–

за X, от J. W. F. Noot, advocaat,

–

за нидерландското правителство, от М. K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. J. O. Van Nuffel, C. Cattabriga и A. Katsimerou, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 1, 4 и 7, както и на ( 1 ) член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между X и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдието и сигурността, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“) във връзка с законосъобразността на започната от последния срещу X процедура за връщане.

3

Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Организация на обединените нации, Сборник договори, том 189, стр. 150, № 2545 (1954 г.), изменена с Протокола за статута на бежанците, сключен в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., предвижда в член 33, който е озаглавен „Забрана за експулсиране или връщане („refoulement“) на бежанци“, параграф 1:

„Никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща („rеfоulеr“) бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи“.

4

Съображения 2 и 4 от Директива 2008/115 гласят:

[…]

5

Член 2, параграф 2 от тази директива предвижда:

„Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:

6

Член 3 от посочената директива гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

7

Член 4, параграф 3 от същата директива предвижда:

„С настоящата директива не се засяга правото на държавите членки да приемат или да продължат да прилагат разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, по отношение на които тя се прилага, при условие че подобни разпоредби са съвместими с настоящата директива“.

8

Член 5 от Директива 2008/115 гласи:

„При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:

и спазват принципа на „забрана за връщане“.

9

Член 6, параграфи 1 и 4 от тази директива гласят:

„1.   Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.

[…]

4.   Държавите членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини. В този случай не се издава решение за връщане. В случай, че решение за връщане вече е издадено, то се оттегля или се спира изпълнението му за срока на валидност на разрешението за пребиваване или на друго разрешение, с което се дава право на престой“.

10

Член 8 от тази директива, който е озаглавен „Извеждане“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят принудително решението за връщане, ако не е бил предоставен срок за доброволно напускане съгласно член 7, параграф 4 или ако задължението за връщане не е било изпълнено в рамките на предоставения съгласно член 7 срок за доброволно напускане“.

11

Съгласно член 9 от същата директива:

„1.   Държавите членки отлагат извеждането:

2.   Държавата членка може да отложи извеждането за подходящ срок, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Държавите членки по-специално вземат предвид:

[…]“.

12

Член 64 от wet tot algehele herziening van de Vreemdelingenwet (Vreemdelingenwet 2000) (Закон за общо преразглеждане на Закона за чужденците от 2000 г.) от 23 ноември 2000 г. (Stb. 2000, бр. 496) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за чужденците“), гласи:

„Извеждането се отлага, докато здравословното състояние на чужденеца или на член на неговото семейство не му позволява да пътува“.

13

Vreemdelingencirculaire 2000 (Циркулярно писмо от 2000 г. относно чужденците) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричано по-нататък „циркулярното писмо относно чужденците“), предвижда:

„[…]

7. Спиране на извеждането по здравословни причини

7.1 Общи бележки

IND [Immigratie — en naturalisatiedienst (IND) (Служба по имиграция и натурализация, Нидерландия)] може да отложи напускането съгласно член 64 от Закона за чужденците:

7.1.1 Чужденецът не е в състояние да пътува

Напускането на чужденеца може да се отложи на основание член 64 от Закона за чужденците, ако [Bureau Medische Advisering (BMA) (Служба „Медицински съвети“ към Министерството на сигурността и правосъдието, Нидерландия)] установи, че здравословното състояние на чужденеца или на член на неговото семейство от медицинска гледна точка не му позволява да пътува.

[…]

7.1.3 Реална опасност от нарушение на член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи поради здравословни причини

Напускането на чужденеца може да се отложи на основание член 64 от Закона за чужденците, ако съществува реална опасност от нарушение на член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи поради здравословни причини.

Реална опасност от нарушение на член 3 от тази конвенция съществува само ако:

Извънредна ситуация за здравето

Под „извънредна ситуация за здравето“ IND има предвид положение на чужденец, страдащ от заболяване, за което въз основа на съвременните научномедицински знания е установено, че липсата на лечение в рамките на срок от три месеца ще доведе до смърт, инвалидност или друга форма на тежко психично или физическо заболяване.

[…]“.

14

Х е руски гражданин, роден през 1988 г., който на шестнадесет години развива рядка форма на рак на кръвта и понастоящем се лекува в Нидерландия. Медицинското му лечение се състои по-специално в извършване на флеботомия, както и в прилагане на медицински канабис за облекчаване на болката. Прилагането на това медицинско лечение с медицински канабис не е разрешено в Русия.

15

На 31 октомври 2013 г. X подава първа молба за убежище в Нидерландия. Държавният секретар обаче приема, че Кралство Швеция е държавата членка, която е компетентна да разгледа тази молба.

16

На 13 декември 2013 г. на основание член 64 от Закона за чужденците X иска отлагане на напускането му поради здравословното му състояние. С решение от 24 декември 2013 г. държавният секретар отхвърля молбата.

17

На 19 май 2016 г. Х подава нова молба за убежище в Нидерландия, тъй като срокът за връщането му в Швеция междувременно е изтекъл. В подкрепа на тази нова молба Х изтъква, че медицинското лечение, което му е било предписано в Русия, за да се бори с болката, свързана със заболяването му, му е причинило странични ефекти и че е установил, че вземането на медицински канабис влияе по-добре на здравословното му състояние. Тъй като употребата на медицински канабис не е разрешена в държавата му на произход, Х започнал да отглежда в тази държава растението канабис за медицински цели, което довело до такива трудности в посочената държава, че вече искал да му бъде предоставена международна закрила. Освен това по повод на тази молба за убежище X е поискал отлагане на извеждането му на основание член 64 от Закона за чужденците.

18

С решение от 29 март 2018 г., след като получава становището на ВМА, държавният секретар отхвърля молбата за убежище на X, като приема за недостоверни проблемите, с които той твърди, че е сблъскал в Русия, поради отглеждането на канабис за лична употреба. Освен това той взема решение, че Х не може да получи друго разрешение за пребиваване и отхвърля молбата му за спиране на изпълнението на задължението му за връщане на основание член 64 от Закона за чужденците.

19

С решение от 20 декември 2018 г. Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) отменя частично това решение. Макар този съд да признава, че Х не може да претендира нито статут на бежанец, нито този на лице, ползващо се от субсидиарна закрила, той все пак разпорежда на държавния секретар да преразгледа както доводите на X относно правото му да получи разрешение за пребиваване на основание член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), така и молбата му на основание член 64 от Закона за чужденците. Това решение е потвърдено с решение на Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) от 28 март 2019 г.

20

На 19 февруари 2020 г. държавният секретар отново отказва да предостави на Х право на временно пребиваване на основание член 8 от ЕКПЧ, както и да отложи извеждането му. Освен това той приема решение за връщане, с което разпорежда на Х да напусне нидерландската територия в срок от четири седмици.

21

Х обжалва това решение за връщане пред запитващата юрисдикция. Той счита, че следва да му бъде издадено разрешение за пребиваване на основание член 8 от ЕКПЧ или поне че извеждането му трябва да се отложи съгласно член 64 от Закона за чужденците. В това отношение той поддържа, че лечението за облекчаване на болката с медицински канабис, което се прилага за него в Нидерландия, било толкова съществено за него, че ако това лечение бъде прекъснато, нямало да може да води повече достоен живот. Той посочва по-специално, че в случай на прекъсване на посоченото лечение болката щяла да бъде толкова силна, че той нямало да може да спи, нито да се храни, което щяло да има значителни последици не само за физическото, но и за психичното му състояние, тъй като щяло да го доведе до депресивно състояние и самоубийствено поведение.

22

Според запитващата юрисдикция от решение от 18 декември 2014 г., M’Bodj (C‑542/13, EU:C:2014:2452), следва, че здравословното състояние на гражданин на трета държава не може да обоснове предоставянето на субсидиарна закрила на същия. Освен това е безспорно, че X вече не иска да получи статут на бежанец.

23

Поради това, на първо място, тази юрисдикция отбелязва, че съгласно нидерландската правна уредба извеждането може да бъде отложено, ако от медицинска гледна точка здравословното състояние на съответния чужд гражданин не му позволява да пътува или ако съществува реална опасност от нарушение на член 3 от ЕКПЧ поради здравословни причини.

24

Втората хипотеза предполагала от становището на ВМА да следва, от една страна, че прекъсването на съответното медицинско лечение по всяка вероятност би довело до възникване за заинтересованото лице на „извънредна ситуация за здравето“ по смисъла на точка 7.1.3 от циркулярното писмо относно чужденците и от друга страна, че държавата по местоназначение не прилага подходящо медицинско лечение или че то не е достъпно за съответния чужд гражданин.

25

В становището си, дадено по искане на държавния секретар, ВМА посочва по-специално, че макар да може да се предвиди, че при липсата на флеботомия в кратък срок Х ще изпадне в подобна „извънредна ситуация за здравето“, такова лечение все пак се прилага в Русия. За сметка на това BMA счита, че тъй като медицинското действие на канабиса не било доказано, последиците за Х от прекъсване на лечението му с медицински канабис за облекчаване на болката не можели да се предвидят. Той посочва също, че не е установено никакво свързано с болката смущение, което да навежда на мисълта, че X ще почине или ще изпадне в състояние на зависимост от други лица при изпълнението на ежедневните дейности. Поради това той приема, че не можело да се твърди, че употребата на медицински канабис позволява да се предотврати настъпването в кратък срок на такава „извънредна ситуация за здравето“. Той приема също, че на пазара съществуват достатъчно други болкоуспокояващи, които могат да бъдат предписани на X.

26

Според запитващата юрисдикция обаче от предоставената от X информация ставало ясно, че според лекуващите му лекари използването на медицински канабис е единственото подходящо за заинтересованото лице лечение за облекчаване на болката. Освен това тази юрисдикция счита, че Х е доказал, че лечението с медицински канабис се назначава и започва да се прилага едва след като останалите обезболяваща средства се окажат не само неефективни, но и противопоказни.

27

Запитващата юрисдикция констатира също, че в Русия не се прилага никакво подходящо лечение за облекчаване на болката. При това положение, ако не се отложи извеждането на Х, предписаното му лечение срещу болката щяло бъде прекъснато и интензитетът на последната щял се увеличи. За сметка на това не било възможно да се определи дали усилването на болката на X вследствие на прекъсването на лечението му би довело до влошаване на заболяването му, макар че това вероятно нямало да се случи предвид данните, с които разполага запитващата юрисдикция. Преди да поиска да се извърши медицинска експертиза по въпроса за усилването на болката, която X може да изпита вследствие на спирането на лечението с медицински канабис, посочената юрисдикция счита, че посредством тълкуване на правото на Съюза следва да се установи начинът, по който следва да се вземе предвид такъв фактор.

28

На второ място, запитващата юрисдикция изтъква, че съгласно постоянната практика на Raad van State (Държавен съвет), която се основава на изискването за бързо влошаване на здравословното състояние на заинтересованото лице по смисъла на решение на Европейския съд по правата на човека от 13 декември 2016 г., Paposhvili с/у Белгия (CE:ECHR:2016:1213JUD004173810) (наричано по-нататък „решението Paposhvili“), само последиците за здравето, които се проявяват в рамките на срок от три месеца след прекъсване на прилаганото на заинтересованото лице медицинско лечение, трябва да се вземат предвид, за да се определи дали такова прекъсване на лечението ще доведе до „извънредна ситуация за здравето“ по смисъла на точка 7.1.3 от циркулярното писмо относно чужденците.

29

Според запитващата юрисдикция Европейският съд по правата на човека обаче не определя изричен срок в решението Paposhvili. Поради това било необходимо да се определи дали последиците от прекъсването на медицинското лечение на тежко болен гражданин на трета държава в случай на връщане в държавата му на произход могат да попаднат в обхвата на член 4 от Хартата само ако се проявят в рамките на три месеца, независимо от медицинските заболявания и медицинските последици, които могат да настъпят след това прекъсване.

30

На трето място, тази юрисдикция отбелязва, че Raad van State (Държавен съвет) в съответствие с решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др. (C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127) е постановил, че член 64 от Закона за чужденците изисква да се прецени и дали само по себе си извеждането на гражданин на трета държава, страдащ от особено тежко физическо или психично заболяване, може да породи реална опасност от нарушение на член 3 от ЕКПЧ. Тази преценка обаче трябвало да се направи само при разглеждане на условията, при които съответният чужд гражданин може да пътува. От това следвало, от една страна, че от ВМА никога не било искано да преценява дали сам по себе си процесът на извеждане на този гражданин на трета държава рискува да има последици за здравето, които възникват след извеждането му в държавата по местоназначение, и от друга страна, че тези последици не се вземат предвид, за да се определи дали „извънредна ситуация за здравето“ по смисъла на точка 7.1.3 от циркулярното писмо относно чужденците не допуска такова извеждане.

31

Ето защо подобно разглеждане трудно би могло да бъде пречка за отлагането на извеждането на заинтересованото лице дори когато би могло да се очаква влошаване на психичното му състояние, включително опасност от самоубийство, породена от самото извеждане.

32

Запитващата юрисдикция обаче иска да установи може ли само да прецени дали последиците за здравето от извеждането на заинтересованото лице остават ограничени, с някои мерки по време на извеждането. Освен това тя отбелязва, че в случая на X лечението с медицински канабис не би могло да се прилага по време на самото извеждане и че X изтъква, че усилването на болката му би го довело до състояние на депресия и самоубийствено поведение.

33

На четвърто място, според тази юрисдикция следва да се определи дали сериозността на здравословното състояние на гражданин на трета държава и фактът, че той получава медицинско лечение в държавата членка, в която пребивава незаконно, могат да представляват обстоятелства от личния му живот, чието зачитане трябва да бъде гарантирано съгласно член 7 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ.

34

По-специално посочената юрисдикция иска да се установи трябва ли компетентните органи на дадена държава членка да проверят дали на основание правото на зачитане на личния живот следва да се предостави право на пребиваване на такъв гражданин и дали зачитането на личния живот на заинтересованото лице е фактор, който следва да се вземе предвид при произнасянето по молбата му за отлагане на наложената му мярка за извеждане.

35

При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд, Хага) решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси:

36

Нидерландското правителство оспорва, на първо място, допустимостта на поставените преюдициални въпроси, доколкото те били преждевременни. Всъщност, преди да отправи запитване до Съда, запитващата юрисдикция трябвало да отхвърли молбата на X да му бъде признато право на пребиваване на нидерландска територия, тъй като Директива 2008/115 се прилага спрямо него само ако този гражданин на трета държава пребивава незаконно на тази територия.

37

Националните юрисдикции обаче са свободни да отправят запитване до Съда във всеки момент от производството, който според тях е подходящ, дори на ранен етап от него (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 2010 г., Елчинов, C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 26 и от 14 ноември 2018 г., Memoria и Dall’Antonia, C‑342/17, EU:C:2018:906, т. 33).

38

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че молбата на Х за убежище е отхвърлена от държавния секретар, така че по принцип той пребивава незаконно на нидерландска територия и следователно попада в приложното поле на Директива 2008/115, освен ако не отговаря на условията за предоставяне на право на пребиваване на тази територия на основание по-специално на правото на Съюза, което е предмет именно на четвъртия преюдициален въпрос.

39

От това следва, че трябва да се отхвърлят доводите на нидерландското правителство, изведени от твърдяната преждевременност на преюдициалните въпроси.

40

На второ място, нидерландското правителство счита, че вторият преюдициален въпрос не е релевантен за решаването на спора в главното производство, тъй като по същество той цели да се определи дали държава членка може да изисква влошаването на здравословното състояние на съответния гражданин на трета държава, което има опасност да настъпи в случай на връщане, да се прояви в стриктен срок след връщането. Такъв срок обаче не бил определящ фактор в рамките на спора по главното производство, тъй като отказът да се отложи извеждането на Х, е бил обоснован главно с мотива, че няма опасност от настъпването в кратък срок на никаква „извънредна ситуация за здравето“ по смисъла на точка 7.1.3 от циркулярното писмо относно чужденците, в държавата му на произход, тъй като болката на Х не била свързана със симптомите на заболяването му, и че в тази държава имало алтернативно лечение.

41

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото по главното производство — релевантността на въпроса, който поставя на Съда. Ето защо, след като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или до валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. От това следва, че свързан с правото на Съюза преюдициален въпрос се ползва с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по такъв въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др., C‑391/20, EU:C:2022:638, т. 41 и 42).

42

Противно на поддържаното от нидерландското правителство обаче, поисканото във втория преюдициален въпрос тълкуване на правото на Съюза не изглежда явно лишено от връзка с предмета на спора в главното производство.

43

Всъщност, както подчертава генералният адвокат по същество в точка 35 от заключението си, безспорно е, че издаденото по отношение на Х решение за връщане се основава по-специално на факта, че в случай на връщане на същия в държавата му на произход, няма да настъпи в кратък срок никаква „извънредна ситуация за здравето“ по смисъла на точка 7.1.3 от циркулярното писмо относно чужденците. От акта за преюдициално запитване обаче ясно следва, че съгласно нидерландската правна уредба наличието на такава „извънредна ситуация за здравето“ се преценява с оглед на посочения в циркулярното писмо относно чужденците тримесечен срок, като именно този срок е предмет на втория преюдициален въпрос.

44

Освен това от определената от запитващата юрисдикция фактическа обстановка следва, че болките на X трябва да се считат за причинени от заболяването, от което той страда, и че що се отнася до тези болки, в държавата му на произход не се прилага никакво алтернативно лечение. Въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, обаче са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда. Следователно, каквито и да са критиките, отправени от нидерландското правителство срещу фактическите преценки на запитващата юрисдикция, разглеждането на втория преюдициален въпрос трябва да се извърши въз основа на тези преценки (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Caixabank, C‑385/20, EU:C:2022:278, т. 34 и 38 и цитираната съдебна практика).

45

Следователно вторият преюдициален въпрос е допустим.

46

На трето място, що се отнася до четвъртия преюдициален въпрос, следва да се отбележи, от една страна, че противно на твърдяното от нидерландското правителство, този въпрос се отнася не до тълкуването на член 8 от ЕКПЧ, а до тълкуването на член 7 от Хартата във връзка с други нейни разпоредби, както и на Директива 2008/115.

47

Следователно Съдът е компетентен да отговори на този въпрос.

48

От друга страна, това правителство твърди, че посоченият въпрос е недопустим, тъй като запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 7 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че на Х трябва да му се признае правото на пребиваване в Нидерландия, въпреки че нито една материалноправна разпоредба от правото на Съюза не позволявала да му се предостави такова право на пребиваване.

49

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че въпросът дали тълкуването на Директива 2008/115, във връзка с член 7 от Хартата, може да доведе до признаване на гражданин на трета държава — в положение като разглежданото в главното производство — на правото на пребиваване на територията на дадена държава членка, във всички случаи спада към преценката на този въпрос по същество.

50

Следователно четвъртият преюдициален въпрос е допустим.

51

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2008/115, във връзка с членове 1 и 4, както и член 19, параграф 2 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се издаде решение за връщане или мярка за извеждане по отношение на страдащ от тежко заболяване гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на държава членка и който ще бъде изложен в третата държава, в която ще бъде изведен, на опасност от значително усилване на причинената от това заболяване болка, поради забраната в тази държава на единственото ефикасно лечение за облекчаване на болката. Тя иска също да се установи дали държава членка може да предвиди стриктен срок, в рамките на който подобно усилване на болката трябва да може да се прояви, за да бъде пречка за решението за връщане или мярката за извеждане.

52

На първо място, следва да се подчертае, първо, че при спазване на изключенията, предвидени в член 2, параграф 2 от Директива 2008/115, последната се прилага за всеки гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на държава членка. Освен това, след като гражданин на трета държава попада в приложното поле на тази директива, по принцип спрямо него трябва се прилагат предвидените в нея общи стандарти и процедури за връщането му, и то докато престоят му не бъде евентуално узаконен (вж. решение от 24 февруари 2021 г., M и др. (Прехвърляне в държава членка), C‑673/19, EU:C:2021:127, т. 29 и 31 и цитираната съдебна практика).

53

В тази връзка, от една страна, от член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 следва, че след като е установен незаконният характер на престоя, по отношение на всеки гражданин на трета държава — без да се засягат изключенията, предвидени в параграфи 2—5 от този член, и при стриктно спазване на изискванията по член 5 от тази директива — се издава решение за връщане, което трябва да определи в коя от посочените в член 3, точка 3 от Директива 2008/115 трети държави той трябва да бъде изведен (решение от 24 февруари 2021 г., M и др. (Прехвърляне в държава членка), C‑673/19, EU:C:2021:127, т. 32 и 39 и цитираната съдебна практика).

54

От друга страна, държава членка не може да пристъпи към извеждане на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава по силата на член 8 от Директива 2008/115, без преди това по отношение на този гражданин да е прието решение за връщане при спазване на установените от тази директива материални и процесуални гаранции (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Посрещане на лица, търсещи международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 253).

55

Второ, член 5 от Директива 2008/115, който представлява общо правило, което обвързва държавите членки от момента на прилагането на тази директива, задължава компетентния национален орган да спазва във всички етапи на процедурата за връщане принципа на забраната за връщане, гарантиран като основно право в член 18 от Хартата, във връзка с член 33 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., изменена с Протокола за статута на бежанците, както и в член 19, параграф 2 от Хартата. Това е така, както бе припомнено в точка 53 от настоящото решение, по-специално когато този орган възнамерява, след като изслуша заинтересованото лице, да приеме по отношение на него решение за връщане (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Посрещане на лица, търсещи международна закрила), C‑808/18, EU:C:2020:1029, т. 250 и цитираната съдебна практика).

56

При това положение член 5 от Директива 2008/115 не допуска по отношение на гражданин на трета държава да бъде издадено решение за връщане, когато това решение посочва като страна по местоназначение държава, по отношение на която има сериозни и потвърдени основания да се смята, че в случай на изпълнение на посоченото решение този гражданин ще бъде изложен на реална опасност от отношение, което противоречи на член 18 или на член 19, параграф 2 от Хартата.

57

Съгласно член 19, параграф 2 никой не може да бъде принудително отведен към държава, в която съществува сериозен риск не само да бъде осъден на смърт, но и да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата. Предвидената в посочения член 4 забрана на нечовешкото или унизително отношение или наказание е абсолютна, доколкото е тясно свързана със зачитането на човешкото достойнство, закрепено в член 1 от Хартата (решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 85).

58

От това следва, че когато са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че незаконно пребиваващ на територията на държава членка гражданин на трета държава в случай на връщане в трета държава ще бъде изложен на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, във връзка с член 1 от нея, и на член 19, параграф 2 от Хартата, по отношение на този гражданин не може да бъде издадено решение за връщане в тази държава, докато продължава да съществува такава опасност.

59

Освен това през този период на посочения гражданин не може да се наложи мярка за извеждане, както впрочем изрично предвижда член 9, параграф 1 от Директива 2008/115.

60

Трето, съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, след като правата, гарантирани в член 4 от нея, съответстват на правата, гарантирани в член 3 от ЕКПЧ, смисълът и обхватът на тези права са същите като дадените им в посочения член 3 от ЕКПЧ (решение от 24 април 2018 г., MP (Субсидиарна закрила на лице, подложено на изтезания в миналото), C‑353/16, EU:C:2018:276, т. 37).

61

В практика на Европейския съд по правата на човека по член 3 от ЕКПЧ обаче се приема, че болката, дължаща се на настъпило по естествен път физическо или психично заболяване, може да попадне в обхвата на този член 3, ако се изостри или има опасност да се изостри вследствие на отношение, за което могат да бъдат държани отговорни властите — независимо дали става въпрос за условия на задържане, за експулсиране, или за други мерки — и ако произтичащата от това болка достигне нивото на тежест, което се изисква съгласно посочения член 3 (вж. в този смисъл решението Paposhvili, § 174 и 175 и решение от 24 април 2018 г., MP (Субсидиарна закрила на лице, подложено на изтезания в миналото), C‑353/16, EU:C:2018:276, т. 38).

62

Всъщност следва да се припомни, че за да попадне в приложното поле на член 3 от ЕКПЧ, дадено отношение трябва да достигне минимално ниво на тежест, тъй като преценката на този минимум е относителна и зависи от всички данни по делото (ЕСПЧ, решение от 20 октомври 2016 г., Muršić с/у Хърватия, ECLI:CE:ECHR:2016:1020JUD000733413, § 97; ЕСПЧ, решение от 7 декември 2021 г., Savran с/у Дания, CE:ECHR:2021:1207JUD005746715, § 122 и цитираната съдебна практика).

63

В това отношение от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че член 3 от ЕКПЧ не допуска извеждане на тежко болно лице, за което съществува непосредствена смъртна опасност или има сериозни основания да се смята, че макар да не е в такава опасност, поради липсата на подходящо лечение в държавата по местоназначение или на достъп до такова лечение то би било изложено на реална опасност от тежко, бързо и необратимо влошаване на здравословното му състояние, водещо до силни болки или до значително намаляване на продължителността на живота (вж. в този смисъл решението Paposhvili, § 178 и 183 и решение от 24 април 2018 г., MP (Субсидиарна закрила на лице, подложено на изтезания в миналото), C‑353/16, EU:C:2018:276, т. 40).

64

Освен това от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че това решение Paposhvili установява стандарт, който надлежно отчита всички релевантни за целите на член 3 от ЕКПЧ съображения, доколкото запазва общото право на държавите да контролират влизането, пребиваването и извеждането на чужди граждани, като същевременно признава абсолютния характер на тази разпоредба (ЕСПЧ, решение от 7 декември 2021 г., Savran с/у Дания, CE:ECHR:2021:1207JUD 005746715, § 133).

65

Съгласно постоянната практика на Съда нивото на тежест, което се изисква в тази област за целите на прилагането на член 4 от Хартата, е еднакво на нивото на тежест, което при същите обстоятелства се изисква съгласно член 3 от ЕКПЧ (решения от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 67 и от 24 април 2018 г., MP (Субсидиарна закрила на лице, подложено на изтезания в миналото), C‑353/16, EU:C:2018:276, т. 37).

66

От точки 52—65 от настоящото решение следва, че член 5 от Директива 2008/115, във връзка с членове 1 и 4, както и с член 19, параграф 2 от Хартата, не допуска държава членка да приеме решение за връщане или да извърши процеса на извеждане на страдащ от тежко заболяване гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на тази държава членка, когато са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че връщането на този гражданин би го изложило, поради лисата на подходящи грижи в държавата по местоназначение, на реална опасност от значително намаляване на продължителността на живота му или бързо, значително и необратимо влошаване на здравословното му състояние, водещо до силни болки.

67

На второ място, за целите на делото в главното производство, следва да се разгледа дали държава членка трябва да се въздържи да приеме решение за връщане или мярка за извеждане по отношение на страдащ от тежко заболяване гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на тази държава членка, когато са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че в случай на връщане този гражданин ще бъде изложен на реална опасност от усилване на болката му, поради забрана в държавата по местоназначение на единственото ефикасно лечение за облекчаване на болката, без обаче това връщане да го излага на опасност от влошаване на заболяването, от което страда.

68

В това отношение, както бе посочено в точки 61, 63 и 65 от настоящото решение, държава членка може да наруши установената в член 4 от Хартата забрана за нечовешко и унизително отношение, когато взетото от нейните органи решение за връщане или мярка за извеждане има опасност да изостри болката, която е причинена на гражданин на трета държава от естествено настъпило заболяване, в такава степен, че тази болка да достигне посоченото в тези точки ниво на тежест.

69

Следователно обстоятелството, че само болката, свързана с тежко заболяване на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на държава членка, има опасност да се увеличи в случай на връщане на този гражданин, не е достатъчно, за да се изключи, че такова връщане може да противоречи на член 4 от Хартата. Това важи в още по-голяма степен, тъй като усилването на болката, свързана с заболяване, само по себе си може да доведе до влошаване на самото физическо или психично състояние на съответното лице.

70

При това положение не всяка опасност от усилването на болката, в резултат на връщането на гражданин на трета държава, излага последния на отношение, което противоречи на член 4 от Хартата. Всъщност, по аналогия на изложеното в точка 66 от настоящото решение, трябва още да са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че в случай на връщане този гражданин ще бъде изложен на реална опасност от бързо, значително и необратимо усилване на болката му.

71

В това отношение следва да се уточни, първо, че сериозни основания да се смята, че в случай на връщане гражданин на трета държава има опасност да бъде изложен на значително и необратимо усилване на болката, причинена от заболяването му, съществуват по-специално когато е установено, че в държавата по местоназначение единственото ефикасно лечение за облекчаване на болката не може законно да му бъде приложено и че липсата на такова лечение би го изложило на болка с такъв интензитет, че тя би противоречала на човешкото достойнство, тъй като би могла да му причини сериозно и необратимо психично разстройство, дори да го доведе до самоубийство, което запиващата юрисдикция следва да определи с оглед на всички релевантни данни, по-специално с оглед на медицинските данни. По-конкретно, трябва да се прецени необратимият характер на усилването на болката, като се вземат предвид множество фактори, включително преките и по-косвените последици от такова усилване (вж. по аналогия ЕСПЧ, решение Savran с/у Дания, CE:ECHR:2021:1207JUD 005746715, § 138).

72

Второ, що се отнася до изискването да има опасност връщането на съответния гражданин на трета държава да доведе до бързо усилване на болката на заинтересованото лице, е важно да се подчертае, че подобно условие не може да се тълкува толкова стриктно, че да не допуска връщането на тежко болен гражданин на трета държава само в крайни случаи, в които той би понесъл значително и необратимо усилване на болката си от момента на пристигането си на територията на държавата по местоназначение или непосредствено след това. Напротив, следва да се вземе предвид фактът, че усилването на болката на съответното лице, породено от връщането му в държава, в която не се прилага подходящо лечение, може да бъде постепенно и че може да е необходим известен период от време, за да стане това усилване значително и необратимо.

73

Освен това необходимостта да се вземат предвид всички релевантни фактори за преценката на нивото на тежест, изисквано в това отношение съгласно член 4 от Хартата, както и присъщата за такъв прогнозен анализ спекулативна част не допускат, за да се счита за бързо, усилването на болката на гражданин на трета държава в случай на връщане да трябва да може да се прояви в предварително, абсолютно определен в правото на съответната държава членка срок.

74

Всъщност компетентният национален орган трябва да може да съпостави — в зависимост от заболяването, от което страда гражданинът на трета държава — бързината, с която в случай на връщане подобно усилване може да настъпи, от една страна, и степента на интензивност на увеличаването на болката, която е възможна в подобна хипотеза, от друга.

75

Ако държавите членки определят срок, той трябва да бъде чисто инструктивен и няма да освободи компетентния национален орган от конкретно разглеждане на положението на съответния гражданин на трета държава с оглед на всички релевантни обстоятелства, и по-специално на посочените в предходната точка, като се има предвид заболяването, от което страда този гражданин.

76

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 5 от Директива 2008/115, във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, както и член 19, параграф 2 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се издаде решение за връщане или мярка за извеждане по отношение на страдащ от тежко заболяване гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията на държава членка, когато са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че заинтересованото лице ще бъде изложено в държавата, в която ще бъде изведено, на реална опасност от значително, необратимо и бързо усилване на болката му, в случай на връщане, поради забраната в тази държава на единственото ефикасно лечение за облекчаване на болката. Държава членка не може да предвиди стриктен срок, в рамките на който подобно усилване трябва да може да се прояви, за да бъде пречка за решението за връщане или за мярката за извеждане.

77

С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2008/115, във връзка с членове 1, 4 и 19 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска последиците от самата мярка за извеждане върху здравословното състояние на гражданин на трета държава да се вземат предвид от компетентния национален орган само за да се провери дали същият е в състояние да пътува.

78

От акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция изхожда от схващането, че съответната нидерландска правна уредба разграничава, от една страна, преценката на опасността, че прекъсването на прилаганото на гражданин на трета държава лечение, поради неговото връщане, предизвиква в кратък срок „извънредна ситуация за здравето“ по смисъла на точка 7.1.3 от циркулярното писмо относно чужденците, и от друга страна, преценката на последиците от самата мярка за извеждане, която трябва да се впише в рамките на разглеждането на способността на този гражданин да пътува и която следователно предполага да се вземат предвид само последиците за здравето, които могат да настъпят по време на извеждането, като се изключат тези, които могат да се проявят след извеждането, в държавата по местоназначение.

79

Нидерландското правителство оспорва, че практиката на съответния компетентен национален орган е такава. Съгласно припомнената в точка 44 от настоящото решение съдебна практика обаче, на третия въпрос следва да се отговори, като се тръгне от изложеното от запитващата юрисдикция схващане.

80

Като се има предвид това уточнение, от мотивите на отговора на първия и втория въпрос е видно, че член 5 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2008/115 изискват, преди да приемат решение за връщане или да извършат процеса на извеждане на гражданин на трета държава, който страда от тежко заболяване, държавите членки да могат да отхвърлят всяко сериозно съмнение относно опасността връщането на този гражданин да доведе до бързо, значително и необратимо влошаване на това заболяване или на болката, причинена от него. Когато подобно съмнение не може да бъде отхвърлено, компетентният национален орган не може да приеме решение за връщане или да извърши процеса на извеждане на съответния гражданин на трета държава.

81

Макар подобна забрана да важи и докато съответната държава членка не е в състояние да организира самото извеждане на съответния гражданин на трета държава, така че да се гарантира по-специално че този гражданин няма да бъде изложен на опасност от значително и необратимо влошаване на неговото заболяване или на болката му по време на това извеждане, то от това не може да се заключи, че за тази държава членка е достатъчно да гарантира, че посоченият гражданин ще се ползва от подходящи грижи по време на извеждането му, за да може да вземе решение за неговото връщане или да извърши извеждането му. Всъщност съответната държава членка трябва да се увери, че когато здравословното състояние на съответното лице го изисква, то получава не само здравни грижи по време на самото извеждане, но и след това в държавата по местоназначение (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 76—82).

82

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 5 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2008/115, във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, както и член 19, параграф 2 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат последиците от самата мярка за извеждане върху здравословното състояние на гражданин на трета държава да се вземат предвид от компетентния национален орган само за да се провери дали същият е в състояние да пътува.

83

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2008/115, във връзка с член 7, както и членове 1 и 4 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че здравословното състояние на незаконно пребиваващ на територията на държава членка гражданин на трета държава и грижите, които този гражданин получава на тази територия, поради тежкото заболяване, от което страда, трябва да се вземат предвид от тази държава членка, за да се прецени дали по силата на правото на зачитане на личния му живот на заинтересованото лице следва да се признае право на пребиваване на територията на тази държава членка, или да се отложи датата на неговото извеждане.

84

На първо място, важно е да се припомни, че установените с Директива 2008/115 общи стандарти и процедури се отнасят само до приемането на решения за връщане и тяхното изпълнение, тъй като тази директива няма за предмет да хармонизира в тяхната цялост правилата на държавите членки относно пребиваването на чуждeстранните граждани. Следователно посочената директива не урежда нито начина, по който на гражданите на трети държави трябва да бъде предоставено право на пребиваване, нито последиците от незаконното пребиваване на територията на държава членка на граждани на трети държави, по отношение на които не може да бъде прието никакво решение за връщане към трета държава (вж. в този смисъл решение от 8 май 2018 г., K. A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), C‑82/16, EU:C:2018:308, т. 44 и 45 и от 24 февруари 2021 г., M и др. (Прехвърляне в държава членка), C‑673/19, EU:C:2021:127, т. 43 и 44).

85

От това следва, че никоя разпоредба от Директива 2008/115 не може да се тълкува в смисъл, че изисква държава членка да издаде разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на нейна територия, когато по отношение на този гражданин не може да бъде издадено решение за връщане, нито да бъде наложена мярка за извеждане, с мотива че са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че заинтересованото лице ще бъде изложено в държавата по местоназначение на реална опасност от бързо, значително и необратимо усилване на болката, причинена от заболяването му.

86

Що се отнася по-специално до член 6, параграф 4 от Директива 2008/115, тази разпоредба само позволява на държавите членки да предоставят поради хуманни или хуманитарни причини право на пребиваване въз основа на националното им право, а не на правото на Съюза, на гражданите на трети държави, които пребивават незаконно на тяхна територия.

87

Съгласно член 51, параграф 2 от Хартата обаче нейните разпоредби не разширяват приложното поле на правото на Съюза. Следователно не може да се приеме, че по силата на член 7 от Хартата държава членка може да бъде задължена да предостави право на пребиваване на гражданин на трета държава, който попада в приложното поле на тази директива.

88

При това положение, на второ място, е важно да се отбележи, че основната цел на Директива 2008/115, както следва от съображения 2 и 4 от нея, е да се установи ефективна политика за извеждане и репатриране при пълно зачитане на основните права и достойнството на засегнатите лица (решение от 19 юни 2018 г., Gnandi, C‑181/16, EU:C:2018:465, т. 48 и цитираната съдебна практика).

89

От това следва, че когато прилагат Директива 2008/115, включително когато възнамеряват да приемат решение за връщане или мярка за извеждане по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, държавите членки са длъжни да спазват основните права, които са признати на този гражданин с Хартата (решение от 11 юни 2015 г., Zh. и O., C‑554/13, EU:C:2015:377, т. 69).

90

Същото се отнася по-специално за правото на зачитане на личния и семейния живот на посочения гражданин, така както е гарантирано в член 7 от Хартата. Това право, по-конкретно посочено от запитващата юрисдикция в четвъртия ѝ въпрос, съответства на правото, гарантирано в член 8 от ЕКПЧ, и следователно трябва да се разбира в същия смисъл и обхват (решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаване), C‑78/18, EU:C:2020:476, т. 122 и цитираната съдебна практика).

91

В това отношение Съдът е постановил, че член 5, първа алинея, буква б) от Директива 2008/115 не допуска държава членка да приеме решение за връщане, без да вземе предвид релевантните обстоятелства от семейния живот на съответния гражданин на трета държава (решение от 8 май 2018 г., K. A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), C‑82/16, EU:C:2018:308, т. 104).

92

Освен това, макар член 5 да не споменава личния живот на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава сред обстоятелствата, които държавите членки трябва да вземат предвид при прилагането на Директива 2008/115, това не променя факта, че от точки 88—90 от настоящото решение следва, че решение за връщане или мярка за извеждане не може да се приеме, ако нарушава правото на зачитане на личния живот на съответния гражданин на трета държава.

93

В това отношение е важно да се отбележи, че медицинското лечение, от което гражданин на трета държава се ползва на територията на държава членка, дори и ако този гражданин пребивава незаконно в нея, са част от личния му живот по смисъла на член 7 от Хартата.

94

Всъщност, както генералният адвокат посочва по същество в точка 114 от заключението си, физическата и психичната неприкосновеност на дадено лице допринася за личностно му развитие и следователно за ефективното упражняване на правото му на зачитане на личния живот, което включва и в определена степен правото на индивида да създава и развива отношения със себеподобните си (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от 8 април 2021 г., Vavricka и др. с/у Чешка република, CE:ECHR:2021:0408JUD 004762113, § 261).

95

Следователно, както потвърждават член 5, първа алинея, буква в) и член 9, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115, компетентният национален орган може да вземе решение за връщане или да извърши процеса на извеждане на гражданин на трета държава само като вземе предвид неговото здравословно състояние.

96

При това положение следва да се припомни, че правото на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата, не е абсолютно, а трябва да се разглежда във връзка с функцията му в обществото. Всъщност, както следва от член 52, параграф 1 от Хартата, последната допуска ограничения на упражняването на това право, стига тези ограничения да са предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на посоченото право и при спазване на принципа на пропорционалност, да са необходими и действително да отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 48 и цитираната съдебна практика).

97

В това отношение следва да се отбележи, че установяването на ефективна политика за извеждане и репатриране, което се цели с Директива 2008/115, представлява призната от правото на Съюза цел от общ интерес, както се подчертава в съображение 2 от тази директива.

98

При това положение член 52, параграф 1 от Хартата изисква също да се разгледа по-специално дали приемането на решение за връщане или на мярка за извеждане по отношение на гражданин на трета държава, който страда от тежко заболяване и който в съответната държава членка се ползва от лечение за облекчаване на болката, което не се прилага в държавата по местоназначение, не засяга основното съдържание на правото му на личен живот и спазва принципа на пропорционалност.

99

Подобно разглеждане предполага да се вземат предвид всички социални връзки, които този гражданин е създал в държавата членка, в която пребивава незаконно, като надлежно се вземат предвид уязвимостта му и особеното му състояние на зависимост, породено от здравословното му състояние. Както обаче генералният адвокат подчертава по същество в точка 112 от заключението си, когато този гражданин е установил личния си живот в тази държава членка, без да притежава разрешение за пребиваване в нея, само изключителни обстоятелства могат да не допуснат по отношение на него да се образува процедура за връщане (вж. по аналогия ЕСПЧ, решение от 28 юли 2020 г. по дело Pormes с/у Нидерландия, CE:ECHR:2020:0728JUD 002540214, § 53 и 58).

100

Освен това обстоятелството, че в случай на връщане този гражданин вече не би имал същото лечение като прилаганото му в държавата членка, на чиято територия пребивава незаконно, и поради това би могло по-специално да се засегне развиването на социалните му отношения в държавата по местоназначение, не може само по себе си, по силата на член 7 от Хартата, да бъде пречка за приемането по отношение на него на решение за връщане или на мярка за извеждане.

101

Всъщност, както бе припомнено в точки 60 и 64 от настоящото решение, член 4 от Хартата не допуска връщането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, който страда от тежко заболяване, само при точно определени условия.

102

От това следва, че без да лиши тези условия от ефективност, член 7 от Хартата не може да задължи държава членка да се откаже от приемането на решение за връщане или на мярка за извеждане по отношение на този гражданин само поради опасността от влошаване на здравословното му състояние в държавата по местоназначение, когато тези условия не са изпълнени.

103

От всички изложени по-горе съображения следва, че Директива 2008/115, във връзка с член 7, както и членове 1 и 4 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че:

104

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: