1

С жалбата си Internacional de Productos Metálicos SA иска да се отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 25 януари 2017 г., Internacional de Productos Metálicos/Комисия (T‑217/16, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2017:37), с което той е отхвърлил жалбата му за отмяна на член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/278 на Комисията от 26 февруари 2016 година за отмяна на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват бе разширен с включването на вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия (ОВ L 52, 2016 г., стр. 24, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2

С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., както и споразуменията от приложения 1—3 към това споразумение, сред които е сред които е Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 14) и Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение за митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112) (наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение на СТО“).

3

На 26 януари 2009 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 91/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 29, 2009 г., стр. 1).

4

На 28 юли 2011 г. Органът на СТО за уреждане на спорове (наричан по-нататък „ОУС“) приема доклада на апелативния орган и изменения от него доклад на специалната група (панел) по случая „Европейски общности — окончателни антидъмпингови мерки по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана от Китай“ (WT/DS 397). В посочените доклади е установено по-специално че Европейският съюз е действал по начин, който е несъвместим с някои разпоредби от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

5

След това решение на ОУС на 4 октомври 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 924/2012, с който се изменя Регламент № 91/2009 (ОВ L 275, 2012 г., стр. 1), като по-специално се намалява предвиденото в него антидъмпингово мито.

6

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия (ОВ L 194, 2011 г., стр. 6), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 693/2012 на Съвета от 25 юли 2012 г. (ОВ L 203, 2012 г., стр. 23), обхватът на антидъмпинговите мерки е разширен спрямо вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия.

7

След преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките, проведено съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51), с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/519 на Комисията от 26 март 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чийто обхват беше разширен до вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 Комисията запазва в сила за допълнителен период от пет години антидъмпинговото мито, наложено и изменено съответно с Регламент № 91/2009 и с Регламент за изпълнение № 924/2012.

8

С решение от 12 февруари 2016 г. ОУС приема нови доклади, в които се установява несъответствието на мерките, приети от Съюза посредством Регламент за изпълнение № 924/2012, с някои разпоредби от Антидъмпинговото споразумение на СТО.

9

Internacional de Productos Metálicos е дружество, учредено по испанското право, чийто основен предмет на дейност се състои във вноса и доставката на национална територия на скрепителни елементи от желязо или стомана.

10

В съответствие с Регламент № 91/2009 и Регламент за изпълнение № 924/2012 испанската данъчна администрация задължава жалбоподателя да плати мита, антидъмпингови мита и данък върху добавената стойност (ДДС) заедно с лихви за забава в размер на 672934,20 евро.

11

Жалбоподателят обжалва частично тези налози пред испанските юрисдикции.

12

На 26 февруари 2016 г. Комисията приема спорния регламент на основание Регламент (ЕС) 2015/476 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно мерките, които Съюзът може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси (ОВ L 83, 2015 г., стр. 6).

13

В член 1 от спорния регламент се отменят антидъмпинговите мита, наложени с Регламент № 91/2009, изменени с Регламент за изпълнение № 924/2012 и запазени в сила с Регламент за изпълнение 2015/519.

14

Съгласно член 2 от спорния регламент отмяната на посочените в член 1 антидъмпингови мита поражда действие от предвидената в член 3 дата на влизане в сила на същия регламент и не може да служи като основание за възстановяване на събраните преди тази дата мита.

15

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 10 май 2016 г., жалбоподателят обжалва спорния регламент, като иска, на първо място, да се отмени член 2 от посочения регламент, и на второ място, да се признае изрично прилагането с обратно действие на член 1 от него.

16

Най-напред в точка 21 от обжалваното определение Общият съд отхвърля второто искане като явно недопустимо, след което се произнася по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимостта на жалбата с оглед на предпоставките за допустимост, произтичащи от член 263, четвърта алинея ДФЕС.

17

За тази цел, от една страна в точки 26—33 от обжалваното определение Общият съд разглежда въпроса дали жалбоподателят е лично засегнат от спорния регламент по смисъла на посочената разпоредба.

18

Като приема по-специално че посоченият регламент засяга жалбоподателя само в обективното му качество на вносител на стоки, спрямо които се прилагат съответните антидъмпингови мерки, без да вземе предвид личното му положение, Общият съд постановява, че жалбоподателят не е лично засегнат от посочения регламент.

19

От друга страна, в точки 34—37 от обжалваното определение Общият съд разглежда въпроса дали в спорния регламент са налице мерки за изпълнение.

20

По-специално на основание, че установената от правото на Съюза данъчна система предвижда, че събирането на антидъмпингови мита се извършва въз основа на приети от националните органи мерки и че, както е в случая, обжалването на тези мерки се извършва на национално равнище, Общият съд приема, че спорният регламент включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

21

Поради това Общият съд отхвърля жалбата като явно недопустима.

22

Жалбоподателят иска от Съда:

23

Комисията иска от Съда:

24

В рамките на първото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че жалбоподателят не бил лично засегнат от спорния регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

25

В това отношение жалбоподателят изтъква, че от практиката на Съда следва, че когато даден регламент засяга определена група лица, тези лица могат да бъдат лично засегнати от него поради фактически обстоятелства, настъпили преди неговото приемане.

26

Според жалбоподателя, при все че в точка 30 от обжалваното определение Общият съд е приел, че спорният регламент го засяга в обективното му качество на вносител на стоки, спрямо които се прилагат съответните антидъмпингови мерки, без да вземе предвид личното му положение, фактът, че той е засегнат по този начин, по необходимост имплицитно включва факта, че е засегнат лично.

27

В настоящия случай условието лицето да е лично засегнато било изпълнено, тъй като разглежданите антидъмпингови мита засягали не всички вносители, а само внасящите елементите, които са изрично посочени в Регламент № 91/2009 и имат определен произход, по-конкретно Китай или Малайзия.

28

Ето защо, ако жалбоподателят е обективно засегнат от отмяната на разглежданото антидъмпингово мито, той несъмнено е и лично засегнат, като се имат предвид присъщите му качества на вносител на някои стоки с произход от Китай или Малайзия.

29

Жалбоподателят освен това оспорва констатацията на Общия съд в точка 31 от обжалваното определение, че обжалваната разпоредба от спорния регламент няма сама по себе си за последица изменението на каквото и да е право, придобито от него преди приемането на посочения регламент.

30

Практиката, на която се основава Общият съд в това отношение, не можела да се приложи в случай на отмяна на задължения. Всъщност можело да става въпрос за лично засегнато лице, когато разпоредбата или обжалваният акт има за последица изменението на право или на задължение на жалбоподателя, придобито преди приемането на оспорения регламент.

31

Според Комисията първото основание трябва да се отхвърли по същество.

32

В самото начало следва да се припомни, че условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (вж. по-специално решения от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 59 и 91 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 39).

33

В рамките на първото основание жалбоподателят оспорва анализа, направен от Общия съд в точки 26—33 от обжалваното определение при разглеждането на първата хипотеза с оглед на условието лицето да е лично засегнато по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

34

В това отношение следва да се припомни, че от постоянната съдебна практика следва, че субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на решението (решения от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 72 и от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 63).

35

Както посочва Общият съд в точка 28 от обжалваното определение, от трайно установената съдебна практика следва и че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно фактическо или правно положение, определено в съответния акт (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 47 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 88).

36

При все че — както посочва Общият съд в точка 29 от обжалваното определение — когато даден акт засяга група лица, които са определени или са били определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на групата критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори и това може да е така по-специално когато решението изменя правата, които частноправен субект е придобил преди неговото приемане (вж. в този смисъл решения от 13 март 2008 г., Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, EU:C:2008:159, т. 71 и 72, както и от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 59), в настоящия случай тези условия не са изпълнени.

37

Всъщност, доколкото жалбоподателят на първо място твърди, че отменените със спорния регламент антидъмпингови мерки засягат само вносителите на стоките, спрямо които тези мерки са специално насочени, той само потвърждава констатацията в точка 30 от обжалваното определение, че посоченият регламент го засяга само в обективното му качество на вносител на стоки, спрямо които се прилагат съответните антидъмпингови мерки, без да се взема предвид личното му положение.

38

По-специално с оглед на припомнената в точки 34—36 от настоящото решение постоянна съдебна практика относно условието лицето да е лично засегнато очевидно не може да се поддържа, че това условие е изпълнено в случай че е накърнено обективно положение.

39

Доколкото на второ място жалбоподателят оспорва констатацията, направена от Общия съд в точка 31 от обжалваното определение, че обжалваната разпоредба от спорния регламент не е имала сама по себе си за последица изменението на каквото и да е право, придобито от него преди приемането на посочения регламент, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е изтъкнал нито един довод, който може да обори тази констатация.

40

Всъщност не може основателно да се приеме, че обстоятелството, че са прилагани антидъмпингови мерки като отменените със спорния регламент, представлява „придобито право“ по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 36 от настоящото решение.

41

От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 33 от обжалваното определение е приел, че жалбоподателят не е лично засегнат от спорния регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

42

Ето защо първото основание трябва да се отхвърли по същество.

43

В рамките на второто основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагането на правото, като приел по-специално в точки 36 и 37 от обжалваното определение, че спорният регламент включвал мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

44

В това отношение жалбоподателят поддържа, че Общият съд неправилно приел, че изпратените му актове за начисляване на мита представлявали мярка за изпълнение на спорния регламент. Всъщност актовете за начисляване на мита били издадени от испанската данъчна администрация съгласно Регламент № 91/2009, а не на основание на спорния регламент, който отменя наложените с първия регламент антидъмпингови мита.

45

Според жалбоподателя трябва да се прави ясно разграничение между двата регламента. Що се отнася до член 2 от спорния регламент, тази разпоредба представлявала самостоятелна правна норма, която не изисквала никакъв акт за изпълнение, за да породи правни последици от датата на влизането си в сила, доколкото с посочената разпоредба само се отменят разглежданите антидъмпингови мита. Така спорният регламент само задължавал испанската данъчна администрация да не предприема никаква мярка по начисляването на тези антидъмпингови мита

46

От това следвало, че подаването на жалба за отмяна до Общия съд било единственият способ, за да се оспори член 2 от спорния регламент.

47

Въз основа на това жалбоподателят прави извода, че тъй като той освен това е пряко засегнат от ограничението във времето на действието на посочената разпоредба и тъй като за прилагането ѝ не се изисква никаква мярка за изпълнение, Общият съд е трябвало да приеме, че жалбата му е допустима.

48

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и иска второто основание да се отхвърли.

49

За да се разгледа въпросът дали, както поддържа жалбоподателят в рамките на второто основание, Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точки 34—38 от обжалваното определение е приел, че спорният регламент включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, е важно да се припомни — както правилно подчертава Общият съд в точка 34 от това определение — че съдържащият се там израз „които не включват мерки за изпълнение“ следва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност, когато липсват мерки за изпълнение, физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол едва след като е нарушило разпоредбите му, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 29 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 42).

50

Когато обаче подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите или юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение (решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 30 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 43).

51

Когато изпълнението на подобен акт е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт. Ако изпълнението на такъв акт е от компетентността на държавите членки, тези лица могат да се позоват на невалидността на съответния основен акт пред националните юрисдикции и да дадат повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициални въпроси (решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 31 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 44).

52

Както Съдът вече е приел, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Без значение е следователно дали този акт включва мерки за изпълнение по отношение на други лица (решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 32 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 45).

53

При тази преценка освен това следва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата и когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, ако са налице условията за това, трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва (решения от 10 декември 2015 г., Kyocera Mita Europe/Комисия, C‑553/14 P, непубликувано, EU:C:2015:805, т. 45 и от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 46).

54

Без значение в това отношение е и дали посочените мерки имат механичен характер (решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 41 и 42 и от 10 декември 2015 г., Kyocera Mita Europe/Комисия, C‑553/14 P, непубликувано, EU:C:2015:805, т. 46).

55

В настоящия случай следва да се отбележи, че с жалбата е поискана отмяната на член 2 от спорния регламент, доколкото тази разпоредба уточнява, че отмяната на посочените в член 1 от този регламент антидъмпингови мита, т.е. наложените с Регламент № 91/2009, изменени с Регламент за изпълнение № 924/2012 и запазени в сила с Регламент за изпълнение 2015/519, поражда действие от датата на влизане в сила на спорния регламент и не може да служи като основание за възстановяване на събраните преди тази дата мита.

56

Доколкото жалбоподателят поддържа, че не се изисква акт за изпълнение, за да породи правни последици посочената разпоредба, тъй като тя само отменя разглежданите антидъмпингови мита, следва да се отбележи, че фактът, че подзаконов акт на Съюза включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така че някои правни последици от този регламент ще се реализират само чрез тези мерки, все пак не изключва възможността този регламент да има за правното положение на физическо или юридическо лице други правни последици, които не зависят от мерките за изпълнение (решение от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия, C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 45).

57

Така в настоящия случай, независимо че — както поддържа жалбоподателят — извършената със спорния регламент отмяна на антидъмпинговите мита сама по себе си не зависи от приемането на мерки за изпълнение, за да се прекрати действието на тези мита, това не променя обстоятелството, че доколкото предвижда по-специално че действието на посочените мита се прекратява, считано от датата на влизането му в сила, и изключва всякакво обратно действие, член 2 от посочения регламент може да прояви действие спрямо жалбоподателя само посредством актове, приети от националните органи с оглед на събирането на разглежданите антидъмпингови мита преди тази дата.

58

Всъщност само поради обстоятелството, че антидъмпинговите мита са му наложени от националните органи съгласно регламентите, с които те се въвеждат, по-специално Регламент № 91/2009, може да се счита, че правното положение на жалбоподателя е пряко засегнато от правните последици на член 2 от спорния регламент, които се отнасят до датата на отмяна на посочените мита, и по-специално от твърдяната незаконосъобразна липса на обратно действие на посочената отмяна.

59

Доколкото в този контекст жалбоподателят твърди, че мерките, приети от националните органи с оглед на събирането на разглежданите антидъмпингови мита, каквито са в случая изпратените му от испанската данъчна администрация актове за начисляване на мита, са били приети съгласно регламентите, с които се въвеждат тези антидъмпингови мита, а не на основание на спорния регламент, следва да се припомни, че текстът на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС не изисква, за да бъде една мярка квалифицирана като мярка за изпълнение на подзаконов акт, този акт да е правното основание на тази мярка. Една и съща мярка може да бъде мярка за изпълнение както на акта, чиито разпоредби са нейното правно основание, така и на отделен акт, какъвто е в настоящия случай спорният регламент, когато всички или част от правните последици на втория посочен акт ще се реализират по отношение на жалбоподателя само чрез тази мярка (решение от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 72).

60

От това следва, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, за да установи наличието на мерки за изпълнение в спорния регламент, Общият съд основателно е могъл да оповести в точка 35 от обжалваното определение мерките, които националните органи приемат съгласно митническата система на Съюза с цел събирането на антидъмпинговите мита и които могат да бъдат оспорени пред националните юрисдикции, по-специално като се поиска възстановяването на недължимо събраните антидъмпингови мита.

61

Така, ако в този контекст даден вносител счита, че е претърпял вреди от регламент, който намира за незаконосъобразен, какъвто е в случая спорният регламент, който съобразно доводите на жалбоподателя трябвало да служи за основание за възстановяването на съответните антидъмпингови мита, събрани преди влизането му в сила, той може да се позове на тази незаконосъобразност пред компетентната национална юрисдикция. Тогава тази юрисдикция може и дори трябва да сезира Съда с въпрос относно валидността на съответния регламент при условията на член 267 ДФЕС (вж. този смисъл решение от 14 юни 2012 г., CIVAD, C‑533/10, EU:C:2012:347, т. 33).

62

С оглед на изложените съображения Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точка 36 от обжалваното определение, че спорният регламент включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

63

Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.

64

В рамките на третото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точки 20 и 21 от обжалваното определение е отхвърлил като явно недопустимо второто искане в жалбата, с което се цели Общият съд изрично да признае обратното действие на член 1 от спорния регламент.

65

В това отношение жалбоподателят посочва, че обратното действие е необходимата последица от поисканата отмяна на член 2 от спорния регламент, тъй като посоченият член установявал ограничение във времето, чиято основателност с право се оспорва. С други думи, отмяната означавала, че обратното действие е основателно, поради което Общият съд действително бил компетентен да се произнесе изрично по него.

66

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и счита, че третото основание трябва да се отхвърли по същество.

67

Следва да се отбележи, че както правилно е констатирал Общият съд в точка 20 от обжалваното определение, в рамките на производство по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС Общият съд е компетентен само упражни контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза и при необходимост да отмени оспорвания акт. Така в рамките на контрола за законосъобразност той не е компетентен да прави правни или фактически констатации като признаването на обратно действие на член 1 от спорния регламент, поискано в рамките на второто основание от жалбата пред Общия съд (вж. в този смисъл определение от 25 ноември 2008 г., TEA/Комисия, C‑500/07 P, непубликувано, EU:C:2008:651, т. 33).

68

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точка 21 от обжалваното определение е приел, че второто искане е явно недопустимо.

69

Поради това третото основание трябва да се отхвърли по същество.

70

Тъй като нито едно от изложените от жалбоподателя основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли изцяло.

71

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

72

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила искане да бъде осъден да заплати съдебните разноски, той следва да бъде осъден да заплати разноските по настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: