РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

2 септември 2021 година ( *1 )

„Обжалване — Държавни помощи — Помощи в полза на комплекса на Нюрбургринг (Германия) — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Продажба на активи на получатели на държавни помощи, които са обявени за несъвместими — Открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура — Решение, с което се установява, че възстановяването на несъвместимите помощи не се отнася до новия собственик на комплекса на Нюрбургринг и че последният не е получил нова помощ за придобиването на този комплекс — Допустимост — Качество на заинтересована страна — Лично засегнато лице — Нарушение на процесуалните права на заинтересованите страни — Трудности, които изискват започването на официална процедура по разследване — Мотивация — Изопачаване на доказателствата“

По дело C‑647/19 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 30 август 2019 г.,

Ja zum Nürburgring eV, установено в Нюрбург (Германия), представлявано от D. Frey и M. Rudolph, Rechtsanwälte,

жалбоподател,

като другата страна в производството е

Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, B. Stromsky и T. Maxian Rusche,.

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на състава, N. Piçarra, D. Šváby, S. Rodin и K. Jürimäe, съдии,

генерален адвокат: G. Pitruzzella,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 април 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си Ja zum Nürburgring eV иска отмяната на решение на Общия съд от 19 юни 2019 г., Ja zum Nürburgring/Комисия (T‑373/15, EU:T:2019:432, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което посоченият съд е отхвърлил жалбата му за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/151 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring (ОВ L 34, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „окончателното решение“).

Правна уредба

2

Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), изменен с Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. (ОВ L 204, 2013 г., стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 659/1999“), отменен с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), е приложим към фактите по настоящото дело.

3

Член 1, буква з) от този регламент определя за целите на този регламент понятието „заинтересована страна“ като „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално получателят на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“.

4

Член 4 от същия регламент, озаглавен „Предварително разглеждане на уведомлението и решения на Комисията“, предвижда в параграфи 2—4:

„2.   Когато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.

3.   Когато Комисията след предварително разглеждане констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член [107], параграф 1 [ДФЕС], тя решава, че мярката е съвместима с Общия пазар (наричано по-долу „решение [да не се повдигат] възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено.

4.   Когато Комисията след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член [108], параграф 2 [ДФЕС] (наричано по-долу „решение за започване на официална процедура по разследване“)“.

5

Съгласно член 6, параграф 1 от посочения регламент:

„Решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с Общия пазар. Решението призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят [становища] в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок“.

6

Член 13, параграф 1, първо изречение от Регламент № 659/1999 предвижда, че разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с приемането на решение съгласно член 4, параграф 2, 3 или 4 от този регламент.

Обстоятелствата по спора и спорното решение

7

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—16 от обжалваното съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

8

Комплексът на Нюрбургринг (наричан по-нататък „Нюрбургринг“), който се намира в провинция Рейнланд-Пфалц (Германия), включва писта за автомобилни състезания (наричана по-нататък „състезателната писта Нюрбургринг“), развлекателен парк, хотели и ресторанти.

9

Между 2002 г. и 2012 г. публичните предприятия, собственици на Нюрбургринг (наричани по-нататък „продавачите“), получават помощи основно от страна на провинция Рейнланд-Пфалц. През 2011 г. жалбоподателят, който е германско сдружение за автомобилен спорт, подава първа жалба до Комисията във връзка с тези помощи. През 2012 г. Комисията започва официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на посочените помощи. Същата година Amtsgericht Bad Neuenahr-Ahrweiler (Районен съд на Бад Нойенар-Арвайлер, Германия) обявява продавачите в несъстоятелност и взема решение за продажба на активите им. Открита е тръжна процедура (наричана по-нататък „тръжната процедура“), която приключва с продажбата на тези активи на Capricorn Nürburgring Besitzgesellschaft GmbH (наричано по-нататък „Capricorn“).

10

През 2013 г. жалбоподателят подава втора жалба до Комисията с мотива, че тръжната процедура не е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна. Според жалбоподателя по този начин приобретателят, който бил избран, е получил нови помощи и е осигурил продължаването на икономическата дейност на продавачите, поради което редът на възстановяване на получените от продавачите помощи трябвало да обхване и него.

11

В член 2 от окончателното решение Комисията констатира незаконосъобразността и несъвместимостта с вътрешния пазар на някои мерки за помощ в полза на продавачите (наричани по-нататък „помощите за продавачите“). Комисията приема в член 3, параграф 2 от това решение, че Capricorn и неговите дъщерни дружества не са засегнати от евентуалното възстановяване на помощите от страна на продавачите (наричано по-нататък „първото спорно решение“).

12

В член 1, последно тире от посоченото решение Комисията установява, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“). В това отношение Комисията приема, че тръжната процедура е водена по открит, прозрачен и недискриминационен начин, че тази процедура е довела до определяне на съответстваща на пазара продажна цена и че не е налице икономическа приемственост между продавачите и приобретателя.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

13

С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 10 юли 2015 г., жалбоподателят иска отмяна на първото и на второто спорно решение.

14

Общият съд отхвърля като недопустима жалбата в частта, в която се иска отмяна на първото спорно решение, тъй като жалбоподателят не е доказал, че е лично засегнат от това решение. По съображенията, изложени в точки 48—69 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, първо, че жалбоподателят не е доказал надлежно, че това решение е засегнало съществено неговото конкурентно положение на съответните пазари, второ, че в качеството си на професионално сдружение жалбоподателят не може да се позовава на активната процесуална легитимация на един от неговите членове и трето, че не е доказал, че в рамките на официалната процедура по разследване, предхождаща приемането на първото спорно решение, е заемал позиция на преговарящ — ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на същото решение.

15

Що се отнася до искането за отмяна на второто спорно решение, Общият съд констатира в точка 83 от обжалваното решение, че страните не спорят, че това решение е прието във фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена в член 108, параграф 3 ДФЕС, а не в рамките на официална процедура по разследване.

16

В точка 88 от обжалваното решение Общият съд посочва, че в настоящия случай не би могло да се изключи възможността жалбоподателят, с оглед на неговия предмет на дейност, който по-конкретно обхваща възстановяване и популяризиране на писта за автомобилни състезания в Нюрбургринг, и с оглед на факта, че е участвал в първата фаза от тръжната процедура за продажба на активите на Нюрбургринг и съответно е имал достъп до голям обем информация относно тези активи, да има възможност в рамките на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, да подаде до Комисията становища, които могат да бъдат взети предвид от нея при преценката на открития, прозрачен, недискриминационен и безусловен характер на тръжната процедура и на въпроса дали в този контекст активите на Нюрбургринг са били прехвърлени по пазарни цени. С оглед на това в точка 89 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че на жалбоподателя трябва да бъде признато качеството на заинтересована страна, що се отнася до второто обжалвано решение, а в точка 93 от обжалваното съдебно решение отбелязва съответно, че по отношение на второто обжалвано решение жалбоподателят разполага с процесуална легитимация за защита на процесуалните си права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС.

17

В точка 129 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че за да може да се произнесе по съществото на жалбата, доколкото с нея се иска отмяната на второто спорно решение, и по-специално по петото и осмото основание, които са нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, както и на процесуалните права на жалбоподателя, следва да се провери дали първите четири основания позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения, които изискват започването на официална процедура по разследване.

18

В резултат от тази проверка Общият съд установява в точка 176 от обжалваното решение, че петото и осмото основание, разгледани при отчитане на изтъкнатите от жалбоподателя доводи в рамките на първото, второто, третото и четвъртото основание, не позволяват да се установи, че в края на фазата на предварителното разглеждане Комисията е срещнала затруднения, които да изискват започването на официална процедура по разследване, и следователно трябва да бъдат отхвърлени.

19

Освен това в точки 182—190 и 193—197 Общият съд разглежда и отхвърля съответно шестото и деветото основание, които се отнасят до нарушение от страна на Комисията съответно на задължението за мотивиране и на правото на добра администрация.

20

Поради това в точка 198 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата като частично недопустима и частично неоснователна.

Искания на страните пред Съда

21

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение,

да отмени първото и второто спорно решение,

при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд и

да осъди Комисията да заплати разноските по производствата пред двете инстанции.

22

Комисията иска от Съда:

да отмени точки 73—94 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е приел за допустима жалбата срещу второто спорно решение,

да отхвърли жалбата като недопустима

да отхвърли жалбата и

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски по производството.

По жалбата

23

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания, първото от които е грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, че жалбоподателят не е лично засегнат от първото спорно решение в качеството му на конкурент на получателя на разглежданите помощи, второто е грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, че жалбоподателят не е лично засегнат от първото спорно решение в качеството му на професионално сдружение, третото е грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран да подаде жалба срещу второто спорно решение, четвъртото е, че обжалваното съдебно решение не е мотивирано в достатъчна степен, фактите и доказателствата са изопачени и е налице грешка при прилагане на правото при разглеждане на основанията, насочени срещу изричния отказ на Комисията да започне официалната процедура по разследване, а петото основание е грешка при прилагане на правото от страна на Общия съд при преценката дали мотивите на второто спорно решение са достатъчни.

24

Първото и второто основание се отнасят до отхвърлянето от Общия съд на искането за отмяна на първото спорно решение, а третото, четвъртото и петото основание се отнасят до отхвърлянето на искането за отмяна на второто спорно решение.

По основанията, свързани с искането за отмяна на първото спорно решение

По първото основание

25

Първото основание се отнася до точка 56 от обжалваното съдебно решение, която гласи:

„Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че положението му на пазара е било съществено засегнато поради инвестициите, които е правил преди това в състезателната писта Нюрбургринг, следва да се отбележи, че по един или друг начин самият факт на инвестиране в Нюрбургринг не е достатъчен, за да се констатира, че той е присъствал като икономически оператор на релевантните пазари, което все пак той не твърди, нито на още по-голямо основание, че положението му като икономически оператор на тези пазари е било съществено засегнато от помощите за продавачите, които според него са направили тези инвестиции ненужни. При всички случаи жалбоподателят не обяснява по какъв начин първото [оспорвано] решение, съгласно което приобретателят на активите на Нюрбургринг не е бил длъжен да възстанови предоставените на продавачите помощи, би засегнало полезността на направените от него инвестиции в Нюрбургринг“.

– Доводи на страните

26

В рамките на първата част от първото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че не е отговорил надлежно на доводите му относно значителното засягане на положението му на пазара, което според жалбоподателя представлява нарушение на задължението за мотивиране, както и на правото му на изслушване и на правото му на ефективна съдебна защита.

27

Жалбоподателят по-специално твърди, че тъй като в точка 56, второ изречение от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че жалбоподателят не е обяснил как първото спорно решение е засегнало ползата от направените от него инвестиции в Нюрбургринг, Общият съд не е взел предвид доводите му, изложени в точка 32 от писмената му реплика пред Общия съд, че по същество тези инвестиции са били осуетени и отклонени от целта им да насърчават използването на традиционната писта на Нюрбургринг и да гарантират, че организатори на спортни мероприятия имат достъп до нея при условия, обслужващи обществения интерес, с цел финансиране посредством кръстосано субсидиране, на хотелски и развлекателни съоръжения, които нямат връзка с автомобилния спорт и са построени с помощите за продавачите. Жалбоподателят добавя, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, в качеството си на пряка незаконосъобразна последица, продължава да засяга положението му на пазара, произтичащо от неправомерните помощи.

28

Жалбоподателят счита, че предвид тясната връзка между инвестициите му в състезателната писта Нюрбургринг и експлоатацията ѝ при условия, обслужващи обществения интерес, той е толкова тясно свързан с експлоатацията на тази писта, че е придобил позиция на съответния пазар за експлоатация на писти за автомобилни състезания. В това отношение той припомня, че пред Общия съд е обърнал внимание на факта, че състезателната писта Нюрбургринг представлява естествен монопол. Общият съд обаче пренебрегнал факта, че за целите на експлоатацията на един естествен монопол може да има само една потенциална конкуренция. Следователно направените от жалбоподателя инвестиции били най-прекият начин за придобиване на позиция на пазара. По същите съображения било неточно и твърдението в първото изречение на точка 56 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е претендирал, че помощите за продавачите са засегнали съществено пазарното му положение.

29

В рамките на втората част от първото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд се е основал на неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да приеме в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че инвестиция, направена на едно или друго основание, не е достатъчна, за да се констатира, че в качеството си на икономически оператор инвеститорът присъства на пазара, за който са били от полза инвестициите.

30

Комисията посочва, че първото основание е недопустимо или че във всички случаи е неоснователно.

– Съображения на Съда

31

За целите на съвместното разглеждане на двете части на първото основание следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (вж. по-специално решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, т. 223, от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 93 и от 15 юли 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия, C‑453/19 P, EU:C:2021:608, т. 33).

32

Ако, както в настоящия случай, жалбоподател оспорва правилността на решение за преценка на помощ, прието след провеждане на официалната процедура по разследване, сам по себе си фактът, че той може да бъде счетен за заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. В този случай той трябва да докаже, че има специален статут по смисъла на съдебната практика, припомнена в предходната точка. Случаят е такъв по-специално когато положението на този жалбоподател на пазара е съществено засегнато от помощта, предмет на разглежданото решение (решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 97 и от 15 юли 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия, C‑453/19 P, EU:C:2021:608, т. 37).

33

Както напомня Общият съд в точка 48 от обжалваното решение, за лично засегнати от решението на Комисията, с което приключва официалната процедура по разследване, се признават по-специално, освен предприятието получател, също и конкурентните му предприятия, взели активно участие в тази процедура, доколкото положението им на пазара е съществено засегнато от помощта, предмет на обжалваното решение (решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 98 и от 15 юли 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия, C‑453/19 P, EU:C:2021:608, т. 38).

34

При все това само по себе си инвестирането в определен елемент от инфраструктурата не означава, че съответният инвеститор упражнява дейност на който и да е пазар, свързан с експлоатацията на тази инфраструктура. Това важи в още по-голяма степен, когато подобни инвестиции целят да насърчат експлоатацията на посочената инфраструктура от различни оператори при условия, обслужващи обществения интерес, какъвто според жалбоподателя е настоящият случай с инвестициите, които той твърди, че е направил в състезателната писта Нюрбургринг.

35

От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел по същество в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че доводите на жалбоподателя относно инвестициите, които е направил във връзка със състезателната писта Нюрбургринг, не са достатъчни, за да се докаже, че по смисъла на цитираната в точка 31 от настоящото решение съдебна практика той е лично засегнат от първото спорно решение. Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

36

Що се отнася до първата част от първото основание, която по същество се отнася до нарушение на задължението за мотивиране от страна на Общия съд, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението на Общия съд да мотивира решенията си съгласно член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз не изисква от него в изложението си да изчерпи едно по едно всички съображения, представени от страните по спора. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да научат причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол (решение от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 96 и цитираната съдебна практика).

37

От точка 56 от обжалваното съдебно решение обаче следва, най-малкото имплицитно, но все пак недвусмислено, че според Общия съд доводите на жалбоподателя, свързани с инвестициите, които е направил в рамките на състезателната писта Нюрбургринг, не са достатъчни, за да се докаже, че е присъствал на съответния пазар, а още по-малко, че конкурентната му позиция на този пазар е била съществено засегната от мярката, предмет на първото спорно решение.

38

Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна, а с нея трябва да се отхвърли и основанието в неговата цялост.

По второто основание

39

Второто основание се отнася до точка 69 от обжалваното решение, в което Общият съд посочва, че с оглед на въведените с решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 5359), стриктни условия следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал, че в рамките на официалната процедура по разследване, предхождаща приемането на първото обжалвано решение, е заемал позицията на преговарящ — ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на това решение, която позиция може да докаже наличието на лично засягане.

– Доводи на страните

40

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил задължението за мотивиране и е изопачил фактите и доказателствата, които този съд е трябвало да прецени. Жалбоподателят счита, че е доказал пред Общия съд, че в административното производство, приключило с приемането на първото спорно решение, е имал активна и специална роля във връзка с експлоатацията на състезателната писта Нюрбургринг за цел от обществен интерес. Позицията му на преговарящ, ясно очертана и тясно свързана с предмета на това решение, била сравнима с позицията на Landbouwschap (публичноправен орган, създаден за да осигури в селскостопанския сектор защитата на общите интереси на операторите при зачитане на обществения интерес, Нидерландия) по делото, по което е постановено решение от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38, т. 2024), както и на Международния комитет за изкуствена коприна и синтетични влакна (CIRFS) по делото, по което е постановено решение от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия (C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 29 и 30).

41

Всъщност жалбоподателят бил договорил с Комисията помощите, които са предмет на първото спорно решение, за да гарантира на своите членове експлоатацията на тази писта по начин, съответстващ на правото в областта на държавните помощи и с оглед на постигането на цел от обществен интерес, и за да се увери, че инвестициите му ще продължат да допринасят за постигането на тази цел. Тези фактически обстоятелства характеризирали жалбоподателя в сравнение с всяко друго лице, така че да му предоставят активна процесуална легитимация да обжалва първото спорно решение.

42

При това положение Общият съд не можел да отхвърли наличието на процесуална легитимация на жалбоподателя, без да обясни защо с оглед на изтъкнатите от него основания, доказателства и подробни доводи не са изпълнени необходимите условия, за да му се признае такава легитимация. Позоваването от страна на Общия съд в точка 69 от обжалваното съдебно решение на „въведените с решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 5359)“ стриктни условия“ не позволявало да се разбере кои са разгледаните от Общия съд условия. При това положение Общият съд бил опорочил решението си с липса или непълнота на мотивите, което също представлявало нарушение на правото на изслушване и на правото на ефективна съдебна защита. Освен това, тъй като Общият съд е приел, че жалбоподателят „не е доказал“, че в рамките на официалната процедура по разследване, предхождаща приемането на първото спорно решение, е заемал позиция на преговарящ, без обаче да обясни кои представени от жалбоподателя доказателства е разгледал, посоченият съд е изопачил фактите и доказателствата.

43

Комисията счита, че второто основание е необосновано и трябва да се отхвърли.

– Съображения на Съда

44

От точка 58 от обжалваното съдебно решение е видно, че пред Общия съд жалбоподателят по-конкретно е поддържал, че е водил преговори, за да защити интересите на германския автомобилен спорт, по-специално във връзка с възстановяването и насърчаването на дейността на писта за автомобилни състезания в Нюрбургринг, както и че е участвал в административното производство, предхождащо приемането на първото спорно решение, като е подал жалба по административен ред и е изложил писмено становище и доказателства.

45

В точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава съображенията, подтикнали Съда да обяви за допустими на жалбите по делата, по които са постановени решения от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38), и от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия (C‑313/90, EU:C:1993:111). Освен това в точка 68 от това решение Общият съд посочва, като се позовава на собствената си практика и на практиката на Съда, че обстоятелството, че професионално сдружение е подало жалбата, която е в основата на официалната процедура по разследване, или е представило становище в хода на тази процедура, не е достатъчно, за да се признае на това сдружение особен статут на преговарящ.

46

Накрая, в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва „въведените с решение от 13 декември 2005 г., Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum (C‑78/03 P, EU:C:2005:761, т. 5359), стриктни условия“, в което самият Съд припомня особените обстоятелства по делата, по които са постановени решения от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38), и от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия (C‑313/90, EU:C:1993:111), и обяснява защо те се различават от положението на обикновено лице, имащо интерес, участвало активно в процедурата, която е довела до приемането на решение относно държавна помощ.

47

Това припомняне на съдебната практика позволява да се разбере защо доводите на жалбоподателя, обобщени в точка 58 от обжалваното съдебно решение, не са достатъчни, за да му се признае качеството на преговарящ по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 66—69 от обжалваното съдебно решение.

48

Поради това мотивите, изложени от Общия съд в точки 65—69 от обжалваното съдебно решение, макар и относително кратки, са достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да разбере основанията за отхвърляне на неговите доводи, изтъкнати в подкрепа на допустимостта на искането му за отмяна на първото спорно решение, основано на съдебната практика, която е установена с решения от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38), и от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия (C‑313/90, EU:C:1993:111).

49

Що се отнася до твърдението за изопачаване от страна на Общия съд на фактическите обстоятелства и на доказателствата, то трябва да се отхвърли като недопустимо, тъй като жалбоподателят не е посочил нито конкретните доказателства, които Общият съд е изопачил, нито по какъв начин последният е направил това (вж. в този смисъл определение от 1 февруари 2017 г., Vidmar и др./Комисия, C‑240/16 P, EU:C:2017:89, т. 26 и 27).

50

От предходните съображения следва, че второто основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като неоснователно.

51

Тъй като първото и второто основание трябва да се отхвърлят, жалбата следва да се отхвърли в частта ѝ, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, доколкото с него Общият съд отхвърля искането за отмяна на първото спорно решение.

По основанията, свързани с искането за отмяна на второто спорно решение

По допустимостта на жалбата пред Общия съд

52

Без да подава насрещна жалба, Комисията иска от Съда да разгледа допустимостта на основната жалба в частта ѝ относно отмяната на второто спорно решение, тъй като според нея Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на понятието „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, както и на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999, и неправилно е приел, че жалбоподателят е можел да претендира подобно качество.

53

В това отношение следва да се припомни, че Съдът, сезиран с жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, е длъжен да се произнесе, ако е необходимо служебно, по абсолютно основание за отмяна, отнасящо се до неспазване на условията за допустимост на жалба за отмяна, подадена от частноправен субект на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 44 и цитираната съдебна практика).

54

От точки 84—89 от обжалваното съдебно решение е видно, че по същество Общият съд е приел за допустимо жалбоподателят да претендира отмяната на второто спорно решение в качеството си на заинтересована страна с цел да осигури защитата на процесуалните права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС и от член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999.

55

На първо място Комисията изтъква, че Общият съд е осъществил частично тълкуване на практиката на Съда в тази област и не е взел предвид факта, че качеството „заинтересована страна“ предполага наличието на конкурентно отношение.

56

Този довод обаче трябва да се отхвърли. Всъщност член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 определя понятието „заинтересована страна“ като „всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално получателят на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“. Тази разпоредба възпроизвежда определението на понятието „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, както то следва от практиката на Съда (решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 41 и цитираната съдебна практика).

57

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 30 от заключението си, макар предприятията, конкуренти на получателя по мярка за помощ, несъмнено да са сред заинтересованите страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, на образувание, което не е конкурент на получателя на помощта, може да бъде признато качеството „заинтересована страна“, стига да е доказало, че неговите интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставената помощ. Съгласно практиката на Съда за целта е необходимо то да докаже, че посочената помощ може да окаже конкретно влияние върху положението му (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 65 и от 27 октомври 2011 г., Autriche/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 132).

58

Ето защо трябва да се отхвърли доводът на Комисията, че съгласно решения от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия (C‑319/07 P, EU:C:2009:435), от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341), и от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873), качеството „заинтересована страна“ предполага наличието на конкурентно отношение.

59

Всъщност, както следва от точка 104 от решение от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия (C‑319/07 P, EU:C:2009:435), Съдът е признал на синдикат на работници качеството на заинтересована страна, като се е основал на потенциалното засягане на интересите му, както и на интересите на неговите членове посредством разглежданите по това дело мерки в рамките на колективните преговори.

60

Що се отнася до решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex (C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 64), Съдът не основава анализа си на конкурентно отношение между получателя на помощта и предприятието — жалбоподател по това дело, а се базира на обстоятелството, че последното посочено предприятие е имало нужда за производствения си процес от същата суровина както този получател.

61

Накрая следва да се посочи, че решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 43), на което се позовава Комисията, е ирелевантно. Всъщност в точка 43 от това решение става въпрос не дали лице или предприятие има качеството на заинтересована страна, а дали с оглед на решение на Комисията, което в крайна сметка е запазило последиците от разглежданите национални мерки, въвеждащи схема за помощи, е налице евентуално пряко засягане на правното положение на жалбоподател, който твърди, че тези мерки го поставят в неблагоприятно конкурентно положение.

62

На второ място Комисията изтъква, че както следва от точка 88 от обжалваното съдебно решение, признаването от Общия съд на качеството на заинтересована страна на жалбоподателя се основава на възможността той да разполага с релевантни сведения. Все пак само по себе си обстоятелството, че дадено лице разполага с информация, която би могла да има значение в рамките на официална процедура по разследване на дадена мярка, за да се определи дали тази мярка представлява неправомерна държавна помощ, не било достатъчно, за да му се признае такова качество.

63

Несъмнено в точка 86 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е позовал на жалбоподателя в качеството му на „сдружение, чиято нестопанска цел е възстановяване и популяризиране на писта за автомобилни състезания Нюрбургринг и насърчаване на колективните интереси на неговите членове, някои от които организират спортни мероприятия на посочената състезателна писта“, както и на обстоятелството, че интересите на жалбоподателя „са могли да бъдат конкретно засегнати от отпускането на помощ, което според жалбоподателя е трябвало да бъде констатирано с второто [спорно] решение, поради това че тръжната процедура не е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна и не е довела до продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn на пазарна цена“.

64

От точка 88 от това съдебно решение обаче следва, че за да признае на жалбоподателя качеството на „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 659/1999 Общият съд в крайна сметка се е основал на обстоятелството, че не би могло „да се изключи възможността жалбоподателят, с оглед на неговия предмет, който по-конкретно обхваща възстановяване и популяризиране на писта за автомобилни състезания Нюрбургринг, и с оглед на факта, че е участвал в първата фаза от тръжната процедура и във връзка с това е имал достъп до голям обем информация относно активите на Нюрбургринг, да има възможност в рамките на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, да подаде до Комисията становища, които могат да бъдат взети предвид от нея при преценката на открития, прозрачен, недискриминационен и безусловен характер на тръжната процедура и на въпроса дали в този контекст активите на Нюрбургринг са били прехвърлени на пазарна цена“.

65

Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точки 33 и 34 от заключението си, фактът, че дадено лице разполага с информация, която би могла да бъде релевантна в рамките на официална процедура по разследване на помощ, не означава, че интересите на такова лице биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на тази помощ и че има опасност то да окаже конкретно влияние върху положението на лицето по смисъла на цитираната в точка 57 от настоящото решение съдебна практика. Следователно притежаването на релевантна информация само по себе си не е достатъчно, за да може това лице се квалифицира като заинтересована страна.

66

От преписката в първоинстанционното производство, изпратена на Съда в съответствие с член 167, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, обаче е видно, че пред Общия съд жалбоподателят по-специално твърди, че е сдружение, защитаващо интересите на целия германски автомобилен спорт във връзка с състезателната писта Нюрбургринг, че основната му цел е да гарантира използването на тази писта при икономически условия, насочени към обществения интерес, гарантиращ достъпа до пистата и на любителите на този спорт, и че Capricorn преследва концепция, която цели максимални печалби и която е несъвместима с целите на жалбоподателя.

67

С оглед на тези доводи, които не са оспорени от Комисията, трябва да се приеме, че твърдяното предоставяне на помощ на Capricorn във връзка с придобиването на Нюрбургринг би могло да засегне интересите на жалбоподателя и на неговите членове, поради което той трябва да бъде квалифициран като „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999.

68

Следователно трябва да се приеме, че искането за отмяна на второто спорно решение е допустимо.

По третото основание

69

В рамките на третото си основание жалбоподателят оспорва точка 83 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е приел, че поради същите причини като посочените във връзка с първото спорно решение, жалбоподателят или някой от неговите членове не могат да се считат за лично засегнати от второто спорно решение.

70

Това основание се отнася до мотиви на обжалваното съдебно решение, които не съставляват необходимата база за неговия диспозитив. Всъщност, както следва от точка 93 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, че искането на жалбоподателя за отмяна на второто спорно решение е допустимо, а както следва от точка 68 от настоящото решение, този извод не трябва да се поставя под въпрос.

71

Поради това третото основание трябва да се отхвърли като несъстоятелно.

По четвъртото основание

72

Четвъртото основание се състои от пет части. Най-напред следва да се разгледат втората, четвъртата и петата част от него.

– Доводи на страните

73

В рамките на втората част от четвъртото основание жалбоподателят твърди, че в точки 152—156 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил съдържанието на писмо на Deutsche Bank AG от 10 март 2014 г., представено в подкрепа на офертата на Capricorn, като е приел, че Комисията не е трябвало да има съмнения относно задължителния характер на това писмо. Жалбоподателят припомня, че пред Общия съд е привлякъл вниманието върху факта, че посоченото писмо съдържало на последната страница „важна забележка“, от която било видно, че съдържащите се в него клаузи и условия не са предназначени да породят правно обвързващи задължения. Други пасажи от същата забележка потвърждавали това становище. Според жалбоподателя, ако Общият съд не беше изопачил съдържанието на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., той е трябвало да констатира, че посочената банка не се счита за обвързана с това писмо.

74

В рамките на четвъртата част от четвъртото основание жалбоподателят изтъква, че твърдението на Общия съд в точка 166 от обжалваното съдебно решение, че фактите, настъпили след 11 март 2014 г., са ирелевантни за разглеждането на въпроса дали дадена помощ евентуално е била отпусната на Capricorn в рамките на тръжната процедура, свидетелства за грешка при прилагане на правото и за изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд, а освен това е опорочено от непълнота на мотивите.

75

Според жалбоподателя при приемането на второто спорно решение Комисията е разполагала с подробни данни и улики, сочещи, че Capricorn се е възползвало от необосновано предимство в рамките на непрозрачна и дискриминационна тръжна процедура, довела до това активите на Нюрбургринг да му бъдат предоставени въпреки обстоятелството, че е неплатежоспособно. Тази информация трябвало да подтикне Комисията да започне официална процедура по разследване дори ако жалбоподателят не е подал нова жалба, противно на приетото от Общия съд в точка 167 от обжалваното съдебно решение.

76

Накрая, петата част от четвъртото основание се отнася до точки 173—176 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е отхвърлил доводите на жалбоподателя, обобщени в точки 170 и 171 от това съдебно решение. Според жалбоподателя Общият съд се е ограничил до това да обобщи доводите му в точка 170 от обжалваното съдебно решение, без да ги разгледа, нито да изложи мотиви за отхвърлянето им. Същото се отнасяло и за доводите му във връзка с договора за предоставяне на лизинг на активите на Нюрбургринг, изложени в точка 171 от обжалваното съдебно решение. Общият съд се бил ограничил до това да посочи, че лизингът е заплатен на независимо от продавачите дружество и че продажната цена на активите на Нюрбургринг е намалена с размера на вноските по договора за лизинг, които трябвало да се приспаднат от тази цена до датата на извършване на продажбата. Общият съд просто бил приел, без да предостави обяснения в това отношение, че Комисията не е трябвало да има съмнения относно наличието на неоправдано предимство, което представлявало изопачаване на представените от жалбоподателя доказателства и свидетелствало за грешка при прилагане на член 107 и член 108, параграф 3 ДФЕС.

77

Комисията счита главно че втората част от четвъртото основание е неотносима. Според нея констатациите, направени в точки 152, 154 и 155 от обжалваното съдебно решение, които не са оспорени от жалбоподателя, са достатъчни, за да подкрепят изводите на Общия съд относно факта, че Комисията не е следвало да изпитва съмнения относно задължителния характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., ако се предположи, че в точка 153 от това решение Общият съд е изопачил фактите.

78

Във всички случаи втората част от четвъртото основание била несъстоятелна. В писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. многократно се използвал терминът „ангажимент“. Всъщност жалбоподателят оспорвал само тълкуването на този термин от Общия съд в контекста на други изявления, съдържащи се в същото писмо. Това обаче спадало към независимата преценка на фактите от Общия съд, която включвала и тълкуването на договори, сключени по силата на националното право.

79

Що се отнася до четвъртата част от четвъртото основание, Комисията счита, че тя съдържа неправилно тълкуване на точки 165—169 от обжалваното съдебно решение. В тях Общият съд бил дал отрицателен отговор на въпроса дали твърдението на жалбоподателя, обобщено в точка 163 от това съдебно решение, че на 13 август 2014 г., в рамките на непрозрачна процедура по препродажба на активите на Нюрбургринг, Capricorn е било заменено от последващ приобретател, е трябвало да бъде разгледано във второто спорно решение. Според Комисията този отговор е правилен, доколкото обстоятелствата, настъпили след продажбата на активите на Нюрбургринг, са ирелевантни за преценката дали при тази продажба синдикът на Нюрбургринг е действал като инвеститор в условията на пазарна икономика. Подобен инвеститор обаче можел да вземе предвид факти като твърдените от жалбоподателя, настъпили едва след сключването на договора за продажба. Дори при приемането на второто спорно решение Комисията да е разполагала с информацията, съдържаща се в доводите на жалбоподателя, тази информация била ирелевантна за прилагането на принципа на продавача в условията на пазарна икономика към договора за продажба от 11 март 2014 г., сключен между синдика на Нюрбургринг и Capricorn.

80

Накрая, в отговор на петата част от четвъртото основание Комисията поддържа, че доводите на жалбоподателя, обобщени в точки 170 и 171 от обжалваното съдебно решение, не поставяли под въпрос спазването на критерия за продавача в условията на пазарна икономика. По-специално обобщените в точка 170 от това решение доводи се отнасяли до събития, настъпили след сключването на посочения договор за продажба. Същото се отнасяло и за сключването на договор за лизинг, посочено в точка 171 от посоченото съдебно решение. В точки 173 и 174 от същото решение Общият съд бил изложил кратки, но ясни мотиви, за да обоснове отхвърлянето на тези доводи. Било логично Общият съд да препрати към точки 138—158 от обжалваното съдебно решение, тъй като в тях той е посочил, че продажната цена на активите на Нюрбургринг е определена в рамките на открита и прозрачна тръжна процедура и че не съществува никакво съмнение относно финансирането на спечелилата оферта. Що се отнася до довода на жалбоподателя, свързан с изопачаване на доказателствата, било невъзможно да се разбере на какво се основава това твърдение, още повече че самият жалбоподател бил признал, че Общият съд правилно е обобщил доводите си в точки 170 и 171 от обжалваното съдебно решение.

– Съображения на Съда

81

Като начало следва да се уточни, че противно на твърдяното от Комисията, втората част от четвъртото основание се отнася не само до точка 153 от обжалваното съдебно решение, но и до точки 152 и 154—156 от това съдебно решение. Следователно тя не може да се отхвърли като неотносима.

82

За целите на разглеждането на тази част следва да се припомни, както е видно от точка 151 от обжалваното съдебно решение, че относно инвеститорите, заинтересовани от придобиването на активите на Нюрбургринг, е било уточнено, че те ще бъдат избрани по-специално с оглед на вероятността за сключване на договор. Един от факторите, които е трябвало да се вземат предвид в това отношение, е сигурността на финансирането на тяхната оферта, удостоверена посредством потвърждаване на финансирането от страна на техните финансови партньори.

83

От съображения 50, 273 и 278 от окончателното решение е видно, че според Комисията финансирането на офертата на Capricorn е било гарантирано, тъй като това дружество е представило писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., което имало обвързващ характер.

84

В точки 152—155 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда въпроса дали извършената от Комисията проверка, която потвърждава анализа на германските органи, може да изключи наличието на съмнения относно задължителния характер на това писмо и в точка 156 от това решение стига до извода, че случаят действително е такъв.

85

Ето защо следва да се установи дали, както твърди жалбоподателят, в рамките на тази проверка Общият съд е изопачил съдържанието на посоченото писмо.

86

В това отношение следва да се припомни, че изопачаване на доказателствата е налице, когато без да се основава на нови доказателства, оценката на съществуващите доказателства се явява явно неправилна (решения от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 37 и от 18 юли 2007 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия,C‑326/05 P, EU:C:2007:443, т. 60).

87

В настоящия случай от прочита на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., във вида, в който е представено от Комисията пред Общия съд и е приложено към преписката в първоинстанционното производство, е видно, че на първата страница то съдържа ясно указание, че „ангажиментът“, съдържащ се в това писмо, се подчинява на условията, изложени по-специално в „списъка с условия“, приложен към посоченото писмо като приложение А.

88

Както обаче правилно изтъква жалбоподателят, в края на това приложение се съдържа „важна забележка“, в която се посочва по-специално че „този списък с условия служи единствено за целите на обсъждането и не е предназначен да създаде правно обвързващи ангажименти между нас […] Поради това ние не поемаме отговорност за каквато и да е непосредствена, последваща или друга загуба, произтичаща от позоваването на [настоящото] писмо“.

89

От тези уточнения ясно личи, че писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. не поражда задължение за финансиране в тежест на издалата го банка и в полза на Capricorn.

90

Този извод впрочем се потвърждава от указанието, съдържащо се на страница 5, параграф 9 от това писмо, озаглавен „Приложимо право и компетентност“, който се позовава на „всяко евентуално извъндоговорно задължение“, произтичащо от посоченото писмо, без да споменава договорни задължения, именно защото се предполага, че това писмо не създава подобни задължения.

91

В това отношение е ирелевантно обстоятелството, отбелязано от Общия съд в точки 152 и 153 от обжалваното съдебно решение, че съгласно същото писмо Deutsche Bank „изразява съгласие да отпусне“ на Capricorn кредит в размер на 45 милиона евро и че многократно се споменава поетият от Deutsche Bank „ангажимент“ по отношение на Capricorn, тъй като от разясненията, припомнени в точка 88 от настоящото решение, ясно личи, че от правна гледна точка този „ангажимент“ не създава задължения за финансиране от страна на Deutsche Bank, надхвърлящи тези, които се съдържат в предходните писма на Deutsche Bank, изтъкнати от Общия съд в точка 154 от обжалваното решение. Този извод не се поставя под въпрос от обстоятелството, че липсата на обвързващ характер на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. е изтъкната по начин, различен от този в последните посочени писма.

92

От това следва, както споменава жалбоподателят във втората част от четвъртото основание, че Общият съд е изопачил съдържанието на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. и следователно тази част е основателна.

93

В рамките на четвъртата част от четвъртото основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 166 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил доводите му, обобщени в точки 162 и 163 от това решение.

94

Както посочва генералният адвокат в точка 108 от своето заключение пред Общия съд жалбоподателят по същество изтъква, че след сключването на 11 март 2014 г. на договора за продажба на активите на Nürburgring на Capricorn, последното посочено дружество и продавачите са сключили гаранционно споразумение за плащането на траншовете от продажната цена, в което се предвижда възможността в случай на продължително неплащане на втория транш от продажната цена активите да бъдат препродадени, което всъщност действително се е случило.

95

В точка 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че помощта, чието наличие според жалбоподателя Комисията е трябвало да констатира във второто спорно решение, е била предоставена на Capricorn на 11 март 2014 г. — датата, на която е осъществена продажбата на посочените активи на това дружество на цена, за която се твърди, че е по-ниска от пазарната. Въз основа на това Общият съд стига до извода, че фактите, настъпили след посочената дата, не са релевантни за разглеждането на въпроса дали дадена помощ евентуално е била предоставена на Capricorn в рамките на тръжната процедура. Общият съд добавя в точка 167 от обжалваното съдебно решение, че ако жалбоподателят е искал Комисията да разгледа и въпроса за наличието на нова помощ, произтичаща от твърдяното провеждане на действията по продажба, той е трябвало да подаде нова жалба във връзка с това.

96

В това отношение е вярно, че ако следва да се приеме, че на Capricorn е била предоставена помощ, съответстваща на разликата между пазарната цена на активите на Нюрбургринг и цената, на която Capricorn е придобило тези активи в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, която не отговаря на изискванията за откритост, прозрачност, безусловност и недискриминационен характер, такава помощ непременно би била предоставена на 11 март 2014 г. — датата на възлагане на тези активи на Capricorn и на подписването на договора за покупко-продажба, който се отнася до тях.

97

Въпреки това, противно на приетото от Общия съд в точка 166 от обжалваното съдебно решение, това не означава, че последващи спрямо тази дата факти по дефиниция са напълно ирелевантни за преценката на въпроса дали подобна помощ действително е била предоставена.

98

Всъщност e важно да се припомни, че законосъобразността на решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 70 и цитираната съдебна практика). Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 102 и 103 от заключението си, предварителната фаза на процедурата по разследване в областта на държавните помощи приключва в момента на приемане от Комисията на някое от решенията, предвидени в член 4 от Регламент № 659/1999, така че не може да се изключи възможността да се появят нови елементи на анализ след приключване на тръжната процедура, но преди приемането на съответното решение от страна на Комисията.

99

По-специално, както следва от точки 82 и 83 от настоящото решение, фактът, че финансирането на офертата на Capricorn е било гарантирано, е поне един от факторите, обосновали възлагането на активите на Нюрбургринг на посоченото дружество.

100

Все пак твърдените от жалбоподателя факти, обобщени в точка 94 от настоящото решение, макар и последващи спрямо възлагането на активите на Нюрбургринг на Capricorn, ако бъдат доказани, биха могли да хвърлят съмнение върху обосноваността на извода, направен от лицата, отговорни за процедурата за възлагане на обществена поръчка, че финансирането на офертата на Capricorn е било гарантирано и следователно че тази процедура е прозрачна и недискриминационна, като се има предвид, че друга оферта е била отхвърлена поради липса на доказателство във връзка с финансирането, както следва от точка 157 от обжалваното съдебно решение.

101

Всъщност се поставя въпросът защо, щом Capricorn е разполагало с гарантирано финансиране на своята оферта, това дружество е трябвало да предоговори плащането на продажната цена на траншове и в крайна сметка не е могло да плати втория транш, което е довело до препродажбата на активите на Нюрбургринг.

102

От това следва, че като е отхвърлил релевантността на твърдените от жалбоподателя факти, обобщени в точка 94 от настоящото решение, с единствения мотив, че са настъпили след продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Ето защо четвъртата част на четвъртото основание е обоснована.

103

Накрая, в рамките на петата част от четвъртото основание жалбоподателят по същество твърди, че отхвърлянето от Общия съд в точки 173—176 от обжалваното съдебно решение на доводите му, обобщени в точки 170 и 171 от това решение, е опорочено от липса или непълнота на мотивите.

104

В това отношение следва да се отбележи, че в точка 170 от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава четири довода, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на третата част от третото основание на неговата жалба. Според Общия съд тези доводи целят да докажат, че както продажната цена на активите на Нюрбургринг, заплатена от Capricorn, така и редът и условията за плащане съдържат елементи на помощ, тъй като, първо, 6 милиона евро, представляващи брутен излишък от експлоатацията на оператора на Нюрбургринг, са били приспаднати от продажната цена, макар че операторът е посочил, че през 2013 г. перспективите му за печалба от активите на Нюрбургринг са били нулеви, второ, плащането на втория транш от продажната цена е било отложено, трето, неустойката от 25 милиона евро, която е била предвидена в договора за покупка в случай на неплащане, не е била заплатена, и четвърто, активите на Нюрбургринг са били прехвърлени на последващия приобретател в рамките на непрозрачна процедура.

105

В точка 171 от това решение Общият съд прави обобщение на един допълнителен довод, изтъкнат от жалбоподателя в същия контекст, че договорът, с който активите на Нюрбургринг са били отдадени на лизинг на Capricorn за период, който е започнал от 1 януари 2015 г., с цел уреждане на преходно положение във връзка с евентуалното изпълнение на условието за продажба на активите на Нюрбургринг на Capricorn, а именно приемането от Комисията на решение, с което се премахва рискът приобретателят на посочените активи да може да бъде задължен да възстанови предоставените на продавачите помощи, не е бил сключен от своя страна чрез открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна тръжна процедура, така че вноските по договора за лизинг не съответстват на пазарната цена, а съдържат нови елементи на помощ. Между продавачите и Capricorn е било договорено продажната цена на активите на Нюрбургринг да бъде намалена с размера на вноските по договора за лизинг, които се приспадат от тази цена до датата на извършване на продажбата.

106

В отговор на тези доводи Общият съд се ограничава до това да посочи в точка 173 от обжалваното решение, че „[п]о изложените в точки 138—158 [от това решение] причини не следва да се приема, че Комисията е трябвало да има съмнения относно прозрачния и недискриминационен характер на тръжната процедура“. Той добавя в точка 174 от посоченото съдебно решение, че поради същите причини е видно, че „извършената от Комисията проверка, която е довела до приемането на второто [спорно] решение, е от естество да изключи съществуването на съмнения относно наличието на предимство в полза на приобретателя в рамките на договора за лизинг на активите на Нюрбургринг или във връзка с другите ред и условия за плащане на продажната цена на посочените активи“.

107

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 115 от заключението си, противно на изискванията на съдебната практика, цитирана в точка 36 от настоящото решение, подобни мотиви не отговарят, дори имплицитно, на доводите на жалбоподателя, обобщени в точки 170 и 171 от обжалваното съдебно решение, и не позволяват да се разберат съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол.

108

Всъщност мотивите, изложени в точки 138—158 от обжалваното съдебно решение, към които препраща Общият съд в точка 173 от това решение, се отнасят, от една страна, до непрозрачния и дискриминационен характер на тръжната процедура с оглед по-специално на липсата на прозрачност на финансовите данни, липсата на прозрачност и дискриминационния характер на критериите за оценка и тяхното прилагане, както и до продължаването на процеса по продажба след прехвърлянето на активите на Нюрбургринг на Capricorn, и от друга страна, до въпроса за финансирането на офертата на посоченото дружество. Поради това те не позволяват да се разбере защо са отхвърлени доводите на жалбоподателя, обобщени в точки 170 и 171 от посоченото съдебно решение.

109

Ето защо следва да се заключи, че обжалваното съдебно решение е опорочено от липса на мотиви, що се отнася до отхвърлянето от Общия съд на тези доводи. От това следва, че петата част от четвъртото основание е обоснована.

110

При тези условия, без да е необходимо да се разглеждат първата и третата част от четвъртото основание, както и петото основание, жалбата следва да бъде уважена и обжалваното съдебно решение да бъде отменено в частта, в която Общият съд отхвърля искането за отмяна на второто спорно решение.

По жалбата пред Общия съд

111

Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

112

В настоящия случай, с оглед по-специално на обстоятелството, че жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя по дело T‑373/15, се базира на основания, вече са били обсъдени при условията на състезателност в производството пред Общия съд и разглеждането им не налага да се приема някакво допълнително процесуално-организационно действие или събиране на доказателства, Съдът счита, че фазата на производството му позволява да постанови окончателно решение по делото (вж. по аналогия решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 130) в рамките на спора, с който Съдът продължава да бъде сезиран, а именно относно искането за отмяна на второто спорно решение (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 134).

113

Следва да се напомни, че второто спорно решение е решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, чиято правомерност зависи от това дали има съмнения относно съвместимостта на разглежданата помощ с общия пазар.

114

След като подобни съмнения следва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от Регламент № 659/1999, трябва да се приеме, че всяка заинтересована страна по смисъла на последната посочена разпоредба е пряко и лично засегната от подобно решение. Действително лицата, ползващи се от процесуалните гаранции, предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, могат да осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят решението да не се повдигат възражения пред съда на Съюза (решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 47 и цитираната съдебна практика).

115

В това отношение следва да се посочи, че безспорно съдът на Съюза не е длъжен да тълкува жалбата, с която жалбоподателят оспорва изключително основателността на решение за преценка на самата помощ, като целяща на практика да защити процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС, когато жалбоподателят не е повдигнал изрично основание с такава цел, защото в противен случай би променил предмета на тази жалба (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 55). Когато обаче жалбоподател иска отмяната на решение да не се повдигат възражения, той оспорва главно факта, че решението, взето от Комисията по отношение на разглежданата помощ, е прието, без тази институция да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, в нарушение на процесуалните му права, въпреки че наличието на съмнения относно съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар я задължават да направи това. Следователно, с цел да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви основания, които са в състояние да докажат, че във фазата на предварителното разглеждане преценката на информацията и обстоятелствата, с които разполага Комисията, е трябвало да породи подобни съмнения, без използването на тези доводи да променя предмета на жалбата. От това следва, че съдът на Съюза може да разгледа изтъкнати от жалбоподателя доводи по същество, за да провери дали те съдържат и доказателства в подкрепа на основание, което също е изтъкнато от този жалбоподател, поддържайки изрично наличието на съмнения, които биха обосновали започването на официалната процедура по разследване (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 56 и 59).

116

В настоящия случай качеството „заинтересована страна“ на жалбоподателя по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 вече е признато в точка 67 от настоящото решение. В подкрепа на жалбата си той изтъква девет основания. С изключение на седмото основание, изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на първото спорно решение, останалите основания са изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на второто спорно решение.

117

Петото и осмото основание се отнасят изрично до нарушение на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, независимо от факта, че продажбата на активите на Нюрбургринг на цена, по-ниска от пазарната, би трябвало да доведе до извода, че на приобретателя е била предоставена помощ.

118

За да се произнесе по тези основания в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 115 от настоящото решение, най-напред Съдът следва да разгледа заедно първата и третата част от първото основание, както и второто основание, които се отнасят по същество до погрешна преценка от страна на Комисията на потвърждението на финансирането на офертата на Capricorn.

Доводи на страните

119

В рамките на първата и третата част от първото основание, както и на второто основание жалбоподателят твърди, че констатацията на Комисията в съображения 50, 51, 266, 271 и 273 от окончателното решение, че Capricorn е представил финансов ангажимент от страна на Deutsche Bank във връзка с кредит в размер на 45 милиона евро, е явно неправилна, доколкото от текста на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. следва, че то не е било обвързващо.

120

Жалбоподателят добавя, че бележка под линия 79 от окончателното решение показва, че Комисията е знаела за споразумението, посочено в точка 94 от настоящото решение, сключено на 13 август 2014 г. между синдика на Нюрбургринг, продавачите и Capricorn и предвиждащо по-специално отсрочване на плащането на втория транш от продажната цена от страна на Capricorn. Това споразумение обаче доказвало, че не е налице потвърждение за финансирането на офертата на Capricorn.

121

Комисията оспорва тези доводи. Тя се позовава на текста на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., в което по-специално неколкократно се споменава наличието на „ангажимент“ от страна на Deutsche Bank и поради това тя счита, че не е допуснала явна грешка в преценката относно това писмо.

122

Що се отнася до споразумението от 13 август 2014 г., Комисията уточнява, че при приемането на окончателното решение не е разполагала с текста на това споразумение, което не ѝ е било представено в рамките на административното производство. Информацията, съдържаща се в бележка под линия 79 от окончателното решение, произтичала от известие на Федерална република Германия. Във всеки случай Комисията подчертава, че не е основала второто спорно решение на факта, че към момента на приемане на това решение доказателството за предоставеното от Deutsche Bank финансиране все още е съществувало.

Съображения на Съда

123

Следва да се отбележи, че за да отхвърли наличието на неправомерна помощ, предоставена на Capricorn при придобиването на активите на Нюрбургринг, Комисията е трябвало да се увери, че това придобиване е било извършено на цена, съответстваща на пазарната, какъвто би бил случаят, ако беше потвърдено, че тръжната процедура е открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна.

124

Както вече бе посочено в точка 82 от настоящото решение, един от факторите, взети предвид при подбора на приобретател на активите на Нюрбургринг, е потвърждаването на финансирането на неговата оферта.

125

Всъщност от съображение 116 от окончателното решение е видно, че друг оферент, подал жалба до Комисията, е предложил в рамките на тръжната процедура покупна цена на всички активи на Нюрбургринг, която е по-висока от предложената от Capricorn. От съображение 272 от окончателното решение обаче е видно, че тази оферта е отхвърлена поради липса на доказателства относно финансирането.

126

Съгласно съображение 273 от окончателното решение само две оферти са имали гарантирано финансиране, а именно офертата на Capricorn и тази на един друг оферент. Доколкото обаче както размерът на гарантираното финансиране, с което е разполагал другият оферент, така и предложената от него продажна цена, са били по-ниски от предложените от Capricorn, в крайна сметка е била избрана офертата на последното посочено дружество.

127

Следователно ако се окаже, че е прието без основание, че Capricorn е разполагало с потвърдено финансиране на офертата си, при положение че всъщност случаят не е бил такъв, подобно обстоятелство може да постави под въпрос по-специално недискриминационния характер на тръжната процедура, доколкото това обстоятелство би могло да докаже, че офертата на Capricorn се е ползвала от преференциално третиране и не е била отхвърлена, за разлика от офертата на поне един друг оферент, който не е могъл да предостави доказателство за потвърдено финансиране.

128

Следователно при наличието на съмнения дали финансирането на офертата на Capricorn е било потвърдено, които не е могло да бъдат разсеяни, Комисията е следвало да започне официалната процедура по разследване и не е можела да приеме решение да не се повдигат възражения, каквото е второто спорно решение.

129

Налага се изводът, че посочените от жалбоподателя доказателства установяват наличието на подобни съмнения.

130

От една страна, по съображенията, изложени в точки 87—91 от настоящото решение, Комисията не е можела да приеме, че писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. съдържа обвързващ ангажимент за финансиране.

131

От друга страна, както твърди жалбоподателят, от бележка под линия 79 от окончателното решение е видно, че вторият транш от продажната цена не е бил платен от Capricorn в определения срок и че със споразумение, сключено на 13 август 2014 г. между синдика на Нюрбургринг, продавачите и Capricorn, плащането на този транш е отложено за по-късна дата в замяна на плащането на лихви за забава от страна на Capricorn и предоставянето на допълнителни гаранции. Ако обаче финансирането на офертата на Capricorn действително беше гарантирано, логично би било това дружество да е в състояние да плати втория транш от продажната цена в определения срок и без да трябва да договаря отсрочването на плащането му.

132

Следователно, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изложени от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, доколкото с нея се иска отмяна на второто спорно решение, следва да се заключи, че проверката дали продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn включва предоставянето на това дружество на несъвместима с вътрешния пазар помощ поражда съмнения по смисъла на член 4 от Регламент № 659/1999, които е трябвало да подтикнат Комисията да започне посочената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура.

133

Ето защо жалбата следва да се уважи и второто спорно решение да се отмени.

По съдебните разноски

134

На основание член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

135

Съгласно член 138, параграф 3, първо изречение от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване съгласно член 184, параграф 1 от него, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

136

В случая следва да се приложи последната посочена разпоредба, доколкото жалбата не се уважава в частта, в която с обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на първото спорно решение, но се уважава в частта, в която с това съдебно решение Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на второто спорно решение и доколкото Съдът отменя второто спорно решение.

137

Следователно трябва да се разпореди всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

 

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

 

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 юни 2019 г., Ja zum Nürburgring/Комисия (T‑373/15, EU:T:2019:432), в частта му, в която Общият съд на Европейския съюз е отхвърлил жалбата за отмяна на член 1, последно тире от Решение (ЕС) 2016/151 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring.

 

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

 

3)

Отменя член 1, последно тире от Решение (ЕС) 2016/151 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring.

 

4)

Ja zum Nürburgring eV и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.