–

за UB, VA и Tiger SCI, от J. Ghestin, адвокат,

–

за Banque patrimoine et immobilier SA, от P. Spinosi, адвокат,

–

за френското правителство, от D. Colas, D. Dubois и E. de Moustier, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Wilderspin, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 25, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между UB, от една страна, и VA, Tiger SCI, WZ, в качеството на синдик на UB, и на Banque patrimoine et immobilier SA, от друга страна, по повод на продажби на недвижими имоти, собственост първоначално на UB, на ипотеки, предоставени от същия върху тези имоти, и на иска, предявен от WZ с цел да се обявят тези сделки за относително недействителни по отношение на масата на несъстоятелността.

3

Съображения 2 и 6 от Регламент № 1346/2000 гласят:

[…]

4

Съгласно член 1, параграф 1 от този регламент:

„1. Настоящият регламент се прилага за [колективните] производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и […] назначаването на [синдик]“.

5

Член 3 от посочения регламент е озаглавен „Международна компетентност“ и гласи в параграф 1:

„Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното“.

6

Член 4 от същия регламент уточнява:

„1.   Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството, наричана по-долу „държава на образуване на производството“.

2.   Законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:

[…]

7

Член 16, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1346/2000 предвижда:

„Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството“.

8

Според текста на член 25, параграф 1 от този регламент:

„Решенията за провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато съгласно член 16, както и конкордатът, който е одобрен от този съд, също се признават без никаква допълнителна формалност. […]

Първата алинея се прилага и за съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност, и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд.

Първата алинея се прилага и по отношение на съдебни решения за обезпечителните мерки, които са предприети след подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност“.

9

Член 1, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

[…]

10

На 7 август 2008 г., Wirecard, учредено по германското право дружество, получава от съд в Обединеното кралство мярка за замразяване на активите на UB, нидерландски гражданин. Към тази дата последният е собственик на апартамент и на комплекс от недвижими имоти във Франция.

11

На 22 август 2008 г. UB и сестра му, VA, подписват пред френски нотариус документ за признаване на дълг, с който UB признава, че дължи на VA сумата от 500000 EUR по различни заеми, и се задължава да върне тази сума най-късно до 22 август 2017 г. и учредява втора по ред ипотека в полза на VA върху апартамента и комплекса от недвижими имоти, които притежава във Франция.

12

На 18 и 24 март 2010 г. UB продава тези недвижими имоти за сумите съответно 395000 EUR и 780000 EUR на Tiger, учредено на 25 февруари 2010 г. от VA, като последната притежава 90 % от дяловете на това дружество.

13

На 10 май 2011 г. UB е обявен по негово искане в несъстоятелност като физическо лице от Croydon County Court (Районен съд Кройдън, Обединено кралство) съгласно Регламент № 1346/2000 и приложимите разпоредби на закона на Обединеното кралство за несъстоятелността. На 1 юли 2011 г. WZ е назначен за синдик в производството по несъстоятелността на UB, считано от 6 юли 2011 г.

14

По искане на WZ, на 26 октомври 2011 г. Croydon County Court (Районен съд Кройдън) разрешава на същия да подаде пред френските съдилища иск, от една страна, за вписване на определението за обявяване на несъстоятелност, и от друга страна, с който да се установи, че продажбата на посочените в точка 12 от настоящото решение недвижими имоти и учредените върху тях ипотеки в полза на VA (наричани по-нататък „разглежданите продажби и ипотеки“) представляват сделки без реална или значителна насрещна престация, по смисъла на приложимите разпоредби на закона на Обединеното кралство за несъстоятелността. По този начин WZ възнамерява да получи решение, позволяващо връщането на тези недвижими имоти в имуществото на UB, в несъстоятелност, с цел изпълнение върху тях.

15

На 12 декември 2011 г. WZ, в качеството на синдик по несъстоятелността на UB, предявява иск срещу него, VA и Tiger пред Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) за обявяване на относителната недействителност на разглежданите продажби и ипотеки по отношение на масата на несъстоятелността. Banque patrimoine immobilier (Банка недвижимо имущество), която е финансирала придобиването на тези недвижими имоти, встъпва в производството.

16

Като приема, че UB не е изпълнил законовите си задължения, непредоставяйки достатъчно информация за съществуването на необявени активи, които се намират извън Обединеното кралство, на 3 юли 2012 г. Croydon County Court (Районен съд Кройдън) разпорежда спиране на автоматичния срок за приключване на производството по несъстоятелност до изпълнението от UB на тези задължения. С решение от 19 ноември 2013 г. този съд в крайна сметка решава да отмени това спиране и постановява, че датата на ефективно приключване на несъстоятелността на UB е датата на това решение.

17

С решение от същия ден Тribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж) постановява, че разглежданите продажби и ипотеки са относително недействителни по отношение на WZ, в качеството му на синдик по несъстоятелността на UB, до размера на сумите, които се дължат на кредиторите. С решение от 13 май 2016 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) не само потвърждава тази относителна недействителност, но освен това постановява, че тя не трябва да бъде ограничавана по този начин.

18

UB подава касационна жалба срещу това решение до запитващата юрисдикция, Cour de cassation (Касационен съд, Франция). VA и Tiger подават насрещна жалба срещу същото решение, както и WZ, в качеството му на синдик по несъстоятелността на UB. В подкрепа на своите жалби UB, VA и Tiger изтъкват, че съгласно текста на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. Те твърдят също, че Съдът в своите решения от 12 февруари 2009 г., Seagon (C‑339/07, EU:C:2009:83), и от 16 януари 2014 г., Schmid (C‑328/12, EU:C:2014:6), е постановил, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, са компетентни да се произнесат по отменителен иск, предявен във връзка с производството по несъстоятелност. От друга страна UB, VA и Tiger считат, че в конкретния случай само съдилищата на Обединеното кралство са компетентни да се произнесат по иска за относителна недействителност на разглежданите продажби и ипотеки, доколкото производството по несъстоятелност срещу UB е образувано в Обединеното кралство. При това положение Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж), като не разгледал служебно въпроса за своята липса на компетентност, нарушил по-конкретно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000.

19

WZ изтъква, че в делото по главното производство международната компетентност на френските юрисдикции произтича от решението на Croydon County Court (Районен съд Кройдън) от 26 октомври 2011 г., с което този съд му е разрешил да предяви своя иск пред френските юрисдикции. Това решение се признавало във Франция без никаква допълнителна формалност, съгласно член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000.

20

Запитващата юрисдикция отбелязва, че от практиката на Съда по член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 следва, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, са компетентни да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност. Тази юрисдикция обаче изпитва съмнения относно квалификацията на разглеждания по главното производство иск и относно съвместяването на тази разпоредба от Регламент № 1346/2000 с член 25, параграф 1 от него, за да се определи юрисдикцията, която има международна компетентност да се произнесе по спора в главното производство.

21

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че искът на синдика, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, с предмет обявяване за относително недействителна, по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, на продажба на недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, както и на учредената върху него ипотека, е от изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка.

23

Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 предоставя изключителна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника (решение от 14 ноември 2018 г., Wiemer & Trachte, C‑296/17, EU:C:2018:902, т. 23 и цитираната съдебна практика).

24

Следва да се определи дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че тази изключителна компетентност се разпростира и по отношение на иск за относителна недействителност на актове, сключени в ущърб на правата на всички кредитори на несъстоятелността, като разглеждания по главното производство.

25

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че като се основава на съображение 6 от Регламент № 1346/2000 и с цел да гарантира полезния ефект на този регламент, Съдът е постановил, че член 3, параграф 1 от посочения регламент предоставя на юрисдикциите на държавата членка, компетентна да образува производство по несъстоятелност, и международна компетентност да разглежда исковете, които пряко произтичат от това производство и са тясно свързани с него (вж. в този смисъл решение от 19 април 2012 г., F-Tex, C‑213/10, EU:C:2012:215, т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика).

26

Така, за да се определи дали даден иск попада в обхвата на международната компетентност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, следва да се определи дали този иск отговаря на тези два кумулативни критерия.

27

Що се отнася до първия критерий, за да се установи дали даден иск произтича пряко от производство по несъстоятелност, следва да се отбележи, че от постоянната практика на Съда е видно, че решаващият критерий, за да се определи областта, към която спада даден иск, е не процесуалният контекст, в който се вписва този иск, а правното му основание. Съгласно този подход е необходимо да се провери дали източникът на правото или на задължението, което е в основата на иска, са общите правила на гражданското и търговското право, или са дерогиращите правила, характерни за производствата по несъстоятелност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, C‑641/16, EU:C:2017:847, т. 22 и цитираната съдебна практика).

28

Що се отнася до втория критерий, за да се определи дали даден иск е тясно свързан с производство по несъстоятелност, също според постоянната практика на Съда, за да се вземе решение дали залегналото в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 изключение намира приложение, определящ е интензитетът на съществуващата връзка между този съдебен иск и производството по несъстоятелност (решение от 9 ноември 2017 г., Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, C‑641/16, EU:C:2017:847, т. 28 и цитираната съдебна практика).

29

На второ място, от анализа на съответните приложни полета на Регламенти № 44/2001 и № 1346/2000 и от този на целите, визирани от Регламент № 1346/2000, Съдът е извел, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, посочени в член 3, параграф 1 от последния регламент, се ползват с изключителна компетентност да разглеждат исковете, които произтичат пряко от това производство и са тясно свързани с него (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2018 г., Wiemer & Trachte, C‑296/17, EU:C:2018:902, т. 36).

30

В настоящия случай от представените от запитващата юрисдикция доказателства е видно, от една страна, че правното основание на разглеждания по главното производство иск са специфичните правни норми на Обединеното кралство в областта на несъстоятелността. От друга страна, този иск е бил предявен — при условие запитващата юрисдикция да направи необходимите проверки по този въпрос — от синдика по несъстоятелността на UB в рамките на общата му задача да управлява и ликвидира активите на масата в интерес на кредиторите.

31

Така иск на синдик, назначен от съд на държавата членка, в която е образувано производството по несъстоятелност — както в делото по главното производство — който има за предмет обявяване за относително недействителни по отношение на масата на несъстоятелността на ипотеките, вписани върху недвижими имоти, разположени в друга държава членка, както и на продажбите на тези недвижими имоти, произтича пряко от това производство и е тясно свързан с него.

32

От съображенията, изложени в точки 27—31 от настоящото решение, следва, че такъв иск е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка на образуване на производството по несъстоятелност.

33

Тези съображения не могат да бъдат поставени под въпрос от факта, че разглежданият по главното производство иск се отнася до недвижими имоти, които се намират на територията на държава членка, различна от тази, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност.

34

Всъщност Регламент № 1346/2000 не предвижда правило, което да предоставя на съдилищата по местонахождението на недвижимите имоти международната компетентност за разглеждане на иск за връщане на тези имоти в масата, формирана в рамките на производство по несъстоятелност. Освен това, съсредоточаване на всички пряко свързани с производството по несъстоятелност искове пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано това производство, съответства на целта да се подобрят ефикасността и бързината на производствата по несъстоятелност с трансгранични последици, посочена в съображения 2 и 8 от Регламент № 1346/2000 (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2018 г., Wiemer & Trachte, C‑296/17, EU:C:2018:902, т. 33 и цитираната съдебна практика).

35

С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че иск на синдик, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, който има за предмет обявяване за относително недействителни, по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, на продажбата на недвижим имот, разположен в друга държава членка, както и на ипотеката, учредена върху същия, е от изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка.

36

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че решение, с което съд на държавата членка на образуване на производството разрешава на синдика да предяви в друга държава членка иск, макар че той попада в изключителната компетентност на този съд, има за последица предоставяне на международна компетентност на съдилищата на тази друга държава членка.

37

Съгласно член 25, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1346/2000 решенията за провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато съгласно член 16 от този регламент, също се признават без никаква допълнителна формалност. Втора алинея от параграф 1 уточнява, че първа алинея се прилага и за решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд.

38

Член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 обаче не може да се тълкува в смисъл, който би поставил под въпрос изключителния характер на международната компетентност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да разглеждат искове, които пряко произтичат от това производство и са тясно свързани с него.

39

Във всички случаи този член предвижда опростена система за признаване и изпълнение на решенията за образуване на производството, а не механизъм за предоставяне на международна компетентност в полза на съд, различен от този, който разполага с изключителна компетентност на основание член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000.

40

В това отношение Съдът е постановил, че член 25, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1346/2000 се отнася само до признаването и изпълняемостта на съдебните решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност. Следователно тази разпоредба само допуска възможността съдилищата на държава членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност на основание член 3, параграф 1 от този регламент, да се произнесат и по иск, който произтича пряко от това производство и е тясно свързан с него, независимо дали това е съдът, който е образувал производството по несъстоятелност на основание посочения член 3, параграф 1, или друг съд в същата държава членка, който е териториално и материално компетентен (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2018 г., Wiemer & Trachte, C‑296/17, EU:C:2018:902, т. 42 и цитираната съдебна практика).

41

С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че решение, с което съд на държавата членка на образуване на производството разрешава на синдика да предяви в друга държава членка иск, макар че той попада в изключителната компетентност на този съд, няма за последица предоставяне на международна компетентност на съдилищата на тази друга държава членка.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: