–

за CROSS Zlín a.s., от M. Šimka и L. Vaculínová, advokáti,

–

за Úřad pro ochranu hospodářské soutěže, от P. Mlsna и I. Pospíšilíková, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от L. Halajová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за кипърското правителство, от N. Ioannou, D. Kalli и E. Zachariadou, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от G. Gattinara, P. Ondrůšek и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г. стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 89/665“), и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между CROSS Zlín a.s. и Úřad pro ochranu hospodářské soutěže (Служба за защита на конкуренцията, Чешка република) (наричана по-нататък „Службата“) по повод на потвърждаването от председателя на последната на отхвърлянето на жалбата на CROSS Zlín срещу решението на Statutární město Brno (град Бърно, Чешка република) да изключи това дружество от процедура за възлагане на обществена поръчка за разширяване на функциите на центъра за контрол на трафика (чрез система за светлинна сигнализация) в този град.

3

Текстът на пето съображение на Директива 89/665 е следният:

„[…] тъй като процедурите за възлагането на обществени поръчки са толкова краткосрочни, компетентните органи, пред които се обжалва, трябва да бъдат [оправомощени] да предприемат временни мерки за [спиране] на такава процедура или [н]а изпълнението на всички решения, които могат да бъдат взети от възложителя; […] краткосрочността на процедурите означава, че посочените по-горе нарушения е необходимо да бъдат спешно разгледани“.

4

Съображения 3, 4 и 36 от Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (ОВ L 335, 2007 г., стр. 31) гласят:

[…]

5

Член 1 („Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“) от Директива 89/665 предвижда:

„1.   […]

[…]

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в обхвата на Директива 2014/24/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65)] или Директива [2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1)], решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право.

[…]

3.   Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.

[…]

5.   Държавите членки могат да изискват заинтересованото лице първо да поиска преразглеждане от възлагащия орган. В този случай държавите членки гарантират подаването на такава молба за преразглеждане да води до незабавно спиране на възможността за сключване на договор.

[…]

Спирането, посочено в първата алинея, е в сила до изтичане на срок от най-малко десет календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която възлагащият орган е изпратил отговора си, ако това е станало по факс или по електронен път, или, ако са използвани други средства за съобщение, 15 календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която възлагащият орган е изпратил отговора си. В последния случай държавите членки могат също да предвидят спирането да бъде прекратено преди изтичането на десет календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която е получен отговор“.

6

Член 2 („Изисквания относно процедурите за преразглеждане“) от Директива 89/665 гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

2.   Правомощията, предвидени в параграф 1 и членове 2г и 2д, могат да бъдат предоставени на отделни органи, отговорни за различни аспекти на процедурата за преразглеждане.

3.   Когато първоинстанционен орган, независим от възлагащия орган, преразглежда решение за възлагане на обществена поръчка, държавите членки правят необходимото, за да не може възлагащият орган да сключи договора, преди преразглеждащият орган да е взел решение по молбата за временни мерки или за преразглеждане. Спирането се прекратява не по-рано от края на периода на изчакване, посочен в член 2а, параграф 2 и член 2г, параграфи 4 и 5.

4.   С изключение на случаите, предвидени в параграф 3 и в член 1, параграф 5, процедурите за преразглеждане не е необходимо да имат автоматично действие на спиране на процедурата за възлагане на поръчки, за която се отнасят.

5.   Държавите членки могат да предвидят, че отговорните органи […] могат да вземат предвид възможните последици от временните мерки за всички интереси, които е възможно да бъдат увредени, както и обществения интерес, и могат да решават да не наложат такива мерки в случаите, когато техните отрицателни последици могат да превишат ползата от тях.

Решението да не се наложат временни мерки не засяга останалите искове от страна на лицето, поискало мерките.

6.   Когато се търси обезщетение на основание, че дадено решение е взето неправомерно, държавите членки могат да предвидят оспорваното решение да трябва първо да бъде отменено от орган, притежаващ необходимите правомощия.

7.   […]

Освен това, с изключение на случаите, когато трябва да се отмени решение преди постановяването на обезщетение за вреди, държавата членка може да предвиди, че след сключването на договор по реда на член 1, параграф 5, параграф 3 от настоящия член или членове 2а—2е, правомощията на органа, отговарящ за процедурите по преразглеждане, се ограничават до постановяване на обезщетения за всяко лице, увредено от нарушение.

[…]

9.   Когато органите, отговорни за процедурите за преразглеждане, не са съдебни, решенията следва винаги да включват писмени мотиви. Освен това в такъв случай трябва да бъдат приети разпоредби, които да гарантират процедурите, чрез които всяка предполагаема неправомерна мярка, взета от преразглеждащия орган, или всеки предполагаем пропуск при упражняването на предоставените му правомощия да могат да бъдат предмет на съдебно преразглеждане или на преразглеждане от друг орган, който да е съд или юрисдикция по смисъла на член [267 ДФЕС] и да бъде независим както от възлагащия, така и от преразглеждащия орган.

[…]“.

7

Съгласно член 2а („Период на изчакване“) от тази директива:

„1.   Държавите членки гарантират, че лицата по член 1, параграф 3 разполагат с достатъчно време за ефективно преразглеждане на решенията за възлагане на обществени поръчки, взети от възлагащи органи, чрез приемане на необходимите разпоредби по отношение на минималните условия, предвидени в параграф 2 от настоящия член, както и в член 2в.

2.   Договор не може да бъде сключен след решението за възлагане на обществена поръчка, попадаща в обхвата на Директива [2014/24] или Директива [2014/23], преди изтичането на срок от най-малко 10 календарни дни, считано от деня след датата, на която решението за възлагане на поръчката е изпратено на съответните оференти и кандидати, когато се използват факс или електронни средства или — когато се използват други средства за комуникация — преди изтичането на срок от най-малко 15 календарни дни, считано от деня след датата, на която решението за възлагане на поръчката е изпратено на заинтересованите участници и кандидати, или най-малко 10 календарни дни, считано от деня след датата на получаване на решението за възлагане на поръчката.

Оферентите се смятат за заинтересовани, ако все още не са изключени окончателно. Изключването е окончателно, ако заинтересованите оференти са били уведомени за него и ако изключването или е било прието за законосъобразно от независим преразглеждащ орган, или не може повече да бъде предмет на процедура на преразглеждане.

[…]

Съобщаването на решението за възлагане на обществена поръчка до всеки заинтересован оферент и кандидат се придружава от:

8

Член 2г („Недействителност“) от Директива 89/665 предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че даден договор се смята за недействителен от преразглеждащ орган, който е независим от възлагащия орган, или че неговата недействителност е резултат от решението на такъв преразглеждащ орган в следните случаи:

[…]

[…]

2.   Последиците от договор, който се смята за недействителен, се предвиждат в националното право.

Националното право може да предвижда отменяне на всички договорни задължения с обратна сила или да ограничава обхвата на отменяне до онези задължения, които остава да бъдат изпълнени. В последния случай държавите членки предвиждат прилагането на други санкции по смисъла на член 2д, параграф 2“.

9

От членове 241 и 242 от Zákon č. 134/2016 Sb., o zadávání veřejných zakázek (Закон № 134/2016 за обществените поръчки), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон № 134/2016“), следва, че срещу акта на възлагащия орган може да се подаде жалба по административен ред в срок от 15 дни, считано от датата, на която жалбоподателят е узнал за правонарушението на възлагащия орган.

10

Съгласно член 245, параграф 1 от този закон възлагащият орган изпраща на възразяващия в срок от 15 дни, считано от постъпването на жалбата, решение по нея, като посочва дали я уважава, или я отхвърля. Решението трябва да съдържа мотиви, в които възлагащият орган подробно и разбираемо взема отношение по всички обстоятелства, изложени от жалбоподателя в неговата жалба. Ако възлагащият орган уважи жалбата, той посочва в същото решение какви коригиращи мерки ще вземе.

11

Съгласно член 245, параграф 4 от посочения закон, ако възлагащият орган отхвърли подадената по административен ред жалба, в решението по нея той уведомява жалбоподателя за възможността да подаде жалба пред Службата в срока, предвиден в член 251, параграф 2 от същия закон, срещу акта на възлагащия орган, и за задължението да предостави на възлагащия орган препис от тази жалба в същия срок.

12

Член 246, параграф 1 от Закон № 134/2016 предвижда, че възлагащият орган не може да сключи договор с изпълнител:

13

Освен това съгласно член 246, параграф 2 от този закон възлагащият орган не може да сключи договор с изпълнител в срок от 60 дни, считано от започването на производство по обжалване на акта на възлагащия орган, ако Службата е започнала такова производство служебно. Възлагащият орган обаче може да сключи договор дори преди изтичането на този срок, ако административното производство е било прекратено и решението е влязло в сила в рамките на това административно производство.

14

Съгласно член 254, параграф 1 от посочения закон искане да се забрани изпълнението на договор за обществена поръчка, може да подаде заявител, който твърди, че възлагащият орган е сключил договора по-специално без предварително обявление, въпреки забраната да го сключи, произтичаща от същия закон или от временна мярка, или извършвайки действия, различни от процедурата по възлагане на обществена поръчка.

15

Съгласно член 257, буква j) от Закон № 134/2016 Службата прекратява започнатото производство с определение, ако в хода на административното производство възлагащият орган е сключил договор за изпълнение на обществената поръчка, която е предмет на обжалване.

16

Член 264, параграф 1 от Закон № 134/2016 предвижда, че в производството, започнато въз основа на искане по член 254 от посочения закон, Службата налага на възлагащия орган забрана за изпълнение на договора, ако договорът за обществена поръчка или рамковият договор е сключен по начина, посочен в член 254, параграф 1. Приема се, че договорът, чието изпълнение Службата е забранила, е недействителен ab initio, без да е необходимо да се провежда производството по параграф 3. Съгласно този член 264, параграф 2 договорът за обществена поръчка става недействителен поради нарушаване на същия закон само ако Службата забрани изпълнението му на основание посочения член 264, параграф 1.

17

На 27 септември 2019 г. град Бърно започва процедура за възлагане на обществена поръчка за разширяване на функциите на центъра за контрол на трафика (чрез система за светлинна сигнализация) в този град. Прогнозната стойност на обществената поръчка възлиза на 13805000 чешки крони (CZK) без данък върху добавената стойност (ДДС) (около 560000 евро).

18

В качеството си на възлагащ орган град Бърно получава две оферти, а именно тази на CROSS Zlín, с най-ниската предложена цена, и тази на Siemens Mobility s. r. o. С уведомление от 6 април 2020 г. този възлагащ орган изключва CROSS Zlín от процедурата с мотива, че не отговаря на условията от спецификацията за нея. На 7 април 2020 г. посочената обществена поръчка е възложена на Siemens Mobility.

19

CROSS Zlín подава жалба по административен ред срещу това уведомление за изключване, а възлагащият орган отхвърля тази жалба на 4 май 2020 г. Впоследствие това дружество подава пред Службата жалба срещу акта на възлагащия орган, като иска отмяна на посоченото уведомление за изключване, както и на решението за възлагане на разглежданата обществена поръчка на Siemens Mobility.

20

На 3 юли 2020 г. в административното производство пред Службата последната постановява служебно временна мярка, с която се забранява на възлагащия орган да сключи разглеждания договор за обществена поръчка до окончателното приключване на това административно производство.

21

С решение от 5 август 2020 г. Службата отхвърля жалбата на CROSS Zlín. Тогава последното подава жалба по административен ред срещу това решение, която на 9 ноември 2020 г. е отхвърлена от председателя на Службата в качеството му на второинстанционен административен орган. На 18 ноември 2020 г. възлагащият орган сключва със Siemens Mobility договор за възлагане на обществена поръчка.

22

На 13 януари 2021 г. CROSS Zlín подава жалба пред запитващата юрисдикция Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно, Чешка република) срещу това решение на председателя на Службата. Успоредно с тази жалба CROSS Zlín подава искане да се признае суспензивно действие на посочената жалба във връзка със сключването на договора и да се постанови временна мярка, с която да се забрани на възлагащия орган да сключи или да изпълнява посочения договор за обществена поръчка.

23

На 11 февруари 2021 г. тази юрисдикция отхвърля искането с мотива по същество, че когато вече е сключен договор за обществена поръчка, на съответния възлагащ орган не следва да се налага забрана за сключването на този договор. Всъщност при сегашното състояние на чешкото право, дори подобна жалба по съдебен ред да бъде уважена и спорното решение да се отмени, като преписката се върне на Службата за ново разглеждане, последната прекратява производството на основание член 257, буква j) от Закон № 134/2016, без да разглежда преписката по същество.

24

Освен това посочената юрисдикция отказва да наложи на възлагащия орган забрана за изпълнение на договора, тъй като чешката правна уредба допуска сключването на договор за обществена поръчка, след като решението на председателя на Службата е влязло в сила в рамките на административното производство.

25

В този контекст запитващата юрисдикция изразява съмнения по въпроса дали Директива 89/665, както и изискването за гарантиране на ефективен съдебен контрол, произтичащо от член 47 от Хартата, допускат правна уредба на държава членка, която позволява на възлагащ орган да сключи договор за обществена поръчка преди изтичането на срока за подаване на жалба по съдебен ред срещу решението на второинстанционния административен орган или преди сезираният съд да може да се произнесе по искане за постановяване на временна мярка, с която да се забрани на този възлагащ орган да сключи договора, докато решението по жалбата не влезе в сила.

26

От практиката на чешките съдилища следвало, че ако договорът за обществена поръчка е сключен, преди сезираният съд да се е произнесъл по такава жалба или по такова искане, този съд не постановява по-нататъшни временни мерки, като се има предвид, че в такъв случай вече не било необходимо да се урежда временно положението на страните.

27

Така, ако сезираният съд стигне до извода, че Службата е допуснала грешка при преценката на законосъобразността на изключването на съответния оферент, тя трябвало да отмени като незаконосъобразно решението на председателя на Службата, посочено в точка 21 от настоящото решение, и да върне преписката на този административен орган за по-нататъшно разглеждане. При това положение, ако разглежданият договор за обществена поръчка е сключен преди произнасянето на този съд, след като делото ѝ бъде върнато за ново разглеждане, Службата не се произнася отново по основателността на жалбата срещу акта на възлагащия орган в съответствие със заключенията на посочения съд и прекратява производството на основание член 257, буква j) от Закон № 134/2016.

28

В подобна хипотеза изключеният оферент имал възможност само да се обърне към гражданските съдилища с искане за обезщетение за вредите, причинени от неправомерното поведение на възлагащия орган, като обаче според запитващата юрисдикция условията за присъждане на такова обезщетение трудно могат да бъдат изпълнени.

29

Тази юрисдикция добавя, че съобразно с чешкото законодателство Службата е „преразглеждащ орган“ по смисъла на Директива 89/665. В това отношение член 246 от Закон № 134/2016 предвижда сроковете, в рамките на които на възлагащия орган е забранено да сключва договор в хода на производството пред Службата. Последната обаче не може да се счита за юрисдикция.

30

Следователно, ако трябва да се приеме, както следва от решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia (C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 73), че независимият преразглеждащ орган съгласно член 2, параграф 3 или член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 трябва да бъде съд по смисъла на член 47 от Хартата, чешката правна уредба, която позволява сключването на договор за обществена поръчка непосредствено след постановяването на решението на председателя на Службата, нарушавала тази директива и не гарантирала ефективно правно средство за защита на оферентите, изключени от процедура за възлагане на обществена поръчка.

31

Накрая, в случай че Съдът установи, че Директива 89/665 е транспонирана неправилно в чешкия правен ред, запитващата юрисдикция счита, че при констатиране на незаконосъобразност на решението на възлагащия орган тя трябва да задължи Службата да остави без приложение разпоредбите на чешкото право, които водят до такова нарушение на посочената директива.

32

При тези обстоятелства Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съответства ли на член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива [89/665], тълкувани предвид член 47 от [Хартата], чешката правна уредба, която позволява на възлагащия орган да сключи договор за обществена поръчка преди подаването на жалба до съда, компетентен да провери законосъобразността на второинстанционното решение на [Службата] за изключване на оферент?“.

33

След представянето на заключението на генералния адвокат, с молба, подадена на 19 септември 2023 г. в секретариата на Съда, CROSS Zlín прави искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.

34

В подкрепа на искането си CROSS Zlín счита, че предвид заключението на генералния адвокат има опасност делото да бъде решено въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Всъщност чешкият правен ред не позволявал нито от фактическа, нито от правна страна на административен съд да обяви за недействителен договор, дори той да е бил сключен въз основа на незаконосъобразно решение на възлагащия орган. В това заключение обаче не било взето предвид посоченото обстоятелство и CROSS Zlín иска да поясни това в рамките на възобновяването на устната фаза на производството.

35

Освен това то посочва, че желае по-специално да обсъди пред Съда причината, поради която Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно) е отхвърлил искането му за постановяване на временна мярка за забрана на изпълнението на разглеждания в главното производство договор за обществена поръчка, компетентността на чешките административни съдилища да се произнесат по действителността на договорите, сключени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка във връзка с първоинстанционните решения на Службата, както и действителните последици от отмяната на решение на Службата от административен съд и отражението им върху вече сключения договор за изпълнение на обществена поръчка. В това отношение то предлага да се допълни с редица съображения предложеният от генералния адвокат отговор на преюдициалния въпрос.

36

Следва да се припомни, от една страна, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него (решение от 28 септември 2023 г., LACD,C‑133/22, EU:C:2023:710, т. 22 и цитираната съдебна практика).

37

Следва също да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност за заинтересованите страни да отговорят на представеното от генералния адвокат заключение. Поради това несъгласието на страна по главното производство или на заинтересовано лице със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решения от 28 май 2020 г., Interseroh,C‑654/18, EU:C:2020:398, т. 33, и от 9 ноември 2023 г., Všeobecná úverová banka,C‑598/21, EU:C:2023:845, т. 50).

38

Следователно Cross Zlín не може надлежно да обоснове искането си за възобновяване на устната фаза на производството, като предложи да се допълни отговорът на преюдициалния въпрос, предложен от генералния адвокат в заключението му.

39

От друга страна, несъмнено съгласно член 83 от своя Процедурен правилник Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

40

Следва обаче да се отбележи, че CROSS Zlín и участвалите в настоящото производство заинтересовани лица са имали възможност да изложат както в писмената, така и в устната фаза правните обстоятелства, които считат, че са от значение, за да се даде възможност на Съда да тълкува Директива 89/665, за да отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос. В това отношение Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящото преюдициално запитване, и че нито едно от обстоятелствата, посочени от CROSS Zlín в подкрепа на искането му за възобновяване на устната фаза на производството, не обосновава възобновяването ѝ по реда на член 83 от Процедурния правилник.

41

При това положение след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че не следва да разпореди възобновяване на устната фаза на производството.

42

Най-напред е необходимо да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество с националните юрисдикции Съдът трябва да бъде полезен с отговора си на запитващия съд, така че да му позволи да реши спора, с който е сезиран, и с оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 5 май 2022 г., Universiteit Antwerpen и др., C‑265/20, EU:C:2022:361, т. 33 и цитираната съдебна практика).

43

В текста на въпроса се посочва тълкуването по-специално на член 2, параграф 3 от Директива 89/665 във връзка с правна уредба на държава членка, която позволява на възлагащия орган да сключи договор за възлагане на обществена поръчка, преди компетентният съдебен орган да може да упражни контрол за законосъобразност на решението на възлагащия орган да изключи оферент от тази поръчка.

44

Следва обаче да се констатира, че член 2, параграф 3 се отнася не до жалба срещу решение за изключване на оферент от съответната поръчка, а до жалба срещу решението за възлагане на тази поръчка. При това положение, тъй като от данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, е видно, че пред Службата CROSS Zlín е поискало отмяната не само на уведомлението за изключването му, но и на решението за възлагане на разглежданата в главното производство обществена поръчка на другия оферент — Siemens Mobility, необходимо е настоящото преюдициално запитване да се разгледа само с оглед на това решение за възлагане.

45

При тези обстоятелства трябва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на възлагащия орган да сключи договор за обществена поръчка само до датата, на която първоинстанционният орган по смисъла на този член 2, параграф 3, който не е съдебен орган в тази държава членка, се произнася по жалбата срещу решението за възлагане на тази обществена поръчка.

46

Най-напред следва да се отбележи, че Директива 89/665 съдържа подробни разпоредби, предвиждащи съгласувана система от производства по обжалване в областта на обществените поръчки, които в съответствие с член 1, параграф 3 от тази директива трябва да бъдат достъпни най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или има риск да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.

47

В това отношение следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 2а, параграф 1 от Директива 89/665 държавите членки гарантират, че лицата по член 1, параграф 3 от тази директива разполагат с достатъчно време за ефективно преразглеждане на решенията за възлагане на обществени поръчки, взети от възлагащи органи, чрез приемане на необходимите разпоредби по отношение на минималните условия, предвидени по-специално в този член 2а, параграф 2.

48

Последната разпоредба определя минималните периоди на изчакване, през които след решението за възлагане на обществена поръчка договорът за тази поръчка не може да бъде сключен. Според случая тези периоди са от 10 или 15 календарни дни, считано от деня, следващ датата, на която решението за възлагане на разглежданата обществена поръчка е изпратено на заинтересованите оференти или е получено от тях, в зависимост от начина на изпращане на това решение.

49

Така член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 определя сроковете, в които автоматично се спира сключването на договор за обществена поръчка, за да се гарантира ефективността на жалбите, които лицата, посочени в член 1, параграф 3 от тази директива, могат да подадат срещу такова решение за възлагане.

50

На второ място, следва да се отбележи, че когато тези лица подадат такава жалба, се прилага член 2, параграф 3 от посочената директива.

51

Съгласно постоянната съдебна практика, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 22 декември 2022 г., Sambre & Biesme и Commune de Farciennes, C‑383/21 и C‑384/21, EU:C:2022:1022, т. 54 и цитираната съдебна практика).

52

Най-напред, в това отношение, от текста на член 2, параграф 3 от Директива 89/665 следва, че когато първоинстанционен орган, независим от възлагащия орган, преразглежда решение за възлагане на обществена поръчка, възлагащият орган не може да сключи договора, преди този преразглеждащ орган да е взел решение по молбата за временни мерки или за преразглеждане.

53

По този начин, от една страна, тази разпоредба предвижда суспензивното действие по отношение на подписването на договора на жалба срещу решение за възлагане на обществена поръчка в хода на производството пред сезирания с тази жалба първоинстанционен орган или поне до произнасянето на този орган по евентуална молба за постановяване на временни мерки. От друга страна, макар посочената разпоредба да изисква този орган да е независим от възлагащия орган, тя не съдържа указание, от което да следва, че посоченият орган трябва да е съдебен орган.

54

По-нататък, що се отнася до контекста на член 2, параграф 3 от Директива 89/665, член 2, параграф 9 изрично предвижда случая, при който „органите, отговорни за процедурите за преразглеждане, не са съдебни“, от което следва, че държавите членки имат възможност да възлагат на такива органи компетентността да разглеждат жалби срещу решения за възлагане на обществена поръчка. При този случай посоченият член 2, параграф 9 уточнява, че всяка предполагаема неправомерна мярка, взета от такъв несъдебен преразглеждащ орган, или всеки предполагаем пропуск при упражняването на предоставените му правомощия трябва да може да бъдат предмет на съдебно преразглеждане или на преразглеждане от друг орган, който да е съд или юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС и да е независим от възлагащия орган и от несъдебния преразглеждащ орган, който се е произнесъл като първа инстанция.

55

Освен това същият член 2, параграф 9 предоставя на държавите членки възможността да избират между две разрешения за организацията на системата за контрол върху обществените поръчки. Първото разрешение се състои в предоставянето на компетентността за разглеждане на жалби на органи, които са съдебни органи. Според второто разрешение тази компетентност на първо време е предоставена на органи, които не са съдебни органи. В този случай всички решения, приети от тези органи, трябва да могат да бъдат обжалвани по съдебен ред или да подлежат на обжалване, което по същество е „съдебно“ по смисъла на правото на Съюза, което позволява да се гарантира подходящо обжалване (вж. в това отношение решение от 4 март 1999 г., HI,C‑258/97, EU:C:1999:118, т. 16 и 17).

56

Необходимо е обаче да се отбележи, че като формулира задължение за спиране на сключването на договор за обществена поръчка, член 2, параграф 3 от Директива 89/665 изобщо не посочва предвидената в този член 2, параграф 9 възможност за обжалване по съдебен ред на решенията на органите, отговорни за процедурите за преразглеждане, които не са съдебни.

57

При тези обстоятелства както липсата на посочване, така и изборът, предоставен на държавите членки с член 2, параграф 9 от Директива 89/665, да възложат компетентността за разглеждане на производства по обжалване на решенията за възлагане на обществени поръчки на първоинстанционни органи, които са или не са съдебни органи, означават, че когато държава членка реши да предостави тази компетентност на първоинстанционен орган, който не е съдебен орган, съдържащият се в посочения член 2, параграф 3 израз „преразглеждащ орган“ се отнася до този първоинстанционен несъдебен орган. В такъв случай държавите членки трябва да предвидят спирането на сключването на съответния договор за обществена поръчка да бъде автоматично до произнасянето на посочения орган по жалбата или най-малко до произнасянето му по молбата за постановяване на временни мерки, насочени към такова спиране.

58

За разлика от това член 2, параграф 3 от Директива 89/665 във връзка с член 2, параграф 9 не изисква това спиране да продължава и след приключването на производството пред такъв несъдебен преразглеждащ орган, например до произнасянето на съдебен орган по жалба, която може да бъде подадена срещу решението на този несъдебен преразглеждащ орган.

59

Накрая, този извод е в съответствие с преследваните с Директива 89/665 цели. Тази директива има за цел да осигури пълно зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47, първа и втора алинея от Хартата (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras,C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 128 и цитираната съдебна практика).

60

В това отношение е постановено, че член 1, параграфи 1 и 3 от посочената директива, предназначен да защити икономическите оператори от произвола на възлагащия орган, цели да се осигури наличието на ефективни и възможно най-бързи процедури за преразглеждане във всички държави членки, за да се гарантира ефективното прилагане на правилата на Европейския съюз в областта на възлагането на обществени поръчки, по-специално на етап, на който нарушенията все още могат да бъдат отстранени (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras,C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 127 и цитираната съдебна практика).

61

При това положение следва да се отбележи също, че с разпоредбите на Директива 89/665 законодателят на Съюза се е стремил да намери баланс между интересите на отхвърления оферент, тези на възлагащия орган и на участника, определен за изпълнител на обществената поръчка (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Fastweb,C‑19/13, EU:C:2014:2194, т. 63, и определение от 23 април 2015 г., Комисия/Vanbreda Risk & Benefits, C‑35/15 P(R), EU:C:2015:275, т. 34).

62

В този смисъл, от една страна, член 2, параграф 5 от тази директива предвижда, че отговорните органи могат да вземат предвид възможните последици от временните мерки за всички интереси, които е възможно да бъдат увредени, както и обществения интерес, и могат да решават да не наложат такива временни мерки в случаите, когато техните отрицателни последици могат да превишат ползата от тях. Впрочем интересът от сключването на обществени поръчки без прекомерно забавяне представлява такъв обществен интерес.

63

От друга страна, член 2, параграф 7, втора алинея от Директива 89/665 предвижда, че държава членка може да предвиди, че когато е сключен договор в съответствие с посочения член 2, параграф 3, тоест когато е сключен след прекратяване на спирането на неговото сключване, правомощията на органа, отговарящ за процедурите по преразглеждане, се ограничават до постановяване на обезщетения за всяко лице, увредено от нарушение на правото на Съюза във връзка с обществените поръчки или на националните норми, транспониращи това право.

64

Следователно тези обстоятелства потвърждават тълкуването, което следва от прочита на член 2, параграф 3 от Директива 89/665 с оглед на параграф 9 от този член и съгласно което спирането на сключването на договор за обществена поръчка, предвидено в посочения член 2, параграф 3, продължава най-късно до датата, на която първоинстанционният орган се произнася по жалбата срещу решението за възлагане на обществената поръчка, независимо дали този орган е съдебен или не. Държавите членки могат да предвидят, че след като посоченият орган се е произнесъл, увреденото лице може да претендира само обезщетение за вреди.

65

На трето място, следва да се отбележи, че това тълкуване не се опровергава от решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia (C‑497/20, EU:C:2021:1037). В точка 73 от това решение Съдът е тълкувал израза „независим преразглеждащ орган“ по смисъла на член 2а, параграф 2, втора алинея от Директива 89/665 като обозначаващ независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 47 от Хартата. Съдът обаче изрично е ограничил последното тълкуване, като е уточнил, че то се прилага, „когато се преценява дали изключването на даден оферент е окончателно“ по смисъла на член 2а, параграф 2, втора алинея.

66

В това отношение в точка 74 от посоченото решение Съдът е посочил, че все още неокончателният характер на решението за изключване определя процесуалната легитимация на оферентите да оспорват решението за възлагане. В точка 75 от същото решение той уточнява, че „единствено окончателното изключване по смисъла на член 2а, параграф 2[, втора алинея] от Директива 89/665 може да води до отпадане на процесуалната легитимация на оферента да оспорва решението [за възлагане на поръчка]“.

67

Така от решение на „независим преразглеждащ орган“ по посочения член 2а, параграф 2, втора алинея може да следва, че даден оферент е лишен от процесуална легитимация да обжалва решението за възлагане на обществена поръчка. В този контекст зачитането на правото на ефективна съдебна защита на такъв оферент изисква органът, който се произнася по законосъобразността на изключването му, да бъде независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 47 от Хартата.

68

Тези съображения обаче не се прилагат по отношение на първоинстанционния преразглеждащ орган, посочен в член 2, параграф 3 от Директива 89/665. Всъщност, когато държава членка се възползва от предоставената ѝ с тази директива възможност да създаде такъв орган, който не е съдебен, правото на ефективна съдебна защита е гарантирано с предвиденото в посочения член 2, параграф 9 изискване всички решения на такъв несъдебен преразглеждащ орган да подлежат на обжалване по съдебен ред.

69

На четвърто и последно място, необходимо е все пак да се отбележи, подобно на Европейската комисия, че при липсата в законодателството на държава членка на автоматично спиране на сключването на договор за обществена поръчка до датата, на която първоинстанционният преразглеждащ орган по член 2, параграф 3 от Директива 89/665 се произнася по жалбата, и когато този преразглеждащ орган не е съдебен, отхвърлянето от него на молба за постановяване на временни мерки, с която е поискано да се забрани сключването на договор за обществена поръчка до датата, на която посоченият орган се произнася по жалбата, трябва да подлежи на обжалване по съдебен ред със суспензивно действие до произнасянето на сезираната юрисдикция по тези временни мерки.

70

Това изискване произтича от прочита на член 2, параграф 3 във връзка с параграф 9 от Директива 89/665. По този начин, за да се гарантира ефективността на обжалването на решението на несъдебен първоинстанционен орган, с което се отхвърля молба за постановяване на временни мерки за забрана на сключването на договор за обществена поръчка до датата, на която този орган ще се произнесе, от една страна, оферентът, засегнат от това решение за отхвърляне, трябва да може да се ползва от разумен период на изчакване, за да има възможност да подаде тази жалба, и от друга страна, ако тя бъде подадена, спирането на сключването на този договор трябва да продължи до произнасянето на сезираната юрисдикция по посочената жалба.

71

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че член 246 от Закон № 134/2016 предвижда, че договорът за обществена поръчка не може да бъде сключен, от една страна, преди изтичането на срока за подаване на жалба по административен ред до възлагащия орган срещу решението за възлагане на обществената поръчка, а след това и на срока за подаване на жалба срещу акта на възлагащия орган пред Службата, и от друга страна, докато протича производството пред Службата, която според запитващата юрисдикция е първоинстанционен преразглеждащ орган, независим от възлагащия орган, по смисъла на член 2, параграф 3 от Директива 89/665, и не е съдебен орган. По-специално, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверките, които трябва да извърши, съгласно посочения член 246, параграф 1 автоматичната забрана за сключване на договор за обществена поръчка продължава до датата, на която този първоинстанционен преразглеждащ орган се произнася по жалбата срещу решението за възлагане на обществената поръчка.

72

В това отношение от данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, следва, че в рамките на главното производство, първо, на 3 юли 2020 г. Службата е приела служебно временна мярка, с която е забранила на възлагащия орган да сключи разглеждания в главното производство договор за обществена поръчка до окончателното приключване на административното производство пред Службата. По-нататък, в качеството си на второинстанционен административен орган председателят на Службата е отхвърлил с решение от 9 ноември 2020 г. подадената от CROSS Zlín жалба по административен ред срещу решението, с което Службата е отхвърлила искането му за отмяна на решението за възлагане на разглежданата обществена поръчка, и накрая, на 18 ноември 2020 г. възлагащият орган е сключил този договор с участника, определен за изпълнител на обществената поръчка. От това следва, че посоченият договор е сключен едва след като Службата се е произнесла окончателно в двуинстанционно производство по законосъобразността на това решение за възлагане, което обаче запитващата юрисдикция трябва да провери.

73

При това положение следва да се отбележи, че освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверките, които трябва да извърши, посоченото национално законодателство, както и прилагането му в главното производство, изглежда, позволяват да се гарантира правилно прилагане на член 2, параграф 3 и на член 2а, параграф 2 от Директива 89/665, разглеждани с оглед на правото на ефективна съдебна защита, предвидено в член 47 от Хартата.

74

С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която забранява на възлагащия орган да сключи договор за обществена поръчка само до датата, на която първоинстанционният орган по смисъла на този член 2, параграф 3 се произнася по жалбата срещу решението за възлагане на тази обществена поръчка, без да е относим в това отношение въпросът дали този орган е съдебен или не.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 2, параграф 3 и член 2а, параграф 2 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национална правна уредба, която забранява на възлагащия орган да сключи договор за обществена поръчка само до датата, на която първоинстанционният орган по смисъла на този член 2, параграф 3 се произнася по жалбата срещу решението за възлагане на тази обществена поръчка, без да е относим в това отношение въпросът дали този орган е съдебен или не.