1

С жалбата си г‑н Danilo Poggiolini иска да се отмени определение на Общия съд на Европейския съюз от 3 юли 2020 г., Falqui и Poggiolini/Парламент (T‑347/19 и T‑348/19, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2020:303), с което Общият съд отхвърля като явно недопустима жалбата му за отмяна на известието от 11 април 2019 г., изготвено от началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент и отнасящо се до адаптирането на размера на получаваната от него пенсия вследствие на влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателско бюро на Камарата на депутатите, Италия) (наричано по-нататък „спорното известие“).

2

Г‑н Poggiolini е избран в Италия бивш член на Европейския парламент. На това основание той получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.

3

На 12 юли 2018 г. Председателското бюро на Камарата на депутатите решава да преизчисли размера на пенсиите на бившите членове на Камарата за годините мандат до 31 декември 2011 г. в съответствие със системата на вноските (наричано по-нататък „Решение № 14/2018“).

4

Чрез отбелязване върху пенсионния фиш на жалбоподателя за януари 2019 г. Парламентът го уведомява за възможността размерът на пенсията му да бъде преразгледан в изпълнение на Решение № 14/2018 и това преизчисление евентуално да даде основание за събиране на недължимо платените суми.

5

С недатирано известие на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция „Финанси“ на Парламента, приложено към пенсионния фиш на жалбоподателя за февруари 2019 г., Парламентът най-напред го уведомява, че правната му служба е потвърдила, че Решение № 14/2018 се прилага автоматично за неговия случай. По-нататък в известието се добавя, че след като получи необходимата информация от Camera dei deputati (Камара на депутатите, Италия), Парламентът ще уведоми жалбоподателя за определения нов размер на пенсията му и ще удържи евентуалната разлика през следващите 12 месеца. Накрая, със същото известие жалбоподателят е уведомен, че окончателният размер на пенсията му ще бъде определен с изричен акт, срещу който може да се подаде възражение или жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.

6

Впоследствие със спорното известие началникът на споменатия отдел уведомява жалбоподателя, че размерът на пенсията му ще бъде съобразен с произтичащото от Решение № 14/2018 намаление на аналогичните пенсии, изплащани в Италия на бившите национални депутати. В това известие се уточнява и че размерът на пенсията на жалбоподателя ще бъде адаптиран от април 2019 г. съгласно изпратения като приложение към известието проект за преизчисляване на пенсията. Със същото известие освен това на жалбоподателя е даден 30‑дневен срок, считано от получаването му, в който да представи становище. При непредставяне на становище в определения срок последиците от спорното известие щели да се считат за окончателни и съответно известието щяло в частност да е основание да се изиска връщане на недължимо получените суми за януари, февруари и март 2019 г.

7

С електронно писмо от 22 май 2019 г. жалбоподателят изпраща становището си на компетентната служба на Парламента. С електронно писмо от същия ден Парламентът потвърждава получаването на това становище и уведомява жалбоподателя, че ще му отговори, след като разгледа доводите му.

8

След подаването на жалбата до Общия съд, с писмо от 8 юли 2019 г. началникът на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция „Финанси“ на Парламента отговаря на становището на жалбоподателя, като посочва, че това становище не съдържа данни, които да обосновават преразглеждане на изразената в спорното известие позиция на Парламента, и че следователно пенсионните права и планът за събиране на недължимо платеното, така както са преизчислени и съобщени като приложение към това известие, са станали окончателни към датата на връчване на писмото.

9

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 10 юни 2019 г., жалбоподателя иска отмяна на спорното известие.

10

На 29 август 2019 г. с отделна писмена молба Парламентът повдига възражение за недопустимост на тази жалба.

11

На 6 септември 2019 г. жалбоподателят подава изявление за изменение на жалбата.

12

На 20 януари 2020 г. Общият съд решава да съедини дело T‑348/19, образувано по подадената от г‑н Poggiolini жалба за отмяна, с дело T‑347/19, образувано по жалбата на друг жалбоподател, също бивш член на Парламента.

13

С обжалваното определение, постановено на основание член 126 от Процедурния правилник, Общият съд отхвърля двете жалби като явно недопустими.

14

Най-напред, в точка 53 от обжалваното определение Общият съд приема, че спорното известие не е увреждащ акт и съответно не може да е предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС. Затова в точка 59 от обжалваното определение той отхвърля като явно недопустимо първото искане на жалбоподателя, а именно искането за отмяна на посоченото известие.

15

Той мотивира този извод, на първо място, като в точки 47—49 от обжалваното определение посочва, че макар новият начин за изчисляване на пенсиите да се прилага от април 2019 г., това обстоятелство не е достатъчно, за да се установи, че Парламентът е взел окончателна позиция по този въпрос. От една страна, спорното известие изрично е оформено като проект. От друга страна, в него се уточнява, че то ще стане окончателно само ако адресатът не представи становище в 30‑дневен срок, считано от получаването му. Жалбоподателят обаче е представил становище в този срок.

16

На второ място, в точки 52 и 56 от обжалваното определение Общият съд приема, че писмото на Парламента от 8 юли 2019 г. съдържа окончателната позиция на Парламента по отношение на жалбоподателя и не може да се смята за чисто потвърдителен акт спрямо спорното известие.

17

На трето място, в точка 57 от обжалваното определение той постановява, че недопустимостта на жалбата против спорното известие не би могла да засегне правото на ефективна съдебна защита, от една страна, тъй като позоваването на това право не може да доведе до неприлагане на изрично предвидените в Договора за функционирането на ЕС условия за допустимост на жалбите, и от друга страна, тъй като жалбоподателят има право да обжалва писмото от 8 юли 2019 г.

18

На четвърто място, в точка 58 от обжалваното определение Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че Парламентът може да избегне контрола от страна на Общия съд, като не отговори на представеното становище по спорното известие; Общият съд посочва, че в случая Парламентът е отговорил на представеното становище. Освен това Общият съд уточнява, че при всички случаи, дори ако Парламентът неправомерно не предприеме никакви действия по този въпрос, заинтересованите лица все ще имат възможността да предявят иск за установяване на неправомерно бездействие, за да изискат от Парламента да приеме окончателна позиция.

19

По-нататък, в точки 62 и 63 от обжалваното определение Общият съд отхвърля второто искане на жалбоподателя, а именно искането за отмяна на решението, отразено в писмото от 8 юли 2019 г. В това отношение той приема, че представеното от жалбоподателя изявление за изменение на жалбата е явно недопустимо, понеже страните могат да изменят направените в първоначалната им жалба искания и посочените в нея основания само ако самата тази първоначална жалба е била допустима към момента на подаването ѝ.

20

Накрая, в точка 67 от обжалваното определение Общият съд отхвърля като явно недопустимо и третото искане на жалбоподателя, а именно искането Парламентът да бъде осъден да заплати удържаните без основание суми.

21

С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:

22

Парламентът иска от Съда:

23

Жалбоподателят изтъква три основания за обжалване, а именно грешки на Общия съд при прилагането на правото във връзка с преценката съответно дали е просрочено повдигнатото от Парламента възражение за недопустимост, дали подлежи на обжалване спорното известие и дали е допустимо отменителното искане, направено с изявлението за изменение на жалбата.

24

Предвид доводите, които жалбоподателят излага по тези основания, трябва да се приеме, че той всъщност иска отмяна на обжалваното определение в частта, в която Общият съд отхвърля исканията му за отмяна на спорното известие и на решението, отразено в писмото от 8 юли 2019 г.

25

По второто основание, което следва да се разгледа най-напред, жалбоподателят изтъква, че спорното известие представлява обжалваем акт и че Общият съд е действал в нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и правото на ефективна съдебна защита, когато е обявил за недопустима жалбата против това известие.

26

В това отношение жалбоподателят поддържа, че известието не е просто подготвителен акт, тъй като е породило незабавни правни последици, изразяващи се в намаляване на размера на изплащаната му пенсия, считано от април 2019 г.

27

Освен това жалбоподателят твърди, че представянето на становище е било просто възможност, а при неизползване на тази възможност намалението на размера на пенсията му е щяло да продължи да се прилага след изтичането на посочения в известието 30‑дневен срок без последващи действия от страна на администрацията. Той изтъква, че в настоящия случай към момента на подаването на жалбата не е имал отговор по становището си и е бил принуден да обжалва, за да не пропусне срока за това.

28

Нещо повече, подходът на Общия съд водел до нарушаване на правото на ефективна съдебна защита. От една страна, този подход лишавал жалбоподателя от защита срещу мярка, която пряко се отразява на положението му. От друга страна, въпросният подход позволявал на Парламента да избягва всякакъв съдебен контрол, като не отговаря на становищата, представяни от заинтересованите лица.

29

На първо място, Парламентът поддържа, че намалението на размера на пенсията на жалбоподателя е неокончателно и е можело да бъде преразгледано въз основа на представеното от жалбоподателя становище. Неокончателният му характер ясно личал от текста на спорното известие и от дадената на жалбоподателя възможност да представи становище, преди известието да стане окончателно, възможност, която той и използвал. Окончателната позиция на Парламента била приета едва по-късно.

30

На второ място, съдебната защита на жалбоподателя била гарантирана с възможността да обжалва крайното решение, отразено в писмото от 8 юли 2019 г., контролът над което би позволил евентуално да се отмени спорното известие и съответно да се отстранят последиците му. В това отношение рискът Парламентът да не отговори на становището можел да се изключи по съображението, посочено в точка 58 от обжалваното определение.

31

Както отбелязва Общият съд в точка 45 от обжалваното определение, видно от постоянната практика на Съда, за „подлежащи на обжалване актове“ по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (решения от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 31 и от 9 юли 2020 г., Чехия/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 46 и цитираната съдебна практика).

32

За да се определи дали обжалваният акт поражда такива последици, следва да се съобрази същността на акта и тези последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на акта, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция (решения от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 32 и от 9 юли 2020 г., Чехия/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 47 и цитираната съдебна практика).

33

Следва също така да се припомни, че както по същество подчертава Общият съд в точка 46 от обжалваното определение, междинните мерки, чиято цел е да подготвят крайното решение като част от процедура с няколко фази, по принцип не са актове, които могат да бъдат обжалвани с жалба за отмяна (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 43 и цитираната съдебна практика).

34

Тези междинни актове са най-вече актове, в които се изразява неокончателното становище на съответната институция (решение от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 44 и цитираната съдебна практика).

35

В точки 47—51 от обжалваното определение обаче Общият съд констатира, че спорното известие не закрепва окончателната позиция на Парламента, тъй като изразената в това известие позиция е можело да бъде изменена, за да се вземат предвид данните от становището на жалбоподателя.

36

В това отношение не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че спорното известие не е неокончателно, тъй като е предвиждало последиците му да станат окончателни, ако жалбоподателят не представи становище в определения в известието срок.

37

Всъщност, както констатира Общият съд в точка 49 от обжалваното определение, жалбоподателят е представил становище преди изтичането на този срок, което именно е попречило последиците на спорното известие да станат окончателни.

38

При все това констатацията, че даден акт на институция е междинна мярка, която не изразява крайната позиция на институцията, не може да е достатъчна, за да се приема систематично за установено, че актът не е „обжалваем“ по смисъла на член 263 ДФЕС.

39

В този смисъл от практиката на Съда следва, че междинен акт, който произвежда самостоятелни правни последици, може да бъде предмет на жалба за отмяна, когато незаконосъобразността, от която е засегнат този акт, не може да бъде отстранена при обжалване на крайното решение, по отношение на което той се явява подготвителен (решение от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 46 и цитираната съдебна практика).

40

Затова, когато оспорването на законосъобразността на междинния акт в рамките на обжалването на крайното решение не е годно да осигури ефективна съдебна защита на жалбоподателя срещу последиците от този акт, трябва да е възможно да се подаде жалба за отмяна на самия междинен акт на основание член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 9 октомври 2001 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2001:528, т. 63, от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 56 и от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 48).

41

В настоящия случай трябва да се подчертае, че както констатира Общият съд в точка 47 от обжалваното определение и както изтъква жалбоподателят в жалбата си до Съда, спорното известие довежда до незабавно намаляване на размера на пенсията на жалбоподателя, считано от април 2019 г., като прилагането на намалението не е спряно за времето до приключването на водената от Парламента процедура.

42

Оттук следва, че спорното известие само по себе си произвежда самостоятелни правни последици за имуществената сфера на жалбоподателя.

43

Тези последици не бива да се приравняват на процесуалните последици от актовете, които изразяват неокончателна позиция на Европейската комисия, нито на последиците от такива актове, за които е признато, че не накърняват интересите на съответните лица, по повод на каквито последици Съдът е приел, че не биха могли да водят до допустимост на жалбата за отмяна на такива актове (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 17 и 18).

44

Обстоятелството, което Общият съд отбелязва в точка 50 от обжалваното определение — че видно от спорното известие, Парламентът е щял да пристъпи към събиране на съответните суми за януари, февруари и март 2019 г. само ако жалбоподателят не представи становище в 30‑дневен срок от получаването на известието — не е годно да постави под съмнение наличието на незабавни правни последици от въпросното известие.

45

Освен това, въпреки че спорното известие предвижда, че Парламентът трябва да приеме крайна позиция след получаването на становището на жалбоподателя, безспорно е, че няма никакъв срок за приемането на тази позиция.

46

Затова самостоятелните правни последици на спорното известие е можело да се запазят в продължение на потенциално дълъг период от време с неопределен отнапред край.

47

При тези условия, тъй като трайното намаление на размера на пенсията е годно да окаже потенциално необратими последици за положението на съответното лице, жалбоподателят е трябвало да получи възможността ефективно да обжалва спорното известие и така да се противопостави на намаляването на пенсията му (вж. по аналогия решения от 30 юни 1992 г., Италия/Комисия, C‑47/91, EU:C:1992:284, т. 28 и от 9 октомври 2001 г., Италия/Комисия, C‑400/99, EU:C:2001:528, т. 63).

48

Оттук следва, че противно на постановеното от Общия съд в точка 57 от обжалваното определение, упражняването на правото да се обжалва крайното решение, което Парламентът е трябвало да приеме след получаването на становището на жалбоподателя, не е било годно да осигури на жалбоподателя ефективна съдебна защита.

49

Възможността на заинтересованото лице да предяви срещу Парламента иск за установяване на неправомерно бездействие, ако Парламентът не отговори на представеното от него становище, за каквато възможност споменава Общият съд в точка 58 от обжалваното определение, също не е годна да осигури на лицето ефективна съдебна защита.

50

Наистина Парламентът е длъжен да отговаря на такива становища в разумен срок (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, EU:C:2013:134, т. 28), а заинтересованото лице съответно разполага с правото да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие, ако тази институция не изпълни това свое задължение.

51

Освен това Съдът вече е постановил, че възможността за предявяване на иск за установяване на неправомерно бездействие може да е достатъчна, за да се изключи рискът от безкрайно бездействие на Комисията след приемането на междинна мярка от нейна страна (вж. в този смисъл решение от 18 март 1997 г., Guérin automobiles/Комисия, C‑282/95 P, EU:C:1997:159, т. 38).

52

Тези съображения обаче не може да са определящи в настоящия случай, тъй като, от една страна, с предявяването на иск срещу Парламента за установяване на неправомерно бездействие не би могло да се оспорят самостоятелните правни последици на спорното известие, и от друга страна, необходимите срокове, за да може да се разгледа такъв иск, а след това евентуално и жалба за отмяна, биха били прекомерни в ситуация, при която известието води до незабавно намаляване на размера на пенсията, изплащана на физическо лице.

53

В този контекст обстоятелството, отбелязано от Общия съд в точка 58 от обжалваното определение — че в настоящия случай Парламентът е отговорил на становището на жалбоподателя — при всички положения е без значение за преценката на допустимостта на жалбата за отмяна на спорното известие, тъй като отговорът е даден след подаването на тази жалба.

54

Предвид тези обстоятелства Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, когато в точка 53 от обжалваното определение постановява, че неокончателният характер на спорното известие позволява да се приеме, че то не е увреждащ акт и съответно не може да е предмет на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.

55

Ето защо следва да се приеме, че второто посочено основание за обжалване е налице, и обжалваното определение да се отмени в частта, в която се отхвърля първото искане на жалбоподателя по дело T‑348/19, а именно искането за отмяна на спорното известие.

56

Оттук също така следва, че обжалваното определение трябва да се отмени и в частта, в която се отхвърля второто искане на жалбоподателя по дело T‑348/19, а именно искането за отмяна на решението, отразено в писмото от 8 юли 2019 г., тъй като отхвърлянето на това искане се основава единствено на констатацията за недопустимост на първото искане на жалбоподателя — за отмяна на спорното известие.

57

При тези условия не е необходимо да се разглеждат първото и третото от посочените основания за обжалване, доколкото при всички положения те не биха могли да наложат по-широка отмяна на обжалваното определение.

58

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

59

На първо място, тъй като с повдигнатото пред Общия съд възражение за недопустимост Парламентът само поддържа, че първоинстанционната жалба на жалбоподателя е недопустима, тъй като спорното известие е подготвителен акт, това възражение за недопустимост следва да се отхвърли по съображенията, изложени в точки 38—54 от настоящото решение.

60

На второ място, понеже изводите на Общия съд се отнасят само до допустимостта на първоинстанционната жалба, като той я отхвърля като явно недопустима, без да започне устната фаза на производството, Съдът не разполага с необходимите данни, за да постанови окончателно решение по тази жалба.

61

Ето защо делото следва да бъде върнато на Общия съд, който да се произнесе по исканията на жалбоподателя за отмяна на спорното известие и на решението, отразено в писмото от 8 юли 2019 г.

62

Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: