РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

23 март 2023 година ( *1 )

„Обжалване — Публична служба — Психически тормоз — Медицински становища — Неоправдани отсъствия — Възнаграждение — Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз — Член 11а — Конфликт на интереси — Член 21а — Явно неправомерна заповед — Член 23 — Спазване на законите и полицейските разпоредби — Дисциплинарно производство — Отстраняване от длъжност — Оттегляне на решението за отстраняване от длъжност — Ново дисциплинарно производство — Ново отстраняване от длъжност“

По дело C‑640/20 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 23 ноември 2020 г.,

PV, представляван от D. Birkenmaier, Rechtsanwalt,

жалбоподател,

като другата страна в производството е:

Европейска комисия, представлявана първоначално от T. S. Bohr, B. Mongin и A.‑C. Simon, а впоследствие от T. S. Bohr и A.‑C. Simon,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, L. Bay Larsen (докладчик), заместник-председател на Съда, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,

генерален адвокат: P. Pikamäe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 септември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

С жалбата си до Съда PV иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 януари 2020 г., PV/Комисия (T‑786/16 и T‑224/18, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:17), с което Общият съд е отхвърлил жалбите на PV, целящи:

–

по дело T‑786/16, да бъдат отменени докладите за оценка на PV за периода 2014—2016 г., решенията на генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Устни преводи“ на Европейската комисия от 31 май, 5 юли, 31 юли и 15 септември 2016 г. относно удръжки от заплатата на PV, решението на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) от 28 ноември 2016 г. за отхвърляне на жалбите по административен ред срещу решенията от 31 май и 5 юли 2016 г. относно удръжки от заплатата на PV, предварителното уведомително писмо на Службата „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) от 21 юни 2016 г., с което PV е уведомен, че има парично задължение в размер на 33593,88 евро, решението на PMO от 11 юли 2016 г. за спиране на заплатата на PV от 1 юли 2016 г., записката на генералния директор на ГД „Устни преводи“ от 31 юли 2016 г., съгласно която отсъствията на PV през периода от 2 юни до 31 юли 2016 г. ще се считат за направени без уважителни причини и ще се направят съответни удръжки от заплатата му, предварителното уведомително писмо на PMO от 21 септември 2016 г., с което PV е уведомен, че има парично задължение в размер на 42704,74 евро, решението на ОН от 17 януари 2017 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу тези актове, решението на ОН от 26 юли 2016 г. за отстраняване на PV от длъжност, решението на ОН от 2 февруари 2017 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу това решение за отстраняване от длъжност, дебитното известие от 20 юли 2017 г., решението на ОН от 29 ноември 2017 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу това известие и дисциплинарно производство CMS 13/087 и

–

при условията на евентуалност, да бъдат отменени медицинските становища от 27 юни и 10 октомври 2014 г., докладните на медицинското лице на Комисията от 16 юли, 18 юли, 8 август, 4 септември и 4 декември 2014 г., 4 февруари, 13 април, 4 юни, 11 август, 14 октомври и 4 декември 2015 г., 5 февруари, 22 март, 18 април, 3 юни, 30 юни и 25 юли 2016 г., решенията за отхвърляне на исканията за съдействие от 23 октомври 2014 г., 20 януари, 20 март и 30 юли 2015 г. и 15 март и 18 май 2016 г., решенията на генералния директор на ГД „Устни преводи“ от 9 февруари, 30 март, 5 май, 24 юни, 1 октомври и 12 ноември 2015 г., 15 януари и 22 април 2016 г. за удръжки от заплатата на PV, решенията на ОН за отхвърляне на жалбите по административен ред срещу тези решения за удръжки от заплатата, писмата за парични задължения от 10 март, 11 май, 10 юни, 11 август, 13 ноември и 9 декември 2015 г. и от 18 юли 2016 г., решенията на ОН от 12 март, 11 август и 13 октомври 2015 г., от 7 юни и 21 септември 2016 г. за отхвърляне на жалбите по административен ред във връзка с процедурите за оценяване за периода 2013—2015 г., както и решението на ОН от 14 юли 2016 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред относно неоправданите отсъствия на PV на 16 и 17 март 2016 г.,

–	по дело T‑224/18, да бъде установено, че спрямо PV е бил упражняван психически тормоз, и

–

да бъдат отменени дисциплинарно производство CMS 17/025, решението на ОН от 2 май 2018 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решението за започване на това производство, електронни писма от ГД „Човешки ресурси и сигурност“ от 23 октомври 2017 г. и 16 март 2018 г., с които PV е поканен да си изготви самооценка за периодите на дейност 2016 г. и 2017 г., решенията на ОН от 16 март и 1 юни 2018 г. за отхвърляне на жалбите по административен ред срещу тези електронни писма, решението на ОН от 24 юли 2017 г. за оттегляне на решението за отстраняване на PV от длъжност, решението на ОН от 15 януари 2018 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу това решение за оттегляне на решението за отстраняване на PV от длъжност, решението на PMO от 12 септември 2017 г. относно прихващането на съответните задължения между PV и Комисията, решението на ОН от 9 март 2018 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу това решение за прихващане на задълженията и решението на генералния директор на ГД „Устни преводи“ от 13 октомври 2017 г. за спиране на заплатата на PV от 1 октомври 2017 г.,

–	по дела T‑786/16 и T‑224/18, да му бъде присъдено обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

Правна уредба

Член 1д, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в приложимата му за спора редакция (наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:

„На длъжностни лица на активна служба се осигуряват условия на труд, отговарящи на подходящи стандарти за здравословни и безопасни условия, които са най-малко равни на минималните изисквания, приложими съгласно мерките, приети в тези области по силата на Договорите“.

Член 11а, параграфи 1 и 2 от Правилника гласи:

„1. При изпълнението на служебните си задължения, освен ако в [параграф 2] не е предвидено друго, длъжностното лице не може да се занимава със служебни въпроси, от които има пряк или непряк личен интерес, който би накърнил неговата независимост, по-специално семеен и финансов интерес.

2. Всяко длъжностно лице, на което в рамките на служебните му задължения бъде възложено да се занимае с въпрос като описания по-горе, незабавно уведомява за това органа по назначаването. Органът по назначаването взема необходимите мерки и по-специално може да освободи длъжностното лице от отговорностите му във връзка с този въпрос“.

Член 12а, параграфи 1—3 от Правилника предвижда:

„1. Длъжностните лица се въздържат от всяка форма на психически или сексуален тормоз.

2. Длъжностното лице, което е станало жертва на психически или сексуален тормоз, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията. Длъжностно лице, което даде показания относно психически или сексуален тормоз, не може да претърпи […] никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно.

3. „Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице“.

Член 21а, параграфи 1 и 2 от Правилника гласи следното:

„1. Длъжностно лице, което получи заповеди, които счита за неправомерни или за такива, които биха създали сериозни затруднения, уведомява прекия си ръководител; ако уведомлението е било направено в писмена форма, последният отговаря писмено. При спазване на условията на параграф 2, ако прекият ръководител потвърди заповедите и длъжностното лице счита, че това потвърждение не представлява разумен отговор на основанията за неговата загриженост, то отнася писмено въпроса непосредствено до прекия си ръководител. Ако и последният потвърди писмено заповедите, длъжностното лице ги изпълнява, освен ако те не са явно противозаконни или не противоречат на приложимите норми за безопасност.

2. Ако прекият ръководител счита, че заповедите трябва да бъдат изпълнени незабавно, длъжностното лице ги изпълнява, освен ако те [не] са явно противозаконни или не противоречат на приложимите норми за безопасност. По искане на длъжностното лице прекият ръководител е длъжен да даде тези заповеди в писмена форма“.

В член 23, първа алинея от Правилника се уточнява:

„Привилегиите и имунитетите, с които се ползват длъжностните лица[,] им се предоставят единствено в интерес на Съюза. При условията на Протокола за привилегиите и имунитетите длъжностните лица не се освобождават от изпълнението на техните частноправни задължения или от спазването на действащите закони и полицейски разпоредби“.

Член 24 от Правилника гласи следното:

„Съюзът оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения.

Той дължи солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния“.

Член 25, първа и втора алинея от Правилника предвижда:

„Длъжностните лица могат да отправят до органа по назначаването на своята институция искания по въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия правилник.

Всяко индивидуално решение по настоящия правилник незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася. Всяко решение, което има неблагоприятни последици за длъжностното лице, трябва да бъде надлежно мотивирано“.

Член 59, параграф 1 и 3 от Правилника гласи:

„1. Длъжностно лице, което представи доказателство, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения поради болест или злополука, има право на отпуск по болест.

Длъжностното лице при първа възможност уведомява институцията си за невъзможността си да изпълнява служебните си задължения, като същевременно посочва адреса, на който се намира. Ако отсъствието продължи повече от три дни, лицето представя медицинско свидетелство. […] При неизпълнение на това изискване и освен ако неизпращането на свидетелството се дължи на независещи от волята на длъжностното лице причини, отсъствието на длъжностното лице се счита за неоснователно.

Длъжностното лице може по всяко време да бъде подложено на медицински преглед от страна на институцията. Ако предвиденият преглед не се състои по вина на длъжностното лице, отсъствието му се счита за неоснователно от датата, на която е трябвало да се състои прегледът.

Ако при медицинския преглед бъде установено, че длъжностното лице е в състояние да изпълнява служебните си задължения, при условията на следващата алинея от датата на прегледа отсъствието му се счита за неоснователно.

Ако длъжностното лице счита, че заключенията от медицинския преглед, уговорен от органа по назначаването, са без основание от медицинска гледна точка, то самото или лекар, действащ от негово име, може в срок от два дни да отправи до институцията искане въпросът да бъде отнесен до независим лекар за становище.

[…]

3. Без да се засяга прилагането на разпоредбите относно дисциплинарните производства и по целесъобразност, всяко отсъствие, счетено за неоснователно съгласно параграфи 1 и 2, се приспада от годишния отпуск на съответното длъжностно лице. В случай че годишният отпуск вече е изчерпан, лицето губи правото си на заплата за съответния период от време“.

Член 6, параграф 5 от приложение IX към Правилника предвижда:

„Длъжностното лице има право да направи отвод на един от членовете на съвета в срок от пет дни от определянето на неговия състав. Институцията също има право на отвод на един от членовете.

В същия срок членовете на съвета могат да поискат да бъдат освободени от това задължение при наличието на основателни причини и са длъжни да си направят самоотвод в случай на конфликт на интереси.

[…]“.

Обстоятелствата по спора

11	Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—33 от обжалваното съдебно решение. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени, както следва.

12	PV, който е длъжностно лице на Европейския съюз, считано от 16 юли 2007 г., работи в ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Комисията до 30 септември 2009 г.

Тъй като счита, че е жертва на тормоз, на 5 август 2009 г. PV подава искане за съдействие на основание член 24 от Правилника. Тази процедура приключва на 9 юни 2010 г., след като Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията провежда разследване и заключава, че не са налице изискваните по член 12а, параграф 3 от Правилника условия за квалифициране на определено поведение като психически тормоз. На 1 октомври 2009 г. PV е преместен в ГД „Бюджет“ на Комисията.

14	На 1 април 2013 г. PV е назначен в отдел „Управление на бюджета и финансите“ на ГД „Устни преводи“.

15	На 12 ноември 2013 г. началникът на този отдел подава дисциплинарна жалба срещу PV за проблемно поведение, неприлагане на действащите процедури и липса на резултати.

16	Между 8 май 2014 г. и 31 юли 2016 г. PV не се явява на работа, тъй като счита, че е жертва на психически тормоз.

17	На 27 юни и 10 октомври 2014 г. медицинското лице на Комисията издава медицински становища, в които посочва, че PV е в състояние да се върне на работа. Впоследствие PV е поканен да се яви на контролни медицински прегледи, но не се отзовава на тези покани.

18	Тъй като приема отсъствията на PV за неоправдани, генералният директор на ГД „Устни преводи“ приема няколко решения за удръжки от заплатата на PV.

19	На 23 декември 2014 г. PV подава второ искане за съдействие на основание член 24 от Правилника. С решение от 12 март 2015 г. ОН решава, че няма данни за какъвто и да било психически тормоз спрямо PV, и предвид това заключава, че не е обосновано прилагането на неотложни мерки по отдалечаване.

20	На 10 юли 2015 г. Комисията образува срещу PV дисциплинарно производство CMS 13/087 за многократни прояви на неподчинение при упражняване на функциите му, неуместно поведение и неоправдани отсъствия.

С решения от 31 май и 5 юли 2016 г. генералният директор на ГД „Устни преводи“ приема, че отсъствията на PV за периодите от 5 февруари до 31 март 2016 г. и от 4 април до 31 май 2016 г. са направени без уважителни причини, и пристъпва към съответни удръжки от заплатата на PV. Подадените от PV срещу тези решения жалби по административен ред са отхвърлени с решение на ОН от 28 ноември 2016 г.

22	С решение от 11 юли 2016 г. PMO спира изплащането на заплатата на PV от 1 юли 2016 г. Подадената от PV срещу това решение жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 17 януари 2017 г.

С решение на ОН от 26 юли 2016 г., прието вследствие на дисциплинарно производство CMS 13/087, PV е отстранен от длъжност, считано от 1 август 2016 г. (наричано по-нататък „решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност“). Подадената от PV срещу това решение жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 2 февруари 2017 г.

Със записка от 31 юли 2016 г. генералният директор на ГД „Устни преводи“ уведомява PV за намерението си да приеме, че отсъствията му през периода от 2 юни до 31 юли 2016 г. са направени без уважителни причини, и да направи удръжки от заплатата му. Подадената от PV срещу тази записка жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 17 януари 2017 г.

С предварително уведомително писмо от 21 септември 2016 г. PMO уведомява PV, че има парично задължение към Комисията в размер на 42704,74 евро, съответстващ на неоправданите му отсъствия. Подадената от PV срещу това решение жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 17 януари 2017 г.

На 24 юли 2017 г. ОН оттегля решението си от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност и със записка на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ PV е уведомен, че ще бъде възстановен на работа на 16 септември 2017 г. в отдел „Информационни и конферентни системи“ към ГД „Устни преводи“. Жалбата по административен ред, подадена от PV срещу решението за оттегляне на решението за отстраняването му от длъжност, е отхвърлена с решение на ОН от 15 януари 2018 г.

Със записка от 12 септември 2017 г. директорът на PMO прихваща от сумите, дължими на PV за периода, през който е бил отстранен от длъжност, задълженията му към Комисията, в резултат на което на PV е платена сума в размер от 9550 евро. Подадената от PV срещу тази записка за прихващане жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 9 март 2018 г.

28	На 20 септември 2017 г. PV е уведомен, че отсъствията му от 16 септември 2017 г. нататък се считат за направени без уважителни причини.

На 6 октомври 2017 г. Комисията образува дисциплинарно производство CMS 17/025 поради същите оплаквания като изтъкнатите в дисциплинарно производство CMS 13/087. Жалбата по административен ред, подадена от PV срещу образуването на ново дисциплинарно производство, е отхвърлена с решение на ОН от 2 май 2018 г.

30	На 13 октомври 2017 г. генералният директор на ГД „Устни преводи“ приема решение за спиране на изплащането на заплатата на PV, считано от 1 октомври 2017 г.

31	С електронно писмо от 15 ноември 2017 г. PV е поканен да участва в процедурата по оценяване FP 2016. Подадената от PV срещу тази покана жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 16 март 2018 г.

32	С електронно писмо от 22 февруари 2018 г. PV е поканен да участва в процедурата по оценяване FP 2017. Подадената от PV срещу тази покана жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 20 юни 2018 г.

33	С решение от 21 октомври 2019 г., прието вследствие на дисциплинарно производство CMS 17/025, Комисията отстранява PV от длъжност (наричано по-нататък „решението от 21 октомври 2019 г. за отстраняване от длъжност“). Отстраняването от длъжност влиза в сила на 1 ноември 2019 г.

Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

След като председателят на Общия съд уважава молбата му за правна помощ, на 12 декември 2017 г. PV подава в секретариата на Общия съд жалба, заведена под номер T‑786/16, на първо място, за отмяна на спорните актове, посочени в точка 1, първо и второ тире от настоящото решение. На второ място, PV иска Комисията да бъде осъдена да заплати сумите от 889000 евро и 132828,67 евро като обезщетение съответно за неимуществените и имуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

В подкрепа на тази жалба PV изтъква пет основания, които по същество са нарушение, първо, на член 12а от Правилника, второ, на членове 21а и 23 от Правилника, трето, на принципа за полагане на грижа и на член 24 от Правилника, четвърто, на членове 59 и 60 от Правилника, както и пето, на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

На 11 април 2018 г. PV подава в секретариата на Общия съд жалба, заведена под номер T‑224/18, с която иска, на първо място, Общият съд да установи, че е бил жертва на психически тормоз, на второ място, да отмени спорните актове, посочени в точка 1, четвърто тире от настоящото решение, и на трето място, Комисията да бъде осъдена да заплати сума в размер от 98000 евро и 23190,44 евро като обезщетение съответно за неимуществените и имуществените вреди, които твърди, че е претърпял, и при условията на евентуалност да заплати сума в размер от 7612,87 евро като обезщетение за имуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

В подкрепа на тази жалба PV изтъква седем основания, които по същество са нарушение, първо, на член 12а от Правилника, второ, на членове 21а и 23 от Правилника, трето, на член 11a от Правилника и на член 41 от Хартата, четвърто, на принципа за полагане на грижа, пето, на принципа на възражението за неизпълнение и на принципа за законосъобразност, шесто, на принципа ne bis in idem и седмо, на член 41 от Хартата.

38	С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля двете подадени от PV жалби.

На първо място, в точки 67—130 от това решение Общият съд отхвърля като недопустими искането на PV Общият съд да установи, че е бил жертва на психически тормоз, и искането за отмяна по-специално на решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност, на дисциплинарните производства CMS 13/087 и CMS 17/025 и на решенията, чиято отмяна иска при условията на евентуалност по дело T‑786/16.

На второ място, в точки 131 и 132 от същото решение Общият съд приема, че не следва да се разглежда петото основание, изложено по дело T‑786/16, нито шестото и седмото основание, изложени по дело T‑224/18, тъй като те са изтъкнати в подкрепа на обявените за недопустими искания за отмяна съответно на първото и второто дисциплинарно производство.

41	На трето място, в точки 135—248 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля твърденията по останалите основания на жалбата.

42	За тази цел, от една страна, в точка 173 от това решение той констатира, че твърденият от PV психически тормоз не е надлежно доказан.

43	От друга страна, в точки 177—241 от посоченото решение Общият съд отхвърля твърденията по изтъкнатите от PV основания, свързани с нарушение на членове 11а, 21а, 23, 24, 59 и 60 от Правилника, както и на принципите на законосъобразност, за полагане на грижа и на възражението за неизпълнение.

44	На четвърто място, в точки 249—255 от същото решение Общият съд отхвърля исканията на PV за обезщетение, с мотива че тези искания се основават по същество на твърдяната незаконосъобразност на решенията, предмет на жалбите за отмяна, и че PV не е доказал, че тези решения са незаконосъобразни.

Исканията на страните

С жалбата си PV моли Съда:

–	да отмени обжалваното съдебно решение,

–	да се произнесе по спора, и

–	да осъди Комисията да заплати разноските по производствата пред двете инстанции.

Комисията моли Съда:

–	да отхвърли жалбата, и

–	да осъди PV да заплати съдебните разноски.

По жалбата пред Съда

В подкрепа на жалбата си пред Съда PV изтъква десет основания, а именно, първо, нарушение на членове 72 и 270 ДФЕС и на член 23 от Правилника, второ, нарушение на член 4 ДЕС, на член 41 от Хартата и на член 11а от Правилника, трето, нарушение на принципа fraus omnia corrumpit и на член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, четвърто, нарушение на членове 1, 3, 4, 31 и 41 от Хартата, както и на членове 1д и 12а от Правилника, пето, неправилно тълкуване на член 59 от Правилника и нарушение на вътрешно за Комисията решение, шесто, нарушение на принципа на възражението за неизпълнение, седмо, нарушение на член 41 от Хартата и на член 25 от Правилника, осмо, изопачаване на фактите, девето, нарушение на член 15 от Хартата и десето, нарушение на забраната за произнасяне ultra petita.

По първото основание

Доводи на страните

48	По първото основание PV оспорва изводите на Общия съд в точки 184 и 185 от обжалваното съдебно решение по доводите му относно нарушение на членове 21а и 23 от Правилника.

На първо място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 184 от това решение приел, че само осъдителната присъда позволява да се установи психически тормоз или подправка на документи и че определение за извършване на действия по събиране на доказателства е напълно ирелевантно при проверката дали са извършени такива деяния.

На второ място, Общият съд нарушил член 270 ДФЕС, като в точка 185 от посоченото решение приел, че служебното правоотношение между длъжностното лице и институцията, в която работи, се урежда единствено от Правилника, при положение че били относими и други източници на правото, по-специално наказателното право на държавата членка, на чиято територия работи съответният служител. Съответно всяко извършено от служител престъпление, като например психически тормоз, подправка на официални документи или подкуп, което било наказуемо по белгийския Наказателен кодекс, съставлявало и нарушение на член 23 от Правилника. Определенията, постановени от белгийския съдия-следовател вследствие на подадените от PV срещу няколко длъжностни лица жалби, позволявали да се установи, че такива престъпления били извършени. Като не взел предвид доказателствата, на които се основават тези съдебни актове, Общият съд нарушил и член 2 ДЕС, както и член 67, параграф 3 ДФЕС.

На трето място, Общият съд изопачил фактите, като не взел предвид няколко определящи обстоятелства. Най-напред, Общият съд пропуснал да вземе предвид определенията, които били постановени от белгийски съдия-следовател с оглед разпита на някои длъжностни лица на Комисията, участвали в приемането на някои спорни актове, при положение че тези определения били постановени в съответствие с процесуален режим, който свидетелствал, че съответните лица са били заподозрени в извършването на твърдените престъпления. На следващо място, Общият съд трябвало да вземе предвид факта, че на 19 септември 2018 г. белгийски съдия-следовател изземва преписката по дисциплинарно производство CMS 17/025 като доказателство за извършването на престъплението подправка на официални документи. На последно място, подправеният подпис в решението от 15 септември 2016 г. за удръжки от заплатата трябвало да накара Общия съд да приложи принципа fraus omnia corrumpit.

Освен това Общият съд изопачил фактите, като в точка 184 от обжалваното съдебно решение констатирал, че в съдебното заседание Комисията изтъкнала, без това да било оспорено от PV, че белгийските съдилища осъдили последния да плати на медицинското лице на Комисията сумата от 25000 евро като компенсация. Всъщност PV не бил осъден да заплати такава сума като компенсация. За сметка на това Tribunal correctionnel de Bruxelles (Наказателен съд Брюксел, Белгия) обявил за недопустимо искането за пряко призоваване на медицинско лице на Комисията и осъдил PV да заплати обезщетение за направените разходи по водене на дело в размер на 440 евро.

53	Комисията счита, че твърденията по първото основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

Що се отнася, първо, до твърдяната от PV грешка при прилагане на правото в констатацията на Общия съд в точка 184 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че PV упреква Общия съд, от една страна, че е приел, че само осъдителна присъда позволява да се установят психическият тормоз или подправката на документи, и от друга страна, че е приел, че определението за извършване на действия по събиране на доказателства е напълно ирелевантно при проверката дали действително са извършени такива деяния.

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че в точка 184 Общият съд правилно е приел, че по естеството си актове, в които не е окончателно установено извършването на деяния, съставляващи подправка на документи или тормоз, сами по себе си не позволяват да се приеме за установено извършването на тези деяния.

На второ място, твърдението на PV, че в точка 184 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че определението за извършване на действия по събиране на доказателства е напълно ирелевантно при установяване дали е налице психически тормоз или подправка на документи, свидетелства за неправилно тълкуване на точка 184.

Всъщност, като констатира в посочената точка 184, че нито едно от деянията, които PV квалифицира като психически тормоз или подправка на документи, не е било установено като такова, нито за него е била постановена осъдителна присъда от белгийски съд, Общият съд приема, че постановените в рамките на наказателното разследване определения, на които се позовава PV, сами по себе си не позволяват да се приемат за установени тези деяния и следователно не са от решаващо значение при тази преценка, без обаче да заключава, че те са ирелевантни.

58	Следователно доводът на PV, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 184, е неоснователен.

Второ, що се отнася до възприетото от Общия съд в точка 185 от обжалваното съдебно решение тълкуване на член 270 ДФЕС, в резултат на което въз основа на тази разпоредба той отрича всякаква релевантност на националното право при разглеждането на доводите на PV относно нарушението на членове 21а и 23 от Правилника, следва да се отбележи, че член 270 ДФЕС предвижда, че Съдът е компетентен по всеки спор между Съюза и негови служители, в границите и при условията, определени в Правилника и Условията за работа на другите служители на Съюза.

От тази разпоредба следва, че Съдът има изключителна компетентност да се произнася по всеки спор между длъжностно лице или служител на Съюза и институцията, в която то или той работи, когато в основата му е служебното правоотношение между заинтересоването лице и институцията (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., OH (Съдебен имунитет), C‑758/19, EU:C:2021:603, т. 24 и 34).

61	За сметка на това от текста на член 270 ДФЕС по никакъв начин не следва, че служебното правоотношение между длъжностно лице и институцията, в която работи, се урежда единствено от Правилника.

62	Всъщност, от една страна, както отбелязва генералният адвокат в точки 62—71 от заключението си, други разпоредби от правото на Съюза — както от първичното, така и от вторичното право — се прилагат за служебното правоотношение между длъжностното лице и институцията, в която работи.

63	От друга страна, някои разпоредби от Правилника препращат към националното право на държавите членки.

64	Това се отнася по-специално до членове 21а и 23 от Правилника, на които PV се позовава в подкрепа на жалбите си за отмяна.

Съответно в първа алинея от член 23 от Правилника, който се отнася до привилегиите и имунитетите, с които се ползват длъжностните лица, се уточнява, че длъжностните лица не се освобождават от спазването на действащите закони и полицейски разпоредби. Ето защо от тази разпоредба следва, че длъжностните лица са длъжни да спазват законите, които са приети от държавата членка по местоработата им и задължително трябва да бъдат спазвани от всяко лице, намиращо се на нейна територия, като това обхваща наказателното право на тази държава членка.

Също така член 21а, параграф 1 от Правилника предвижда, че длъжностното лице не е длъжно да изпълнява заповеди, които са явно противозаконни или противоречат на приложимите норми за безопасност. Следователно тази разпоредба, тълкувана във връзка с член 23, първа алинея от Правилника, позволява на длъжностното лице да откаже да изпълни заповед, която е получило, като се позове на нарушението на наказателното право на държавата членка по местоработата му, до което би довело изпълнението на тази заповед.

От тези съображения следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 185 от обжалваното съдебно решение е приел, че служебното правоотношение между длъжностното лице и институцията, в която работи, се урежда единствено от Правилника, като по този начин на основание член 270 ДФЕС е отрекъл всякаква релевантност на националното наказателно право.

При все това, дори мотивите на решение на Общия съд да разкриват нарушение на правото на Съюза, ако диспозитивът на това решение е обоснован по други правни съображения, жалбата срещу същото трябва да бъде отхвърлена (решение от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия,C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 165 и цитираната съдебна практика).

69	В това отношение е важно да се отбележи, че член 21а от Правилника позволява на длъжностното лице да откаже да изпълни заповед, когато тя е явно противозаконна или противоречи на приложимите норми за безопасност.

70	От това следва, че посочената разпоредба не може да бъде изтъкната в подкрепа на жалба за отмяна на решения, които не са приети вследствие на отказа на длъжностно лице да изпълни получена от него заповед.

71	Налага се изводът обаче, че в случая нито едно от спорните решения по дела T‑786/16 и T‑224/18 не е прието вследствие на отказа на PV да изпълни заповед.

Що се отнася до оплакването за нарушение на член 23 от Правилника, следва да се констатира, че само твърдението, че са извършени престъпления от длъжностни лица, участвали в приемането на спорните решения, и че за тези нарушения са образувани наказателни разследвания, в рамките на които са изслушани показанията на тези длъжностни лица, не е достатъчно, за да се докаже, че такива нарушения са извършени при приемането на тези решения. Доколкото доводите на PV, до които се отнася точка 185 от обжалваното съдебно решение, се основават на такива неподкрепени с доказателства твърдения, те е трябвало при всички положения да бъдат отхвърлени като неоснователни.

73	Поради това доводите относно грешката при прилагане на правото, допусната от Общия съд в посочената точка 185, трябва да бъдат отхвърлени като неотносими.

Що се отнася до твърдението на PV, че Общият съд е нарушил член 2 ДЕС и член 67, параграф 3 ДФЕС, като не е взел предвид доказателствата, на които се основават определенията, постановени от белгийски съдия-следовател и на които PV се позовава, достатъчно е да се отбележи, че тези разпоредби нямат нито за цел, нито за последица да определят правилата относно преценката на фактите и доказателствата от съда на Съюза.

Трето, що се отнася до твърдението на PV, че Общият съд е допуснал „изопачаване поради пропуск“, следва да се отбележи, че макар изложените от PV в рамките на първото му основание доводи да се отнасят до точки 184 и 185 от обжалваното съдебно решение, Общият съд не е направил фактически констатации в точка 185, поради което трябва да се приеме, че с доводите на PV относно изопачаването на фактите се цели оспорване на приетите за установени в точка 184 от това решение факти.

В точка 184 Общият съд по-специално приема, че нито едно от деянията, които PV квалифицира като психически тормоз или подправка на документи, не е било установено като такова, нито за него е била постановена осъдителна присъда от белгийски национален съд. Той отбелязва също, че вследствие на подадените от PV пред белгийските съдилища жалби са образувани наказателни разследвания.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Поради това единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на тези факти и доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда при обжалване (решение от 21 октомври 2021 г., Парламент/UZ, C‑894/19 P, EU:C:2021:863, т. 46 и цитираната съдебна практика).

Подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна. Въпреки това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Впрочем, когато жалбоподателят твърди изопачаване на доказателствата от Общия съд, той трябва точно да посочи доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени от него, и да покаже грешките в преценката, които според него са навели Общия съд на това изопачаване (решение от 27 февруари 2020 г., Литва/Комисия, C‑79/19 P, EU:C:2020:129, т. 71 и цитираната съдебна практика).

79	С оглед на тази съдебна практика фактическите констатации, направени от Общия съд в точка 184 от обжалваното съдебно решение, биха могли да бъдат оспорени само ако се докаже, че от представените пред Общия съд доказателства ясно следва, че тези констатации са неправилни.

80	В това отношение PV се позовава най-напред на няколко доказателства, които представил в първоинстанционното производство и които Общият съд не взел предвид.

Вярно е, че фактическите констатации, направени от Общия съд в точка 184 от обжалваното съдебно решение, се основават на обстоятелството, че вследствие на подадените от PV пред белгийски съдилища жалби са били образувани наказателни разследвания, на две решения на следственото отделение на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) и на друго решение на белгийски съд.

При все това, като само изброява доказателствата, които Общият съд не е разгледал, PV не успява да докаже, че те е можело да оборят изводите, направени от Общия съд в точка 184 от това решение, съгласно която нито едно от деянията, които PV квалифицира като подправка на документи или психически тормоз, не е било установено като такова, нито за него е била постановена осъдителна присъда от белгийски съд.

На следващо място, що се отнася до твърдяното изопачаване на изявленията на Комисията в съдебното заседание пред Общия съд, следва да се отбележи, че дори да се предположи, че Общият съд неправилно е посочил, че в съдебното заседание Комисията е изтъкнала, че белгийските съдилища са осъдили PV да плати на медицинското лице на Комисията сумата от 25000 евро като компенсация, въпреки че в действителност PV е трябвало да плати само сума от 440 евро, подобна грешка при всички положения не би могла да обори изводите, направени от Общия съд в точка 184 от обжалваното съдебно решение и припомнени в точка 76 от настоящото решение. Следователно този довод трябва да бъде отхвърлен като неотносим.

На последно място, що се отнася до твърдението на PV, че Общият съд е трябвало да провери дали твърденият подправен подпис в решението от 15 септември 2016 г. за удръжки от заплатата води до прилагането на принципа fraus omnia corrumpit, следва да се припомни, че контролът на Съда при обжалване на съдебни актове на Общия съд е ограничен до проверка на правните изводи по основанията и доводите, разисквани пред него. При това положение страните не могат да изтъкват за първи път пред Съда основания или доводи, които не са посочили пред Общия съд (решение от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 51 и цитираната съдебна практика).

В случая в първоинстанционното производство PV се позовава на принципа fraus omnia corrumpit единствено в подкрепа на искането за отмяна на дисциплинарно производство CMS 17/025, поради което оплакването за нарушение на този принцип трябва да се счита за недопустимо, що се отнася до другите спорни актове, посочени в рамките на първото основание за обжалване, каквото е решението от 15 септември 2016 г. за удръжки от заплатата.

Що се отнася до дисциплинарно производство CMS 17/025, след като искането за отмяната му е обявено от Общия съд за недопустимо в точка 94 от обжалваното съдебно решение, без този извод да е оспорен от PV в жалбата му пред Съда, Общият съд не може основателно да бъде упрекван, че при преценката на това искане не е разгледал доводите относно нарушение на принципа fraus omnia corrumpit, поради което доводите на PV относно пропуск на Общия съд да се произнесе по твърдяното неспазване на този принцип трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

87	От това следва, че твърденията по първото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

По второто основание

Доводи на страните

По второто основание PV поддържа, от една страна, че констатацията на Общия съд в точка 184 от обжалваното съдебно решение, че нито едно от деянията, които PV квалифицира като психически тормоз или подправка на документи, не е било установено като такова, нито за него е била постановена осъдителна присъда от белгийски национален съд, е следствие от системното „саботиране“ на наказателните разследвания от Комисията в нарушение на правото на PV на справедлив съдебен процес. Тази институция злоупотребила с функционалния имунитет, като системно отказвала да разреши даването на показания от длъжностни лица пред съдия-следовател в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, при положение че не били оспорвани актове на публична власт. Освен това Комисията и някои от нейните длъжностни лица се намесили в наказателни разследвания, водени от белгийските органи, в нарушение на член 72 ДФЕС, на член 23 от Правилника, както и на правата, които член 41 от Хартата предоставял на PV в качеството му на граждански ищец в рамките на тези наказателни производства.

От друга страна, Общият съд изопачил преписката, като в точка 192 от обжалваното съдебно решение отхвърлил оплакването за нарушение на член 11а от Правилника, с мотива че само подаването от PV на наказателна жалба срещу членове на ОН, натоварени да вземат решения по отношение на него, не било достатъчно, за да се намират тези лица в конфликт на интереси, при положение че няколко подадени от PV наказателни жалби довели до образуване на наказателни разследвания. Според PV това обстоятелство трябвало да накара Общия съд да констатира, че съответните членове на ОН са били в положение на конфликт на интереси в рамките на дисциплинарно производство CMS 17/025, както и при приемането на решението от 21 октомври 2019 г. за отстраняване от длъжност. Ето защо Общият съд трябвало да констатира нарушение на член 41 от Хартата, на член 11а от Правилника и на член 6, параграф 5 от приложение IX към Правилника.

90	Според Комисията твърденията по второто основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

Първо, що се отнася до твърдението, че Комисията системно е злоупотребявала с функционалния имунитет и се е намесила в наказателни разследвания в Белгия, следва да се отбележи, че пред Общия съд PV поддържа само, че противопоставянето на бившия генерален секретар на Комисията на това едно лице, което е участвало в приемането на някои спорни актове, да даде показания, би могло да съставлява нарушение на принципа на лоялно сътрудничество.

92	Следователно това твърдение трябва да бъде отхвърлено като недопустимо в съответствие с практиката на Съда, цитирана в точка 84 от настоящото решение, доколкото се основава на други твърдени откази за даване на показания и на твърдени намеси в наказателните разследвания в Белгия.

Що се отнася до доводите относно нарушение на принципа на лоялно сътрудничество поради противопоставянето на бившия генерален секретар на Комисията на това едно лице, което е участвало в приемането на някои спорни актове, да даде показания, важно е да се отбележи, че в първото изречение на точка 184 от обжалваното съдебно решение само се констатира, че нито едно от деянията, които PV квалифицира като психически тормоз или подправка на документи, не е било установено като такова, нито за него е била постановена осъдителна присъда от белгийски съд. Подобна констатация обаче не предполага никаква преценка на законосъобразността на това противопоставяне, поради което се налага изводът, че доводите на PV са следствие от неправилно тълкуване на това изречение от обжалваното съдебно решение и поради това трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Второ, що се отнася до грешките, които Общият съд допуснал в точка 192 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че доводите на PV относно нарушение на член 11а от Правилника се отнасят до дисциплинарно производство CMS 17/025 и до решението от 21 октомври 2019 г. за отстраняване от длъжност.

Както обаче бе посочено в точка 86 от настоящото решение, Общият съд е обявил искането за отмяна на това дисциплинарно производство за недопустимо, без този извод да е оспорен от PV в жалбата му пред Съда. Освен това исканията на PV в жалбите му по дела T‑786/16 и T‑224/18 не се отнасят до решението от 21 октомври 2019 г. за отстраняване от длъжност.

96	Следователно доводите относно грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в точка 192 от това решение, са неотносими.

97	От това следва, че твърденията по второто основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

По третото основание

Доводи на страните

По третото основание PV изтъква, че Общият съд е „изопачил фактите поради пропуск“ и не е изпълнил задължението за мотивиране, произтичащо от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, като не е разгледал възможността принципът fraus omnia corrumpit да бъде приложен за дисциплинарно производство CMS 17/025 поради използването в това производство на решение с подправен подпис.

99	Разглеждането на този принцип трябвало да накара Общия съд да отмени административното разследване, дисциплинарно производство CMS 17/025 и няколко решения относно заплатата на PV.

100	Комисията счита, че твърденията по третото основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

101	Следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда, цитирана в точка 84 от настоящото решение, в рамките на производство по обжалване на акт на Общия съд страните не могат да изтъкват за първи път пред Съда основания или доводи, които не са посочили пред Общия съд.

102

В случая, в първоинстанционното производство PV се позовава на принципа fraus omnia corrumpit единствено по отношение на дисциплинарно производство CMS 17/025. Ето защо трябва да се приеме, че твърденията по третото основание за обжалване са недопустими, доколкото с тях Общият съд е упрекнат, че не е приложил посочения принцип за решенията относно заплатата на PV.

103

Що се отнася до дисциплинарно производство CMS 17/025, както бе отбелязано в точка 86 от настоящото решение, искането за отмяна на това производство е обявено от Общия съд за недопустимо в точка 94 от обжалваното съдебно решение, без този извод да е оспорен в жалбата пред Съда. Следователно Общият съд не може основателно да бъде упрекван, че не се е произнесъл по същество по прилагането на принципа fraus omnia corrumpit. Ето защо оплакването на PV за пропуск от страна на Общия съд да се произнесе по прилагането на принципа fraus omnia corrumpit трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

104	От това следва, че твърденията по третото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

По петото основание

105	По петото основание, което по същество е разделено на три части и следва да бъде разгледано на четвърто място, PV поддържа, че Общият съд е допуснал няколко грешки, като е отхвърлил доводите му относно нарушение на член 59 от Правилника и използване от Комисията на документи с невярно съдържание.

По втората част от петото основание

– Доводи на страните

106

В рамките на втората част от петото основание, която следва да бъде разгледана на първо място, PV твърди, че Общият съд е изопачил фактите и е допуснал грешки при прилагане на правото при преценката си в точки 112—116 от обжалваното съдебно решение на доводите, че използването от Комисията на документи с невярно съдържание под формата на медицински становища, издадени от медицинското лице на институцията, води до нищожност на спорните актове.

107

Първо, Общият съд нямал основание да констатира в точка 114 от това решение, че обстоятелството, че някои докладни във връзка с неявяване са озаглавени „медицински становища“, е следствие от редакционна грешка поради небрежност. PV поддържа, че с оглед на броя медицински становища, изготвени от медицинското лице на Комисията, не може да става въпрос за небрежност. Напротив, действията на този лекар трябвало да се приемат за извършени умишлено.

108

Второ, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 114 констатирал, че тази редакционна грешка впоследствие е изяснена и поправена. PV изтъква, че въпросните медицински становища не са били поправени, поради което продължава да е налице твърдяната незаконосъобразност. Впрочем Общият съд не уточнявал по какъв начин тези медицински становища били поправени.

109	Вследствие на тази грешка при прилагане на правото Общият съд неправилно приел в точки 115 и 116 от обжалваното съдебно решение, че твърдените нарушения не са достатъчно очевидни и тежки, за да се обявят спорните актове за нищожни.

110

Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 114 от това решение приел, че изготвената от медицинското лице докладна за неявяване не представлява увреждащ акт и че подобна докладна не може да бъде оспорена с искане за становище от независим лекар съгласно член 59, параграф 1, пета алинея от Правилника. Всъщност двете изисквани от тази разпоредба условия, а именно да е налице заключение от медицински преглед и то да е без основание от медицинска гледна точка, били изпълнени както в случая на спорните становища, така и на спорните докладни на медицинското лице. Следователно тези актове трябвало да бъдат отменени, тъй като медицинското лице отхвърлило, без да изложи мотиви, исканията на PV за становище от независим лекар.

111	Комисията поддържа, че твърденията по втората част от петото основание следва да бъдат отхвърлени.

– Съображения на Съда

112

Що се отнася до грешките при прилагане на правото, които Общият съд допуснал в точка 114 от обжалваното съдебно решение, следва да се припомни, че видно от постоянната практика на Съда, за „подлежащи на обжалване актове“ по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (решение от 6 октомври 2021 г., Tognoli и др./Парламент, C‑431/20 P, EU:C:2021:807, т. 33 и цитираната съдебна практика).

113	Съдът е уточнил също, че междинните мерки, чиято цел е да подготвят крайното решение като част от процедура с няколко фази, по принцип не са актове, които могат да бъдат обжалвани с жалба за отмяна (решение от 6 октомври 2021 г., Tognoli и др./Парламент, т. 35 и цитираната съдебна практика).

114

В случая, както по същество отбелязва Общият съд в точка 114 от обжалваното съдебно решение, изготвените от медицинското лице докладни за неявяване представляват междинни мерки, които нямат самостоятелни правни последици и които евентуално могат да бъдат оспорени в рамките на жалбите, подадени срещу приетите въз основа на тях решения.

115	От това следва, че твърдението на PV, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 114 е приел, че докладната за неявяване не представлява увреждащ акт, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

116	Освен това, тъй като от гореизложените съображения следва, че докладните за неявяване не са подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС, доводът на PV относно нарушение на член 59, параграф 1, пета алинея от Правилника трябва да бъде отхвърлен като неотносим при всички положения.

117	Същото се отнася и до другите грешки при прилагане на правото, изтъкнати от PV в рамките на втората част от петото основание.

118

Всъщност, дори да се предположи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 114 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че редакционната грешка в някои докладни за неявяване е била изяснена и поправена, следва да се отбележи, от една страна, че тези докладни за неявяване сами по себе си не са подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС и от друга страна, че що се отнася до спорните актове, приети във връзка с тези докладни за неявяване, подобна грешка не би могла да обори извода на Общия съд в точка 115 от това решение, че нарушенията не са очевидни и тежки в необходимата степен, за да доведат до нищожност на тези актове.

119	От това следва, че твърденията по втората част от петото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По третата част от петото основание

– Доводи на страните

120

В рамките на третата част от петото основание PV оспорва точки 112 и 113 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд констатирал, че липсва списък на административните решения, които PV квалифицира като документи с невярно съдържание. PV твърди, от една страна, че е предоставил на Общия съд списък на решенията, чиято отмяна иска. От друга страна, всеки административен отказ или увреждащ административен акт, който се основавал на извод за неоправдано отсъствие, трябвало да се приема за документ с невярно съдържание, тъй като PV представил удостоверения за неработоспособност за всички свои отсъствия.

121	Комисията счита, че твърденията по третата част от петото основание трябва да бъдат отхвърлени.

– Съображения на Съда

122

На първо място, доводът на PV, че в точки 112 и 113 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно го е упрекнал, че не е представил списък с актовете, които квалифицира като документи с невярно съдържание, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като се основава на неправилно тълкуване на тези точки.

123

Всъщност в точка 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че за всеки спорен акт PV е трябвало да докаже по какъв начин твърдяното използване от Комисията на документи с невярно съдържание е довело до порок на акта, чиято тежест е толкова очевидна, че не може да бъде допусната от правния ред на Съюза. На следващо място, в точка 113 от това решение той констатира, че PV е изложил само общи твърдения в това отношение, поради което в точка 115 от посоченото съдебно решение приема, че нарушенията не са очевидни и тежки в необходимата степен, за да доведат до нищожност на съответния акт.

124	С тази констатация Общият съд съответно приема, че от доводите на PV не следва, че нарушенията са очевидни и тежки в необходимата степен, но все пак не се основава на това, че PV не е представил списък на актовете, които квалифицира като документи с невярно съдържание.

125

На второ място, доводите на PV във връзка със съдържанието на удостоверенията за неработоспособност са недопустими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 77 от настоящото решение, тъй като се отнасят до преценката на фактите от Общия съд, без PV да изтъква изопачаване в това отношение.

126	От това следва, че твърденията по третата част от петото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично неоснователни и частично недопустими.

По първата част от петото основание

– Доводи на страните

127	В рамките на първата част от петото основание, която следва да бъде разгледана на трето място, PV поддържа, първо, че Общият съд е изопачил фактите в точка 226 от обжалваното съдебно решение.

128

От една страна, Общият съд констатирал, че неявяването на PV на контролните медицински прегледи не било оправдано от медицинска гледна точка, въпреки че PV представил за отсъствията си удостоверения от лекуващия си лекар, в които му било предписано да избягва всякакъв контакт с работната си среда, което включвало и контролната медицинска служба на Комисията. Освен това според PV тази институция можела да организира медицински преглед в домашни условия, но тя не го направила.

129

От друга страна, Общият съд изопачил фактите, като пропуснал да отбележи, че осем покани за медицински прегледи били изпратени със закъснение и получени от PV след датата на съответния контролен преглед. Оттук следвало, че изводът в точка 220 от обжалваното съдебно решение, че неявяването вследствие на няколко покани за медицински прегледи е по вина на PV, бил неправилен, що се отнася до тези осем покани.

130

Второ, медицинските становища от 27 юни и 10 октомври 2014 г., съгласно които PV бил в състояние да се върне на работа, вероятно били издадени вследствие на указания от ГД „Устни преводи“ и следователно представлявали активно участие в упражнявания върху PV психически тормоз, както и нарушение на правилата за професионална етика и на принципа на предпазните мерки.

131

Освен това според PV Общият съд е пропуснал да разгледа пороците на становищата на медицинското лице на Комисията. Всъщност тези медицински становища били с невярно съдържание. От една страна, в тях се твърдяло, че отсъствията на PV били неоправдани, а той представил издадени от лекуващия си лекар удостоверения за неработоспособност. От друга страна, те не се основавали на никакъв медицински преглед. Впрочем липсата на медицински преглед лишавала от всякакво значение констатацията за неоправдано отсъствие до бъдеща дата, тъй като подобна констатация не се основавала на преценка на работоспособността.

132	Трето, Общият съд изопачил фактите, като пропуснал да констатира, че няма списък с независими лекари, какъвто трябвало да бъде съставен в съответствие с член 59, параграф 6 от Правилника.

133	Комисията счита, че твърденията по първата част от петото основание трябва да бъдат отхвърлени.

– Съображения на Съда

134

Първо, доколкото PV твърди, че Общият съд е изопачил доказателствата, като е тълкувал неправилно издадените от лекуващия му лекар удостоверения, важно е да се отбележи, че макар да е възможно изопачаването на доказателства да се състои в тълкуване на документ, което противоречи на съдържанието му, все пак за доказването на такова изопачаване не е достатъчно да се покаже, че този документ може да се тълкува по различен от възприетия от Общия съд начин. За целта е необходимо да се установи, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на този документ, като по-специално го е тълкувал в противоречие със самия му текст (решение от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия, C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 139 и цитираната съдебна практика).

135

Макар да не е изключено представените от PV медицински удостоверения, които, както посочва Общият съд в точка 219 от обжалваното съдебно решение, предписват на PV да избягва „всякакъв контакт с работната среда […], за да се избегне второ професионално изчерпване“, да могат да се тълкуват в смисъл, че лекуващият му лекар е приел, че той не трябва да се подлага на организирания от Комисията медицински преглед, Общият съд все пак не е превишил явно пределите на разумната преценка на тези документи, като в посочената точка 219 е сметнал, че медицинската служба не е част от работната среда на PV и че следователно тези медицински удостоверения не са позволявали на PV да не се подлага на организираните от Комисията медицински прегледи.

136	Следователно доводите относно изопачаването на посочените документи трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

137

Второ, колкото до оплакванията, с които PV, от една страна, упреква Комисията за това, че не е организирала медицински преглед в дома му, е изпратила със закъснение някои покани за медицински прегледи и, както твърди той, е дала указания на медицинското лице на Комисията при изготвянето на някои медицински становища, и от друга страна, изтъква липсата на списък с независими лекари, те трябва да бъдат отхвърлени като недопустими в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 84 от настоящото решение, тъй като PV не ги е изложил пред Общия съд.

138

Трето, тъй като отнасящото се до точка 114 от обжалваното съдебно решение оплакване, че изготвената от медицинското лице на Комисията докладна за неявяване не е увреждащ акт, е отхвърлено като неоснователно в точка 115 от настоящото решение, оплакванията срещу докладните за неявяване трябва да бъдат отхвърлени като неотносими при всички положения.

139	Следователно твърденията по първата част от петото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично неоснователни и частично недопустими.

140	От това следва, че трябва да бъдат отхвърлени твърденията по петото основание като цяло.

По шестото основание

Доводи на страните

141

По шестото основание PV поддържа, на първо място, че Общият съд е изопачил преписката, като в точка 237 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че правилото за съответствие между жалбата по административен ред и последващата жалба по съдебен ред не е било спазено, що се отнася до изтъкнатото като основание нарушение на принципа на белгийското право на възражението за неизпълнение, въпреки че това основание е изложено в жалбата по административен ред R/413/17.

142	На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 239 от това решение приел, че принципът на белгийското право на възражението за неизпълнение не се прилага в конкретния случай. PV твърди, че този принцип се прилага поначало за двустранните правоотношения.

143

На трето място, в точка 241 от посоченото съдебно решение Общият съд отхвърлил доводите, в подкрепа на които PV се позовавал на посочения принцип, като „преиначил“ хронологията на събитията. Всъщност в точка 240 от същото решение Общият съд констатирал, че за да обоснове отказа си да се върне на работа в ГД „Устни преводи“, PV се позовал на последващо спрямо този отказ решение, при положение че изтъкнатото от PV за тази цел събитие предхождало посочения отказ.

144	Според Комисията твърденията по шестото основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

145

Що се отнася, първо, до грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в точка 239 от обжалваното съдебно решение, важно е да се констатира, че в точка 239 Общият съд правилно е констатирал, че принципът на белгийското право на възражението за неизпълнение не е приложим в правоотношенията между длъжностно лице и институцията, в която работи.

146

Всъщност по естеството си правоотношението между длъжностното лице и институцията, в която работи, е служебно. Следователно то се урежда от правото на Съюза. Принципът на белгийското право на възражението за неизпълнение обаче е принцип на белгийското гражданско право, който според PV се прилага в договорните правоотношения. При това положение, след като в приложимите разпоредби на правото на Съюза няма изрична препратка, не може да се приеме, че подобен принцип се прилага за служебното правоотношение между длъжностното лице и институцията, в която работи.

147	Ето защо този довод трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

148

Второ, с оглед на изложените по-горе съображения, дори да се предположи, от една страна, че Общият съд е изопачил преписката, като е констатирал, че PV не е изтъкнал в жалбата по административен ред R/413/17 основанието за нарушение на принципа на белгийското право на възражението за неизпълнение, и от друга страна, че Общият съд е „преиначил“ хронологията на събитията, подобни грешки са без значение за отхвърлянето в точка 241 от обжалваното съдебно решение на твърденията по основанието за нарушение на посочения принцип.

149	Следователно доводите на PV относно изопачаването на преписката и на хронологията на събитията при всички положения са неотносими.

150	Ето защо твърденията по шестото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По седмото основание

Доводи на страните

151

По седмото основание PV поддържа, от една страна, че Общият съд е изопачил предварителното уведомително писмо на PMO от 21 септември 2016 г., като в точка 20 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че размерът на задължението, посочено в това писмо, възлиза на 42704,74 евро, при положение че от таблица, приложена към жалбата в първоинстанционното производство по дело T‑786/16, е видно, че размерът на това задължение е 58837,20 евро.

152

От друга страна, Общият съд изопачил фактите, като не отчел, че тази таблица била с невярно съдържание, като възпроизвеждала несъществуващи задължения. PV поддържа в това отношение, че PMO е нарушила задължението си за мотивиране, предвидено в член 41 от Хартата и в член 25 от Правилника, като не е представила никакви доказателства в подкрепа на удръжките от заплатата, направени с цел погасяването на тези дългове. Освен това подписът под решението от 15 септември 2016 г. за удръжки от заплатата бил подправен, а това трябвало да подтикне Общия съд да приложи принципа fraus omnia corrumpit. Тези изопачавания довели до това Общият съд да допусне грешка при прилагане на правото в точки 165 и 206 от обжалваното съдебно решение, като приел, че задълженията са били надлежно установени, при положение че при определянето на общото задължение от 58837,20 евро били допуснати нарушения.

153	В това отношение PV изтъква и нарушение на правото си на защита, тъй като за него било невъзможно да оспори тези задължения поради нарушението от страна на PMO на задължението ѝ за мотивиране.

154	Комисията поддържа, че твърденията по седмото основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

155

Първо, що се отнася до твърдяното изопачаване на предварителното уведомително писмо на PMO от 21 септември 2016 г., важно е да се припомни, че съгласно цитираната в точка 134 от настоящото решение съдебна практика, макар изопачаването на доказателствата да може да се състои в тълкуване на документ в противоречие със съдържанието му, за доказването на такова изопачаване не е достатъчно да се покаже, че този документ може да се тълкува по различен от възприетия от Общия съд начин. За тази цел е необходимо да се установи, че Общият съд явно е превишил пределите на разумната преценка на този документ по-специално като го е тълкувал в противоречие с текста му.

156

В случая в предварителното уведомително писмо на PMO от 21 септември 2016 г., което е приложено към първоинстанционната жалба по дело T‑786/16 и на което Общият съд се основава в точка 20 от обжалваното съдебно решение, се споменава задължение в размер от 42704,74 евро. Освен това същата сума е посочена в колоната, озаглавена „Остатък от дължимата сума“, в таблицата, приложена към посоченото писмо, която също е приложена към жалбата в първоинстанционното производство.

157	Следователно се оказва, че констатацията на Общия съд в точка 20 от обжалваното съдебно решение, че размерът на задължението в същото писмо е 42704,74 евро, не е явно неправилна с оглед на представената от PV таблица.

158	Поради това доводът на PV относно изопачаването на тази таблица трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

159	Второ, доводите относно невярното съдържание на посочената таблица и нарушението на правото на PV на защита са недопустими в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 84 от настоящото решение, тъй като не са били изложени пред Общия съд.

160

Що се отнася до твърдението на PV, че Общият съд е трябвало да приложи принципа fraus omnia corrumpit поради това че, както той твърди, подписът в решението от 15 септември 2016 г. за удръжки от заплатата е подправен, по мотивите, изложени в точки 84—86 от настоящото решение, то трябва да бъде отхвърлено като неоснователно, що се отнася до дисциплинарно производство CMS 17/025, и като недопустимо, що се отнася до останалите спорни актове, посочени в рамките на седмото основание за обжалване.

161	Поради това доводите на PV относно грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в точки 165 и 206 от обжалваното съдебно решение поради твърдените от PV в рамките на седмото основание изопачавания, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

162	Оттук следва, че твърденията по седмото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

По четвъртото основание

Доводи на страните

163

По четвъртото основание, което следва да бъде разгледано на седмо място, PV изтъква, първо, че в точки 6, 8, 17, 20, 54, 147, 162, 163, 164, 166, 173, 205, 206, 242 и 246 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил и „преиначил“ редица доказателства, въз основа на които неправилно е приел, че не е доказан психическият тормоз.

164	На първо място, PV упреква Общия съд, че не е споменал психическия тормоз, упражняван спрямо него в ГД „Бюджет“ между юли 2010 г. и декември 2011 г., който бил установен с експертните становища на неговия психиатър.

165

На второ място, Общият съд трябвало да вземе предвид обстоятелството, че ГД „Човешки ресурси и сигурност“ одобрила и препоръчала мерките по отдалечаване, предложени от доверено лице, към което PV се обърнал през периода, в който бил назначен в ГД „Устни преводи“, както и отказа на последната ГД да предприеме действия по тях.

166

На трето място, Общият съд изопачил фактите, като в точка 242 от обжалваното съдебно решение приел, че съставляващите психически тормоз спрямо PV деяния, които той твърди в писмените си изявления, не са били потвърдени от свидетели, при положение че PV представил показанията на двама бивши колеги, които ги потвърждавали.

167	На четвърто място, Общият съд „преиначил“ изявленията на PV, като във връзка с твърденията му използвал по-специално в точки 6, 17, 20 и 54 от това решение думите „претендирайки“ и „евентуално“, показвайки по този начин, че смята тези твърдения за неверни или недобросъвестни.

168	Същото се отнасяло до извода в точка 166 от посоченото решение, че не бил доказан никакъв психически тормоз в ГД „Устни преводи“.

169	На пето място, Общият съд „преиначил“ обхвата на представените от PV медицински доклади, като в точка 164 от същото решение приел, че те не позволяват да се установи, че съответните разстройства на PV са следствие от психически тормоз.

170	Същото се отнасяло до съображението в точка 205 от обжалваното съдебно решение, че PV не представил никакви доказателства за психическия тормоз, който твърди, че е упражняван спрямо него в ГД „Устни преводи“.

171

На шесто място, Общият съд съзнателно пренебрегнал останалите доказателства за психическия тормоз, на който PV бил подложен в ГД „Устни преводи“ — по-специално признанията на едно от засегнатите лица и решението на белгийски съдия-следовател да приеме това лице за заподозрян — вследствие на което неправилно приел в точка 173 от обжалваното съдебно решение, че твърдените от PV деяния, съставляващи психически тормоз, не били надлежно доказани.

172

Точка 163 от посоченото съдебно решение, в която Общият съд приел, че медицинските доклади на лекуващия лекар на PV сами по себе си не можело да докажат наличието на психически тормоз, и точка 206 от същото решение, в която Общият съд приел, че PV не представил никакви доказателства, позволяващи да се заключи, че в ГД „Устни преводи“ е бил подложен на какъвто и да било психически тормоз, нито че неоправданите отсъствия, довели до приемането на обжалваните решения, били последица от такъв обжалван тормоз, също били опорочени поради изопачаване на фактите.

173

На седмо място, в точки 8 и 162 от обжалваното съдебно решение Общият съд трябвало да вземе предвид факта, че решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, подадена от PV срещу отказа да бъдат приети поисканите мерки по отдалечаване, се основавало на умишлено затаяване на информация от страна на ГД „Устни преводи“, тъй като отказът на тази ГД да приложи мерките по отдалечаване, бил даден преди изготвянето на доклада за вътрешно разследване, в който се заключавало, че не е налице тормоз.

174

Освен това Общият съд допуснал явна грешка в преценката, като в точка 162 от това решение приел, че решението за отхвърляне на искането за съдействие, подадено на 23 декември 2014 г., е станало окончателно. Всъщност тормозът бил непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, и то не било непременно преустановено към датата на приемане на решението за отхвърляне на искането за съдействие.

175

На осмо място, Общият съд изопачил фактите, като в точка 147 от посоченото решение приел, че PV не е представил никакви доказателства, въз основа на които да се заключи, че ОН е изискал доказателство за злонамереност от страна на лицата, за които се твърди, че са упражнявали тормоз, въпреки че това обстоятелство било потвърдено с писмо, получено от PV на 12 декември 2019 г.

176	Освен това Общият съд изопачил действителността, като в точка 246 от обжалваното съдебно решение приел, че някои действия, дори да изглеждат неуместни, не са достатъчни, за да бъдат квалифицирани като тормоз.

177

Второ, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не признал с оглед на доказателствата, които PV представил, за да удостовери наличието на психически тормоз, че отхвърлянето на спорните искания за преназначаване и за съдействие съставлява нарушение на членове 1, 3, 4 и 31 от Хартата, както и на членове 1д и 12а от Правилника.

178

Трето, Общият съд трябвало да отмени решенията за отхвърляне на подадените от PV искания за съдействие поради нарушение на правото му да бъде изслушан, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата. Всъщност, ако бил изслушан, PV щял да може да представи резултатите от наказателните разследвания относно психическия тормоз, на който бил подложен в ГД „Устни преводи“, което би могло да накара ОН да приеме мерки по отдалечаване.

179	Комисията счита, че твърденията по четвъртото основание следва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

180	Първо следва да бъде разгледано изтъкнатото от PV по четвъртото основание изопачаване и „преиначаване“.

181

В това отношение, колкото, на първо място, до доводите на PV, че в обжалваното съдебно решение Общият съд пропуснал да посочи твърдения тормоз, на който PV бил подложен в ГД „Бюджет“, следва да се отбележи, от една страна, че в точка 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че PV поддържа, че от 1 септември 2008 г. нататък е бил подложен на продължителен тормоз и е претърпял няколко отделни епизода на психически тормоз в три различни генерални дирекции, включително, както следва от точки 3 и 4 от това решение, в ГД „Бюджет“, в която PV е бил назначен в периода от 1 октомври 2009 г. до 31 март 2013 г.

182

От друга страна, видно от точка 155 от посоченото съдебно решение, която не е оспорена в жалбата пред Съда, твърдението на PV за наличие на психически тормоз, упражняван от ръководителите му, не е достатъчно, за да се установи, че всеки приет от тези лица акт е незаконосъобразен, и за да се установи тази незаконосъобразност, е било необходимо PV да докаже отражението на действията, които съставлявали психически тормоз, върху съдържанието на всяко спорно решение.

183	Нито един от спорните актове, посочени в точки 129 и 130 от обжалваното съдебно решение, обаче не е бил приет през периода, в който PV е бил назначен в ГД „Бюджет“.

184

Следователно Общият съд имплицитно, но неминуемо е приел, че PV не е доказал въздействието, което твърденият тормоз в ГД „Бюджет“ е оказал върху разглеждането на подадените от него жалби за отмяна. Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е приел за установено наличието на психически тормоз в рамките на тази ГД.

185

На второ място, що се отнася до становището на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ относно мерките по отдалечаване, предложени от доверено лице, към което PV се е обърнал през периода, в който е назначен в ГД „Устни преводи“, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда, цитирана в точка 78 от настоящото решение, когато твърди изопачаване на фактите или доказателствата от Общия съд, жалбоподателят трябва точно да посочи обстоятелствата или доказателствата, които са били изопачени от него, и да докаже грешките в анализа, които при извършването на преценка са довели до това изопачаване от страна на Общия съд.

186

Следва обаче да се отбележи, че в рамките на доводите си PV не указва направена от Общия съд в обжалваното съдебно решение констатация, която да е опорочена поради изопачаване на фактите или на доказателствата въз основа на документа, на който се позовава, поради което тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

187	На трето място, що се отнася до твърдения психически тормоз в ГД „Устни преводи“, PV се позовава на няколко документа, представени в първоинстанционното производство.

188

Като се позовава обаче на тези документи, които не били взети предвид от Общия съд в обжалваното съдебно решение, целта на PV не е да докаже изопачаване или грешка при прилагане на правото от страна на Общия съд в точка 173 от обжалваното съдебно решение, а да прикани Съда да извърши нова преценка на тези доказателства, която не е от неговата компетентност.

189

На четвърто място, в подкрепа на оплакването, че Общият съд е изопачил фактите, като в точка 147 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил твърдението, че ОН изискал доказателство за злонамереност на лицата, за които се твърди, че упражняват тормоз, PV се позовава на писмо, което заявява, че е получил на 12 декември 2019 г. Тъй като обаче това писмо не е представено пред Общия съд, това оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

190	На пето място, колкото до доводите относно изопачаването на фактите от страна на Общия съд в точка 242 от обжалваното съдебно решение, те трябва да бъдат отхвърлени като неотносими при всички положения.

191

Всъщност, видно от постоянната практика на Съда, оплакванията, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не могат да доведат до неговата отмяна и следователно са неотносими (решение от 2 октомври 2019 г., Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, C‑152/18 P и C‑153/18 P, EU:C:2019:810, т. 68 и цитираната съдебна практика).

192

Тъй като обаче в точки 135—241 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил всички основания, изложени от PV в подкрепа на жалбата му за отмяна, съображенията в точка 242 от това решение не биха могли да оборят изводите за отхвърляне. Поради това тези съображения трябва да се разглеждат като мотиви, изложени за изчерпателност.

193

На шесто място, доводът на PV относно използването от Общия съд на думите „претендирайки“ и „евентуално“ във връзка с изказванията му се основава на неправилно тълкуване на посоченото съдебно решение, тъй като с употребата на тези думи се цели единствено да се уточни, че става въпрос за твърдения, без да се дава оценка дали те са верни и дали лицето, което ги е изложило, е добросъвестно. Поради това този довод трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

194

Що се отнася до доводите на PV във връзка с твърдяното умишлено затаяване на информация от страна на ГД „Устни преводи“, както и с нарушение на правото му да бъде изслушан, тези доводи не са изтъкнати в първоинстанционното производство, поради което трябва да бъдат отхвърлени като недопустими в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 84 от настоящото решение.

195

На седмо място, що се отнася до твърдените изопачавания, поради които били опорочени точки 163, 164, 166, 205, 206 и 246 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се констатира, че PV не е доказал, че извършената от Общия съд в тези точки преценка на фактите или доказателствата е явно неправилна.

196

На осмо място, колкото до довода относно явната грешка в преценката, която Общият съд допуснал в точка 162 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че мотивите, изложени в точки 163—165 от посоченото решение, които, както бе посочено в точки 161 и 195 от настоящото решение, не са били надлежно оспорени от PV в жалбата му пред Съда, са достатъчни, за да обосноват извода в точка 173 от обжалваното съдебно решение, че PV не е доказал надлежно твърдения психически тормоз в този отдел на ГД „Устни преводи“.

197	Оттук следва, че мотивите в точка 162 от това съдебно решение, които са в подкрепа на този извод, са изложени за изчерпателност спрямо точки 163—165 от същото съдебно решение.

198	Следователно доводите на PV във връзка с точка 162 от същото решение са неотносими в съответствие с цитираната в точка 191 от настоящото решение съдебна практика.

199

Второ, важно е да се припомни, че от член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 29 септември 2022 г., ABLV Bank/ЕСП, C‑202/21 P, EU:C:2022:734, т. 34 и цитираната съдебна практика).

200

Съответно не отговаря на тези изисквания и трябва да се обяви за недопустимо основание, чиито доводи не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрола си за законосъобразност, по-специално защото съществените обстоятелства, на които почива основанието, не следват достатъчно последователно и разбираемо от текста на тази жалба, който е формулиран неясно и двусмислено в това отношение (решение от 3 март 2022 г., WV/ЕСВД, C‑162/20 P, EU:C:2022:153, т. 45 и цитираната съдебна практика).

201

В случая следва да се констатира, че в доводите си, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че отхвърлянето на исканията за преназначаване и на исканията за съдействие съставлява нарушение на членове 1, 3, 4 и 31 от Хартата, както и на членове 1д и 12а от Правилника, PV не е указал точно кои точки от обжалваното съдебно решение евентуално са опорочени поради такава грешка при прилагане на правото. Освен това PV не посочва правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това твърдение, което следователно трябва да бъде обявено за недопустимо.

202	Оттук следва, че твърденията по четвъртото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и като частично неоснователни.

По осмото основание

Доводи на страните

203

По осмото основание PV поддържа, на първо място, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 81 от обжалваното съдебно решение се е основал на направеното от ОН прихващане между съответните задължения на PV и Комисията. Всъщност според PV оттеглянето на решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност заличавало с обратна сила всички последици от това решение, и по-специално констатациите за неоправдани отсъствия. От това следвало, че писмата относно паричните задължения и удръжките от заплатата му вече нямали правно основание вследствие на това отстраняване, поради което вече не можело да се направи прихващане.

204

На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 82 от това решение приел, че тъй като решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност е било оттеглено и финансовите му последици са неутрализирани преди подаването на жалбата по дело T‑786/16, искането за отмяна на това решение било безпредметно.

205	Всъщност ОН не компенсирал финансовите последици от посоченото решение, тъй като за целта било необходимо PV да получи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

206	Комисията счита, че твърденията по осмото основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

207

Що се отнася, първо, до грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в точка 81 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че констатацията, че отсъствията на PV са направени без уважителна причина, не е една от последиците на решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност. Следователно, противно на поддържаното от PV, оттеглянето на това решение не може да има за последица да оправдае тези отсъствия. От това следва, че доводът относно грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в точка 81, е неоснователен.

208

Второ, колкото до доводите на PV относно грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в точка 82 от това решение, следва да се отбележи, че в същата точка Общият съд е приел също, че след като решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност е било оттеглено, PV вече няма правен интерес да го оспорва. Ето защо, дори да се предположи, че в точка 82 Общият съд неправилно е приел, че финансовите последици от посоченото решение са били неутрализирани преди подаването на жалбата по дело T‑786/16, подобна грешка не може да обори извода на Общия съд в точка 85 от посоченото съдебно решение, че искането за отмяна на това решение е недопустимо. Следователно тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като неотносими при всички положения.

209	Ето защо твърденията по осмото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По деветото основание

Доводи на страните

210

По деветото основание PV поддържа, на първо място, че Общият съд е изопачил фактите, като в точка 25 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че трудовото му правоотношение с частен работодател е започнало през юли 2017 г., при положение че това трудово правоотношение е започнало на 26 юни 2017 г. Това изопачаване позволило на Общия съд да пренебрегне факта, че посоченото трудово правоотношение е започнало преди оттеглянето на решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност.

211

На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 170 от това решение констатирал, че вследствие на оттеглянето на решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност PV е трябвало да бъде възстановен на работа в ГД „Устни преводи“. Всъщност възстановяването му на работа предполагало сключването на ново служебно правоотношение, тъй като PV поел задължения към друг работодател преди оттеглянето на това решение, което предполагало, че трябва да бъде получено съгласието му преди възстановяването му в тази ГД. Той обаче не дал съгласие за това възстановяване на работа.

212

Освен това Комисията не обезщетила загубата на възнаграждение, която PV понесъл докато бил безработен вследствие на отстраняването му от длъжност, което му позволявало да приложи принципа на белгийското право на възражението за неизпълнение. В допълнение PV не разполагал с необходимите технически познания, за да заема новата длъжност, на която бил назначен. Съответно констатацията на Общия съд, че PV е трябвало да се върне на работа в ГД „Устни преводи“ след оттеглянето на отстраняването му от длъжност, нарушавала и член 15 от Хартата.

213	На трето място, Общият съд изопачил фактите, като пропуснал да спомене, че PV е подал жалба по административен ред срещу решението от 21 октомври 2019 г. за отстраняване от длъжност.

214	Комисията поддържа, че твърденията по деветото основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

215

Що се отнася, първо, до оплакването за изопачаване на жалбите в първоинстанционното производство в точка 25 от обжалваното съдебно решение, следва да се констатира, че в точка 131 от жалбата си по дело T‑786/16 и в точка 23 от жалбата си по дело T‑224/18 PV уточнява, че не може да се върне на работа в ГД „Устни преводи“, поради това че е влязъл в друго трудово правоотношение от юли 2017 г. Следователно PV няма основание да упреква Общия съд, че е възпроизвел това твърдение в точка 25 от обжалваното съдебно решение. Следователно това оплакване за изопачаване е неоснователно.

216

Второ, що се отнася до грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в точка 170 от това решение, тъй като оттеглянето на даден акт води до отпадане на правните му последици, Общият съд правилно е приел в точка 170, че вследствие на оттеглянето на решението от 26 юли 2016 г. за отстраняване от длъжност PV е пълноправно длъжностно лице с присъщите на този статут права и задължения.

217	Следователно доводите на PV относно грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в посочената точка 170, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

218

Трето, доводите на PV относно пропуска да бъде спомената жалбата по административен ред, подадена срещу решението от 21 октомври 2019 г. за отстраняване от длъжност, са недопустими в съответствие с цитираната в точки 199 и 200 от настоящото решение съдебна практика, тъй като не се уточнява по какъв начин подобен пропуск представлява изопачаване на фактите.

219	Ето защо твърденията по деветото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

По десетото основание

Доводи на страните

220	По десетото основание PV поддържа при условията на евентуалност, че Общият съд е нарушил забраната за произнасяне ultra petita, като в последното изречение на точка 246 от обжалваното съдебно решение се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран.

221	Според Комисията твърденията по десетото основание трябва да бъдат отхвърлени.

Съображения на Съда

222

От правилата, които уреждат производството пред съдилищата на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 76 и от член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita. Съответно, тъй като съдът, който упражнява контрол за законосъобразност, не може да се произнася ultra petita, отмяната, която постановява, не може да надхвърля обхвата на поисканата от жалбоподателя (решение от 22 декември 2022 г., Парламент/Moi, C‑246/21 P, непубликувано, EU:C:2022:1026, т. 55 и 56).

223	В случая е безспорно, че Общият съд е отхвърлил жалбата, поради което не е постановил никаква отмяна и следователно няма как да се е произнесъл ultra petita.

224	Освен това, тъй като Общият съд е отхвърлил всички основания, изтъкнати от PV в подкрепа на жалбите му за отмяна, в точки 135—241 от обжалваното съдебно решение, съображенията в последното изречение на точка 246 от това съдебно решение трябва да се считат за мотиви, изложени за изчерпателност.

225	От това следва, че твърденията по десетото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По съдебните разноски

226	В съответствие с член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

227	Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

228	Тъй като Комисията е поискала PV да бъде осъден да заплати съдебните разноски и той е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда PV да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

Подписи

( *1 ) Език на производството: френски.