1.

През 2019 г. в Нидерландия местната полиция спира водач с постоянно местожителство в Полша. С помощта на полскоговорящ устен преводач, с който се свързва по телефона, полицията уведомява водача, че е нарушил Кодекса за движение по пътищата и че ще му бъде наложена глоба.

2.

Впоследствие компетентните административни органи в Нидерландия приемат решение, с което налагат финансова санкция, и връчват това решение на шофьора по пощата. Макар решението да е изготвено на нидерландски език, част от свързаната с него информация е предоставена в обобщен вид също на френски, английски и немски език заедно с препратка към интернет страница, съдържаща информация и на други езици, включително полски. Решението не е обжалвано и влиза в сила.

3.

По делото в главното производство компетентният по този въпрос полски съд трябва да се произнесе по искане на нидерландските органи за изпълнение на това решение за налагане на санкция. Водачът възразява срещу това, тъй като не получил превод на решението на полски език.

4.

При тези обстоятелства длъжен ли е полският съд — съгласно разпоредбите на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции ( 2 ) — да признае и да разпореди изпълнението на това решение? Или пък този съд трябва да откаже признаването и изпълнението на това решение поради нарушение на правото на водача на справедлив съдебен процес? Това е по същество постановеният на Съда въпрос в настоящото производство.

5.

Съображения 2 и 4 от Рамково решение 2005/214 гласят:

[…]

6.

В член 1, озаглавен „Определения“, се предвижда, че по смисъла на това рамково решение:

[…]“.

7.

Член 5, параграф 1 от Рамково решение 2005/214, в който се определя приложното му поле, гласи:

„Съгласно настоящото рамково решение следните [правонарушения], ако са наказуеми в решаващата държава и по начина, по който са определени в нейното право, водят до признаване и изпълнение на решенията и без проверка за съществуването на двойна наказуемост:

[…]

[…]“.

8.

Съгласно член 6 от Рамково решение 2005/214 „[к]омпетентните органи в изпълняващата държава признават решение, което е предадено в съответствие с член 4, без всякакви допълнителни формалности и незабавно предприемат необходимите действия за неговото изпълнение, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване или от изпълнение по член 7“.

9.

В член 7, параграф 3 от това рамково решение, който се отнася до причините за отказ от признаване или изпълнение, се предвижда следното:

„Преди компетентният орган на изпълняващата държава да вземе решение по случаите, посочени в параграф 1 и параграф 2, букви в) и ж) за цялостен или частичен отказ от признаване или изпълнение на решение, [той] провежда по подходящ начин консултации с компетентния орган на решаващата държава и при необходимост отправя искане за незабавно предоставяне на цялата необходима допълнителна информация“.

10.

В член 20, параграф 3 от това рамково решение се предвижда, че „[в]сяка държава членка може да откаже приемането и изпълнението на решения, когато удостоверението по член 4 дава основание да се предполага, че са нарушени основни права или общи правни принципи съгласно член 6 от Договора. В този случай се прилага процедурата по член 7, параграф 3“.

11.

Член 611fg, параграф 1, точка 9 от Kodeks postępowania karnego (Наказателно-процесуален кодекс) дава право на полския съд да откаже изпълнението на влязло в сила решение, с което се налага финансова санкция, ако от съдържанието на удостоверението е видно, че лицето, за което се отнася решението, не е било надлежно информирано за възможността и правото да го обжалва.

12.

Centraal Justitieel Incassobureau (Централно бюро за събиране на финансови санкции, Нидерландия, наричано по-нататък „CJIB“) е централният административен орган, отговарящ за събирането и издължаването на вземания по наказателни постановления, издадени за извършени на територията на Кралство Нидерландия нарушения. Издаденото от CJIB наказателно постановление подлежи на обжалване пред officier van justitie (Прокуратура, Нидерландия) в шестседмичен срок.

13.

На 11 юли 2019 г. в Нидерландия местната полиция спира D. P. — полски гражданин, пребиваващ в Полша. С помощта на полскоговорящ устен преводач, с който се свързва по телефона („tolkentelefoon“), полицията уведомява водача на полски език, че е извършено нарушение на Кодекса за движение по пътищата, а именно управление на превозно средство, две от гумите на което не отговарят на изискванията за профил. Освен това полицията уведомява водача, че ще му бъде наложена глоба в размер на 210 EUR, че има право да запази мълчание, че има право да получи информация и писмен превод, а накрая обяснява способите за обжалване на глобата.

14.

На 22 юли 2019 г. CJIB приема решението за налагане на глобата (наричано по-нататък „спорното решение“) и го връчва на водача по пощата. Това решение е изготвено на нидерландски език, но е придружено, първо, с писмен превод на френски, английски и немски език на основните му елементи, и второ, с препратка на тези езици към интернет страницата на CJIB, която съдържа, включително на полски език, информация по-специално за наличните способи за обжалване на това решение или за получаване на повече информация от CJIB.

15.

Спорното решение влиза в сила през септември 2019 г., тъй като не е обжалвано.

16.

На 21 януари 2020 г. в Sąd Rejonowy dla Łodzi - Śródmieścia w Łodzi (Районен съд Лодз — Лодз център, Полша) постъпва искане от CJIB за изпълнение на финансовата санкция, наложена на водача.

17.

Този съд иска от CJIB да посочи дали спорното решение е връчено на D. P. заедно с писмен превод на полски език. CJIB отговаря отрицателно. Пред запитващата юрисдикция D. P. потвърждава, че през ноември/декември 2019 г. е получил писмо от Нидерландия. Водачът обаче твърди, че не е бил в състояние да разбере съдържанието на писмото, тъй като то не съдържало информация на полски език.

18.

Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на приложимите разпоредби на Рамково решение 2005/214, на 7 юли 2020 г. Sąd Rejonowy dla Łodzi-Śródmieścia w Łodzi (Районен съд Лодз — Лодз център) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Позволява ли връчването на наказваното лице на решението, с което се налага финансова санкция, без да е осигурен преводът му на разбираем за адресата език, органът на държавата, изпълняваща решението, да откаже изпълнението му въз основа на разпоредбите за транспониране на член 20, параграф 3 от Рамково решение [2005/214] поради нарушаване на правото на справедлив съдебен процес?“.

19.

Писмени становища представят Prokuratura Rejonowa Łódź-Bałuty (Районна прокуратура Лодз-Балути, Полша), нидерландското и полското правителство, както и Европейската комисия. Тези страни също така отговарят писмено на въпросите на Съда.

20.

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на Рамково решение 2005/214 (и по-специално член 20, параграф 3 от него) трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на национален правораздавателен орган на изпълняващата държава да откаже признаването и изпълнението на влязло в сила решение, постановено от решаващата държава, с което от физическо лице се изисква да плати финансова санкция (наричано по-нататък „решението за налагане на санкция“), ако на това лице не е връчен писмен превод на същото решение на разбираем за него език.

21.

В настоящото заключение след няколко предварителни бележки, имащи за цел да разяснят приложимите разпоредби от правото на Съюза (раздел А), ще разгледам проблематиката, поставена с преюдициалния въпрос: съгласно Рамково решение 2005/214 има ли право физическо лице да получи писмен превод на решението, чието изпълнение се иска? (раздел Б).

22.

В самото начало може да е полезно да се уточни приложимата към спора в главното производство правна уредба.

23.

Според информацията, предоставена от нидерландското правителство, в съответствие с националното право решението за налагане на санкция е прието в рамките на процедура, протичаща на два етапа: „устен“ етап, проведен с помощта на устен преводач по време на пътната проверка, извършена от полицията, и „писмен“ етап, проведен няколко седмици по-късно пред CJIB. Следователно решението, чието изпълнение се иска в случая, е изпратеното на водача по пощата, съставено на нидерландски език, но съдържащо резюме на информацията на френски, английски и немски език, както и указания как да се стигне до интернет страницата на CJIB, където може да се намери допълнителна информация, включително информация на полски език.

24.

Това (смесено) производство е доста по-различно от вида производство, което се провежда пред полицията устно и непосредствено. Като пример за последното можем да си представим водач, който е спрян веднага след като е извършил пътнотранспортно нарушение (например движение с превишена скорост или преминаване на червен сигнал на светофара), приема установеното от полицията нарушение и му се предоставя срок за плащане на наложената глоба. В последната хипотеза производството се провежда изцяло в присъствието на водача и решението за налагане на санкция, т.е. изпълнителното основание, подлежащо на принудително изпълнение, се издава на място от полицията.

25.

Това не е така в спора по главното производство. В настоящото дело разбирам, че по националното право административното производство приключва едва с влязлото в сила писмено решение, прието от CJIB.

26.

С оглед на тези обстоятелства кои разпоредби от правото на Съюза са приложими и релевантни в рамките на настоящото производство?

27.

С въпроса си запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува разпоредбите на Рамково решение 2005/214. Този законодателен акт действително е приложим в настоящия случай.

28.

От запитващата юрисдикция се иска да признае и изпълни решение, предадено в съответствие с член 4 от Рамково решение 2005/214. Съгласно член 1, буква а), подточка ii) от Рамково решение 2005/214 решението, което следва да се изпълни, е „влязло в сила решение за плащане на финансова санкция от страна на физическо или юридическо лице“, което „е взето от несъдебен орган на [решаващата държава] по отношение на деяние, което е наказуемо по нейното законодателство, при условие че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела“. Освен това член 5 от Рамково решение 2005/214 включва „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата“, сред правонарушенията, които, ако съответните условия са изпълнени, би трябвало да доведат до признаване и изпълнение.

29.

Същевременно нито Директива (ЕС) 2015/413 ( 3 ), нито Директива 2010/64/ЕС ( 4 ), които се посочват като възможни „източници на идеи“ за тълкуването на Рамково решение 2005/214 от запитващата юрисдикция и от някои страни, са приложими ratione materiae в настоящия случай.

30.

Директива 2015/413, чиято цел е да улесни трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, се прилага само за изброените в член 2 от нея конкретни нарушения. Безспорно е, че този списък е изчерпателен ( 5 ). Нарушението на разпоредбите относно изискванията към профила на гумите не е включено в него. Освен това, както следва по-специално от член 1, член 4, параграф 1 и съображения 2 и 8 от Директива 2015/413, целта на този акт е да се гарантира ефективно разследване на пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, за да може впоследствие да се наложи санкция на носещите отговорност лица. Изпълнението на тези санкции не е предмет на Директива 2015/413.

31.

На следващо място, що се отнася до Директива 2010/64 относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, в член 1, параграф 3 от нея се предвижда, че „[к]огато законодателството на държава членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“ ( 6 ). В съображение 16 се уточнява, че понятието „леки нарушения“ може да обхваща „пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка“. В това съображение се уточнява също че според законодателя на Съюза „в подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно [Директива 2010/64]“ ( 7 ).

32.

В настоящия случай физическото лице, срещу което е поискано изпълнението на спорното решение, не е упражнило правото си да обжалва това решение пред компетентния нидерландски съд. Следователно не е образувано съдебно производство, в рамките на което би могло да се приложи Директива 2010/64. Дори такова да бе образувано, разпоредбите на Директива 2010/64 щяха да бъдат приложими в рамките на това производство, а не на това, което понастоящем е висящо пред запитващата юрисдикция.

33.

Ето защо е ясно, че що се отнася до правото на Съюза, разглежданият случай се урежда (единствено) от разпоредбите на Рамково решение 2005/214. Разбира се, ако това рамково решение е приложимо, приложими са и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). От особено значение в настоящия случай е правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата.

34.

С оглед на гореизложеното сега ще пристъпя към разглеждане на повдигнатия в настоящото производство основен въпрос.

35.

По същество отправеният преюдициален въпрос се отнася до това дали по силата на Рамково решение 2005/214 решението за налагане на санкция, чието изпълнение се иска, трябва по принцип да бъде придружено с негов писмен превод, когато е съставено на език, различен от официалния език на изпълняващата държава членка.

36.

На този въпрос според мен трябва да се даде отрицателен отговор.

37.

Първо, разпоредбите на Рамково решение 2005/214 не съдържат никакво изрично или имплицитно задължение за предоставяне на писмен превод на оригиналното решение, чието изпълнение се иска (1). Второ, според мен от общите правни принципи или основните права, към които препраща член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214, не произтича общо задължение за предоставяне на писмен превод (2 и 3).

38.

Следва да се уточни, че изложеното по-горе не изключва възможността в определени хипотези липсата на писмен превод на решение за налагане на санкция да доведе до нарушение на правото на справедлив съдебен процес на адресата в рамките на проведено в решаващата държава производство, водейки до основателен отказ на изпълняващата държава да признае и изпълни това решение. То означава само че липсата на писмен превод не води автоматично до нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Всъщност установяването на нарушение на правото на адресата на справедлив съдебен процес изисква конкретна преценка на всички релевантни обстоятелства. В това отношение в последната част от настоящото заключение ще се постарая да предоставя на запитващата юрисдикция някои насоки относно начина на извършване на тази преценка в конкретния случай (4).

39.

В член 6 от Рамково решение 2005/214 се предвижда, че „[к]омпетентните органи в изпълняващата държава признават решение, което е предадено в съответствие с член 4, без всякакви допълнителни формалности и незабавно предприемат необходимите действия за неговото изпълнение, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване или от изпълнение по член 7“ ( 8 ).

40.

Формулировката на тази разпоредба е ясна: когато правещите искане органи спазят предвидените в това рамково решение формалности, органите на изпълняващата държава по принцип трябва да признаят решението и да предприемат всички действия, необходими за неговото изпълнение. Изпълняващите органи не могат да изискват „[никакви] допълнителни формалности“ от правещите искане органи и не могат да откажат признаването и изпълнението, освен ако е приложима някоя от посочените в рамковото решение причини за отказ от признаване или изпълнение. Такива причини са изброени в член 7 от Рамково решение 2005/214, а съгласно практиката на Съда от член 20, параграф 3 от същото може да се изведе и друга причина за непризнаване ( 9 ).

41.

В този контекст отбелязвам, първо, че нито една разпоредба от Рамково решение 2005/214 не включва сред формалностите, които правещите искане органи трябва да изпълнят, за да могат да поискат признаване и изпълнение на решение, с което на физическо лице се налага финансова санкция, представянето на писмен превод на това решение ( 10 ).

42.

Второ, непредоставянето на писмен превод на решението, което се изпълнява, не е сред причините за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в член 7 от Рамково решение 2005/214. Това е от особено значение, тъй като в параграф 2 от тази разпоредба се посочват пропуски, които — като твърдения в настоящото производство — евентуално могат да засегнат упражняването на правото на защита на адресата. Сред тези изрично посочени пропуски се открояват по-специално непредоставянето на лицето на адекватна информация относно съществуващите правни средства за защита (член 7, параграф 2, буква ж), липсата на надлежно призоваване на лицето пред компетентния съд (член 7, параграф 2, буква и), подточка i) или липсата на надлежно връчване на решението на лицето (член 7, параграф 2, буква и), подточка iii).

43.

Освен това ми се струва, че преследваната с Рамково решение 2005/214 цел подкрепя стриктното тълкуване на членове 6 и 7 от него.

44.

Както подчертава Съдът, Рамково решение 2005/214 има за цел „да създаде ефикасен механизъм за трансгранично признаване и изпълнение на влязло в сила решение за плащане на финансова санкция от страна на физическо или юридическо лице“ ( 11 ). Освен това Съдът уточнява също че „принципът на взаимно признаване, на който се основава структурата на Рамковото решение“, предполага, че „причините за отказ за признаване или изпълнение на [решение, предадено в съответствие с член 4,] трябва да се тълкуват ограничително“ ( 12 ).

45.

Тези констатации са в съответствие с причината за съществуването (raison d’être) на този акт: за целите на изпълнението, основното решение (метафорично казано) е „погълнато“ от документа, който накратко и схематично го обобщава и обяснява, а именно предвиденото в член 4 от Рамково решение 2005/214 удостоверение, за което се използва съдържащият се в приложението към Рамковото решение стандартен формуляр. В съответствие с принципа на взаимно доверие изпълняващата държава следва да се довери на съдържанието на удостоверението, доколкото не са налице основания за противното. Това обяснява защо в член 16 от Рамково решение 2005/214 се уреждат езиковите изисквания по отношение на удостоверението, а не на основното решение ( 13 ).

46.

В тази връзка от значение е член 16, параграф 2. Той гласи: „[и]зпълнението на едно решение може да бъде суспендирано за времето, което е необходимо за превода, който се извършва за сметка на изпълняващата държава“. Тази разпоредба потвърждава, че съгласно Рамково решение 2005/214: i) на етапа на изпълнението от ключово значение е езикът на удостоверението и ii) не се изисква автоматично писмен превод на оригиналното решение.

47.

Ето защо считам, че от разпоредбите на Рамково решение 2005/214 не може да се изведе изрично или имплицитно изискване за предоставяне на физическото лице, срещу което се иска изпълнението на решение за налагане на санкция, на пълен писмен превод на това решение на определен език.

48.

В този контекст по настоящото дело запитващата юрисдикция се позовава на член 20, параграф 3 от това рамково решение, съгласно който „всяка държава членка може да откаже приемането и изпълнението на решения, когато удостоверението по член 4 дава основание да се предполага, че са нарушени основни права или общи правни принципи съгласно член 6 от Договора“ ( 14 ).

49.

Според запитващата юрисдикция непредоставянето на адресата на писмен превод на спорното решение би могло да доведе до нарушение на общ принцип за осигуряване на писмен превод на документите, които пораждат неблагоприятни последици за физическите лица, от една страна, и до нарушение на правото на справедлив съдебен процес, от друга.

50.

Ще разгледам тези въпроси по-долу.

51.

Първо, запитващата юрисдикция твърди, че липсата на конкретна разпоредба в Рамково решение 2005/214 относно езиковия режим на подлежащото на изпълнение решение се дължи на момента на приемането му, който е сравнително отдалечен във времето. Запитващата юрисдикция изтъква, че (настоящата) воля на законодателя на Съюза по този въпрос може да бъде изведена от разпоредбите относно езиковите изисквания, които са включени в приетите по-скорошни правни актове, засягащи пространството на свобода, сигурност и правосъдие. По-специално запитващата юрисдикция посочва разпоредбите на Директиви 2010/64 и 2015/413, които съдържат някои задължения на органите на държавите членки да предоставят писмен превод на решенията, чието изпълнение се иска.

52.

По същество запитващата юрисдикция предлага от други актове от правото на Съюза да се изведе общ принцип, съгласно който в случаи като разглеждания органите са длъжни да представят писмен превод на всеки акт, засягащ интересите на физическо лице, на неговия майчин език (или евентуално на всеки друг разбираем за него език).

53.

Този довод не е убедителен за мен.

54.

Първо, по дело BV имах възможност да обясня защо не мисля, че съдилищата на Съюза трябва да придават голямо значение на твърдяна воля на законодателя на Съюза, при положение че тази воля не е ясно изразена в приетото и действащо законодателство. Според мен при тълкуването на законодателството на Съюза от значение са елементите, съдържащи се в текста, както и изразената в преамбюла воля на законодателя. Напротив, намеренията и идеите, които действително или евентуално са изразени в хода на законодателния процес, но не се съдържат никъде в текста на въпросното законодателство, не трябва да имат значение ( 15 ).

55.

Това важи в още по-голяма степен, когато става въпрос за твърдяна воля на законодателя на Съюза, която се извежда не от документите, които са част от съответния законодателен процес, а от други законодателни актове на Съюза, които са приети след приемането на разглеждания акт и които освен това нямат връзка с последния.

56.

Второ, във всеки случай не съм убеден, че твърдяната воля на законодателя на Съюза конкретно да предвиди задължение за предоставяне на писмен превод на решенията, които пораждат неблагоприятни последици за физическите лица, може да бъде изведена от други актове на Съюза. Бързият преглед на релевантните разпоредби, съдържащи се в различни правни актове, показва, че законодателят на Съюза всъщност е следвал различни подходи по този въпрос.

57.

Например директивите на Съюза, приети в областта на наказателното производство, разбираемо, осигуряват по-високо равнище на защита на лицата, които са обект на наказателно преследване. Тези директиви на Съюза обаче не показват наличие на единен модел. Директива 2010/64 изисква писмен превод на „документите от съществено значение“„на родния език на заподозрените лица или на обвиняемите или на всякакъв друг език, който те говорят“ ( 16 ). Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство ( 17 ) изисква от държавите членки да „гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, се предоставя незабавно писмена декларация за правата“. Тази декларация се изготвя на „прост и достъпен език“, „на език, който те разбират“ ( 18 ).

58.

Извън приложното поле на разпоредбите на Съюза относно наказателното производство физическите лица обикновено не могат да черпят субективни езикови права от законодателните актове на Съюза в различни области от правната уредба на Съюза. Ако законодателните актове изобщо уреждат езикови въпроси, те обикновено правят това с цел да се улесни взаимната помощ между държавите членки. Дори да се отчете положението на адресата, нищо не гарантира, че той ще разбере съответния документ, тъй като този документ може да му бъде връчен например на официалния език на държавата членка, в която това лице живее ( 19 ), или на езика на държавата членка, в която е регистрирано превозното средство, участващо в пътнотранспортното нарушение ( 20 ).

59.

Следователно понастоящем в Съюза не съществува единен подход по отношение на езиковия режим на трансгранично връчваните документи. В зависимост от конкретния предмет на разглежданата правна уредба на Съюза задължението на органите на правещата искане държава членка да предоставят документи и/или информация на езика на адресата на акта може да бъде от по-голямо или по-малко значение. Ето защо не считам, че разпоредбите на Директиви 2010/64 и 2015/413 (или на който и да било друг акт в това отношение) могат да се тълкуват като израз на реална или всеобхватна воля на законодателя на Съюза, която да е една и съща независимо от съответния правен акт, дори да се приеме (quod non), че тази воля е релевантна от гледна точка на херменевтиката.

60.

Може всъщност да е вярно обратното. Предложеното от запитващата юрисдикция тълкуване на Рамково решение 2005/214 изглежда трудно съвместимо с волята на законодателя на Съюза с оглед на ясните разпоредби на Директиви 2015/413 и 2010/64.

61.

От една страна, разпростирането на изискването за писмен превод по отношение на всички решения за изпълнение на наказания, наложени за всяко пътнотранспортно нарушение, е равнозначно на тълкуване на член 2 от Директива 2015/413 извън контекста на този нормативен акт. Всъщност, както бе посочено в точка 30 по-горе, съдържащият се в него списък с правонарушения е изчерпателен. Освен това е факт, че целта на този акт е различна от преследваната с Рамково решение 2005/214, поради което аналогиите между двата акта следва да се правят с известна предпазливост.

62.

От друга страна, съображение 16 от Директива 2010/64 потвърждава, че според законодателя на Съюза при леки нарушения, като например пътнотранспортни нарушения, когато санкцията се налага от административен орган, „не може да се изисква компетентният орган да гарантира“ правото на устен и на писмен превод, предвидено в тази директива ( 21 ). Това също така подсказва, че законодателят на Съюза е направил ясен избор в тази област.

63.

Доводът, че разпоредбите на Рамково решение 2005/214 трябва да се тълкуват в светлината на по-новите законодателни актове, е още по-озадачаващ, като се има предвид, че законодателят на Съюза е изменил това рамково решение през 2009 г. ( 22 ), без да въвежда конкретна разпоредба по този въпрос. В десетилетието след тези изменения законодателят на Съюза е имал множество възможности да измени отново текста на това рамково решение, ако е искал да го направи. Той обаче очевидно решава да не го прави.

64.

В заключение по този въпрос и независимо от предполагаемата воля на законодателя на Съюза не откривам общ принцип, който да задължава националните органи в случаи като разглеждания да предоставят писмен превод на всеки акт, пораждащ неблагоприятни последици за физическо лице, на майчиния му език (или евентуално на всеки друг разбираем за него език).

65.

В това отношение намирам допълнително, макар и косвено, потвърждение за липсата на общ принцип по този въпрос в различните правни норми на Съюза относно последиците, които могат да произтекат от несъобщаването на даден език на акт, който е връчен или чието признаване се иска, или на информацията относно този акт. В множество актове законодателят на Съюза всъщност не предвижда никаква конкретна правна норма в това отношение ( 23 ). Там, където го прави, тези норми се характеризират с доста голяма степен на разнообразие ( 24 ).

66.

Ето защо изглежда доста пресилено да се мисли, че само въз основа на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата, Съдът би могъл да изведе общо задължение, което изисква в трансгранични случаи всички административни органи на държавите членки да предоставят пълен писмен превод на всеки акт, който поражда неблагоприятни последици за физическо лице, на майчиния му език (или на всеки друг разбираем за него език).

67.

Дори Директива 2010/64 — която, както бе посочено в точки 29 и 32 по-горе, не е приложима в настоящия случай — изисква пълен писмен превод само на „документите от съществено значение“ ( 25 ). Това е така, независимо че Директива 2010/64 изрично е предназначена да надхвърли „минималните стандарти“, определени в Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и Хартата ( 26 ).

68.

Тежестта, която подобно задължение би поставило върху националната администрация, би била значителна и често без съмнение несъразмерна. Ето защо според мен не е случайно, че подобно всеобхватно задължение не се открива нито в първичното, нито във вторичното право на Съюза. Съставителите на Договорите и законодателят на Съюза постоянно възприемат по-скоро предпазлив и прагматичен подход към езиковите права. Освен посочените по-горе практически проблеми, както държавите членки, така и институциите на Съюза си дават сметка и за факта, че приемането на норми относно езиците може да изисква да се прави избор, който понякога е политически и/или социално деликатен.

69.

Същата предпазливост и прагматизъм в областта на езиковите права може да се открие и в практиката на съдебната власт на Съюза. Например, когато от тях се иска да признаят и да зачетат езиковите права, произтичащи от правото на Съюза, съдилищата на Съюза са се стремели да осигурят защита на засегнатите лица, като същевременно оставят известна свобода на действие на компетентните органи ( 27 ). По-важното е, че в практиката на Съда няма и следа от широкообхватно задължение, наложено на националната администрация, за предоставяне на писмен превод на всеки връчван или изпълняван в чужбина документ.

70.

С оглед на гореизложеното стигам до извода, че при сегашното състояние на правото на Съюза не съществува общ принцип, който да задължава всички административни органи в държавите членки да предоставят пълен писмен превод на всеки акт, който поражда неблагоприятни последици за физическо лице, на майчиния му език (или на всеки друг разбираем за него език).

71.

Въпросът, който сега следва да се разгледа, е дали непредоставянето на преведен вариант на спорното решение на полски език (или на друг език, който адресатът би могъл да разбере) непременно води в първоначалното административно производство до нарушение на правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата, и това засяга последващото признаване и изпълнение на това решение ( 28 ).

72.

Не мисля.

73.

Струва ми се, че практиката както на ЕСПЧ, така и на Съда подкрепя тезата, че нарушението на правото на справедлив процес на дадено лице в случай като разглеждания зависи от конкретните обстоятелства по делото.

74.

От член 6, параграф 3 ДЕС и от член 52, параграф 3 от Хартата следва, че член 47 от Хартата трябва да се тълкува и прилага в съответствие с член 6 от ЕКПЧ (озаглавен „Право на справедлив съдебен процес“) ( 29 ). Страните в настоящото производство като цяло приемат, че по настоящото дело е приложим параграф 3 от последната разпоредба, който се отнася за лицата, „обвинен[и] в криминално престъпление“.

75.

Споделям това становище. Както Съдът прие наскоро ( 30 ), съгласно практиката на ЕСПЧ пътнотранспортните нарушения, включително леките, поначало представляват „престъпления“ за целите на член 6 от ЕКПЧ независимо от квалификацията им по националното право ( 31 ). Освен това съдът в Страсбург ясно посочва, че предвидените в член 6, параграф 3 от ЕКПЧ права трябва да бъдат гарантирани на всички фази от производството, включително на досъдебната фаза ( 32 ).

76.

Сред „[минималните] права“, които съгласно член 6, параграф 3 от ЕКПЧ трябва да бъдат гарантирани на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, е правото на лицето „да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език“ (буква а). Както уточнява ЕСПЧ, информацията, която трябва да се предостави на съответното лице на разбираем за него език, обхваща не само „причината за обвинението — тоест деянията, които се твърди, че лицето е извършило, и на които се основава обвинението — но и дадената на тези деяния правна квалификация“ ( 33 ).

77.

Тази информация трябва да бъде достатъчно подробна ( 34 ), за да даде възможност на въпросното лице да упражни правото си на защита ефективно и на практика, по-специално „като има възможност да изложи пред съда своята версия за събитията“ ( 35 ). ЕСПЧ обаче посочва, че адекватността на информацията не може да бъде определена абстрактно, а „варира в зависимост от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай“ ( 36 ).

78.

Що се отнася по-конкретно до езика, на който трябва да се предостави информацията, ЕСПЧ стига до извода, че това не трябва непременно да бъде майчиният език на въпросното лице ( 37 ). Това може да бъде по-специално езикът на държавата членка, в която се провежда производството, при условие че въпросното лице има „достатъчно познания“ по този език ( 38 ). Ако това условие не е изпълнено, съгласно самия текст на член 6, параграф 3 от ЕКПЧ информацията трябва да бъде предоставена на всеки друг език, който лицето може да разбере ( 39 ). Достатъчното владеене на езика, използван за комуникация, трябва да се преценява по-специално с оглед на естеството на престъплението, в което е обвинен подсъдимият, и сложността на съобщенията, изпратени му от компетентните органи ( 40 ). При избора на средства за проверка на тези обстоятелства органите на държавите членки разполагат с широко право на преценка да изберат най-подходящите такива ( 41 ).

79.

Що се отнася до начина, по който обвиняемият трябва да бъде уведомен за характера на повдигнатото му обвинение и причините за него, ЕСПЧ приема, че член 6, параграф 3 от ЕКПЧ не предвижда конкретна форма ( 42 ). Релевантната информация не трябва непременно „да бъде предоставена в писмен вид или да бъде преведена в писмена форма“ ( 43 ). Следователно „устната езикова помощ може да отговори на изискванията на Конвенцията“ ( 44 ). Що се отнася до превода на документи, член 6, параграф 3 от ЕКПЧ „не стига дотам, че да изисква писмен превод на всички писмени доказателства или официални документи в производството“ ( 45 ).

80.

В обобщение, от посочената по-горе практика на ЕСПЧ следва, първо, че установяването на нарушение на правото на справедлив съдебен процес изисква преценка във всеки отделен случай, второ, че информацията, която трябва да се предостави, трябва да бъде достатъчно подробна, за да даде възможност на обвиняемия да упражни правото си на защита на практика и по ефективен начин, трето, че информацията може да се предостави на всеки разбираем за лицето език, евентуално дори и устно, и четвърто, че не е необходимо да се предоставя писмен превод на всички документи.

81.

Тези принципи, които изключват всякакъв автоматизъм и свидетелстват за известна гъвкавост, изглеждат още по-валидни за случаи като разглеждания. Всъщност самият ЕСПЧ последователно признава, че съществуват „наказателноправни обвинения“ с различна тежест и че в случаите, които попадат извън твърдото ядро на наказателното право, предвидените в член 6, параграф 3 от ЕКПЧ наказателноправни гаранции „няма да се прилагат непременно с цялата им строгост“ ( 46 ). Според мен това се отнася именно за леко пътнотранспортно нарушение като разглежданото в главното производство ( 47 ).

82.

Разглеждайки сега практиката на Съюза, следва да се отбележи, че Съдът все още не е имал възможност да създаде толкова обширна и подробна съдебна практика относно правото на справедлив съдебен процес като развитата от ЕСПЧ. В своите актове досега Съдът обаче често и изрично цитира решенията на ЕСПЧ относно член 6, параграф 3 от ЕКПЧ и „включва“ в правния ред на Съюза произтичащите от тях принципи ( 48 ).

83.

Така по отношение на правото на защита и правото на ефективни правни средства за защита — които в случай като разглеждания по настоящото дело по необходимост се преплитат с правото на справедлив съдебен процес — Съдът последователно приема следното: „наличието на нарушение на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните за всеки отделен случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област“ ( 49 ).

84.

Важно е да се отбележи, че подобен подход е възприет и в практиката на Съда относно правата на обвиняемия да получи адекватна информация съгласно Рамково решение 2005/214. В решение CJIB Съдът приема, че органите на държавите членки разполагат с известна гъвкавост по отношение на начина, по който трябва да се предостави тази информация. Това, което реално е от значение, е „връчването да е ефективно и да е гарантирано упражняването на правото на защита“ ( 50 ), което националният правораздавателен орган следва да провери в конкретния случай ( 51 ).

85.

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство установяването на евентуално нарушение на правото на справедлив съдебен процес изисква запитващата юрисдикция да разгледа всички релевантни обстоятелства по делото, за да установи дали съответното лице е могло да получи на разбираем за него език достатъчно информация за нарушението, в което е обвинено, даваща му възможност да упражни надлежно правото си на защита.

86.

Моето тълкуване на релевантните разпоредби от Рамково решение 2005/214 изглежда се потвърждава и от текста на член 20, параграф 3 от него, който позволява да се откаже изпълнението, „когато удостоверението по член 4 дава основание да се предполага, че са нарушени основни права или общи правни принципи“ ( 52 ). Тази разпоредба указва, че отказът не може да се основава на абстрактни или общи съображения, а изисква от изпълняващия съд да прецени конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, както се установяват от преписката по делото ( 53 ).

87.

Това тълкуване, изглежда, в по-голяма степен съответства и на практиката на Съда относно принципите на взаимно признаване и взаимно доверие. Съдът последователно приема, че тези принципи изискват от държавите членки, „що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, […] да [приемат], освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права“ ( 54 ). Затова, когато прилагат правото на Съюза, от държавите членки „може да се изисква […] да презумират зачитането на основните права от останалите държави членки“ ( 55 ).

88.

С оглед на гореизложеното стигам до извода, че липсата на връчване на решение като разглежданото в главното производство на адресата му заедно с писмен превод на разбираем за него език не води непременно до нарушение в първоначалното административно производство на общ принцип на правото на Съюза или до нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

89.

Ето защо според мен на запитващата юрисдикция следва да се отговори, че член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214 не може да се тълкува в смисъл, че позволява на национален правораздавателен орган да откаже признаването и изпълнението на спорното решение единствено поради това че то не е преведено на полски език.

90.

Член 20, параграф 3 от това рамково решение обаче позволява на национален правораздавателен орган да откаже признаването и изпълнението на решението, ако въз основа на конкретна преценка на всички релевантни за случая обстоятелства стигне до извода, че органите на правещата искане държава членка не са предоставили на обвиняемия достатъчно информация относно характера на нарушението и причината за него на разбираем за обвиняемия език.

91.

Очевидно е, че запитващата юрисдикция трябва да извърши тази преценка в разглеждания случай ( 56 ). Независимо от това, за да помогна на тази юрисдикция, ще се опитам да дам някои указания във връзка с конкретния случай с оглед на данните, с които разполага Съдът.

92.

Въз основа на съдържащите се в преписката данни според мен не е очевидно, че действително е допуснато нарушение на правото на водача на справедлив съдебен процес. В същото време обаче такава възможност не може да се изключи напълно. Следователно, за да се направи констатация в този смисъл от запитващата юрисдикция, е необходима известна предпазливост и подробен анализ на разглежданото положение.

93.

В становището си нидерландското правителство обяснява, че съгласно установените процедури местната полиция е уведомила водача на полски език с помощта на устен преводач по телефона относно: първо, твърдяното нарушение на Кодекса за движение по пътищата, което извършил, второ, размера на наложената санкция, трето, правото му да запази мълчание, четвърто, възможността да обжалва наложената му санкция, и пето, правото на правна помощ, както и на писмен и устен превод.

94.

Както обаче бе посочено в точка 24 по-горе, решението, което се изпълнява в настоящото производство, не е прието от полицията веднага и на място в присъствието на водача (подпомаган от устния преводач). Това решение само е съобщено в този момент и впоследствие е прието от CJIB. След това изготвеното на нидерландски език решение е изпратено на водача с писмо, което е съдържало допълнителни обяснения на френски, английски и немски език, както и препратка на тези езици към интернет страницата на CJIB, на която е предоставена информация на полски език.

95.

При това положение могъл ли е водачът да пренебрегне решението и свързаната с него информация, съдържаща се в писмото, което е получил от нидерландските власти, и надлежно да твърди, че не е знаел за решението, което се изпълнява?

96.

В това отношение споделям становището на полското правителство, че от лице, което се намира в положение като това на водача, не може да се очаква активно да търси информацията, която органите не са му съобщили на разбираем за него език ( 57 ).

97.

Не смятам обаче, че анализът в конкретния случай може да се спре дотук. Преди всичко отговорност на засегнатите лица е да положат дължимата грижа, за да защитят интересите си ( 58 ). Освен това, както ЕСПЧ последователно посочва, по принцип „нито буквата, нито духът на член 6 от Конвенцията възпрепятстват дадено лице да се откаже по своя воля, било то изрично или мълчаливо, от правото на гаранциите на справедлив съдебен процес“ ( 59 ).

98.

Следователно запитващата юрисдикция трябва внимателно да прецени положението в конкретното дело, тъй като не всички положения са еднакви. По-специално виждам разлика между два вида положения.

99.

От едната страна са производствата, които се провеждат изцяло в отсъствие на лицето. В тези случаи дадено лице може действително да получи напълно „изневиделица“ писмо от друга държава членка на език, който то не разбира, относно твърдяно нарушение на законите на тази държава членка, за което то не е знаело предварително.

100.

От другата страна са случаите, при които дадено лице получава писмо от друга държава членка, след като вече е участвало в някакъв вид производство в тази държава членка. Макар да е написано на език, който лицето не разбира, това писмо видимо се отнася до твърдяно нарушение, за което водачът вече е знаел, и по същество възпроизвежда информацията, която му е била предоставена „там и тогава“.

101.

Струва ми се, че в първата хипотеза нарушението на правото на справедлив съдебен процес е много по-вероятно, отколкото във втората. Очевидно не може да се изключи възможността дори и във втората хипотеза да е налице нарушение на правата на адресата. Такъв би могъл да бъде случаят например когато съобщеното окончателно решение се отклонява в някакъв значим аспект от предоставената по-рано информация, което води до положение, при което обвиняемият не би могъл да упражни надлежно правото си на защита. При липсата обаче на значима разлика между окончателното решение и ключовите елементи, които вече са били съобщени устно на адресата, считам, че е по-трудно да се приеме доводът на адресата, че не е бил в състояние да разбере или да направи извод относно предмета на полученото от чуждестранните органи писмо.

102.

Както обаче бе посочено, в крайна сметка запитващата юрисдикция трябва да се произнесе по този въпрос. По същество националният правораздавателен орган следва да установи дали независимо от изготвянето на решението на CJIB на език, който адресатът не разбира, водачът е получил преди това от полицията достатъчно информация именно за нарушението, в което е обвинен, произтичащите от него последици и правните средства за защита, с които разполага, за да оспори заключенията на полицията. В рамките на тази преценка на правото на справедлив съдебен процес следва да се обърне внимание на цялото производство в правещата искане държава членка и на цялата информация, предоставена на водача в хода на цялото това производство.

103.

Ако този съд има съмнения относно приложимото нидерландско право и релевантните факти, може да бъде поискано съдействие от органите на решаващата държава. Всъщност, както следва от член 7, параграф 3 и член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214, „[п]реди компетентният орган на изпълняващата държава да вземе решение […] за цялостен или частичен отказ от признаване или изпълнение на решение, [той] провежда по подходящ начин консултации с компетентния орган на решаващата държава и при необходимост отправя искане за незабавно предоставяне на цялата необходима допълнителна информация“.

104.

Както следва от самия текст на член 7, параграф 3 от това рамково решение, консултацията е задължителна и трябва да се извърши преди взимането на решение, с което изцяло или частично се отказва изпълнението на решението за налагане на санкция. В крайна сметка тази разпоредба е израз на принципа на взаимно признаване и на принципа на лоялно сътрудничество, които са в основата на Рамково решение 2005/214.

105.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори в смисъл, че разпоредбите на Рамково решение 2005/214 не допускат възможността национален правораздавателен орган да откаже признаването и изпълнението на влязло в сила решение за плащане на финансова санкция от физическо лице, което е прието от административен орган на решаващата държава, единствено поради липсата на връчен на лицето писмен превод на това решение на разбираем за него език.

106.

Националният правораздавателен орган може да откаже признаването и изпълнението на решение на основание член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214, ако въз основа на конкретна преценка на всички релевантни за случая обстоятелства стигне до извода, че органите на правещата искане държава членка не са предоставили на обвиняемия достатъчно информация относно характера на нарушението и причината за него на разбираем за обвиняемия език.

107.

Предлагам на Съда да отговори на поставения от Sąd Rejonowy dla Łodzi-Śródmieścia w Łodzi (Районен съд Лодз — Лодз център, Полша) преюдициален въпрос по следния начин: