–

за Porcellino Grasso SRL, от C. S. Strătulă и O. Strătulă, адвокати,

–

за Ministerul Agriculturii şi Dezvoltării Rurale, от F. I. Barbu и A. Popescu, в качеството на представители,

–

за румънското правителство, от R. Antonie, E. Gane и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Radu Bouyon и M. Salyková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 288, 291 и 297 ДФЕС, на принципа на правото на Съюза, че решенията на Европейската комисия произвеждат правни последици до отмяната си, на членове 18 и 19 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101), изменен с Регламент (ЕО) № 74/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. (ОВ L 30, 2009 г., стр. 100) (наричан по-нататък „Регламент № 1698/2005“) и на член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, 2006 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 133), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 335/2013 на Комисията от 12 април 2013 г. (ОВ L 105, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1974/2006“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Porcellino Grasso SRL, от една страна, и Ministerul Agriculturii Dezvoltării Rurale (Министерство на земеделието и развитието на селските райони, Румъния), Agenția pentru Finanțarea Investițiilor Rurale (Агенция за финансиране на инвестициите в селските райони, Румъния), Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură (Агенция за плащания и интервенции в земеделието, Румъния) и Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură — Centrul Județean Vâlcea (Агенция за плащания и интервенции в земеделието — областен център Вълча, Румъния) (наричана по-нататък „APIA Вълча“) във връзка с намаляване на плащания за хуманно отношение към животните.

3

Член 18 („Подготовка и одобрение“) от Регламент № 1698/2005 гласи:

„1.   Програмите за развитие на селските райони се изготвят от държавата членка на база тясното сътрудничество с партньорите по член 6.

2.   Държавите членки предоставят на Комисията предложение за всяка програма за развитие на селските райони, съдържащо информацията, упомената в член 16.

3.   Комисията оценява предложените програми на база на тяхната съгласуваност със стратегическите насоки на Общността, националния стратегически план и настоящия регламент.

Когато Комисията реши, че една програма за развитие на селските райони не е съгласувана със стратегическите насоки на Общността, националния стратегически план или настоящия регламент, тя изисква от държавата членка да ревизира съответно предложената програма.

4.   Всяка програма за развитие на селските райони се одобрява в съответствие с процедурата по член 90, параграф 2“.

4

Член 19 („Преразглеждане“) от този регламент предвижда:

„1.   Програмите за развитие на селските райони се преглеждат повторно от държавата членка и, ако е целесъобразно, се адаптират за остатъка от периода след одобрението на Комитета за мониторинг. Ревизиите отчитат резултата от оценките и докладите на Комисията, особено във връзка със засилването или адаптирането на начина, по който се вземат предвид приоритетите на Общността.

2.   Комисията приема решение за молбите за ревизиране на програмите за развитие на селските райони след изпращането на такава молба от държава членка в съответствие с процедурата по член 90, параграф 2. Промените, изискващи одобрение чрез решение на Комисията, се определят в съответствие с процедурата по член 90, параграф 2“.

5

Член 40 („Плащания за хуманно отношение към животните“) от посочения регламент гласи:

„1.   Плащанията за хуманно отношение към животните, предвидени в член 36, буква a), v), се отпускат на земеделски производители, които поемат доброволно задължения за хуманно отношение към животните.

2.   Плащанията за хуманно отношение към животните покриват само онези задължения, които са извън задължителните стандарти съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 [на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177] и приложение III към него, и други задължителни изисквания, установени от националното законодателство и посочени в програмата.

Тези задължения се поемат като правило за период между пет и седем години. При необходимост и добра обосновка този период може да бъде удължен съгласно процедурата по член 90, параграф 2 за конкретни видове задължения.

3.   Плащанията се отпускат годишно и покриват допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от поетото задължение. Когато е необходимо, те могат да покриват и разходите по сделките.

Помощите се ограничават до максималната сума, определена в приложение I“.

6

Член 6, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 гласи:

„Измененията в програмите за развитие на селските райони спадат към следните категории:

7

Съгласно член 9, параграфи 1—3 от този регламент:

„1.   Измененията, внасяни в програмите от държавите членки съгласно член 6, параграф 1, буква в), могат да включват изменения във финансовите разбивки по мерки в рамките на една ос, както и нефинансови изменения, касаещи въвеждането на нови мерки и видове проекти, оттеглянето на съществуващи мерки и видове проекти, промените, свързани с посоченото в член 5, параграф 6 от Регламент [№ 1698/2005] изключение, или включването на информация и описание на съществуващите мерки в програмата.

2.   На държавите членки […] също така се разрешава да правят измененията, посочени в член 6, параграф 1, буква в), като извършват прехвърляне в рамките на една календарна година от и към която и да е от осите, на суми в размер до 3 % от общия финансов принос от ЕЗФРСР за програмата за целия програмен период.

3.   Измененията в програмите, посочени в параграфи 1 и 2, могат да бъдат направени най-късно до 31 декември 2015 г., при условие че държавите членки уведомяват за тези изменения най-късно до 31 август 2015 г.“.

8

Член 5 („Разходи по ЕЗФРСР“) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549 и поправка в ОВ L 130, 2016 г., стр. 7) гласи:

„ЕЗФРСР се прилага при споделено управление между държавите членки и Съюза. Той финансира приноса на Съюза към програмите за развитие на селските райони, изпълнявани в съответствие с правото на Съюза за подпомагане на развитието на селските райони“.

9

Член 52 („Уравняване по съответствие“), параграф 1 от този регламент предвижда:

„Когато установи, че разходите, посочени в член 4, параграф 1 и член 5, не са били направени в съответствие с правото на Съюза и, за ЕЗФРСР, с приложимите право на Съюза и национално право, посочени в член 85 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 320)], Комисията приема актове за изпълнение, с които определя сумите, подлежащи на изключване от финансирането на Съюза. […]“.

10

В член 58 („Защита на финансовите интереси на Съюза“), параграф 1 от Регламент № 1306/2013 се уточнява:

„В рамките на [общата селскостопанска политика (ОСП)] държавите членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, по-специално:

11

След приемането на Решение C(2008) 3831 на Комисията от 16 юли 2008 година, с което програмата за развитие на селските райони на ЕЗФРСР се одобрява за Румъния за програмния период 2007—2013 г., тази държава членка приема разпоредби в полза на по-хуманното отношение към животните. По искане на посочената държава членка с Решение за изпълнение C(2012) 3529 от 25 май 2012 година Комисията включва в националната програма за развитие на селските райони за 2007—2013 г. (наричана по-нататък „НПРСР 2007—2013 г.“) мярка за подпомагане под формата на плащания, предназначени да компенсират загубите на доходи и допълнителните разходи на земеделските производители, които доброволно са се задължили да прилагат стандарти за по-хуманно отношение към животните (наричана по-нататък „мярка 215“). Що се отнася до прасетата за угояване, по тази мярка се предвиждат годишно плащане в размер на 4,90 евро за „животинска единица“ (ЖЕ) като помощ за по-хуманното отношение към животните при транспортиране (наричана по-нататък „помощта за подобряване на транспортирането“) и годишно плащане в размер на 16,80 евро/ЖЕ като помощ за намаляване на вредните въздействия с 30 % в сравнение със задължителното минимално равнище (наричана по-нататък „помощта за намаляване на вредните въздействия“).

12

На 13 август 2012 г. Porcellino Grasso подава заявление до APIA Вълча, с което иска да му бъдат отпуснати безвъзмездни помощи за подобряване на транспортирането и за намаляване на вредните въздействия срещу задължението в продължение на поне пет години да прилага в стопанствата си мерки за хуманно отношение към прасетата за угояване.

13

На 14 август 2015 г. Porcellino Grasso подава до APIA Вълча искане за плащане на тези безвъзмездни помощи за времето от 16 юли 2015 г. до 15 юли 2016 г., съответстващо на четвъртата година от периода на поетото от него задължение.

14

На 8 март 2016 г. APIA Вълча уведомява Porcellino Grasso, че вследствие на одит, извършен от представителите на Европейската сметна палата за 2015 г., са установени грешки, довели до прекомерни плащания, що се отнася до изплатените по мярка 215 помощи за подобряване на транспортирането и за намаляване на вредните въздействия.

15

Поради тези грешки APIA Вълча обяснява, че ще намали размера на дължимите на Porcellino Grasso помощи съответно на 1,43 евро/ЖЕ за помощта за подобряване на транспортирането и на 14,18 евро/ЖЕ за помощта за намаляване на вредните въздействия. Впоследствие това намаление става окончателно с прието постановление на Министерството на земеделието и развитието на селските райони.

16

Porcellino Grasso обжалва по съдебноадминистративен ред така приетите решения за плащане, като към датата на отправяне на настоящото преюдициално запитване съответните дела все още са висящи.

17

На 31 януари 2017 г. Porcellino Grasso подава до APIA Вълча и искане за плащане на тези безвъзмездни помощи за времето от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г., съответстващо на шестата година от периода на поетото от него задължение.

18

С решение от 6 февруари 2018 г. APIA Вълча уважава това искане, като същевременно изчислява дължимите плащания по тези помощи въз основа на намалените размери, посочени в точка 15 от настоящото решение.

19

Porcellino Grasso обжалва това решение по административен ред, но жалбата му е отхвърлена на 8 март 2018 г.

20

Тогава то сезира Curtea de Apel Piteerichti (Апелативен съд Питещ, Румъния), който е запитващата юрисдикция, като иска отмяна на въпросното решение и на акта, с който подадената от него административна жалба е отхвърлена, както и обезщетение за вреди в размер, равен на разликата между сумата, която смята, че му се дължи, и сумата, която реално му е изплатена.

21

Запитващата юрисдикция отбелязва най-напред, че с решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), Съдът по същество е постановил, че правото на Съюза допуска националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установена от Сметната палата изчислителна грешка, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената от Комисията НПРСР 2007—2013 г., без да изчакат тази институция да приеме решение, с което финансирането от Съюза се изключва за сумите, резултат от тази изчислителна грешка.

22

Според запитващата юрисдикция обаче е възможно норми и принципи на Съюза, на които се позовава Porcellino Grasso, различни от взетите предвид в това съдебно решение, да са пречка румънските власти да намаляват размера на процесните финансови помощи. Всъщност тя отбелязва, че този размер е определен с Решение за изпълнение C(2012) 3529 за изменение на НПРСР 2007—2013 г. и че последното не е било нито отменено, нито обявено за недействително, нито е можело повече да бъде изменяно към датата, на която са установени посочените в точка 14 от настоящото решение изчислителни грешки.

23

По-нататък запитващата юрисдикция посочва, че според твърденията на Porcellino Grasso решението на Общия съд на Европейския съюз от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), се отнася по същество до фактически и правни въпроси, идентични с тези по делото, по което е постановено решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899). Това решение на Общия съд било обаче в противоречие с второто съдебно решение, тъй като Общият съд и Съдът стигнали до различни изводи от гледна точка по-специално на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Запитващата юрисдикция съответно си задава въпроса дали може да вземе предвид въпросното решение на Общия съд, за да разреши спора, с който е сезирана.

24

Накрая, тази юрисдикция си задава въпроса дали по силата на принципа на отговорност на държавите членки в случай на нарушение на правото на Съюза румънската държава е длъжна да плаща на бенефициер като Porcellino Grasso, за целия срок на поетите от този бенефициер задължения и в първоначално предвидения с Решение за изпълнение C(2012) 3529 размер, сумите, дължими като помощи за подобряване на транспортирането и за намаляване на вредните въздействия.

25

При тези обстоятелства Curtea de Apel Pitești (Апелативен съд Питещ, Румъния) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали предвид съображенията, изложени от Общия съд в решението му от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), редица норми и принципи на правото на Съюза, които не са били взети предвид от Съда в решението му от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), поставят под съмнение диспозитива на последното решение, доколкото тези норми и принципи би трябвало да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията НПРСР 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можело да бъде преразглеждана, нито изменяна.

27

На първо място, Министерството на земеделието и развитието на селските райони поддържа, че първият и вторият въпрос са недопустими, тъй като първият въпрос вече е изяснен с решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), а вторият въпрос е извън предмета на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС.

28

В това отношение следва да се припомни, че Съдът е компетентен да уточни обхвата на постановено от него тълкувателно решение по преюдициално запитване от гледна точка на разпоредби от правото на Съюза или съдебна практика, които не са били разгледани в това решение (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2017 г., M.A.S. и M.B., C‑42/17, EU:C:2017:936, т. 28).

29

С първия и втория си въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899) от гледна точка на разпоредби на правото на Съюза и на решение на Общия съд, които не са били разгледани в това първо съдебно решение. При тези обстоятелства тези въпроси са допустими.

30

Следва обаче да се припомни, на второ място, че е наложително, както предвижда член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда, в преюдициалното запитване да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо за спора в главното производство.

31

Макар в първия си въпрос запитващата юрисдикция да посочва членове 288, 291 и 297 ДФЕС, както и принципа на правото на Съюза, че решенията на Комисията произвеждат правни последици до отмяната си, следва да се отбележи, че в преюдициалното си запитване тя изобщо не излага причините, поради които има въпроси във връзка с тези членове и с този принцип. В частност не обяснява защо според нея посочените членове и посоченият принцип биха могли, по-специално с оглед на съдържанието, контекста или целта си, да обезсилят тълкуванието, съдържащо се в диспозитива на решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899). При това положение първият въпрос е недопустим в частта, отнасяща се до същите членове и до същия принцип.

32

За сметка на това първият въпрос е допустим в частта, отнасяща се до член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 и до членове 18 и 19 от Регламент № 1698/2005. Всъщност, позовавайки се на съображенията, изложени от Общия съд в решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), запитващата юрисдикция по същество посочва, че по силата на тези разпоредби към датата, на която процесните изчислителни грешки са били установени от Сметната палата, НПРСР 2007—2013 г., одобрена с Решение C(2008) 3831 и изменена с Решение за изпълнение C(2012) 3529, вече не може да бъде преразглеждана, нито изменяна. Ето защо тя се пита по същество дали при такива обстоятелства румънските власти са имали право да извършат посоченото в точка 15 от настоящото решение намаление. Запитващата юрисдикция съответно излага в достатъчна степен причините, поради които има въпроси относно тълкуването на посочените разпоредби.

33

От изложените по-горе съображения следва, че първият въпрос е допустим в частта, отнасяща се до член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 и до членове 18 и 19 от Регламент № 1698/2005, а вторият въпрос е изцяло допустим.

34

В самото начало следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпроса, който му е зададен. За целта Съдът може да извлече от цялата информация, предоставена от националния съд, и в частност от мотивите на акта за преюдициално запитване, нормите и принципите на правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора в главното производство (решение от 21 март 2024 г., Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Bydgoszczy (Възможност за корекция в случай на неправилна данъчна ставка), C‑606/22, EU:C:2024:255, т. 19 и 20 и цитираната съдебна практика).

35

В случая първият въпрос по същество се основава на постановката, че към датата, на която процесните изчислителни грешки са били установени от Сметната палата, НПРСР 2007—2013 г., одобрена с Решение C(2008) 3831 и изменена с Решение за изпълнение C(2012) 3529, вече не може да бъде преразглеждана, нито изменяна. При тази обстановка член 18 от Регламент № 1698/2005 не е релевантен за отговора на този въпрос, тъй като, за разлика от член 19 от същия регламент и от член 9 от Регламент № 1974/2006, се отнася, видно от заглавието си, не до преразглеждането или изменението на програмите за развитие на селските райони на ЕЗФРСР, а до тяхната „[п]одготовка и одобрение“.

36

Ето защо следва да се приеме, че с първия и втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали предвид съображенията, изложени от Общия съд в решението му от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 поставят под съмнение диспозитива на решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), доколкото би трябвало да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията НПРСР 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можело да бъде преразглеждана, нито изменяна.

37

Както запитващата юрисдикция констатира, Общият съд е отбелязал в точки 91—95 и в точка 100 от решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), че към датата, на която са били установени изчислителни грешки във връзка с помощ по мярка 215, различна от процесните помощи, НПРСР 2007—2013 г., одобрена с Решение C(2008) 3831 и изменена с Решение за изпълнение C(2012) 3529, вече не е можело да бъде преразглеждана, нито изменяна съгласно член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006. Тези констатации са ratione temporis съответно приложими към делото по главното производство.

38

Фактът обаче, че съгласно тези разпоредби към датата, на която са установени тези изчислителни грешки, въпросната програма вече не е можело да бъде преразглеждана, нито изменяна, не може да постави под съмнение диспозитива на решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), постановено при различна обстановка от тази по делото, по което е постановено решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5).

39

В точки 74, 86, 91, 92, 100, 102 и 113 от последното решение Общият съд по същество е приел, че поради изчислителна грешка сумата на отпуснатата по мярка 215 помощ действително не е в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, но че същевременно Комисията е породила у румънските власти оправдани правни очаквания, че плащането на тази сума е обхванато от предоставяното от Съюза финансиране. Всъщност Общият съд е констатирал, че при одобряването на тази помощ и на метода за изчисляването ѝ Комисията е разполагала, вследствие на специални преговори с румънските власти, с цялата информация, за да открие тази грешка и да прецени съответствието на помощта с тази разпоредба. От това Общият съд е заключил, че въпросната сума може да бъде коригирана само с изменение на НПРСР 2007—2013 г. и с одобряващо това изменение решение, а не както е направила Комисията, с решение за изпълнение, изключващо финансирането на погрешно изчислената част от съответната помощ. Съответно на тези основания Общият съд е отменил частично това решение за изпълнение.

40

Действително по делото, по което е постановено решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), също е ставало въпрос, във връзка с други помощи по мярка 215, за суми, които поради изчислителни грешки не са били в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и са били поправени с решение за изпълнение на Комисията, а именно Решение за изпълнение 2018/873.

41

От преписката по това дело обаче е видно, че що се отнася до изчисляването на тези суми, никакви оправдани правни очаквания в отношенията между Румъния и Комисията не са били признати. Всъщност с жалбата си по делото, по което е постановено определение от 30 април 2019 г., Румъния/Комисия (T‑530/18, EU:T:2019:269), Румъния наистина е поискала отмяна на това решение за изпълнение и е поддържала, че принципът на защита на оправданите правни очаквания бил приложим за изчислителните методи, одобрени от Комисията във връзка с посочените суми, но Общият съд с това определение, потвърдено от Съда с решение от 10 септември 2020 г., Румъния/Комисия (C‑498/19 P, EU:C:2020:686), е отхвърлил тази жалба като недопустима поради просрочие.

42

Поради това в точки 33—36 от решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), Съдът е приел, че сумите, които не са в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 и за които не се признава наличието на оправдани правни очаквания в отношенията между Румъния и Комисията, трябва да бъдат коригирани както от Комисията на основание член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 — и то с приемането на решение за изпълнение, с което финансирането от Съюза се изключва за погрешно изчислената част от процесните помощи — така и от националните органи на основание член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, които освен това не са длъжни да чакат Комисията да приеме такова решение за изпълнение.

43

В точка 44 от това решение Съдът е уточнил, че що се отнася до отношенията между румънските власти и земеделските производители, бенефициери по съответните помощи, принципът на защита на оправданите правни очаквания е без значение за този извод. Всъщност той е приел, че тъй като начинът на определяне на тези суми не е в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, румънските власти не са могли да създадат у тези земеделски производители оправдано правно очакване, че тяхното третиране няма да бъде съобразено с правото на Съюза.

44

В случая по главното производство от обясненията на запитващата юрисдикция е видно, че процесните изчислителни грешки са довели — във връзка също с помощи по мярка 215, макар и различни от разгледаните от Съда и от Общия съд в съответните им решения от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), и от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5) — до определянето на суми, които не са в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005. Освен това запитващата юрисдикция не сочи Комисията или други институции, органи, служби или агенции на Съюза да са признали, че за тези суми в отношенията между Румъния и Комисията са налице оправдани правни очаквания. От това следва, че случаят по главното производство се покрива по същество с този по делото, по което е постановено решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899).

45

При все това, първо, запитващата юрисдикция посочва, позовавайки се на твърденията на Porcellino Grasso, че съображенията на Общия съд в решението му от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са приложими към делото по главното производство, тъй като принципът на защита на оправданите правни очаквания трябвало да важи, в отношенията между Румъния и Комисията, за посочените суми, поради факта че, когато е одобрила изменението на НПРСР 2007—2013 г., последната е разполагала с нужната информация, за да прецени съответствието на процесните помощи и на методите за изчисляването им с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005. След като били обхванати от защитното действие на този принцип, същите суми можело да бъдат коригирани, в съответствие с изложените в точка 39 от настоящото решение съображения на Общия съд, само с изменение на НПРСР 2007—2013 г. и с одобряващо това изменение решение.

46

В това отношение следва да се отбележи, че макар решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), да се отнася, както в случая, до помощ по мярка 215, по това дело е ставало въпрос за помощ, различна от процесните. При тези условия в това решение Общият съд не е могъл да разгледа въпроса дали при одобряването на изменението на НПРСР 2007—2013 г. Комисията е разполагала с нужната информация, за да прецени дали последните помощи и методите за изчисляването им са в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, поради което не е възможно съображенията му да бъдат съответно приложени към случая по главното производство. Впрочем следва да се отбележи, че в писменото си становище румънското правителство не твърди, че в отношенията си с Комисията се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, що се отнася до процесните помощи.

47

Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че според твърденията на Porcellino Grasso съображенията, изложени от Общия съд в точка 113 от решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са в противоречие с точки 42 и 44 от решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899). Съответно тя си задава въпроса дали трябва да вземе предвид тези съображения.

48

Както ясно личи от посочената точка 113, съображенията на Общия съд са продължение на изложените в точки 75—86 от решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), съгласно които в отношенията между Румъния и Комисията принципът на защита на оправданите правни очаквания бил приложим за съответните изчислителни методи и определените въз основа на тях суми, тъй като тези методи и суми са били предмет на „специални преговори с румънските власти“ и в рамките на тези преговори Комисията е разполагала с цялата информация, за да прецени съответствието им с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005.

49

Видно от точка 42 от настоящото решение обаче, делото, по което е постановено решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), се отнася до отпускани като помощи суми, за които не могат да са налице оправдани правни очаквания в отношенията между Румъния и Комисията. Тъй като това съдебно решение е постановено при напълно различна обстановка от тази по делото, по което е постановено решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), съображенията, изложени в точка 113 от последното, не могат да бъдат релевантни за целите на тълкуването на решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899).

50

От това следва, че по силата на решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), и при липсата в преписката, с която разполага Съдът, на каквито и да било данни за противното, за грешно изчислените размери на процесните помощи не могат да са налице оправдани правни очаквания в отношенията между Румъния и Комисията, така че предвид изложените в точка 44 от настоящото решение съображения процесният случай по същество е еднакъв с този по делото, по което е постановено решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899).

51

Ето защо в хипотеза, при която вследствие на изчислителна грешка са определени суми, които не са в съответствие с правото на Съюза и за които не могат да са налице оправдани правни очаквания в отношенията между Комисията и съответната държава членка, както тази институция, така и тази държава членка, видно от точки 33 и 34 от решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑443/21, EU:C:2022:899), са длъжни по силата на член 310, параграф 5 ДФЕС и на член 52, параграф 1 и член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 да изключат финансирането от Съюза за грешно изчислените суми.

52

Изключването на тези суми по никакъв начин не означава, че съответната програма за развитие на селските райони трябва задължително да бъде преразгледана или изменена.

53

Всъщност корекцията на грешно изчисление, което не е в съответствие с правото на Съюза, и на съответните ставки и плащания не изисква никакво преразглеждане или изменение на конкретната програма за развитие на селските райони, а просто пресъздава, видно от споменатите в точка 51 от настоящото решение разпоредби, положението, което, изначално, ако не е била допусната грешка, е щяло да следва от тази програма, така че да не се причинява никаква вреда на бюджета на Съюза.

54

При това положение обстоятелството, че съгласно член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 към датата, на която процесните изчислителни грешки са били установени от Сметната палата, НПРСР 2007—2013 г. вече не е можело да бъде преразглеждана, нито изменяна, не е пречка както Комисията, така и националните органи да вземат необходимите мерки, за да коригират, в рамките на уравняването по съответствие, сгрешените суми и плащания.

55

С оглед на изложените по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията НПРСР 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можела да бъде преразглеждана, нито изменяна. Съображенията, изложени от Общия съд в решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са ирелевантни в това отношение.

56

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали по силата на принципа на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза румънската държава е длъжна да плаща на бенефициерите по помощта за подобряване на транспортирането и по помощта за намаляване на вредните въздействия дължимите по тези помощи суми за целия срок на поетите от тези бенефициери задължения и в предвидения с Решение за изпълнение C(2012) 3529 размер.

57

Следва да се припомни, че правото на Съюза установява принципа, съгласно който държавите членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за които тези държави носят отговорност (решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 17 и цитираната съдебна практика).

58

В случая от констатациите на запитващата юрисдикция е видно, че поради процесните изчислителни грешки ставките на подпомагане, предвидени с Решение за изпълнение C(2012) 3529 за помощта за подобряване на транспортирането и за помощта за намаляване на вредните въздействия, не са били в съответствие с член 40, параграф 3 от Регламент № 1698/2005. От тези констатации следва също, че румънските власти са взели необходимите мерки, за да коригират тези ставки, така че да ги приведат в съответствие с тази разпоредба, и така са преустановили допуснатото от тях нарушение на правото на Съюза.

59

При това положение бенефициер като Porcellino Grasso не може да се позовава на принципа на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза, за да претендира разликата между първоначално дължимия размер на плащанията и коригирания размер на тези плащания, когато последният е в съответствие с това право и бенефициерът няма право да получи разликата.

60

Всъщност, от една страна, ако на бенефициер като Porcellino Grasso бъдат изплатени погрешно изчислените суми, това би означавало той да се обогати неоснователно в разрез с правото на Съюза, тъй като плащането им би довело до обогатяване на този бенефициер без валидно правно основание и до свързано с това обогатяване обедняване на Съюза (вж. в този смисъл решения от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06, EU:C:2008:211, т. 41 и цитираната съдебна практика, и от 28 юли 2011 г., Agrana Zucker, C‑309/10, EU:C:2011:531, т. 53 и цитираната съдебна практика).

61

От друга страна, дори да се приеме, че намерението на Porcellino Grasso във връзка с иска му за отговорност е да се позове пред запитващата юрисдикция на принципа на защита на оправданите правни очаквания в отношенията си с румънските власти, следва да се припомни, че както бе посочено в точка 43 от настоящото решение, този принцип не би могъл да породи у правния субект оправдано правно очакване, че ще бъде третиран по начин, противоречащ на правото на Съюза (решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms, C‑443/21, EU:C:2022:899, т. 41).

62

С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че принципът на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза не се прилага, когато ставките на подпомагане във връзка с финансови помощи, отпускани по програма за развитие на селските райони на ЕЗФРСР, са определени по несъответстващ на правото на Съюза начин и бенефициерите по тези помощи са получили плащания по тях, изчислени въз основа на съответстващи на това право коригирани ставки.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: