–

за Bursa Română de Mărfuri SA, от D. Cristea, адвокат,

–

за Federaţia Europeană a Comercianţilor de Energie, от G. Pop, адвокат,

–

за румънското правителство, от M. Chicu, E. Gane, A. Rotăreanu и A. Wellman, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от K. Boskovits, в качеството на представител,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. G. Marrone, avvocato dello Stato,

–

за кипърското правителство, от E. Symeonidou, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от O. Beynet, L. Nicolae и I. Rogalski, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54), и по-специално до тълкуването на член 1, букви б) и в) и член 3 от този регламент, във връзка с Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125), и по-специално на член 2, точка 9 от нея, както и до тълкуването на членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Bursa Română de Mărfuri SA (наричано по-нататък „BRM“), дружество по румънското право, и Autoritatea Naţională de Reglementare în domeniul Energiei (ANRE) (Национален орган за енергийно регулиране, Румъния) по повод искане за отмяна на решение на ANRE, с което на BRM се отказва издаването на лицензия за организиране и управление на пазари за електроенергия.

3

Член 37 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55 и поправка в OB L 167, 2015 г., стр. 94) е озаглавен „Задължения и правомощия на регулаторния орган“. Параграф 1, буква й) от него предвижда:

„Регулаторният орган има следните задължения:

[…]

4

На 1 януари 2021 г. Директива 2009/72 е отменена и заменена с Директива 2019/944.

5

Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 година за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването (ОВ L 197, 2015 г., стр. 24) е приет на основание Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15).

6

Член 2, втора алинея, точка 23 от Регламент 2015/1222 съдържа следното определение:

„[…]

7

Член 5 от този регламент, озаглавен „Назначаване на НОПЕ в случай на национален законоустановен монопол за услуги за сделки“, гласи:

„1.   Ако в държава членка или в тръжна зона на държава членка към момента на влизането в сила на настоящия регламент вече е налице национален законоустановен монопол за услуги за сделки за ден напред и в рамките на деня, който изключва назначаването на повече от един НОПЕ, въпросната държава членка трябва да уведоми [Европейската комисия] в срок от два месеца след влизането в сила на настоящия регламент и може да откаже назначаването на повече от един НОПЕ за тръжна зона.

[…]

2.   За целите на настоящия регламент се счита, че е налице национален законоустановен монопол, когато националното законодателство предвижда изрично, че не повече от един субект в рамките на държавата членка или в тръжна зона в държавата членка може да извършва услуги за сделки за ден напред и в рамките на деня.

3.   Две години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията изпраща доклад на Европейския парламент и Съвета [на Европейския съюз] […] Въз основа на гореспоменатия доклад и ако Комисията счита, че липсва обосновка за продължаване на националните законоустановени монополи или за продължаване на отказа на дадена държава членка да позволи извършването на трансгранична търговия от НОПЕ, назначен в друга държава членка, Комисията може да обмисли подходящи законодателни или други мерки за по-нататъшно увеличаване на конкуренцията и търговията между държавите членки и в границите на отделните държави. […]“.

8

Съгласно член 84 от посочения регламент той влиза в сила „на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз“, а именно на 14 август 2015 г.

9

Член 1 от Регламент 2019/943, озаглавен „Предмет и приложно поле“, гласи:

„Настоящият регламент цели да:

10

Член 2 от този регламент съдържа следните определения:

„Прилагат се следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

11

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Принципи, отнасящи се за функционирането на пазарите на електроенергия“, гласи:

„Държавите членки, регулаторните органи, операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, пазарните оператори и делегираните оператори осигуряват функционирането на пазарите на електроенергия в съответствие със следните принципи:

[…]

[…]

[…]“.

12

Член 10 от същия регламент, озаглавен „Технически ограничения за офериране“, гласи:

„1.   Цената на едро на електроенергията не се ограничава нито с максимално, нито с минимално допустима стойност. […]

[…]

4.   Регулаторните органи или […] посочени[те] компетентни органи определят политики и мерки, прилагани на територията им, които биха могли да допринасят за непряко ограничаване на формирането на цените на едро, включително ограничаване на офертите за покупка във връзка с активирането на балансираща енергия, механизми за осигуряване на капацитет, мерки от страна на операторите на преносни системи, мерки в противодействие на резултатите от действието на пазара или за предотвратяване на злоупотребата с господстващо положение или неефикасно определени пазарни зони.

5.   Когато регулаторен орган или посочен компетентен орган определи политика или мярка, която би могла да послужи за ограничаване на формирането на цените на едро, тя предприема всички подходящи действия, за да премахне или, ако това е невъзможно, да ограничи въздействието на тази политика или мярка върху пазарното поведение. […]“.

13

Член 2, точка 9 от Директива 2019/944 съдържа следното определение:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

14

Член 59 от тази директива, озаглавен „Задължения и правомощия на регулаторните органи“, предвижда в параграф 1, буква о), че регулаторният орган има задължение „да наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и на дребно, включително на борсите за електроенергия […], както и да следи за всякакво нарушаване или ограничаване на конкуренцията, включително да предоставя нужната информация и да отнася съответните случаи до органите по конкуренция“.

15

Съгласно член 72 от Директива 2019/944 от 1 януари 2021 г. същата отменя и заменя Директива 2009/72/ЕО, като съгласно член 73 от първата посочена директива по-голямата част от разпоредбите на тази нова директива се прилагат от тази дата. Съгласно последната разпоредба обаче тази директива влиза в сила на 4 юли 2019 г.

16

Член 3, точки 38 и 49 от Legea nr. 123, energiei electrice și a gazelor naturale (Закон № 123 за електроенергията и природния газ) от 10 юли 2012 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 485 от 16 юли 2012 г.) в редакцията си, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Закон № 123/2012 г.“), съдържа следните определения:

[…]

17

Член 10, параграф 2, буква f) от този закон гласи:

„Компетентният орган издава лицензии за:

[…]

18

Съгласно румънското право BRM разполага с обща компетентност за управление на обществено значими пазари. На 20 август 2020 г. то подава до ANRE заявление за издаване на лицензия за организирането и управлението на централизирани пазари на електроенергия, като се позовава на Регламент 2019/943. На 21 септември 2020 г. ANRE уведомява BRM, че заявлението му е отхвърлено. Ето защо това дружество сезира Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния), който е и запитващата юрисдикция, с жалба, с която иска ANRE да бъде задължен да му издаде заявената лицензия, като се позовава на обстоятелството, че посоченият регламент е влязъл в сила на 1 януари 2020 г.

19

В подкрепа на жалбата си BRM изтъква, че от посочения регламент, и по-специално от член 1, букви б) и в), член 3, както и член 10, параграфи 4 и 5 във връзка с Директива 2019/944, следва, че националните регулаторни органи са длъжни да осигурят ефективна конкуренция между операторите на пазара на електроенергия и във всички случаи да избягват съществуването на антиконкурентен монопол. Следователно не можело да му бъде отказано правото да търгува на пазара на свързаните с електроенергията стоки и услуги. Това дружество твърди по-специално, че принципите на свободна конкуренция, установени с Регламент 2019/943, които според него включват преустановяването на монополното поведение, засягат и оператора на пазара на електроенергия, както той е дефиниран в член 2, точка 7 от този регламент.

20

В отговора си ANRE се позовава на член 10, параграф 2, буква f) от Закон № 123/2012 и на факта, че към датата на влизането на този закон в сила на OPCOM SA вече била предоставена лицензията от 20 декември 2001 г. за управление на централизираните пазари на електроенергия за срок от 25 години, така че този оператор имал монопол в тази област. Този орган уточнява също, че на основание член 5 от Регламент 2015/1222 OPCOM е назначен за НОПЕ на пазара за ден напред и на пазара в рамките на деня на електроенергия за тръжната зона на Румъния и че впоследствие действието на това назначаване е продължено до 20 декември 2026 г. Като предоставял възможност на държавите членки да посочат само един НОПЕ, обаче този член 5 позволявал наличието на монопол.

21

Според ANRE все пак разпоредбите на Регламент 2019/943 са ирелевантни в това отношение, тъй като той не съдържа нито една разпоредба, която да задължава държавите членки да определят няколко оператора, чиято задача е да организират и управляват централизираните пазари на електроенергия за целите на търговията на едро с електроенергия. Освен това, тъй като пазарът на електроенергия в Румъния бил ограничен по размер, създаването на два отделни пазара би довело единствено до разпределяне на офертите на едни и същи кандидати, което би довело до нарушение на правилата на конкуренцията.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Регламент 2019/943 все още не е тълкуван от Съда, и счита, че неправилното му тълкуване и прилагане не са очевидни. Ако Съдът приемел, че разпоредбите му се прилагат по отношение на оператора на пазара на електроенергия, че те, разглеждани самостоятелно или във връзка с Директива 2019/944, забраняват на държавата членка, считано от влизането им в сила, да продължава да издава само една лицензия за управление на целия пазар на електроенергия на тази държава, и че предоставянето от държава членка само на една такава лицензия представлява ограничение на конкуренцията по членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС, всяко от тези тълкувания би имало съществено значение за преценката, която тази юрисдикция следвало да извърши. Ето защо тя посочва, че уважава искането на BRM да отправи преюдициално запитване до Съда.

23

При тези условия Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

В самото начало следва да се констатира, на първо място, че посочената в първия и втория въпрос Директива 2019/944, съгласно нейния член 72, отменя Директива 2009/72, считано единствено от 1 януари 2021 г., тоест както след подаването от BRM на заявлението за издаване на лицензия за целите на организацията и управлението на централизираните пазари на електроенергия, така и след приемането на решението на ANRE, предмет на разглеждане в главното производство, поради което към това производство не е приложима ratione temporis първата посочена директива, за разлика от втората директива. Тъй като обаче при установяването на някои от определенията си Регламент 2019/943 препраща към определенията, съдържащи се в Директива 2019/944, следва да се държи сметка на обстоятелството, че те са неразделна част от този регламент, поради което, в зависимост от конкретния случай, следва да се имат предвид при анализа на първите два въпроса.

25

На второ място, следва да се отбележи, че спорът в главното производство се отнася до отказа за издаване на лицензия за организирането и управлението на пазарите на електроенергия, постановен срещу искането на BRM от ANRE, който е „регулаторният орган“ по смисъла на член 2, точка 2 от Регламент 2019/943, определен от Румъния, като този отказ се основава на член 10, параграф 2, буква f) от Закон № 123/2012.

26

Както следва от акта за преюдициално запитване, тази разпоредба предвижда, че на равнището на тази държава членка се издава само една лицензия за оператор на електроенергийния пазар по смисъла на този закон, като този оператор осигурява, съгласно определението в член 3, точка 38 от същия закон, организирането и управлението на централизираните пазари на електроенергия, с изключение на балансиращия пазар, с оглед на търговията на едро с електроенергия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Съгласно точка 49 от този член понятието „централизиран пазар на електроенергия“ се отнася до организираната рамка, в която се сключват сделките с електроенергия между различните икономически оператори чрез посредничеството на оператора на електроенергийния пазар.

27

Освен това в главното производство е безспорно, че когато BRM подава заявлението си за издаване на лицензия за оператор на електроенергийния пазар по смисъла на същия закон, отказът за издаване на която е в основата на спора в главното производство, единствената лицензия, предвидена от действащото тогава национално законодателство, вече е била предоставена на OPCOM, което следователно е имало монопол в Румъния върху посредническите услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия на пазарите на едро в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. В това отношение румънското правителство уточнява в заседанието пред Съда, че последните съответстват на посочените в относимото право на Съюза пазари в рамките на деня, пазари за ден напред и форуърдни пазари. OPCOM обаче не е страна по спора в главното производство, а последният не се отнася и до поведението му на пазара, тъй като този спор произтича единствено от прилагането от страна на румънския регулаторен орган на националното законодателство, от което произтича наличието на този монопол.

28

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че вторият въпрос, с който запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали оператор на пазар на електроенергия е длъжен да спазва принципите, прогласени в член 1, букви б) и в) от Регламент 2019/943, и от друга страна, дали в това отношение понятието „пазар на електроенергия“ по смисъла на този регламент, и по-специално по смисъла на член 2, точка 40 от него, се определя чрез препращане към съдържащото се в член 2, точка 9 от Директива 2019/944 определение на това понятие, ще прояви полезно действие с оглед на главното производство само ако се разбира в смисъл, че има за цел да определи дали тези принципи или това определение не допускат национална правна уредба, предвиждаща, че само един оператор на пазара на електроенергия по смисъла на член 2, точка 7 от посочения регламент може да упражнява законосъобразно дейността си на този пазар.

29

При тези условия следва да се приеме, че с първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент 2019/943, и по-специално член 1, букви б) и в), член 2, точка 40 и член 3 от този регламент, във връзка с Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която се продължава национален законоустановен монопол при предоставяне на посреднически услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия както на пазарите на едро за ден напред и в рамките на деня, така и на форуърдния пазар на едро.

30

В това отношение следва да се отбележи, че Регламент 2019/943 има за цел — съгласно неговия член 1, буква а) — да постави основата за ефикасно постигане на целите на Европейския енергиен съюз, и по-специално на рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., а съгласно буква б) от този член — да определи основните принципи за добре функциониращи интегрирани електроенергийни пазари с оглед да се позволи недискриминационен достъп до пазара за всички доставчици на ресурси и клиенти, потребяващи електроенергия, да се предоставят повече права на потребителите, да се осигури конкурентоспособността на световния пазар, както и оптимизацията на потреблението, съхраняването на енергия и енергийната ефективност и да се улесни агрегирането на разпределеното търсене и предлагане, както и да се даде възможност за пазарна и секторна интеграция и заплащане на пазарен принцип на електроенергията, произведена от възобновяеми източници.

31

В този контекст член 1, буква в) от посочения регламент има за цел да определи справедливи правила за трансграничен обмен на електроенергия и следователно подобряване на конкуренцията на вътрешния пазар на електроенергия при отчитане на конкретните характеристики на националните и регионални пазари, включително създаването на компенсаторен механизъм по отношение на трансграничните потоци на електроенергия, създаването на хармонизирани принципи във връзка с таксите за трансграничен пренос и разпределението на наличния капацитет на междусистемните електропроводи между националните преносни системи.

32

В буква г) от посочения член 1 се добавя, че разглежданият регламент цели да улесни възникването на добре работещ, ликвиден и прозрачен пазар на едро, който допринася за висока степен на сигурност на доставките на електроенергия и предоставя механизми за хармонизиране на правилата за трансграничен обмен на електроенергия.

33

Що се отнася до член 3 от Регламент 2019/943, той изброява принципите, в съответствие с които държавите членки, регулаторните органи, операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, пазарните оператори и делегираните оператори осигуряват функционирането на пазарите на електроенергия. Сред тях в член 3 са посочени: в буква а) — принципът, че цените се формират въз основа на търсенето и предлагането; в буква б) — принципът, че правилата за пазара насърчават свободното ценообразуване и избягват действия, които пречат за формирането на цените въз основа на търсенето и предлагането; в буква з) — принципът, че постепенно се премахват пречките за трансграничните електроенергийни потоци между пазарни зони или държави членки и за трансграничните сделки на пазарите на електроенергия и свързаните пазари на услуги; в буква о) — принципът, че дългосрочните продукти за хеджиране са търгуеми на борсите по прозрачен начин, а дългосрочни договори за доставка на електроенергия е възможно да се договарят извънборсово, при спазване на правото на Съюза в областта на конкуренцията, и в буква п) — принципът, че правилата за пазара улесняват търговията с продукти в рамките на целия Съюз.

34

Макар че, както отбелязва по същество и генералният адвокат в точка 22 от своето заключение, тези разпоредби задължават по-специално държавите членки и националните регулаторни органи да насърчават конкуренцията на пазарите на електроенергия по смисъла на член 2, точка 40 от Регламент 2019/943, следва да се констатира, че никой от тези принципи, а впрочем и никоя друга разпоредба от този регламент, не предвижда правило относно търговията на тези пазари, което да може да се тълкува, дори в светлината на преследваните от този регламент цели, в смисъл, че сами по себе си не допускат в дадена държава членка да бъде продължен национален законоустановен монопол — като разглеждания в главното производство — върху посредническите услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия на едро.

35

По-специално от обстоятелството, че този член 2, точка 40 определя понятието „пазари на електроенергия“ чрез препращане към член 2, точка 9 от Директива 2019/944 като „пазари за електроенергия, включително извънборсовите пазари и борсите за електроенергия, пазарите за търговия с електроенергия, капацитет, услуги по балансиране и спомагателни услуги във всички периоди, включително форуърдните пазари, пазарите „ден напред“ и пазарите в рамките на деня“ и при това се използва в множествено число понятието „борсите за електроенергия“, не може да следва, че от това определение следва забрана за държавите членки да продължават национален законоустановен монопол като разглеждания в главното дело, при положение че в Регламент 2019/943 не е предвидена каквато и да е разпоредба в този смисъл.

36

Такава забрана не може да бъде изведена и от член 10, параграфи 4 и 5 от този регламент, на който BRM се позовава пред запитващата юрисдикция. Всъщност тези разпоредби — които се вписват в рамките на установения в параграф 1 от този член принцип, съгласно който цената на едро на електроенергията не се ограничава нито с максимално, нито с минимално допустима стойност — се ограничават по същество да предвидят, от една страна, че регулаторните органи определят прилаганите на тяхна територия политики и мерки, които могат да допринесат за непряко ограничаване на образуването на цените на едро или за предотвратяване на злоупотребите с господстващо положение или на неефикасното определяне на пазарните зони, и от друга страна, че когато е определена политика или мярка, която би могла да послужи за ограничаване на формирането на цените на едро, компетентният орган предприема всички подходящи действия, за да премахне или, ако това е невъзможно, да ограничи въздействието на тази политика или мярка върху пазарното поведение.

37

Освен това следва, от една страна, да се подчертае, че само по себе си заемането на господстващо положение не представлява злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, и от друга страна, да се припомни, че създаването на господстващо положение чрез предоставяне на специални или изключителни права по смисъла на член 106, параграф 1 ДФЕС само по себе си не е несъвместимо с член 102 ДФЕС (решение от 26 октомври 2017 г., Българска енергийна борса,C‑347/16, EU:C:2017:816, т. 54 и цитираната съдебна практика).

38

Същата констатация като направената в точка 34 от настоящото решение във връзка с разпоредбите на Регламент 2019/943 се налага и по отношение на Директива 2009/72, която не осъществява пълна хармонизация на вътрешния пазар на електроенергия, а установява само някои общи принципи, които държавите членки трябва да спазват за постигането на конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2020 г., Hidroelectrica, C‑648/18, EU:C:2020:723, т. 27).

39

По-специално член 37, параграф 1, буква й) от тази директива, по същество съответстващ на член 59, параграф 1, буква о) от Директива 2019/944, на който се позовава BRM пред Съда, се ограничава, доколкото е релевантно за настоящото дело, да възложи на националните регулаторни органи задачата „да наблюдава[т] степента и ефективността, постигнати от гледна точка на отварянето на пазарите и конкуренцията на пазарите на едро и дребно, включително на борсите за електроенергия“, и „да след[ят] за всякакво нарушаване или ограничаване на конкуренцията“. Следователно трябва да се констатира, че от недвусмисления текст на тази разпоредба следва, че тя по никакъв начин не задължава тези органи да вземат мерки за прекратяване на съществуването на национален законоустановен монопол върху посредническите услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия, какъвто е разглежданият в главното производство.

40

След това уточнение, за да даде полезен отговор на юрисдикцията, отправила преюдициалното запитване, може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решение от 17 октомври 2019 г., Comida paralela 12, C‑579/18, EU:C:2019:875, т. 22 и цитираната съдебна практика).

41

Ето защо, на първо място, доколкото предмет на спора в главното производство е дали е налице монопол върху посредническите услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия на пазарите на едро за ден напред и в рамките на деня, е важно да се посочи, че член 5, параграф 1, първа алинея от Регламент 2015/1222 предвижда, че ако в държава членка или в тръжна зона на държава членка към момента на влизането в сила на този регламент вече е налице национален законоустановен монопол върху предоставянето на услуги във връзка със сделки с електроенергия за ден напред и в рамките на деня, който изключва назначаването на повече от един НОПЕ, въпросната държава членка трябва да уведоми за това Комисията в срок от два месеца след влизането в сила на този регламент и може да откаже назначаването на повече от един НОПЕ за тръжна зона.

42

В параграф 2 от този член 5 се пояснява, че за целите на настоящия регламент се счита, че е налице национален законоустановен монопол, когато националното законодателство предвижда изрично, че не повече от един субект в рамките на държавата членка или в тръжна зона в държавата членка може да извършва услуги за сделки за ден напред и в рамките на деня. Параграф 3 от посочения член 5 добавя по-специално, че ако въз основа на доклада, който следва да се изготви две години след влизането в сила на посочения регламент, Комисията счете, че липсва обосновка за продължаване на националните законоустановени монополи или за продължаване на отказа на дадена държава членка да позволи извършването на трансгранична търговия от НОПЕ, назначен в друга държава членка, Комисията може да обмисли подходящи законодателни или други мерки за по-нататъшно подсилване на конкуренцията и търговията на територията на държавите членки и между тях.

43

От тези разпоредби следва, че ако към момента на влизане в сила на Регламент 2015/1222, а именно, в съответствие с член 84 от него, на 14 август 2015 г., в държава членка е съществувал национален законоустановен монопол по отношение на извършването на сделки с електроенергия за ден напред и в рамките на деня, на основание член 5, параграф 1 от Регламент 2015/1222 тази държава членка има право да продължи монопола при предвидените в този член условия, и следователно може да откаже да назначи повече от един НОПЕ за дадена тръжна зона.

44

В случая обаче е безспорно, от една страна, че към тази дата в Румъния е съществувал такъв монопол върху извършването на сделки с електроенергия за ден напред и в рамките на деня, който е бил в полза на OPCOM в качеството му на назначен оператор на пазара на електроенергия по смисъла на член 2, втора алинея, точка 23 от този регламент, като впрочем определението на това понятие в тази разпоредба по същество е възпроизведено в член 2, точка 8 от Регламент 2019/943, и от друга страна, че Комисията е била уведомена за това в съответствие с предвиденото в член 5, параграф 1 от Регламент 2015/1222 и че на този етап последната не е приела никаква законодателна или подходяща мярка по смисъла на член 5, параграф 3 от последния регламент, която да налага прекратяването на този монопол.

45

Ето защо следва да се констатира, че от Регламент 2019/943, и по-специално от член 1, букви б) и в), член 2, точка 40 и член 3 от този регламент, във връзка с Директива 2009/72, а и от член 5 от Регламент 2015/1222 следва, че тези разпоредби допускат държава членка да продължи национален монопол върху посредническите услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия, който се отнася до пазарите на едро за ден напред и в рамките на деня, при положение че този монопол вече е съществувал в тази държава членка към момента на влизане в сила на Регламент 2015/1222.

46

На второ място, доколкото в главното производство се разглежда наличието на монопол върху посредническите услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия на пазара на едро, следва да се припомни, че всяка национална мярка, свързана с област, която е предмет на изчерпателна хармонизация на равнището на Съюза, трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право (решение от 17 септември 2020 г., Hidroelectrica, C‑648/18, EU:C:2020:723, т. 25 и цитираната съдебна практика). След като обаче такива посреднически услуги не са предмет на изчерпателна хармонизация на равнището на Съюза, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, доколкото тя се отнася до такъв монопол на пазара на електроенергия на едро, по принцип трябва да се преценява с оглед на релевантните разпоредби на първичното право (вж. по аналогия решение от 12 ноември 2015 г., Visnapuu, C‑198/14, EU:C:2015:751, т. 48).

47

В това отношение от практиката на Съда следва, че национална правна уредба, която за упражняването на стопанска дейност прилага режим на изключителни права в полза на един-единствен публично- или частноправен оператор, може да представлява ограничение както на свободата на установяване, така и на свободното предоставяне на услуги (решение от 23 февруари 2016 г., Комисия/Унгария, C‑179/14, EU:C:2016:108, т. 164 и цитираната съдебна практика), за което в такъв случай би следвало да се прецени дали може да бъде обосновано с императивно съображение от общ интерес и евентуално дали е подходящо, за да гарантира осъществяването на преследваната цел, като не трябва да надхвърля необходимото за нейното постигане (вж. в този смисъл решение от 23 февруари 2016 г., Комисия/Унгария, C‑179/14, EU:C:2016:108, т. 165 и 166 и цитираната съдебна практика).

48

Що се отнася обаче до настоящото дело, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по принцип не се прилагат към положение, което с всичките се елементи е свързано само с една държава членка (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 47 и цитираната съдебна практика, и от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 50).

49

В точки 50—53 от решение от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten (C‑268/15, EU:C:2016:874), Съдът припомня четирите хипотези, при които все пак може да се окаже необходимо за разрешаването на спора в главното производство да се стигне до тълкуване на договорите относно основните свободи, макар споровете по главните производства с всичките си елементи да са били свързани само с една държава членка, в резултат на което обявява за допустими тези актове за преюдициално запитване (решение от 20 септември 2018 г., Fremoluc, C‑343/17, EU:C:2018:754, т. 20).

50

В точка 54 от решение от 15 ноември 2016 г.Ullens de Schooten (C‑268/15, EU:C:2016:874), Съдът уточнява, че при тези четири хипотези не може — без друго указание от страна на запитващата юрисдикция освен това, че разглежданата национална правна уредба се прилага еднакво към гражданите на съответната държава членка и към гражданите на други държави членки — да приеме, че преюдициалното запитване за тълкуване на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно основните свободи е нужно на тази юрисдикция, за да реши висящия пред нея спор. Всъщност от акта за преюдициално запитване трябва да личат конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи привръзка между тези разпоредби и предмета или обстоятелствата по спор, който с всичките си елементи е свързан само със съответната държава членка (вж. също решение от 20 септември 2018 г., Fremoluc, C‑343/17, EU:C:2018:754, т. 21).

51

В точка 55 от решение от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten (C‑268/15, EU:C:2016:874), Съдът добавя, че в контекста на положение, което е свързано с всичките си елементи само с една държава членка, запитващата юрисдикция следва да укаже на Съда, както изисква член 94 от Процедурния му правилник, по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния си характер, висящият пред нея спор е свързан с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че исканото тълкуване да е нужно за решаването на този спор.

52

По-конкретно, от тези изисквания следва, че за да се приеме, че е налице такава привръзка, преюдициалното запитване трябва да сочи конкретните обстоятелства, тоест не хипотетични индиции, а сигурни обстоятелства, които позволяват да се установи със сигурност наличието на такава привръзка, като запитващата юрисдикция не може да се задоволи с това да представи на Съда данни, които могат да позволят да не се изключи наличието на такава връзка, или които, разгледани абстрактно, биха могли да бъдат показателни в този смисъл; напротив, пред Съда трябва да се представят обективни и съгласувани обстоятелства, които да му позволят да провери наличието на посочената връзка (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., Fremoluc, C‑343/17, EU:C:2018:754, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

53

Тези съображения, свързани с допустимостта на преюдициалните въпроси, важат a fortiori, за да може да се определи дали, за да бъде полезен с отговора си на запитващата юрисдикция, Съдът може, в съответствие с припомнената в точка 40 от настоящото решение съдебна практика, да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си.

54

В конкретния случай обаче в преюдициалното запитване не се съдържа никакво указание на запитващата юрисдикция по смисъла на съдебната практика, припомнена в точки 51 и 52 от настоящото решение, от което да е видно, че спорът в главното производство, по който страни са дружество по румънското право и румънският регулаторен орган и който спор е относно законосъобразността на решение на този орган, с което в приложение на националната правна уредба на това дружество се отказва издаването на лицензия за целите на организирането и управлението на пазари на електроенергия на територията на тази държава членка, би имал, въпреки изцяло вътрешния си характер, привръзка с разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС относно основните свободи, поради което разглежданото в главното производство положение попада в една от четирите хипотези, посочени в точки 50—53 от решение от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten (C‑268/15, EU:C:2016:874).

55

По-специално, макар Federaţia Europeană a Comercianţilor de Energie (Европейска федерация на енергийните търговци) да е встъпила като страна в спора по главното производство, актът за преюдициално запитване не съдържа никакви данни за участието ѝ в този спор, нито пък се указва в каква степен встъпването на тази федерация в посочения спор само на етапа на производството, образувано по жалбата пред запитващата юрисдикция, би могло да представлява такава привръзка за спора.

56

Също така, макар, както е видно по-специално от приложимата правна уредба, електроенергията да може да бъде предмет на трансграничен обмен и разглежданите в главното производство посреднически услуги да могат, абстрактно погледнато, да бъдат предоставяни от оператори, установени в други държави членки, се налага изводът, че тези хипотези, които впрочем запитващата юрисдикция дори не е посочила, в конкретния случай са очевидно недостатъчни, за да позволят на Съда да установи със сигурност, имайки предвид съдебната практика, припомнена в точки 50—52 от настоящото решение, че някоя от основните свободи, закрепени в Договора за функционирането на ЕС, е приложима в спора по главното производство.

57

Следователно, макар от Регламент 2019/943, и по-специално от член 1, букви б) и в), член 2, точка 40 и член 3 от него, във връзка с Директива 2009/72 да следва, че тези разпоредби допускат държава членка да продължи национален законоустановен монопол върху посредническите услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия, който се отнася до форуърдния пазар на едро, това тълкуване не засяга евентуалния анализ на законосъобразността на продължаването на такъв монопол с оглед на относимите разпоредби от първичното право, и по-специално, с оглед на конкретния случай, на разпоредбите относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

58

С оглед на всички изложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че Регламент 2019/943, и по-специално член 1, букви б) и в), член 2, точка 40 и член 3 от този регламент, във връзка с Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че:

59

Като се има предвид отговорът на първите два въпроса, от който по същество следва, че член 5 от Регламент 2015/1222 позволява, при условия, уточнени в него, да се продължи национален законоустановен монопол върху посреднически услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия, що се отнася до пазарите на едро, за ден напред и в рамките на деня, третият въпрос следва да се преформулира в смисъл, че с него запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че е налице ограничаване на конкуренцията по смисъла на тези разпоредби, ако правна уредба на държава членка предвижда, че на равнището на тази държава членка може да се издава една-единствена лицензия за целите на упражняването на дейността по предоставяне на посреднически услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия на форуърдния пазар на едро.

60

В това отношение следва да се припомни, че необходимостта да се получи тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които тези въпроси се основават. Всъщност в рамките на производството по член 267 ДФЕС Съдът е оправомощен да се произнася по тълкуването на разпоредба от правото на Съюза само с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (решения от 26 октомври 2017 г., Българска енергийна борса, C‑347/16, EU:C:2017:816, т. 56 и цитираната съдебна практика, и от 16 юли 2020 г., Adusbef и др., C‑686/18, EU:C:2020:567, т. 36).

61

Това изискване за прецизност важи особено в областта на конкуренцията, която се характеризира със сложни фактически и правни положения (решения от 26 октомври 2017 г., Българска енергийна борса, C‑347/16, EU:C:2017:816, т. 57 и цитираната съдебна практика, и от 3 март 2021 г., Poste Italiane и Agenzia delle entrate — Riscossione, C‑434/19 и C‑435/19, EU:C:2021:162, т. 77 и цитираната съдебна практика).

62

Следва да се подчертае, че предоставените с актовете за преюдициално запитване сведения служат не само да се позволи на Съда да даде полезни отговори, но и да се предостави на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани страни възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (решение от 26 октомври 2017 г., Българска енергийна борса, C‑347/16, EU:C:2017:816, т. 58 и цитираната съдебна практика). Съдът трябва да следи тази възможност да се зачита, предвид факта, че по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване (решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 134 и цитираната съдебна практика).

63

Тези изисквания относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (решение от 26 октомври 2017 г., Българска енергийна борса, C‑347/16, EU:C:2017:816, т. 59 и цитираната съдебна практика). Те освен това са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1).

64

В конкретния случай актът за преюдициално запитване не съдържа никакво обяснение за причините, поради които националната юрисдикция има въпроси относно тълкуването на членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС. По-специално тази юрисдикция не излага причините, поради които тези разпоредби са приложими в главното производство, нито по какъв начин разглежданата в главното производство национална правна уредба би могла да засегне тези разпоредби.

65

При тези условия, тъй като Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен с отговора си на третия въпрос, следва да се приеме, че той е недопустим.

66

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия, и по-специално член 1, букви б) и в), член 2, точка 40 и член 3 от този регламент, във връзка с Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО

трябва да се тълкува в смисъл, че