–

за SC Avio Lucos SRL, от M. Gornoviceanu, адвокат,

–

за Agenţia de Plăţi şi Intervenţie pentru Agricultură – Centrul judeţean Dolj, от N.S. Răducan, в качеството на представител,

–

за румънското правителство, от E. Gane и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller и S. Heimerl, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères, C. Mosser и W. Zemamta, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. Vignato и R. Guizzi, avvocati dello Stato,

–

за Европейската комисия, от A. Sauka и A. Biolan, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася, първо, до тълкуването на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16), изменен с Регламент (ЕС) № 1310/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. (ОВ L 347, 2013 г., стр. 865) (наричан по-нататък „Регламент № 73/2009“), второ, до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, 2009 г., стр. 65) и трето, до принципа на силата на пресъдено нещо.

2

Преюдициалното запитване е отправено във връзка със спор на SC Avio Lucos SRL с Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură – Centrul județean Dolj (Разплащателна агенция в областта на земеделието — Окръжен център Долж, Румъния) и Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură (APIA) – Aparat Central (Централна разплащателна агенция в областта на земеделието, Румъния) (наричана по-нататък „APIA“) относно искане за възстановяване на предоставеното от APIA на Avio Lucos финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ за 2014 година.

3

Член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 160, 1999 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80) гласи:

„За определяне на гъстотата на отглеждане за стопанството се вземат предвид:

[…]

[…]“.

4

Този член 12 е отменен с Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177), преди самият Регламент № 1254/1999 да бъде отменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1).

5

Член 44 от Регламент № 1782/2003 е озаглавен „Използване на правата за получаване на плащания“ и в параграфи 2 и 3 гласи:

„2.   „Хектар, даващ право на помощ“ означава всякакъв вид селскостопанска площ в стопанството, заета от обработваема земя и постоянни пасища, освен площите, засадени с многогодишни култури, гори или които се използват за неселскостопански дейности.

3.   Земеделският производител декларира парцелите, които съответстват на хектарите, свързани с права на помощи. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, тези парцели трябва да бъдат на разположение на земеделския производител […]“.

6

Регламент № 1782/2009 е отменен с Регламент № 73/2009.

7

Съображения 4, 7, 23 и 25 от Регламент № 73/2009 гласят:

[…]

[…]

[…]

8

Член 2 от този регламент е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

9

Член 6 от посочения регламент е озаглавен „Добро земеделско и екологично състояние“ и в параграф 1, първа алинея предвижда:

„Държавите членки следят цялата земеделска земя и особено земята, която вече не се използва за производствени цели, да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Държавите членки определят на национално или на регионално равнище минимални изисквания за добро земеделско и екологично състояние, въз основа на рамката, установена в приложение III, като вземат предвид специфичните характеристики на съответните площи, включително почвено-климатичните условия, съществуващите системи за земеделие, използването на земята, сеитбооборота, земеделските практики и структурата на стопанствата. Държавите членки не определят минимални изисквания, които не са предвидени в тази рамка“.

10

Член 19 от същия регламент е озаглавен „Заявления за подпомагане“ и параграф 1 от него гласи:

„Всяка година земеделският стопанин подава заявление за директни плащания, като посочва, когато е приложимо:

11

Член 34 от Регламент № 73/2009 е озаглавен „Активиране на правата на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ и гласи:

„1.   Помощта по схемата за единно плащане се отпуска на земеделските стопани при активиране на правото на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Активираните права на плащане дават право на изплащане на сумите, определени в тях.

2.   За целите на настоящия дял „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ означава:

[…]

Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства хектарите следва да отговарят на условията за подпомагане по всяко време на календарната година“.

12

Член 35 от посочения регламент е озаглавен „Деклариране на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане“ и в параграф 1 предвижда:

„Земеделският стопанин декларира парцелите, които съответстват на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, и свързани с всяко право на плащане. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, тези парцели следва да са на разположение на земеделския стопанин на определена от държавата членка дата, която е не по-късна от датата за изменение на заявлението за подпомагане, определена в тази държава членка“.

13

Член 124 от посочения регламент е озаглавен „Площ по схемата за единно плащане на площ“ и в параграф 2 предвижда:

„За целите на отпускане на плащания по схемата за единно плащане на площ, на условията отговарят всички земеделски парцели, които съответстват на критериите, предвидени в параграф 1 […]

Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, посочените в първа алинея парцели следва да са на разположение на земеделския стопанин към датата, определена от държавата членка, която е не по-късна от датата, определена в тази държава членка за изменение на заявленията за подпомагане.

Минималният размер на отговарящата на условията за подпомагане площ за стопанство, за която могат да се [искат] плащания, е 0,3 ha. Въпреки това, всяка нова държава членка може да реши, въз основа на обективни критерии и след одобрение от Комисията, да определи минималния размер на по-високо равнище, без той да превишава 1 ha“.

14

Приложение III от същия регламент, озаглавено „Добро земеделско и екологично състояние, посочени в член 6“, съдържа по отношение на минималното ниво на поддържане по-специално следната диспозитивна разпоредба: „Минимални параметри за гъстота на животните и/или подходящи режими“.

15

Регламент № 73/2009 е отменен с Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

16

Съображения 8 и 28 от Регламент № 1122/2009 гласят:

[…]

17

Член 12 от този регламент е озаглавен „Съдържание на единното заявление“ и параграф 1 от него гласи:

„Единното заявление съдържа цялата информация, необходима за установяване на допустимостта за помощ, по-специално:

[…]

18

Регламент № 1122/2009 е отменен с Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие е (ОВ L 181, 2014 г., стр. 48).

19

Член 4 от Legea zootehniei nr. 72/2002 (Закон № 72/2002 за животновъдството, публикуван отново, Monitorul Oficial al României, част I, № 235 от 2 април 2002 г.) гласи:

„По смисъла на настоящия закон животновъд е физическо или юридическо лице, което е собственик на животински видове по член 2 и е вписано в регистър на земеделските стопани“.

20

Член 5, параграф 1 от този закон предвижда:

„Отглеждането и стопанисването на животни са дейности, извършвани от животновъди, независимо от техния правен статут, с цел производство на животински продукти и храни от животински произход“.

21

Член 7, параграф 1, буква f) от Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 125/2006 pentru aprobarea schemelor de plăți directe și plăți naționale directe complementare, care se acordă în agricultură începând cu anul 2007, și pentru modificarea articolului 2 din Legea nr. 36/1991 privind societățile agricole și alte forme de asociere în agricultură (Извънредно постановление № 125/2006 на Министерски съвет за одобрение на схеми за директни плащания и допълнителни национални директни плащания, отпускани за селското стопанство от 2007 г., и за изменение на член 2 от Закон № 36/1991 за земеделските дружества и други форми на сдружаване в областта на селското стопанство) от 21 декември 2006 г. (Monitorul Oficial al României, част I, № 1043 от 29 декември 2006 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричано по-нататък „OUG № 125/2006“) предвижда:

„За да получат плащания по схемите за единно плащане на площ, заявителите трябва да бъдат вписани във водения от Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură (Разплащателна агенция в областта на земеделието, Румъния) регистър на земеделските стопани), да подадат заявление за плащане в определения срок и да отговарят на следните общи условия:

[…]

[…]“.

22

Член 5, параграф 1 от Ordinul ministrului agriculturii si dezvoltării rurale nr. 246/2008 privind stabilirea modului de implementare, a condițiilor specifice și a criteriilor de eligibilitate pentru aplicarea schemelor de plăți directe și plăți naționale directe complementare în sectorul vegetal, pentru acordarea sprijinului aferent măsurilor de agromediu și zone defavorizate (Постановление на министъра на земеделието и развитието на селските райони № 246/2008 за определяне на начина на прилагане, на конкретните условия и на критериите за допустимост за прилагането на схемите за допълнителни национални директни плащания в сектора на растениевъдството, за отпускането на помощта във връзка с агроекологичните мерки и за необлагодетелстваните райони) от 23 април 2008 г. (Monitorul Oficial al României, част I, № 332 от 25 април 2008 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:

„Документите, доказващи законното използване на постоянните общински пасища, съгласно член 7, параграф 1, буква f) от [OUG № 125/2006] са актовете, удостоверяващи правото на собственост, договорите за отдаване под аренда или за наем, сключени между местните съвети и животновъдите, от които се установява използваната земя, и удостоверението, издадено от кметството в съответствие с данните, съдържащи се в регистъра на земеделските стопани. Всички договори, сключени преди влизане в сила на настоящото постановление, чийто предмет е използването на общинските пасища, продължават да пораждат действие до датата на прекратяване на правото“.

23

Член 2 от Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 34/2013 privind organizarea, administrarea și exploatarea pajiștilor permanente și pentru modificarea și completarea Legii fondului funciar nr. 18/1991 (Извънредно постановление на правителството № 34/2013 за организацията, управлението и експлоатацията на постоянно затревените площи и за изменение и допълнение на Закон № 18/1991 за поземления фонд, Monitorul Oficial al României, част I, № 267 от 13 май 2013 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:

„За целите на настоящото извънредно постановление се прилагат следните определения:

[…]

24

Глава VI, точка 1 от приложение I към Ordinul ministrului agriculturii, alimentaţiei şi pădurilor şi al ministrului administraţiei publice nr. 226/235/2003 pentru aprobarea Strategiei privind organizarea activității de imbunatatire și exploatare a pajiștilor la nivel național, pe termen mediu și lung (Постановление № 226/235/2003 на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на публичната администрация за приемане на средносрочна и дългосрочна стратегия за организация на дейностите за подобряване и използване на ливадите на национално равнище) (Monitorul Oficial al României, част I, № 423 от 17 юни 2003 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:

„Отговорност на ползвателите на ливади

25

Член 431, параграф 2 от Codul de procedură civilă (Граждански процесуален кодекс) гласи:

„Страните могат да се позоват на силата на пресъдено нещо на постановено по-рано съдебно решение, ако то има връзка с разглеждания спор“.

26

Avio Lucos подава в APIA заявление за финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ за 2014 година за 341,70 ha пасища. Като доказателство за правото си да използва тази земя дружеството представя договор, който е сключило на 28 януари 2013 г. с Consiliul Local Podari (Общинския съвет на община Подари (Румъния) и с който е взело под аренда находящи се в тази община пасища. Съгласно договора Avio Lucos има право да използва пряко на свой риск и отговорност взетите от него под аренда имоти. То е длъжно освен това да ги използва за паша, като му е забранено да ги отдава под наем или да ги преотдава под аренда на други лица.

27

След това, на 30 януари 2013 г., Avio Lucos сключва договор за сътрудничество с четири физически лица. С него Avio Lucos се задължава да им предостави взетите под аренда общински пасища и да извършва целогодишно за своя сметка необходимите работи по поддръжка на тези пасища, а физическите лица се задължават да му предоставят свои животни, а именно по-специално овце, кози, крави и коне, за да може с тях непрекъснато и постоянно да се извършва паша на взетите под аренда имоти.

28

В отговор на подадено заявление APIA предоставя на Avio Lucos авансово плащане по схемата за подпомагане на площ за стопанската 2014 година в общ размер на 529340,24 румънски леи (RON) (приблизително 107000 EUR).

29

Впоследствие обаче APIA преразглежда заявлението и установява, че към датата на сключване на договора за аренда Avio Lucos не е имало право да взема под аренда пасища, които са публична или частна общинска собственост, тъй като не е притежавало качеството на животновъд или на собственик на животни, и че това представлява нарушение на приложимото национално право.

30

С оглед на тази констатация APIA, от една страна, приема решение по член 58, трета алинея от Регламент № 1122/2009, с което налага на Avio Lucos многогодишни санкции в общ размер от 555729,59 RON (приблизително 112000 EUR). Това решение е обжалвано няколко пъти по административен и по съдебен ред, но всички жалби са отхвърлени.

31

От друга страна, APIA задължава Avio Lucos да плати в полза на бюджета сума в общ размер от 529340,24 RON (приблизително 107000 EUR), съответстваща на вече изплатената му сума по схемата за единно плащане на площ за 2014 година.

32

Avio Lucos обжалва последното решение пред Tribunalul Dolj (Окръжен съд Долж, Румъния), който отхвърля жалбата. Подадената от Avio Lucos жалба срещу това решение е уважена от Curtea de Apel Craiova (Апелативен съд Крайова, Румъния), който връща делото за ново разглеждане от Tribunalul Dolj (Окръжен съд Долж). С решение от 25 февруари 2018 г. този съд отхвърля жалбата. Avio Lucos обжалва и това решение и делото е все още висящо пред запитващата юрисдикция Curtea de Apel Timişoara (Апелативен съд Тимишоара, Румъния).

33

Запитващата юрисдикция подчертава, че на въпроса дали правото на Съюза допуска национална правна уредба — която за предоставянето под аренда на пасища за целите на финансовото подпомагане по схемата за единно плащане на площ установява задължение да се докаже право на използване или на стопанисване на съответната земеделска площ или пък изисква лицето да бъде животновъд или собственик на животни — не би могъл да се даде еднозначен отговор. Освен това според тази юрисдикция се поставя въпросът дали осъществяваната конкретно от Avio Lucos дейност попада в приложното поле на член 2 от Регламент № 73/2009. Накрая, като се позовава на наличието на две окончателни съдебни решения, които установяват недопустимостта на заявления за плащания по схемата за единно плащане на площ за стопанската 2014 година поради неспазване на изискването на националното право за законосъобразност на документа за стопанисване или използване на имота, запитващата юрисдикция си задава въпроса дали правото на Съюза допуска принципът на силата на пресъдено нещо да се прилага по такъв начин, че да представлява пречка за разглеждане на съответствието на това национално изискване с правото на Съюза в рамките на нов спор относно законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на Avio Lucos суми.

34

При тези обстоятелства Curtea de Apel Timișoara (Апелативен съд Тимишоара) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

35

В писменото си становище румънското правителство поддържа, че преюдициалното запитване е изцяло недопустимо, тъй като запитващата юрисдикция разполага с достатъчно информация, за да разреши спора, с който е сезирана. По-конкретно запитващата юрисдикция трябвало да анализира приоритетно правилата по член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс относно „истинската сила на пресъдено нещо“ и да отхвърли исканията на Avio Lucos. В това отношение румънското правителство добавя, че посочената разпоредба е приложима към спора по главното производство и че следователно първите три въпроса са безпредметни.

36

От своя страна Avio Lucos твърди, че първият и вторият въпрос не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство, тъй като се отнасят не до правото на заявителя на единно плащане на площ, а до валидността на разглеждания в главното производство договор за аренда.

37

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 15 юли 2021 г., The Department for Communities in Northern Ireland, C‑709/20, EU:C:2021:602, т. 54 и цитираната съдебна практика).

38

Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 15 юли 2021 г., The Department for Communities in Northern Ireland, C‑709/20, EU:C:2021:602, т. 55 и цитираната съдебна практика).

39

В случая, от една страна, съображението, че на основание член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс запитващата юрисдикция би трябвало да отхвърли висящата пред нея жалба, не позволява да се установи, че исканото от тази юрисдикция тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство. Всъщност в рамките на производството по член 267 ДФЕС функциите на Съда и функциите на запитващата юрисдикция са ясно разделени и именно от компетентност на последната е да тълкува националното законодателство (решение от 15 януари 2013 г., Križan и др., C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 58 и цитираната съдебна практика).

40

От друга страна, що се отнася до твърдяната неотносимост на първия и втория въпрос, следва да се припомни, че член 267 ДФЕС дава възможност на националните юрисдикции да поставят на Съда тълкувателни въпроси винаги когато счетат това за целесъобразно (решение от 15 януари 2013 г., Križan и др., C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 56 и цитираната съдебна практика). Както обаче следва от точка 33 от настоящото решение, запитващата юрисдикция счита, че въпросът дали правото на Съюза допуска национална правна уредба — която изисква да се докаже право на използване или на стопанисване на съответния имот или пък да се докаже качество на животновъд или собственик на животни, за да може да се сключи договор за аренда на пасища и евентуално да се получи финансова подкрепа по схемата за единно плащане на площ — е необходим за решаването на спора, с който е сезирана.

41

Следователно поставените от запитващата юрисдикция въпроси са допустими.

42

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че за да получи помощ по схемата за единно плащане на площ, заявителят трябва да докаже, че притежава „право да използва“ земеделската площ, за която е подал заявление.

43

Следва да се припомни, че съгласно член 34, параграф 1 от Регламент № 73/2009 помощта по схемата за единно плащане на площ се отпуска на земеделските стопани при активиране на правото на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане.

44

Съгласно член 35, параграф 1 от този регламент земеделският стопанин декларира парцелите, които съответстват на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, и — освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства — тези парцели следва да са „на разположение“ на земеделския стопанин на определена от държавата членка дата. Също така по силата на член 124, параграф 2 от посочения регламент за целите на отпускане на плащания по схемата за единно плащане на площ на условията отговарят всички земеделски парцели, които съответстват на критериите, предвидени в параграф 1 от този член, като те — освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства — следва да са „на разположение“ на земеделския стопанин към датата, определена от държавата членка.

45

Тъй като Регламент № 73/2009 не уточнява на какво основание съответните площи трябва да са „на разположение“ на земеделския стопанин, при тълкуването на посочената разпоредба трябва съгласно постоянната практика на Съда да се вземе предвид не само обичайното значение в говоримия език на използваните в нея думи, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, в която се съдържа (вж. в този смисъл решения от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C‑375/08, EU:C:2010:365, т. 58 и от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 28 и цитираната съдебна практика).

46

На първо място, по отношение на текста на член 35, параграф 1 от посочения регламент следва да се отбележи, че в говоримия език фактът, че дадена площ е на разположение на земеделския производител, по принцип означава, че той може да я използва по собствена преценка, за да извършва там селскостопанска дейност.

47

На второ място, по отношение на контекста, в който се вписва тази разпоредба, от точка 43 от настоящото решение следва, че подпомагането по схемата за единно плащане на площ се отпуска на земеделските стопани при активиране на правото на плащане на „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“, като съгласно член 34, параграф 2 от Регламент № 73/2009 това понятие означава всяка земеделска площ на стопанството, която се използва за селскостопанска дейност.

48

Самите тези понятия също са определени в посочения регламент. В член 2, букви б), в) и з) от този регламент понятието „стопанство“ е определено като „всички управлявани от земеделски стопанин производствени единици, които се намират на територията на една и съща държава членка“, понятието „селскостопанска дейност“ като „производството или отглеждането на селскостопански продукти […] или поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние“, а понятието „земеделска площ“ като „площ, която е заета от обработваема земя, постоянни пасища или трайни насаждения“.

49

Във връзка с предвиденото в член 2, буква б) от Регламент № 73/2009 изискване производствената единица да се „управлява“ от земеделския производител Съдът вече е постановил, че понятието „управление“ не предполага земеделският производител да разполага с неограничено право на разпореждане относно съответната площ в рамките на нейното използване за селскостопански цели. По отношение на тази площ земеделският производител трябва все пак да разполага с достатъчна самостоятелност за осъществяване на своята селскостопанска дейност, като запитващата юрисдикция следва с оглед на всички обстоятелства по случая да прецени дали това е така (вж. в този смисъл решения от 14 октомври 2010 г., Landkreis Bad Dürkheim, C‑61/09, EU:C:2010:606, т. 61 и 62 и от 2 юли 2015 г., Demmer, C‑684/13, EU:C:2015:439, т. 58).

50

В този смисъл земеделският производител трябва да може сам да взема решения при използването на съответната площ (решение от 14 октомври 2010 г., Landkreis Bad Dürkheim, C‑61/09, EU:C:2010:606, т. 63) за извършване на селскостопанска дейност.

51

На трето място, по отношение на преследваните с разглежданата правна уредба цели съображение 23 от Регламент № 73/2009 предвижда, че същият цели да се предотврати подпомагането на бенефициери, чиито селскостопански дейности представляват само незначителна част от цялостната им стопанска дейност или чиято основна дейност не включва упражняване на селскостопанска дейност или е насочена към такава дейност само в незначителна степен. Освен това от член 39, параграф 1, буква б) ДФЕС, който по същество е припомнен в съображение 25 от същия регламент, следва, че схемите за подпомагане в рамките на ОСП предоставят директно подпомагане на доходите, по-специално с цел да се осигури добър жизнен стандарт на населението в селскостопанските райони, като по-конкретно се увеличат индивидуалните доходи на работещите в селското стопанство.

52

Ето защо следва да се приеме, както прави генералният адвокат в точка 50 от заключението си, че подпомагането по схемата за единно плащане на площ има за цел да осигури добър жизнена стандарт на земеделските стопани, които наистина осъществяват селскостопанска дейност и които следователно реално разполагат за целта със земеделски площи.

53

С оглед на текста на член 35, параграф 1 от Регламент № 73/2009, контекста на тази разпоредба и на целта на правната уредба, в която тя се съдържа, следва да се приеме, че за да се определи дали даден парцел е „на разположение“ на земеделски производител по смисъла на посочената разпоредба, този регламент не изисква земеделският производител да представи формално правно основание, с което да установи, че се ползва с „право да използва“ съответната площ, тъй като за целта е достатъчно да докаже, че действително използва тази площ и че разполага с достатъчна самостоятелност, когато извършва на нея селскостопанска дейност.

54

Това тълкуване се потвърждава, от една страна, от практиката на Съда относно понятието „селскостопанска площ в стопанството“, съдържащо се в член 44, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1782/2003. В това отношение Съдът всъщност е постановил, че след като тези разпоредби не уточняват естеството на правоотношението, въз основа на което се използва съответната площ от земеделския производител, от посочените разпоредби не може да се направи изводът, че парцелите следва да бъдат на разположение на земеделския производител по силата на договор за аренда или на друга равностойна сделка (решение от 14 октомври 2010 г., Landkreis Bad Dürkheim, C‑61/09, EU:C:2010:606, т. 54).

55

От друга страна, посоченото тълкуване се потвърждава от практиката на Съда относно понятието „площта на стопанството“ в член 12, параграф 2, буква б) от Регламент № 1254/1999, тъй като Съдът е постановил, че тази разпоредба не обвързва одобряването на заявление за помощи с условието за представяне на валиден документ, обосноваващ правото на заявителя да използва фуражните площи, които са предмет на това заявление. Напротив — именно действителното използване на фуражната площ съставлява едно от условията за отпускането на съответните премии (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C‑375/08, EU:C:2010:365, т. 62 и 70).

56

При все това, макар правото на Съюза да не налага задължение за доказване на „правото да се използва“ селскостопанската площ, важно е също да се провери дали то допуска държавите членки да предвидят такова задължение в националната си правна уредба.

57

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 73/2009 всяка година земеделският стопанин подава заявление за директни плащания, като посочва, когато е приложимо, всички земеделски парцели в стопанството, правата на плащане, заявени за активиране, и всякаква друга информация, предвидена в този регламент или от съответната държава членка.

58

Освен това член 12, параграф 1, буква г) от Регламент № 1122/2009, който определя подробни правила за прилагане на Регламент № 73/2009 относно по-специално кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, предвижда, че единното заявление съдържа цялата информация, необходима за установяване на допустимостта за помощ, и в частност данни, позволяващи идентификация на всички земеделски парцели в стопанството, площта им, местонахождението им и когато е приложимо, вида на тяхната употреба.

59

В съображение 8 от Регламент № 1122/2009 освен това се уточнява, че с цел гарантиране на правилното въвеждане на схемата за единно плащане, определена в дял III от Регламент № 73/2009, държавите членки следва да създадат идентификационна и регистрационна система, съгласно която правата на плащане да могат да бъдат проследявани. В този смисъл, както следва по същество от съображение 28 от Регламент № 1122/2009, представянето в срок на „всички подкрепящи документи, договори или декларации“ трябва да позволи на националните администрации да планират и след това да извършват ефективни проверки за коректността на заявленията за помощи.

60

По отношение обаче на такива подкрепящи документи Съдът вече е имал повод да постанови с оглед на правната уредба на Съюза относно схемите за помощи и условията и реда за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол в рамките на схеми за директно подпомагане на земеделски производители преди приемането на Регламент № 1122/2009, че държавите членки разполагат със свобода на преценката относно това какви доказателства и доказателствени документи следва да се изискват от заявителите на помощи за площите, предмет на заявления.

61

В този смисъл Съдът е приел, че предвид тази свобода на преценката е допустимо държавите членки да внесат уточнения относно доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на заявлението за помощи, като се позоват по-специално на обичайните практики на тяхната територия в областта на селското стопанство във връзка с правото на ползване и използването на фуражните площи, както и във връзка с документите, които трябва да се представят относно това използване (решение от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C‑375/08, EU:C:2010:365, т. 82).

62

Съдът е постановил също, че държавите членки имат свобода на преценката при избора на националните марки, които считат за необходими за ефикасното предотвратяване и санкциониране на нередностите и измамите (решение от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C‑375/08, EU:C:2010:365, т. 76).

63

Съдът обаче добавя, че упражняването от държавите членки на свободата им на преценка по отношение на доказателствата, които трябва да се представят в подкрепа на заявленията за помощи, е подчинено на определени ограничения, по-специално що се отнася до възможността да се задължат заявителите да представят валиден документ, обосноваващ правото на използване на площите, предмет на заявленията. В този контекст националната правна уредба, която регламентира посочената свобода на преценка, трябва да отговаря на целите на правото на Съюза в областта на пряката финансова подкрепа за земеделските производители и на общите принципи на правото на Съюза, и по-конкретно на принципа на пропорционалност, който изисква с въведените с разпоредбите мерки да може да се постигне преследваната цел и те да не надхвърлят необходимото за нейното постигане (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C‑375/08, EU:C:2010:365, т. 86 и 87 и от 17 декември 2020 г., Land Berlin (Права на плащане, свързани с ОСП), C‑216/19, EU:C:2020:1046, т. 35).

64

Макар във всички случаи запитващата юрисдикция да е длъжна да проверява дали този принцип е спазен (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C‑375/08, EU:C:2010:365, т. 89), в постоянната си практика Съдът приема, че е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване, свързани с правото на Съюза, които могат да ѝ позволят да прецени тази съвместимост, за да реши делото, с което е сезирана (решение от 11 юни 2020 г., Subdelegación del Gobierno en Guadalajara, C‑448/19, EU:C:2020:467, т. 17 и цитираната съдебна практика).

65

В това отношение, на първо място, както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, налагането на задължение като това по член 7, параграф 1, буква f) от OUG № 125/2006 за представяне на документи за доказване на законното използване на земята, предмет на заявката за плащане, изглежда, може да гарантира реалното постигане на посочените в точки 51 и 52 от настоящото решение цели на ОСП. Всъщност такова задължение цели да се възпрепятства заявител за подкрепа по схемата за единно плащане на площ да се ползва неправомерно от земите на другиго с цел да заобиколи правната уредба на Съюза в тази област (вж. по аналогия решение от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C‑375/08, EU:C:2010:365, т. 88).

66

На второ място, по въпроса дали тази национална правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на посочената цел, следва да се припомни, че при проверка на пропорционалността трябва по-специално да се вземат предвид целите на ОСП, а това налага те да бъдат съпоставени с целта, която се преследва със споменатото национално законодателство (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 28 и 40).

67

В случая следва да се отбележи, че член 5, параграф 1 от Постановление на министъра на земеделието и развитието на селските райони № 246/2008 в редакцията му, приложима към спора в главното производство, уточнява, че „[д]окументите, доказващи законното използване на постоянните общински пасища съгласно член 7, параграф 1, буква f) от [OUG № 125/2006], са актовете, удостоверяващи правото на собственост, договорите за отдаване под аренда или за наем, сключени между местните съвети и животновъдите, от които се установява използваната земя, и удостоверението, издадено от кметството в съответствие с данните, съдържащи се в регистъра на земеделските стопани“. По отношение обаче на пасищата, които са частноправна или публичноправна собственост на административно-териториалните единици, каквито в случая са общините, може да се приеме, че документ, който удостоверява правото на използване, по принцип се изготвя от страните, така че задължението за представяне на такъв акт не изглежда непропорционално.

68

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — която предвижда, че за да получи помощ по схемата за единно плащане на площ, заявителят трябва да докаже, че притежава „право да използва“ земеделската площ, за която е подал заявление — ако отговаря на целите на съответната уредба на Съюза и на общите принципи на правото на Съюза, и по-конкретно на принципа на пропорционалност.

69

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат — в случай че бенефициер на помощ по схемата за единно плащане на площ представи като доказателство за правото си да стопанисва земеделска площ договор за аренда на пасище, публична собственост на административно-териториална единица — национална правна уредба, която предвижда като условие за валидността на такъв договор бъдещият арендатор да притежава качеството на животновъд или на собственик на животни.

70

Най-напред следва да се отбележи, че от данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, е видно, че задължението арендаторът да притежава качеството на животновъд или на собственик на животни, само по себе си не е условие за получаване на разглежданата в главното производство финансова помощ по схемата за единно плащане на площ. Всъщност изглежда, че съгласно член 7, параграф 1 от OUG № 125/2006 заявителите трябва да бъдат вписани във водения от APIA регистър на земеделските стопани, да подадат своето заявление за плащане в срок и да отговарят на общите условия, предвидени в тази разпоредба, които не съдържат такова задължение.

71

От документите, с които разполага Съдът, обаче е видно, че това задължение произтича от разпоредбите на приложение I към Постановление № 226/235/2003 на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на публичната администрация в редакцията му, приложима към спора по главното производство.

72

Тъй като такова задължение не произтича от правото на Съюза и попада в обхвата на свободата на преценка на държавите членки, запитващата юрисдикция следва в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 61, 63 и 64 от настоящото решение, да определи дали изискването отговаря на преследваните със съответната правна уредба на Съюза цели и на общите принципи на правото на Съюза, и в частност на принципа на пропорционалност.

73

В това отношение в писменото си становище румънското правителство по същество посочва, че с оглед на специфичното състояние на селското стопанство в Румъния румънският законодател — който е изправен пред явления като изоставяне на земи, застаряване на населението, занимаващо се със земеделие, малко млади земеделски стопани и много малки стопанства, голямата част от които полупазарни — е избрал в редакцията, приложима към спора в главното производство, да предвиди като условие за сключването на договори за аренда на пасища, публична собственост на административно-териториални единици, условие арендаторите да притежават качеството на животновъд или на собственик на животни. Тъй като обаче не се отнасяло до допустимостта до схемата за единно плащане на площ, а до валидността на такива договори за аренда, избраното условие попадало в обхвата на свободата на преценка на законодателя.

74

С налагането на това условие румънският законодател се стремял да осигури добър жизнен стандарт на селскостопанската общност, като улесни прекия достъп на най-големия брой собственици или държатели на животни до пасища, принадлежащи на административно-териториални единици, като същевременно избягва възможността операторите, осъществяващи селскостопанска дейност по посредничество, да се възползват от тях. В писмения си отговор на въпросите на Съда APIA добавя, че за по-голямата част от животновъдите единственият източник на храна за животните била тревата от ливадите, така че за животновъдите било важно да могат да вземат под аренда ливади там, където живеят и отглеждат животните си.

75

Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точка 68 от заключението си, тази цел съответства на преследваните от правото на Съюза в тази област цели. Всъщност, както се установява в точка 52 от настоящото решение, подпомагането по схемата за единно плащане на площ има за цел да осигури добър жизнена стандарт на земеделските стопани, които наистина осъществяват селскостопанска дейност и които следователно реално разполагат за целта със земеделски площи.

76

Без да се засягат проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, със задължението да се притежава качеството собственик на животни или животновъд все пак изглежда, както е видно от точка 74 от настоящото решение, би могло да се постигне преследваната от румънския законодател цел, а именно да се улесни прекият достъп до пасищата, собственост на териториално-административни единици, на възможно най-голям брой собственици на животни или животновъди в контекст, в който, както бе посочено в същата точка, единственият източник на храна за животните е тревата от ливадите.

77

Освен това, тъй като това задължение се отнася единствено до възможността дадено лице да вземе под аренда пасище, публична собственост на административно-териториални единици, разглежданата национална правна уредба не изглежда да надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, като вземе предвид установените в цитираната в точка 66 от настоящото решение съдебна практика изисквания.

78

С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат — в случай че бенефициер на помощ по схемата за единно плащане на площ представи като доказателство за правото си да стопанисва земеделска площ договор за аренда на пасище, публична собственост на административно-териториална единица — национална правна уредба, която предвижда като условие за валидността на такъв договор бъдещият арендатор да притежава качеството на животновъд или на собственик на животни.

79

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква в) от Регламент № 73/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „селскостопанска дейност“ включва дейност, изразяваща се във вземане под аренда на пасище и сключване след това на договор за сътрудничество с животновъди, по силата на който тези животновъди пасат животните си на взетата под аренда земя, като арендаторът запазва правото си да я използва, но се задължава да не възпрепятства пашата и поема за своя сметка работите по поддръжка на пасището.

80

Понятието „селскостопанска дейност“ е определено в член 2, буква в) от Регламент № 73/2009 като, от една страна, производството или отглеждането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели, и от друга страна, поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние, както е определено съгласно член 6 от този регламент.

81

В спора по главното производство е безспорно установено, че дейността на Avio Lucos не попада в първата хипотеза, която е за производство или отглеждане на селскостопански продукти. Всъщност, както подчертава генералният адвокат в точка 73 от заключението си, по силата на член 8 от разглеждания в главното производство договор за сътрудничество животновъдите са предоставили на разположение на Avio Lucos животни, които винаги сами са отглеждали и пасли.

82

По отношение на втората хипотеза, която е за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, член 6, параграф 1 от Регламент № 73/2009 предвижда, че държавите членки, от една страна, следят цялата земеделска земя да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние, а от друга страна, определят на национално или на регионално равнище минимални изисквания за добро земеделско и екологично състояние въз основа на рамката, установена в приложение III към същия регламент, като вземат предвид „специфичните характеристики на съответните площи“, и добавя, че държавите не могат да определят минимални изисквания, които не са предвидени в тази рамка.

83

В това отношение в писменото си становище румънското правителство посочва, че румънският законодател е наложил факултативно правило „Минимални параметри за плътност на животните и/или подходящи режими“, което е изрично посочено като разрешено в споменатото приложение III. В рамките на системата за кръстосано спазване законодателят предвидил, считано от 2012 г., „поддържане на постоянните пасища чрез поддържане на минимално равнище на паша от 0,3 животни на хектар и/или чрез косене на пасищата най-малко веднъж годишно“.

84

В писменото си становище Комисията посочва също и че съгласно уведомлението от страна на Румъния относно прилагането на минималните изисквания за добро земеделско и екологично състояние за годината на заявлението, а именно 2014 г., „земеделските стопани са длъжни да положат следните усилия за прилагане на стандарта относно минималната гъстота на добитъка и/или относно подходящите схеми: да косят тревата най-малко веднъж годишно и/или да гарантират минимално равнище на паша (най-малко 0,3 животни на хектар) с оглед поддържането на земята (постоянни пасища) в добро състояние“.

85

В случая, както се установява от акта за преюдициално запитване, член 7 от договора за сътрудничество на Avio Lucos с животновъдите предвижда, че това дружество се задължава „да извършва ежегодно за своя сметка дейности по почистване на пасището, отстраняване на плевелите и на излишната вода от почвата, така че да гарантира оптимални условия за възстановяване на пасището“. Освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че тези дейности попадат в обхвата на една от алтернативните дейности по посоченото в предходната точка от настоящото решение уведомление, а следователно и в обхвата на понятието „селскостопанска дейност“ по смисъла на член 2, буква в) от Регламент № 73/2009.

86

Посоченото тълкуване е в съответствие и с целите на регламента, посочени по-специално в съображения 4 и 7 от него и свързани с поддържането на пасищата в добро земеделско и екологично състояние, като се отчита положителното въздействие на постоянните пасища за околната среда.

87

С оглед на изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква в) от Регламент № 73/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „селскостопанска дейност“ включва дейност — изразяваща се във вземане под аренда на пасище и сключване след това на договор за сътрудничество с животновъди, по силата на който тези животновъди пасат животните си на взетата под аренда земя, като арендаторът запазва правото си да я използва, но се задължава да не възпрепятства пашата и поема за своя сметка работите по поддръжка на пасището — ако посочените работи отговарят на условията, предвидени в съответната диспозитивна правна норма от приложение III към този регламент.

88

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска принципът на силата на пресъдено нещо да се прилага в правния ред на държава членка по такъв начин, че да не позволява сезираният съд — когато се произнася по спор относно законосъобразността на акт за възстановяване на суми, платени на заявител по схемата за единно плащане на площ — да разгледа съответствието с правото на Съюза на национални изисквания за законосъобразност на документа, представляващ основание за стопанисване на земеделската площ, предмет на заявлението за помощ, тъй като актът за възстановяване е основан на същите факти и на същата национална правна уредба като разгледаните в постановено по-рано между същите страни и станало окончателно съдебно решение.

89

Както отбелязва запитващата юрисдикция, този въпрос възниква поради обстоятелството, че APIA се е позовала на силата на пресъдено нещо на две окончателни съдебни решения, с които се отхвърлят жалбите, с които Avio Lucos е искало, от една страна, отмяна на решението за налагането му на многогодишни санкции за 2014 г., посочено в точка 30 от настоящото решение, и от друга страна, отмяна на протокола за установяване на нередности за същата година. Тези два акта обаче били основани на решението на APIA, съгласно което Avio Lucos трябвало да бъде изключено от плащанията по схемата за помощи за площ, тъй като не притежавало качеството на животновъд и не можело следователно да представи доказателство за законно използване на разглежданото в главното производство общинско пасище.

90

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че с оглед на националната правна доктрина по член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс възражението за сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение може да бъде валидно повдигнато в съдебно производство не само когато съответното правоотношение е идентично на това, което вече е било разгледано в постановеното и станало окончателно решение, но и когато предишното дело изрично или имплицитно се е отнасяло до него. В този смисъл силата на пресъдено нещо не допускала и случаите, в които новата жалба поставя съда в положение да трябва да повтори или да постави на съмнение изцяло или частично правоотношението, на което е било основано или което е било отхвърлено с предходното съдебно решение. В случая обаче посочените в предходната точка съдебни решения разрешавали спорове между същите страни, а именно APIA и Avio Lucos, и се отнасяли до едни и същи факти, а именно до заявлението за единно плащане на площ за 2014 г.

91

Най-напред следва да се отбележи, че предвид отговора на първия и втория въпрос правото на Съюза допуска — при условие че са спазени преследваните със съответната правна уредба на Съюза цели и общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност — както възможността национално право да предвиди, че за да се получи директна подкрепа по схемата за единно плащане на площ, трябва да се докаже „право да се използва“ съответната земеделска площ, така и възможността национална правна уредба да наложи — в особената хипотеза, при която бенефициер докаже правото си на стопанисване на съответните земеделски площи с представяне на договор за аренда на пасище, собственост на административно-териториална единица — като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да бъде животновъд или собственик на животни.

92

В самото начало следва да се припомни значимостта, която има принципът на силата на пресъдено нещо както за правния ред на Съюза, така и за националните правни системи. Действително с цел да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила след изчерпване на възможностите или изтичане на сроковете за обжалване, да не могат повече да бъдат оспорвани (решения от 3 септември 2009 г., Fallimento Olimpiclub, C‑2/08, EU:C:2009:506, т. 22, от 17 октомври 2018 г., Klohn, C‑167/17, EU:C:2018:833, т. 63 и от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 88 и цитираната съдебна практика).

93

Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, които са несъвместими с това право (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2009 г., Fallimento Olimpiclub, C‑2/08, EU:C:2009:506, т. 23, от 26 януари 2017 г., Banco Primus, C‑421/14, EU:C:2017:60, т. 47 и от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 89 и цитираната съдебна практика).

94

Следователно в правото на Съюза няма изискване националният съдебен орган по принцип да е длъжен да преразгледа свое ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, за да вземе предвид направено от Съда тълкуване на релевантна разпоредба от това право (решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 90 и цитираната съдебна практика).

95

В случая от запитващата юрисдикция не се иска да преразгледа решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че спорът в главното производство се отнася до същото правоотношение като това, по което са постановени двете окончателни съдебни решения, посочени в точка 89 от настоящото решение, така че съгласно тълкуването в националното право на принципа на силата на пресъдено нещо тези съдебни решения не могат да противоречат на бъдещото решение по главното производство.

96

В това отношение следва да се припомни, че националните юрисдикции са длъжни да тълкуват разпоредбите на националното право, доколкото е възможно, по начин, който дава възможност тези разпоредби да се прилагат така, че да допринасят за прилагането на правото на Съюза (решение от 11 ноември 2015 г., Klausner Holz Niedersachsen, C‑505/14, EU:C:2015:742, т. 31 и цитираната съдебна практика).

97

Освен това изискването за съответстващо тълкуване включва и задължението за националните юрисдикции, включително тези, които действат като последна инстанция, при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с правото на Съюза. Следователно национална юрисдикция няма основание да счита, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза, единствено поради тълкуването на тази разпоредба в несъвместим с това право смисъл или прилагането ѝ по такъв начин от компетентните национални органи (вж. в този смисъл решение от 4 март 2020 г., Telecom Italia, C‑34/19, EU:C:2020:148, т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика).

98

В случая следва да се отбележи, както посочва и генералният адвокат в точка 89 от заключението си, че предметът на съдебните решения, посочени в точка 89 от настоящото решение, от една страна, и на предстоящото решение по настоящото дело, от друга страна, не изглежда един и същ, тъй като, макар да се отнасят до едни и същи факти, разглеждат законосъобразността на различни административни решения.

99

При всички положения запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери дали съгласно вътрешното право силата на пресъдено нещо, с която се ползва това решение, обхваща настоящото дело или части от него, и ако е необходимо, да разгледа последиците, предвидени в посоченото право (вж. по аналогия решение от 4 март 2020 г., Telecom Italia, C‑34/19, EU:C:2020:148, т. 57).

100

Всъщност при липсата на правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на принципа за силата на пресъдено нещо се определят във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа за процесуалната автономия на последните. Те обаче не трябва да са по-неблагоприятни от прилаганите към подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решения от 4 март 2020 г., Telecom Italia, C‑34/19, EU:C:2020:148, т. 58 и от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 91 и цитираната съдебна практика).

101

В това отношение Съдът вече е приел, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали съответната национална процесуална разпоредба прави прилагането на правото на Съюза невъзможно или прекомерно трудно, трябва да бъде анализиран, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство пред различните национални органи и за развитието и особеностите на това производство. В това отношение при необходимост следва да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като гарантирането на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното протичане на производството (решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 93 и цитираната съдебна практика).

102

В главното производство тълкуване на принципа на силата на пресъдено нещо като изложеното в точка 90 от настоящото решение, изглежда, не допуска да се постави под въпрос не само съдебно решение със сила на пресъдено нещо — дори и ако това решение би довело до нарушение на правото на Съюза — но и да се прави в гражданско дело, в което се разглеждат същите факти, каквато и да било констатация относно същото правоотношение като това, предмет на двете окончателни съдебни решения.

103

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 92 от заключението си, последицата от такова прилагане на принципа на силата на пресъдено нещо би била, че в хипотезата, при която влязлото в сила съдебно решение се основава на тълкуване на норми, които противоречат на правото на Съюза, неправилното прилагане на тези норми ще се възпроизвежда във всяко решение, постановено от граждански съд по същото правоотношение, без това противоправно тълкуване да може да бъде поправено (вж. по аналогия решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 95 и цитираната съдебна практика).

104

Подобни пречки пред ефективното прилагане на нормите на правото на Съюза не могат обаче да бъдат разумно обосновани от принципа на правна сигурност и следователно трябва да се считат за противоречащи на принципа на ефективност (вж. по аналогия решение от 2 април 2020 г., CRPNPAC и Vueling Airlines, C‑370/17 и C‑37/18, EU:C:2020:260, т. 96 и цитираната съдебна практика).

105

С оглед на изложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска принципът на силата на пресъдено нещо да се прилага в правния ред на държава членка по такъв начин, че да не допуска сезираният съд — когато се произнася по спор относно законосъобразността на акт за възстановяване на суми, платени на заявител по схемата за единно плащане на площ — да разгледа съответствието с правото на Съюза на национални изисквания за законосъобразност на документа, представляващ основание за стопанисване на земеделската площ, предмет на заявлението за помощ, тъй като актът за възстановяване е основан на същите факти и на същата национална правна уредба като разгледаните в постановено по-рано между същите страни и станало окончателно съдебно решение.

106

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: