–

за Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband, от J. Kummer и P. Wassermann, Rechtsanwälte,

–

за TC Medical Air Ambulance Agency GmbH, от B. Ackermann, Rechtsanwältin,

–

за германското правителство, от J. Möller и P.‑L. Krüger в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от J. Očková, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Subrani, avvocatessa dello Stato,

–

за Европейската комисия, от D. Triantafyllou и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 година относно застрахователното посредничество (ОВ L 9, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 246), изменена с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. (ОВ L 173, 2014 г., стр. 349) (наричана по-нататък „Директива 2002/92“), както и на член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 година относно разпространението на застрахователни продукти (ОВ L 26, 2016 г., стр. 19), изменена с Директива (ЕС) 2018/411 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. (ОВ L 76, 2018 г., стр. 28) (наричана по-нататък „Директива 2016/97“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. (Федерален съюз на централите и сдруженията на потребители, Германия) и TC Medical Air ambulance Agency GmbH по повод дейността на последното, за която се твърди, че е дейност по застрахователно посредничество, извършвана от него без разрешение.

3

Съображения 8, 9 и 11 от Директива 2002/92 са имали следното съдържание:

[…]

4

Член 1 от тази директива е озаглавен „Обхват“ и параграф 1 от него е предвиждал следното:

„Настоящата директива урежда правила за започване и извършване на дейностите на застрахователно и презастрахователно посредничество от физически и юридически лица, които са се установили или желаят да се установят в държава членка“.

5

Член 2 от същата директива, озаглавен „Определения“, е предвиждал:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]“.

6

Член 3, параграф 1, първа алинея от същата директива е предвиждал:

„Застрахователните и презастрахователните посредници се регистрират в компетентните органи по определението съгласно член 7, параграф 2 в държавата членка на произход“.

7

Съображения 5—7, 10 и 16 от Директива 2016/97 гласят:

[…]

[…]

8

Член 1, параграф 1 от тази директива гласи:

„С настоящата директива се установяват разпоредби за започване и извършване на дейностите по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти в Съюза“.

9

Член 2, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]“.

10

Член 3, параграф 1 от същата директива гласи:

„Застрахователните и презастрахователните посредници, както и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, се регистрират от компетентен орган в държавата членка по произход.

[…]“.

11

Член 44 от Директива 2016/97 гласи:

„Директива [2002/92], изменена с директивите, посочени в част А от приложение II към настоящата директива, се отменя, считано от 1 октомври 2018 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение II към настоящата директива.

Позоваванията на отменената директива се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение III“.

12

Член 34d, параграф 1 от Gewerbeordnung (Кодекс за упражняването на професионална дейност в областта на занаятите, търговията и промишлеността, наричан по-нататък „GewO“) в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, e предвиждал, че всеки, който иска да извършва професионална дейност като посредник в качеството на застрахователен брокер или агент с оглед сключването на застрахователни договори (застрахователен посредник), трябва да получи разрешение от компетентната търговска и индустриална камара, в което трябва да се посочи дали то се издава на застрахователен брокер или агент.

13

Съгласно член 34d, параграф 1, първо изречение от GewO в редакцията му, приложима от 23 февруари 2018 г., „който възнамерява да извършва професионална дейност като посредник с оглед сключването на застрахователни или презастрахователни договори (застрахователен посредник), трябва да получи разрешение от компетентната търговска и промишлена камара“.

14

Член 34d, параграф 1, второ изречение, точки 1 и 2 от GewO, в редакцията му, приложима от 23 февруари 2018 г., уточнява, че застрахователният посредник е „всяко лице, което в качеството си на застрахователен агент на една или повече застрахователни компании или на застрахователен агент отговаря за посредничеството или сключването на застрахователни договори или което в качеството си на застрахователен брокер осигурява застрахователно посредничество или сключването на застрахователни договори от името на възложителя, без това да му е възложено от застрахователно предприятие или застрахователен агент“.

15

По силата на същия член 34d в редакциите му, приложими както преди, така и считано от 23 февруари 2018 г., лицето, получило разрешение съгласно член 34d, параграф 1 от GewO, трябва да бъде вписано в регистъра на посредниците.

16

Ответникът в главното производство възлага на рекламни предприятия задачата да извършват рекламни посещения в домовете на потребителите и да им предлагат възможност за присъединяване към схема за групова застраховка срещу заплащането на възнаграждение.

17

За тази цел то сключва договор за групова застраховка с W. Versicherungs-AG, включващ покритие срещу рисковете заболяване и злополука при пътувания в чужбина, както и покриване на разходите за репатриране в чужбина и на територията на страната.

18

Ответникът в главното производство, за когото е безспорно установено, че действа в качеството на титуляр на застрахователна полица, плаща дължимите на застрахователното дружество премии.

19

Освен това той е договорно свързан с дружеството F. r. AG, което с помощта на своя медицински персонал и самолет предоставя срещу възнаграждение услуги, състоящи се, от една страна, в организирането и изпълнението на репатрирането в случай на заболяване или злополука, настъпили в чужбина, и от друга страна, в организирането на гореща телефонна линия.

20

Клиентите на ответника в главното производство, които се присъединяват към сключената от него групова застраховка, му изплащат възнаграждение и получават в замяна на това правото да се ползват от различни услуги в случай на заболяване или злополука в чужбина, които включват възстановяване на разходите, свързани с медицинските грижи и с превоза с линейка, с организацията и извършването на свързаните с тях транспортни услуги, както и управлението на гореща телефонна линия.

21

Застрахователните услуги, гарантирани на клиентите на ответника в главното производство, се предоставят, по-специално чрез вземания, които той прехвърля на тези клиенти.

22

Както следва от акта за преюдициално запитване, дейността на ответника в главното производство не е насочена към сключването на застрахователен договор, а цели да позволи на потребителите да се присъединят към сключената от него групова застраховка и да им предостави възможност да ползват покритите от тази застраховка услуги.

23

Нито ответникът в главното производство, нито използваните от него рекламни предприятия притежават разрешението, предвидено в националното право за извършване на дейност по застрахователно посредничество.

24

Тъй като счита, че дейността на ответника в главното производство съответства на дейността на застрахователен посредник и поради това трябва да бъде предмет на такова разрешение, ищецът в главното производство предявява пред Landgericht Koblenz (Областен съд Кобленц, Германия) иск за преустановяване на тази дейност.

25

Тази юрисдикция уважава иска.

26

Ответникът в главното производство обжалва решението на Landgericht Koblenz (Областен съд Кобленц) пред Oberlandesgericht Koblenz (Върховен областен съд Кобленц, Германия), който отменя посоченото решение, като приема, че ответникът не може да се квалифицира като „застрахователен посредник“ по смисъла на член 34d, параграф 1 от GewO в редакциите му, приложими към фактите по главното производство.

27

Сезирана с ревизионна жалба, запитващата юрисдикция Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) счита, че разрешаването на спора в главното производство зависи от това дали ответникът в главното производство трябва да се квалифицира като „застрахователен посредник“ по смисъла на Директиви 2002/92 и 2016/97.

28

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли застрахователен посредник по смисъла на член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 предприятието, което като титуляр на полица за групова застраховка в застрахователно предприятие е сключило в полза на своите клиенти медицинска застраховка при пътуване в чужбина, както и застраховка, покриваща разходите за репатриране на застрахования в чужбина и на територията на страната, като предоставя на потребителите членство, даващо им право да ползват застрахователни услуги в случай на заболяване или злополука в чужбина, и получава възнаграждение от привлечените членове за предоставеното им застрахователно покритие?“.

29

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92 и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива 2016/97 трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „застрахователен посредник“, и следователно понятието „разпространител на застрахователни продукти“ по смисъла на тези разпоредби включва юридическо лице, чиято дейност се състои в това да предлага на своите клиенти доброволно присъединяване към групова застраховка, която то е сключило предварително със застрахователно дружество, за което присъединяване получава възнаграждение от клиентите и което дава право на последните да ползват застрахователни услуги в случай по-специално на заболяване или злополука в чужбина.

30

В самото начало следва да се припомни, както следва от член 44, първа алинея от Директива 2016/97, че Директива 2002/92 е отменена, считано от 1 октомври 2018 г. От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че за да се произнесе по искането за прекратяване на дейността на ответника в главното производство, запитващата юрисдикция трябва да разгледа тази дейност от гледна точка както на разпоредбите на правото на Съюза, които са в сила към момента на настъпване на фактите в главното производство, така и на тези, които са в сила към момента на произнасяне на тази юрисдикция по това искане. Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори с оглед на тези две директиви.

31

Както следва от член 1, параграф 1 от Директива 2002/92 и от член 1, параграф 1 от Директива 2016/97, тези директиви уреждат правила за започване и извършване съответно на дейностите на застрахователно и презастрахователно посредничество и на дейностите по разпространение на застрахователни и презастрахователни продукти в рамките на Съюза.

32

В член 2, точка 3, първа алинея от посочената директива понятието „застрахователно посредничество“ е дефинирано като дейностите по представяне, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застрахователни договори или по сключване на такива договори, или по съдействие за административното управление и изпълнението на такива договори, по-специално при настъпването на застрахователното събитие.

33

Освен това член 2, точка 5 от тази директива дефинира застрахователния посредник като всяко физическо или юридическо лице, което срещу възнаграждение започва или извършва застрахователно посредничество.

34

Съгласно съображение 11 от посочената директива това възнаграждение може да бъде парично или под друга договорена форма на икономическа полза, обвързана с резултатите от дейността.

35

От своя страна Директива 2016/97 дефинира в член 2, параграф 1, точка 1 понятието „разпространение на застрахователни продукти“ като дейностите по предоставяне на съвети, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застрахователни договори, по сключване на такива договори или по оказване на съдействие за управлението и изпълнението на такива договори, по-специално при предявяването на застрахователни претенции.

36

Понятието „застрахователен посредник“ е дефинирано в член 2, параграф 1, точка 3 от тази директива като всяко физическо или юридическо лице, което не е застрахователно или презастрахователно предприятие или негов служител, нито посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, и което срещу възнаграждение започва или извършва дейност по разпространение на застрахователни продукти.

37

От своя страна в член 2, параграф 1, точка 8 от посочената директива „разпространителят на застрахователни продукти“ е дефиниран като „всеки застрахователен посредник, всеки посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, или всяко застрахователно предприятие“.

38

Що се отнася до понятието „възнаграждение“, то е дефинирано в член 2, параграф 1, точка 9 от Директива 2016/97 като отнасящо се до всяка комисиона, такса или друго плащане, включително икономически ползи от всякакъв вид или всяко друго финансово или нефинансово предимство или стимул, предложени или дадени във връзка с дейност по разпространение на застрахователни продукти.

39

За да се определи дали юридическо лице като ответника в главното производство попада в обхвата на понятието „застрахователен посредник“, а следователно и на понятието „разпространител на застрахователни продукти“ по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2002/92 и на член 2, параграф 1, точки 3 и 8 от Директива 2016/97, доколкото то извършва дейности, изброени в член 2, точка 3, първа алинея от първата директива и в член 2, параграф 1, точка 1 от втората директива, трябва да се взема предвид не само текстът на тези разпоредби, но и техният контекст и целите, преследвани с правната уредба, от която те са част (вж. в този смисъл решение от 31 май 2018 г., Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., C‑542/16, EU:C:2018:369, т. 39).

40

Що се отнася, най-напред, до текста на член 2, точка 5 от Директива 2002/92 и до този на член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2016/97, следва да се отбележи, от една страна, че застрахователният посредник е определен като лице, което „срещу възнаграждение“ започва или извършва дейност по застрахователно посредничество или по разпространение на застрахователни продукти, и от друга страна, че понятието „застрахователен посредник“ е определено съответно с оглед на дейностите по застрахователно посредничество и по разпространение на застрахователни продукти, както са уточнени в член 2, параграф 3 от Директива 2002/92 и член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2016/97.

41

В случай като разглеждания в главното производство условието за наличие на възнаграждение трябва да се счита за изпълнено, когато всяко присъединяване на клиент на юридическото лице, което е сключило договора за групова застраховка със застрахователното дружество и което на това основание плаща застрахователните премии на последното, води до плащане в полза на това юридическо лице. В настоящия случай срещу такова възнаграждение ответникът в главното производство допринася за това трети лица, а именно клиентите му, да получат застрахователните покрития, предвидени в сключения от него договор със застрахователно дружество. Перспективата за това възнаграждение представлява за юридическо лице като ответника в главното производство собствен икономически интерес, различен от интереса на присъединилите се лица да получат застрахователно покритие, произтичащо от разглеждания договор, който може да го насърчи, предвид факултативния характер на присъединяването към посочения договор, да накара голям брой лица да се присъединят към него, за което впрочем в случая свидетелства използването от страна на ответника в главното производство на рекламни предприятия, които предлагат такова присъединяване чрез рекламни посещения в домовете на потребителите.

42

Като се има предвид широкото разбиране на понятието „възнаграждение“, което произтича както от съображение 11 от Директива 2002/92, така и от член 2, параграф 1, точка 9 от Директива 2016/97, е без значение, че при всяко присъединяване към договора за групова застраховка плащането в полза на юридическото лице, сключило този договор със застрахователната компания, се извършва от присъединилите се лица в замяна на правата да ползват застрахователни услуги, които им се прехвърлят от това юридическо лице, а не от застрахователя под формата например на комисиона. Освен това подобно обстоятелство не поставя под въпрос собствения икономически интерес на посоченото лице от възможно най-широко присъединяване на клиентите му към посочения договор, така че тези различни плащания да финансират и дори да надхвърлят размера на премиите, които самото то плаща на застрахователя по силата на същия договор.

43

Що се отнася до дейностите, към които препращат определенията на понятието „застрахователен посредник“, предвидени в член 2, точка 5 от Директива 2002/92 и в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2016/97, Съдът вече е постановил, че фактът, че изброените в тези разпоредби дейности са представени алтернативно, показва, че всяка от тях сама по себе си представлява дейност по застрахователно посредничество. Освен това Съдът уточнява, че същите тези дейности са формулирани широко и че по-специално те се състоят не само в представянето и предлагането на застрахователни договори, но и в извършването на друга подготвителна работа за сключването им, без да се предвиждат каквито и да било ограничения относно естеството на подготвителната работа (вж. в този смисъл решение от 31 май 2018 г., Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., C‑542/16, EU:C:2018:369, т. 37 и 53).

44

Макар в текста на член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92 и на член 2, параграф 1, точки 1 и 3 от Директива 2016/97 да не се споменава изрично дейност като посочената в поставения въпрос, съдържащите се в тези разпоредби определения трябва да се разбират като обхващащи такава дейност.

45

В това отношение е без значение, както подчертават по-специално германското правителство и Европейската комисия, че юридическото лице, което извършва дейност като разглежданата в главното производство, цели не сключването на застрахователни договори, с които титулярите на полици се стремят да получат покритие на рисковете от застраховател срещу заплащане на премии, а доброволното присъединяване на собствените си клиенти — срещу получавано от него възнаграждение — към договор за групова застраховка, който то предварително е сключило със застраховател с цел предоставяне на такова покритие на тези клиенти. Подобна дейност всъщност е сравнима с дейността на застрахователен посредник или на разпространител на застрахователни продукти, която се извършва срещу заплащане и е насочена към сключване на застрахователни договори от титулярите на полици със застраховател, които имат за предмет покриването на определени рискове срещу заплащане на застрахователна премия.

46

Също така не е определящо обстоятелството, че самото юридическо лице, извършващо дейност като разглежданата в главното производство, в качеството си на титуляр на застрахователна полица, е страна по договора за групова застраховка, към който иска да подтикне клиентите си да се присъединят. Всъщност също както съгласно член 2, параграф 1, точка 8 от Директива 2016/97 качеството на разпространител на застрахователни продукти не е несъвместимо с това на застраховател, така и качеството на застрахователен посредник, и следователно на разпространител на застрахователни продукти, не е несъвместимо с това на титуляр на полица (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., A и др. (застрахователни договори unit-linked), C‑143/20 и C‑213/20, EU:C:2022:118, т. 87 и 88).

47

По-нататък, що се отнася до контекста, в който се вписват подлежащите на тълкуване разпоредби, от съображение 9 от Директива 2002/92 и от съображение 5 от Директива 2016/97 следва, че застрахователните продукти могат да се разпространяват от различни видове лица или институции и че за да се гарантира еднаквото третиране на операторите и защитата на потребителите, е необходимо всички тези лица или институции трябва да бъдат обхванати от посочените директиви.

48

Освен това, както е отразено в съображение 7 от Директива 2016/97, предвид неточностите в определен брой разпоредби от Директива 2002/92, първата посочена директива разширява приложното поле на последната директива спрямо всички продажби на застрахователни продукти.

49

Както е посочено в съображения 6 и 16 от Директива 2016/97, потребителите следва да се ползват от едно и също ниво на защита въпреки различията между каналите на разпространение. Както е отразено и в съображение 16 от тази директива, за потребителите е от полза, ако застрахователните продукти се разпространяват чрез различни канали и чрез посредници с различни форми на сътрудничество със застрахователните предприятия, при условие че от тях се изисква да прилагат подобни правила за защита на потребителите поради необходимостта от установяване на равни условия на конкуренция между всички застрахователни посредници и разпространители на застрахователни продукти.

50

С оглед на този контекст и като се има предвид изложеното в точки 41, 42, 45 и 46 от настоящото решение, понятията, съдържащи се в член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92, както и в член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива 2016/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че обхващат юридическо лице, което извършва дейност като разглежданата в главното производство.

51

На последно място, подобно тълкуване е в съответствие с преследваните от тези директиви цели.

52

В това отношение, както е отразено по същество в съображения 8 и 9 от Директива 2002/92, целите на тази директива са по-специално да се осигури еднакво третиране на всички категории застрахователни посредници и да се подобри защитата на потребителите в областта на застраховането (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2013 г., EEAE и др., C‑555/11, EU:C:2013:668, т. 27 и 29). Тези цели се преследват в още по-голяма степен от Директива 2016/97, както следва по-специално от съображения 5, 7, 10 и 16 от нея.

53

Включването в приложното поле на тези директиви на лицата, които извършват дейност на застрахователния пазар въз основа на икономически модел като посочения в поставения въпрос, може да подпомогне постигането на тези две цели.

54

Всъщност, от една страна, включването в това приложно поле на такива лица, чиято дейност прилича, както следва от точки 41, 42 и 45 от настоящото решение, на дейност по застрахователно посредничество или разпространение на застрахователни продукти по смисъла на посочените директиви, позволява да се избегне засягане на целта, насочена към осигуряване на еднакво третиране на всички категории посредници и разпространители на застрахователни продукти, както е посочена в споменатите в точка 52 от настоящото решение съображения на същите директиви.

55

В този смисъл, доколкото посочените в предходната точка дейности са сходни, задълженията за получаване на разрешение и регистрация, предвидени в Директива 2002/92 и Директива 2016/97, които имат за цел по-специално да се гарантира, че застрахователните посредници разполагат с необходимите в областта на застрахователното посредничество и предоставянето на застрахователни съвети надеждност и опит, трябва да се прилагат по един и същ начин спрямо икономическите субекти, които извършват тези дейности.

56

От друга страна, включването в приложното поле на Директиви 2002/92 и 2016/97 на юридическите лица, чиято дейност съответства на посочената в поставения въпрос, като по този начин им налага спазването на предвидените в тези директиви правила, допринася за постигането на целта за подобряване на защитата на потребителите в областта на застраховането.

57

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точки 83 и 84 от заключението си, за да се гарантира, че дейността на застрахователния посредник осигурява подходящо ниво на защита на потребителите, този посредник е длъжен в съответствие с посочените директиви да спазва по-специално съвкупност от изисквания от професионално, финансово и организационно естество, правила за поведение като тези за предотвратяване на риска от конфликт на интереси, произтичащ от евентуални връзки между посочения посредник и даден застраховател, както и задължения за предоставяне на информация и съвети на тези потребители.

58

Както обаче подчертава ищецът в главното производство, тази нужда от защита на потребителите е също толкова значима по отношение на юридическо лице, което насърчава последните посредством икономически модел като разглеждания в главното производство да се присъединят към договор за групова застраховка, сключен от него със застраховател, колкото по отношение на застрахователен посредник или разпространител на застрахователни продукти, чиято извършвана срещу възнаграждение дейност е насочена към прякото сключване на застрахователни договори от такива потребители.

59

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92 и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива 2016/97 трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „застрахователен посредник“, и следователно понятието „разпространител на застрахователни продукти“, по смисъла на тези разпоредби включва юридическо лице, чиято дейност се състои в това да предлага на своите клиенти доброволно присъединяване към групова застраховка, която то е сключило предварително със застрахователно дружество, за което присъединяване получава възнаграждение от клиентите и което дава право на последните да ползват застрахователни услуги в случай по-специално на заболяване или злополука в чужбина.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 година относно застрахователното посредничество, изменена с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 година относно разпространението на застрахователни продукти, изменена с Директива (ЕС) 2018/411 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г.,

следва да се тълкуват в смисъл, че:

понятието „застрахователен посредник“, и следователно понятието „разпространител на застрахователни продукти“, по смисъла на тези разпоредби включва юридическо лице, чиято дейност се състои в това да предлага на своите клиенти доброволно присъединяване към групова застраховка, която то е сключило предварително със застрахователно дружество, за което присъединяване получава възнаграждение от клиентите и което дава право на последните да ползват застрахователни услуги в случай по-специално на заболяване или злополука в чужбина.