1

С жалбата си PlasticsEurope AISBL, сдружение, което представлява интересите на европейски производители на пластмаси, иска отмяната на решение на Общия съд от 16 декември 2020 г., PlasticsEurope/ECHA (T‑207/18, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2020:623), с което Общият съд отхвърля жалбата на това сдружение за отмяна на решение ED/01/2018 на изпълнителния директор на Европейската агенция по химикали (ECHA) от 3 януари 2018 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което съществуващият запис относно веществото бисфенол А в списъка с идентифицираните вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 253/2011 на Комисията от 15 март 2011 година (ОВ L 69, 2011 г., стр. 7) (наричан по-нататък „Регламентът REACH“), е допълнен в смисъл, че веществото бисфенол А е идентифицирано също и като вещество по член 57, буква е) от Регламента REACH, тоест като вещество, което може да има сериозни въздействия върху околната среда заради свойствата си да разрушава ендокринната система и което поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от този регламент.

2

Член 2 („Прилагане“), параграф 8, буква б) от Регламента REACH предвижда, че междинни продукти, изолирани на площадката, и транспортирани изолирани междинни продукти се освобождават от дял VII, който предвижда разрешителен режим за веществата, пораждащи сериозно безпокойство, по смисъла на този регламент.

3

Член 3 („Определения“), точка 15 от посочения регламент гласи:

„Междинен продукт: означава вещество, произведено за, употребено във или използвано за химическа преработка, с цел превръщането му в друго вещество (наричано по-долу „синтез“):

4

Съгласно член 7 („Регистрация и нотификация на вещества в изделия“), параграф 2 от същия регламент:

„Всеки производител или вносител на изделия нотифицира [ECHA] в съответствие с параграф 4 от настоящия член, ако веществото отговаря на критериите по член 57 и е идентифицирано съгласно член 59, параграф 1, ако отговаря едновременно на следните две условия:

5

Член 17 („Регистрация на изолирани на площадката междинни продукти“), параграф 3 от Регламента REACH предвижда:

„Параграф 2 се прилага само за изолирани на площадката междинни продукти, ако производителят потвърди, че веществото е произвеждано и употребявано само при строго контролирани условия и е строго ограничено чрез технически средства по време на целия му жизнен цикъл. Използват се контролни и процедурни технологии за минимизиране на емисии и последващата експозиция.

Ако тези условия не са изпълнени, регистрацията включва информацията, специфицирана в член 10“.

6

Член 18 („Регистрация на транспортирани изолирани междинни продукти“), параграф 4 от този регламент гласи:

„Параграфи 2 и 3 се прилагат само за транспортирани изолирани междинни продукти, ако производителят или вносителят лично потвърди или докаже, че е получил потвърждение от потребителя, че синтезът на друго вещество(а) от междинните продукти се извършва на други площадки при следните строго контролирани условия: […]“.

7

Съгласно член 33 („Задължение за предоставяне на информация за вещества в изделия“) от посочения регламент:

„1.   Всеки доставчик на изделие, съдържащо вещество, отговарящо на критериите на член 57 и идентифицирано съгласно член 59, параграф 1, в концентрация по-голяма от 0,1 тегловни %, е длъжен да предостави на получателя на изделието информация, [с която разполага,] достатъчна, за да се гарантира безопасната употреба на изделието, съдържаща най-малко наименованието на веществото.

2.   При поискване от страна на крайния потребител всеки доставчик на изделие, съдържащо вещество, отговарящо на критериите на член 57 и идентифицирано съгласно член 59, параграф 1, в концентрация по-голяма от 0,1 тегловни %, предоставя на крайния потребител информация, [с която разполага,] достатъчна, за да се гарантира безопасната употреба на изделието, съдържаща най-малко наименованието на веществото.

Съответната информация се предоставя безплатно до 45 дни от получаването на искането“.

8

Член 57 („Вещества, предмет на включване в приложение XIV“) от същия регламент предвижда:

„Следните вещества могат да бъдат включени в приложение XIV в съответствие с процедурата, установена в член 58:

9

Съгласно член 59 („Идентифициране на веществата, посочени в член 57“), параграфи 3, 4, 7 и 8 от Регламента REACH:

„3.   Всяка държава членка може да изготви досие в съответствие с приложение XV за вещества, които по нейно становище отговарят на критериите, установени в член 57, и да го препрати към [ECHA]. Досието може да бъде ограничено, ако е уместно, до позоваване на вписване в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. [ECHA] предоставя това досие на разположение за другите държави членки в рамките на 30 дни от датата на получаването.

4.   [ECHA] публикува на своята интернет страница известие, че е изготвено досие по приложение XV за дадено вещество. [ECHA] приканва всички заинтересовани страни да ѝ предоставят коментари в рамките на определен срок.

[…]

7.   При направени или получени коментари, [ECHA] препраща досието към Комитета на държавите членки в рамките на 15 дни след приключване на 60‑дневния период, посочен в параграф 5.

8.   Ако в рамките на 30 дни от препращането, Комитетът на държавите членки постигне единодушно съгласие относно идентификацията, [ECHA] включва веществото в списъка, посочен в параграф 1. [ECHA] може да включи това вещество в своите препоръки съгласно член 58, параграф 3“.

10

Регламентът REACH съдържа приложение XI, озаглавено „Общи правила за адаптиране на стандартния режим за изпитване, обяснен в приложения VII—X“. Точка 1.2. от това приложение е озаглавена „Значимост на доказателствата“ и гласи:

„Може да има достатъчно значими доказателства от няколко независими източника на информация, водещи до предположението/заключението, че едно вещество има или няма точно определено опасно свойство, докато информацията от всеки един самостоятелен източник сама по себе си е недостатъчна да подкрепи тази идея.

Може да има достатъчно значими доказателства от прилагането на новоразработени методи за анализ, които все още не са включени в методите за изпитване, посочени в член 13, параграф 3 или от международен метод за изпитване, признат от [Европейската комисия или от ECHA] за еквивалентен, който води до заключението, че едно вещество има или няма определено опасно свойство.

Когато има в наличност достатъчно значими доказателства за присъствието или отсъствието на определено опасно свойство:

При всички случаи трябва да бъде осигурена достатъчна и достоверна документация“.

11

Бисфенол А (2,2-бис (4-хидроксифенил)пропан или 4,4’-изопропилидендифенол ЕО № 201‑245‑8, CAS № 0000080‑05‑7) е вещество, което се използва главно като междинен продукт — като мономер в производството на полимери като поликарбонати и епоксидни смоли. Освен това бисфенол А може да се използва за цели, различни от употребата му като междинен продукт, по-специално в производството на термична хартия.

12

На 4 януари 2017 г. ECHA приема решение ED/01/2017 за включване на бисфенол А в списъка на веществата, идентифицирани за включване в приложение XIV към Регламента REACH (наричан по-нататък „списъкът на кандидат-веществата“), с мотива че веществото е идентифицирано като „токсично за репродукцията“ по смисъла на член 57, буква в) от този регламент.

13

На 6 юли 2017 г. ECHA приема решение ED/30/2017, с което съществуващият запис относно веществото бисфенол А в списъка на кандидат-веществата е допълнен. Така това вещество е идентифицирано също и като вещество по член 57, буква е) от Регламента, тоест като вещество, имащо свойства да разрушава ендокринната система и което може да има сериозни въздействия върху здравето на човека, пораждащи еквивалентна степен на безпокойство спрямо използването на други вещества, описани в член 57, букви а)—д) от посочения регламент.

14

На 29 август 2017 г., съгласно член 59, параграф 3 от Регламента REACH Umweltbundesamt (Федерална служба по околната среда, Германия) представя досие в съответствие с приложение XV към този регламент (наричано по-нататък „досието, изготвено в съответствие с приложение XV“), като предлага бисфенол А да бъде идентифициран и като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, за което има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху околната среда по смисъла на член 57, буква е) от посочения регламент.

15

На 5 септември 2017 г. ECHA публикува досието, изготвено в съответствие с приложение XV.

16

Същия ден в съответствие с член 59, параграф 4 от Регламента REACH ECHA приканва всички заинтересовани страни да представят коментарите си по това досие.

17

На 20 октомври 2017 г. жалбоподателят представя от името на своите членове коментари по въпросното досие.

18

Впоследствие Федералната служба по околната среда изготвя документ с дата 14 декември 2017 г., в който се съдържат отговорите на всички коментари относно идентифицирането на бисфенол А, получени от ECHA по време на общественото обсъждане.

19

ECHA изпраща досието, съдържащо коментарите относно идентифицирането на бисфенол А, на Комитета на държавите членки (наричан по-нататък „КДЧ“) в съответствие с член 59, параграф 7 от Регламента REACH. КДЧ получава досието, изготвено в съответствие с приложение XV, проект за съгласие на Комитета на държавите членки и работен документ, съдържащ оценката на характерните свойства на бисфенол А за целите на идентифицирането му съгласно член 57, буква е) от посочения регламент (наричан по-нататък „подкрепящият документ“).

20

На 57-ата си среща, проведена от 11 до 15 декември 2017 г., КДЧ постига единодушно съгласие относно идентифицирането на бисфенол А като вещество, отговарящо на тези критерии. Четири държави членки се въздържат от гласуване. Основанията за идентифициране на бисфенол А са изложени в изменен вариант на подкрепящия документ, приет на 14 декември 2017 г.

21

Най-напред, в окончателния си вариант подкрепящият документ заключава въз основа на анализ на множество изследвания, че бисфенол А отговаря на определението за вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, както е установено на равнището на Световната здравна организация (СЗО), и както се тълкува от консултативната група на експертите за веществата, разрушаващи ендокринната система, към Комисията. По-конкретно, в подкрепящия документ се заключава, че анализираните данни in vitro и in vivo показват, че бисфенол А действа като агонист на естрогена при някои видове риби, както и като антагонист на щитовидната жлеза при някои видове земноводни.

22

По-нататък, в този документ се посочва, че анализите на различни таксони безгръбначни показват, че е възможно сериозните въздействия на бисфенол А да са резултат от ендокринния му начин на действие.

23

Накрая, в него се посочва, че въздействията на бисфенол А върху рибите и земноводните се считат за пораждащи еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от Регламента REACH, а именно канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества, или още устойчивите, биоакумулиращи и токсични вещества (наричани по-нататък „веществата PBT“) и много устойчивите и много биоакумулиращи вещества (наричани по-нататък „веществата vPvB“). За тази цел подкрепящият документ (в окончателната му редакция) се позовава по-специално на тежестта и необратимия характер на въздействията върху организмите и популациите, както и на срещнатите трудности при определянето на безопасно ниво на експозиция на бисфенол А.

24

На 3 януари 2018 г. след единодушното съгласие в рамките на КДЧ и в съответствие с член 59, параграф 8 от Регламента REACH ECHA приема спорното решение, с което съществуващият запис относно веществото бисфенол А в списъка на кандидат-веществата е допълнен в смисъл, че това вещество е идентифицирано по причините, изложени в окончателния текст на подкрепящия документ, също и като вещество по член 57, буква е) от Регламента, тоест като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система и което може да има сериозни въздействия върху околната среда, което поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от посочения регламент.

25

С жалбата си, подадена в секретариата на Общия съд на 23 март 2018 г., жалбоподателят иска отмяната на спорното решение.

26

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. Първото основание е свързано с наличието на няколко явни грешки в преценката при идентифицирането на бисфенол А като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, по смисъла на член 57, буква е) от Регламента REACH. С второто основание жалбоподателят изтъква нарушение на член 59 от този регламент във връзка с член 57, буква е) от него. Третото основание се отнася до нарушение на член 2, параграф 8, буква б) от посочения регламент. С четвъртото основание жалбоподателят изтъква нарушение на принципа на пропорционалност.

27

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тази жалба.

28

Жалбоподателят иска от Съда:

29

ECHA иска от Съда:

30

Федерална република Германия иска от Съда:

31

Френската република иска Съдът да отхвърли жалбата.

32

ClientEarth иска от Съда:

33

Жалбоподателят излага пет основания за обжалване.

34

Първото основание е свързано с няколко грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал в рамките на контрола, който е длъжен да упражни върху оценката от ECHA на научните доказателства за целите на прилагането на член 57, буква е) от Регламента REACH. Това основание се състои от четири части, отнасящи се до упражнения от Общия съд контрол във връзка, първо, с неотчитането от страна на ECHA на надеждни и релевантни изследвания, които са в противоречие с окончателното ѝ решение, второ, с отчитането от ECHA на изследвания с ниска степен на надеждност, които подкрепят нейното окончателно решение, трето, с придаването от ECHA на по-голяма тежест на изследванията, подкрепящи окончателното ѝ решение, и четвърто, с неотчитането от ECHA на изследванията относно бисфенол А, извършени от други агенции и институции на Съюза.

35

Второто основание е свързано с неправилно тълкуване на член 57, буква е) от Регламента REACH, с изопачаване на писмените изявления на жалбоподателя и с нарушение на правото на изслушване.

36

Третото основание е свързано с грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал при преценката на доказателствата относно надеждността на научните изследвания, както и с твърдяно изопачаване на доказателствата.

37

Четвъртото основание е свързано с неправилно тълкуване на принципа на предпазните мерки.

38

Петото основание е свързано с неправилно тълкуване на член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH и с неизпълнение на задължението за мотивиране.

39

С първата част от първото основание жалбоподателят твърди, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал и приложил неправилно принципа на върхови научни постижения, понятието „доказателствена стойност на доказателствата“ и задължението на ECHA за отчитане на цялата релевантна информация.

40

Приемайки в тази точка 64, че „наличието на явна грешка в преценката може да се установи само ако напълно и погрешно ECHA беше пренебрегнала надеждно изследване, чието включване е щяло да промени общата оценка на доказателствата, така че [спорното] решение би било лишено от правдоподобност“, Общият позволил на ECHA да не вземе предвид надеждни научни изследвания, стига тя да не го е направила „напълно и погрешно“. По този начин Общият съд пренебрегнал обхвата на съдебния си контрол върху решенията на ECHA, макар този контрол да се ограничава само до наличието на явни грешки в преценката. Ако дадено изследване е надеждно и релевантно, резултатите от него би следвало да се вземат предвид в рамките на оценката на значимостта на доказателствата с оглед на задължението на ECHA да се съобразява с всички релевантни данни.

41

Освен това в обжалваното съдебно решение се определял неприемлив и неосъществим доказателствен стандарт, що се отнася до оспорването на значимостта на доказателствата, взети предвид от ECHA при оценката ѝ по член 57, буква е) от Регламента REACH, като се поставяло в тежест на жалбоподателя да докаже, от една страна, че ECHA е пренебрегнала напълно и погрешно дадено изследване и от друга страна, че отчитането на това изследване е щяло да промени общата оценка на доказателствата, така че окончателното решение би било лишено от правдоподобност.

42

Подобно изискване противоречало и на ratio legis и на понятието „доказателствена стойност“, дефинирано в точка 1.2 от приложение XI към този регламент. Всъщност оценка на значимостта на доказателствата като правило се извършвала, когато съществуват повече от едно изследване в подкрепа на даден извод, като следователно само едно изследване никога не било достатъчно, за да се обори изводът на ECHA. Според жалбоподателя всеки пропуск да се вземат предвид резултатите от надеждно научно изследване относно бисфенол А, които са релевантни за свойството, оценявано в рамките на преценка на значимостта на доказателствата, представлява явна грешка в преценката, неизпълнение на задължението на ECHA да вземе предвид всички релевантни данни и нарушаване на принципа на върхови научни постижения.

43

ECHA, Федерална република Германия, Френската република и ClientEarth оспорват доводите на жалбоподателя и твърдят, че първата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

44

Следва да се приеме, че доводите, изложени от жалбоподателя в рамките на първата част от първото му основание, произтичат от неправилен прочит на релевантните съображения от обжалваното съдебно решение.

45

В точка 62 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че на ECHA трябва да се признае широко право на преценка за целите на идентифицирането на веществата, пораждащи сериозно безпокойство на основание член 57, буква е) от Регламента REACH, с оглед на много сложните научни и технически оценки, които посочената агенция трябва да извърши в този контекст (вж. по аналогия решения от 22 ноември 2017 г., Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др., C‑691/15 P, EU:C:2017:882, т. 34 и от 15 октомври 2020 г., Deza/Комисия, C‑813/18 P, непубликувано, EU:C:2020:832, т. 40).

46

В това отношение следва да се припомни, че когато органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално по отношение на много сложни факти от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки в тези рамки, контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или поради злоупотреба с власт или също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст съдът на Съюза всъщност не може да замени със своята преценка на фактите от научен и технически характер преценката на единствените институции, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача (решения от 21 юли 2011 г., Nickel Institute, C‑14/10, EU:C:2011:503, т. 60 и от 15 октомври 2020 г., Deza/Комисия, C‑813/18 P, непубликувано, EU:C:2020:832, т. 41).

47

Широкото право на преценка на органите на Съюза, което предполага ограничен съдебен контрол върху упражняването му, се отнася не само до естеството и обхвата на мерките, които следва да бъдат приети, но в определена степен и до установяването на основните факти. При все това, макар да има ограничен обхват, съдебният контрол налага органите на Съюза, които са издали съответния акт, да бъдат в състояние да докажат пред съда на Съюза, че при приемането му действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира (определение от 4 септември 2014 г., Cindu Chemicals и др./ECHA, C‑289/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2175, т. 26 и цитираната съдебна практика).

48

В точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че „[в] случая идентифицирането на разглежданото вещество като пораждащо сериозно безпокойство е извършено въз основа на подхода на значимостта на доказателствата. Съгласно точка 1.2 от приложение XI към [Регламента REACH] този подход се характеризира с това, че може да има достатъчно значими доказателства от няколко независими източника на информация, водещи до предположението, че едно вещество има или няма точно определено опасно свойство, докато информацията от всеки един самостоятелен източник сама по себе си е недостатъчна да подкрепи тази хипотеза или това заключение“.

49

В тази точка Общият съд е подчертал също, че „идентифицирането на дадено вещество, като се използва подходът на значимостта на доказателствата, трябва да се извърши въз основа на пълни данни, позволяващи на компетентния орган да упражни правото си на преценка, с което разполага съгласно членове 57 и 59 от [този регламент], като същевременно се вземат предвид всички релевантни и налични доказателства към датата, на която органът приема решението си“.

50

Именно с оглед на тези принципи, изложени от Общия съд в точки 62 и 63 от обжалваното съдебно решение и неоспорени в жалбата пред Съда, следва да се разгледа обхватът на точка 64 от обжалваното съдебно решение. В посочената точка 64 Общият съд правилно е приел, че при преценката относно значимостта на доказателствата ECHA „има право да отхвърли изследванията, които не счита за релевантни поради правдоподобни причини, свързани с вътрешната непротиворечивост на направената оценка“. Също така Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че задължението на ECHA да вземе предвид всички релевантни и налични доказателства не означава, че всички извършени изследвания, независимо от тяхната надеждност или релевантност, трябва непременно да бъдат включени в оценката на ECHA, по-специално с оглед на обстоятелството, че бисфенол А е едно от най-изследваните в света вещества.

51

В последното изречение от точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че „[н]аличието на явна грешка в преценката може да се установи само ако напълно и погрешно ECHA беше пренебрегнала надеждно изследване, чието включване е щяло да промени общата оценка на доказателствата, така че окончателното решение би било лишено от правдоподобност“.

52

Противно на твърденията на жалбоподателя, това изречение не може да се тълкува в смисъл, че според Общия съд ECHA може — предвид широкото право на преценка, с което разполага — да пренебрегне релевантните данни от надеждно изследване, чието отчитане би променило общата оценка на доказателствата, така че окончателното решение не би било правдоподобно. По-специално изразът „изцяло и погрешно“, тълкуван с оглед на контекста, в който се вписва, се отнася именно до хипотезата, в която ECHA не е изпълнила задължението при оценката си да вземе предвид такива релевантни, надеждни и решаващи данни. За сметка на това не може да представлява явна грешка в преценката обстоятелството, че ECHA не е взела предвид ирелевантните данни от надеждно изследване или пък данни, които при всяко положение не биха могли да променят общата оценка по такъв начин, че окончателното решение да не бъде правдоподобно.

53

Въз основа на тези съображения Общият съд е разгледал в точки 66—70 от обжалваното съдебно решение дали с оглед на различните изследвания, представени от жалбоподателя, ECHA е пренебрегнала релевантни данни от надеждно изследване, чието отчитане би променило общата оценка на доказателствата.

54

Както подчертава генералният адвокат в точка 90 от заключението си, в точки 67 и 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че ECHA е взела предвид, макар и непряко, релевантните данни от две от четирите изследвания, посочени от жалбоподателя. Що се отнася до данните от изтъкнатите от жалбоподателя изследвания, които не са били взети предвид от ECHA, в точки 66—68 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително е проверил преценката на ECHA относно ирелевантността на тези данни. По този начин Общият съд не е пренебрегнал обхвата на съдебния контрол, който трябва да осъществи съгласно съдебната практика, припомнена в точки 45—47 от настоящото решение.

55

Що се отнася до твърдяната грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд във връзка с доказателствената тежест на жалбоподателя, достатъчно е да се отбележи, че този довод произтича от същия неправилен прочит на релевантните съображения от обжалваното съдебно решение, посочен в точка 52 от настоящото решение.

56

Ето защо първата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена по същество.

57

С втората част от първото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 82 от обжалваното съдебно решение е приел, че ECHA може да се позове на изследвания с ниска степен на надеждност, за да идентифицира бисфенол А като вещество, пораждащо сериозно безпокойство. Ниската степен на надеждност на дадено изследване обаче била абсолютна и обща пречка за неговото отчитане.

58

Макар жалбоподателят да не оспорва обстоятелството, че нестандартни изследвания могат да бъдат отчетени като доказателства, тя все пак поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че ECHA е можела да вземе предвид като доказателства изследвания с ниска степен на надеждност, дори ненадеждни изследвания, за да обоснове спорното решение.

59

Предоставяйки такава свобода на действие на ECHA, обжалваното съдебно решение позволявало на тази агенция да пристъпи към произволен избор на научни данни и да избере сред тях тези, които подкрепят нейната хипотеза. ECHA не можела в никакъв случай да се основе на резултатите от ненадеждни изследвания или на изследвания с ниска степен на надеждност, за да подкрепи извода си, като само ключовите изследвания можели да бъдат използвани за тази цел. Общият съд обаче неправилно приел в точки 168, 169, 174 и 184 от обжалваното съдебно решение, че ECHA е можела да вземе предвид такива ненадеждни изследвания или такива изследвания с ниска степен на надеждност, не само като изследвания, „идващи в подкрепа“ на изводите ѝ, но и като ключови изследвания.

60

Според жалбоподателя изследванията с ниска степен на надеждност или ненадеждните изследвания са изследвания, които не отговарят на общите изисквания за научно качество, определени от научните организации, за да може резултатите от тях да бъдат възприети като научни доказателства. Нестандартните изследвания не трябвало да бъдат автоматично изключени, но можели да бъдат ненадеждни и ирелевантни например когато методологията им не е надлежно документирана и обоснована или когато са извършени въз основа на погрешно проектиране на изследването. За сметка на това научни данни с ниско качество не можело да бъдат използвани като научни доказателства за обосноваване на решенията на ECHA.

61

ECHA, Федерална република Германия, Френската република и ClientEarth оспорват доводите на жалбоподателя и твърдят, че втората част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

62

В точки 71—90 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда оплакването, с което жалбоподателят критикува отчитането от ECHA на „нестандартни“ или „проучвателни“ изследвания, тоест изследвания, които не са били извършени в съответствие с валидираните на национално или международно равнище методи.

63

В точка 76 от това решение Общият съд е припомнил, че „ECHA е идентифицирала бисфенол А като пораждащо сериозно безпокойство вещество на основание член 57, буква е) от [Регламента REACH], следвайки подхода на значимостта на доказателствата“, който изисква компетентният орган да вземе предвид „всички релевантни доказателства“.

64

След анализ на релевантните разпоредби на този регламент Общият съд е приел в точка 82 от посоченото съдебно решение, че „нестандартни или невалидирани данни могат да подкрепят заключенията относно характерните свойства на дадено вещество, при положение че ECHA следва подхода на значимостта на доказателствата при идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство“. В тази точка Общият съд е уточнил още, че за „този подход е присъщо, че при претеглянето на доказателствата нестандартният характер и евентуално слабата надеждност на същите трябва да бъдат взети предвид, за да се направи извод за характерните свойства на дадено вещество, без слабата надеждност на дадено изследване да пречи по абсолютен и общ начин на неговото вземане предвид при идентифицирането на дадено вещество съгласно член 57, буква е) от [Регламента REACH]“.

65

Посочената точка трябва да се разглежда във връзка с точка 106 от обжалваното съдебно решение, от която е видно, че в окончателната редакция на подкрепящия документ ключовите изследвания са идентифицирани в зависимост от тяхната надеждност и релевантност. Надеждни изследвания, предлагащи повече информация относно ендокринния начин на действие и последиците от него, са квалифицирани в подкрепящия документ като „ключови изследвания“, докато изследванията с по-ниска степен на надеждност, които съдържат по-малко информация относно ендокринния начин на действие, само идват в подкрепа на изводите, направени основно от ключовите изследвания, и така допринасят за значимостта на доказателствата.

66

От гореизложеното следва, че според Общия съд при оценката на значимостта на доказателствата, с които е разполагала, ECHA е можела да вземе предвид изследвания с различна степен на надеждност, при условие че тяхната степен на надеждност се вземе предвид при претеглянето на доказателствата, така че да се придаде преобладаващо значение на най-надеждните изследвания. При това Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, противно на твърденията на жалбоподателя.

67

По изложените съображения Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 168, 169, 174, 175 и 184 от обжалваното съдебно решение, че ECHA е можела да вземе предвид някои изследвания с ниска степен на надеждност, по-специално когато тези изследвания са в подкрепа на изводи, направени въз основа на изследвания, които имат по-висока доказателствена стойност и представляват ключови изследвания.

68

Поради това втората част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

69

С третата част от първото основание жалбоподателят твърди, че в точки 106, 116—118, 152 и 208 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил подхода на ECHA, състоящ се в придаването на по-голяма тежест на научни изследвания, подкрепящи възприетата от тази агенция хипотеза. По този начин Общият съд също така изопачил представените пред него доказателства, нарушил принципа на върхови научни постижения, принципите относно приложимостта на понятието „значимост на доказателствата“, дефинирано в точка 1.2 от приложение XI към Регламента REACH, и задължението за отчитане на всички релевантни данни.

70

Що се отнася до точки 106 и 208 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят поддържа, че според Общия съд подборът на ключови изследвания се основава не само на надеждността на тези изследвания, а и на това дали те подкрепят възприетата от ECHA хипотеза.

71

Според жалбоподателя в точки 116—118 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че когато прави оценка на значимостта на доказателствата, с които разполага, ECHA трябва да се основе на данните, получени от изследвания in vitro, въпреки техния евентуално по-малко надежден и неубедителен характер, доколкото, от една страна, тези данни са в подкрепа на въздействията, наблюдавани в изследвания in vivo върху рибите и земноводните и доколкото, от друга страна, те съответстват на изводите, направени въз основа на наблюдаваните въздействия in vivo. Така Общият съд ограничил възможността на засегнатите страни действително да оспорят поведението на ECHA пред юрисдикциите на Съюза.

72

Освен това в точка 152 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че недостатъците на изследването Chen и др. (2015) трябва да се преценяват с оглед на способността на това изследване все пак да подкрепи заключението, което то има за цел да докаже.

73

Общият съд погрешно приел също, че ECHA може да реши да възприеме или да не възприеме изследвания с ниска степен на надеждност в зависимост от това дали резултатите от тях потвърждават или опровергават хипотезата на тази агенция.

74

ECHA, Федерална република Германия, Френската република и ClientEarth оспорват доводите на жалбоподателя и твърдят, че третата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

75

С третата част от първото основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е потвърдил следвания от ECHA подход, според който значимостта на изследванията трябва да зависи от способността им да потвърдят или да опровергаят хипотезата на ECHA. Тази част обаче почива на неправилен прочит на точки 106, 116—118, 152 и 208 от обжалваното съдебно решение.

76

Всъщност, както бе отбелязано в точки 65 и 66 от настоящото решение, в точка 106 от обжалваното съдебно решение е описано разграничението, установено в окончателната редакция на подкрепящия документ, между, от една страна, надеждните изследвания, които предлагат повече информация относно ендокринния начин на действие и последиците от него и които са квалифицирани като „ключови изследвания“, и от друга страна, изследванията с по-ниска степен на надеждност, които съдържат по-малко информация относно ендокринния начин на действие и които само подкрепят изводите, направени основно от ключовите изследвания. С други думи, описаният в точка 106 подход провежда разграничение не между изследвания, които потвърждават или опровергаят хипотезата на ECHA, а между надеждни и по-малко надеждни изследвания.

77

Този извод е приложим и спрямо точки 116—118, 152 и 208 от обжалваното съдебно решение.

78

Следователно в точки 106, 116—118, 152 и 208 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е „потвърдил“ твърдения подход на ECHA, изразяващ се в отдаването на предимство на научни изследвания, които подкрепят хипотезата на тази агенция.

79

Ето защо третата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

80

В четвъртата част от първото основание жалбоподателят посочва, че Общия съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 109 и 176 от обжалваното съдебно решение е приел, че при оценката, довела до приемането на спорното решение, ECHA е можела да не вземе предвид изводите относно данните за бисфенол А, направени от други агенции и институции на Съюза, а именно в доклада на Съюза относно оценката на рисковете, свързани с бисфенол А, изготвен от Обединеното кралство през февруари 2010 г. в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 година относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (ОВ L 84, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 197), както и в протокола относно оценката на опасностите от бисфенол А, изготвен от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).

81

Жалбоподателят поддържа, че научни заключения и/или подходи относно преценката на данните, които са релевантни на равнището на Съюза по отношение на същото вещество, не могат да бъдат изключени само защото са изготвени с оглед на различна цел. Неотчитането им можело да благоприятства нормативни различия и противоречия и било несъвместимо с принципа на върхови научни постижения. Това водело до абсурдния резултат, че информация или по-добра практика, извлечена от други нормативни рамки, никога не би била релевантна за идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство съгласно Регламента REACH.

82

Освен това Общият съд е приел, че различните цели, преследвани от няколко източника на информация, могат да доведат до различни изводи, що се отнася до надеждността на научните данни. Надеждността на научно изследване обаче била вътрешно присъща, зависела от спазването на минимални научни изисквания, и не можела да се променя в зависимост от контекста, в който изследването е извършено.

83

ECHA, Федерална република Германия, Френската република и ClientEarth оспорват доводите на жалбоподателя и твърдят, че четвъртата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

84

Следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Затова в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти (вж. в този смисъл решение от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C‑650/19 P, EU:C:2021:879, т. 58 и цитираната съдебна практика).

85

Следователно правомощието на Съда да осъществява контрол върху направените от Общия съд фактически констатации, обхваща по-специално неточността на тези констатации, която следва от документите по делото, правната квалификация, изопачаването на фактите и доказателствата, както и въпроса дали са били спазени правилата във връзка с доказателствената тежест и събирането на доказателства (решения от 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, EU:C:2007:52, т. 39 и от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 31).

86

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че с доводите си, изложени в рамките на четвъртата част от първото основание, жалбоподателят всъщност цели преразглеждане на извършената от Общия съд преценка на фактите, за което Съдът не е компетентен в производството по обжалване пред него, както следва от съдебната практика, припомнена в точки 84 и 85 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., PlasticsEurope/ECHA, C‑876/19 P, непубликувано, EU:C:2021:1047, т. 80).

87

Следователно четвъртата част от първото основание трябва да се отхвърли като недопустима.

88

При това положение първото основание трябва да се отхвърли отчасти по същество и отчасти като недопустимо.

89

С второто си основание жалбоподателят твърди, че в точки 220—226 от обжалваното съдебно решение, отнасящи се до предвидения в член 57, буква е) от Регламента REACH критерий за еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от този регламент, Общият съд е изопачил писмените изявления на жалбоподателя, неправилно е тълкувал член 57, буква е) от Регламента REACH и е нарушил правото на жалбоподателя да бъде изслушан.

90

В точка 224 от обжалваното съдебно решение Общият съд смесил еквивалентността на степента на безпокойство с еквивалентността на свойствата. Така Общият съд изопачил доводите на жалбоподателя, доколкото сметнал, че според жалбоподателя дадено вещество трябва да притежава свойствата на PBT и/или на vPvB, за да може да попадне в обхвата на член 57, буква е) от Регламента REACH.

91

Според жалбоподателя той е посочил пред Общия съд, че вещество може да попадне в обхвата на тази разпоредба само ако степента на безпокойство, породена от това вещество за околната среда, е еквивалентна на степента на безпокойство, породена от посочените в член 57, букви г) и д) от този регламент вещества PBT и/или vPvB, без свойствата на това вещество непременно да трябва да бъдат еквивалентни на свойствата на веществата PBT и/или vPvB.

92

Освен това жалбоподателят твърди, че е доказал недостатъците, опорочаващи извършената от ECHA оценка на еквивалентната степен на безпокойство. В това отношение жалбоподателят поддържа, че това доказване е извършено в отговора си на поставените от Общия съд въпроси. На първо място, в точка 63 от този отговор жалбоподателят посочил, че видно от приложение XIII към Регламента REACH и от подготвителните работи по него, степента на сериозно безпокойство за околната среда, отвъд която дадено вещество трябва да бъде квалифицирано като вещество PBT и/или vPvB, е неразривно свързана с необратимия характер на въздействието на такива вещества след натрупване в околната среда.

93

На второ място, в точка 65 от посочения отговор доводът на жалбоподателя се отнасял до въпроса дали ECHA е установила еквивалентна степен на безпокойство за околната среда спрямо веществата със свойства на PBT и/или на vPvB, що се отнася до бисфенол А, което е бързо разградимо и има слаб потенциал за биоакумулация.

94

На трето място, в точки 66—75 от същия отговор жалбоподателят посочил, че ECHA не е доказала наличието на такава степен на безпокойство поради свойства, различни от устойчивостта или биоакумулацията (специфични за веществата PBT и vPvB), и че позоваването от ECHA на сериозността на въздействията, необратимия характер и срещнатите трудности при определянето на безопасно ниво не отговаря на необходимия критерий.

95

ECHA, Федерална република Германия, Френската република и ClientEarth оспорват доводите на жалбоподателя и твърдят, че второто основание трябва да се отхвърли по същество.

96

На първо място, що се отнася до довода, свързан с твърдяно изопачаване от страна на Общия съд на писмените изявления на жалбоподателя в точка 224 от обжалваното съдебно решение, следва да се посочи, че в жалбата за отмяна, в репликата и в отговора на въпросите на Общия съд жалбоподателят е изтъкнал, че поради лесната и непосредствена биоразградимост на бисфенол А ECHA неправилно е заключила, че това вещество поражда „еквивалентна степен на безпокойство“ спрямо други вещества по смисъла на член 57, буква е) от Регламента REACH.

97

В подкрепа на това твърдение жалбоподателят неколкократно е изтъкнал обстоятелството, че бисфенол А не притежава свойствата устойчивост и биоакумулация, които характеризират веществата PBT и vPvB и които обосновават степента на безпокойство, породена от последните. Например в точка 83 от репликата жалбоподателят изрично е посочил, че за да се установи, че дадено вещество поражда „еквивалентна степен на безпокойство“ спрямо други вещества по смисъла на член 57, буква е) от Регламента REACH, следва „да се препрати към свойствата, които са релевантни за идентифицирането на веществата PBT и vPvB, а именно устойчивостта и биоакумулацията“, като се има предвид, че „[в] случая бисфенол А нито е устойчив в околната среда (тъй като е бързо разградим), нито е биоакумулиращ (защото има слаб потенциал за биоакумулация)“.

98

В точка 224от обжалваното съдебно решение, без въобще да изопачава писмените изявления на жалбоподателя, Общият съд ги е припомнил в съответствие със задължението си за мотивиране, изтъквайки противоречивия им характер.

99

На второ място, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно направената от ECHA преценка, че бисфенол А поражда „еквивалентна степен на безпокойство“ по смисъла на член 57, буква е) от Регламента REACH, следва да се отбележи, че жалбоподателят само обобщава становището, което е представил в това отношение и пред Общия съд, упреквайки последния, че е отхвърлил предложеното от жалбоподателя тълкуване.

100

Следва да се припомни, че както следва от съдебната практика, цитирана в точка 46 от настоящото решение, контролът на Общия съд трябва да се сведе до проверка дали преценката на ECHA не е опорочена поради явна грешка или поради злоупотреба с власт, или още дали ECHA явно не е превишила пределите на правото си на преценка.

101

След подробен анализ на изложените от жалбоподателя доводи Общият съд е приел в точка 229 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е доказал по какъв начин ECHA е допуснала явна грешка в преценката при установяването на „еквивалентна степен на безпокойство“. Нито един от доводите, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, не позволява да се опровергае тази преценка и да се заключи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че ECHA не е допуснала явна грешка в преценката.

102

Ето защо второто основание трябва да се отхвърли по същество.

103

С третото си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото при преценката на доказателствата относно надеждността на някои научни изследвания и освен това е изопачил някои от тези доказателства.

104

На първо място, жалбоподателят упреква Общия съд, че е изопачил доказателствата, като в точка 66 от обжалваното съдебно решение е приел, че ECHA не е допуснала явна грешка в преценката, като не е приела, че изследването Bjerregaard и др. (2008) представлява релевантно доказателство, тъй като според нея авторите на това изследване не са наблюдавали значителни промени в развитието на гонадите при рибите след експозиция на яйцата и на младите екземпляри на бисфенол А. Общият съд достигнал до този извод въз основа на спекулативни коментари от страна на авторите на това изследване, съгласно които по-дълъг период на експозиция би могъл да има въздействие върху половата диференциация на гонадите.

105

На второ място, жалбоподателят поддържа, че в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че ECHA не е пропуснала да вземе предвид изследването Rhodes и др. (2008), публикувано в Mihaich и др. (2012). Жалбоподателят смята, че ако беше взела предвид това изследване, ECHA трябваше да заключи, че от него не следва никакво релевантно вредно въздействие от бисфенол А за популацията на рибите от вида Pimephales promelas.

106

На трето място, жалбоподателят упреква Общия съд, че е изопачил доказателствата, с които е разполагал, като е преценил, че изследването Sumpter и др. (2001) подкрепя изводите на ECHA, тъй като в това изследване също се констатира индукция на вителогенин вследствие на експозиция на бисфенол A, въпреки че увеличението на вителогенина само по себе си не представлявало вредно въздействие.

107

На четвърто място, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 140—144 от обжалваното съдебно решение е тълкувал неправилно упражняването от страна на ECHA на правото ѝ на преценка и че е изопачил доказателствата, като е приел, че както изследването Heimeier и др. (2009), така и изследването Iwamuro и др. (2003) (две изследвания in vivo върху земноводните от вида xenopus laevis) могат да получат оценка за надеждност 2 (тоест „надеждно с ограничения“) по скалата за оценяване Klimisch и така да бъдат част от научните доказателства на ECHA като ключови изследвания.

108

На пето място, жалбоподателят упреква Общия съд за преценката му в точки 152—163 от обжалваното съдебно решение, че ECHA не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела изследването Chen и др. (2015) за надеждно и съставляващо ключово изследване, изопачавайки по този начин доказателствата и нарушавайки принципа на върхови научни постижения.

109

На шесто място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като е заключил, че изследването Chen и др. (2015) е надеждно с оглед на изследванията Segner и др. (2003a), Keiter и др. (2012) и Yokota и др. (2000), и не е отговорил на довода му, че при изследванията Segner и др. (2003a) и Keiter и др. (2012) не е наблюдавано съотношението между половете. Всъщност в точка 158 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че в последните две изследвания се посочват други показатели, които потвърждават наличието или поне вероятността за ендокринен начин на действие на бисфенол А, а именно по-специално индукция на вителогенин, макар индукцията на вителогенин да не била показател за вредно въздействие.

110

На седмо и последно място, в точка 159 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно посочил, при това без да отговори на доводите на жалбоподателя, че взети заедно, изследването Chen и др. (2015) и изследването Yokota и др. (2000) допринасят за значимостта на доказателствата, що се отнася до въздействията на бисфенол A върху съотношението между половете в популациите риби. Изследването Yokota и др. (2000) било извършено при концентрация, по-голяма с четири порядъка от тази при изследването Chen и др. (2015) (както посочил Общият съд в обжалваното съдебно решение), и единствената концентрация в изследването Yokota и др. (2000), при която било наблюдавано изменение в съотношението между половете, съответствала на „смъртоносна токсичност“.

111

Съгласно постоянната практика на Съда, когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда жалбоподателят трябва да посочи точно кои доказателства са изопачени и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването им. Освен това изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 12 май 2022 г., Klein/Комисия, C‑430/20 P, EU:C:2022:377, т. 23 и цитираната съдебна практика).

112

В случая се налага изводът, че нито едно от твърдените от жалбоподателя изопачавания не личи ясно от материалите по делото по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 111 от настоящото решение.

113

Така с доводите си жалбоподателят всъщност цели да постигне преразглеждане от Съда на представените пред Общия съд доказателства, чиято преценка е от компетентността единствено на последния в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 84 от настоящото решение.

114

От гореизложеното следва, че третото основание трябва да се отхвърли изцяло като недопустимо.

115

С четвъртото си основание жалбоподателят твърди, че в точки 88 и 223 от обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал неправилно принципа на предпазните мерки, за да позволи на ECHA при преценката на доказателствата да се основе на невалидирани и ненадеждни научни изследвания и на твърдяна несигурност във връзка с определянето на безопасно ниво на експозиция. Този принцип, който стоял в основата на всички разпоредби на Регламента REACH, не можел да бъде изтъкнат от ECHA, за да не изпълни задължението си по член 57, буква е) от Регламента REACH и да не зачете принципа на върхови научни постижения.

116

Според жалбоподателя, видно от решение от 1 октомври 2019 г., Blaise и др. (C‑616/17, EU:C:2019:800, т. 43 и 46), принципът на предпазните мерки позволява вземането на защитни мерки само когато има несигурност относно наличието или обхвата на рисковете. За сметка на това този принцип не означавал, че агенциите на Съюза могат да приемат мерки въз основа на ненадеждни научни данни.

117

Жалбоподателят се позовава и на дял 5.1 („Фактори, водещи до прилагането на принципа на предпазните мерки“) от Съобщението на Комисията относно прилагането на принципа на предпазните мерки, от който според него следва, че приложното поле на принципа на предпазните мерки се ограничава до несигурност по въпроса дали и доколко дадено вещество създава риск. За сметка на това този принцип не можел да се изтъкне, за да се компенсира недостатъчността на данните (ненадеждни в случая), доказващи, че дадено вещество има характерно свойство, а именно да създава опасност, което било етап, предхождащ преценката по въпроса дали веществото действително създава риск за здравето на хората или за околната среда.

118

ECHA, Федерална република Германия, Френската република и ClientEarth оспорват доводите на жалбоподателя и твърдят, че четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

119

Що се отнася до точка 88 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че тя се вписва в поредица от съображения, изложени от Общия съд в точки 71—90 от обжалваното съдебно решение с цел да се отговори на оплакване, с което жалбоподателят критикува отчитането от ECHA на „нестандартни“ или „проучвателни“ изследвания, тоест изследвания, които не са били извършени в съответствие с валидираните на национално или международно равнище методи.

120

Дори да се предположи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 88 от обжалваното съдебно решение, като е тълкувал неправилно принципа на предпазните мерки, тази грешка не оказва отражение върху извода, че не съществува принципна забрана за ECHA да взема предвид „нестандартни“ или „проучвателни“ изследвания. В това отношение следва да се отбележи, че Общият съд е отхвърлил оплакването на жалбоподателя въз основа на съображенията, изложени в точки 87 и 89 от обжалваното съдебно решение, които жалбоподателят не е оспорил в жалбата си до Съда.

121

Следователно, доколкото се отнася до точка 88 от обжалваното съдебно решение, четвъртото основание следва да се отхвърли като неотносимо.

122

Що се отнася до точка 223 от обжалваното съдебно решение, тя е част от съображенията, изложени от Общия съд в точки 211—230 от обжалваното съдебно решение с цел да се отговори на оплакване, с което жалбоподателят изтъква наличието на явна грешка в преценката, допусната от ECHA при идентифицирането на „еквивалентна степен на безпокойство“ по смисъла на член 57, буква е) от Регламента REACH.

123

По-конкретно точки 221—223 от обжалваното съдебно решение се отнасят до направената от ECHA преценка (и нейното поставяне под въпрос от жалбоподателя) относно невъзможността да се установи безопасно ниво на експозиция на бисфенол А.

124

В точка 222 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил, че ECHA е взела предвид несигурността при определянето на безопасно ниво на експозиция, произтичаща, от една страна, от обстоятелството, че някои въздействия могат да бъдат наблюдавани само през определени етапи на живот, определени периоди или определени сезони, и от друга страна, от обстоятелството, че бисфенол А засяга голямо разнообразие от организми посредством различни ендокринни начини на действие.

125

Именно в този контекст Общият съд е приел в точка 223 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на тази най-малкото правдоподобна несигурност ECHA е разгледала предпазливо въпроса дали е възможно да се определи безопасно ниво на експозиция на бисфенол A, като тази предпазливост „по-специално“ е оправдана в светлината на принципа на предпазните мерки, на който се основават разпоредбите на Регламента REACH по силата на член 1, параграф 1 от него. При това положение Общият съд е заключил, че ECHA не може да бъде упрекната, че е обосновала степента на безпокойство, породена от въздействията на бисфенол А поради ендокринния му начин на действие, по-специално като се е позовала на несигурността, която е установила с оглед на определянето на безопасно ниво на експозиция на бисфенол А.

126

При прочита на релевантните съображения от обжалваното съдебно решение, противно на твърденията на жалбоподателя, не изглежда Общият съд да е тълкувал принципа на предпазните мерки в смисъл, че ECHA е можела да приеме спорното решение въз основа на ненадеждни научни данни. Всъщност в точка 223 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че поради наличието на несигурност ECHA е подходила предпазливо по въпроса за възможността за определяне на безопасно ниво на експозиция на бисфенол А, като тази предпазливост е оправдана с оглед на този принцип.

127

Следва освен това да се припомни, че съгласно принципа на предпазните мерки, когато има несигурност относно наличието или обхвата на рискове за здравето на хората, могат да бъдат взети защитни мерки, без да е необходимо да се изчаква действителното съществуване и сериозността на тези рискове да бъдат напълно установени. Когато се окаже невъзможно да се определи със сигурност съществуването или обхватът на риска, който се твърди, че е налице, поради неубедителния характер на резултатите от направените научни изследвания, а вероятността от действително увреждане на общественото здраве продължава да съществува, в случай че рискът настъпи, принципът на предпазните мерки обосновава приемането на ограничителни мерки (решение от 16 юни 2022 г., SGL Carbon и др./Комисия, C‑65/21 P и C‑73/21 P—C‑75/21 P, EU:C:2022:470, т. 96 и цитираната съдебна практика).

128

С оглед на несигурността около определянето на безопасно ниво на експозиция на бисфенол А Общият съд правилно е приел, че предпазливостта на ECHA в това отношение е обоснована по-специално с оглед на принципа на предпазните мерки, както е тълкуван в съдебната практика, припомнена в точка 127 от настоящото решение.

129

Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли отчасти по същество и отчасти като неотносимо.

130

С първата част от петото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 243—271 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че междинните продукти като бисфенол А не са освободени от идентифициране на основание членове 57 и 59 от Регламента REACH, тъй като тези разпоредби се отнасят само до характерните свойства на дадено вещество, а не до неговата употреба, и че не е било непропорционално ECHA да впише бисфенол А в списъка на кандидат-веществата.

131

В това отношение, позовавайки се на решение от 25 октомври 2017 г., PPG и SNF/ECHA (C‑650/15 P, EU:C:2017:802, т. 59), жалбоподателят най-напред изтъква, че тълкуването на Общия съд противоречи на буквалното тълкуване на член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH, който освобождава всички междинни продукти от дял VII от този регламент, доколкото те са временно съществуващи и съгласно член 3, точка 15 от Регламента REACH са предназначени да бъдат превърнати в други вещества.

132

По-нататък, в точка 255 от обжалваното съдебно решение Общият съд обосновал тълкуването си по-специално с необходимостта да се гарантира, че междинните продукти не са изключени от процедурата по идентифициране като вещества, пораждащи сериозно безпокойство. Изискванията по член 7, параграф 2 и член 33 от Регламента REACH обаче не били предназначени да обхващат междинните продукти. Прилагането на тези разпоредби се задействало от наличието в изделия, произведени от химични вещества, на вещества, отговарящи на критериите по член 57 от този регламент. Следователно посочените разпоредби не били предназначени да обхващат междинните продукти, тъй като по дефиниция последните били предназначени да бъдат превърнати в други вещества, така че вече да не се считат за „налични“.

133

Накрая, жалбоподателят поддържа, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 252 от обжалваното съдебно решение, че понятието „междинен продукт“ се отнася до употребата на дадено вещество, и от друга страна, че употребата на дадено вещество не е релевантна за целите на идентифицирането като пораждащо сериозно безпокойство вещество. Необходимо било да се направи разграничение между „употребата на междинен продукт“ — понятие, използвано правилно в жалбата, и „междинния продукт като употреба“ — понятие, посочено от ECHA и тълкувано от Общия съд в обжалваното съдебно решение и в предходните му решения като „определен вид употреба на дадено вещество“.

134

С втората част от петото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е отговорил на редица доводи в жалбата за отмяна, различни от доводите по делото, по което е постановено решение от 25 октомври 2017 г., PPG и SNF/ECHA (C‑650/15 P, EU:C:2017:802), споменато от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

135

Първо, изводът на Общия съд в точка 252 от обжалваното съдебно решение, че „определен вид употреба на веществата се обхваща по-специално от член 17, параграф 3 и член 18, параграф 4 от [Регламента REACH]“, не давал отговор на доводите на жалбоподателя, изложени в точка 144 от неговата жалба за отмяна, що се отнася до специалните разпоредби от този регламент относно информацията, която трябва да се предостави за регистрацията на междинните продукти.

136

Второ, Общият съд пропуснал да отговори и на доводите, изложени в точка 149 от жалбата за отмяна, според които правното тълкуване на понятието „междинен продукт“ не трябва да се засяга от конкретното обстоятелство, че изискванията за ограничена информация, посочени в членове 17 и 18 от Регламента REACH, не са приложими за мономер, какъвто е случаят с регистрацията на бисфенол А като междинен продукт.

137

Жалбоподателят подчертава, че въпреки всички посочени по-горе доводи, които според него подкрепят извода, че междинните вещества имат особен правен статут в рамките на Регламента REACH и не трябва да се считат просто за „определен вид употреба на дадено вещество“, Общият съд само е приложил тълкуването, дадено от Съда в решение от 25 октомври 2017 г., PPG и SNF/ECHA (C‑650/15 P, EU:C:2017:802).

138

С третата част от петото основание жалбоподателят твърди, че в точка 258 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал неправилно писмените му изявления в частта относно член 49 от Регламента REACH.

139

Всъщност в точка 148 от жалбата за отмяна жалбоподателят подчертал, че не само произвежданите и/или употребявани при строго контролирани условия междинни продукти могат да бъдат регистрирани посредством предоставяне на ограничена информация, но и изолираните на площадката междинни продукти, които се използват при строго контролирани условия, също са конкретно освободени от оценката на веществото на основание член 49 от Регламента REACH.

140

В обжалваното съдебно решение Общият съд тълкувал неправилно този довод, приемайки, че член 49 от Регламента REACH има „съвсем различна цел“ спрямо идентифицирането съгласно член 57 от този регламент. Тези съображения на Общия съд не отчитали факта, че член 49 от посочения регламент се прилага конкретно когато компетентният орган на държава членка счита, че даден риск е еквивалентен на степента на безпокойство, породена от употребата на вещества, отговарящи на критериите по член 57 от същия регламент. Така от повтарянето на израза „еквивалентна степен на безпокойство“ и от изричното позоваване на член 57 от Регламента REACH следвало, че по отношение на изолираните на площадката междинни продукти законодателят на Съюза ясно е възнамерявал да използва член 49 от този регламент като процедура за управление на риска, различна от предвидената в дял „Разрешаване“ от посочения регламент.

141

ECHA, Федерална република Германия и ClientEarth оспорват доводите на жалбоподателя и заедно с Френската република поддържат, че петото основание трябва да се отхвърли по същество.

142

По отношение на първата част от петото основание е достатъчно да се отбележи, че в точки 251—257 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приложил решение от 25 октомври 2017 г., PPG и SNF/ECHA (C‑650/15 P, EU:C:2017:802), що се отнася до обхвата на освобождаването по в член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH. Всъщност в точка 63 от посоченото решение Съдът приема, че това освобождаване е неприложимо към разпоредбите на дял VII от Регламента REACH, които уреждат веществата в зависимост от характерните им свойства, уточнявайки, че член 2, параграф 8, буква б) от този регламент допуска следователно дадено вещество да бъде идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство въз основа на критериите, предвидени в член 57 от посочения регламент, и то въпреки че ще се използва само като междинен продукт, изолиран на площадката, или като транспортиран изолиран междинен продукт.

143

Следователно първата част от петото основание трябва да се отхвърли по същество.

144

Що се отнася до втората част от това основание, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика задължението на Общия съд по член 36 и по член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си, не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (решение от 9 декември 2020 г., Groupe Canal +/Комисия, C‑132/19 P, EU:C:2020:1007, т. 45 и цитираната съдебна практика).

145

В случая следва да се приеме, че мотивите, изложени от Общия съд в точки 251—257 от обжалваното съдебно решение, отговарят на изискванията, припомнени в точка 144 от настоящото решение, доколкото дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол в рамките на производство по обжалване.

146

Ето защо втората част трябва да се отхвърли по същество.

147

Що се отнася до третата част от петото основание, която се отнася до твърдяна грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в точка 258 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че тази част се основава на предпоставката, че разпоредбите на член 49 от Регламента REACH, приложими за изолирани на площадката междинни продукти, изключват приложимостта на член 57 от този регламент спрямо такива вещества.

148

Както обаче е видно от точка 258 от обжалваното съдебно решение, тази предпоставка е погрешна. Всъщност предвиденият в член 49 от Регламента REACH режим се отнася до хипотезата на риск, породен от употребата на вещества като междинни продукти, изолирани на площадката при строго контролирани условия, без да е необходимо — за да се прилага този член — тези вещества да отговарят на критериите по член 57 от този регламент. Следователно, както е отбелязал Общият съд, посоченият член 49 има съвсем различна цел от посочения член 57 и по никакъв начин не изключва приложимостта на последния, когато характерните свойства на дадено вещество оправдават възможното му включване в приложение XIV към Регламента REACH.

149

Позоваването на член 57 от Регламента REACH, съдържащо се в член 49 от него, не води до друг извод. Всъщност това позоваване няма за цел да въведе изключение от посочения член 57, а единствено да определи степента на риска, която се изисква за прилагането на въпросния член 49, като този риск за здравето на човека или околната среда трябва да бъде „равен на степента на безпокойство от употребата на вещества, отговарящи на критериите в член 57“.

150

Следователно третата част от петото основание трябва да се отхвърли по същество.

151

При тези обстоятелства петото основание следва да се отхвърли по същество и следователно жалбата пред Съда трябва да се отхвърли в нейната цялост.

152

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

153

Член 184, параграф 4 от Процедурния правилник предвижда, че ако не е жалбоподател, встъпилата в първоинстанционното производство страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване само ако е участвала в писмената или устната фаза на производството пред Съда. Когато такава страна участва в производството, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски.

154

След като ECHA и ClientEarth са направили искане за осъждането на PlasticsEurope и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

155

Федерална република Германия, встъпила страна в първоинстанционното производство, понася направените от нея съдебни разноски.

156

Френската република, встъпила страна в първоинстанционното производство, която е участвала в писмената фаза на производството пред Съда, но не е направила искане за осъждането на PlasticsEurope да заплати съдебните разноски, понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: