–

за NB, от J. M. Erausquin Vázquez и M. Ortiz Pérez, abogados,

–

за Kutxabank SA, от I. Ortega Ochoa, abogado, и S. Tamés Alonso, procurador,

–

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz, P. Kienapfel и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването, първо, на член 3, параграф 1, член 5, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273, и поправка в ОВ L 17, 2023 г., стр. 100), второ, на член 7 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260), и трето, на принципа на ефективност.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между NB и Kutxabank SA по въпроса за действителността на клаузата за периодично преразглеждане на лихвения процент по договор за ипотечен кредит.

3

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13:

„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.

4

Член 4 от тази директива предвижда:

„1.   Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.

2.   Преценката за неравноправния характер на клаузите не се извършва нито по отношение на основния предмет на договора, нито по отношение на съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоките, които ще се доставят или услугите, които ще се предоставят в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“.

5

Член 5 от посочената директива гласи следното:

„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. Настоящото правило не се прилага във връзка с процедурите по реда на член 7, параграф 2“.

6

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

7

Текстът на член 7, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

8

Съгласно член 8 от посочената директива:

„Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строгите действащи разпоредби, които са в съответствие с Договора, в областта на настоящата директива, с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите“.

9

Съгласно член 19 от Директива 2005/29 държавите членки е трябвало в срок до 12 юни 2007 г. да приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с тази директива, и да информират незабавно Европейската комисия за това. Тези разпоредби е трябвало да започнат да се прилагат най-късно от 12 декември 2007 г.

10

Директива 93/13 е транспонирана в испанското право с Ley 7/1998, sobre condiciones generales de la contratación (Закон 7/1998 за общите договорни условия) от 13 април 1998 г. (BOE, бр. 89 от 14 април 1998 г., стр. 12304).

11

Член 5, параграф 5 от този закон, изменен с Ley 5/2019, de regulación de los contratos de crédito inmobiliario (Закон 5/2019 за договорите за имотни кредити) от 15 март 2019 г. (BOE, бр. 65 от 16 март 2019 г.), предвижда, че условията, които са непрозрачно включени в договорите в ущърб на потребителите, са нищожни по право.

12

Real Decreto Legislativo 1/2007, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley General para la Defensa de los Consumidores y Usuarios y otras leyes complementarias (Кралски законодателен декрет 1/2007 за одобряване на преработения текст на Общия закон за защита на потребителите и ползвателите и други допълващи закони) от 16 ноември 2007 г. (BOE, бр. 287 от 30 ноември 2007 г., стр. 49181) въвежда в сила преработения текст на този закон, който е изменен със Закон 5/2019 (наричан по-нататък „Общият закон за защита на потребителите и ползвателите“).

13

Член 8 от Общия закон за защита на потребителите и ползвателите гласи:

„Основни права на потребителите и ползвателите са:

[…]

[…]

[…]“.

14

Член 60 от Общия закон е озаглавен „Преддоговорна информация“ и параграф 1 от него гласи:

„Преди потребителят или ползвателят да се обвърже с договор или със съответна оферта, продавачът или доставчикът му предоставя на ясен и разбираем език относимата вярна и достатъчна информация за основните характеристики на договора, по-конкретно за неговите правни и икономически условия […]“.

15

Член 80 от Общия закон е озаглавен „Изисквания към клаузите, които не са договорени индивидуално“ и параграф 1 от него гласи:

„В договорите с потребители и ползватели, включително тези, които се сключват от публичните администрации и подчинените им субекти и предприятия, клаузите, които не са индивидуално договорени, трябва да отговарят на следните изисквания:

[…]

16

Член 82 от Общия закон за защита на потребителите и ползвателите е озаглавен „Понятие за неравноправни клаузи“ и параграф 1 от него гласи:

„Неравноправни са всички клаузи, които не са индивидуално договорени, и всички практики, за които не е дадено изрично съгласие, ако в нарушение на изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя и ползвателя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните“.

17

Член 83 от Общия закон е озаглавен „Нищожност на неравноправните клаузи и запазване на действието на договора“ и предвижда:

„Неравноправните клаузи са нищожни по право и се считат за несъществуващи. Нищожността на неравноправните клаузи в договора се обявява от съда след изслушване на страните, а договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.

Условията, които са непрозрачно включени в договорите в ущърб на потребителите, са нищожни по право“.

18

Член 1303 от Código civil (Граждански кодекс) гласи:

„Когато договорът бъде обявен за недействителен, всяка от страните трябва да върне на другата вещите, които са били предмет на договора, заедно с плодовете от тях, и цената заедно с лихвите, освен ако в следващите членове не е предвидено друго“.

19

Съгласно член 1306, точка 2 от този кодекс:

„Ако актът, на който се дължи противоречието със закона или добрите нрави, не съставлява престъпление, се прилагат следните правила:

[…]

20

Banco de España (Централна банка на Испания) издава Circular 8/1990, a entidades de crédito, sobre transparencia de las operaciones y protección de la clientela (Циркулярно писмо 8/1990 до кредитните институции относно прозрачността на сделките и защитата на клиентите) от 7 септември 1990 г. (BOE, бр. 226 от 20 септември 1990 г., стр. 27498).

21

Циркулярно писмо 8/1990 е изменено в частност със Circular 5/1994, a entidades de crédito (Циркулярно писмо 5/1994 до кредитните институции) от 22 юли 1994 г. (BOE, бр. 184 от 3 август 1994 г., стр. 25109), с което към него е добавено ново приложение VIII. Във връзка с това Juzgado de Primera Instancia no 8 de Donostia — San Sebastián (Първоинстанционен съд № 8 Сан Себастиан, Испания), който е запитващата юрисдикция, уточнява, че в Boletín Oficial del Estado не е публикуван консолидираният текст на Циркулярно писмо 8/1990 с измененията съгласно Циркулярно писмо 5/1994 (наричано по-нататък „измененото Циркулярно писмо 8/1990“).

22

Измененото Циркулярно писмо 8/1990 установява някои официални референтни индекси за ипотечните кредити. Сред тях са различни средни лихвени проценти по ипотечни кредити със срок над три години, предназначени за закупуване на жилище по пазарна цена (наричани по-нататък „индексите IRPH“), сред които и индексът IRPH за кредитите, отпускани от спестовните каси (наричан по-нататък „индексът IRPH на спестовните каси“).

23

Индексът IRPH на спестовните каси е определен в приложение VIII към измененото Циркулярно писмо 8/1990, както следва:

„[…] простата средна стойност на среднопретеглените по главници лихвени проценти по сделките за обезпечени с ипотека кредити със срок от три или повече години, предназначени за закупуване на жилище на пазарна цена, които всички спестовни каси са сключили или продължили през референтния месец на индекса. Тези среднопретеглени лихвени проценти са еквивалентните годишни проценти, които всички спестовни каси са обявили пред Централната банка на Испания за тези падежи […]“.

24

От акта за преюдициално запитване следва, че това определение е допълнено с указанието, че „среднопретеглените лихвени проценти“ са годишните проценти на разходите (ГПР), които всички спестовни каси са обявили пред Централната банка на Испания за съответните сделки.

25

От акта за преюдициално запитване също така следва, че Циркулярно писмо 5/1994 съдържа предупреждение към кредитните институции, адресати на това циркулярно писмо, че когато се използват пряко и единствено индексите IRPH, това води до увеличаването на ГПР по ипотечната сделка над пазарния процент, което се избягва чрез прилагането на съответен отрицателен марж с променлив размер, зависещ от комисионите по сделката и периодичността на плащанията.

26

Петнадесета допълнителна разпоредба от Ley 14/2013, de apoyo a los emprendedores y su internacionalización (Закон 14/2013 за насърчаване и интернационализиране на предприемачеството) от 27 септември 2013 г. (BOE, бр. 233 от 28 септември 2013 г., стр. 78787) предвижда отпадане на индекса IRPH на спестовните каси, считано от 1 ноември 2013 г.

27

Параграфи 2—4 от тази допълнителна разпоредба гласят:

„2. Считано от следващото преразглеждане на приложимите проценти, посочените за референтни лихвени проценти по предходния параграф се заместват с предвидения в договора заместващ референтен лихвен процент или индекс.

3. Ако договорът не предвижда заместващ референтен лихвен процент или индекс или ако предвиденият в него заместващ референтен лихвен процент или индекс е сред онези, които се премахват, заместването се извършва с официалния лихвен процент, наречен [IRPH на кредитните институции], като към него се прилага марж, еквивалентен на средноаритметичната стойност на разликите между премахвания лихвен процент и посочения по-горе лихвен процент, изчислена въз основа на наличните данни между датата на сключване на договора и датата на действителното заместване на лихвения процент.

[…]

4. Страните не могат да искат изменение, едностранна промяна или прекратяване на договора за заем или кредит заради прилагането на настоящата разпоредба“.

28

На 11 септември 2006 г. NB сключва договор за ипотечен кредит за срок от 35 години с Caja de Ahorros y Monte de Piedad de Gipuzkoa y San Sebastián, понастоящем Kutxabank (наричан по-нататък „обсъжданият в главното производство кредитен договор“).

29

Съгласно член 3bis от този договор (наричан по-нататък „спорната клауза“) лихвеният процент е променлив, като периодично трябва да се определя нов лихвен процент според индекса IRPH на спестовните каси.

30

Спорната клауза гласи също така, че този индекс съответства на простата средна стойност на среднопретеглените по главници лихвени проценти по извършените от спестовните каси сделки за обезпечени с ипотека кредити със срок от три или повече години, предназначени за закупуване на жилище на пазарна цена, без преустройство, и че референтната стойност е стойността на последния индекс, публикуван от Централната банка на Испания през месеца, който предхожда съответната дата за преразглеждане на лихвения процент, или евентуално на последния индекс, публикуван от Централната банка на Испания преди посочения предходен месец.

31

От акта за преюдициално запитване следва, че спорната клауза не споменава последната част от определението на индекса IRPH на спестовните каси, дадено в приложение VIII към измененото Циркулярно писмо 8/1990, а именно че тези „среднопретеглени лихвени проценти“ са годишните проценти на разходите (ГПР), които всички спестовни каси са обявили пред Централната банка на Испания за съответните сделки.

32

На 4 март 2022 г. NB предявява иск пред запитващата юрисдикция, като в частност иска спорната клауза да бъде обявена за неравноправна.

33

Запитващата юрисдикция уточнява, че индексите IRPH се определят въз основа на средната стойност на ГПР за сходни сделки. Следователно актуализирането на лихвения процент по даден договор въз основа на някой от индексите IRPH би довело до увеличаване на този лихвен процент с онова, което кредитополучателите по всички договори, послужили за основа за определянето на този индекс IRPH, са платили не само като номинален лихвен процент, но и като разходи и евентуални комисиони, въпреки че по договора, чийто лихвен процент се индексира по този начин, освен марж са начислени и сходни разходи и вече е платена комисиона. Тази юрисдикция добавя, че някои от елементите, включени в годишните проценти на разходите (ГПР), които са послужили за основа за определянето на индекса IRPH, произтичат от договорни клаузи, които след това са били признати за неравноправни или е оспорена законосъобразността им.

34

На първо място, запитващата юрисдикция разглежда спорната клауза от гледна точка на изискването за прозрачност и си поставя въпроса дали това изискване е спазено, след като тази клауза не дава възможност на потребителя да узнае какви точно са икономическите ѝ последици при договорите със срок от 35 години.

35

Най-напред, тя изразява съмнение дали средният потребител може сам да разбере разликите между понятията „лихвен процент“, „референтен индекс“ и „ГПР“, а съответно и функционирането на метода за изчисляване на референтните индекси, които се определят въз основа на ГПР.

36

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че спорната клауза съдържа определение на индекса IRPH на спестовните каси, което не включва частта от определението, отнасяща се до обстоятелството, че този индекс се основава на ГПР. Оттук тя стига до извода, че средният потребител — който не е запознат с циркулярните писма на Централната банка на Испания, адресирани до кредитните институции, и който не е бил информиран от другата страна по договора за това, че индексът IRPH на спестовните каси съответства на ГПР, нито за поясненията в Циркулярно писмо 5/1994 относно равнището на индексите IRPH в сравнение с пазарния лихвен процент — няма никаква причина да поиска информация по този въпрос по време на преддоговорната фаза, а ще мисли, че представеното му предложение за договор е привлекателно, понеже предвижда по-нисък марж в сравнение с обичайния за договорите, чийто лихвен процент се определя според референтния индекс Euribor (европейски междубанков лихвен процент).

37

Тези съображения са изложени в подкрепа на първия, втория, третия и петия въпрос.

38

По-нататък, запитващата юрисдикция излага съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) и посочва, че съгласно тази практика изискването за прозрачност по отношение на компонентите и изчисляването на индексите IRPH е непременно изпълнено, тъй като в Boletín Oficial del Estado са публикувани Циркулярно писмо 8/1990 и начинът на изчисляване на тези индекси, и затова кредитните институции, които решат да използват такъв индекс в договорните си условия, не са длъжни да включват в кредитния договор пълното определение на индекса. Според запитващата юрисдикция тази съдебна практика се основава единствено на точки 53 и 56 от решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C‑125/18, EU:C:2020:138), извън точки 51, 52, 54 и 55 от него.

39

Запитващата юрисдикция смята, че точки 53 и 56 от това решение се опират на сведения, които не отговарят напълно на действителността. Всъщност, от една страна, Циркулярно писмо 8/1990, чието публикуване е взето предвид в онова съдебно решение, изобщо не споменава индексите IRPH, които са въведени с Циркулярно писмо 5/1994. От друга страна, при всички случаи справката с последно посоченото циркулярно писмо не позволява да се разбере какъв е методът за изчисляване на индексите IRPH, тъй като той не е посочен там, поради което се налага от видните при справката данни потребителят сам да стигне до извода, че индексите IRPH са ГПР, които вече съдържат марж, комисиони и разходи.

40

Тези съображения са изложени в подкрепа на четвъртия, шестия, седмия и осмия въпрос.

41

Освен това запитващата юрисдикция изразява съмнение дали упоменатата по-горе практика на Tribunal Supremo (Върховен съд) — доколкото тя е трайно установена в смисъл, че кредитните институции са безусловно освободени от задължението да включват в договорите за ипотечен кредит пълно определение на индекса IRPH, по който ще се извършва периодичното актуализиране на лихвения процент, и от задължението да информират потребителите за колебанията на този индекс в миналото, тъй като за него има официална публикация — е съвместима с практиката на Съда, като се имат предвид точка 54 от решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C‑125/18, EU:C:2020:138), и точка 34 от определение от 17 ноември 2021 г., Gómez del Moral Guasch (C‑655/20, EU:C:2021:943).

42

Поради тези съмнения са зададени деветият и десетият въпрос.

43

Накрая, запитващата юрисдикция споменава и Директива 2005/29, за която смята, че е приложима към момента на сключването на обсъждания в главното производство кредитен договор. Тя допуска, че след като някои важни елементи липсват в съдържащото се в договора определение на индекса IRPH на спестовните каси, това може да е равносилно на пропускане на съществена информация по смисъла на член 7 от тази директива и съответно да представлява заблуждаваща практика. Ако е така, тя се пита дали подобна констатация изключва добросъвестността по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.

44

Тези съображения са изложени в подкрепа на единадесетия и дванадесетия въпрос.

45

На второ място, запитващата юрисдикция разглежда възможността спорната клауза да се приеме за несъвместима с изискването за прозрачност. При това положение тя смята, че ще трябва да провери дали клаузата евентуално не е неравноправна, за което тя иска потвърждение от Съда, тъй като в досегашните му актове не е обсъждано това изискване.

46

В такъв случай запитващата юрисдикция посочва, първо, че от 2019 г. има национални правила, които предвиждат, че са нищожни по право договорните условия, които са включени непрозрачно в ущърб на потребителите. Тя отбелязва, че Tribunal Supremo (Върховен съд) не приема тези правила за приложими с обратна сила. Що се отнася обаче до т.нар. клаузи „за долен праг“, съгласно които променливият лихвен процент не може да е под определен праг, според запитващата юрисдикция има трайна практика на посочения върховен съд в смисъл, че тези клаузи са непрозрачни и поради това неравноправни, понеже предвиждат на вид променлив лихвен процент, който обаче в действителност може да се променя само нагоре. Запитващата юрисдикция смята, че тази съдебна практика трябва да се приложи по аналогия в настоящия случай, тъй като спорната клауза съдържа елемент на заблуждение, произтичащ от това, че в съдържащото се в договора определение на индекса IRPH изобщо не е указано, че той е ГПР.

47

Тези съображения са изложени в подкрепа на тринадесетия и четиринадесетия въпрос.

48

Второ, запитващата юрисдикция посочва практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд), че използването на индекс, който е официален и се използва от публични органи за финансирането на субсидирани жилища, не би могло да противоречи на изискването за добросъвестност.

49

Тя обаче отбелязва, от една страна, че използването на официален индекс е задължително при сключване на договор за ипотечен кредит и че публичните органи, които използват някой от индексите IRPH, правят това при съобразяване с предупреждението на Централната банка на Испания в преамбюла на Циркулярно писмо 5/1994.

50

От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че преценката за неравноправност се отнася не до използването на индекса IRPH, а до предвиждащата използването му клауза в договора за кредит. Ето защо, като се има предвид точка 69 от решение от 14 март 2013 г., Aziz (C‑415/11, EU:C:2013:164), би било от значение да се определи дали, ако постъпва добросъвестно и справедливо с кредитополучателя, кредитодателят е можел основателно да очаква, че кредитополучателят ще се съгласи с включването на спорната клауза в обсъждания в главното производство кредитен договор след индивидуално договаряне, след като е разбрал как функционира методът на изчисляване на индекса IRPH на спестовните каси и съответно е могъл въз основа на точни критерии да оцени потенциално значимите икономически последици от прилагането на този индекс, след като е бил запознат с колебанията му през двете години преди сключването на договора и след като е бил информиран за това, че Циркулярно писмо 5/1994 съдържа предупреждение за необходимостта в съответните случаи да се въведе отрицателен марж, с което кредитодателят не е смятал да се съобрази.

51

Според запитващата юрисдикция като част от тази преценка по-специално трябва да се сравнят начинът на изчисляване на договорния лихвен процент и действително полученият лихвен процент с обичайно приетия начин на изчисляване и размера на законната лихва, както и пазарния процент на лихвите за сходни кредити към датата на сключване на съответния договор, както следва от точка 67, второ тире от решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14, EU:C:2017:60).

52

Тези съображения са изложени в подкрепа на петнадесетия, шестнадесетия, седемнадесетия и осемнадесетия въпрос.

53

На трето и последно място, ако се установи, че спорната клауза е неравноправна, и ако обсъжданият в главното производство кредитен договор по принцип не би могъл да продължи да се изпълнява без тази клауза, запитващата юрисдикция смята, че ще трябва да обмисли възможността да позволи на потребителя да избере между обявяването на недействителността на този договор и запазването му чрез замяна на спорната клауза с посочване на референтен индекс, предвиден в диспозитивна норма на закона, като се има предвид в частност точка 52 от определение от 17 ноември 2021 г., Gómez del Moral Guasch (C‑655/20, EU:C:2021:943).

54

Първо, ако потребителят избере да запази договора, според запитващата юрисдикция посочената от нея диспозитивна разпоредба, която е приета с цел договорите да могат да продължат да действат без прекъсване след извънсъдебното отпадане на индекса IRPH на спестовните каси и индекса IRPH на банките, по-скоро би запазила съществуващия баланс между задълженията на страните, докато обявяването на спорната клауза за неравноправна означава, че от нея произтича неравнопоставеност, която следва да се отстрани. При тези условия посочената юрисдикция смята, че възстановяването на равновесието между задълженията на страните би налагало към посочения в спорната клауза референтен индекс да се приложи отрицателен марж в съответствие с препоръката на Централната банка на Испания в преамбюла на Циркулярно писмо 5/1994.

55

Второ, ако потребителят избере обявяването на договора за недействителен, според запитващата юрисдикция прилагането на член 1303 от Гражданския кодекс — което означава взаимно връщане на даденото с лихвите — би било в полза на финансовата институция, въпреки че по принцип тя е виновна за обявяването на договора за недействителен. Всъщност при прилагане на посочения член финансовата институция би имала право на лихви в размер на законния лихвен процент — който е по-висок от договорния — върху цялата отпусната сума на кредита, считано от датата на сключване на договора. Явно не би било така, ако е приложим член 1306, точка 2 от Гражданския кодекс, което според запитващата юрисдикция изглежда възможно, ако се приеме, че обсъжданият в главното производство кредитен договор трябва да бъде обявен за нищожен поради „противоречие с добрите нрави“ по смисъла на посочената разпоредба и че за това противоречие е виновна единствено финансовата институция, понеже става дума за договор с общи условия, който тя е наложила на кредитополучателя.

56

Тези съображения са изложени в подкрепа на деветнадесетия, двадесетия, двадесет и първия и двадесет и втория въпрос.

57

При тези условия Juzgado de Primera Instancia no 8 de Donostia — San Sebastián (Първоинстанционен съд № 8 Сан Себастиан) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

58

Испанското правителство изразява съмнения в допустимостта на преюдициалното запитване. В това отношение то изтъква, че след като няма достатъчно данни за фактическата обстановка по делото в главното производство, а и след като още не е взето решение по допускането на доказателствата, представени от страните в главното производство, и не е известно какви са исканията на тези страни, Съдът не би могъл да даде полезен отговор на отправените въпроси, тъй като преценката за прозрачност и неравноправност на клаузите трябва да се извършва въз основа на всички конкретни обстоятелства в отделния случай. При това положение Съдът щял да бъде принуден да анализира общо и абстрактно Директива 93/13 във връзка с използването на IRPH като референтен индекс в договорите за ипотечни кредити. Това правителство също така поддържа, че практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) е изложена в акта за преюдициално запитване съвсем приблизително и дори неточно и че повечето от отправените въпроси вече имат отговор в практиката на Съда.

59

Най-напред следва да се припомни, първо, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда, въпроси, които се ползват с презумпция за релевантност. Следователно, щом като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако е очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или още ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочения въпрос (решение от 21 декември 2021 г., Trapeza Peiraios, C‑243/20, EU:C:2021:1045, т. 25 и цитираната съдебна практика). Второ, съгласно член 94, букви а) и в) от Процедурния правилник на Съда актът за преюдициално запитване трябва да съдържа „кратко изложение“ на фактите и „да излага“ мотивите за запитването.

60

В акта за преюдициално запитване обаче са дадени сведения за фактите по делото в главното производство, като, макар и ограничени, тези сведения са достатъчни, за да може да се разбере какъв е смисълът на поставените въпроси и какво е значението им за решаването на делото, както и за да може Съдът да даде полезни отговори, а правителствата на държавите членки и останалите заинтересовани субекти да са в състояние да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

61

В това отношение следва да се подчертае, че именно националният съд, а не Съдът, следва да вземе предвид всички конкретни обстоятелства по разглеждания случай, за да определи дали предвид критериите, посочени в член 3, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13, съответната договорна клауза отговаря на установените в тази директива изисквания за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 50 и цитираната съдебна практика).

62

По-нататък, националните юрисдикции са свободни да отправят запитване до Съда във всеки момент от производството, който според тях е подходящ, стига най-малкото да обяснят фактическите хипотези, на които се основават преюдициалните им въпроси (вж. в този смисъл определение от 25 март 2022 г., ИП и др. (Установяване на фактите в главното производство), C‑609/21, EU:C:2022:232, т. 21 и цитираната съдебна практика).

63

Накрая, въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, се поставят от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2016 г., Hünnebeck, C‑479/14, EU:C:2016:412, т. 30 и цитираната съдебна практика).

64

Ответникът в главното производство на практика също оспорва допустимостта на всички отправени въпроси по съображението, че отговорът вече се съдържал в практиката на Съда.

65

В това отношение следва да се констатира, че дори да се допусне за установено, подобно обстоятелство би могло просто да е основание за произнасяне с мотивирано определение по реда на член 99 от Процедурния правилник, но не и за отхвърляне на преюдициалното запитване. Освен това следва да се констатира, че отговорът на някои от въпросите може да се изведе от съдебната практика, но това съвсем не се отнася за всички въпроси.

66

Ето защо преюдициалното запитване е допустимо, без това да предопределя преценката на допустимостта на отделните въпроси.

67

Четвъртият, шестият, седмият, осмият, деветият и десетият, а отчасти и петият въпрос се отнасят до това дали при сключването на договор за ипотечен кредит, който съдържа клауза като спорната, е спазено изискването за прозрачност на клаузите в потребителските договори.

68

Първият, вторият, третият, единадесетият, дванадесетият, тринадесетият, четиринадесетият, петнадесетият, шестнадесетият, седемнадесетият и осемнадесетият, а отчасти и петият въпрос се отнасят до евентуалната неравноправност на подобна клауза.

69

Деветнадесетият, двадесетият, двадесет и първият и двадесет и вторият въпрос се отнасят до последиците от евентуалната констатация за неравноправност на клаузата.

70

Въпросите следва да се разгледат именно в този ред.

71

В началото следва да се припомни, че съгласно член 267, първа алинея ДФЕС Съдът е компетентен да се произнася преюдициално само относно тълкуването на Договорите и на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз. Съответно той не може да се произнася нито относно тълкуването на заключението на генералния адвокат по предходно преюдициално запитване, нито относно тълкуването на становището, което дадена институция е представила във връзка с такова преюдициално запитване.

72

Следователно Съдът не е компетентен да отговори на шестия, седмия и осмия от въпросите в частта им, която се отнася до тълкуването на заключения или становища.

73

Извън това, с четвъртия, шестия, седмия, осмия, деветия и десетия си въпрос, както и отчасти с петия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че при сключването на договор за ипотечен кредит произтичащото от тези разпоредби изискване за прозрачност е спазено по отношение на клаузата в договора, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на официален индекс, въведен с административен акт, който съдържа определението на този индекс, поради самия факт, че административният акт и миналите стойности на съответния индекс са публикувани в официалния вестник на съответната държава членка, без следователно кредитодателят да е длъжен сам да информира потребителя за определението на този индекс и за колебанията на индекса в миналото, включително ако поради начина си на изчисляване този индекс съответства не на процент възнаградителна лихва, а на ГПР, тъй като при изчисляването му се вземат предвид и маржове, комисиони и разходи, предвидени в сходните договори, които служат за основа за определянето на последователните стойности на въпросния индекс. Освен това запитващата юрисдикция се интересува от евентуалното въздействие в това отношение на факта, че приложимата към момента на сключването на договора национална правна уредба предвижда, че кредитните институции трябва да включват в договорите с физически лица определението на референтния индекс, който служи за периодичното актуализиране на лихвения процент, и да предоставят документ, от който да личат миналите колебания на този референтен индекс през определен период.

74

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че потребителят се намира в положението на по-слабата страна в отношенията с доставчика от гледна точка на своята информираност, особено що се отнася до точния смисъл на понятието „ГПР“, както и че начинът на изчисляване на индекс като IRPH може да затрудни сравняването на предложението за договор, което предвижда клауза за актуализиране на лихвения процент на базата на такъв индекс, с други предложения, които предвиждат актуализиране на лихвения процент на базата на индекси, които съответстват на номинални лихвени проценти, а не на ГПР, и че за потребителя е сложно да определи в каква степен използването на индекс като IRPH косвено предполага плащане на други маржове, комисиони или разходи освен изрично предвидените в собствения му договор.

75

За да се отговори на въпросите, така както са преформулирани в точка 73 от настоящото решение, следва да се припомни, че за потребителя е от основно значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните условия и за последиците от сключването на договора. Именно въз основа на тази информация той взема решение дали желае да се обвърже с условията, изготвени предварително от продавача или доставчика (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 51 и цитираната съдебна практика).

76

По тази причина, а и тъй като въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално от гледна точка на степента си на информираност, изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 52 и цитираната съдебна практика).

77

Конкретно при договорите за кредит изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език, предполага финансовите институции да предоставят на кредитополучателите достатъчно информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. В това отношение е задача на националния съд при отчитане на всички обстоятелства във връзка със сключването на договора да провери дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които може да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и които му позволяват да го оцени, включително и да изчисли общата цена на заема (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 53 и цитираната съдебна практика).

78

Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем език, така че да позволяват на средния потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна, посочването или непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 54 и цитираната съдебна практика).

79

Що се отнася по-конкретно до клауза в договор за ипотечен кредит, която предвижда възнаграждение за този кредит посредством лихви, изчислявани въз основа на променлив лихвен процент, който, както в случая по главното производство, се определя на базата на официален индекс, изискването за прозрачност трябва да се разбира по-специално в смисъл, че на средния потребител, нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, трябва да е предоставена възможност да разбере как конкретно функционира начинът на изчисляване на лихвения процент и съответно да оцени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 55 и цитираната съдебна практика).

80

Сред релевантните данни, които националният съд следва да вземе предвид, когато извършва необходимите проверки в това отношение, са не само съдържанието на информацията, предоставена от кредитодателя при договарянето на съответния договор за кредит, но и обстоятелството, че основните елементи, свързани с изчисляването на референтния индекс, са леснодостъпни поради публикуването си (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 56 и цитираната съдебна практика).

81

Всъщност, когато става дума за договор за кредит, чийто лихвен процент е променлив и затова точната му стойност не може да се определи за целия срок на договора, има значение, че референтният индекс, към който препраща договорът, е установен с административен акт, който е официално публикуван, тъй като това по принцип осигурява на кредитополучателите достъп до информация, от която средният потребител би могъл да разбере как се изчислява индексът.

82

Все пак, макар да може подобна публикация да доведе до освобождаване на кредитодателя доставчик от задължението да предостави определени сведения на потенциалния кредитополучател за клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по бъдещия кредит, условието за това е средният потребител, нормално осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да е бил в състояние с оглед на обществено наличната и достъпна информация, както и на информацията, която евентуално е предоставил доставчикът, да разбере как конкретно функционира начинът на изчисляване на променливия лихвен процент, особено в частта, в която той включва референтен индекс, и по този начин да оцени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения (вж. в този смисъл определение от 17 ноември 2021 г., Gómez del Moral Guasch, C‑655/20, EU:C:2021:943, т. 29 и 34).

83

Оттук в частност следва, че информацията за определени аспекти на договора, която е необходима на потенциалните кредитополучатели, за да могат да разберат последиците от приемането на предложението за кредитен договор, може да се извежда от данни, които не са предоставени пряко от кредитодателя доставчик, при условие че тези данни са обществено налични и достъпни, евентуално благодарение на определени указания, дадени за тази цел от доставчика.

84

Що се отнася по-конкретно до достъпността на информацията, която не е пряко предоставена от доставчика, от точка 60 от решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен) (C‑265/22, EU:C:2023:578), следва, че е важно доставчикът да даде достатъчно прецизни и точни указания на потенциалните кредитополучатели, за да могат те да се запознаят с тези данни, без да извършват действия, които, доколкото представляват правни проучвания, не биха могли разумно да се очакват от средния потребител.

85

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване не личи обсъжданият в главното производство кредитен договор да съдържа препращане към Boletín Oficial del Estado, нито към релевантното циркулярно писмо на Централната банка на Испания. От предходната точка на настоящото решение обаче следва, че липсата на надеждно указание в това отношение би могло да застраши достъпността на съответната информация за средния потребител.

86

За сметка на това спорната клауза съдържа определение на индекса IRPH на спестовните каси. Запитващата юрисдикция обаче уточнява, че това определение е непълно, тъй като възпроизвежда само първата част от официалното определение на индекса, включено в Циркулярно писмо 5/1994, а именно че индексът е средната стойност на средните лихвени проценти по договорите, аналогични на обсъждания в главното производство кредитен договор. С други думи, там не фигурира втората част от това официално определение, а именно указанието, че тези „средни лихвени проценти“ са ГПР.

87

В спорната клауза няма и препращане към предупреждението, което Централната банка на Испания дава в преамбюла на въпросното циркулярно писмо по повод на тази характеристика, като привлича вниманието на кредитните институции върху последиците от нея за равнището на индексите IRPH в сравнение с пазарните проценти, а съответно и върху това, че е необходимо да се прилага отрицателен марж за изравняване на ГПР за съответната сделка с пазарния ГПР.

88

По повод на тази характеристика и на това предупреждение обаче в точка 59 от решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен) (C‑265/22, EU:C:2023:578), Съдът посочва, че релевантен признак за ползата от такава информация за потребителя е фактът, че издалата Циркулярно писмо 5/1994 институция е счела за уместно с този преамбюл да привлече вниманието на кредитните институции върху равнището на IRPH в сравнение с пазарния лихвен процент и необходимостта от прилагане на отрицателен марж за изравняване на ГПР за съответната сделка с пазарния ГПР.

89

Наред с това, освен ако проверката на запитващата юрисдикция за точния му текст не покаже друго, въпросното предупреждение, възпроизведено в точка 14 от решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен) (C‑265/22, EU:C:2023:578), също може да е релевантен признак, за да се определи разбирането на средния потребител за понятието ГПР в подобен контекст, при положение че Централната банка на Испания видимо е намерила за полезно да поясни, че средните проценти по ипотечните кредити, вземани предвид за определянето на стойността на индекса IRPH, представляват ГПР именно защото включват и ефекта на комисионите.

90

За сметка на това използването на някой от индексите IRPH като че ли не би могло да засегне сравнимостта на предложението за договор, което предвижда този индекс, с други предложения, които препращат към индекс, който не съответства на ГПР, при условие че актуалната стойност и последователните минали стойности на двата индекса са дадени или са достъпни по такъв начин, че потенциалните кредитополучатели могат да се запознаят с тях, без да извършват действия, които не биха могли разумно да се очакват от средния потребител. Всъщност в тази хипотеза средният потребител може да сравни лихвените проценти, които са предвидени в различните предложения, тъй като е достатъчно за всяко от тях да добави предвидения марж към последователните стойности на посочения референтен индекс, който и да е той, за да получи сравними стойности.

91

При все това обстоятелството, че поради правилата за изчисляването си индексите от вида на IRPH се определят на базата на ГПР, не означава, че вследствие на това кредитният лихвен процент, актуализиран периодично на базата на последователните стойности на даден индекс IRPH, се превръща в ГПР, който може да бъде разложен на процент възнаградителна лихва в същинския смисъл, от една страна, и маржове, комисиони и разходи, от друга. Всъщност клаузата в кредитния договор, която определя референтния индекс — който и да е той — за периодичното актуализиране на лихвения процент, просто установява договорен начин за изчисляването на този лихвен процент, без да изменя естеството му.

92

Накрая, що се отнася до обстоятелството, че националната правна уредба възлага на кредитните институции някои специфични задължения за информиране на потенциалните кредитополучатели, от точки 54 и 55 от решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C‑125/18, EU:C:2020:138), следва, че доставчикът трябва да спазва тези задължения.

93

Всъщност член 8 от Директива 93/13 изрично разрешава на държавите членки да приемат или да запазят в сила в областта на тази директива по-строги разпоредби, които са в съответствие с Договора, с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите. Съответно може тези по-строги разпоредби да се отнасят до дадена информация, която продавачите и доставчиците трябва задължително да предоставят при сключването на определени договори.

94

Ето защо на четвъртия, шестия, седмия, осмия, деветия и десетия въпрос и на съответната част от петия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че при сключването на договор за ипотечен кредит произтичащото от тези разпоредби изискване за прозрачност е спазено по отношение на клаузата в договора, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на официален индекс, въведен с административен акт, който съдържа определението на този индекс, поради самия факт, че административният акт и миналите стойности на индекса са публикувани в официалния вестник на съответната държава членка, без следователно кредитодателят да е длъжен сам да информира потребителя за определението на този индекс и за колебанията на индекса в миналото, включително ако поради начина си на изчисляване индексът съответства не на процент възнаградителна лихва, а на ГПР, при условие че в резултат от публикуването си тези данни са достатъчно достъпни за средния потребител благодарение на указанията, дадени за тази цел от доставчика. Ако няма такива указания, доставчикът е длъжен пряко да предостави пълно определение на този индекс, а също и всяка релевантна информация, по-специално що се отнася до евентуалното предупреждение от страна на установилия индекса орган за особеностите на този индекс и последиците от тях, които може да се смятат за важни за потребителя, за да оцени правилно икономическите последици от сключването на предлагания му договор за ипотечен кредит. При всички положения доставчикът е длъжен да даде на потребителя цялата информация, чието предоставяне е задължително съгласно приложимата национална правна уредба към момента на сключването на договора.

95

В самото начало следва да се отбележи, на първо място, че единадесетият и дванадесетият въпрос се отнасят до тълкуването на Директива 2005/29.

96

Както обаче констатира Съдът в точка 40 от решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен) (C‑265/22, EU:C:2023:578), Директива 2005/29 е транспонирана в испанското право с Ley 29/2009, por la que se modifica el régimen legal de la competencia desleal y de la publicidad para la mejora de la protección de los consumidores y usuarios (Закон 29/2009 за изменение на правния режим на нелоялната конкуренция и на рекламата с цел подобряване на защитата на потребителите и ползвателите) от 30 декември 2009 г. (BOE, бр. 315 от 31 декември 2009 г., стр. 112039).

97

Ето защо, по същите съображения като изложените в точки 37—39 и 42 от решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен) (C‑265/22, EU:C:2023:578), щом Директива 2005/29 не е била приложима към датата на сключването на обсъждания в главното производство кредитен договор — 11 септември 2006 г., тълкуването на тази директива няма връзка с решаването на спора в главното производство.

98

На следващо място, с тринадесетия въпрос се иска от Съда да се произнесе по практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) относно действието във времето на национален закон, който въвежда по-благоприятна за потребителите уредба.

99

В това отношение Съдът нееднократно е постановявал, че при преюдициалните запитвания не следва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби и да решава дали даденото им от националния съд тълкуване е правилно, тъй като това тълкуване всъщност е от изключителната компетентност на националните съдилища (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., IOS Finance EFC, C‑555/14, EU:C:2017:121, т. 21 и цитираната съдебна практика).

100

На последно място, с четиринадесетия въпрос се иска от Съда да упражни контрол за съгласуваност на практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) не във връзка с дадена норма от правото на Съюза, а във връзка с два аспекта на тази съдебна практика, за които запитващата юрисдикция като че ли смята, че се различават без основателна причина.

101

Упражняването на такъв контрол обаче също не е от компетентността на Съда, освен евентуално от гледна точка на принципа на равностойност, но той не е релевантен в разглеждания случай, а и запитващата юрисдикция не го споменава.

102

Ето защо единадесетият, дванадесетият, тринадесетият и четиринадесетият въпрос са недопустими.

103

Испанското правителство оспорва допустимостта на втория въпрос, който се отнася до обичайното поведение на кредитните институции, когато договорите за ипотечен кредит се сключват под контрола на публичните администрации, тъй като според него този въпрос се основава на непълно или неточно изложена хипотеза. Всъщност приложимият лихвен процент по договорите, които са свързани със закупуването на субсидирани жилища, бил нормативно определен, така че там нямало свободно определяне на цените, за разлика от положението при договорите за ипотечен кредит за закупуването на други жилища, като обсъждания в главното производство кредитен договор.

104

Съгласно съдебната практика, припомнена в точка 63 от настоящото решение обаче, въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, се поставят от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката за чиято точност не е задача на Съда.

105

Следователно вторият въпрос е допустим.

106

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на даден официален индекс, има значение фактът, че тази клауза препраща пряко и единствено към въпросния индекс, въпреки че от указанията в административния акт, с който е въведен индексът, следва, че поради произтичащите от начина на изчисляването му особености е необходимо да се приложи отрицателен марж, за да се изравни ГПР по съответната сделка с пазарния ГПР.

107

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че кредитните институции все пак прилагат такъв отрицателен марж в някои договори за ипотечни кредити, сключвани под контрола на публичните администрации.

108

Следва да се припомни, че когато националната юрисдикция счита, че договорната клауза, с която се определя начинът на изчисляване на променлив лихвен процент по договор за ипотечен кредит, не е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тя е длъжна да провери дали въпросната клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от посочената директива (решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus, C‑421/14, EU:C:2017:60, т. 67, второ тире; вж. също в този смисъл определение от 17 ноември 2021 г., Gómez del Moral Guasch, C‑655/20, EU:C:2021:943, т. 46).

109

Затова отговорът на първия и втория въпрос в частта относно евентуалната неравноправност на клауза като спорната предполага преди това запитващата юрисдикция да е преценила, че тази клауза не отговаря на изискването за прозрачност по Директива 93/13.

110

Освен това изискваната от член 5 от Директива 93/13 прозрачност на договорните клаузи е един от факторите, които трябва да се вземат предвид при преценката за неравноправност на тази клауза. Видно от член 4, параграф 2 от Директивата обаче, обстоятелството, че дадена клауза не е изразена на ясен и разбираем език, само по себе си не може да я направи неравноправна (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 66 и цитираната съдебна практика).

111

След това уточнение следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13 договорната клауза, която не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните.

112

При преценката, която следва да извърши съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13, националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото да оцени, първо, възможното неспазване на изискването за добросъвестност и второ, наличието на евентуална значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя по смисъла на тази разпоредба (решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 63 и цитираната съдебна практика).

113

Във връзка с въпроса при какви обстоятелства възниква такава неравнопоставеност „въпреки изискването за добросъвестност“, предвид шестнадесето съображение от Директива 93/13 националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза при индивидуално договаряне (решения от 14 март 2013 г., Aziz, C‑415/11, EU:C:2013:164, т. 69, и от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 64 и цитираната съдебна практика).

114

Освен това, за да се определи дали дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, следва по-специално да се вземат предвид разпоредбите на националното право, приложими при липсата на уговорка между страните, така че да се прецени дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. Що се отнася до клауза относно изчисляването на лихвите по договор за кредит, от значение е и предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и размера на законната лихва, както и лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на съответния кредитен договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния кредитен договор (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 65 и цитираната съдебна практика).

115

При договорите за ипотечен кредит, съдържащи клауза като спорната, Съдът вече е признал релевантността на информацията в циркулярно писмо относно необходимостта предвид начина на изчисляване на референтния индекс да се прилага отрицателен марж за изравняване на ГПР по договора с пазарния ГПР (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Banco Santander (Използване на официален индекс като референтен), C‑265/22, EU:C:2023:578, т. 67).

116

По всички изложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на даден официален индекс, има значение фактът, че тази клауза препраща пряко и единствено към въпросния индекс, въпреки че от указанията в административния акт, с който е въведен индексът, следва, че поради произтичащите от начина на изчисляването му особености е необходимо да се приложи отрицателен марж, за да се изравни ГПР по съответната сделка с пазарния ГПР, доколкото доставчикът не е информирал потребителя за тези указания, а те не са били достатъчно достъпни за средния потребител.

117

Испанското правителство оспорва допустимостта на третия въпрос, тъй като той се основавал на непълно или неточно изложена хипотеза. Всъщност от практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) не следвало, че договорните клаузи, които предвиждат визираните с този въпрос комисиони и разходи, трябва да се считат за неравноправни.

118

Както обаче беше припомнено в точка 63 от настоящото решение, определянето на националната правна рамка, която е релевантна за поставените въпроси, е от изключителните правомощия на запитващата юрисдикция. В съответните случаи това се отнася и до националната съдебна практика, която тази юрисдикция намира за релевантна. При всички положения от акта за преюдициално запитване следва, че във връзка с третия си въпрос — относно възможността клауза като спорната да е неравноправна косвено, като отражение от това, че с нея в договора се включват определени елементи на ГПР по други кредити, служещи за основа за определянето на приложимия за договора индекс IRPH, ако тези елементи произтичат от неравноправни клаузи — запитващата юрисдикция посочва не само договорни клаузи, чиято неравноправност е установена, но и клаузи, чиято законосъобразност е спорна.

119

Следователно третият въпрос е допустим.

120

В самото начало следва да се отбележи, че макар този въпрос да се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с действителността на клауза като спорната, по същина запитващата юрисдикция пита дали подобна клауза не е неравноправна, което би предполагало тя да се обяви за недействителна по отношение на потребителя, както е предвидено в тази разпоредба.

121

Ето защо следва да се приеме, че с посочения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, се използва референтен индекс, който се определя въз основа на приложимите ГПР за договорите, вземани предвид при изчисляването на последователните стойности на този индекс, обстоятелството, че тези ГПР включват елементи, произтичащи от клаузи, които впоследствие биват обявени за неравноправни, означава, че клаузата за актуализиране на лихвения процент по въпросния договор трябва да се смята за неравноправна и съответно непротивопоставима на потребителя.

122

В това отношение следва да се припомни, че както личи от точка 91 от настоящото решение, с посочването на официален индекс като референтен за периодичното актуализиране на приложимия лихвен процент по кредитния договор просто се установява договорен начин за изчисляването на този лихвен процент, поради което правилата за определянето на стойността на индекса нямат отражение върху естеството на лихвения процент по съответния договор, независимо какви елементи се вземат предвид съгласно тези правила. Следователно посоченият лихвен процент не може да се смята за ГПР, в който някои елементи биха могли да бъдат обявени за нищожни и да доведат до нищожност на клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на този лихвен процент.

123

В допълнение обстоятелството, че някои елементи от ГПР по договорите, вземани предвид при изчисляването на последователните стойности на съответния индекс, може да произтичат от договорни клаузи, които по-късно да се окажат неравноправни, не би могло нито да постави под въпрос естеството на индекса като официална референтна база, нито с обратна сила да засегне действителността на клауза в друг договор, която препраща към този индекс. Всъщност от член 4, параграф 1 и от член 3 от Директива 93/13 съгласно тълкуването им от Съда следва, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо датата на сключване на съответния договор (решение от 27 януари 2021 г., Dexia Nederland, C‑229/19 и C‑289/19, EU:C:2021:68, т. 52 и цитираната съдебна практика).

124

Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, се използва референтен индекс, който се определя въз основа на приложимите ГПР за договорите, вземани предвид при изчисляването на последователните стойности на този индекс, обстоятелството, че тези ГПР включват елементи, произтичащи от клаузи, които впоследствие биват обявени за неравноправни, не означава, че клаузата за актуализиране на лихвения процент по въпросния договор трябва да се смята за неравноправна и съответно непротивопоставима на потребителя.

125

С петнадесетия и шестнадесетия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато използва референтен индекс в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, доставчикът трябва да се смята по презумпция за добросъвестен поради самия факт, че това е официален индекс, установен от административен орган и използван от публичните администрации.

126

В това отношение най-напред следва да се подчертае, че конкретната квалификация на определена договорна клауза от гледна точка на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се определя в зависимост от обстоятелствата по разглежданото дело (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2019 г., Kiss и CIB Bank, C‑621/17, EU:C:2019:820, т. 47 и цитираната съдебна практика). Затова не може априори да се приема, че при определени клаузи включването им от доставчика в договора без индивидуално договаряне е непременно съвместимо с изискването за добросъвестност по тази разпоредба, освен в хипотезата на прилагане на член 1, параграф 2 от Директивата, който изключва от приложното ѝ поле договорните условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби, доколкото това изключение се обосновава с презумпцията, че националният законодател е постигнал равновесие между всички права и задължения на страните по някои договори, равновесие, което законодателят на Съюза изрично е искал да запази (решение от 5 май 2022 г., Zagrebačka banka, C‑567/20, EU:C:2022:352, т. 57 и цитираната съдебна практика). От акта за преюдициално запитване обаче следва, че в настоящия случай това изключение не е приложимо, тъй като индексите IRPH не са единствените съществуващи и впрочем са само по-малката част от използваните от финансовите институции индекси.

127

По-нататък, съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13 договорната клауза се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните.

128

Както беше припомнено в точка 113 от настоящото решение, преценката на изискването за добросъвестност по повод на дадена клауза в договора означава да се определи дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза при индивидуално договаряне.

129

Този критерий предполага въпросното договаряне да се осъществява при пълна информираност, което при клаузи относно изчисляването на лихвите по договор за кредит означава потребителят да е бил добре информиран за всички елементи, които са част от начина на изчисляване на лихвения процент, и да е можел да оцени потенциално значимите икономически последици от тази клауза за финансовите си задължения.

130

Всъщност съгласно съдебната практика, припомнена в точка 110 от настоящото решение, изискваната от член 5 от Директива 93/13 прозрачност на договорните клаузи е един от факторите, които трябва да се вземат предвид при преценката за неравноправност на тази клауза. Както обаче следва от точка 109 от това решение, разглеждането на въпроса дали евентуално спорната клауза е неравноправна, би предполагало вече да е констатирано, че тя не отговаря на изискването за прозрачност, и това би представлявало релевантен фактор, който следва да се вземе предвид.

131

Накрая, неравноправността на клаузата зависи и от наличието на евентуална значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13. Както беше припомнено в точка 114 от настоящото решение, когато от тази гледна точка се преценява клауза, отнасяща се до определянето на лихвите по договор за кредит, от значение е и предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — в частност — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на договора при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор.

132

При клаузи като спорната, които предвиждат актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит на базата на официален индекс, който предвид характеристиките си на пръв поглед изглежда неблагоприятен за потребителя, описаната преценка изисква да се вземат предвид не само стойностите на този референтен индекс, но и договорно прилаганият към него марж, за да се сравни произтичащият от това действителен лихвен процент с обичайните лихвени проценти на пазара. Всъщност, освен доколкото могат да са релевантни и други аспекти на начина на изчисляване на договорния лихвен процент или на референтния индекс, евентуалното наличие на неравнопоставеност в ущърб на потребителя вследствие на подобна клауза в крайна сметка зависи главно не от самия референтен индекс, а от лихвения процент, който действително произтича от клаузата предвид увеличението, което се прилага към стойността на индекса съгласно тази клауза.

133

Ето защо на петнадесетия и шестнадесетия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато използва референтен индекс в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, доставчикът не може да се смята по презумпция за добросъвестен поради самия факт, че това е официален индекс, установен от административен орган и използван от публичните администрации. Евентуалната неравноправност на подобна клауза трябва да се прецени според обстоятелствата по разглеждания случай, като се вземе предвид в частност неспазването на изискването за прозрачност и като предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — наред с друго — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на съответния кредитен договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор.

134

Със седемнадесетия и осемнадесетия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс, е от значение, от една страна, да се сравнят методът на изчисляване на този индекс с метода на изчисляване на друг референтен индекс, който се използва преобладаващо в съответната държава членка за сходни договори, както и действителните проценти, които произтичат съответно от тази клауза и от сравними клаузи, в които е използван този друг референтен индекс, и от друга страна, да се вземе предвид какво конкретно представлява всеки от тези индекси.

135

Съгласно съдебната практика, припомнена в точка 114 от настоящото решение, за да се определи дали дадена клауза относно изчисляването на лихвите по договор за кредит създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, е от значение предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — в частност — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на съответния кредитен договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор.

136

Запитващата юрисдикция се интересува и от евентуалното значение на това какъв е методът за изчисляването на двата споменати от нея индекса и какво представляват тези два индекса, а именно по същество, че индексът IRPH е средният ГПР при договорите за ипотечен кредит, сравними с въпросния кредитен договор, а другият споменат от тази юрисдикция референтен индекс, Euribor, е средният лихвен процент, по който европейските банки си отпускат заеми в евро.

137

В това отношение следва да се констатира, че както това съответствие, което е следствие от правилата за изчисляването на тези индекси, така и самите тези правила дават конкретно отражение в съответните стойности на индексите.

138

Освен това от точка 132 от настоящото решение следва, че по общо правило евентуалното наличие на неравнопоставеност в ущърб на потребителя вследствие на клауза относно изчисляването на лихвите по договор за кредит в крайна сметка зависи главно не от самия референтен индекс, а от лихвения процент, който действително произтича от клаузата предвид увеличението, което се прилага към стойността на индекса съгласно тази клауза.

139

Не е изключено обаче някои особености на начина на изчисляване на договорния лихвен процент или на самия референтен индекс да са годни да създадат неравнопоставеност в ущърб на потребителя, в частност поради въздействието си върху движението на този процент или индекс.

140

Ето защо на седемнадесетия и осемнадесетия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс, е от значение предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — в частност — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на договора при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор. Могат да са релевантни и други аспекти на начина на изчисляване на договорния лихвен процент или на референтния индекс, ако са годни да създадат неравнопоставеност в ущърб на потребителя.

141

Деветнадесетият, двадесетият, двадесет и първият и двадесет и вторият въпрос се отнасят до последиците от евентуалната констатация за неравноправност на договорна клауза като спорната, в случай че по принцип договорът не би могъл да се изпълнява без тази клауза.

142

С деветнадесетия и двадесетия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако по принцип договорът за ипотечен кредит с променлив лихвен процент не би могъл да се изпълнява без клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс и която е обявена за неравноправна, но обявяването на договора за недействителен в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, националният съд е длъжен да замени тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право дори ако прилагането на тази разпоредба би означавало да се запази аналогична неравнопоставеност в ущърб на потребителя като взетата предвид при преценката на неравноправността на посочената клауза, а ако не е така, дали националният съд може да адаптира тази клауза с обратна сила, като включи в правилата за изчисляването на лихвения процент елемент, годен да премахне тази неравнопоставеност.

143

Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд следва да оставя без приложение неравноправните клаузи, така че те да нямат задължително действие спрямо потребителя, освен ако потребителят се противопостави на това. Договорът трябва по принцип да продължи да се изпълнява без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 29 и цитираната съдебна практика).

144

Когато не е възможно така да се запази договорът, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска възможността националният съд въз основа на принципи от договорното право да остави без приложение неравноправната клауза, като я замести с диспозитивна разпоредба от националното право в случаите, при които обявяването на недействителността на договора в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, поради което последният би се оказал ощетен от това, а и би имало риск да се отслаби възпиращият ефект от обявяването на договора за недействителен. Всъщност, когато става дума за договор за кредит, обявяването на договора за недействителен в неговата цялост поначало води до незабавна изискуемост на неизплатения остатък от сумата по кредита в размери, които има опасност да надхвърлят финансовите възможности на потребителя, и поради това по-скоро би ощетило потребителя, а не кредитодателя (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 32 и 34 и цитираната съдебна практика).

145

Такова заместване на клаузата обаче предполага съответната разпоредба действително да е диспозитивна и да има еквивалентен обхват като клаузата, чието заместване се обсъжда.

146

В настоящия случай запитващата юрисдикция като че ли се опира на допускането, че тези условия биха могли да са изпълнени за петнадесета допълнителна разпоредба от Закон 14/2013.

147

Първо, що се отнася до естеството на тази разпоредба, следва да се припомни, че е от компетентността на националния съд да определи дали дадена разпоредба от националното право може да се разглежда като диспозитивна съгласно това право (вж. в този смисъл решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 65 и 66). За целта трябва запитващата юрисдикция да анализира точното съдържание на петнадесета допълнителна разпоредба от Закон 14/2013.

148

Изглежда обаче, че тази разпоредба въвежда преходен режим във връзка с премахването на два от индексите IRPH, считано от 1 ноември 2013 г., като предвижда, че в клаузите от договорите за ипотечен кредит, които предвиждат актуализиране на лихвения процент според някой от премахнатите индекси IRPH, препращането към този индекс се заменя занапред с препращане към друг, все още действащ индекс IRPH, с някои адаптации, необходими за осигуряване на равностойност.

149

Освен ако не се установи друго при проверките, които ще трябва да направи запитващата юрисдикция, изглежда, че подобно преходно правило не отговаря на общоприетата дефиниция за диспозитивна разпоредба, която съгласно практиката на Съда визира случаите, когато страните или не са се отклонили от стандартно правило, предвидено от националния законодател за съответните договори, или изрично са избрали приложимостта на правило, въведено от националния законодател за тази цел (решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak, C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 60).

150

Второ, що се отнася до обхвата на петнадесета допълнителна разпоредба от Закон 14/2013, предвидената в нея замяна явно се отнася не до съответните клаузи, а само до един от техните елементи, а именно до посочения в тях референтен индекс, докато в настоящия случай се обсъжда заместване на клауза.

151

Следва също така да се отбележи, че подобен механизъм за замяна видимо предполага съответните клаузи да са действителни, хипотеза, която съображенията в акта за преюдициално запитване сякаш не изключват напълно в настоящия случай, доколкото от изложеното в настоящото решение при анализа на въпросите относно евентуалната неравноправност на клаузи като спорната става ясно, че съмненията на запитващата юрисдикция основно се отнасят не толкова до използването на съответния индекс IRPH, колкото до използването му без прилагане на отрицателен марж като упоменатия в преамбюла на Циркулярно писмо 5/1994. От точка 142 от настоящото решение обаче следва, че деветнадесетият и двадесетият въпрос са поставени тук за случай, че се констатира недействителност на клаузата поради нейната неравноправност.

152

Колкото до останалото, ако обявената за неравноправна клауза не може да бъде премахната и заменена с диспозитивна разпоредба, следва да се припомни, че когато констатира недействителността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, националният съд не може да допълва договора, като изменя съдържанието на тази клауза. Всъщност, ако на националния съд се позволи да изменя съдържанието на неравноправните клаузи, съдържащи се в такъв договор, това правомощие може да навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това правомощие би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика).

153

Ако обаче в правилата за изчисляване на лихвения процент, предвидени в клауза като спорната, се добави допълнителен елемент, с който да се отстрани договорната неравнопоставеност, довела до констатацията за неравноправност на клаузата, това би било равносилно на изменяне на съдържанието на тази клауза.

154

По всички изложени съображения на деветнадесетия и двадесетия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако по принцип договорът за ипотечен кредит с променлив лихвен процент не би могъл да се изпълнява без клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс и която е обявена за неравноправна, но обявяването на договора за недействителен в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, тези членове допускат националният съд да замени тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, при условие че тази диспозитивна разпоредба има еквивалентен обхват като клаузата, чието заместване се обсъжда. Националният съд обаче не бива да изменя клаузата, като добавя в нея елемент, годен да отстрани неравнопоставеността, която тя създава в ущърб на потребителя.

155

Ответникът в главното производство и испанското правителство твърдят, че двадесет и първият въпрос не е от компетентността на Съда, тъй като се отнася до прилагането на разпоредба от националното право.

156

С този въпрос обаче се иска от Съда не да тълкува посочената в него разпоредба от националното право, а да се произнесе по съвместимостта с Директива 93/13 на последиците, които според запитващата юрисдикция биха произтекли от тази разпоредба, ако тя е приложима.

157

Ето защо следва да се отговори на този въпрос.

158

В самото начало трябва да се отбележи, че макар запитващата юрисдикция да не посочва член 6, параграф 1 от Директива 93/13, той също следва да се вземе предвид, тъй като предвижда последиците от недействителността на договорната клауза.

159

Ето защо следва да се приеме, че с двадесет и първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако договорът за ипотечен кредит не би могъл да се изпълнява без дадена клауза, която е обявена за неравноправна, тези членове не допускат да се приложи разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът би имал правото да изиска връщане на цялата сума на кредита заедно с лихви по законния лихвен процент, считано от датата, на която сумата е била предоставена на разположение на потребителя.

160

Следва да се припомни, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 изисква държавите членки да предвидят, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителите „при условията на тяхното национално право“. Не бива обаче националноправната уредба на защитата, гарантирана на потребителите с Директива 93/13, да изменя обхвата и съответно същността на тази защита и с това да поставя под въпрос подобряването на ефективността на споменатата защита с приемането на уеднаквени правила относно неравноправните клаузи, каквато е волята на законодателя на Съюза, видно от посоченото в десето съображение от тази директива (решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 60 и цитираната съдебна практика).

161

Що се отнася до практическите последици от нищожността на договор за ипотечен кредит поради наличието на неравноправни клаузи, Съдът е постановил, че съвместимостта на уреждащите тези последици национални правила с правото на Съюза зависи от това дали тези правила, от една страна, позволяват да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал при липсата на този договор, а от друга страна, не застрашават търсения с Директива 93/13 възпиращ ефект (решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 68).

162

Затова претенциите, които доставчикът може да предяви спрямо потребителя в такава ситуация, може да бъдат допуснати само ако не застрашават целите, посочени в предходната точка от настоящото решение.

163

Ако обаче на кредитната институция се предостави правото да иска от потребителя обезщетение свръх връщането на паричните средства, предоставени в изпълнение на този договор, и евентуално свръх плащането на лихви за забава, това би могло да постави под въпрос търсения с Директива 93/13 възпиращ ефект (решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 76).

164

Възможността за доставчика да изиска лихви за забава, трябва да се разбира като отнасяща се до лихвите, дължими от момента на поканата за връщане на сумите, получени в изпълнение на обявения за недействителен договор. Всъщност, ако се приеме, че доставчикът може да иска лихви, считано от деня, в който е предал на кредитополучателя паричните средства по кредита, отпуснат в изпълнение на обявения за недействителен договор, това би позволило на доставчика да получи възнаграждение за използването на тези парични средства от потребителя. Подобна възможност обаче би застрашила както възпиращия ефект, упражняван върху доставчиците чрез риска да бъдат обявени за недействителни договорите, които съдържат неравноправна клауза, така и ефективността на защитата, която Директива 93/13 предоставя на потребителите, тъй като последните биха се оказали в положение, при което им е по-изгодно да продължат да изпълняват договора с неравноправната клауза, вместо да упражнят правата, които черпят от Директивата (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 78, 79 и 84).

165

Следва още да се подчертае, че подобен подход е в съответствие с принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans (никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение), доколкото не бива да се допуска нито дадена страна да извлича икономически облаги от непозволеното си поведение, нито да бъде обезщетявана за неблагоприятните последици от такова поведение (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 81).

166

На още по-силно основание това е така, когато процентът на законната лихва, приложим към задълженията за връщане на полученото в изпълнение на обявен за недействителен договор за кредит, надхвърля предвидения в договора лихвен процент, както би било в настоящия случай.

167

По всички изложени съображения на двадесет и първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако договорът за ипотечен кредит не би могъл да се изпълнява без дадена клауза, която е обявена за неравноправна, тези членове не допускат да се приложи разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът би имал правото да изиска връщане на цялата сума на кредита заедно с лихви по законния лихвен процент, считано от датата, на която сумата е била предоставена на разположение на потребителя.

168

Ответникът в главното производство и испанското правителство твърдят, че и двадесет и вторият въпрос не е от компетентността на Съда, тъй като се отнася до прилагането на разпоредба от националното право.

169

Следва да се констатира, че по същество този въпрос предполага да се определи дали, когато продавачът или доставчикът включва в договора неравноправна клауза, която не е индивидуално договорена и чиято нищожност води до нищожност на самия договор, това води до „противоречие с добрите нрави“ по смисъла на член 1306, точка 2 от Гражданския кодекс.

170

Разглеждането на този въпрос обаче предполага да се тълкува това понятие от националното право, а както следва от съдебната практика, припомнена в точка 63 от настоящото решение, това тълкуване не е от компетентността на Съда.

171

Ето защо не следва да се отговаря на двадесет и втория въпрос.

172

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: