ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA

представено на 17 декември 2020 година ( 1 )

Дело C‑709/19

Vereniging van Effectenbezitters

срещу

BP plc

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Международна компетентност по граждански и търговски дела — Компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Инвестиционен спор — Място на вредоносното събитие — Вреда, която се състои изключително от имуществена загуба — Установителен иск, предявен от организация за колективна защита на интереси“

1.

Асоциация на притежателите на ценни книжа предявява пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) иск за обезщетение поради понижаване на курса на техните акции в компания със седалище в Обединеното кралство вследствие на нефтен разлив, причинен в съоръженията на тази компания в Мексиканския залив.

2.

В рамките на спора посочената юрисдикция иска да се направи тълкуване на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 ( 2 ). Тъй като вредите, които са предмет на иска, са изцяло имуществени, тя среща трудности, за да се произнесе по своята компетентност с оглед на предходни решения на Съда, и по-специално с оглед на решения Kolassa, Universal и Löber ( 3 ).

3.

Съмненията на запитващата юрисдикция извеждат на преден план рисковете, присъщи на тълкуванията с отворена структура в тази област, като тълкуването, което свързва международната компетентност с „конкретните обстоятелства“ по спора. Същевременно те дават възможност за нюансиране или, ако е необходимо, за преразглеждане на тези тълкувания.

I. Правна уредба

А. Правото на Съюза. Регламент № 1215/2012

4.

В съображение 16 се посочва:

„Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди […]“.

5.

Съгласно член 4:

„1.   При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.

[…]“.

6.

Съгласно член 7:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]

2)

по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;

[…]“.

Б. Нидерландското право. Burgerlijk Wetboek ( 4 )

7.

Съгласно член 305a от книга 3 на BW ( 5 ):

„1.   Всяка институция или сдружение с пълна правоспособност може да предяви иск в защита на сходни интереси на други лица, при условие че осъществява такава защита в съответствие със своя учредителен акт.

[…]

3.   Искът по параграф 1 не може да има за предмет […] парично обезщетение.

[…]“.

II. Фактите, споровете пред националните съдилища и преюдициалните въпроси

8.

Vereniging van Effectenbezitters (Асоциация на притежателите на ценни книжа, наричана по-нататък „VEB“) е нидерландска асоциация със седалище в Хага (Нидерландия), чийто предмет на дейност съгласно учредителния ѝ акт е защитата на интересите на притежатели на ценни книжа.

9.

BP plc (наричано по-нататък „BP“) е опериращо в световен мащаб нефто- и газодобивно дружество със седалище в Лондон (Обединеното кралство). Обикновените акции на дружеството се търгуват на фондовите борси в Лондон и Франкфурт.

10.

През април 2010 г. възниква експлозия на наета от BP петролна платформа в Мексиканския залив, която причинява сериозни екологични вреди.

11.

На 17 април 2015 г. VEB подава пред Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) колективен иск съгласно член 3:305a от BW срещу BP в полза на всички лица, които в периода от 16 януари 2007 г. до 25 юни 2010 г. са придобили, държали или продали обикновени акции в BP чрез инвестиционна сметка в Нидерландия или инвестиционна сметка в банка или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия (наричани по-нататък „акционери в BP“).

12.

VEB иска от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) да направи следните констатации:

–

нидерландските съдилища притежават международна компетентност по исковете за обезщетения за вреди на акционерите в BP,

–

Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) притежава териториална компетенция по тези искове,

–

BP е действало незаконосъобразно спрямо своите акционери, доколкото е предоставил невярна, непълна и заблуждаваща информация относно: i) програмата си за безопасност и поддръжка преди нефтения разлив от 20 април 2010 г.; или ii) размера на нефтения разлив; или iii) ролята и отговорността на BP по отношение на този нефтен разлив,

–

покупката или продажбата на акции в BP от акционерите в BP би се осъществила на по-изгодна пазарна цена или изобщо не би се осъществила, ако BP не беше действало незаконосъобразно,

–

съществува необходимата връзка между незаконосъобразните действия на BP и произтичащите от тях вреди във връзка с курса на акциите, настъпили за акционерите в BP в периода от 16 януари 2007 г. до 25 юни 2010 г.

13.

BP оспорва компетентността на нидерландските съдилища, основавайки се на Регламент № 1215/2012. Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) обявява, че не е компетентен, а Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия) потвърждава това решение.

14.

VEB подава касационна жалба пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), който отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

a)

Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че непосредственото настъпване на изцяло имуществена вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия или в инвестиционна сметка в банка и/или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия, в резултат от инвестиционни решения, взети под въздействието на публикувана в световен мащаб, но невярна, непълна и заблуждаваща информация, произтичаща от международно, регистрирано на фондова борса дружество, представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища с оглед на мястото на настъпване на вредата (Erfolgsort)?

б)

При отрицателен отговор — необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища и кои са те? Достатъчни ли са посочените в точка 4.2.2[ ( 6 )] допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища?

2)

Трябва ли на първия въпрос да се даде различен отговор, ако става въпрос за предявен съгласно член 3:305a от BW иск на асоциация, чиято цел по силата на собственото ѝ право е да представлява колективните интереси на претърпели вреда по смисъла на първия въпрос инвеститори, което означава по-специално, че не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори, нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки, респ. индивидуалните решения да не продават вече държаните акции?

3)

Ако съгласно член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] нидерландските съдилища са компетентни да разгледат предявения съгласно член 3:305a от BW иск, притежава ли съответният съд както международна, така и национална териториална компетентност съгласно член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да разгледа всички последващи индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос?

4)

Ако съответният нидерландски съд, както е посочено в третия въпрос, действително притежава международна, но не и национална териториална компетентност по всички индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос, как следва да се определи националната териториална компетентност — според местоживеенето на увредения инвеститор, седалището на банката, в която е личната банкова сметка на този инвеститор, или седалището на банката, в която е инвестиционната сметка, или от значение е друг критерий на привързване?“.

III. Производството пред Съда

15.

Преюдициалното запитване е заведено в Секретариата на Съда на 25 септември 2019 г.

16.

Писмени становища са представили VEB, BP и Европейската комисия. След отмяна на първоначално насроченото заседание Съдът е поискал от тях писмен отговор на няколко въпроса, на които те са отговорили на 8 октомври 2020 г.

IV. Анализ

А. Уточнения от общ характер

17.

По указание на Съда в настоящото заключение ще бъдат разгледани само първите два преюдициални въпроса.

18.

Преди да пристъпя към тяхното разглеждане, считам за уместно да припомня, че:

–

Разпоредбите на Регламент № 1215/2012 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на систематиката и целите на този регламент ( 7 ).

–

Доколкото Регламент № 1215/2012 заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 8 ) (който от своя страна заменя Брюкселската конвенция) ( 9 ), остава в сила даденото от Съда тълкуване относно предшестващите разпоредби, които са еквивалентни на разпоредбите в действащия регламент ( 10 ).

–

Мястото на настъпване или на конкретно проявяване на вреда по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 се установява единствено с цел да се определи компетентността на съдилищата в дадена държава членка.

–

Установяването на мястото обслужва целта за ефективна съдебна защита на страните в трансгранични частноправни спорове, предоставяйки алтернативно на местоживеенето на ответника основание за компетентност, с оглед да се удовлетворят „обективн[и] потребност[и] от гледна точка на доказването или организацията на процеса“ ( 11 ).

–

В систематиката на Регламент № 1215/2012 посочването за компетентни на съдилищата по местоживеенето на ищеца (forum actoris) е изключение ( 12 ).

Б. Предварителни бележки относно преюдициалното запитване

19.

В първия и втория преюдициален въпрос се повдигат няколко въпроса във връзка с член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.

20.

Последователността на тази въпроси може да се обобщи по следния начин:

–

запитващата юрисдикция иска да се установи дали една чисто финансова загуба, претърпяна пряко в инвестиционна сметка ( 13 ) в Нидерландия, позволява да се определи международната компетентност на съдилищата в тази държава като място на проявяване на вредата, когато загубата е резултат от решения, взети въз основа на достъпна за всички информация, предоставена от международна компания, регистрирана на фондовата борса на друга държава членка,

–

при отрицателен отговор запитващата юрисдикция пита дали са необходими допълнителни обстоятелства и кои са те,

–

запитващата юрисдикция иска да бъдат специално разгледани конкретните обстоятелства по спора ( 14 ), и

–

накрая иска да се установи значението, което би могъл да има колективният характер на предявения иск за отговора.

21.

Във всички случаи трябва да се уточнят обстоятелствата, които не са предмет на разискване и се приемат за даденост. Те са:

–

определянето на иска като иск на извъндоговорно основание,

–

мястото на вредоносното събитие извън Нидерландия, и

–

изцяло имущественият и индивидуално определим характер на вредата, претърпяна под формата на обезценяване на обикновени акции на BP ( 15 ).

22.

Предпоставка за съмненията на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) е т.нар. „холистичен подход“ ( 16 ), използван от Съда във връзка с член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 по отношение на определени инвестиционни спорове ( 17 ), в които се твърди, че вредата е настъпила на мястото, където се намира сметката на инвеститора ( 18 ).

23.

Макар да е вярно, че местонахождението на сметката на инвеститора е послужило, за да се определи компетентният съд, все пак трябва да отбележа, че това е направено в контекст, който Съдът определя като „специфичен“ ( 19 ), понеже:

–

разглежда въпроса от много точен ъгъл, тъй като трябва да потвърди компетентността на съдилищата по местоживеенето на ищеца, и

–

значението на местонахождението на сметката като критерий на привързване е относително, тъй като други обстоятелства потвърждават като цяло годността на това място за обосноваване на компетентността с оглед на близостта между спора и съда, пред който може да бъде предявен иск, и предвидимостта на този съд за страните.

1.   Трудности да се приеме местонахождението на инвестиционна сметка като място на проявяване на вредата

24.

Не съм сигурен, че местонахождението на сметка на ищеца в държавата членка, чиято компетентност се оспорва, е релевантно съображение — включително при наличието на допълнителни обстоятелства — в какъвто и да е спор за извъндоговорна отговорност за нанесени върху инвестициите вреди в резултат на недостиг на информация. По-скоро считам, че това е отворен въпрос, дори като се има предвид подходът на Съда спрямо него.

25.

Доколкото една инвестиционна сметка отразява имуществена стойност и тази стойност претърпява вреда, местонахождението на сметката по принцип би могло да представлява мястото на проявяване на чисто имущественото увреждане на нейния титуляр. Определянето на географското положение на вредата обаче е въображаемо или фиктивно като всяко друго, за което се твърди, че е място на настъпване на неимуществени вреди ( 20 ).

26.

Когато обаче по отношение на тези вреди се отдава предпочитание за тяхното локализиране на едно или друго място сред възможните, не може да не се отчита целта на разглежданото правило. От тази гледна точка релевантността на дадена инвестиционна сметка (или банкова сметка в широк смисъл) е спорна: самата практика на Съда потвърждава слабостта на такава връзка.

27.

Местонахождението на сметката обслужва в по-голяма степен акционера особено ако съвпада с неговото местоживеене или местопребиваване, което — когато става въпрос за потребители или дребни инвеститори — отговаря на целите на законодателната политика, преследвани с материалноправните норми ( 21 ). Тази политика обаче не може да бъде насърчавана за сметка на присъщата на Регламент № 1215/2012 цел, така както е посочена в настоящата му редакция.

28.

Местонахождението на дадена сметка може да допринесе за обективната близост между спора и съда, пред който може да бъде предявен иск, но не трябва да се надценява. Сметките, в които се депозират ценните книжа или в които се отразява тяхното обезценяване, не обуславят например причинно-следствената връзка между събитието и вредата, нито значимостта на настъпилата вреда.

29.

В допълнение, от гледна точка на дружеството емитент на котираните акции местонахождението на сметките на неговите акционери е непредвидима информация, която не позволява ни най-малко да се предвидят съдилищата с международна компетентност, пред които срещу него може да бъде предявен иск.

30.

Действително, когато взема решение да търгува на фондовата борса на държава, различна от тази, в която се намира неговото седалище, емитентът на акции имплицитно приема, че срещу него може да бъде подаден иск в държава извън неговото местоживеене. Доколкото обаче той няма контрол върху последващото движение на ценните книжа, местонахождението на дадена сметка на инвеститора ( 22 ) за него е толкова случайно, колкото и непредвидимо ( 23 ).

31.

При тези обстоятелства, с приемането на идеята, че местонахождението на сметката е определящият за компетентността фактор, не се избягва „възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди“ ( 24 ). Така по-скоро се улеснява тази възможност.

2.   Резерви относно използването на „холистичния подход“ в случаи като настоящия

32.

В моето заключение по дело Verein für Konsumenteninformation посочвам, че отсъствието на физическо увреждане затруднява установяването на мястото, където настъпва дадена вреда, и поражда съмнения относно възможността това място да се използва като критерий на привързване за целите на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 ( 25 ).

33.

Припомням, че поради тази причина неколкократно на Съда е предлагано да се изостави възможността за избор между мястото на събитието и мястото на увреждането в случаите, при които щетата е само имуществена. Присъединил съм се към тази позиция, като съм пояснил, че мога да я приема за някои хипотези, но не и непременно за всички ( 26 ).

34.

Поради това споделям резервите член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в областта на извъндоговорната отговорност относно инвестиции в прехвърлими ценни книжа, изхождайки от фикцията, че една неимуществена вреда се проявява на определено място, и изисквайки освен това наличието на конкретни обстоятелства, за да се обоснове предоставянето на компетентност на съдилищата на това място ( 27 ).

35.

Довод, свързан с правната сигурност, потвърждава целесъобразността на едно ново разглеждане на този подход: в подходящия процесуален момент (в някои случаи включително a limine litis) сезираният с исковата молба съд трябва да установи факторите на привързване с държавата на този съд, които ще обосноват собствената му международна компетентност с оглед на приложимата правна уредба. По причини не само от практическо естество, а и — повтарям — свързани с правната сигурност, съдът трябва да може да се произнесе лесно по това изискване преди разглеждането по същество.

36.

В хипотези като тази едно тълкуване на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, изискващо анализ на конкретните обстоятелства във всеки случай, не благоприятства сигурността на резултата. Освен това самото естество на критерия вероятно ще породи съмнения у правните субекти и ще доведе до прилагането на процедурни стратегии на отлагане в допълнение към разнопосочни тълкувания в държавите членки и нови преюдициални запитвания до Съда ( 28 ).

3.   Неокончателно заключение

37.

Ето защо при спорове като разглеждания в случая би могло да не се прибягва непременно до метода на групиране на контактите, за да се обоснове предоставянето на компетентност на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012. Тогава вредата би трябвало да се установи на място, което съответства в по-голяма степен на преследваните с правилото цели, изключвайки местонахождението на инвестиционната сметка.

38.

Според мен този подход е възможен и в действителност е приет от съдилищата на някои държави членки, които анализират компетентността си въз основа на други данни, като отдават предпочитание например на пазара, на който котират акциите ( 29 ). Това е предварително добре известно място (не непременно физическо), което емитентът е избрал и на чието законодателство той се подчинява във връзка със задълженията за предоставяне на информация; мястото е или трябва да е предварително известно на инвеститора, когато придобива акции в дружеството ( 30 ).

39.

При все това, съобразявайки формулировката на преюдициалните въпроси, ще им отговоря въз основа на собствените им предпоставки, а именно с оглед на постановената до момента практика на Съда, като анализирам, когато е уместно, предложените алтернативни решения.

В. Първи преюдициален въпрос

1.   Отговор с оглед на практиката на Съда

а)   Буква а): представлява ли мястото на инвестиционната сметка „достатъчен критерий на привързване“?

40.

От решения Kolassa, Universal и Löber следва, че местонахождението в дадена държава членка на банковата сметка (в широк смисъл), в която се отразява имуществената вреда, не е достатъчно, за да се обоснове предоставянето на международна компетентност на съдилищата в тази държава. Необходимо е освен това да са налице конкретни обстоятелства, които в съвкупност да позволяват предоставянето на такава компетентност ( 31 ).

41.

Оставяйки настрана за момента значението, което в случая може да има видът на предявения от VEB иск (колективен) ( 32 ), не намирам никакъв отличителен елемент с тежест, която да позволи отдалечаване от посочената съдебна практика.

42.

Запитващата юрисдикция подчертава, че в решение Universal имущественото увреждане е настъпило в банкова сметка на ищеца, която той сам е избрал, за да изплати дълга си; самото увредено лице е избрало мястото на загубата си, което прави по-малко надеждно местонахождението на сметката като обстоятелство, обосноваващо предоставянето на международна компетентност. Обратно, в настоящото дело имуществената вреда в резултат на обезценяването на държани в инвестиционни сметки акции била възникнала директно в тях.

43.

Доводът не ми изглежда убедителен поради няколко причини:

–

В цитираното решение Съдът посочва недостатъчно надеждния характер на избраната от ищеца сметка не като основно, а като допълнително съображение ( 33 ).

–

Не може да се изключат действията на акционер за избор на сметка за депозиране на неговите ценни книжа, което му дава възможност да предопредели мястото на тази сметка като връзка с определена територия с оглед на бъдещ иск срещу емитента на акциите ( 34 ).

–

Отсъствието на избор на такова място от страна на акционера, чиито ценни книжа са се обезценили, не го прави по-малко непредвидим фактор за емитента, както вече посочих.

44.

Разликата между настоящото дело и делата в основата на решения Kolassa и Löber по отношение на формата и обхвата на предоставената от ответника информация, за която се твърди, че е заблуждаваща, също не обосновава предоставянето на международна компетентност на съдилищата на мястото, където се намират инвестиционните сметки.

45.

Всъщност обстоятелството, че информацията от дружеството емитент не е насочена конкретно или поотделно към нидерландските инвеститори, изглежда, по-скоро би било в подкрепа на обратното заключение ( 35 ). Доколкото обаче според VEB този фактор е конкретно обстоятелство, което потвърждава компетентността на съдилищата в Нидерландия, ще го анализирам по-късно от тази гледна точка.

46.

В обобщение настъпването на имуществената вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия не може да се приеме като „достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове предоставянето на международната компетентност“ на съдилищата в тази държава.

б)   Буква б): конкретни обстоятелства по делото

47.

С оглед на вероятността отговорът на първия преюдициален въпрос да бъде отрицателен, Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) иска да се установи „необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища и кои са те“. Иска по-конкретно да се установи дали биха били достатъчни допълнителните обстоятелства, посочени в точка 4.2.2 от акта за преюдициално запитване ( 36 ).

48.

Както вече отбелязах в един момент, не е възможно да се уточнят абстрактно конкретните обстоятелства, които кумулативно да създадат достатъчна връзка между спора и съда, пред който може да бъде предявен иск, когато описаната в исковата молба вреда е чисто имуществена ( 37 ).

49.

При все това ми се струва уместно отново да посоча, че „конкретните обстоятелства“, които са от значение за предоставянето на компетентност, са обстоятелствата, които разкриват близостта между спора и съда, пред който може да бъде предявен иск, както и предвидимостта на този съд за страните, тъй като това са принципите, на които се опира критерият за международна компетентност „място на вредата“ ( 38 ).

50.

Тези обстоятелства трябва да включват:

–

елементите, които са от значение за доброто правораздаване и полезната организация на процеса, и

–

факторите, които може да са послужили за формиране на убедеността на страните за това къде да се води делото или къде евентуално може да бъде предявен иск срещу тях в резултат от деянията им.

51.

От документите в преписката е видно, че в главното производство не са налице конкретни обстоятелства, аналогични на разглежданите в делата Kolassa и Löber. Би могло обаче да съществуват други такива според акта за преюдициално запитване ( 39 ). Считам, че повечето от тях (оставяйки настрана за момента съображенията относно колективния иск) нямат значение за предоставянето на компетентност ( 40 ).

1) Спогодбата на BP с други акционери

52.

Считам за ирелевантно обстоятелството, че BP е сключило спогодба със своите акционери в САЩ, която не е предложена на европейските акционери. Тази информация не съдържа нищо по отношение на предвидимост, близост или добро правораздаване, за да се приеме, че компетентни в Европейския съюз са съдилищата в Нидерландия.

2) Качеството акционери-потребители

53.

Според мен е без значение и обстоятелството, че някои от засегнатите лица имат качеството на потребители ( 41 ). Би било желателно положението на миноритарните инвеститори да се регламентира в съответствие с предвиденото в раздел 4 от глава II от Регламент № 1215/2012 ( 42 ), но несъмнено към момента това не е така.

54.

Защитен потребител съгласно Регламент № 1215/2012 е само онзи, който участва в договор при обстоятелствата по член 17 ( 43 ). В настоящата редакция на регламента няма установен общ принцип за защита на потребителите, който да предоставя на лице с такова материалноправно качество правото при всички случаи да завежда иск пред съд по местоживеенето си.

55.

При отсъствието на такова общо правило качеството „потребител“ следва да се преценява в контекста на член 7, точка 2 като останалите фактори, а именно по отношение на близостта и предвидимостта на съда, пред който може да бъде предявен иск. В този смисъл не виждам по какъв начин качеството на потребител на някои инвеститори в BP сближава обективно спора и съда, пред който може да бъде предявен иск, или прави нидерландските съдилища повече или по-малко предвидими от гледна точка на ответника ( 44 ).

3) Информацията от BP за неговите акции

56.

Информацията от BP за неговите акции е предназначена за инвеститори в целия свят. Следователно на BP е известно, че ценните книжа могат да бъдат придобити от инвеститори в държави, различни от държавата, в която се намира неговото седалище или седалището на фондовия/ите пазар/и, на който/ито е решило да се регистрира ( 45 ).

57.

Несъмнено един икономически оператор не може да се прикрие зад общия характер на предоставена от самия него информация, за да избегне срещу него да бъде предявен иск на определено място. Не изглежда разумна обаче и възможността той да бъде призоваван пред всички и всеки един съд, до който достигне такава информация вследствие на достъпността на интернет, при положение че целта ѝ е да покаже характеристиките на котирани акции, които обикновено се прехвърлят чрез верига от посредници извън контрола на емитента.

58.

Иначе казано, считам, че за целите на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 разпространяването в световен мащаб на информация, която дадено дружество предоставя за своите акции, не допринася с нищо за компетентността на съдилищата в една конкретна държава ( 46 ).

59.

При тези условия не считам, че конкретните обстоятелства, които се изтъкват във втория преюдициален въпрос, обосновават предоставянето на компетентност на нидерландските съдилища.

2.   Алтернативно решение?

60.

Комисията предлага да се приеме по изключение, че вредата настъпва в инвестиционната сметка в дадена държава членка и обосновава предоставянето на компетентност на съдилищата в тази държава, без да е необходимо да са налице допълнителни обстоятелства, ако не съществуват обстоятелства, които позволяват да се установи мястото на вредата в друга държава членка.

61.

Комисията твърди, че в противен случай ищецът би загубил предоставената му от член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 възможност, когато в описаното положение мястото на вредоносното събитие съвпада с местоживеенето на ответника.

62.

Моето мнение е, че макар и неблагоприятен, този резултат не противоречи на установената в Регламент № 1215/2012 система за предоставяне на международна компетентност. Обратният резултат обаче би могъл да бъде в противоречие с нея.

63.

Брюкселската конвенция и по-късно регламентите (с предвидените в тях изключения) изхождат от съображението, че местоживеенето на ответника е и следва да бъде главното основание за компетентност. Добавените основания за предоставяне на специална компетентност отговарят на съвкупност от съображения, сред които предлагането на алтернативи на ищеца не фигурира изрично като цел сама по себе си ( 47 ).

64.

Действително тълкуването на член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция изхожда от неговото полезно действие, така че включва както мястото на събитието, така и мястото на вредата. Полезното действие би се загубило, ако разпоредбата се тълкува само и систематично като място на вредоносното събитие, тъй като то обикновено съвпада с местоживеенето на ответника ( 48 ).

65.

Същевременно Съдът постоянно припомня, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува строго с оглед на риска да се изпразни от съдържание основният принцип за компетентност на съдилищата в държавата, на чиято територия е местоживеенето на ответника ( 49 ).

66.

При тези обстоятелства ще припомня, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 не е основание за компетентност, предвидено за защитата на ищеца. Към тази констатация обикновено се прибавя предупреждение срещу тълкуването на разпоредбата в полза на компетентността на съдилищата по местоживеенето на ищеца ( 50 ).

67.

Следователно не е възможно целта да се улесни иска на ищеца, да има превес над целите, свързани с правната сигурност и физическата близост между спора и съда, пред който може да бъде предявен иск.

68.

От горното според мен следва, че не е задължително — и при никакви условия абсолютно задължително — на ищеца да се предоставят различни възможности за водене на дело и още по-малко за предявяване на иск на място, за което се твърди, че е място на проявяване на дадена вреда, когато поради фиктивния си в действителност характер това място не представлява необходимата връзка между спора и съда.

69.

Във връзка с това припомням, че според Съда засегнатото лице трябва да предяви иска си пред съда на мястото на настъпване на вредата в случаите, в които е невъзможно или трудно да се определи къде е настъпило вредоносното събитие ( 51 ).

70.

Ще добавя, както в някои други случаи ( 52 ), че Съдът е изключил прилагането на член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция (понастоящем член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012) при задължение, чието „точно място не може да се установи, нито може да се свърже с правораздавателен орган, който е особено подходящ да се произнесе по свързаните с него спорове“ ( 53 ).

71.

В крайна сметка, доколкото местоживеенето на ответника в дадена държава членка е условие за приложимостта на Регламент № 1215/2012, ищецът разполага най-малко с достъп до съдилища винаги когато този регламент е приложим. Следователно не съществува риск от отказ от правосъдие ( 54 ).

Г. Втори преюдициален въпрос

72.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали отговорът на първия въпрос се влияе от естеството на предявения от VEB иск (а именно от неговия колективен характер) и от обстоятелството, че той е чисто установителен.

73.

При тези обстоятелства тя се позовава на решение CDC Hydrogen Peroxide ( 55 ), в което Съдът твърди, че извършените от всеки първоначален кредитор цесии на вземания в полза на ищеца сами по себе си нямат значение при определянето на компетентния съд по член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.

74.

Според запитващата юрисдикция, ако горното разрешение се приложи спрямо спора в главното производство, механизмът на колективния иск би загубил своята ефективност.

1.   Колективният иск и мястото на вредата

а)   Чисто установителният иск за търсене на отговорност

75.

Според действащото към момента на предявяване на иска национално законодателство организация за защита на колективни интереси като VEB няма процесуална легитимация за предявяване на иск за (парично) обезщетяване на вредите. Само пострадалите частни лица биха могли да поискат подобен вид обезщетение.

76.

Съдът е посочил, че в обхвата на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 попадат чисто установителни искове за извъндоговорна гражданска отговорност ( 56 ), включително такива относно липсата на отговорност ( 57 ), както и искове с превантивен характер за предотвратяване на бъдеща вреда ( 58 ).

77.

Според тази съдебна практика съдилищата в държавата членка, в която е настъпило вредоносното събитие или е настъпила или се очаква да настъпи вредата, могат валидно да признаят своята компетентност на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 по искове, при които (все още) не се претендира конкретно обезщетение ( 59 ).

78.

В решение DFDS Torline Съдът:

–

основава своите доводи по-специално на връзката между първия етап на иска (отнасящ се до обявяването на определено поведение за неправомерно) и втория етап (отнасящ се до произтичащото от такова поведение обезщетение),

–

приема, че отделянето на двата етапа за целите на международната компетентност ще задължи ищеца да се обърне към съдилища в различни държави членки и че това „би противоречало на принципите на добро правораздаване, правна сигурност и недопускане на увеличаването на броя на критериите за компетентност на съдилищата по отношение на едно и също правоотношение“ ( 60 ).

79.

С оглед на изложеното не виждам пречка член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се прилага за установителни искове, като предявения от VEB, преди последващите искове за обезщетение, каквито в бъдеще могат да предявят индивидуално само пострадалите лица, чиито самоличност и местоживеене са неизвестни към момента на (първия) иск.

80.

Предпоставка за предходното твърдение във всички случаи е наличието на определена връзка или функционална насоченост между производството по предявения от VEB установителен иск и производствата, които ще се водят впоследствие за получаване на обезщетение ( 61 ). Запитващата юрисдикция следва да установи дали тази предпоставка е налице в контекста на член 3:305a от BW.

81.

Не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че определянето на мястото на настъпване на вредата ще стане по-сложно при посочените двуетапни производства, доколкото вредата се свързва с титуляри, чиято самоличност все още не е непременно установена. Този фактор според мен не отменя сам по себе си „действителното, а не само абстрактното съдържание“ ( 62 ) на вредата.

82.

В случая трудността е смекчена чрез очертаването на защитаваните от ищеца интереси, а именно произтичащите от местонахождението в Нидерландия на инвестиционни сметки, в които се отразява обезценяването на акциите.

б)   Колективен иск и множество места на настъпване на вредите

83.

Мястото на вредата като критерий за предоставяне на международна компетентност на съдилищата е мястото, където конкретно се проявяват неблагоприятните последици от дадено събитие ( 63 ). Следователно преди всичко трябва да се установи за каква вреда става въпрос, за което е необходимо да се установи потенциално засегнатото правно благо.

84.

Материалните интереси, които могат да бъдат увредени, са различни. По-просто казано, трябва да се прави разлика между взаимосвързани интереси ( 64 ), колективни интереси ( 65 ) и индивидуални интереси: при последните титулярят е известен предварително или може да бъде установен след подаване на исковата молба (или включително след постановяване на съдебното решение).

85.

Не Съдът, а запитващата юрисдикция трябва да определи естеството на защитавания от ищеца интерес при вида колективен иск по член 3:305a от BW, в чийто обхват, изглежда, попада.

86.

Ако запитващата юрисдикция счита, че при предявения от VEB колективен иск представляваните интереси са (както изглежда) ( 66 ) на установени или лесно установими титуляри, отговорът на втория преюдициален въпрос трябва да изхожда от установената до момента практика на Съда в това отношение.

87.

В решение CDC, където вземанията на индивидуални субекти се прегрупират след тяхната цесия, Съдът посочва, че прехвърлянето няма значение за установяването на международната компетентност на съдилищата ( 67 ).

88.

По този начин Съдът потвърждава направените от него твърдения в решение ÖFAB с оглед на това, че: а) особено тясната връзка между мястото на вредоносното събитие и компетентния съд се запазва, макар първоначалният кредитор да прехвърля вземането; и б) различен отговор би накърнил целта на Регламента, според който правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими ( 68 ).

89.

Според посочената съдебна практика в хипотезата, при която в предявения колективен иск VEB защитава индивидуалните интереси на инвеститорите, които са му поверили тяхната защита пред съдилищата, трябва да се направи заключението, че колективната форма на защита не променя условията, обосноваващи компетентността на нидерландските съдилища по силата на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.

90.

Предоставянето на компетентност следователно ще зависи от наличието на общите условия, определени в практиката на Съда: а) мястото или местата на конкретната проява на вредата за всяко засегнато лице да се намира/т в Нидерландия; и б) наличие на конкретни условия, доказващи тясната връзка между съда и спора.

91.

Запитващата юрисдикция приема, че в случая „не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори[ ( 69 )], нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки, респ. индивидуалните решения да не продават вече държаните акции“. Но като се има предвид естеството на заведеното дело, тези пропуски, изглежда, не пречат да се признае компетентността на нидерландските съдилища, ако са налице посочените от мен по-горе общи условия.

2.   Ефективност на колективния иск

92.

Според Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) механизмът за колективни искове би загубил своята ефективност, ако организация като VEB трябва да подаде искова молба на всяко едно от местата, на които настъпва индивидуалната вреда.

93.

Не се съмнявам, че доводът на националната юрисдикция е правилен ( 70 ), но не намирам друга алтернатива в действащата в Европейския съюз система за предоставяне на международна компетентност на съдилищата, представлявана понастоящем от Регламент № 1215/2012.

94.

Не изключвам обаче възможността, ако се потвърди, че всички и всяка една от релевантните вреди настъпват в само една държава членка, основания за предоставяне на специална компетентност на конкретна местна юрисдикция да позволят да бъде преодоляна териториалната фрагментация, произтичаща от строгото прилагане на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 ( 71 ).

95.

Впрочем споделям посоченото от генералния адвокат Bobek в заключението му по дело Schrems за отсъствието в Регламент № 44/2001 на „специални разпоредби относно прехвърлянето на права […] или процедури за колективна защита“: съдилищата, включително Съдът, нямат задачата да установяват преди законодателя нови процесуални механизми в една толкова деликатна област ( 72 ), нито са компетентни да създават ad hoc критерий за компетентност ( 73 ).

V. Заключение

96.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия и втория преюдициален въпрос на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) по следния начин:

„1)

Член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) трябва да се тълкува в смисъл, че:

a)

Обстоятелството, че обезценяването на акциите на дружество, регистрирано на фондови борси в други държави членки, се е отразило в инвестиционни сметки в дадена държава членка или в инвестиционни сметки в банка или в инвестиционно дружество, установени в тази държава членка, когато вредата е резултат от взетите от инвеститорите решения въз основа на информация, за която се твърди, че е неточна, непълна и заблуждаваща, и която е разпространена в световен мащаб от регистрираното на фондовата борса дружество, не представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове предоставянето на международна компетентност на съдилищата на тази държава членка.

б)

Съществуването на спогодба между дружеството ответник и някои от акционерите в трета държава, която не е била предложена на ищците в главното производство, както и качеството на потребител на някои от ищците не са релевантни конкретни обстоятелства, за да се обоснове предоставянето на международна компетентност на основание член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012. Разпространяването на релевантната информация в световен мащаб от дружеството ответник също не е такова обстоятелство.

2)

Предявяването на колективен иск съгласно националните процесуални норми от асоциация, представляваща интересите на претърпелите вредата притежатели на ценните книжа, не променя тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012“.

( 1 ) Език на оригиналния текст: испански.

( 2 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

( 3 ) Решения от 28 януари 2015 г., Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37, наричано по-нататък „решение Kolassa“), от 16 юни 2016 г., Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449, наричано по-нататък „решение Universal“) и от 12 септември 2018 г., Löber (C‑304/17, EU:C:2018:701, наричано по-нататък „решение Löber“).

( 4 ) Нидерландски граждански кодекс, наричан по-нататък „BW“.

( 5 ) Наричан по-нататък „член 3:305a от BW“.

( 6 ) Те са: BP e ориентирано към инвеститори от цял свят, включително към нидерландски инвеститори; VEB представлява интересите на голям брой инвеститори, чието местоживеене в по-голямата си част е в Нидерландия; спогодбата между BP и неговите акционери в САЩ не e предложена на инвеститорите, чиито интереси VEB представлява, и в Европа не са провеждани други подобни процедури; сред представляваните от VEB акционери има потребители, които се ползват със специална закрила съгласно Регламент № 1215/2012.

( 7 ) Вж. във връзка с правилото за специалната компетентност при деликт и квазиделикт решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685), точка 38.

( 8 ) Регламент на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

( 9 ) Брюкселска конвенция от 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3; консолидиран текст в ОВ C 27, 1998 г., стр. 1, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“).

( 10 ) Вж. съображение 34 от Регламент № 1215/2012.

( 11 ) Решение от 10 юни 2004 г., Kronhofer (C‑168/02, EU:C:2004:364, наричано по-нататък „решение Kronhofer“), точка 18.

( 12 ) Решения от 19 септември 1995 г., Marinari (C‑364/93, EU:C:1995:289, наричано по-нататък „решение Marinari“), точка 13 и Kronhofer, точка 20.

( 13 ) С този израз запитващата юрисдикция обхваща „инвестиционните сметки в Нидерландия“ и „инвестиционните сметки в банка или инвестиционно дружество, установени в Нидерландия“.

( 14 ) Вж. бележка под линия 6 от настоящото заключение.

( 15 ) В становището си BP оспорва определянето на изразената в инвестиционните сметки вреда като „пряка“, но запитващата юрисдикция не пита нищо по въпроса. Ако трябва да се разглежда такъв въпрос, считам, че няма косвена вреда, разбирана като „следствие от вреда, настъпила и претърпяна от пряко увредено лице“, по думите на генералния адвокат Léger в заключението му по дело Kronhofer (C‑168/02, EU:C:2004:24), точка 45, когато вредата се състои в обезценяване на акции в инвестиционна сметка: няма две различни последователно свързани загуби, а само една. Според мен обезценяването на ценните книжа и намаляването на имуществото на акционера не могат да бъдат отделени; в това отношение споделям мнението на генералния адвокат Léger. При все това отбелязвам, че националният съд не използва прилагателното „пряка“ (или наречието „пряко“), за да направи разграничение между преки и косвени вреди, а за да отбележи различието по отношение на фактите в основата на решение Universal, където самият ищец е избрал сметката, от която са излезли претендираните впоследствие средства (вж. т. 4.9.1 от акта за преюдициално запитване)

( 16 ) Доктрината използва този израз (както и изразите „minimum contacts approach“ или „théorie du groupement des points de contact“), за да опише начина на действие в решения Universal, Kolassa и Löber: Gargantini, M., Competent Courts and Applicable Law. — In: Busch, D., Ferrarini, G. et Franx, J. P. Prospectus Regulation and Prospectus Liability. OUP, 2020, бел. 19.27.

( 17 ) Решения Kolassa и Löber. Изразът не фигурира в предшестващото ги решение Kronhofer, в което ответникът не е емитентът на ценните книжа, а финансовият посредник, поддържал пряк контакт с ищеца.

( 18 ) Решения Kolassa, точка 55 и точка 3 от диспозитива и Löber, точки 16 и 35 и диспозитива. Преди това косвено в решение Kronhofer, точка 18. От посочените решения, отнасящи се до различни видове сметки, не става ясно коя сметка се приема — тази, от която произлизат средствата, или тази, в която се депозират ценните книжа — като място на настъпване на вредата: Gargantini, M., loc. cit., бел. 19.21 и 19.24.

( 19 ) Решения Universal, точка 37, в което се прави позоваване на решение Kolassa, и Löber, точка 29.

( 20 ) В решение Kronhofer Съдът изключва компетентността на съдилищата по местоживеенето на ищеца дори когато признава, че на това място е настъпила имуществена загуба. Всъщност Съдът приема тезата на запитващата юрисдикция, че вредата засяга едновременно цялото имущество; приема, че мястото на настъпване на вредата и мястото на настъпване на вредоносното събитие са идентични; приема, че има други места на проявяване на същата вреда (например сметката, от която произлизат средствата), но отказва да потвърди компетентността на съдилищата по местоживеенето и в центъра на имуществените интереси на ищеца, които съвпадат с тях. Вж. точки 17 и сл. и диспозитива.

( 21 ) Като Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 2017 г., стр. 12).

( 22 ) Включително самоличността на инвеститора в някои случаи. Задължението на държавите членки да гарантират, че дружествата имат право да узнават такава информация, е предвидено в член 3а от Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 2007 г., стр. 17), след изменението ѝ с Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите (ОВ L 132, 2017 г., стр. 1).

( 23 ) Вж. Staedler, A. Der deliktische Erfolgsort als internationaler Gerichtsstand bei reinen Vermögensdelikten. — In: Festschrift für Reinhold Geimer zum 80. Geburtstag. C.H. Beck, 2017, р. 715—722. Ако сметката се приема като критерий за предоставяне на компетентност, емитентът на акции, който иска да неутрализира риска от подаване на иск срещу него пред непредвидими съдилища, ще трябва да изключи продажбата на акции на миноритарни инвеститори.

( 24 ) Съображение 16 от Регламент № 1215/2012.

( 25 ) Дело C‑343/19, EU:C:2020:253, наричано по-нататък „заключение по дело Verein für Konsumenteninformation“, точки 46 и 48.

( 26 ) Пак там.

( 27 ) Не изключвам например възможността при други спорове за изцяло имуществени вреди мястото на вредата да се установи по несложен начин в съответствие с „холистичния подход“ без сериозно разглеждане на въпроса за предвидимостта на това местонахождение или близостта му до спора или, в крайна сметка, за неговата полезност за доброто правораздаване. Такова е становището, което поддържам в заключението по дело Verein für Konsumenteninformation (отбелязвайки при все това необходимостта от проявяване на предпазливост: вж. т. 70). Същото би било възможно при спорове относно запора на банкови сметки като превантивна мярка в трансгранични случаи, когато длъжникът има право на обезщетение поради неоснователно наложен запор. Компетентността на съдилищата на мястото, където се намира запорираната без основателна причина сметка, не изглежда спорна.

( 28 ) Преди настоящото преюдициално запитване вж. преюдициалния въпрос в основата на решение от 9 юли 2020 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑343/19, EU:C:2020:534).

( 29 ) Вж. решения на Cour de cassation (Касационен съд, Франция) от 7 януари 2014 г., № 11‑24.157 (JurisData № 2014‑000040) и на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), от 7 юли 2017 г. (6Ob18/17s).

( 30 ) Признавам обаче, че това решение подлежи на критики: то не облагодетелства дребните инвеститори с местоживеене в друга държава (но член 7, точка 2 няма за цел тяхната закрила) и акциите може да се котират на повече от един пазар. Възможно е освен това подобен критерий на привързване да отведе до местоживеенето на ответника, ако той избере държавата членка, в която се намира, като държава на произход по смисъла на Директива 2004/109/ЕО на Парламента и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране на изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 2004 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 172). Признавам също, че това може да предполага идентичност между „мястото на събитието“ и „мястото на вредата“. Тук се позовавам на посоченото от генералния адвокат Szpunar в неговото заключение по дело Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:161), точка 38: „Когато е налице […] вреда, която се състои единствено в намаляване на финансовите активи, не считам, че понятието „Erfolgsort“ е изцяло релевантно. В някои случаи не може да се направи разлика между понятията „Handlungsort“ и „Erfolgsort“ […]“. Вж. по-долу точки 60 и сл. от настоящото заключение.

( 31 ) Решения Universal, точки 36 и 37 и Löber, точка 31 и диспозитива.

( 32 ) Това значение е предмет на втория преюдициален въпрос.

( 33 ) Точка 38.

( 34 ) Разликата с решение Universal следователно не би била в избора на въпросната сметка, а в момента, в който се прави този избор.

( 35 ) Самата национална юрисдикция допуска, че при тези условия съдът, пред който може да бъде подаден иск, би бил непредвидим за ответника: вж. точка 4.9.3 от акта за преюдициално запитване.

( 36 ) Възпроизведени са в бележка под линия 6 от настоящото заключение. Доколкото запитващата юрисдикция иска да се преценят конкретни обстоятелства, преюдициалният въпрос според мен не е хипотетичен, противно на твърдението на BP в писмения му отговор на въпросите на Съда (т. 3—6).

( 37 ) Заключение по дело Verein für Konsumenteninformation, точка 67.

( 38 ) Пак там.

( 39 ) Вж. по-горе бележка под линия 6 от настоящото заключение.

( 40 ) Възможно е местоживеенето в Нидерландия на засегнати от обезценяването на акциите акционери в BP да изисква различно разглеждане от гледна точка на управлението на процеса (например за целите на уведомяването или дали техните декларации са могли да бъдат необходими като доказателство). Това следва да се установи от запитващата юрисдикция, като се държи сметка за вида и предмета на производството.

( 41 ) Становището ми не би било различно дори ако всички засегнати лица бяха потребители. В случая освен това самите потребители дори не са ищци: ищец е VEB.

( 42 ) Съдът изключва тази възможност в решение Kolassa, като отрича договорното основание на иска, а с това и приложимостта на посочения раздел, както и на член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

( 43 ) Съдът вече е посочил, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 няма за цел да предостави засилена защита в полза на по-слабата страна: вж. решение от 25 октомври 2012 г., Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:664, наричано по-нататък „решение Folien Fischer и Fofitec“), точка 46.

( 44 ) Разбира се, един потребител е най-общо инвеститор, който по-вероятно принадлежи към категорията на „недостатъчно информираните“, посочени от Съда в решения Kolassa, точка 56 и Löber, точка 35 като фактор, който ответникът би трябвало да прецени. При все това не тази информация сама по себе си, а разпространението на проспекта в държавата по местоживеенето на инвеститорите е било определящ или един от определящите фактори при тълкуването на Съда.

( 45 ) Разпространяването на информация без ограничаващи по географски признак обстоятелства (като техники за геоблокиране или използването на език, говорен изключително на една определена територия) може да сочи, че това обстоятелство е било известно.

( 46 ) В писмения си отговор на въпросите на Съда VEB, изглежда, приема слабостта на своите доводи относно този аспект, когато посочва (т. 19 и 21), че разпространяването на информацията в световен мащаб може да представлява достатъчен критерий на привързване с Нидерландия „поне в комбинация с местоживеенето на инвеститора“ в тази държава.

( 47 ) Съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012. Съдът е подчертал обективния характер на основанията за специална компетентност: вж. решение Folien Fischer и Fofitec, точка 45, където се посочва, че целите на предвидимостта на съда и правната сигурност, които са преследвани от член 7, точка 2, „не се отнасят нито до ролите, които изпълняват съответно ищецът и ответникът, нито до защитата на един от тях“.

( 48 ) Решение от 30 ноември 1976 г., Bier (21/76, EU:C:1976:166), точки 20 и 23.

( 49 ) Решение Marinari, точка 13, решегие от 27 октомври 1998 г., Réunion européenne и др. (C‑51/97, EU:C:1998:509), точка 29 или решение Universal, точка 25, наред с много други.

( 50 ) Решения Marinari, точка 13 и Kronhofer, точка 20.

( 51 ) Решение от 27 октомври 1998 г., Réunion européenne и др. (C‑51/97, EU:C:1998:509), точка 33.

( 52 ) Заключение по дело Verein für Konsumenteninformation, точки 49 и 50.

( 53 ) Решение от 19 февруари 2002 г., Besix (C‑256/00, EU:C:2002:99), точка 49. Делото се отнася до задължение за въздържане от действие без ограничение по географски признак.

( 54 ) Съдът е великодушен, когато тълкува местоживеенето като изискване за приложимост на регламента на Съюза: вж. решение от 17 ноември 2011 г., Hypoteční banka (C‑327/10, EU:C:2011:745). Ако ответникът няма местоживеене в Съюза, Регламент № 1215/2012 не е приложим, но са приложими предвидените от държавите членки субсидиарни правила.

( 55 ) Решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide (C‑352/13, EU:C:2015:335, наричано по-нататък „решение CDC“).

( 56 ) Решение от 5 февруари 2004 г., DFDS Torline (C‑18/02, EU:C:2004:74, наричано по-нататък „решение DFDS Torline“).

( 57 ) Решение Folien Fischer и Fofitec.

( 58 ) Решение от 1 октомври 2002 г., Henkel (C‑167/00, EU:C:2002:555, наричано по-нататък „решение Henkel“). Понастоящем и от приемането на Регламент № 44/2001 такава възможност е предвидена в неговия текст.

( 59 ) Въпросите, които стоят в основата на решения Henkel и Folien Fischer и Fofitec, не се отнасят пряко до полезността на критерия „място на настъпване на вредата“ при съответните искове, а до тяхното определяне като „искове на извъндоговорно основание“. Вж. по-конкретно точки 42 и сл. от решение Henkel и точки 39, 48 и 52 от решение Folien Fischer и Fofitec.

( 60 ) Решение DFDS Torline, точки 25 и 26. В точка 27 Съдът добавя типичните доводи за близост на спора и улеснено събиране на доказателства, като отбелязва, че те „са еднакво валидни както, ако предметът на спора е обезщетяване на вече настъпила вреда, така и ако искът е насочен към предотвратяване на настъпването на вреда“. В сходен смисъл е решение Folien Fischer и Fofitec, точка 48. Считам, че когато искът е насочен към обявяването на дадено поведение за неправомерно, обосновката, свързана с улесненото доказване на вредата, е второстепенна, но не и несъществуваща — противно на мнението на BP, изразено в писменото му становище. Същото се отнася до причинно-следствената връзка, доколкото тя се проявява — както, изглежда, е при нидерландския модел — в абстрактен тест, позволяващ да се установи дали е налице връзка sine qua non между поведението и вредата. Причинно-следствената връзка в строг смисъл трябва да бъде установена впоследствие при всеки отделен иск. Вж. Bosters, T. Collective redress and private international law in the EU. T.M.C. Asser Press, 2017, р. 41 и решение на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) от 27 ноември 2009 г., LJN BH2162 (VEB/World Online).

( 61 ) Наличието на връзка или функционална насоченост между процесите според мен обезсилва становището на BP, изразено в точки 14—18 от писмения му отговор на въпросите на Съда, според което мястото на проявяване на вредата не е критерий за предоставяне на компетентност при искове като предявения по настоящото дело.

( 62 ) По думите на генералния адвокат Jääskinen в заключението му по дело Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:226), точка 49.

( 63 ) Решение от 16 юли 2009 г., Zuid-Chemie (C‑189/08, EU:C:2009:475), точка 27 и решение CDC, точка 52, наред с други.

( 64 ) За такива се считат общите интереси, които по принцип засягат всички граждани и са признати в нормативен текст (законов или конституционен).

( 65 ) Това са свойствените интереси на конкретна социална група (като например потребителите), обединена въз основа на обективни качества или определени правни връзки, чието представителство може да бъде поверено на частноправно юридическо лице или публичноправен субект.

( 66 ) В акта за преюдициално запитване не се посочват твърдения за нарушаване на правни блага, различни от икономическия интерес на всеки акционер, каквото благо може да бъде свободата на вземане на решение на пазарните субекти — направили инвестиции въз основа на (твърдяна) невярна информация — или доверието на самия пазар.

( 67 ) Точка 2 от диспозитива.

( 68 ) Решение от 18 юли 2013 г., ÖFAB (C‑147/12, EU:C:2013:490), точки 57 и 58, както и точка 3 от диспозитива.

( 69 ) В действителност според самия акт за преюдициално запитване критерият на привързване не е местоживеенето на инвеститора, а местонахождението на инвестиционната сметка.

( 70 ) Въпреки че запитващата юрисдикция не го посочва изрично, считам, че евентуалната загуба на ефективност се проявява освен това в две насоки: организацията, която защитава колективните интереси, може да бъде принудена да предяви иск пред различни юрисдикции в зависимост от мястото на вредите, ако те настъпват в няколко държави членки; и в рамките на тези държави членки е възможно да трябва също да заведе дела в няколко съдебни района, тъй като в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 едновременно с международната компетентност се предвижда и териториална компетентност.

( 71 ) Вж. по аналогия решение от 18 декември 2014 г., Sanders и Huber (C‑400/13 и C‑408/13 EU:C:2014:2461).

( 72 ) Дело C‑498/16, EU:C:2017:863, точки 119—123.

( 73 ) Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 2020 г., стр. 1) запазва непроменени предвидените в Регламент № 1215/2012 правила за международна компетентност на съдилищата, както вече е било посочено в Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО от 11 април 2018 година (COM(2018)0184 final): вж. съображение 21 и член 2, параграф 3. Директивата предвижда освен автоматичното признаване на процесуалната легитимация на квалифицираните организации, определени в дадена държава членка, да предявяват искове в друга държава членка, насърчаване на сътрудничеството между тези организации с цел улесняване на действията срещу трансгранични нарушения: вж. съображения 32 и 71, както и член 6, параграф 2 и 3 и член 20, параграф 4. В него се установява освен това задължение за държавите членки да предвидят механизми, позволяващи на потребителите с обичайно местопребиваване в една държава членка да бъдат представлявани в колективни искове за обезщетение, предявени в друга държава членка: вж. съображение 31 и член 6, параграф 2.