–

за State Street Bank International GmbH, от S. Dettori, avvocato,

–

за Banca d’Italia от M. Mancini, D. Messineo и L. Sciotto, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

–

за испанското правителство, от M. A. Sampol Pucurull, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от V. Di Bucci, K.-Ph. Wojcik и A. Steiblytė, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190) и на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор със страни State Street Bank International Gmbh (наричана по-нататък „SSBI“) и Banca d’Italia по повод плащането на вноски в националния фонд за преструктуриране в Италия.

3

Съображения 103—105 от Директива 2014/59 имат следното съдържание:

4

Член 100, параграфи 1, 4 и 5 от посочената директива гласи:

„1.   Държавите членки създават един или повече механизми за финансиране с цел да се гарантира ефективното прилагане от страна на органа за преструктуриране на инструментите и правомощията за преструктуриране.

[…]

4.   За целите на параграф 3 механизмите за финансиране разполагат по-специално с правомощия за:

5.   Освен в случаите, разрешени по параграф 6, всяка държава членка създава свои национални механизми за финансиране чрез фонд, решение за чието използване може да бъде взето от нейния орган за преструктуриране за целите по член 101, параграф 1“.

5

Член 102, параграф 1 от същата директива предвижда:

„Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2024 г. наличните финансови средства в техните механизми за финансиране достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия. Държавите членки могат да определят целеви равнища над този размер“.

6

Член 103 от Директива 2014/59 е озаглавен „Предварителни вноски“ и гласи:

„1.   С цел да се достигне целевото равнище по член 102 държавите членки гарантират, че лицензираните на тяхна територия институции, включително клоновете в Съюза, правят вноските най-малко ежегодно.

[…]

4.   Държавите членки гарантират, че предвиденото в настоящия член задължение за плащане на вноски подлежи на изпълнение съгласно националното право и че дължимите вноски се плащат в пълен размер.

Държавите членки налагат подходящи регулаторни, счетоводни, отчетни и други задължения, за да гарантират, че дължимите вноски се плащат в пълен размер. Държавите членки приемат мерки за надлежна проверка на това дали вноските са платени правилно. […]

5.   Набраните в съответствие с настоящия член суми се използват единствено за целите на член 101, параграф 1.

[…]

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 115 за уточняване на понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, както е посочено в параграф 2 от настоящия член […]

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 115 […]

[…]“.

7

Съгласно член 104 от тази директива:

„1.   Когато размерът на наличните финансови средства не е достатъчен, за да покрие загубите, разходите или другите разноски, свързани с използването на механизмите за финансиране, държавите членки гарантират, че от лицензираните на техни територии институции се набират извънредни последващи вноски, за да се покрият допълнителните суми. Тези извънредни последващи вноски се разпределят между институциите в съответствие с правилата, предвидени в член 103, параграф 2.

[…]

2.   Член 103, параграфи 4—8 се прилага за вноските, набрани съгласно настоящия член.

[…]“.

8

Член 130, параграф 1 от посочената директива има следното съдържание:

„Държавите членки приемат и публикуват до 31 декември 2014 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Държавите членки прилагат тези мерки от 1 януари 2015 г.

[…]“.

9

Член 4 от посочения делегиран регламент гласи:

„1.   Органите за преструктуриране определят годишните вноски, които се плащат от всяка институция пропорционално на нейния профил на риска, въз основа на информацията, предоставена от институцията в съответствие с член 14 и при прилагането на методиката, описана в настоящия раздел.

2.   Органът за преструктуриране определя годишната вноска, посочена в параграф 1, въз основа на годишното целево равнище на механизма за финансиране на преструктурирането, като се вземе предвид целевото равнище, което трябва да бъде постигнато до 31 декември 2024 г. в съответствие с член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията, за която се простират правомощията му“.

10

Член 12 от посочения регламент е озаглавен „Нови поднадзорни институции и промяна на статуса“ и предвижда:

„1.   Когато става въпрос за институция, която отскоро е под надзор само за част от даден период на плащане на вноски, частичната вноска се определя, като посочената в настоящия раздел методика се приложи към размера на годишната вноска на институцията, изчислен през следващия период на плащане на вноски в зависимост от броя на пълните месеци от периода на плащане на вноски, за които институцията е под надзор.

2.   Промяната на статуса на институцията, включително на малка институция, по време на период на плащане на вноски не оказва влияние върху годишната вноска, която трябва да бъде платена през тази конкретна година“.

11

Член 14, параграф 1 от същия регламент гласи:

„1.   Институциите представят на органа за преструктуриране най-актуалните заверени годишни финансови отчети, налични най-късно на 31 декември в годината, предхождаща периода на плащане на вноски, заедно, в съответствие с член 32 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 2013 г., стр. 19)], с мнението на задължителния одитор или одиторско дружество“.

12

Член 20, параграфи 1—4 от Делегиран регламент 2015/63 гласи:

„1.   […] Чрез дерогация от член 13, параграф 1 по отношение на вноските, които трябва да бъдат платени през 2015 г., органите за преструктуриране уведомяват всяка институция за своето решение за определяне на годишните вноски, които трябва да бъдат платени от тях най-късно до 30 ноември 2015 г.

2.   Чрез дерогация от член 13, параграф 4 във връзка с вноските, които трябва да бъдат платени през 2015 г., дължимата сума съгласно решението по член 13, параграф 3 се изплаща най-късно до 31 декември 2015 г.

3.   Чрез дерогация от член 14, параграф 4 във връзка с информацията, която трябва да се предостави на органа за преструктуриране през 2015 г., посочената в този параграф информация се предоставя не по-късно от 1 септември 2015 г.

4.   Чрез дерогация от член 16, параграф 1 схемите за гарантиране на депозитите предоставят до 1 септември 2015 г. на органа за преструктуриране информация за размера на гарантираните депозити към 31 юли 2015 г.“.

13

От член 21 от посочения регламент следва, че той се прилага от 1 януари 2015 г.

14

Член 78 от Законодателен декрет № 180/2015 от 16 ноември 2015 г. за транспониране на Директива 2014/59 в националното право (GURI бр. 267 от 16 ноември 2015 г.) предвижда:

„За да се постигнат целите на преструктурирането […], към Banca d’Italia се създават един или повече фондове за преструктуриране […]“.

15

Член 81 от този декрет има следното съдържание:

„1.   До 31 декември 2024 г. общият размер на финансовите средства на фондовете за преструктуриране се равнява на 1 % от гарантираните депозити към датата на приключване на последния годишен баланс, одобрен от длъжните да плащат вноските институции. […]

2.   За да се достигне равнището, посочено в параграф 1, вноските се изчисляват и събират в съответствие с член 82 годишно възможно най-равномерно във времето, като се отчита и процикличното въздействие, което тяхното плащане може да окаже върху финансовото състояние на институциите, длъжни да ги плащат“.

16

Член 82, параграф 1 от посочения декрет гласи:

„Банките със седалище в Италия и италианските клонове на банки извън ЕС плащат редовни годишни вноски във фондовете за преструктуриране в размер, определен от Banca d’Italia в съответствие с разпоредбите на Европейската комисия, съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС“.

17

Член 83, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Ако финансовите средства не са достатъчни за извършване на мерките по член 79, параграф 1, банките със седалище в Италия и италианските клонове на банки извън ЕС плащат във фондовете за преструктуриране извънредни вноски за покриване на допълнителните разходи в размер, определен от Banca d’Italia“.

18

SSBI е банка със седалище в Германия.

19

До 5 юли 2015 г. тя извършва дейност в Италия чрез State Street Banque SpA (наричана по-нататък „SSB Italia“).

20

От 6 юли 2015 г., след операция по сливане чрез вливане, при която SSB Italia се влива в SSBI, SSBI продължава да извършва дейността си на територията на Италия чрез клон.

21

През 2015 г. и 2016 г. в качеството си на орган за преструктуриране Banca d’Italia иска от SSBI да заплати за 2015 г. предварителни вноски (наричани по-нататък „редовните вноски“) и извънредни последващи вноски (наричани по-нататък „извънредните вноски“). По-специално с писма от 23 и 26 ноември 2015 г., както и от 1 април и 25 май 2016 г. Banca d’Italia иска от SSBI да заплати сумата 1275606 EUR като редовни вноски и сумата 3826819 EUR като извънредни вноски.

22

SSBI сезира запитващата юрисдикция с жалба за отмяна на посочените актове, като оспорва както плащането на редовната вноска, така и плащането на извънредната вноска.

23

В подкрепа на жалбата си тя излага редица доводи, сред които по-специално доводът, че когато от нея е поискано плащането на посочените вноски, тя е извършвала своята дейност на територията на Италия само чрез клон и следователно задължението за вноски може да ѝ бъде наложено не в Италия, а в Германия.

24

Освен това SSBI изтъква по-специално че създаването на 22 септември 2015 г. на независим орган, чрез който Banca d’Italia упражнява ролята си на орган за преструктуриране, както и учредяването на 18 ноември 2015 г. на италианския фонд за преструктуриране, са извършени след посочената операция по сливане чрез вливане, поради което на SSBI не можело да се налага никакво задължение за вноски.

25

Според нея задължението за вноски в италианския фонд за преструктуриране не произтичало и от член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63. Освен това разпоредбите на член 20, параграф 4 от посочения регламент подкрепяли нейната теза, че за органа за преструктуриране трябва да бъде определящо положението на SSBI не на 31 декември 2014 г., а на 31 юли 2015 г.

26

Ето защо делегираният регламент не се прилагал към нея в периода от 1 януари до 5 юли 2015 г., от което следвало, че тя нямала никакво задължение за плащане на вноски.

27

При условията на евентуалност SSBI твърди, че дължи само редовни вноски за периода, през който SSB Italiа е извършвала своята дейност в Италия.

28

Banca d’Italia оспорва доводите на SSBI и потвърждава задължението на последната за вноски. По-специално Banca d’Italia посочва, че германският орган за преструктуриране не е могъл да вземе предвид сливането чрез вливане, на което е била предмет SSB Italiа, и че противно на твърденията на SSBI, липсата на задължение за вноски в Италия би имало за последица SSBI да избегне задължението за вноски както в Италия, така и в Германия.

29

Така Banca d’Italia твърди, че в случая се прилага член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, тъй като всички банки със седалище в Италия, както и всички клонове на банки извън Европейския съюз към тази дата дължат вноски в италианския фонд за преструктуриране.

30

При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

С първата част от първия си въпрос и с втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали понятието „промяна на статуса“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че включва операция като разглежданата в главното производство, чрез която институция, която преди това е била под надзора на национален орган за преструктуриране, престава да бъде под надзора на този орган през периода на плащане на вноски вследствие на трансгранично сливане чрез вливане в нейното дружество майка и дали поради това тази операция не засяга задължението на институцията да заплаща в пълен размер редовните вноски, дължими за въпросната година на плащане на вноските.

32

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (решение от 11 април 2019 г., Tarola, C‑483/17, EU:C:2019:309, т. 36 и цитираната съдебна практика).

33

Член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с цел определяне на смисъла и обхвата на понятието „промяна на статуса“. За целите на прилагането на посочения делегиран регламент това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво на територията на всички държави членки.

34

От друга страна, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид нейният текст, нейният контекст и преследваната с нея цел (вж. в този смисъл решение от 27 май 2019 г., PF (главен прокурор на Литва), C‑509/18, EU:C:2019:457, т. 28).

35

На първо място, що се отнася до буквалното тълкуване на понятието „промяна на статуса“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, следва да се отбележи, че както следва от точка 58 от заключението на генералния адвокат, този израз може да обхване всякакъв вид промяна в правното или фактическото положение на дадена институция, която може да окаже влияние върху прилагането на член 12, параграф 2 от Делегирания регламент.

36

Това тълкуване на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 се потвърждава от израза „включително на малка институция“, който сочи, че промяната в размера на дадена институция, която е релевантна за целите на прилагането на разпоредбите в полза на малките институции, представлява само едно от положенията, за които се отнася посочената разпоредба.

37

На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, е от значение да се припомни, че член 12, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че институция, която отскоро е под надзор само за част от даден период на плащане на вноски, плаща във фонда за преструктуриране на държава членка само частични редовни вноски, изчислени в зависимост от броя на пълните месеци от първия период на плащане на вноски, за които институцията е под надзор.

38

Така член 12, параграф 2 от посочения делегиран регламент, който предвижда, че промяната на статуса на дадена институция не оказва влияние върху задължението на посочената институция да плаща годишната вноска, дължима през тази конкретна година, се отнася по принцип до промените, които могат да засегнат дадена институция, докато член 12, параграф 1 от този делегиран регламент пояснява метода на изчисление, който по изключение се прилага спрямо институция, която е под надзор само за част от периода на плащане на вноски.

39

Тъй като член 12, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 установява дерогация от общото правило по параграф 2 от посочения член, той следва да се тълкува стеснително, като не допуска тълкуване, което излиза извън тази изрично предвидена в посочения регламент единствена хипотеза (вж. по аналогия решения от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 74 и от 6 юни 2019 г., Weil, C‑361/18, EU:C:2019:473, т. 43 и цитираната съдебна практика).

40

Следователно по отношение на операция, която се състои в промяна на статуса по смисъла на член 12, параграф 2 от същия делегиран регламент, по принцип не се прилага предвиденото в член 12, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 изчисление на вноската.

41

На трето място, що се отнася до целта, преследвана с Директива 2014/59 и с Делегиран регламент 2015/63, от член 102, параграф 1, и от член 103, параграф 1 от посочената директива, както и от член 4, параграф 2 от Делегирания регламент следва, че годишното набиране на редовните вноски от институциите е въведено, за да се гарантира, че най-късно на 31 декември 2024 г. финансовите средства на разположение на механизмите за финансиране на държавите членки достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции на тяхна територия.

42

За постигането на тази цел член 4, параграф 1 и член 14, параграфи 1—3 от същия делегиран регламент задължават националния орган за преструктуриране да изчислява дължимите вноски въз основа на счетоводните данни от най-актуалните одобрени и заверени годишни финансови отчети, които са налице към 31 декември от годината, предхождаща периода на плащане на вноски, придружени от становището на задължителния одитор или на одиторско дружество.

43

В това отношение, както посочва генералният адвокат в точка 72 от своето становище, ако националните органи за преструктуриране трябва да отчитат настъпилите през съответната година промени в правното и финансовото положение на институциите, те трудно биха могли да изчислят надлежно редовните вноски, които се дължат през следваща година, и следователно да преследват целта най-късно на 31 декември 2024 г. да се достигне поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции на територията на дадена държава членка.

44

Ето защо, за да се даде възможност на националните органи за преструктуриране да изчислят вноските и съответно да постигнат целта, преследвана с Директива 2014/59 и с Делегиран регламент 2015/63, понятието „промяна на статуса“, предвидено в член 12, параграф 2 от посочения делегиран регламент, трябва да се разбира в широк смисъл като включващо по-специално трансгранично сливане чрез вливане, извършено през периода на плащане на вноски.

45

Това тълкуване на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 се потвърждава от целта на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1), чието прилагане Директива 2014/59 и посоченият делегиран регламент също имат за цел да подготвят.

46

В това отношение следва да се припомни, че учредяването през 2015 г. на националните фондове за преструктуриране, предвидено в посочената директива и Делегирания регламент, е съчетано с предвиденото учредяване през 2016 г. на единен фонд за преструктуриране сред държавите членки, които участват в банковия съюз, на основание на Регламент № 806/2014, с цел постепенно да се заменят националните фондове за преструктуриране. Междуправителственото споразумение, което уточнява учредяването на единия фонд за преструктуриране предвижда в член 3, параграфи 3 и 5, че набраните вноски съгласно членове 103 и 104 от Директива 2014/59 преди датата на прилагане на посоченото споразумение, т.е. 1 януари 2016 г., също трябва да се прехвърлят към този единен фонд за преструктуриране.

47

От тази гледна точка понятието „промяна на статуса“ не може да се ограничава до промените на дадена институция в една държава членка, изключвайки промените, които засягат няколко държави членки като трансграничните сливания чрез вливане. По същата причина доводът, че институцията, която се е вляла, не би могла да се ползва от фонда за преструктуриране в държавата членка, в която е внасяла редовни вноски, може само да се отхвърли.

48

По изложените съображения на първата част от първия въпрос и на втория въпрос следва да се отговори, че понятието „промяна на статуса“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че включва операция като разглежданата в главното производство, чрез която през годината институция престава да бъде под надзора на национален орган за преструктуриране вследствие на трансгранично сливане чрез вливане в нейното дружество майка и поради това тази операция не засяга задължението на тази институция да заплаща в пълен размер редовните вноски, дължими за въпросната година на плащане на вноските.

49

С втората част от първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо положение, в което трансграничното сливане чрез вливане на институция, която се намира в една държава членка, в нейното дружество майка, установено в друга държава членка, и последвалото прекратяване на влялата се институция са извършени през 2015 г., когато първата държава членка все още не е била учредила официално нито националния орган за преструктуриране, нито националния фонд, а вноските все още не са били изчислени.

50

Най-напред следва да се отбележи, че Делегираният регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, считано от 1 януари 2015 г. Следователно той е бил в сила към датата на трансграничното сливане чрез вливане на съответната институция в нейното дружество майка.

51

По-нататък следва да се припомни, че Директива 2014/59, която в членове 101—104 налага на държавите членки задължението да създадат национални фондове за преструктуриране, управлявани от национални органи и финансирани посредством набирането на вноски, предвижда в член 130, параграф 1, че държавите членки трябва да приемат и публикуват до 31 декември 2014 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с посочената директива и да прилагат тези мерки от 1 януари 2015 г.

52

От акта за преюдициално запитване следва, че италианската мярка, с която посочената директива е транспонирана в италианското право, е влязла в сила едва на 16 ноември 2015 г., което означава, че към датата на трансграничното сливане чрез вливане на съответната институция от нейното дружество майка в Италия все още не са били официално учредени нито националният орган за преструктуриране, нито националният фонд.

53

При все това следва да се отбележи, че в член 20 от Делегиран регламент 2015/63 са включени преходни разпоредби, за да се уредят сроковете за набиране на редовните вноски за първата година на плащане на вноските, т.е. за 2015 г.

54

Действително член 20, параграф 1 от Делегирания регламент предвижда, че чрез дерогация от член 13, параграф 1 от този Делегиран регламент по отношение на вноските, които трябва да бъдат платени през 2015 г., националните органи за преструктуриране могат най-късно до 30 ноември 2015 г. да уведомят всяка институция за своето решение за определяне на годишните вноски, които трябва да бъдат платени от тях.

55

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че Banca d’Italia в качеството си на национален орган за преструктуриране в Италия е създала национален фонд за преструктуриране на 18 ноември 2015 г. и съответно на 23 и 26 ноември 2015 г. е поискала плащането на редовните и извънредните вноски от институциите, в това число и от жалбоподателя в главното производство.

56

Следователно италианската държава е транспонирала Директива 2014/59 в националното си право в момент, който съгласно преходните разпоредби в член 20 от Делегиран регламент 2015/63 дава възможност на Banca d’Italia в качеството на национален орган по преструктуриране да поиска плащането на редовните вноски от институциите, считано от 2015 г. съгласно член 102 и член 103, параграф 1 от посочената директива.

57

В този контекст не е релевантно обстоятелството, че към датата, на която Banca d’Italia е поискала плащането на вноските, съответната институция вече не е съществувала вследствие на трансгранично сливане чрез вливане, тъй като, както вече беше посочено в точка 42 от настоящото решение, националните органи за преструктуриране са длъжни да изчисляват дължимите редовни вноски въз основа на счетоводните данни от най-актуалните одобрени и заверени годишни финансови отчети, които са налице към 31 декември от годината, предхождаща периода на плащане на вноски.

58

По изложените съображения на втората част на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо положение, в което трансграничното сливане чрез вливане на институция, която се намира в една държава членка, в нейното дружество майка, установено в друга държава членка, и последвалото прекратяване на влялата се институция са извършени през 2015 г., когато първата държава членка все още не е била учредила официално нито националния орган за преструктуриране, нито националния фонд, а вноските все още не са били изчислени.

59

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Директива 2014/59 и Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкуват в смисъл, че институция, която се намира в една държава членка и се е сляла чрез вливане с дружество майка, установено в друга държава членка, преди датата, на която националният орган за преструктуриране на първата държава членка е въвел извънредна вноска, е длъжна да заплати тази вноска.

60

Banca d’Italia поддържа, че отговорът на този въпрос се предоставя от Делегиран регламент 2015/63, и по-специално от член 12, параграф 2. От самото заглавие на посочения регламент обаче следва, че той се отнася до предварителните вноски, т.е. годишните вноски. Освен това в член 12, параграф 2 от този регламент се посочва само годишната вноска.

61

Следователно отговорът на третия въпрос може да се изведе само от тълкуването на член 104 от Директива 2014/59, който, както сочи неговото заглавие, се отнася до „Извънредни последващи вноски“. При все това нито текстът на член 104 от тази директива, нито член 103, параграфи 2 и 4—8 от нея, които се прилагат към редовните вноски и към които посоченият член 104 препраща, съдържат указание относно датата, която трябва да е референтна при определянето на институциите, длъжни да заплащат извънредната вноска, и изчисляването на нейния размер. Ето защо член 104 от посочената директива следва да се тълкува в зависимост от неговия контекст и целите на правната уредба, от който той е част (вж. по аналогия решение от 10 юли 2019 г., Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, C‑649/17, EU:C:2019:576, т. 37 и цитираната съдебна практика).

62

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 104, параграф 1 от посочената директива, когато размерът на наличните финансови средства не е достатъчен, за да покрие загубите, разходите или другите разноски, свързани с използването на механизмите за финансиране, държавите членки гарантират, че от лицензираните на техни територии институции се набират извънредни последващи вноски.

63

Както изтъква генералният адвокат в точки 86 и 87 от своето заключение, по този начин извънредната вноска се отличава от редовната по отношение на момента и целта на нейното събиране. Наистина е трудно да се предвиди датата, на която се начисляват извънредните вноски, тъй като тя зависи от датата на операциите по преструктуриране, довели до дефицит в националния фонд. Следователно извънредните вноски не могат да бъдат планирани по същия начин като редовните вноски, изчислявани въз основа на счетоводните данни от най-актуалните одобрени и заверени годишни финансови отчети, които са налице към 31 декември от годината, предхождаща периода на плащане на вноски, и се набират за съответната календарна година на плащане на вноски.

64

Предвидената в член 14, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 дата 31 декември от годината, предхождаща периода на плащане на вноски, също не е релевантна с оглед на преследваната с извънредната вноска цел. Тази последваща такса всъщност има за цел заплащането на вноска от всички институции, които към датата, на която е взето решение за нея, са под надзора на националния орган, като се вземат по-специално предвид действителните им финансови възможности и реалното им излагане на риск от финансов срив към посочената дата. От тази гледна точка, не може да бъде задължена да плаща тази вноска институция, която към датата, на която е взето решение за нея, не е била под надзора на националния орган вследствие на сливане чрез вливане в дружество майка, установено в друга държава членка.

65

Всъщност следва да се отбележи, че докато редовната вноска се дължи от всички институции, които се ползват от гаранциите, предлагани от националната система за преструктуриране, поне през част от годината, събирането на извънредна вноска от институция, която вече не се ползва от гаранциите на националната система за преструктуриране, е обосновано само в по-малка степен от риска, поеман от системата поради дейността на тази институция.

66

По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 104 от Директива 2014/59 трябва да се тълкува в смисъл, че институция, която се намира в една държава членка и се е сляла чрез вливане с дружество майка, установено в друга държава членка, преди датата, на която националният орган за преструктуриране на първата държава членка е въвел извънредна вноска, не е длъжна да заплати тази вноска.

67

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: