–

за BSH Hausgeräte GmbH, от M. Dahlman и T. Grennard, advokater, и R. Sedlmaier, Rechtsanwalt,

–

за Electrolux AB, от C. Harmsen, Rechtsanwalt, и P. Larsson, B. Rundblom Andersson и J. Westerberg, advokater,

–

за френското правителство, от R. Bénard, A. Daniel и E. Timmermans, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Gustafsson, S. Noë и I. Söderlund, в качеството на представители,

–

за BSH Hausgeräte GmbH, от M. Dahlman, T. Grennard, advokater, и R. Sedlmaier, Rechtsanwalt,

–

за Electrolux AB, от C. Harmsen, Rechtsanwalt, и B. Rundblom Andersson, advokat,

–

за френското правителство, от R. Bénard, A. Daniel и E. Timmermans, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Němečková, S. Noë и I. Söderlund, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 24, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел Iа“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между BSH Hausgeräte GmbH (наричано по-нататък „BSH“), дружество по германското право, и Electrolux AB, дружество по шведското право, относно нарушение на европейски патент.

3

Съображения 13, 15 и 34 от Регламент „Брюксел Ia“ гласят следното:

[…]

[…]

4

Глава II от този регламент, озаглавена „Компетентност“, съдържа десет раздела. Член 4 от същия регламент, който се намира в глава II, раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, предвижда в параграф 1:

„[Ако в настоящия регламент не е предвидено друго], искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5

Съгласно член 24 от посочения регламент, който се намира в глава II, раздел 6, озаглавен „Изключителна компетентност“:

„Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:

[…]

[…]“.

6

Член 27 от същия регламент, който е част от глава II, раздел 8, озаглавен „Проверка на компетентността и допустимостта“, гласи:

„Когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на член 24, той служебно прогласява, че не е компетентен“.

7

Членове 33 и 34 от Регламент „Брюксел Ia“ в глава II, раздел 9, озаглавен „Висящ процес (lis pendens) — свързани искове“, определят условията, при които съд на държава членка може да спре, дори да прекрати, образуваното пред него производство, или обратно, да възобнови това производство, когато компетентността му се основава по-специално на член 4 от този регламент и делото е висящо пред съд на трета държава към момента, в който този съд на държава членка е сезиран съответно с иск между същите страни със същия предмет и същото основание като иска, предявен пред съда на третата държава, или с иск, свързан с иска, предявен пред съда на третата държава.

8

Член 63, параграф 1 от посочения регламент, който е част от глава V, озаглавена „Общи разпоредби“, гласи, че за целите на същия регламент търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното седалище по устав, централно управление или основно място на стопанска дейност.

9

Член 73 от Регламент „Брюксел Ia“, който е част от глава VII, озаглавена „Връзка с други инструменти“, предвижда:

„1.   Настоящият регламент не засяга прилагането на Конвенцията [относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Лугано на 30 октомври 2007 г. (ОВ L 339, 2007 г., стр. 3, наричана по-нататък „Конвенцията от Лугано“)].

2.   Настоящият регламент не засяга прилагането на Конвенцията [за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, подписана в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.].

3.   Настоящият регламент не засяга прилагането на двустранни конвенции и споразумения между трета държава и държава членка, сключени преди датата на влизане в сила на Регламент [Брюксел I], които се отнасят до въпроси, уредени с настоящия регламент“.

10

Член 61, втора алинея от patentlagen (1967: 837) (Закон за патентите (1967: 837), наричан по-нататък „Законът за патентите“) гласи:

„Ако е предявен иск относно нарушение на патент и лицето, срещу което е предявен иска твърди, че патентът е недействителен, въпросът за недействителността може да се разглежда едва след като е предявен нарочен иск за това. Съдът указва на страната, която твърди, че патентът е недействителен, да предяви такъв иск в определен срок“.

11

BSH е притежател на европейски патент EP 1434512, който защитава свързано с прахосмукачки изобретение. Този патент е с признато действие в Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Обединеното кралство и Турция, в резултат на което в тези държави са издадени национални патенти.

12

На 3 февруари 2020 г. BSH предявява пред Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд, Швеция) иск срещу Electrolux за установяване на нарушение на всички национални части на посочения европейски патент. BSH иска по-специално да се разпореди на Electrolux да преустанови използването на патентованото изобретение във всички държави, в които е признато действието на европейският патент, както и Electrolux да бъде осъдено да заплати справедливо възнаграждение и обезщетение за вредите, причинени от твърдяното незаконно използване на това изобретение.

13

Electrolux моли тези искания да бъдат отхвърлени. Освен това то повдига възражение за недопустимост на исковете за установяване на нарушение на националните части на патент EP 1434512, различни от шведската част (наричани по-нататък „чуждестранните патенти“).

14

В това отношение Electrolux твърди, че чуждестранните патенти са недействителни и че шведските съдилища не са компетентни да се произнесат по нарушаването им. Според Electrolux искът за установяване на нарушение трябва да се счита за спор „във връзка с […] действителността на патенти“ по смисъла на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“, тъй като е неразривно свързан с въпроса за действителността на съответните патенти. Следователно по силата на тази разпоредба съдилищата на държавите членки, в които е признато действието на чуждестранните патенти, били компетентни да разгледат исковете на BSH за нарушение на тези национални патенти. Това означавало, че сезираният шведски съд не е компетентен да се произнесе по нарушението на посочените патенти.

15

Освен това според Electrolux член 61, втора алинея от Закона за патентите, който предвижда, че въпросът за действителността на патент трябва да се разгледа в рамките на производство, различно от производството за установяване на нарушение на този патент, се прилага само по отношение на шведските патенти. Тъй като шведското право се прилага само за шведските патенти, въз основа на тази разпоредба шведски съд не можел да разгледа спор, в който ответникът по иск за установяване на нарушение повдига възражение за недействителност на патент, издаден от държава, различна от Кралство Швеция. От това следвало, че BSH би трябвало да предяви искове за установяване на нарушение на чуждестранните патенти в държавите, в които е признато действието на европейския патент.

16

С решение от 21 декември 2020 г. Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд) на основание член 24, точка 4 и член 27 от Регламент „Брюксел Ia“ обявява, че не е компетентен да разгледа предявения от BSH иск за установяване на нарушение на патентите, валидирани в държавите членки, различни от Кралство Швеция. Той обявява също, че не е компетентен да разгледа иска за установяване на нарушение на патента, с признато действие в Турция (наричан по-нататък „турският патент“), с мотива че посоченият член 24, точка 4 е израз на международно признат принцип на компетентност.

17

BSH обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, разглеждащ като въззивна инстанция спорове в областта на интелектуалната собственост и търговски спорове, Швеция). BSH твърди, че член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ не е приложим към „чистите“ искове за установяване на нарушение на патент, така че сезираният на основание член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ съд може да разгледа иск за установяване на нарушение на чуждестранен патент, макар да не е компетентен да се произнесе по иск за обявяване на недействителността на този патент. Освен това според тази страна в главното производство Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд) може да разгледа иск за установяване на нарушение на чуждестранен патент, който не е бил издаден или валидиран в държава членка, в случая турският патент, по силата на международната компетентност, произтичаща от член 4, параграф 1 от този регламент. От това следвало, че тази юрисдикция е компетентна да се произнесе по иска за установяване на нарушение в неговата цялост, включително по турския патент. Всъщност принципната компетентност на съдилищата на държавата, на чиято територия е местоживеенето на ответника, била призната в международното право.

18

Пред запитващата юрисдикция Electrolux по същество повтаря позицията, която е изложило пред Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд), като изтъква, че член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ се прилага към производствата за установяване на нарушение, в които твърдението за недействителност на съответния патент е изтъкнато като възражение срещу иска. Шведските съдилища не били компетентни да разгледат съдебното производство в неговата цялост, тъй като въпросите за нарушението и действителността не можели да се разделят.

19

Запитващата юрисдикция има съмнения относно компетентността на шведските съдилища. Най-напред тя иска да се установи дали член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че изразът „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти […], независимо дали за това е предявен иск или [възражение]“, обхваща и иска за установяване на нарушение на патента, когато ответникът е повдигнал възражение за недействителност на този патент. Тази разпоредба може да се тълкува в смисъл, че националният съд е некомпетентен да разгледа иска за установяване на нарушение на всички национални части на европейския патент, освен тази, чието действие е признато в държавата членка на този съд, когато в рамките на този иск ответникът е повдигнал възражение за недействителност на тези национални части. Единно производство пред един-единствен съд би намалило риска от постановяване на противоречащи си съдебни решения, но подобно тълкуване би задължило ищеца да предяви отново искове за установяване на нарушение в други държави членки.

20

Според запитващата юрисдикция друго възможно тълкуване е да се приеме, че националният съд, сезиран с иск за установяване на нарушение на патент, в рамките на който ответникът повдига възражение за недействителност на чуждестранните патенти, е некомпетентен да разгледа само това възражение и следователно може да се произнесе по иска за установяване на нарушение. Това тълкуване се потвърждава по-специално от необходимостта член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува ограничително като изключение от общото правило, прогласено в член 4, параграф 1 от този регламент, както и от неговата цел да запази разглеждането на споровете относно действителността на патенти за съдилищата на държавата на регистрация.

21

По-нататък, в случай че член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато в рамките на производство по иск за нарушение на патент е повдигнато възражение за недействителност, този иск попада в обхвата на предвидената в тази разпоредба изключителна компетентност, запитващата юрисдикция иска да се установи дали такова тълкуване може да бъде изключено от национална разпоредба като член 61, втора алинея от Закона за патентите, която задължава ответника да предяви отделен иск за обявяване на недействителността на посочения патент.

22

Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали фактът, че разглежданият в главното производство европейски патент е с признато действие в трета държава, е от значение за нейната компетентност. Според тази юрисдикция, ако членове 33 и 34 от Регламент „Брюксел Ia“ визират съдилищата на трета държава, за член 24, точка 4 от този регламент не е ясно дали се прилага по отношение на такива съдилища, в случая по отношение на съдилищата на Република Турция. В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, че от решение от 1 март 2005 г., Owusu (C‑281/02, EU:C:2005:120, т. 26 и 35), може да следва, че член 4 от Регламент „Брюксел Ia“ се прилага и по отношение на съдилищата на трети държави.

23

При тези обстоятелства Svea hovrätt Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, разглеждащ като въззивна инстанция спорове в областта на интелектуалната собственост и търговски спорове) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държавата членка по местоживеенето на ответника, сезиран на основание член 4, параграф 1 от този регламент с иск за установяване на нарушение на патент, издаден в друга държава членка, запазва компетентността си да разгледа този иск, когато в рамките на производството по иска ответникът оспорва с възражение действителността на патента.

25

Запитващата юрисдикция иска също така да се установи дали за отговора на този въпрос е от значение обстоятелството, че национална процесуална норма задължава ответника да предяви отделен иск за обявяване на недействителността на посочения патент.

26

В това отношение най-напред следва да се посочи, че такава национална норма не може да повлияе на тълкуването на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“. Всъщност тази разпоредба не препраща към правото на държавите членки, поради което съдържащите се в нея изрази трябва да се разглеждат като самостоятелни понятия на правото на Съюза, които трябва да се тълкуват еднакво във всички държави членки, независимо от относимите национални норми или процедури (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2022 г., IRnova, C‑399/21, EU:C:2022:648, т. 38 и цитираната съдебна практика).

27

Според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение 7 април 2022 г., Berlin Chemie A. Menarini, C‑333/20, EU:C:2022:291, т. 34 и цитираната съдебна практика).

28

Конкретно в контекста на тълкуване на Регламент „Брюксел Ia“ също така е необходимо в съответствие със съображение 34 от този регламент да се осигури приемственост при тълкуването на разпоредби, заменили разпоредби, които се съдържат в предходна правна уредба и които могат да се квалифицират като „еквивалентни“, като член 16, точка 4 от Брюкселската конвенция и член 22, точка 4 от Регламент „Брюксел I“, които са заменени с член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ (вж. в този смисъл Решение от 8 септември 2022 г., IRnova, C‑399/21, EU:C:2022:648, т. 29 и 37).

29

Съгласно член 4, параграф 1 от „Брюксел Ia“ искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Член 63, параграф 1 от този регламент уточнява, че търговските дружества и другите юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното седалище по устав, централно управление или основно място на стопанска дейност.

30

Правилото за компетентност на съдилищата на държавата членка по местоживеенето на ответника обаче е предвидено в посочения член 4, параграф 1, „ако […] не е предвидено друго“ в останалите разпоредби на Регламент „Брюксел Ia“. Всъщност, макар съгласно съображение 15 от този регламент това правило за компетентност да е принципно правило, посоченият регламент предвижда редица изключения. Сред тях член 24 от същия регламент предвижда изключителна компетентност на съдилищата на дадена държава членка по определени дела, посочени в този член, „независимо от местоживеенето на страните“.

31

Що се отнася по-специално до патентите, съгласно текста на посочения член 24, точка 4, първа алинея изключителна компетентност „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти […], независимо дали за това е предявен иск или [възражение] [имат] съдилищата на държавата членка, в която е подадена заявка за […] регистрация [на патента], или […] регистрацията [е] извършен[а] или се смят[а] за извършен[а] съгласно инструмент на Съюза или по силата на международна конвенция“ (наричана по-нататък „държавата членка, в която е издаден патентът“).

32

Съгласно втора алинея от тази точка 4 съдилищата на всяка държава членка имат изключителна компетентност по дела във връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент, който е издаден за тази държава членка.

33

Така по силата на член 24, точка 4, втора алинея от Регламент „Брюксел Ia“ европейски патент, издаден от ЕПС в съответствие с процедурата, предвидена за тази цел в Конвенцията за предоставяне на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г., чието действие впоследствие е признато в държава членка, се подчинява на същите правила за компетентност в областта на действителността както националните патенти.

34

Освен това от текста на член 24, точка 4, първа алинея от този регламент, припомнен в точка 31 от настоящото решение, ясно следва, че що се отнася до изключителната компетентност на съдилищата на съответната държава членка, е без значение дали въпросът за регистрацията или действителността на патента е повдигнат с иск, или с възражение.

35

Следователно съгласно посочения член 24, точка 4 само съдилищата на държавата членка, в която е издаден патентът, са компетентни да разглеждат спорове във връзка с регистрацията или действителността на този патент, независимо дали оспорването е направено чрез иск, или чрез възражение като средство за защита в рамките на производство по иск за установяване нарушение пред съд на друга държава членка.

36

Тази изключителна компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е издаден патентът, по отношение на споровете относно регистрацията или действителността на този патент е обоснована както от това, че издаването на патенти предполага намесата на националната администрация, така и от това, че тези съдилища са в най-добра позиция да разгледат случаите, в които самият спор се отнася до действителността на патента или до наличието на заявката или на регистрацията. Всъщност съдилищата на държавата членка, на чиято територия се водят регистрите, могат да се произнесат по действителността на издадените в тази държава патенти в съответствие със своето национално право. Грижата за добро правораздаване придобива още по-голямо значение в областта на патентите, тъй като предвид спецификата на материята много държави членки са въвели специална система за съдебна защита, запазвайки разглеждането на тези спорове за специализирани съдилища (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2006 г., GAT, C‑4/03, EU:C:2006:457, т. 22 и 23).

37

От това следва, че когато съд на държавата членка по местоживеене на ответника е сезиран по силата на член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ с иск за установяване на нарушение на патент, издаден от друга държава членка, в рамките на който ответникът оспорва с възражение действителността на този патент, този съд не може да обяви инцидентно недействителността на този патент, а в съответствие с член 27 от посочения регламент трябва да обяви, че не е компетентен да се произнесе по въпроса за действителността на същия патент предвид предвидената в член 24, точка 4 от посочения регламент изключителна компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е издаден патентът (вж., що се отнася до член 16, точка 4 от Брюкселската конвенция, решение от 13 юли 2006 г., GAT, C‑4/03, EU:C:2006:457, т. 26 и 31).

38

Възниква обаче въпросът дали в такава хипотеза съдът на държавата членка по местоживеене на ответника остава компетентен да разгледа този иск за нарушение, или трябва да обяви, че не е компетентен по целия спор, свързан с издадения в друга държава членка патент.

39

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ установеното в него правило за изключителна компетентност се отнася единствено до споровете „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти“.

40

Съдът вече е уточнил, че тази разпоредба не се отнася по-специално до исковете за установяване на нарушение на патент, въпреки че разглеждането на такъв иск предполага извършването на задълбочен анализ на обхвата на предоставената с патента закрила с оглед на патентното право на страната, в която е издаден патентът (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 1983 г., Duijnstee, 288/82, EU:C:1983:326, т. 22 и 23, и от 8 септември 2022 г., IRnova, C‑399/21, EU:C:2022:648, т. 48).

41

От това следва, че правилото за изключителна компетентност, установено в член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“, се отнася само до частта от спора, свързана с действителността на патента. Следователно съдът на държавата членка по местоживеене на ответника, който по силата на член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ е компетентен да разгледа иск за установяване на нарушение на патент, издаден в друга държава членка, не губи тази компетентност само поради това че ответникът оспорва с възражение действителността на патента.

42

Възприетото в предходната точка от настоящото решение тълкуване на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ се потвърждава от структурата на този регламент и от целите, преследвани както от него, така и от тази разпоредба.

43

Всъщност, на първо място, изразът „дела във връзка с […] действителността на патенти“ по смисъла на член 24, параграф 4 от Регламента „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува стриктно, тъй като установява изключителна компетентност, която е изключение от общото правило за компетентност на съда по местоживеене на ответника, установено в член 4 от посочения регламент (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 1983 г., Duijnstee, 288/82, EU:C:1983:326, т. 23, и от 8 септември 2022 г., IRnova, C‑399/21, EU:C:2022:648, т. 39 и цитираната съдебна практика).

44

Впрочем тълкуване, че съдът на държавата членка по местоживеене на ответника губи компетентността си да разглежда иск за установяване на нарушение на патент, издаден в друга държава членка, само поради факта че ответникът инцидентно оспорва действителността на патента, би означавало, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 69 и 70 от заключението си от 22 февруари 2024 г., че предвиденото в член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ изключение би се превърнало в правило в голяма част от патентните спорове.

45

Всъщност, както отбелязва Съдът в точка 17 от решение от 13 юли 2006 г., GAT (C‑4/03, EU:C:2006:457), въпросът за действителността на патента много често се повдига под формата на възражение в хода на дела по искове за нарушение на патенти. Така прилагането на общото правило за компетентност на член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ би било ограничено до споровете, по които не е повдигнато такова възражение, въпреки че това правило е израз на компетентността на съдилищата на държавата членка по местоживеенето на ответника, която, както е видно от съображение 15 от този регламент, е принципът, на който се основават съдържащите се в посочения регламент правила за компетентност.

46

На второ място, от посоченото съображение 15 следва, че Регламент „Брюксел Ia“ има за цел да гарантира правната сигурност чрез висока степен на предвидимост на правилата за компетентност. Тази цел обаче не може да бъде постигната, ако се приеме, че в зависимост от избраната от ответника защитна стратегия и евентуално в момента, в който той счете за уместно, по-специално когато процесуалните правила на сезирания съд допускат възможността за повдигане на такова възражение на всеки етап от производството, съдът на държава членка би могъл да загуби компетентността си да се произнесе по надлежно предявен пред него иск. Всъщност, както подчертава генералният адвокат в точки 73 и 74 от заключението си от 22 февруари 2024 г., при на едно такова тълкуване на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ през целия ход на производството пред този съд ще има риск той да се окаже длъжен да приеме, че не е компетентен.

47

Освен това, като се има предвид, че по силата на член 27 от Регламент „Брюксел Ia“ съд на държава членка е длъжен да обяви, че не е компетентен поради изключителната компетентност на съд на друга държава членка, без да може да препрати делото на последния, подобно тълкуване би означавало, че ответникът може, като повдигне възражение за недействителност на патент, издаден в държава членка, различна от тази по неговото местоживеене, да прекрати производството за установяване на нарушение, което обаче е редовно образувано срещу него пред съда на държавата членка по неговото местоживеене.

48

На трето място, възприетото в точка 41 от настоящото решение тълкуване на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ напълно отговаря на целта на тази разпоредба — която, както бе посочено в точка 36 от настоящото решение, е разглеждането на споровете, които сами по себе си се отнасят до регистрацията или действителността на патент, да бъде запазено за съдилищата на държавата членка, в която е издаден патентът, които поради материалната и правната близост са най-подходящи да разгледат тези спорове — без да надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

49

По-специално, както отбелязва генералният адвокат в точки 75 и 77 от заключението си от 22 февруари 2024 г., това тълкуване, противно на посоченото в точка 44 от настоящото решение, позволява на притежателя на европейски патент, който счита, че този патент е нарушен от един и същ ответник в няколко държави членки, да обедини всичките си искове за установяване на нарушение и да получи едно общо обезщетение пред един-единствен съд, като по този начин избегне по-специално риска от постановяване на противоречащи си решения.

50

Накрая, изложеното в точка 41 от настоящото решение тълкуване на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ не се поставя под въпрос от това, че прилагането на този член може да доведе до разделяне на производството за установяване на нарушение, което остава висящо пред съд на държавата членка по местоживеенето на ответника, и на спора относно действителността на патента, издаден в друга държава членка, който съгласно тази разпоредба е от изключителната компетентност на съдилищата на последната.

51

Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 79—94 от заключението си от 22 февруари 2024 г., подобно разделяне не означава, че съдът на държавата членка по местоживеене на ответника, сезиран с иска за установяване на нарушение, трябва да пренебрегне факта, че иск за обявяване на недействителност на патент, издаден в друга държава членка, е бил надлежно предявен от този ответник в тази друга държава членка. Ако счете това за обосновано, по-специално когато прецени, че е налице разумна и немалка вероятност компетентният съд на посочената държава членка да обяви този патент за недействителен (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012 г., Solvay, C‑616/10, EU:C:2012:445, т. 49), съдът, пред който е предявен искът за установяване на нарушение, може евентуално да спре производството, което ще му позволи да се съобрази при произнасянето по иска за установяване на нарушение с решението, постановено от съда, който разглежда иска за обявяване на недействителност.

52

С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на държавата членка по местоживеенето на ответника, сезиран на основание член 4, параграф 1 от този регламент с иск за установяване на нарушение на патент, издаден в друга държава членка, запазва компетентността си да се произнесе по този иск, когато в рамките на производството по иска ответникът оспорва с възражение действителността на патента, а компетентни да се произнесат по действителността са единствено съдилищата на тази друга държава членка.

53

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към съд на трета държава и следователно предоставя изключителна компетентност на този съд по отношение на преценката на действителността на патент, издаден или валидиран в тази държава.

54

Съгласно член 24, точка 4 от този регламент по дела относно действителността на патенти изключителна компетентност имат, независимо от местоживеенето на страните, съдилищата на държавата членка, в която е издаден патентът. Както следва от точка 33 от настоящото решение, в това отношение тази разпоредба не прави разграничение между национален патент, издаден в държава членка, и европейски патент с признато действие в държава членка.

55

От текста на член 24, точка 4 от посочения регламент следва, че тази разпоредба се отнася до изключителната компетентност на съдилищата на държавите членки по спорове относно регистрацията или действителността на патенти, издадени от държавите членки. Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 23 от заключението си от 5 септември 2024 г., режимът, предвиден в Регламент „Брюксел Ia“, подобно на предхождащите го актове, е вътрешен за Европейския съюз режим на компетентност, който преследва собствени цели като правилното функциониране на вътрешния пазар и създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

56

В това отношение Съдът вече е постановил, че не може да се счете, че член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ е приложим в положение, при което съответните патенти са издадени или действието им е признато не в държава членка, а в трета държава (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2022 г., IRnova, C‑399/21, EU:C:2022:648, т. 35).

57

Ето защо следва да се констатира, че член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ не се прилага към съд на трета държава и следователно не предоставя на такъв съд никаква компетентност, била тя изключителна или не, що се отнася до преценката на действителността на патент, който е издаден или има признато действие в тази държава.

58

При това положение, с оглед на изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ и за да се даде полезен отговор на тази юрисдикция, следва също да се установи дали, когато съд на държава членка е сезиран на основание член 4, параграф 1 с иск за установяване на нарушение на патент, който е издаден или има признато действие в трета държава, в рамките на който с възражение е повдигнат въпросът за действителността на този патент, този съд е компетентен съгласно посочения член 4, параграф 1 да се произнесе по това възражение.

59

В това отношение следва да се припомни, че за да попадне в приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“, съответното правоотношение трябва да има международен елемент. Този елемент може да произтича както от местоживеенето на ответника, така и от местонахождението на предмета на спора, който може да се намира в трета държава, щом тази характеристика може да повдигне пред съд на държава членка въпроси относно определянето на подсъдността в рамките на международния правов ред (в този смисъл решение от 8 септември 2022 г., IRnova, C‑399/21, EU:C:2022:648, т. 27—29).

60

Безспорно е обаче, че разглежданото в главното производство правоотношение, което е предмет на третия въпрос, има международни елементи, свързани, от една страна, с местоживеенето на ищеца, тъй като то е в държава членка, различна от тази, в която е местоживеенето на ответника, и от друга страна, с неговия предмет, тъй като разглежданият в главното производство патент е с признато действие в трета държава, а именно в Турция. Следователно това правоотношение попада в приложното поле на този регламент.

61

От това следва, че по силата на общото правило, установено в член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“, съдилищата на държавата членка по местоживеенето на ответника по принцип са компетентни да разгледат иск за установяване на нарушение, предявен срещу него от притежателя на патент, който е издаден или има признато действие в трета държава, с местоживеене на територията на друга държава членка. Освен това по силата на това общо правило компетентността на така сезирания съд на държавата членка по принцип обхваща въпроса за действителността на патента, повдигнат с възражение в рамките на иска за установяване на нарушение.

62

Следва обаче да се отбележи, че тази принципна компетентност на съда на държавата членка по местоживеене на ответника, сезиран с такъв спор, да разгледа частта от спора, свързана с действителността на патент, който е издаден или има признато действие в трета държава, може да бъде ограничена от специални правила като установените в член 73 от Регламент „Брюксел Ia“.

63

Така по силата на член 73, параграф 1 от този регламент съдилищата на договарящите държави по Конвенцията от Лугано имат изключителна компетентност да разгледат въпроса за действителността на патент, издаден в една от тези договарящи държави, тъй като член 22, точка 4 от тази конвенция съдържа правило, аналогично на съдържащото се в член 24, точка 4 от посочения регламент.

64

Също така двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава при условията, предвидени в член 73, параграф 3 от същия регламент, може да предвижда, че съдилищата на тази трета държава имат изключителна компетентност да разглеждат спорове относно действителността на издадени в посочената трета държава патенти.

65

Освен това при условията, предвидени в членове 33 и 34 от Регламент „Брюксел Ia“, съд на държава членка, чиято компетентност се основава на член 4 от този регламент, може да бъде принуден да признае компетентността на съдилищата на трети държави, като спре или дори прекрати образуваното пред него производство, когато към момента на сезирането му пред съд на трета държава вече има висящо производство или по иск между същите страни със същия предмет и същото основание като иска, предявен пред съда на третата държава, или по иск, свързан с иска, предявен пред съда на третата държава.

66

Освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, в настоящия случай не изглежда необходимо да се взема предвид каквото и да било ограничение, предвидено от такива специални правила. Всъщност Република Турция не е договаряща държава по Конвенцията от Лугано и в преписката, с която разполага Съдът, не се съдържа информация за наличието на конвенция между Кралство Швеция и тази трета държава или за висящо производство пред съд на тази трета държава по смисъла на членове 33 и 34 от Регламент „Брюксел Ia“.

67

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 23 от заключението си от 22 февруари 2024 г., Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г., не съдържа разпоредба, която изрично да определя или ограничава компетентността на съдилищата на договарящите държави да разглеждат трансгранични спорове, свързани с европейския патент.

68

При това положение трябва да се установи дали основаната на член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ компетентност на съд на държава членка да разгледа въпроса за действителността на патент, който е издаден или има признато действие в трета държава, когато този въпрос е повдигнат с възражение в рамките на иск за установяване на нарушение, с който е сезиран този съд, е ограничена от общото международно право.

69

В това отношение следва да се припомни, че сами по себе си правилата и принципите на общото международно право обвързват институциите на Съюза и са част от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK, C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 47, и от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 54 и цитираната съдебна практика). От това следва, че акт, приет в рамките на правомощията на Съюза, какъвто е Регламент „Брюксел Iа“, трябва да се тълкува, и приложното му поле да се ограничи, в светлината на тези правила и принципи (вж. в този смисъл решения от 24 ноември 1992 г., Poulsen и Diva Navigation, C‑286/90, EU:C:1992:453, т. 9, и от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 291).

70

От една страна, трябва да се отбележи, че от практиката на Съда следва, че компетентността на съдилищата на държава членка, основана на това, че местоживеенето на ответника е на територията на тази държава членка, да се произнесат по спор, който е свързан, поне отчасти, поради предмета си, с трета държава, не противоречи на принципа на международното право за относително действие на договорите (вж. в този смисъл решение от 1 март 2005 г., Owusu, C‑281/02, EU:C:2005:120, т. 30 и 31).

71

От друга страна, трябва да се отбележи, че компетентността на съда по местоживеене на ответника трябва да се упражнява, без да се нарушава принципът на ненамеса, по силата на който една държава не може да се намесва в делата, които по същество са от националната компетентност на друга държава.

72

При упражняване на правомощията си една държава може да издава, да признава действие и да регистрира документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, които на територията на тази държава предоставят на притежателя си изключителни права върху интелектуална собственост, като например патент. Впрочем от доклада на г‑н Р. Jenard по Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ C 59, 1979 г., стр. 1) е видно, че една от причините, поради които член 16, точка 4 от тази конвенция — на който съответства член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ — предоставя изключителна компетентност на съдилищата на договарящата държава, в която е издаден патентът, да се произнасят по спорове относно регистрацията или действителността на този патент, е че „издаването на национален патент е израз на упражняване на национален суверенитет“. Освен това, както бе посочено в точка 36 от настоящото решение, тази изключителна компетентност е обоснована както от това, че издаването на патенти предполага намесата на националната администрация, така и от това, че тези съдилища са в най-добра позиция да разгледат случаите, в които самият спор се отнася до действителността на патента или до наличието на заявката или на регистрацията.

73

Тъй като обаче съдебно решение за обявяване на недействителността на патент засяга съществуването или, в случай на обявяване на частична недействителност, съдържанието на тези изключителни права, само компетентните съдилища на тази държава могат да постановят такова решение. Всъщност от посочения в точка 71 от настоящото решение принцип на ненамеса следва, че само съдилищата на третата държава, в която е издаден патентът или е признато действието му, са компетентни да обявят този патент за недействителен с решение, което може да доведе до изменение в националния регистър на тази държава, отнасящо се до съществуването или съдържанието на посочения патент.

74

За сметка на това съдът на държавата членка по местоживеене на ответника, сезиран, както в главното производство, на основание член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел Ia“ с иск за установяване на нарушение, в рамките на който с възражение е повдигнат въпросът за действителността на патент, който е издаден или има признато действие в трета държава, е компетентен да се произнесе по този въпрос, ако не е приложимо нито едно от ограниченията, посочени в точки 63—65 от настоящото решение, тъй като исканото решение на този съд по този въпрос не може да засегне съществуването или съдържанието на този патент в тази трета държава или да доведе до изменение в националния ѝ регистър.

75

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 62 от заключението си от 22 февруари 2024 г. и както посочват страните в главното производство и Европейската комисия в съдебното заседание пред Съда от 14 май 2024 г., това решение има действие само inter partes, тоест обхватът му е ограничен до страните в производството. Следователно, когато въпросът за действителността на издаден в трета държава патент е повдигнат с възражение в рамките на иск за установяване на нарушение на този патент пред съд на държава членка, това възражение цели единствено искът да бъде отхвърлен, а не да се постанови решение за обявяване на пълна или частична недействителност на посочения патент. По-специално с това решение в никакъв случай не може да се отправя каквото и да било разпореждане до административния орган, който отговаря за воденето на националния регистър на съответната трета държава.

76

От всички гореизложени съображения следва, че на третия въпрос трябва да се отговори, че член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към съд на трета държава и следователно не предоставя на такъв съд никаква компетентност, била тя изключителна или не, що се отнася до преценката на действителността на патент, който е издаден или действието му е признато от тази държава. Ако съд на държава членка е сезиран на основание член 4, параграф 1 от този регламент с иск за установяване на нарушение на патент, който е издаден или има признато действие в трета държава, в рамките на който с възражение е повдигат въпросът за действителността на патента, този съд е компетентен съгласно член 4, параграф 1 да се произнесе по това възражение, като решението му по този въпрос не може да засегне съществуването или съдържанието на посочения патент в тази трета държава или да доведе до изменение в нейния национален регистър.

77

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: