1

С жалбата си жалбоподателите искат от Съда да отмени решение от 15 октомври 2018 г., Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters и др./Комисия (T‑79/16, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, непубликувано, EU:T:2018:680), с което Общият съд на Европейския съюз отменя Решение C(2015) 5929 окончателен на Комисията от 2 септември 2015 г. относно държавна помощ SA.27301 (2015/NN) — Нидерландия относно субсидираното придобиване или безвъзмездното предоставяне на разположение на природни зони, резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 9, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), който е бил в сила към датата на приемане на спорното решение, определя в член 1, буква з) понятието „заинтересована страна“ по следния начин:

„[В]сяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално получателят на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“.

3

Съгласно член 4, параграфи 1—4 от този регламент:

„1.   [Европейската комисия] разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 8, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4.

2.   Когато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.

3.   Когато Комисията след предварително разглеждане констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член [107, параграф 1 ДФЕС], тя решава, че мярката е съвместима с Общия пазар […]. Решението уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено.

4.   Когато Комисията след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член [108, параграф 2 ДФЕС]“.

4

В точка 3 от Съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.)“ (ОВ C 8, 2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „Рамката КОУ“), се посочва в частност, че „ако са изпълнени общите критерии за приложимост на член 107, параграф 1 [ДФЕС], [компенсацията за обществена услуга] представлява държавна помощ и попада в приложното поле на членове 106, 107 и 108 [ДФЕС]“.

5

Точка 11 от Рамката КОУ гласи по-специално:

„[…] държавната помощ […] може да бъде обявена за съвместима с член 106, параграф 2 [ДФЕС], ако е необходима за предоставянето на съответната услуга от общ икономически интерес и не засяга развитието на търговията до такава степен, че да противоречи на интересите на Съюза. Условията, посочени в раздели 2.2—2.10 трябва да са спазени, за да се постигне баланс“.

6

Точка 12 от раздел 2.2 от тази рамка предвижда, че „[п]омощта трябва да бъде предоставена за действителна и правилно дефинирана услуга от общ икономически интерес, посочена в член 106, параграф 2 [ДФЕС]“.

7

Намиращата се в същия раздел точка 13 гласи в частност:

„[…] По-специално държавите членки не могат да прикрепят специфични задължения за обществена услуга към услуги, които са вече предоставени или могат да бъдат предоставени […] от предприятия, извършващи дейност при нормални пазарни условия, [задоволително и при условия,] като цена[…], обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата. […]“.

8

Намиращата се в раздел 2.8 точка 21 от Рамката КОУ гласи:

„Размерът на компенсацията не трябва да надвишава това, което е необходимо за покриване на нетните разходи […], понесени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба“.

9

В точка 44 от същия раздел от тази рамка се уточнява:

„Когато предприятие извършва дейности, попадащи както в обхвата, така и извън обхвата на [услугата от общ икономически интерес (УОИИ)], вътрешните сметки трябва да показват поотделно разходите и приходите, свързани с УОИИ, и разходите и приходите от другите услуги […]. Когато на предприятие е възложено извършването на няколко УОИИ, защото възлагащият орган или естеството на УОИИ са различни, трябва да е възможно да се провери във вътрешните сметки на предприятието дали е имало свръхкомпенсиране на равнището на всяка УОИИ“.

10

С намиращата се в същия раздел 2.8 точка 46 от посочената рамка се допълва следното:

„Държавата членка може да реши, че печалбите от други дейности извън обхвата на УОИИ, особено тези, които се основават на необходимата за предоставянето на УОИИ инфраструктура, трябва да бъдат използвани изцяло или частично за финансирането на УОИИ“.

11

Точка 47 от раздел 2.8 от същата рамка предвижда:

„Свръхкомпенсацията следва да се разбира като получена от предприятието компенсация, надхвърляща размера на помощта, определен в точка [21] за цялата продължителност на договора. […]“.

12

Точка 48 от посочения раздел 2.8 от Рамката КОУ гласи:

„Понеже свръхкомпенсацията не е необходима за предоставянето на съответната УОИИ, тя представлява несъвместима държавна помощ“.

13

За създаването на своята територия на основна екологична структура и на мрежа „Натура 2000 Кралство Нидерландия въвежда Regeling bijdragen particuliere terreinbeherende natuurbeschermingsorganisaties (схема за субсидиране на частни организации за защита на околната среда, управляващи поземлени имоти, наричана по-нататък „схемата PNB“), която позволява на тринадесетте организации за управление на поземлени имоти (наричани по-нататък „ОУПИ“), жалбоподатели в настоящото производство по обжалване, да придобиват природни зони.

14

Разходите, за които са допустими субсидии по тази схема за помощи, са покупната цена на поземлените имоти, другите разноски по придобиването на тези имоти и разходите за прекратяване на сключените за тях договори за земеделска аренда. Приходите, които превишават разходите за управление, се реинвестират в опазване на природата или се внасят в бюджета на нидерландската държава. Подобно задължение, макар да не е изрично предвидено в схемата PNB, се извежда имплицитно от устройствения акт на съответната ОУПИ, който същата представя за одобрение на нидерландските власти, за да получи въпросните субсидии. Освен това без изричното съгласие на предоставящите субсидиите органи ОУПИ нямат право да променят предназначението на придобитите по същата схема поземлени имоти или да ги използват по начин, който противоречи на целта за опазване на природата. Без изрично разрешение от нидерландските власти не е възможно и отдаването под наем или препродажбата на поземлените имоти.

15

На 23 декември 2008 г. Комисията получава оплакване от две частни фондации с нестопанска цел, учредени съгласно нидерландското право, а именно Stichting het Nationale Park De Hogue Veluwe (наричана по-нататък „NPDHV“) и Stichting Linschoten, които управляват поземлени имоти и осъществяват дейности по опазване на природата и управление на културното наследство, както и стопански дейности като отдаване на земи под аренда, земеделие, лесовъдство и туризъм. През 2009 г. в рамките на образуваната административна процедура подалите оплакването фондации са заместени от Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters (сдружение за равни права на частните поземлени собственици, Нидерландия) (наричано по-нататък „VGG“), чиято дейност има за цел в частност да гарантира, що се отнася до субсидираното придобиване на поземлени имоти, равни права на всички частни поземлени собственици.

16

Първоначално действащата от 1993 г. до 2012 г. схема е заменена с нова схема за помощи, одобрена от Комисията с решение от 13 юли 2011 г. Впоследствие с писма от 26 август, 14 и 28 септември 2011 г. VGG иска от Комисията да вземе становище по оплакването му и да изиска възстановяване на неправомерната помощ.

17

Със спорното решение Комисията обявява схемата за придобиване на природни зони за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

18

Най-напред Комисията приема, че схемата за субсидиране представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В спорното решение се подчертава, че главната задача на ОУПИ в качеството им на организации за защита и опазване на природата няма икономически характер. Тези организации обаче осъществяват успоредно някои второстепенни дейности като продажба на дървен материал и тръстика, предоставяне на право на лов и риболов и туристически дейности от икономическо естество. Що се отнася до тези дейности, Комисията приема, че въпросните организации следва да се квалифицират като „предприятия“ по смисъла на конкурентното право. В това отношение тя се позовава на решение от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия (T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418), в което Общият съд постановява, че макар стоките и услугите, предлагани в рамките на второстепенните им дейности от организации за защита на околната среда, получаващи помощи по схема, подобна на схемата PNB, да произтичат от извършваната от тези организации основна дейност по защита на околната среда, тази дейност не ги е направила задължителни, тъй като въпросните второстепенни дейности са от икономическо естество.

19

По-специално Комисията приема, че безвъзмездното прехвърляне на поземлени имоти и субсидиите за тяхното придобиване и управление дават на ОУПИ едно икономическо предимство. Освен това тя отбелязва, че не е изключено ОУПИ да получават и друго предимство, свързано с евентуалните капиталови печалби от препродажбата на придобитите поземлени имоти. Според Комисията обаче схемата PNB не отговаря на условията, посочени от Съда в решението му от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), що се отнася до УОИИ, тъй като компенсацията на получателите по схемата PNB не е била определена съгласно подходяща процедура.

20

След като по силата на мярката за помощ организациите за защита на природата имат задължение за обществена услуга по защита на природата, Комисията по-нататък разглежда въпроса дали схемата за субсидиране отговаря на условията на Рамката КОУ. Тъй като смята последните за изпълнени, тази институция обявява схемата PNB за съвместима с вътрешния пазар.

21

На 19 февруари 2016 г. VGG и другите жалбоподатели в първоинстанционното производство (наричани по-нататък „VGG и др.“) подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

22

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 17 май 2016 г., ОУПИ искат да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 6 април 2017 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава тази молба.

23

VGG и др. излагат четири основания в подкрепа на жалбата си за отмяна, първото — нарушение на процесуалните им права, предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС, второто — нарушение на забраната за обратно действие и на принципа на правната сигурност, третото, изтъкнато при условията на евентуалност — неправилно и немотивирано прилагане на Рамката КОУ и четвъртото — нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС.

24

Комисията и встъпилите в първоинстанционното производство страни поддържат, че VGG и др. нямат качеството на „заинтересовани страни“, и оспорват допустимостта на твърденията по второто и четвъртото основание за отмяна.

25

С обжалваното съдебно решение Общият съд обявява за допустима жалбата за отмяна, приема твърденията по първото основание за отмяна и съответно отменя спорното решение, без да се произнася по другите основания за отмяна.

26

ОУПИ искат от Съда:

27

Комисията иска от Съда:

28

VGG и др. искат от Съда:

29

ОУПИ изтъкват две основания за обжалване, първото — неправилен анализ на допустимостта на първоинстанционната жалба, а второто — направена в обжалваното съдебно решение неправилна констатация за съществуването на сериозни затруднения.

30

С първото си основание за обжалване ОУПИ твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в обжалваното съдебно решение е приел, че VGG и др. са „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС. Това основание се състои от две части, като първата е главна, а втората — субсидиарна.

31

По първата част на това основание ОУПИ твърдят, че между тях и членовете на VGG не съществува никакво конкурентно отношение, тъй като основната дейност на ОУПИ била нестопанска и тези организации, ако и второстепенните им дейности да се квалифицират като „икономически“, не действат на същия пазар като членовете на VGG. Всъщност описанието на съответните дейности на ОУПИ и на членовете на VGG, съдържащо се в точка 63 от обжалваното съдебно решение, показвало, че тези дейности са различни и се извършват на различни пазари.

32

По-специално употребата в точка 66 от обжалваното съдебно решение на родовия термин „туризъм“, за да се опише една от дейностите на NPDHV, не била достатъчно доказателство за наличието на конкурентно отношение между дейностите на членовете на VGG и тези на ОУПИ. От една страна, този твърде общ термин прикривал действителните разлики, които съществували между безвъзмездно извършваните от ОУПИ туристически дейности и тези, извършвани от членовете на VGG с цел печалба. От друга страна, той не отчитал пряката връзка между основната задача на ОУПИ по защита и опазване на природата и туристическите им дейности.

33

Накрая, от една страна, от обжалваното съдебно решение не следвало, че за да установи наличието на конкурентно отношение между дейностите на ОУПИ и тези на членовете на VGG, Общият съд е взел предвид пазара за продажба на дървен материал. От друга страна, данните, съдържащи се в обжалваното съдебно решение, при всички положения не били достатъчни, за да се установи, че на този конкретен пазар е налице конкурентно отношение с членовете на VGG.

34

По втората част на първото си основание за обжалване ОУПИ поддържат, че процесната помощ не е оказала никакво конкретно въздействие върху конкурентното положение на членовете на VGG и във всички случаи не е нарушила конкурентното им отношение.

35

Най-напред, в точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд използвал погрешен критерий, а именно критерия дали е засегната търговията между държавите членки, вместо критерия дали е налице конкретен ефект върху конкурентните отношения с членовете на VGG. По-нататък, при липсата на каквито и да било конкретни данни Общият съд стигнал до извода, че е налице риск от конкретно въздействие на помощта върху конкурентното положение на членовете на VGG. Накрая, доводът, че членовете на VGG системно били възпрепятствани да придобиват поземлени имоти, което спряло експанзията им, бил несъстоятелен, тъй като не съществувал пазар за управление на природните пространства.

36

Нидерландското правителство подкрепя доводите на ОУПИ.

37

От своя страна Комисията твърди най-напред, че съображенията в точки 63 и 64 от обжалваното съдебно решение са неразбираеми, тъй като от спорното решение следвало, че икономическите дейности на ОУПИ не съответствали на дейностите на членовете на VGG, доколкото припокриване между тези дейности имало само в туристическия отрасъл. В този отрасъл дейността на ОУПИ обаче се свеждала до осигуряването на безплатен достъп до управляваните от тях природни зони, така че не ставало въпрос за предлагане на услуги на даден пазар.

38

По-нататък, Общият съд изопачил фактите, като от точка 27 от спорното решение извел описание на дейностите на членовете на VGG, докато тази точка описвала само дейността на NPDHV.

39

Накрая, Комисията поддържа довода на ОУПИ, че Общият съд смесил критерия за засягането на търговията с критерия за конкретния ефект върху конкурентното положение на членовете на VGG и не проверил този втори критерий. Всъщност в точка 71 от обжалваното съдебно решение Общият съд просто презумирал, че критерият за конкретния ефект върху конкурентното положение на VGG е изпълнен. Съгласно съдебната практика обаче VGG е трябвало да докаже конкретния ефект, който има върху конкурентното положение на членовете му помощта за ОУПИ.

40

VGG и др. възразяват, че доводите на ОУПИ, с които се цели нова преценка на фактите, са недопустими. При условията на евентуалност VGG и др. оспорват основателността на доводите на ОУПИ.

41

Като начало следва да се отбележи, че в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че поне един от членовете на VGG, а именно NPDHV, трябва да се квалифицира като „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 1, буква з) от Регламент № 659/1999.

42

В подкрепа на този извод той посочва в точка 53 от това решение, че непрекият конкурент на получателя на помощта може да бъде квалифициран като „заинтересована страна“, ако твърди, че интересите му биха могли да бъдат засегнати от предоставената помощ, и надлежно докаже, че има опасност същата да окаже конкретно въздействие върху положението му. В точка 54 от посоченото съдебно решение уточнява, що се отнася до конкуриращите се предприятия, че за да може да бъде квалифициран като „заинтересована страна“, жалбоподателят трябва да докаже, от една страна, че се намира в конкурентно отношение с получателите на помощта и от друга страна, че има опасност помощта да окаже конкретно въздействие върху положението му, нарушавайки въпросното конкурентно отношение.

43

С оглед на тези критерии Общият съд констатира в точки 61—67 от обжалваното съдебно решение наличието на конкурентно отношение между членовете на VGG, и в частност NPDHV, и ОУПИ, а в точки 68—75 от същото решение преценява дали е доказано, че с предоставянето на спорната помощ върху положението на членовете на VGG се оказва конкретно въздействие, което нарушава конкурентното отношение между тях и получателите по въпросната мярка за помощ.

44

На първо място, важно е да се отбележи, че ОУПИ оспорват констатацията на Общия съд за наличието на конкурентно отношение, като твърдят по същество, че използваният в точка 66 от обжалваното съдебно решение родов термин „туризъм“ е твърде общ, че пазарът за продажба на дървен материал не е взет предвид и че приетите доказателства по принцип не са достатъчни, за да се установи конкурентно отношение между ОУПИ и членовете на VGG.

45

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че с тези доводи ОУПИ оспорват по същество, без да твърдят изопачаване на доказателствата, самостоятелната преценка на фактите, направена от Общия съд в точки 63—67 от обжалваното съдебно решение.

46

Съгласно постоянната практика на Съда обаче, освен ако Общият съд не е изопачил представените му доказателства, направената от него преценка на фактите не е правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от страна на Съда (решения от 30 септември 2003 г., Freistaat Sachsen и др./Комисия, C‑57/00 P и C‑61/00 P, EU:C:2003:510, т. 102 и от 26 март 2020 г., Larko/Комисия, C‑244/18 P, EU:C:2020:238, т. 25).

47

Що се отнася до довода, изложен от Комисията в писмения ѝ отговор в подкрепа на първата част на първото основание за обжалване, а именно че Общият съд изопачил фактите, следва да се припомни, че съгласно член 174 от Процедурния правилник на Съда исканията в писмения отговор са уважаване или отхвърляне, изцяло или частично, на жалбата. Освен това съгласно членове 172 и 176 от този правилник страните, които имат право да представят писмен отговор, могат с отделен документ, различен от писмения отговор, да подадат насрещна жалба, в която съгласно член 178, параграф 1 и параграф 3, второ изречение от посочения правилник да искат отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на
Общия съд с оглед на правни основания и доводи, различни от изтъкнатите в писмения отговор.

48

От тези разпоредби, разгледани във връзка една с друга, следва, че в писмения отговор не може да се иска отмяна на съдебния акт на Общия съд по различни и самостоятелни съображения спрямо изтъкнатите в жалбата, доколкото такива съображения могат да бъдат изтъквани само с насрещна жалба (решения от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, C‑449/14 P, EU:C:2016:848, т. 99—101, от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 20 и от 28 февруари 2019 г., Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, C‑465/16 P, EU:C:2019:155, т. 57).

49

Следователно, щом като ОУПИ не твърдят, че Общият съд е изопачил фактите при преценката си за наличието на конкурентно отношение между членовете на VGG и ОУПИ, подобен довод, изтъкнат от Комисията в писмения ѝ отговор, е недопустим.

50

На второ място, както припомня генералният адвокат в точка 38 от заключението си, Съдът вече е постановил, че предвид определението в член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 предприятията, конкуренти на получателя по мярка за помощ, несъмнено са сред заинтересованите страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС (решение от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 59).

51

От това следва, че доколкото е установил наличието на конкурентно отношение между поне един от членовете на VGG и ОУПИ, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че VGG е сред „заинтересованите страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС.

52

На трето място, от гореизложеното следва, че доводите, представени от ОУПИ и от Комисията във връзка с втората част на първото основание за обжалване, с които се цели да се оспори наличието на конкретно въздействие на схемата PNB върху положението на членовете на VGG, са несъстоятелни, тъй като качеството на членовете на VGG на заинтересовани страни произтича пряко от качеството им на конкуренти на ОУПИ.

53

С оглед на изложените по-горе съображения твърденията на жалбоподателите по първото основание за обжалване трябва да се отхвърлят.

54

С второто си основание за обжалване ОУПИ изтъкват, че Общият съд неправилно е приел, че Комисията е срещнала „сериозни затруднения“ при приемането на спорното решение. Това основание се разделя на три части, първата от които е свързана с това, че описвайки дейността на ОУПИ, Комисията е използвала в спорното решение квалификацията „всеобхватна“ или „нетипична“ УОИИ, втората — с възприемането на липсата на отделно счетоводство като улика, и третата — с възприемането на липсата на механизъм, осуетяващ свръхкомпенсацията, като улика.

55

Във връзка с първата част на това основание ОУПИ поддържат, първо, че в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изложил довод на VGG и др., изведен от противоречие в квалификацията на процесната мярка за помощ като „глобална“ или „нетипична“ УОИИ, какъвто обаче не бил изтъкнат от последните.

56

Второ, в спорното решение нямало никакво противоречие, тъй като в точка 50 от него получателите по мерките за помощ били квалифицирани като предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, докато в точка 93 от същото бил разгледан въпросът до каква степен второстепенните дейности на ОУПИ са неразделна част от възложената им УОИИ.

57

Трето, противно на постановеното от Общия съд в точка 128 от обжалваното съдебно решение, както от спорното решение, така и от отговорите на Комисията на поставените от Общия съд въпроси следвало, че тази институция разполагала с достатъчно данни, за да констатира, че второстепенните дейности на ОУПИ са неразделна част от възложената им УОИИ.

58

Четвърто, Общият съд не отчел факта, че точка 41 от решение на Общия съд от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия (T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418) не е релевантна за преценката дали второстепенните дейности на ОУПИ са неразделна част от УОИИ, с която тези организации са натоварени.

59

Пето, ОУПИ твърдят, че в точка 128 от обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал неправилно точка 11 от Рамката КОУ, съгласно която отпусканата държавна помощ трябва да е необходима за предоставянето на УОИИ. За сметка на това Общият съд разгледал въпроса дали Комисията е разполагала с данни, въз основа на които да прецени дали второстепенните дейности са били необходими за предоставянето на УОИИ.

60

Накрая, в репликата си ОУПИ оспорват това, че продължителността на процедурата по предварително разглеждане в случая била признак за наличието на сериозни затруднения.

61

С втората част на второто основание за обжалване ОУПИ изтъкват, че Общият съд неправилно е приел, че липсата на отделно счетоводство за второстепенните им дейности е признак за наличието на сериозни затруднения, тъй като такъв критерий е релевантен само в случай че тези дейности сами по себе си са извън обхвата на УОИИ, което обаче Комисията отхвърлила в спорното решение, що се отнася до второстепенните дейности на ОУПИ.

62

Освен това обстоятелството, че Комисията е изчакала произнасянето на решение от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия (T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418), не е релевантно, тъй като това решение има значение за въпроса дали е налице държавна помощ, а не за въпроса дали дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар. Всъщност при преценката на схемата PNB Комисията не се основала на това решение, а се позовала на него само за да потвърди, че приходите от посочените дейности биха могли да послужат като компенсация за възложената УОИИ.

63

При всяко положение фактът, че в случая, по който е постановено това решение, съответните германски организации са водили отделно счетоводство за второстепенните си икономически дейности, не бил пречка Комисията да констатира по настоящото дело, че такова счетоводство не е било необходимо, тъй като второстепенните дейности на ОУПИ са неразделна част от УОИИ.

64

С третата част на второто основание за обжалване ОУПИ твърдят, че изводът на Общия съд, че липсата на предварително установен механизъм, който да осуети свръхкомпенсацията, също е признак за наличието на сериозни затруднения, се дължи на изопачаване на фактите, водещо до подмяна на мотивите на спорното решение. Всъщност от точки 94, 95 и 97 от спорното решение ясно личало съществуването на предварително установен механизъм за предотвратяване на свръхкомпенсацията. Всъщност съгласно схемата PNB субсидиите за инвестиции и субсидиите за управление не можело да се кумулират за покриване на сходни разходи, приходите от поземлените имоти трябвало винаги да се приспадат при изчисляването на субсидиите за управление, поземлените имоти не можело да се продават без изричното разрешение на отпускащите субсидиите органи, а ОУПИ били длъжни да възстановят всички неследващи им се ползи, получени при продажбата на поземлен имот.

65

Нидерландското правителство подкрепя доводите на ОУПИ.

66

Що се отнася до първата част на второто основание за обжалване, Комисията от своя страна твърди, първо, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че продължителността на процедурата по предварително разглеждане е признак за наличието на сериозни затруднения. Тази процедура действително била необичайно дълга, но продължителността ѝ се дължала на факта, че преди да приеме спорното решение, Комисията изчакала както приключването на преговорите между страните, така и обявяването на решение от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия (T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418).

67

Второ, тази институция изтъква, че съображенията в точки 126—129 от обжалваното съдебно решение са неразбираеми поради смесването на въпроса за икономическото естество на второстепенните дейности на ОУПИ и въпроса за принадлежността на тези дейности към възложената на тези организации УОИИ.

68

Трето, тези съображения били резултат от изопачаване на фактите, доколкото се презумирало, че Комисията е стигнала до извода, че тези второстепенни дейности са били необходими за предоставянето на УОИИ, докато за тази институция въпросните дейности били неразделна част от възложената на тези организации УОИИ. Всъщност от спорното решение ясно личало, че възложената им УОИИ се отнася едновременно до защитата на природата и до второстепенните дейности.

69

Четвърто, така в точка 128 от обжалваното съдебно решение Общият съд утвърдил очевидно погрешен критерий, като приел, че според Комисията второстепенните икономически дейности са били необходими за предоставянето на УОИИ по смисъла на точка 11 от Рамката КОУ.

70

Пето, Комисията поддържа за изчерпателност, че VGG и др. не са повдигнали въпроса дали Кралство Нидерландия правилно е определило УОИИ, а само са изтъкнали, че нетипичният характер на УОИИ сам по себе си създава сериозни затруднения.

71

Що се отнася до втората част на второто основание за обжалване, Комисията поддържа също, че тъй като второстепенните дейности на ОУПИ са неразделна част от възложената им УОИИ, липсата на отделно счетоводство не е релевантна за преценката налице ли са сериозни затруднения.

72

По отношение на третата част на второто основание за обжалване Комисията счита, че поради изтъкнатите от ОУПИ причини Общият съд е изопачил фактите, и добавя, че природозащитната дейност носи загуби, поради което било невъзможно приходите от второстепенните дейности да надхвърлят разходите за защита на природата. Освен това Общият съд изследвал липсата на анализ за наличието на механизъм за предотвратяване на свръхкомпенсацията, без да отчете факта, че второстепенните дейности на ОУПИ са неразделна част от възложената на тези организации УОИИ, така че нямало как да не допусне грешка при прилагане на правото, заключавайки в това отношение, че Комисията не е разполагала с достатъчно информация, за да приеме спорното решение.

73

Първото и главно възражение на VGG и др. е, че твърденията по второто основание за обжалване са несъстоятелни, тъй като ОУПИ не оспорвали извода на Общия съд, че прекалената продължителност на процедурата по предварително разглеждане, фактът, че Комисията изчакала обявяването на решение на Общия съд от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия (T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418), и безпрецедентното квалифициране на възложената на въпросните организации УОИИ като „всеобхватна“ или „нетипична“ свидетелствали за наличието на сериозни затруднения. Сами по себе си обаче тези обстоятелства били достатъчна улика за наличието на такива затруднения.

74

При условията на евентуалност VGG и др. оспорват и доводите на ОУПИ по всяка от трите части на второто основание за обжалване, като същевременно подчертават, че дори Съдът да приеме твърденията по някоя от тези части, с оглед на установената от Общия съд съвкупност от улики това не би било достатъчно да обоснове отмяната на обжалваното съдебно решение.

75

Съгласно постоянната съдебна практика процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, е задължителна, когато Комисията има сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар. Следователно, когато взема благоприятно за дадена помощ решение, Комисията може да се задоволи единствено с фазата на предварително разглеждане, посочена в член 108, параграф 3 ДФЕС, само ако след първоначално разглеждане се е убедила, че тази помощ е съвместима с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., 3F/Комисия, C‑646/11 P, непубликувано, EU:C:2013:36, т. 28 и цитираната съдебна практика).

76

Ако обаче това първоначално разглеждане е довело Комисията до противоположното заключение или не ѝ дало възможност да преодолее всички затруднения, възникнали при преценката на съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за тази цел процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 30 и цитираната съдебна практика).

77

Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че когато процедурата по член 108, параграф 3 ДФЕС не ѝ е дала възможност да преодолее всички затруднения, възникнали при преценката на съвместимостта на разглежданата мярка, тази институция е задължена да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, без да разполага в това отношение с право на преценка (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 113 и цитираната съдебна практика).

78

Затова в съответствие с целта на член 108, параграф 3 ДФЕС и със задължението ѝ за добра администрация Комисията трябва да предприеме нужните мерки и проверки, за да преодолее в хода на предварителното разглеждане затрудненията, които евентуално е срещнала, и съответно да разсее всички съмнения относно съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

79

Тъй като критерият „сериозни затруднения“ има обективен характер, наличието на такива затруднения трябва да се търси не само в обстоятелствата по приемането на решението на Комисията, взето след предварителното разглеждане, но също и в преценките, на които се е основала Комисията (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 31 и цитираната съдебна практика).

80

Следователно законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, зависи от това дали във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар, като се има предвид, че подобни съмнения трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от този регламент (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 32 и цитираната съдебна практика).

81

Когато иска отмяна на решението да не се повдигат възражения, жалбоподателят главно упреква Комисията за това, че е взела решението за помощта, без да започне официална процедура по разследване, с което е нарушила процесуалните му права. За да бъде уважена жалбата му за отмяна, жалбоподателят може да сочи всякакви основания, с които да може да се докаже, че във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и данните, с които е разполагала Комисията, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Използването на такива доводи не може обаче да има за последица изменението на предмета на жалбата, нито промяна в условията за допустимостта ѝ. Напротив, трябва да се докаже именно наличието на съмнения относно тази съвместимост, за да се установи, че Комисията е била задължена да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59 и от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, 131/15 P, EU:C:2016:989, т. 45 и цитираната съдебна практика).

82

Искащият отмяна на решението да не се повдигат възражения трябва да докаже наличието на съмнения относно съвместимостта на съответната мярка с вътрешния пазар, като представи съвкупност от непротиворечиви улики, свързани както с обстоятелствата по приемането на това решение, така и с неговото съдържание (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., 3F/Комисия, C‑646/11 P, непубликувано, EU:C:2013:36, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика).

83

В случая, за да установи дали са налице сериозни затруднения, обосноваващи започването на официална процедура по разследване, Общият съд е проверил и изложил в точки 107, 130, 132 и 137 от обжалваното съдебно решение съвкупността от улики, представени от VGG и др.

84

По-специално в точки 115 и 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че е трябвало да изследва степента на конекситет между второстепенните икономически дейности на ОУПИ и основната дейност на същите, за да се произнесе по твърдението на VGG и др. за наличие на сериозни затруднения, с които се сблъскала Комисията при предварителното разглеждане на процесната схема за помощи поради квалифицирането ѝ като „всеобхватна“ или „нетипична“ УОИИ.

85

В това отношение той най-напред е подчертал в точка 126 от същото решение, че в точка 50 от спорното решение Комисията е приела, че макар стоките и услугите, предлагани от организации за защита на околната среда в рамките на второстепенните им дейности, да произтичат от основната им дейност по защита на околната среда, тази основна дейност не ги е направила задължителни. Освен това Общият съд е констатирал, че Комисията не е проверила дали второстепенните икономически дейности на ОУПИ могат да се извършват надлежно при пазарни условия или са от общ интерес.

86

По-нататък Общият съд е припомнил в точка 127 от посоченото съдебно решение, че извършената от Комисията недостатъчна или непълна проверка в хода на процедурата по предварително разглеждане е признак за наличието на сериозни затруднения.

87

В точка 128 от обжалваното съдебно решение той е приел, че макар приходите от второстепенните дейности да са предназначени за покриване на част от разходите за основната дейност по опазване на природата и да са тясно свързани със задачата от общ интерес на тази основна дейност, данните, с които е разполагала Комисията, не са ѝ позволявали само на това основание да заключи, че второстепенните дейности на ОУПИ са били необходими за предоставянето на УОИИ по смисъла на точка 11 от Рамката КОУ или че тези дейности са от общ икономически интерес.

88

В точка 129 от това решение Общият съд е уточнил, че „[в]същност, макар предприятие, на което е възложено извършването на УОИИ, да може да осъществява други икономически дейности, свързани с поверената му задача от общ интерес, това не предполага автоматично, че последните са неразделна част от УОИИ“ и че „[о]т това обаче произтича изискването такова предприятие да спазва задълженията за финансова прозрачност и за водене на отделно счетоводство, за да се избегне всякакъв риск от свръхкомпенсиране“.

89

В точка 130 от посоченото решение той е заключил, че „квалификацията „всеобхватна“ или „нетипична“ УОИИ, която Комисията дава на процесната мярка за помощ, разкрива наличието на сериозно затруднение“.

90

На първо място, от тези обстоятелства е видно, че макар в точка 117 от обжалваното съдебно решение Общият съд да е посочил, че според него VGG и др. са изтъкнали противоречие между точки 50 и 93 от спорното решение, той не е основал на такова противоречие извода си относно наличието на сериозни затруднения, белег за които е квалифицирането на дейностите на ОУПИ като „всеобхватна“ или „нетипична“ УОИИ. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точки 71 и 72 от заключението си, Общият съд не се е съсредоточил върху евентуално конкретно противоречие, което би засегнало направения в спорното решение анализ, а се е основал на това, че данните, с които Комисията разполага при приключването на процедурата по предварително разглеждане, що се отнася до извършваните от ОУПИ дейности, са недостатъчни и непълни.

91

Следователно не могат да бъдат приети доводите на ОУПИ и на Комисията, че Общият съд неправилно се основал на определени противоречиви изводи на Комисията.

92

На второ място, що се отнася до данните, с които разполага Комисията при приключването на тази предварителна процедура, ОУПИ и Комисията смятат, че Общият съд неправилно е приел, че тези данни са недостатъчни, за да се констатира, че второстепенните дейности на ОУПИ са неразделна част от възложената на тези организации УОИИ. От констатациите на Общия съд в точки 119—121 от обжалваното съдебно решение обаче следва, че за да направи извода, че тези второстепенни дейности спадат към „всеобхватната УОИИ“, Комисията се е основала единствено на обстоятелството, че разходите и приходите от въпросните (икономически) дейности, са отнасяни към разходите за основната дейност по защита на природата.

93

По-специално в точки 120 и 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че в отговор на въпросите си относно конекситета между второстепенните икономически дейности на ОУПИ и възложената на тези организации УОИИ, Комисията по същество просто е изтъкнала, от една страна, че тези второстепенни дейности са тясно свързани с основната дейност по защита на природата, тъй като допринасят за финансирането ѝ, и от друга страна, че това, че същите тези дейности не са необходими за постигането на целите по опазване на природата, не означава, че не могат да са част от УОИИ, изразяваща се в първостепенната нестопанска дейност по защита на природата.

94

Въз основа на тези констатации Общият съд е приел в точка 128 от обжалваното съдебно решение, че сам по себе си фактът, че приходите от второстепенните дейности са били предназначени да покрият част от разходите за основната дейност по опазване на природата и че поради това са били тясно свързани със задачата от общ интерес на тази основна дейност, не дава достатъчно основание на Комисията да заключи, че второстепенните дейности са били необходими за предоставянето на УОИИ по смисъла на точка 11 от Рамката КОУ или че тези дейности са от общ икономически интерес по смисъла на съдебната практика.

95

В това отношение веднага следва да се припомни, че макар държавите членки да могат да определят обхвата и организацията на своите УОИИ, като по-специално вземат предвид присъщи за националната им политика цели, и в това отношение да разполагат с широко право на преценка, което може да се поставя под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка, това право не бива да е неограничено и във всеки случай трябва да се упражнява при спазване на правото на Съюза (решения от 26 април 2018 г., Cellnex Telecom и Telecom Castilla-La Mancha/Комисия, C‑91/17 P и C‑92/17 P, непубликувано, EU:C:2018:284, т. 41—43 и от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 104).

96

Всъщност член 106, параграф 2 ДФЕС предвижда, от една страна, че предприятията, които са натоварени с функцията да извършват УОИИ, се подчиняват на правилата на конкуренция, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени, и от друга страна, че развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза.

97

В този смисъл самият текст на член 106, параграф 2 ДФЕС показва, че дерогациите от разпоредбите на Договора са допустими само ако са необходими за изпълнението на специфичната задача, която е възложена на предприятие, натоварено с извършването на УОИИ (решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия, C‑660/15 P, EU:C:2017:178, т. 29).

98

Следователно, както се припомня в точка 3 от Рамката КОУ, ако отговаря на общите критерии за приложимост на член 107, параграф 1 ДФЕС, мярката, от която се ползва предприятие, натоварено с извършването на УОИИ, представлява държавна помощ, за която се прилагат разпоредбите на членове 106—108 ДФЕС.

99

Що се отнася обаче до преценката относно съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3 ДФЕС, постоянна практика на Съда е, че тази преценка е от изключителната компетентност на Комисията, който действа под контрола на юрисдикциите на Съюза, че в това отношение тази институция се ползва с широко право на преценка, чието упражняване предполага извършването на комплексни оценки от икономическо и социално естество, и че при упражняването на това право на преценка Комисията може да приеме насоки, за да определи критериите, въз основа на които възнамерява да преценява съвместимостта с вътрешния пазар на планираните от държавите членки мерки за помощ (решения от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 68 и от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 37—39).

100

Съгласно установената съдебна практика, като приема правила за поведение и обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и по принцип не би могла да се отклонява от тези правила, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото, като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (решения от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 69 и от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 40).

101

Следователно в областта на държавните помощи Комисията е обвързана от рамките, които приема, доколкото те не се отклоняват от нормите на Договора за функционирането на ЕС и прилагането им не води до нарушаване на общите принципи на правото, като принципа на равно третиране (решение от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 70).

102

В случая не се твърди нито пред Общия съд, нито пред Съда, че Рамката КОУ се отклонява от нормите на Договора за функционирането на ЕС или нарушава общ принцип на правото на Съюза. За сметка на това ОУПИ, подкрепени в това отношение от Комисията, изтъкват, че Общият съд е тълкувал неправилно точка 11 от тази рамка, като е приел в точка 128 от обжалваното съдебно решение, че данните, с които разполага Комисията, не ѝ позволяват да заключи, че второстепенните дейности на ОУПИ са били необходими по смисъла на тази разпоредба за предоставянето на възложената им УОИИ.

103

В точка 11 от Рамката КОУ се посочва, че компенсациите за обществена услуга представляват държавни помощи, които могат да бъдат обявени за съвместими с член 106, параграф 2 ДФЕС, ако са необходими за предоставянето на съответните УОИИ и не засягат развитието на търговията до такава степен, че да противоречат на интересите на Съюза. Освен това в тази точка се уточнява, че за да се постигне такъв баланс, трябва да са спазени условията, предвидени в раздели 2.2—2.10 от тази рамка, включващи точки 12—60 от същата.

104

Съгласно точки 12 и 13 от Рамката КОУ помощта, с която цели да се компенсират разходите, произтичащи от поемането на задължения за обществена услуга, трябва да бъде предоставена за действителна УОИИ, което изключва услугите, които вече са предоставени или могат да бъдат предоставени задоволително и при отговарящи на общия интерес условия от предприятия, извършващи дейността си при нормални пазарни условия.

105

Всъщност при приемането на тези две разпоредби Комисията правилно е прeценила, че широкото право на преценка, с което съгласно припомнената в точка 95 от настоящото решение съдебна практика разполагат държавите членки, за да определят обхвата на УОИИ, има своите предели, припомнени в точки 96 и 97 от настоящото решение, и поради това не бива да се схваща толкова широко, че да се допуска държавите членки да отнасят към УОИИ такива самостоятелни услуги, които могат да се предоставят от предприятия, извършващи дейността си при нормални пазарни условия.

106

Освен това по силата на точки 21, 47 и 48 от Рамката КОУ размерът на компенсацията не трябва да надвишава това, което е необходимо за покриване на нетните разходи, понесени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, така че свръхкомпенсацията, която не е необходима за предоставянето на УОИИ, представлява държавна помощ.

107

В точка 44 от Рамката КОУ се посочва, че когато предприятие извършва дейности, попадащи както в обхвата, така и извън обхвата на УОИИ, вътрешните сметки трябва да показват поотделно разходите и приходите, свързани с УОИИ, и разходите и приходите от другите услуги. В точка 46 от тази рамка се уточнява, че държавата членка може да реши, че печалбите от други дейности извън обхвата на УОИИ, особено тези, които се основават на необходимата за предоставянето на УОИИ инфраструктура, трябва да бъдат използвани изцяло или частично за финансирането на УОИИ.

108

От всички тези точки следва най-напред, че второстепенните дейности, които сами по себе си са извън обхвата на УОИИ, не могат да се считат за необходими за УОИИ на единственото основание че получените печалби са използвани за финансирането на УОИИ, на следващо място, че само необходимите за УОИИ второстепенни дейности могат да се квалифицират като част от тази услуга и на последно място, че компенсациите, отпускани за второстепенни дейности, които не са необходими за предоставянето на УОИИ, обуславят, бидейки свръхкомпенсации, наличието на държавна помощ.

109

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е изискал от Комисията да разполага с допълнителни данни, от които да е видно, че второстепенните икономически дейности на ОУПИ са били необходими за предоставянето на УОИИ по смисъла на точка 11 от Рамката КОУ или че самите тези дейности са в обхвата на УОИИ.

110

С оглед на горното следва да се отхвърли и доводът на ОУПИ, че Общият съд неправилно е взел предвид точка 41 от решение от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия (T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418), правейки от нея извод, че фактът, че въпросните второстепенни дейности произтичат според Комисията от основната дейност по защита на околната среда, не означава, че тази основна дейност ги е направила задължителни, тъй като дейностите на ОУПИ не представляват едно неделимо цяло.

111

Всъщност, след като е отбелязал, че в спорното решение Комисията се позовава на посочената точка 41, Общият съд е могъл най-напред да се опре на това обстоятелство, за да разбере направения от тази институция анализ на връзката между второстепенните дейности на ОУПИ и основната дейност на тези организации, по-нататък, да направи извод, че Комисията е възприела изложените в същата точка 41 съображения и ги е включила по аналогия в собствения си анализ на случая, и накрая, да заключи, че този анализ не се основава на достатъчно данни.

112

От всичко изложено по-горе следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че квалификацията „всеобхватна“ или „нетипична“ УОИИ, която Комисията дава на дейностите на ОУПИ, е признак за сериозните затруднения, които тази институция е срещнала във фазата на предварителното разглеждане на схемата PNB.

113

На трето място, доводът на Комисията за изопачаване на фактите, що се отнася до необходимостта от второстепенните дейности на ОУПИ, трябва да се отхвърли като недопустим поради същите съображения като изложените в точки 47—49 от настоящото решение.

114

На четвърто място, безспорно е, че ОУПИ не са оспорили в жалбата си приетите от Общия съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение улики, свързани с продължителността на процедурата по предварително разглеждане и с отражението на решение от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия (T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418).

115

От една страна обаче, съгласно постоянната съдебна практика, от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на този съд следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., 3F/Комисия, C‑646/11 P, непубликувано, EU:C:2013:36, т. 51 и цитираната съдебна практика).

116

От друга страна, доколкото ОУПИ оспорват тези улики в писмената си реплика, достатъчно е да се припомни, че съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд по силата на член 190, параграф 1 от същия правилник, в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството. От настоящото производство обаче не личи доводите, представени в това отношение от ОУПИ в писмената им реплика, да се основават на правни или фактически обстоятелства, с които последните не са разполагали към датата на подаване на жалбата им. Ето защо доводите, с които ОУПИ оспорват уликите, възприети от Общия съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение, трябва да се обявят за недопустими.

117

И доводите на Комисията в това отношение трябва да се отхвърлят като недопустими поради същите съображения като изложените в точки 47—49 от настоящото решение.

118

На пето място, тъй като така Общият съд е установил, че са налице множество улики за сериозни затруднения, свързани с процедурата, нейната продължителност и съдържанието на спорното решение, следва да се приеме, че доводите, изложени във връзка с втората и третата част на второто основание за обжалване, са несъстоятелни, както правилно изтъкват VGG и др.

119

Всъщност предвид тези улики и съдебната практика, припомнена в точка 82 от настоящото решение, Общият съд правилно е приел, че VGG и др. са доказали наличието на съмнения относно съвместимостта на процесната помощ с вътрешния пазар.

120

С оглед на изложените по-горе съображения твърденията на жалбоподателите по второто основание за обжалване, както и жалбата в нейната цялост, трябва да се отхвърлят.

121

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

122

След като VGG и др. са направили искане ОУПИ да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят разноските.

123

В съответствие с член 140, параграф 1 от същия правилник Комисията и Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: