–

за Benedetti Pietro e Angelo Ss, Capparotto Giampaolo e Lorenzino Ss, Gonzo Dino Ss, Mantovani Giuseppe e Giorgio Ss, Azienda agricola Padovani Luigi, Azienda agricola La Pila di Mastrotto Piergiorgio e C. Ss и Azienda agricola Mastrotto Giuseppe, от M. Aldegheri, avvocata,

–

за Soc. аgr. semplice F.lli Isolan, от M. Aldegheri и E. Ermondi, avvocate,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от D. Bianchi, A. Dawes и F. Moro, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 16 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 94, 2004 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 55).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Benedetti Pietro e Angelo Ss, Capparotto Giampaolo e Lorenzino Ss, Gonzo Dino Ss, Mantovani Giuseppe e Giorgio Ss, Azienda agricola Padovani Luigi, Azienda agricola La Pila di Mastrotto Piergiorgio e C. Ss., Azienda agricola Mastrotto Giuseppe и Soc. agr. semplice F.lli Isolan, които са италиански млекопроизводители, от една страна, и Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA) (Агенция за предоставяне на помощи в областта на земеделието, Италия), от друга страна, относно изчисляването на допълнителната такса, която се заплаща от тези производители за продажбата на мляко и млечни продукти за периода от 1 април 2005 г. до 31 март 2006 г. (наричан по-нататък „референтният период“).

3

Поради постоянния дисбаланс между търсенето и предлагането в сектора на млякото през 1984 г. с Регламент (ЕИО) № 856/84 на Съвета от 31 март 1984 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 804/68 относно общата организация на пазари на мляко и млечни продукти (ОВ L 90, 1984 г., стр. 10) в този сектор се въвежда режим на допълнителна такса, основан на принципа, че такса се дължи за количествата мляко и/или еквивалент на млякото, надхвърлящи определено референтно количество. Същия ден е приет Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета относно общи правила за прилагане на таксата по член 5в от Регламент (ЕИО) № 804/68 в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 90, 1984 г., стр. 13).

4

Срокът на прилагане на режима на допълнителната такса е продължаван неколкократно, по-специално с Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждане на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 405, 1992 г., стр. 1), и условията за прилагането му са предвидени последователно с Регламент (ЕИО) № 536/93 на Комисията от 9 март 1993 година за определяне на подробни правила за прилагане на допълнителната такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 57, 1993 г., стр. 12) и с Регламент (ЕО) № 1392/2001 на Комисията от 9 юли 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 3950/92 (ОВ L 187, 2001 г., стр. 19).

5

С оглед по-специално на опростяването и изясняването на уредбата Регламент № 3950/92 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година за въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти (ОВ L 270, 2003 г., стр. 123; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 22), който от своя страна е отменен и заменен, считано от 1 април 2008 г., с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1).

6

Спорът в главното производство се урежда ratione temporis от Регламент № 1788/2003 и от Регламент № 595/2004, който отменя Регламент № 1392/2001.

7

Член 9 от Регламент № 1392/2001 е гласял:

„1.   Когато е приложимо, държавите членки определят приоритетните категории производители, посочени в член 2, параграф 4 от Регламент [№ 3950/92], съгласно един или няколко от следните обективни критерии, изложени по ред на приоритетност:

2.   Когато наличните финансови средства за определен период не са изразходвани след прилагането на критериите, установени в параграф 1, държавата членка приема други обективни критерии след консултация с [Европейската комисия]“. [неофициален превод]

8

Съображения 5, 12 и 22 от Регламент № 1788/2003 гласят:

[…]

[…]

9

Член 1 („Обхват“) от този регламент предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Считано от 1 април 2004 г., се въвежда такса […] за единадесет последователни периода, всеки от по дванадесет месеца […], за количествата краве мляко и други млечни продукти, които се предлагат на пазара през съответния дванадесетмесечен период и превишават националните референтни количества, определени в приложение I.

2.   Тези количества се разпределят между производителите в съответствие с член 6, като се разграничават доставките от директните продажби, така както са определени в член 5. Всяко превишение на националното референтно количество и съответната такса се определя поотделно за всяка държава членка на национално ниво в съответствие с глава 3 и като се прави разграничение на доставките от директните продажби“.

10

Съгласно член 4 („Вноска на производителите в общия размер на дължимата такса“) от този регламент:

„Таксата се разпределя изцяло в съответствие с разпоредбите на член 10 и член 12 между производителите, които са допринесли за надвишаване на националните референтни количества, посочени в член 1, параграф 2.

Без да се засяга член 10, параграф 3 и член 12, параграф 1, производителите са задължени към държавата членка за заплащането на своята вноска в общия размер на дължимата такса, изчислен в съответствие с разпоредбите на глава 3, поради превишаването на предоставените им референтни количества“.

11

Член 5 („Определения“) от същия регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

12

Глава 3 от този регламент, която се отнася до изчисляването на таксата, включва членове 8—12 от посочения регламент. Член 10 („Такса върху доставките“) от същия регламент предвижда в параграф 3:

„След като всички неизползвани части от националното референтно количество за доставки се преразпределят или не се преразпределят, вноската на всеки производител в размера на дължимата такса се определя на базата на решение от страна на държава членка, пропорционално на индивидуалното референтно количество на всеки производител или в съответствие с обективни критерии, които следва да се определят от държавите членки:

13

Член 11 („Ролята на изкупвачите“) от Регламент № 1788/2003 гласи:

„1.   Изкупвачите носят отговорността да събират от производителите дължимата вноска в размера на таксата и да изплащат сумите на компетентния орган на държавата членка, преди определена дата и при спазването на процедура, която следва да бъде определена в съответствие с член 23, параграф 2. Сумата на тази вноска в размера на таксата се изважда от цената на млякото, която се заплаща на производителите, отговорни за надхвърлянето на референтното количество или, ако това не може да стане, сумите се събират по всеки друг подходящ начин.

[…]

3.   Когато през референтния период количествата, доставени от един производител, надхвърлят свободното референтно количество на този производител, съответната държава членка може да вземе решение да задължи изкупвача да удържа част от цената на млякото при всяка доставка на производителя, който е надвишил референтното си количество, като един вид авансово плащане на вноската на производителя, в съответствие с подробните правила, приети от държавата членка. […]“.

14

Член 13 („Надвнесени или неплатени суми“) от този регламент, съдържащ се в глава 4 относно управлението на таксата, предвижда:

„1.   Когато в случаите на доставки или директни продажби се установи, че таксата е дължима и сумата от вноските на производителите надхвърля размера на таксата, държавата членка може:

2.   Когато се установи, че не се дължи такса, всички авансови плащания, събрани от изкупвачите или държавата членка, трябва да бъдат възстановени не по-късно от края на следващия дванадесетмесечен период.

3.   Когато изкупвач не спази задължението си да събира вноските на производителите в размера на таксата в съответствие с член 11, държавата членка може да събира неплатените суми директно от производителя, без да се засягат възможните санкции, които държавата членка може да наложи на изкупвача.

4.   Ако производител или изкупвач не спази сроковете за плащане, в полза на държавата членка се начислява лихва за забава върху дължимите суми, която следва да бъде определена в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2“.

15

Съображение 1 от Регламент № 595/2004 гласи:

„Схемата на таксата в сектора на млякото и млечните продукти беше разширена в съответствие с Регламент [№ 1788/2003] за още единадесет поредни дванадесетмесечни периода, считано от 1 април 2004 г. Следва да се приемат подробни правила за прилагането на новите разпоредби на този регламент. Тези подробни правила, също така, трябва до голяма степен да включат разпоредбите на Регламент [№ 1392/2001]. Следователно, Регламент [№ 1392/2001] следва да бъде отменен“.

16

Член 13 („Уведомление за таксата“) от този регламент предвижда в параграф 1:

„Когато се касае за доставки, компетентният орган потвърждава или уведомява изкупвачите за вноските по таксата, които те дължат, след като цялото или част от неизползваните референтни количества е било или не преразпределено, съгласно решението на държавата членка, или пряко на съответните производители или, ако такъв е случаят, на изкупвачите, с оглед последващо разпределяне между съответните производители“.

17

Член 15 („Срок за плащане“) от посочения регламент предвижда в параграф 1:

„Всяка година в срок най-късно до 1 септември, изкупвачът или при директни продажби производителят, който е отговорен за таксата, заплаща на компетентния орган дължимата сума, съгласно условията[,] определени от държавата членка“.

18

Съгласно член 16 („Критерии за разпределяне на надвзетата такса“) от Регламент № 595/2004:

„1.   Когато е приложимо, държавите членки определят приоритетните категории производители, посочени в член 13 параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1788/2003], съгласно един или няколко от следните обективни критерии, взети по реда на техния приоритет:

2.   Когато надвзетата такса, посочена в член 13 параграф 1 от Регламент [№ 1788/2003], с която се разполага за определен период, не е изчерпана след преразпределението, в съответствие с критериите, предвидени в параграф 1 на настоящия член, държавата членка приема други обективни критерии, след като се консултира с Комисията.

Преразпределението на надвзетата такса трябва да приключи в срок най-много петнадесет месеца след изтичането на въпросния дванадесетмесечен период“.

19

Член 17 от този регламент гласи:

„Държавите членки вземат необходимите мерки, за да осигурят, че таксата е начислена правилно и че тежестта на таксата се понася от производителите, които са допринесли за превишението на квотата“.

20

Съображение 5 от Регламент (ЕО) № 1468/2006 на Комисията от 4 октомври 2006 година за изменение на Регламент № 595/2004 (ОВ L 274, 2006 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 75, стр. 227), който влиза в сила на 12 октомври 2006 г., гласи:

„В съответствие с член 16, параграф 1 от Регламент [№ 595/2004] държавите членки определят приоритетните категории производители, с цел да се преразпредели надвзетата такса на базата на един или няколко обективни критерия. Опитът показа, че държавите членки имат нужда от повече яснота и гъвкавост по отношение на определянето на приоритетните категории“.

21

Член 16 от Регламент № 595/2004, изменен с Регламент № 1468/2006 (наричан по-нататък „измененият Регламент № 595/2004“), гласи следното:

„1.   При необходимост държавите членки установяват приоритетните категории производители, посочени в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1788/2003], на базата на един или няколко от обективните критерии, изброени по-долу:

2.   Преразпределението на надвзетата такса трябва да приключи най-късно до петнадесет месеца след изтичането на съответния дванадесетмесечен период“.

22

Съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от decreto-legge n. 49 — Riforma della normativa in tema di applicazione del prelievo supplementare nel settore del latte e dei prodotti lattiero-caseari (Декрет-закон № 49 за реформа на законодателството в областта на правилата за прилагане на допълнителната такса в сектора на млякото и млечните продукти) от 28 март 2003 г. (GURI бр. 75 от 31 март 2003 г.), преобразуван в закон, след изменения, със Закон № 119 от 30 май 2003 г. (GURI бр. 124 от 30 май 2003 г.) (наричан по-нататък „Декрет-закон № 49/2003“):

„1.   В рамките на месеца, следващ референтния месец, изкупвачите изпращат на областите и автономните провинции, които са ги одобрили, данните от актуализирането на месечния регистър, воден в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент № 1392/2001, дори когато не са събрали мляко. Изкупвачите удържат допълнителната такса, изчислена в съответствие с член 1 от изменения [Регламент № 3950/92], за доставки на мляко, превишаващи индивидуалното референтно количество, определено за всеки производител поотделно при отчитане на настъпилите през периода промени. […]

2.   В рамките на 30 дни след изтичането на срока по параграф 1 […] изкупвачите внасят удържаните суми в специална текуща сметка, открита към финансовата институция на AGEA, и изпращат на областите и автономните провинции копие от посочените в параграф 6 вносни бележки или гаранции“.

23

Член 9 („Възстановяване на надвзетата такса“) от Декрет-закон № 49/2003 гласи:

„1.   В края на всеки период AGEA:

[…]

3.   Сумата, посочена в параграф 1, буква с), намалена със заделената по параграф 2 сума, се разпределя между производителите, титуляри на квота, които са платили таксата, съгласно следните критерии и в следния ред:

c bis) между производителите, на които в изпълнение на решение на компетентния санитарен орган е наложена забрана за движение на животни в засегнати от широко разпространени инфекциозни заболявания райони за най-малко 90 дни през пазарния период и които по тази причина са били принудени да произведат по-голямо количество […].

4.   Когато тези възстановявания не изчерпват наличната сума по параграф 3, остатъкът се разпределя между производителите, титуляри на квота, които са платили таксата, с изключение на онези, които са превишили с повече от 100 процента собственото си индивидуално референтно количество, съгласно следните критерии и в следния ред […]“.

24

В редакцията му, приложима към спора в главното производство, член 2, параграф 3 от decreto-leggee n. 157 — Disposizioni urgenti per l’etichettatura di alcuni prodotti agroalimentari, nonché in materia di agricoltura e pesca (Декрет-закон № 157 — Спешни мерки във връзка с етикетирането на някои хранителни продукти, както и в областта на селското стопанство и рибарството) от 24 юни 2004 г. (GURI бр. 147 от 25 юни 2004 г.), преобразуван с изменения със Закон № 204 от 3 август 2004 г. (GURI бр. 186 от 10 август 2004 г.) (наричан по-нататък „Декрет-закон № 157/2004“) предвижда:

„По силата на член 9 от [Декрет-закон № 49/2003] надвзетият размер на таксата, плащана ежемесечно от изрядните в плащанията си производители, се възстановява на същите производители. След приключването на тази операция, ако оставащият общ размер на начислените и подлежащи на внасяне такси е по-голям от таксата, дължима на [Съюза], плюс 5 %, AGEA не изисква таксата, която е била начислена в повече на производителите, които все още не са извършили месечните си плащания, като прилага критериите за приоритет, предвидени в член 9, параграфи 3 и 4, без да се засягат санкциите, предвидени в член 5, параграф 5 от същия декрет-закон“.

25

На 2 октомври 2006 г. AGEA изпраща на изкупвача Latte Più Srl, дружество по италианското право, уведомление относно допълнителните такси в тежест на жалбоподателите в главното производство за референтния период.

26

От това уведомление е видно, че съгласно член 9 и член 10, параграфи 27 и 28 от Декрет-закон № 49/2003 са били направени изчисления с цел на производителите да бъде възстановена надвзетата такса за доставките на краве мляко през пазарната 2005/2006 година в сектора на млякото въз основа на индивидуалните референтни количества, както и на месечните декларации за доставка и плащане, представени от предприятията изкупвачи. Съгласно посоченото уведомление производителите, които са изпълнили изцяло задължението си за плащане на допълнителната такса, ще се ползват от посоченото възстановяване въз основа на представените от изкупвачите декларации за извършено плащане и след проверката им.

27

В приложението към уведомлението, посочено в точка 25 от настоящото съдебно решение, AGEA включва документ, озаглавен „Списък на таксите по изкупвачи — Период 2005/2006 г.“, в който за всеки производител се посочват сумите на вече платените и потвърдени такси, както и подлежащите на възстановяване суми, изчислени съгласно член 9, параграфи 3 и 4 от Декрет-закон № 49/2003. В това отношение AGEA уточнява, че предприятието изкупвач е било длъжно да изплати върнатите суми на производителите, които са извършили доставките, и в качеството на субституент на производителите да изплати на AGEA изискваните в този документ суми, за да позволи на AGEA да изпълни задължението на Италианската република да върне тези суми на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА).

28

С жалба, подадена пред Tribunale amministrativo regionale del Lazio — sede di Roma (Областен административен съд Лацио — седалище Рим, Италия), жалбоподателите в главното производство искат отмяната на това уведомление, като поддържат по-специално че с въвеждането на системата за възстановяване, предвидена в член 2, параграф 3 от Декрет-закон № 157/2004, италианският законодател е нарушил член 13 от Регламент № 1788/2003 и член 16 от Регламент № 595/2004.

29

След като жалбата е отхвърлена, жалбоподателите в главното производство сезират Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), запитващата юрисдикция.

30

Що се отнася до разпределянето на допълнителната такса, тази юрисдикция посочва по-специално че макар италианският законодател да е предвидил приоритетна категория производители въз основа на обективния критерий, посочен в член 9, параграф 3, буква а) от Декрет-закон № 49/2003, а именно „производителите, от които е недължимо събрана или които вече не дължат цялата или част от наложената им такса“, също така изглежда, че е предвидил в член 2, параграф 3 от Декрет-закон № 157/2004 приоритетна категория производители, които не само отговарят на посочения обективен критерий, но и за които таксата е била плащана редовно на месечна основа.

31

Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че по силата на Декрет-закон № 157/2004 етапът на плащане на таксата на AGEA, който попада в обхвата на отговорността и на действията на изкупвача, е свързан с етапа на възстановяването на производителя на недължимо събраната такса, тъй като в рамките на възстановяванията този декрет-закон предоставя приоритетно „право“ на производителите, за които изкупвачът не само е събрал, но и действително е плащал месечно и редовно таксата на AGEA.

32

Запитваща юрисдикция счита също, че за разлика от правната уредба, разглеждана по делото, по което е постановено решение от 11 септември 2019 г., Caseificio Sociale San Rocco и др. (C‑46/18, EU:C:2019:706), с влизането в сила на регламенти № 1788/2003 и № 595/2004 е възникнало задължението, а не само възможността на изкупвача да удържи при източника на основание на допълнителната такса дължимите суми от производителите, които са превишили доставките на мляко, което в настоящия случай обосновава отправянето до Съда на различен въпрос, отделен от поставените по делото, по което е постановено споменатото решение.

33

При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„В случай като [разглеждания в главното производство] допуска ли член 16 от Регламент [№ 595/2004] национална разпоредба като член 9 от Декрет-закон № 49/2003, във връзка с член 2, параграф 3 от Декрет-закон № 157/2004, в която като критерий за определяне на приоритетната категория [производители], на която следва да се възстанови недължимо събраната такса, се предвижда редовното месечно плащане [на таксата] от страна на изкупвача?“.

34

С решение на председателя на Съда от 4 юли 2019 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на решението, с което се слага край на производството по дело C‑46/18, Caseificio Sociale San Rocco и др.

35

След постановяването на решение от 11 септември 2019 г., Caseificio Sociale San Rocco и др. (C‑46/18, EU:C:2019:706) Съдът отправя въпрос до запитващата юрисдикция дали възнамерява да поддържа, или да оттегли своето преюдициално запитване, на който последната не отговаря.

36

Производството по настоящото дело е възобновено на 1 юли 2020 г.

37

В самото начало следва да се припомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, единствено националният съд може да установи и прецени фактите по главното производство и да определи точния обхват на националните законови, подзаконови или административни разпоредби (решение от 3 октомври 2019 г., Fonds du Logement de la Région de Bruxelles-Capitale, C‑632/18, EU:C:2019:833, т. 48 и цитираната съдебна практика). Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза с оглед на фактическата и правна обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, за да ѝ предостави полезната информация за разрешаването на спора, с който е сезирана (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei, C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 18 и цитираната съдебна практика).

38

Следователно, макар италианското правителство да оспорва тълкуването на националното право от запитващата юрисдикция, според която член 2, параграф 3 от Декрет-закон № 157/2004 установява приоритетна категория производители, по отношение на които не само таксата трябва да бъде недължимо събрана, както предвижда член 9, параграф 3, буква а) от Декрет-закон № 49/2003, но и за които изкупвачът трябва да е получил и действително да е плащал месечно и редовно таксата на компетентния орган на държавата членка, на поставения въпрос следва да се отговори въз основа на изложеното в акта за преюдициално запитване схващане, че италианското право установява такава категория.

39

Ето защо поставеният въпрос следва да се разбира като целящ по същество да се установи дали член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, вследствие на която от възстановяването на надвзетата допълнителна такса трябва приоритетно да се ползват производителите, по отношение на които изкупвачите са изпълнили задължението си за месечно плащане на тази такса.

40

Както следва от неговия текст, член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1788/2003 предвижда, че когато в случаите на доставки или директни продажби се установи, че таксата е дължима и сумата от вноските на производителите надхвърля дължимия размер на таксата, държавата членка може да преразпредели част или цялата надвзета сума на производители, които попадат в приоритетни категории, определени от държавата членка на базата на обективни критерии и в рамките на определен период, или на производители, които са попаднали в изключителна ситуация в резултат на национална мярка, несвързана с режима на допълнителната такса.

41

Съгласно член 13, параграф 2 от Регламент № 1788/2003, когато се установи, че не се дължи такса, всички авансови плащания, събрани от изкупвачите или държавата членка, трябва да бъдат възстановени не по-късно от края на следващия дванадесетмесечен период.

42

Правилата за прилагане на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1788/2003 са уточнени в член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004, който определя критериите за разпределяне на надвзетата такса. Съгласно последната разпоредба държавите членки определят приоритетните категории производители, посочени в член 13 параграф 1, буква б) от Регламент 1788/2003, съгласно един или няколко от обективните критерии, изброени в член 16, параграф 1, букви a)—д) от Регламент № 595/2004 по реда на техния приоритет. В член 16, параграф 1, буква а) от Регламент № 595/2004 е посочен критерият, свързан с формалното признаване от компетентния орган на държавата членка, че цялата или част от таксата е недължимо събрана.

43

Член 16, параграф 2, първа алинея от Регламент № 595/2004 гласи, че когато надвзетата такса, посочена в член 13, параграф 1 от Регламент № 1788/2003, с която се разполага за определен период, не е изчерпана след преразпределението в съответствие с критериите, предвидени в параграф 1 на член 16 от Регламент № 595/2004, държавата членка приема други обективни критерии, след като се консултира с Комисията.

44

Така от самия текст на член 16 от Регламент № 595/2004 следва, че държавите членки могат да предвидят допълнителни критерии към определените в член 16, параграф 1 от този регламент само в случай че след преразпределението в съответствие с тези критерии не е изчерпана надвзетата такса, посочена в член 13, параграф 1 от Регламент № 1788/2003.

45

Това тълкуване се подкрепя от нормативния контекст, в който се вписва член 16 от Регламент № 595/2004.

46

Така, първо, посоченият член 16 установява правилата за прилагане на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1788/2003. От последната разпоредба обаче следва, че макар държавите членки да разполагат с възможността да възстановят или не възстановят надвзетата сума, ако вземат решение за възстановяване, то се извършва в полза на производителите, които попадат в приоритетните категории, установени от държавата членка въз основа на обективни критерии, които следва да се определят в съответствие с посочената в този регламент процедура, или в полза на производителите, които са попаднали в изключителна ситуация в резултат на национална разпоредба, несвързана с режима на допълнителната такса. От това следва, че предоставената на държавата членка свобода на преценка при определянето на приоритетните категории е ограничена от критериите, определени в Регламент № 595/2004.

47

Второ, от съображение 1 от Регламент № 595/2004 следва, че разпоредбите му до голяма степен обхващат разпоредбите на Регламент № 1392/2001. Текстът на член 16, параграф 1 и параграф 2, първа алинея от Регламент № 595/2004 е аналогичен на този на член 9, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1392/2001.

48

Съдът обаче е постановил, че предвидените в член 9, параграф 1 от Регламент № 1392/2001 критерии са изчерпателни и държавите членки могат да добавят допълнителни критерии само когато наличните финансови средства за определен период не са изразходвани след прилагането на тези критерии по ред на приоритетност (решение от 11 септември 2019 г., Caseificio Sociale San Rocco и др., C‑46/18, EU:C:2019:706, т. 38).

49

Трето, видно от съображение 5 от Регламент № 1468/2006 посоченият регламент изменя член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004, за да отговори на нуждата на държавите членки от повече яснота и гъвкавост при определянето на приоритетните категории. Измененият член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 вече не предвижда, че обективните критерии, които са възпроизведени в тази разпоредба, следва да се прилагат по реда на техния приоритет и посочва в буква е) възможността държавите членки да приемат други обективни критерии след съгласуване с Комисията. Едва с тази разпоредба, влязла в сила след приемането на разглежданото в главното производство уведомление, посочено в точка 25 от настоящото съдебно решение, се премахва условието, че държавите членки могат да добавят допълнителни критерии към предвидените в член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 само когато наличните финансови средства за определен период не са изразходвани след прилагането на последните критерии по реда на техния приоритет.

50

Ето защо следва да се приеме, че критериите, предвидени в член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 в редакцията му в сила през референтния период, са изчерпателни и държавите членки могат да добавят допълнителни критерии само когато наличните финансови средства за определен период не са изразходвани след прилагането на тези критерии по реда на техния приоритет.

51

Член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 обаче не споменава като критерий за преразпределяне на надвзетата такса принадлежността към категорията на млекопроизводителите, по отношение на които изкупвачите на мляко са изпълнили задължението си за редовно месечно плащане на допълнителната такса на компетентния орган на държавата членка.

52

Следователно с оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, вследствие на която от възстановяването на надвзетата допълнителна такса трябва приоритетно да се ползват производителите, по отношение на които изкупвачите са изпълнили задължението си за месечно плащане на тази такса.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, вследствие на която от възстановяването на надвзетата допълнителна такса трябва приоритетно да се ползват производителите, по отношение на които изкупвачите са изпълнили задължението си за месечно плащане на тази такса.