–

за литовското правителство, от K. Dieninis, V. Kazlauskaitė-Švenčionienė и E. Kurelaitytė, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от A. Pérez-Zurita Gutiérrez и A. Torró Molés, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от M. de Lisi и B. Travard, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Jokubauskaitė и F. Moro, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 70, буква б) и член 173, параграф 3 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, и поправки в ОВ L 287, 2013 г., стр. 90 и ОВ L 267, 2016 г., стр. 2, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Tauritus“ UAB и Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Дирекция „Митници“ към Министерството на финансите, Литва, наричана по-нататък „Дирекция „Митници“) относно лихвите за забава, които последната претендира от Tauritus върху допълнителния данък върху добавената стойност (ДДС) при внос.

3

Митническата правна уредба на Европейския съюз съдържа по-специално Митническия кодекс на Съюза, Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558).

4

Съгласно член 15, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс на Съюза подаването на митническа декларация прави съответното лице отговорно за точността и пълнотата на информацията, предоставена в тази декларация.

5

Член 48 от този кодекс, озаглавен „Последващ контрол“, предвижда, че митническите органи могат да проверят точността и пълнотата на информацията, предоставена по-специално в митническата декларация, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност относно операциите с въпросните стоки след вдигането им.

6

Член 70 от посочения кодекс, озаглавен „Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност“, гласи:

„1.   Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

2.   Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

3.   Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

[…]

[…]“.

7

Членове 71 и 72 от същия кодекс уреждат корекциите по член 70, параграф 1 от него, които трябва да се извършат при необходимост с цел установяване на митническата стойност, определена въз основа на договорната стойност, като се вземат предвид елементите, които евентуално трябва или да бъдат добавени към действително платената или подлежаща на плащане цена, или напротив, не трябва да се включват в митническата стойност.

8

Член 73 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Опростяване“, предвижда:

„При заявление митническите органи могат да разрешат следните елементи да се определят въз основа на специални критерии, когато те не подлежат на количествена оценка към датата, на която е приета митническата декларация:

9

Член 74 от посочения кодекс, озаглавен „Вторични методи за определяне на митническата стойност“, предвижда:

„1.   Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2 [от настоящия член], докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

[…]

2.   Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е:

3.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

10

Член 101 от посочения кодекс, озаглавен „Определяне на размера на вносните или износните мита“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи […] веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

2.   Без да се засяга член 48, митническите органи могат да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора“.

11

В дял V, глава 2 от същия кодекс се съдържа раздел 3, озаглавен „Опростени митнически декларации“, който включва по-специално членове 166 и 167 от този кодекс. Член 166, озаглавен „Опростена декларация“, предвижда в параграф 1:

„Митническите органи могат да приемат лице да постави стоките под митнически режим въз основа на опростена декларация, която може да не съдържа някои от [данните, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани] или придружаващите документи, [изисквани за прилагането на тези разпоредби] или придружаващите документи [изисквани за прилагането на разпоредбите, отнасящи се до този митнически режим]“.

12

Съгласно член 167 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Допълнителна декларация“:

„1.   Деклараторът подава допълнителна декларация, която съдържа данните, необходими за съответния митнически режим в компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок, в случай на опростена декларация съгласно член 166 […].

В случай на опростена декларация съгласно член 166 необходимите придружаващи документи са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи в рамките на определен срок.

[…]

4.   Опростената декларация по член 166 […], както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие […] на датата, на която опростената декларация се приема в съответствие с член 172 […]“.

13

Съгласно член 172, параграф 2 от посочения кодекс:

„Освен когато е предвидено друго, датата на приемане на митническата декларация от митническите органи се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са декларирани стоките и за всички други формалности при внос или износ“.

14

Член 173 от същия кодекс със заглавие „Поправка на митническа декларация“ гласи:

„1.   По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. […]

[…]

3.   По заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим“.

15

Съгласно член 286, параграфи 1 и 3 от същия кодекс той отменя и заменя Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (ОВ L 145, 2008 г., стр. 1).

16

Съгласно член 288, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза всички негови разпоредби, посочени в точки 4—14 от настоящото решение, започват да се прилагат от 1 май 2016 г.

17

Член 71 от Делегиран регламент 2015/2446, озаглавен „Опростяване“ и отнасящ се до член 73 от Митническия кодекс на Съюза, предвижда в параграф 1:

„1. Разрешението, посочено в член 73 от [Митническия кодекс на Съюза], може да бъде издадено, когато са изпълнени следните условия:

18

Член 128 от Регламент за изпълнение 2015/2447, озаглавен „Договорна стойност“, който се отнася до член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, предвижда в параграф 1:

„Договорната стойност на стоките, продадени за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, се определя в момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия“.

19

Член 130 от този регламент за изпълнение, озаглавен „Отстъпки“ и отнасящ се до член 70, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза, гласи:

„1.   За целите на определяне на митническата стойност по член 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], отстъпките се вземат предвид, ако към момента на приемане на митническата декларация тяхното прилагане и техният размер са предвидени в договора за продажба.

[…]

3.   Не се вземат предвид отстъпки, произтичащи от изменения в договора след датата на приемане на митническата декларация“.

20

Член 133 от посочения регламент за изпълнение, озаглавен „Определяне на стойността на условия и съображения“ и отнасящ се до член 70, параграф 3, буква б) от Митническия кодекс на Съюза, гласи следното:

„Когато по отношение на продажбата или цената на внасяните стоки се прилага условие или съображение, чиято стойност може да се определи спрямо остойностяваните стоки, тази стойност се счита за част от действително платената или подлежащата на плащане цена […]

[…]“.

21

Член 144 от същия регламент за изпълнение, озаглавен „Стойност, основана на наличните данни („резервен метод“)“ и отнасящ се до член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, предвижда в параграф 1:

„При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза] може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от [от този кодекс]. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности“.

22

Член 85 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) предвижда:

„По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на [правото на Съюза], които са в сила“.

23

Съгласно член 273, първа алинея от тази директива:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане […]“.

24

В периода от 1 октомври 2015 г. до 30 април 2017 г. Tauritus внася в Литва дизелово гориво и гориво за реактивни двигатели.

25

В сключените с доставчиците договори и издадените от тях проформа фактури се посочва временна цена за покупката на тези стоки.

26

Тези договори предвиждат, че впоследствие тази временна цена ще бъде коригирана в зависимост от средната пазарна цена на горивата за определен период и от средния валутен курс за този период. Крайната цена може да бъде по-висока или по-ниска от временната цена. Тя е определена в допълнителни споразумения към договорите за покупка и води до издаването на окончателни фактури.

27

В митническите декларации за внасяните стоки Tauritus посочва временната им цена като митническа стойност и посочва код 6, що се отнася до използвания за определяне на тази стойност метод, съответстващ на митническа стойност, установена въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза съгласно допълнителния метод, наречен „резервен метод“, предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза.

28

След като получи окончателните фактури, това дружество обикновено подава молби за коригиране на стойността на стоките, посочена в митническите му декларации.

29

При все това, при последваща проверка, извършена на 26 май 2017 г. от Kauno teritorinė muitinė (Регионална митническа служба Каунас, Литва) (наричана по-нататък „регионалната митническа служба“), се установява, че между 29 септември 2016 г. и 1 февруари 2017 г. Tauritus е подало тринадесет митнически декларации, за които впоследствие не е поискало поправка на митническата стойност на стоките, въпреки че между 6 февруари и 15 март 2017 г. е получило окончателни фактури за съответните стоки, посочващи крайна цена, по-висока от временната цена и следователно от митническата стойност, посочена в тези декларации. Следователно това дружество не е платило допълнителен ДДС при вноса на тези стоки. Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че нищо в преписката по главното производство не дава основание да се приеме, че тези действия са извършени с измамлива цел.

30

Вследствие на споменатата проверка регионалната митническа служба приема решение, в рамките на което прилага метода за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, предвиден в член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза (наричан по-нататък „методът на договорната стойност“), и вследствие на това използва като митническа стойност на съответните стоки крайната цена, посочена в окончателните фактури. Въз основа на това споменатата служба иска от Tauritus наред с останалото да заплати и дължимия допълнителен ДДС при внос, ведно с лихвите за забава за периода от датата на приемане на съответните митнически декларации до 14 септември 2017 г., когато е изготвен контролният доклад.

31

Tauritus подава жалба по административен ред срещу това решение пред Дирекция „Митници“, а след това жалба по административен ред пред Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos RespublikosVyriausybės (Комисия по данъчни спорове към правителството на Република Литва), които са отхвърлени, както и жалбата, подадена впоследствие пред компетентния първоинстанционен административен съд.

32

Сезиран с въззивна жалба срещу решението на този съд, Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва) приема с решение от 17 юни 2020 г., че регионалната митническа служба неправилно е изчислила митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, защото крайната цена на стоките не e можела да служи за основа на митническата декларация, тъй като не е била известна към датата на подаване на тази декларация. Спорът е отнесен до Дирекция „Митници“ за преразглеждане.

33

С решение от 31 декември 2020 г. Дирекция „Митници“ потвърждава решението на регионалната митническа служба, като приема, че Tauritus е длъжно да плати лихви за забава върху допълнителния ДДС при внос на съответните стоки. Тя приема по-специално, че това дружество е трябвало да поиска корекция на митническата стойност, посочена в митническите декларации, въз основа на крайната цена на стоките и че след като посоченото дружество не е изпълнило това задължение преди започването на последващата проверка, регионалната митническа служба е имала основание да поправи съответните митнически декларации и да поиска лихви за забава, считано от датата на подаване на тези декларации.

34

Тъй като жалбата, подадена от Tauritus срещу това решение пред компетентния първоинстанционен административен съд, е отхвърлена, дружеството отново подава въззивна жалба пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва), който е запитващата юрисдикция.

35

Последната счита, че практиката на литовската митническа администрация изисква тълкуване на член 70 и член 173, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, за да ѝ се даде възможност да определи размера на дължимия ДДС при внос и датата на изискуемост на това задължение — обстоятелства, които тя трябва да установи, за да може да се произнесе по наличието на задължение за плащане на лихви за забава — единственият спорен въпрос в главното производство.

36

На първо място, запитващата юрисдикция счита, че от член 70 от Митническия кодекс на Съюза и от член 128, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 следва, че прилагането на метода на договорната стойност изисква действително платената или подлежаща на плащане цена да е известна или да може да бъде установена към момента на подаване на митническата декларация. Тя отбелязва по-специално, че член 70, параграф 3, буква б) от този кодекс изключва прилагането на посочения метод, когато продажбата или цената зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на подлежащите на остойностяване стоки. В случая обаче тази юрисдикция е склонна да приеме, че последващата корекция на временната цена е условие за продажбата, чието въздействие върху крайната цена не е било нито определено, нито определяемо. От това тя прави извода, че използването на посочения метод е невъзможно.

37

Освен това прилагането на метода на договорната стойност при условия като тези в главното производство било несъвместимо със задължението за точност по член 15, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс на Съюза. Всъщност посочването в митническа декларация на цена, която впоследствие ще бъде променена, означавало да се възприеме произволна или фиктивна митническа стойност.

38

На второ място, запитващата юрисдикция се съмнява, че член 173, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза изисква да се подаде молба за поправка на митническа декларация за стоки, чиято стойност е определена съгласно член 74 от този кодекс, въз основа на временна фактура за продажба, след като е известна крайната цена на тези стоки.

39

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 173, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза след вдигането на стоките вносителят вече няма право да поправя митническата декларация, освен в случаите, предвидени в член 173, параграф 3 от този кодекс, които се отнасят до поправка с цел да се даде възможност на декларатора да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

40

Този член 173, параграф 3 обаче съдържал изключение, което подлежи на стриктно тълкуване и чиято приложимост при обстоятелства като тези в главното производство била съмнителна, тъй като фактът, че не бил следван метод за определяне на митническата стойност, който е бил неприложим към момента на подаване на митническата декларация, не представлявала грешка или неточност, подлежаща на поправяне. В това отношение посочената юрисдикция счита, че Регламент за изпълнение 2015/2447 не предвижда възможност за поправяне на митническата декларация в случай, в който действително дължимата цена за съответните стоки е резултат от изменения на договора за продажба, направени след подаването на митническата декларация. Напротив, тя отбелязва, че член 130, параграф 3 от този регламент съдържа забрана да се вземат предвид отстъпки, произтичащи от изменения в договора след датата на приемане на тази декларация.

41

При това положение Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

42

Най-напред Съдът отбелязва, че спорът в главното производство се отнася не до допълнителния ДДС, поискан от регионалната митническа служба, а до начислените върху тази сума лихви за забава, които само Tauritus, изглежда, оспорва. Поставените от запитващата юрисдикция въпроси обаче се отнасят изключително до определянето на митническата стойност на внесени стоки при условия като тези в главното производство и следователно до редовността на претенцията за плащане на допълнителен ДДС при такива обстоятелства.

43

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 21 април 1988 г., Pardini, 338/85, EU:C:1988:194, т. 8, и от 22 октомври 2024 г., Kolin Inà aat Turizm Sanayi ve Ticaret, C‑652/22, EU:C:2024:910, т. 36).

44

При все това Съдът не може да се произнесе по преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора, с който е сезирана, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 13 юли 2000 г., Idéal tourisme, C‑36/99, EU:C:2000:405, т. 20, и от 4 октомври 2024 г., Biohemp Concept, C‑793/22, EU:C:2024:837, т. 27).

45

В настоящия случай обаче това не е така. По-специално запитващата юрисдикция е изложила достатъчно ясно причините, поради които има въпроси относно тълкуването на някои разпоредби от правото на Съюза, които счита за необходими, за да може да постанови решението си, и не е очевидно, че исканото тълкуване няма връзка със спора в главното производство или че поставеният проблем е хипотетичен.

46

Тази констатация не се поставя под въпрос от обстоятелството, че спорът в главното производство, изглежда, се отнася само до лихвите, претендирани от митническата администрация, тъй като самият размер на ДДС не се оспорва.

47

Всъщност, макар по силата на член 273 от Директива 2006/112 и на член 325, параграф 1 ДФЕС държавите членки да са длъжни да вземат всички подходящи законодателни и административни мерки, по-специално да гарантират събирането на целия дължим на тяхна територия ДДС, сред които е събирането на лихви за забава, доколкото то допринася за борбата с неплащането на дължимите суми за този данък в определените срокове (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2022 г., Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, C‑1/21, EU:C:2022:788, т. 92), от текста на посочения член 273 следва, че такива мерки трябва да допринасят за осигуряване на правилното събиране на ДДС.

48

С въпросите си относно метода, по който трябва да се определи данъчната основа при обстоятелства като тези в главното производство, запитващата юрисдикция цели именно да установи по-специално размера на действително дължимия ДДС и датата на изискуемост на този размер, които, както тя посочва, са обстоятелства, от които зависи редовността на претенцията за лихви за забава, оспорвана от Tauritus.

49

Поради това преюдициалните въпроси са допустими.

50

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 70 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че когато в момента на вноса на стоки на митническата територия на Съюза е известна само временната им цена, посочена в проформа фактура, договорът за продажба, в който се посочва, че крайната им цена ще бъде определена впоследствие с окончателна фактура въз основа на някои предварително определени обективни фактори, чието стойностно изражение не зависи от волята на страните и не им е известно към момента на приемане на митническата декларация, като например средната стойност на обменния курс на някои валути или на курса на някои продукти за определен период, митническата стойност на тези стоки трябва да се определи чрез прилагане на метода на договорната стойност, предвиден в този член.

51

Следва да се припомни най-напред, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master, C‑599/20, EU:C:2022:457, т. 24 и цитираната съдебна практика).

52

Освен това съгласно самия текст на членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза, от една страна, договорната стойност на стоките е „базата за митническата стойност“ и от друга страна, използването на други бази за определянето на тази стойност спада към „вторичните методи“, които трябва да се използват само „[к]огато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно [този] член 70“.

53

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, членове 70—74 от Митническия кодекс изрично установяват йерархия между различните предвидени в тях методи за определяне на митническата стойност, така че вносителят не е свободен да избере метода, който ще приложи.

54

Следователно митническата стойност на внесените стоки трябва да се определи приоритетно съгласно метода на договорната стойност, тъй като се предполага, че този метод е най-подходящ (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master, C‑599/20, EU:C:2022:457, т. 26 и цитираната съдебна практика), докато посочените в член 74 от Митническия кодекс на Съюза методи трябва да се считат за субсидиарни методи (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C‑529/16, EU:C:2017:984, т. 26 и цитираната съдебна практика). Това се отнася по-специално за допълнителния метод, посочен в член 74, параграф 3 от този кодекс, който се прилага само ако митническата стойност не може да се определи нито чрез метода на договорната стойност, нито чрез някой от субсидиарните методи, посочени в параграф 2 от този член.

55

В случая запитващата юрисдикция иска да се установят евентуалните последици, що се отнася до метода за определяне на митническата стойност на стоките, от обстоятелството, че към момента на подаване на митническата декларация е известна само временна цена, като крайната цена трябва да се определи едва впоследствие, когато се определят стойностите на различните фактори, които обуславят тази крайна цена според договорката на страните по продажбата.

56

Съгласно член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, като при необходимост се извършват корекции в съответствие с членове 71 и 72 от разглеждания кодекс. От член 70, параграф 2 следва, че посочената цена включва всички плащания, които са извършени или трябва да бъдат извършени като условие за продажбата на внасяните стоки.

57

От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че целта на преразглеждането на временната цена, посочена в проформа фактурите, което е предвидено в разглежданите в главното производство договори, е да се определи крайната цена на внасяните стоки. Ето защо следва да се приеме, че договорната им стойност е тази крайна цена. Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно възможността такава договорна стойност да се приложи с цел определяне на митническата стойност на тези стоки, тъй като крайната им цена не е била известна към датата, на която посочените стоки са били внесени на митническата територия на Съюза.

58

В това отношение е важно да се подчертае, че член 70, параграф 3, буква б) от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че методът на договорната стойност може да се използва само при условие че продажбата или цената не зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на подлежащите на остойностяване стоки.

59

Освен ако обаче запитващата юрисдикция не установи друго, от акта за преюдициално запитване следва, че крайната продажна цена на разглежданите в главното производство стоки е била определяема от момента на сключване на договорите за продажба на тези стоки с оглед на договорните условия за определяне на тази крайна цена, както отбелязва генералният адвокат в точки 43 и 44 от заключението си.

60

Всъщност преразглеждането на временната цена на внасяните стоки, предвидена в разглежданите в главното производство договори, зависи от фактори, които са обективни, предварително определени и външни за волята на страните по тези договори. Освен това от преписката, с която разполага Съдът, изглежда, следва, че тези страни са били длъжни да извършат подобно преразглеждане.

61

Доколкото в случая крайната цена на стоките изглежда определяема към датата на вноса им на митническата територия на Съюза, само по себе си обстоятелството, че тази цена не е била определена към тази дата, не е достатъчно, за да се изключи възможността митническата стойност на посочените стоки да се определи въз основа на договорната им стойност. Всъщност от самия текст на член 70 от Митническия кодекс следва, че тази договорна стойност може да съответства не само на „действително платената“ цена за съответните стоки, но и на „подлежащата на плащане цена“ за тези стоки.

62

Освен това от решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading (C‑775/19, EU:C:2020:948, т. 8, 9, 43 и 47), следва, че сума, съответстваща на процент от годишния оборот, реализиран на дадена територия от вносителя на стоки и дължим на продавача, освен първоначално фактурираната цена, като насрещна престация за право на изключителна дистрибуция, трябва да бъде включена в митническата стойност на тези стоки, въпреки че тази сума се определя едва a posteriori.

63

По-нататък, следва да се отбележи, че членове 166 и 167 от Митническия кодекс на Съюза съдържат опростена процедура за митническо деклариране, която позволява да се вземе предвид установеното в договора преразглеждане на договорната стойност на стоките, което трябва да се извърши след приемането на митническата декларация за тези стоки, каквото е преразглеждането, предвидено в договорите, които са предмет на главното производство.

64

Всъщност съгласно член 166, параграф 1 от този кодекс митническите органи могат да разрешат поставянето на стоките под митнически режим въз основа на опростена декларация, която може да не съдържа някои от изискваните данни за прилагането на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани, или до придружаващите документи, изисквани за това прилагане, като член 167 от посочения кодекс предвижда, че в рамките на определен срок деклараторът подава допълнителна декларация, която съдържа данните, необходими за съответния митнически режим, и предоставя на митническите органи необходимите придружаващи документи.

65

В рамките на тази процедура може да се подаде опростена декларация, в която да се упомене митническа стойност, съответстваща на временната цена, посочена в проформа фактурата, а впоследствие да се подаде допълнителна декларация, в която да се упомене митническа стойност, съответстваща на посочената в окончателната фактура крайна цена.

66

Както по същество подчертава генералният адвокат съответно в точки 58 и 65—67 от заключението си, при обстоятелства като тези в главното производство използването на опростената процедура за митническо деклариране, предвидена в членове 166 и 167 от Митническия кодекс на Съюза, позволява, от една страна, да се декларира митническа стойност, която в съответствие с приоритетния метод на договорната стойност отразява действителната икономическа стойност на внесените стоки, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена за тяхното придобиване, и от друга страна, да се изпълни задължението за точност и пълнота, наложено с член 15, параграф 2, буква а) от този кодекс, по-специално като най-напред се посочи на митническите органи, че внесените стоки са временно декларирани на стойност, която не съответства на договорната им стойност.

67

Следва да се добави, че опростяването при определянето на митническата стойност, предвидено в член 73 от Митническия кодекс на Съюза, изглежда, не е приложимо при обстоятелства като тези в главното производство, което обаче следва да се установи от запитващата юрисдикция.

68

Наистина по силата на този член митническите органи могат да разрешат сумите, които трябва да се включат в митническата стойност съгласно член 70, параграф 2 от този кодекс, да се определят въз основа на специални критерии, когато те не подлежат на количествена оценка към датата, на която е приета митническата декларация.

69

Съгласно член 71, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/2446 обаче издаването на това разрешение зависи от две условия, а именно, от една страна, прилагането на опростената процедура за митническо деклариране, предвидена в членове 166 и 167 от Митническия кодекс на Съюза, би довело до непропорционални административни разходи, и от друга страна, митническата стойност, определена въз основа на такива специални критерии, не се различава значително от стойността, определена при липсата на разрешение.

70

Независимо обаче от факта, че прибягването до такова опростяване изисква предварително разрешение, каквото в случая, изглежда, не е поискано, видно от обстоятелствата по делото в главното производство, изобщо не може да се счита, че прилагането на опростената процедура за митническо деклариране би довело до непропорционални административни разходи за вносителя по главното производство.

71

Следователно от гореизложеното следва, че при такива обстоятелства стойността на внесените стоки трябва да се определи въз основа на метода на договорната стойност, като се използва опростената процедура за митническо деклариране, предвидена в членове 166 и 167 от Митническия кодекс на Съюза.

72

Този извод не се поставя под въпрос от решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland (C‑529/16, EU:C:2017:984). Всъщност, както посочва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, съображенията, изложени от Съда в това решение, не са приложими към обстоятелствата по делото в главното производство.

73

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че делото, по което е постановено това решение, се отнася до поправянето на трансферните цени между дружества, принадлежащи към една и съща група, в зависимост от последващо разпределяне на остатъчната печалба между субектите от тази група въз основа на критерии, определени от дружеството майка.

74

По принцип обаче реалната икономическа стойност на дадена стока, която трябва да бъде отразена в митническата стойност (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master, C‑599/20, EU:C:2022:457, т. 24 и цитираната съдебна практика), не може да произтича от последващо разпределение на печалбата между страните по продажбата въз основа на решение, взето от една от тези страни.

75

От друга страна, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland (C‑529/16, EU:C:2017:984), спада към правен контекст, различен от разглеждания в главното производство, тъй като се отнася по-специално до прилагането на разпоредба, а именно член 78, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), отнасяща се до процедура за поправка на митническата декларация, която не се съдържа в Митническия кодекс на Съюза.

76

Накрая, следва да се уточни, че посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че деклараторът не е действал с цел измама, е ирелевантно. Всъщност член 15 от Митническия кодекс на Съюза задължава всяко лице, което участва в извършването на митнически формалности, да предостави точна и пълна информация в митническата декларация, като неизпълнението на това задължение представлява „неспазване на митническото законодателство“ по смисъла на член 42, параграф 1 от този кодекс, тъй като това понятие не се отнася само до измамни действия, а включва всяко неспазване на митническото законодателство на Съюза, независимо дали неспазването му е било умишлено, или е извършено поради небрежност, или още при липсата на каквото и да било виновно поведение от страна на съответния оператор (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2023 г., J. P. Mali, C‑653/22, EU:C:2023:912, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

77

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 70 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че когато в момента на вноса на стоките на митническата територия на Съюза е известна само временната им цена, посочена в проформа фактура, договорът за продажба, който предвижда, че крайната им цена ще бъде определена впоследствие с окончателна фактура въз основа на някои предварително определени обективни фактори, чието стойностно изражение не зависи от волята на страните и не им е известно към момента на приемане на митническата декларация, като например средната стойност на обменния курс на някои валути или на курса на някои продукти за определен период, митническата стойност на тези стоки трябва да се определи чрез прилагане на предвидения в този член метод на договорната стойност, като по принцип се използва опростената процедура за митническо деклариране, предвидена в членове 166 и 167 от разглеждания кодекс.

78

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 173, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на стоки, които са били предмет на продажба, като разглежданите в главното производство, е декларирана в съответствие с член 74, параграф 3 от този кодекс въз основа на посочена в първоначална фактура предварителна цена, деклараторът трябва да поиска разрешение за коригиране на митническата декларация, след като стане известна крайната цена на тези стоки.

79

Тъй като от отговора на първия въпрос следва, че при обстоятелства като тези по главното производство митническата стойност на стоките трябва да бъде декларирана в съответствие с член 70 от Митническия кодекс на Съюза, на втория въпрос не следва да се отговаря.

80

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато в момента на вноса на стоките на митническата територия на Европейския съюз е известна само временната им цена, посочена в проформа фактура, договорът за продажба, който предвижда, че крайната им цена ще бъде определена впоследствие с окончателна фактура въз основа на някои предварително определени обективни фактори, чието стойностно изражение не зависи от волята на страните и не им е известно към момента на приемане на митническата декларация, като например средната стойност на обменния курс на някои валути или на курса на някои продукти за определен период, митническата стойност на тези стоки трябва да се определи чрез прилагане на предвидения в този член метод на договорната стойност, като по принцип се използва опростената процедура за митническо деклариране, предвидена в членове 166 и 167 от разглеждания кодекс.