1

Със своята жалба Autostrada Wielkopolska S.A. (наричано по-нататък „AW“) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 октомври 2019 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия (T‑778/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:756), с което този съд отхвърля жалбата му за отмяна на Решение (ЕC) 2018/556 на Комисията от 25 август 2017 година относно държавна помощ SA.35356 (2013/C) (ex 2013/NN, ex 2012/N), приведена в действие от Полша в полза на Autostrada Wielkopolska (ОВ L 92, 2018 г., стр. 19, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени от Общия съд в точки 1—37 от обжалваното съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

3

На 10 март 1997 г. в резултат на публична тръжна процедура Република Полша предоставя на AW концесията за изграждането и експлоатацията на участъка от магистрала А2 между Нови Томишъл (Полша) и Конин (Полша) (наричан по-нататък „засегнатият участък от магистрала А2“) за срок от 40 години.

4

Съгласно договора за концесия, подписан на 12 септември 1997 г. (наричан по-нататък „договорът за концесия“), AW се ангажира да привлече, за своя сметка и на свой риск, външно финансиране за изграждането и експлоатацията на засегнатия участък от магистрала А2 и в замяна на това получава правото да събира таксите за изминато разстояние, платени от ползващите магистралата. Този договор му позволява също така да увеличава ставките на таксата за изминато разстояние, за да максимизира приходите до размера на максимални ставки, определени според категорията на превозните средства.

5

След присъединяването си към Европейския съюз през 2004 г. Република Полша транспонира в полския правов ред Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88). Член 7, параграф 3 от посочената директива предвижда, че не могат да бъдат налагани едновременно такси за изминат участък и за ползване на инфраструктура по един и същи пътен участък.

6

В резултат от това полският парламент приема ustawa o zmianie ustawy o autostradach płatnych oraz o Krajowym Funduszu Drogowym oraz ustawy o transporcie drogowym (Закон за изменение на Закона за магистралите с такса за изминато разстояние и за Националния пътен фонд и на Закон за автомобилния транспорт) от 28 юли 2005 г. (Dz. U. № 155, позиция 1297, наричан по-нататък „Законът от 28 юли 2005 г.“). С този закон се премахва двойното таксуване на тежкотоварни превозни средства за използването на един и същ пътен участък. В съответствие с това, считано от 1 септември 2005 г., тежкотоварните превозни средства, които имат винетка (такса за използването на пътната мрежа) за използването на националните пътища в Полша, са освободени от таксите за изминато разстояние по магистралите, обхванати от договори за концесия.

7

Съгласно Закона от 28 юли 2005 г. концесионерите трябва да бъдат компенсирани от Националния пътен фонд за пропуснатите приходи вследствие на освобождаването от такси за изминато разстояние. Законът предвижда, че концесионерите имат право да им бъдат възстановени средства, равняващи се на 70 % от сумата, получена чрез умножаване на действителния брой преминавания на тежкотоварни превозни средства с винетка по ставката на виртуалната такса за изминато разстояние, договорена с концесионерите за всяка категория тежкотоварни превозни средства. Намаляването на 70 %, установено с посочения закон, има за цел да компенсира очакваното увеличение на трафика на тежкотоварни превозни средства по концесионните магистрали след освобождаване от таксите за изминато разстояние. Този закон предвижда също, че ставките на виртуалната такса за изминато разстояние не могат да надхвърлят реалните ставки, прилагани за съответната категория превозни средства. Накрая той уточнява, че методът на компенсиране трябва да бъде определен във всеки договор за концесия.

8

В случая на AW в резултат на преговори с полските власти методът на компенсиране и ставките на виртуалната такса за изминато разстояние са били определени в приложение 6, прието на 14 октомври 2005 г., към договора за концесия (наричано по-нататък „приложение 6“).

9

Съгласно направеното от Полша разяснение описаният в приложение 6 метод на компенсиране е бил основан на принципа, че след Закона от 28 юли 2005 г. очакваното финансово положение на концесионера не следва да се променя. Според нейното разяснение, за да се постигне тази цел, е трябвало очакваната вътрешна норма на възвръщаемост (наричана по-нататък „ВНВ“) за инвестициите на AW в засегнатия участък от магистрала A2 да остане на същото равнище, на което би се запазила, ако законът не бе променен, т.е. без пропуснатите приходи вследствие на Закона от 28 юли 2005 г.

10

Страните, подписали приложение 6 (наричани по-нататък „договарящите страни“), се договарят изчисляването на компенсацията да протича по процедура на два етапа, основаваща се на финансови модели, които показват действителните и очакваните финансови потоци и позволяват да се изчисли ВНВ. В рамките на първия етап е трябвало да се определят ставките на виртуалната такса за изминато разстояние, които Република Полша следва да приведе на AW. В рамките на втория етап тези ставки е трябвало, най-късно до 30 ноември 2007 г., да се проверят и евентуално да се ревизират.

11

Така на първия етап ставките на виртуалната такса за изминато разстояние са определяни въз основа на следните три финансови модела, представени от AW:

12

Въз основа на тези финансови модели AW показва, че дори при прилагане на максималните ставки на виртуалната такса за изминато разстояние не би било възможно да се достигне ВНВ от 10,77 % от модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние. Поради това то определя ставките на виртуалната такса за изминато разстояние на максималните нива, разрешени в договора за концесия.

13

Считано от 1 септември 2005 г., снабдените с винетка тежкотоварни превозни средства са били освободени от таксата за изминато разстояние и AW получава ежемесечна компенсация, изчислена въз основа на броя на съответните използващи магистралата тежкотоварни превозни средства и договорените ставки на виртуалната такса за изминато разстояние.

14

На втория етап договарящите страни е трябвало да проверят как се развива трафикът на тежкотоварни превозни средства вследствие на освобождаването от такси за изминато разстояние и съответно да адаптират ставките на виртуалната такса за изминато разстояние, за да се избегне изплащането на прекомерни или недостатъчни компенсации. AW е следвало да представи актуализиран финансов модел (наричан по-нататък „моделът на проверка“), който показва въздействието на тези ставки върху основните финансови показатели на концесионния договор, включително върху ВНВ. В случай че ВНВ съгласно модела на проверка надхвърля ВНВ съгласно модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние, ставките на виртуалната такса за изминато разстояние е трябвало да бъдат понижени с цел да се премахне прекомерната възвръщаемост. Обратно, ако ВНВ съгласно модела на проверка е по-ниска от ВНВ съгласно модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние, дадените ставки е следвало да бъдат повишени.

15

AW представя модела на проверка през 2007 г. В този модел ВНВ е 9,20 % към юни 2006 г. В доклада за проверка, който е представен от AW и е приложен към този модел, се препоръчва ставките на виртуалната такса за изминато разстояние да бъдат увеличени.

16

С писмо от 28 ноември 2007 г. Generalna Dyrekcja dróg krajowych i autostrad (Генерална дирекция „Национални пътища и магистрали“, Полша) информира AW, че с оглед на съмненията във връзка с верността на направените допускания за целите на приложение 6 тя не приема предложените коригирани ставки на виртуалната такса за изминато разстояние. Въпреки писмото AW продължава да получава месечни плащания въз основа на виртуалната такса за изминато разстояние в съответствие с условията на посоченото приложение. Поради това с писмо от 13 ноември 2008 г. полският министър на инфраструктурата обявява, че преустановява действието на това приложение, посочвайки по-специално че е допуснал грешка със сключването му.

17

Според Република Полша AW е надценило ВНВ в рамките на модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние, като е използвало остарели прогнози за трафика и приходите. AW използвало проучване на трафика и приходите, изготвено от консултантската фирма Wilbur Smith Associates (WSA) през 1999 г. (наричано по-нататък „проучването на WSA от 1999 г.“), вместо наличното по-актуално проучване на WSA от юни 2004 г. (наричано по-нататък „проучването на WSA от 2004 г.“). Съгласно доклад от 24 септември 2010 г., чието изготвяне е възложено от полското министерство на инфраструктурата на дружеството PricewaterhouseCoopers (PwC) (наричан по-нататък „докладът на PwC“), използването на допусканията за трафика и приходите от проучването на WSA от 2004 г. вместо от проучването на WSA от 1999 г. водело до намаляване на ВНВ в рамките на модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние от 10,77 % на 7,42 %.

18

Така според полския министър на инфраструктурата AW получавало прекомерна компенсация въз основа на виртуалната такса за изминато разстояние. Тъй като AW отказва да възстанови поисканата от Република Полша и получена без основание от него сума, споменатото министерство иска образуване на съдебно производство за възстановяване на така получената без основание сума.

19

Същевременно AW оспорва отказа да се изпълнява приложение 6, като отнася въпроса пред арбитражен съд. С арбитражно решение от 20 март 2013 г. (наричано по-нататък „арбитражното решение“) арбитражният съд уважава исканията на AW, като приема, че въпросното приложение е действително и Република Полша трябва да спазва уговореното в него. С решение от 26 януари 2018 г. Sąd Okręgowy w Warszawie, I Wydział Cywilny (Окръжен съд Варшава, I-во гражданско отделение, Полша), отхвърля иска на полския министър на инфраструктурата срещу арбитражното решение. Това съдебно решение е обжалвано по въззивен ред в производство пред Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава, Полша).

20

Системата на компенсиране чрез виртуална такса за изминато разстояние преустановява действието си на 30 юни 2011 г. с въвеждането от Република Полша на заменилата винетките електронна система за събиране на такса за изминато разстояние.

21

На 31 август 2012 г. Република Полша уведомява Европейската комисия за мярка, изразяваща се в предоставянето на AW на финансова компенсация под формата на виртуална такса за изминато разстояние, за пропуснатите приходи в резултат от приемането на Закона от 28 юли 2005 г.

22

На 20 септември 2014 г. Комисията решава да започне официална процедура по разследване относно мярката, за която е отправено уведомление (наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“). Решението е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 20 септември 2014 г. (ОВ C 328, 2014 г., стр. 12).

23

На 25 август 2017 г. Комисията приема спорното решение.

24

На първо място, що се отнася до наличието на държавна помощ, Комисията приема, че AW има право на обезщетение поради направените със Закона от 28 юли 2005 г. изменения, които са го лишили от възможността да събира такса за изминато разстояние от тежкотоварните превозни средства, но ако подобна компенсация подобри очакваното му финансово положение, доколкото надхвърля компенсацията, свързана с преките последици от внесените с посочения закон изменения, AW ще получи недължимо предимство, представляващо държавна помощ.

25

По отношение на модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние Комисията е на мнение, че AW е следвало да използва проучването на WSA от 2004 г. за наличните и актуални прогнози за трафика и приходите. Тя констатира, че в сравнение с проучването на WSA от 1999 г. проучването на WSA от 2004 г. показва значително по-ниски стойности за трафика на превозни средства от категории 2 и 3, както и много по-ниски оптимални реални ставки на таксата за изминато разстояние за превозните средства от категории 2—4. Тя приема, че използването на основания на проучването на WSA от 1999 г. модел на реално събиране на таксата за изминато разстояние е довело до по-висока ВНВ от тази, която разумно е можело да се очаква при осъществяването на въведените със Закона от 28 юли 2005 г. изменения, а това е довело до свръхкомпенсация под формата на по-високи плащания на виртуална такса.

26

Що се отнася до проверката на ставките на виртуалната такса за изминато разстояние, Комисията счита, че Република Полша е поела риска, който е свързан с развитието на трафика за периода от въвеждането на системата на виртуална такса до проверката през 2007 г. Тя обаче приема този механизъм за проверка, с мотива че той е позволил да се определят ставките на виртуалната такса за изминато разстояние на равнище, което позволява да се избегне изплащането на свръхкомпенсация. Комисията посочва също, че проверката е била извършена след изтичането на ограничен период от време в сравнение с целия срок на договора за концесия, но който е бил достатъчен, за да могат договарящите страни да съберат необходимите реални данни за трафика и да изготвят на тази основа надеждни прогнози за този трафик.

27

Що се отнася до изчисляването на получената без основание сума, Комисията приема, че моделът на реално събиране на такса за изминато разстояние, както е актуализиран от PwC и използван в неговия доклад (наричан по-нататък „моделът на PwC за реално събиране на таксата за изминато разстояние“), включва прогнозите за трафика и приходите от проучването WSA от 2004 г., и отразява правилно актуализираните към датата на приемане на Закона от 28 юли 2005 г. прогнози. Тя се съгласява, че ВНВ от 7,42 % от модела на PwC за реално събиране на такса за изминато разстояние може да се счита за ВНВ, която AW е могло да очаква непосредствено преди тези законодателни изменения. Според нея използваната от AW в преговорите ВНВ от 10,77 % е била прекомерна в сравнение с ВНВ от 7,42 % от модела на PwC за реално събиране на таксата за изминато разстояние. Тя отбелязва също така, че ВНВ от 8,20 % от модела с винетка надхвърля 7,42 %.

28

Комисията констатира, че с цел определяне на получената без основание сума за предхождащия проверката период от септември 2005 г. до октомври 2007 г., за да достигне ВНВ от 7,42 % PwC е използвало модела с винетка, като е преизчислило ставките на виртуалната такса за изминато разстояние, която е трябвало да се приложи, считано от септември 2005 г. Тя отбелязва, че размерът на компенсацията, определен въз основа на преизчислените ставки на виртуалната такса за изминато разстояние, е бил сравнен с действителните плащания в полза на AW. Според нея получената без основание сума за този период възлиза на 64,7 милиона евро.

29

Комисията констатира, че за да определи получената без основание сума за последвалия проверката период от ноември 2007 г. до юни 2011 г., PwC е приложило модела на проверка, като е преизчислило ставките на виртуалната такса за изминато разстояние, така че да достигне ВНВ от 7,42 %. Тя обръща внимание, че размерът на компенсацията, определен въз основа на преизчислените ставки на виртуалната такса за изминато разстояние, е бил сравнен с действителните плащания в полза на AW. Според нея получената без основание сума за този период възлиза на 159 милиона евро.

30

Комисията отхвърля довода на AW, че в случая бил изпълнен критерият за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

31

На второ място, Комисията приема, че тъй като компенсацията е била предоставена на AW преди уведомяването на Комисията за тази мярка, предвидената в член 108, параграф 3 ДФЕС забрана не е била спазена от Република Полша и поради това предоставената помощ е била неправомерна. Освен това тя заключава, че тази помощ не е съвместима с вътрешния пазар, поради което тя трябва да бъде върната, за да се възстанови положението, съществувало на пазара преди нейното предоставяне.

32

На 28 ноември 2017 г. AW подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

33

В подкрепа на своята жалба AW изтъква по същество шест основания, изведени, първото, от нарушение на правото на участие в административното производство, второто, от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради използването на неправилен критерий за преценка на наличието на икономическо предимство и поради явно неправилно прилагане на този критерий, третото, от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилно прилагане на критерия за частния инвеститор и поради това че мотивите са неподходящи, четвъртото, от това, че Комисията е основала изводите си относно несъвместимостта на помощта на погрешни съображения, петото, от явна грешка в преценката при изчисляване на размера на държавната помощ, и шестото, от липсата на мотиви на спорното решение.

34

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост.

35

AW иска от Съда:

36

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди AW да заплати съдебните разноски.

37

В подкрепа на настоящата си жалба AW излага четири основания.

38

Първото основание, което е свързано с процесуалните права на AW, е изведено от грешка при прилагане на правото, от изопачаване на доказателствата и от липса на мотиви. Комисията оспорва доводите на AW и предлага на Съда да отхвърли това основание, като замени мотивите.

39

Според AW в точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел правилно, че Комисията не го е включила в адекватна степен в административното производство, а това представлявало съществено процесуално нарушение, което само по себе си е трябвало да доведе до отмяна на спорното решение. За сметка на това в точка 61 от това съдебно решение той неправилно посочвал, че за отмяната на спорното решение е необходимо да се установи, че ако липсваше този пропуск, възприетият от Комисията правен анализ би могъл да бъде по-различен. Така Общият съд приложил погрешен правен критерий и следователно допуснал грешка при прилагане на правото. Освен това съображенията на Общия съд в точки 63, 64, 67 и 68 от посоченото съдебно решение били несъответстващи и противоречиви, и произтичали от изопачаване на доказателствата.

40

В това отношение AW отбелязва най-напред, че съгласно съображения 76—78 от решението за започване на процедурата виртуалната такса за изминато разстояние трябва да се изчисли съгласно най-новите прогнози за трафика и че Комисията е идентифицирала проучването на WSA от 2004 г. като най-ново изследване. В своето становище относно решението за започване на процедурата обаче AW е установило като най-ново проучването, извършено през 2005 г. от дружеството Faber Maunsell (наричано по-нататък „проучването на FM от 2005 г.“). Комисията и Република Полша обсъдили релевантността на това проучване в периода, в който Общият съд е приел, че е необходимо AW да може отново да представи своето становище. След като AW е успяло да представи доказателства, от които да е видно, че противно на възприетото от Комисията вследствие от този обмен виждане, посоченото проучване е можело да бъде използвано, то Комисията е трябвало да го вземе предвид в качеството на най-ново проучване, така че равнището на ВНВ непосредствено преди внесените със Закона от 28 юли 2005 г. изменения (наричано по-нататък „ВНВ на действителната виртуална такса“) е могло да се определи на 8,2 % или по-високо от този размер, при което не би имало налице нито предимство, нито държавна помощ, а резултатът от процедурата е могъл да бъде различен.

41

По-нататък, в точка 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил доводите на AW, които всъщност се отнасяли до липсата на възможност то да представи свое становище по доводите на Република Полша. Освен това, ако тази точка трябва да се разбира в смисъл, че проучването на FM от 2005 г. не е било взето предвид в съображенията на Комисията, следвало да се приеме, че Общият съд е изопачил съдържанието на спорното решение и е влязъл в противоречие със собственото си твърдение, че Комисията е възнамерявала да използва най-новите данни. Ако обаче посочената точка трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на процесуалните права на AW следва да се прави общо разграничение между „положителни изявления“ (проучването на WSA от 2004 г. е „най-новото“ проучване) и „отрицателни изявления“ (проучването на FM от 2005 г. не следва да се взема под внимание) на Комисията, следвало да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

42

Накрая, възможно било резултатът от процедурата да бъде различен и ако AW е могло да представи становището си относно твърдяното краткосрочно естество на предвидената в приложение 6 система на виртуална такса за изминато разстояние, като се позове по-специално на противоречивия характер на даденото съображение с член 4 от това приложение. Всъщност, макар спорното решение да не споменава това съображение, Комисията все пак го изтъкнала в първоинстанционното производство, като подчертала, че поради твърдяното краткосрочно естество на предвидената в приложение 6 система на виртуална такса за изминато разстояние всеки риск от инфлация или валутен риск има ограничено значение. Доколкото обаче в съдебното заседание пред Общия съд не е изложено никакво друго съображение в това отношение, следвало да се приеме, че Комисията вече е изтъкнала същото съображение в хода на административната фаза на производството.

43

В самото начало Комисията възразява, че е следствие от неправилен прочит на обжалваното съдебно решение твърдението на AW, че неговото участие в административното производство има характер на съществено процесуално изискване. Освен това за разлика от същественото процесуално изискване, което се състои в приканване на заинтересованите лица да представят становища чрез публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване, правото на заинтересованите лица да участват в административното производство по подходящ начин не представлява такова съществено процесуално изискване, а субективно право, чийто обхват може да зависи от индивидуалното положение на заинтересованото лице и от обстоятелствата по случая. Следователно, ако за процесуално нарушение трябва да се счита фактът, че на правоползващото лице отново не е била дадена възможност да представи своето становище, което не е така в настоящия случай, според Комисията приложеният от Общия съд критерий в точка 61 и сл. от обжалваното съдебно решение би бил правилен.

44

По отношение на доводите на AW, обобщени в точка 40 от настоящото решение, Комисията отбелязва, че AW не предлага различна правна обосновка, а само различен резултат поради различните цифрови данни, използвани за извършването на едни и същи изчисления, което не можело да докаже, че Общият съд явно е изопачил доказателствата. Така според AW, ако то бе приобщено към проведения обмен на информация с Република Полша, резултатът от анализа на Комисията щял да бъде различен. Според Комисията този довод всъщност цели да оспори фактическа преценка, което не подлежало на контрол от Съда в производството по обжалване.

45

Що се отнася до доводите на AW, обобщени в точки 41 и 42 от настоящото решение, Комисията припомня, че не е необходимо мотивите на обжалваното съдебно решение да засягат един по един изложените пред Общия съд доводи, че упрекът за непосочване на непредявено от жалбоподателя обстоятелство не представлява валидно основание за обжалване, и че следователно обобщените в точки 41 и 42 от настоящото решение твърдения са неотносими. Освен това според Комисията AW признавало, че в спорното решение не се споменава за твърдяното краткосрочно естество на предвидената в приложение 6 система на виртуална такса за изминато разстояние. Във връзка с това Общият съд само заключил, че процедурният довод на AW е несъстоятелен, тъй като точката, въз основа на която то претендира правото да бъде изслушано, не попада в мотивационната част на спорното решение.

46

Република Полша изтъква, че противно на твърдението от AW, след публикуването на решението за започване на процедурата тя е имала право да представи писмено и устно становище в рамките на писмо, представено на Комисията на 27 януари 2015 г., и в рамките на срещи, проведени с тази институция на 24 ноември 2015 г. и на 21 март 2017 г. В това отношение тя подчертава, че Комисията е дала далеч надхвърляща нейните задължения възможност на AW да представи становище, при положение че получателите на помощите са само заинтересовани страни в процедурата и не могат самостоятелно да оспорват действията на Комисията в хода на административната процедура, че решението за започване на процедурата не е опорочено от грешки, нуждаещи се от коригиране, и че Република Полша не е представила нови доказателства в хода на официалната процедура по разследване. По-специално AW е могло, когато е представило на Комисията проучването на FM от 2005 г., да коментира неговата относимост и отражението му върху метода на изчисляване на ВНВ, но е предпочело да се позове на проучването на WSA от 1999 г. както пред Комисията, така и пред Общия съд.

47

Комисията счита, че съображенията в точки 58—60 от обжалваното съдебно решение са неправилни от правна страна, тъй като в качеството си на получател на разглежданата мярка за помощ AW е „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, която съгласно съдебната практика не може да се позовава на правото на защита, не може, подобно на държава членка, да претендира за обсъждане с Комисията при условията на състезателност и разполага само с правото да участва в административното производство в необходимата степен с оглед на обстоятелствата по случая. Общият съд обаче не се съобразил с тази съдебна практика, като приел, че Комисията е трябвало отново да даде възможност на AW да представи своето становище.

48

Всъщност, след като в точка 63 от обжалваното съдебно решение констатира, че решението за започване на процедурата е позволило на AW да упражни правото си да представи становище, Общият съд трябвало да признае, че обстоятелствата в конкретния случай не налагат на Комисията други действия. По-специално различните интереси на AW и на Република Полша не можели да обосноват предоставянето на AW на права, подобни на правата на тази държава членка. Също така нито продължителността, нито интензитетът на обмена на информация с Република Полша са били необичайни и при всички случаи те не можели да обосноват предоставянето на допълнителни права на AW. Като е приел обаче, че Комисията е трябвало да предостави на AW правото да коментира становището на тази държава членка, Общият съд по същество му е предоставил право на участие в състезателно производство, като е изопачил процедурата, предвиждаща само за държава членка възможността да коментира представените от другите заинтересовани страни данни.

49

AW твърди, че Комисията не се позовава на грешка при прилагане на правото, а само оспорва, без да твърди изопачаване, фактическата преценка на Общия съд, според която характерните за конкретния случай обстоятелства изискват AW да може да представи допълнително становище. Тъй като обаче контролът на тази преценка не попада в компетентността на Съда и ответниците не са поискали делото да бъде върнато на Общия съд, искането на Комисията било недопустимо и би довело до произнасяне на Съда ultra petita. Също така Комисията разгледала различните фактори поотделно, а в точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд разгледал особените обстоятелства на дадения случай заедно. Освен това Общият съд не твърдял, че на AW е трябвало да се даде възможност да представи становище по всяка предоставена информация, но представянето просто на допълнително становище — предвид по-специално на непълното запознаване с преписката — не било равнозначно на обсъждане при условията на състезателност, нито съответствало на правата, които са предоставени в това отношение на държавите членки.

50

На първо място, що се отнася до доводите, обобщени в точки 40 и 41 от настоящото решение, изведени от изопачаване на доказателствата и от липса на мотиви, следва да се припомни, че в производството по обжалване Съдът проверява по-специално дали Общият съд е отговорил надлежно на всички изложени от жалбоподателя доводи (решение от 22 октомври 2014 г., British Telecommunications/Комисия, C‑620/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2309, т. 55 и цитираната съдебна практика).

51

В точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че при особените обстоятелства по делото, както са посочени в точка 58 от това решение, Комисията е трябвало да даде отново възможност на AW да представи становище.

52

В точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд е преценил, че пропускът от Комисията да включи AW в обмена на информация с Република Полша след решението за започване на процедурата, макар и да буди съжаление, не може да доведе до отмяна на спорното решение, тъй като с оглед на обстоятелствата в случая при липсата на този пропуск възприетият от Комисията в това спорно решение правен анализ не би могъл да бъде по-различен.

53

В това отношение Общият съд уточнява в точка 67 от посоченото съдебно решение, че „доводът на жалбоподателя, изведен от това, че в решението за започване на процедурата, за разлика от [спорното] решение, не се споменава проучването [на FM от 2005 г.], не [би могъл] да се приеме, [тъй като] Комисията се позовава на това проучване в съображение 138 от [спорното] решение единствено за да приеме, че посоченото проучване не може да служи за изчисляване на ВНВ по проекта“. Той добавя, че по този начин Комисията се е „ограничила до това да отхвърли като ирелевантно проучване, на което се позовава самият жалбоподател в своето становище[, като] при тези условия Комисията не може да бъде упрекната, че не е споменала проучването [на FM от 2005 г.] в решението за започване на процедурата“.

54

Така точка 67 има за цел да отговори на доводите в точка 39 от жалбата в първоинстанционното производство, която гласи следното:

„[…] ако жалбоподателят беше уведомен за виждането на Комисията, че проучването [на FM] от 2005 г. не е надеждно […], тъй като е трябвало да се основава единствено на прогнозите за трафика, а не на прогнозите за приходи, жалбоподателят щеше да е в състояние да докаже, че това твърдение е явно погрешно. Не би могло да се изключи, че тогава Комисията щеше да има друга гледна точка относно значението на проучването [на FM] от 2005 г., което би засегнало цялостната ѝ преценка. Също така, ако жалбоподателят е знаел, че Комисията е била съгласна с направените от PwC изменения на финансовите модели (моделите, които Комисията не е могла да отвори до приемането на решението за започване на процедурата), той щеше да се опита да обори тази преценка. Тъй като Комисията отдава голямо значение на доклада на PwC, доводите, които подкопават достоверността на този доклад, са в състояние да засегнат изхода от нейното разследване“.

55

От съвместния прочит обаче на точка 67 от обжалваното съдебно решение и точка 39 от първоинстанционната жалба, както са посочени в точки 53 и 54 от настоящото решение, следва, че AW има основание да твърди пред Съда, че Общият съд е изопачил неговите доводи относно липсата на възможност да представи своето становище по доводите на Република Полша. В частност според твърдението на AW, ако бе имало тази възможност, то щяло да може да докаже, че проучването на FM от 2005 г. е от значение и може да бъде използвано.

56

След като обаче в точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, от една страна, че Комисията е трябвало да даде възможност на AW да представи становището си, и от друга страна, че правният анализ, възприет от Комисията в спорното решение, не би могъл да бъде различен, той не е могъл да не даде конкретно становище по припомнения в точка 54 от настоящото решение довод. При тези условия следва да се приеме, че в това отношение решението на Общия съд е опорочено от непълнота на мотивите.

57

Следователно, без да е необходимо да се проверява дали съображенията на Общия съд в точка 67 от обжалваното съдебно решение произтичат от изопачаване на доказателства, се налага изводът, че тази точка е опорочена от грешка при прилагане на правото.

58

Съгласно постоянната практика на Съда, ако в мотивите на решение на Общия съд се открива нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, подобно нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заменят мотивите (решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 48).

59

При тези условия следва да се разгледа искането на Комисията за замяна на мотивите, с което тази институция поддържа, противно на твърденията на AW, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че AW е трябвало да бъде изслушано повторно в хода на административното производство.

60

Във връзка с това трябва да се припомни, че с оглед на нейната обща структура процедурата по контрол върху държавните помощи е открита процедура по отношение на държавата членка, която предвид на произтичащите от правото на Съюза нейни задължения е отговорна за предоставянето на помощта. Поради това, за да се спази правото на защита, ако на държавата членка не е било позволено да коментира определена информация, Комисията не може да използва последната в решението си срещу тази държава членка (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 73).

61

Също съгласно постоянната съдебна практика предприятията, възможни получатели на държавни помощи, се считат за заинтересовани страни, които Комисията има задължение да покани да представят своите становища на етапа на разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 70).

62

Макар тези заинтересовани страни да не могат да се позоват на правото на защита, те при все това разполагат с право да участват в провежданото от Комисията административно производство в подходяща степен с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 71).

63

Всъщност, както следва от член 108, параграф 2 ДФЕС, когато реши да открие официална процедура по разследване по повод на проект за помощ, Комисията трябва да даде възможност на заинтересованите лица, сред които и съответното предприятие или предприятия, да представят своите становища. Това правило има характера на процесуално изискване (решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, EU:C:2008:709, т. 55).

64

Във връзка с прилагането на член 108, параграф 2 ДФЕС Съдът е приел, че публикуването на обявление в Официален вестник на Европейския съюз представлява подходящо средство за оповестяване на всички заинтересовани страни, че дадена процедура е открита. С това известие се цели от последните да бъде получена всякаква информация, предназначена да даде яснота на Комисията при бъдещите ѝ действия. Такава процедура осигурява също на другите държави членки и на засегнатите среди гаранция, че ще могат да бъдат изслушани (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 72).

65

В процедурата по контрол върху държавни помощи заинтересованите страни, различни от засегнатата държавата членка, имат само ролята, припомнена в предходната точка от настоящото решение, и в това отношение самите те не могат да претендират за обсъждане с Комисията при условията на състезателност като това, в което може да участва държавата членка (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 74).

66

Съдът уточнява също така, че ако правният режим, при действието на който държава членка е извършила уведомление за предвидена помощ, бъде изменен преди Комисията да приеме своето решение, за да се произнесе надлежно въз основа на новите норми последната е длъжна да поиска заинтересованите лица да изразят своята позиция относно съвместимостта на тази помощ с новите норми. Това не е така само ако новият правен режим не съдържа съществено изменение по отношение на действалия преди това (решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, EU:C:2008:709, т. 56).

67

По принцип обаче процедурна нередовност води до пълна или частична отмяна на решение само ако е установено, че без тази нередовност обжалваното решение би могло да има различно съдържание (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 80).

68

В това отношение Съдът вече е приел, че що се отнася до процесуалните права на заинтересованите страни, когато е настъпила промяна в правния режим след даването от Комисията на възможност на заинтересованите страни да представят становищата си и преди приемането от Комисията на решение относно проект за помощ, а Комисията основе това решение на новия правен режим, без да покани тези страни да представят становищата си по него, самото наличие на различия между правния режим, по който посочените страни са имали възможност за представят становищата си, и този, на който се основава въпросното решение, не може само по себе си да доведе до отмяна на същото решение. Всъщност, макар разглежданите правни режими да са се променили, възниква въпросът дали предвид разпоредбите на тези режими, които са релевантни за конкретния случай, тази промяна е могла да измени смисъла на решението на Комисията (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 81).

69

От тази съдебна практика по-специално следва, че пропускът на Комисията да покани заинтересованите страни да представят становищата си относно промяна на правния режим, каквато е влизането в сила в хода на административна процедура в областта на държавните помощи на насоки, които тази институция възнамерява да приложи в приключващо процедурата решение, не представлява съществено процесуално нарушение.

70

Както основателно изтъква Комисията, този довод важи на още по-силно основание в конкретния случай предвид пропуска да се позволи на получателя на разглежданата мярка да вземе отношение по становището на съответната държава членка относно предоставената от този получател информация.

71

Освен това, макар да е възможно, както признава Комисията, да са налице обстоятелства, при които установяването на нови или различни факти в сравнение с посочените в решението за започване на процедурата или настъпването на съществени изменения на релевантната правна уредба да могат да изискват още повече приобщаването на заинтересованите страни и дори публикуването на допълнително или поправено решение за започване на процедурата, в настоящото дело не е налице нито едно от тези положения.

72

По-специално обстоятелствата, посочени от Общия съд в точки 58 и 59 от обжалваното съдебно решение, не са достатъчни, за да се установи задължение за Комисията да предостави на AW възможността да коментира становището на Република Полша, което би наподобявало обсъждане с тази държава членка пред Комисията при условията на състезателност.

73

На второ място, от направената в предходната точка от настоящото решение констатация, че обстоятелствата в конкретния случай не са достатъчни за установяването на задължение за Комисията да предостави на AW възможност да коментира становището на Република Полша, следва, че обобщените в точки 39 и 42 от настоящото решение доводи на AW, които са изведени от грешка при прилагане на правото, трябва да се отхвърлят като несъстоятелни.

74

Всъщност, когато подобно задължение не е установено, както е в настоящия случай, се налага изводът, че не се поставя въпросът дали възприетият от Комисията правен анализ е можел да бъде различен, ако бе предоставена възможност за коментар по становището на съответната държава членка.

75

Впрочем от припомнената в точка 67 от настоящото решение съдебна практика следва, че противно на твърденията на AW, възприетият от Общия съд правен критерий сам по себе си не е погрешен.

76

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се уважи искането на Комисията за замяна на мотивите, а първото основание за обжалване — да се отхвърли.

77

Второто основание, свързано с критерия за частния инвеститор, се състои от четири части.

78

Третото основание, свързано с наличието на икономическо предимство, се състои от две части.

79

С първата част от второто основание, отнасяща се до рисковете от инфлация и от валутния обмен, AW твърди, че Общият съд не се е съобразил с критерия за частния инвеститор, заменил е мотивите на спорното решение със свои мотиви и е обърнал тежестта на доказване.

80

С първата част от третото основание, отнасяща се до правилността на прехвърлянето на тези рискове, AW твърди, че този критерий е бил неправилно приложен с оглед на преценката на наличието на икономическо предимство, заменени са били мотивите на спорното решение, тежестта на доказване е била обърната и липсват мотиви.

81

В рамките на първата част от второто основание AW припомня констатацията на Общия съд в точки 110—112 и 170 от обжалваното съдебно решение, че Комисията правилно е приела вероятността хипотетичен частен инвеститор да не вземе предвид прехвърлянето на рисковете от валутен обмен и от инфлация, на които се позовава AW в хода на административната процедура, тъй като те не са били разисквани от договарящите страни и произтичащите от тях неудобства за AW, и дори произтичащите от тях предимства за Република Полша, не са били доказани.

82

Въпреки това, като е свел по този начин разглеждането само до възможностите, които са предвидени от договарящите страни в приложение 6, Общият съд не отчел факта, че разглеждането на критерия за частния инвеститор трябва по необходимост да се отнася до всички варианти, които един частен оператор разумно би разгледал в подобно положение. Освен това, макар несъмнено даден договор да определял окончателната позиция на страните по него, той по принцип не съдържал всички съображения, поради които те са го сключили. В случая съдържащите се в преписката доказателства показвали, че договарящите страни са били осведомени, подпомогнати от експерти и в състояние да разберат значението на горната граница на виртуалната такса за изминато разстояние, както и разликите между системата на виртуална такса за изминато разстояние и системата на реална такса за изминато разстояние. Също от преписката било видно, че тази горна граница е предвидена в приложение 6, в предпоследния параграф на точка 4 от приложение 1 към него. По този начин следвало да се счита, че Общият съд е изопачил тези доказателства, тъй като договорна клауза по принцип е била обсъждана между страните по дадения договор.

83

Като приел, че Комисията не е била длъжна да разгледа прехвърлянето на рисковете, с мотива че тези рискове не са доказани, Общият съд обърнал тежестта на доказване, доколкото Комисията е трябвало да докаже, че за получателя явно не са били предвидени облекчения, сравними с тези, които предоставя хипотетичен частен инвеститор и доколкото във връзка с това тя трябва да вземе предвид всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решения от един нормално предпазлив и грижлив частен оператор, намиращ се в положение, възможно най-близко до това на съответната държава членка. Следователно Комисията трябвало да докаже, че a priori частен инвеститор не би счел разглежданата информация за относима.

84

Следователно според AW Общият съд е трябвало да установи дали Комисията е взела предвид цялата налична информация и дали мотивите на спорното решение включват проверка на прехвърлянето на рисковете от валутен обмен и от инфлация. Вместо обаче да съдържа такава проверка, обжалваното съдебно решение преодолявало свързаната с това празно в спорното решение чрез замяна на мотиви. Всъщност съображенията в точки 110—112 от обжалваното съдебно решение нямали връзка с нито една от съдържащите се в това решение преценки.

85

Освен това, тъй като рисковете от валутния обмен и от инфлацията оказват пряко въздействие върху размера на дължимите суми и върху способността за финансиране на такива суми през целия период на концесията, очевидно ставало дума за фактор, който може да окаже значително влияние върху процеса на вземане на решения от частен оператор, така че Общият съд неправилно приложил критерия за частния инвеститор, позовавайки се на инвеститор, който се отклонява от собствените си печалби и рискове.

86

На последно място, AW счита, че в точка 112 от обжалваното съдебно решение мотивите са неподходящи, тъй като от тази точка не ставало ясно дали Общият съд е приел, че на Република Полша са прехвърлени рисковете от валутен обмен и от инфлация не само когато колебанията са под абсолютната горна граница на предвидената виртуална такса за изминато разстояние, но и над нея, което всъщност не е налице, в който случай Общият съд е изопачил доказателствата по преписката, доколкото от нея ясно личи съществуването на абсолютна горна граница. Нито едно друго обстоятелство обаче, споменато в посочената точка, не можело да подкрепи направения от Общия съд извод.

87

С първата част от третото основание AW твърди, че грешките, опорочаващи преценката на Общия съд относно приложимия в случая критерий за частния инвеститор, засягат в по-широк план и преценката относно наличието на икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Що се отнася до грешките, които Общият съд допуснал в точки 110—112 от обжалваното съдебно решение, AW препраща към своите доводи, обобщени в точки 81—86 от настоящото решение, които доказват неправилно прилагане на посочения критерий, липса на мотиви, замяна на мотиви и обръщане на доказателствената тежест.

88

Освен това в последните две изречения на точка 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд направил сложна икономическа оценка, която превишавала неговите контролни правомощия и е довела до замяна с негови мотиви на мотивите на Комисията, която в спорното решение не засяга съдържанието на тези две последни изречения. Също така изложените в тази точка съображения не можели да подкрепят извода на Общия съд и изопачавали доказателствата, тъй като тежкотоварните превозни средства представляват 81 % от приходите на AW, а Общият съд не обяснявал как един недостатък в системата на виртуална такса за изминато разстояние, който оказва влияние върху тези доходи, би могъл да се компенсира от факта, че 19 % от приходите на AW не са засегнати от този недостатък.

89

Тъй като представените от AW в първоинстанционното производство доводи се отнасят до недостатъците на системата на виртуална такса за изминато разстояние, които не са взети под внимание при изчисляването на ВНВ, но които все пак оказват влияние върху неговото финансово положение, съображенията на Общия съд относно недостатъците на тази система, взети предвид в това изчисляване, не били релевантни. Според AW въпросът, който е от значение, е дали от гледна точка на AW предвидена като по-висока ВНВ, която обаче е свързана с по-големи рискове от валутен обмен и от инфлация, би била икономически по-благоприятна от предвидена като по-ниска ВНВ, но която създава по-малко рискове от валутен обмен и от инфлация. На този въпрос обаче не било възможно да се отговори, без да се направи преценка на горната граница на ставките на виртуалната такса за изминато разстояние.

90

Комисията и Република Полша оспорват доводите на AW. В частност Комисията счита, че видно от точки 110 и 111 от обжалваното съдебно решение приложение 6 не съдържа никакво съображение относно увеличаването на рисковете от инфлация и от валутен обмен, че поради това не е доказано намерението на договарящите страни да вземат предвид подобно увеличаване на риска и че ВНВ от модела с винетка, изложен от AW в първоинстанционното производство, не е бил представен като включващ елемент на компенсация, съответстваща на рисковете от инфлация и от валутен обмен. Освен това твърдението за обръщане на доказателствената тежест не било допустимо, тъй като не било придружено от никакъв правен довод, който да го обоснове. Комисията и Република Полша изтъкват също така, че първите части от второто и третото основание са неоснователни.

91

В рамките на първите части от второто и третото основание за обжалване AW упреква Общия съд, че е изопачил доказателствата и е допуснал редица грешки при прилагане на правото, които са следствие от неправилно прилагане на критерия за частния инвеститор, от неправилно разпределяне на тежестта на доказване, от замяната на мотиви и от непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение.

92

На първо място, що се отнася до твърдяното изопачаване на доказателства, следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти (решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange, C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 97 и цитираната съдебна практика).

93

Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange, C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 98 и цитираната съдебна практика).

94

Когато твърди изопачаване на доказателства от Общия съд, жалбоподателят трябва, съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, да посочи точно доказателствата, които са изопачени, и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до това изопачаване. От друга страна, съгласно постоянната практика на Съда изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange, C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 99 и цитираната съдебна практика).

95

В случая първото изопачаване, за което твърди AW, се отнася до точка 110 от обжалваното съдебно решение, съгласно която „от приложение 6 не следва, че договарящите страни са възнамерявали да вземат предвид твърдените недостатъци на системата на виртуална такса за изминато разстояние, на които се позовава [AW], нито на още по-силно основание, че са сключили споразумение в това отношение. Това приложение не съдържа по-специално никакви съображения относно увеличаването на твърдените от [AW] рискове“.

96

Когато обаче AW упреква Общия съд, че не е взел под внимание, че горната граница на ставките на виртуалната такса за изминато разстояние е предвидена в приложение 6, в предпоследния параграф на точка 4 от приложение 1 към него и че тази договорна клауза е обсъждана между страните по договора, AW не твърди наличието на изопачаване, а всъщност оспорва фактическата преценка на Общия съд, съгласно която самото наличие на тази горна граница не е равнозначно, при липсата на други потвърждаващи я доказателства, на вземане предвид от тези страни на твърдяното от AW прехвърляне на рисковете от валутен обмен и от инфлация.

97

Следователно, както основателно изтъква Комисията, исканията на AW в това отношение са недопустими на етапа на обжалването.

98

Второто твърдяно от AW изопачаване се отнася до точка 112 от обжалваното съдебно решение, която гласи по-специално следното:

„[…] съгласно приложение 6 ставките на виртуалната такса за изминато разстояние са индексирани в зависимост от колебанията в процента на инфлация и в обменния курс, като при това веднъж на всеки шест месеца, считано от 1 септември 2007 г., се увеличават с допълнителен фактор, наречен „WWR“. С механизма за проверка Република Полша е поела и рисковете, свързани с развитието на трафика и на приходите, като гарантира, че ВНВ ще остане на същото равнище в периода от 1 септември 2005 г. до 31 декември 2006 г. като това, което е било очаквано преди промяната в закона. При тези условия не може да се счита, че само по себе си наличието на горна граница на ставките на виртуалната такса за изминато разстояние, която не е индексирана в зависимост от колебанията на процента на инфлация и обменния курс, е прехвърлило на жалбоподателя риска от инфлация и валутния риск, и обосновава изплащането на „премия“ на жалбоподателя“.

99

Доколкото AW упреква Общия съд, че по този начин е приел за даденост прехвърлянето към Република Полша на рискове от валутен обмен и от инфлация не само когато колебанията са под абсолютната горна граница на предвидената виртуална такса за изминато разстояние, но и когато са над нея, налага се изводът, че в цитираното в предходната точка първо изречение Общият съд само е описал предвидения в приложение 6 механизъм, във второто изречение е имал предвид не рисковете от курсови разлики и от инфлация, а рисковете, свързани с развитието на трафика и на приходите, а в третото изречение е направил фактическа преценка, която е изведена от споменатите в двете предходни изречения доказателства.

100

Поради това в тази част на обжалваното съдебно решение не е видно каквото и да било изопачаване на доказателства, а твърдението на AW се свежда отново до оспорване на самостоятелната фактическа преценка на Общия съд, което е недопустимо на етапа на обжалването.

101

Третото изтъкнато от AW изопачаване се отнася и до точка 112 от обжалваното съдебно решение, доколкото по-специално тя гласи следното:

„[…] що се отнася до невъзможността таксите за изминато разстояние да се определят на оптимално равнище и до невъзможността да се получат приходи, по-високи от първоначално предвидените, следва да се констатира, от една страна, че [AW] е било свободно да определя ставките на таксите за изминато разстояние за превозните средства, различни от тежкотоварните автомобили с винетка, така че то е можело да адаптира своята търговска стратегия към развитието на пазара, и от друга страна, че към 1 септември 2005 г. то е използвало всички възможности за увеличаване на своите действителни ставки за тежкотоварните автомобили чрез тяхното определяне на най-високите равнища, допустими от [договора за концесия]. Следователно твърдените от жалбоподателя недостатъци не са могли да засегнат чувствително неговото очаквано финансово положение“.

102

Когато AW посочва, че тежкотоварните превозни средства представляват 81 % от неговите доходи и твърди, че Общият съд не обяснява по какъв начин даден недостатък на системата на виртуална такса за изминато разстояние, който влияе на тези доходи, би могъл да се компенсира с това, че 19 % от неговите приходи не са засегнати от този недостатък, то няма за цел да докаже, че Общият съд е изопачил договорните клаузи в първото от посочените в предходната точка изречения, а цели да докаже, че е погрешна фактическата преценка на Общия съд, според която твърдените недостатъци на системата на виртуална такса за изминато разстояние не са могли да променят чувствително неговото очаквано финансово положение. Поради това тези доводи също трябва да се приемат за недопустими.

103

На второ място, що се отнася до твърдението за допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на дадена мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички условия, както следва. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, мярката трябва да осигурява предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 10 декември 2020 г., Comune di Milano/Комисия, C‑160/19 P, EU:C:2020:1012, т. 27 и цитираната съдебна практика).

104

Тъй като представените от AW доводи в рамките на първите части от второто и третото основание се отнасят изключително до третото от тези условия, следва да се отбележи, че също съгласно постоянната практика на Съда за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия (решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 44).

105

Така предвид целта на член 107, параграф 1 ДФЕС да осигури ненарушена конкуренция, включително между публичните и частните предприятия, понятието „помощ“ по смисъла на тази разпоредба не би могло да обхваща мярка, предоставена в полза на предприятие чрез ресурси на държавата, когато то би могло да получи същото предимство при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия. Следователно преценката на условията, при които е предоставено такова предимство, по принцип се извършва чрез прилагане на принципа на частния оператор (решение от 10 декември 2020 г., Comune di Milano/Комисия, C‑160/19 P, EU:C:2020:1012, т. 103 и цитираната съдебна практика).

106

Във връзка с това, когато са налице съмнения относно приложимостта на този принцип, по-специално поради обстоятелството че при приемането на разглежданата мярка съответната държава членка е упражнила властническите си правомощия, държавата членка има за задача да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приложената мярка е следствие от нейното качество на частен оператор (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 63 и цитираната съдебна практика).

107

Когато обаче принципът на частния оператор е приложим, той е сред обстоятелствата, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на помощ, и следователно не е изключение, приложимо само по искане на държава членка, когато се установи, че конститутивните елементи на понятието за държавна помощ, съдържащо се в член 107, параграф 1 ДФЕС, са налице (решение от 10 декември 2020 г., Comune di Milano/Комисия, C‑160/19 P, EU:C:2020:1012, т. 109 и цитираната съдебна практика).

108

Следователно в този случай Комисията носи тежестта да докаже, като вземе предвид по-специално предоставената от съответната държава членка информация, че условията за прилагане на принципа на частния оператор не са изпълнени, така че разглежданата държавна намеса съдържа предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 10 декември 2020 г., Comune di Milano/Комисия, C‑160/19 P, EU:C:2020:1012, т. 110).

109

В това отношение следва да се припомни, че за да се прецени дали същата мярка би била приета при нормални пазарни условия от частен оператор, трябва да се взема предвид оператор, който се намира в положение възможно най-близко до това на дадената държава (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 30 и цитираната съдебна практика).

110

В този контекст Комисията трябва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко релевантно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от такъв частен оператор (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, точка 29 и цитираната съдебна практика).

111

От това следва, че преценката, която Комисията трябва евентуално да извърши, не бива да се свежда само до вариантите, които компетентният публичен орган действително е взел предвид, а трябва задължително да обхване всички варианти, които разумният частен оператор би обмислил в подобна ситуация (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 29).

112

Във връзка с това, от една страна, трябва да се счита за релевантна всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и грижлив частен оператор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на обществения оператор (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 60).

113

От друга страна, за прилагането на критерия за частния оператор са релевантни единствено наличните данни и предвидимите промени към момента на вземането на това решение (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 61).

114

Освен това Комисията е длъжна, в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора за функционирането на ЕС, да проведе процедурата по разследване на атакуваните мерки надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 67 и цитираната съдебна практика).

115

Доколкото AW упреква Общия съд, че е надхвърлил границите на упражнявания от него контрол, следва да се припомни, че в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС Съдът и Общият съд са компетентни да се произнасят по жалби на основание липса на компетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договора за функционирането на ЕС или на всякаква правна норма, свързана с неговото изпълнение, или злоупотреба с власт. Съгласно 264 ДФЕС, ако жалбата е основателна, атакуваният акт се обявява за недействителен. Ето защо Съдът и Общият съд в никакъв случай не могат да заместят мотивите на издателя на атакувания акт със свои мотиви (решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 104 и цитираната съдебна практика).

116

Също така съгласно постоянната съдебна практика проверката, която следва да се извърши от Комисията при прилагане на принципа на частния оператор, изисква да се направи сложна икономическа преценка и в рамките на контрола, който упражняват юрисдикциите на Съюза върху направените от Комисията сложни икономически преценки в областта на държавните помощи, съдът на Съюза не може да замести със своя икономическата преценка на Комисията (решение от 10 декември 2020 г., Comune di Milano/Комисия, C‑160/19 P, EU:C:2020:1012, т. 100).

117

Съдът на Съюза обаче трябва в частност да провери не само фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 64).

118

В това отношение съдът на Съюза трябва да преценява законосъобразността на решение в областта на държавните помощи с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела, които включват тези, които изглеждат релевантни за преценката, която трябва да се извърши съгласно съдебната практика, припомнена в точки 110—113 от настоящото решение, и която тя е могла да получи по нейно искане в хода на административното производство (решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 70 и 71).

119

Доводите на AW следва да се разгледат в светлината на съображенията, изложени в точки 103—118 от настоящото решение.

120

Що се отнася, първо, до оплакването, че Общият съд ограничил анализа си само до разгледаните от договарящите страни варианти и пренебрегнал значителното влияние на твърдените рискове върху процеса на вземане на решения от частен инвеститор, от припомнената в точки 110 и 111 от настоящото решение съдебна практика несъмнено следва, че проверката, която Комисията евентуално трябва да извърши, не може да се ограничи само до вариантите, които компетентният публичен орган действително е взел предвид, а трябва задължително да обхваща всички варианти, които един частен оператор би предвидил разумно в подобно положение.

121

От посочената съдебна практика обаче също следва, че съгласно това изискване Комисията не е длъжна да вземе предвид и варианти, които частен оператор не би могъл разумно да предвиди в подобно положение.

122

Освен това в делото, по което е постановено решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice (C‑300/16 P, EU:C:2017:706), се разглежда прилагането на критерия за частния кредитор спрямо кредитор, който цели да максимизира възстановяването на сумите, дължими му от длъжник в несъстоятелност. Именно в рамките на подобен случай Съдът е постановил, че Комисията е длъжна да разгледа освен предвидените от компетентния публичен орган варианти за събиране на сумите, всяка друга възможност, която частният кредитор би взел предвид надлежно.

123

За сметка на това разглеждането на настоящия случай показва, че по отношение на AW Република Полша не е била в положението на частен кредитор, нито впрочем в това на частен инвеститор. Всъщност, като се има предвид, че тази държава членка е била длъжна да обезщети AW за вредите, които то е понесло в рамките на договорните им правоотношения, критерият, който е следвало да се възприеме, е бил действително този на частен длъжник, който в рамките на договорно отношение дължи парична сума на своя съдоговорител заради причинена му от него вреда.

124

Налага се обаче изводът, че не е в интерес на частен длъжник да компенсира своя кредитор за рискове, произтичащи от валутен обмен и от инфлация, които този кредитор не е предявил към него. Всъщност, след като по принцип по-високото обезщетение би било в разрез с интересите на частен длъжник, следва да се приеме, че такъв длъжник не би взел предвид подобни рискове, освен ако по искане на своя съдоговорител е бил длъжен да направи това или ако това би било в по-широк смисъл в негов интерес с оглед на разглежданото договорно правоотношение.

125

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 152—154 и 165—171 от обжалваното съдебно решение, че частен оператор в положението на Република Полша по принцип не би приел да изплати сума, по-голяма от тази, която е длъжен да заплати на AW вследствие на разглежданото вредоносно събитие, и по-конкретно в точки 110—112 от това съдебно решение, че не е следвало да се вземат предвид рискове, за които се твърди, че са в тежест на AW, но изглежда не са били предявени от него при преговорите с тази държава членка или не са станали по друг начин предмет на обсъждане между тях.

126

От това следва, второ, че AW неправилно упреква Общия съд в обръщане на тежестта на доказване, тъй като твърдените от AW рискове не трябва да се считат за релевантни сведения, които могат да повлияят в немалка степен върху процеса на вземане на решения от един нормално предпазлив и грижлив частен оператор, намиращ се в положение, възможно най-близко до това на обществения оператор. При тези условия, противно на твърденията на AW, не може да се приеме, че Комисията е била длъжна да уточни в спорното решение причините, поради които не е взела предвид твърдените от AW рискове.

127

Трето, с оглед на изложените по-горе съображения AW няма основание да твърди, че Общият съд е извършил замяна на мотиви или е превишил пределите на своя контрол, когато в точки 110—112 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че рисковете, на които се позовава AW, не са нито установени, нито релевантни за преценката, която Комисията е била длъжна да извърши. Всъщност Общият съд само е преценил изтъкнатите пред него доводи и е проверил дали спорното решение е било незаконосъобразно от гледна точка на твърденията на AW.

128

Накрая, доколкото AW изтъква, че мотивите, съдържащи се в посочените точки от обжалваното съдебно решение, не могат да подкрепят извода на Общия съд в точка 113, трябва да се констатира, че AW не твърди липса на мотиви на посоченото съдебно решение, а оспорва съдържанието на преценките на Общия съд и така приканва Съда да извърши нова преценка на фактите, което не попада в неговата компетентност и следователно трябва да се приеме за недопустимо на етапа на обжалването.

129

С оглед на всички изложени по-горе съображения първите части от второто и третото основание за обжалване следва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

130

Втората част от второто основание, отнасяща се до вариантите, които хипотетичен частен инвеститор би разгледал, е изведена от нарушение на критерия за частния инвеститор, на принципа на предимство на правото на Съюза, на задължението за мотивиране, на правилата в областта на доказването и на пределите на упражнявания от Общия съд контрол.

131

AW твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че при договарянето на размера на виртуалната такса за изминато разстояние частният инвеститор бил ограничен от разпоредбите и целите на Закона от 28 юли 2005 г., с което потвърдил неправилния подход на Комисията да се вземат предвид само предвидените от съответната държава членка варианти. Освен това според AW подходящото равнище на компенсиране не било съображение, което е определящо за частния инвеститор, тъй като то не е пряко свързано нито с неговата доходност, нито с неговия риск.

132

Също така, ако противоречаща на национален закон мярка предоставя предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС само поради факта че частен инвеститор не би заплатил повече от това, което е изискуемо по този закон, това би означавало, че законът ограничава прилагането на посочената разпоредба, която е от по-висок ранг, а това води до нарушение на принципа на предимство на правото на Съюза.

133

При това, като е приел, че Законът от 28 юли 2005 г. налага на договарящите страни ограничения във връзка с определянето на виртуалната такса за изминато разстояние, Общият съд мотивирал обжалваното съдебно решение по неподходящ начин, нарушил правилата в областта на доказването и заменил мотивите на спорното решение с други мотиви. Всъщност, ако този закон забранявал реалната такса за изминато разстояние, той също препращал към преговори относно метода на компенсиране и сроковете за възстановяване на сумите. Доколкото в този закон не се уточняват нито ВНВ, нито необходимостта от компенсиране само на загубата на приходи, нито съображенията, които държавата може да вземе предвид, нито търговското положение на държавата, той оставял широко право на преценка по отношение на структурирането на споразумението с оглед на виртуалните такси за изминато разстояние.

134

Впрочем като доказателство за обхвата и съдържанието на Закона от 28 юли 2005 г. AW предоставило на Общия съд арбитражното решение, което обяснявало правилното тълкуване на Закона от 28 юли 2005 г., но което Общият съд неправилно отхвърлил с неподходящите мотиви, че то било неотносимо. Всъщност доказателствената стойност на това арбитражно решение не се засягала от обстоятелството, че то не е обвързващо за Комисията и че тя не е възприела проучването на WSA от 1999 г. за по-релевантно от проучването на WSA от 2004 г. Така Общият съд направил своите изводи въз основа на непълни и изцяло неоснователни доказателства, като тези изводи не се подкрепяли от нито едно от доказателствата в преписката. Общият съд не взел предвид и това, че разглеждането на обхвата и съдържанието на Закона от 28 юли 2005 г. предполага технически познания и че Комисията не се е снабдила с необходимата експертиза, което се утежнявало от факта, че съгласно арбитражното решение и текста на Закона от 28 юли 2005 г. виртуалната такса за изминато разстояние трябва да се съгласува между договарящите страни. Накрая, арбитражното решение било отменено от Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативен съд Варшава) единствено поради противоречието му със спорното решение, което не поставяло под съмнение неговата доказателствена стойност при тълкуването на посочения закон.

135

Също така, като потвърдил в точка 153 от обжалваното съдебно решение съдържащото се в точка 152 от спорното решение твърдение, което е лишено от точни, надеждни и съгласувани доказателства, че приложение 6 предоставя по-голямо обезщетение от това, което се изисква от Закона от 28 юли 2005 г., и че е налице противоречие между концесионния договор и това приложение, Общият съд пропуснал да провери дали са изпълнени изискванията за доказване. По този начин обжалваното съдебно решение било опорочено от липса на мотиви, доколкото не позволявало на AW да се запознае с причините, поради които Общият съд е възприел даденото от него тълкуване на посочения закон, нито да разбере причините за отхвърлянето на неговия довод, че твърдяното противоречие не съществува.

136

Комисията и Република Полша оспорват доводите на AW. В частност според Комисията оплакването, изведено от това, че частен инвеститор не е ограничен от разпоредбите и целите на Закона от 28 юли 2005 г., не е допустимо, щом не се уточнява естеството на грешката при прилагане на правото и не се изтъква нито един правен довод в подкрепа на такова оплакване. Освен това, тъй като обхватът и съдържанието на този закон представляват фактически обстоятелства, независимата преценка на Общия съд относно тези обстоятелства би могла да бъде оспорена само ако се твърди, че те са изопачени, което не е било нито направено, нито на още по-силно основание доказано. Накрая Комисията и Република Полша твърдят, че втората част от второто основание е неоснователна.

137

В самото начало следва да се отхвърли изтъкнатата от Комисията недопустимост на доводите на AW в рамките на втората част от второто основание за обжалване, тъй като с нея достатъчно ясно се цели да се установи грешка при прилагане на правото вследствие на направеното от Общия съд ограничаване на взетите под внимание обстоятелства, за да се преценки дали с оглед на принципа на частния оператор в обжалваното съдебно решение има налице нарушение на принципа на предимство на правото на Съюза, незачитане на правилата относно събирането на доказателства, замяна на мотиви и неподходящи мотиви.

138

Оплакванията на AW се отнасят до точки 152—154 от обжалваното съдебно решение, в които по-специално Общият съд приема за правилно становището на Комисията, че Законът от 28 юли 2005 г. и договорът за концесия задължават Република Полша да обезщети AW само за загубата на приходи вследствие на внесените с този закон изменения и че нито един разумен частен оператор не би приел да изплати сума, по-голяма от тази, която му налагат този закон и този договор.

139

В точки 121—125 от настоящото решение вече бе посочено, че Общият съд правилно е приел, че намиращата се в положението на частен длъжник Република Полша не би се стремила да обезщети AW отвъд последиците, които произтичат от въздействието на Закона от 28 юли 2005 г. върху тяхното договорно отношение. Тъй като по този начин преценката на Общия съд е в съответствие с принципа на частния оператор, следва да се приеме, че тя не е опорочена от грешка при прилагане на правото и не нарушава принципа на предимство на правото на Съюза.

140

От това следва също, че AW не може основателно да твърди, че Общият съд е извършил замяна на мотиви или е превишил пределите на своя контрол, когато в точки 152—154 от обжалваното съдебно решение е направил припомнените в точка 138 от настоящото решение констатации. Всъщност Общият съд само е преценил изтъкнатите пред него доводи и е проверил дали спорното решение е било незаконосъобразно от гледна точка на твърденията на AW.

141

Що се отнася до твърдяната непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение, най-напред трябва да се отбележи, че AW повдига въпроса само доколко мотивите на обжалваното съдебно решение са достатъчни по своя характер, за да подкрепят изводите на Общия съд.

142

По-нататък, тези доводи произтичат отчасти от неправилен прочит на точки 152 и 153 от обжалваното съдебно решение, които не съдържат нито констатация, че приложение 6 предоставя на AW по-голяма компенсация от изискваната от Закона от 28 юли 2005 г., нито че е налице противоречие между концесионния договор и това приложение, но че размерът на компенсацията, на която AW има право, произтича от цялостната преценка на причиненото от посочения закон вредоносно събитие и от задълженията на Република Полша по силата на този договор.

143

Следователно, тъй като в тези точки от обжалваното съдебно решение Общият съд не е направил такива констатации, доводите на AW, че с тях Общият съд не е спазил правилата относно събирането на доказателствата са напълно неоснователни.

144

Накрая, AW има за цел, както правилно посочва Комисията, да се извърши нова преценка на фактите, и по-специално на съдържанието на Закона от 28 юли 2005 г., което не е от компетентност на Съда.

145

Следователно, втората част от второто основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустима и отчасти неоснователна.

146

С третата част от второто правно основание, отнасяща се до риска от неуспех на преговорите и до риска от съдебни спорове, AW се позовава на изопачаване на доказателствата, както и на незачитане на критерия за частния инвеститор, на принципа на предимство на правото на Съюза, на задължението за мотивиране, на правилата за доказване и на пределите на контрола, който Общият съд следва да упражни.

147

AW твърди, че подобно на съветниците на Република Полша, които са приели приложение 6 за допустимо, хипотетичен частен инвеститор би взел предвид възможния риск AW да поиска прекратяване на договора за концесия, да предяви иск или да потърси в това отношение професионалното становище на своите консултанти, и следователно Комисията е била длъжна както да оцени този риск, така и да вземе предвид подобно становище, което тя не е направила, а Общият съд не е санкционирал.

148

Всъщност в точка 165 от обжалваното съдебно решение Общият съд свел приложението на критерия за частния инвеститор само до предвидените в Закона от 28 юли 2005 г. варианти, с което опорочил обжалваното съдебно решение със същите грешки, които вече бяха посочени в рамките на втората част от второто основание за обжалване. Съображенията в точка 166 от обжалваното съдебно решение се въртели в кръг, били неподходящи и съдържали замяна на мотивите по отношение на споменатите в предходната точка от настоящото решение рискове от прекратяване на договора и съдебни спорове.

149

Доколкото в точка 167 от посоченото съдебно решение Общият съд е приел, че AW също е имало интерес да избягва съдебни спорове, то Общият съд отново заменил мотивите на Комисията в спорното решение със свои мотиви, не отговорил на доводите относно положението, при което AW не би могло да продължи търговското правоотношение, което за AW се изразявало в перспективата за загуби и изопачил анализите на съветниците на Република Полша. Освен това последното изречение от тази точка съдържало логическа грешка и поради това неподходящи мотиви, тъй като ограничавало вземането под внимание на рисковете от прекратяване на договора и от съдебни спорове в периода до приемането на Закона от 28 юли 2005 г., въпреки че тези рискове били налице и в последвалия период.

150

Комисията и Република Полша оспорват доводите AW.

151

С изложените в рамките на третата част от второто основание доводи, които се отнасят до точки 165—167 от обжалваното съдебно решение, AW твърди, че имало неправилно приложен принцип на частния оператор, неподходящи мотиви, замяна на мотиви и изопачаване на доказателствата.

152

В точка 165 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава по отношение на твърдените рискове за частен оператор в случай на неуспех на преговорите, че последният би сключил допълнително споразумение към концесионния договор единствено за да обезщети AW в съответствие със Закона от 28 юли 2005 г. само за причинената от този закон загуба на приходи, и че следователно той не би взел предвид нито тези твърдени рискове, нито би приел да изплати на това основание по-висока компенсация. В допълнение се посочва, че споменатите рискове не са били разисквани от договарящите страни в преговорите по приложение 6 и не са били взети предвид при изчисляването на размера на компенсацията, изплатена на AW.

153

Общият съд припомня в точка 166 от обжалваното съдебно решение, че в спорното решение Комисията като цяло е оспорила само данните, които са използвани в предвидените в приложение 6 финансови модели. Доколкото обаче без налична транзакция твърдените рискове за частен оператор не са изобщо свързани със значимостта на използваните във финансовите модели данни, според Общия съд не би могло да се приеме, че даден частен оператор, за да вземе под внимание посочените рискове, би се съгласил да използва неотносимите данни от проучването на WSA от 1999 г. вместо тези от проучването на WSA от 2004 г.

154

В допълнение в точка 167 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че рискът от провал на преговорите и рискът от съдебни спорове не биха били взети предвид от частен оператор в рамките на преговорите за изчисляване на размера на дължимата на AW компенсация, тъй като тези рискове не са имали никаква връзка със загубата на приходи вследствие на законодателната промяна. По-нататък той преценява, че AW е имало интерес както от завършването на преговорите, така и от избягването на съдебен иск за обезщетение. Накрая той отбелязва, че AW не е доказало и дори не е твърдяло, че съветниците на Република Полша са считали за необходимо рискът от провал на преговорите, както и рискът от съдебни спорове да се вземат предвид при определянето на ВНВ непосредствено преди въведените със Закона от 28 юли 2005 г. изменения.

155

Що се отнася до твърдяното изопачаване на доказателствата, достатъчно е да се отбележи, че противно на припомнените в точка 94 от настоящото решение изисквания, AW не уточнява кое доказателство е било изопачено от направената от Общия съд констатация в последното изречение на точка 167 от обжалваното съдебно решение.

156

Що се отнася до неправилното прилагане на принципа на частния оператор, на който се позовава AW, най-напред следва да се припомни, че критерият за преценка, който следва да се възприеме в конкретния случай, е този на частен длъжник, който в рамките на договорно отношение дължи парична сума на своя съдоговорител поради причинена му от него вреда. Както вече многократно бе констатирано в настоящото решение, при това положение не е опорочена от грешка при прилагане на правото преценката на Общия съд, че такъв длъжник по принцип не би обезщетил AW над размера на сумата, която се дължи вследствие на вредоносното събитие.

157

По-нататък, дори да се приеме, че задължението за плащане произтича от договорно отношение в по-широк смисъл между Република Полша и AW и че частноправен длъжник в положението на тази държава членка би могъл да отчете рисковете от провал на преговорите и от съдебни спорове, би било необходимо тези рискове да са реални и да са могли да породят за него по-високи разходи от тези, които са свързани с обезщетяването на AW поради произтичащите за него последици от Закона от 28 юли 2005 г.

158

Накрая, от фактическите преценки на Общия съд в точки 165 и 167 от обжалваното съдебно решение следва, че наличието на такива рискове все пак не е доказано. Всъщност в това отношение Общият съд отбелязва, че този въпрос не е бил обсъждан между договарящите страни и освен това от обжалваното съдебно решение следва, че договореният механизъм за компенсиране на загубите е трябвало, от една страна, да осигури цялостното заместване на загубените приходи, и от друга страна, да гарантира, че AW е в състояние да възстанови заемите, сключени за изграждането на разглеждания участък от автомагистрала.

159

При тези условия твърдението за нарушение, изведено от неправилното прилагане на принципа на частния оператор, трябва да се отхвърли като неоснователно.

160

Що се отнася до твърдяната замяна на мотиви, трябва да се посочи, че в точки 165—167 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал довода на AW, че Комисията неправилно не е взела предвид рисковете от провал на преговорите и от съдебни спорове. В това отношение Общият съд установява, че твърдените от AW рискове не са доказани. Комисията обаче по принцип не е длъжна да уточнява в своите решения причините, поради които не е взела предвид неустановени обстоятелства. Следователно в посочените точки от обжалваното съдебно решение Общият съд не е представил мотиви, които е трябвало да се съдържат в спорното решение, а е изложил съображения, с които отхвърля изложените пред него доводи, целящи да докажат твърдяната липса на мотиви на спорното решение.

161

Накрая, с твърдението за непълнота на мотивите в обжалваното съдебно решение AW всъщност цели да получи от Съда нова преценка на фактите, което е извън неговата компетентност.

162

Предвид изложените по-горе съображения третата част от второто основание следва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

163

Четвъртата част от второто основание, отнасяща се до проучването на трафика и на приходите, които следва да се вземат предвид, е изведена от изопачаване на спорното решение, от замяната от страна на Общия съд на мотивите на това решение с други мотиви, от неправилното прилагане на критерия за частния инвеститор, от нарушаването на принципа на предимство на правото на Съюза, от нарушаването на правилата в областта на доказването и от липсата на мотиви.

164

AW отбелязва, че съгласно точка 152 от спорното решение „твърде съмнително е“ частен инвеститор да се съгласи да изчисли компенсацията на AW по-скоро въз основа на проучването на WSA от 1999 г., отколкото въз основа на проучването на WSA от 2004 г., и подчертава, че посочвайки това, Комисията не е разполагала със съответни доказателства. Доколкото обаче тежестта на доказване пада върху Комисията, този довод не може да подкрепи неговия извод, че критерият за частния инвеститор не е бил изпълнен. Следователно с твърдението в точка 153 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение е достатъчно мотивирано по отношение на прилагането на този критерий, Общият съд приложил неправилен правен критерий, изопачил очевидния смисъл на спорното решение и заменил мотивите в него със свои мотиви.

165

Според AW използваните впрочем от Комисията понятия свидетелстват, както и структурата на спорното решение, че Комисията е разглеждала критерия за частния инвеститор като изключение, което е трябвало да обсъди само по искане на AW, така че точка 142 от обжалваното съдебно решение, установяваща обратното, не била убедителна.

166

AW отбелязва, че за да анализира финансовото положение на AW отпреди разглежданото законодателно изменение, точка 154 от обжалваното съдебно решение се произнася единствено по съответните достойнства на проучването на WSA от 2004 г. спрямо проучването на WSA от 1999 г. Частен инвеститор обаче нямало да приеме само че някои елементи от дадена формула са могли да бъдат избрани по различен начин, а би избрал между варианта на тази формула и други налични варианти в зависимост от техния краен резултат. Съображенията на Общия съд не обяснявали защо приложение 6 не е сред тези други варианти, взети евентуално предвид от подобен инвеститор, поради което мотивите на обжалваното съдебно решение по този въпрос били неподходящи.

167

Освен това, включвайки в своя анализ целта на Закона от 28 юли 2005 г., Общият съд опорочил същите тези съображения с грешките, изложени в точка 82 от настоящото решение. Неподходящи били и мотивите в точка 154, тъй като не посочвали варианта, за който Общият съд счита, че би бил възприет от частен инвеститор. В частност, не ставало ясно дали Общият съд има предвид постигнатото между страните споразумение, съдържащо като единствена промяна актуализацията на основния финансов модел посредством данните от проучването за трафика на WSA от 2004 г., а именно с определянето на горна граница за ставките на виртуалната такса за изминато разстояние или има предвид споразумение, което се базира на актуализирания основен финансов модел, но без да определя горна граница. В първия случай обаче мотивите на Общия съд били противоречиви, тъй като според Общия съд, за да се „гарантира компенсацията“, подобна горна граница не била необходима, след като ВНВ е 7,42 %, а във втория случай било очевидно, че горната граница за ставките на виртуалната такса за изминато разстояние би трябвало да се преразгледа.

168

Все във връзка с това AW отбелязва, че друг вариант, предоставен на частния инвеститор, би могъл да се състои в споразумение без актуализиране на презумпцията за трафик в рамките на основния финансов модел, но с по-ниска горна граница за ставките на виртуалната такса за изминато разстояние, която би могла да сведе ВНВ под 7,42 %. Очевидно било обаче, че частен инвеститор не би заплатил повече само за да използва „правилното“ проучване. Поради това само по себе си „правилното“ проучване нямало значение. Критерият за частния инвеститор всъщност предполагал анализ на „целия пакет“, така че анализът на Общия съд представлявал неправилно прилагане на този критерий. Освен това Общият съд пренебрегнал довода на AW, че за даден частен инвеститор нито едно от наличните проучвания няма да е съобразено с преследваната цел, което съответствало и на направените от финансовия консултант на Република Полша изводи, а това не можело да не се вземе под внимание от никой инвеститор.

169

Комисията оспорва доводите на AW.

170

С четвъртата част от второто основание AW упреква Общия съд, че в точки 142, 153 и 154 от обжалваното съдебно решение е използвал погрешни правни критерии, изопачил смисъла на спорното решение, заменил мотивите на това решение със собствени мотиви, не мотивирал в достатъчна степен обжалваното съдебно решение и не отговорил на един от представените от него доводи.

171

Най-напред, във връзка с доводите на AW, отнасящи се до точка 142 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд неправилно отхвърлил неговото твърдение, че Комисията е разгледала критерия за частния инвеститор като изключение, следва да се припомни приетото от Общия съд в тази точка, че AW поддържа пред него неоснователно същите доводи, след като „макар Комисията действително да е разгледала получената без основание сума, произтичаща от доклада на PwC […], преди да разгледа критерия за частния инвеститор, тя се е произнесла окончателно по наличието на икономическо предимство и по размера на получената без основание сума едва след като е разгледала този критерий […]“.

172

В това отношение трябва да се констатира недвусмислието на спорното решение, което още в точки 125 и 126 изяснява, че Комисията е направила целия си анализ за наличието на икономическо предимство с оглед на това, че по силата на договора за концесия Република Полша е била длъжна да обезщети AW за вредите, причинени със Закона от 28 юли 2005 г., и че компенсация, надхвърляща тези вреди, би съдържала предоставяне на икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Следователно по същество този анализ съответства на анализа, който тази институция е била длъжна да направи в приложение на принципа на частния оператор.

173

Тъй като съответствието на посочения анализ с този принцип впрочем е отбелязано от Комисията в точка 152 от спорното решение и е уточнено от Общия съд в точки 152—154 и 165—171 от обжалваното съдебно решение, доводите на AW следва да се отхвърлят като неоснователни.

174

По-нататък, що се отнася до критиките на AW срещу последното изречение от точка 153 от обжалваното съдебно решение, следва да се припомни установеното от Общия съд в тази точка, че „като приема за „много съмнително“ разумен частен стопански субект да се съгласи да изчисли компенсацията въз основа по-скоро на проучването на WSA от 1999 г. отколкото на [по-новото] проучване [на WSA от 2004 г.], [Комисията] е изложила достатъчно ясно, че съгласно материалите от преписката такъв субект не би използвал проучването на WSA от 1999 г., мотивирайки своята преценка с подчертаната характеристика на проучването на WSA от 2004 г., че то е по-ново по време“.

175

В това отношение следва да се припомни, че тълкуването на решение в областта на държавните помощи, възприето от Комисията при упражняване на нейните правомощия, е част от правната преценка на Общия съд и на Съда (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 102 и 105).

176

Освен това тълкуването на конкретна точка от такова решение трябва да се извърши в контекста на цялото решение (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 111).

177

Поради това твърдението на Комисията в точка 152 от спорното решение, че е „много съмнително“ частен оператор да прибегне до проучването на WSA от 1999 г., трябва да се разглежда в контекста на разглеждания случай, както е видно по-конкретно от точка 135 от спорното решение, уточняваща, че според Комисията е трябвало да се направи позоваване на прогноза за трафика и приходите, която съвпада с времето на приемане на Закона от 28 юли 2005 г.

178

От това следва, че противно на твърденията на AW, в точка 153 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е използвал погрешен правен критерий, нито е изопачил смисъла на спорното решение. Също така той не е заменил мотивите на спорното решение със свои мотиви, а отхвърляйки изложените пред него доводи на AW е потвърдил мотивите на това решение.

179

Накрая, що се отнася до доводите на AW срещу точка 154 от обжалваното съдебно решение, в самото начало следва да се отбележи, че тези доводи произтичат от неправилно разбиране на приложимия критерий. Всъщност, както по същество припомня Общият съд в тази точка от обжалваното съдебно решение, частен длъжник в положението на Република Полша, който в рамките на своето договорно отношение с AW му дължи сума за вредите, които му е причинил с приемането на Закона от 28 юли 2005 г., би имал за цел да обезщети AW само за произтичащите от този закон неблагоприятни последици.

180

Съображенията на Общия съд — че с оглед на тази цел не би могло да се очаква частен оператор да се позове по-скоро на данните от проучването на WSA от 1999 г. вместо на тези от проучването на WSA от 2004 г. — биха изисквали допълнително назначаване на експерт или биха благоприятствали използването на данните от проучването на FM от 2005 г., но те позволяват също така ясно да се разбере, противно на твърдението от AW, че такъв частен оператор би взел под внимание между всички налични и несъвършени варианти за оценяване този, който позволява най-добре да се определят неблагоприятните последици от посочения закон, за да се гарантира, че предоставеното обезщетение съответства на поетите от него договорни задължения, без да ги надхвърля.

181

Следователно тези съображения прилагат подходящия критерий и дават ясен и последователен отговор на всички доводи на AW, които са обобщени в точки 134, 136 и 147—150 от обжалваното съдебно решение.

182

Доколкото AW твърди, че изложените съображения са неподходящи, тъй като трябвало да се вземат предвид и други варианти, различни от този, който е възприет от Комисията и потвърден от Общия съд, достатъчно е да се отбележи, че по този начин AW всъщност иска от Съда да извърши нова преценка на фактите, което е извън неговата компетентност.

183

Предвид изложените по-горе съображения четвъртата част от второто основание следва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

184

Втората част от третото основание, отнасяща се до равнището на ВНВ на реалната такса за изминато разстояние, е изведена от липса на мотиви, от незачитане от страна на Общия съд на задълженията му за контрол и от нарушение на правилата в областта на доказването.

185

AW твърди, че мотивите в точки 120—127 от обжалваното съдебно решение не са достатъчни, за да обосноват отхвърлянето на обобщените в точка 115 от това решение негови доводи. Най-напред, Общият съд се задоволил да изложи своето заключение, без да извърши сложна икономическа оценка, като по този начин не изпълнил задължението си да провери дали спорното решение се основава на точни, надеждни, съгласувани и пълни доказателства, както и задължението си да спазва правилата за доказване.

186

Всъщност точка 120 от обжалваното съдебно решение се отнасяла единствено до достойнствата на проучванията на WSA, съответно от 1999 г. и от 2004 г., и не отговаряла на обобщения в точка 115 от това решение довод. Фактът, че проучването на WSA от 1999 г. било по-малко релевантно от проучването на WSA от 2004 г., не означавало, че последното е надеждно. Изложените съображения в точка 121 от посоченото съдебно решение нямали връзка с въпроса, който е от значение, а именно дали ВНВ от 7,42 % е била адекватно определена. Точка 122 от обжалваното съдебно решение изтъквала посочения довод, без изобщо да обяснява причините, поради които трябва да се приеме за ирелевантно актуализирането на някои данни за трафика и приходите в рамките на проучване, което се отнася до друг участък от автомагистралата. В точка 123 от същото решение Общият съд отново сравнявал достойнствата на изследванията на WSA, съответно от 1999 г. и от 2004 г., с напълно немотивираното твърдение, че нямало необходимост да се назначава експерт, а това водело до необосновано обръщане на тежестта на доказване. Мотивите в точка 124 от това съдебно решение също нямали връзка с посочения въпрос. Точка 125 от обжалваното съдебно решение се отнасяла изключително до втория довод, свързан с проучването на FM от 2005 г., а точка 126 от него отговаряла само на третия довод относно модела на PwC за реално събиране на таксата за изминато разстояние.

187

Освен това Общият съд не изпълнил задължението си да провери дали спорното решение се основава на точни, надеждни, съгласувани и пълни доказателства и не спазил правилата за доказване, като неправилно приел, че Комисията не е длъжна да търси допълнителни данни относно годността на проучването на FM от 2005 г. Във връзка с това, въпреки че Комисията била длъжна да прецени доказателствата безпристрастно и задълбочено, от точка 138 от спорното решение следвало, че Комисията се е основала изключително на получената от Република Полша информация, за да отхвърли това проучване като негодно. С оглед обаче на конфликтния характер на отношението между тази държава членка и AW, и на факта, че посочената държава членка не е споменала проучването на FM от 2005 г., Комисията трябвало да бъде по-бдителна и да поиска от Република Полша или от трети лица допълнителна информация.

188

Според Комисията AW критикува доказателствената стойност на доказателствата, като изтъква, че те не са надеждни и поставя под въпрос тяхната изчерпателност с твърдението, че с оглед на това е трябвало да бъде възложено изготвянето на допълнителен доклад. С тези доводи обаче по същество AW се стремяло да бъде преразгледана преценката на Общия съд, което не било от компетентността на Съда. Също така Комисията и Република Полша оспорват по същество доводите на AW.

189

Със своите доводи, изложени в рамките на втората част от третото основание, която се отнася до точки 120—127 от обжалваното съдебно решение, AW твърди, че мотивите на обжалваното съдебно решение са непълни, Общият съд упражнил недостатъчен съдебен контрол, нарушил правилата относно доказването, не отговорил на доводите на AW, обобщени в точка 115 от обжалваното съдебно решение и обърнал тежестта на доказване.

190

Най-напред, що се отнася до твърдения пропуск на Общия съд да отговори на доводите на AW, обобщени в точка 115 от обжалваното съдебно решение, следва да се припомни, че съгласно тези доводи изводите на Комисията относно проучването на WSA от 2004 г. са явно погрешни, тъй като доказателствената стойност на проучванията относно трафика била ограничена и при липсата на надеждно проучване на трафика договарящите страни са се споразумели за методология, при която първоначалните очаквания на AW по отношение на възвръщаемостта са били използвани като основа за изчисляване, но чрез прилагането на горна граница за ставките на виртуалната такса за изминато разстояние те са били намалени до допустимо за Република Полша равнище.

191

Следователно с посочените доводи AW твърди, че проучването на WSA от 2004 г. има недостатъчна доказателствена стойност спрямо проучването на WSA от 1999 г., на което AW по същество придава достатъчна доказателствена стойност, позовавайки се на съгласуваната между договарящите страни методология.

192

Противно на твърденията на AW обаче, в точки 122—124 от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично отхвърля същите тези доводи.

193

Всъщност, от една страна, в тези точки той отбелязва, първо, че WSA е представила поредица от проучвания, изготвени от един и същ консултант чрез използване на една и съща методология с цел изготвяне на прогнози за трафика и приходите, свързани с автомагистрала A 2, второ, че проучването на WSA от 2004 г., изготвено за самото AW, е имало за цел да актуализира направените преди това прогнози за трафика и приходите, трето, че това проучване е позволило да се актуализират прогнозите за трафика и приходите от проучването на WSA от 1999 г., отчитайки икономическото развитие на Полша и реалното развитие на трафика и приходите, отнасящи се до разглеждания участък от автомагистрала A 2, четвърто, че поради това проучването на WSA от 2004 г. съдържа прогнози за трафика и приходите, които са по-релевантни, отколкото са тези в проучването на WSA от 1999 г., и отразява по-точно пазарната действителност към момента на направените със Закона от 28 юли 2005 г. изменения, и пето, че в приложение 6 се споменава финансовият модел, който договарящите страни са се споразумели да използват за изчисляване на ВНВ непосредствено преди въведените с този закон изменения, чрез препращане към „досието на акционерите на [WSA], който е актуализацията към 31 декември 2004 г.“.

194

От друга страна, в точка 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че „най-новите предвиждания, изготвени от WSA, представляват в този контекст данни, по-релевантни от тези на проучването на WSA от 1999 г.“.

195

По-нататък, въпросът дали при тези условия материалите по преписката установяват или не обстоятелството, че допълнителното назначаване на експерт е било необходимо, се отнася до фактическа преценка на доказателствената стойност на тези материали и изобщо не обръща тежестта на доказване, противно на твърденията на AW.

196

Накрая, налага се изводът, че точки 120—127 от обжалваното съдебно решение съдържат подробен анализ на доказателствата по преписката в светлината на изтъкнатите от AW пред Общия съд доводи и представят точна аргументация по отношение на релевантността и на доказателствената стойност на всяко от посочените в тези точки доказателства. В частност Общият съд разглежда в посочените точки доказателствената стойност на проучванията на WSA от 1999 г. и от 2004 г., предоставените от AW на генерална дирекция „Национални пътища и магистрали“ реални данни за трафика, проведеното през 2005 г. проучване от съветника на банките в областта на трафика във връзка с посочения в точка 125 от обжалваното съдебно решение сценарий за виртуална такса за изминато разстояние, както и проучването на FM от 2005 г. Освен това той анализира доколко използваният от Комисията модел на PwC за реално събиране на таксата за изминато разстояние е подходящ за изчисляване на размера на разглежданата помощ.

197

Ето защо трябва да се отхвърлят като неоснователни доводите на AW, които са изведени от непълнота на мотивите в точки 120—127 от обжалваното съдебно решение, от недостатъчен съдебен контрол и от неспазване на правилата в областта на доказването.

198

Поради това втората част от третото основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

199

Следователно второто и третото основание трябва да се отхвърлят като отчасти недопустими и отчасти неоснователни.

200

С четвъртото правно основание, отнасящо се до изчисляването на размера на разглежданата помощ, AW твърди, че Общият съд е изопачил очевидния смисъл на доказателствата и е опорочил обжалваното съдебно решение с липса на мотиви.

201

AW отбелязва точка 192 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е посочил, че преди проверката от 2007 г. виртуалната такса за изминато разстояние се е основавала на твърде висока ВНВ от 10,77 %. Най-напред обаче от приложение 6, и по-специално от точка 3 от приложение 1 към него следвало, че виртуалната такса за изминато разстояние е определена като специфичен размер, изразен в полски злоти (PLN), без никакво позоваване на ВНВ, след което от приложение 6, и по-специално от точка 4 от приложение 1 към него следвало, че този размер подлежи на индексиране по формула без никакво позоваване на ВНВ, и накрая, от приложение 6, и по-специално от клауза 4, буква d) от него следвало, че ВНВ е станала приложима едва след проверката на виртуалните такси за изминато разстояние, тоест след 1 ноември 2007 г. Поради това представлявало изопачаване на доказателствата по преписката твърдението, че ставките на виртуалната такса за изминато разстояние преди октомври 2007 г. са били определяни чрез използването на ВНВ.

202

Точка 193 от обжалваното съдебно решение също била опорочена от изопачаване на доказателствата, тъй като в нея Общият съд констатирал, че моделът на проверка нямал за цел да изчисли свръхкомпенсацията, тъй като Комисията поставила под въпрос равнището на ВНВ в модела на реално събиране на такса за изминато разстояние, въпреки че преди проверката от 2007 г. тази ВНВ нямала никаква роля при изчисляването на виртуалната такса за изминато разстояние. Освен това според AW от констатацията, че моделът на проверка не е имал за цел да изчисли свръхкомпенсацията, не може да се направи изводът, че преди проверката е имало свръхкомпенсация.

203

Комисията и Република Полша оспорват доводите на AW.

204

В точки 192 и 193 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, първо, че изчисленият от Комисията размер на свръхкомпенсацията съответства на разликата между действително извършените плащания в полза на AW и сумите, които то е трябвало да получи въз основа на ВНВ, установена съгласно модела на PwC за реално събиране на таксата за изминато разстояние, второ, че за периода от септември 2005 г. до октомври 2007 г. получената без основание сума по този начин е съответствала на разликата между плащанията, които AW действително е получило и компенсацията, изчислена въз основа на очакваната от него ВНВ непосредствено преди въведените със Закона от 28 юли 2005 г. изменения, трето, че поради това ВНВ от 10,77 % в модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние, използван от AW за определяне на ставките на виртуалната такса за изминато разстояние в периода преди октомври 2007 г., вече е била много висока спрямо очакваната от него ВНВ, четвърто, че предвиденият в приложение 6 механизъм на проверка само е потвърдил погрешността на тази ВНВ, пето, че при дадените условия този механизъм не е могъл да постави под съмнение обстоятелството, че AW не е следвало да получи първоначално толкова значими суми в периода от септември 2005 г. до октомври 2007 г., и шесто, че предвиденият в приложение 6 механизъм на проверка се основава на сравнение между ВНВ от модела на проверка и ВНВ от модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние, и позволява да се коригират ставките на виртуалната такса за изминато разстояние с оглед на данните за действителния трафик след въвеждането на системата на виртуална такса за изминато разстояние.

205

Въз основа на това в точка 193 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че „подобен механизъм няма същия предмет, какъвто има следваната от Комисията обосновка за изчисляване на свръхкомпенсацията, тъй като в обосновката си Комисията е поставила под въпрос равнището на ВНВ от модела на реално събиране на таксата за изминато разстояние“.

206

От тази обосновка и от този извод обаче недвусмислено следва, че противно на твърдението на AW посочената обосновка няма за цел да опише предвидения в приложение 6 механизъм, а се отнася до направеното от Комисията изчисление за определяне на размера на държавната помощ. Всъщност чрез тези точки от обжалваното съдебно решение Общият съд е отговорил на обобщените в точка 191 от същото решение доводи на AW, които имат за цел да установят липсата на свръхкомпенсация за периода от септември 2005 г. до октомври 2007 г.

207

Следователно четвъртото основание е изведено от неправилен прочит на обжалваното съдебно решение и поради това трябва да се отхвърли като неоснователно.

208

С оглед на всички гореизложени съображения жалбата следва да се отхвърли.

209

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

210

В съответствие с член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, приложим в производството по обжалване съгласно член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

211

Тъй като AW е загубило делото и Комисията е направила искане да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, то трябва да бъде осъдено да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията.

212

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, встъпилите по делото държави членки понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно, след като е участвала в производството пред Съда, Република Полша понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: