–

за шведското правителство, от A. Falk, C. Meyer-Seitz, H. Shev и L. Zettergren, в качеството на представители,

–

за правителството на Обединеното кралство, от R. Fadoju, C. Crane и S. Brandon, в качеството на представители, подпомагани от D. Blundell, barrister,

–

за Европейската комисия, от K. Simonsson и M. Condou-Durande, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 31, параграф 8 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между A и Migrationsverket (Имиграционна служба, Швеция) (наричана по-нататък „службата“) относно решението на последната да отхвърли молбата за предоставяне на статут на бежанец и за разрешение за пребиваване на A, да разпореди връщането му в държавата му на произход и да му забрани да влиза в Швеция за срок от две години.

3

Член 23, параграф 4, буква ж) от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242) предвижда следното:

„Държавите членки могат също така да осигурят процедурата на преразглеждане в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II да стане приоритетна или да се ускори, ако:

[…]

4

Съображения 11, 12, 18, 40, 41 и 42 от Директива 2013/32 гласят следното:

[…]

[…]

5

Съгласно член 1 от тази директива:

„Целта на настоящата директива е да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила […]“.

6

Член 31 от посочената директива, озаглавен „Процедура по разглеждане“, с който започва глава III, озаглавена „Първоинстанционни процедури“, предвижда следното:

„1.   В процедурата по разглеждане държавите членки обработват молбите за международна закрила в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II.

2.   Държавите членки гарантират, че процедурата по разглеждане приключва възможно най-скоро, без да се засягат точността и пълнотата на разглеждането.

3.   Държавите членки гарантират, че процедурата по разглеждане приключва в срок от шест месеца от подаването на молбата.

[…]

8.   Държавите членки могат да предвидят ускоряване на процедура по разглеждане в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II и/или нейното извършване на границата [или в транзитните зони] в съответствие с член 43, ако:

[…]“.

7

Съгласно член 32, параграф 2 от Директива 2013/32:

„В случаите на неоснователна молба, в които се прилагат някои от обстоятелствата, които са изброени в член 31, параграф 8, държавите членки могат също така да приемат определена молба като очевидно неоснователна, когато тя е определена като такава в националното законодателство“.

8

Член 36 от посочената директива, озаглавен „Понятие за сигурна страна на произход“, гласи следното:

„1.   Една страна, която е определена като сигурна страна на произход в съответствие с настоящата директива, след индивидуално разглеждане на молбата може да се счита за сигурна страна на произход за конкретен кандидат единствено ако:

и лицето не е посочило сериозни основания да се смята, че страната не е сигурна страна на произход в неговите конкретни обстоятелства и от гледна точка признаването му за лице, на което е предоставена международна закрила в съответствие с Директива [2011/95].

2.   Държавите членки уреждат в своето национално законодателство допълнителни норми, ред и условия за прилагането на понятието сигурна страна на произход“.

9

Член 37 от Директива 2013/32, озаглавен „Национално определяне на трети страни като сигурни страни на произход“, гласи следното:

„1.   Държавите членки могат да запазят или приемат законодателство в съответствие с приложение I за национално определяне на сигурни страни на произход за целите на разглеждането на молби за международна закрила.

2.   Държавите членки правят редовен преглед на ситуацията в трети страни, определени като сигурни страни на произход в съответствие с настоящия член.

3.   Оценката дали определена страна е сигурна страна по произход в съответствие с настоящия член се основава на редица източници на информация, включително информация от други държави членки, от [Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, наричана по-нататък (ЕСПОУ)], [Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН)], Съвета на Европа и други международни организации.

4.   Държавите членки уведомяват Комисията за страните, които са определени като сигурни страни на произход в съответствие с настоящия член“.

10

Съгласно приложение I от Директивата, озаглавено „Определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“:

„Една страна се счита за сигурна страна на произход, ако на основание на правното положение, прилаганото право в рамките на демократична система и в рамките на политическите обстоятелства може да се покаже, че по принцип и за всеки отделен случай няма преследване, както е определено в член 9 от Директива [2011/95], няма мъчения, нехуманно или унизително отношение и наказания и не съществува опасност от произволно насилие в ситуация на международен или вътрешен въоръжен конфликт.

За да се направи тази оценка, се отчита между другото и степента, в която страната предлага защита срещу преследване и лошо отношение чрез:

11

Член 46 от Директива 2013/32, озаглавен „Право на ефективна защита“, съдържа параграфи 5 и 6, които гласят следното:

„5.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, държавите членки позволяват на кандидатите да останат на територията, докато изтече срокът, в който те упражнят правото си на ефективна защита, и когато това право е упражнено в рамките на този срок в очакване на резултата от защитата.

6.   В случай на решение

[…]

съдът има правомощие да постанови по искане на въпросния кандидат или ex officio дали кандидатът може да остане на територията на държавата членка, ако от това решение произтича прекратяване на правото на кандидата да остане в държавата членка и когато в такива случаи националното право не предвижда право за оставане в държавата членка до приключване на процедурата по защитата“.

12

Запитващата юрисдикция посочва, че шведското право не съдържа законова или подзаконова разпоредба относно сигурните страни на произход по смисъла на Директива 2013/32.

13

В параграф 19 от глава 8 от Utlänningslag (Закон за чужденците) (SFS 2005, № 716), в редакцията му от в сила до 31 декември 2016 г., се посочва, че службата може да разпореди незабавно изпълнение на решенията си за извеждане дори когато все още те не са придобили окончателен характер, ако молбата за убежище е очевидно неоснователна и ако явно не може да му бъде издадено разрешение за пребиваване на друго основание.

14

Според запитващата юрисдикция тази разпоредба е била изменена, считано от 1 януари 2017 г., за да бъдат отчетени в шведското право извършените с Директива 2013/32 промени на процедурите за предоставяне на убежище, и по-специално с член 31, параграф 8 от нея. Така от посочената дата службата може да разпореди незабавно изпълнение на решенията си за извеждане дори когато все още не са придобили окончателен характер, когато изложените от чуждестранния гражданин факти „нямат отношение“ към молбата му за убежище или не са „достоверни“, така че молбата му за убежище трябва да се приеме за очевидно неоснователна и освен това явно не може да бъде издадено разрешение за пребиваване на друго основание.

15

От акта за преюдициално запитване е видно, че сръбският гражданин A подава през март 2017 г. молба за убежище и за разрешение за пребиваване в Швеция.

16

В подкрепа на тази молба той твърди, че между 2001 г. и 2003 г. е бил жертва на заплахи и насилие от нелегална паравоенна група и че е подал жалба срещу посочената група през 2003 г. Той посочва, че до 2012 г. се е ползвал от статут на защитен свидетел, осигурен от сръбските органи и Временната административна мисия на ООН в Косово (ЮНМИК), но тази закрила е довела до настаняването му на различни места в Сърбия и по-специално в затвор. Тези обстоятелства са довели до това, че от 2012 г. се е отказал от статута на защитен свидетел и е предпочел да се укрива в родното си село, независимо от заплахите за убийство, които е продължил да получава.

17

Службата отхвърля посочената молба, като я приема за очевидно неоснователна, тъй като съгласно представената от самия кандидат информация Република Сърбия е била в състояние да му предостави ефективна закрила, а по принцип органите на страната на произход са длъжни да осигурят закрила срещу заплахи, като тези, на които той смята, че е бил подложен.

18

Отказът е придружен от задължение за доброволно напускане на страната, което следва да бъде изпълнено незабавно с оглед на явната липса на данни, позволяващи да бъде уважена молбата за убежище, и на факта, че A не излага релевантни доводи в подкрепа на молбата си за разрешение за пребиваване.

19

A подава жалба срещу решението на службата пред Förvaltningsrätten i Malmö – Migrationsdomstolen (Административен съд със седалище в Малмьо, произнасящ се по имиграционни въпроси, Швеция), който спира изпълнението на задължението за доброволно напускане на страната.

20

Посочената юрисдикция иска да установи как следва да тълкува член 31, параграф 8 от Директива 2013/32, който във връзка с член 32, параграф 2 от същата директива позволява на държавите членки да отхвърлят дадени молби като очевидно неоснователни.

21

При това положение Förvaltningsrätten i Malmö – Migrationsdomstolen (Административен съд със седалище в Малмьо, произнасящ се по имиграционни въпроси) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли молба, съдържаща предоставена от [кандидата] информация, която се приема за достоверна и поради това служи като основание за разглеждане на посочената молба, но която е недостатъчна, за да се установи нужда от международна закрила с мотива, че с информацията за страната [на произход] се посочва, че органите предлагат приемлива закрила, да се счита за очевидно неоснователна по смисъла на член 31, параграф 8 от преразгледаната Директива 2013/32?“.

22

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 31, параграф 8, буква б) от Директива 2013/32 във връзка с член 32, параграф 2 от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че допуска молба за международна закрила да се приеме за очевидно неоснователна в положение като разглежданото по главното производство, при което, от една страна, от информацията относно страната на произход на кандидата става ясно, че би могла да му бъде предоставена приемлива закрила, и от друга страна, този кандидат е предоставил недостатъчна информация, за да обоснове предоставянето на международна закрила, когато държавата членка, в която е подадена молбата, не е приела норми за прилагане на понятието за сигурна страна на произход.

23

Както е видно от акта за преюдициално запитване, службата по същество е отхвърлила молбата на A като очевидно неоснователна в приложение на националното право, с което се транспонира Директива 2013/32, на няколко основания, взети заедно, че в страната му на произход, Сърбия, съществува ефективна закрила и че той не е доказал, че тази страна не му е предложила достатъчна закрила срещу заплахите, на които той смята, че е бил подложен.

24

По този начин службата е основала решението си на доводи, които са аналогични на предвидените в членове 36 и 37 от Директива 2013/32 при обработката на молби за международна закрила, подадени от граждани от сигурни страни на произход.

25

Тези разпоредби въвеждат специален режим за разглеждане, който се основава на оборимата презумция за достатъчна закрила в страната на произход, която може да бъде оборена от кандидата, ако изтъкне императивни основания, свързани с конкретното му положение.

26

При липсата на такива императивни основания молбата може да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна съгласно разпоредбите на член 31, параграф 8, буква б) и на член 32, параграф 2 от Директива 2013/32, ако разглежданото положение — в настоящия случай фактът, че кандидатът идва от сигурна страна на произход — е определено като такова съгласно националното законодателство.

27

Една от последиците за заинтересованото лице, чиято молба е била отхвърлена на това основание, е че противно на предвиденото в случай на отхвърляне по общото производство, на него може да не му бъде разрешено да остане на територията на държавата членка, в която е подало молбата в очакване на произнасянето по неговата жалба, както следва от разпоредбите на член 46, параграфи 5 и 6 от Директива 2013/32.

28

В този контекст всяка държава членка трябва да пристъпи към определянето на сигурни страни на произход по смисъла на това законодателство, съгласно реда и условията, посочени в членове 36 и 37, както и в приложение I от Директива 2013/32, и по-специално към приемане от националния законодател на списък на трети страни, съгласно определените в приложение I критерии, установяване на допълнителни норми и ред и условия за прилагане, изпращане до Комисията на списъка на сигурните страни на произход или пък периодичното му преразглеждане.

29

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че към датата на обжалваното по главното производство решение, на която е бил изтекъл срокът за транспониране на релевантните разпоредби на Директива 2013/32, Кралство Швеция не е било приело нито разпоредби като посочените в предходната точка, нито е предвидило, че фактът на идване от сигурна страна на произход би могъл да доведе до отхвърляне на молбата като очевидно неоснователна по смисъла на член 32, параграф 2 от посочената директива.

30

Следва обаче да се припомни, че съгласно съображения 11 и 12, както и член 1 от Директива 2013/32, рамката за предоставяне на международна закрила почива на идеята за единна процедура за убежище и се основава на общи минимални правила (вж. по аналогия решение от 31 януари 2013 г., D. и A., C–175/11, EU:C:2013:45, т. 57).

31

Дадена държава членка обаче не може да се позове на оборимата презумция, установена от нормите на Директива 2013/32 относно производства, основани на понятието за сигурна страна на произход, без съответно да е извършила цялостно прилагане на посочените норми посредством законови, подзаконови и административни разпоредби, които е трябвало да приеме.

32

Що се отнася до изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно възможността на основание член 31, параграф 8 от Директива 2013/32 дадена молба да се приеме като очевидно неоснователна, тъй като кандидатът е направил непълни изявления, следва да се припомни, че с тази директива се преработва Директива 2005/85.

33

Макар да е вярно, че член 23, параграф 4, буква ж) от Директива 2005/85 се отнася до случаите на „непълни“ изявления на кандидата, в член 31, параграф 8, буква д) от Директива 2013/32, която заменя тази разпоредба, това повече не се споменава.

34

Следователно от текста на член 31, параграф 8, буква д) от Директива 2013/32 във връзка с член 32, параграф 2 от посочената директива следва, че дадена държава членка не може да приеме молба за международна закрила за очевидно неоснователна поради непълни изявления на кандидата.

35

Така че на поставения въпрос следва да се отговори, че член 31, параграф 8, буква б) от Директива 2013/32 във връзка с член 32, параграф 2 от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска молба за международна закрила да се приеме за очевидно неоснователна в положение като разглежданото по главното производство, при което, от една страна, от информацията относно страната на произход на кандидата става ясно, че би могла да му бъде предоставена приемлива закрила, и от друга страна, този кандидат е предоставил недостатъчна информация, за да обоснове предоставянето на международна закрила, когато държавата членка, в която е подадена молбата, не е приела норми за прилагане на понятието за сигурна страна на произход.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 31, параграф 8, буква б) от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 32, параграф 2 от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска молба за международна закрила да се приеме за очевидно неоснователна в положение като разглежданото по главното производство, при което, от една страна, от информацията относно страната на произход на кандидата става ясно, че би могла да му бъде предоставена приемлива закрила, и от друга страна, този кандидат е предоставил недостатъчна информация, за да обоснове предоставянето на международна закрила, когато държавата членка, в която е подадена молбата, не е приела норми за прилагане на понятието за сигурна страна на произход.