–

за „БалевБио“ ЕООД, от Я. Якимов и Д. Димитрова, адвокати,

–

за българското правителство, от М. Георгиева и Л. Захариева, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Salyková и Й. Маринова, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016 г. (ОВ L 294, 2016 г., стр. 1) (наричана по-нататък „КН“), и по-специално на позиции 3924 и 4419 от тази номенклатура, както и на правило 3 от Общите правила за тълкуване на последната (наричани по-нататък „Общите правила за тълкуване на КН“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „БалевБио“ ЕООД и Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“ (България) по повод издаденото от нея наказателно постановление, с което на БалевБио е наложена имуществена санкция, тъй като според Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“ тарифното класиране в КН на стоки, описани в съответните митнически декларации като „бамбукови чаши“, е погрешно.

3

Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“) е изработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), учреден с Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, сключена на 15 декември 1950 г. в Брюксел. ХС е създадена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел (Recueil des traités des Nations unies, т. 1503, стр. 4, № 25910 (1988) и одобрена, заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г., от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. (ОВ L 198, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199) (наричана по-нататък „Конвенцията по ХС“).

4

При условията, определени в член 8 от Конвенцията по ХС, СМО одобрява обяснителните бележки и мненията за класиране, приети от Комитета по ХС, който е създаден с член 6 от тази конвенция.

5

Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Конвенцията по ХС всяка договаряща страна се задължава да приведе своите тарифни и статистически номенклатури в съответствие с ХС, първо, като използва всички позиции и подпозиции на ХС без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове, второ, като прилага „Общите правила за тълкуване на ХС“ и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, без да изменя обхвата на последните, и трето, като следва последователността на номериране в ХС.

6

Класирането на стоките в КН се подчинява на принципите, предвидени в „Общите правила за тълкуване на ХС“.

7

Правило 3 от „Общите правила за тълкуване на ХС“ гласи:

„Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на Правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин:

8

В Обяснителната бележка към правило 3 б) от „Общите правила за тълкуване на ХС“ се предвижда следното:

„(VI) Този втори метод на класиране се отнася само до:

[…]

VIII) Факторът, който определя основния характер, варира според вида на стоките. Например той може да бъде определен в зависимост от естеството на съставния материал или от естеството на артикулите, които ги съставляват, от обема, количеството, от теглото или от стойността, от значението на един от съставните материали, с оглед употребата на стоките.

[…]“.

9

Раздел VII от ХС, озаглавен „Пластмаси и пластмасови изделия; каучук и каучукови изделия“, включва по-специално глава 39, озаглавена „Пластмаси и пластмасови изделия“.

10

Позиция 3924 от ХС, озаглавена „Пластмасови съдове и прибори за сервиране или за кухня, други домашни потреби и хигиенни или тоалетни артикули“, включва следните подпозиции:

„3924.10 — Съдове и прибори за сервиране или за кухня

3924.90 — Други“

11

Общите разпоредби, съдържащи се в Обяснителните бележки към глава 39 от ХС, гласят по-специално следното:

„Първични форми

Позиции от № 39.01 до 39.14 включват единствено продукти в първични форми. Терминът „първични форми“ […] се прилага само за продукти, представени в следните форми:

12

Съгласно Обяснителните бележки към позиция 3924 от ХС:

„Тази позиция включва следните пластмасови артикули:

[…]

Позицията включва също чашите без дръжки за сервиране или хигиенни нужди, които нямат характер на съдове за амбалаж или транспорт, дори и ако понякога се използват за тези цели. […]“.

13

Раздел IX от ХС, озаглавен „Дървeн материал и изделия от дървен материал; дървени въглища; корк и изделия от корк; тръстикови и кошничарски изделия“, включва по-специално глава 44, озаглавена „Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“.

14

В Обяснителните бележки към глава 44 от ХС се предвижда по-специално следното:

„[…]

3. За приложението на позиции №№ 4414 до 4421, артикулите от плочи от дървесни частици или от подобни плочи, от плочи от дървесни влакна, от слоест или от така наречения „уплътнен“ дървен материал, се приравняват към съответните артикули от дървен материал.

[…]

6. Като се има предвид Забележка 1 по-горе и при липса на обратни разпоредби, терминът „дървен материал“ в текста на позициите от настоящата глава, се прилага също така и за бамбука и за другите материали с дървесен характер.

[…]“.

15

В Общите разпоредби, съдържащи се в Обяснителните бележки към глава 44 от ХС, се посочва следното:

„Настоящата глава включва суровия дървен материал, полуобработените артикули от дърво и изобщо изделията от тези материали.

Тези артикули могат да бъдат групирани в следните категории:

[…]

3) Плочи от дървесни частици и подобни, плочи от дървесни влакна, слоест дървен материал, уплътнен дървен материал (№№ 44.10 до 44.13).

4) Изделия от дърво, с изключение на артикулите, упоменати в Забележка 1 към настоящата глава, и които са разгледани наред с други по-долу в различните Обяснителни бележки (№№ 44.14 до 44.21).

[…]

Артикулите, упоменати в позициите от №№ 44.14 до 44.21, могат да бъдат съставени както от естествено дърво, така и от плочи от дървесни частици или други подобни, от влакнести плочи, от слоест дървен материал или от уплътнен дървен материал (вж. Забележка 3 към настоящата глава).

[…]

Обаче, изделията като бамбук под формата на плочици или на частици (използвани за производството на плочи от частици, на влакнести плочи или на целулозна каша) и артикулите от бамбук или от други дървесни материали, които не са нито кошничарски изделия, нито мебели, нито други артикули, включени по-специално другаде, се класират в настоящата глава заедно със съответните продукти, изделия или артикули от дърво, освен при обратни разпоредби (например в случая №№ 44.10 и 44.11). (Виж Забележка 6 към настоящата глава)“.

16

Съгласно Обяснителните бележки към позиция 4410 от ХС:

„[…]

Плочите от дървесни частици са плоски изделия с различна дължина, ширина и дебелина, получени чрез пресоване или екструзия. […] Могат да се получат и от други дървесни материали, като например парчета от захарна тръстика, бамбук, […]. Обикновено плочиците от частици биват пресовани с помощта на добавени органични свързващи вещества, най-вече термореактивна смола, чието тегло обикновено не надвишава 15 % от теглото на плочата.

[…]

От настоящата позиция се изключват:

а) Плочките и лентите от пластмаса, към които е добавено дървесно брашно като пълнител (Глава 39).

[…]“.

17

Съгласно Обяснителните бележки към позиция 4419 от ХС:

„Настоящата позиция включва само приборите за сервиране или за кухнята, от дървен материал, стругован или не, с гравюри или с инкрустации, с изключение на артикулите за вътрешно обзавеждане или украса.

Артикулите от настоящата позиция могат да бъдат както от дървен материал, така и от плочи от дървесни частици или от подобни плочи, от плочи от дървесни влакна, от слоест или от така наречения „уплътнен“ дървен материал (Виж Забележка 3 на настоящата глава).

Тук фактически са включени лъжиците, вилиците, приборите за салата, лъжичките за сол, подносите и чиниите, съдовете, чашите […]

[…]“.

18

Тарифното класиране на стоките, внасяни в Европейския съюз, се урежда от КН, която се основава на ХС.

19

В част първа от КН, която обхваща съвкупност от „[у]водни разпоредби“, се съдържа раздел I, посветен на „[о]бщи[те] правила“, в чиято точка A, озаглавена „Общи правила за тълкуване на [КН]“, се предвижда следното:

„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:

[…]“.

20

Част втора от КН е озаглавена „Таблица със ставките на митата“ и съдържа по-специално раздел VII, озаглавен „Пластмаси и пластмасови изделия; каучук и каучукови изделия“.

21

Този раздел VII съдържа по-специално глава 39 от КН, озаглавена „Пластмаси и пластмасови изделия“.

22

В забележка 1 към глава 39 от КН се предвижда по-специално следното:

„Като „пластмаси“ в Номенклатурата се обозначават продуктите, включени в № 3901 до 3914, които при подлагане на външно въздействие (главно топлина и налягане и при нужда, разтворител или пластификатор), могат или са могли в момента на полимеризацията, или в по-късен стадий да добият посредством леене под налягане, пресоване, екструзия, каландриране или друг способ такава форма, която запазват след прекратяване на това въздействие“.

23

Позиция 3909 от КН има следното съдържание:

„Аминосмоли, фенолни смоли и полиуретани в първични форми

[…]

39092000 — Меламинови смоли“.

24

Позиция 3924 от КН има следното съдържание:

„Пластмасови съдове и прибори за сервиране или за кухня, други домашни потреби и хигиенни или тоалетни артикули

39241000 — Съдове и прибори за сервиране или за кухня

39249000 — Други“.

25

Част втора от КН съдържа и раздел IX, озаглавен „Дървeн материал и изделия от дървен материал; дървени въглища; корк и изделия от корк; тръстикови и кошничарски изделия“, който включва по-специално глава 44 („Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“).

26

В Обяснителните бележки към глава 44 от КН се предвижда в частност следното:

„[…]

3. За приложението на № 4414 до 4421 артикулите от плочи от дървесни частици или от подобни плочи, от плочи от дървесни влакна, от слоест или от така наречения „уплътнен“ дървен материал, се приравняват към съответните артикули от дървен материал.

[…]

6. Като се има предвид забележка 1 по-горе и при липса на обратни разпоредби, терминът „дървен материал“ в текста на позициите от настоящата глава, се прилага също така и за бамбука, и за другите материали с дървесен характер.

[…]“.

27

Позиция 4410 от КН гласи:

„Плочи от дървесни частици, плочи, наречени „oriented strand board“ (OSB) и подобни плочи (например „waferboards“) от дървен материал или от други дървесинни материали, дори агломерирани със смоли или с други органични свързващи вещества

441011 — — Плочи от дървесни частици

[…]

441012 — — Плочи, наречени „oriented strand board“ (ОЅВ):

[…]“.

28

Позиция 4419 от КН гласи:

„Съдове и прибори за сервиране или за кухня от дървен материал

44191100 — —Дъски за хляб, дъски за рязане и подобни дъски

44191200 — — Пръчици за хранене

44191900 — — Други

[…]“.

29

В периода 9 декември 2016 г.—11 октомври 2017 г. БалевБио подава общо 18 митнически декларации за пускане в свободно обращение и употреба на стоки, описани като „бамбукови чаши“, с произход от Китай, които това дружество класира в подпозиции 4419009000 и 4419190000 от КН, за които приложимата ставка на вносното мито е 0 %.

30

След подаването на една от тези митнически декларации на 12 юни 2017 г. (наричана по-нататък „митническата декларация от 12 юни 2017 г.“), компетентните митнически органи извършват проверка на посочените стоки и вземат проба от тях, която е изследвана от Централната митническа лаборатория. На 1 ноември 2017 г. тази лаборатория представя експертиза, в която се посочва, че анализираната проба се състои от бамбукови влакна, царевично нишесте и меламин-формалдехидна смола. Съгласно същата експертиза нишестето и бамбуковите влакна играят също ролята на пълнител. В експертизата се заключава, че посочените стоки представляват чаши — пластмасов съд за сервиране, съдържащ меламин.

31

Компетентните митнически органи установяват, че Hauptzollamt Hannover (Главна митническа служба Хановер, Германия) е издала решения за обвързваща тарифна информация (ОТИ) за стоки, подобни на стоките, за които е подадена митническата декларация от 12 юни 2017 г. В тези решения се посочва, че съгласно правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН такива стоки трябва да се класират съобразно материала или компонента, който им придава основния характер, когато това е възможно да се определи. Съгласно посочените решения наличието на пластмаса (меламин-формалдехидна смола) е определящо и изключва класирането им в позиция 4419 от КН.

32

При обжалването на акт на компетентните митнически органи, издаден във връзка с митническата декларация от 12 юни 2017 г., БалевБио представя протокол, изготвен от Лесотехническия университет (България), в който се посочва, че стоките, предмет на тази декларация, са съставени от 72,33 % целулоза, хемицелулози и лигнин, тоест растителни лигноцелулозни влакна, и от 25,2 % свързващо вещество, а именно меламинова смола, и поради това представляват продукт, който трябва да се класира като материал на растителна основа с матрична фаза от синтетично свързващо вещество. Този протокол изключва възможността за класиране на посочените стоки като пластмаса, тъй като съдържанието на синтетични материали в тях е значително под 50 %.

33

Спорът по главното производство се отнася единствено до вноса на стоки, за които жалбоподателят в главното производство е подал митническа декларация на 28 април 2017 г. (наричани по-нататък „разглежданите стоки“). Въз основа на събраната при проверката информация компетентните митнически органи приемат, че тези стоки са идентични със стоките, за които е подадена митническата декларация от 12 юни 2017 г., и че съгласно практиката на Съда резултатите от анализите, извършени от Централната митническа лаборатория и от Лесотехническия университет, могат да се отнесат към разглежданите стоки.

34

По отношение на 18‑те митнически декларации, подадени от жалбоподателя в главното производство, включително тази за разглежданите стоки, компетентните митнически органи приемат, че тарифното класиране в подпозиции 4419009000 и 4419190000 от КН е погрешно. Според тези органи от правила 1, 2 б), 3 б) и 6 от Общите правила за тълкуване на КН следва, че компонентът от пластмаса, а именно меламин-формалдехидната смола, дава на разглежданите стоки тяхната форма, твърдост и солидност и им придава техния основен характер, така че последните спадат към позиция 3924 от КН, и по-точно, с оглед на произхода им, към подпозиция 3924100011 от КН, за която приложимата митническа ставка е 6,5 %. Поради това с решения от 23 февруари и 5 септември 2018 г. (наричани по-нататък „решенията за корекция“) посочените органи променят в този смисъл класирането на разглежданите стоки във всички митнически декларации, подадени от жалбоподателя в главното производство.

35

Жалбоподателят в главното производство подава две жалби срещу решенията за корекция до Административен съд Варна (България), които са отхвърлени като неоснователни. Тази юрисдикция счита, че тъй като разглежданите стоки са съставени от два основни компонента, а именно растителни влакна и меламинова смола, които не спадат пряко към нито една позиция от КН, те следва да се класират съобразно правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Освен това в контекста на Обяснителните бележки към позиции 4410 и 4419 от ХС посочената юрисдикция приема, че макар растителните влакна в тези стоки да преобладават по обем, съдържанието на пластмаса е над 15 %, и че поради това посочените стоки трябва да се считат за съдове от пластмаса.

36

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба до Върховния административен съд (България), който с решение от 29 октомври 2019 г. отменя постановеното от запитващата юрисдикция решение по едно от двете дела по жалбите, посочени в предходната точка, което обаче не се отнася до разглежданите стоки, тъй като според него за целите на тарифното класиране на тези стоки следва да се приложи правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН, съгласно което позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Върховният административен съд приема, че макар растителните влакна, а именно бамбукът, да са свързани с друг компонент, а именно меламин-формалдехидната смола, тези влакна са водещи в количествено отношение в разглежданите стоки и следователно определят позицията, която най-специфично описва стоката. От това той заключава, че извършеното от жалбоподателя в главното производство тарифно класиране на тези стоки е правилно.

37

Освен решенията за корекция компетентните митнически органи издават няколко наказателни постановления, с които налагат на жалбоподателя в главното производство административни наказания за митническа измама съгласно релевантното национално законодателство, сред които е и наказателното постановление от 23 август 2018 г. (наричано по-нататък „наказателното постановление от 23 август 2018 г.“), в което тези органи упрекват жалбоподателя в главното производство, че в митническата декларация от 28 април 2017 г. е класирал разглежданите стоки в подпозиция 4419190000, а не в подпозиция 3924100011 от КН, като по този начин е избегнал плащането на съответните мита и на част от други публични държавни вземания в общ размер на 6335,43 български лева (BGN) (около 3150 EUR).

38

Първото решение на Районен съд — Девня (България) относно законосъобразността на наказателното постановление от 23 август 2018 г. е отменено от запитващата юрисдикция, която му връща делото за ново разглеждане. При новото разглеждане е назначена съдебно-химическа експертиза, която е извършена само въз основа на документите по делото. Според заключението на тази експертиза съставът и съотношението на компонентите в разглежданите стоки са идентични с тези на стоките, за които е подадена митническата декларация от 12 юни 2017 г., а именно съдържание на растителни влакна от 75 % и съдържание на меламинова смола от 25 %. Според това заключение всеки един от компонентите на разглежданите стоки има свой принос за техните свойства. Така растителните влакна са определящи за характеристиките топлоизолационни свойства, ниска плътност, биоразградимост, якост на огъване, здраве и безопасност при работа, екологична безопасност, възобновяем източник и цена, докато меламиновата смола е определяща за характеристиките защита от заобикалящата среда и механични повреди, водоустойчивост, поддържане на формата, здравина и увеличаване на жизнения цикъл на продукта.

39

При изслушването на това заключение вещото лице подчертава, че видът на материалите и количеството им зависи от предназначението на продукта и условията, в които той се експлоатира. Според него използването на меламинова смола води до добър импрегниращ ефект на композитния материал, както и до усилване на някои от неговите свойства като водонепропускливост, устойчивост на миене, химични въздействия и повишена плътност. Освен това условията на експлоатация предполагали влагането на по-високо съдържание на свързващ елемент като меламиновата смола, за да се осигурят условията на експлоатация, които изискват по-специално добра водонепропускливост, повишена плътност и гладкост.

40

Въз основа на тази информация с решение от 14 октомври 2019 г. Районен съд — Девня потвърждава наказателното постановление от 23 август 2018 г., като приема, че предвид съдебно-химическата експертиза и Обяснителните бележки към позиции 4410 и 4419 от ХС, макар съдържащите се в разглежданите стоки растителни влакна да преобладават по обем, тези стоки не могат да бъдат класирани като изделие от дървен материал, тъй като съдържанието на използваното в тях свързващо вещество, а именно меламиновата смола, надвишава 15 %. Въз основа на това посочената юрисдикция стига до заключението, че разглежданите стоки са композитен материал, съдържащ два основни компонента, а именно дървесни влакна и меламинова смола, които не спадат пряко към нито една позиция от КН, така че съгласно правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН тарифното им класиране трябва да се извърши според материала, който придава основния характер на продукта. Ето защо според тази юрисдикция става въпрос за съдове от пластмаса.

41

Жалбоподателят в главното производство обжалва решението на Районен съд — Девня от 14 октомври 2019 г. пред запитващата юрисдикция.

42

Тази юрисдикция подчертава, че решението, което трябва да постанови в спора в главното производство, няма да подлежи на обжалване. В рамките на различни производства по жалби относно законосъобразността на наказателни постановления, с които запитващата юрисдикция е сезирана, нейните състави обаче постановили противоречиви решения: някои състави приели, че разглежданите стоки трябва да се класират в съответствие с правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН, а именно според материала, който им придава основния характер, докато други състави счели, че в това отношение трябва да се приложи правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН и да се приеме, че позицията, която „най-специфично описва стоката“, е тази, към която спада материалът, който е преобладаващ в количествено отношение.

43

В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, че съставът на разглежданите стоки от няколко различни материала — а именно 72,33 % растителни влакна, по-специално бамбук и царевица, и 25,2 % меламинова смола — и съответно възможността те да бъдат класирани в две или повече подпозиции не се оспорват, но продължава да съществува съмнение дали за целите на тарифното им класиране следва да се приложи правило 3 а) или правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН, кои са критериите, които следва да се вземат предвид в това отношение, и как да се тълкуват съответните позиции от КН.

44

При тези обстоятелства Административен съд Варна решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

45

Жалбоподателят в главното производство оспорва допустимостта на отправеното от запитващата юрисдикция преюдициално запитване, като изтъква, че предвид практиката на Върховния административен съд, която дава точни насоки, приложими към спора в главното производство, отговорът на поставените въпроси не оставя място за никакво разумно съмнение.

46

В това отношение е важно да се припомни, от една страна, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващия правораздавателен акт, може да прецени — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, тъй като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Ето защо въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

47

В настоящия случай не е очевидно, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на позиции 3924 и 4419 от КН, както и на правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН, няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или се отнася до проблем от хипотетично естество. За сметка на това от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция излага мотивирано съмнения относно тълкуването, което следва да се даде на съответните разпоредби от правото на Съюза, и подчертава, че практиката на нейните състави в тази област е противоречива.

48

Следователно отправеното от запитващата юрисдикция преюдициално запитване трябва да се обяви за допустимо.

49

Най-напред следва да се припомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на националния съд критериите, чието прилагане ще даде възможност на последния да класира правилно съответните продукти в КН, отколкото самият той да направи това класиране. Всъщност във всеки случай изглежда, че националният съд може да стори това по-добре. В рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националния съд и Съда последният обаче трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран (решение от 25 февруари 2016 г., G. E. Security, C‑143/15, EU:C:2016:115, т. 41 и цитираната съдебна практика).

50

Ето защо запитващата юрисдикция следва да извърши класирането на разглежданите стоки, като вземе предвид съдържанието на отговора на Съда на поставените въпроси.

51

Освен това следва да се подчертае, че според постоянната съдебна практика, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националния съд и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това, при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 8 септември 2016 г., Schenker, C‑409/14, EU:C:2016:643, т. 72 и цитираната съдебна практика).

52

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция се пита как следва да се тълкуват позиции 3924 и 4419 от КН за целите на тарифното класиране на разглежданите стоки.

53

В това отношение следва да се отбележи, че тъй като наказателното постановление от 23 август 2018 г., което е предмет на спора в главното производство, се отнася до митническата декларация от 28 април 2017 г., с която разглежданите стоки са декларирани за допускане за свободно обращение и крайна употреба, приложимото към момента на настъпване на фактите по главното производство право на Съюза не е Регламент за изпълнение 2015/1754, на който запитващата юрисдикция изрично се позовава в преюдициалното запитване, а Регламент за изпълнение 2016/1821, влязъл в сила на 1 януари 2017 г.

54

Ето защо трябва да се приеме, че с въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали КН трябва да се тълкува в смисъл, че стоки като разглежданите, описани като „бамбукови чаши“ и съставени от 72,33 % растителни влакна и 25,2 % от меламинова смола, спадат към позиция 3924, или към позиция 4419 от тази номенклатура.

55

В това отношение трябва да се подчертае, от една страна, че съгласно Общите правила за тълкуване на КН класирането на стоките се определя съгласно формулировката на позициите и на забележките към разделите или към главите, докато текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност (решение от 25 февруари 2016 г., G. E. Security, C‑143/15, EU:C:2016:115, т. 43).

56

От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките определящият критерий за тарифното класиране на стоките трябва като цяло да се търси в техните обективни характеристики и качества, както са определени в текста на позицията от КН и на забележките към разделите или главите (решение от 25 февруари 2016 г., G. E. Security, C‑143/15, EU:C:2016:115, т. 44 и цитираната съдебна практика).

57

Що се отнася до Обяснителните бележки към ХС, следва да се допълни, че макар да нямат задължителна сила, те представляват важни способи за осигуряване на еднакво прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество дават валидни насоки за нейното тълкуване. Същото се отнася и за Обяснителните бележки към КН (решение от 25 февруари 2016 г., G. E. Security, C‑143/15, EU:C:2016:115, т. 45 и цитираната съдебна практика).

58

В настоящия случай от преписката, с която разполага Съдът, следва, че разглежданите стоки, а именно чаши, са съставени от 72,33 % растителни влакна (бамбук и царевица) и от 25,2 % меламинова смола (меламин-формалдехидна смола). Следователно тези стоки представляват „сложни артикули“ по смисъла на правило 3 от „Общите правила за тълкуване на ХС“.

59

Що се отнася до разглежданите в главното производство позиции от КН, а именно позиции 3924 и 4419, следва да се отбележи, че позиция 3924 от тази номенклатура, в която се посочват пластмасовите съдове, приборите за сервиране или кухня и други домашни потреби, е част от глава 39 от посочената номенклатура, озаглавена „Пластмаси и пластмасови изделия“, и че съгласно определението в забележка 1 към тази глава меламиновата смола представлява пластмаса, доколкото спада към позиция 3909 от същата номенклатура. Освен това в Обяснителната бележка към позиция 3924 от ХС се посочва, че тази позиция включва също чашите без дръжки за сервиране или хигиенни нужди, които нямат характер на съдове за амбалаж или транспорт, дори и ако понякога се използват за тези цели.

60

Позиция 4419 от КН, която е част от глава 44 от тази номенклатура, озаглавена „Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“, включва от своя страна съдовете и приборите за сервиране или за кухня от дървен материал, в частност от бамбук. В Обяснителните бележки към тази позиция от ХС се уточнява, че артикулите от посочената позиция могат да бъдат както от дървен материал, така и от плочи от дървесни частици или от подобни плочи, от плочи от дървесни влакна, от слоест или от така наречения „уплътнен“ дървен материал. Освен това в Обяснителната бележка към позиция 4410 от ХС се посочва, че плочите от дървесни частици могат да се получат и от други дървесни материали, като например парчета от бамбук, и че обикновено са пресовани с помощта на добавени органични свързващи вещества, най-вече термореактивна смола, чието тегло обикновено не надвишава 15 % от теглото на плочата.

61

От това следва, че разглежданите стоки могат да съответстват на текста както на позиция 3924, така и на позиция 4419 от КН.

62

Ето защо класирането на разглежданите стоки следва да се извърши съгласно правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН, в което се предвиждат приложимите методи за класиране, когато сложен артикул, изглежда, трябва да се класира в две или повече позиции.

63

В това отношение е важно да се отбележи, че правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН — съгласно което позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение — в случая не е от решаващо значение. Всъщност с оглед на данните, съдържащи се в точки 67—69 от настоящото решение, и формулировката на второто изречение от това общо правило — където се уточнява, че когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание — нито позиция 3924 от КН, нито позиция 4419 от тази номенклатура може да се счита за „позицията, която най-специфично описва стоката“ по смисъла това общо правило.

64

При тези условия за целите на тарифното класиране на разглежданите стоки следва да се приложи правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН.

65

Според това общо правило, за да се извърши тарифното класиране на даден продукт, е необходимо да се установи кой от съставящите го материали определя основния му характер, което може да се направи, след като се постави въпросът дали продуктът би запазил характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от съставните му части. Както се посочва в точка VIII от Обяснителната бележка към правило 3 б) от ХС, която допълва тази от КН, факторът, който определя основния характер, може в зависимост от вида на продукта да се изведе например от естеството на съставния материал или на артикулите, които го съставляват, от техния обем, количество, тегло, стойност или от значението на един от съставните материали с оглед на употребата на тези продукти (решение от 15 ноември 2012 г., Kurcums Metal, C‑558/11, EU:C:2012:721, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).

66

В настоящия случай се налага изводът, че макар растителните влакна да преобладават в количествено отношение, това не променя факта, че меламиновата смола, съдържаща се в разглежданите стоки, има преимуществено значение с оглед на тяхната употреба.

67

Всъщност от акта за преюдициално запитване и от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че абсолютно необходимият елемент, за да могат разглежданите стоки да се използват като чаши за сервиране, е меламиновата смола, тъй като тя се използва за агломериране на растителните влакна и осигурява по-специално на тези стоки непромокаемост, здравина или защита от повреди и от заобикалящата среда, както и формата им.

68

Растителните влакна, които са под формата на брашно или прах, придават на разглежданите стоки свойства като топлоизолация, ниска плътност, биоразградимост и якост на огъване, които имат акцесорен характер, тъй като без тези съставни части посочените стоки биха запазили свойствата, които ги характеризират като чаши.

69

От това следва, че меламиновата смола трябва да се счита за материала, който придава на разглежданите стоки техния „основен характер“ по смисъла на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Ето защо тези стоки трябва да бъдат класирани в позиция 3924 от тази номенклатура, и в частност в подпозиция 39241000 от нея.

70

Следва да се добави, че от преписката, с която разполага Съдът, по-специално от заключението на изготвената от Централната митническа лаборатория експертиза, следва, че царевичното нишесте и влакната от бамбук — с други думи, растителните влакна, съдържащи се в разглежданите стоки — играят ролята на пълнител.

71

От общите разпоредби в ХС, съдържащи се в глава 39, обаче е видно, че пластмасите могат да съдържат пълнители като дървесно брашно, целулоза, текстилни материали, минерални вещества, нишесте и др. и че запълващите материали, съдържащи се в пластмасите, могат да бъдат „главно предназначени да придадат на готовия продукт специални физически свойства или други желани качества“. Освен това в Обяснителните бележки към позиция 4410 от ХС се посочва, че тази позиция не включва „плочките и лентите от пластмаса, към които е добавено дървесно брашно като пълнител“, като те трябва да бъдат класирани в глава 39 от КН.

72

Освен това от Регламент за изпълнение (ЕС) № 276/2013 на Комисията от 19 март 2013 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 84, 2013 г., стр. 9) следва, че класирането на плоскост за настилка от дървесинна смес, състояща се по-специално от влакна от отпадъчна дървесина и от рециклирани пластмаси, в глава 44 от КН като дървен материал се изключва, тъй като дървесните влакна представляват само запълващ материал и пластмасата, която придава основния характер на продукта, съдържа последните, като съответно такъв артикул следва да се счита за пластмаса.

73

Ето защо, ако растителните влакна действително играят роля на пълнител, което запитващата юрисдикция следва да провери, това обстоятелство потвърждава направения в точка 69 от настоящото решение извод, че тези стоки трябва да бъдат класирани в позиция 3924 от КН.

74

С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши“ и съставени от 72,33 % растителни влакна и 25,2 % меламинова смола, трябва — без това да засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически обстоятелства, с които разполага — да се класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и по-специално в подпозиция 39241000 от нея.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016 г., трябва да се тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши “ и съставени от 72,33 % растителни влакна и 25,2 % меламинова смола, трябва — без това да засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически обстоятелства, с които разполага — да се класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и по-специално в подпозиция 39241000 от нея.