–

за румънското правителство, от E. Gane и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от A. Armenia, F. Clotuche-Duvieusart и F. Moro, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 173 и 174 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1 и поправки в OB L 287, 2013 г., стр. 90 и OB L 267, 2016 г., стр. 2, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между румънското предприятие SC Zes Zollner Electronic SRL (наричано по-нататък „ZZE“) и Direcția Regională Vamală Cluj — Biroul Vamal de Frontieră Aeroport Cluj-Napoca (Регионална митническа дирекция, Клуж — граничен митнически пункт на летище Клуж-Напока, Румъния) относно решението на последната да наложи на ZZE глоба за отклоняване от митнически контрол на 5000 броя електронни интегрални схеми и плащане на сума, равна на митническата стойност на тези стоки, ведно с дължимите вносни мита и други вземания.

3

Член 66 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) гласи:

„1.   Митническите органи по искане на декларатора анулират приетата митническа декларация, когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че поради особени обстоятелства оставането ѝ под декларирания митнически режим е неоправдано.

Въпреки това, когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, искането за анулиране на декларацията може да бъде прието само след извършване на въпросната проверка.

2.   Декларацията не може да бъде анулирана след вдигането на стоките, освен в случаите, определени съгласно процедурата на комитета.

3.   Анулирането на декларацията не е пречка за прилагане на действащите наказателни разпоредби“.

4

Съображение 15 от Митническия кодекс на Съюза има следния текст:

„Улеснението на законната търговия и борбата с измамите изискват опростени, бързи и стандартни митнически процедури и процеси. В тази връзка, съгласно Съобщението на Комисията от 24 юли 2003 г., озаглавено „Опростена и безкнижна среда за митниците и търговията“ [COM(2003) 452 final], е уместно да се опрости митническото законодателство, да се позволи използването на съвременни средства и технологии и да се насърчи еднаквото прилагане на митническото законодателство и на съвременни подходи за митнически контрол, което ще допринесе за осигуряване на основата за ефективни и опростени процедури за митническо оформяне […]“.

5

Член 5 от този кодекс е озаглавен „Определения“ и в точки 16, 26 и 33 предвижда:

„За целите на [посочения кодекс] се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

6

Член 15 от същия кодекс, озаглавен „Предоставяне на информация на митническите органи“, предвижда в параграф 2:

„Лице, което подава […] митническа декларация […] е отговорно за всяко едно от следните:

Първата алинея се прилага и за представянето във всякаква друга форма на всякаква информация, която се изисква от или се представя на митническите органи.

[…]“.

7

Съгласно член 42 от посочения кодекс, озаглавен „Прилагане на санкции“:

„1.   Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете:

[…]“.

8

Член 139 от Митническия кодекс на Съюза, със заглавие „Представяне на стоки на митницата“, предвижда в параграфи 1 и 7:

„1.   Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение […]

[…]

7.   Стоките, представени на митническите органи, не могат да бъдат премествани от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи“.

9

Член 158 от този кодекс, озаглавен „Митническа декларация за стоки и митнически надзор на съюзни стоки“, предвижда в параграф 1:

„Всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим“.

10

Член 172 от посочения кодекс е озаглавен „Приемане на митническа декларация“ и има следния текст:

„1.   Митническите декларации, които отговарят на условията, предвидени в настоящата глава, се приемат незабавно от митническите органи, при положение че стоките, за които се отнасят, са представени пред митническите органи.

2.   Освен когато е предвидено друго, датата на приемане на митническата декларация от митническите органи се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са декларирани стоките и за всички други формалности при внос или износ“.

11

Член 173 от същия кодекс със заглавие „Поправка на митническа декларация“ гласи:

„1.   По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

2.   Не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са:

3.   По заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим“.

12

Съгласно член 174 от посочения кодекс, озаглавен „Анулиране на митническа декларация“:

„1.   По заявление на декларатора митническите органи анулират приетата митническа декларация в който и да е от следните случаи:

Въпреки това, когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да проверят стоките, заявлението за анулиране на митническата декларация се приема само след извършване на проверката.

2.   Митническата декларация не се анулира след вдигането на стоките, освен ако е предвидено друго“.

13

Член 175 от същия кодекс, озаглавен „Делегиране на правомощия“, гласи:

„На [Европейската комисия] се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с цел да се установят случаите, в които митническата декларация се анулира след вдигане на стоките, както е посочено в член 174, параграф 2“.

14

Член 148 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1), приет по-конкретно предвид член 175 от Митническия кодекс на Съюза, гласи следното:

„1.   Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, вместо за друг митнически режим, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

[…]

2.   Когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка вместо други стоки за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

[…]

3.   Когато стоки, които са продадени по силата на договор от разстояние съгласно определението в член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64)], са допуснати за свободно обращение и са върнати, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия:

[…]

4.   Освен случаите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, митническите декларации се анулират след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — в следните случаи:

[…]“.

15

Съгласно член 68 от Legea nr. 86/2006 privind Codul vamal al României (Закон № 86/2006 за митническия кодекс на Румъния) (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 350 от 19 април 2006 г., наричан по-нататък „румънският митнически кодекс“) в редакцията му, действаща към момента на настъпване на фактите по главното производство, със съгласието на митническия орган стоките могат при поискване да бъдат проверени или да им се вземат проби, за да се даде митническо направление.

16

Член 100 от румънския митнически кодекс гласи:

„1.   Митническият орган има право, служебно или по искане на декларатора, да поправи митническата декларация в рамките на пет години, считано от разрешаването на вдигането.

2.   В срока по параграф 1 митническият орган проверява всички документи, регистри и отчетности, свързани с освободените стоки или с последващи търговски сделки с тях. Проверката може да се извърши в помещенията на декларатора, на всяко друго лице, което пряко или косвено участва в тези сделки в качеството си на търговец, или на всяко друго лице, което притежава посочените документи или свързана с тях информация. Може да се извърши и физическа проверка на стоките, ако те все още съществуват.

3.   Ако след допълнителна проверка или последващ преглед на декларацията се установи, че разпоредбите, уреждащи съответния митнически режим, са приложени въз основа на невярна или непълна информация, митническият орган предприема мерки за поправяне на нередностите, като взима предвид новата налична информация.

4.   Митническият орган изготвя образец на документа, необходим за поправяне на нередностите, и указания за попълването му.

5.   Ако се установи, че е възникнало митническо задължение или че са извършени надплащания, митническият орган предприема мерки за събиране на неплатените суми или за възстановяване на надплатените суми в съответствие със законовите разпоредби.

6.   При последваща проверка на декларациите митническият орган определя, в съответствие с параграф 3, надплатените или недостигащите суми за други такси и данъци, дължими на държавата във връзка с митнически операции, и предприема мерки за събиране на установените недостигащи суми. Надплатените суми за тези такси и данъци се възстановяват в съответствие с действащата правна уредба.

7.   Ако нарушението на митническата правна уредба представлява административно нарушение или престъпление, митническият орган съответно налага административна санкция или сезира органите за наказателно преследване.

8.   Приетата и регистрирана митническа декларация и документът по параграф 4 представляват дългови ценни книжа“.

17

Според член 653, буква a) от Hotărârea Guvernului nr. 707/2006 pentru aprobarea Regulamentul de aplicare a Codului vamal al României (Решение № 707/2006 на Правителството за одобряване на Правилник за прилагане на румънския митнически кодекс) от 7 юни 2006 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 520 от 15 юни 2006 г., наричан по-нататък „Правилникът за прилагане на румънския митнически кодекс“) отклоняването от митнически контрол на стоки, които следва да бъдат поставени под митнически режим, представлява административно нарушение, което се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 румънски леи (RON). Освен това в този случай стоките се конфискуват.

18

Член 654 от Правилника за прилагане на румънския митнически кодекс предвижда, че при административно нарушение по член 653, параграф 1, буква a), при което стоките вече не могат да бъдат идентифицирани, нарушителят е длъжен да заплати сума, съответстваща на митническата им стойност, ведно с вносните мита и другите дължими по закон налози, представляващи данъците и таксите, определени към момента на пускането в свободно обращение на стоките, като по отношение на погасяването на митническото задължение тази мярка има същото правно действие като конфискацията на стоките.

19

В съответствие с член 655 от посочения Правилник за прилагане деянията по членове 651—653 съставляват административни нарушения, ако не са извършени в условия, при които според наказателния закон съставляват престъпления.

20

ZZE е направило до швейцарско дружество две поръчки за общо 10000 електронни интегрални схеми. За тях дружеството издава две фактури, а именно, от една страна, фактура № VFE19‑03168 от 2 юли 2019 г. за 5000 броя и на стойност от 4950 евро и от друга страна, фактура № VFE19‑03169 от 2 юли 2019 г. — също за 5000 броя и на стойност 4950 евро. Транспортът на въпросните стоки е осигурен от дружество, предоставящо пощенски услуги.

21

На 4 юли 2019 г. ZZE получава известие за внос във връзка с товарителница за въздушен превоз № 1Z3022056899895681 за пратка с тегло от 2,7 kg, с декларирана от доставчика стойност от 4950 евро. Въз основа на този документ само стоките по фактура № VFE19‑03169 от 2 юли 2019 г., включваща транспортните разходи, са декларирани пред граничния митнически пункт на летище Клуж-Напока.

22

При получаването на тази пратка в Сату Маре (Румъния) служителите на ZZE установяват, че тя съдържа двойно количество в сравнение с упоменатото във фактура № VFE19‑03169 от 2 юли 2019 г. и че същия ден доставчикът е издал фактура № VFE19‑03168, която не е отразена в декларацията пред митническите органи.

23

С оглед на това на 9 юли 2019 г. ZZE подава пред граничния митнически пункт на летище Клуж-Напока заявление за поправяне на констатираната нередност и митническите органи издават ревизионен акт за свързаните с нея митнически задължения.

24

На 2 септември 2019 г. компетентният митнически орган съставя протокол, с който установява умишлено отклоняване от ZZE от митнически контрол на стоките по фактура № VFE19‑03168 от 2 юли 2019 г. Вследствие на това той налага на последното глоба в размер на 3000 RON за извършено административно нарушение по член 653, параграф 1, буква а) от Правилника за прилагане на румънския митнически кодекс, както и допълнителна санкция в размер на 27839 RON по силата на член 654 от посочения Правилник.

25

ZZE оспорва този протокол пред румънските съдилища.

26

В първоинстанционното производство Judecătoria Cluj-Napoca (Първоинстанционен съд Клуж-Напока, Румъния) отхвърля жалбата на ZZE. Според този съд нарушението по член 653, параграф 1, буква а) от Правилника за прилагане на румънския митнически кодекс може да бъде извършено както умишлено, така и по непредпазливост. Фактът, че няколко дни след вдигането на получените стоки ZZE сезирало компетентния митнически орган за поправяне на допуснатите нередности, не давал основание да се приеме, че установените факти не представляват нарушение.

27

Впрочем този съд приема, че член 173 от Митническия кодекс на Съюза не е приложим в случая, тъй като тази разпоредба не позволява поправката на митническа декларация, когато тя води до включването в декларацията на стоки, различни от тези, които са били декларирани първоначално.

28

По отношение на наложената на ZZE глоба първоинстанционният съд установява, че е минималната предвидена в закона и че с оглед на фактите по делото е пропорционална на степента на обществена опасност на деянието. Той счита по-нататък, че допълнителната санкция, наложена на ZZE по силата на член 654 от Правилника за прилагане на Митническия кодекс на Румъния, е подходяща. По-специално, този първоинстанционен съд взема предвид, че с оглед на периода от време, изминал от датата, на която разглежданите стоки са били отклонени от митнически контрол, и датата, на която митническият орган е сезиран за това, както и на факта, че през 2019 г. ZZE е осъществило осем други вноса на стоки от същия вид и от същия доставчик, ответникът по главното производство не е бил сигурен, че отклонените от митнически контрол стоки все още могат да бъдат идентифицирани. Освен това ZZE е можело да представи разглежданите стоки, след като сезира властите за това — нещо, което то не е направило.

29

ZZE обжалва това решение пред Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния) — запитващата юрисдикция.

30

Тя констатира, че митническите органи и съдилищата възприемат различни подходи при тълкуването на член 173 от Митническия кодекс на Съюза, и по-конкретно на параграф 3 от него, което е нарушение на принципа на правна сигурност. Според тази юрисдикция, ако член 173 от въпросния кодекс не е приложим в случай като разглеждания по главното производство, би следвало все пак да съществува друг правен способ за поправяне на грешка като тази, която жалбоподателят по главното производство твърди, че е допуснал, а именно процедурата по член 174 от посочения кодекс или друго процесуално средство, при което не се предвижда налагане на тежки санкции, които могат да разколебаят жалбоподателя да спазва действащата правна уредба.

31

Запитващата юрисдикция подчертава в това отношение, изтъквайки обстоятелствата по делото в главното производство, описани в точки 20–23 от настоящото решение, че ZZE не е действало недобросъвестно.

32

При тези условия Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

33

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 173 и 174 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че са приложими, когато деклараторът, след като е подал митническата си декларация и след като вдигането на стоките вече е било разрешено, установи, че е трябвало да бъде декларирана и количествена разлика в повече стоки спрямо тези, които са били първоначално декларирани в посочената декларация.

34

Що се отнася, на първо място, до член 173 от Митническия кодекс на Съюза, параграф 1 от него предвижда възможността деклараторът да поиска поправка на декларацията си, след като тя е била приета от митническите органи, при условие че исканата поправка не води до включване в митническата декларация на стоки, различни от първоначално декларираните в нея.

35

Според параграф 2 от посочения член такава поправка не може да бъде разрешена, ако е поискана, след като митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, след като митническите органи са установили неточността на данните в митническата декларация или след като посочените органи са разрешили вдигането на стоките.

36

Член 173, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза предвижда възможността митническите органи да разрешават поправки на митнически декларации след вдигането на стоките, по заявление на декларатора и в срок от три години от датата на приемане на тази декларация, с цел да се даде възможност на декларатора да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

37

Така от съвместния прочит на параграфи 1 и 3 от член 173 от Митническия кодекс на Съюза следва да се направи изводът, че поправката на митническа декларация не може в никакъв случай да бъде разрешена, ако поисканата поправка води до включване в митническата декларация на стоки, различни от първоначално декларираните в нея. При това положение, за да се определи дали този член е приложим в описания в точка 33 от настоящото решение случай, понятието „стоки, различни от първоначално декларираните в митническа декларация“ трябва да се тълкува в смисъла на параграф 1 от посочения член.

38

Следва да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 16 юли 2020 г., Pfeifer & Langen, C‑97/19, EU:C:2020:574, т. 34 и цитираната съдебна практика).

39

Що се отнася, на първо място, до текста на член 173, параграф 1, последно изречение от Митническия кодекс на Съюза, трябва да се констатира, че употребата на прилагателното „различни“ прави формулировката на тази разпоредба достатъчно широка, за да изключва тя всяка поправка, отнасяща се до стоки, които не са включени в първоначалната декларация, в това число стоки, които в количествено отношение са в повече от декларираните стоки. Всъщност, макар разглежданите стоки да са качествено идентични със стоките по тази декларация, такова количество в повече съответства на стоки, които именно първоначално не са били декларирани в посочената митническа декларация.

40

Второ, в подкрепа на стриктно тълкуване на член 173, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, което изключва възможността за поправка, отнасяща се до стоки в повече спрямо първоначално декларираните стоки, е контекстът, в който се вписва тази разпоредба и към който се числи, от една страна, параграф 3 от посочения член 173. Този член 173, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза несъмнено предвижда възможността митническа декларация да се поправи, след вдигането на стоките, но само „с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим“. В това отношение, доколкото дадена стока може да се счита за поставена под такъв режим едва след като е била декларирана, член 173 от Митническия кодекс на Съюза може да се отнася само до стоки, които са били представени на митническите органи посредством митническата декларация, чиято поправка се иска. Такъв обаче не може да бъде случаят на количество стоки в повече от първоначално декларираното.

41

От друга страна, според практиката на Съда Митническият кодекс на Съюза се основава на система за деклариране с цел да се сведат до минимум митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреда на бюджета на Съюза. Именно поради важността на предварителните декларации за правилното функциониране на митническия съюз член 15 от Митническия кодекс на Съюза задължава лицата, подаващи митническа декларация, да предоставят точна и пълна информация (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C‑391/19, EU:C:2020:547, т. 22 и цитираната съдебна практика).

42

Това задължение е само следствие от принципа на неоттегляемост на митническата декларация, след като веднъж е била приета — принцип, изключенията от който са стриктно описани в правната уредба на Съюза в тази област (решение от 17 септември 2014 г., Baltic Agro, C‑3/13, EU:C:2014:2227, т. 43 и цитираната съдебна практика).

43

Макар при действието на Митническия кодекс на Съюза този принцип на неоттегляемост да е смекчен от предвидената в член 173 от него възможност за поправяне на митническа декларация, това не променя факта, че тази възможност представлява изключение от този принцип, което трябва да се тълкува стриктно.

44

Такова тълкуване впрочем е израз на волята на законодателя на Съюза. Всъщност, както следва от съпоставянето на член 173, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, така както е приет от законодателя, с текста, предложен в това отношение от Комисията в член 149 от Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (COM(2012) 64 final), именно посоченият законодател е добавил в този член 173 условието, припомнено в точка 40 от настоящото решение, такава поправка да може да се иска след вдигането на стоките, само за да се даде възможност на жалбоподателя да изпълни задълженията си, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим, като по този начин изразява волята си да ограничи възможностите за поправяне на митническите декларации.

45

Що се отнася, на трето място, до целите, посочени в разглежданата по главното производство правна уредба, следва да се отбележи, че те са в подкрепа на тълкуване на член 173, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, което изключва възможността за поправка, отнасяща се до стоки, представляващи количествена разлика в повече спрямо първоначално декларираните, в частност на целта за борба с измамите, посочена в съображение 15 от този кодекс.

46

Всъщност, от една страна, както е видно от точка 41 от настоящото решение, задължението на деклараторите да предоставят в декларациите си точна и пълна информация, има съществена роля за правилното функциониране на митническите проверки, както и за борбата с измамите и нередностите. Следователно е в съответствие с преследването на тази цел възможностите за поправка на митническите декларации да бъдат строго ограничени. От друга страна, от това съображение следва също, че митническите проверки са присъщи на осъществяването на тази цел.

47

В това отношение Съдът вече е имал повод да подчертае, по дела, свързани с изменения на данъчни декларации след разрешаване на вдигането, колко е важна възможността да се представят съответните стоки и затрудненията, които биха могли да възникнат поради факта, че вече няма такава, когато подлежащите на проверка данни изискват физическа проверка на стоките, както в случая, по-конкретно, на промяна в информацията, свързана с материални елементи на тези стоки като естеството или характеристиките на същите (вж. в този смисъл решения от 20 октомври 2005 г., Overland Footwear, C‑468/03, EU:C:2005:624, т. 47 и 48, и от 16 юли 2020 г., Pfeifer & Langen, C‑97/19, EU:C:2020:574, т. 42 и цитираната съдебна практика).

48

Тези съображения обясняват причините, поради които законодателят на Съюза, за да гарантира постигането на целта за борба с измамите, е възнамерявал посредством член 173, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза да изключи, при всички случаи, възможността поправката на фактическите елементи на митническата декларация да позволи на декларатора да се отклони от първоначалното задължение да декларира съответните стоки пред митническите органи.

49

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че понятието „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173, параграф 1 от посочения кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада количеството стоки в повече спрямо посочените в тази първоначална митническа декларация.

50

Вследствие на това член 173, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че искане за поправка на митническа декларация не може да бъде допуснато, когато неговата цел е да измени тази декларация, за да се включи в нея количество стоки в повече спрямо посоченото в нея количество.

51

Що се отнася, на второ място, до член 174 от Митническия кодекс на Съюза, той гласи, че в определени случаи, посочени в параграф 1 от него, митническите органи могат да анулират вече приета митническа декларация. Както е постановено при действието на Регламент № 2913/92, член 66 от който е възпроизведен в разпоредбата на този член 174, в случай на анулиране митническото задължение, произтичащо от анулираната декларация, е погасено и последната е обезсилена (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Pfeifer & Langen, C‑97/19, EU:C:2020:574, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).

52

Същевременно, както се уточнява в член 174, параграф 2 от този кодекс, такова анулиране е възможно, „освен ако е предвидено друго“, само преди вдигането на стоките. Така след това вдигане член 174 по принцип не е приложим.

53

Член 175 от посочения кодекс обаче предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове с цел да се установят случаите, в които митническата декларация се анулира след вдигането на стоките, в съответствие с член 174, параграф 2 от същия кодекс. Именно на основание на тази разпоредба Комисията е приела Делегиран регламент 2015/2446, който предвижда в член 148 случаите, в които анулирането на митническа декларация може да бъде разрешено дори след вдигането на стоките. Същевременно, както следва от самия текст на тази разпоредба, разглежданите по главното производство обстоятелства не попадат в нито един от случаите по член 148 от Делегиран регламент 2015/2446, което обаче запитващата юрисдикция трябва да провери.

54

С оглед на гореизложеното член 174 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в случаи като описания в точка 33 от настоящото решение искане за анулиране на митническа декларация не може да бъде допуснато, когато това искане е подадено след вдигането на стоките, без обаче да попада сред случаите, определени от Комисията в изпълнение на член 175 от този кодекс.

55

Предвид всички изложени по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че членове 173 и 174 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не са приложими, когато деклараторът, след като е подал митническата си декларация и след вдигането на стоките, установи, че количество стоки в повече спрямо първоначално декларираните в тази декларация е трябвало също така да бъде декларирано в посочената декларация, при положение че:

56

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Митническият кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че когато след вдигането на стоките деклараторът установи, че количеството на внесените стоки е по-голямо от посоченото в митническата му декларация, той може да отстрани нередностите съгласно разпоредбите на този кодекс, различни от членове 173 и 174, евентуално без да му бъдат наложени санкции.

57

Следва да се отбележи в това отношение, че в такъв случай деклараторът при всички положения е длъжен по силата на член 139, параграф 1 и член 158, параграф 1 от този кодекс да декларира всяко количество стоки, което е в повече от посоченото в декларацията. Този кодекс обаче не изключва възможността митническите органи да приемат такава подадена след срока декларация, като същевременно наложат на декларатора санкции, предвидени за неспазването на митническото законодателство.

58

Действително, в съответствие с член 42, параграф 1 от същия кодекс всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

59

Според практиката на Съда обаче санкциите, предвидени в този член 42, имат за цел да санкционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а всяко неспазване на митническото законодателство (решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 45 и цитираната съдебна практика).

60

В това отношение при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, които се налагат при неизпълнение на условията, предвидени във въведен с това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 42 и цитираната съдебна практика).

61

В частност, предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели (решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 43 и цитираната съдебна практика).

62

Следователно, когато митническите органи в случаи като разглеждания по главното производство прилагат национално законодателство, което трябва да съответства на принципите, припомнени в точки 59 и 60 от настоящото решение, те трябва да вземат предвид — както за да направят правната квалификация на евентуално извършеното нарушение, така и съответно, за да определят санкциите, които следва да се наложат за неспазването на митническото законодателство — всички релевантни елементи, включително, ако е необходимо, добросъвестността на декларатора, за да се гарантира, че тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

63

С оглед на гореизложените съображения Митническият кодекс на Съюза, и по-конкретно член 42, член 139, параграф 1 и член 158, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че декларатор, който след вдигането на стоките установи, че количеството на внесените стоки е по-голямо от посоченото в митническата му декларация, е длъжен да подаде нова декларация за това количество в повече. Ако в случай на подадена след срока декларация митническите органи трябва да приложат национално законодателство, предвиждащо санкции в съответствие с член 42 от този кодекс, те трябва да вземат предвид — за да направят правната квалификация на евентуално извършеното нарушение и съответно да определят санкциите, които следва да се наложат за неспазването на митническото законодателство — всички релевантни елементи, включително, ако е необходимо, добросъвестността на декларатора, за да се гарантира, че тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

64

Тъй като за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: