1

Европейската служба за борба с измамите (OLAF), учредена с Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 година (OВ L 136, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 148), е отговорна за провеждането на вътрешни административни разследвания, целящи разкриване на сериозните деяния, свързани с осъществяването на професионални дейности, които могат да съставляват неспазване на задълженията от страна на длъжностни лица и служители на Общностите, водещи до дисциплинарно и в определени случаи наказателно производство.

2

Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от OLAF (OВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129) урежда инспекциите, проверките и другите мерки, предприемани от служителите на Службата при изпълнение на техните задължения. Разследванията, провеждани от OLAF, биват „външни“ — извън рамките на институциите на Общността и „вътрешни“ — в рамките на тези институции.

3

Съображение 10 от Регламент № 1073/1999 гласи:

„като имат предвид, че тези разследвания трябва да бъдат осъществени в съответствие с Договора и по-специално с Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, като се отчитат разпоредбите на Правилника за работата на длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на Общностите […] и при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти и на принципа, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност; като имат предвид, в тази връзка, че институциите, органите, службите и агенциите трябва да утвърждават реда и условията, по които да бъдат провеждани такива вътрешни разследвания; като имат предвид следователно, че Правилникът за персонала трябва да бъде изменен, за да утвърди правата и задълженията на длъжностните лица и останалите служители по отношение на вътрешните разследвания“.

4

Съображение 13 от Регламент № 1073/1999 гласи:

„като имат предвид, че компетентните национални органи или институциите, органите, службите или агенциите са тези, които решават какви действия трябва да бъдат предприемани за завършване на разследванията на базата на изготвен от [OLAF] доклад; като имат предвид, че въпреки това, задължение на директора на [OLAF] е да препраща нужната събрана от [OLAF] информация директно към съдебните органи на държавите-членки в хода на вътрешното разследване относно положенията [другаде в текста „деянията“], последиците от които могат да доведат до наказателно производство“.

5

Член 4 от Регламент № 1073/1999 има следната редакция:

„Вътрешни разследвания

1.   [OLAF] провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите в областите на приложение на член 1 […]

Тези вътрешни разследвания се провеждат съгласно правилата на Договорите и в частност на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и при необходимото спазване на Правилника за персонала при условията и в съответствие с процедурите, предвидени в настоящия регламент и в решенията, приети от всяка институция, орган, служба и агенция поотделно. Институциите обсъждат помежду си правилата, които трябва да залегнат в тези решения.

[…]

5.   В случаите, когато разследванията разкриват, че член, ръководител, висш чиновник [другаде в текста „длъжностно лице“] или друг служител може да е лично замесен, се информира институцията, органът, службата или агенцията, към която той принадлежи.

В случаите, изискващи абсолютна секретност [другаде в текста „тайна“] за целите на разследването или изискващи прибягване до такива средства на разследване, които са от компетентността на национален правораздавателен орган, предоставянето на необходимата информация може да бъде отложено.

[…]“

6

Съгласно член 6, параграф 5 от Регламент № 1073/1999:

„Разследванията се извършват без прекъсване за период, който трябва да е пропорционален на обстоятелствата и сложността на случая.“

7

Член 8 от Регламент № 1073/1999, озаглавен „Поверителност и защита на данните“ има следния текст:

„1.   Информацията, получена в хода на външните разследвания, в каквато и форма да е тя, е защитена от съответните разпоредби.

2.   Информацията, изпратена или получена в хода на вътрешните разследвания, в каквато и форма да е тя, е предмет на професионална тайна и се ползва от защитата, предвидена в разпоредбите, приложими за институциите на Европейските общности.

Такава информация не може да бъде съобщавана на други лица извън тези, работещи в рамките на институциите на Европейските общности или на държавите-членки, чиито функции изискват от тях да са информирани, нито би могла да се използва за цели, различни от предотвратяване на измама, корупция или други незаконни действия.

3.   Директорът осигурява, че служителите на [OLAF] и другите лица, действащи под негово ръководство, съблюдават разпоредбите на Общността и националните закони за защита на личните данни и по-специално разпоредбите, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за свободното движение на такива данни [OВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10].

4.   Директорът на [OLAF] и членовете на Надзорния съвет, посочени в член 11, следва да гарантират, че се спазват настоящият член и членове 286 [EО] и 287 [EО].“

8

Член 9 от Регламент № 1073/1999, озаглавен „Доклад при разследването и действия след разследването“ гласи:

„1.   При завършване на разследване, проведено от [OLAF], тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на [OLAF] относно действията, които трябва да бъдат предприети.

2.   При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави-членки. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустимите доказателства в административното и наказателно производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях.

3.   Докладите, изготвени след завършване на външно разследване, както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите-членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания.

4.   Докладите, изготвени след завършване на вътрешно разследване, както и всякакви свързани ценни документи, се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция. Институцията, органът, службата или агенцията предприемат дейcтвиятa по вътрешнотo разследване, по-специално от дисциплинарен или прaвен хaрактeр, които резултатите от него налагат, като докладват за него пред директора на [OLAF] в срок, определен от директора в заключението на неговия доклад.“

9

Член 10 от Регламент № 1073/1999, озаглавен „Препращане на информацията от [OLAF]“, гласи:

„1.   При спазване на разпоредбите на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент и във връзка с разпоредбите на Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 [OLAF] може по всяко време да препраща на компетентните органи на държавите-членки необходимата информация, получена в хода на външните разследвания.

2.   При спазване на разпоредбите на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент директорът на [OLAF] препраща на компетентните съдебни органи на държавите-членки необходимата информация, получена от [OLAF] по време на вътрешните разследвания по въпроси [другаде в текста „относно деяния“], даващи основания за наказателно производство. При спазване на изискванията на разследването той информира своевременно засегнатата държава-членка.

3.   При спазване на разпоредбите на членове 8 и 9 от настоящия регламент [OLAF] може по всяко време да препраща на засегната институция, орган, служба или агенция информацията, получена в хода на вътрешните разследвания.“

10

Член 11 от Регламент № 1073/1999, озаглавен „Надзорен съвет“ гласи:

„1.   Надзорният съвет осигурява независимостта на [OLAF] чрез редовен контрол по изпълнението на функцията по разследване.

По искане на директора или по негова инициатива Надзорният съвет предава становищата, свързани с действията на [OLAF] на директора, без да се намесва в хода на провеждащото се разследване.

[…]

7.   Всяка година директорът изпраща на Надзорния съвет програмата за дейността на [OLAF] в съответствие с член 1 от настоящия регламент. Директорът информира периодично Надзорния съвет за извършената от [OLAF] дейност, рaзследвaния, за рeзултатите от тях и за действиятa, предприети във връзка с тях. Когато едно разследване продължи повече от девет месеца, директорът информира Надзорния съвет за причините, поради които разследването не е приключило, и за прогнозираното време за приключване. Директорът информира Надзорния съвет за случаите, при които засегнатата институция, орган, агенция или служба не са действали съобразно направените от него препоръки. Директорът информира Надзорния съвет за случаите, изискващи препращане на информация на съдебните органи на съответната държава-членка.

[…]“

11

Втора и трета алинея на член 12, параграф 3 от Регламент № 1073/1999 гласят:

„Директорът докладва редовно на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата за данните, получени от разследванията, проведени от [OLAF], при съблюдаване на поверителността на тези разследвания, процесуалните права на засегнатите лица и където е необходимо, националното законодателство, приложимо в съдебното производство.

Споменатите по-горе институции сa длъжни да гарантирaт опазвaнeто нa поверителността на разследванията, извършени от [OLAF], както и процесуалните права на засегнатите лица, и където съдебното производство налага, че са спазени всички национални разпоредби, приложими за такова производство.“

12

Решение 1999/396/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 2 юни 1999 година относно реда и условията за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с предотвратяване на измами, корупция и други незаконни действия, които накърняват интересите на Общностите (OВ L 149, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 156) предвижда в член 4 от него условията за информиране на заинтересованата страна по следния начин:

„При възникване на възможни основания за въвличане на член, длъжностно лице или служител на Комисията, заинтересованата страна се информира незабавно в срок, който не би навредил на разследването. За всеки случай заключения, насочващи към член, длъжностно лице или служител на Комисията, не могат да бъдат правени, след като разследването е вече приключило, без да е било дадено право на заинтересованата страна да обясни становището си по всички засягащи я факти.

В случаите, при които е необходимо поддържане на абсолютна секретност [другаде в текста „тайна“] за целите на разследването и при които се изисква прилагане на процедури по разследване, които подлежат на преразглеждане от националните съдебни органи, в споразумение с председателя на Комисията или с нейния главен секретар съответно, може да се предвиди задължение членът, длъжностното лица или служителят на Комисията да бъдат поканени да дадат становището си.“

13

Съгласно член 2 от Вътрешния правилник на Надзорния съвет на OLAF (OВ L 41, 2000 г., стр. 12), озаглавен „Съблюдаване на законността“:

„Съветът следи OLAF да извършва дейността си при спазване на правата на човека и основните свободи и в съответствие с договорите и с вторичното законодателство, и по-специално с Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности и съобразно с Правилника за работата на длъжностните лица на Европейските общности.“ [неофициален превод]

14

Съгласно член 14, параграфи 1—3 от Вътрешния правилник на Надзорния съвет на OLAF:

„1.   Заседанията на Надзорния съвет са закрити. Разискванията, както и документите от всякакъв характер, които са в основата им, са поверителни, освен ако Надзорният съвет реши друго.

2.   Документите и сведенията, представени от директора на OLAF, са подчинени на разпоредбите на член 287 [EО] относно защитата на тайната.

3.   Надзорният съвет провежда своите разисквания въз основа на документи и на проекти за становища, доклади или решения.“ [неофициален превод]

15

Член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., гласи относно правото на справедлив съдебен процес:

„[…]

2.   Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3.   Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има минимум следните права:

[…]“

16

Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 година в Ница (OВ C 364, 2000 г., стр. 1, наричана по-нататък „Хартата“) предвижда :

„Член 41

Право на добра администрация

1.   Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

2.   Това право включва по-специално:

3.   Всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите-членки.

[…]

Член 48

Презумпция за невиновност и право на защита

1.   Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона.

2.   На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита.“

17

Ищците г-н Yves Franchet и г-н Daniel Byk са съответно бивш генерален директор и бивш директор на Евростат (Статистическа служба на Европейските общности)

18

Множество вътрешни за Евростат одити разкриват евентуални нарушения във финансовото управление. Вследствие на това OLAF започва редица разследвания, отнасящи се по-специално до договорите, сключени от Евростат с дружествата Eurocost, Eurogramme, Datashop, Planistat и CESD Communautaire и до субсидиите, отпуснати на последните.

19

На 4 юли 2002 г. OLAF изпраща на съдебните органи на Люксембург преписка във връзка с разследването по отношение на Eurocost, както и друга преписка, отнасяща се до разследването по отношение на Eurogramme.

20

На 13 ноември 2002 г. г-н Franchet изпраща писмо до генералния директор на OLAF, което гласи следното:

„[…]

Научавам от Cocobu [Парламентарната комисия по бюджетен контрол], че сте им предоставили сведения, с които не разполагам, относно преписките, които сте изпратили на съдебните органи на Люксембург; в списание Stern чета, че сте установили в Евростат „цяла поредица случаи“, за които Вашите служби не са ми съобщили нищо.

[…]“

21

На 13 март 2003 г. Европейският парламент приема резолюция по случая Евростат.

22

На 19 март 2003 г. генералният директор на OLAF изпраща на френските съдебни органи писмо с предмет „Препращане на информация за деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация CMS № IO/2002/0510 — Eurostat/Datashop/Planistat“ (наричано по-нататък „писмото от “), придружено от докладна записка от двама инспектори на OLAF, изпратена до генералния директор на OLAF на същия ден с предмет „Сигнал за деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация CMS N°IO/2002/0510 — Eurostat/Datashop/Planistat“ (наричана по-нататък „докладна записка от “).

23

На 3 април 2003 г. генералният директор на OLAF изпраща на генералния секретар на Комисията обобщена докладна записка относно образуваните разследвания във връзка с Евростат.

24

На 19 май 2003 г. ищците искат от Комисията „съдействие съгласно член 24 от Правилника за защита на [своето] добро име и на [своето] право на [защита] срещу авторите на тази подвеждаща информация и лицата, които я разпространяват“ и да бъдат освободени от своите функции, за да могат да осигурят защитата си.

25

На 21 май 2003 г. ищците са преместени по тяхна молба.

26

На 26 май 2003 г. ищците изпращат две писма до генералния директор на OLAF и искат по-конкретно да бъдат информирани „възможно най-бързо за твърденията за нарушения и обвиненията, отправени от OLAF“ спрямо тях, за да осигурят своето право на защита в рамките на изслушванията, насрочени за края на юни 2003 г. Така те искат достъп до цялата преписка. Те подчертават, че не са били нито информирани, нито изслушани преди препращането на преписката на националните съдебни органи. Освен това те посочват, че „изглежда[ло] явно също така, че имало изтичане на поверителна информация от OLAF към пресата, като това изтичане било евентуално съзнателно организирано в рамките на кампания за очерняне и за хвърляне на съмнение върху Евростат, а дори и върху други високопоставени лица в Комисията.“

27

На същия ден ищците изпращат и две писма до Надзорния съвет на OLAF, като го информират, че са научили от пресата, че OLAF е сезирала националните съдебни органи с преписка, съдържаща обвинения в „нарушения, свързани със злоупотреба с доверие, с укриване на злоупотреба с доверие и със създаване на престъпно сдружение“, че не са били изслушани от OLAF и че е имало изтичане на информация. Те искат от Надзорния съвет да се „произнесе по недопустимото поведение на OLAF, която или [е] организирала това изтичане, или не [е] взела всички необходими мерки за неговото предотвратяване, поемайки по този начин цялата отговорност спрямо [тях] […] и да разпореди от друга страна на OLAF от този момент да следи за спазване на основните им права“.

28

На 26 май 2003 г. ищците изпращат още две писма, съответно до генералния секретар на Комисията и до един от генералните директори в нея, с искане към Комисията да поясни съдържанието на съдействието, което се е съгласила да им предостави. Те искат освен това да им се предостави възможност да се запознаят с доказателствата, свързани с преписката на OLAF, които евентуално са на разположение на Комисията.

29

На 5 юни 2003 г. ищците се обръщат към генералния директор на OLAF с искане за достъп до преписката преди изслушванията, предвидени за края на юни 2003 г.

30

На 11 юни 2003 г. Комисията упълномощава Службата за вътрешен одит (СВО) да провери сключените договори и субсидиите, предоставени от Евростат в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност. СВО изготвя три доклада, първият от които с дата 7 юли, вторият — 24 септември, а третият —

31

През юни и юли 2003 г. в заседания на Парламентарната комисия по бюджетен контрол (Cocobu) е извършена размяна на становища относно преписката Евростат, и то по-специално с някои членове на Комисията.

32

На 18 юни 2003 г. ищците се обръщат отново към генералния директор на OLAF, подчертавайки, че „правото на изслушване предполага[ло], че заинтересованото лице е уведомено за нарушенията, в извършването на които е упреквано, и че то има достъп до преписката“, като посочват, че при това положение изслушванията, предвидени за края на юни, не могат да бъдат редовно проведени. Те констатират, че „[о]т момента, в който достъпът до преписката може[л] да се реализира, а адвокатите и техните клиенти [можели] да се ползват от достатъчен срок за запознаване с доказателствата, изслушванията може[ли] да продължат“.

33

На 23 юни 2003 г. по време на първото изслушване от страна на OLAF г-н Franchet подава предварителна декларация с правна докладна записка относно правото на защита. На и той е изслушан от OLAF във връзка с преписката Eurocost. На и той е изслушан във връзка с преписките Datashop и Planistat, а на — във връзка с преписката CESD Communautaire.

34

На 1 юли 2003 г. M. P., началник отдел към Генералния секретариат на Комисията, изпраща докладна записка до членовете на Комисията за заседанието на Cocobu, както и за размяната на становища с генералния секретар на Комисията и с генералния директор на OLAF от

35

На 3 и г-н Byk е изслушан от OLAF във връзка с преписките Datashop и Planistat. Той също подава предварителна декларация с правна докладна записка относно правото на защита.

36

На 9 юли 2003 г. Комисията решава да образува дисциплинарно производство срещу ищците. Това производство скоро е спряно поради обстоятелството, че разследването на OLAF все още не е приключило. Освен това Комисията създава оперативен многодисциплинарен екип, наречен „task-force“ (наричан по-нататък „екипът task-force“).

37

На същия ден Комисията публикува прессъобщение, озаглавено „Комисията взема мерки в резултат на недължимо изплатени от Евростат финансови средства“ (IP/03/979).

38

На 17 юли 2003 г. ищците изпращат писма до председателя на Комисията, уведомявайки го за положението, в което се намират.

39

На 22 юли 2003 г. ищците изпращат писмо до Комисията, посочвайки предполагаемите нарушения, които последната допуснала и за които носела отговорност. Освен това те искат Комисията да им предаде документите, посочени в решенията за образуване на дисциплинарните производства.

40

Протоколите от изслушванията на ищците в края на юни и в началото на юли са съставени на 11 август 2003 г.

41

На 24 септември 2003 г. генералният директор на OLAF предава на председателя на Комисията „резюме на понастоящем приключените преписки Евростат“. Според придружителното писмо „тази обобщена докладна записка при никакви обстоятелства не може[ла] да се разглежда като окончателен доклад от разследването по смисъла на Регламент № 1073/1999“ и „има[ла] за цел единствено да осветли основните изводи, които следва[ли] от проведените разследвания“.

42

Това резюме, придружено от доклад, озаглавен „Доклад на екипа task-force Евростат (TFES) — Обобщение и изводи“ и от докладна записка с информация във връзка с Евростат, основаваща се на втория междинен доклад, изготвен от СВО, са предадени още същия ден на Европейския парламент.

43

На 25 септември 2003 г. OLAF изготвя окончателните доклади от разследването по смисъла на член 9 от Регламент № 1073/1999 по преписките Eurocost, Datashop, Planistat и CESD Communautaire.

44

На същия ден председателят на Комисията е изслушан от Cocobu и произнася реч пред Председателския съвет на политическите групи в Парламента.

45

На 25 септември 2003 г. ищците изпращат писмо до Комисията, позовавайки се на документите, предадени в Европейския парламент на В това писмо те считат, че „[било] недопустимо [те] да бъдат публично обвинени, без да получат достъп до документите, които ги уличава[ли]“ и поставят въпроса дали „[било] нормално [те] отново да научат от пресата, че [бил]и обвинени в извършването на различни недължими плащания“. Освен това с писмото те искат от Комисията да им предаде тези доклади, както и документите, за които е направено искане с писмото от , а именно:

46

На 1 октомври 2003 г. Комисията приема решение за реорганизация на Евростат, считано от Взето е решение за закриване на една дирекция и на една длъжност на директор.

47

На 10 октомври 2003 г. ищците получават копие от окончателните доклади от по преписките Eurocost, Datashop и CESD Communautaire, както и копие от трите документа, предадени на Парламента на , посочени в точка 42 по-горе. На същата дата те получават документите, посочени в решенията за образуване на дисциплинарните производства, за които е направено искане с писмата от и , с изключение на писмото и докладната записка от поради това, че „става[ло] въпрос за кореспонденция, изпратена от OLAF до френските съдебни органи в Париж и че следователно последната съставлява[ла] неразделна част от национално производство по разследване“.

48

На 23 октомври 2003 г. ищците подават искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, в редакцията му, приложима към настоящия случай (наричан по-нататък „Правилникът“), за поправяне на вредите, причинени от допуснатите от Комисията нарушения, включително и от тези, за които носи отговорност OLAF.

49

С решение от 10 май 2004 г., получено от ищците на , органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) отхвърля това искане.

50

На 19 май 2004 г. ищците подават жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението от На ищците допълват своята жалба по административен ред.

51

С решение от 27 октомври 2004 г., нотифицирано на ищците с писмо от , ОН изрично отхвърля тази жалба.

52

С молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 28 януари 2005 г., ищците предявяват настоящия иск.

53

По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (трети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приканва страните да представят определени документи и да отговорят на определени писмени въпроси. Те изпълняват частично тези искания в определените срокове.

54

С Определение от 6 юни 2007 г. в съответствие с член 65, буква б), с член 66, параграф 1 и с член 67, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник Първоинстанционният съд разпорежда на Комисията да представи всички документи, предадени на френските съдебни органи в рамките на преписката Евростат, като същевременно предвижда, че на този етап тези документи няма да бъдат предадени на ищците. Искането е изпълнено.

55

На 11 юни 2007 г. Комисията представя своите становища относно отговорите на ищците на въпросите и исканията на Първоинстанционния съд за представяне на документи. На същия ден ищците представят своите становища относно отговорите на Комисията на споменатите въпроси и искания.

56

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 октомври 2007 г.

57

В съдебното заседание страните потвърждават, че сред представените от Комисията документи, вследствие на действието по събиране на доказателства, разпоредено от Първоинстанционния съд, единствените документи, с които ищците не разполагат, са приложенията към докладната записка от 19 март 2003 г., жалбата от и окончателния доклад Planistat. Ищците дават своето съгласие Първоинстанционният съд да използва — ако е необходимо — информацията, съдържаща се в тези документи, които не са им предадени, което е отразено в протокола. Първоинстанционният съд преценява за необходимо да използва единствено документите, с които ищците разполагат.

58

По време на съдебното заседание вследствие на искането на Първоинстанционния съд Комисията представя докладна записка от OLAF с дата 16 май 2003 г. Ищците не се противопоставят на подобно представяне, което е отразено в протокола.

59

Ищците искат от Първоинстанционния съд:

60

Комисията иска от Първоинстанционния съд:

61

В подкрепа на своя иск за обезщетение ищците изтъкват нарушения, извършени едновременно от OLAF и от Комисията, настъпването на тежки имуществени и неимуществени вреди, както и пряка причинно-следствена връзка между твърдените извършени нарушения и вредите, които произтичали от тях.

62

В самото начало Комисията оспорва представянето от ищците на някои документи на Надзорния съвет на OLAF, приложени към исковата молба.

63

Освен това Комисията счита, че искът за обезщетение е отчасти преждевременен.

64

Комисията иска някои документи на Надзорния съвет на OLAF, представени от ищците в подкрепа на исковата им молба, да бъдат изключени от преписката по делото. Става въпрос за шест приложения към исковата молба.

65

От една страна Комисията поддържа, че тези документи са от вътрешен характер и не са предназначени за публично разгласяване. От друга страна те били получени от ищците чрез незаконни средства и следователно трябвало да бъдат отстранени от преписката, включително възпроизведените в исковата молба позовавания и цитати (Решение на Съда от 17 декември 1981 г. по дело Ludwigshafener Walzmühle Erling и др./Съвет и Комисия, 197/80—200/80, 243/80, 245/80 и 247/80, Recueil, стр. 3211, точки 13—16).

66

Комисията подчертава, че вътрешни поверителни документи могат да бъдат представяни от ищците в подкрепа на техния иск единствено ако последните са в състояние да докажат, че са ги получили чрез законни средства.

67

В случая обаче въпросните документи действително били вътрешни документи на Надзорния съвет на OLAF и съгласно член 14 от вътрешния правилник на последната били поверителни. Надзорният съвет никога не бил вземал решение да отмени поверителния характер на тези документи и да ги направи публични, нито дори да ги предаде на ищците в рамките на тяхната защита. Като се има предвид, че ставало въпрос за документи, предназначени да останат с чисто вътрешен характер, обстоятелството, че тези документи не носели гриф „поверително“ не било от естество, което да отнеме техния поверителен характер.

68

При всички положения според Комисията ищците трябва да посочат с какви законни средства са успели да получат тези документи, например с молба за достъп, уважена от Надзорния съвет на OLAF. Представянето на уверения от страна на ищците, че нито са отнели, нито са си присвоили, нито са задържали вътрешен документ, изхождащ от секретариата на Надзорния съвет на OLAF — за което Комисията не е отправяла обвинения — не представлява обосновка за законното получаване на посочените документи.

69

На последно място, според Комисията нито един от тези документи изобщо не е от естество да докаже твърдените нарушения от страна на OLAF или на Комисията.

70

Ищците оспорват поверителния характер на тези документи, както и факта, че са ги получили с незаконни средства.

71

Ищците подчертават, че ако в преписка като тази по настоящото дело, в рамките на която се търси поправянето на вреди, не е възможно да се изтъкнат коментари, нито да се получи достъп до документи, които действително доказват нарушения, извършени от OLAF и от Комисията — основни предпоставки за възникване на отговорност — е ясно, че е налице сериозно и действително засягане на пълното спазване на правото на защита и на ефективната съдебна закрила.

72

Ищците поддържат, че въпросните документи потвърждават тяхната позиция, що се отнася до критиките им към функционирането на OLAF, което е действителната причина, поради която Комисията оспорва тяхното представяне.

73

Комисията изтъква, че някои приложения към исковата молба са поверителни вътрешни документи на Надзорния съвет на OLAF, които не са редовно получени от ищците. Става въпрос за следните документи:

74

Следва да се отбележи, че нито евентуален поверителен характер на въпросните документи, нито обстоятелството, че тези документи евентуално са получени нередовно, не представлява пречка те да бъдат запазени в преписката.

75

Всъщност няма разпоредба, която изрично да предвижда забраната да се вземат предвид доказателства, получени незаконно, например в нарушение на основните права.

76

Несъмнено в Решение по дело Ludwigshafener Walzmühle Erling и др./Съвет и Комисия, точка 65 по-горе, на което се позовава Комисията, Съдът установява, че тъй като е съществувало съмнение както относно характера на оспорвания документ, така и относно въпроса дали встъпилите страни са го получили със законни средства, документът би трябвало да бъде изключен от преписката по делото (точка 16).

77

Така по принцип институциите имат основание да искат изключване на вътрешен документ, когато последният не е получен със законни средства от страната, която се позовава на него. Всъщност вътрешните документи имат поверителен характер, освен ако институцията, от която те изхождат, се е съгласила да ги разгласи.

78

В своята последваща практика обаче Съдът не изключва, че дори вътрешни документи могат в определени случаи да бъдат включени законно в преписката по дело (Определение на Съда от 19 март 1985 г. по дело Tordeur и др., 232/84, точка 8 и Определение на Съда от по дело LAISA/Съвет, 31/86, точка 5). Освен това в някои случаи Първоинстанционният съд приема да вземе предвид доказателства, за които не е установено, че са получени със законни средства.

79

Така в някои ситуации не е необходимо ищецът да доказва, че е получил изтъкнатия в защита на тезата му поверителен документ законосъобразно. При претегляне на интересите, на които трябва да се предостави защита, Първоинстанционният съд приема, че следва да се прецени дали особени обстоятелства, например решаващият характер на представянето на документ за целите на контрола върху редовността на процедурата по приемане на оспорвания акт (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2001 г. по дело Dunnett и др./ЕИБ, T-192/99, Recueil, стр. II-813, точки 33 и 34) или на установяването на наличието на злоупотреба с власт (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от по дело Lopes/Съд, T-280/94, Recueil FP, стр. I-A-77 и II-239, точка 59), дават основание един документ да не бъде изключен.

80

Следва да се отбележи, че в конкретния случай специфичната рамка на настоящия иск позволява да се приеме, че въпросните документи трябва да бъдат запазени в преписката. Всъщност тези документи са необходими за преценката на поведението на OLAF в рамките на разследванията във връзка с Евростат. Следователно особеният характер на настоящия иск, в рамките на който ищците искат да докажат незаконосъобразността на поведението на OLAF, дава основание да не се пристъпва към изключването на тези документи (вж. в този смисъл Решение по дело Dunnett и др./ЕИБ, точка 79 по-горе, точки 33 и 34).

81

В това отношение следва да се припомни, че става въпрос за подготвителни документи на Надзорния съвет на OLAF, чиято задача съгласно член 2 от неговия вътрешен правилник е да следи „дейността [на OLAF да се извършва] при спазване на правата на човека и основните свободи и в съответствие с договорите и с вторичното законодателство, и по-специално Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности и съобразно с Правилника за работата на длъжностните лица на Европейските общности“, както и за текст на изказване на генералния секретар на Комисията пред този съвет. Освен това следва да се установи, че ищците са в затруднение да докажат евентуалния незаконен характер на поведението на OLAF. На последно място, следва да се отбележи, че тези документи могат да докажат действията, в които ищците упрекват OLAF, и съответно могат да повлияят в известна степен върху решаването на настоящия спор.

82

В резултат на това предвид естеството на въпросните документи и особените обстоятелства по спора искането за изключване от преписката по делото на тези документи следва да се отхвърли.

83

Комисията изтъква, че по-голямата част от твърденията на ищците относно евентуалните допуснати по време на процедурата по разследване нарушения имат преждевременен характер.

84

Комисията пояснява, че не е изложила мотиви относно недопустимостта на иска, но че изтъква неговия преждевременен характер, тъй като счита от една страна, че някои правни основания на ищците относно процесуалните грешки, допуснати от нея или от OLAF, могат да се преценяват единствено предвид възможните последици на тези грешки върху евентуално бъдещо окончателно решение в наказателните или дисциплинарни производства (Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 1992 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T-10/92—T-12/92 и T-15/92, Recueil, стр. II-2667, точка 48), а от друга страна — че дори да се предположи, че тя или OLAF могат да бъдат упрекнати в извършването на нарушения, преценката на претърпените вреди се променяла в зависимост от смисъла на отнасящите се до тях наказателни и/или дисциплинарни решения. Така преценката на претендираните неимуществени вреди била корелативно свързана с тяхната степен на „вина“ и последиците от нарушенията на OLAF или на Комисията — при положение, че бъдат доказани — не можели да се преценяват без оглед на евентуални нарушения, извършени от ищците.

85

Комисията се позовава на Решение на Съда от 28 март 1979 г. по дело Granaria/Съвет и Комисия (90/78, Recueil, стр. 1081, точка 6) и препраща към възможността на Първоинстанционния съд в начален етап на производството да разгледа въпроса дали поведението на OLAF или на Комисията може да ангажира отговорността на Общността, като в същото време — в зависимост от естеството на установените нарушения — отложи евентуално решаването на въпроса за размера на неимуществените вреди за по-късен етап.

86

Ищците оспорват претендирания преждевременен характер на иска и констатират, че в това отношение исканията на Комисията не са ясни.

87

Ищците изтъкват, че искът отговаря на всички условия за допустимост и по същество, необходими за ангажиране на отговорността на Общността и за осигуряване на възможност за Първоинстанционния съд да упражни съдебен контрол.

88

Нищо не позволявало да се приеме, че искът за обезщетение има субсидиарен характер спрямо образуването на дисциплинарно производство и/или на разследване, водено от съдебните органи на държава-членка. Би възникнало противоречие с основния принцип на правото на ефективна съдебна защита и на добро правораздаване, ако едно бъдещо и несигурно събитие може само по себе си да обуслови и да парализира иск за обезщетение, в резултат на което вредата би продължила да се увеличава, а заинтересованите биха били лишени от правото да получат поправяне на последната.

89

Според ищците нанесените им вреди са възникнали и продължават от извършването на нарушенията от страна на Комисията, като с течение на времето нарастват.

90

Установено е, че националните съдебни производства все още са в ход. Евентуалните резултати от тези производства обаче не са в състояние да се отразят на настоящото производство. Всъщност в настоящото производство въпросът не е дали деянията, в извършването на които се упрекват ищците, са установени или не, тъй като този въпрос не е от компетентността на Първоинстанционния съд. Така в случая не става въпрос дали ищците са извършили или не служебни нарушения, а да се провери как OLAF е провела и приключила разследване, в което те са посочени поименно и в което евентуално им се вменява отговорност за извършването на нарушения, установени публично много преди вземането на окончателно решение, както и за начина, по който Комисията е действала в контекста на това разследване. Дори ищците да бъдат обявени за невинни от националните съдебни органи, това не би поправило автоматично евентуалните вреди, които последните са претърпели.

91

При това положение като се има предвид, че твърдените вреди, изтъкнати в рамките на настоящия иск, се различават от тези, които могат да бъдат удостоверени с обявяване на невинността на ищците от страна на националните съдебни органи, исканията за обезщетение не могат да бъдат отхвърлени като преждевременни, така че ищците да могат да подадат такова искане едва след евентуалните окончателни решения на националните съдебни органи.

92

В резултат на това, тъй като искът няма преждевременен характер, прегледът на въпросите, свързани с естеството и с размера на вредите, не следва да се отлага за евентуален по-късен етап.

93

От постоянната съдебна практика следва, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО за неправомерно поведение на нейните органи е подчинено на кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (Решение на Съда от 29 септември 1982 г. по дело Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, Recueil, стр. 3057, точка 16, Решение на Първоинстанционния съд от по дело International Procurement Services/Комисия, T-175/94, Recueil, стр. II-729, точка 44, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Efisol/Комисия, T-336/94, Recueil, стр. II-1343, точка 30 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Oleifici Italiani/Комисия, T-267/94, Recueil, стр. II-1239, точка 20).

94

Щом като едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли в неговата цялост, без да е необходимо разглеждането на останалите условия (Решение на Първоинстанционния съд от 20 февруари 2002 г. по дело Förde-Reederei/Съвет и Комисия, T-170/00, Recueil, стр. II-515, точка 37, вж. в този смисъл Решение на Съда от по дело KYDEP/Съвет и Комисия, C-146/91, Recueil, стр. I-4199, точка 81).

95

Що се отнася до първото от условията, съдебната практика изисква да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (Решение на Съда от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, Recueil, стр. I-5291, точка 42). Що се отнася до изискването нарушението да е достатъчно съществено, решаващият критерий, въз основа на който се приема, че то е изпълнено, е критерият за явно и значително неспазване от общностна институция на границите, които са наложени на нейното право на преценка. Когато съответната институция разполага само със значително ограничена и дори несъществуваща свобода за преценка, неспазването на общностното право само по себе си може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение (Решение на Съда от по дело Комисия/Camar и Tico, C-312/00 P, Recueil, стр. I-11355, точка 54 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Comafrica и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, T-198/95, T-171/96, T-230/97, T-174/98 и T-225/99, Recueil, стр. II-1975, точка 134).

96

Ищците изтъкват, че нарушения са извършени едновременно от OLAF и от Комисията и че отговорност за всички тези нарушения трябва да се търси единствено от последната. OLAF извършила нарушения както спрямо ищците, така и спрямо Комисията.

97

Затова Първоинстанционният съд счита, че първо следва да се разгледа въпросът дали OLAF и/или Комисията са допуснали достатъчно съществени нарушения на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти.

98

На първо място, ищците подчертават съществуващото определено различие, що се отнася до препращането на информацията от OLAF, между външните и вътрешните разследвания. Те отбелязват настъпилото объркване, що се отнася до естеството на разследването и до естеството на изпращането на 19 март 2003 г. на френските съдебни органи. Всъщност съгласно изявленията на генералния директор на OLAF пред Cocobu на ставало въпрос за „външна преписка“, в която обаче се споменавали имената на ищците. Разследването обаче било чисто вътрешно, което изисквало съответната институция да бъде информирана за него преди каквото и да било външно препращане.

99

Следователно според ищците OLAF квалифицира тези вътрешни разследвания като външни, за да прикрие процедурни грешки, свързани с факта, че нито Комисията, нито нейният надзорен съвет не са били предварително информирани за препращането на преписката Евростат от OLAF на френските съдебни органи и на съдебните органи на Люксембург.

100

На следващо място, ищците изтъкват, че не са били предварително информирани и за препращането от OLAF на преписките Datashop и Planistat на френските съдебни органи и че г-н Franchet не е бил информиран за препращането на преписката Eurocost, в която не се намесвало името на г-н Byk, на съдебните органи на Люксембург.

101

При това положение OLAF умишлено нарушила принципа на добрата администрация, принципа на състезателното производство, правото на защита и изискването за събиране на доказателства в защита и против дадено лице, установени по-специално в ЕКЗПЧ и в Хартата.

102

Ищците изтъкват и член 4 от Решение 1999/396 и в това отношение се позовават на Решението на Европейския омбудсман от 26 април 2002 г. по жалба, заведена под номер 781/2001/IJH, доколкото последната засяга OLAF, и според което „тази разпоредба задължава OLAF да прави заключения, неблагоприятни за лице, по отношение на което провежда разследване, едва след като информира заинтересованото лице за твърденията по негов адрес и за фактите, които ги обосновават, и му даде възможност да изрази своята гледна точка“, като се има предвид, че Омбудсманът освен това е преценил, че „става[ло] въпрос за обичаен елемент на всяко ефикасно и справедливо производство по разследване“ и „[н]ещо повече — свидетелско показание, което не може[ло] да се оспори по този начин, по принцип няма[ло] доказателствена сила“.

103

Според ищците Комисията тълкува членове 4 и 10 от Регламент № 1073/1999, както и член 4 от Решение 1999/396 твърде стеснително и следователно не зачита основните права. Според подобно тълкуване решението на OLAF да отложи дължимото информиране на институцията принципно не подлежало на контрол и в този смисъл OLAF можела да вземе подобно решение, за да се освободи от каквото и да било задължение за информиране без действителен времеви предел.

104

Всъщност нито OLAF, нито Комисията обяснили поради какво се изисквала абсолютна тайна или каква била обосновката на твърдяната необходимост от отлагане на информирането на Комисията, с изключение на обобщената докладна записка относно започналите разследвания, свързани с Евростат, изпратена от генералния директор на OLAF до генералния секретар на Комисията на 3 април 2003 г. (вж. точка 23 по-горе). Що се отнася до необходимостта от отлагане на информирането на съответното длъжностно лице, доколкото е известно на ищците, генералният секретар не е изразил съгласието, изисквано по член 4, втора алинея от Решение 1999/396.

105

Ищците изтъкват и Предложение за регламент на Парламента и на Съвета от 10 февруари 2004 г. за изменение на Регламент № 1073/1999 (COM (2004) 103 окончателен), както и проект за институционално споразумение от за приемане на Кодекс за поведение с оглед осигуряване на бърз обмен на информация между OLAF и Комисията в рамките на вътрешните разследвания (SEC (2003) 871 консолидиран), които предвиждат по-специално задължението да се даде съдържание на информацията от OLAF. Освен това според Предложението за регламент за изменение на Регламент № 1073/1999 замесеното длъжностно лице трябвало да бъде изслушано към момента на съобщаването на информация на националните съдебни органи, което не представлявало изменение на съществуващия регламент, тъй като само потвърждавало основните принципи, съдържащи се по-специално в Хартата, както припомняла Комисията. Ищците отбелязват, че са изслушани от OLAF, тъй като са поискали това изслушване, а не тъй като OLAF ги била поканила.

106

На последно място, според ищците OLAF „насочила“ френските съдебни органи, като дала квалификации от наказателноправен характер на деяния, които е счела, че може да установи по случая Евростат, което противоречи на ролята ѝ да извършва административни разследвания. Писмото от 19 март 2003 г., изпратено на френските съдебни органи, съдържало истински правен анализ на изложените факти по френското право, като им давало наказателноправна квалификация с оглед на френското право, надхвърляща предвиденото от Регламент № 1073/1999 съобщаване на информация.

107

На първо място, Комисията изтъква, че ищците не могат да се позоват на задължението на OLAF да я информира, да ги изслуша или да ги информира преди препращането на информацията на националните съдебни органи, независимо от квалификацията на разследването (вътрешно или външно).

108

Комисията поддържа, че съгласно член 10 от Регламент № 1073/1999 OLAF трябва да предаде на съдебните органи на съответната държава-членка информацията, получена в хода на вътрешните разследвания относно деяния, даващи основание за наказателно производство, докато в рамките на външни разследвания това препращане е само обикновена възможност. Нямало разпоредба в този член, която да предвижда, че това препращане трябва да се предхожда или съпътства от информиране на съответната институция или от информиране на евентуално замесените длъжностни лица.

109

Комисията се позовава на член 4, параграф 5 от Регламент № 1073/1999 и констатира, че липсата на информиране на институцията, към която принадлежат длъжностните лица, по отношение на които съществува вероятност да бъдат замесени лично, може да се обоснове с необходимостта да се отложи предоставянето на тази информация. Дори да се предположи, че подобно отлагане не може да се обоснове в конкретния случай, евентуално непредоставяне на информация на Комисията оставало без последици за редовността на производството, касаещо ищците, щом като последните по никакъв начин не били увредени от подобно непредоставяне на информация.

110

Що се отнася до правото на ищците да бъдат изслушани или информирани, Комисията поддържа, че съгласно член 4 от Решение 1999/396 информирането на длъжностното лице, по отношение на което съществува вероятност да бъде замесено лично, е подчинено на условието да не застрашава провеждането на разследването — условие, което от своя страна е оставено на преценката на OLAF. Задължението да се осигури на заинтересованото лице възможност да изрази своето мнение по всички действия, които го засягат, било определящо в момента, в който OLAF правело заключения в резултат на разследването, като се има предвид, че в някои особени случаи това задължение можело да се отложи единствено след съгласие на председателя на Комисията или на генералния секретар на последната, но не и в момента, в който на основание член 10 от Регламент № 1073/1999 OLAF предава в хода на разследването информация на съдебните органи на държава-членка.

111

Освен това съгласно член 4 от Решение 1999/396 на ищците била осигурена възможност да изразят своята гледна точка относно всички факти, които ги засягат, преди OLAF да направи заключения в резултат на отнасящите се до тях разследвания.

112

Противно на поддържаното от ищците, не било правилно да се твърди, че решението на OLAF да отложи дължимото информиране на институцията принципно не подлежи на контрол и че този контрол може да се осъществи едва след приключването на разследването, ако то е останало без последващо развитие или след приключването на наказателните и/или дисциплинарни производства. При това положение според Комисията липсата на информиране се обосновава от необходимостта от абсолютна тайна за целите на разследването или от изискването за прибягване до средства на разследване, които са от компетентността на национален правораздавателен орган, а желанието за контрол върху тази обосновка на по-ранен стадий щяло „да я разбие“.

113

Освен това Комисията подчертава, че нарушение може да произтича единствено от незачитането на правната уредба, която е в сила в момента на извършване на действията, а не от незачитането на разпоредба, съдържаща се в предложение за нова правна уредба, представено след извършването на тези действия.

114

На второ място, Комисията изтъква, че наказателноправните квалификации, дадени от OLAF на деликтите, за които тя съобщава на национален съдебен орган, са единствено обикновени пояснения, които не обвързват последния. Ставало въпрос единствено за съждения на служителите на OLAF, на които е възложена подобна преписка, като се има предвид, че препращането на съдебен орган се обосновава единствено ако OLAF прецени, че разглежданите действия могат да получат наказателноправна квалификация. Комисията подчертава, че националните съдебни органи, сезирани от OLAF, разполагали с пълната свобода да приемат и/или да ограничат това сезиране и че OLAF не можело да даде каквото и да било указание на тези органи.

115

Освен това прочитът от страна на ищците на точка 3.4.3 от Доклада на Комисията от 2 април 2003 година относно оценката на дейността на OLAF (COM (2003) 154 окончателен) бил погрешен. Комисията не е имала намерение да изложи, че сезирането на национален съдебен орган водело да обвързване на този орган по отношение на резултатите от проверките на OLAF, а тъкмо напротив.

116

Следва да се припомни, че съгласно Регламент № 1073/1999, разследванията, извършвани от OLAF, са външни — извън рамките на Общността, и вътрешни — в рамките на институциите на Общността. Процедурните правила, които OLAF следва да спазва, се различават в зависимост от естеството на разследването.

117

Ищците изтъкват, че OLAF квалифицира свои вътрешни разследвания като външни, за да прикрие процедурни грешки. Разследването било от изцяло вътрешно естество, което изисквало съответната институция, Надзорният съвет на OLAF и замесените длъжностни лица да бъдат информирани за него преди каквото и да било външно препращане.

118

Първоинстанционният съд отбелязва, че в хода на различните разглеждани разследвания действително е имало объркване относно тяхното естество.

119

В това отношение от обобщената докладна записка от 3 април 2003 г. (вж. точка 23 по-горе) е видно, че OLAF е квалифицирало като вътрешни разследванията по преписките Eurocost (предадена на съдебните органи на Люксембург) и Datashop (предадена на френските съдебни органи). В „резюме на понастоящем приключените преписки Евростат“ разследването, предприето по преписката Eurocost, е квалифицирано като вътрешно, разследването по преписката Eurogramme — като външно, разследването по преписката CESD Communautaire — като вътрешно, а разследването по преписката Datashop — като вътрешно разследване. В него се установява освен това, че вътрешното разследване относно мрежата Datashop е позволило изясняването на централната роля на дружество Planistat, поради което на OLAF е започнала външно разследване по отношение на последното дружество.

120

От докладната записка от 1 юли 2003 г. (вж. точка 34 по-горе) за заседанието на Cocobu и размяната на становища с генералния секретар на Комисията и с генералния директор на OLAF от е видно, че тази квалификация не е ясна. Всъщност според посочената докладна записка генералният директор на OLAF отбелязва, че в преписката Евростат се преплитали вътрешната и външната част, и по-точно че в преписките Eurocost и Eurogramme външната част била почти приключена, че била предадена на съдебните органи на Люксембург и че в преписките Datashop и Planistat вътрешната и външна част също се преплитали.

121

Освен това в доклада на Надзорния съвет от 15 януари 2004 г., изготвен по искане на Парламента по повод на процедурните въпроси, повдигнати от разследванията във връзка с Евростат, посоченият съвет установява следното:

„OLAF среща трудности и при прилагането на разпоредбите на регламента относно вътрешните разследвания, от една страна, и относно външните, от друга. В началото OLAF започва външни разследвания и едва когато става ясно, че могат да бъдат повдигнати обвинения срещу длъжностни лица, започват вътрешни разследвания. Това чисто административно разделение на едни и същи преписки е източник на объркване.“

122

От преписката е видно, че поне в края на разследванията преписките Eurocost, Datashop и CESD Communautaire са вътрешни, докато преписките Eurogramme и Planistat са външни. От преписката обаче е видно също, че преписките Datashop и Planistat са тясно свързани.

123

Важно е да се определи естеството на изпращането на френските съдебни органи от 19 март 2003 г. Във връзка с това следва да се отбележи, липсата на релевантност на факта, че в писмото и в докладната записка от позоваването посочва външната преписка Planistat (образувана един ден по-рано), а не вътрешната преписка Datashop. Подобен факт не може да доведе до освобождаване от процесуалните задължения, свързани с вътрешните разследвания, щом като са замесени длъжностни лица. Освен това въпреки позоваването на външна преписка, направено в докладната записка от , разследващите органи се позовават на релевантната разпоредба на Регламент № 1073/1999 относно препращането на информация, получена от OLAF в хода на вътрешни разследвания. В писмото от не се пояснява изрично дали става въпрос за вътрешно или за външно разследване. Според предмета му обаче става въпрос за „[п]редаването на информация във връзка с деяния, които могат да получат наказателна квалификация“, което съответства на съдържанието на член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 относно препращането на информация, получена в хода на вътрешни разследвания по отношение на деяния, даващи основание за наказателно производство. По този начин фактът, че не се посочва номера на вътрешната преписка, не може да има за последица разрешение да бъде пренебрегнато правото на защита на лицата, които са посочени в нея. При всички положения след номера на преписката се указва „Eвростат/Datashop/Planistat“. Освен това в своята докладна записка от (вж. точка 23 по-горе) самият генерален директор на OLAF установява, че вътрешната преписка Datashop, в която са замесени длъжностни лица, е била предмет на препращане на procureur de la République de Paris (Франция).

124

В резултат на това следва да се приеме, че за целите на настоящото производство изпращането на преписката Eurocost на съдебните органи на Люксембург на 4 юли 2002 г., както и изпращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи на са свързани с вътрешно разследване.

125

Затова следва да се провери дали при препращането на преписките за вътрешно разследване на националните съдебни органи OLAF е нарушила правна норма, предоставяща права на частноправните субекти.

126

Ищците изтъкват, че не са информирани предварително за препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи и освен това г-н Franchet не е бил уведомен за препращането на съдебните органи на Люксембург на преписката Eurocost, в която г-н Byk не е замесен. При това положение OLAF умишлено нарушила принципа на добрата администрация, принципа на състезателното производство, правото на защита и изискването за събиране на доказателства против и в защита на дадено лице, утвърдени по-специално в ЕКПЧ и в Хартата. Те се позовават и на член 4 от Решение 1999/396.

127

Първоинстанционният съд припомня, че уведомяването на засегнатите длъжностни лица се предвижда единствено в рамките на вътрешни разследвания в член 4 от Решение 1999/396, с което Комисията определя реда и условията за провеждане на вътрешните разследвания.

128

От разпоредбите на член 4, първа алинея от Решение 1999/396 следва, че заинтересованото длъжностно лице трябва своевременно да бъде уведомено за възможността да бъде лично замесено, когато това не създава опасност да се навреди на разследването, и че при всички положения вследствие на разследването не могат да се правят заключения, които се отнасят поименно до длъжностно лице на Комисията, без на заинтересованото лице да е била осигурена възможност да изрази своята позиция относно всички факти, които го засягат (Определение на председателя на Съда от 8 април 2003 г. по дело Gómez-Reino/Комисия, C-471/02 P(R), Recueil, стр. I-3207, точка 63).

129

Незачитането на тези разпоредби, определящи условията, при които спазването на правото на защита на съответното длъжностно лице може да се съвмести с изискванията за поверителност, присъщи на всяко разследване от това естество, представлява нарушение на съществени изисквания, приложими към процедурата по разследване (Определение по дело Gómez-Reino/Комисия, точка 128 по-горе, точка 64).

130

Член 4 от Решение 1999/396 обаче не се отнася изрично до препращането на информация на националните съдебни органи и следователно не предвижда задължение за уведомяване на съответното длъжностно лице преди подобно препращане. Всъщност съгласно член 10 от Регламент № 1073/1999 OLAF може (при външни разследвания) или трябва (при вътрешни разследвания) да предаде информация на националните съдебни органи. Следователно това препращане на информация може да предшества „заключенията, направени вследствие на разследването“, които обичайно се включват в доклада от разследването.

131

Още повече че според определението по дело Gómez-Reino/Комисия, точка 128 по-горе (точка 68) заключенията от разследването, направени от OLAF, които се отнасят поименно до длъжностно лице по смисъла на член 4 от Решение 1999/396, задължително са същите като съдържащите се в доклада, изготвен под ръководството на директора на тази служба, както е предвидено в член 9 от Регламент №°1073/1999, а действията, които трябва да се предприемат от съответната институция в резултат на вътрешното разследване, могат да бъдат по-специално дисциплинарни и съдебни.

132

Затова е напълно възможно да се приеме, че в момента на препращане на информацията на националните съдебни органи не е съществувал доклад по смисъла на член 9 от Регламент № 1073/1999, предаден от OLAF на Комисията, в който да са отправени обвинения персонално срещу ищците.

133

Следва обаче да се провери и дали евентуално „информацията“, предадена на съдебните органи на Люксембург и на френските съдебни органи, трябва да се разбира в смисъл, че съдържат „заключения, които се отнасят поименно“ до ищците.

134

Що се отнася на първо място до препращането на преписката Eurocost на съдебните органи на Люксембург на 4 юли 2002 г., в придружителното писмо се посочва, че нито г-н Franchet, нито представителите на Eurocost са били изслушани от OLAF, и то съзнателно, за да не се повлияе на резултатите от съдебното разследване. По този начин няма никакво съмнение, че г-н Franchet не е изслушан относно тази преписка преди препращането ѝ на съдебните органи на Люксембург.

135

В това писмо се посочва, че г-н Franchet е един от основателите, а също че е бил и председател, заместник-председател и член на Eurocost, че редовно е присъствал на общите събрания на Eurocost и че той е подписал трудовия договор на директора на Eurocost по времето, когато е бил председател. Генералният директор на OLAF подчертава, че има потенциален конфликт на интереси и че заключенията от вътрешния одит разкриват множество нарушения и измами, допуснати от ръководните кадри на Eurocost в ущърб на Евростат. По отношение на „счетоводните манипулации за прикриване на измами в ущърб на Евростат“ се посочва, че в тази връзка е изтъкнато наличието на мълчаливи споразумения с Евростат. Посочват се и „двойно, дори тройно финансиране на някои разходи“.

136

Следва да се отбележи, че това уведомително писмо, в което името на г-н Franchet изрично се посочва във връзка с потенциален конфликт на интереси, трябва да се тълкува като съдържащо „заключения, които се отнасят поименно“ до г-н Franchet. В това отношение следва да се подчертае, че в докладната записка от 3 април 2003 г. (вж. точка 23 по-горе) генералният директор на OLAF посочва, че „[с] писмо от procureur d’État de Luxembourg не се противопоставя на изслушването на длъжностните лица, инкриминирани от разследващите органи на OLAF“ и че „[с]ъществувала възможност генералният директор [на Евростат] да бъде замесен“.

137

На второ място, що се отнася до препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи на 19 март 2003 г., установено е, че ищците нито са били информирани, нито пък им е била осигурена възможност да изразят мнението си относно преписката преди препращането ѝ. На следващо място следва да се припомни, че писмото от има за предмет „[п]редаването на информации, свързани с деяния, които могат да получат наказателна квалификация“, а придружаващата го докладна записка — „[с]сигнал за деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация“.

138

В писмото от 19 март 2003 г. генералният директор на OLAF посочва, че без да се засяга преценката на френските съдебни органи, „изглеждало, че OLAF е разкрило измамни действия, увреждащи общностния бюджет, които могат да получат наказателноправна квалификация“, пояснявайки, че „[р]азследването разкрива, че тези действия са извършени от ръководителите на дружество Planistat Europe SA, чието седалище е в Париж, с активното съучастие на европейски длъжностни лица“.

139

В писмото от 19 март 2003 г. в рамките на „хронологичния преглед на действията, предмет на разследването“ в точка 2.3, озаглавена „Констатации, направени в хода на разследването“, се посочва, че доклад от вътрешно разследване на Евростат с дата от септември 1999 г. относно Datashops, намиращи се в Брюксел, (Белгия), в Люксембург (Люксембург) и в Мадрид (Испания), на основание на който е започнало разследването на OLAF, „разкрива[л] множество нарушения, допуснати в управлението на тези три Datashops в периода от 1996 г. до края на 1999 г.“, и че „[в] случая значителна част от оборота, „деклариран“ от тези три Datashops — между 50 и 55 % — захранвал черна каса, чието използване било подчинено на разрешение от длъжностно лице на [Евростат]“.

140

В него се споменава също, че „[е]динствените, които имат общ поглед върху целия случай, са ръководителите на Groupe Planistat и вероятно г-н Byk, началник на отдел в Евростат, с френско гражданство“, че подправените фактури „са изплащани от черната каса […] след одобрение от г-н Byk, директор в Евростат, с френско гражданство“, че „[п]риблизително 922500 [евро] са [били] фактурирани и платени по този начин“ и че „така чрез стратегията на черните каси Евростат урежда[л] покриването на значителен дефицит на Planistat Europe SA, който обичайно би останал в тежест на съдоговорителя на Комисията“, като в същото време пояснява, че „черната каса служи[ела] и за заплащане на разноските за храна, нощувки и път... на някои длъжностни лица на Евростат, сред които и г-н Byk“.

141

В рамките на описанието на разглежданите престъпни деяния, в точка 3.1, озаглавена „Злоупотреба с доверие“, се установява следното:

„Създаването от страна на някои общностни длъжностни лица на мрежа от икономически оператори, една от целите на която е част от приходите, постъпващи от продажбата на стоки или от общностни статистически престации, да се укрият от Комисията, може да представлява злоупотреба със „средства, ценности или каквито и да било блага“, както са посочени в член 314-1 от Code pénal [Наказателния кодекс], в който се съдържа определението на злоупотребата с доверие. Съвкупността от деянията, осъществяващи състава на престъплението, е реализирана в съизвършителство от общностните длъжностни лица, ръководителите на групата Planistat и ръководителите на съответните Datashops. Общностните длъжностни лица не са можели да не бъдат наясно с действащия финансов регламент, задължаващ ги да събират всички приходи.

Освен това същите общностни длъжностни лица са разполагали с въпросните суми за цели, чужди на общностния интерес, доколкото посочените суми явно са служили за заплащане на разходи, непредвидени в договора на дружество Planistat Europe SA с Комисията или освен това на лични разходи на тези длъжностни лица. Намерението за измама произтича от това използване за цели, различни от общностните.“

142

След разглеждането на въпроса за укриването на злоупотреба с доверие относно дружество Planistat, в точка 3.3, озаглавена „Престъпно сдружение“, се посочва следното:

„Съгласно член 450-1 от Code pénal „[п]редставлява престъпно сдружение всяка образувана структура или постигнато съглашение за приготовлението, характеризиращо се с едно или повече материални действия, на едно или повече престъпления или на един или повече деликти, за които се предвижда наказание най-малко пет години лишаване от свобода […]“

Остава въпросът дали тази квалификация не може да се приложи и в рамките на настоящата преписка, доколкото за успешното присвояване на общностни средства е било необходимо сдружаването на длъжностните лица, на ръководителите на Planistat и на тези на Datashops, които са осъществили изпълнителното деяние на злоупотреба с доверие.

[…]“

143

На последно място, в точка 3.5, озаглавена „Прилагане на френския закон към престъпленията, извършени в чужбина от френски граждани“, се посочва:

„[…]

В рамките на настоящата преписка г-н Yves Franchet, директор на Евростат, и г-н Daniel Byk, началник на отдел в Евростат, длъжностни лица на Европейската комисия, работещи в Люксембург, които евентуално са създали цялата или част от системата, са с френско гражданство.

Съвкупността от елементите, изложени по-горе, позволява да се твърди, че OLAF е изправена пред мащабно присвояване на общностни средства, в основата на което са поредица от действия, които без да се засяга преценката на компетентния съдебен орган, могат да получат наказателно-правна квалификация.

В резултат на това настоящото писмо и приложените към него документи следва да се предадат на procureur de la République в Париж.“

144

Ясно се вижда, че писмото от 19 март 2003 г. съдържа „заключения, които се отнасят поименно“ до ищците.

145

Следователно преди препращането на преписката Eurocost на съдебните органи на Люксембург, що се отнася до г-н Franchet, и преди това на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи, що се отнася до г-н Franchet и г-н Byk на основание точка 4 от Решение 1999/396, последните по принцип е трябвало да бъдат уведомени и изслушани във връзка със засягащите ги факти.

146

Този член обаче предвижда изключение по отношение на случаите, изискващи запазването на абсолютна тайна за целите на разследването и прибягването до такива средства на разследване, които са от компетентността на национален правораздавателен орган. В подобни случаи със съгласието на генералния секретар на Комисията задължението длъжностното лице да бъде поканено да изрази своята позиция, може да бъде отложено. Така за отлагане на информирането трябва да бъде изпълнено двойното условие относно необходимостта да се запази абсолютна тайна за целите на разследването и относно изискването да се прибегне до средства на разследване, които са от компетентност на национален правораздавателен орган. Освен това е необходимо предварителното съгласие на генералния секретар на Комисията.

147

В това отношение, що се отнася до препращането на преписката Eurocost на съдебните органи на Люксембург, от писмо на генералния секретар на Комисията до генералния директор на OLAF от 2 август 2002 г. е видно, че първият е дал съгласието си заинтересованите лица да не бъдат уведомени. Той се мотивира, като посочва, че „[в] очакване на изхода от разискванията между [техните] служби относно начина за подобряване на съществуващите процедури, по преписката, посочена в предмета, [можел] да отбележи [с]воето съгласие с [п]редложението [на генералния директор на OLAF] заинтересованите лица да не бъдат уведомени“. По този начин генералният секретар на Комисията не излага нито едно от посочените по-горе условия. При всички положения съгласието е дадено след препращането на разглежданата преписка.

148

Що се отнася до препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи, от писмото от 3 април 2003 г., което следователно е с по-късна дата от препращането на , е видно, че в него генералният директор на OLAF установява, че са замесени длъжностни лица на Евростат и на Службата за официални публикации на Европейските общности, че тези материали са изпратени на френските съдебни органи и че уведомяването на длъжностните лица следва да се отложи в съответствие с член 4 от Решение 1999/396 поради необходимостта да се запази абсолютна тайна за целите на разследването. В нея обаче не се споменава второто посочено по-горе условие.

149

Освен това в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд Комисията потвърждава, че нейният главен секретар „няма[л] възможност да даде своето съгласие за отлагане на задължението за отправяне на покана към ищците да изразят позицията си“.

150

Следователно в случая условията за прилагане на изключението, предвидено в член 4 от Решение 1999/396, позволяващо отлагане на уведомяването, не са изпълнени.

151

Следва да се отбележи, че задължението за искане и за получаване на съгласието на генералния секретар на Комисията не е обикновена формалност, която може евентуално да бъде изпълнена на по-късен етап. Всъщност изискването за получаване на подобно съгласие би изгубило основанието за своето съществуване, а именно да послужи като гаранция за правото на защита на съответните длъжностни лица, за необходимостта от отлагане на тяхното уведомяване само в действително изключителни случаи, както и че този изключителен характер не се преценява единствено от OLAF, а се нуждае и от преценката на генералния секретар на Комисията.

152

При тези обстоятелства OLAF нарушава член 4 от Решение 1999/396 и правото на защита на ищците при препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи, както и посочения член и правото на защита на г-н Franchet при препращането на преписката Eurocost на съдебните органи на Люксембург.

153

Не може да се оспори, че нарушената в случая правна норма, съгласно която лицата, по отношение на които се води разследване, трябва да бъдат информирани за това и трябва да разполагат с възможността да изразят мнението си относно всички факти, които ги засягат, предоставя права на частноправните субекти (вж. в този смисъл по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Nikolaou/Комисия, T-259/03, Сборник, стр. II-99, точка 263).

154

Несъмнено член 4 от Решение 1999/396 предоставя свобода на преценка на OLAF в случаите, изискващи запазването на абсолютна тайна за целите на разследването и прибягването до такива средства на разследване, които са от компетентност на национален правораздавателен орган (вж. по аналогия решение по дело Nikolaou/Комисия, T-259/03, точка 153 по-горе, точка 264). Що се отнася обаче до реда за вземане на решение за отлагане на уведомяването на съответните длъжностни лица, OLAF не разполага с никаква свобода на преценка. Освен това OLAF не разполага с каквато и да било свобода на преценка и що се отнася до проверката на условията за прилагане на член 4 от Решение 1999/396.

155

Както бе установено по-горе, условията и редът за прилагане на това изключение в случая не са спазени, тъй като OLAF не е изтъкнала използването на подобни средства за разследване и не е поискала своевременно, а и не е получила съгласието на генералния секретар на Комисията, за да отложи задължителната покана до длъжностното лице, засегнато от разследването, да изрази позицията си.

156

При тези обстоятелства, като не е спазила задължението си за уведомяване, OLAF е допуснала достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти.

157

Ищците изтъкват, че Комисията не е била предварително информирана за препращането от OLAF на преписките, свързани с Евростат, на съдебните органи на Люксембург и на френските съдебни органи. Първоинстанционният съд счита, че този довод трябва да се разбира в смисъл, че следва да се определи дали Комисията трябва да се информира по начин, различен от реда, предвиден в член 4 от Решение 1999/396, за да може нейният генерален секретар да даде своето съгласие, както бе разгледано по-горе.

158

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 OLAF трябва да препрати на съдебните органи на съответната държава-членка информацията, получена в хода на вътрешните разследвания относно деяния, даващи основания за наказателно производство, докато в рамките на външни разследвания подобно препращане е само една възможност. В случая следва да се отбележи, че докладите от разследването все още не са били изготвени и следователно предаването на преписките a priori се състои в препращането на информация, макар тя да е съдържала заключения, които се отнасят поименно до ищците, а не в препращането на докладите от разследвания, уредено в член 9 от Регламент №°1073/1999. Съгласно член 10, параграф 3 препращането на информацията, получена в хода на вътрешните разследвания, на засегната институция също е възможно. Няма разпоредба от този член, която да предвижда, че препращането на информация на националните съдебни органи трябва да се предхожда или съпътства от информиране на съответната институция.

159

Информирането на съответната институция в рамките на вътрешни разследвания се предвижда в член 4, параграф 5 от Регламент № 1073/1999. Тази разпоредба обаче не предвижда срок за извършване на това информиране. Тя не предвижда например, че съответната институция трябва да се информира преди информацията да бъде препратена на националните съдебни органи. Освен това тя съдържа изключение в случаите, изискващи абсолютна тайна за целите на разследването. В подобни случаи OLAF може да отложи информирането. Видно от преписката, OLAF е приела, че поне що се отнася до преписката Datashop — Planistat, става въпрос за случай, който изисква абсолютна секретност за целите на разследването (вж. докладната записка от 3 април 2003 г., посочена в точка 23 по-горе). Следва да се отбележи, че решението на OLAF дали това изключение трябва да се приложи, е в пределите на нейната оперативна самостоятелност.

160

В случая следва да се отбележи, че OLAF не е била длъжна да информира Комисията преди препращането на информацията на националните съдебни органи въз основа на член 4, параграф 5 от Регламент № 1073/1999.

161

Следователно OLAF не е нарушила членове 4 и 10 от Регламент № 1073/1999, като не е информирала Комисията преди препращането на информацията на националните съдебни органи.

162

При всяко положение ищците не доказват по какъв начин фактът, че Комисията не е информирана преди препращането на информацията на националните съдебни органи, уврежда правата им, без да се засягат съображенията, развити в рамките на прилагането на член 4 от Решение 1999/396. Всъщност следва да се отбележи, че посочените в предходната точка разпоредби не съдържат правни норми, предоставящи права на частноправните субекти, чието спазване се гарантира от общностния съд.

163

Ищците изтъкват освен това, че Надзорният съвет на OLAF не бил информиран преди препращането на информацията на съдебните органи на Люксембург и на френските съдебни органи.

164

В това отношение Първоинстанционният съд припомня, че съгласно член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 в рамките на редовния контрол по изпълнението на функцията по разследването, извършван от Надзорния съвет, „[д]иректорът [на OLAF] информира Надзорния съвет за случаите, изискващи препращане на информация на съдебните органи на съответната държава-членка.“ Следва да се отбележи, че текстът на тази разпоредба посочва, че това информиране трябва да се извърши преди препращането. В противен случай тя нямало да се позовава на „случаи, изискващи препращането на информация“ — израз, който препраща към бъдещо събитие. Това тълкуване се потвърждава и от изявлението на председателя на Надзорния съвет на OLAF пред House of Lords Select Committee on the European Union (Специална комисия за Европейския съюз на Камарата на лордовете, Обединеното кралство) от 19 май 2004 г., в което последният твърди, че „[О]LAF има[ла] задължението да информира [Надзорния] съвет, преди да изпрати на съдебен орган каквото и да било.“

165

От отговора на Комисията на писмения въпрос на Първоинстанционния съд личи, че на 25 октомври 2002 г. генералният директор на OLAF информира Надзорния съвет за препращането на преписките Eurocost и Eurogramme на съдебните органи на Люксембург, тоест след препращането, извършено на На Надзорният съвет е информиран и за препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи, отново впоследствие на извършеното на препращане.

166

Следователно OLAF е нарушила член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999. Следва обаче да се провери и това дали става въпрос за правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, чието спазване се гарантира от общностния съд.

167

В това отношение следва да се припомни, че макар съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 1073/1999 Надзорният съвет на OLAF да не се намесва в хода на провеждащото се разследване, съгласно член 2 от своя вътрешен правилник той „следи OLAF да извършва дейността си при спазване на правата на човека и основни свободи и в съответствие с договорите и с вторичното законодателство, и по-специално с Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности и съобразно с Правилника за работата на длъжностните лица на Европейските общности“.

168

В този смисъл задача на този съвет е да защитава правата на лицата, по отношение на които се води разследване от OLAF. При това положение не може да се оспорва, че изискването за консултирането му преди препращане на информация на национални съдебни органи има за цел да предостави права на съответните лица.

169

В резултат на това следва да се приеме, че с нарушението на член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 OLAF нарушава правна норма, предоставяща права на частноправните субекти.

170

Освен това, като се има предвид, че член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 предвижда, че информирането на Надзорния съвет е безусловно задължение и не оставя никаква свобода на преценка, става въпрос за достатъчно съществено нарушение.

171

Ищците изтъкват, че OLAF е „насочила“ френските съдебни органи, давайки квалификации от наказателноправен характер на деяния, които е счела, че може да установи по преписката Евростат, което било в противоречие с ролята ѝ да води административни разследвания.

172

Първоинстанционният съд припомня, че отговорността за действията, които националните съдебни органи могат да предприемат вследствие на препратената им от OLAF информация, е изцяло тяхна. Така тези органи трябва сами да проверят дали подобна информация обосновава или изисква започването на наказателно преследване. Следователно съдебната защита срещу подобно преследване трябва да бъде осигурена на национално равнище с всички гаранции, предвидени от вътрешното право, включително и тези, които произтичат от основните права, които като част от основните принципи на общностното право също трябва да се спазват от държавите-членки (Решение на Съда от 13 юли 1989 г. по дело Wachauf, 5/88, Recueil, стр. 2609, точка 19, Решение на Съда от по дело Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C-20/00 и C-64/00, Recueil, стр. I-7411, точка 88 и Определение на председателя на Съда от по дело Tillack/Комисия, C-521/04 P(R), Recueil, стр. I-3103, точка 38).

173

При това положение доводът на ищците относно влиянието, упражнено върху националните съдебни органи, е неоснователен.

174

Ищците упрекват OLAF, че е нарушила задължението за поверителност, утвърдено по-специално в членове 8 и 12 от Регламент №°1073/1999, принципа на добрата администрация и принципа на презумпцията за невиновност. Всъщност, от една страна, имало изтичане на информация във връзка със съобщаването на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи. Ищците узнали от пресата през май 2003 г. за обвиненията срещу тях и за факта, че са сезирани френските съдебни органи.

175

От друга страна, това изтичане продължило. Според ищците то почивало на данни или от доклада и съобщените на националните съдебни органи доказателства, или направо от срещите на ищците с инспекторите на OLAF между 23 юни и Следователно произходът им бил ясно установен. Обясненията, дадени пред инспекторите на OLAF, няколко дни по-късно се оказали възпроизведени в пресата почти дословно.

176

Представеното от OLAF на 24 септември 2003 г. на председателя на Комисията „резюме на понастоящем приключените преписки Евростат“ също било нарушение на задължението за поверителност. На ищците не било съобщено за този документ, а генералният директор на OLAF трябвало да е наясно, че той щял да бъде използван публично от председателя на Комисията на следващия ден и че бил предмет на публично разпространение предишния ден в Парламента.

177

Освен това OLAF посочила публично — включително чрез изтичане на информация в пресата — ищците като виновни в извършването на поредица от престъпления, което подхранило идеята, че са виновни и предопределило преценката на фактите от френския съд, нарушавайки по този начин принципа на презумпцията за невиновност. Генералният директор на OLAF направил изявления в пресата и пред Cocobu, квалифицирайки преписката като тежка и сериозна, които в този смисъл съдържали преценка по случая, макар разследванията все още да не били приключили. Следователно OLAF нарушила и задължението за поверителност.

178

Комисията оспорва доводите на ищците и констатира, че те трябва да докажат истинността на обвинението или на тежко уронващото честта на OLAF вменяване на отговорност, което са повдигнали.

179

Що се отнася до изпращането на „резюмето на понастоящем приключените преписки Евростат“ от 24 септември 2003 г., Комисията се позовава на член 10 от Регламент № 1073/1999 и констатира, че дори да ставало въпрос за външно разследване, OLAF можела да препрати тази информация и на Комисията, тъй като тя била засегната във връзка със защита на общностните финансови интереси.

180

На последно място, Комисията счита, че твърдението за нарушение на презумпцията за невиновност е напълно неоснователно. Всъщност OLAF не можела да вземе съдебно или дисциплинарно решение по отношение на ищците, тъй като не била съдебен или дисциплинарен орган. Дори нарушаването на презумпцията за невиновност да можело да изхожда и от други публични органи, ищците не доказали при какви обстоятелства OLAF ги посочила публично като виновни в извършването на поредица от престъпления.

181

Според ищците, от една страна, имало изтичане на информация, що се отнася до изпращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи. От друга страна, това изтичане впоследствие продължило.

182

Първоинстанционният съд припомня, че съгласно съдебната практика в рамките на иск за обезщетение именно ищецът трябва да докаже, че условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, са изпълнени (Решение на Първоинстанционния съд от 19 март 2003 г. по дело Innova Privat-Akademie/Комисия, T-273/01, Recueil, стр. II-1093, точка 23 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело DLD Trading/Съвет, T-146/01, Recueil, стр. II-6005, точка 71). Така, доколкото ищците в случая не са доказали, че публикуването на информация относно разследването, което се водело спрямо тях, било резултат от разгласяване на информация, вина за което носела OLAF, последната не можела по принцип да бъде упрекната заради подобно публикуване (вж. в този смисъл Решение по дело Nikolaou/Комисия, точка 153 по-горе, точка 141).

183

Съществува все пак смекчаване на тази норма, когато вредоносно деяние е можело да бъде предизвикано от множество различни причини и когато общностната институция, макар да е била в състояние най-лесно да събере доказателства в това отношение, не е привела никакво доказателство, което да установи коя от тези причини е довела до това деяние, така че неяснотата, която остава, трябва да бъде в нейна тежест (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 октомври 1986 г. по дело Leussink-Brummelhuis/Комисия, 169/83 и 136/84, Recueil, стр. 2801, точки 16 и 17). Този подход следва да се възприеме при проверката дали ищците са доказали, че част от информацията е разгласена от OLAF или от неин служител, без на този етап от преценката на Първоинстанционния съд да се засяга въпросът дали това евентуално разгласяване съставлява нарушение, допуснато от OLAF (вж. в този смисъл решение по дело Nikolaou/Комисия, точка 153 по-горе, точка 142).

184

Следва да се отбележи, че наличието на изтичане на информация трябва да се разглежда като общоизвестно по настоящото дело. Всъщност самата Комисия признава, че „има[ло] съобщаване на националните съдебни органи, [че] със сигурност има[ло] изтичане на информация в един или друг момент, [вследствие] на което няколко седмици по-късно се стигнало до [появата] ѝ в пресата“. Въпреки това общо признание относно наличието на изтичане на информация Комисията настоява, че ищците трябва да докажат, че имало изтичане на информация от OLAF.

185

В това отношение следва да се констатира, че в стенограмата на изказването на генералния секретар на Комисията пред Надзорния съвет на OLAF на 3 септември 2003 г. се посочва, че има изтичане на информация. Следва да се цитира пасаж от тази стенограма, за която Комисията е поискала да бъде извадена от преписката и която указва за наличието на трудности:

„По проблемите с изслушването на лицата съм напълно съгласен — това наистина е проблем. Всичко върви добре, ако е налице поверителност. Ако действително има поверителност, преписката, изготвена от OLAF, се препраща на прокуратурата и тя преценява дали трябва да изслуша или [не] хората. Всичко това е добре, ако няма изтичане на информация. За съжаление в момента [в] OLAF всичко ф[илтрира]. Следователно така наречен[ата] поверителност — аз съм [г-н Franchet или г-н Byk], аз [чета] във Financial Times, че съм обвинен, че съм прахосвал общностни средства. Извинете, но вашето добро име е съсипано. Няма начин, дори след това да последва пълно оневиняване, тези хора са съсипани в професионален, дори и в личен план. Следователно всичко това е сериозно. Играем си с кариерата, личния живот, неподкупността на лицата. Следователно, според мен, докато не избегнем изтичането на информация, трябва да обръщаме повишено внимание на това, което пишем и казваме; трябва да сме по-скоро предпазливи.“

186

Освен това според докладната записка от секретариата на Надзорния съвет на OLAF до председателя на Надзорния съвет от 27 май 2003 г.:

„Различни статии, публикувани преди всичко в германската преса, а по-късно и във френската, съобщават за препращането на информация от OLAF до Procureur de la République в Париж.

Изтичането на информация в германския печат изглежда добре синхронизирано, от една страна, с посещенията в Германия на някои от ръководителите на OLAF, а от друга — с церемониите по честването на [50]-тата годишнина на Евростат.

Приложената тук статия от вестник Libération, публикувана на 22 май 2003 г., изглежда написана изключително въз основа на препращането от OLAF на Procureur de la République в Париж. За автори на статията са посочени двама журналисти, работещи в Брюксел, което създава впечатление, че изтичането е от Брюксел, а не от Париж.“

187

Също така според доклада на Надзорния съвет на OLAF от 15 януари 2004 г., изготвен по искане на Парламента по повод на процедурните въпроси, възникнали от разследванията във връзка с Евростат:

„Ходът на тази преписка бе белязан от умишленото или не съобщаване на пресата и на институциите от страна на OLAF на информация и изявления, които предвид факта, че поставят под въпрос индивидуални права на разследвани лица, а така също и нормалния ход на разследването, е трябвало да бъдат третирани поверително.“

188

И от докладната записка от 1 юли 2003 г. (вж. точка 34 по-горе) е ясно, че изтичането на информация е факт за генералния директор на OLAF, като се има предвид, че той посочва следното: „Що се отнася до изтичането на информация, службата за сигурност на Комисията води разследване“.

189

При тези обстоятелства следва да се отбележи, че наличието на изтичане на информация вече е установено в достатъчна степен въз основа на посочените по-горе документи.

190

В отговора си на писмен въпрос на Първоинстанционния съд ищците поясняват, че информацията и думите, използвани в писмото и в докладната записка на OLAF от 19 март 2003 г., са в основата на първата поредица от статии и публични позиции, изразени в медии или от евродепутати, които явно са имали достъп до тези документи. Те посочват множество статии в пресата в това отношение.

191

В своето становище във връзка с отговора на ищците Комисията оспорва факта, че представените статии от пресата доказват наличието на изтичане на информация, по-специално откъм OLAF, и констатира, че става въпрос за твърдение, което не е подкрепено с доказателства. Тя изтъква, че в тези статии няма данни, позволяващи да се твърди, че OLAF е в основата на изтичането на информация относно препращането от 19 март 2003 г. на френските съдебни органи или относно каквото и да било друго събитие.

192

В това отношение Първоинстанционният съд отбелязва, че представените от ищците статии от пресата потвърждават наличието на изтичане на информация. Те съдържат по-специално позовавания на „добре информиран източник“, както и преки цитати от писмото и от докладната записка от 19 март 2003 г., изпратени на френските съдебни органи.

193

Следва да се цитират и някои от тези статии, за да се разгледа по-подробно съдържанието на изтеклата информация.

194

Според статия, публикувана в Süddeutsche Zeitung на 26 април 2003 г.:

„Това трябваше да е празничен ден. На 16 май Статистическата служба на Европейските общности навършва 50 години […]

Възможно е обаче празникът да е по-малко грандиозен от предвиденото. Точно преди тази кръгла годишнина ръководството на Евростат е под прицела на критиките. Според информация, достигнала до Süddeutsche Zeitung, вътрешни проверки повдигат тежки обвинения. В тях става въпрос за „черни каси“, които източили средства, произхождащи от организации, финансирани от Европейския съюз. От месеци наред OLAF […] разследва активно по този въпрос.

[…] Най-късно от началото на 1999 г. от официални сметки са източени най-малко 900000 евро — съответстващи на приходите, реализирани от тези „Data Shops“. Подозира се, че високопоставени длъжностни лица са отклонили средства от тези черни каси в своя полза.

Все още са известни твърде малко подробности. Невиновността на всички участници трябва да се предполага, докато не бъде доказано противното. Ако обвиненията не бъдат оттеглени, ще е налице особено дръзка измама. […]

Подозрения има и по отношение на ръководството, начело с французина Yves Franchet. Franchet е един от основателите на дружество Eurocost, което дълго време получава финансови помощи от Статистическата служба. Както посочва Европейският парламент през март, Eurocost е обвинено по-специално, че е подправило своя баланс. […]

С това ново обвинение за черни каси случаят Евростат би могъл да се възобнови с нова сила. Според евродепутата г-жа S.: „Ако това тежко обвинение бъде потвърдено, случаят придобива ново измерение […]““

195

На 16 май 2003 г. във Financial Times е публикувана друга статия, според която:

„Прокуратурата във Франция започна разследване във връзка с твърденията, разкриващи „голяма операция по присвояване“ на средства на Европейския съюз, в която са замесени двама от ръководните кадри на Евростат […]

[…]

Вестта за разследването отекна в средата на петте дни чествания на 50-ата годишнина на Евростат […]

За момента става въпрос за съдебна проверка срещу X, образувана от Тribunal de grande instance de Paris. Тя е започнала в отговор на разследване на OLAF […] срещу две високопоставени френски длъжностни лица — Yves Franchet, дългогодишен генерален директор на Евростат, и Daniel Byk, директор на една от шестте дирекции в Евростат.

Според преписката, препратена от OLAF на френските органи на 1[9]март, двамата са заподозрени, че са открили сметка в спестовна банка в Люксембург, която послужила за натрупването на средства в размер до 900000 евро, които е трябвало да постъпят в Евростат.

[…]“

196

В друга статия, написана от същия журналист в Брюксел, се споменава за „[н]аказателно производство, започнато от прокуратурата във Франция по повод на обвинения срещу Yves Franchet, генерален директор, и Daniel Byk, един от директорите на институцията“, като последните са „заподозрени, че са замесени в откриването на сметка в спестовна банка в Люксембург, която се изплъзвала от надзора на финансовите инспектори“. Тази статия препраща и към преписките Eurocost, Eurogramme и CESD Communautaire.

197

Освен това според статия, публикувана в La Voix du Luxembourg на 16 май 2003г., „след задълбочено разследване и от добре информиран източник се потвърждава, че този случай е много по-напреднал от това“ и че „е доказано, че в писмо с дата 19 март, адресирано до Procureur de la République du Tribunal de grande instance de Paris, генералният директор на [OLAF] разкрива „измамни действия, довели до вреди за общностния бюджет, които могат да получат наказателна квалификация““. Следва да се отбележи, че тази статия съдържа преки цитати от писмото и от докладната записка от , изпратени на френските съдебни органи.

198

Следователно от тези статии е видно с много голяма вероятност, че печатът е разполагал с някои сведения за препращането на информация на френските съдебни органи. В тези статии се посочват „черни каси“, а ищците са посочени поименно като инициатори на цялата или на част от системата.

199

Освен това на 14 май 2003 г. г-н Franchet изпраща на генералния секретар на Комисията анонимно писмо, което е получил и което според него е било изпратено на вестник в Люксембург. Следва да се отбележи, че това писмо, чийто предмет е озаглавен „50-ата годишнина на Евростат“, съдържа откъси от писмото и от докладната записка от , изпратени на френските съдебни органи и изрично посочва имената на ищците. Следва освен това да се отбележи, че откъсите са същите като в статията, публикувана в La Voix du Luxembourg, цитирана в точка 197 по-горе.

200

В допълнение, в декларация от 16 май 2003 г. относно Евростат, която е разпространена в прессъобщение от (IP/03/709) и която ищците представят в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд, личи, че Комисията „съжалил[а] за нарушаването на поверителния характер на това разследване на OLAF, което поражда[ло] затруднения преди всичко за длъжностните лица, посочени в медиите, но и за Комисията, която не [била] в състояние да реши какви евентуални действия да предприеме, докато не получ[ела] съответната информация от разследването на OLAF“. В него тя констатирала, че „се разпространява[ла] информация […] в медиите във връзка с предполагаемите незаконни действия, свързани с „datashops“ на Евростат и с възможното въвличане на [някои от нейните] длъжностни лица“ и че „[т]ези твърдения […] [бил]и […] предмет на разследване на OLAF, във връзка с някои от аспектите на което OLAF препра[тило] преписка на френската прокуратура“.

201

В този смисъл въз основа на всички тези документи следва да се отбележи, че като цяло е имало изтичане на информация и ищците са научили от пресата за препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи, което не се оспорва от Комисията.

202

Що се отнася до вината на OLAF за това изтичане, в отговор на въпрос на Първоинстанционния съд в съдебното заседание Комисията посочва, че като се има предвид, че информацията, съдържаща се в препращането на френските съдебни органи, е била съобщена на Надзорния съвет на OLAF и на Правната служба на Комисията, преди тази информация да се появи в пресата, не може да се установи със сигурност, че изтичането на информация можело да изхожда единствено от OLAF. В това отношение Първоинстанционният съд счита, че е достатъчно да се установи, че за евентуално изтичане на информация от Надзорния съвет на OLAF виновна би била OLAF и че при всички положения, дори ако изтичането на информация изхожда от Правната служба на Комисията, Общността пак би носила отговорност.

203

При тези обстоятелства и като се има предвид, че Комисията дори не е изтъкнала възможността източникът на изтичането на информация да не е от общностен характер, например френските съдебни органи, фактът, че тази инстанция, която не е общностна, е можела да бъде в течение на информацията, не е пречка да се презумира, че източникът на информация е OLAF или друг източник, за който отговаря Общността.

204

При тези обстоятелства следва да се приеме, че наличието на изтичане на информация е установено, що се отнася до препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи. Освен това всички данни, фигуриращи в преписката, както и контекстът на последната (вж. анализа на различните документи, направен по-горе) позволяват да се приеме, че източникът на изтичането на информация е OLAF и при липса на данни, сочещи, че източникът е по-скоро Правната служба на Комисията, следва да се презумира, че източникът на това изтичане е именно OLAF.

205

Що се отнася до твърденията за изтичане на информация във връзка със срещите на ищците с инспектори на OLAF между 23 юни и или срещите във връзка с докладите, следва да се отбележи, че разглежданите по-горе документи не доказват изрично, че е имало изтичане на информация за посочените срещи или посочените доклади. Ищците не успяват да докажат това и с представените от тях статии от пресата. Следователно наличието на това евентуално изтичане на информация не е доказано в достатъчна степен.

206

Предвид гореизложеното следва да се заключи, че при липсата на каквото и да било представено от Комисията доказателство, което да установява, че това изтичане е можело да произхожда от друг източник, OLAF носи вина за изтичането на информация, съдържаща се в писмото и докладната записка от 19 март 2003 г. относно препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи, и за това, че вследствие на това изтичане информацията се е появила в пресата.

207

Ето защо следва да се провери дали OLAF е нарушила правна норма, предоставяща права на частноправните субекти.

208

Ищците изтъкват по-специално нарушението на задължението за поверителност на разследванията на OLAF, нарушението на принципа на добрата администрация и нарушението на принципа на презумпцията за невиновност.

209

Що се отнася до принципа на презумпцията за невиновност, Първоинстанционният съд припомня, че той като основно право, прогласено в член 6, параграф 2 от ЕКЗПЧ и в член 48, параграф 1 от Хартата, предоставя на частноправните субекти права, чието спазване се гарантира от общностния съд (Решение на Първоинстанционния съд от 4 октомври 2006 г. по дело Tillack/Комисия, T-193/04, Recueil, стр. II-3995, точка 121).

210

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) член 6, параграф 2 от ЕКПЧ урежда цялото наказателно производство, независимо от изхода на наказателното преследване, а не единствено проверката на основателността на обвинението. Тази разпоредба дава гаранция на всяко лице, че няма да бъде посочено, нито третирано като виновно в извършването на престъпление, преди вината му да бъде установена от съд. Следователно тя изисква по-специално при изпълнение на своите задължения членовете на съда да не изхождат от предварителната идея, че обвиняемият е извършител на деянието. Презумпцията за невиновност се нарушава от изявления или решения, които отразяват идеята, че лицето е виновно, карат обществеността да вярва в неговата вина или предрешават преценката на фактите от компетентния съд (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Pandy cрещу Белгия от 21 септември 2006 г., §§ 41-42).

211

Освен това ЕСПЧ приема, че макар принципът на презумпцията за невиновност, утвърден от член 6, параграф 2 от ЕКЗПЧ да е сред елементите на справедливия наказателен процес, изискван от член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, той не се свежда до процесуална гаранция в наказателноправната материя: неговият обхват е по-широк и той изисква никой представител на държавата да не заявява, че лице е виновно в извършването на престъпление, преди вината му да е била установена от съд (вж. ЕСПЧ, Решение по дело Y. B. и други срещу Турция от 28 октомври 2004 г., § 43). Всъщност ЕСПЧ вече е преценил в своето решение по дело Allenet de Ribemont срещу Франция от (серия A № 308, §§ 35-36), изтъкнато от ищците, припомняйки, че ЕКЗПЧ трябва да се тълкува така, че да гарантира конкретни и действителни, а не теоретични и илюзорни права, че едно нарушение на презумпцията за невиновност може да изхожда не само от съдия или съд, но също и от други публични органи. В това отношение ЕСПЧ подчертава значението, което има подборът на изрази от страна на държавните служители в изявленията им, преди едно лице да бъде осъдено и признато за виновно в извършване на престъпление. Важен за целите на прилагане на член 6, параграф 2 от ЕКЗПЧ е истинският смисъл на тези изявления, а не буквалната им форма. Въпросът обаче дали едно изявление на публичен служител представлява нарушение на принципа на презумпцията за невиновност трябва да се реши в контекста на особените обстоятелства, в които е направено спорното изказване (Решение по дело Y. B. и други срещу Турция, посочено по-горе, § 44).

212

Освен това ЕСПЧ признава, че предвид член 10 от ЕКПЧ, който гарантира свободата на словото, член 6, параграф 2 от ЕКПЧ не може да съставлява пречка пред властите да осведомяват обществеността за започнали наказателни разследвания, но изисква те да направят това възможно най-дискретно и предпазливо в съответствие с презумпцията за невиновност (Решение по дело Allenet de Ribemont срещу Франция, точка 211 по-горе, § 38 и Решение по дело Y. B. и други срещу Турция, точка 211 по-горе, § 47).

213

Следствие на този принцип е задължението за поверителност, което се налага на OLAF в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент № 1073/1999.

214

Освен това е прието, че по силата на своето задължение за полагане на грижа и на принципа на добрата администрация от една страна администрацията трябва да избягва да предоставя на пресата информация, която може да увреди разследвано длъжностно лице, а от друга страна — да взема всички необходими мерки за предотвратяване в рамките на институцията на всякаква форма на разпространение на информация с клеветнически характер по отношение на посоченото длъжностно лице (вж. Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 12 декември 1995 г. по дело Connolly/Комисия, T-203/95 R, Recueil, стр. II-2919, точка 35).

215

В случая ищците изтъкват, че OLAF ги е посочила публично — включително чрез изтичане на информация в пресата — като виновни в извършването на поредица от престъпления, което укрепвало представата за тяхната виновност и предрешавало преценката на фактите от френския съд, нарушавайки по този начин презумпцията за невиновност.

216

Следва да се припомни, че например в статията в пресата от 16 май 2003 г., публикувана във Financial Times, цитирана в точка 195 по-горе, ясно се посочва въз основа на информация, по всяка вероятност изтекла от OLAF, че било възможно ищците да са извършили „мащабна сделка по обсебване на общностни средства“. Очевидно е, че това изявление нарушава принципа на презумпцията за невиновност, доколкото отразява съмнението, че ищците са виновни и кара обществеността да повярва във вината им.

217

По този начин, като допуска изтичането на информация, съдържаща сама по себе си подобно изявление, OLAF нарушава принципа на презумпцията за невиновност. С това изтичане тя нарушава и задължението за поверителност на разследванията и като предизвиква разгласяване в пресата на чувствителна информация за разследванията, уврежда интересите на добрата администрация, доколкото осигурява достъп на широката общественост до поверителна информация на администрацията в хода на производството по разследване.

218

Както бе установено по-горе, принципът на презумпцията за невиновност предоставя права на частноправните субекти. Следва да се отбележи, че задължението за поверителност също предоставя права на частноправните субекти, които са засегнати от разследване на OLAF, доколкото те имат право да очакват, че засягащите ги разследвания ще бъдат проведени при спазване на техните основни права. По същия начин ищците имат право в случая да изтъкнат принципа на добра администрация, доколкото той предполага правото на лице отнасящите се до него дела да бъдат разглеждани при спазване на поверителността.

219

Следва да се отбележи, че става въпрос за достатъчно съществени нарушения на тези правни норми, доколкото задача на OLAF е да следи да не се допуска подобно изтичане, нарушаващо основните права на съответните лица като презумпцията за невиновност, а администрацията не разполага със свобода на преценка, що се отнася до спазването на това задължение.

220

Ищците изтъкват, че с изпращането на 24 септември 2003 г. на „резюмето на понастоящем приключените преписки Евростат“ на председателя на Комисията OLAF е нарушила задължението за поверителност.

221

Това резюме е изпратено на председателя на Комисията от генералния директор на OLAF. Съгласно придружителното писмо последният му препраща „кратко резюме на понастоящем приключените преписки Евростат, които могат евентуално да бъдат разпространени“. Освен това генералният директор пояснява, че „тази обобщена докладна записка не м[ожела] по никакъв начин да се разглежда като окончателен доклад от разследването по смисъла на Регламент № 1073/1999“. На последно място той отбелязва, че „този общ работен документ има[л] за цел единствено да разкрие основни заключения, които произтича[ли] от проведените разследвания“. В самото резюме за всяка преписка (Eurocost, Eurogramme, Datashop, Planistat и CESD Communautaire) се посочва предметът на разследването, резултатите и заключенията от него.

222

В това отношение е достатъчно да се припомни, че по силата на член 10, параграф 3 от Регламент №°1073/1999 OLAF може по всяко време да препраща на засегнатата институция информация, получена в хода на вътрешните разследвания. Освен това в своите доводи ищците в известна степен си противоречат, тъй като, от една страна, упрекват OLAF, че не е съобщила определена информация на Комисията, а от друга — че е направила това по отношение на друга информация. Освен това следва да се припомни, че ищците вече са изслушани във връзка с тези преписки при изслушването им през юни и юли 2003 г. и следователно не могат да претендират, че не са били изслушани преди това изпращане.

223

При всяко положение, като се има предвид, че OLAF има право да предаде този документ на Комисията, следва да се отбележи, че тя не може да бъде считана за отговорна за евентуалния факт, че председателят на Комисията е използвал този документ публично и че посоченият документ е бил предмет на публично разпространение в Парламента. Този аспект ще бъде допълнително разгледан по-долу в рамките на преценката на евентуално незаконосъобразното поведение на Комисията.

224

Ищците изтъкват, че генералният директор на OLAF е заел позиции по преписката, квалифицирайки я като тежка и сериозна както в пресата, така и в изявленията си пред Cocobu.

225

Що се отнася до твърдените изявления на генералния директор на OLAF в пресата, Първоинстанционният съд установява, че ищците не представят никакви доказателства за това. Още повече те не доказват по какъв начин обстоятелството, че генералният директор на OLAF е заявил в телевизионно интервю на 30 юни 2003 г., че случаят Евростат е „тежък“, е нарушил поверителността на преписката. При всяко положение ищците не представят никакво доказателство, което да позволява проверка на съдържанието на споменатите телевизионни изявления.

226

Освен това, що се отнася до изявленията на генералния директор на OLAF пред Cocobu на 30 юни и , ищците не доказват как обстоятелството, че той е квалифицирал преписката Евростат като „необичайна“ и „некласическа“, е нарушило поверителността ѝ.

227

В това отношение обаче ищците изтъкват и нарушаването на принципа на презумпцията за невиновност.

228

Тук следва да се прегледа това, което генералният директор на OLAF е казал в изявленията си пред Cocobu. Според писмото от 1 юли 2003 г. генералният директор на OLAF констатира в изявлението си на пред Cocobu, че „OLAF щ[яла] да продължи вътрешното разследване и че г-н Franchet и г-н Byk щe[ли да] бъдат изслушани, като се има предвид обаче, че разследването не може да приключи преди края на юни“. Освен това той заявява, че „[щ]о се отнася до въпроса защо не се вземат дисциплинарни мерки, като например принудителен отпуск, [той] изтъкна[л] колебанията на OLAF, но подчерта[л] преди всичко, че OLAF не искала да повлияе на вътрешното разследване, вдигайки тревога твърде бързо“. Освен това той разкрива, че „г-н Franchet и г-н Byk не са направили опит в нито един момент да попречат на разследването“. В изказването си пред Cocobu на генералният директор на OLAF подчертава, „че [било] твърде изключително генерален директор да бъде замесен“ и че „в началото този елемент не бил установен“. Той отбелязва още, „че одиторски доклад не налага[л] задължително в него да се съдържат доказателства“. Той констатира освен това, че г-н Franchet бил информиран за започването на разследване, както и за препращането на резултатите на съдебните органи на Люксембург.

229

Следва да се отбележи, че въпреки изричното споменаване на ищците в изказванията на генералния директор на OLAF пред Cocobu, не може да се приеме, че той е нарушил принципа на презумпцията за невиновност. Всъщност целта на неговите изказвания е по-скоро да предоставят информация, в отговор по-конкретно на членове на Cocobu, отколкото да насочат към идеята, че ищците са виновни.

230

При тези обстоятелства в това отношение OLAF не е нарушила принципа на презумпцията за невиновност.

231

Ищците се позовават на Решение на Омбудсмана от 3 юли 2003 г. по жалба срещу OLAF, заведена под номер 1625/2002/IJH, според което принципът на добрата администрация изисква административните разследвания на OLAF да се водят „предпазливо, безпристрастно и обективно“. В случая обаче това не било така.

232

В действителност OLAF вече направила заключения в докладна записка от 1 юли 2002 г. относно преписката Eurocost, макар изобщо да не е водила разследване по нея, нито да е изслушала г-н Franchet, чието име обаче се визира в изпращането до съдебните органи на Люксембург от

233

Освен това нито „резюмето на понастоящем приключените дела Евростат“ от 24 септември 2003 г., нито окончателните доклади на OLAF не вземали предвид данните, съобщени от ищците в хода на техните изслушвания през юни и юли 2003 г. относно преписките Eurocost, Datashop — Planistat и CESD Communautaire. Освен това OLAF не се мотивирала за причините, поради които не ги е взела предвид. Единствено споменаването, че съответните лица оспорват своята вина, не означавала, че същите са били надлежно изслушани от инспекторите на OLAF.

234

В допълнение OLAF не изпратила своите заключения на ищците преди изготвянето на окончателните си доклади, като по този начин нарушила отново тяхното право да бъдат изслушани.

235

Ищците подчертават, че съгласно съображение 10 от Регламент №°1073/1999 заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност. Следователно за да направи своите заключения, OLAF трябвало да отчита всички събрани доказателства и не можела да ги тълкува в полза на каузата или целта, които си е поставила предварително.

236

Освен това OLAF упражнила силен натиск върху националните съдебни органи да започнат наказателно преследване срещу ищците. Всъщност предаването от OLAF на окончателните доклади относно преписките CESD Communautaire и Datashop — Planistat на френските съдебни органи било в противоречие с член 9, параграф 4 от Регламент №°1073/1999, тъй като засегнатата институция, а не от OLAF трябвало да предприеме дисциплинарни и съдебни действия след окончателните доклади.

237

Що се отнася до задължението за предпазливо и безпристрастно провеждане на разследванията, Комисията подчертава, че OLAF може сама да реши в кой момент счита, че трябва да препрати получена в хода на разследване информация. Комисията оспорва факта, че инспекторите са посочили, че са препратили информацията, без да познават точно и пълно свързаните с нея факти. Самите ищци признавали, че са изслушани от инспекторите на OLAF. Инспекторите обаче можели да ги изслушат едва след определен момент в хода на разследването, който позволявал това, което придавало относителност на твърдението на ищците, че били изслушани едва след като те са поискали това.

238

Що се отнася до липсата на отчитане на доказателствата, представени от ищците на OLAF в хода на техните изслушвания през юни и юли 2003 г., Комисията констатира, че разглежданите преписки понастоящем са от компетентността на френските съдебни органи и на съдебните органи на Люксембург и че вследствие на това тя не счита, че трябва да се произнесе по съществото на тези преписки в рамките на настоящото дело. При всички положения OLAF не била длъжна да споделя гледната точка на ищците. Освен това в „резюмето на понастоящем приключените преписки Евростат“ се пояснявало, че съответните длъжностни лица са изслушани и че те са оспорили твърдението, че са виновни.

239

Що се отнася до твърденията за натиск на OLAF върху френските съдебни органи, свързан с факта, че съгласно член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 не OLAF, а Комисията трябвало да изпрати докладите от разследването, Комисията подчертава, че тази разпоредба по никакъв начин не е пречка OLAF да изпрати за сведение окончателния доклад от разследване на национален съдебен орган, преди всичко ако той вече е сезиран с информация в хода на разследването. Тази разпоредба запазвала за засегнатата институция отговорността да предприеме дисциплинарните и съдебни действия, които счете за уместни вследствие на резултатите от вътрешно разследване.

240

На първо място, що се отнася до докладната записка от 1 юли 2002 г., достатъчно е да се отбележи, че в нея не се съдържа дори и имплицитно посочване на г-н Franchet. При всички положения, като се има предвид, че Първоинстанционният съд вече установи по-горе, че г-н Franchet е трябвало да бъде изслушан във връзка с това препращане на преписката Eurocost на съдебните органи на Люксембург, не следва да се разглежда въпросът дали той е трябвало да бъде изслушан във връзка с тази докладна записка, която е част от изпратената на споменатите органи преписка.

241

На второ място, що се отнася до твърдението за липса на отчитане на представените от ищците доказателства при изготвянето на окончателните доклади, достатъчно е да се констатира, че ищците се ограничават само да изложат обстойно развитието на фактите, без обаче да представят подкрепящи доказателства. Освен това Първоинстанционният съд няма за задача преразглеждането на тази преписки. Още повече че, както констатира Комисията, OLAF и нейните инспектори не са длъжни да споделят гледната точка на ищците. Освен това в „резюмето на понастоящем приключените преписки Евростат“ от 24 септември 2003 г. се подчертава, че съответните длъжностни лица, изслушани от службите на OLAF, са оспорили твърдението, че са виновни по отношение на действията, в които са упреквани, считайки по-специално, че винаги са действали в интерес на Комисията.

242

Освен това, що се отнася до довода на ищците, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани на елементи, които имат доказателствена стойност и че следователно OLAF трябвало да вземе предвид всички събрани доказателства, без да ги тълкува в полза на кауза или цел, които си е поставила предварително, достатъчно е да се констатира, че ищците по никакъв начин не са подкрепили с доказателства факта, че OLAF е основала заключенията си на доказателства без стойност или че си е поставила предварително някаква цел.

243

Освен това, що се отнася до твърдението за нарушение на задължението за мотивиране, доколкото OLAF не обяснила причините, поради които не е отчела становищата на ищците, следва да се отбележи, че съгласно постоянна съдебна практика нарушението на задължението за мотивиране, закрепено в член 253 ЕО, само по себе си не може да ангажира отговорността на Общността (Решение на Съда от 15 септември 1982 г. по дело Kind/ЕИО, 106/81, Recueil, стр. 2885, точка 14, Решение на Съда от по дело AERPO и др./Комисия, C-119/88, Recueil, стр. I-2189, точка 20 и Решение на Съда от по дело Eurocoton и др./Съвет, C-76/01 P, Recueil, стр. I-10091, точка 98; Решение на Първоинстанционния съд от по дело Nölle/Съвет и Комисия, T-167/94, Recueil, стр. II-2589, точка 57, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, T-481/93 и T-484/93, Recueil, стр. II-2941, точка 104, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Cordis/Комисия, T-18/99, Recueil, стр. II-913, точка 79 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Emesa Sugar/Съвет, T-43/98, Recueil, стр. II-3519, точка 63). Затова този довод следва да се отхвърли.

244

При всички положения задължението за мотивиране не налага изискването да се обсъждат всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите в хода на производството (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 януари 1984 г. по дело VBVB и VBBB/Комисия, 43/82 и 63/82, Recueil, стр. 19, точка 22, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Stevens/Комисия, T-277/01, Recueil FP, стр. I-A-253 и II-1273, точка 71 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело N/Комисия, T-198/02, Recueil FP, стр. I-A-115 и II-507, точка 109).

245

При това положение ищците не могат да изтъкнат, че OLAF не е отчела всички представени от тях доказателства и становища.

246

На трето място, що се отнася до довода на ищците, че преди изготвяне на своите окончателни доклади OLAF не им е изпратила заключенията си, като по този начин е нарушила тяхното право да бъдат изслушани, достатъчно е да се констатира, че ищците са изслушани в края на юни и началото на юли 2003 г. във връзка с въпросните преписки, тоест доста преди OLAF да изготви своите доклади през септември 2003 г. Правото на изслушване не изисква от OLAF да изпрати заключенията си на ищците.

247

На четвърто място, що се отнася до изпращането на окончателните доклади на националните съдебни органи и до твърдения натиск, упражнен върху тях, следва да се припомни, че съгласно член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 докладите, изготвени след завършване на вътрешно разследване, както и всякакви свързани ценни документи се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция, които предприемат действията по вътрешното разследване, по-специално от дисциплинарен или правен характер, които резултатите от него налагат и за които докладват пред директора на OLAF.

248

Следва освен това да се припомни, че по силата на член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 директорът на OLAF препраща на компетентните съдебни органи на държавите-членки необходимата информация, получена от OLAF по време на вътрешните разследвания относно деяния, даващи основание за наказателно производство.

249

В случая по силата на член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 OLAF вече е препратила информация на френските съдебни органи. Следва да се отбележи, че член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 не създава пречка OLAF да изпрати за сведение окончателния доклад за разследване на национален съдебен орган, още повече ако той вече е бил информиран в хода на разследването. Член 9, параграф 4 от посочения регламент запазва за засегнатата институция отговорността да предприеме дисциплинарни и съдебни действия вследствие на резултатите от вътрешно разследване и да докладва за тях пред директора на OLAF.

250

При всички положения ищците не успяват да докажат, че OLAF действително е упражнила силен натиск върху френските съдебни органи.

251

От изложеното следва, че ищците не успяват да докажат, че поведението на OLAF във връзка с изготвянето и изпращането на докладните записки и на окончателните доклади е незаконосъобразно, с изключение на вече установеното незаконосъобразно поведение при разглеждане и препращане на информация на съдебните органи на Люксембург и на френските съдебни органи.

252

Ищците поддържат, че като е отказала да им предаде цялата преписка, освен че е засегнала основните им права, OLAF е извършила действие на лоша администрация. В действителност нищо в съответната правна уредба не обосновавало отказа за предаване на преписката, и a fortiori на доклада за разследване (външно или вътрешно), на лице, разследвано от OLAF, независимо от въпроса дали разследването е приключило изцяло или частично.

253

На OLAF не можело да се признае право на отказ на достъп до нейните документи с общия мотив, че се гарантира ефикасността и поверителността на нейните задачи, както и нейната независимост. Тъй като достъпът до документите представлява основно право, всяко негово евентуално ограничение трябвало да се преценява стеснително.

254

Комисията отбелязва, че OLAF по никакъв начин не се е противопоставила незаконно на този достъп, тъй като тя няма задължение в този смисъл на този предварителен етап на нейното разследване. Едва на по-късен етап — ако бъдат предприети действия след доклади на OLAF — в рамките на дисциплинарно и/или съдебно производство достъпът до преписката щял да бъде открит. Освен това релевантните документи били представени на ищците в хода на тяхното изслушване в зависимост от поставените им въпроси.

255

Следва да се припомни, че OLAF не е длъжна да предоставя на общностно длъжностно лице, евентуално засегнато от вътрешно разследване преди приемането на окончателно решение от страна на неговия орган по назначаване (ОН) с неблагоприятни последици за него, достъп до документите, предмет на подобно разследване, или до документите, изготвени във връзка със случая от самата OLAF; в противен случай ефикасността и поверителността на задачите на OLAF, както и нейната независимост биха били възпрепятствани. По-специално просто фактът, че част от поверителна преписка по разследване изглежда е била неправомерно съобщена на пресата, не обосновава сам по себе си дерогация в полза на евентуално засегнатото длъжностно лице от поверителността на тази преписка и на воденото от OLAF разследване. Зачитането на правото на защита на съответното длъжностно лице е достатъчно гарантирано от член 4 от Решение 1999/396 (Определение на Първоинстанционния съд от 18 декември 2003 г. по дело Gómez-Reino/Комисия T-215/02, Recueil FP, стр. I-A-345 и II-1685, точка 65, Решение по дело Nikolaou/Комисия, точка 153 по-горе, точка 241).

256

Така член 4 от Решение 1999/396 не задължава OLAF да предоставя достъп до документите, предмет на вътрешно разследване, или до документите, изготвени от самата OLAF, по-специално тъй като тълкуване на посочената разпоредба, което би породило такова задължение, би възпрепятствало работата на този орган (Решение по дело Nikolaou/Комисия, точка 153 по-горе, точка 242).

257

Този подход не противоречи на зачитането на правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата, съгласно който това право включва правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и с професионалната и служебна тайна. Ето защо съгласно този принцип достъпът до преписката може да бъде отказан, когато спазването на поверителността изисква това.

258

Като се има предвид, че това тълкуване изключва всякакво задължение за OLAF да предоставя достъп до своя преписка преди приемането на своя окончателен доклад, доводите на ищците относно достъпа до преписката по разследването следва да бъдат отхвърлени.

259

Що се отнася до достъпа до окончателния доклад, следва да се констатира, че никое от задълженията, които следват от член 4 от Решение 1999/396, не се отнася до този въпрос. Наличието на незаконосъобразност по отношение на принципа на състезателното производство, допусната от OLAF, би могло да се установи единствено в случай, че окончателният доклад бъде публикуван или доколкото той бъде последван от приемане на акт с неблагоприятни последици (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Nikolaou/Комисия, точка 153 по-горе, точки 267 и 268).

260

В случая не се твърди, че докладите са публикувани, без първо да са били съобщени на ищците. Доколкото адресатите на окончателните доклади, тоест Комисията и френските съдебни органи и съдебните органи на Люксембург, са възнамерявали да постановят такъв акт по отношение на ищците въз основа на окончателните доклади, тези други органи е трябвало, ако е било необходимо, да предоставят на ищците достъп до докладите съобразно собствените си процесуални норми, а не съгласно процесуалните норми на OLAF (вж. в този смисъл решение по дело Nikolaou/Комисия, точка 153 по-горе, точка 269).

261

В резултат следва да се приеме, че в случая OLAF не е допуснала никакво нарушение, що се отнася до достъпа до окончателните доклади.

262

При всички положения, видно от точка 47 по-горе, ищците са получили достъп до окончателните доклади вследствие на своите искания, с изключение на окончателния доклад по разследването относно преписката Planistat, който се отнася до външната част на преписка Datashop — Planistat.

263

Ищците упрекват OLAF заради приключването на разследванията с окончателни доклади едва на 25 септември 2003 г. или близо три години след започването им и три години и половина след сезирането на OLAF, що се отнася до преписките Eurocost и Datashop — Planistat, и осемнадесет месеца след образуването ѝ или близо две години след сезирането на OLAF — що се отнася до преписката CESD Communautaire. Тези срокове следователно били неразумни и необосновани предвид деветмесечния срок, предвиден от член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 и задължението, предвидено в член 6, параграф 5 от същия регламент, за извършване на разследванията без прекъсване през период, който трябва да е пропорционален на обстоятелствата и сложността на случая.

264

Всъщност г-н Franchet е изпратил на OLAF одиторските доклади, които са в основата на разследванията, още през март 2000 г. (преписка Евростат) и през ноември 2001 г. (преписка CESD Communautaire). Финансовият инспектор е разполагал с одиторски доклад по преписката Datashop — Planistat от февруари 2000 г. и го е препратил на OLAF през март 2000 г. OLAF започва разследване едва на 6 октомври 2000 г., що се отнася до преписките Eurocost и Datashop — Planistat, и на — що се отнася до преписката CESD Communautaire, като по този начин са ѝ били необходими осем месеца (за преписките Eurocost и Datashop — Planistat) и четири месеца (за преписката CESD Communautaire), за да вземе решение за започване на разследване, без обаче да е имала време да изслуша ищците.

265

Според ищците OLAF изобщо не е информирала своя надзорен съвет за мотивите, поради които разследването не е можело да приключи в деветмесечния срок, нито за някакъв предвидим срок за неговото приключване.

266

В резултат на това, като най-напред е посветила много време за започване на разследванията, за тяхното провеждане и за приключването им, като е сезирала съдебните органи в известна степен в условия на несъгласуваност и въз основа на непълни и неприключени разследвания, OLAF възприела поведение, което не зачитало понятието за разумен срок и принципите на добра администрация и на разумно управление.

267

Освен това ищците претърпели вреди поради този срок и имали основание да се оплакват от прекомерната продължителност на разследването, дори още преди да са били активно подложени на такова разследване или преди да е станало известно въвличането им в него.

268

Комисията признава, че между момента, в който OLAF е получила различните преписки, момента, в който е започнала разследванията и момента, в който тези разследвания са приключили, е изтекъл дълъг срок. Този срок се обяснявал отчасти със самото установяване на OLAF, която започнала дейността си на 1 юни 1999 г. с персонала на предишния екип task-force „Координация при предотвратяването на измами“, който тя е заместила. Постъпването на нови служители продължило от средата на 2001 г. до средата на 2002 г., като тази подмяна на персонала довела до пълно преустройство на службата и до промени в ръководството и преразпределянето на преписки.

269

Продължителността на срока обаче сама по себе си не била неразумна, ако се отчитала степента на сложност на случая. Всъщност OLAF била изрядно сезирана с различните преписки относно този случай и цялата значимост на проблема можела да се разкрие само чрез свързването им, което било възможно едва след определено време.

270

Следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 5 от Регламент № 1073/1999 разследванията се извършват без прекъсване за период, който трябва да е пропорционален на обстоятелствата и сложността на случая.

271

Освен това член 11, параграф 7 от Регламент № 1073/1999 предвижда, че когато едно разследване продължи повече от девет месеца, директорът на OLAF информира Надзорния съвет на последната за причините, поради които разследването не е приключило, и за прогнозираното време за приключване.

272

Ето защо следва да се констатира, че Регламент №°1073/1999 не предвижда никакъв определен императивен срок за приключване на разследванията на OLAF.

273

В това отношение следва да се припомни, че задължението за спазване на разумен срок в административните процедури представлява общ принцип на общностното право, чието спазване се осигурява от общностната юрисдикция и което впрочем член 41, параграф 1 от Хартата възпроизвежда като съставна част на правото на добра администрация (Решение на Първоинстанционния съд от 11 април 2006 г. по дело Angeletti/Комисия, T-394/03, Сборник, стр. I-A-2-95 и стр. II-A-2-441, точка 162).

274

Следователно процедурата пред OLAF не може да продължи след изтичането на разумен срок, който трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай.

275

В конкретния случай от преписката е видно, че OLAF е разполагала съответно от 17 март 2000 г., и с одиторски доклади по преписките Datashop, Eurocost и CESD Communautaire.

276

От преписката е видно също, че OLAF е започнала своите вътрешни разследвания по преписките Datashop и Eurocost на 6 октомври 2000 г. и на по преписката CESD Communautaire. По този начин на нея са били необходими съответно почти седем и шест месеца за започване на разследванията по случаите Datashop и Eurocost и четири месеца по случая CESD Communautaire.

277

Тези разследвания са приключени с окончателни доклади от разследване на 25 септември 2003 г. При това положение разследванията, проведени по случаите Datashop и Eurocost, са приключени приблизително три години и половина след сезирането на OLAF и близо три години след започването им; разследването, проведено по случая CESD Communautaire, е приключено приблизително година и десет месеца след сезирането на OLAF и година и половина след образуването му.

278

Следва да се отбележи, че тези срокове могат да се разглеждат като относително дълги.

279

Както самата Комисия признава, между момента, в който OLAF получава съобщение за различните преписки, момента, в който започва разследванията и момента, в който разследванията приключват, изтича дълъг срок. Този срок се обяснявал отчасти със самото установяване на OLAF, която започнала дейността си на 1 юни 1999 г. с персонала на предишния екип task-force „Координация при предотвратяването на измами“, който тя замества. Постъпването на нови служители продължило от средата на 2001 г. до средата на 2002 г., тъй като тази подмяна на персонала водела до пълно преустройство на службата и до промени в ръководството и преразпределянето на преписки.

280

Първоинстанционният съд счита, че подобни обяснения не могат сами по себе си да обосноват тези продължителни срокове. Всъщност, както ищците правилно констатират, засегнатите длъжностни лица не трябва да бъдат потърпевши от недостатъците в административната организация на службите на Комисията. Фактът, че OLAF среща трудности в изпълнението, не може да представлява причина за освобождаване на Комисията от отговорност.

281

Както изтъква Комисията обаче, следва да се отчита степента на сложност на случая. Сложността на случая Евростат, присъща на различните разследвания, до които е довел, и на евентуалната взаимна връзка между последните, не се оспорва и е видна от преписката.

282

Следователно сроковете не могат да се разглеждат като неразумни в обстоятелствата по конкретния случай.

283

Що се отнася до довода на ищците, че OLAF изобщо не е информирала своя надзорен съвет нито за мотивите, поради които разследването не е могло да приключи в деветмесечния срок, нито за прогнозираното време за приключване, е достатъчно да се констатира, че дори случаят да е бил такъв, ищците не успяват да докажат, че става въпрос за достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти.

284

При тези обстоятелства твърдението на ищците за нарушение във връзка с евентуален неразумен срок на разследванията следва да се отхвърли.

285

От всичко изложено следва, че OLAF е извършила редица нарушения, които могат да ангажират отговорността на Общността. Тези нарушения се състоят в препращането на информацията на съдебните органи на Люксембург и на френските съдебни органи без предварително изслушване на ищците и на нейния надзорен съвет и в изтичане на информация относно препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи.

286

Ищците изтъкват, че институциите са длъжни да гарантират спазването на поверителността на разследванията на OLAF и на процесуалните права на засегнатите лица съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 1073/1999, както и спазването на основните права, което Комисията не била направила.

287

В случая препращането на информацията или на докладите на OLAF на националните съдебни органи довело до „повече или по-малко организирано, вероятно съзнателно изтичане на информация от страна на OLAF“, което пък довело до медийна кампания за очерняне на ищците, сериозно увредила техните процесуални права и тяхната чест и достойнство. Освен това от изслушването на ищците от инспекторите на OLAF печатът узнал особено точни сведения по случая Евростат. По този начин Комисията не осигурила гаранция за спазването на поверителността. Освен това ищците отбелязват, че Комисията не оспорва тези факти.

288

В допълнение, самата Комисия разпространила информация, като не спазила своето задължение за поверителност, както и принципите на състезателното производство и на презумпцията за невиновност. Ищците се позовават на прессъобщение от 9 юли 2003 г., в което Комисията посочва, че образува дисциплинарни производства срещу три от своите длъжностни лица. Независимо, че прессъобщението пояснявало, че решението за започване на подобни производства било взето, без да се накърнява принципът на презумпцията за невиновност, то се вземало в контекст, който неизбежно засягал процесуалните права на ищците. Освен това в прессъобщението Комисията разгласявала публично поверителни сведения по случая Евростат, основавайки се на разследвания, в хода на които ищците изобщо не били изслушани предварително.

289

Освен това на 24 септември 2003 г. Комисията разпространила в Европейския парламент три документа, обвиняващи или повдигащи критики спрямо ищците (вж. точка 42 по-горе), които не им били предварително съобщени, по които последните следователно нямали възможност да представят становища и които им били съобщени едва след тяхното искане от , въпреки широкото им разпространение в рамките на институциите и в пресата след

290

Ищците изтъкват, че дори въпросните документи, изхождащи от екипа task-force и от СВО, да не ги обвиняват конкретно и индивидуално, като се има предвид, че задачата на тези органи не е да се произнесат категорично относно наличието на измама или да отправят обвинения към някого индивидуално, самият факт, че те съдържат съмнения относно законосъобразността на някои констатирани елементи, е вредоносен за тях.

291

В репликата ищците изтъкват, че това разпространение е извършено в нарушение на Рамковото споразумение между Парламента и Комисията (приложение XIII към Правилника за дейността на Европейския парламент), според което тези две институции трябва да зачитат в рамките на всяка поверителна информация по-конкретно „основните права на лицата, включително правото на защита и закрилата на личния живот“. Освен това поверителната информация можела да се съобщава само на председателя на Парламента, на заинтересованите председатели на парламентарните комисии, както и на бюрото и на председателския съвет. В случая обаче разпространението било по-широко, тъй като достъп до разпространените документи на практика имал всеки член на Парламента, както и пресата. Освен това председателят на Комисията се изказал пред председателите на парламентарните групи, категория, която не била визирана в член 1, параграф 4 от споменатото рамково споразумение.

292

Освен това в своето изказване пред Председателския съвет на политическите групи в Парламента от 25 септември 2003 г. председателят на Комисията отправил изключително сериозни обвинения срещу ищците, и по-специално срещу г-н Franchet. Макар и председателят на Комисията да не е обвинил поименно г-н Franchet, че е виновен за нарушенията, той го упрекнал, че е допуснал да бъдат извършени подобни нарушения. Г-н Franchet бил обвинен също, че дезинформирал наблюдаващия член на Комисията, както признава Комисията, и че имал интерес „да скрие истината относно някои факти от миналото“.

293

Следователно с това обвинение, което не се предшествало от какъвто и да било разговор с обвиняемия, поставен по този начин „под прицела“ пред членовете на Cocobu и в пресата, и единствено на основание на доклади, изготвени в атмосферата на подозрение към Комисията, която при това положение трябвало да покаже твърдост, председателят на последната не възприел достойното и честно поведение, което всеки гражданин имал право да очаква от него. Той не зачел основните права, и особено правото на защита, и основал своите преценки на погрешно изтълкувани факти. Според ищците е недопустимо, че поради изключително политически мотиви той решил да открие виновен, за да се освободи от всякаква критика. Тази „стратегия на чадъра“, както я квалифицирала пресата, била насочена единствено към спечелване на време.

294

Комисията подчертава, че като се има предвид, че в рамките на своята задача за разследване OLAF действа напълно независимо, тя не може да се намесва в актовете по разследване на последната. Член 12, параграф 3 от Регламент № 1073/1999 налагал на Комисията задължението да опазва поверителността на разследванията на OLAF, доколкото ѝ се налагало да бъде в течение за тях. Комисията поемала цялата евентуална отговорност, вменяема на OLAF, но това не я правело компетентна да се намесва в актовете по разследване на последната, за да гарантира поверителността им.

295

Що се отнася до прессъобщението от 9 юли 2003 г., както и до решенията, взети на същия ден, според Комисията те изглеждат особено предпазливи, премерени и загрижени за защитата на лицата, ако се отчита контекстът, „белязан от създаването на климат на безспорно междуинституционално напрежение [в]следствие [на] освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2001 г.“.

296

Що се отнася до трите документа, съобщени на Парламента на 24 септември 2003 г. (вж. точка 42 по-горе), Комисията констатира, че в резюмето и в заключенията от работата на екипа task-force не се повдига никакво обвинение срещу ищците. Докладната записка с информация, основаваща се на втория междинен доклад, изготвен от СВО, съдържала предварителни констатации, чиято изчерпателност не била гарантирана и не засягала евентуалната пряка и индивидуална отговорност на ищците, които следователно не можели да се оплачат от факта, че тези документи не са им били съобщени предварително и че не са имали възможността да представят своите становища. В тези документи само се установявало лошото функциониране на системата. Да се приеме, че докладите, изхождащи от структури като екипа task-force или СВО, могат да увредят длъжностни лица поради простия факт, че съдържат съмнения относно законосъобразността на някои актове или поведения, означавало просто да се отрече всякаква възможност за одит.

297

Що се отнася до изказването на председателя на Комисията от 25 септември 2003 г., последният направил безкомпромисен анализ на една тежка ситуация, без обаче да се опитва да представи ищците като „изкупителни жертви“. Макар и да упрекнал г-н Franchet, че не се оттеглил достатъчно бързо от някои структури, обратно на дадените от предходната Комисия указания, и да е продължил договорните отношения с някои дружества въпреки резултатите от някои одити, с които е разполагал, което противоречало на принципа на предпазните мерки в най-елементарния му смисъл, той все пак не обвинявал ищците за тези нарушения.

298

Според Комисията основният упрек към г-н Franchet се съдържал не в евентуалното му лично участие в измамите или нарушенията, а в недостатъчната информация, изпратена на наблюдаващия член на Комисията, тъй като при встъпването му в длъжност членът на Комисията не е бил информиран за случая Евростат. Освен това Комисията отбелязва, че председателят на Комисията идентифицира ясно проблемите в комуникацията между OLAF и нея и признава необходимостта от подобряване на финансовото управление на равнището на централния контрол. Той изобщо не обсъждал наказателната или дисциплинарна отговорност на ищците, но ясно е изтъкнал „административно-политическата отговорност“ на г-н Franchet.

299

В самото начало, що се отнася до оплакването на ищците, че Комисията не е гарантирала поверителността на разследванията при препращането на националните съдебни органи, е достатъчно да се отбележи, че съгласно член 12, параграф 3, трета алинея от Регламент № 1073/1999 институциите са длъжни да гарантират опазването на поверителността на разследванията, извършени от OLAF, и процесуалните права на засегнатите лица. Тази разпоредба обаче не може да се тълкува в смисъл, че възлага на Комисията общо задължение да гарантира, че OLAF, която извършва своите разследвания при пълна независимост, опазва поверителността. Всъщност тази разпоредба трябва да се чете във връзка с предходната алинея, съгласно която генералният директор на OLAF докладва редовно на институциите за данните, получени от разследванията, при съблюдаване на същите принципи. Така от член 12 от Регламент № 1073/1999 следва, че в случаите, в които генералният директор на OLAF докладва на институциите, включително на Комисията, информация за разследванията, при разглеждането на информацията посочените трябва да гарантират поверителността на тази информация и процесуалните права на засегнатите лица.

300

С оглед на това следва да се провери дали поведението на Комисията, когато самата тя е разпространила различни информации в рамките на въпросните разследвания, е било незаконосъобразно.

301

Ищците изтъкват, че самата Комисия е пристъпила към разпространение на информацията при незачитане на своето задължение за поверителност, както и на принципите на състезателното производство и на презумпцията за невиновност, позовавайки се на прессъобщение от 9 юли 2003 г. (IP/03/979).

302

Следва прессъобщението да се цитира :

„Комисията взема мерки в резултат на недължимо изплатени от Евростат финансови средства

През последните седмици Европейската комисия започна вътрешно разследване в рамките на [Евростат]. Предварителните резултати от тези анализи ясно указват за наличието на пропуски и нарушения в системата на управление на Евростат. При пълното дължимо зачитане на понастоящем взетите от [OLAF] изцяло независими мерки, Комисията преценява, че на тези тревожни теми следва незабавно да се обърне внимание. В резултат на това Комисията днес предприема поредица от мерки, насочени към уреждане на най-неотложните проблеми.

Председателят на Комисията […] обявява: „Очакваме търпеливо резултата от различните висящи разследвания. При все това нашите собствени анализи ни дават още сега причини да предприемем действия и Комисията силно държи нещата да се ускорят. Още от днес вземаме радикални и мъчителни, но необходими мерки. Каквито и да са фактите, осъществили се в миналото, те ще бъдат разгледани и функционирането на Евростат ще бъде подчинено на правилата и принципите, които настоящата Комисия е положила клетва да прилага.“

Мерки

Комисията образува дисциплинарни производства срещу три свои длъжностни лица. Като гаранция определен брой ръководители на Евростат ще бъдат преместени и ще им се възложат функции на съветници.

Ако се окаже, че член или бивш член на персонала на Евростат е допуснал нарушение на Финансовия регламент и на Правилника за персонала, по отношение на него ще бъде образувано дисциплинарно производство. Комисията държи да подчертае, че решенията за образуване на дисциплинарно производство или за преместване на длъжностно лице се вземат, без да се накърнява принципът на презумпцията за невиновност.

[…]

[Анализът, направен от ГД „Бюджет“, на одиторските доклади, изготвени вследствие на вътрешния одит на Евростат] разкрива определен брой сериозни нарушения на Финансовия регламент и че действията, предприети вследствие на редица важни аспекти от вътрешните одиторски доклади, не са били от необходимия мащаб и с необходимата строгост, нито са довели до съществени мерки.

[…]

Резултатите на [СВО] имат предварителен характер и подлежат на потвърждаване. Все пак тези резултати и първите индикации навеждат на мисълта, че са били допуснати тежки нарушения.

Все още се очаква докладът на OLAF, предвиден за края на юни.“

303

Според ищците това прессъобщение уврежда техните процесуални права и е в противоречие с принципа на презумпцията за невиновност.

304

Първоинстанционният съд отбелязва, че ищците не са изрично посочени поименно в прессъобщението. Като се има предвид обаче, че техните имена вече са били разпространени публично, по-специално през май 2003 г. във връзка с наличието на пропуски и нарушения в системата на управление на Евростат, няма никакво съмнение, че това прессъобщение се отнася до тях.

305

Всъщност самата Комисия вече е съобщила имената на ищците публично с декларацията относно Евростат, която тя разпространява с прессъобщението от 19 май 2003 г. (IP/03/709) и която ищците представят в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд. Съгласно тази декларация:

„В петък Комисията получи кратка междинна докладна записка от OLAF във връзка с нейните текущи разследвания относно твърденията за нарушения в миналото в Евростат, които потвърждават, че някои от разследваните въпроси могат да ангажират индивидуалната отговорност на някои високопоставени длъжностни лица. Тази докладна записка обаче все още не представя доказателства относно конкретни длъжности лица. Още повече, че засегнатите длъжностни лица не са изслушани от OLAF.

Комисията ще разгледа положението на следващото си заседание в сряда, за да вземе всички подходящи мерки за осигуряване на бързо приключване на висящите разследвания и да защити финансовите интереси на Общностите, както и доброто име на институцията и на нейните длъжностни лица. В този контекст Комисията ще разгледа исканията на г-н Yves Franchet, генерален директор на Евростат, на г-н Daniel Byk, директор в Евростат, да бъдат преместени от настоящите им длъжности, за да запазят интересите на институцията и за да могат да се защитят.

Комисията иска от OLAF да ускори започналото от нея разследване и по-специално да даде на длъжностните лица, които счита за потенциално замесени, възможността да бъдат изслушани.“

306

Така Комисията ясно свързва имената на ищците с твърденията за нарушения в рамките на случая Евростат. Това се повтаря и на 21 май 2003 г., когато Комисията публикува друго прессъобщение, озаглавено „Изправена пред твърденията по отношение на Евростат, Комисията предприема действия за запазване на интересите на институцията и на нейния персонал“ (IP/03/723), което ищците представят в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд и според което:

„Днес Комисията проучи положението, създало се вследствие на твърденията по отношение на Европейската статистическа служба, Евростат. В този контекст тя прие четири мерки, имащи за цел да запазят интересите на институцията и на нейния персонал.

Първо, Комисията приема, по тяхно искане, да премести на друга длъжност генералния директор на Евростат Yves Franchet и директора в Евростат Daniel Byk за времетраенето на разследването. Тези премествания в никакъв случай не представляват дисциплинарна мярка, а се извършват, за да защитят интересите на институцията и [да] дадат на засегнатите лица адекватни възможности да се защитят срещу твърденията. Следователно от този момент двете лица се назначават временно на длъжността „съветник“ към Генерална дирекция [„]Администрация[“]. Комисията реши да назначи [M. V. A.], понастоящем генерален директор на превода, за временен генерален директор на Евростат, с оглед на осигуряване на непрекъснатост в управлението Евростат.

Комисията отбелязва, че [OLAF] възнамерява да изготви доклад относно потенциалното участие на длъжностни лица на Комисията в контекста на своите разследвания до края на юни същата година.

Второ, като се има предвид създалото се спрямо г-н Franchet и г-н Byk положение, по-специално в медиите, Комисията решава да ги подпомогне да защитят своето добро име и правото си на защита.

Трето, тя възлага на Генерална дирекция [„]Бюджет[“] да анализира одиторските доклади, изготвени от Евростат, за да провери [дали] условията, предвидени от Финансовия регламент в случаите, предмет на разследване на OLAF, действително са били изпълнени.

Накрая, Комисията взема решение да участва в разследването, започнато от Procureur de la République de Paris, в качеството си на граждански ищец, за да защити както гражданските, така и финансовите интереси на институцията.

Комисията подчертава, че разследванията на OLAF са в ход, и отбелязва, че от една страна OLAF ще даде на потенциално засегнатите длъжностни лица възможността да бъдат изслушани, а от друга — ще се опита да приключи възможно най-бързо своите разследвания.

Освен това Комисията желае да изтъкне правото на всяко лице да се ползва от презумпцията за невиновност и припомня, че информацията, с която разполага на този етап, не позволява извеждането на заключения за отговорността на конкретни длъжностни лица.

OLAF е учредена именно, за да защитава финансовите интереси на Общностите и нейната оперативна независимост и независимостта ѝ в областта на разследванията са гарантирани. Комисията зачита прерогативите на OLAF. Следователно тя се въздържа да предприема каквито и да било действия, които могат да отслабят резултата от нейните разследвания и не изпреварва резултатите от последните. Това обаче означава, че Комисията не може да изведе собствени заключения, преди OLAF да е приключила работата си и преди да е представила доклад.“

307

Така това прессъобщение отново ясно свързва имената на ищците с твърденията по случая Евростат.

308

По този начин предвид контекста и публичността, която Комисията вече сама е дала на ищците и тяхното евентуално участие в недължимите плащания в рамките на Евростат, следва да се отбележи, че съобщаването на обществеността за решението на Комисията от 9 юли 2003 г. да образува дисциплинарни производства срещу три от своите длъжностни лица подхранва идеята, че ищците можели да бъдат виновни или поне заподозрени в недължимите плащания, предмет на разследванията във връзка с програми от компетентността на Евростат. Това впечатление не се разсейва от уточнението, че „[К]омисията държи да подчертае, че решенията за започване на дисциплинарно производство или за преместване на длъжностни лица се вземат, без да се накърнява принципът на презумпцията за невиновност“ (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от по дело Clotuche/Комисия, T-339/03, все още непубликувано в Сборника, точка 145 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Caló/Комисия, T-118/04 и T-134/04, все още непубликувано в Сборника, точка 120).

309

Следва да се отбележи, че формата на съобщаване на обществеността на решението за образуване на дисциплинарни производства от 9 юли 2003 г. неизбежно създава у нея, или поне в част от нея впечатлението, че ищците са замесени в нарушенията, извършени в рамките на Евростат (вж. в този смисъл Решение по дело Clotuche/Комисия, точка 308 по-горе, точка 219 и Решение по дело Caló/Комисия, точка 308 по-горе, точка 155).

310

В това отношение следва да се припомни, както бе констатирано в точки 210 и 211 по-горе, че принципът на презумпцията за невиновност изисква лице, обвинено в извършването на нарушение, да се счита за невинно, докато вината му не бъде доказана вън от всякакво разумно съмнение в хода на съдебен процес. В момента на публикуване на това прессъобщение обаче, както и към настоящия момент, вината на ищците не е доказана.

311

Следва освен това да се припомни, че институциите не могат да бъдат възпрепятствани да осведомяват обществеността за започналите разследвания (вж. точка 212 по-горе). В случая обаче не може да се приеме, че Комисията е направила това с цялата необходима дискретност и предпазливост, зачитайки справедливия баланс между интересите на ищците и тези на институцията. В действителност с публичността, която решава да придаде на случая Евростат, стараейки се в същото време да свърже ищците с недължимите плащания, тя не е останала в пределите на обоснованото от служебния интерес.

312

При тези обстоятелства доводът на Комисията, че прессъобщението от 9 юли 2003 г. изглежда особено предпазливо, премерено и загрижено за защитата на лицата, не може да се приеме, ако се отчита контекстът, „белязан от създаването на климат на безспорно междуинституционално напрежение [в]следствие [на] освобождаването от отговорност за 2001 г.“

313

Следователно, публикувайки това прессъобщение, Комисията е нарушила принципа на презумпцията за невиновност.

314

Както бе установено в точка 209 по-горе, този принцип предоставя права на частноправните субекти. Освен това следва да се отбележи, че в обстоятелствата по случая това нарушение трябва да се приеме за достатъчно съществено, след като Комисията не разполага с никаква свобода на преценка, що се отнася до задължението ѝ да зачита презумпцията за невиновност.

315

Ищците изтъкват, че на 24 септември 2003 г. Комисията е разпространила в Парламента три документа, повдигащи обвинения или критики спрямо тях, които не са им били съобщени предварително и по които следователно нямали възможност да представят становища.

316

Става въпрос за „резюме на понастоящем приключените преписки Евростат“, изготвено от генералния директор на OLAF, на доклада, озаглавен „Доклад на екипа task-force Евростат (TEFS) — Обобщение и заключения“ и на докладната записка с информация във връзка с Евростат, основаваща се на втория междинен доклад, изготвен от СВО.

317

Що се отнася до „резюмето на понастоящем приключените преписки Евростат“, то е изпратено от генералния директор на OLAF на председателя на Комисията. Следва да се подчертае, че ищците упрекват единствено Комисията, че не им е съобщила за този документ и че не ги е изслушала преди препращането му. Достатъчно е обаче да се отбележи, че като се има предвид, че не става въпрос за документ, изготвен от Комисията, тя не е длъжна да изслуша ищците, преди да го препрати на Парламента. Освен това, както следва от точки 33 и 35 по-горе, OLAF е изслушала ищците през юни и юли 2003 г., следователно преди да изготви това резюме.

318

По-нататък, що се отнася до въпросните документи на екипа task-force и на СВО, ищците изтъкват, че дори те да не ги поставят под съмнение конкретно и индивидуално, като се има предвид, че задачата на тези органи не е да се произнесат категорично относно наличието на измама или да обвинят индивидуално някого, самият факт, че съдържат съмнения относно законосъобразността на някои констатирани елементи, е вредоносен за тях.

319

В това отношение Първоинстанционният съд отбелязва, че документът, съдържащ резюмето и заключенията от доклада на екипа task-force, не съдържа никакво пряко обвинение срещу ищците. В действителност не става въпрос за увреждащ акт, така че принципът за спазване на правото на защита не може надлежно да се изтъкне от ищците в критика на факта, че не са били изслушани преди изготвянето на този доклад. Ищците не могат да се позоват и на евентуални вреди, произтекли от изпращането му на Европейския парламент.

320

Що се отнася до докладната записка с информация във връзка с Евростат, основаваща се на втория междинен доклад, изготвен от СВО, тя също не съдържа никакво пряко обвинение срещу ищците. Според ищците този документ съдържа увреждащи елементи, по-специално по отношение на г-н Franchet, доколкото посочва липсата на прозрачност и на комуникация между предишния генерален директор на Евростат и наблюдаващия член на Комисията. Както те освен това подчертават, в информацията се установява, че „липсата на проверки на управлението на тези средства поражда опасност от недопустимо излагане на измама и нарушения“. Първоинстанционният съд обаче отбелязва, че ищците пропускат да цитират следващото изречение, според което „[п]редвид естеството на мандата на СВО [не е възможно] произнасяне относно възможността за наличие на измама, предполагаща лично обогатяване“. Следва да се отбележи, че тези елементи не са достатъчни да докажат, че ищците е трябвало да бъдат изслушани по този въпрос преди изготвянето на доклада, нито че съобщаването му на Европейския парламент им е причинило някакви вреди. При всички положения докладът на СВО, на който се основава тази информация, все още не е окончателен. Освен това той би следвало да се разгледа единствено ако става въпрос за увреждащ акт.

321

На последно място, в репликата си ищците изтъкват, че разпространението на въпросните три документа е било извършено в нарушение на Рамковото споразумение за отношенията между Парламента и Комисията (приложение XIII към Правилника за дейността на Европейския парламент), съгласно което в рамките на всяка поверителна информация двете институции трябвало да опазват по-специално „основните права на личността, включително правото на защита и закрилата на личния живот“.

322

В това отношение Първоинстанционният съд счита, че е достатъчно да се установи, че става въпрос за ново правно основание, въведено в хода на производството, което не почива върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на съдопроизводството. Следователно съобразно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, то трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

323

В допълнение следва да се отбележи, че ищците по никакъв начин не доказват, че Комисията е съобщила поверителна информация на други адресати, освен посочените в споменатото рамково споразумение, и че достъп до разпространените документи на практика е имал всеки член на Европейския парламент, както и пресата.

324

Следователно като се има предвид, че Комисията не е била длъжна да изслуша ищците преди препращането на въпросните три документа на Парламента или да им ги съобщи преди това препращане, оплакването на ищците в това отношение следва да се отхвърли.

325

Ищците изтъкват, че в своето изказване на 25 септември 2003 г. пред председателския съвет на политическите групи в Европейския парламент председателят на Комисията отправя изключително сериозни обвинения срещу тях, и по-специално срещу г-н Franchet, и че следователно не зачита техните основни права.

326

Според Комисията в това изказване нейният председател не е обвинил ищците в извършването на нарушения. Първоинстанционният съд обаче отбелязва, че тълкуването на Комисията на това изказване (вж. точки 297 и 298 по-горе) не отговаря на действителността. Несъмнено в това изказване председателят на Комисията подчертава липсата на прозрачност и на комуникация между генералния директор на Евростат и наблюдаващия член на Комисията. Той обаче дава да се разбере, че участието на генералния директор на Евростат и на друго високопоставено длъжностно лице в нарушенията не буди никакво съмнение.

327

Той например констатира, че „[в]ъпреки указанията, дадени от предходната Комисия да се оттегли от тези органи […], генералният директор продължава сътрудничеството с тези структури в други форми и при други условия“, че „[с]ледователно са налице нарушения“ и че „[о]пределен брой одиторски доклади […] подчертават нарушенията, понякога сериозни или много сериозни, по отношение на действащото законодателство и увреждащи финансовите интереси на Съюза“. По-нататък той подчертава, че фактите се разкриват пред Комисията „в цялата си тежест и мащаб през май 2003 г., в първата докладна записка по същество, изпратена от OLAF на генералния секретар“, че „[о]свен тежестта на деянията, безпрецедентният и най-утежняващ елемент е обвинението към самия генерален директор на Евростат и към друго високопоставено длъжностно лице по случая Datashops“ и че „[е]дно съществено звено е унищожено“, тоест „това на оправданите правни очаквания на политическо ниво, свързани с генерален директор, което хвърля съвсем различна светлина върху цялата преписка Евростат и изисква нов задълбочен преглед на цялата хронология на събитията“.

328

По-специално той прави извода, че въпросните факти „представляват, освен евентуалната им наказателноправна квалификация, излагане на опасност от лоши практики, на разпуснатост […], дори аматьорство в управлението и контрола, на явни нарушения и на опасност от измами или дори на измами“ и че „[в]сичко това [се] поема от най-високото равнище в йерархията на Евростат“.

329

Освен това, що се отнася до липсата на комуникация между генералния директор на Евростат и наблюдаващия член на Комисията, председателят на Комисията констатира, че от момента, в който неговият кабинет е получил по свое искане „брифинг докладна записка“ през юли 2002 г. вследствие на публикуването на съобщението на OLAF за обявяване на препращането на съдебните органи на Люксембург на преписките във връзка с Евростат, „някои части от пъзела бяха на разположение на кабинета, части, които сами по себе си са недостатъчни за реакция, тъй като в тях все още липсваше най-важният елемент“, тоест „обвинението към самия генерален директор“. Той продължава, признавайки, че „[в]секи може според собствената си административна култура да оцени тази явна липса на комуникация, и следователно на реакция“, като дори „[н]якои могат да преценят, че кабинетът трябва да упражнява по-строг надзор и да иска информация, която генералният директор не му е предоставил спонтанно“. Той обаче счита, че следва да се определи „[к]ой е имал интерес от прикриване на истината относно фактите от миналото“ и че този някой „[с]ъс сигурност“ не е бил „[членът на Комисията]“.

330

Следва да се отбележи, че от тези пасажи ясно личи, че макар и председателят на Комисията да не обвинява поименно г-н Franchet в извършването на нарушенията, той го упреква, че е допуснал извършването на подобни нарушения и че според него отговорността му не будела никакво съмнение. Освен това той доста директно го обвинява, че е прикрил истината относно въпросните факти. Той посочва също „друго високопоставено длъжностно лице“ във връзка със случая Datashop, което не оставя никакво съмнение относно личността на г-н Byk, чието име вече е било публично разпространено от самата Комисия.

331

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с това изказване председателят на Комисията не е спазил основните права на ищците, и по-специално принципа на презумпцията за невиновност, доколкото изявления като „[в]сичко това, поето от най-високото равнище в йерархията на Евростат“ и „обвинението на самия генерален директор на Евростат и на друго високопоставено длъжностно лице“, съдържащи се в това изказване, отразяват идеята, че ищците са виновни в извършването на посочените в него недължими плащания. Подобно поведение представлява достатъчно съществено нарушение на този принцип, който предоставя права на частноправните субекти.

332

От изложеното следва, че със своето прессъобщение от 9 юли 2003 г. и с изказването на своя председател от Комисията е извършила достатъчно съществени нарушения на принципа на презумпцията за невиновност, които да ангажират отговорността на Общността.

333

Ищците изтъкват, че Комисията имала противоречиво поведение. Всъщност тя взела решение за образуването на дисциплинарните производства, а скоро след това ги е спряла в очакване на резултатите от административните разследвания, които започнала — поведение, още по-малко разбираемо, като се има предвид, че образуването на тези дисциплинарни производства почивало върху факти, които не се различавали от контекста, в който Комисията взела решение да предостави своето съдействие на ищците. Ищците отбелязват, че фактът, че е налице жалба, подадена в рамките на наказателно производство, не представлява пречка за институцията да продължи дисциплинарното производство, тъй като евентуално дисциплинарно наказание може да бъде наложено едва след приключването на наказателното производство пред националните съдебни органи.

334

Според ищците образуването на дисциплинарно производство преди приключването на вътрешните разследвания е безсмислено и е в противоречие с принципа на добро управление и на добра администрация. В действителност по силата на Общите изпълнителни разпоредби за провеждане на административни разследвания и на дисциплинарни производства, публикувани в Informations administratives бр. 86-2004 от 30 юни 2004 г., генералният директор на администрацията и персонала образувал дисциплинарното производство след доклад на Службата за разследване и дисциплина на Комисията (IDOC) или евентуално направо след доклада на OLAF.

335

В случая обаче, като започва на 9 юли 2003 г. редица успоредни разследвания и образува дисциплинарните производства, Комисията е действала панически, за да „успокои духовете“, което било видно от думите на председателя на Надзорния съвет на OLAF във връзка с изказването на генералния секретар на Комисията в заседание на Надзорния съвет на Преди да се произнесе по въпроса за образуването на дисциплинарно производство срещу ищците, Комисията е трябвало все пак да изчака изхода от инициираните от нея вътрешни разследвания, от действията на OLAF, началото на все още незапочналите действия на IDOC и резултатите от тях.

336

Ищците изтъкват, че дори решението за образуване на дисциплинарни производства да не представлява увреждащ акт, то е от естество да нанесе вреди със своя неминуемо опозоряващ характер.

337

Комисията подчертава, че решението за образуване на дисциплинарно производство е само подготвителен етап в процедурата, който по никакъв начин не предопределя окончателната позиция на администрацията, и при това положение то не може да се разглежда като увреждащ акт. Освен това ищците не доказвали, че актовете на ОН били напълно незаконосъобразни, щом като оплакванията, формулирани от ОН в подкрепа на образуването на дисциплинарните производства, били потвърдени от редица доклади и от информацията, съобщена от OLAF в нейните докладни записки от 3 и от

338

Според Комисията било желателно да се спрат дисциплинарните производства по отношение на ищците, за да се избегне евентуално взаимно влияние между тези производства и наказателните производства, които вече били образувани във връзка със сходни факти, още повече че националните съдебни органи разполагат със средства за разследване, с каквито административните органи не разполагат.

339

Ищците упрекват Комисията от една страна, че е взела решение за образуване на дисциплинарните производства, и скоро след това ги е спряла в очакване на резултатите от разследванията, а от друга страна — че е образувала дисциплинарните производства преди приключването на вътрешните разследвания.

340

Като начало Първоинстанционният съд припомня, че решението на ОН да образува дисциплинарно производство е само подготвителен процесуален етап. То не предопределя окончателното становище на администрацията и при това положение не може да се разглежда като увреждащ акт по смисъла на член 91 от Правилника. Следователно то може да се обжалва само инцидентно в рамките на жалба срещу увреждащо длъжностното лице окончателно дисциплинарно решение (Решение на Първоинстанционния съд от 13 март 2003 г. по дело Pessoa e Costa/Комисия, T-166/02, Recueil FP, стр. I-A-89 и II-471, точка 37).

341

Що се отнася на първо място до факта, че дисциплинарните производства са спрени, следва да се припомни, че член 88, пета алинея от Правилника предвижда, че „[А]ко срещу длъжностното лице бъде образувано наказателно производство за същите деяния, окончателното решение се взема само след като бъде постановена окончателната присъда на съда, разглеждащ делото“. От тази разпоредба следва, че до произнасянето на окончателно решение от наказателния съд, който разглежда делото, на ОН е забранено да взема окончателно решение по отношение на засегнатото длъжностно лице в дисциплинарен план, произнасяйки се по деянията, които едновременно са предмет на наказателно производство (Решение по дело Pessoa e Costa/Комисия, точка 340 по-горе, точка 45). Следователно член 88, пета алинея от Правилника не предоставя оперативната самостоятелност на ОН, на който е възложено вземането на окончателно решение за положението на длъжностно лице, по отношение на което е образувано дисциплинарно производство, за разлика от член 7, втора алинея от приложение IX към Правилника, съгласно който дисциплинарният съвет може да реши в случай на преследване пред наказателен съд, че следва да отложи обявяването на своето становище до постановяването на решението на съда (Решение на Първоинстанционния съд от 19 март 1998 г. по дело Tzoanos/Комисия, T-74/96, Recueil FP, стр. I-A-129 и II-343, точки 32 и 33 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело François/Комисия, T-307/01, Recueil, стр. II-1669, точка 59).

342

Следва да се поясни, че член 88, пета алинея от Правилника има двойна причина за своето съществуване. От една страна този текст отговаря на загрижеността да не се засяга положението на длъжностно лице, обвинено в рамките на наказателното производство, образувано срещу него във връзка с деяния, които освен това са предмет и на дисциплинарно производство в неговата институция (решение по дело Tzoanos/Комисия, точка 341 по-горе, точка 34). От друга страна спирането на дисциплинарното производство в очакване на приключването на наказателно производство позволява в рамките на това дисциплинарно производство да се вземат предвид фактически констатации, направени от наказателния съд, когато решението на същия стане окончателно. В това отношение трябва да се припомни, че член 88, пета алинея от Правилника установява принципа, съгласно който „дисциплинарното производство изчаква наказателното“, което се обосновава по-специално с обстоятелството, че националните наказателни юрисдикции разполагат с по-значителни възможности за разследване от ОН (Решение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 2000 г. по дело A/Комисия, T-23/00, Recueil FP, стр. I-A-263 и II-1211, точка 37). При това положение в случай, че същите деяния могат да съставляват престъпление и нарушение на задълженията на длъжностно лице по Правилника, администрацията е обвързана от фактическите констатации на националната юрисдикция в рамките на наказателното производство. След като последната установи фактите по случая, администрацията може да пристъпи впоследствие към правната им квалификация с оглед на понятието „дисциплинарно нарушение“, като провери по-конкретно дали те представляват нарушения на задължения по Правилника (Решение по дело François/Комисия, точка 341 по-горе, точка 75).

343

Затова в случая, като се има предвид, че е установено, че образуваните срещу ищците дисциплинарни производства се отнасят, поне отчасти, до същите деяния като тези, които са предмет на наказателни производства, на Комисията е било забранено да се произнесе окончателно по положението на ищците от дисциплинарна гледна точка, докато не бъде постановено окончателно решение на наказателните юрисдикции (вж. в този смисъл решение по дело François/Комисия, точка 341 по-горе, точка 73).

344

Следователно при тези обстоятелства Комисията не може да бъде упреквана, че е спряла дисциплинарните производства, образувани срещу ищците: напротив, тя е била длъжна да ги спре.

345

Що се отнася по-нататък до факта, че Комисията е образувала дисциплинарните производства преди приключването на вътрешните разследвания, вярно е, че съгласно член 4, параграф 2 от Общите изпълнителни разпоредби за провеждане на административните разследвания и на дисциплинарните производства, на който се позовават ищците:

„Преди да започне разследването, генералният директор на персонала и на администрацията се консултира с [OLAF], за да се увери, че тя от своя страна не извършва разследване и не възнамерява да го направи. Докато OLAF провежда разследване по смисъла на Регламент № 1073/1999, не може да започне никакво административно разследване по смисъла на предходния параграф във връзка със същите деяния“. [неофициален превод]

346

Така съгласно тази разпоредба дисциплинарно производство не може да бъде образувано, докато все още е в ход разследване на OLAF във връзка със същите деяния. Това решение обаче все още не се е прилагало към момента на вземането на решенията за образуване на дисциплинарни производства на 9 юли 2003 г. По това време релевантната разпоредба е член 5, параграф 2 от Решение C (2002) 540 на Комисията от относно провеждането на административни разследвания и на дисциплинарни производства, според който:

„Преди да започне разследване, генералният директор на персонала и на администрацията се консултира най-напред с [OLAF], за да се увери, че тя не извършва разследване от своя страна и не възнамерява да направи това.“

347

Макар че тази разпоредба не е съдържала изрична забрана за образуване на дисциплинарно производство преди приключване на разследването на OLAF във връзка със същите деяния, следва да се постави въпросът доколко тя би била полезна, ако не е трябвало да се тълкува в такъв смисъл. Всъщност ако е било предвидено, че генералният директор на персонала и администрацията трябва да се увери, че OLAF не извършва разследване от своя страна и не възнамерява да направи това, това би означавало да се заяви в такъв случай, че дисциплинарно разследване все още не е можело да бъде открито.

348

Освен това член 5, параграф 7 от Решение C (2002) 540 предвижда, че „[к]огато ОН получава доклад за разследване от OLAF, той го разглежда, ако това е необходимо, в срок най-малко от две седмици и ако прецени за уместно, иска от OLAF да допълни доклада или да пристъпи към допълнително административно разследване“. При това положение въз основа на този доклад за разследване на OLAF ОН взема решение евентуално да пристъпи към административно разследване и ако е необходимо, към образуването на дисциплинарно производство.

349

Освен това следва да се припомни, че по силата на член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 институциите предприемат действията в резултат от вътрешно разследване, по-специално с дисциплинарен или съдебен характер, които резултатите от него налагат.

350

При тези обстоятелства следва да се приеме, че Комисията не е трябвало да взема решение за образуване на дисциплинарни производства на 9 юли 2003 г., докато разследванията на OLAF във връзка със същите деяния все още не са приключени. Тя е можела да вземе подобно решение едва след , след като е получила окончателните доклади от разследванията.

351

При това положение Комисията е нарушила нормите, които уреждат дисциплинарното производство и забраняват образуването на дисциплинарно производство, преди разследванията на OLAF да са приключили.

352

Следва да се отбележи, че целта, преследвана от тези норми, е по-специално да се защити засегнатото длъжностно лице, като се гарантира, че ОН разполага преди образуването на дисциплинарното производство с точни и релевантни доказателства, по-конкретно във връзка с освобождаването му от отговорност, установени в разследването, проведено от OLAF, която разполага с широки средства за разследване. От това следва, че нормите, които уреждат дисциплинарното производство, изтъкнати по-горе, представляват правни норми, предоставящи права на частноправните субекти.

353

Освен това следва да се отбележи, че става въпрос за достатъчно съществено нарушение на тези норми, след като Комисията не разполага с никаква свобода за преценка, що се отнася до задължението си да спазва нормите относно дисциплинарното производство. Освен това от преписката е видно, че не е напълно изключено Комисията да е образувала тези дисциплинарни производства, за да „успокои духовете“, както изтъкват ищците. Така, пристъпвайки към образуване на дисциплинарни производства преди приключването на разследванията, Комисията не е взела предвид в достатъчна степен интересите на ищците.

354

Ищците изтъкват, че техните основни права са били увредени от действията на екипа task-force, тъй като последният бил съставен от длъжностни лица, които не били от OLAF и които следователно, макар на 23 юли 2003 г. да били поставени под прякото ръководство на генералния директор на OLAF, не били подчинени на строгите правила, на които са подчинени длъжностните лица на OLAF, що се отнася до оправомощаването, задачите и поверителността съгласно член 6 от Регламент № 1073/1999. Освен това, тъй като във връзка с преписката Евростат Комисията взела решение за увеличение на щатния състав на OLAF с 20 бройки, взаимодействието между тези две работни групи не било ясно.

355

Според ищците объркването, възникнало от производствата, произтича от големия брой административни разследвания. Всъщност успоредно били проведени най-малко осем разследвания по преписката Евростат: най-малко пет разследвания от OLAF, едно от СВО, едно от екипа task-force и едно от Генерална дирекция (ГД) „Бюджет“ на Комисията. Освен това били сезирани два национални съдебни органа. Наличието на тези различни разследвания, условията на тяхното провеждане и техният ход повдигали много въпроси, например пропорционалността на тези разследвания спрямо разходите.

356

Писмото на генералния секретар на Комисията от 10 октомври 2003 г. не отговаряло на техните въпроси в това отношение. Те отбелязват, че целта на екипа task-force до била да вземе предвид вътрешните и външни аспекти на разследванията, водени от OLAF, и да предприеме административно разследване с цел да прецени отговорността на персонала, що се отнася до финансовите нарушения. В своя доклад от , озаглавен „Доклад на екипа task-force Евростат (TFES) — Обобщение и заключения“, последната подчертавала поредица от проблеми и въпроси, действително засягащи ищците, и при всички положения — г-н Franchet.

357

Според ищците фактът, че персоналът на IDOC е бил поставен на разположение на екипа task-force, не е случаен и не е лишен от последици за административното разследване, което е могло да се наложи да извърши IDOC по преписката Евростат. Всъщност, като се има предвид, че екипът task-force неизбежно щял да разгледа въпроси, отнасящи се до ищците и които са могли да бъдат насочени към личното им участие, изглежда, че IDOC е пристъпило към разследване извън организационните си рамки.

358

Освен това ищците изтъкват, че Комисията е нарушила принципа на добрата администрация. Всъщност в рамките на многобройните започнати от Комисията разследвания те изобщо не били изслушани. Била им предложена възможността да представят становища единствено по доклада на ГД „Бюджет“ през юни 2003 г.

359

Това поведение разкривало хронична липса на комуникация и прозрачност по отношение на Евростат. Ищците поставят въпроса защо финансовият инспектор изобщо не се допитал до Евростат, за да поиска от своя страна обяснения или размяна на становища вследствие на препращането на одиторския доклад Datashop и защо се е обърнал директно към OLAF по доста тревожен начин. Финансовият инспектор не запазил за Евростат копие от докладната си записка до OLAF от 2 март 2000 г., и то в разрез с препоръките, които се съдържали в тази докладна записка. Освен това той изобщо не се допитал до Евростат във връзка с евентуални пропуски по отношение на механизмите за управление и контрол, макар той, СВО и ГД „Бюджет“ да отправили подобни упреци през 2003 г. Ако подобни упреци били основателни и имало причини за тежките обвинения, отправени и разгласени публично от председателя на Комисията, тези служби трябвало да сезират съответния член на Комисията. Те обаче останали пасивни в продължение на години. Според ищците нищо не може да обоснове продължителното бездействие на Комисията.

360

Освен това ищците се позовават на два парламентарни въпроса, поставени на Комисията през юли и октомври 2003 г., които разкриват объркването, което предизвиква поведението на Комисията и на OLAF по случая Евростат, както и законосъобразността на взетите решения. Освен това те изтъкват, че пресата е могла да измери „вредите“, причинени от Комисията и от OLAF.

361

Що се отнася до създаването на екипа task-force, Комисията изтъква, че нейният генерален секретар дава на ищците обстойни обяснения по тази точка в писмото си от 10 октомври 2003 г. Освен това от доклада на екипа task-force от следвало, че той насочил работата си върху лошото функциониране на системата и не съдържал заключения във връзка с лицата. Назначаването на членове на IDOC в екипа task-force било реализирано ad hoc за разширяване на кръга на неговите правомощия. Според Комисията това назначаване било възможно, тъй като дейността на екипа task-force не попадала в приложното поле на Решение C (2002) 540, а била свързана с цел, различна от тази на административните разследвания и на дисциплинарните производства, а именно — разкриване на лошото функциониране на системата.

362

При всички положения ищците не би следвало да преценяват целесъобразността на начина, по който Комисията е взела решение да пристъпи към вътрешните разследвания, имащи за цел да изяснят дейността на Евростат, щом като различните разследвания не засягали индивидуалните им права.

363

Що се отнася до правото да бъдат изслушани, ищците сами признават, че са имали възможността да представят становища по доклада на ГД „Бюджет“ през юни 2003 г.

364

На последно място, Комисията отбелязва, че не било нейна задача на този етап да отговаря на твърденията, отнасящи се по-специално до съдържанието на обвиненията, които я накарали да образува дисциплинарни производства срещу ищците. Доводите на ищците, имащи за цел да докажат лисата на основание на изтъкнатите срещу тях твърдения за нарушения, щели да бъдат разгледани единствено в рамките на тези производства при зачитане на правото на защита.

365

На първо място, що се отнася до създаването на екипа task-force, достатъчно е да се констатира, че ищците не успяват да докажат конкретно как самото му създаване е нарушило техните основни права и как евентуалната ненавременност на създаването му е засегнала пряко техните права. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

366

Освен това, на второ място, що се отнася до множеството разследвания, достатъчно е да се установи, че ищците не успяват конкретно да докажат как самото започване и наличието на различни разследвания представлявали достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща им права. Дори, както констатира Комисията, ако подобно объркване отговаря на действителността, ищците не биха могли да съдят за целесъобразността на начина, по който Комисията е взела решение за пристъпване към вътрешни разследвания, имащи за цел изясняване на дейността на Евростат. Освен това въпросът за пропорционалността на разследванията спрямо разходите няма никаква връзка с правна норма, предоставяща права на частноправните субекти. Следователно доводите относно множеството разследвания трябва да се отхвърлят.

367

На трето място, що се отнася до евентуалното нарушение на принципа на добрата администрация, доколкото Комисията изобщо не изслушала ищците в рамките на многобройните разследвания, започнати от нея, достатъчно е да се констатира, че правото на ищците да бъдат изслушани вече бе разгледано по-горе в рамките на обсъждането на конкретните доводи, изтъкнати в това отношение. Следва само да се припомни, че след като от страна на Комисията не става въпрос за увреждащи ищците актове, принципът за спазване на правото на защита на може да бъде изтъкван надлежно от ищците срещу факта, че не били изслушани преди изготвянето на докладите или докладните записки в рамките на различните разследвания.

368

На последно място, що се отнася до другите общи критики, отправени по отношение на поведението на Комисията, достатъчно е да се констатира, че ищците отново не успяват да докажат наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща им права.

369

Ищците изтъкват, че Комисията отказва да им предаде документите, които са на нейно разположение и които произхождат от OLAF, засягайки по този начин основното право на достъп до документите, установено от член 255 ЕО, от член 41 от Хартата и от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

370

Ищците се позовават на жалбите си, подадени на основание Регламент № 1049/2001 в рамките на съединени дела T-391/03 и T-70/04. Те обаче подчертават, че упрекът им в рамките на настоящия иск е независим от Регламент № 1049/2001, тъй като визира техния личен интерес, независимо от правото на достъп на всеки гражданин до документите на Комисията. Предвид тяхното лично положение в случая Евростат, те имали особен интерес да получат документите, намиращи се у Комисията и които произхождат от OLAF.

371

Комисията отказала да им предаде по-специално писмото и докладната записка от 19 март 2003, адресирани до френските съдебни органи, обосновавайки се в писмото от с факта, че те били неразделна част от национално разследване. Всъщност ставало въпрос за съществени документи в рамките на тази преписка, които можели да позволят на ищците да преценят и отправят критики във връзка с правомерния характер на поведението на Комисията и на нейната административна служба, OLAF, както и да защитят правата си.

372

Комисията се ограничава с това да се позове на факта,че ищците са подали жалби в рамките на съединени дела T-391/03 и T-70/04 на основание Регламент № 1049/2001 и да подчертае, че тяхната заявка за достъп и отхвърлянето ѝ се вписвали в рамките на този регламент.

373

Доколкото се позовават на достъп до документи въз основа на Регламент № 1049/2001, искането на ищците не попада в обхвата на настоящото производство, тъй като то вече е разгледано в рамките на Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 2006 г. по дело Franchet и Byk/Комисия (T-391/03 и T-70/04, Recueil, стр. II-2023).

374

Освен това, доколкото ищците изтъкват своя особен интерес, достатъчно е да се констатира, че в хода на настоящото производство те са получили достъп до писмото и докладната записка от 19 март 2003 г., изпратени на френските съдебни органи, и че при това положение са могли надлежно да защитят правата си. Освен това в съдебното заседание те са получили достъп до докладната записка на OLAF от , на която се позовава прессъобщението от и са могли надлежно да защитят правата си.

375

Затова не се налага да продължи разглеждането на заявката за достъп до документите на OLAF, които се намират у Комисията.

376

От изложеното следва, че Комисията е извършила множество нарушения, които могат да ангажират отговорността на Общността. Тези нарушения се състоят в публикуването на прессъобщението от 9 юли 2003 г., в изказването на нейния председател от и в образуване на дисциплинарни производства преди приключване на разследванията.

377

При това положение следва да се разгледа дали твърдените вреди са действителни и дали е налице причинно-следствена връзка между констатираните от Първоинстанционния съд нарушения и претърпените вреди.

378

Като се има предвид особено тясната връзка, съществуваща в обстоятелствата по настоящия случай, между въпроса дали ищците са претърпели вреди, които могат да бъдат поправени, и дали е налице причинно-следствената връзка между констатираните нарушения и твърдените вреди, тези два въпроса следва да бъдат разгледани заедно.

379

На първо място ищците изтъкват, че тяхната професионална репутация, която преди това е била призната и ценена от всички както в рамките на Евростат и Комисията, така и извън тази институция, „е била публично и сериозно опетнена“. Без предупреждение, без да бъдат изслушани, срещу ищците били разпространени „злословия в израз на реакция на преждевременна защита“, което било недостойно за цялата йерархия. Освен това яростните нападки срещу ищците в някои издания от германския печат, които представили съвсем различни от действителността факти, изразени в Парламента и от някои длъжностни лица, принудили ищците на 21 май 2003 г. да подадат жалби за клевета.

380

По този начин ищците съобщават за отхвърляне от професионалната среда и за непоправимо накърняване на тяхното добро име. Те претърпели истинско „професионално линчуване“. В това отношение ищците се позовават на изказването на генералния секретар на Комисията пред Надзорния съвет на OLAF на 3 септември 2003 г.

381

Г-н Franchet, пенсиониран през март 2004 г., трябвало да понесе пълно и рязко прекъсване на всички връзки със своите сътрудници, партньори и с професионалната си среда. По негов адрес агресивно и несправедливо се разпространявали „слухове“.

382

Що се отнася до г-н Byk, макар комисията по подбора да е преценила, че той е най-подходящ за длъжността директор на Евростат, за който той кандидатства си вследствие на нейното преустройство, той не е могъл да бъде назначен поради образуваното срещу него производство. Преместен в ГД „Персонал и администрация“, той трябвало да изостави всяка перспектива и надежда един ден отново да намери работа, отговаряща на специализацията и опита му. Неоснователните обвинения, разпространени в пресата, със сигурност били причина за огромно страдание и отчаяние.

383

Освен това ищците изтъкват тежките последици върху личния им и социален живот. Техните близки си задавали въпроси по тази тема. Освен това здравословното състояние на ищците се влошило и г-н Byk станал жертва на мозъчен удар, свързан вероятно с тревогата и нервното разстройство, дължащи се на случая Евростат. Те считат, че са станали изкупителни жертви на политически игри, които се разиграли около тях и че са пострадали много, като са спазили задължението си за предпазливост.

384

Що се отнася до оценяването на неимуществените вреди, ищците считат, че по предварителни изчисления същите възлизат на 800000 евро, което съответствало на тежестта на нарушенията, извършени от Комисията и OLAF и на последиците за тяхното физическо и психическо здраве. Тази сума трябвало да се раздели поравно между ищците, тъй като те пострадали от едни и същи нарушения, при едни и същи обстоятелства и последиците за здравословното им състояние, макар и различаващи се в неголяма степен, трябвало да се преценяват еднакво.

385

Според ищците ако Комисията и OLAF реагирали след препращането на вътрешните одиторски доклади, извършено от г-н Franchet още през 2000 г. за разглежданите преписки и ако в този момент бил открит диалог, никога нямало да се стигне до случая Евростат и никой нямало да бъде обезпокояван несправедливо. Липсата на реакция от страна на Комисията и на OLAF била в голяма степен причината за обрата, който взели събитията след необоснованите обвинения срещу ищците.

386

Ищците подчертават, че в очите на всички те били виновни, макар и разследването срещу г-н Byk в Париж все още да не е приключило, а дисциплинарните производства все още да били висящи. Да бъде осъден някой публично без присъда и без действително предварително разследване било тежко нарушение и източник на значителни неимуществени вреди, които освен това нараствали, доколкото страданията продължавали. Това публично осъждане можело да повлияе и върху резултата от разследването на френските съдебни органи.

387

Комисията не оспорва, че преживяното от ищците може да доведе до неимуществени вреди. Според нея не е ясно обаче как евентуалните вреди са изчислени като възлизащи на 800000 евро, нито пък каква част от сумата се полагала на всеки от тях и на какво основание.

388

Ищците изтъкват, че нанесените им имуществени вреди се състоят основно в значителните разходи, които е трябвало да понесат за защита на техните права от момента (май 2003 г.), когато за първи път са узнали за обвиненията срещу тях.

389

По техни предварителни изчисления и при условието на възможно увеличение имуществените вреди възлизат на 200000 евро. Обезщетението за тези вреди можело да се намали, ако Първоинстанционният съд осъди с решението си Комисията да заплати всички съдебни разноски.

390

В репликата ищците поясняват, че обезщетяването на имуществените вреди не се състои единствено във възстановяване на разходите и на адвокатските хонорари в рамките на съдебните разноски. Всъщност в тяхна тежест оставали значителни разходи, които не се включвали в съдебните разноски, като транспортните разходи за многобройните пътувания от Ница до Люксембург, дори до Брюксел, от започването на това производство през май 2003 г. Освен това от тази дата ищците трябвало да се защитават и да прибягнат до помощта на своите адвокати пред OLAF и през цялото времетраене на досъдебното производство по искането и по жалбата, а тези разходи не се покривали от съдебните разноски. Също така имало допълнителни разходи, произтичащи от разследванията във Франция, свързани с пътувания и адвокатски хонорари там. Ищците се позовават и на своята жалба по Регламент № 1049/2001.

391

При поискване от страна на Първоинстанционния съд ищците са готови да изложат в подробности съставните елементи на техните имуществени вреди, с изключение на съдебните разноски, свързани с настоящото производство.

392

Комисията изтъква, че ищците не доказват никакви имуществени вреди. Разходите им за защита не представлявали имуществени вреди, а съдебни разноски. Те не можели да получат възстановяване на онази част от съдебните разноски, която не подлежала на възстановяване, квалифицирайки я като имуществени вреди, тъй като тя произтичала от разходите, направени в хода на досъдебното производство.

393

Ищците изтъкват, че всички понесени от тях вреди пряко произтичат от противоправното поведение на Комисията, на OLAF и на другите служби. Те примерно били тежко засегнати от непредвидения характер на нападките срещу тях, от обвиняването им от френските съдебни органи без предварително разследване и в нарушение на правото на защита, от липсата на предварително изслушване, от съгласувано организираното и имащо за цел да навреди изтичане на информация, както и от образуването на спрени скоро след това дисциплинарни производства, позволяващи на Комисията да „запази репутацията“ си пред Европейския парламент.

394

Ищците подчертават, че ако Комисията е действала правомерно, нямало да се стигне до обвинение на ищците и тяхното добро име нямало да бъде публично накърнено. Те нямало да бъдат „изоставени“ от работната си среда и обявени за виновни в извършването на най-големи низости от председателя на Комисията. Всъщност е нямало да се стигне до „случая Евростат“. „Институционалният хаос“, който трябвало да доведе до осъждане на Комисията, можел да бъде избегнат единствено чрез подобна маневра, имаща за цел да хвърли вината върху ищците. Освен това публичните обвинения можели да предрешат разследванията на френските съдебни органи по отношение на г-н Byk.

395

На последно място, ищците поставят въпроса откъде биха произтичали вредите им, ако не от начина, по който са били третирани от Комисията и от OLAF. Те поставят въпроса как Комисията може от една страна да признава наличието на действително нанесени им неимуществени вреди, а от друга — да отрича причинно-следствената връзка между тези вреди и нарушенията, които тя е извършила.

396

Комисията изтъква, че ищците не представят доказателства за причинно-следствената връзка. Прекият източник на вредите, претърпени от ищците, било изтичането на информация в пресата, но те не представяли никакво доказателство, че отговорност за това изтичане носели Комисията или OLAF.

397

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за да подлежат на обезщетяване, вредите трябва да произтичат достатъчно пряко от поведението, за което се отправят упреците (Решение на Съда от 4 октомври 1979 г. по дело Dumortier Frères и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, Recueil, стр. 3091, точка 21, Решение на Първоинстанционния съд по дело International Procurement Services/Комисия, точка 93 по-горе, точка 55, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Perillo/Комисия, T-7/96, Recueil, стр. II-1061, точка 41 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Meyer/Комисия, T-72/99, Recueil, стр. II-2521, точка 49). Освен това от добре установена съдебна практика следва, че ищецът е този, който трябва да докаже наличието на причинно-следствена връзка по смисъла на член 288, втора алинея ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от по дело Finsider и др./Комисия, C-363/88 и C-364/88, Recueil, стр. I-359, точка 25, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Blackspur и др./Съвет и Комисия, T-168/94, Recueil, стр. II-2627, точка 40 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T-149/96, Recueil, стр. II-3841, точка 101).

398

В това отношение следва да се припомни, че нарушенията на OLAF, които могат да ангажират отговорността на Общността, се състоят в предаването на информация на съдебните органи на Люксембург и на френските съдебни органи без изслушването на ищците и на нейния надзорен съвет и в изтичането на информация във връзка с препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи (вж. точка 285 по-горе); нарушенията на Комисията, които могат да ангажират отговорността на Общността, се състоят в публикуването на прессъобщението от 9 юли 2003 г., в изказването на нейния председател на и в образуването на дисциплинарни производства преди приключване на разследванията (вж. точка 376 по-горе).

399

Ищците изтъкват два различни вида вреди в случая, а именно — неимуществени и имуществени вреди. Първоинстанционният съд счита, че тези видове вреди следва да се разгледат последователно, за да се прецени доколко е установено наличието им, от една страна, и причинно-следствената връзка между всяка от тях и нарушенията, извършени от OLAF или от Комисията, от друга.

400

Следва да се отбележи, че обстоятелството, че OLAF е препратила преписките Eurocost и Datashop — Planistat на националните съдебни органи, без да изслуша ищците, им е нанесло вреди. Всъщност невъзможността да изразят становището си по факти, които ги засягат пряко, както и невъзможността да се защитят, неизбежно е породила чувство за несправедливост и фрустрация у тях. Трябва да се констатира, че тези вреди произтичат пряко от противоправното поведение на OLAF и че следователно между това поведение и споменатите вреди съществува причинно-следствена връзка.

401

Що се отнася до факта, че OLAF не е уведомила своя надзорен съвет преди препращането, достатъчно е да се отбележи, че той не е причинил никакви допълнителни вреди на ищците. В действителност последиците от такова нарушение са същите като последиците, произтичащи от факта, че ищците не са били изслушани, и следователно не могат да се разглеждат като отделни вреди.

402

Що се отнася до изтичането на информация относно препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи, дори Комисията приема, че е била засегната честта и професионалната репутация на ищците, като се има предвид информацията, публикувана в пресата. Следва да се констатира също, че прекият характер на причинно-следствената връзка между извършеното от OLAF нарушение и неимуществените вреди, претърпени от ищците, не буди съмнение. Всъщност щом една поверителна информация е предмет на изтичане, публикуването ѝ е предвидима и естествена последица от това нарушение, така че причинно-следствената връзка продължава да бъде достатъчно пряка.

403

Що се отнася до публикуването на прессъобщението от 9 юли 2003 г. (вж. точка 302 по-горе), следва да се отбележи, че създавайки с това свободно достъпно за обществеността прессъобщение впечатлението, че ищците са свързани с разглежданите недължими плащания, Комисията уврежда тяхното добро име и чест (вж. точки 308—310 по-горе). Като се има предвид, че това прессъобщение е публикувано от самата Комисия, наличието на пряка причинно-следствена връзка между това нарушение, извършено от Комисията, и подобни неимуществени вреди, не буди никакво съмнение.

404

Освен това, що се отнася до изказването на председателя на Комисията, не може да се отрече, че със своите изявления пред Парламента той е накърнил доброто име и честта на ищците (вж. точки 326—331 по-горе) и че при това положение е налице причинно-следствена връзка между тези изявления и вредите.

405

Що се отнася до факта, че Комисията е образувала дисциплинарни производства срещу ищците, преди разследванията на OLAF да са приключили, следва да се отбележи, че това обстоятелство е накърнило доброто име на ищците, причинило е трудности в личния им живот и ги е поставило в положение на несигурност, като е довело до неимуществени вреди, които трябва да бъдат поправени (вж. в този смисъл Решение по дело François/Комисия, точка 341 по-горе, точка 110). Освен това, макар Комисията бързо да ги спряла, това спиране нямало никакъв резултат по отношение на обществеността, тъй като прессъобщението от 9 юли 2003 г. съобщавало само за решенията за образуване на дисциплинарните производства, но не и за тяхното спиране. Като се има предвид обаче, че разследванията на OLAF са приключили два месеца след образуване на дисциплинарните производства, когато Комисията реално е можела да започне последните производства, това положение на несигурност не е продължило дълго.

406

Освен това ищците изтъкват, че макар комисията по подбора да е преценила, че г-н Byk е най-подходящ за длъжността директор на Евростат, за която той кандидатствал вследствие на нейното преустройство през есента на 2003 г., той не е могъл да бъде назначен поради образуваното срещу него производство. В това отношение Първоинстанционният съд установява, че ищците не са доказали твърдението си. Обратно, от докладна записка от 5 март 2004 г., която ищците са представили на Първоинстанционния съд в отговор на писмен въпрос, е видно, че на изискваните за въпросната длъжност квалификации отговарят три кандидатури, една от които е кандидатурата на г-н Byk. От тази докладна записка е видно също, че консултативният комитет е отбелязал и добрите квалификации на другите двама кандидати. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

407

При всички положения е било възможно г-н Byk да поиска отмяната на това претендирано отхвърляне на кандидатурата, ако е счел, че то неправилно се е основало на наличието на висящо дисциплинарно производство срещу него (вж. в този смисъл Решение по дело Pessoa e Costa/Комисия, точка 340 по-горе, точка 69).

408

Освен това ищците изтъкват вредите, свързани с тяхното здравословно състояние. На първо място, Първоинстанционният съд отбелязва, че ищците по никакъв начин не са подкрепили своите доводи с доказателства като медицински свидетелства и при това положение тези вреди изобщо не са доказани.

409

При всички положения следва да се отбележи, че ищците не успяват да докажат, че идентифицираните по-горе нарушения са пряката причина по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 397 по-горе, за евентуално засягане на тяхното физическо или психическо здраве. Освен това самите те сочат „яростните нападки на някои издания на германската преса“ срещу тях, които също могат да бъдат причина за това.

410

На последно място, що се отнася до елемента на неимуществените вреди, свързан с тежките последици за техните близки, следва да се подчертае, че твърденията на ищците не се подкрепят от никакво конкретно доказателство за наличието на изтъкнатите вреди, както и на причинно-следствената връзка между тези претендирани вреди и производствата по разследване и дисциплинарните производства срещу тях (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2002 г. по дело Zavvos/Комисия, T-21/01, Recueil FP, стр. I-A-101 и II-483, точка 334).

411

От всичко изложено следва, че ищците са били изправени пред чувства на несправедливост и фрустрация и че тяхната чест и професионална репутация са били засегнати от противоправното поведение на OLAF и на Комисията. Отчитайки особените обстоятелства по настоящото дело и факта, че доброто име на ищците е била твърде сериозно накърнено, размерът на обезщетението за тези вреди следва да се изчисли ex aequo et bono на 56000 евро.

412

Ищците изтъкват, че понесените от тях имуществени вреди се състоят основно в значителните разходи, които е трябвало да понесат за защита на правата си от момента (май 2003 г.), когато за първи път са узнали за обвиненията срещу тях.

413

Първоинстанционният съд установява, че искането за поправяне на имуществените вреди не може да се приеме за допустимо. Макар ищците да са изчислили общо тези вреди като възлизащи на 200000 евро, те не са изчислили размера на различните съставни части на претендираните вреди и не са доказали, нито дори изтъкнали наличието на особени обстоятелства, обосноваващи пропуска да се посочи тяхното цифрово изражение в исковата молба. В това отношение не е достатъчно да се посочи, че „[п]ри поискване от страна на Първоинстанционния съд“ са „готови да изложат в подробности съставните елементи на техните [претендирани] имуществени вреди, с изключение на съдебните разноски, свързани с настоящото производство“. При това положение следва да се отбележи, че искането за поправяне на разглежданите имуществени вреди не отговаря на изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник и следователно трябва да бъде отхвърлено като недопустимо (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 септември 2004 г. по дело Hectors/Парламент, C-150/03 P, Recueil, стр. I-8691, точка 62, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Hanning/Парламент, T-37/89, Recueil, стр. II-463, точка 82 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Camós Grau/Комисия, T-309/03, Recueil, стр. II-1173, точка 166).

414

В допълнение следва да се отбележи, както правилно констатира Комисията, че разходите на ищците за тяхната защита не представляват имуществени вреди, а съдебни разноски. В това отношение следва да се припомни, че разходите, направени от страните в съдебно производство, като такива не могат да се считат за вреди, различни от тежестта на съдебните разноски в производството (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 юни 1999 г. по дело Комисия/Montorio, C-334/97, Recueil, стр. I-3387, точка 54).

415

Що се отнася до разходите за адвокат, направени преди съдебното производство, изтъкнатите вреди всъщност произтичат от личния избор на ищците и следователно не могат да бъдат пряко възложени в тежест на Комисията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 юни 2007 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C-331/05 P, Сборник, стр. I-5475, точка 27).

416

От това следва, че в рамките на искането за обезщетение ищците нямат основание да искат поправянето на вреди, произтичащи от евентуални разходи, направени в административната фаза на производството пред Комисията. Следва да се отбележи, че същото разрешение се отнася и за разходите за адвокат, свързани с производството пред OLAF.

417

Що се отнася до евентуалните разходи, направени в производствата пред националните юрисдикции, следва да се приеме, че при липса на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и нарушенията, извършени от OLAF и Комисията, те не могат да бъдат възстановени в рамките на настоящото производство (вж. в този смисъл Решение по дело François/Комисия, точка 341 по-горе, точка 109). При всички положения въпросът за възстановяването на съдебните разноски, направени на национално равнище, е от изключителната компетентност на националния съд, като последният трябва при липса на общностни мерки за хармонизиране в тази област да реши този въпрос чрез прилагане на разпоредбите на приложимото национално право (вж. в този смисъл Решение по дело Nölle/Съвет и Комисия, точка 243 по-горе, точка 37).

418

При тези обстоятелства следва да се установи, че искането на ищците за поправяне на имуществените вреди е недопустимо и при всички положения — неоснователно.

419

На основание член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, като се има предвид, че по силата на член 88 от същия правилник в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи.

420

Тъй като в случая искът е уважен частично, справедливото решаване на делото налага, като се има предвид особеният контекст на делото, Комисията да понесе освен своите собствени съдебни разноски всичките съдебни разноски, направени от ищците.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

Правна уредба

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

I — По искането за оттегляне на някои приложения към исковата молба

А — Доводи на страните

Б — Съображения на Първоинстанционния съд

II — По преждевременния характер на иска

А — Доводи на страните

Б — Съображения на Първоинстанционния съд

III — По извъндоговорната отговорност на Общността

А — По незаконосъобразността на поведението на OLAF

1. По нарушенията, извършени по повод на препращането от OLAF на преписките по случая Евростат на френските съдебни органи и на съдебните органи на Люксембург

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

По квалификацията на разследванията

Информиране на ищците, на Комисията и на Надзорния съвет на OLAF

— Информиране на ищците

— Информиране на Комисията

— Информиране на Надзорния съвет на OLAF

Влияние, упражнено върху националните съдебни органи

2. По разгласяването на информацията от OLAF

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

По изтичането на информация

— По наличието и съдържанието на изтичането на информация

— Анализ на твърдените нарушения на правни норми, предоставящи права на частноправните субекти, които е възможно да произтичат от разгласяването на информацията от OLAF

По изпращането от 24 септември 2003 г.

По заетите позиции от генералния директор на OLAF

3. По твърдените нарушения относно съставянето и съобщаването на писмата и на окончателните доклади

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

4. По отказа на достъп до някои документи

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

5. По разглеждането на преписката Евростат в неразумен срок и по незачитането на членове 6 и 11 от Регламент № 1073/1999

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

Б — По противоправното поведение на Комисията

1. По разгласяването на информация от Комисията

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

По прессъобщението на Комисията от 9 юли 2003 г.

По документите, представени на Европейския парламент на 24 септември 2003 г.

По изказването на председателя на Комисията на 25 септември 2003 г.

2. По дисциплинарните производства

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

3. По различните разследвания на Комисията и тяхното провеждане

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

4. По отказа на достъп до документите

а) Доводи на страните

б) Съображения на Първоинстанционния съд

В — По вредите и причинно-следствената връзка

1. Доводи на страните

а) По неимуществените вреди

б) По имуществените вреди

в) По причинно-следствената връзка

2. Съображения на Първоинстанционния съд

а) По неимуществените вреди

б) По имуществените вреди

По съдебните разноски