1

С жалбата си Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych (наричана по-нататък „Igpour“), организация, представляваща интересите на производителите, дистрибуторите и операторите на игрални автомати в Полша, иска да се отмени определението на Общия съд от 10 юли 2018 г., Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия (T‑514/15, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2018:500), с което той е постановил, че няма основание да се произнася по жалбата на Igpour за отмяна на решение GestDem 2015/1291 на Комисията от 12 юни 2015 г., с което ѝ е отказан достъп до издаденото от Европейската комисия подробно становище в рамките на процедурата по уведомяване 2014/537/PL, както и решение GestDem 2015/1291 на Комисията от 17 юли 2015 г., с което ѝ е отказан достъп до подробното становище, изготвено от Република Малта в рамките на процедурата по уведомяване 2014/537/PL (наричани по-нататък заедно „спорните решения“).

2

Член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) предвижда.

„[…]

2.   Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:

– […]

освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

[…]“.

3

На 20 ноември 2013 г. в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения 2013/4218 Комисията изпраща до Република Полша и някои други държави членки официално уведомително писмо съгласно член 258 ДФЕС, с което иска адресатите да приведат своята национална правна уредба относно услугите във връзка с хазартните игри в съответствие с основните свободи по Договора за функционирането на ЕС.

4

В отговора на Република Полша, получен от Комисията на 3 март 2014 г., Република Полша ѝ съобщава намерението си да нотифицира — въз основа на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207) — проектозакон за изменение на полския закон за хазартните игри, за да отговори на нейните опасения.

5

На 5 ноември 2014 г. Република Полша нотифицира на Комисията посочения законопроект съгласно член 8 от Директива 98/34. Нотификацията е заведена под референтен № 2014/537/PL.

6

Комисията и Република Малта приемат подробни становища по нотифицирания проектозакон по смисъла на член 9, параграф 2 от Директива 98/34 съответно на 3 и на 6 февруари 2015 г.

7

На 17 февруари 2015 г. Igpour иска достъп до приетите от Комисията и Република Малта становища по силата на член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001.

8

На 10 март 2015 г. Комисията отказва да предостави на Igpour достъп до исканите документи.

9

На 16 април 2015 г. Igpour изпраща до Комисията потвърждение на заявлението за достъп до документите в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

10

В спорните решения Комисията обяснява, че оповестяването на въпросните документи би засегнало защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, предвидена в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, по отношение на производство за установяване на неизпълнение на задължения 2013/4218, тъй като исканите становища са неразривно свързани с това производство.

11

На 1 септември 2015 г. Igpour подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорните решения. Кралство Швеция е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Igpour, а Република Полша е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията.

12

На 7 декември 2017 г. Комисията приключва производство за установяване на неизпълнение на задължения 2013/4218 по отношение на Република Полша.

13

На 28 февруари 2018 г. тя решава да предостави на Igpour достъп до поисканите документи.

14

В съдебното заседание на 28 септември 2017 г. са изслушани устните състезания на страните и техните отговори на поставените от Общия съд въпроси.

15

С акт, депозиран на 6 март 2018 г., Комисията иска от Общия съд да постанови, че подадената от Igpour жалба е останала без предмет и че няма основание за произнасяне по нея, тъй като Комисията е взела решение да предостави на Igpour достъп до двата документа, до които се отнасят спорните решения. Със същия акт Комисията освен това иска Igpour да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

16

С определение от 14 март 2018 г. Общият съд решава да възобнови устната фаза на производството и кани другите страни да вземат становище по искането на Комисията да се приеме, че липсва основание за произнасяне по същество. В становището си Igpour оспорва отпадането на правния си интерес. В своето становище Република Полша само заявява, че не се противопоставя на искането на Комисията. Кралство Швеция не представя становище по искането да се приеме, че липсва основание за произнасяне.

17

В обжалваното определение, от една страна, Общият съд приема, че няма вероятност в бъдеще да възникне толкова нетипична ситуация. От друга страна, той приема, че Igpour само изтъква възможността да предяви срещу Комисията иск за (извъндоговорна) отговорност на Европейския съюз, без обаче да уточни дали тя или нейните членове възнамеряват да се възползват от тази възможност.

18

Ето защо Общият съд постановява, че няма основание да се произнася по жалбата и че страните понасят направените от тях разноски.

19

С жалбата си Igpour моли Съда:

20

Комисията моли Съда:

21

Кралство Швеция моли Съда да отмени обжалваното определение и спорните решения.

22

Република Полша представя становището си в съдебното заседание и по същество моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

23

В подкрепа на жалбата си Igpour излага пет основания.

24

В рамките на първото основание Igpour изтъква, че точки 30 и 32 от обжалваното определение са неправилни в два аспекта.

25

От една страна, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като установил, че нямало вероятност твърдяната от Igpour незаконосъобразност да се повтори в бъдеще. От друга страна, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че релевантният въпрос бил дали е възможно в бъдеще отново да възникне специфична ситуация като разглежданата в случая, докато релевантният въпрос бил дали Комисията ще прилага в бъдеще оспорваното от Igpour тълкуване на Регламент № 1049/2001 или на Директива № 98/34.

26

Според Igpour, от една страна, Общият съд не е счел, че няма вероятност Комисията в бъдеще да възприеме тълкуване на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, съобразно което спрямо документите, които са „неразривно свързани“ с висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения, са обхванати от обща презумпция за неоповестяване, независимо дали те съдържат позовавания на официални уведомителни писма,.

27

Общият съд подложил на преценка не вероятността това тълкуване да се повтори в бъдеще, а по-скоро вероятността това тълкуване да се приложи отново в положение, сходно на разглежданото, т.е. когато по повод на ново дело, в което ще се води производство за установяване на неизпълнение на задължения, държава членка щяла да уведоми Комисията за проектозакон, приет в отговор на опасенията, обосновали въпросното производство, а Комисията щяла да приеме мотивирано становище във връзка с този проект, което впоследствие щяла да откаже да оповести поради необходимостта от закрила на целта на производството за установяване на неизпълнение на задължения.

28

От друга страна, Общият съд е допуснал същата грешка като посочената в точки 26 и 27 от настоящото решение по отношение на довода на Комисията, че принципът на прозрачност, който е в основата на Директива 98/34, заменена с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015, стр. 1), не е пречка да се прави позоваване на общите презумпции за неоповестяване по отношение на мотивираните становища, изготвени в рамките на неповерителна процедура по уведомяване.

29

Освен това, като се има предвид значителният обхват на наложените с Директива 2015/1535 задължения на държавите членка в областта на уведомяването, имало голяма вероятност много от нотифицираните законопроекти да отговарят поне отчасти на опасенията на Комисията, които обосновават висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения, а следователно и отново да възникне положение, сходно на разглежданото. Общият съд изобщо не бил обосновал своето твърдение в обратния смисъл и било невъзможно то да се обоснове.

30

Igpour отбелязва, че от друго определение, което се отнася до нея, а именно определение от 19 юли 2018 г., Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия (T‑750/17, непубликувано, EU:T:2018:506), сочи, че Комисията твърдо отстоява своето тълкуване на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, както и на принципа на прозрачност, установен в Директиви 98/34 и 2015/1535, и потвърждава, че е вероятно това тълкуване да се възприеме отново в бъдеще.

31

Освен това Igpour изтъква, че действително е вероятно самата тя да подаде в бъдеще заявления за достъп до документи, в отговор на които Комисията ще се позове на оспорваното в настоящото производство тълкуване на правото на Съюза. В това отношение тя подчертава, че в качеството си на организация на предприемачи нейната дейност се отнася до всички аспекти на търговските сделки на нейните членове, а не само до аспектите, които са пряко свързани с представлявания от нея конкретен сектор или за които се отнася националното законодателство в областта на хазартните игри.

32

Шведското правителство отбелязва, че макар IGPOUR вече да има достъп до разглежданите документи, спорните решения не са били официално оттеглени от Комисията, така че спорът е запазил своя предмет.

33

Според шведското правителство Igpour умишлено е поискала да получи достъп до подробните становища в рамките на процедурата по уведомяване, когато производството за установяване на неизпълнение на задължения все още е било висящо. Тъй като оповестяването на исканите документи е осъществено едва след приключването на тези процедури, то не дало възможност да се постигнат напълно целите, преследвани от заявлението за предоставяне на достъп.

34

Шведското правителство споделя становището на Igpour, че Общият съд е трябвало да разгледа въпроса дали в бъдеще Комисията може да се позовава на правилото за обща презумпция, което е приложила към спорните решения. Това заключение се потвърждавало непосредствено от решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660), от което било видно, че въпросът, който трябва да се разгледа, е дали в бъдеще посочената незаконосъобразност може да бъде допусната отново.

35

Подобно на Igpour, шведското правителство счита, че е твърде възможно това да се повтори в бъдеще. Всъщност, на първо място, съществувал непосредствен риск Комисията да може да мотивира решенията, с които отхвърля бъдещи заявления за предоставяне на достъп до документи, подадени в контекста на процедурите по уведомяване, предвидени в Директива 2015/1535, като се позовава на оспорваното правило за обща презумпция. На второ място, Комисията вече de facto е приложила това правило за обща презумпция след приемането на спорните решения, за да обоснове отхвърлянето на допълнително искане на Igpour, направено в рамките на процедура по уведомяване, предвидена Директива 2015/1535, с цел получаване на достъп до забележките на Комисията и до подробно становище. На трето място, фактът, че е налице сериозна опасност Igpour в бъдеще да се сблъска с позоваване на посоченото правило за обща презумпция, произтичал също от обстоятелството, че Igpour е организация, която представлява интересите на производителите, дистрибуторите и операторите на игрални автомати в Полша, чиято дейност обхваща всички аспекти на търговските сделки на нейните членове, а не само аспектите, които са пряко свързани с представлявания от нея конкретен сектор или за които се отнася националното законодателство в областта на хазартните игри. Накрая, тази опасност не се отнасяла само до заявленията на Igpour за предоставяне на достъп до документите, но и до тези на други лица.

36

Комисията изтъква, че твърденията за наличие на първото основание за обжалване са неоснователни.

37

С първото основание Igpour, подкрепяна от шведското правителство, по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като установил в точки 30 и 32 от обжалваното определение, че няма вероятност твърдяната от нея незаконосъобразност да се повтори в бъдеще и че поради това тя няма интерес да продължава производството по обжалване. Според нея в този контекст релевантният въпрос не е дали конкретно положение, сходно на разглежданото в настоящото производство, може да се повтори в бъдеще, а дали по принцип е налице опасност твърдяната незаконосъобразност да се повтори в бъдеще, и по-специално дали Комисията в бъдеще ще тълкува по същия начин Регламент № 1049/2001 в смисъл, че тя има право да прилага обща презумпция за поверителност в рамките на висящи производства за установяване на неизпълнение на задължения.

38

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 43 и цитираната съдебна практика).

39

В определени случаи жалбоподателят може да запази интереса да иска отмяната на обжалвания акт, за да накара автора на посочения акт да направи за в бъдеще подходящите промени и така да се избегне опасността да се допусне отново незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен въпросният акт (решения от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 63 и цитираната съдебна практика, както и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 48).

40

Запазването на този интерес предполага да е възможно в бъдеще незаконосъобразността да бъде допусната отново, независимо от особените обстоятелства по съответното дело (решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 52 и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 48).

41

От постоянната практика на Съда следва също така, че запазването на правния интерес на жалбоподател трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна (вж. решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 65).

42

В настоящия случай в точка 30 от обжалваното определение Общият съд е приел, че доколкото жалбата на Igpour е насочена срещу отказа да се предостави достъп до мотивираните становища, приети въз основа на Директива 98/34, и се отнася до законопроект, нотифициран от държава членка на основание на посочената директива, и доколкото Комисията е обосновала своя отказ да оповести тези становища с необходимостта от закрила на целта на висящото производство за установяване на неизпълнение на задължения, няма вероятност такава нетипична ституация да възникне отново в бъдеще.

43

Несъмнено е безспорно, че Комисията е основала своя отказ да предостави достъп до поисканите документи на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, и по-специално на твърдяното наличие на неразривна връзка между мотивираните становища и въпросното производство за установяване на неизпълнение на задължения, водено срещу Република Полша, а следователно върху обща презумпция за поверителност, която се прилагала спрямо документи, свързани с висящи производства за установяване на неизпълнение на задължения.

44

Ето защо, както поддържа Igpour, не е изключено Комисията в бъдеще отново да основе своите мотиви на тази обща презумпция за забрана на оповестяването, за да откаже достъп до всеки документ, който е неразривно свързан с висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения.

45

Съдът обаче вече е признал съществуването на обща презумпция за поверителност в полза на документи, които се отнасят до досъдебната процедура за установяване на неизпълнение на задължения, включително документите, разменени между Комисията и съответната държава членка в рамките на процедура „EU Pilot“ (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 81 и цитираната съдебна практика).

46

Следователно, като основава своя правен интерес върху довода, че твърдяната от нея незаконосъобразност може да се повтори в бъдеще, независимо от особените обстоятелства по настоящото дело, Igpour всъщност иска да оспори съществуването на обща презумпция за поверителност, което Съдът вече е потвърдил.

47

Възприемането на толкова абстрактно тълкуване на „незаконосъобразността, която може да се повтори в бъдеще“ би имало парадоксални последици, както по същество подчертава и генералният адвокат в точка 73 от своето заключение. Всъщност правният интерес на жалбоподателя във всяко производство в областта на достъпа до документи би се запазил автоматично поради самото обстоятелство, че в бъдеще съответната институция би могла да тълкува конкретна правна разпоредба по оспорвания начин.

48

Освен това, противно на твърденията на Igpour и както отбелязва по същество и генералният адвокат в точка 115 от своето заключение, в случая няма никакви конкретни причини, за да се приеме, че Igpour би била „особено изложен[а] на такова прилагане в бъдеще на посочената по-горе презумпция“.

49

Всъщност обстоятелствата в настоящия случай се различават от обстоятелствата по делото, по което е постановено решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия (C‑57/16 P, EU:C:2018:660). По посоченото дело, от една страна, заявлението за достъп се отнася до документи, свързани със законодателната процедура на Съюза в областта на опазването на околната среда. От друга страна, по него Съдът признава съществуването на интерес на жалбоподателя да продължи да води производството въпреки оповестяването на поисканите документи, тъй като жалбата има за цел да се постигне отмяната на съдебно решение, с което за първи път се признава прилагането на обща презумпция за поверителност спрямо определена категория документи на посоченото правно основание. При това положение използването на такава презумпция, чиято законосъобразност е оспорена, действително е могло да се повтори в бъдеще, независимо от особените обстоятелства по посоченото дело, докато в случая твърдяната незаконосъобразност се отнася до прилагането в особени обстоятелства на вече допусната от Съда презумпция, поради което тази незаконосъобразност не би могла да се повтори извън тези обстоятелства.

50

Ето защо следва да се констатира, че Общият съд правилно е подложил на конкретна преценка особените обстоятелства, в които е възникнала твърдяната незаконосъобразност, и е приел, че с оглед на своята особеност тези обстоятелства не могат да възникнат повторно, поради което твърдяната незаконосъобразност не може да възникне извън особените обстоятелства на настоящото дело.

51

Освен това, що се отнася до доводите, изложени в точки 28—31 от настоящото съдебно решение, следва да се отбележи, че с тях Igpour по същество упреква Общия съд, че е допуснал същата грешка при прилагането на правото, която вече беше разгледана в точки 42—50 от настоящото съдебно решение. Ето защо тези доводи трябва да се отхвърлят на същите основания.

52

От изложеното следва, че първото основание трябва да се отхвърли по същество.

53

В рамките на второто основание Igpour поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 33 от обжалваното определение по същество е приел, че прекратяването на производството без произнасяне по същество нямало да позволи на Комисията да избегне ефективния съдебен контрол. Всъщност Комисията винаги можела да реши да предостави достъп до поисканите документи, когато си даде сметка, че има опасност да загуби даден правен спор.

54

Igpour твърди, че съображенията на Общия съд, че „да се уважи [д]оводът[, че прекратяването на делото без произнасяне на решение по същество щяло да позволи на Комисията да избегне ефективния съдебен контрол] би означавало да се приеме, че без да е необходимо да се установяват конкретните обстоятелства по всеки казус, всеки жалбоподател, чието заявление за предоставяне на достъп до документи е било първоначално отхвърлено, би могъл да иска да се постанови решение по спора, воден между него и институцията, за която се отнася съответното искане, и то независимо че неговото искане е било уважено след като е предявил жалба пред съда на Съюза“, се основават на неправилно разбиране на посочения довод.

55

На първо място, в настоящия случай съществувал интерес от водене на производството, тъй като, от една страна, отказът да се предостави достъп до спорните документи се основава на твърдяна „неразривна връзка“ между поисканите документи и висящото производство за установяване на неизпълнение на задължения, а от друга страна, производството за установяване на неизпълнение на задължения е приключено и документите са предоставени след приключването както на писмената, така и на устната фаза на производството. Когато тези условия са изпълнени, било необходимо съдилищата на Съюза да се произнесат по жалбата. Тъй като само Комисията може да решава дали е целесъобразно и кога следва да приключи производството за установяване на неизпълнение на задължения, тя можела да вземе решение за това, ако след съдебното заседание и в края на устната фаза, тя счита, че е налице опасност да загуби делото. Така тя можела да реши да избегне изход от производството, който би бил неблагоприятен за нея. На практика, ако с приключването на производството за установяване на неизпълнение на задължения отпадне необходимостта Общият съд да се произнесе, този подход можел да позволи на Комисията да забави достъпа до всеки документ в продължение на години без никакъв съдебен контрол спрямо това решение.

56

На второ място, възприетите от Общия съд съображения били в явно несъответствие с практиката на Съда, изложена в точки 78 и 79 от неговото решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331), съгласно която интересът от воденото на производството след като обжалваният акт вече не е пораждал правни последици може да бъде обоснован с обстоятелството, че установяването на твърдяната незаконосъобразност може да донесе полза на жалбоподателя.

57

На трето място, Igpour изтъква, че Общият съд не всъщност не е оспорил по същество неговото твърдение, че Комисията избягва съдебния контрол и че това твърдение е достатъчно, за да се установи, че Igpour има интерес да поддържа жалбата си. Правото на достъп произтичало пряко от член 15 ДФЕС и от член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо било особено важно да се гарантира ефективен съдебен контрол върху решенията на Комисията, с които се отказва да се предостави достъп до документи.

58

Комисията изтъква, че твърденията за наличие на това основание са неоснователни.

59

В рамките на второто основание Igpour по същество поддържа, че прекратяването на производството от Общия съд, без той да се е произнесъл по същество, позволява на Комисията да избегне ефективния съдебен контрол, както и че доколкото Общият съд е приел, че в случая това не е така, в точка 33 от обжалваното определение е допусната грешка при прилагането на правото.

60

В това отношение следва да се отбележи, че от вече цитираната в точка 39 от настоящото решение съдебна практика следва, че макар в определени случаи жалбоподателят да запазва интереса си да иска отмяна, дори когато актът, чиято отмяна се иска, вече не поражда последици след предявяването на неговата жалба, това не е така във всички хипотези.

61

От анализа на първото основание обаче следва, че Igpour не е доказала, че обстоятелствата в настоящия случай са били такива, че с оглед на посочената съдебна практика Общият съд е трябвало да установи, че тя е запазила правния си интерес, въпреки обстоятелството, че в хода на производството пред Общия съд Комисията е предоставила достъп до двата документа, до които се отнасят спорните решения.

62

Освен това, доколкото в рамките на това основание Igpour по същество твърди, че с обжалваното определение Общият съд я е лишил от ефективна съдебна защита в нарушение на член 47 от Хартата на основните права, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда тази разпоредба няма за цел да променя предвидената в Договорите система за съдебен контрол, и по-специално правилата, свързани с допустимостта на исковете или жалбите, подадени пряко пред юрисдикцията на Европейския съюз (решения от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 97 и от 25 октомври 2017 г., Румъния/Комисия, C‑599/15 P, EU:C:2017:801, т. 68 и цитираната съдебна практика) и следователно не променя и условията за преценка на правния интерес.

63

Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точка 33 от обжалваното определение, че да се уважи доводът на Igpour би означавало да се приеме, че без да е необходимо да се установяват конкретните обстоятелства по всеки казус, жалбоподателят, на когото първоначално е бил отказан достъп до документи, би могъл да иска да се постанови решение по спора, воден между него и институцията, за която се отнася съответното искане, независимо, че неговото искане е било уважено, след като е предявил жалба пред съда на Съюза.

64

Следователно второто основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.

65

В рамките на третото основание Igpour по същество поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото като е приел в точка 34 от обжалваното определение, че фактът, че в рамките на производство по евентуален иск за обезщетение за вреди, предявен срещу Комисията, тя трябва да докаже незаконосъобразността на спорните решение, не представлявал неоправдана тежест, тъй като тя можела да се основе на вече изтъкнатите доводи в рамките на жалбата за отмяна.

66

Според Igpour това съображение е неправилно на две основания. От една страна, отмяната на акт от съдилищата на Съюза била задължителна за националните съдилища или за съдилищата на Съюза, които трябва да разгледат иск за обезщетение за вреди, или можела да представлява основание за извънсъдебни преговори с институциите на Съюза с цел поправяне на претърпяната вреда. С други думи, задължителната сила на решение на Общия съд би ѝ донесла полза. От друга страна, като се има предвид етапът на производството пред Общия съд, на който е постановено обжалваното определение, т.е. след приключването на писмената и устната фаза, във всички случаи била неоправдана тежестта, която би понесла Igpour, ако трябва да повтори всичко в рамките на бъдещ иск за обезщетение за вреди.

67

В рамките на четвъртото основание Igpour по същество поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото като в точка 34 от обжалваното определение е отхвърлил нейния довод, че отмяната на спорните решения може да ѝ донесе полза в споровете с Комисията, както и при евентуален иск за обезщетение за вреди, предявен срещу Комисията, само защото тя не е уточнила дали „наистина“ възнамерява да предяви такъв иск и защото не е представила точни, конкретни и проверими доказателства за последиците от спорните решения. Освен това Igpour упреква Общия съд, че я е осъдил да понесе направените от нея разноски, които представлявали конкретна и безспорна вреда, причинена от спорните решения.

68

Според Igpour, противно на приетото от Общия съд, тя нямало задължението да го убеди, че „наистина“ възнамерява да предяви иск за обезщетение за вреди. Не трябвало да е чисто хипотетично не евентуалното предявяване на иск за обезщетение за вреди, а нейният интерес. Всъщност било достатъчно тя да изложи причините, поради които спорните решения са ѝ причинили материална вреда. Не било необходимо обстоятелствата, изтъкнати в подкрепа на това твърдение, да са точни и проверими, тъй като Общият съд не трябвало да ги проверява. Следователно това изискване било безпредметно. Освен това то утежнявало предпоставките за подаване на жалба за отмяна, както и на иск за обезщетение за вреди, като ненужно ги усложнявало.

69

Във всички случаи била налице причинно-следствена връзка между спорните решения, от една страна, и разноските в производството по жалбата за отмяна, от друга страна. Освен това, макар да е взето предвид решението на Общия съд относно разноските, те вече не подлежали на възстановяване след постановяването на обжалваното определение. Igpour поддържа, че с изтъкването на този довод, тя оспорва не решението на Общия съд относно разноските, а само приетото от него решение за липсата на необходимост от постановяването на решение, доколкото той не е взел предвид факта, че направените от Igpour разноски представляват конкретна вреда, причинена от спорните решения.

70

Комисията изтъква, че твърденията за наличие на тези основания са неоснователни.

71

В рамките на посочените две основания, които следва да се разгледат заедно, Igpour по същество поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че фактът, че в рамките на евентуален иск за обезщетение за вреди тя трябвало отново да изтъкне вече изложените в рамките на жалбата за отмяна доводи, не представлявал неоправдана тежест, която може да докаже нейния правен интерес в случая. Освен това тя упреква Общия съд, че е приел, че тя не е уточнила дали „наистина“ е възнамерявала да предяви такъв иск, нито е представила точни, конкретни и проверими доказателства за последиците от спорните решение, и въз основа на това е заключил, че евентуалното предявяване на такъв иск не е от естество да докаже, че нейният правен интерес е запазен.

72

В това отношение следва да се припомни, че жалбоподателят трябва да докаже правния си интерес, който е съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред (решение от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, C‑544/17 P, EU:C:2018:880, т. 33).

73

Впрочем от практиката на Съда действително следва, че евентуалното предявяване на иск за обезщетение е достатъчно за обосноваване на правен интерес, при условие обаче то да не е хипотетично (вж. в този смисъл решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 69 и 79 и цитираната съдебна практика и от 7 ноември 2018 г., BPC Lux 2 и др./Комисия, C‑544/17 P, EU:C:2018:880, т. 43). В това отношение, както беше припомнено в точка 41 от настоящото решение, запазването на правния интерес трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна.

74

Следователно Igpour не е могла да обоснове наличието на правен интерес само като се позове на възможността да предяви в бъдеще иск за обезщетение за вреди, без да посочи конкретни обстоятелства относно последиците от твърдяната незаконосъобразност за нейното положение и естеството на вредата, която твърди, че е претърпяла, и чието обезщетяване би имал за цел този иск.

75

В рамките на самостоятелната си преценка на фактите и доказателствата Общият съд обаче е установил в точка 34 от обжалваното определение, че жалбоподателят се е позовал на възможността да предяви такъв иск за обезщетение за вреди, без да уточни дали самият той или неговите членове действително възнамеряват да се възползват от тази възможност, като по отношение на вредата, която твърди, че е претърпял, е посочил само че „жалбите са отхвърлени, а ответниците са осъдени“, без обаче да представи никакво точно, конкретно и проверимо доказателство, и освен това жалбоподателят изобщо не твърди в това отношение, че Общият съд е изопачил фактите или доводите, които той е изложил пред него.

76

При това положение Общият съд, без да допусне грешка при прилагането на правото, е могъл по същество да приеме, че не са били изпълнени условията, които произтичат от съдебната практика, припомнена в точка 73 от настоящото решение, и които допускат да се приеме, че евентуалното предявяване на иск за обезщетение за вреди може да обоснове правен интерес да се иска отмяна.

77

Освен това, що се отнася до довода, че Igpour претърпяла конкретна вреда поради факта, че Общият съд я е осъдил да понесе направените от нея разноски, следва да се отбележи, че това обстоятелство очевидно не може само по себе си да даде възможност да се докаже запазването на правния интерес да се иска отмяна, тъй като това би обезсмислило посоченото условие.

78

Що се отнася до довода, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точка 34 от обжалваното определение, че фактът, че в рамките на евентуален иск за обезщетение за вреди Igpour трябва отново да изтъкне вече изложените доводи в контекста на своята жалба за отмяна, не представлявал неоправдана тежест, която може да докаже нейния правен интерес в случая, следва да се отбележи, че уважаването на този довод би довело до задължаването на Общия съд да разгледа иска за обезщетение за вреди дори той да е напълно хипотетичен. Както обаче следва от точки 74—76 от настоящото решение, Общият съд в случая правилно е приел, че това позоваване не е достатъчно, за да се докаже запазването на правния интерес при липсата на всяко конкретно доказателство, посочено в този смисъл от жалбоподателя в първоинстанционното производство.

79

Следователно третото и четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърлят по същество.

80

В рамките на петото основание Igpour поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точка 34 от обжалваното определение, че тя не е имала правен интерес да продължи производството по обжалване, при положение че отмяната на спорните решения била необходима, за да се поправи нематериалната вреда, претърпяна от нея в качеството на професионална организация, както и че нямало друг способ за поправянето на тази вреда.

81

Комисията поддържа, че това основание е недопустимо.

82

Следва да се припомни, че съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. В рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат всъщност до преценка на правното решение, дадено във връзка с разискваните пред първата инстанция правни основания. Следователно страните не могат да изтъкват за първи път пред Съда правно основание, което не са изтъкнали пред Общия съд, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия в производството по обжалване са ограничени, със спор с по-широк обхват от разгледания от Общия съд (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 35 и цитираната съдебна практика).

83

В случая следва да се констатира, че Igpour не е поддържала пред Общия съд, че била запазила правния си интерес да иска отмяната на спорните решения, тъй като посочената отмяна щяла да бъде поправяне на произтичащата от твърдяната незаконосъобразност на тези решения нематериална вреда, която тя твърди, че е претърпяла, а изтъква това за първи път в своята жалба пред Съда.

84

Следователно петото основание за обжалване трябва да се отхвърли като недопустимо.

85

Поради това жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

86

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

87

В случая, тъй като Igpour е загубила делото и Комисията е направила искане Igpour да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията.

88

В съответствие с член 140 от Процедурния правилник Кралство Швеция и Република Полша понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: