–

за Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium, от J. Kolter, Rechtsanwalt,

–

за Minister des Hessischen Kultusministeriums, от C. Meinert,

–

за германското правителство, от J. Möller и D. Klebs, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от G. Kunnert и J. Schmoll, в качеството на представители,

–

за румънското правителство, от E. Gane и A. Wellman, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от F. Erlbacher, H. Kranenborg и D. Nardi, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 127, 2018 г., стр. 2, наричан по-нататък „ОРЗД“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.

3

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) е отменена с ОРЗД, считано от 25 май 2018 г. Член 3 от посочената директива, озаглавен „Приложно поле“, е имал следното съдържание:

„1.   Настоящата директива се прилага към пълната или частична обработка на лични данни с автоматизирани средства, както и към обработката със средства, които не са автоматизирани, на лични данни, съставляващи част от файлова система, или които са предназначени да съставляват част от файлова система.

2.   Настоящата директива не се прилага за обработването на лични данни:

[…]“.

4

Съображения 8—10, 13, 16, 45 и 155 от ОРЗД гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

5

Член 1 от ОРЗД е озаглавен „Предмет и цели“ и гласи:

„1.   С настоящия регламент се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни.

2.   С настоящия регламент се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни.

3.   Свободното движение на лични данни в рамките на Съюза не се ограничава, нито се забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни“.

6

Член 2 от посочения регламент е озаглавен „Материален обхват“ и предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.

2.   Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:

7

Член 4 от посочения регламент е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]“.

8

Член 5 от ОРЗД е озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“ и предвижда:

„1.   Личните данни са:

2.   Администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на параграф 1 („отчетност“)“.

9

Член 6 от този регламент е озаглавен „Законосъобразност на обработването“ и предвижда в параграфи 1—3:

„1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

[…]

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки могат да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в глава IX.

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел“.

10

В глава IX от ОРЗД („Разпоредби, свързани с особени ситуации на обработване“) се съдържа член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:

„1.   Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.

2.   Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

3.   Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.

11

Член 26, параграф 1 от Bundesdatenschutzgesetz (Федерален закон за защита на данните) от 30 юни 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 2097) гласи:

„Личните данни на наети лица могат да се обработват за целите на трудово или служебно правоотношение, когато това е необходимо за решението относно възникването на трудово или служебно правоотношение или — когато такова е възникнало — за изпълнението или прекратяването на това правоотношение, или за упражняването или изпълнението на правата и задълженията, които произтичат от закон или от колективен трудов договор за даден сектор, от колективен трудов договор на отделното предприятие или публично учреждение (колективни споразумения) и се отнасят до представляването на интересите на наетите лица. […]“.

12

Съгласно член 23 от Hessisches Datenschutz- und Informationsfreiheitsgesetz (Закон на провинция Хесен за защита на данните и свободата на информация) от 3 май 2018 г. (наричан по-нататък „HDSIG“) :

„1.   Личните данни на наети лица могат да се обработват за целите на трудово или служебно правоотношение, когато това е необходимо за решението относно възникването на трудово или служебно правоотношение или — когато такова е възникнало — за изпълнението, развалянето или прекратяването на това правоотношение, както и за изпълнението на вътрешни мерки по планиране, организационни, социални и персонални мерки. […]

2.   Когато обработването на лични данни на наетите лица се извършва въз основа на съгласие, за да се прецени дали съгласието е дадено свободно, следва да се вземат предвид по-специално зависимото положение на наетото лице в трудовото или служебното правоотношение, както и обстоятелствата, при които е дадено съгласието. Може да е налице свободно съгласие, когато наетото лице получава правна или икономическа облага или ако работодателят и наетото лице имат сходни интереси. Съгласието трябва да е в писмена форма, освен ако поради особени обстоятелства не е целесъобразна друга форма. Работодателят е длъжен да уведоми писмено наетото лице за целта на обработването на данните и за правото му да оттегли съгласието си, предвидено в член 7, параграф 3 от [ОРЗД].

3.   Чрез дерогация от член 9, параграф 1 от [ОРЗД] обработването на специални категории лични данни по смисъла на член 9, параграф 1 от [ОРЗД] е допустимо за целите на трудовото правоотношение, когато е необходимо за упражняването на права или за изпълнение на правни задължения, произтичащи от трудовото право, от правото на социално осигуряване и на социална закрила, и няма основание да се смята, че законният интерес на съответното физическо лице от изключването на обработването има предимство. Параграф 2 важи и за съгласието за обработване на специални категории лични данни. В това отношение съгласието трябва да се отнася изрично до тези данни. […]

4.   Обработването за целите на трудовото или служебното правоотношение на лични данни, включително на специални категории лични данни на наети лица, е допустимо на основание колективни споразумения. В това отношение договарящите страни са длъжни да зачитат член 88, параграф 2 от [ОРЗД].

5.   Администраторът взема подходящи мерки, за да гарантира по-специално спазването на залегналите в член 5 от [ОРЗД] принципи за обработването на лични данни.

[…]

7.   Параграфи 1—6 се прилагат и когато лични данни, включително специални категории лични данни на наетите лица, се обработват, без да се съхраняват или да следва да се съхраняват в регистър с лични данни. Разпоредбите на Hessisches Beamtengesetz [(HBG) (Закон на провинция Хесен за държавния служител) от 21 юни 2018 г. (наричан по-нататък „HBG“)], които се прилагат относно досиетата на работниците или служителите, се прилагат съответно спрямо служителите в публичния сектор, освен ако не е предвидено друго в колективно споразумение.

8.   Наети лица по смисъла на настоящия закон са:

[…]

[…]“.

13

Член 86, параграф 4 от HBG гласи:

„Работодателят може да събира лични данни на кандидати, държавни служители и бивши държавни служители само ако това е необходимо за възникването, изпълнението, развалянето или прекратяването на служебното правоотношение или за изпълнението на организационни, персонални и социални мерки, по-специално и за целите на планирането и използването на персонала, или ако правна норма, или колективен договор на публично учреждение позволява това. […]“.

14

Както е видно от представената на Съда преписка, с два акта, приети през 2020 г., министърът на образованието и културата на провинция Хесен установява правната и организационна уредба на училищното образование през периода на пандемията от COVID‑19. Тази уредба създава по-специално възможността учениците, които не могат да присъстват в часовете, да участват пряко в учебните занятия чрез видеоконферентна връзка. За да се защитят правата на учениците в областта на защитата на личните данни, е установено, че свързването със системата на услугата за видеоконферентна връзка е допустимо само със съгласието на самите ученици или, ако те са непълнолетни, на техните родители. За сметка на това не е предвидено съгласието на съответните преподаватели за участието им в тази услуга.

15

Главният комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен подава жалба до Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия), като се оплаква, че съгласието на съответните преподаватели не е предвидено като условие за прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка.

16

От своя страна министърът на образованието и културата на провинция Хесен изтъква, че обработването на лични данни, каквото представлява прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка, попада в приложното поле на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG, така че то можело да се осъществи, без да се иска съгласието на съответния преподавател.

17

В това отношение Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) посочва, че съобразно волята на законодателя на провинция Хесен член 23 от HDSIG и член 86 от HBG спадат към категорията „по-конкретни правила“, които държавите членки могат да предвидят съгласно член 88, параграф 1 от ОЗРД, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение. Посочената юрисдикция обаче изпитва съмнения относно съвместимостта на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и на член 86, параграф 4 от HBG с изискванията, установени в член 88, параграф 2 от ОРЗД.

18

Всъщност, на първо място, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG се основавали на „необходимостта“ като правно основание за обработването на данните на наетите лица. От една страна обаче, включването в закона на принципа на „необходимост“ не представлявало правило, с което се конкретизират изискванията, съдържащи се в член 88, параграф 2 от ОРЗД, тъй като необходимото обработване на данни в контекста на трудово или служебно правоотношение вече било уредено от член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от ОРЗД.

19

От друга страна, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG се прилагал освен към същинското договорно правоотношение и към всяко обработване на данни на наети лица. От член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД обаче следвало, че в случай на обработване на лични данни, което надхвърля строго необходимото в контекста на трудовия договор, трябва да се прави претегляне на свободите и основните права на субектите на данни, в случая наетите лица и държавните служители, с легитимния интерес на администратора, в случая работодателя. Доколкото член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG не предвиждал такова претегляне, тази разпоредба не можела да се счита за специална отраслова норма след влизането в сила на ОРЗД.

20

На второ място, Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) счита, че само указването в член 23, параграф 5 HDSIG, че администраторът е длъжен да спазва залегналите в член 5 от ОРЗД принципи, не удовлетворява изискванията на член 88, параграф 2 от същия регламент. Всъщност последната разпоредба изисквала да се приемат посочените в нея подходящи и конкретни нормативни разпоредби за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място и не била само правило, което прилагащият национална норма трябвало допълнително да спазва. Прилагащият нормата не бил адресатът на член 88, параграф 2 от ОРЗД.

21

При тези условия Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 30 ноември 2021 г., Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) уведомява Съда, че поради изменения в националното законодателство относно териториалната компетентност на административните съдилища на провинция Хесен, които следва да влязат в сила на 1 декември 2021 г., спорът по главното производство е преминал по компетентност към Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Административен съд Франкфурт на Майн, Германия). С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 21 февруари 2022 г., последната юрисдикция потвърждава преминаването и указва на Съда определения по неговия опис нов номер на делото по главното производство.

23

В писменото си становище германското правителство твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като преюдициалните въпроси не са релевантни за разрешаването на спора по главното производство. Всъщност отговорът на Съда нямало да е полезен за запитващата юрисдикция, в случай че обработването на данни било допустимо поради съгласието на преподавателя. Запитващата юрисдикция обаче не обяснявала причините, поради които не взема предвид такава възможност.

24

Запитано по този въпрос в заседанието пред Съда, германското правителство все пак признава, че преюдициалните въпроси са релевантни, когато не може да се получи съгласието на преподавателя.

25

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 48 и цитираната съдебна практика).

26

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че страните в главното производство спорят дали при въвеждането на пряко излъчване на учебни занятия чрез системи за видеоконферентна връзка се изисква — наред със съгласието на родителите за техните деца или на самите пълнолетни ученици — и съгласието на съответните преподаватели, или пък извършваното обработване на личните данни на последните попада в обхвата на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG.

27

Важно е също да се отбележи, че Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) посочва в преюдициалното си запитване, от една страна, че националният законодател е приел, че член 23 от HDSIG и член 86 от HBG представляват по-конкретни правила по смисъла на член 88 от ОРЗД, и от друга страна, че изходът на спора по главното производство зависи от въпроса дали член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG отговарят на изискванията по посочения член 88 от ОРЗД, така че могат да представляват по-конкретни правила, които се прилагат към обработването на личните данни на преподавателите при разглежданото в главното производство пряко излъчване на учебните занятия чрез система за видеоконферентна връзка.

28

С оглед на така предоставените в акта за преюдициално запитване сведения изтъкнатите от германското правителство доводи не могат да оборят презумпцията за релевантност, от която се ползват поставените въпроси.

29

При тези условия не може да се приеме нито че исканото тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза очевидно няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, нито че проблемът е от хипотетично естество, тъй като запитващата юрисдикция може да вземе предвид това тълкуване, за да разреши спора по главното производство. На последно място, Съдът разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси.

30

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

31

Преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от ОРЗД в рамките на спор относно обработването на лични данни на преподавателите при прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на учебните занятия в обществените училища, чието провеждане им е възложено.

32

На първо място, следва да се установи дали такова обработване попада в материалното приложно поле на ОРЗД, като се има предвид, че съгласно член 2, параграф 2, буква а) от този регламент той не се прилага към обработването на лични данни, извършвано „в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза“, и че съгласно член 165, параграф 1 ДФЕС държавите членки носят отговорност за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи.

33

В това отношение от практиката на Съда следва, че материалното приложно поле на ОРЗД, както е посочено в член 2, параграф 1 от него, е много широко определено и предвидените в член 2, параграф 2 от Регламента изключения от това приложно поле трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2020 г., Land Hessen, C‑272/19, EU:C:2020:535, т. 68 и от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 61 и 62).

34

В това отношение е важно член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД да се тълкува във връзка с член 2, параграф 2, буква б) и със съображение 16 от него, в което се уточнява, че посоченият регламент не се прилага към обработването на лични данни в контекста на „дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, например дейности в областта на националната сигурност“, както и „дейности във връзка с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза“ (решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 63).

35

От това следва, че член 2, параграф 2, букви a) и б) от ОРЗД, който e частично продължение на член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46, не може да се тълкува в смисъл, че има по-широк обхват от изключението, произтичащо от член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46, който вече е изключил от приложното поле на тази директива по-специално обработването на лични данни, извършвано в рамките на „дейности извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за [ЕС, в неговата редакция преди Договора от Лисабон], и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност“ (решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 64).

36

В случая е безспорно, че дейността по организацията на учебния процес в провинция Хесен не може да се отнесе към категорията дейности, които имат за цел опазване на обществената сигурност, посочени в член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД.

37

Следователно обработването на лични данни на преподаватели в рамките на прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на провежданите от тях учебни занятия в обществените училища като разглежданото в главното производство попада в материалното приложно поле на ОРЗД.

38

На второ място, от акта за преюдициално запитване е видно, че преподавателите, обработването на личните данни на които е предмет на спора в главното производство, са на публична служба в провинция Хесен като наети лица или държавни служители.

39

При това положение е важно да се установи дали такова обработване на лични данни попада в приложното поле на член 88 от ОРЗД, който се отнася до „обработване на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение“.

40

В това отношение следва да се отбележи, че ОРЗД не съдържа определения на понятията „наети лица“ и „трудово или служебно правоотношение“ и не препраща към правото на държавите членки за определянето на тези понятия. При липсата на такова препращане следва да се припомни, че както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (решение от 2 юни 2022 г., HK/Danmark и HK/Privat, C‑587/20, EU:C:2022:419, т. 25 и цитираната съдебна практика).

41

Освен това, тъй като ОРЗД не съдържа определения на понятията „наети лица“ и „трудово или служебно правоотношение“, те трябва да се тълкуват в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка и за контекста, в който са използвани, и за целите на правната уредба, от която са част (решение от 2 юни 2022 г., HK/Danmark и HK/Privat, C‑587/20, EU:C:2022:419, т. 26 и цитираната съдебна практика).

42

В обичайния си смисъл терминът „[наето лице]“ обозначава лице, което извършва работата си в рамките на отношение на подчиненост спрямо работодателя си и следователно под негов контрол (решение от 18 март 2021 г., Kuoni Travel, C‑578/19, EU:C:2021:213, т. 42).

43

Също така основната характеристика на „трудовото правоотношение“ е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение (решение от 15 юли 2021 г., Ministrstvo za obrambo, C‑742/19, EU:C:2021:597, т. 49).

44

Тъй като тази характеристика е присъща на наетите лица и на трудовите и служебните правоотношения както в публичния, така и в частния сектор, следва да се заключи, че разбирани в обичайния си смисъл, термините „наето лице“ и „трудови или служебни правоотношения“ не изключват лицата, които упражняват професионалната си дейност в публичния сектор.

45

Всъщност обхватът на член 88, параграф 1 от ОРЗД не може да се определи в зависимост от естеството на правоотношението между наетото на работа лице и работодателя. В този смисъл е без значение дали съответното лице работи като наето лице или като държавен служител, или пък дали трудовото или служебното му правоотношение се урежда от публичното или от частното право, тъй като тези правни квалификации всъщност варират в зависимост от националните законодателства и поради това не могат да предоставят подходящ критерий за еднакво и самостоятелно тълкуване на тази разпоредба (вж. по аналогия решения от 12 февруари 1974 г., Sotgiu, 152/73, EU:C:1974:13, т. 5 и от 3 юни 1986 г., Комисия/Франция, 307/84, EU:C:1986:222, т. 11).

46

Що се отнася по-специално до лицата, чието служебно правоотношение не се основава на трудов договор, каквито са държавните служители, вярно е, че в член 88, параграф 1 от ОРЗД се прави позоваване на „изпълнението на трудовия договор“. Следва обаче да се отбележи, от една страна, че това позоваване се съдържа сред други изброени в член 88, параграф 1 от ОРЗД цели на обработването на лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, които могат да бъдат предмет на приети от държавите членки по-конкретни правила, и че във всички случаи това изброяване не е изчерпателно, както е видно от използваното в тази разпоредба наречие „по-специално“.

47

От друга страна, липсата на релевантност на квалификацията на правната връзка между служителя и администрацията, в която е назначен, се потвърждава от факта, че управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, упражняването и ползването на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и прекратяването на трудовото или служебното правоотношение, които също са изброени в този член 88, параграф 1, се отнасят до заетостта както в частния, така и в публичния сектор.

48

Следователно от направеното в член 88, параграф 1 от ОРЗД позоваване на „изпълнението на трудовия договор“ не може да се направи изводът, че заетостта в публичния сектор, която не се основава на трудов договор, е изключена от приложното поле на посочената разпоредба.

49

Същият извод се налага и във връзка с обстоятелството, че сред трите аспекта, на които държавите членки трябва да отделят „по-специално“ внимание при приемането на такива „по-конкретни правила“, в член 88, параграф 2 от ОРЗД се посочва предаването на лични данни „в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност“. Всъщност другите два аспекта, а именно прозрачността на третирането и системите за наблюдение на работното място, са релевантни както за заетостта в частния, така и в публичния сектор, независимо от естеството на правоотношението между наетото на работа лице и работодателя.

50

Основаното на текста на член 88 ОРЗД тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва този член, както и от целта, преследвана с правната уредба, от която той е част.

51

Както следва от член 1, параграф 1 от ОРЗД, тълкуван по-специално в светлината на съображения 9, 10 и 13, този регламент цели да осигури по принцип пълна хармонизация на националните законодателства за защита на лични данни. Разпоредбите на посочения регламент обаче дават възможност на държавите членки да предвидят допълнителни — по-строги или дерогиращи — национални правила, които им оставят свобода на преценка относно начина на прилагане на тези разпоредби („отворени клаузи“) (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Meta Platforms Ireland, C‑319/20, EU:C:2022:322, т. 57).

52

Член 88 от ОРЗД, който се съдържа в глава IX от този регламент, озаглавена „Разпоредби, свързани с особени ситуации на обработване“, представлява такава отворена клауза, тъй като предоставя на държавите членки възможността да приемат „по-конкретни правила“, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение.

53

Особеностите на обработването на лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение и следователно предоставената на държавите членки с член 88, параграф 1 от ОРЗД възможност се обясняват по-специално с наличието на отношение на власт и подчинение между наетото лице и работодателя, а не с естеството на правоотношението между тях.

54

Освен това съгласно член 1, параграф 2 във връзка със съображение 10 от ОРЗД с този регламент по-специално се цели да се гарантира високо равнище на защита на основните права и свободи на физическите лица при обработването на личните данни, като това право се признава и в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и е тясно свързано с правото на зачитане на личния живот, прогласено в член 7 от нея (вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 61).

55

В съответствие с тази цел е член 88, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува широко в смисъл, че „по-конкретните правила“, които могат да предвидят държавите членки, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, се отнася до всички наети лица, независимо от естеството на правоотношението, в което се намират с работодателя.

56

При тези условия обработване на лични данни на преподаватели по повод на прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на провежданите от тях учебни занятия в обществените училища като разглежданото в главното производство попада в материалното и персоналното приложно поле на член 88 от ОРЗД.

57

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 88 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се квалифицира като по-конкретно правило по смисъла на параграф 1 от този член, дадена правна разпоредба трябва да отговаря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

58

Както бе посочено в точка 52 от настоящото решение, държавите членки имат възможността, а не задължението да приемат такива правила, като те могат да бъдат предвидени в закон или посредством колективни трудови споразумения.

59

Освен това, когато упражняват предоставената им с отворена клауза от ОРЗД възможност, държавите членки трябва да използват свободата си на преценка при условията и в пределите, предвидени в разпоредбите на Регламента, и следователно трябва да приемат законодателство, което да не засяга съдържанието и целите на този регламент (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Meta Platforms Ireland, C‑319/20, EU:C:2022:322, т. 60).

60

За да се определят условията и пределите, които се прилагат спрямо правилата, посочени в член 88, параграфи 1 и 2 от ОРЗД и съответно да се прецени оставената на държавите членки с тези разпоредби свобода на преценка, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика тълкуването на разпоредба от правото на Съюза изисква да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 63).

61

Що се отнася до текста на член 88, параграф 1 от ОРЗД, на първо място от използването на думата „по-конкретни“ следва, че посочените в тази разпоредба правила трябва да имат нормативно съдържание, което съответства на уредената област и е различно от общите правила на Регламента.

62

На следващо място, както бе посочено в точка 52 от настоящото решение, целта на приетите на основание на тази разпоредба правила е защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни по трудово или служебно правоотношение.

63

На последно място, от различните посочени в член 88, параграф 1 от ОРЗД цели, за които може да се извършва обработването на лични данни, следва, че посочените в тази разпоредба „по-конкретни правила“ могат да се отнасят до много голям брой форми на обработване във връзка с трудово или служебно правоотношение, така че да се обхванат всички цели, за които обработването на лични данни може да се извършва в контекста на трудово или служебно правоотношение. Освен това, тъй като изброяването на тези цели не е изчерпателно, както беше посочено в точка 46 от настоящото решение, държавите членки разполагат със свобода на преценка, що се отнася до формите на обработване, спрямо които се прилагат тези по-конкретни правила.

64

Член 88 от ОРЗД предвижда в параграф 2, че правилата, приети на основание параграф 1, включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

65

Ето защо от текста на член 88 от ОРЗД следва, че параграф 2 от този член урежда свободата на преценка на държавите членки, които възнамеряват да приемат „по-конкретни правила“ по силата на параграф 1 от посочения член. Така, от една страна, тези правила не могат да се свеждат до възпроизвеждане на разпоредбите на ОРЗД, а трябва да имат за цел защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни по трудово или служебно правоотношение и да съдържат подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, на законните интереси и на основните права на субектите на данни.

66

От друга страна, трябва да се обърне особено внимание на прозрачността на обработването, на предаването на лични данни в рамките на група предприятия или на група от дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и на системите за наблюдение на работното място.

67

Що се отнася до контекста, в който се вписва член 88 от ОРЗД, следва да се отбележи, на първо място, че тази разпоредба трябва да се тълкува в светлината на съображение 8 от ОРЗД, съгласно което, когато този регламент предвижда, че правото на държава членка може да внесе уточнения или ограничения на съдържащите се в него правила, държавите членки могат, доколкото това е необходимо с оглед на последователността и разбираемостта на националните разпоредби за лицата, по отношение на които те се прилагат, да включат елементи на посочения регламент в собственото си право.

68

На второ място, следва да се припомни, че глави II и III от ОРЗД закрепват съответно принципите, уреждащи обработването на лични данни, както и правата на субекта на данни, които трябва да се зачитат при всяко обработване на лични данни (решение от 24 февруари 2022 г., Valsts ieņēmumu dienests (Обработка на лични данни за данъчни цели), C‑175/20, EU:C:2022:124, т. 50).

69

По-конкретно всяко обработване на лични данни трябва, от една страна, да съответства на принципите относно обработването на данни, прогласени в член 5 от ОРЗД, и от друга страна, да отговаря на един от принципите относно законосъобразността на обработването, изброени в член 6 от посочения регламент (решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 96 и цитираната съдебна практика).

70

Що се отнася до принципите относно законосъобразността на обработването, член 6 от ОРЗД съдържа изчерпателен списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно. Ето защо, за да може обработване на лични данни да се счита за законосъобразно, то трябва да спада към някоя от хипотезите, предвидени в посочения член 6 (решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 99 и цитираната съдебна практика).

71

Следователно, макар че при възползването от възможността, предоставена им с отворена клауза от ОРЗД, държавите членки могат, доколкото това е необходимо с оглед на последователността и разбираемостта на националните разпоредби за лицата, по отношение на които те се прилагат, да включат елементи на Регламента в собственото си право, „по-конкретните правила“, приети на основание член 88, параграф 1 от Регламента, не могат да се свеждат до възпроизвеждане на условията за законосъобразност на обработването на лични данни, както и на принципите на това обработване, прогласени съответно в членове 6 и 5 от същия регламент, или до препращане към тези условия и принципи.

72

Тълкуването в смисъл, че свободата на преценка на държавите членки при приемането на правилата на основание член 88, параграф 1 от ОРЗД е ограничена от параграф 2 от този член, е в съответствие с целта на ОРЗД, припомнена в точка 51 от настоящото решение, а именно да се осигури по принцип пълна хармонизация на националните законодателства за защита на лични данни.

73

Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 56, 70 и 73 от своето заключение, възможността за държавите членки да приемат „по-конкретни правила“ на основание член 88, параграф 1 от ОРЗД може да доведе до липса на хармонизация в приложното поле на посочените правила. Поставените в член 88, параграф 2 от Регламента условия обаче отразяват допустимите съгласно Регламента предели на диференциране, в смисъл че липсата на хармонизация може да се допусне само когато различията, които продължават да са налице, са съпътствани от конкретни и подходящи гаранции, които имат за цел защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни по трудово или служебно правоотношение.

74

Следователно, за да може да се квалифицира като „по-конкретно правило“ по смисъла на член 88, параграф 1 от ОРЗД, дадена правна разпоредба трябва да отговаря на условията, поставени в параграф 2 от този член. Освен че трябва да имат нормативно съдържание, което съответства на уредената област и е различно от общите правила на Регламента, тези по-конкретни правила трябва да имат за цел защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни по трудово или служебно правоотношение, и да съдържат подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, на законните интереси и на основните права на субектите на данни. Трябва да се обърне особено внимание на прозрачността на обработването, на предаването на лични данни в рамките на група предприятия или на група от дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

75

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 88 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

76

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установят последиците, които следва да се изведат от констатацията на несъвместимостта с условията и пределите, предвидени в член 88, параграфи 1 и 2 от ОРЗД, на национални разпоредби, приети за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на лични данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение.

77

В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 288, втора алинея ДФЕС регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, така че разпоредбите му по принцип не изискват никаква мярка за прилагане от държавите членки (решение от 15 юни 2021 г., Facebook Ireland и др., C‑645/19, EU:C:2021:483, т. 109).

78

Както обаче беше припомнено в точка 51 от настоящото решение, предвидените в ОРЗД отворени клаузи дават възможност на държавите членки да предвидят допълнителни — по-строги или дерогиращи — национални правила, които им оставят свобода на преценка относно начина на прилагане на тези разпоредби.

79

Както бе отбелязано в точка 59 от настоящото решение, когато упражняват предоставената им с отворена клауза от ОРЗД възможност, държавите членки трябва да използват свободата си на преценка при условията и в пределите, предвидени в разпоредбите на Регламента, и следователно трябва да приемат законодателство, което да не засяга съдържанието и целите на този регламент.

80

Запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува националното право, следва да прецени дали разглежданите в главното производство разпоредби зачитат предвидените в член 88 от ОРЗД условия и предели, обобщени в точка 74 от настоящото решение.

81

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 60—62 от заключението си, разпоредби като член 23, параграф 1 от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG, които поставят обработването на лични данни на наетите лица в зависимост от условието обработването да е необходимо за определени цели, свързани с изпълнението на трудово правоотношение, изглежда, повтарят вече прогласеното в член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от ОРЗД условие за обща законосъобразност на обработването, без да добавят по-конкретно правило по смисъла на член 88, параграф 1 от Регламента. Всъщност такива разпоредби, изглежда, нямат нормативно съдържание, което съответства на уредената област и е различно от общите правила на посочения регламент.

82

В случай че запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданите в главното производство разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в член 88 от ОРЗД, тя по принцип трябва да остави без приложение посочените разпоредби.

83

Всъщност в съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза действието на разпоредбите на Договорите и на пряко приложимите актове на институциите по отношение на вътрешното право на държавите членки е такова, че със самото си влизане в сила правят неприложима по право всяка противоречаща им разпоредба на вътрешното право (решения от 9 март 1978 г., Simmenthal, 106/77, EU:C:1978:49, т. 17, от 19 юни 1990 г., Factortame и др., C‑213/89, EU:C:1990:257, т. 18 и от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 52).

84

Следователно при липсата на по-конкретни правила, които зачитат условията и пределите, предвидени в член 88 от ОРЗД, обработването на лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение както в частния, така и в публичния сектор се урежда пряко от разпоредбите на посочения регламент.

85

В това отношение следва да се отбележи, че към обработване на лични данни като разглежданото в главното производство могат да се приложат член 6, параграф 1, първа алинея, букви в) и д) от ОРЗД, по силата на които обработването на лични данни е законосъобразно, когато то е необходимо съответно за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, или за изпълнението на задача от обществен интерес или във връзка с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.

86

Член 6, параграф 3 от ОРЗД предвижда, от една страна, по отношение на двете хипотези на законосъобразност, посочени съответно в член 6, параграф 1, първа алинея, букви в) и д) от този регламент, че основанието за обработването трябва да е установено от правото на Съюза или от правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора, и от друга страна, добавя, че целта на обработването се определя в това правно основание, или що се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или във връзка с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на лични данни — Разследване на престъпления), C‑180/21, EU:C:2022:967, т. 95).

87

Следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че законосъобразното обработване на лични данни от администратори на основание член 6, параграф 1, първа алинея, буква д) от ОРЗД предполага не само да се приеме, че те могат да изпълняват задача от обществен интерес, но и че обработването на лични данни за целите на изпълнението на такава задача почива на правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2022 г., Коалиция Демократична България — Обединение, C‑306/21, EU:C:2022:813, т. 52).

88

Следователно, когато запитващата юрисдикция стигне до извода, че националните разпоредби относно обработването на лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение не зачитат условията и пределите, предвидени в член 88, параграфи 1 и 2 от ОРЗД, тя трябва да провери и дали тези разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, разглеждан във връзка със съображение 45 от него, което отговаря на предвидените в този регламент изисквания. Ако случаят е такъв, националните разпоредби не трябва да се оставят без приложение.

89

По изложените съображения на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 88, параграфи 1 и 2 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

90

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: