент № 139/2004 е оправдано, доколкото Комисията е трябвало да открие втората фаза от процедурата, която да доведе до приемането на решение на основание член 8, параграф 3 от Регламент № 139/2004.

66

Във връзка с това следва да се напомни, че както се споменава в точка 3 и сл. по-горе, процедурата по общностен контрол на концентрациите на предприятия, предвидена в Регламент № 139/2004, се състои от две фази. Първата фаза от процедурата завършва с решение, което се приема на основание член 6, параграф 1 от Регламент № 139/2004, съответно буква a), буква б) или буква в) в зависимост от различните заключения, до които достига Комисията в края на тази фаза. Само ако Комисията заключи, че нотифицираната концентрация попада в приложното поле на посочения регламент и поражда сериозни съмнения относно съвместимостта си с общия пазар тя открива втората фаза от процедурата, която по смисъла на второто изречение от член 6, параграф 1, буква в) от Регламент № 139/2004 „може да бъде прекратена с решение, както е предвидено в член 8, параграфи от 1 до 4, освен ако засегнатите предприятия не са доказали удовлетворително пред Комисията, че те се отказват от концентрацията“.

67

Следователно се налага констатацията, че в системата на Регламент № 139/2004 правното основание на приетите от Комисията решения в рамките на първата фаза от процедурата е член 6 от Регламент № 139/2004, докато правното основание на решенията, приети в рамките на втората фаза от процедурата, е член 8 от посочения регламент, като тези две разпоредби следва да се тълкуват в светлината на посочените в член 2 от същия регламент критерии.

68

В настоящия случай, като е счела в края на първата фаза, че концентрацията не поражда сериозни съмнения относно съвместимостта си с общия пазар, Комисията основателно базира решението си за разрешение на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004. Впрочем, дори Комисията да бе достигнала до заключение в противоположен смисъл и да бе решила да проведе втората фаза на процедурата, тя би трябвало също да приеме решение, основаващо се на член 6 от посочения регламент, и по-конкретно на член 6, параграф 1, буква в), а не на член 8 от него. Следователно в края на първата фаза от процедурата тя не е можела в никакъв случай да приеме решение, основано на член 8 от Регламент № 139/2004. Поради това позоваването на този член в такъв контекст е ирелевантно. От този факт следва да се заключи, че първото правно основание е явно необосновано, доколкото то е изведено от нарушение на член 8 от Регламент № 139/2004.

69

Във втората част от първото правно основание жалбоподателите отбелязват, на първо място, че при определянето на съответния пазар на стоки Комисията основателно разграничава в обжалваното решение пазара за изкупуване на живи свине, предназначени за клане, от този за изкупуване на живи свине майки, предназначени също за клане. Тя обаче допуснала явна грешка в преценката доколкото необосновано взела предвид свинете майки при определянето на географския пазар за изкупуването на свине, както и при оценката на конкуренцията относно последиците от концентрацията по отношение на същия този пазар.

70

Всъщност според жалбоподателите, след като е определила релевантните пазари на стоки, Комисията е трябвало да прецени релевантния географски пазар поотделно за всеки пазар на стоки. Тя следователно трябвало да провери отделно географския пазар за изкупуване на свине майки и географския пазар за изкупуване на живи свине, предназначени за клане, тъй като тези две стоки не са взаимозаменяеми. В подкрепа на тяхното твърдение жалбоподателите препращат към точки 44 и 53 от обжалваното решение, както и към бележка под линия № 6, поместена на страница 4 от него.

71

Комисията счита, че настоящото оплакване се основава на неправилно тълкуване на обжалваното решение и че следователно то трябва да бъде отхвърлено.

72

Преди всичко следва да се анализират релевантните части от обжалваното решение. В точки 13—16 от посоченото решение по отношение на определянето на пазарите на стоки Комисията потвърждава, че в резултат на проучването на пазара и противно на мнението на страните по концентрацията, изкупуването на свине и изкупуването на свине майки, предназначени за клане, са част от два различни пазара на стоки.

73

По-нататък по отношение на определянето на географския пазар Комисията потвърждава, че „[з]а целите на определянето на географския пазар свинете и свинете майки се разглеждат заедно, като се има предвид, че за двата пазара на стоки може да се приложи един и същ анализ“ [неофициален превод] (вж. бележка под линия № 6, поместена на страница 4 от обжалваното решение). Като се основава на това съображение, Комисията разгръща в точки 17—43 от обжалваното решение своя анализ относно определянето на географския пазар изключително от гледна точка на пазара за изкупуване на свине. В края на този анализ Комисията заключава в точка 44 от обжалваното решение, като се позовава изрично на посочената бележка под линия № 6, че възприетото определяне на географския пазар за изкупуване на свине се прилага също за пазара за изкупуване на свине майки.

74

За сметка на това, що се отнася до преценката на последиците от концентрацията по отношение на конкуренцията, Комисията осъществява своята оценка отделно за двата пазара, като разграничава, от една страна, оценката на конкуренцията за пазара за изкупуване на свине (точки 46—51 от обжалваното решение) и, от друга страна, оценката на конкуренцията за пазара за изкупуване на свине майки (точки 52 и 53 от обжалваното решение). В края на тези оценки тя заключава, че концентрацията не може да породи проблеми за конкуренцията по отношение на който и да е от тези два пазара (точка 54 от обжалваното решение).

75

Анализът на релевантните части от обжалваното решение показва, че Комисията не е объркала пазара за изкупуване на свине и този на изкупуване на свине майки и че тя не е счела пазара за изкупуване на свине майки за подразделение на пазара за изкупуване на свине било в рамките на определянето на географския пазар или в рамките на оценката на конкуренцията относно последиците на концентрацията.

76

Що се отнася до определянето на географския пазар въз основа на съображението, според което анализът може да бъде един и същ за двата пазара на стоки, Комисията разгръща изрично съображенията относно географското измерение на пазара за изкупуване на свине и след това ги прилага за пазара за изкупуване на свине майки. Във връзка с това следва да се отбележи, че жалбоподателите не доказват по никакъв начин, че чрез тези свои действия Комисията е допуснала явна грешка в преценката. Освен това те не обясняват по какъв начин Комисията е взела предвид изкупуването на свине майки в рамките на определянето на географския пазар за изкупуване на свине, нито по каква причина това е опорочило преценката ѝ от гледна точка на определянето на тези географски пазари.

77

Що се отнася до твърдяното объркване между двата съответни пазара на стоки, допуснато от Комисията в рамките на оценката на конкуренцията относно последиците на концентрацията, от обжалваното решение следва съвсем ясно, че Комисията е извършила два напълно отделни анализа за двата съответни пазара. Следователно жалбоподателите не могат да упрекват Комисията, че е допуснала объркване между двата пазара във връзка с това. Вярно е, че в точка 53 от обжалваното решение изречението, в което се посочва, че „оценката на конкуренцията на пазара на свине следователно се прилага a fortiori за пазара на свине майки“, е можело да бъде по-добре формулирано. Все пак от контекста, част от който е това изречение, следва, че Комисията счита, че с оглед на твърде малките пазарни дялове на страните по концентрацията на съответните пазари — под 20% — и предвид факта, че следователно концентрацията не е можела да възпрепятства ефективната конкуренция (съображение 32 от Регламент № 139/2004), не е необходимо да се извършва оценка на конкуренцията като направената в точки 48—51 от обжалваното решение по отношение на пазара за изкупуване на свине.

78

Предвид изложеното по-горе втората част от първото правно основание следва да се отхвърли.

79

Жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала няколко явни грешки в преценката в рамките на определянето на съответния географски пазар, очертано в точка 50 по-горе, доколкото не е взела предвид някои обстоятелства, на които те са се позовали в хода на административната процедура, или поне доколкото е извела погрешни заключения от тях. Според жалбоподателите обаче тези обстоятелства са съществени при определянето на географския пазар и позволяват да се докаже националното измерение на съответните пазари на стоки, което съответства на територията на Нидерландия. Тези обстоятелства, които ще бъдат разгледани подробно по-нататък, са на първо място липсата на взаимозаменяемост между свинете, отглеждани в Германия и свинете, отглеждани в Нидерландия, на второ място липсата на взаимовръзка между колебанията в разликата на изкупните цени на свине в Германия и в Нидерландия и износа между тези две страни, на трето място, последиците от епизоотиите, които ограничавали пазара до националното равнище, на четвърто място, съществуването на допълнителни ветеринарни изисквания и на други пречки пред износа, на пето място, транспортните разстояния, които като цяло са по-малки от радиуса от 150 км, взет предвид от Комисията, на шесто място, съществуването на политически натиск и на седмо място, по-ранната практика по приемане на решения на Nederlandse Mededingingsautoriteit (нидерландски орган по конкуренцията).

80

Във връзка с това следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика съдебният контрол на преценките на Комисията в областта на определянето на референтните пазари се отнася до явните грешки (Решение по дело Cableuropa и др./Комисия, точка 52 по-горе, точка 119; вж. също в този смисъл Решение по дело Airtours/Комисия, точка 51 по-горе, точки 26 и 32). Освен това от икономическа гледна точка с оглед на определянето на съответния пазар най-непосредственият и най-ефикасен дисциплиниращ фактор е замяната в търсенето (Решение на Първоинстанционния съд от 4 юли 2006 г. по дело ЕasyJet/Комисия, T-177/04, Recueil, стp. II-1931, точка 99; точка 13 от Известието относно съответния пазар).

81

Преди да бъдат анализирани оплакванията на жалбоподателите относно всяко от обстоятелствата, посочени в точка 79 по-горе, следва да се разгледа доводът на Комисията, според който доколкото в писмените си изложения жалбоподателите се позовават единствено на географския пазар за изкупуване на свине, оплакванията им се отнасяли само до този пазар, а не до пазара за изкупуване на свине майки. Във връзка с това Първоинстанционният съд отбелязва, че оплакванията на жалбоподателите са свързани с анализа относно определянето на географския пазар, възприет в обжалваното решение, който — както е изложен в рамките на втората част от настоящото правно основание — се прилага от Комисията за двата съответни пазара на стоки. От писмените становища на жалбоподателите не следва, че те са възнамерявали да ограничат оплакванията си до един от двата пазара на стоки. Следователно този довод на Комисията трябва да се отхвърли.

82

Според жалбоподателите Комисията е допуснала грешка, доколкото в рамките на определянето на географския пазар не е взела предвид факта, че свинете за месо, предназначени за германския пазар, и тези, предназначени за нидерландския пазар, не са взаимозаменяеми. Тази липса на взаимозаменяемост се дължала на разликата в теглото между свинете, отглеждани в Нидерландия, и свинете, отглеждани в Германия, както и на типовите или породни разлики между свинете. С оглед на тези разлики кланиците в Германия предпочитали свинете, отглеждани в Германия, пред тези с произход от чужбина. Така нидерландски животновъд не можел да замени нидерландската кланица с германска кланица и всъщност съвсем ограничена част от отглежданите в Нидерландия свине се внасяли от германски кланици.

83

За да се постигне оптимална разлика в цените за свинете, отглеждани в Нидерландия, които се продават в Германия, тези свине трябвало да отговарят изцяло на изискванията на германските кланици и следователно трябвало да бъдат отглеждани въз основа на генетичен подбор, специално за да бъдат изпълнени изискванията на германския пазар. Ако тези свине не отговаряли на изискванията на германския пазар, за нидерландските животновъди било финансово изгодно да продават своите свине на германския пазар само когато ценовите разлики между Нидерландия и Германия надвишавали средната. Следователно свинете, отглеждани в Нидерландия, не били взаимозаменяеми със свинете, отглеждани в Германия, и имали само допълваща спрямо тях функция. Отделните специфични характеристики на свинете, отглеждани в Нидерландия, били признати в статии, приложени към жалбата, в които се потвърждавало, че свинете за месо, които са предназначени за клане в Германия, трябвало да отговарят на конкретни характеристики, докато характеристиките на такива свине за нидерландския пазар се оказвали различни.

84

Освен това жалбоподателите оспорват релевантността на изявленията на трети лица, на които Комисията основава анализа си в обжалваното решение. От една страна, жалбоподателите поставят под съмнение достоверността на тези изявления, които изхождали „почти без изключение, от лица, попадащи пряко или косвено в областта на влияние на Sovion и/или на HMG“. Що се отнася по-конкретно до изявлението на г-н J., жалбоподателите подчертават, че той е изготвил паметната записка от свое име, а не за да изрази позицията на PVVE, и че по-късно той явно е съжалил за изявленията си, както е видно от статия в пресата, приложена към писмената защита.

85

От друга страна, жалбоподателите поддържат, че няколко от тези изявления, по-конкретно съдържащите се в приложения Б.4 г), Б.6 a) и Б.6 б), не позволявали заключенията на Комисията да бъдат подкрепени, а по-скоро потвърждавали тяхната теза, според която германските кланици правят съвсем ограничен внос на свине, отглеждани в Нидерландия.

86

Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите. Тя по-конкретно подчертава, че само едно от изявленията, а именно това на Hypor BV, произхожда от предприятие, свързано със страните по концентрацията.

87

В точки 31 и 32 от обжалваното решение Комисията разглежда въпросите, свързани с твърдените разлики в теглото и генетичните различия между свинете, отглеждани в Германия и в Нидерландия. Що се отнася до разликата в теглото, от обжалваното решение следва, че в рамките на това, което Комисията нарича „допълнително проучване“ (точка 30 от обжалваното решение), страните по концентрацията поддържат, че единствената разлика между свинете, заклани в Германия, и тези, заклани в Нидерландия, е теглото, като свинете, отглеждани в Нидерландия, тежат с 2 кг по-малко от свинете, отглеждани в Германия, но че това не пречи за износа на свинете, отглеждани в Нидерландия, на германския пазар, доколкото за нидерландските животновъди е било достатъчно да изчакат приблизително два дни, така че техните свине да достигнат оптималното тегло за германските кланици. Това се потвърждавало от свиневъдите и от кланиците. Що се отнася до генетичните различия, съгласно точка 32 от обжалваното решение страните по концентрацията са потвърдили, че не съществува никаква основна разлика от генетична гледна точка между свинете, заклани в Нидерландия, и тези, заклани в Германия, което се потвърждавало от третите лица.

88

Ето защо следва да се заключи, че от преписката по делото действително следва, че в хода на административната процедура в резултат на изтъкнатите от жалбоподателите доводи Комисията изрично е поискала допълнителна информация по-конкретно относно разликите между типа свине, заклани в Германия и в Нидерландия. Страните по концентрацията поддържат, че няма разлика между свинете, отглеждани в Германия, и свинете, отглеждани в Нидерландия, че средното тегло на закланите в германските и в нидерландските кланици свине било съответно 93 и 90 или 91 кг, което представлява минимална разлика, и че във всички случаи доколкото в края на процеса по угояване свинята имала дневен прираст от 750 гр, за нидерландския животновъд са били необходими само два или три дни, за да може да достави на германска кланица свиня с оптимално тегло.

89

От преписката по делото следва, че в рамките на няколко изявления трети лица действително са потвърдили тези твърдения на страните по концентрацията. Така две германски кланици са потвърдили съответно, едната, че нямало „никаква разлика дали закланите свине са с произход от Нидерландия или от Германия“, и дори че „напоследък свинете, отглеждани в Нидерландия, [съответстват] в по-голяма степен на [н]ейните клиенти“ (приложение Б.6. a), а другата, че „според [нея] между свинете, отглеждани в Нидерландия и в Германия, [са] равностойни по отношение на качеството“ (приложение Б.6. б). Освен това нидерландски търговец на свине също потвърждава, че за целите на износа в Германия той не подлага свиневъдите „на никакво допълнително изискване“, като уточнява, че те могат „да се задоволят с използването на обикновени в генетично отношение породи, на обикновен фураж и на обикновени системи за отглеждане“, дори ако понякога от тях се изисква „да угояват свинете с по няколко килограма допълнително“ (приложение Б.4. д). Друг нидерландски търговец на свине също потвърждава, че изнася свине, отглеждани в Нидерландия, без да подлага свинете, предназначени за износ в Германия, на никакво допълнително изискване (приложение Б.4. г). Накрая нидерландско сдружение на предприятия потвърждава, че „[с]винете с идеално качество в Нидерландия не изглежд[aт] много различни от свинете с идеално качество в Германия“, което се потвърждава и от изявлението на г-н J., според което „взаимозаменяемостта на прасетата и свинете (предназначени за клане), отглеждани в Нидерландия и в Германия, се обяснява преди всичко с техните в голяма степен равностойни генетични характеристики“.

90

Жалбоподателите оспорват, от една страна, независимостта на третите лица, направили изявленията, и от друга страна, тълкуването от страна на Комисията на съдържанието на тези изявления, които според тях потвърждават по-скоро тяхната теза отколкото тази на Комисията.

91

Във връзка с това, на първо място, Първоинстанционният съд установява, че жалбоподателите не доказват по никакъв начин своето твърдение, според което всички изявления почти без изключение произлизали от страни, които попадат пряко или косвено в сферата на влияние на Sovion и/или на HMG. Всъщност по отношение на четири от тези изявления, а именно съдържащи се в приложения Б.4. б), Б.4. г), Б.6. a) и Б.6. б), жалбоподателите се ограничават до това да твърдят, че не е необходимо да се отправя „никакъв коментар“ относно произхода им. По отношение на изявленията на две нидерландски сдружения на предприятия, които се съдържат в приложения Б.4. a) и Б.6. в), жалбоподателите твърдят наличието на вероятно „преплитане на интереси“ със страните по концентрацията, без да подкрепят твърденията си с доказателства. По отношение на изявлението, което се съдържа в приложение Б.4. д), жалбоподателите се ограничават до това да представят в приложение на репликата съобщение до пресата, което може да докаже най-много съществуването на търговски връзки между автора на изявлението и HMG, и нещо повече след одобряването на концентрацията, доколкото в този документ се съдържа позоваване на датата 13 юни 2005 г. Единственото изявление, за което е установено, че произлиза от предприятие, свързано със страните по концентрацията, е това на Hypor BV. Всъщност въпреки че жалбоподателите не представят никакво доказателство във връзка с това, Комисия признава, че това предприятие принадлежи към групата Nutreco, част от която е също HMG.

92

Накрая, по отношение на изявлението на г-н J. Първоинстанционният съд отбелязва, че доколкото докладната записка е изготвена на хартия за писма с графичния знак на PVVE и PVVE не е уведомило изобщо Комисията, че г-н J. е действал в лично качество, тя нямала никакво основание да счита, че разглежданата докладна записка не е изготвено от името на PVVE. Освен това от статията, представена от жалбоподателите, не следва, че г-н J. се е разграничил от съдържанието на това изявление и го е счел за неточно.

93

На второ място, що се отнася до съдържанието на тези изявления, Комисията не е допуснала грешка в преценката при тълкуването им. Всъщност, както следва от точка 89 по-горе, тези изявления потвърждават изцяло заключенията на Комисията. За сметка на това, за разлика от твърденията на жалбоподателите, от изявленията на германските кланици въобще не следва, че „съвсем малка част от техните свине са с произход от Нидерландия“, нито от изявленията на нидерландските търговци следва, че „само „много малка“ част от свинете се изнасят в Германия“.

94

Следователно трябва да се направи изводът, че жалбоподателите не са доказали в достатъчна степен, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като в рамките на определянето на географския пазар не е взела предвид факта, че свинете за клане, предназначени за германския пазар, и тези, предназначени за нидерландския пазар, не са взаимозаменяеми по силата на съществуването на твърдените генетични различия и разлики в теглото, които препятствали износа.

95

Това заключение не може да бъде оборено по силата на представените от жалбоподателите в приложение на жалбата документи. Всъщност следва да се отбележи, че от тези статии не може да се направи извод, нито че отглежданите в Германия или в Нидерландия свине могат да бъдат заменяни помежду си поради разлики в теглото или генетични различия, нито че поради този факт германските кланици не могат да оказват конкурентен натиск върху нидерландските кланици. Освен това по отношение по-конкретно на приложения A.34 и A.35 следва също да се отбележи, че жалбоподателите се ограничават до твърде общо позоваване на статиите, съдържащи се в посочените приложения. Следователно трябва да се установи, че представените от жалбоподателите обстоятелства не позволяват да се оспори анализът, съдържащ се в обжалваното решение, основан на резултатите от извършеното от Комисията проучване (вж. точка 60 и сл. по-горе).

96

Предвид всичко, изложено по-горе, следва да се направи извод, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката във връзка с това.

97

Жалбоподателите считат, че колебанията в разликата на изкупните цени на свине между Нидерландия и Германия, дори да са големи, не предизвикват увеличаване на износа на свине от Нидерландия към Германия. В подкрепа на доводите си жалбоподателите, на първо място, подчертават, че както следвало от доклада на PVVE, озаглавен „Сравнение на цените на свинското месо в Нидерландия, в Германия и в Белгия“, който е приложен към жалбата с цел извършване на полезни сравнения между актуалните цени в Нидерландия и в Германия, е необходимо да се нанесат определени корекции в различните цени, установени на международно равнище, така че да се държи сметка за разходите и за различните прилагани добавки, както и за разликите при определянето.

98

На второ място, според жалбоподателите някои данни, съобщени от PVVE и приложени към репликата, които са свързани със седмичния износ на свине и прасета от Нидерландия към Германия през 2004 г., както и с основните цени, прилагани във всяка от тези две държави членки през съответните седмици, доказват също, че взаимовръзката между колебанията в ценовата разлика и износа е твърде слаба. Във връзка с това жалбоподателите се позовават на данните относно седмици 3 и 4, 9 и 10, и накрая относно седмици 49 и 50.

99

Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите.

100

Въпросът за съществуването, на първо място, на взаимовръзка между цената на свинете в Германия и в Нидерландия, и на второ място, на взаимовръзка между колебанията в разликата на тези две цени и износа между двете страни е засегнат в точки 37 и 38 от обжалваното решение. Съгласно обжалваното решение, въпреки че изкупните цени на живи свине в Германия са традиционно по-високи отколкото в Нидерландия, между тези две цени съществува силна взаимовръзка, доколкото те се движат паралелно в средно- и дългосрочен план. Освен това съгласно посоченото решение проучването на пазара потвърждава твърденията и доказателствата, представени от страните по концентрацията, според които съществува пряка връзка и между колебанията в цените на свинете в Нидерландия и в Германия и износа на свинете, доколкото увеличаване (или намаляване) на разликата между двете цени води до увеличаване (или намаляване) на износа на свине от Нидерландия за Германия.

101

Жалбоподателите не оспорват нито съществуването на ценова разлика между Германия и Нидерландия, нито съществуването на взаимовръзка между тези две цени. Те оспорват съществуването на взаимовръзка между колебанията в ценовата разлика в Нидерландия и в Германия и износа между тези две страни. Всъщност според тях колебанията в разликата на изкупните цени на свине в Нидерландия и в Германия, дори когато са големи, нямат за последица увеличаване на износа на свине от Нидерландия за Германия.

102

Преди всичко обаче трябва да се отбележи, че от преписката по делото следва, че в хода на административната процедура страните по концентрацията предоставят действително данни, които доказват съществуването на паралел в движението на изкупните цени на живи свине в Германия и в Нидерландия. Страните по концентрацията също предоставят данни, които доказват, че съществува паралелно движение между увеличаването или намаляването на ценовата разлика между Германия и Нидерландия, от една страна, и нарастването или намаляването на износа на свине между тези две държави, от друга страна.

103

Също така в хода на административната процедура третите лица действително потвърждават съществуването на такава взаимовръзка. Така нидерландски търговец на прасета потвърждава, че „когато цените на свинете [са] по-високи в Германия отколкото в Нидерландия, […] броят на изнесените в Германия животни нараст[ва]“ (приложение Б.4. д). Като се позовава на закупените от нея свине, отглеждани в Нидерландия, предназначени за клане, от своя страна германска кланица потвърждава, че „ако цените на свинете в Нидерландия [са] по-ниски от тези в Германия, броят на свинете, отглеждани в Нидерландия, нараст[ва]“ и че „[п]o съображения от чисто икономическо естество следователно [е] изгодно да се купуват повече свине, отглеждани в Нидерландия“ (приложение Б.6. б). Г-н J. също потвърждава, че „ограничените ценови разлики всъщност вод[ят] до нарастване на износа от Нидерландия“ (приложение Б.5. б).

104

Освен това самите жалбоподатели допускат съществуването на такава взаимовръзка между колебанията в ценовата разлика и обема на износа, когато потвърждават в репликата, че „само когато ценовата разлика между Нидерландия и Германия превишва средната, продажбата на германска кланица на свине, които не отговарят 100% на изискванията в Германия, става изгодна“ (вж. точка 83 по-горе).

105

Впрочем дори данните, съобщени от PVVE и приложени от жалбоподателите към репликата в подкрепа на техните доводи, са от такъв характер, че доказват съществуването, а не липсата на пряка взаимовръзка между колебанията в ценовата разлика и обема на износа, и следователно подкрепят заключенията на Комисията. Също така със седмиците, на които се позовават жалбоподателите, се цели да се докаже съществуването на такава взаимовръзка, доколкото в два от трите посочени от жалбоподателите случая увеличаването (седмици 9 и 10) или намаляването (седмици 49 и 50) на разликата в цената, определена в Германия, и тази, определена в Нидерландия, водят съответно до нарастване и намаляване на износа. Макар обаче паралелното движение между колебанията в ценовата разлика и обема на износа да не може да бъде проверено стриктно за всички седмици, това само по себе си не е достатъчно, за да обори заключението на Комисията, според което между тези два фактора съществува такава пряка взаимовръзка. Нещо повече то доказва, че тази взаимовръзка не е напълно линейна.

106

Ето защо следва да се направи извод, че жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че съществува взаимовръзка между разликата в цените на свинете в Германия и в Нидерландия и обема на износ на свине между тези две страни. Това заключение не може да бъде оборено от довода на жалбоподателите, според който за да се извършат полезни сравнения между актуалните цени в Нидерландия и в Германия, е необходимо да се нанесат определени корекции в различните цени, използвани на международно равнище, така че да се държи сметка за прилаганите различни разходи и различни добавки, както и за разликите при определянето. Всъщност във връзка с това Първоинстанционният съд отбелязва, че е достатъчно да се установи, че жалбоподателите изобщо не обясняват по какъв начин необходимостта от извършване на твърдените корекции може да породи съмнение относно извода на Комисията, според който съществува взаимовръзка между колебанията в ценовата разлика в Нидерландия и в Германия и обема на износа между тези две страни.

107

С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, според който Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като в рамките на определянето на съответния географски пазар е счела, че съществува пряка взаимовръзка между колебанията в разликата на цените на свинете в Нидерландия и в Германия и обема на износа на свине между тези две страни.

108

Жалбоподателите подчертават, че Комисията e допуснала явна грешка в преценката, тъй като не е взела предвид факта, че ветеринарните мерки, приети в резултат на епизоотиите, водят до ограничаване на пазарите до регионално или национално равнище. Според жалбоподателите последиците от приемането на ветеринарни мерки при епизоотии всъщност се усещат на цялата национална територия и засягат търговския обмен с чужбина независимо от факта, че обичайно е забранен износът само от някои региони. Тъй като търговията със свине в Нидерландия е концентрирана около трите основни региона, специализирани в клането на свине, проявата на болест по животните в един от трите региона водела до незабавното му затваряне, като пречела на свиневъдите от този регион да транспортират своите животни в други региони. По този начин целият национален пазар се оказвал засегнат.

109

По отношение по-конкретно на износа жалбоподателите отбелязват, че когато дадена епизоотия се прояви на част от националната територия обичайно търговският обмен с чужбина временно се преустановява, което може да нанесе съществена вреда на свиневъдите, чието производство е за износ. Според жалбоподателите това обстоятелство обяснява защо свиневъдите и търговците на свине не желаят да организират производството си в зависимост от износа.

110

Комисията, поддържана от встъпилата страна, оспорва доводите на жалбоподателите.

111

Както следва от точка 43 от обжалваното решение Комисията взема предвид последиците от епизоотиите по отношение на износа и приема, че доколкото данните относно износа указват, че преустановяването на износа в резултат от болестите по животните не е пречка за износа на голям брой свине от Нидерландия за Германия и доколкото ветеринарните мерки, приети на национално равнище, засягат както вътрешната търговия в Нидерландия, така и износа им, съществуването на тези мерки не може да се счита за решаващ фактор по отношение определянето на географския пазар.

112

Първоинстанционният съд отбелязва, че анализът на различните данни, приложени към преписката по делото, показва, че преустановяването на износа, което е резултат от епизоотиите, като цяло поражда последици само за ограничени периоди от време и че след всяка епизоотична криза износът се нормализира бързо, с бързо възвръщане към обичайните стойности. С оглед на тези констатации по никакъв начин не е доказано, че заключението на Комисията, според което преустановяването или временното ограничаване на износа в резултат на епизоотии, не води до ограничаване на релевантния пазар до регионално или национално равнище и следователно не представлява решаващо обстоятелство за определянето на географския пазар, опорочено от явна грешка в преценката.

113

Следователно това оплакване трябва също да се отхвърли.

114

В жалбата жалбоподателите подчертават, че съществуването на пречки от финансов или друг характер изисква също да се направи разлика между нидерландския и германския пазар. Сред тези пречки те посочват допълнителния ветеринарен контрол, на който са подложени свинете, отглеждани в Нидерландия, предназначени за продажба на германския пазар, както и някои „допълнителни разходи“, свързани с износа. В репликата жалбоподателите поддържат, че тези допълнителни разходи, свързани с износа, са обяснени подробно от NVV в отговора му на въпросника, изпратен от Комисията в хода на административната процедура, и уточняват, че се касае по-конкретно за пречки, които се отнасят до цените на свинското месо, производителността на земеделските стопанства, конкуренцията на европейския пазар на месо, изискванията за качество на стоката по отношение на свинете, допълнителните транспортни разходи, лицензиите за износ и разходите за кръвна проба (във връзка с болестта на Aujeszki).

115

По отношение по-конкретно на „пречките, които се отнасят до цените на свинското месо“, жалбоподателите поддържат, че от отговора на NVV на въпросника на Комисията, както и от доклада на PVVE (вж. точка 97 по-горе) следва, че след вземането предвид на цяла поредица от коригиращи фактори, е налице разлика в цената от 0,08 EUR на килограм между цената на свинете в Германия и в Нидерландия, което създава пречка, възлизаща на 7,20 EUR за свиня, като средното тегло на свиня за месо, предназначена за клане, е около 90 кг.

116

Комисията поддържа, че в жалбата жалбоподателите се ограничават да отбележат във връзка с настоящия довод съществуването на допълнителен ветеринарен контрол за свинете, предназначени за износ в Германия. Следователно тя, поддържана от встъпилата страна, оспорва допустимостта на позоваването на други твърдени пречки пред износа, доколкото, на първо място, съществуването на тези други пречки било изтъкнато със закъснение на етапа на репликата, и на второ място, освен транспортните разходи те също не били обяснени подробно в отговора на въпросника, към който препращат жалбоподателите. При всички положения Комисията, поддържана от встъпилата страна, оспорва всички доводи на жалбоподателите по същество.

117

Преди всичко следва да се анализира доводът относно допълнителния ветеринарен контрол, на който задължително се подлагали свинете, предназначени за износ в Германия. Във връзка с това Комисията потвърждава в точки 33 и 34 от обжалваното решение, че страните по концентрацията посочват — което се потвърждава от няколко трети лица — че всички живи свине, предназначени за клане, трябва да бъдат проверени независимо от мястото, на което са заклани, като единственото допълнително изискване, свързано с износа, е присъствието на ветеринарен лекар в земеделското стопанство или в събирателния център, което пораждало допълнителен разход в размер на приблизително 1—1,25 EUR на свиня, разход, който се компенсирал с традиционно по-високите изкупни цени в Германия.

118

Във връзка с това Първоинстанционният съд установява, че жалбоподателите не са подкрепили по никакъв начин нито в писмените си изявления, нито в съдебното заседание твърдението относно съществуването на допълнителен ветеринарен контрол за свинете, предназначени за износ в Германия, различен от посочения в обжалваното решение. Следователно това оплакване следва да се отхвърли.

119

По отношение на другите твърдени пречки пред износа следва да се констатира, че те действително са уточнени само в репликата и че в това отношение жалбата не съдържа никакво позоваване — нито конкретно, нито общо — на отговора на NVV на въпросника на Комисията. Все пак следва да се напомни, че макар по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник в хода на производството да не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството, все пак от постоянната съдебна практика следва, че правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 19 септември 2000 г. по дело Dürbeck/Комисия, T-252/97, Recueil, стp. II-3031, точка 39 и Решение по дело Cableuropa и др./Комисия, точка 52 по-горе, точки 109 и 111 и цитираната съдебна практика).

120

Трябва да се отбележи обаче, че в жалбата жалбоподателите неколкократно упрекват Комисията, че не се е съобразила с фактическите обстоятелства, представени от тях в хода на административната процедура, препращайки по несъмнено общ начин към доводите, разгърнати в писменото становище, представено в хода на посоченото производство. Следва също да се отбележи, че в жалбата жалбоподателите споменават „финансовите или други пречки“ и „допълнителни разходи, свързани с износа“, които разграничавали нидерландския и германския пазар за изкупуване на свине, предназначени за клане. От това следва, че уточненията на жалбоподателите, съдържащи се в репликата, могат да се считат за разгръщане на доводи, които вече са изложени в жалбата. Следователно с оглед на цитираната в предходната точка съдебна практика, те следва да се считат за допустими (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 17 юли 1998 г. по дело Thai Bicycle/Съвет, T-118/96, Recueil, стp. II-2991, точки 144 и 145).

121

Все пак доводите на жалбоподателите във връзка с това не са основателни.

122

Всъщност, що се отнася, на първо място, до твърдените „пречки, които се отнасят до цената на свинското месо“, следва да се напомни, че основният предмет на определянето на пазара, както на пазара на стоки, така и на географския пазар, е да се установят систематично източниците на натиск, който конкуренцията упражнява по отношение на разглежданите предприятия, и да се определи дали съществуват реални конкуренти, които могат да повлияят на поведението на разглежданите предприятия или да им попречат да действат независимо от натиска, който оказва ефективната конкуренция. Следователно основният въпрос за определянето на географския пазар в настоящия случай е дали при неголямо, но трайно намаляване на изкупните цени на свинете или на свинете майки на съответните територии клиентите на страните по концентрацията, по-конкретно стопаните на свинеферми, биха се пренасочили към разположени другаде кланици (вж. точка 80 по-горе и точки 2 и 17 от Известието относно съответния пазар).

123

Следва да се отбележи обаче, че няколко обстоятелства от преписката по делото подкрепят заключението на Комисията, според което не само разположените в Нидерландия кланици, но и някои кланици, разположени в Германия, оказват конкурентен натиск върху поведението на страните по концентрацията (вж. точки 102—104 по-горе). Освен това данните, съобщени от PVVE относно износа на свине от Нидерландия за Германия и приложени от самите жалбоподатели към репликата (вж. точка 105 по-горе), показват, че между двете страни трайно преминава значителен по обем износ дори когато ценовата разлика между Германия и Нидерландия е по-малка от 7,20 EUR за свиня. Тези обстоятелства доказват, че евентуалните „пречки, които се отнасят до цената на свинското месо“, дори ако те са съществували, което впрочем не е доказано в достатъчна степен, сами по себе си са само малка спънка по отношение на износа и че следователно Комисията не е допуснала грешка в преценката си. Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.

124

Що се отнася, на второ място, до твърдяната пречка, свързана с предполагаемите допълнителни транспортни разходи, Комисията потвърждава в точка 20 от обжалваното решение, че според страните по концентрацията и според резултатите от проучването на пазара транспортните разходи не са определящи доколкото те оказват второстепенно влияние върху цените на свинете, предназначени за клане. Жалбоподателите не оспорват тези заключения нито в жалбата, нито в репликата. В подкрепа на твърдението си те се ограничават до позоваване, което впрочем е с много общ характер, на отговора на NVV на въпросника на Комисията. Макар обаче в този отговор действително да се споменават транспортните разходи, с него по никакъв начин не се подкрепят твърденията на жалбоподателите и той дори не може да бъде основание за техните искания, нито да докаже явна грешка в преценката на Комисията във връзка с това (вж. точка 60 и сл. по-горе). Следователно това оплакване трябва също да се отхвърли.

125

Накрая, на трето място, другите твърдени пречки пред износа, посочени в точка 114 по-горе, не са изяснени нито в жалбата, нито в отговора на NVV на въпросника на Комисията и съществуването им не се подкрепя от никакво доказателство. Нещо повече жалбоподателите не обясняват по какъв начин производителността на земеделските стопанства и конкуренцията на европейския пазар на месо могат да представляват пречки пред износа или да породят допълнителни транспортни разходи, свързани с него.

126

Предвид всичко, изложено по-горе, следва да се направи извод, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката при определянето на географския пазар с оглед на твърдените други пречки пред износа, споменати от жалбоподателите.

127

Жалбоподателите отбелязват, че над 70% от транспорта на свинско месо към кланиците се осъществява на разстояния, по-малки от 50 км, 85% на разстояния, по-малки от 70 км, и 95% на разстояния, по-малки от 95 км. От това следва, че най-голямата част от свинете за месо се транспортират към кланицата на разстояния, които са определено по-малки от радиуса от 150 км, който е послужил като основа за определянето на релевантния географски пазар в обжалваното решение. Следователно този радиус бил определен от Комисията по случаен признак. Поради факта, че съществували пречки пред износа, в голяма степен било невъзможно, дори немислимо в настоящия случай доставчиците на живи свине, предназначени за клане, след трайното, но слабо намаляване на изкупните цени, практикувано от образуванието, което би се получило в резултат на концентрацията, да транспортират своите животни на разстояние от 150 км до конкурентните кланици.

128

Освен това жалбоподателите твърдят, че съществуването на нарастващ политически натиск, който има за цел намаляване на транспортните разстояния за живи животни, доказва също, че в настоящия случай е уместно съответният географски пазар да се ограничи до националната територия на Нидерландия.

129

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

130

Преди всичко следва да се отбележи, че както се подчертава в точка 122 по-горе, решаващ въпрос при определянето на съответния географски пазар в настоящия случай е дали доставчиците на свине, предназначени за клане, са готови вследствие на хипотетично слабо, но трайно намаляване на изкупните цени на свинете, да транспортират своите животни на разстояние от 150 км до конкурентни кланици, поради което подобен спад в цената не би бил изгоден за образуванието, получено в резултат на концентрацията. Обстоятелството, че повечето свине, предназначени за клане, обичайно се транспортират на разстояния, по-малки от 150 км, следователно само по себе си не представлява решаващо обстоятелство за определянето на съответния пазар.

131

Освен това проучването на пазара, проведено от Комисията, както и доказателствата, приложени към преписката по делото и представени преди това, потвърждават, че кланиците, разположени в радиус от 150 км, могат да бъдат алтернативно решение при намаляване на изкупните цени на свинете вследствие на концентрацията (вж. точка 102 и сл. по-горе). Ето защо следва да се заключи, че в това отношение Комисията не е допуснала явна грешка в преценката.

132

По отношение на съществуването на твърдения политически натиск следва да се отбележи, че самите жалбоподатели признават, че се касае за допълнителен довод, който следователно не е решаващо обстоятелство за определянето на географския пазар. При всички положения жалбоподателите въобще не успяват да подкрепят твърденията си във връзка с това.

133

Предвид всички съображения тези оплаквания трябва също да се отхвърлят.

134

Жалбоподателите упрекват Комисията, че без сериозна причина се е отклонила от по-ранната си практика по приемане на решения в областта на определянето на географския пазар за изкупуване на живи свине, предназначени за клане, както и от тази на нидерландския орган по конкуренцията. Според жалбоподателите макар да е вярно, че Комисията трябва да определи съответния географски пазар в зависимост от релевантните обстоятелства на всеки отделен случай, това не променя факта, че в рамките на този процес тя не би могла да се отклони от по-ранната си практика внезапно и без да изложи сериозни основания. Освен това решенията, приети от Комисията във връзка с географския пазар за изкупуване на живи свине, предназначени за клане в други държави членки, също представлявали прецеденти.

135

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

136

Преди всичко трябва да се напомни, че макар според съдебната практика, когато дадено решение отива чувствително по-далеч от по-ранната ѝ практика по приемане на решения, Комисията следва да развие съображенията си по експлицитен начин (Решение на Съда от 26 ноември 1975 г. по дело Groupement des fabricants de papiers peints de Belgique и др./Комисия, 73/74, Recueil, стp. 1491, точка 31), икономическите оператори нямат основания да възлагат оправданите си правни очаквания върху поддържането на по-ранната практика по приемане на решения, която може да бъде променена в рамките на правото на преценка на общностните институции (вж. Решение по дело General Electric/Комисия, точка 53 по-горе, точка 512 и цитираната съдебна практика). По-конкретно жалбоподателите не могат да имат такива оправдани правни очаквания поради факта, че Комисията е определила пазарите по конкретен начин в по-ранно решение, тъй като Комисията, и a fortiori Първоинстанционният съд, не са обвързани от констатациите, направени в такова решение (вж. в този смисъл Решение по дело General Electric/Комисия, точка 53 по-горе, точка 514).

137

Във връзка с това следва да се констатира преди всичко, че жалбоподателите не са се позовали на никое дело, по което Комисията е преценила пазарите за изкупуване на живи свине и свине майки, предназначени за клане в Нидерландия. Те следователно не могат да изтъкват, че в обжалваното решение тя се е отклонила от по-ранната си практика по приемане на решения. Макар да е вярно, че в някои решения Комисията преценява пазара за изкупуване на живи свине, предназначени за клане в други държави членки, по-специално в Дания (вж. Решение 2000/42/ЕО на Комисията от 9 март 1999 година относно процедура по прилагане на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета (преписка IV/M.1313 Danish Crown/Vestjyske Slagterier) (ОВ L 20, 2000 г., стp. 1) и Решение от относно процедура по прилагане на Регламент № 4064/89 (преписка COMP/M.2662 Danish Crown/Steff-Houlberg), както и в Германия (Решение на Комисията от относно процедура по прилагане на Регламент № 4064/89 (преписка COMP/M.3337 Best Agrifund/Nordfleisch), извършеният в посочените решения анализ не е задължително приложим по отношение на други географски пазари доколкото конкурентните условия в различните държави членки могат да бъдат коренно различни.

138

Всъщност по отношение на датския пазар, макар да е вярно, че в предходни решения Комисията заключава, че пазарът на живи свине, предназначени за клане, има национално измерение, сравнение между решенията все пак показва, че условията на нидерландския пазар и тези на датския пазар са коренно различни. Всъщност, от една страна, в Дания за разлика от Нидерландия пазарът се характеризира с организация на кланиците с кооперативна структура, която обвързва животновъдите с кланиците за свине по силата на задължения за изключителни доставки, с дълги срокове за предизвестие при прекратяване и с предоставяне на премии. От друга страна, износът в Германия на свине, отглеждани в Нидерландия, е много по-голям от този на свине, отглеждани в Дания, въпреки че разликите между цените в Дания и Германия са много по-големи от тези между цените в Нидерландия и Германия. Що се отнася до германския пазар впрочем, по дело Best Agrifund/Nordfleisch, посочено от жалбоподателите, в него Комисията оставя открит въпроса за определянето на географския пазар.

139

По отношение на разликата между преценката на Комисията в обжалваното решение и тази на нидерландския орган по конкуренцията преди всичко следва да се напомни, че предвид ясното разпределяне на правомощията, на което се основава Регламент № 139/2004, решенията на националните органи не могат да обвържат Комисията в рамките на процедурите за контрол върху концентрациите (вж. в този смисъл по отношение на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 257, 1990 г., стp. 13), Решение на Съда от по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, C-202/06 P, Сборник, стp. I-12129, точка 56). Нещо повече Комисията и нидерландският орган по конкуренцията се произнасят въз основа на различни критерии в рамките на съответните си правомощия (вж. в този смисъл Решение по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, посочено по-горе, точка 57). При всички положения самите жалбоподатели признават, че нидерландският орган по конкуренцията е отчел в рамките на определянето на географския пазар конкурентния натиск, упражняван от чуждестранни кланици, разположени в граничните зони.

140

С оглед на горното това оплакване следва също да се отхвърли.

141

Предвид всичко изложено следва да се направи извод, че доколкото жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на географския пазар, използвано в обжалваното решение, третата част от първото правно основание следва да се отхвърли.

142

Жалбоподателите подчертават, че за разлика от резултата от анализа, до който достига Комисията в обжалваното решение, концентрацията създава господстващо положение за новото образувание на пазарите за изкупуване на живи свине и свине майки, предназначени за клане, като създава пречка пред ефективната конкуренция и поради това е трябвало да бъде обявена за несъвместима с общия пазар.

143

На първо място, според жалбоподателите икономическият анализ на Комисията се основава на погрешна предпоставка, свързана с неправилното определяне на съответните географски пазари. Така, в случай че Комисията бе възприела националното измерение на съответните географски пазари, тя би достигнала до различно заключение в смисъл, че концентрацията създавала „особено господстващо положение“ на тези пазари. Жалбоподателите подчертават, че в настоящия случай след спорната операция страните по концентрацията притежават пазарен дял в размер на 65% от нидерландския пазар за изкупуване на живи свине, предназначени за клане, докато както следва от данните, представени от NVV, всяка от другите кланици има пазарен дял от най-много 8%.

144

На второ място, жалбоподателите отправят критики във връзка с констатацията, съдържаща се в точка 50 от обжалваното решение, съгласно което средният свръхкапацитет на кланиците за свине в Нидерландия е 12%. Те напротив считат, че в настоящия случай не съществува излишен капацитет, тъй като капацитетът на дадена кланица невинаги се използва напълно с цел осигуряване на доброто управление на предприятието. Винаги съществувал марж, съответстващ приблизително на 10% от капацитета на дадена кланица, който не се използва, за да може да се отговори с точност на колебанията в предлагането на свине за месо. Използването на 100% от капацитета на дадена кланица напротив щяло да има за резултат пазар, на който животновъдите или търговците на свине вече нямало да разполагат със свободния избор на определена кланица, което можело да доведе до смущения на пазара.

145

На трето място, жалбоподателите упрекват Комисията, че при анализа на последиците, които би оказала концентрацията върху конкуренцията, тя е пренебрегнала някои обстоятелства, и по-конкретно, на първо място, факта, че износът на свине за месо от Нидерландия към Германия никога нямало да превиши 10%—15% от общото производство, на второ място, факта, че пазарът за износ бил с допълващ характер, като нуждите на нидерландския пазар поглъщали около 85%—90% от производствения капацитет, на трето място, факта, че пазарът за внос бил пазар с допълващ характер в Германия, на четвърто място, факта, че вносът на свине в Германия с произход от Нидерландия се конкурирал с вноса от Дания и накрая, на пето място, факта, че влиянието на всички тези обстоятелства се засилвало от финансовите и други пречки пред износа, споменати в рамките на третата част от първото правно основание.

146

На четвърто място, жалбоподателите поддържат, че господстващото положение, създадено в резултат на спорната операция, произтича не само от твърде високите пазарни дялове на страните по концентрацията, а и от „значителното преплитане на интереси в различни организации, които разполагат с определена мощ на съответния пазар“, каквито са Centrale Organisatie voor de Vleessector (COV), PVVE, Land- en Tuinbouw Organisatie Nederland (LTO), Zuidelijke Land- en Tuinbouw Organisatie (ZLTO) и Noord- Brabantse Christelijke Boerenbond (NCB).

147

Комисията, поддържана от встъпилата страна, оспорва изложените от жалбоподателите доводи.

148

Следва да се напомни, че по силата на член 2, параграф 2 от Регламент № 139/2004 концентрация, която не би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявява за съвместима с общия пазар.

149

Следва също да се напомни, че доколкото съществуването на господстващо положение трябва да бъде определено индивидуално, във всеки случай в зависимост от конкретните обстоятелства (вж. в този смисъл Решение по дело Sun Chemical Group и др./Комисия, точка 45 по-горе, точка 136) съгласно съображение 32 от Регламент № 139/2004 концентрации, които поради ограничения пазарен дял на участващите предприятия не са в състояние да възпрепятстват ефективната конкуренция, могат да се считат за съвместими с общия пазар. Индикация в този смисъл е налице, по-специално когато пазарният дял на участващите предприятия не превишава 25% от общия пазар или от съществена част от него.

150

В настоящия случай Комисията констатира, че що се отнася до пазарите за изкупуване на свине, предназначени за клане, в резултат на концентрацията страните по нея ще притежават като цяло пазарни дялове под 30% на всеки от трите релевантни пазара (точка 47 от обжалваното решение). След тази констатация Комисията разгръща в точки 48—51 от обжалваното решение своята оценка на конкуренцията, като констатира, че в резултат на концентрацията пазарите биха останали в достатъчна степен фрагментирани при наличието на множе-ство конкуренти, които притежават пазарни дялове в размер между 4% и 16% (точка 49 от обжалваното решение) и с излишен капацитет на кланиците от около 12% в Нидерландия, от 14% в Белгия и от 28% в западните региони на Германия.

151

Що се отнася до пазарите за изкупуване на свине майки, предназначени за клане, в обжалваното решение Комисията посочва, че в резултат на концентрацията пазарните дялове щели да бъдат дори по-ниски, тъй като са под 20% на всеки от трите съответни пазара (точка 52 от обжалваното решение). Предвид ограничения размер на притежаваните пазарни дялове, който е доста под указания в съображение 32 от Регламент № 139/2004 праг, Комисията не счита за необходимо да развива по-нататък оценката на конкуренцията (точка 53 от обжалваното решение).

152

Съгласно тази оценка Комисията следователно достига до заключението, че концентрацията не поражда проблеми от конкурентен характер на пазарите за изкупуване на живи свине и свине майки, предназначени за клане (точка 54 от обжалваното решение).

153

Първоинстанционният съд отбелязва, че доводите на жалбоподателите не са от такова естество, че да поставят под въпрос оценката на конкуренцията на Комисията, съдържаща се в обжалваното решение.

154

Всъщност, на първо място, следва да се напомни, че доводите относно неправилното определяне на релевантните пазари вече са отхвърлени в рамките на разглеждането на втората и третата част на първото правно основание (вж. съответно точки 69 и сл. и точка 79 и сл. по-горе).

155

На второ място, по отношение на констатацията в точка 50 от обжалваното решение, свързана със съществуването на излишен капацитет от около 12% в нидерландските кланици, следва да се заключи, че в жалбата и в репликата самите жалбоподатели признават съществуването на този излишен капацитет, като потвърждават, че „определен марж в капацитета (около 10%) е необходим, за да се поеме доста колебливото предлагане на свине за месо“. При всички положения евентуалното съществуване на такъв излишен капацитет на пазара представлява само допълващ фактор, макар и важен, при оценката на конкуренцията, който може да преосмисли позицията на страните по концентрацията на пазара след нейното извършване.

156

На трето място, по отношение на обстоятелствата, споменати в точка 145 по-горе и които Комисията пренебрегнала в своята оценка на конкуренцията, следва да се заключи, без дори да се засяга въпросът за допустимостта им, повдигнат от Комисията, че жалбоподателите не обясняват нито поради какви причини и по какъв начин оценката на тези обстоятелства е накарала Комисията да заключи, че концентрацията ще възпрепятства значително ефективната конкуренция на общия пазар или на значителна част от него, нито по какъв друг начин Комисията е допуснала грешка в преценката в своята оценка на конкуренцията по отношение на концентрацията поради факта, че не е отчела тези обстоятелства. Нещо повече жалбоподателите не подкрепят по никакъв начин своите твърдения, докато съществуването на твърдените пречки пред износа, които се споменават от тях, вече е изключено в рамките на разглеждането на третата част от първото правно основание.

157

Накрая, по отношение на оплакването, свързано с твърдяното „преплитане на интереси“ в организациите, които разполагат с определена мощ на съответния пазар, следва да се отбележи, че то не е подкрепено с никакво доказателство от страна на жалбоподателите и поради това трябва да се отхвърли.

158

С оглед на горното, доколкото жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала грешка в своята оценка на конкуренцията по отношение на последиците от концентрацията, първата и четвъртата част от първото правно основание следва да се отхвърлят.

159

С оглед на всичко изложено дотук първото правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

160

Второто правно основание, изведено от нарушение от Комисията на задължението ѝ за мотивиране (член 253 ЕО) и на задължението ѝ за полагане на дължима грижа, може да бъде подразделено на три части.

161

На първо място, жалбоподателите упрекват Комисията, че е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа, като е пренебрегнала изложените от тях в хода на административната процедура в подкрепа на доводите им аргументи и информация, като или ги е изключила напълно от разглеждането си, или най-малкото не ги е включила в анализа си, макар да се е касаело за обстоятелства, на които е следвало да се основава определянето на релевантния географски пазар. На второ място, жалбоподателите упрекват Комисията, че е основала обжалваното решение на информация, предоставена от страните по концентрацията и от трети, свързани с тях лица или от трети лица, които не са притежавали достатъчно експертни познания или не са били достатъчно представителни, или че го е основала на собствени хипотези, които не са подкрепени по подходящ начин, без да извърши независимо проучване на пазара в резултат на изложените от тях доводи и несъответствията в информацията, с която разполага. Като последица от това Комисията достигнала до неправилни резултати и заключения. Що се отнася по-конкретно до изявлението на г-н J., жалбоподателите упрекват Комисията, че не е поискала от тях никаква информация във връзка с нейното съдържание и че не е взела предвид писмата им от 21 декември 2004 г. (вж. точка 26 по-горе).

162

Комисията оспорва всички доводи на жалбоподателите във връзка с това.

163

Най-напред следва да се отбележи, че според постоянната съдебна практика, когато общностните институции разполагат с право на преценка както в областта на контрола върху концентрациите (вж. съдебната практика, цитирана в точка 53 по-горе), съблюдаването на гаранциите, предоставени от общностния правен ред в хода на административните производства, е от още по-съществено значение. Сред тези гаранции по-конкретно са задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички материали, относими към случая, правото на заинтересованото лице да изложи своята гледна точка, както и да му бъде постановено мотивирано в достатъчна степен решение (вж. Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C-269/90, Recueil, стp. I-5469, точка 14; Решение на Първоинстанционния съд от по дело Nölle/Съвет и Комисия, T-167/94, Recueil, стp. II-2589, точка 73 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Métropole télévision и др./Комисия, T-528/93, T-542/93, T-543/93 и T-546/93, Recueil, стp. II-649, точка 93 и цитираната съдебна практика).

164

Според постоянната съдебна практика в областта на контрола върху концентрациите Комисията разполага със свобода на преценка, по-конкретно що се отнася до оценките от икономическо естество (вж. съдебната практика, цитирана в точка 53 по-горе). Следователно съблюдаването от нея на гаранциите, предоставени от общностния правен ред в хода на административните процедури, сред които е и задължението за полагане на дължима грижа, което ѝ налага да разгледа внимателно и безпристрастно всички материали, относими към случая, е от още по-голямо значение в посочената област (относно значението на съблюдаването на гаранциите, предоставени от общностния правен ред в областта на контрола върху концентрациите, вж. заключението на генералния адвокат Kokott към Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C-413/06 P, Сборник, стр. I-4951, точка 126).

165

Доколкото в посочената област Комисията следва да съблюдава задължението за полагане на дължима грижа в рамките на своята дейност, тя трябва да установи с необходимата грижа фактическите и правни обстоятелства, от които зависи упражняването на нейното право на преценка, като събере фактическите обстоятелства, които са нужни за упражняването на това право и могат да имат значително влияние върху резултата от процеса по приемане на решения. Това задължение означава на първо място, че Комисията следва да вземе предвид както фактическите обстоятелства и информацията, които са ѝ предоставени от нотифициращите страни, така и предоставените от всяко друго трето лице, което е участвало активно в процедурата, и на второ място, че тя е задължена при необходимост да изследва посочените фактически обстоятелства въз основа на проучвания на пазара или искания за информация, адресирани до операторите на пазара.

166

Все пак следва да се отбележи, че в областта на контрола върху концентрациите изискването за съблюдаване от страна на Комисията на гаранциите, предоставени от общностния правен ред в хода на административните процедури, и следователно това за съблюдаване на задължението за полагане на дължима грижа, трябва да се тълкуват подобно на това за съблюдаване на задължението за мотивиране (вж. точка 192 по-долу) по начин, който е съвместим с изискването за бързина, което е характерно за общата структура на Регламент № 139/2004 и което задължава Комисията да спазва стриктно сроковете, упражнявайки своето право на преценка (в този смисъл по отношение на Регламент № 4064/89 вж. Решение по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, точка 139 по-горе, точка 39).

167

С оглед на тези принципи следва да се разгледат критиките, отправени от жалбоподателите относно твърдените нарушения от страна на Комисията на задължението за полагане на дължима грижа.

168

Жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа, на първо място, като не е взела предвид доводите и информацията, които са изложили пред нея в хода на административната процедура и, на второ място, като основала обжалваното решение на информация, произхождаща главно от страните по концентрацията или от трети, свързани с тях лица, и при всички положения, на информация, която не е достатъчно проверена въз основа на подходящо и независимо проучване на пазара.

169

По отношение на първото подразделение от тази част преди всичко следва да се отбележи, че в рамките на второто правно основание жалбоподателите се ограничават да упрекнат съвсем общо Комисията, че тя не е взела предвид обстоятелствата и информацията, които са ѝ предоставили в хода на административната процедура, без да уточнят конкретно кои релевантни за настоящия случай обстоятелства или информация тя не е анализирала с необходимото внимание и безпристрастност.

170

Освен това анализът на преписката по делото, както и съображенията, разгърнати в точка 79 и сл. по-горе от гледна точка на третата част от първото правно основание, доказват за разлика от поддържаното от жалбоподателите, че Комисията не е пренебрегнала обстоятелствата и информацията, които те са ѝ представили в хода на административната процедура, а че тя напротив е разгледала тези обстоятелства и информация и ги е включила в анализа си. Тази констатация се потвърждава от обстоятелството, че в обжалваното решение Комисията анализира изрично по същество всички обстоятелства, които в рамките на настоящата жалба жалбоподателите твърдят, че са изтъкнали в хода на административната процедура и които според тях Комисията е пропуснала да вземе предвид в процеса на своя анализ.

171

Така в обжалваното решение оплакването относно липсата на взаимозаменяемост между свинете, отглеждани в Германия, и тези, отглеждани в Нидерландия, е анализирано в точка 27 (първо тире), както и в точки 31 и 32; оплакването, изведено от липсата на взаимовръзка между колебанията в разликата на изкупните цени и обема на износа, е разгледано в точки 36—38 от него; последиците от епизоотиите се анализират в точки 27 (трето тире) и 43 от него; твърдените ветеринарни изисквания и другите твърдени допълнителни разходи, свързани с износа, са разгледани в точка 27 (второ тире) и в точки 33—35 от него; въпросът за транспортните разстояния е разгледан в точка 26 от него; предходните действия на Комисията в разглеждната област са взети предвид в точка 17 от него; въпросът относно излишния капацитет е засегнат в точка 50 от него, в частта относно оценката на конкуренцията по отношение на последиците от концентрацията. Накрая в точки 29, 39 и 40 от обжалваното решение Комисията разглежда довода, изведен от срока на договорите за доставка, изложен от жалбоподателите по време на срещата от 10 декември 2004 г., но неизтъкнат в рамките на настоящото дело. За сметка на това нито от преписката по делото, нито от твърденията на жалбоподателите следва, че те са изложили изрично в хода на административната процедура оплакванията, изведени от транспортните разстояния, по-малки от радиуса от 150 км, взети предвид от Комисията, и от съществуването на политически натиск с цел намаляване продължителността на транспортирането на живи животни.

172

Следователно оплакването на жалбоподателите във връзка с това трябва да се отхвърли.

173

Що се отнася до второто подразделение от тази част, следва да се посочи, че жалбоподателите оспорват както първото „проучване на пазара“, споменато в точка 26 от обжалваното решение, което Комисията е извършила, изпращайки въпросник до няколко оператора на пазара, така и това, което Комисията нарича „допълнително проучване“ в точка 30 и сл. от обжалваното решение, което е осъществено с цел преценка на релевантността на обстоятелствата и доводите, изложени от жалбоподателите. Според жалбоподателите допълнителното проучване е по-конкретно „опорочено“ и „непредставително“, доколкото то е осъществено изключително въз основа на изявленията, представени от страните по концентрацията или от трети, свързани с тях лица.

174

По отношение на първото „проучване на пазара“ преди всичко следва да се отбележи, че в процедурите за контрол върху концентрациите, след като бъде нотифицирана, Комисията обикновено извършва проучване в приложение на правомощията, които са ѝ предоставени от Регламент № 139/2004, с цел по-добро разбиране на функционирането на съответните пазари и получаване на информация относно конкурентното положение на тези пазари. Такова проучване може да обхваща по-конкретно изпращане на въпросник до предприятията и до други образувания като сдружения на предприятия или професионални сдружения, които особено добре познават въпросните пазари.

175

От преписката по делото обаче следва, че в настоящия случай обхватът на извършеното от Комисията проучване е бил значителен, доколкото в него са включени почти 200 оператора на пазара. Освен това въпросникът, изпратен до различните оператори на пазара, съдържал 36 твърде подробни въпроса относно съответните пазари, както и оценката на конкуренцията по отношение на последиците от концентрацията. 14 от тях се отнасяли до пазара за изкупуване на живи свине, предназначени за клане, а 6 други засягали конкретно обхвата на географския пазар, и по-специално въпросите за транспортното разстояние, за националното измерение на пазара, за предложените региони от страните по концентрацията като център с радиус от 150 км и за транспортните разходи. NVV получава този въпросник и дава отговори по него.

176

Предвид тези констатации жалбоподателите не могат да поддържат, че Комисията не е извършила достатъчно проучване, за да установи релевантните обстоятелства в настоящия случай, по отношение по-конкретно на определянето на географския пазар за пазарите за изкупуване на свине и на свине майки, предназначени за клане. Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, съгласно което нищо в обжалваното решение не позволява да се определи кои обстоятелства обхваща проучването на пазара, трябва да се отбележи, на първо място, че в няколко точки от това решение Комисията се позовава конкретно на операторите, които са предоставили въпросната информация (вж. по-конкретно точки 32, 38 и 42 от обжалваното решение), и на второ място, че при всички случаи в рамките на решение, прието въз основа на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004, Комисията не е задължена да уточнява подробно документите и източниците, на които основава своя анализ, при условие че не са необходими специални препратки, за да бъдат нейните съображения изложени по ясен и недвусмислен начин (в този смисъл по отношение на Регламент № 4064/89 вж. Решение по дело Verband der freien Rohrwerke и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 185).

177

Освен това доводите на жалбоподателите са свързани също с „допълнителното проучване“, споменато в точка 30 от обжалваното решение, което Комисията извършва с цел оценка на валидността и релевантността на доводите и обстоятелствата, изложени от самите жалбоподатели в хода на производството.

178

В това отношение от преписката по делото следва, че в резултат на отговорите на въпросника и на срещата с жалбоподателите Комисията извършва конкретно допълнително проучване предвид доводите и обстоятелствата, изложени от жалбоподателите. От преписката по делото също следва, че в „допълнителното проучване“ всъщност Комисията се ограничава до изпращане в деня на срещата с жалбоподателите на съобщение по електронната поща до представителите на страните по концентрацията, което съдържа искане за информация относно фактическите обстоятелства, изложени от жалбоподателите по време на срещата, които според тях представляват пречки пред износа. С оглед на изискванията за извънредно кратки процесуални срокове Комисията е предоставила на страните по концентрацията много стриктен срок за отговор (два дни в края на седмицата).

179

В деня след отправянето на това искане за информация представителите на страните по концентрацията изпращат паметна записка, в която отговарят точка по точка на въпросите на Комисията, като представят допълнителни документи в подкрепа на своите твърдения. В подкрепа на своите доводи два дни по-късно представителите на страните по концентрацията също изпращат няколко изявления от „трети страни“, които потвърждават твърденията им, съдържащи се в паметната записка. В резултат на информациите и изявленията Комисията не е счела за необходимо да извършва по-нататъшни проверки.

180

Жалбоподателите обаче оспорват начина на провеждане на това „допълнително проучване“, като поддържат, че Комисията се е основала изключително на информация, която по същество произхожда от страните по концентрацията. Следователно Първоинстанционният съд трябва да провери дали като е провела допълнителното проучване, описано по-горе, Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа, което ѝ налага да установи с необходимото внимание и безпристрастност фактическите и правни обстоятелства, от които зависи нейното право на преценка.

181

В това отношение следва да се отбележи, че макар в настоящия случай „допълнителното проучване“ на Комисията действително да се ограничава до изпращането на допълнително искане за информация от нея до страните по концентрацията, посоченото допълнително проучване все пак се отнася до един-единствен въпрос, а именно определянето на географския пазар, във връзка с който Комисията вече е извършила подробно проучване и което, както следва от преписката по делото, е дало предварителни резултати, които по същество са съвместими с определението, предложено от страните по концентрацията и впоследствие прието в обжалваното решение. Именно защото някои квалифицирани трети лица, по-специално жалбоподателите, изразяват различни позиции, Комисията счита, че с цел оценка на релевантността на изложените от тези трети лица обстоятелства е необходимо да се проведе посоченото допълнително проучване.

182

В този контекст фактът, че Комисията се е обърнала към страните по концентрацията, за да получи становището им по посочените точки, не е изненадващ, доколкото те не само са познавали задълбочено пазарите, а също са били първите заинтересовани от въпросната операция и при всички положения в рамките на правото им на защита е трябвало да им се предостави възможност да изразят становищата си по релевантните въпроси, повдигнати от третите лица в хода на процедурата.

183

В настоящия случай обаче страните по концентрацията не се ограничават до това да оборят доводите на жалбоподателите, а в подкрепа на доводите си също представят изявления на трети лица, които осъществяват дейност в разглежданите сектори и които следователно по всяка вероятност са осведомени за положението на засегнатите пазари. Във връзка с това следва да се констатира, че от преписката по делото не следва, че Комисията е осъществила контрол върху независимостта на третите лица, които са предоставили информация в подкрепа на позициите на страните по концентрацията. Все пак, що се отнася до въпроса дали поради тази причина Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа, както е определено в точка 163 и сл. по-горе, следва да се изложат следните съображения.

184

Преди всичко следва да се посочи, че с оглед на изискването за бързина и на стриктните срокове, които Комисията е длъжна да съблюдава в рамките на процедурата за контрол върху концентрациите, при липса на указания относно неточността на предоставената информация тя не може да бъде задължена да извършва проверки във връзка с всяка получена от нея информация. Всъщност, въпреки че задължението за надлежно и безпристрастно разглеждане, което Комисията има в рамките на тази процедура, не ѝ позволява да се основава на обстоятелства или на информация, които не могат да се считат за достоверни, посоченото изискване за бързина все пак предполага, че тя не може да проверява сама до най-малката подробност автентичността и надеждността на всички изпратени ѝ съобщения, доколкото процедурата за контрол върху концентрациите се основава по необходимост донякъде и на доверие.

185

Във връзка с това следва да се напомни, че в рамките на законодателството в областта на контрола върху концентрациите се предвиждат различни мерки с цел възпиране и санкциониране на предаването на неточна и измамлива информация. Всъщност, както основателно отбелязва Комисията, не само нотифициращите страни имат изричното задължение да изложат пред нея пълно и добросъвестно фактите и обстоятелствата, които са релевантни за решението (съображение 5, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 2 от Регламент № 802/2004), като за нарушението на това задължение се предвижда санкция в член 14 от Регламент № 139/2004, но Комисията може също да отмени решението относно съвместимостта, ако то се основава на неточна информация, за която отговорност носи едно от предприятията, или когато такава информация е получена чрез измама (вж. член 6, параграф 3, буква a) и член 8, параграф 6, буква a) от Регламент № 139/2004).

186

При всички положения следва да се установи, че в настоящия случай, както следва от съображенията, изложени в точки 91 и сл. по-горе, жалбоподателите изобщо не доказват твърденията си, съгласно които изявленията, представени по време на „допълнителното проучване“, почти без изключение произхождали от страни, които попадат пряко или непряко в сферата на влияние на страните по концентрацията и следователно изобщо не успяват да докажат, че като не е упражнила специфичен контрол по отношение независимостта на тези трети лица, Комисията е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа, което ѝ налага да разгледа внимателно и безпристрастно всички материали, относими към случая.

187

Що се отнася по-конкретно до изявлението на г-н J., следва да се отбележи, от една страна, че както следва по-конкретно от констатациите, изложени в точка 92 по-горе, Комисията изобщо не е задължена да изслушва жалбоподателите във връзка с изявлението на секретаря на PVVE и, от друга страна, че при всички положения писмата от 21 декември 2004 г. сами по себе си не дават възможност за оспорване на анализа на Комисията, доколкото изявлението на г-н J. се явявало само едно от множе-ството доказателства в подкрепа на заключенията на Комисията, като съдържанието му освен това съответствало на другите доказателства.

188

Предвид всичко, изложено по-горе, следва да се направи извод, че в настоящия случай Комисията не е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа и че следователно настоящата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.

189

Жалбоподателите поддържат също, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен обжалваното решение, нито отхвърлянето на доводите и обстоятелствата, които те са изложили пред нея в хода на административната процедура. Във връзка с последното жалбоподателите по-точно упрекват Комисията, че от една страна, е представила твърде накратко и недостатъчно доводите им в точки 27—29 от обжалваното решение и, от друга страна, че не е указала ясно, разбираемо и достатъчно подробно мотивите за отхвърлянето на тези доводи или поне мотивите, на които тя се основава в посоченото решение.

190

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

191

Както следва от постоянната съдебна практика, изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатът на акта или другите пряко или непряко заинтересовани от него лица могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивитe да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стp. I-1719, точка 63 и Решение на Съда от по дело Португалия/Комисия, C-42/01, Recueil, стp. I-6079, точка 66).

192

Все пак органът, издаващ такъв акт, не е задължен да изразява позиция по обстоятелствата с явно второстепен характер или предварително да отхвърля евентуални възражения (Решение на Съда от 25 октомври 2005 г. по дело Германия и Дания/Комисия, известно като „Feta“, C-465/02 и C-466/02, Recueil, стp. I-9115, точка 106). Нещо повече степента на точност на мотивите на едно решение трябва да е съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, при които то трябва да бъде прието (Решение на Съда от по дело Delacre и др./Комисия, C-350/88, Recueil, стp. I-395, точка 16; вж. също в този смисъл Решение на Съда от по дело Schwarze, 16/65, Recueil, стp. 1081, 1096 и 1097). Така Комисията не нарушава задължението си за мотивиране, ако при упражняване на правомощието си за контрол на концентрациите тя не включва в своето решение точни мотиви във връзка с преценката на определени аспекти на концентрацията, които ѝ се струват явно неотносими, лишени от значение или които са очевидно от второстепенен характер с оглед на преценката на концентрацията (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 191 по-горе, точка 64). Такова изискване всъщност би било трудно съвместимо с изискването за бързина и с кратките процесуални срокове, които Комисията е длъжна да съблюдава, упражнявайки правомощието си за контрол върху концентрациите, които са част от конкретните обстоятелства на процедурата за контрол на тези операции (Решение по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, точка 139 по-горе, точка 39 и Решение по дело Verband der freien Rohrwerke и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 186).

193

От това следва, че когато Комисията обяви дадена концентрация за съвместима с общия пазар на основание член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004, изискването за мотивиране е изпълнено, ако в това решение са изложени ясно мотивите, поради които Комисията счита, че въпросната концентрация, евентуално след измененията, внесени от съответните предприятия, не повдига сериозни съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар (Решение по дело Verband der freien Rohrwerke и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 185).

194

Във връзка с това, макар да е вярно, че Комисията не е задължена при мотивиране на решенията, приети в приложение на Регламент № 139/2004, да изрази позиция относно всички обстоятелства и доводи, на които е направено позоваване пред нея, включително относно тези, които са с очевидно второстепен характер по отношение на преценката, която трябва да се направи, това не променя обстоятелството, че тя трябва да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 18 май 1962 г. по дело Geitling и др./Върховен орган, 13/60, Recueil, стp. 165, 221, Решение на Съда от по дело ACF Chemiefarma/Комисия, 41/69, Recueil, стp. 661, точка 78 и Решение на Съда от по дело Rewe-Handelsgesellschaft Nord и Rewe-Markt Steffen, 158/80, Recueil, стp. 1805, точка 26).

195

В настоящия случай следва да се констатира, че прегледът на точки 12—54 от обжалваното решение, свързани с пазарите за изкупуване на свине и на свине майки, предназначени за клане, разкрива по ясен и недвусмислен начин мотивите, поради които Комисията счита, че на тези пазари концентрацията не повдига сериозни съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар. Тези точки позволяват на Първоинстанционния съд да упражни своя контрол в резултат на различните основания за оспорване, посочени от жалбоподателите в рамките на настоящата жалба.

196

Освен това следва да се отбележи, че както произтича от точка 171 по-горе, в точки 26—43 от обжалваното решение Комисията излага всички обстоятелства и доводи, на които се позовават жалбоподателите в хода на административната процедура, и по същество изразява подробно позицията си във връзка с нея, като обяснява за всеки от тези доводи съдържанието му, както и мотива за неговото отхвърляне.

197

От това следва, че частта, изведена от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърли като лишена от основание.

198

В рамките на второто правно основание жалбоподателите многократно поддържат, че Комисията не им е разрешила да обяснят в достатъчна степен гледната си точка в хода на административната процедура. Жалбоподателите изтъкват по-конкретно, че по време на срещата от 10 декември 2004 г. те не са изслушани достатъчно внимателно, че не са разполагали реално с възможност да изложат позициите си, че представителите на Комисията са контактували само на английски език и че по този начин те не са имали възможност да защитят гледната си точка напълно и по разбираем начин.

199

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

200

Следва да се отбележи, че като поддържат, че Комисията не им е предоставила възможност да изложат в достатъчна степен доводите си в хода на административната процедура, жалбоподателите изтъкват по същество нарушение на правото им на изслушване.

201

Във връзка с това следва да се напомни, че в рамките на процедурата по общностен контрол на концентрациите правото на изслушване се предоставя изрично от член 18, параграф 4 от Регламент № 139/2004 и от член 16, параграф 1 от Регламент № 802/2004 на трети лица, каквито са жалбоподателите, ако докажат достатъчен интерес.

202

Тези трети лица разполагат с право да бъдат изслушани от Комисията по тяхно искане, за да представят гледната си точка относно неблагоприятните за тях последици от нотифицирания проект за концентрация, като това право обаче трябва да бъде съчетано, от една страна, със съблюдаването на правото на защита на страните по концентрацията, и от друга страна, с основната цел на Регламента, която е да се осигури ефикасността на контрола и правната сигурност на предприятията, по отношение на които се прилага той. Следователно в рамките на такава система на защита на съответните права на заинтересованите лица и на третите лица следва да се определи дали в настоящия случай правата на жалбоподателите са нарушени (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 27 ноември 1997 г. по дело Kayserberg/Комисия, T-290/94, Recueil, стp. II-2137, точки 109 и 110).

203

В това отношение от преписката по делото следва, че NVV и NBHV са използвали напълно възможността, предоставена на трети лица, да участват в административната процедура и да изразят гледната си точка относно концентрацията.

204

Всъщност, що се отнася до NVV, той е получил въпросника, изпратен от Комисията в рамките на нейното проучване на пазара, като по негово искане тя му е изпратила въпросника и в редакция на нидерландски език. На 2 декември 2004 г. той изпраща отговора си на посочения въпросник, като излага задълбочено доводите си и представя множе-ство приложения в тяхна подкрепа. Освен това на той взема участие заедно с NBHV в среща, за която получава покана от Комисията, за да изложи устно доводите си. Накрая, на той изпраща друго писмо до Комисията, оспорвайки съдържанието на изявлението на г-н J.

205

Що се отнася до NBHV, то подава първата си жалба в писмо от 30 ноември 2004 г. в резултат на известието, публикувано в Официален вестник, с което Комисията кани третите заинтересовани лица да изложат становищата си относно концентрацията (вж. точка 21 по-горе). По-нататък то участва в срещата от с Комисията, в резултат на което на изпраща друго писмо с цел допълнително изясняване на възраженията срещу концентрацията, които формулира в хода на административната процедура, и по-конкретно по време на посочената среща. Накрая, на NBHV също изпраща писмо до Комисията, за да оспори съдържанието на изявлението на г-н J.

206

Предвид тези обстоятелства NVV и NBHV не биха могли да упрекват Комисията, че не им е разрешила да изяснят в достатъчна степен гледната си точка в хода на административната процедура.

207

Жалбоподателите обаче оспорват конкретно начина на провеждане на срещата от 10 декември 2004 г. Те поддържат, че по време на тази среща не са били изслушани достатъчно внимателно и че не са имали реална възможност да изложат гледната си точка напълно и по разбираем начин, също поради това че представителите на Комисията говорели единствено на английски език.

208

Във връзка с това, на първо място, Първоинстанционният съд установява, че твърденията на жалбоподателите са твърде общи и че последните не успяват да ги подкрепят в достатъчна степен, както и да уточнят кои са доводите, които Комисията не е изслушала напълно и които те не са имали възможност да развият в достатъчна степен.

209

На второ място, задълбочен анализ на преписката по делото показва, че Комисията е взела предвид доводите, които жалбоподателите са изтъкнали по време на срещата от 10 декември 2004 г. Всъщност както следва от точки 25 и 205 по-горе, в резултат на посочената среща на NBHV изпраща писмо, което има за предмет именно изясняване на възраженията, формулирани от него срещу концентрацията в хода на административната процедура, и по-конкретно по време на посочената среща.

210

Налага се обаче изводът, че засегнатите в това писмо теми съответстват в голяма степен на темите, по които Комисията е поискала допълнителна информация в писмото, изпратено по електронна поща до страните в деня на срещата, 10 декември 2004 г., с цел изясняване на въпросите, които жалбоподателите повдигат в техните писма и които обясняват устно по време на посочената среща (вж. точки 24, 204 и 205 по-горе). Освен това тези теми съответстват също в голяма степен на обстоятелствата, които според жалбоподателите Комисията не е взела предвид в рамките на своя анализ.

211

Що се отнася до обстоятелството, че срещата от 10 декември 2004 г. се е провела на английски вместо на нидерландски език, следва да се отбележи, че жалбоподателите не успяват да уточнят нито в писмените си изявления, нито в отговорите си на множе-ство въпроси, поставени от Първоинстанционния съд по време на съдебното заседание, доводите и обстоятелствата, които не са успели да изложат по време на срещата, поради това че тя се е провела на английски език и които следователно по тази причина Комисията не била взела предвид в своя анализ. Освен това от писмото от , изпратено от NBHV след посочената среща, не следва, че жалбоподателите се оплакват от начина на провеждането ѝ. Ето защо, макар за съжаление Комисията да не предоставя на жалбоподателите възможност да се изразяват на нидерландски език по време на посочената среща, в светлината на горните съображения следва да се направи извод, че този факт не е имал неблагоприятни последици, които могат да опорочат административната процедура (вж. в този смисъл Решение по дело ACF Chemiefarma/Комисия, точка 194 по-горе, точка 52).

212

От всичко изложено по-горе следва, че NVV и NBHV не могат да упрекват Комисията, че не ги е изслушала достатъчно внимателно или че не им е дала възможност да защитят гледната си точка напълно и по разбираем начин.

213

Що се отнася накрая до г-н Schep, който при всички положения е член на NVV за разлика от NBHV, той не е предприел действия във връзка с известието, публикувано в Официален вестник (вж. точка 21 по-горе), нито е поискал да бъде изслушан по смисъла на член 18, параграф 4 от Регламент № 139/2004 и на член 16, параграф 1 от Регламент № 802/2004. Следователно той не може да упреква Комисията, че не му е предоставила възможност да изложи в достатъчна степен доводите си в хода на административната процедура.

214

С оглед на горните съображения следва да се направи извод, че настоящата част от второто правно основание трябва също да се отхвърли.

215

В заключение второто правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

216

С писмо от 13 юли 2005 г. жалбоподателите искат от Първоинстанционния съд да разпореди съгласно член 64, параграф 3, буква г) от Процедурния правилник Комисията да представи всички документи или доказателства във връзка с делото и да им изпрати копие от тези документи или доказателства. Комисията поддържа, че това искане трябва да се отхвърли.

217

Във връзка с това и без да се засяга процесуално-организационното действие, разпоредено на 1 април 2008 г. (вж. точка 36 по-горе), в началото следва да се напомни, че съгласно член 49 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може на всеки етап от производството да вземе решение за всякакво процесуално-организационно действие или събиране на доказателства по членове 64 и 65 от Процедурния правилник. Искането за представяне на документи е част от тях.

218

За да се позволи на Първоинстанционния съд обаче да определи дали с оглед на ефективното провеждане на производството е целесъобразно да разпореди представянето на определени документи, отправилата искането страна трябва да посочи поисканите документи и да предостави на Първоинстанционния съд поне минимум от обстоятелства, които свидетелстват за ползата от тези документи за нуждите на производството (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C-185/95 P, Recueil, стp. I-8417, точка 93). Впрочем, макар да е вярно, че Комисията не може да се основава на документи, до които не са имали достъп нито Първоинстанционният съд, нито жалбоподателите, все пак следва да се отбележи, че само по себе си това обстоятелство не оправдава разпореждането от страна на Първоинстанционния съд за представяне на документи на основание член 64 от Процедурния правилник. В действителност само когато жалбоподателите изтъкнат по правдоподобен начин, че тези документи са необходими и релевантни за целите на постановяването на решение по делото, Първоинстанционният съд може да разпореди такова процесуално-организационно действие (Решение по дело Verband der freien Rohrwerke и др./Комисия, точка 41 по-горе, точка 201).

219

Налага се изводът, че в искането за процесуално-организационни действия на жалбоподателите, както е формулирано, не се определят достатъчно ясно поисканите документи, така че да се позволи на Първоинстанционния съд да прецени ползата им за целите на производството, нито се уточнява по правдоподобен начин защо тези документи са необходими и релевантни за целите на постановяването на решение по делото. Следователно искането за процесуално-организационни действия трябва да се отхвърли.

220

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като твърденията на жалбоподателите не са приети, те трябва да бъдат осъдени да заплатят разноските съгласно исканията на Комисията и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

I — Страни в производството и по концентрацията

II — Административна процедура

Производство и искания на страните

От правна страна

I — По допустимостта

А — Доводи на страните

Б — Съображения на Първоинстанционния съд

II — По съществото на спора

А — По първото правно основание, изведено от нарушение на членове 2, 6 и 8 от Регламент № 139/2004

1. По липсата на яснота на първото правно основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

2. По нарушението на член 8 от Регламент № 139/2004

3. По втората част от първото правно основание, изведена от твърдяното включване на свинете майки в определянето на географския пазар във връзка с изкупуването на живи свине, предназначени за клане

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

4. По третата част от първото правно основание във връзка с невземането предвид на съществените обстоятелства за определянето на географския пазар или с погрешните заключения, изведени от тях

а) Липса на взаимозаменяемост между свинете, предназначени за германския пазар, и тези, предназначени за нидерландския пазар

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

б) Липса на взаимовръзка между колебанията в разликата на изкупните цени на свине в Нидерландия и в Германия и обема на износа между тези две страни

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

в) Последици по отношение на износа от ветеринарните мерки, приети в резултат на епизоотии

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

г) Съществуване на други пречки за износа

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

д) Транспортни разстояния, които са по-малки от радиуса от 150 км, взет предвид от Комисията, и съществуване на политически натиск

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

е) По-ранна практика по приемане на решения

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

5. По първата и четвъртата част относно анализа на концентрацията от гледна точка на правото на конкуренция

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

Б — По второто правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на задължението за полагане на дължима грижа

1. По първата част от второто правно основание, изведена от нарушение на задължението за полагане на дължима грижа

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

По задължението за полагане на дължима грижа

По твърдените нарушения на задължението за полагане на дължима грижа

2. По втората част от второто правно основание, изведена от нарушение на задължението за мотивиране

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

3. По третата част от второто правно основание, изведена от нарушение на правото на изслушване

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

По искането за процесуално-организационни действия, отправено от жалбоподателите

По съдебните разноски