–

за C. Plessers, от J. Nulens и M. Liesens, advocaten,

–

за Prefaco NV, от J. Van Acker и S. Sonck, advocaten,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs и L. Van den Broeck, в качеството на представители, подпомагани от C. Raymaekers, advocaat,

–

за Европейската комисия, от M. van Beek и M. Van Hoof, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 3—5 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, г‑жа Christa Plessers, и от друга страна, Prefaco NV и Belgische Staat (Белгийската държава) относно законосъобразността на уволнението на г‑жа Plessers.

3

Член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23 гласи:

„Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка“.

4

Съгласно член 4 от тази директива:

„1.   Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила.

Държавите членки могат да приемат разпоредби, съгласно които първата алинея не се прилага към определени категории работници и служители, които не са обхванати от законодателството или практиката на държавите членки във връзка със закрилата срещу съкращения.

2.   Ако трудовият договор или трудовото правоотношение се прекратява поради това че прехвърлянето предполага съществени промени в условията на труд в ущърб на работника, работодателят се счита за отговорен за прекратяването на трудовия договор или трудовото правоотношение“.

5

Съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива:

„Освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за [установяване на] неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган)“.

6

В член 22 от Wet van betreffende de continuïteit van de ondernemingen (Закон за запазване на предприятията) от 31 януари 2009 г. (Belgisch Staatsblad, 9 февруари 2009 г., стр. 8436), в редакцията, приложима в спора в главното производство (наричан по-нататък „ЗЗП“), се предвижда следното:

„Докато съдът не се произнесе по искането за съдебно преструктуриране, независимо дали искът е предявен или изпълнителното производство е започнало преди или след подаването на това искане:

7

Член 60, първа алинея от ЗЗП гласи:

„Със съдебното решение, с което се разпорежда прехвърлянето, се назначава съдебен пълномощник, който трябва да организира и извърши прехвърлянето от името и за сметка на длъжника. В него се определя предметът на прехвърлянето или се посочва, че той се определя по преценка на съдебния пълномощник“.

8

Съгласно член 61, параграф 4 от ЗЗП:

„Приобретателят на предприятието има право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи. Този подбор трябва да се налага по технически, икономически и организационни причини и да се извърши без допускане на забранено различно третиране, по-специално въз основа на извършваната дейност като представител на персонала в предприятието или прехвърлената част от предприятие.

Липсата на забранено различно третиране в това отношение се счита за установена, ако съотношението между работници и служители и съответно техни представители, които са били активни в предприятието или прехвърлената част от предприятие и които са подбрани от приобретателя, е спазено в общия брой подбрани работници и служители“.

9

Съгласно член 62 от ЗЗП:

„Назначеният съдебен пълномощник организира и извършва прехвърлянето, разпоредено от съда, чрез продажба или прехвърляне на движимите или недвижимите активи, които са необходими или полезни за пълно или частично запазване на стопанската дейност на предприятието.

Той събира оферти, давайки предимство на пълното или частично запазване на дейността на предприятието, като същевременно се съобразява с правата на кредиторите. […]

[…]“.

10

Г‑жа Plessers работи в Echo NV на обекта в Хаутхален-Хелхтерен (Белгия) от 17 август 1992 г. до април 2013 г.

11

По искане на Echo на 23 април 2012 г. Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт, Белгия) открива процедура по съдебно преструктуриране с цел получаване на съгласието на кредиторите по членове 44—58 от ЗЗП. Постановен е отлагателен срок по отношение на това предприятие до 23 октомври 2012 г., а впоследствие до 22 април 2013 г.

12

На 19 февруари 2013 г., тоест преди изтичането на отлагателния срок, Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт) уважава искането на Echo прехвърлянето по споразумение да бъде променено на прехвърляне под съдебен надзор.

13

На 22 април 2013 г. същата юрисдикция разрешава на съдебните пълномощници да извършат прехвърлянето на движимото и недвижимото имущество в полза на Prefaco, което е едно от двете дружества, кандидати за придобиване на Echo. В офертата си Prefaco предлага да преназначи 164 работници и служители, тоест около две трети от целия персонал на Echo.

14

Споразумението за прехвърляне е подписано същия ден. Приложение 9 към това споразумение съдържа списък на работниците и служителите, които трябва да бъдат преназначени. Името на г‑жа Plessers не е в този списък.

15

Освен това в споразумението се предвижда, че прехвърлянето влиза в сила два работни дни след датата на посоченото решение за разрешаване на Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт).

16

На 23 април 2013 г. Prefaco се свързва по телефона с преназначените работници и служители и ги приканва да се явят на следващия ден за изпълнение на трудовите им задължения. На 24 април 2013 г. Prefaco потвърждава това прехвърляне в писмена форма. Що се отнася до другите работници и служители, с тях е установен контакт по телефона и с писмо от 24 април 2013 г. са уведомени от съдебните пълномощници, че не са преназначени от Prefaco.

17

Съдържанието на това писмо е следното:

„Настоящото писмо представлява официално уведомление по член 64, параграф 2 от [ЗЗП]. Дейността [на Echo] е прекратена по този ред, считано от 22 април 2013 г. Тъй като посочените по-горе приобретатели не Ви преназначават на работа, следва да считате настоящото писмо за уведомление за прекратяване на договора от страна на Вашия работодател [Echo]. С настоящото Ви уведомяваме, че в качеството си на евентуален кредитор [на Echo] трябва да предявите вземанията си пред долуподписаните съдебни пълномощници […]“.

18

Съдебните пълномощници снабдяват г‑жа Plessers също и с формуляр, в който като дата на прекратяване на договора се посочва 23 април 2013 г.

19

С писмо от 7 май 2013 г. г‑жа Plessers официално иска от Prefaco да я преназначи. Според нея Prefaco е започнало да експлоатира обекта в Хаутхален-Хелхтерен от 22 април 2013 г. — а именно датата, на която Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт) обявява решението си.

20

С писмо от 16 май 2013 г. Prefaco отхвърля това искане, като се позовава на член 61, параграф 4 от ЗЗП, даващ на приобретателя право да подбере работниците и служителите, които иска или не иска да преназначи, при условие, от една страна, че подобен подбор се налага по икономически, технически или организационни причини, и от друга страна, че не е налице забранено различно третиране. Prefaco добавя, че не е било длъжно да преназначи г‑жа Plessers след прекратяването на трудовия договор, който я е обвързвал с Echo.

21

На 11 април 2014 г. г‑жа Plessers предявява иск пред Arbeidsrechtbank Antwerpen (Съд по трудови спорове Антверпен, Белгия).

22

Освен това на 24 юли 2015 г. г‑жа Plessers подава молба за привличане на белгийската държава като страна по делото.

23

С решение от 23 май 2016 г. Arbeidsrechtbank te Antwerpen (Съд по трудови спорове Антверпен) отхвърля всички искания на г‑жа Plessers като неоснователни и я осъжда да заплати съдебните разноски по делото.

24

Г‑жа Plessers подава въззивна жалба срещу това решение до Arbeidshof te Antwerpen, afdeling Hasselt (Апелативен съд по трудови спорове Антверпен, отделение Хаселт, Белгия), който решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместимо ли е правото на подбор, предоставено на приобретателя в член 61, параграф 4 от [ЗЗП], с Директива [2001/23] и по-специално с членове 3 и 5 от нея, доколкото това „съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор“ се прилага с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности?“.

25

Prefaco изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване, посочвайки че според него поставеният въпрос не е релевантен за разрешаването на спора в главното производство. Всъщност, тъй като спорът бил между два частноправни субекта, г‑жа Plessers не можела да се позовава на Директива 2001/23 с цел да се остави без приложение ясна разпоредба от националното законодателство.

26

В това отношение трябва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — именно релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като въпросите се отнасят до тълкуването на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 24 и от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 31).

27

Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване или исканата преценка на валидността на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25 и от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 32).

28

Тъй като поставеният въпрос от запитващата юрисдикция се отнася до тълкуването на Директива 2001/23, трябва да се отбележи, че когато става въпрос за спор между частноправни субекти, Съдът действително е установил постоянна практика, съгласно която сама по себе си директива не може да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е възможно в спор с частноправен субект. Съдът обаче също така многократно е постановявал, че произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност (решение от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 30 и цитираната съдебна практика).

29

От това следва, че когато прилагат националното право, националните юрисдикции, от които се изисква да го тълкуват, са длъжни да вземат предвид всички разпоредби от това право и да приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да могат във възможно най-голяма степен да го тълкуват в светлината на текста и целите на разглежданата директива, за да постигнат предвидения от нея резултат и да съобразят по този начин член 288, трета алинея ДФЕС (решение от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 31 и цитираната съдебна практика).

30

С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че въпросът, поставен от запитващата юрисдикция, няма никаква връзка с предмета на спора в главното производство или че се отнася за хипотетичен проблем.

31

Поради това преюдициалното запитване е допустимо.

32

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира поставения му въпрос. Може също да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решения от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 16 и цитираната съдебна практика и от 31 май 2018 г., Zheng, C‑190/17, EU:C:2018:357, т. 27).

33

В разглеждания случай с преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали посоченото от нея правило от националното законодателство съответства на членове 3 и 5 от Директива 2001/23.

34

Впрочем, от една страна, така както е формулиран, въпросът би означавал Съдът да се произнесе по съвместимостта на норма от вътрешното право с правото на Съюза в рамките на производство по член 267, а това не е негова задача (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., OTP Bank, C‑672/13, EU:C:2015:185, т. 29).

35

От друга страна, макар въпросът да не се отнася изрично за член 4 от Директива 2001/23, тази разпоредба се оказва релевантна за отговора, който трябва да се даде на запитващата юрисдикция, тъй като засяга закрилата на работниците и служителите срещу всякакви уволнения, извършени от прехвърлителя или приобретателя въз основа на прехвърлянето.

36

При това положение поставеният въпрос следва да бъде преформулиран, а именно по-същество дали Директива 2001/23, по-специално членове 3—5, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор — приложена с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности — на приобретателя е предоставено право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи.

37

В това отношение най-напред трябва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърляния на предприятия, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е открито сходно производство за установяване на неплатежоспособността му с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган.

38

Освен това Съдът приема, че тъй като член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 по принцип изключва прилагането на режима на закрила на работниците и служителите в някои случаи на прехвърляния на предприятия и така се отклонява от основата цел на тази директива, тази разпоредба непременно трябва да се тълкува стриктно (решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 41).

39

Поради това, на първо място, трябва да се определи дали прехвърляне на предприятие като извършеното в случая, разглеждан в главното производство, попада в обхвата на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.

40

В това отношение според Съда трябва да се установи, че такова прехвърляне отговаря на трите кумулативни условия, поставени в тази разпоредба, а именно прехвърлителят да е в производство по несъстоятелност или в сходно производство за установяване на неплатежоспособност, това производство да е образувано за целите на ликвидацията на активите на прехвърлителя и да е под надзора на компетентен публичен орган (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 44).

41

Най-напред, що се отнася до условието прехвърлителят да е в производство по несъстоятелност или в сходно производство за установяване на неплатежоспособност, трябва да се отбележи, че съгласно разглежданата национална правна уредба в главното производство, докато съдът не се произнесе по искането за съдебно преструктуриране длъжникът не може да бъде обявен в несъстоятелност, а ако е дружество — същото не може да бъде прекратено по съдебен ред.

42

Впрочем, от една страна, както генералният адвокат посочва в точка 55 от заключението си, между страните е безспорно, че процедурата по съдебно преструктуриране не може да се счита за производство по несъстоятелност.

43

От друга страна, макар в процедура по съдебно преструктуриране като разглежданата в главното производство да е възможно да се стигне до несъстоятелност на съответното предприятие, настъпването на това обстоятелство не изглежда нито автоматично, нито сигурно.

44

По-нататък, що се отнася до условието производството да е образувано за целите на ликвидацията на активите на прехвърлителя, от практиката на Съда е видно, че процедура, чиято цел е продължаване на дейността на съответното предприятие, не отговаря на това условие (решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 47 и цитираната съдебна практика).

45

Както впрочем следва от самия текст на поставения въпрос, компетентната национална юрисдикция е разпоредила такава процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор с цел пълно или частично запазване на Echo или на неговите дейности.

46

Накрая, що се отнася до условието съответното производство да е под надзора на компетентен публичен орган, от националната правна уредба е видно, от една страна, че на съдебния пълномощник — назначен със съдебното решение, с което се разпорежда прехвърлянето — е възложено да организира и извърши прехвърлянето от името и за сметка на длъжника. От друга страна, този пълномощник трябва да събира оферти, давайки предимство на пълното или частично запазване на дейността на предприятието, като същевременно се съобразява с правата на кредиторите Ако има няколко сравними оферти, предимство се дава на тази, която гарантира запазването на заетостта чрез колективен трудов договор.

47

Впрочем, както генералният адвокат посочва в точка 68 от заключението си, надзорът, упражняван по този начин от пълномощника в процедурата по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор, не може да отговори на това условие, тъй като е с по-ограничен обхват от този на надзора, упражняван от пълномощника в производство по несъстоятелност.

48

От гореизложеното следва, че процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор като разглежданата в главното производство не отговаря на изискванията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, поради което извършеното при такива условия прехвърляне не попада в обхвата на изключението по тази разпоредба.

49

Трябва съответно да се констатира, че членове 3 и 4 от Директива 2001/23 остават приложими в случай като разглеждания в главното производство.

50

При това положение, на второ място, трябва да се определи дали членове 3 и 4 от посочената директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която на приобретателя е предоставена възможност за подбор на работниците и служителите, които иска да преназначи.

51

В това отношение, най-напред, от член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 следва, че правата и задълженията, произтичащи за прехвърлителя от съществуващи към датата на прехвърлянето на предприятие трудови договори или трудови правоотношения, се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка.

52

Всъщност, както Съдът нееднократно е приемал, Директива 2001/23, включително член 3 от нея, е предназначена за гарантиране на правата на работниците и служителите при промяна на работодателя, като им дава възможност да продължат работа при новия работодател при същите условия като уговорените с прехвърлителя. Целта на тази директива е да гарантира, доколкото е възможно, продължаването при приобретателя на трудовите договори и правоотношения без промяна, за да не се допусне съответните работници и служители да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение единствено заради прехвърлянето (вж. в този смисъл определение от 15 септември 2010 г., Briot, C‑386/09, EU:C:2010:526, т. 26 и цитираната съдебна практика).

53

По-нататък, съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 прехвърлянето на предприятие само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба впрочем не е пречка за уволнения, до които може да се стигне по икономически, технически или организационни причини, налагащи промени в работната сила.

54

От формулировката на тази разпоредба следва, че уволненията, извършени при прехвърляне на предприятие, трябва да са обосновани с икономически, технически или организационни причини във връзка с работната сила, които сами по себе си не се дължат на въпросното прехвърляне.

55

Съдът съответно приема, че липсата на споразумение между приобретателя и наемодателите за нов договор за наем, невъзможността да бъде намерено друго търговско помещение или пък невъзможността персоналът да бъде прехвърлен в други магазини могат да бъдат икономически, технически или организационни причини по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2008 г., Kirtruna и Vigano, C‑313/07, EU:C:2008:574, т. 46).

56

В случая от разглежданата в главното производство национална правна уредба следва, че приобретателят има право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи, като обаче този подбор трябва да е обоснован с технически, икономически и организационни причини и да се извърши без допускане на забранено различно третиране.

57

Изглежда, че противно на контекста, в който се вписва член 4, параграф 1 от Директива 2001/23, тази национална правна уредба, се отнася не за работниците и служителите, които са уволнени, а за тези, чийто трудов договор е прехвърлен, като се има предвид, че изборът на последните от приобретателя се основава на технически, икономически и организационни причини.

58

Макар действително работниците и служителите, които не са избрани от съответния приобретател и съответно са уволнени, имплицитно, но несъмнено да са тези, за които според въпросния приобретател няма техническа, икономическа или организационна причина, която да налага прехвърлянето на трудовия договор, това не променя обстоятелството, че този приобретател няма никакво задължение да доказва, че извършените уволнения при прехвърлянето се дължат на причини от техническо, икономическо или организационно естество.

59

Изглежда съответно, че прилагането на национална правна уредба като разглежданата в главното производство може сериозно да навреди на съблюдаването на основната цел на Директива 2001/23, така както е уточнена в член 4, параграф 1 и припомнена в точка 52 от настоящото решение, а именно закрилата на работниците и служителите срещу неоснователни уволнения при прехвърляне на предприятие.

60

Трябва обаче да се припомни, както вече бе подчертано в точки 28 и 29 от настоящото решение, че национална юрисдикция, сезирана със спор между частноправни субекти, която не е в състояние да направи тълкуване на своите националноправни разпоредби, което да е в съответствие с нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, не е длъжна само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение националноправните разпоредби, противоречащи на разпоредбите от тази директива. Страната, която е увредена от несъответствието на националното право с въпросната директива, същевременно може да се позове на съдебната практика, установена с решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428), за да получи евентуално от държавата членка обезщетение за претърпените вреди (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Smith, C‑122/17, EU:C:2018:631, т. 49 и 56).

61

С оглед на гореизложените съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че Директива 2001/23, и по-специално членове 3—5, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор — приложена с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности — на приобретателя е предоставено право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, и по-специално членове 3—5, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор — приложена с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности — на приобретателя е предоставено право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи.