1. 

Разглежданото дело поражда редица въпроси. Ако се съберат заедно и зазвучат едновременно, ще се получи истинска конституционна полифония на правото на Съюза: директен ефект, предимство, процесуална автономия, ефективна съдебна защита, обща ефективност на прилагането на правото на Съюза на национално равнище, като всички те се придружават от (твърдяно) право на получаване на информация на собствения си език и от езиковото многообразие на Съюза.

2. 

При внимателно вслушване се долавя все пак една доминираща мелодия: допускат ли тези принципи, и по-специално ефективността на прилагането на правото на Съюза на национално равнище, национална правна уредба, която предоставя на съда право да прецени дали да постанови мярка, и ако да — каква, в полза на жалбоподател, който твърди, че органите не са транспонирали правилно дадена директива, въпреки че жалбата е (очевидно) основателна? В тази мелодия отеква една добре позната тема: какви са разумните граници на изискването за ефективно прилагане на правото на Съюза на национално равнище?

3.

Дял V от Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти ( 2 ), който е озаглавен „Етикетиране и листовка в опаковка“, съдържа членове 58—64.

4.

Член 58, параграф 1 от Директива 2001/82 посочва информацията, която, освен ако не е предвидено друго, „се поставя с четливи букви върху опаковките и външните опаковки на лекарствените продукти“. Съгласно член 58, параграф 4 от тази директива данните по параграф 1, букви от е) до л) от същата разпоредба „се посочват върху външната опаковка и върху опаковката на лекарствените продукти на езика или езиците на държавата, в която се пускат на пазара“.

5.

Член 59, параграф 1 от Директива 2001/82 предвижда, че по отношение на ампули „данните, изброени в първия параграф на член 58, параграф 1, се посочват на външната опаковка“. След това той изброява данните, които са необходими върху опаковките. Член 59, параграф 3 от Директива 2001/82 предвижда, че „данните, посочени в трето и шесто тире от параграф 1, се посочват върху външната опаковка и върху първичната опаковка на лекарствения продукт на езика или езиците на страната, в която тези продукти се пускат на пазара“.

6.

Член 61, параграф 1 от Директива 2001/82 предвижда, че „[в]ключването на листовка в опаковката на ветеринарни лекарствени продукти е задължително, освен ако цялата информация, която се изисква от този член, може да се пренесе върху първичната опаковка и външната опаковка. […] Листовката трябва да е написана с разбираеми за обществеността термини и да е на езика/езиците на държавата членка, в която ветеринарният лекарствен продукт се предлага на пазара“. Член 61, параграф 2 от Директива 2001/82 посочва минималната информация, която листовката трябва да съдържа.

7.

Съображения 52 и 53 от Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО ( 3 ) гласят:

8.

Член 7 от Регламент 2019/6 е озаглавен „Езици“ и гласи:

„1.   Езикът или езиците на кратката характеристика на продукта и на информацията върху етикета и върху листовката, освен ако държавата членка не реши друго, е официален език или езици на държавата членка, в която ветеринарният лекарствен продукт се предоставя на пазара.

2.   Етикетите на ветеринарните лекарствени продукти може да се съставят на няколко езика“.

9.

В съответствие с член 160 от него Регламент 2019/6 се прилага от 28 януари 2022 г.

10.

Според запитващата юрисдикция за транспонирането на Директива 2001/82 са приети множество нормативни актове. Що се отнася обаче до езика на опаковката, който е в основата на главното производство, релевантните разпоредби се съдържат в подзаконови нормативни актове (наричани по-нататък „SI“) 144/2007 и 786/2007. Съгласно тези актове изискуемата съгласно разпоредбите на Директива 2001/82 информация може да бъде на ирландски или на английски език.

11.

Майчиният език на жалбоподателя в главното производство е ирландският. Той има за домашен любимец куче, за което купува ветеринарни лекарствени продукти. Жалбоподателят подава оплакване до Aire Talmhaíochta, Bia agus Mara, Éire (министър на земеделието, храните и морските въпроси, Ирландия), че информацията, придружаваща ветеринарните продукти, е само на английски език, а не на двата официални езика на държавата, а именно на ирландски и на английски език. Според него това представлява нарушение на Директива 2001/82.

12.

На 14 ноември 2016 г. жалбоподателят сезира Ard-Chúirt (Висш съд, Ирландия) с искане за разрешение да се упражни съдебен контрол върху неизпълнението на задължението на министъра за правилно транспониране на Директива 2001/82 по отношение на съдържащите се в нея езикови изисквания. След като това разрешение му е предоставено, жалбоподателят подава жалба срещу Aire Talmhaíochta, Bia agus Mara, Éire (министър на земеделието, храните и морските въпроси, Ирландия), Ard-Aighn (главен прокурор) и Ирландия. Делото е разгледано в съдебни заседания на 24 и 25 юли 2018 г.

13.

Жалбоподателят предявява следните искания с оглед на твърдяната липса на правилно транспониране на Директивата от Ирландия: i) да се постанови, че приложимото национално законодателство не транспонира правилно или изобщо не транспонира дял V (членове 56—61) от Директива 2001/82, ii) да се постанови, че ирландското право трябва да гарантира по отношение на ветеринарните лекарствени продукти, пуснати на пазара в държавата, че съответните данни върху листовките за пациента и опаковките, посочени в дял V от Директива 2001/82, са изписани на официалните езици на държавата, а именно на ирландски и на английски език, и iii) да се постанови, че ирландските органи трябва да изменят законодателството на държавата, така че то да осигурява правилно транспониране на разпоредбите на дял V от Директива 2001/82.

14.

Пред Ard-Chúirt (Висш съд) жалбоподателят основно се позовава, първо, на директния ефект на разпоредбите на Директива 2001/82 относно езиковите изисквания (тези разпоредби били ясни, точни и безусловни), второ, на предимството на правото на Съюза пред националното право (националният съд можел следователно да приложи разпоредбите на Съюза и да остави без приложение противоречащите на тях ирландски разпоредби), и трето, на правото на ефективен съдебен контрол (жалбоподателят трябвало да разполага с ефективно правно средство за съдебна защита и следователно националният съд трябвало да постанови исканите мерки).

15.

От своя страна ответниците признават, че съгласно националното право жалбоподател, който успешно оспори решение на публичен орган по реда на съдебния контрол, обикновено има право да иска да бъде постановена подходяща правна мярка. Те обаче изтъкват, че това право не е абсолютно и че в главното производство е обосновано да се откаже постановяването на каквато и да било мярка. Те поддържат, че в случая, ако исканите мерки бъдат постановени, за жалбоподателя би могло да има някаква полза, но тя би била много ограничена поради предстоящото влизане в сила на Регламент 2019/6. Освен това ответниците твърдят, че ако в настоящия случай исканите мерки бъдат постановени, е много вероятно те да имат сериозно отражение върху третите лица. Ако доставчиците и дистрибуторите на ветеринарни лекарствени продукти решат да се оттеглят от ирландския пазар поради задължението да отпечатват текста на листовката с указания и текста на опаковката на двата официални езика, това щяло да има сериозни последици за здравето на животните, както и неблагоприятни икономически последици за много хора.

16.

На 26 юли 2019 г. Ard-Chúirt (Висш съд) приема, че жалбоподателят е процесуално легитимиран, тъй като член 58, параграф 4, член 59, параграф 3 и член 61, параграф 1 от Директива 2001/82 (наричани по-нататък „разглежданите разпоредби на Съюза“) са ясни, точни и безусловни. Следователно жалбоподателят може да се позове на тях срещу ответниците. Този съд постановява също, че Ирландия не е транспонирала правилно Директивата по отношение на езиковите изисквания, тъй като разглежданото национално право (а именно SI 144/2007 и SI 786/2007) позволява информацията да се предостави единствено на английски език, а не изисква тя да бъде на ирландски и на английски език.

17.

Ard-Chúirt (Висш съд) обаче отбелязва също, че в хода на производството е приет Регламент 2019/6, който съдържа нови разпоредби относно употребата на езици във връзка с ветеринарните лекарствени продукти. Съгласно този регламент, когато той започне да се прилага (на 28 януари 2022 г.), може да се позволи информацията върху опаковката да бъде изписана само на английски език. В този контекст посоченият съд се пита дали с оглед на предстоящата промяна би било целесъобразно да постанови исканите от жалбоподателя мерки въпреки нарушението на правото на Съюза от Ирландия.

18.

Този съд отбелязва, че в ирландското право отдавна са установени основания, по силата на които съдилищата при уважена жалба могат да упражнят право на преценка дали да постановят подходящи мерки и ако да — какви. Тези основания включват различни фактори като: 1) неоправдано забавяне при започване на производството или 2) неприбягване до други, по-подходящи правни средства за защита, като например обжалване, или 3) прикриване на факти от страна на жалбоподателя, или 4) недобросъвестност на жалбоподателя, или 5) увреждане на трети лица или 6) когато постановяването на мярката би било безполезно.

19.

Тъй като има съмнения дали правото на Съюза допуска национални процесуални правила като разглежданите в главното производство, Ard-Chúirt (Висш съд, Ирландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, а ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?

2) Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила на член 7 от [Регламент 2019/6] (чието прилагане е отложено до 28 януари 2022 г.), въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в член 61, параграф 1, член 58, параграф 4 и член 59, параграф 3 от [Директива 2001/82] изискване информацията върху опаковката и етикета на ветеринарните продукти да бъде на официалните езици на държавата членка, т.е. в Ирландия — на ирландски и на английски език?“.

20.

Писмени становища представят жалбоподателят, Ирландия, полското правителство и Европейската комисия.

21.

Ирландия и полското правителство твърдят, че запитването е недопустимо.

22.

Първо, Ирландия изтъква, че надлежно е транспонирала разглежданите разпоредби на Съюза. Текстът на Директива 2001/82 не бил еднозначен по въпроса дали е налице изискване всички официални езици да бъдат използвани за информацията на опаковките и етикетите на ветеринарни лекарствени продукти в случаите, когато в държава членка има няколко официални езици. При това положение решението на Ирландия да приложи посочената директива по начин, позволяващ използването само на един от нейните официални езици, попадало в обхвата на свободата ѝ на преценка при транспонирането на тази директива.

23.

Второ, Ирландия твърди, че от изричната цел на Директива 2001/82 следва, че произтичащите от нея права не са лингвистични или културни права, а са права за достъп до информация относно ветеринарните лекарствени продукти. Тези права обаче щели да бъдат нарушени само ако жалбоподателят получава опаковки или етикети, които не може да разбере напълно. Жалбоподателят в главното производство обаче не твърдял да му се е случвало да не може да разбере напълно опаковки или етикети.

24.

От своя страна полското правителство изтъква, че правото на Съюза не задължава националните съдилища да постановяват мерки, изразяващи се в разпореждане към компетентните национални органи да изменят националното право, така че да го приведат в съответствие с правото на Съюза. Във всеки случай това правителство поддържа, че жалбата на жалбоподателя изначално не може да бъде уважена. Дори да се предположело, че правото да се получи на ирландски език информацията, придружаваща ветеринарните лекарствени продукти, произтича от безусловни и достатъчно точни разпоредби на Директива 2001/82, предвид естеството му това право не било противопоставимо на ирландските органи. Задължението за етикетиране на тези продукти на ирландския език се носело от частноправни субекти, а именно от производителите и дистрибуторите на тези продукти. Жалбоподателят обаче не можел да се позове на правото си на информация на ирландски език по отношение на ветеринарните лекарствени продукти срещу производителите и дистрибуторите на тези продукти, тъй като никоя директива не можела сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно не можела да му бъде противопоставяна като такава.

25.

Що се отнася до допустимостта на настоящото преюдициално запитване, тези доводи не са убедителни.

26.

Според мен доводите, изтъкнати както от Ирландия, така и от полското правителство, се отнасят до основателността на жалбата на жалбоподателя в главното производство на национално равнище. Изтъкнатите от Ирландия възражения се отнасят до предварителен въпрос по съществото на делото, който обаче не е повдигнат от запитващата юрисдикция. Същото се отнася и за възраженията на полското правителство. Въпросът дали правото на Съюза налага на националния съд да предостави конкретно правно средство за защита отново е изцяло въпрос по съществото в настоящото производство, а не по допустимостта. Съдът последователно заявява, че съображения, които имат отношение към някои аспекти по съществото на поставените въпроси, не биха могли да се отразят на допустимостта им ( 4 ).

27.

Освен това съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Тази презумпция няма как да бъде оборена от възможността жалбоподателят в крайна сметка да загуби делото пред националния съд, особено ако Съдът възприеме определено тълкуване на разглежданото право на Съюза ( 5 ).

28.

С оглед на това по-долу ще разгледам двата преюдициални въпроса по същество.

29.

В случая жалбоподателят и запитващата юрисдикция се позовават на някои от най-важните структурни принципи на правото на Съюза: директен ефект, предимство, ефективен съдебен контрол и процесуална автономия. Така на пръв поглед проблемите, повдигнати в настоящото производство, може да изглеждат доста сложни. След по-задълбочен анализ обаче основният въпрос е по-скоро ясен.

30.

Доколкото разбирам, в главното производство жалбоподателят отправя по същество три искания: i) да се установи, че националното право не е в съответствие с правото на Съюза, ii) да се постанови, че националното право трябва да се приведе в съответствие с правото на Съюза, и накрая, iii) да се постанови, че националните органи трябва да изменят националното право по съответен начин.

31.

Не е съвсем ясно дали запитващата юрисдикция трябва да постанови и трите искани мерки, или може свободно да избира между тях. За целите на настоящото заключение ще приема, че запитващата юрисдикция разполага със значителна свобода на действие в това отношение. Действително запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националното право тя разполага с право на преценка да избере мярката, която счита за най-подходяща с оглед на обстоятелствата, и евентуално дори да откаже постановяването на каквато и да било мярка ( 6 ). Запитващата юрисдикция иска да се установи обаче дали това важи и когато жалбоподателят черпи правата си от правото на Съюза.

32.

В този контекст ми се струва, че от гледна точка на правото на Съюза въпросите, свързани с процесуалната автономия и с ефективната съдебна защита, са в центъра на спора. Така двата преюдициални въпроса могат да се разгледат заедно и да се преформулират по следния начин: допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на процесуална автономия и на ефективна съдебна защита, национална правна уредба или практика, съгласно която националните съдилища разполагат с право на преценка да решат дали да постановят мерки, и ако да — какви, по отношение на жалбоподател, който твърди, че органите не са транспонирали правилно дадена директива, когато жалбата е основателна?

33.

За да отговори на този въпрос, настоящото заключение е структурирано, както следва: ще започна с определяне на релевантната правна рамка на анализа и ще обясня подхода си при извършването му (2). По-нататък ще покажа накратко как в предходни дела Съдът е прилагал тази рамка към конкретни случаи (3). Въз основа на това ще изложа някои общовалидни тези и насоки, които могат да бъдат полезни за запитващата юрисдикция (4). Доколкото в крайна сметка запитващата юрисдикция ще трябва да направи съответните изводи за разглеждания в главното производство случай, ще завърша с някои отнасящи се конкретно до него съображения (5).

34.

Съгласно постоянната практика на Съда пряко приложимите норми на правото на Съюза, които са пряк източник на права и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави членки или частноправни субекти, трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие ( 7 ).

35.

В постоянна съдебна практика се приема също и че всеки национален съд като орган на държава членка, сезиран в рамките на неговата компетентност, има задължението, съгласно предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, да приложи пряко приложимото право на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която евентуално му противоречи ( 8 ).

36.

От изложеното по-горе следва, че всяка разпоредба на национална правна система и всяка законодателна, административна или съдебна практика, която може да намали ефикасността на правото на Съюза, поради факта че отказва на компетентния да прилага това право съд правомощието в самия момент на прилагането да извърши всичко необходимо, за да изключи прилагането на националните законови разпоредби, които евентуално представляват пречка за пълната ефикасност на пряко приложимите норми на Съюза, е несъвместима с изискванията, произтичащи от самото естество на правото на Съюза ( 9 ).

37.

Колко пълно обаче следва да е пълното действие на пряко приложимите норми на Съюза, за да се осигури тяхната пълна ефикасност? Освен ако по подразбиране понятието „пълен“ трябва да се разбира като всичко, всякакво и навсякъде, всъщност липсва присъщ на правото на Съюза независим критерий за пълна ефикасност. Вместо това във всеки конкретен случай се извършва преценка чрез позоваване на разглежданата в него национална правна уредба.

38.

Това е неизбежно, ако по подразбиране принципът на прилагане на разпоредбите на правото на Съюза е националната процесуална автономия. Изначалният критерий за преценка остава този по съответното национално право. Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на правна уредба на Съюза, всяка държава членка трябва да определи компетентните юрисдикции и да уреди подробно процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Независимо от това тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) ( 10 ).

39.

В настоящото производство очевидно не се поставя въпросът за равностойността. Съмненията на запитващата юрисдикция произтичат от самия факт, че разглежданите национални процесуални норми се прилагат не само към положения, уредени от националното право, но и към положения, уредени от правото на Съюза.

40.

Следователно реалният въпрос е този за ефективността.

41.

В случай като настоящия обаче изискването за ефективност, разбирано като условие за прилагането на принципа на процесуалната автономия и понякога квалифицирано като „Rewe-ефективност“ ( 11 ), на практика се припокрива с основното право на ефективни правни средства за съдебна защита по член 47 от Хартата. Действително жалбоподателят твърди, че прилагането на разглежданите национални процесуални норми го лишава от подходящо правно средство за защита на (материалното) право, което черпи от разглежданите разпоредби на Съюза: информацията, придружаваща ветеринарните лекарствени продукти, да бъде и на двата официални езика (ирландски и английски) на държавата.

42.

Както посочих в заключението си по дело Banger, връзката между принципа на ефективност като едно от двете изисквания, произтичащи от процесуалната автономия на държавите членки, и принципа на ефективна съдебна защита като основно право, прогласено по-късно от член 47 от Хартата, може би (все още) не е съвсем ясна ( 12 ). Трудно може да се оспори, че двата принципа се припокриват до голяма степен поне по отношение на тяхното съдържание.

43.

Те биха могли освен това да се разбират, що се отнася до вида на преценката, която трябва да се извърши, като налагащи разглеждане на случая от две допълващи се гледни точки: тази на (Rewe-) ефективността, която акцентира върху структурното равнище (наличието като цяло на подходящи правни средства за защита във вида хипотеза като разглежданата), и тази на ефективната съдебна защита по член 47 от Хартата, която пък обръща по-голямо внимание на индивидуалното равнище (наличието in concreto на подходящи правни средства за защита за съответното лице).

44.

Принципът на ефективна съдебна защита представлява общ, прогласен понастоящем в член 47 от Хартата принцип на правото на Съюза. Той изисква по-специално наличието на подходящи правни средства за защита от съдебен характер срещу всякакви решения на националните органи, които могат да нарушат правата и свободите, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза ( 13 ). В този контекст сезираният със спора национален съд трябва по-специално да е компетентен да разгледа всички фактически и правни въпроси от значение за спора, с който е сезиран ( 14 ).

45.

Въпреки това обхватът и интензитетът на контрола, който националният съд трябва да извърши, за да се съобрази с член 47 от Хартата, варират в зависимост от конкретния контекст и специфичните за всеки отделен случай обстоятелства ( 15 ). Както Съдът многократно е заявявал, обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид, включват по-специално „естеството на разглеждания акт, контекста, в който е бил приет, както и правните норми, уреждащи съответната област“ ( 16 ).

46.

Разбира се, съществува богата съдебна практика относно (Rewe‑)ефективността, която през последното десетилетие по същество е погълната от ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата. Тази изключително каузална съдебна практика съвсем не може обаче да се счита за последователна.

47.

Натрупаната през годините съдебна практика е разнопосочна ( 17 ). Тя е до такава степен каузална, че не подлежи на обобщаване. Могат да се намерят примери за различни подходи. Те варират от по-скоро благоприятната за държавите членки теза, че наличието на равностойност е поначало достатъчно, до безкомпромисните изисквания за ефективност, при които държавата членка трябва да отиде (далеч) отвъд това, което по принцип е възможно съгласно нейното национално право.

48.

От едната страна са делата, в които Съдът е приел разглежданите национални процесуални норми, след като поставил спазването на условието за равностойност в основата на своя анализ. В тези случаи условието за ефективност е особено бегло анализирано ( 18 ). В това отношение Съдът ясно посочва, че принципът на равностойност не може да се тълкува като задължение за държавите членки да разширят обхвата на своя най-благоприятен национален процесуален режим по отношение на всички съдебни производства, основаващи се на правото на Съюза ( 19 ). Този „снизходителен“ стандарт за съдебен контрол е използван най-вече по отношение на институти и механизми на процесуалното право, които са общи за правния ред на всички държави членки и са присъщи на всяка съдебна система (като например силата на пресъдено нещо, сроковете и др.).

49.

В противоположния край са дела като Simmenthal, San Giorgio, Factortame, Cartesio, Елчинов или Klausner ( 20 ), в които Съдът категорично отстоява твърдо разбиране за ефективността. Тези дела обикновено се отнасят до положения, при които в националния правен ред липсва вид правно средство за защита, а разглежданата национална практика се възприема като водеща до системни пречки пред пълната ефективност на правото на Съюза или пред своевременната и пълна защита на частноправните субекти, чиито права са накърнени.

50.

Освен това, що се отнася по-специално до контекста на настоящото дело, Съдът възприема доста строг подход по няколко дела, в които повдигнатият от запитващите юрисдикции въпрос се отнася до действието ratione temporis на решенията, с които се установява несъответствие на националното право с правото на Съюза. В дела като Winner Wetten, Filipiak, Gutierrez Naranjo или Association France Nature Environment ( 21 ) Съдът по същество отхвърля възможността националните съдилища, включително националните върховни съдилища или конституционните съдилища, да разполагат с компетентност да отлагат във времето действието на решение, с което се установява несъответствие на национален мярка с правото на Съюза, или да създават преходен режим, за да се запълни твърденият правен вакуум. Според Съда всяко подобно решение би съответствало на ограничение във времето на действието на тълкуване на норма от правото на Съюза, каквото ограничение само Съдът има компетентност да реши. От друга страна, с оглед на контекста следва също да се признае, че важен фактор, който е общ за тези дела, е надлежното спазване или дори изпълнение на предходните решения на Съда, разглеждани по тези дела.

51.

Накрая, между тези две крайности са делата, в които Съдът заема междинна позиция. Често Съдът се опитва да стигне до „Соломонови“ решения, с които потвърждава национална правна уредба на държави членки, като същевременно ограничава тяхната автономия по отношение на реда и условията за упражняване на тези правни средства за защита. Добри примери за това са дела като Fantask, Melki и Abdeli, DEB, Lesoochranárske zoskupenie VLK ( 22 ).

52.

Няколко неотдавнашни решения на Съда, изглежда, надграждат последната посочена съдебна практика. В решенията по тези дела Съдът изисква от националните юрисдикции да използват пълния потенциал на националните си процесуални норми, за да постигнат целите, преследвани от релевантните разпоредби на Съюза, но само доколкото подобно тълкуване е съобразено с принципа на законност, без да води до нарушаване на основни права ( 23 ).

53.

В крайна сметка „противоречието Rewe/Simmenthal“ ( 24 ), което е разнопосочно, що се отнася до изискването за равностойност (или забраната за дискриминация), от една страна, и изискването за ефективност, от друга страна, все още се забелязва в критерия за национална процесуална автономия. Въпреки това все повече вътрешни ограничения на изискването за безусловна ефективност се признават изрично с оглед на принципа на законност и защитата на основните права (а може би и на известна доза здрав разум) ( 25 ).

54.

Според мен принципите и съдебната практика на Съюза, които бяха илюстрирани по-горе, водят до заключението, че не може да се даде бланкетен, общ отговор на въпроса дали правото на Съюза допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните съдилища разполагат с право на преценка дали да постановят мерки, и ако да — какви, по отношение на жалбоподател, който твърди, че органите не са транспонирали правилно дадена директива, и жалбата му е основателна.

55.

Просто отговорът на този въпрос зависи от конкретния случай. Не виждам причина правото на Съюза да трябва по принцип да забрани подобна правна уредба или практика. Съдът многократно е заявявал, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави прилагането на правото на Съюза невъзможно или прекомерно трудно, „трябва да бъде анализиран, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство пред различните национални органи и за развитието и особеностите на това производство. В това отношение при необходимост следва да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като гарантирането на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното протичане на производството“ ( 26 ).

56.

Следователно това, което се изисква от гледна точка на правото на Съюза, е разумна взаимовръзка между правата, нарушението и вида и обхвата на правните средства за защита или мерките, които следва да бъдат постановени, предвид фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Всеки случай трябва да се преценява в своя собствен контекст и измерение. Според мен това изискване не се ограничава само до правото на Съюза, а е присъщо на всяка модерна европейска правна система. Не мисля, че много почитаната ефективност на правото на Съюза трябва да се използва на като средство, което de facto връща пред националния съд, който евентуално разглежда въпрос от право на Съюза, към ограничения, негъвкав и вследствие на това напълно непропорционален начин на решаване на правни спорове, който напомня за наказателния съдебен процес в Англия през XVII и XVIII век.

57.

Струва ми се следователно, че самата практика на Съда фактически изисква националните съдилища, когато разглеждат исканите мерки и правни средства за защита, да взимат предвид обстоятелства като посочените от запитващата юрисдикция: неоправдано забавяне при започване на производството, неприбягване до други, по-подходящи правни средства за защита, прикриване на факти от страна на жалбоподателя, недобросъвестност на жалбоподателя, увреждане на трети лица и кога постановяването на мярката би било безполезно. Взимането предвид на тези обстоятелства само по себе си не лишава жалбоподателя от съдебна защита, нито лишава от полезно действие материалните права, чиято защита жалбоподателят иска.

58.

Напротив, отчитайки горепосочените обстоятелства, националният съд всъщност упражнява правораздавателната си функция, която е да намери най-подходящото решение на всеки спор, като вземе предвид конкретния контекст и всички релевантни обстоятелства. И тук принципите на ефективност на правото на Съюза и на ефективна съдебна защита не могат да се тълкуват в смисъл, че налагат на националните съдилища някаква (безсмислена) автоматичност.

59.

Действително фактът, че свободата на преценка на националните съдилища се отнася не само до вида на постановените мерки, но и до решението дали си заслужава изобщо да се постановяват някакви мерки, може да наведе на мисълта, че поне в някои случаи частноправният субект ще бъде изцяло лишен от всякаква форма на съдебна защита и ефективността на релевантните норми на Съюза няма да бъде гарантирана.

60.

Според мен обаче това заключение не е разумно. Всъщност, доколкото ми е известно, във всички правни системи съществуват процесуални принципи или механизми, чиято цел е да се избегнат положения, в които сляпото и автоматично прилагане на правилата би довело до несправедлив или непропорционален резултат или би довело до безполезно решение. В това отношение може да се посочат например правилата, свързани с доброто правораздаване и процесуалната икономия, или правилата, забраняващи злоупотребата с права и процесуални възможности и симулативния процес. Ето защо няма нищо изначално незаконосъобразно във факта, че макар жалбоподателят да действа формално в рамките на своите права и неговите искания да са основателни, в някои много редки случаи (подчертавам изключителния характер на тези случаи) исканите от него мерки не биха били постановени. Още веднъж следва да се посочи, че въпросът дали този резултат е обоснован ще зависи от обстоятелствата и контекста на всеки конкретен случай.

61.

Ето защо стигам до извода, че преценката на съответствието на национална правна уредба или практика като разглежданата с правото на Съюза — независимо дали въз основа на (по-скоро структурно насоченото) условие за ефективност в рамките на принципа на процесуална автономия или въз основа на (по-скоро насочения към индивидуалните права) принцип на ефективна съдебна защита — обикновено трябва да се извършва за всеки отделен случай. Според мен определящо е във всеки случай да се позволи на националния съд да намери разумно (или пропорционално) съотношение между естеството и значението на предявеното право, тежестта на нарушението или размерът на претърпяната вреда и вида на поисканите правни средства за защита или мерки. Всичко това трябва да бъде анализирано и преценено с оглед на конкретното фактическо и правно положение.

62.

С оглед на изложеното считам, че Съдът трябва да отговори на запитващата юрисдикция в смисъл, че правото на Съюза, и по-специално принципите на процесуална автономия и на ефективна съдебна защита, допуска (безспорно не per se) национална правна уредба или практика, съгласно която националните съдилища разполагат с право на преценка да решат дали да постановят мерки, и ако да — какви, по отношение на жалбоподател, който твърди, че органите не са транспонирани правилно директива, и жалбата му е основателна. Запитващата юрисдикция следва да се увери, че с оглед на фактите и контекста на конкретния разглеждан от нея случай е налице разумно съотношение между естеството на предявените права, тежестта на тяхното нарушаване или претърпяната вреда и вида на правното средство за защита, а следователно и на мярката, което тя решава да постанови (или евентуално отказва да постанови) в полза на жалбоподателя.

63.

За разглеждания в главното производство спор това предполага преценка, която запитващата юрисдикция очевидно най-добре може да извърши. Все пак, за да дам някои полезни указания на тази юрисдикция, по-нататък ще обоснова някои допълнителни съображения, вземайки предвид някои особености на конкретния случай.

64.

В главното производство запитващата юрисдикция по същество ще трябва да провери дали (някое, някои или всичките) три искания на жалбоподателя представляват справедлив и пропорционален резултат по отношение на защитата на предявените от жалбоподателя права.

65.

Разбира се, това е така, при положение че разглежданите разпоредби на Съюза имат директен ефект. Що се отнася до структурата на отношенията, вярно е, че ответниците са публични органи, а съгласно постоянната съдебна практика частноправните субекти могат да се позовават на разпоредбите на директива срещу такива органи, когато държавата не ги е транспонирала в предвидения срок ( 27 ).

66.

Друг въпрос обаче е дали разглежданата(ите) разпоредба(и) от правото на Съюза има(т) директен ефект и какво точно е съдържанието на пряко приложимото правило. Съгласно постоянната съдебна практика разпоредба от правото на Съюза винаги има директен ефект, когато с оглед на съдържанието си тя е достатъчно ясна, точна и безусловна, за да може при противоречие с национална мярка да се прави позоваване на нея, или когато определя права, на които частноправните субекти могат да се позоват срещу държавата ( 28 ).

67.

В случая запитващата юрисдикция явно се е произнесла по този въпрос предварително, като вече е констатирала, че както твърди жалбоподателят, разглежданите разпоредби на Съюза са достатъчно ясни, точни и безусловни, за да имат директен ефект. Запитващата юрисдикция не е поискала от Съда да разгледа този въпрос и аз ще се съобразя с това ѝ решение, въпреки че този въпрос е изтъкнат от Ирландия по отношение на допустимостта ( 29 ). Въпреки това ще отбележа два аспекта.

68.

Първо, точността на правилото като условие за наличието на директен ефект означава съдържанието на наложеното на държавата членка задължение да е наистина ясно. Обхватът на пряко приложимото правило не трябва непременно да съвпада буквално с цялата правна норма. В този смисъл несъмнено е възможно от по-широка норма да се изведе по-тясно самостоятелно правило, отразяващо минималното задължение на държава членка. Това правило обаче трябва да е ясно и точно по отношение на обхвата и съдържанието си ( 30 ).

69.

Второ, при извършването на такъв анализ по отношение на съдържащо се в директива правило следва да се има предвид, че конституционното положение по подразбиране във връзка с транспонирането на директива е наличието на избор и автономия на държавата членка — естествено, при условие че самата директива не забранява подобен избор. За сметка на това, за да се предостави такъв избор и такава свобода на преценка от регламент, неговият текст трябва да ги предвижда изрично. Това обстоятелство може да бъде особено релевантно при преценката на обхвата на задължение вследствие на изменение на вида на правния източник на Съюза, уреждащ дадена област, по-специално, както неотдавна се случи в няколко области от правото на Съюза ( 31 ), когато нормативният акт в определена област се променя от директива на регламент.

70.

Във всеки случай заслужава да се разгледа и един друг аспект. Естеството на разглежданото право е едно от обстоятелствата, които обикновено трябва да се вземат предвид ( 32 ), за да се определи подходящото правно средство за защита, което следва да се осигури на засегнатото лице. Всъщност естеството и значението на разглежданото право са части от уравнението на общата преценка, които следва да се вземат предвид от националния съд ( 33 ). Считам, че в настоящото дело това обстоятелство заслужава да бъде изследвано, което ще направя сега.

71.

В самото начало следва да се отбележи, че несъмнено езиковото многообразие е на особена почит в Европейския съюз. Съгласно член 3 ДЕС Съюзът трябва да „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие“ и да „следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“. За тази цел съгласно член 165, параграф 2 ДФЕС Съюзът трябва да насърчава обучението и разпространението на езиците на държавите членки.

72.

Зачитането на езиковото многообразие е прогласено и в член 22 от Хартата. Освен това член 21 от Хартата забранява всяка форма на дискриминация, основана по-специално на език.

73.

Езиковото многообразие е и основен принцип на (настоящото) функциониране на Европейския съюз, ранно доказателство за което е приетият още през 1958 г. Регламент № 1 ( 34 ).

74.

Макар тези принципи и тяхната стойност действително да са от първостепенно значение, следва все пак да се признае, че езиковата политика предполага понякога да се вземат деликатни политически и социални решения. С оглед на това както законодателят на Съюза, така и съдилищата на Съюза последователно възприемат по-скоро един предпазлив, дипломатичен и прагматичен подход по отношение на езиците на равнището на Съюза, както и когато това може да има последици на равнището на държавите членки.

75.

На равнището на вътрешното функциониране на Съюза системата никога не била твърде строга. Като за начало дори по отношение на официалните езици на Съюза наскоро са направени изключения, по-специално по отношение на ирландския ( 35 ) или малтийския език ( 36 ). По-важното за целите на настоящото дело е, че Съдът последователно отхвърля идеята, че от гледна точка на правото на Съюза трябва да има абсолютно равенство между всички официални езици ( 37 ). Максимата за еднаквата автентичност на текстовете на всички езици или принципът за недопускане на дискриминация между официалните езици на Съюза не означава, че „всички официални езици трябва при всички обстоятелства да бъдат третирани еднакво за всички цели“ ( 38 ). Следователно съществуването на диференцирани режими на равнището на Съюза е допустимо, при условие че е достатъчно обосновано.

76.

Освен това, когато от тях се иска да признаят и да зачетат езиковите права, произтичащи от правото на Съюза, съдилищата на Съюза са се стремели да осигурят защита на засегнатите лица ( 39 ), като същевременно оставят известна свобода на действие на компетентните органи (били те органи на Съюза или национални органи).

77.

Например в решението Skoma-Lux Съдът постановява, че (действащ тогава) регламент на Общността, който не е публикуван на официалния език на една от държавите членки, не може да бъде противопоставен на лице, което живее в тази държава ( 40 ). Съдът обаче се въздържа да изведе от липсата на публикация други по-съществени последици по отношение на валидността или приложимостта на акта. Така правото на Съюза, което не е публикувано на (единствения) език на държава членка, в действителност остава валидно право на тази държава членка. Единствената последица е, че на частноправните субекти не може да се налага никакво задължение на основание на това право ( 41 ).

78.

Тази тенденция вероятно е още по-отчетлива, когато Съдът е изправен пред национални мерки, които отразяват избор на национална политика. В това отношение не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че езиковата политика на национално равнище като цяло е от компетентността на държавите членки. Всъщност по силата на член 6 ДЕС Съюзът разполага с компетентност само да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на културата и образованието. В крайна сметка езиковата политика може само да отразява историята, културата, традициите и обществото на всяка отделна държава.

79.

С оглед на това съдилищата на Съюза не са склонни да се месят прекалено много в направените на национално равнище избори в това отношение или да налагат широкообхватни задължения на държавите членки. Например в решението UTECA Съдът постановява, че национално законодателство, което задължава телевизионните оператори да предназначават определена част от приходите от дейността си за предварителното финансиране на европейски игрални и телевизионни филми, чийто оригинален език е един от официалните езици на тази държава членка, е в съответствие с правото на Съюза ( 42 ). В решението Runevič-Vardyn Съдът постановява, че правото на Съюза допуска националните органи да откажат да изменят в удостоверенията за раждане и за брак на заинтересованите лица личното и фамилното им име на основание национално законодателство, което предвижда, че личните и фамилните имена на едно лице могат да се изписват в тези документи само според правилата за писане на официалния национален език ( 43 ). В по-общ план Съдът последователно постановява, че защитата и насърчаването на един или няколко официални езици на държава членка могат да оправдаят изключения от правилата за свободно движение, и че приетите с такава цел национални мерки следва да се обявят за несъответстващи на правото на Съюза само ако се установи, че са непропорционални на тази цел ( 44 ).

80.

От изложените по-горе примери от съдебната практика може да се изведат две заключения. Първо, макар да няма никакво съмнение, че езиковите права са от първостепенно значение в Съюза и че частноправните субекти несъмнено имат право да получат защита срещу всяко нарушаване на тези права, евентуалното им нарушаване не води до никакви автоматични последици. В това отношение съдилищата на Съюза обикновено предпочитат да възприемат балансиран и нюансиран подход, при който надлежно разглеждат специфичните обстоятелства във всеки конкретен случай и ги съпоставят по значимост, за да постигнат справедлив (а не дестабилизиращ) резултат.

81.

Второ, този подход е следван не само по отношение на използването на езици във връзка със специфични секторни или специализирани правни уредби (като горепосочените примери от съдебната практика относно свободното движение), но и по отношение на конституционни решения. Така, с други думи, след като дори на структурно и конституционно равнище се разкрива разумна степен на гъвкавост и непораждане на автоматични последици, би било доста изненадващо да се застъпи становището, че дискретен режим на вторичното право в конкретна регулаторна област изведнъж ще да доведе до възникването на абсолютно езиково право.

82.

В този контекст сега ще се спра на други променливи от уравнението пред запитващата юрисдикция. Метафорично казано: ако от едната страна на везната се постави евентуално нарушение на езиково право като това, което произтича от разглежданите разпоредби на Съюза, то какви видове правни средства за защита трябва да бъдат поставени от националния съд от другата страна на везната, за да се стигне до балансирано решение в главното производство?

83.

В началото трябва да отбележа, че настоящото дело не се отнася до това при какви условия правото на Съюза изисква от националното законодателство да създаде нови правни средства за защита, за да запълни правна празнина в съдебната защита ( 45 ), противно на твърденията на полското правителство ( 46 ). Това дело се отнася само до начина, по който съществуващите правни средства за защита, които вече са налични в правната система на държава членка, трябва да бъдат използвани, когато делото, с което националният съд е сезиран, се отнася до права, основаващи се на правото на Съюза. Следователно не е необходимо да се обсъжда въпросът дали и евентуално кога държава членка може да бъде задължена от гледна точка на правото на Съюза да въведе правно средство за съдебна защита, което да позволи на националните съдилища да приемат решения, които — като разпореждане или заповед за незабавно изпълнение — задължават компетентните (законодателни или административни) органи да изменят националното право без допълнително забавяне.

84.

Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос е от различно естество. Тази юрисдикция уточнява, че в националното право съществува правна уредба, която предвижда правно средство за защита в конкретния случай. Тя обаче иска да установи дали тази правна уредба може да се използва и прилага по абсолютно същия начин, както ако исканията на жалбоподателя не се основаваха на правото на Съюза, а на националното право. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази правна уредба трябва да бъде оставена без приложение „в името на“ ефективното прилагане на правото на Съюза или на ефективната правна защита на частноправните субекти.

85.

С оглед на това едва ли е необходимо да се посочва, че в главното производство запитващата юрисдикция не може да гарантира пълното и незабавно удовлетворяване на материалните права на жалбоподателя, като не приложи националното право и приложи пряко правото на Съюза. Запитващата юрисдикция не може да разпореди на фармацевтичните дружества да спазват задължението, произтичащо от член 58, параграф 4, член 59, параграф 3 и член 61, параграф 1 от Директива 2001/82. Тези дружества не са ответници в рамките на това производство.

86.

Освен това всяко едно такова производство срещу тях би имало много малка вероятност за успех, тъй като Съдът последователно изключва възможността директиви, които не са транспонирани, да имат хоризонтален директен ефект и като такава тя не може да бъде противопоставяна на частноправни субекти ( 47 ). Освен това в решението Popławski Съдът наскоро отново постанови, че „дори да е ясна, точна и безусловна, разпоредба от директива не позволява на националния съд да изключи противоречаща ѝ разпоредба от вътрешното си право, ако по този начин се стига до налагане на допълнително задължение на частноправен субект“ ( 48 ).

87.

Следователно всяка форма на защита на правото на жалбоподателя в главното производство по необходимост е непряка и отложена във времето. Жалбоподателят иска да се установи, че разглежданата национална правна уредба е несъвместима с разпоредбите на Директива 2001/82, поради което трябва да бъде изменена от компетентните национални органи. Разбирам, че едва в този момент и вследствие на последвалата от това промяна на националната правна уредба фармацевтичните дружества биха могли да бъдат принудени да спазват новите правила за в бъдеще.

88.

С оглед на изложеното, какви правни средства за защита и по-точно какъв вид мярка трябва да предостави националният съд?

89.

От една страна, поради съображенията, изложени в точки 71—82 от настоящото заключение, видът и тежестта на твърдяното нарушение, както и произтичащите от него последици вероятно не са от такова естество, че да изискват налагането на драконови мерки. При това положение запитващата юрисдикция с основание може да стигне до извода, че би било непропорционално едновременно да се постановят всичките три мерки, поискани от жалбоподателя в главното производство. По-специално, искането на жалбоподателя запитващата юрисдикция да постанови, че ирландските органи трябва да изменят националното право, за да осигурят правилно транспониране на разпоредбите на дял V от Директива 2001/82, може и с оглед на принципа на разделение на властите ( 49 ) да надхвърли необходимото за осигуряване на защитата на правото на жалбоподателя.

90.

От друга страна обаче, ако исканията на жалбоподателя се окажат основателни, което все пак следва да се установи от запитващата юрисдикция, не виждам как изходът на спора в това производство би могъл да се счита за справедлив и пропорционален, ако жалбоподателят трябва да напусне съдебната зала с напълно празни ръце.

91.

Правото на ефективни правни средства за защита неизбежно предполага, че компетентният съд трябва като правило да се произнесе по съществото на съответната жалба или иск и да постанови подходящи мерки ( 50 ), както и че тези мерки трябва да бъдат надлежно изпълнени ( 51 ). Правото на съдебна защита би се обезсмислило, ако на спечелилата делото страна бъде отказана всякаква форма на постановена мярка в отговор на нарушение на нейните права, при отсъствие, разбира се, на каквито и да било изключителни обстоятелства, налагащи това.

92.

Налице ли са такива изключителни обстоятелства в настоящия случай?

93.

В случая ирландските органи изтъкват две главни причини, поради които считат, че не следва да се постановяват каквито и да било мерки. Първата причина се отнася до доброто правораздаване и процесуалната икономия: постановяването на мерки щяло да бъде безполезно, тъй като жалбоподателят разбира информацията на английски език. Освен това скоро щяла да влезе в сила нова норма от правото на Съюза, съответстваща на настоящите разпоредби на националното право. Втората причина се отнася до евентуално увреждане на трети лица: опасността производителите и дистрибуторите на ветеринарни лекарствени продукти временно да напуснат ирландския пазар, за да избегнат допълнителни разходи, и да засегнат така здравето на животните.

94.

По принцип съм съгласен с Ирландия, че доброто правораздаване и процесуалната икономия ( 52 ) и/или необходимостта да се избегне опасност от недостиг на ветеринарни лекарствени продукти ( 53 ) сами по себе си и по принцип представляват интереси, заслужаващи защита. Като такива националният съд може да ги вземе предвид при упражняването на своята свобода на преценка. Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери дали при обстоятелствата в конкретния случай реалното използване на правото на преценка на запитващата юрисдикция, за да откаже постановяването на каквито и да било мерки, би допринесло съществено за защитата на тези интереси и във всички случаи не би надхвърлило необходимото за постигането на тази цел.

95.

Тъй като към настоящия момент все още има повече от година преди влизането в сила на новия регламент на Съюза, този период трудно може да се разглежда като съвсем незначителен. Следва също да се напомни, че разпоредбите на Съюза трябва да имат пълно действие „от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие“ ( 54 ). Може да е вярно, че жалбоподателят разбира информацията на английски език. Това вероятно би могло да се счита за обстоятелство, което предполага по-малка тежест на нарушението и по-малка неотложност, що се отнася до постановяването на дадена мярка. Съмнявам се обаче, че това обстоятелство може да се счита за (единствено) основание за отказ на жалбоподателя да се предостави всякаква форма на защита на неговите права, след като не е попречило на процесуалната легитимация на жалбоподателя и делото се разглежда по същество.

96.

Освен това твърдените отрицателни последици за третите лица и за държавата не са нито непосредствени, нито автоматично произтичащи от каквото и да е евентуално решение, взето от запитващата юрисдикция в рамките на настоящото производство. По силата на принципа за предимство на правото на Съюза националната юрисдикция разрешава колизията между разпоредба на националния закон и пряко приложима разпоредба на правото на Съюза, прилагайки правото на Съюза и оставяйки при необходимост без приложение противоречащата му национална разпоредба. Този постулат на Съда обаче е формулиран и повтарян ( 55 ) в контекста на съдебни производства, които са състезателни производства, чието разрешаване обикновено е задължително за страните по спора. Няма изискване обаче, че от гледна точка на правото на Съюза съдебната колизия трябва да се разреши с обявяване на националната разпоредба за недействителна, невалидна или несъществуваща ( 56 ). Всъщност всяка държава членка следва сама да определи компетентността на националните юрисдикции. Принципите на директен ефект и предимство не изискват въпросните съдебни решения да имат действие erga omnes ( 57 ).

97.

С оглед на изложеното дотук се питам дали, ако се приеме, че преценката на запитващата юрисдикция относно тълкуването на разглежданите разпоредби на Съюза е правилна, постановяването, че разглежданите национални разпоредби не транспонират правилно Директива 2001/82, няма да представлява най-подходящата мярка. От една страна, това установява твърдяното нарушение и предоставя някаква форма на морално удовлетворение на жалбоподателя ( 58 ), като същевременно вероятно му предоставя възможност да претендира обезщетение за нанесени вреди, ако са изпълнени условията за ангажиране на отговорността на държавата ( 59 ). От друга страна, тази мярка е доста ограничена по обхват и последици, особено по отношение на трети страни, и засяга в по-малка степен правомощията на ирландските законодателни и административни органи.

98.

Както обаче бе многократно споменато в настоящото заключение, всички тези обстоятелства действително трябва да бъдат преценени и претеглени от запитващата юрисдикция. Всички въпроси, разгледани в този раздел, имат за цел само да потвърдят съществуването на редица възможни решения. Според мен основният извод на това заключение е просто че правото на Съюза не отнема — дори да са засегнати права, основаващи се на правото на Съюза — свободата на преценка, с която обикновено разполага националният съд, за да намери подходящото и пропорционално решение на всеки конкретен случай, включително да се избере коя от поисканите от жалбоподателя мерки да бъде постановена, разбира се, при условие че жалбата му е основателна по същество.

99.

Предлагам на Съда да отговори на отправените от Ard-Chúirt (Висш съд, Ирландия) преюдициални въпроси по следния начин: