–

за JF и NS, от A. García Cami, procurador, и L. Mancera Molero, abogada,

–

за Diamond Resorts Europe Limited (Sucursal en España), Diamond Resorts Spanish Sales SL и Sunterra Tenerife Sales SL, от M.‑D. Gómez Dabic и J. M. Macías Castaño, abogados,

–

за испанското правителство, от A. Ballesteros Panizo, в качеството на представител,

–

за чешкото правителство, от L. Halajová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от I. Galindo Martín и W. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 и на член 5 от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 266, 1980 г., стр. 1 [публикувана на български език в ОВ L 347, 2007 г., стр. 1], наричана по-нататък „Римската конвенция“), както и на член 4, параграф 1, букви б) и в), на член 6, параграф 1 и на член 24 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6, наричан по-нататък „Регламент „Рим I“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между JF и NS, от една страна, и Diamond Resorts Europe Limited (Sucursal en España) (наричано по-нататък „Diamond Resorts Europe“), Diamond Resorts Spanish Sales SL и Sunterra Tenerife Sales SL, от друга страна, по повод на искане за обявяване на недействителност на договори за частично ползване на недвижими имоти за разпределено във времето ползване недвижими имоти, сключени между жалбоподателите в главното производство и Diamond Resorts Europe.

3

Член 1 от Първия протокол за тълкуването от Съда на Европейските общности на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. (ОВ L 48, 1989 г., стр. 1, наричан по-нататък „Първият протокол“), влязъл в сила на 1 август 2004 г., гласи:

„Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнесе по тълкуването на:

[…]“.

4

Член 2 от първия протокол гласи:

„Всеки съд от посочените по-долу може да поиска Съда на Европейските общности да [се произнесе по преюдициалeн] въпрос, повдигнат по висящо пред този съд дело и касаещ тълкуване на разпоредбите, съдържащи се в посочените в член 1 инструменти, ако този съд счита, че се нуждае от решение по въпроса, за да може да се произнесе:

5

Съображения 7, 23 и 27 от Регламент „Рим I“ гласят:

[…]

[…]

6

Член 1 от този регламент е озаглавен „Предмет“ и параграф 1 от него гласи:

„Настоящият регламент се прилага, в ситуации на стълкновение на закони, за договорни задължения от граждански и търговски характер.

Той не се прилага, в частност, за данъчни, митнически или административни въпроси“.

7

Член 3 от същия регламент, озаглавен „Свобода на избор“, предвижда:

„1.   Договорът се урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора.

2.   Страните могат по всяко време да се споразумеят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент в резултат от предишен избор, направен съгласно настоящия член или други разпоредби на настоящия регламент. Всяка промяна на приложимото право, направена след сключване на договора, не засяга неговата формална действителност съгласно член 11, нито правата на трети страни.

3.   Когато към момента на избора всички други елементи, относими към ситуацията, се намират в държава, различна от държавата, чието право е било избрано, изборът на страните не засяга прилагането на разпоредбите на правото на тази друга държава, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение.

4.   Когато към момента на избора всички елементи, относими към ситуацията, се намират в една или повече държави членки, изборът на страните на приложимо право, различно от право на държава членка, не засяга прилагането на онези разпоредби на правото на Общността, а където е уместно — така както те са въведени в държавата членка на сезирания съд, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение.

5.   Съществуването и действителността на съгласието на страните относно избора на приложимото право се определят в съответствие с разпоредбите на членове 10, 11 и 13“.

8

Съгласно член 4 от Регламент „Рим I“, озаглавен „Приложимо право при липса на избор“:

„1.   Доколкото приложимото към договора право не е било избрано в съответствие с член 3, и без да се засягат разпоредбите на членове от 5 до 8, правото, което урежда договора, се определя, както следва:

[…]

[…]“.

9

Член 6 от Регламент „Рим I“, озаглавен „Потребителски договори“, гласи:

„1.   Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:

и договорът попада в обхвата на тази дейност.

2.   Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1.

3.   Ако изискванията на параграф 1, буква а) или б) не са изпълнени, приложимото право към договор между потребител и професионалист се определя съгласно членове 3 и 4.

4.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за:

[…]“.

[…]“.

10

Член 9 от посочения регламент, озаглавен „Особени повелителни норми“, гласи следното:

„1.   Особени повелителни норми са норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, такива като политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно настоящия регламент.

2.   Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на особените повелителни разпоредби на правото на сезирания съд.

3.   На особените повелителни норми на правото на държавата, в която произтичащите от договора задължения следва да бъдат или са били изпълнени, може да бъде дадено действие, доколкото според тези особени повелителни норми изпълнението на договора е незаконосъобразно. При преценката дали да се даде действие на тези разпоредби, се вземат предвид тяхното естество и цел, както и последиците от тяхното прилагане или неприлагане“.

11

Член 24 от същия регламент, озаглавен „Отношение към Римската конвенция“, предвижда:

„1.   Настоящият регламент заменя Римската конвенция в държавите членки, с изключение на териториите на държавите членки, които попадат в териториалния обхват на посочената конвенция и за които настоящият регламент не се прилага по силата на член 299 от Договора [за ЕО].

2.   Доколкото настоящият регламент заменя разпоредбите на Римската конвенция, всяко позоваване на тази конвенция се тълкува като позоваване на настоящия регламент“.

12

Член 28 от същия регламент, озаглавен „Прилагане във времето“, гласи:

„Настоящият регламент се прилага за договори, сключени след 17 декември 2009 г.“.

13

Целта на настоящата директива е била да се сближат законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки за защита на купувачите по отношение на определени аспекти на договори, свързани пряко или косвено с придобиването на правото на временно ползване на една или повече обекти на недвижима собственост.

14

Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 година относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ L 33, 2009 г., стр. 10) отменя и заменя Директива 94/47.

15

Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел Ia“) отменя и заменя Регламент № 44/2001, който заменя Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3).

16

Член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“ гласи:

„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

17

Съгласно член 24, параграф 1 от този регламент:

„Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:

18

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7), подписано в Брюксел и Лондон на 24 януари 2020 г., влиза в сила на 1 февруари 2020 г. (наричано по-нататък „споразумението за оттегляне“).

19

Член 66 от това споразумение, озаглавен „Приложимо право към договорните и извъндоговорните въпроси“, гласи:

„Долупосочените актове се прилагат в Обединеното кралство, както следва:

[…]“.

20

Член 126 от посоченото споразумение, озаглавен „Преходен период“, предвижда:

„Определя се преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“.

21

Съгласно член 1, параграф 1 от Ley 42/1998, sobre derechos de aprovechamiento por turno de bienes inmuebles de uso turístico y normas tributarias (Закон 42/1998 за правата на разпределено във времето ползване на недвижима собственост с туристическа цел и за данъчни мерки) от 15 декември 1998 г. (BOE, бр. 300 от 16 декември 1998 г., стр. 42076), законът урежда учредяването, упражняването, прехвърлянето и прекратяване на правото на разпределено във времето ползване на недвижими имоти, което предоставя на притежателя правото на изключително ползване за конкретен период от всяка година жилище, което може да се използва самостоятелно, поради наличието на отделен изход към улицата или към обща част от сградата, към която принадлежи и което трайно разполага с подходящо за тази цел обзавеждане, както и с право на допълнителни услуги. Правото на ползване не включва промени в жилището или неговото обзавеждане. Правото на разпределено във времето ползване може да бъде учредено като вещно право.

22

Съгласно втората допълнителна разпоредба от този закон „всички договори за права на ползване на един или няколко недвижими имоти с местонахождение в Испания за определен или определяем период от годината, се уреждат от разпоредбите на настоящия закон, независимо от мястото и датата на сключването им“.

23

Съгласно член 1, параграф 1 от Ley 4/2012 de contratos de aprovechamiento por turno de bienes de uso turístico, de adquisición de productos vacacionales de larga duración, de Reventa y de intercambio y normas tributarias (Закон 4/2012 за договорите за използване на стоки за туристическа употреба, дългосрочните договори за ваканционни стоки и договорите за препродажба и замяна, както и данъчните мерки), от 6 юли 2012 г. (BOE, бр. 162 от 7 юли 2012 г., стр. 49192), договорите за предлагане, продажба и препродажба на права за разпределено във времето ползване на собственост и на дългосрочни ваканционни продукти, както и договорите за замяна се уреждат от разпоредбите на този закон, когато са сключени между търговец и потребител.

24

Съгласно член 2 от Закон 4/2012 договор за разпределено във времето ползване на недвижим имот означава договор с продължителност над една година, с който потребител придобива срещу възнаграждение правото на ползване на едно или няколко жилища за нощуване за повече от един престой.

25

Жалбоподателите в главното производство са британски потребители, пребиваващи в Обединеното кралство, които съответно на 14 април 2008 г. и на 28 юни 2010 г. сключват два договора с Diamond Resorts Europe, английско дружество, действащо като клон в Испания на групата Diamond Resorts.

26

Всеки от тези договори предвижда предоставянето на определен брой точки, позволяващи на жалбоподателите в главното производство да се ползват през определен период от време от комплекс жилища в различни европейски страни, по-специално в Испания. По силата на посочените договори ищците в главното производство получават не конкретни жилища, нито специален период всяка година, а по-скоро каталог от жилища, чиято наличност следва да заявят предварително, за да могат да ги ползват в желания момент.

27

Жалбоподателите в главното производство искат тези договори да бъдат обявени за недействителни, тъй като не отговарят на изискванията, предвидени в Закон 42/1998 и Закон 4/2012, които изискват по-специално в испанския имотен регистър да бъде вписано правото на разпределено във времето ползване на недвижими имоти, да се уточнят жилищата, които се възлагат на потребителите, както и срокът на договорите. В този контекст жалбоподателите в главното производство считат, че правата, придобити по силата на разглежданите договори, трябва да се квалифицират като „вещни права на разпределено във времето ползване на недвижими имоти“.

28

Жалбоподателите в главното производство предявяват иск и срещу други дружества, принадлежащи към същата група като Diamond Resorts Europe, които обаче не са страни по разглежданите в главното производство договори.

29

Diamond Resorts Europe изтъква, че тези договори се отнасят не до вещни, а до лични права. То счита, че посочените договори трябва да се уреждат от английското право, тъй като жалбоподателите в главното производство са граждани на Обединеното кралство, имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство и седалището на групата от дружества също е в Обединеното кралство.

30

Запитващата юрисдикция счита, че определянето на приложимото право към разглежданите договори зависи от отговора на въпроса кои разпоредби от Римската конвенция и от Регламента „Рим I“ са приложими и от този отговор зависи действителността на тези договори. В това отношение съгласно испанската правна уредба, приложима към момента на подписването на договорите, а именно Закон 42/1998, се приема, че с тях се учредяват вещни права върху недвижими имоти и поставя валидността им в зависимост от съвкупност от изисквания за форма, каквито законът на Обединеното кралство не налага. Действащата испанска правна уредба обаче, а именно Закон 4/2012, обаче съдържа дял II, който се тълкува в смисъл, че такива договори се счита, че имат дружествен характер и следователно за тях се прилагат разпоредбите на този дял. Тъй като предвидените в последния закон изисквания за форма били по-малки, тези договори били валидни с оглед на този закон.

31

Според тази юрисдикция, що се отнася до определянето на приложимото право, има различни възможности за тълкуване. От една страна, когато става въпрос за отношение между потребител и търговец с клон в Испания, съответният договор е подписан в Испания и задълженията на страните се отнасят до недвижим имот с местонахождение в Испания, следвало да се приложи испанското право.

32

От друга страна, би било възможно подобно положение да се анализира от гледна точка на свободата на избор в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент „Рим I“, като се има предвид, че предварително съставена клауза, предвиждаща, че съответният договор се урежда от английското право, трябва да се разглежда не като свободно изразено споразумение относно прилагането на това право, а като елемент, наложен от страната, включила тази клауза в договора, за да избегне прилагането на испанската правна уредба, а именно на Закон 42/1998.

33

Според Diamond Resorts Europe обаче съгласно член 5 от Римската конвенция и член 6 от Регламент „Рим I“, когато става въпрос за отношения, засягащи потребители, предимство трябва да има общият принцип за прилагане на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на съответния потребител. Ето защо, се прилагало английското право.

34

В този контекст запитващата юрисдикция иска най-напред да се установи дали Регламент „Рим I“, който заменя Римската конвенция с по-подробни разпоредби, може да се прилага за договори, сключени преди влизането в сила на този регламент, или продължава да се прилага предходната правна уредба.

35

По-нататък, с оглед на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, тази юрисдикция счита, че следва да се определи дали разпоредбите на правото на Съюза продължават да се прилагат по отношение на граждани на тази държава.

36

Накрая, посочената юрисдикция повдига въпроса за определянето на естеството на договорното правоотношение между страните, т.е. дали разглежданите права са вещни или лични права с дружествен характер. Те дори можело да се квалифицират като права на отдаване под наем на недвижими имоти, като в този случай член 4 от Регламент „Рим I“ предлага две възможности, а именно прилагането на правото на държавата по местонахождение на съответния недвижим имот, или прилагането на правото на държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, в зависимост от това дали срокът на договора за наем е съответно по-дълъг, или по-кратък от шест месеца.

37

При тези условия Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 2 de Granadilla de Abona (Първоинстанционен и следствен съд № 2, Гранадиля де Абона, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

38

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 1 от Първи протокол Съдът е компетентен да се произнесе по тълкуването на Римската конвенция.

39

Член 2, буква а) от Първия протокол съдържа изчерпателен списък на юрисдикциите на договарящите държави, които могат да поискат от Съда да се произнесе по преюдициален въпрос, повдигнат по висящо пред този съд дело и касаещ, по-специално, тълкуване на разпоредбите на тази конвенция, ако счита, че се нуждае от решение по въпроса, за да може да се произнесе. По силата на член 2, буква б) тази възможност се признава и на съдилищата на договарящите държави, когато се произнасят като въззивна инстанция.

40

От една страна обаче, се налага констатацията, че Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 2 de Granadilla de Abona (Първоинстанционен и следствен съд № 2, Гранадиля де Абона) не е включен в този списък, който, по отношение на Кралство Испания, се отнася единствено до „Tribunal Supremo“ (Върховен съд). От друга страна, в качеството си на първоинстанционен съд запитващата юрисдикция също не се произнася като въззивна инстанция по смисъла на посочения член 2, буква б) в рамките на спора по главното производство.

41

От това следва, че предвидените в член 2 от Първи протокол условия не са изпълнени и че Съдът не е компетентен да се произнесе по преюдициалните въпроси, доколкото те се отнасят до тълкуването на Римската конвенция.

42

Съдът обаче е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на посочените в тези въпроси разпоредби от Регламент „Рим I“, по отношение на които не съществува ограничение относно юрисдикциите, които могат да сезират Съда.

43

Макар да изразява становище по всеки от поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси, испанското правителство изтъква най-напред, че преюдициалното запитване е изцяло недопустимо, тъй като не отговаря на условията, предвидени в член 267 ДФЕС и в член 94 от Процедурния правилник на Съда, тъй като тази юрисдикция не е посочила условията на разглежданите в главното производство договори.

44

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 13 януари 2022 г., Regione Puglia, C‑110/20, EU:C:2022:5, т. 23 и цитираната съдебна практика).

45

Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 13 януари 2022 г., Regione Puglia, C‑110/20, EU:C:2022:5, т. 24 и цитираната съдебна практика).

46

В случая, макар преюдициалното запитване да не съдържа точните условия на разглежданите в главното производство договори и да не дава точна правна квалификация на разглежданите задължения, това не променя факта, че запитващата юрисдикция, от една страна, е посочила точно съотношението между разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване иска, и спора, с който е сезирана, и от друга страна, е обяснила защо разрешаването на този спор зависи от отговорите на Съда на поставените въпроси.

47

Освен това съгласно член 94 от Процедурния правилник преюдициалното запитване съдържа достатъчно данни от фактическа и правна страна, за да позволи не само на заинтересованите страни да представят становища на основание член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, но и на Съда да бъде полезен с отговора си на поставените въпроси.

48

Поради това следва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от испанското правителство, доколкото то се отнася до преюдициалното запитване в неговата цялост, и това запитване да се обяви за допустимо.

49

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на Регламент „Рим I“ са приложими към договори, в които двете страни са граждани на една и съща държава, в случая Обединеното кралство.

50

В това отношение от текста на член 1 от Регламента „Рим I“ следва, че Регламентът се прилага, в ситуации на стълкновение на закони, за договорни задължения от граждански и търговски характер.

51

Така разпоредбите на този регламент са приложими към всички договорни отношения, съдържащи международен елемент, без член 1 от него да съдържа уточнения или изисквания относно евентуалната връзка на този международен елемент с гражданството или с местоживеенето на съответните страни по договора.

52

От това следва, че макар двете страни, които са сключили разглежданите в главното производство договори, да са с едно и също гражданство, тези договори могат да попаднат в приложното поле на Регламент „Рим I“, тъй като имат един или няколко други външни елемента.

53

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че посочените договори, сключени между двама граждани на Обединеното кралство и дружество, учредено съгласно правото на Англия и Уелс, е трябвало да бъдат изпълнявани в различни европейски страни, сред които по-специално Испания.

54

Освен това следва да се отбележи, че оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза е без значение за прилагането на разпоредбите на Регламент „Рим I“ към спора в главното производство.

55

Що се отнася до приложимите през преходния период правила, предвидени в член 66, буква а) и член 126 от Споразумението за оттегляне, те са изготвени във връзка с висящи дела пред съдилищата и институциите на Обединеното кралство и следователно не засягат положението на испанския съд, сезиран със спора по главното производство.

56

От гореизложеното следва, че разпоредбите на Регламент „Рим I“ са приложими в спор пред съд на държава членка към договори, по които двете страни са граждани на Обединеното кралство, доколкото съдържат международен елемент.

57

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи коя разпоредба от Регламент „Рим I“ трябва да се приложи, за да се определи приложимото право към договор за разпределено във времето ползване на недвижими имоти под формата на събиране на клубни точки.

58

По-точно тази юрисдикция иска да се установи дали трябва да се счита, че такъв договор се отнася до придобиването на вещни права върху недвижим имот, което би довело до прилагането на член 4, параграф 1, буква в) от този регламент, или до това на лични права, като в този случай както член 4, параграф 1, буква в) от посочения регламент, така и член 4, параграф 1, буква б) от същия регламент се прилагали, доколкото този договор трябвало да се разглежда като имащ за предмет съответно отдаване под наем на недвижим имот или предоставяне на услуги.

59

При всички положения посочената юрисдикция иска да се установи дали, що се отнася до потребителски договор, не следва да се прилагат с предимство разпоредбите на член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“, и иска да установи какви са последиците от свободния избор на съответния потребител на приложимо право, различно от правото на държавата по обичайното му местопребиваване.

60

Преди да се отговори на тези въпроси, е важно да се уточни приложното поле ratione temporis на Регламент „Рим I“.

61

В това отношение следва да се отбележи, че по силата на член 28 от този регламент разпоредбите на последния се прилагат само към договорните отношения, породени от взаимното съгласие на страните по договора, изразено, считано от 17 декември 2009 г. Всъщност законодателят на Съюза е изключил незабавното прилагане на посочения регламент, при което бъдещите правни последици на сключените преди тази дата договори биха попаднали в неговото приложно поле (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2016 г., Nikiforidis, C‑135/15, EU:C:2016:774, т. 31 и 33).

62

От съдебната практика следва, че прилагането на Регламент „Рим I“ зависи от датата на сключване на съответния договор (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Obala i lučice, C‑307/19, EU:C:2021:236, т. 56 и цитираната съдебна практика).

63

Така разпоредбите на Регламент „Рим I“ се прилагат изключително за договори, сключени след 17 декември 2009 г., а не за бъдещите последици от договори, сключени преди тази дата.

64

Следователно първият договор, разглеждан в главното производство, който е подписан на 14 април 2008 г., не попада във времевия обхват на Регламент „Рим I“.

65

Следователно тълкуването на разпоредбите на Регламент „Рим I“, което Съдът ще даде на запитващата юрисдикция в отговор на поставените от нея въпроси, ще се отнася само до втория разглеждан в главното производство договор, подписан на 28 юни 2010 г. (наричан по-нататък „спорният договор“).

66

Що се отнася до въпроса за определянето на приложимото право към договор за разпределено във времето ползване на недвижими имоти под формата на събиране на клубни точки, важно е да се припомни, че видно от съображение 6 от Регламент „Рим I“, последният има за предмет да установи стълкновителни норми, определящи едно и също национално право, независимо в коя държава е предявен искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.

67

Така глава II от Регламент „Рим I“ предвижда единни правила, които утвърждават принципа, че предимство има волята на страните, на които в член 3 от този регламент е призната свободата да избират приложимото към договора право.

68

В това отношение член 3, параграф 1 изисква изборът на приложимо право да е изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата по случая.

69

При липса на избор на приложимото право от страните член 4, параграф 1 от Регламент „Рим I“ предвижда привръзки в зависимост от различни видове договори, сред които посочените от запитващата юрисдикция, а именно договорите с предмет вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ и договорите за предоставяне на услуги.

70

В случая обаче от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че спорният договор определя като приложимо към този договор английското право и че договорът е сключен с потребител.

71

Съгласно член 6, параграф 2 от Регламент „Рим I“ в договор, сключен между потребител и търговец, страните могат да изберат приложимото към този договор право, като този избор не може да води до лишаване на потребителя от защитата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо на основание член 6, параграф 1 от този регламент, който предвижда, че такъв договор се урежда от правото на държавата по обичайното местопребиваване на потребителя (вж. в този смисъл решение от 10 февруари 2022 г., ShareWood Switzerland, C‑595/20, EU:C:2022:86, т. 15 и 16).

72

Освен това е необходимо разглежданият договор да отговаря на посочените в член 6, параграф 1 условия, а именно този договор да е сключен от потребителя с цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, търговецът да упражнява професионалната си дейност в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, или по какъвто и да е начин да насочва тази дейност към тази държава или към няколко държави, включително тази държава, и посоченият договор попада в обхвата на тази дейност.

73

В случая, при положение че спорният договор отговаря на условията по член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“, което запитващата юрисдикция следва да провери, изборът на приложимо право от страните не може съгласно посочения член 6, параграф 2 да води до лишаване на съответния потребител от защитата, която му осигуряват императивните разпоредби на правото на държавата по обичайното му местопребиваване.

74

В разглеждания в главното производство случай обаче това не е така, тъй като избраното приложимо право е правото на държавата по обичайното местопребиваване на съответните потребители, а именно английското право.

75

Тълкуване, съгласно което е възможно отклонение от стълкновителните норми, предвидени в Регламент „Рим I“, за да се определи приложимото право към потребителски договори, с мотива че друго право е по-благоприятно за потребителя, непременно би засегнало значително общото изискване за предвидимост на правото и следователно принципа на правна сигурност в договорните отношения с потребители (вж. по аналогия решение от 12 септември 2013 г., Schlecker, C‑64/12, EU:C:2013:551, т. 35).

76

Освен това, тъй като член 6 от Регламент „Рим I“ има не само конкретен, но и изчерпателен характер, стълкновителните норми, предвидени в този член, не могат да бъдат изменяни или допълвани от други стълкновителни норми, съдържащи се в този регламент, освен ако конкретна разпоредба на този член не препраща изрично към тях (вж. по аналогия решение от 20 октомври 2022 г., ROI Land Investments, C‑604/20, EU:C:2022:807, т. 40 и 41).

77

С оглед на гореизложеното на втория и третия въпрос следва да се отговори по следния начин:

78

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза допуска национално законодателство, съгласно което за всички договори за разпределено във времето ползване на недвижими имоти се прилагат разпоредбите на това законодателство, независимо от направения от страните избор на приложимото към съответния договор право.

79

Подобно на повечето страни, представили писмени становища в главното производство, следва да се припомни, че по силата на член 9 от Регламент „Рим I“ разпоредбите на последния не могат да накърняват прилагането на особените повелителни разпоредби на правото на сезирания съд, които са императивни и чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на обществените интереси, като политическата, социалната или икономическата ѝ организация до степен, че да изисква прилагането им към всеки случай, попадащ в приложното им поле, независимо от правото, приложимо към договора по силата на този регламент (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2013 г., Unamar, C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 48).

80

При все това, и без дори да се позовава на посочения член 9, запитващата юрисдикция само цитира в четвъртия си въпрос откъс от втората допълнителна разпоредба от Закон 42/1998, по силата на която за всички договори относно права на разпределено във времето ползване на недвижим имот с местонахождение в Испания, се прилагат разпоредбите на този закон, без обаче да се позовава на съдържанието на Закон 4/2012, който, изглежда, предвижда по-малко ограничителни разпоредби относно такова ползване и чието прилагане не се изключва от посочената юрисдикция, както следва от акта за преюдициално запитване.

81

Като се има предвид, че това решение не съдържа нито точното съдържание на релевантните разпоредби от разглежданото национално законодателство, нито дори начало на обяснение относно процесуалните аспекти на наложените от това законодателство задължения или относно изключителните обстоятелства, които биха обосновали вземането предвид на съображения от обществен интерес, които тези разпоредби целят да защитят, Съдът не е в състояние да се запознае с причините, поради които запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта на посоченото законодателство с правото на Съюза.

82

При тези условия и предвид факта, че четвъртият въпрос не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник, Съдът не е в състояние да предостави на запитващата юрисдикция полезен отговор на този въпрос. Ето защо посоченият въпрос следва да се обяви за недопустим.

83

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: