1

С жалбата си St. Jude Medical Coordination Center BV иска отмяна на определението на председателя на втори състав на Общия съд на Европейския съюз, постановено на 21 декември 2021 г., Magnetrol International/Комисия (T‑263/16 RENV, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2021:947), с което се отхвърля молбата му за встъпване в подкрепа на исканията на Magnetrol International NV, жалбоподател в първоинстанционното производство по дело T‑263/16 RENV.

2

С Решение (ЕС) 2016/1699 от 11 януари 2016 година относно схемата за държавна помощ във връзка с освобождаването от данък на свръхпечалбата SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия (ОВ L 260, 2016 г., стр. 61, наричано по-нататък „спорното решение“) Европейската комисия установява, че някои освобождавания, предоставяни от Кралство Белгия, представляват схема за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар и която е приложена в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Комисията разпорежда възстановяването на така предоставените помощи от бенефициерите, чийто окончателен списък Кралство Белгия следва впоследствие да изготви.

3

На 22 март и 25 май 2016 г. Кралство Белгия и Magnetrol International подават в секретариата на Общия съд жалби за отмяна на спорното решение, регистрирани съответно под номера T‑131/16 и T‑263/16.

4

С жалба, подадена на 29 юли 2016 г. в секретариата на Общия съд и регистрирана под номер T‑420/16, St. Jude Medical Coordination Center иска отмяна на спорното решение.

5

С писмо от 20 февруари 2018 г. секретарят на Общия съд го уведомява за решението на председателя на сезирания състав на Общия съд да спре производството по дело T‑420/16 до разрешаването на спора по дела T‑131/16 и T‑263/16.

6

С определение от 17 май 2018 г. председателят на седми състав на Общия съд решава да съединени дела T‑131/16 и T‑263/16 за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.

7

С решение от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T‑131/16 и T‑263/16, EU:T:2019:91), Общият съд отменя спорното решение на Комисията.

8

На 24 април 2019 г. Комисията подава жалба срещу това съдебно решение. Посочената жалба е регистрирана под номер C‑337/19 P.

9

С решение от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International (C‑337/19 P, EU:C:2021:741), Съдът

10

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 8 октомври 2021 г., St. Jude Medical Coordination Center моли да встъпи в производството по дело T‑263/16 RENV в подкрепа на исканията на Magnetrol International.

11

С обжалваното определение председателят на втори състав на Общия съд отхвърля тази молба за встъпване.

12

В това отношение, в точка 2 от това определение се напомня, че съгласно член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на общия съд молбата за встъпване трябва да се подаде в шестседмичен срок, който започва да тече от публикуването по член 79 от този правилник.

13

В точка 3 от посоченото определение се посочва, че тъй като съобщението, в което се указва датата на подаване на жалбата, е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 1 август 2016 г., молбата за встъпване е подадена след изтичането на този срок, към който се прибавя срокът поради отдалеченост. В съответствие с това в точка 4 от разглежданото определение тази молба се отхвърля.

14

С жалбата си St. Jude Medical Coordination Center иска от Съда:

15

Комисията иска от Съда:

16

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, като първото е липса на произнасяне на Общият съд и липса на мотиви в обжалваното определение, а второто е нарушение на правото на жалбоподателя на встъпване в първоинстанционното производство.

17

В рамките на втората част от първото основание, която следва да се разгледа на първо място, жалбоподателят посочва, че обжалваното определение не съдържа никакви мотиви в отговор на основанията и доводите, изтъкнати в неговата молба за встъпване. По-специално председателят на втори състав на Общия съд не се бил произнесъл относно доводите на жалбоподателя, които се основават на членове 40 и 45 от Статута на Съда на Европейския съюз, на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на принципа на доброто правораздаване.

18

Комисията поддържа, че обжалваното определение е мотивирано в достатъчна степен, тъй като председателят на втори състав на Общия съд е посочил ясно, че молбата за встъпване на жалбоподателя по дело T‑263/16 RENV е подадена несвоевременно.

19

Следва да се напомни, от една страна, че в производството по обжалване Съдът проверява в частност дали Общият съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи и от друга страна, че основанието за липса на отговор от страна на Общия съд на доводите, изложени в първоинстанционното производство, по същество е равнозначно на позоваване на нарушение на задължението за мотивиране, произтичащо от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (определение на заместник-председателя на Съда от 17 май 2022 г., Shanghai Panati/EUIPO, C‑103/22 P(I), непубликувано, EU:C:2022:399, т. 27 и цитираната съдебна практика).

20

Това задължение за мотивиране не налага на Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора, и следователно мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (определение на заместник-председателя на Съда от 17 май 2022 г., Shanghai Panati/EUIPO, C‑103/22 P(I), непубликувано, EU:C:2022:399, т. 28 и цитираната съдебна практика).

21

В настоящия случай в обжалваното определение председателят на втори състав на Общия съд се е ограничил до това да констатира, че молбата за встъпване е била подадена след изтичането на срока, предвиден в член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

22

Така посоченото определение не съдържа каквито и да било мотиви, с които се отхвърлят изтъкнатите от жалбоподателя в първоинстанционното производство доводи, съгласно които, от една страна, в настоящото дело този срок не трябва да се прилага по силата на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 47 от Хартата, и от друга страна, подаването на молбата за встъпване след изтичане па посочения срок се дължало на случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка.

23

Поради това обжалваното определение е опорочено от липса на мотиви и следователно трябва да се отмени.

24

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решение на Общия съд, Съдът може да върне делото на Общия съд за постановяване на решение или сам да постанови окончателно решение, когато фазата на производството позволява това.

25

В настоящия случай Съдът следва да се произнесе окончателно по молбата за встъпване на жалбоподателя.

26

Безспорно е, че тази молба е подадена след изтичане на шестседмичния срок, предвиден в член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

27

Жалбоподателят обаче посочва, че тази молба трябва да се счита за допустима, изтъквайки три довода, първият от които се основава на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 47 от Хартата, вторият се основава на член 45 от този статут, а третият — на правото на ефективни правни средства за защита, на правото на защита и на принципите на равни процесуални възможности и на добро правораздаване.

28

St. Jude Medical Coordination Center счита, че Процедурният правилник на Общия съд не предвижда каквото и да е правило, уреждащо възможността за встъпване по „пилотно“ дело на жалбоподателя по спряно дело в очакване на изхода от това „пилотно“ дело, когато Съдът е върнал посоченото „пилотно“ дело на Общия съд.

29

В този контекст следвало да се допусне подаването от такава страна на молба за встъпване по същото „пилотно“ дело, когато то е върнато от Съда на Общия съд. В противен случай тази страна ще се сблъска с отказ от правосъдие, в нарушение на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз, който не предвижда спазването на какъвто и да е срок, както и на член 47 от Хартата.

30

Впрочем предложеното разрешение било в съответствие и с член 71, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, съгласно който от датата на възобновяване на производството след спиране прекъснатите процесуални срокове се заменят от нови срокове, които започват да текат, считано от датата на това възобновяване.

31

Освен това трябвало да се направи аналогия с член 129, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда, който дава възможност да бъде допусната молба за встъпване, подадена след изтичане на срока, предвиден за тази цел в член 130 от посочения процедурен правилник, но преди решението за започване на устната фаза на производството.

32

Поради това Общият съд трябвало да възобнови писмената фаза на производството или съгласно член 89, параграф 3, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд да прикани жалбоподателя посредством процесуално-организационно действие да изложи писмено становище.

33

Като начало следва да се посочи, че обратно на твърденията на жалбоподателя, Процедурният правилник на Общия съд съдържа правила, приложими при встъпване по „пилотно“ дело на жалбоподателя по спряно дело в очакване на изхода от това „пилотно“ дело, когато посоченото „пилотно“ дело е върнато от Съда на Общия съд.

34

От една страна, макар членове 142—145 от Процедурния правилник на Общия съд да не разглеждат въпроса за качеството, което следва да се признае на лицата, които Съдът допуска да встъпят по дадено дело на етапа на обжалването, когато Съдът приема жалбата за основателна, отменя решението на Общия съд и връща делото на последния за произнасяне, в замяна на това посочените членове установяват правилата относно подаването на молбите за встъпване пред Общия съд и разглеждането им (вж. в този смисъл определение от 1 август 2022 г., Atlas Copco Airpower и Atlas Copco/Комисия, C‑31/22 P(I), EU:C:2022:620, т. 69).

35

В този контекст следва да се посочи, че правилото, посочено в член 143, параграф от този процедурен правилник, че молбата за встъпване се подава в шестседмичен срок, който започва да тече от публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на съобщението, посредством което първоначално се оповестява подаването на исковата молба или жалбата по съответното дело, се прилага в хипотезата, в която Съдът връща дадено дело на Общия съд (вж. в този смисъл определение от 1 август 2022 г., Atlas Copco Airpower и Atlas Copco/Комисия, C‑31/22 P(I), EU:C:2022:620, т. 40).

36

От друга страна, член 71 от посочения процедурен правилник определя продължителността на спирането на производството и последиците от него, без да предоставя на жалбоподателя по спряно дело специфични процесуални права по други дела.

37

От това следва, че по отношение на такава страна, когато тя подава молба за встъпване по друго дело, се прилагат правилата, предвидени в членове 142—145 от същия процедурен правилник, включително правилото, което се съдържа в член 143, параграф 1 от него.

38

Обстоятелството, на което се позовава жалбоподателят, че член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз не посочва срок, в който трябва да се подаде молба за встъпване, не може да доведе до това да се остави без приложение член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото съгласно член 53, втора алинея от този статут в процедурния правилник се уреждат всички необходими допълнителни разпоредби.

39

Стриктното прилагане на срока, предвиден в този член 143, параграф 1, отговаря и на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или на произволно третиране при правораздаването (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 5 юли 2018 г., Müller и др./QH, C‑187/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 20 и цитираната съдебна практика).

40

Следователно, доколкото жалбоподателят поддържа по същество, че отхвърлянето на неговата молба за встъпване нарушава член 47 от Хартата, следва да се посочи, че съгласно постоянната практика на Съда правото на изслушване и правото на ефективна съдебна защита не се засягат по никакъв начин посредством стриктното прилагане на правната уредба на Съюза относно процесуалните срокове (определение на заместник-председателя на Съда от 17 май 2022 г., Shanghai Panati/EUIPO, C‑103/22 P(I), непубликувано, EU:C:2022:399, т. 56 и цитираната съдебна практика)

41

Освен това установеното в член 71, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд правило, съгласно което от датата на възобновяване на производството след спирането му прекъснатите процесуални срокове се заменят от нови срокове, които започват да текат, считано от датата на това възобновяване, е ирелевантно в настоящия случай, доколкото това правило се прилага към процесуалните срокове по спрените дела, а не към процесуалните срокове по „пилотните“ дела.

42

Освен това следва да се отхвърли довода на жалбоподателя за необходимостта от прилагане по аналогия на член 129, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда, който предвижда възможността за допускане на молба за встъпване, представена след изтичането на шестседмичния срок, предвиден в член 130, параграф 1 от този правилник, но преди решението за започване на устната фаза на производството, предвидена в член 60, параграф 4 от посочения регламент.

43

Всъщност такава възможност е била предвидена в член 115, параграф 1, във връзка с член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., в редакцията му от 19 юни 2013 г. При все това в член 143 от новия процедурен правилник на Общия съд, чийто текст е ясен и безусловен, специално не е възпроизведена тази възможност, поради което тя не може да се приложи по аналогия (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 5 юли 2018 г., Müller др./QH, C‑187/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 27).

44

С оглед на тези елементи не следва да се възобновява писмената фаза на производството или да се разпорежда процесуално-организационно действие на основание член 89, параграф 3, буква б) от Правилника на Общия съд, като във всички случаи тази разпоредба позволява не трети лица, а страните в производството да се приканят да изразят становище.

45

Следователно първият довод, на който се позовава жалбоподателят, не може да обоснове допускането на неговата молба за встъпване.

46

St. Jude Medical Coordination Center посочва, че в хипотезата, в която Съдът приеме, че член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд е приложим в настоящия случай, неговата молба за встъпване трябва да се счита за допустима по силата на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз.

47

От една страна, за него било практически невъзможно да подаде тази молба в срока, предвиден в Процедурния правилник на Общия съд, доколкото не е можел да очаква, че производството по дело T‑420/16 ще бъде спряно и бил уведомен за решението за спиране на производството по това дело след изтичане на посочения срок.

48

От друга страна, ако следвало да се приеме, че St. Jude Medical Coordination Center е допуснало грешка, като не е подало молба за встъпване преди изтичането на посочения срок, ставало въпрос за извинима грешка предвид обстоятелствата около спирането на производството по дело T‑420/16 и липсата на процесуални правила, уреждащи специфичното положение, в което се намирало то.

49

На първо място, съгласно постоянната съдебна практика на Съда отклонение от правните актове на Съюза относно процесуалните срокове е възможно само при съвсем изключителни обстоятелства, свързани със случайно събитие или непреодолима сила, в съответствие с член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2016 г., SV Capital/ABE,C‑577/15 P, EU:C:2016:947, т. 56, както и определението на заместник-председателя на Съда от 5 юли 2018 г., Müller и др./QH, C‑187/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 21).

50

Понятията „непреодолима сила“ или „случайно събитие“, които съответстват на извънредни събития, включват обективен елемент, свързан с нетипични и външни за жалбоподателя обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението му да се предпази от последиците от нетипично събитие, като предприеме подходящи мерки, без да прави прекалени жертви (определение на председателя на Съда от 5 юли 2018 г., Müller и др./QH, C‑187/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 39 и цитираната съдебна практика).

51

В настоящия случай е от значение да се припомни, че съгласно член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд висящо производство може да се спре в особени случаи, когато това се налага с оглед на изискванията за добро правораздаване.

52

С оглед на обозначаването на дадено дело като „пилотно“, по-специално с оглед на стремежа за осигуряване на добро правораздаване, следва да се приеме, че решението за спиране на производството по дело T‑420/16 съставлява прилагане на този член 69, буква г).

53

Следователно посоченото решение, макар че не зависи от волята на жалбоподателя, не може да се счита за нетипично обстоятелство (вж. по аналогия определение на заместник-председателя на Съда от 5 юли 2018 г., Müller и др./QH, C‑187/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 41).

54

Следователно, без да е необходимо да се определя дали жалбоподателят е можел да се предпази от последиците на посоченото събитие, изглежда, той не е доказал съществуването на непреодолима сила или на случайно събитие.

55

На второ място, ако е възможно отклонение от правните актове на Съюза относно процесуалните срокове и в случай на извинима грешка, допусната от страна по делото, това понятие, което трябва да се тълкува ограничително, се отнася само за изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от лице с нормални познания (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2016 г., SV Capital/ABE, C‑577/15 P, EU:C:2016:947, т. 59 и определение на заместник-председателя на Съда от 5 юли 2018 г., Müller и др./QH, C‑187/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 42).

56

В настоящия случай, макар жалбоподателят да твърди, че Процедурният правилник на Общия съд не съдържа правила, които са пряко приложими към неговото положение, при разглеждането на първото основание се установява, че това положение се урежда от член 143, параграф 1 от този процедурен правилник.

57

При все това текстът на посочената разпоредба е ясен и безусловен и не създава никаква трудност при тълкуването.

58

Освен това жалбоподателят не е доказал по никакъв начин наличието на поведение на Общия съд, което може да предизвика объркване при преценката на предвидения в тази разпоредба срок.

59

При тези условия жалбоподателят не е доказал, че е допуснал извинима грешка.

60

Следователно вторият довод, на който се позовава жалбоподателят, не може да обоснове обявяването на неговата молба за встъпване за допустима.

61

St. Jude Medical Coordination Center поддържа, че съгласно практиката на Съда решение, постановено по „пилотно“ дело, може да има несъразмерни последици върху паралелни дела, в рамките на които се цели отмяната на същия акт. Следователно страните по такива паралелни дела имали интерес да встъпят по „пилотното“ дело в съответствие с член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз.

62

Подобно решение се налагало и с оглед на принципа на равните процесуални възможности, който бил неразделна част от принципа на ефективна съдебна защита.

63

Това решение следвало да се приложи по отношение на St. Jude Medical Coordination Center, още повече че това дружество можело да изложи факти и ключови правни доводи в подкрепа на исканията на Magnetrol International. Всъщност едно от главните основания, изтъкнати по дело T‑420/16, не било изтъкнато по дела T‑131/16 и T‑263/16. Следователно жалбоподателят би бил лишен от каквато и да е ефективна възможност да защити тези основания ако не му бъде разрешено да стане страна в производството по дело T‑263/16 RENV.

64

Всички съображения, свързани с третия довод, на който се основава St. Jude Medical Coordination Center, целят по същество да докажат, че то е имало определен интерес да встъпи по дело T‑263/16 RENV и че не е било възможно този интерес да бъде отречен, без да се наруши неговото право на ефективни правни средства за защита, правото му на защита, както и принципите на равни процесуални възможности и на добро правораздаване.

65

Все пак, както бе посочено в точки 44, 49 и 55 от настоящото определение, молба за встъпване пред Общия съд трябва да се подаде в срока, предвиден в член 143, параграф 1 от неговия процедурен правилник, освен когато съдържащото се в тази разпоредба правило трябва да се остави без приложение поради наличието на случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка.

66

Тъй като е безспорно, че молбата за встъпване не е подадена в този срок, а от разглеждането на съображенията на St. Jude Medical Coordination Center относно втория довод, на който се основава това дружество, следва, че то не е доказало наличието на случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка, обстоятелството, че своевременно подадена молба за встъпване на жалбоподателя, с оглед на интереса му да встъпи по делото, е трябвало да бъде допусната, ако се предположи, че е основателна, не може да обоснове допустимостта на молбата за встъпване, подадена от жалбоподателя пред Общия съд.

67

Следователно третият довод, на който се позовава жалбоподателят, не може да обоснове допускането на неговата молба за встъпване.

68

Тъй като нито един от доводите на St. Jude Medical Coordination Center не позволява да се допусне молбата за встъпване, подадена от това дружество след изтичането на шестседмичния срок, предвиден в член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, тази молба следва да се отхвърли като недопустима.

69

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

70

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

71

Що се отнася до разноските в производството по обжалване, макар исканията на Комисията да са отхвърлени, St. Jude Medical Coordination Center не е поискал тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Следователно всяка от страните понася съдебните разноски, които е направила в настоящото производство по обжалване.

72

Що се отнася до съдебните разноски в първоинстанционното производство, следва да се посочи, че обжалваното определение е прието без молбата за встъпване да е била съобщена на страните по дело T‑263/16 RENV, поради което те не са направили съдебни разноски в посоченото производство. Следователно жалбоподателят, чиято молба за встъпване е отхвърлена, понася направените от него съдебни разноски в посоченото производство.

По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи: