–

за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от N. Ruiz García, A. Szmytkowska и P. Van Nuffel, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС, принципа на равностойност и принципа на съответстващо тълкуване на националното право.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа FY и Profi Credit Polska S.A w Bielsku Białej (наричано по-нататък „Profi Credit Polska“) относно дължимите суми от FY в изпълнение на договор за потребителски кредит.

3

Двадесет и четвъртото съображение от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273), гласи следното:

„като има предвид, че съдилищата и административните органи на държавите членки трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори“.

4

В член 3, параграф 1 от тази директива се предвижда следното:

„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.“

5

Член 6, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.“

6

В член 7, параграф 1 от същата директива се посочва следното:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.“

7

В член 188, точка 1 от Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej (Конституция на Република Полша, наричана по-нататък „полската конституция“) се предвижда, че Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) се произнася по съответствието с нея, inter alia, на законите.

8

Член 190, параграфи 1—4 от полската конституция гласи:

„1.   Актовете на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] са задължителни erga omnes и окончателни.

2.   Актовете на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] в областите, изброени в член 188, се обнародват незабавно в официалния орган, в който е бил обнародван нормативният акт. Ако нормативният не е бил обнародван, актът на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] се обнародва в официалния вестник на Република Полша „Monitor Polski“.

3.   Актът на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] влиза в сила в деня на обнародването му, но Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] може да определи различна дата, на която нормативният акт губи задължителната си сила. […]

4.   Актът на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд], с който за несъвместим с Конституцията, с международен договор или със закон се обявява нормативен акт, въз основа на който е постановен влязъл в сила съдебен акт, влязъл в сила административен акт или са решени други въпроси, е основание за ново разглеждане на делото и за отмяна на административния акт или на друго решение при условията и по реда, определени в приложимите за съответното производство разпоредби.“

9

В член 399, параграф 1 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон — Гражданския процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U., 1964 г., № 43, позиция 296) в редакцията му, приложима по спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“), се предвижда следното:

„Ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, може да се иска в предвидените в този дял случаи.“

10

Съгласно член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс ново разглеждане на делото поради нищожност може да се иска „ако страна […] е била лишена от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на правото; ново разглеждане обаче не може да се иска, ако преди решението да влезе в сила, невъзможността за участие е отпаднала или липсата на представителство е била предявена чрез възражение или пък страната е потвърдила извършените [предходни] процесуални действия“.

11

Член 4011 от Гражданския процесуален кодекс гласи:

„Ново разглеждане на делото може да се иска и когато Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] е обявил нормативния акт, въз основа на който е постановен съдебният акт, за несъвместим с Конституцията, с ратифициран международен договор или със закона.“

12

В член 407, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда следното:

„1.   Молбата за ново разглеждане на делото се подава в тримесечен срок; този срок започва да тече от деня, в който страната е узнала за основанието за ново разглеждане, а ако основанието е лишаване на страната от възможност да участва в делото или липса на надлежно представителство — от деня, в който страната, неин орган или неин законен представител е узнал за съдебното решение.

2.   В случая по член 4011 молбата за ново разглеждане на делото се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на акта на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд]. Ако към момента на постановяване на акта на Trybunał Konstytucyjny [Конституционен съд] съдебният акт по член 4011 все още не е влязъл в сила поради обжалването му, но жалбата впоследствие е отхвърлена, срокът започва да тече от деня на връчване на определението, с което жалбата се отхвърля, а ако същото е постановено в открито съдебно заседание — от деня на обявяването му.“

13

На 16 юни 2015 г. FY сключва с кредитното предприятие Profi Credit Polska договор за потребителски кредит за сумата от 4000 полски злоти (PLN) (около 920 евро). В договора се предвижда, че общата дължима сума от FY възлиза на 13104 PLN (около 3020 евро), подлежаща на погасяване с 48 месечни вноски по 273 PLN (около 63 евро).

14

При сключването на договора FY издава бланков запис на заповед, който е попълнен впоследствие от Profi Credit Polska с посочване на сумата 8170,11 PLN (около 1880 евро) и падеж на плащането.

15

На 30 октомври 2017 г. Profi Credit Polska предявява пред Sąd Rejonowy dla Warszawy Pragi-Południe (Районен съд Варшава Прага-Юг, Полша, наричан по-нататък „първоинстанционният съд“) паричен иск за сумата от 8170,11 PLN като главница, ведно с договорните лихви. Към исковата молба са приложени само посоченият запис на заповед и уведомлението за прекратяване на разглеждания в главното производство договор за кредит, в което е посочено подлежащо на погасяване салдо по кредита в размер на 6779 PLN (около 1560 евро) и общата сума на просрочените задължения, равняваща се на 8170,11 PLN.

16

На 17 април 2018 г. първоинстанционният съд постановява неприсъствено решение (наричано по-нататък „неприсъственото съдебно решение“) с отбелязване на незабавната му изпълняемост, като с него FY е осъдена да заплати на Profi Credit Polska сумата от 8170,11 PLN, ведно със законните лихви за забава, а искането за присъждане на договорните лихви е отхвърлено.

17

От акта за отправяне на преюдициално запитване следва, че това съдебно решение се основава единствено на подписания от FY запис на заповед и на твърденията в исковата молба на Profi Credit Polska. Последното не представя разглеждания в главното производство договор за кредит, а първоинстанционният съд не го приканва да го представи.

18

FY не възразява срещу неприсъственото съдебно решение, което влиза в сила след изтичането на предвидения за тази цел двуседмичен срок.

19

На 25 юни 2019 г. FY подава до първоинстанционния съд молба за ново разглеждане на делото, приключило с неприсъственото съдебно решение. FY обосновава молбата си с член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като според нея този съд е тълкувал неправилно Директива 93/13 и съответно я е лишил от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на правото по смисъла на тази разпоредба. FY по-специално упреква посочения съд, че е уважил искането на Profi Credit Polska въз основа на издадения от нея запис на заповед, без да е проверил дали клаузите от договора за кредит, който сключила с това дружество, евентуално са неравноправни, по-специално що се отнася до нелихвените разходи по кредита. В това отношение FY по-конкретно се позовава на решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska (C‑176/17, наричано по-нататък решение Profi Credit Polska I, EU:C:2018:711). От своя страна Profi Credit Polska иска молбата за ново разглеждане на делото да бъде отхвърлена, тъй като била подадена след изтичането на предвидения за тази цел срок. То се позовава и на неподаването от FY на възражение срещу неприсъственото съдебно решение, чието съдържание познавала.

20

С определение от 27 август 2020 г. първоинстанционният съд отхвърля молбата за ново разглеждане на делото, тъй като била подадена извън срока, и освен това отбелязва, че тя не почива на законово основание.

21

FY обжалва това определение пред запитващата юрисдикция — Sąd Okręgowy Warszawa-Praga (Окръжен съд Варшава-Прага, Полша) — упреквайки по-конкретно първоинстанционния съд, че не е съобразил правото на Съюза и практиката на Съда, по-специално задължението на националните съдилища служебно да проверяват дали клаузите от договор, сключен с потребител, евентуално са неравноправни.

22

Според запитващата юрисдикция, след като първоинстанционният съд не е обсъдил разглеждания в главното производство договор за кредит, нито съответно е проверил дали съдържащите се в него клаузи евентуално са неравноправни, е вероятно с неприсъственото съдебно решение да се нарушават членове 6 и 7 от Директива 93/13 съгласно тълкуването им от Съда, по-специално в решение Profi Credit Polska I.

23

При това положение запитващата юрисдикция се пита дали правото на Съюза не я задължава да уважи подадената от FY молба за ново разглеждане на делото, независимо че не е възразила срещу неприсъственото съдебно решение.

24

В това отношение, от една страна, запитващата юрисдикция подчертава важността на принципа на силата на пресъдено нещо и непроменимостта на влезлите в сила съдебни решения, отбелязва липсата в полското право на разпоредба, в която изрично да се предвижда, че решение на Съда съставлява основание за ново разглеждане на дело, и посочва, че правото на Съюза не налага на националните съдилища общо задължение за ново разглеждане на делата, по които е постановено ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, с цел да се вземе предвид решение на Съда за тълкуване на правото на Съюза.

25

От друга страна, запитващата юрисдикция се пита дали принципите на равностойност и на съответстващо тълкуване на националното право не я задължават да тълкува релевантните разпоредби от полското право по начин, който да позволи ново разглеждане на делото по случая в главното производство. Тя по-специално сочи две разпоредби от Гражданския процесуален кодекс.

26

На първо място, запитващата юрисдикция отбелязва член 4011 от Гражданския процесуален кодекс, които позволява нова разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, вследствие на постановяването от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) на акт, с който се установява несъответствието с конституцията на разпоредба от националното право, въз основа на която е постановено това съдебно решение. Тя се пита дали принципът на равностойност не я задължава да приложи тази разпоредба по аналогия, когато, след като национално съдебно решение е придобило силата на пресъдено нещо, решение на Съда води до установяване на несъвместимостта с правото на Съюза на разпоредбата от националното право, обосновала това национално съдебно решение.

27

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, който допуска ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, когато страна е била лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на правото. Запитващата юрисдикция се пита дали принципът на съответстващо тълкуване на националното право не я задължава да тълкува тази разпоредба в смисъл, че обхваща и случаите, в които националният съд, произнесъл се с неприсъствено решение по иска на търговец, основан на сключен с потребител договор, не е проверил служебно за евентуално наличие в този договор на неравноправни клаузи в нарушение на Директива 93/13. В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че правилата за упражняване на правото да се подаде възражение срещу неприсъствено съдебно решение са доста сходни с тези, които уреждат правото да се подаде възражение срещу съдебна заповед за изпълнение, за които в решение Profi Credit Polska I Съдът приема, че поради изключително ограничителния им характер при тях има немалък риск съответният потребител да не упражни въпросното право и че поради това те не позволяват да се осигури зачитането на правата, които потребителите черпят от посочената директива.

28

При това положение Sąd Okręgowy Warszawa-Praga (Окръжен съд Варшава-Прага) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29

В самото начало трябва да се отбележи, че вследствие на искането за предоставяне на информация, изпратено ѝ от Съда на 13 юли 2022 г., запитващата юрисдикция уточнява, че в първия въпрос има предвид както актовете, които са посочени в член 190, параграф 4 от полската конституция и чрез които Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) установява несъвместимостта със същата конституция или с друга норма от по-висок ранг на разпоредба от националното право, въз основа на която е постановено влязло в сила съдебно решение, така и т.нар. „отрицателни тълкувателни“ актове, чрез които посоченият съд установява несъвместимостта с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг на определено тълкуване на национална разпоредба, с което е обосновано такова съдебно решение.

30

Запитващата юрисдикция посочва, че макар обхватът на тези отрицателни тълкувателни актове в контекста на гражданските дела, приключили с влязло в сила съдебно решение, да е спорен, според нея постановяването на такъв акт съставлява основание за ново разглеждане на такова дело по полското право. Полското правителство оспорва това тълкуване.

31

В това отношение обаче е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и прецени фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право (решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 76, и от 22 септември 2022 г., Servicios prescriptor y medios de pagos EFC, C‑215/21, EU:C:2022:723, т. 26).

32

Поради това разглежданият въпрос трябва да се обсъди съобразно направените от запитващата юрисдикция уточнения, посочени в точка 29 от настоящото решение.

33

Трябва съответно да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС и принципът на равностойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато извънреден способ за защита, въведен с национална процесуална разпоредба, позволява на правен субект да поиска ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, като се позове на последващ акт на конституционния съд на съответната държава членка, с който се установява несъответствието с конституцията или с друга норма от по-висок ранг на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на такава разпоредба, въз основа на която разпоредба или което тълкуване е постановено това съдебно решение, те изискват посоченият способ за защита да бъде достъпен и при позоваване на акт на Съда, с който той се произнася преюдициално относно тълкуването на правото на Съюза на основание член 267 ДФЕС (наричан по-нататък „тълкувателното преюдициално решение на Съда“).

34

Що се отнася до член 19, параграф 1 ДЕС, втората алинея от тази разпоредба, която е единствената визирана от запитващата юрисдикция, задължава държавите членки да установят правните средства, които са необходими, за да се осигури на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 56 и цитираната съдебна практика).

35

Зачитането на правото на ефективна съдебна защита обаче не означава, че държавите членки са длъжни да предвидят извънредни способи за защита, позволяващи ново разглеждане на дело, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, вследствие на тълкувателно преюдициално решение на Съда.

36

От практиката на Съда всъщност следва, че правото на Съюза не изисква по принцип от съдебен орган да преразглежда постановен от него акт, ползващ се със силата на пресъдено нещо, за да вземе предвид последващото спрямо акта тълкуване на релевантна разпоредба от това право, възприето от Съда (решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 60, и от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 38).

37

В това отношение, трябва да се припомни значението на принципа на силата на пресъдено нещо както в правовия ред на Съюза, така и в националните правни системи. Всъщност, за да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и добро правораздаване, е важно съдебните актове, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тези способи срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани (решения от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 28 и цитираната съдебна практика и от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 42 и цитираната съдебна практика).

38

Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да остави без приложение вътрешните процесуални правила, осигуряващи силата на пресъдено нещо на съдебен акт, дори ако това би позволило да се поправи вътрешно положение, което е несъвместимо с това право (решения от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 29 и цитираната съдебна практика и от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 42 и цитираната съдебна практика).

39

Следователно, при липсата на правна уредба на Съюза в тази област, правилата за прилагане на принципа на силата на пресъдено нещо спадат към вътрешния правов ред на държавите членки по силата на принципа на процесуалната автономия на последните, при спазване обаче на принципите на равностойност и на ефективност (решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 54, и от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 21).

40

Всъщност съгласно принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 22 и цитираната съдебна практика).

41

Спазването на изискванията, произтичащи от принципите на равностойност и на ефективност, трябва да се анализира предвид мястото на съответните правила в цялото производство, предвид протичането на последното и предвид особеностите на тези правила пред различните национални инстанции (решение от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 24 и цитираната съдебна практика).

42

От гореизложеното следва, че ако приложимите вътрешни процесуални правила предоставят на националния съд възможност при определени условия да преразгледа акт, който се ползва със силата на пресъдено нещо, за да приведе положението в съответствие с националното право, съгласно принципите на равностойност и на ефективност на тази възможност трябва да се даде предимство, ако тези условия са налице, с цел да бъде възстановено съответствието на разглежданото положение с правото на Съюза (решение от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 30 и цитираната съдебна практика).

43

Що се отнася по-специално до изискванията, произтичащи от принципа на равностойност, който е единственият визиран в разглеждания въпрос, националният съд трябва да провери предвид процесуалните правила, уреждащи приложимите по националното право съдебни производства, дали този принцип е спазен с оглед на предмета, основанието и съществените елементи на съответните производства (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2018 г., EOS KSI Slovensko, C‑448/17, EU:C:2018:745, т. 40, и от 17 май 2022 г., Unicaja Banco, C‑869/19, EU:C:2022:397, т. 23).

44

В контекста на делото в главното производство тази проверка означава да се разгледа дали, след като националното право предоставя на правните субекти право да искат ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, което е основано на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на тази разпоредба, чиято несъвместимост с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг е обявена с последващ акт на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), на правните субекти трябва да се признае равностойно право, когато от тълкувателно преюдициално решение на Съда, постановено от него след такова влязло в сила съдебно решение, следва че последното се основава на разпоредба от националното право, която е несъвместима с правото на Съюза, или на несъвместимо с последното право тълкуване на такава разпоредба. Както посочва по същество генералният адвокат в точка 54 от своето заключение, с въпросната проверка в крайна сметка трябва да се определи дали може да се установи равностойност между такъв акт на посочения конституционен съд и такова решение на Съда.

45

В това отношение — при условие че запитващата юрисдикция извърши съответните проверки — предвид член 188, точка 1 и член 190, параграф 4 от полската конституция, както и предвид предоставените от тази юрисдикция данни, явно предметът на жалбата до Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) е искане той да се произнесе по валидността на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на такава разпоредба. Основанието за подаване на жалбата е твърдяна несъвместимост на тази разпоредба или това тълкуване с конституцията или с други норми от по-висок ранг.

46

Освен това изглежда, че съществен елемент в тази процедура са последиците от акт, с който такава жалба се уважава и с който Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) установява несъответствието на оспорената разпоредба от националното право с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг. Всъщност съгласно данните, съдържащи се в преюдициалното запитване, с постановяването на такъв акт от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) съответната разпоредба се лишава от задължителната ѝ сила. Тъй като съгласно член 190, параграф 1 от полската конституция актовете на този съд са задължителни erga omnes и окончателни, този акт съответно, изглежда, води до отстраняване на разпоредбата от националния правен ред.

47

От тези данни също така следва, че правото, предвидено в член 190, параграф 4 от полската конституция и в член 4011 от Гражданския процесуален кодекс в полза на всеки правен субект да оспори влязло в сила съдебно решение, което е основано на разпоредба от националното право, чието несъответствие с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг е установено впоследствие с акт на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), произтича от загубата от тази разпоредба на задължителната ѝ сила, като съдебното решение се оказва лишено от правна основа поради постановяването на този акт.

48

При условие че в това отношение запитващата юрисдикция направи съответните проверки, предвид извършеното от нея приравняване между отрицателен тълкувателен акт и акт, с който се установява несъответствието на разпоредба от националното право с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг, изглежда, че когато определено тълкуване на такава разпоредба се оспорва пред Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), неговият акт, с който се установява несъвместимостта на тълкуването с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг, по аналогия води до лишаване ipso facto на въпросното тълкуване от годността му с него да се подкрепи съдебно решение.

49

Както генералният адвокат посочва по същество в точки 78 и 88 от своето заключение, явно актовете на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), посочени в точки 46—48 от настоящото решение, съдържат констатация за несъответствието на разглежданата разпоредба от националното право или на определено тълкуване на тази разпоредба с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг. Такава констатация не налага приемане на последващ съдебен акт и вследствие на нея тази разпоредба или това тълкуване се лишава от задължителната си сила и се отстранява от националния правен ред, а пряка последица от това е премахването на правната база на влязлото в сила съдебно решение, което е било постановено въз основа на тази разпоредба или това тълкуване.

50

В това отношение обаче тълкувателните преюдициалните решения на Съда се различават от разглежданите актове на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд). Безспорно е всъщност, че макар ролята на Съда да се изразява в даване на задължително тълкуване на правото на Съюза, отговорността за последиците, произтичащи от това тълкуване за конкретния случай, се носи от националните юрисдикции.

51

В това отношение е важно да се припомни, че преюдициалното производство, предвидено в член 267 ДФЕС, установява провеждан от съдии диалог между Съда и юрисдикциите на държавите членки с цел да се осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, позволявайки по този начин да се осигурят неговите безпротиворечивост, пълно действие и автономия, както и, в крайна сметка, присъщият характер на установеното с Договорите право (решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 27 и цитираната съдебна практика).

52

Следователно системата, въведена с тази разпоредба, установява пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, в рамките на което последните участват активно в правилното прилагане и еднаквото тълкуване на правото на Съюза, както и в защитата на правата, предоставени от него на частноправните субекти (решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 29 и цитираната съдебна практика).

53

В рамките на това сътрудничество Съдът предоставя на националните юрисдикции, в качеството им на съдилища, на които е възложено прилагането на правото на Съюза, насоките за тълкуването на това право, необходими им за разрешаването на висящия пред тях спор (решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 30 и цитираната съдебна практика).

54

Освен това, както бе припомнено в точка 31 от настоящото решение, в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен, inter alia, да тълкува и прилага националното право. Следователно отговорността за прилагането по делото, което е висящо пред запитващата юрисдикция, на тълкуването, дадено от Съда в отговор на отправено от нея преюдициално запитване по същото дело, се носи от тази юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑261/21, EU:C:2022:534, т. 55).

55

В преюдициалното производство Съдът съответно не следва да се произнася по съвместимостта на национална разпоредба с правото на Съюза. Именно националната юрисдикция следва да направи тази преценка в светлината на предоставените от Съда насоки за тълкуване (вж. в този смисъл решение от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 30 и цитираната съдебна практика).

56

Следователно, за разлика от разглежданите актове на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), с които той установява несъответствието с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на такава разпоредба, с постановяваните от Съда тълкувателни преюдициални решения се цели да бъдат предоставени насоки за тълкуване на правото на Съюза, които са необходими на националната юрисдикция за разрешаването на висящия пред нея спор. Що се отнася до евентуалната несъвместимост с правото на Съюза на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на такава разпоредба, който въпрос се обсъжда пред национална юрисдикция, и до последиците от тази евентуална несъвместимост, преценките и констатациите, които трябва да се направят в това отношение с оглед на тълкувателното преюдициално решение на Съда, в крайна сметка са от компетентността на националната юрисдикция предвид разделението на функциите, характеризиращо производството, чрез което Съдът се произнася по тълкуването на правото на Съюза въз основа на член 267 ДФЕС.

57

В това отношение е важно да се припомни, че такива преценки и констатации могат да зависят не само от въпроса дали съответната разпоредба от правото на Съюза има директен ефект, тъй като само разпоредба от това право, която има такъв ефект, може да се изтъкне като такава в спор, попадащ в обхвата на правото на Съюза, с цел в съответствие с принципа на предимство на това право без приложение да се остави противоречаща ѝ разпоредба от националното право (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 61 и 62), но и от възможността разглежданата национална норма да се тълкува в съответствие с правото на Съюза. Всъщност съгласно принципа на съответстващо тълкуване на националното право националната юрисдикция е длъжна във възможно най-голяма степен да тълкува националното право в съответствие с изискванията на правото на Съюза (решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 55).

58

Следователно — без това да засяга проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши — обхватът на акт на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), с който се установява несъвместимостта с полската конституция или с друга норма от по-висок ранг на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на тази разпоредба, изглежда, се различава от този на тълкувателно преюдициално решение на Съда, тъй като в такова решение, тълкувайки правото на Съюза, Съдът не се произнася пряко по евентуалната несъвместимост на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на такава разпоредба с правото на Съюза, тъй като този въпрос трябва да се разреши in fine от запитващата юрисдикция.

59

Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на равностойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато извънреден способ за защита, въведен с национална процесуална разпоредба, позволява на правен субект да поиска ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, като се позове на последващ акт на конституционния съд на съответната държава членка, с който се установява несъответствието с конституцията или с друга норма от по-висок ранг на разпоредба от националното право или на определено тълкуване на такава разпоредба, въз основа на която разпоредба или което тълкуване е постановено това съдебно решение, те не изискват посоченият способ за защита да бъде достъпен и при позоваване на тълкувателно преюдициално решение на Съда, стига конкретните последици от такъв акт на посочения конституционен съд за разпоредбата от националното право или тълкуването на такава разпоредба, на която разпоредба или което тълкуване се основава влязлото в сила съдебно решение, да произтичат пряко от този акт.

60

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали принципът на съответстващо тълкуване на националното право трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право, с която се въвежда извънреден способ за защита, позволяващ на страна да поиска ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, ако е била лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на правото, трябва да се тълкува разширително, така че приложното ѝ поле да обхване положение, в което националният съд, уважил искане на продавач или доставчик, обосновано със сключен с потребител договор, чрез постановено неприсъствено влязло в сила съдебно решение, не е проверил по служебен ред договора за евентуално наличие на неравноправни клаузи в нарушение на задълженията, които има по Директива 93/13.

61

Трябва да се припомни, че принципът на съответстващо тълкуване на националното право е присъщ за системата на Договорите, тъй като позволява на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефективност на правото на Съюза, когато разрешават спора, с който са сезирани (решение от 21 януари 2021 г., Whiteland Import Export, C‑308/19, EU:C:2021:47, т. 61 и цитираната съдебна практика).

62

Съгласно този принцип, като вземат предвид всички правила от националното право и приложат признатите от последното методи за тълкуване, националните юрисдикции трябва да решат дали и до каква степен разпоредба от националното право може да се тълкува в съответствие с релевантните разпоредби от правото на Съюза (решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 71 и цитираната съдебна практика).

63

Посоченият принцип търпи определени ограничения. Така задължението на националните юрисдикции да се позоват на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкуват и прилагат релевантните правила от националното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 28 и цитираната съдебна практика).

64

Като се има предвид, че само националните юрисдикции са компетентни да тълкуват националното право, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 31 от настоящото решение, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали тълкуването, което възнамерява да даде на член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, е възможно предвид ограниченията, посочени в предходната точка. Съдът същевременно трябва да ѝ даде някои полезни насоки предвид данните, съдържащи се в акта за отправяне на преюдициално запитване.

65

Що се отнася до националната съдебна практика, изтъкната от запитващата юрисдикция, относно основанието за ново разглеждане на съответното дело, съгласно която лишаването на страна от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на правото по смисъла на член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс се отнася само за нарушенията на процесуалните правила, трябва да се отбележи, че изискването за съответстващо тълкуване на националното право включва по-специално задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно национална юрисдикция няма основание да счита, че е изправена пред невъзможност да тълкува разпоредба от националното право в съответствие с правото на Съюза, единствено защото тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл (решение от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth, C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 68 и цитираната съдебна практика).

66

При всички положения трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението да се провери служебно дали някои клаузи, съдържащи се в сключен с потребител договор, са неравноправни е процесуална норма, която обвързва съдебните органи (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Profi Credit Polska, C‑419/18 и C‑483/18, EU:C:2019:930, т. 74 и цитираната съдебна практика).

67

Освен това от данните, съдържащи се в акта за отправяне на преюдициално запитване, следва, че съображенията на запитващата юрисдикция, стоящи в основата на втория ѝ въпрос, не се отнасят само до факта, че първоинстанционният съд постановява неприсъственото съдебно решение само въз основа на издадения от FY запис на заповед и на уведомлението от Profi Credit Polska, че прекратява сключения с FY договор за кредит, без да провери дали клаузите от този договор евентуално са неравноправни, но и до процесуалните правила около упражняването на правото да се подаде възражение срещу такова съдебно решение.

68

В това отношение от практиката на Съда следва, че производството пред първоинстанционния съд трябва да се разгледа в неговата цялост, като се вземе предвид и правото, с което е разполагала FY, да се подаде възражение срещу това съдебно решение (вж. в този смисъл решение Profi Credit Polska I, т. 54).

69

По делото в главното производство трябва да се отбележи, че описаните от запитващата юрисдикция процесуални правила около упражняването на правото да се подаде възражение, чийто предмет е могло да бъде неприсъственото съдебно решение — а именно спазването на двуседмичен срок за подаването на възражението, задължението незабавно да се изложат всички възражения и претенции, задължението да се заплати такса в размер на половината от таксата за иск, и липсата на суспензивно действие на подаването на възражението — са много сходни с процесуалните правила, които Съдът е разгледал в точки 64—68 от решение Profi Credit Polska I и за които в точка 70 от това решение е счел, че могат да породят немалък риск съответните потребители да не подадат възражение.

70

Поради това запитващата юрисдикция трябва да провери дали след като разглежданите в главното производство правила не позволяват да се осигури спазването на правата, които потребителят черпи от Директива 93/13, тези правила могат да се счетат за отразяващи положение, в което страна се оказва лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на правото по смисъла на член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.

71

Трябва същевременно да се отбележи, че признаването на право на ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, въз основа на принципа на съответстващо тълкуване на националното право a priori не може да се счита за единственото средство, годно да гарантира на потребител желаната от Директива 93/13 защита при обстоятелства като тези по делото в главното производство.

72

В това отношение трябва да се припомни, че предвид положението на по-слаба страна, в което се намира потребителят спрямо продавача или доставчика, в член 6, параграф 1 от тази директива се предвижда, че неравноправните клаузи не обвързват потребителите. Това е императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между последните (решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 36 и цитираната съдебна практика). Тази разпоредба трябва да се счита за норма, равностойна на националните правила, които във вътрешния правопорядък са с ранг на императивни норми (решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 54 и цитираната съдебна практика).

73

Освен това предвид естеството и значението на обществения интерес, който представлява защитата на потребителите, Директива 93/13 задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки „за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“, както следва от член 7, параграф 1 във връзка с двадесет и четвърто съображение от тази директива (решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 56 и цитираната съдебна практика).

74

В това отношение правото на Съюза не хармонизира производствата, приложими за проверката дали договорна клауза евентуално е неравноправна, поради което те се уреждат от вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуалната автономия на последните, при условие обаче тези процедури да зачитат принципите на равностойност и на ефективност (вж. в този смисъл решение Profi Credit Polska I, т. 57 и цитираната съдебна практика).

75

В разглеждания случай от преписката, с която Съдът разполага, не следва, че принципът на равностойност може да наложи прилагането на член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс при обстоятелства като тези по делото в главното производство. Всъщност нищо не сочи, че тази разпоредба е приложима при пропуск служебно да се изтъкне основание, почиващо на национална императивна норма, на която член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се счита за еквивалент, както бе припомнено в точка 72 от настоящото решение.

76

Що се отнася до принципа на ефективност, трябва да се подчертае, че задължението на държавите членки да осигурят ефективността на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, предполага, по-специално за произтичащите от Директива 93/13 права, изискване за ефективна съдебна защита, прогласено също в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което се отнася особено за процесуалните правила за предприеманите по съдебен ред действия, основани на такива права (решение от 22 април 2021 г., Profi Credit Slovakia, C‑485/19, EU:C:2021:313, т. 54 и цитираната съдебна практика).

77

В това отношение, ако по делото в главното производство запитващата юрисдикция стигне до констатацията — предвид по-специално съображенията, изложени в точки 67—69 от настоящото решение — че процесуалните правила, уреждащи упражняването на правото да се подаде възражение срещу неприсъствено съдебно решение, не позволяват да се осигури спазването на правата, които потребителите черпят от Директива 93/13, ще се окаже, че това производство не е в съответствие с правото на потребителите на ефективно правно средство за защита.

78

Следователно, ако запитващата юрисдикция счете, че разглежданото положение в главното производство не може да попадне в приложното поле на основанието за ново разглеждане на гражданското дело по член 401, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а именно незаконосъобразното лишаване на страна от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на правото, ще се наложи изводът, че потребител като FY трябва да разполага с друг правен способ, за да може желаната от Директива 93/13 защита да му бъде ефективно гарантирана. Силата на пресъдено нещо, с която се ползва неприсъственото съдебно решение, постановено без да се проверява дали клаузите от разглеждания договор евентуално са неравноправни, не може да възпрепятства това.

79

Трябва обаче да се отбележи, че съгласно практиката на Съда спазването на правата, гарантирани от тази директива, трябва да може да бъде осигурено при необходимост и в изпълнително производство, а дори и след приключване на последното.

80

Всъщност, от една страна, когато продавач или доставчик се е снабдил с изпълнително основание срещу потребител, почиващо на сключен с последния договор, без да е проверявано дали всички или част от клаузите от договора евентуално са неравноправни, принципът на ефективност предполага съдът, сезиран с изпълнението на това изпълнително основание, при необходимост да може да извърши тази проверка (вж. в този смисъл решение от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC, C‑49/14, EU:C:2016:98, т. 55).

81

Няма значение, че липсата на предварителна проверка на такива клаузи се дължи, както по делото, по което е постановено решението, посочено в точка 80 от настоящото решение, на липсата на компетентност на органа, издал изпълнителното основание, да извърши такава проверка или, както по делото в главното производство, на пропуска да се извърши такава проверка от съдията, който е постановил неприсъствено съдебно решение, подлежащо на незабавно изпълнение, съчетан с потенциално твърде рестриктивния характер на правилата за упражняване на правото да се подаде възражение срещу това съдебно решение. Всъщност при липса на ефективен контрол върху евентуалната неравноправност на клаузите от съответния договор не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 права (решение Profi Credit Polska I, т. 62).

82

Трябва обаче да се подчертае, че в такъв случай пълната ефективност на защитата на потребителите, желана от Директива 93/13, изисква освен това да има възможност изпълнителното производство да се спре, при необходимост по правила, които да не могат да обезсърчат потребителя да предяви и поддържа съответния иск, докато компетентният съд да извърши проверката дали клаузите от съответния договор евентуално са неравноправни (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2014 г., Sánchez Morcillo и Abril García, C‑169/14, EU:C:2014:2099, т. 27 и цитираната съдебна практика, и от 17 май 2022 г., Impuls Leasing România, C‑725/19, EU:C:2022:396, т. 60).

83

От друга страна, в хипотезата на приключило изпълнително производство потребителят трябва да може в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, в последващо отделно производство да се позове на неравноправния характер на клаузите от договора с цел ефективно и пълно да упражни правата си по тази директива, за да бъде поправена финансовата му вреда, причинена с прилагането на тези клаузи (вж. в този смисъл решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 58).

84

При това положение на втория въпрос следва да се отговори, че принципът на съответстващо тълкуване на националното право трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция трябва да прецени дали разпоредба от националното право, с която се въвежда извънреден способ за защита, позволяващ на страна да поиска ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение, ако е била лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на правото, може да се тълкува разширително, така че приложното ѝ поле да обхване положение, в което националният съд, уважил искане на продавач или доставчик, обосновано със сключен с потребител договор, чрез постановено неприсъствено влязло в сила съдебно решение, не е проверил по служебен ред договора за евентуално наличие на неравноправни клаузи в нарушение на задълженията, които има по Директива 93/13, и в което се оказва, че процесуалните правила, уреждащи упражняването от този потребител на правото му да подаде възражение срещу неприсъственото съдебно решение, могат да породят немалък риск потребителят да се откаже от него и съответно не позволяват да се осигури спазването на правата, които последният черпи от тази директива. Ако такова разширително тълкуване не може да се приеме поради ограниченията, наложени с общите принципи на правото и невъзможността да се извършва тълкуване contra legem, принципът на ефективност изисква спазването на тези права да се осигури в рамките на производство по изпълнение на това неприсъствено съдебно решение или на последващо отделно производство.

85

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: