—

за г‑н Ö. Altun, г‑н A. Altun, г‑н Maksutogullari, г‑н Y. Altun, както и за Absa NV, M. Sedat BVBA и Alnur BVBA, от H. Van Bavel, D. Demuynck, E. Matthys, N. Alkis, S. Renette, P. Wytinck и E. Baeyens, advocaten,

—

за белгийското правителство, от M. Jacobs и L. Van den Broeck, в качеството на представители, подпомагани от P. Paepe, advocaat,

—

за Ирландия, от A. Joyce и G. Hodge, в качеството на представители, подпомагани от C. Toland, SC,

—

за френското правителство, от D. Colas и C. David, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и E. E. Sebestyén, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, A. Siwek и D. Lutostańska, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от D. Martin и M. van Beek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, точка 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. (OВ L 100, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 32) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), както и на член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97 (наричан по-нататък „Регламент № 574/72“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу г‑н Ömer Altun, г‑н Abubekir Altun, г‑н Sedrettin Maksutogullari и г‑н Yunus Altun, както и срещу Absa NV, M. Sedat BVBA и Alnur BVBA, относно командироването на български работници в Белгия.

3

Членове 13 и 14 от Регламент № 1408/71 са в дял II от него, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“.

4

Член 13 от този регламент гласи:

„1.   Съгласно членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.

2.   Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:

[…]“.

5

Член 14 от посочения регламент, озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“, гласи:

„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

[…]“.

6

Съгласно член 80, параграф 1 от същия регламент:

„Към Комисията се създава Административна комисия за социална сигурност на работници мигранти (по-долу наричана „административната комисия“), състояща се от по един представител на правителството на всяка държава членка, ко[й]то при необходимост се подпомага от експертни съветници“.

7

Съгласно член 81, буква а) от Регламент № 1408/71 административната комисия трябва да разглежда всички административни въпроси и въпроси на тълкуване, произтичащи от разпоредбите на този регламент.

8

Член 84a, параграф 3 от Регламента предвижда:

„В случай на затруднения при тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да застрашат правата на лице, включено в неговото приложно поле, институцията на компетентната държава или на държавата по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията/ите на съответната/ите държава/и членка/и. Ако в разумен срок не може да се намери решение, заинтересованите органи могат да поискат намесата на Административната комисия“.

9

Регламент № 1408/71 е отменен и заменен, считано от 1 май 2010 г., с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).

10

Член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 е заменен по същество с член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, който предвижда, че „[с]ъгласно членове 12—16, […] спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка“.

11

Член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 е заменен по същество с член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, който предвижда, че „[л]ице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице“.

12

Дял III от Регламент № 574/72, озаглавен „Прилагане на разпоредбите на регламента за определяне на приложимото законодателство“, определя по-специално условията за прилагане на членове 13 и 14 от Регламент № 1408/71.

13

В частност член 11 от Регламент № 574/72, който се отнася до формалностите в случай на командироване на заето лице, в параграф 1, буква а) предвижда, че в случаите, посочени в член 14, параграф 1 от Регламент № 1408/71, институцията, определена от компетентния орган на държавата членка, чието законодателство остава приложимо, трябва да издаде удостоверение, наречено „удостоверение E 101“, което потвърждава, че заетото лице остава подчинено на това законодателство до определената дата.

14

Регламент № 574/72 е отменен и заменен, считано от 1 май 2010 г., с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 (OВ L 284, 2009 г., стр. 1).

15

Съгласно член 5 от Регламент № 987/2009:

„1.   Документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

2.   При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема.

3.   По силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

4.   Ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея“.

16

Член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009, който по-същество заменя член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72, предвижда, че „[по] искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент [№ 883/2004] предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия“. За тази цел се издава удостоверение, наречено „Удостоверение A 1“.

17

Sociale Inspectie (Служба за социален надзор, Белгия) проверява как е нает на работа персоналът на Absa, дружество по белгийското право, което извършва дейност в строителния сектор в Белгия.

18

Проверката установява, че от 2008 г. Absa на практика не наема персонал, а възлага всички свои строителни обекти на подизпълнители — български предприятия, които командироват работници в Белгия. Отбелязано е също така, че трудът на командированите работници не е деклариран пред институцията, която отговаря в Белгия за събирането на социалноосигурителните вноски, тъй като всъщност работниците притежават удостоверения E 101 или A 1, издадени от институцията, определена от компетентния български орган по смисъла на член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72.

19

Разследването, проведено в България в рамките на съдебната поръчка, подадена от белгийски съдия-следовател, установява, че тези български предприятия не извършват никаква значителна дейност в България.

20

Въз основа на резултатите от това разследване на 12 ноември 2012 г. белгийската Служба за социален надзор изпраща до определената от компетентния български орган институция мотивирано искане за нова преценка или за отнемане на удостоверенията E 101 или A 1, издадени на командированите работниците, за които става въпрос в главното производство.

21

От становището на белгийското правителство е видно, че след като белгийската Служба за социален надзор изпраща напомнително писмо, компетентната българска институция отговаря на това искане на 9 април 2013 г., като предоставя обобщение на издадените удостоверения E 101 или A 1, в което посочва срока им на валидност и уточнява, че към момента на издаване на тези удостоверения различните разглеждани в главното производство български предприятия от административна гледна точка са изпълнили условията за командироване. В този отговор обаче не са взети предвид установените и доказани от белгийските органи факти.

22

Белгийските органи образуват съдебни производства срещу подсъдимите в главното производство в качеството им на работодател, служител или пълномощник, първо, за това, че са подтикнали или оставили чужденци — които не са допуснати или на които не е разрешено да пребивават на белгийска територия за повече от три месеца или да се установяват там без разрешение за работа, второ, че към момента на постъпване на работа на работниците горепосочените лица не са подали изискваната от закона декларация пред институцията, на която е възложено събирането на социалноосигурителните вноски, и трето, че същите лица не са осигурили работниците в Rijksdienst voor Sociale Zekerheid (Националната служба за социално осигуряване (Белгия).

23

С оправдателна присъда от 27 юни 2014 г. Сorrectionele rechtbank Limburg, afdeling Hasselt (Наказателен съд Лимбург, отделение Хаселт, Белгия) признава подсъдимите за невинни по повдигнатите срещу тях обвинения от Openbaar Ministerie (прокуратурата в Белгия) с мотива, че „трудовата заетост на българските работници е изцяло обхваната от удостоверенията E 101/A 1, които към момента са редовно и законно издадени“.

24

Прокуратурата протестира тази присъда.

25

С присъда от 10 септември 2015 г. Hof van beroep Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия) осъжда подсъдимите в главното производство. Макар тази юрисдикция да констатира, че на всеки от разглежданите в главното производство командировани работници е било издадено удостоверение E 101 или A 1 и че белгийските органи не са изчерпали процедурата, предвидена за оспорване на валидността на удостоверенията, тя все пак приема, че не е обвързана от тези обстоятелства, при положение че посочените удостоверения са получени чрез измама.

26

На 10 септември 2015 г. подсъдимите в главното производство обжалват присъдата по касационен ред.

27

Тъй като има съмнения относно тълкуването на член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72, Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли удостоверение Е 101, издадено съгласно член 11, параграф 1 от Регламент [№ 574/72], в редакцията му, която е в сила, преди да бъде отменен с член 96, параграф 1 от Регламент [№ 987/2009], да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид от съд, различен от този на командироващата държава членка, когато от фактическата обстановка, въз основа на която той трябва да се произнесе, може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама?“.

28

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 и член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато работник, нает на работа от предприятие, установено на територията на държава членка, е командирован на територията на друга държава членка, юрисдикция на последната държава членка може да не вземе предвид удостоверение E 101, издадено съгласно втората разпоредба, когато от фактическата обстановка, въз основа на която тази юрисдикция трябва да се произнесе, може да се приеме, че това удостоверение е получено или предявено с измама.

29

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, от които е част член 14 от този регламент, представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е работниците, които се движат в рамките на Европейския съюз, да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, така че да се избегнат припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това (решения от 10 февруари 2000 г., FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75, т. 20 и цитираната съдебна практика и от 4 октомври 2012 г., Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe, C‑115/11, EU:C:2012:606, т. 29 и цитираната съдебна практика).

30

За тази цел член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 прогласява принципа, че в областта на социалната сигурност заетото лице е подчинено на законодателството на държавата членка, в която работи (решение от 4 октомври 2012 г., Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe, C‑115/11, EU:C:2012:606, т. 30 и цитираната съдебна практика).

31

Този принцип обаче е формулиран „[с]ъгласно разпоредбите на членове от 14 до 17“ от Регламент № 1408/71. Всъщност в някои особени случаи простото прилагане на общото правило, посочено в член 13, параграф 2, буква a) от този регламент, би довело не до избягване, а напротив, до пораждане както за работника, така и за работодателя и за социалноосигурителните органи на административни усложнения, които могат да попречат на упражняването на свободното движение на лицата, попадащи в приложното поле на този регламент (решение от 4 октомври 2012 г., Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe, C‑115/11, EU:C:2012:606, т. 31 и цитираната съдебна практика). Специални правила, приложими за тези положения, са предвидени по-конкретно в член 14 от Регламент № 1408/71.

32

Целта на член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 е по-специално да насърчи свободното предоставяне на услуги в полза на предприятия, които упражняват тази свобода, като изпращат работници в държави членки, различни от държавата, в която са установени. Всъщност тази разпоредба е предназначена да преодолее препятствията, които могат да попречат на свободното движение на работниците, и да способства за взаимното икономическо обвързване, като същевременно се избягват административните усложнения, по-специално за работниците и предприятията (вж. в този смисъл решение от 10 февруари 2000 г., FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75, т. 28 и цитираната съдебна практика).

33

За да не се допуска положение, при което установено на територията на държава членка предприятие би било задължено да осигурява работниците си — които поначало се осигуряват съгласно социалноосигурителното законодателство на тази държава членка — по схемата за социална сигурност на друга държава членка, където са изпратени на работа за ограничен период, член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 позволява на предприятието да продължи да осигурява работниците си по схемата за социална сигурност на първата държава членка (вж. в този смисъл решение от 10 февруари 2000 г., FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75, т. 29 и цитираната съдебна практика).

34

Тази разпоредба обаче е приложима само ако са спазени две условия. Първото условие, което се отнася до необходимата връзка между, от една страна, предприятието, командировало работника в държава членка, различна от тази, в която е установено, и от друга страна, командирования работник, изисква по време на командироването на този работник да се запази органичната връзка между него и предприятието. Второто условие, свързано с отношението, съществуващо между това предприятие и държавата членка, в която то е установено, изисква предприятието обичайно да извършва значителна дейност на територията на същата държава членка (вж. в този смисъл решение от 10 февруари 2000 г., FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75, т. 21—24, 30, 33 и 40—45).

35

В този контекст удостоверението E 101 има за цел, подобно на материалноправната уредба, предвидена в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, да улесни свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги (решение от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C‑2/05, EU:C:2006:69, т. 20 и цитираната съдебна практика).

36

В посоченото удостоверение компетентната институция на държавата членка, в която е установено предприятието, наело съответните работници, декларира, че за тях остава приложима нейната схема за социална сигурност. По този начин поради принципа, че работниците трябва да се осигуряват само по една схема за социална сигурност, това удостоверение по необходимост предполага, че схемата на другата държава членка не може да се прилага (вж. в този смисъл решения от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C‑2/05, EU:C:2006:69, т. 21 и от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 38).

37

В това отношение прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество задължава издаващата институция да направи правилна преценка на фактите, релевантни за прилагането на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, и следователно да гарантира точността на информацията, съдържаща се във формуляр Е 101 (решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 39 и цитираната съдебна практика).

38

Що се отнася до компетентната институция на държавата членка, в която се извършва работата, също от задълженията за сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС, следва, че те няма да бъдат спазени — и няма да бъдат изпълнени целите на член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 и член 11, параграф1, буква а) от Регламент № 574/72 — ако институцията на посочената държава членка счита, че не е обвързана от отразеното в удостоверение E 101 и подчинява тези работници и на схемата за социална сигурност на тази държава членка (вж. по аналогия решения от 30 март 2000, Banks и др., C‑178/97, EU:C:2000:169, т. 39 и от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 40).

39

Следователно, доколкото удостоверение E 101 създава презумпция, че съответният работник се осигурява надлежно по схемата за социална сигурност на държавата членка, в която е установено предприятието, за което работи, то поначало е задължително за компетентната институция на държавата членка, в която този работник извършва работа (вж. в този смисъл решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 41 и цитираната съдебна практика).

40

Всъщност принципът на лоялното сътрудничество включва и принципа на взаимно доверие.

41

Поради това, докато удостоверението E 101 не бъде отнето или обявено за невалидно, компетентната институция на държавата членка, в която работникът извършва дадена работа, трябва да се съобразява с факта, че той вече е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, в която е установено предприятието, което го е наело, и поради това тази институция не би могла да подчини въпросния работник на своята схема за социална сигурност (решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 43 и цитираната съдебна практика).

42

Следва обаче да се припомни, че от принципа на лоялното сътрудничество произтича, че всяка институция на държава членка е длъжна грижливо да прецени прилаганата от нея схема за социална сигурност. От този принцип също така следва, че институциите на останалите държави членки са в правото си да очакват, че институцията на съответната държава членка е изпълнила това задължение (вж. по аналогия решение от 3 март 2016 г., Комисия/Малта, C‑12/14, EU:C:2016:135, т. 37).

43

Ето защо компетентната институция на държавата членка, която е изготвила удостоверение E 101, следва да прецени отново дали е имало основания за издаването му и евентуално да го отнеме, когато компетентната институция на държавата членка, в която работникът извършва дадена работа, изрази съмнение относно точността на фактите, въз основа на които е издадено, а поради това и на съдържащите се в него сведения, по-конкретно защото не отговарят на изискванията на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 (вж. в този смисъл решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 44 и цитираната съдебна практика).

44

Съгласно член 84 а, параграф 3 от Регламент № 1408/71, в случай че съответните институции не успеят да постигнат съгласие по-специално относно преценката на присъщите на конкретно положение факти, а поради това и по въпроса дали то попада в приложното поле на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, те могат да се обърнат към административната комисия, посочена в член 80 от този регламент (вж. по аналогия решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 45 и цитираната съдебна практика).

45

Ако тя не успее да отстрани различията в становищата на компетентните институции относно приложимото в конкретния случай законодателство, за държавата членка, на чиято територия съответният работник извършва дадена работа, остава поне възможността, без да се изключват евентуалните способи за защита по съдебен ред, съществуващи в държавата членка на издаващата институция, да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 259 ДФЕС, за да даде възможност на Съда по повод на такъв иск да разгледа въпроса за приложимото спрямо този работник законодателство, а следователно и точността на отразената във удостоверение E 101 информация (решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 46 и цитираната съдебна практика).

46

Така в случай на грешка, дори явна, в преценката относно условията за прилагане на регламенти № 1408/71 и № 574/72, и дори да се окаже, че условията на дейност на съответните работници явно не попадат в материалното приложно поле на разпоредбата, на основание на която е издадено удостоверение Е 101, процедурата, която трябва да се следва за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави членки относно валидността или точността на удостоверение E 101, трябва да бъде спазена (вж. в този смисъл решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 52 и 53).

47

Сега действащият Регламент № 987/2009 кодифицира практиката на Съда, като утвърждава задължителния характер на удостоверение E 101 и изключителната компетентност на издалата го институция да преценява неговата валидност, и възпроизвежда изрично тази процедура като средство за разрешаване на споровете както относно точността на изготвените от компетентната институция на държава членка документи, така и относно определянето на приложимото спрямо съответния работник законодателство (вж. в този смисъл решение от 27 април 2017 г., A‑Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 59).

48

Съгласно постоянната практика на Съда такива съображения обаче не трябва да водят до възможност за правните субекти да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба (вж. в този смисъл решения от 2 май 1996 г., Paletta, C‑206/94, EU:C:1996:182, т. 24, от 21 февруари 2006 г., Halifax и др., C‑255/02, EU:C:2006:121, т. 68, от 12 септември 2006 г., Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas, C‑196/04, EU:C:2006:544, т. 35 и от 28 юли 2016 г., Kratzer, C‑423/15, EU:C:2016:604, т. 37).

49

Принципът за забрана на измамата и на злоупотребата с право, изразен в тази съдебна практика, представлява общ принцип на правото на Съюза, който правните субекти са длъжни да спазват. Всъщност прилагането на правната уредба на Съюза не може да се разпростре така, че да обхване сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2007 г., Kofoed, C‑321/05, EU:C:2007:408, т. 38 и от 22 ноември 2017 г., Cussens и др., C‑251/16, EU:C:2017:881, т. 27).

50

По-конкретно констатацията за измама се основава на съвкупност от непротиворечиви улики, които установяват наличието на обективен и субективен елемент.

51

Така, от една страна, обективният елемент се състои в това, че не са изпълнени условията, необходими за получаване или за предявяване на удостоверение E 101, предвидени в дял II от Регламент № 1408/71 и припомнени в точка 34 от настоящото решение.

52

От друга страна, субективният елемент съответства на намерението на заинтересованите лица да заобиколят или да избегнат условията за издаване на това удостоверение, за да могат да получат свързаното с него предимство.

53

Следователно получаването на удостоверение E 101 чрез измама може да е резултат от умишлено действие, като невярно представяне на действителното положение на командирования работник или на предприятието, което го командирова, или от умишлено бездействие, като укриване на релевантна информация, с намерение да се избегнат условията за прилагане на член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71.

54

В този контекст, когато в рамките на диалога, предвиден в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71, институцията на държавата членка, в която са командировани работниците, сезира издалата удостоверенията E 101 институция с конкретни доказателства, които навеждат на мисълта, че тези удостоверения са получени чрез измама, съгласно принципа на лоялното сътрудничество втората институция следва да прецени отново, с оглед на тези доказателства, дали е имало основания за издаване на удостоверенията и евентуално да ги отнеме, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 43 от настоящото решение.

55

Ако последната институция не извърши такава нова преценка в разумен срок, тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда в държавата членка, в която са командировани работниците, да не взема предвид въпросните удостоверения.

56

Независимо от това обаче лицата, които в рамките на такова производство са обвинени, че са използвали командировани работници под прикритието на получени чрез измама удостоверения, трябва да имат възможност да опровергаят доказателствата, на които се основава това производство, при спазване на гаранциите, свързани с правото на справедлив съдебен процес, преди националният съд да реши евентуално да не взема предвид тези удостоверения и да се произнесе по отговорността на посочените лица съгласно приложимото национално право.

57

В случая от представените от запитващата юрисдикция данни е видно, че проверката, проведена от белгийската Служба за социален надзор в България, установила, че българските предприятия, командировали работниците по главното производство, не извършват никаква значителна дейност в България.

58

Също от сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, следва, че разглежданите в главното производство удостоверения са получени чрез измама, като са били изтъкнати факти, които не отговарят на действителността, за да се избегнат условията, предвидени в правната уредба на Съюза за командироване на работници.

59

Освен това, както бе отбелязано в точка 21 от настоящото решение, от становището на белгийското правителство — което запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на установените в рамките на съдебното производство факти — е видно, че компетентната българска институция, сезирана с искане за нова преценка и отнемане на разглежданите в главното производство удостоверения в светлината на резултатите от посочената в точка 57 проверка, не е взела предвид тези резултати, за да прецени отново дали е имало основания за издаване на тези удостоверения.

60

В случай като този в главното производство националният съд може да не вземе предвид съответните удостоверения E 101 и трябва да реши дали лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до получени чрез измама удостоверения, могат да бъдат подведени под отговорност съгласно приложимото национално право.

61

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 и член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато институцията на държавата членка, в която са командировани работниците, е сезирала институцията, издала удостоверения E 101, с искане те бъдат преценени отново и отнети с оглед на доказателства, събрани в рамките на разследване, установяващи, че тези удостоверения са получени или предявени с измама, но издалата ги институция не е взела под внимание тези доказателства, за да прецени отново дали е имало основания за издаване на удостоверенията, националният съд може, в рамките на производство, образувано срещу лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до такива удостоверения, да не вземе предвид последните, ако въз основа на тези доказателства и при спазване на гаранциите, присъщи на правото на справедлив съдебен процес, които трябва да бъдат предоставени на тези лица, той констатира наличието на такава измама.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 14, точка 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., и член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато институцията на държавата членка, в която са командировани работниците, е сезирала институцията, издала удостоверения E 101, с искане те бъдат преценени отново и отнети с оглед на доказателства, събрани в рамките на разследване, установяващи, че тези удостоверения са получени или предявени с измама, но издалата ги институция не е взела под внимание тези доказателства, за да прецени отново дали е имало основания за издаване на удостоверенията, националният съд може, в рамките на производство, образувано срещу лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до такива удостоверения, да не вземе предвид последните, ако въз основа на тези доказателства и при спазване на гаранциите, присъщи на правото на справедлив съдебен процес, които трябва да бъдат предоставени на тези лица, той констатира наличието на такава измама.