–

за „Banginis“ UAB, от E. Bernotas, L. Sesickas и J. Poderis, advokatė,

–

за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas и G. Taluntytė, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

–

за френското правителство, от D. Colas, S. Horrenberger и E. de Moustier, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от J. Jokubauskaitė и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 5, буква в), на член 16, параграф 6 и на член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 2013 г., стр. 22 и поправка в ОВ L 44, 2018 г., стр. 9), както и на членове 16 и 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, „Spika“ UAB, „Senoji Baltija“ AB, „Stekutis“ UAB и „Prekybos namai Aistra“ UAB (наричани по-нататък заедно „Spika и др.“), четирима литовски оператори в областта на рибарството, и от друга страна, Žuvininkystės tarnyba prie Lietuvos Respublikos žemės ūkio ministerijos (Служба за риболов към Министерство на земеделието, Литва) относно разпределянето от тази служба на допълнителни индивидуални възможности за риболов в Балтийско море за 2015 г.

3

Член 2, параграфи 1, 2 и 5 от Регламент № 1380/2013 относно общата политика в областта на рибарството предвижда следното:

„1.   [Общата политика в областта на рибарството] гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване.

2.   [Общата политика в областта на рибарството] прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството и има за цел да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

[…]

5.   [Общата политика в областта на рибарството] цели по-специално:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

4

Член 4 от посочения регламент, озаглавен „Определения“, предвижда следното в параграф 1:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

5

Член 16 от посочения регламент, озаглавен „Възможности за риболов“, гласи следното в параграф 6:

„Всяка държава членка решава как разпределените ѝ възможности за риболов, за които не се прилага система за прехвърляеми риболовни концесии, може да бъдат разпределяни на кораби, които плават под нейно знаме, например като създаде индивидуални възможности за риболов. Държавата членка уведомява Комисията за определения метод на разпределение“.

6

Член 17 от същия регламент гласи следното:

„При разпределянето на възможностите за риболов, на които те имат право по член 16, държавите членки използват прозрачни и обективни критерии, включително от екологичен, социален и икономически характер. Критериите, които се използват, може да включват например въздействието на риболова върху околната среда, минали данни относно спазването на изискванията, приноса към местната икономика и историческите нива на улов. В рамките на разпределените им възможности за риболов държавите членки се стремят да осигурят стимули на риболовните кораби, които използват селективен риболовен уред или техники за риболов с намалено въздействие върху околната среда, като намалено енергийно потребление или намалено увреждане на местообитанията“.

7

С Lietuvos Respublikos žuvininkystės įstatymas (литовски Закон за риболова), допълнен и изменен със Закон № XII‑1523 от 23 декември 2014 г., влязъл в сила на 1 януари 2015 г. (наричан по-нататък „Законът за риболова“), по-специално се цели във вътрешното право да се приложи Регламент № 1380/2013. В член 171 от този закон са предвидени общите принципи на разпределяне на възможностите за риболов в Балтийско море.

8

В член 171, параграф 1 от Закона за риболова е предвиден начинът на определяне на разпределянето на индивидуалните възможности за риболов на операторите, които разполагат с риболовен кораб, плаващ под знамето на Литва. Съгласно посочената разпоредба за тази цел следва за всеки оператор да се изчисли средната стойност на улова за различните видове риба през три календарни години, избрани от оператора от последните седем календарни години (наричан по-нататък „исторически дял“).

9

Съгласно член 171, параграф 4 от посочения закон индивидуалните възможности за риболов, които са разпределени на даден оператор, са равни на историческия дял, който може да бъде намален или увеличен съгласно следните критерии:

10

Съгласно член 171, параграф 6 от посочения закон даден икономически оператор не може сам да разполага с повече от 40 % от възможностите за риболов, разпределени на Република Литва за даден вид риба.

11

В член 171, параграфи 7 и 8 от същия закон се предвижда разпределяне на индивидуалните възможности за риболов чрез търгове. След приспадане на възможностите за риболов, предназначени да бъдат използвани за дребномащабния крайбрежен риболов, останалата част от възможностите за риболов по отношение на всеки вид, която е предоставена на Република Литва след разпределянето в зависимост от историческия дял, като тази част трябва да е най-малко 5 % от посочените възможности, се предоставя чрез търг на оператори, притежаващи риболовни кораби, плаващи под литовско знаме, при условие че не се надхвърля максималният риболовен капацитет, определен от Министерството на земеделието в съответната географска риболовна зона.

12

От акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно протокола от заседание, проведено на 11 март 2015 г. от Zvejybos Baltijos jurije kvotu skyrimo komisija (Комисията за разпределяне на възможностите за риболов в Балтийско море, Литва), създадена с Решение № VI‑24 от 18 март 2013 г. на директора на Службата за риболов към Министерството на земеделието, последната е предоставила индивидуални възможности за допълнителен риболов на операторите, които са подали искане за това, съгласно следното разпределение:

13

Spika и др. оспорват законосъобразността на разпределянето на допълнителните възможности за улов на херинга и цаца и подават жалба пред Vilniaus apygardos administracinis teismas (Областен административен съд, Вилнюс, Литва) за отмяна на горепосочения протокол, като твърдят, че индивидуалните възможности за риболов, предоставени на Grinvita, Baltlanta, Banginis и Baltijos šprotai, са лишени от правно основание.

14

С решение от 6 ноември 2015 г. посоченият съд отхвърля жалбата на Spika и др. След това те подават пред запитващата юрисдикция, Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва), жалба за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение, с което да се уважат исканията им.

15

Запитващата юрисдикция подчертава, на първо място, че със Закона за риболова по-специално се прилага Регламент № 1380/2013, и констатира, че въз основа на този закон операторите не са били еднакво третирани по отношение на разпределянето на възможностите за риболов. При тези обстоятелства и при липсата на обективна обосновка дискриминацията по отношение на някои оператори представлява нарушение на конституционните литовски принципи на свободна конкуренция и равно третиране.

16

На второ място, посочената юрисдикция иска да установи дали правото на преценка, предоставено на държавите членки от член 16, параграф 6 от Регламент № 1380/2013, допуска посочените държави да установяват критерии за разпределяне на възможностите за риболов, които водят до създаването на неравни условия по отношение на оператори, които са в конкуренция помежду си за получаване на такива възможности.

17

Посочената юрисдикция всъщност смята, че това право на преценка не е неограничено, доколкото в член 17 от посочения регламент се предвижда, че държавите членки трябва да приемат прозрачни и обективни критерии, включително от екологичен, социален и икономически характер. По-конкретно, тя иска да установи, от една страна, дали може да се счита за „обективно“ национално законодателство като Закона за риболова, с което се установява метод на разпределяне на индивидуалните възможности за риболов, основан главно на данни от минали периоди относно количествата уловена риба, и което на това основание би могло да създаде посочените неравни условия. От друга страна, запитващата юрисдикция иска да установи дали ограниченията на конкуренцията, произтичащи от приемането на този метод, са несъвместими с правото на Съюза, макар и този метод да отговаря на посочените в член 17 от Регламент № 1380/2013 условия за обективност и прозрачност.

18

На трето място, запитващата юрисдикция припомня, че държава членка, която прилага регламент на Съюза, е длъжна да спазва Хартата. Освен това тя си поставя въпроса дали членове 16 и 20 от Хартата, отнасящи се до свободата на стопанска инициатива и принципа на равенство пред закона, не допускат държава членка да приеме метод за разпределяне на риболовни квоти, който би поставил операторите в неравни условия при получаване на възможности за риболов, дори ако този метод се основава на критериите, посочени в член 17 от Регламент № 1380/2013.

19

На четвърто и последно място, като се вземат предвид конкуриращите се цели на общата политика в областта на рибарството, посочената юрисдикция иска да установи дали член 2, параграф 5, буква в) от Регламент № 1380/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да избират метод за разпределяне на риболовни квоти, който създава неравни условия за операторите, които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий.

20

При тези условия Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?“.

21

Banginis твърди, че Съдът не е компетентен да отговори на поставения въпрос. Всъщност според това дружество правото на Съюза не следва да се прилага към спора по главното производство, доколкото, когато Република Литва приема метод за разпределяне на индивидуални възможности за риболов, не прилага правото на Съюза, а упражнява собствената си изключителна компетентност.

22

За да се установи дали дадена национална уредба е свързана с прилагането на правото на Съюза, следва наред с други обстоятелства да се провери дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от правото на Съюза, от какво естество е тази правна уредба и дали нейните цели са различни от следваните от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 март 2014 г., Siragusa, C–206/13, EU:C:2014:126, т. 25).

23

Когато обаче приемат метод за разпределяне на възможностите за риболов, които са им предоставени, държавите членки упражняват компетентност, която изрично им е предоставена в рамките на осъществяването на общата политика в областта на рибарството с разпоредба на правото на Съюза, а именно член 16, параграф 6 от Регламент № 1380/2013.

24

При това положение се налага изводът, че като е приела метода за разпределяне на възможностите за риболов на кораби, плаващи под литовско знаме, Република Литва е приложила правото на Съюза. При тези обстоятелства Съдът е компетентен да отговори на поставения въпрос.

25

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 16, параграф 6 и член 17 от Регламент № 1380/2013, както и членове 16 и 20 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, с което държавата членка приема метод за разпределяне на възможности за риболов, който може да бъде причина за неравностойно третиране на операторите, разполагащи с риболовни кораби, които плават под нейното знаме.

26

За да се отговори на този въпрос, следва да се определи, на първо място, дали метод за разпределяне на възможности за риболов като разглеждания по главното производство отговаря на условията, установени в член 17 от Регламент № 1380/2013.

27

Съгласно член 16, параграф 6 от посочения регламент всяка държава членка решава как разпределените ѝ възможности за риболов може да бъдат разпределяни на кораби, които плават под нейно знаме. В това отношение от практиката на Съда относно член 20, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (OВ L 358, 2002 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237), който съответства на член 16, параграф 6 от Регламент № 1380/2013, следва, че държавите членки разполагат със свобода на преценка при прилагането на последно посочения регламент (вж. в този смисъл определение от 5 май 2009 г., Atlantic Dawn и др./Комисия, C‑372/08 P, непубликувано, EU:C:2009:287, т. 41).

28

В рамките обаче на упражняването на тази свобода на преценка държавите членки съгласно член 17 от Регламент № 1380/2013 са длъжни да използват „прозрачни и обективни“ критерии.

29

В настоящия случай Република Литва е избрала да разпредели възможностите за риболов, които са ѝ предоставени, като използва метод, който се основава главно на критерия за „нивата на улов“. Съгласно този критерий повечето от посочените възможности за риболов се разпределят в зависимост от средната стойност на улова на даден вид риба, извършен от определен оператор през три календарни години, избрани от него от последните седем календарни години.

30

Този критерий е изрично посочен в член 17 от Регламент № 1380/2013 при изброяването на критериите, които държавите членки могат да изберат да използват при разпределяне на предоставените им възможности за риболов. Освен това посоченият критерий е предмет на законова разпоредба, а именно член 171 от Закона за риболова, който, като препраща към историческия дял на съответните оператори, се основава на обективни данни, които могат да бъдат измерени и проверени от компетентните органи.

31

При тези обстоятелства следва да се приеме, че метод за разпределяне на възможности за риболов като разглеждания по главното производство отговаря на посочените в член 17 от Регламент № 1380/2013 условия за прозрачност и обективност.

32

На второ място, следва да се определи дали приемането на такъв метод за разпределяне води до нарушение на членове 16 и 20 от Хартата, когато в резултат от този метод се създават по-благоприятни условия за операторите, които разполагат с исторически дял за нивата на улов (наричани по-нататък „заварени оператори“), в ущърб на операторите, които не разполагат с такъв исторически дял и които искат да навлязат на пазара в областта на риболова и да увеличат производството си (наричани по-нататък „нови оператори“).

33

Всъщност според данните, с които разполага Съдът и които запитващата юрисдикция следва да провери, докато заварените оператори могат да получат възможности за риболов просто като представят на компетентните органи информация за нивата на улова си, на новите оператори се разпределят само останалите след това възможности за риболов в зависимост от частта, която е останала от предоставената на Република Литва квота, след като са били извършени разпределянията в зависимост от историческия дял. Ето защо такъв метод на разпределяне би могъл, от една страна, да засегне свободата на стопанска инициатива на новите оператори, като ограничи правата им да извършват дейност на разглеждания пазар, а от друга страна, да доведе до необосновани различия в третирането между различните видове оператори.

34

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 16 от Хартата свободата на стопанска инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза. Закрилата, която посоченият член дава, включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция (решение от 17 октомври 2013 г., Schaible, C–101/12, EU:C:2013:661, т. 25).

35

Що се отнася до член 20 от Хартата, с него се установява общ принцип на правото на Съюза — равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако това третиране не е обективно обосновано (решение от 5 юли 2017 г., Fries, C–190/16, EU:C:2017:513, т. 30).

36

От член 52, параграф 1 от Хартата обаче следва, че всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, може да се допусне само ако то бъде предвидено в закон и ако то зачита основното съдържание на посочените права и свободи. Освен това при спазване на принципа на пропорционалност тези ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

37

В настоящия случай е безспорно, както беше припомнено в точка 30 от настоящото съдебно решение, че разглежданият по главното производство метод на разпределяне на възможностите за риболов е бил предвиден в закон, а именно в Закона за риболова.

38

Освен това с този закон, от една страна, се установява система на търгове, позволяваща на новите оператори да получат неразпределените възможности за риболов въз основа на частта, която е останала от предоставената на Република Литва квота, след са били извършени разпределянията в зависимост от историческия дял. От друга страна, посоченият закон ограничава до 40 % възможностите за риболов на даден вид риба, които могат да бъдат разпределени на всеки оператор. Така разглежданият по главното производство метод за разпределяне, доколкото не води до пълно затваряне на разглеждания пазар, зачита основното съдържание на гарантираната от член 16 от Хартата свобода.

39

От друга страна, Законът за риболова няма за цел да поставя под въпрос принципа на равно третиране и по-специално предвижда в член 171, параграф 4 разпоредби, които допускат да бъдат взети предвид особени положения, в които биха могли операторите да се намират. Поради това посоченият метод зачита и основното съдържание на правата, които различните видове оператори черпят от член 20 от Хартата.

40

Трябва обаче да се провери дали такива ограничения на посочените в членове 16 и 20 от Хартата свободи отговарят на цел от общ интерес на Съюза и дали при утвърдителен отговор те зачитат принципа на пропорционалност.

41

Що се отнася до въпроса дали разглежданото по главното производство национално законодателство спомага за осъществяването на общия интерес на Съюза, следва да се отбележи, че с него се определят възможностите за риболов на кораби, плаващи под литовско знаме, като по този начин се регламентира достъпът до риболовна дейност. Така посочените мерки са обосновани от целта на общата политика в областта на рибарството, спомената в член 2, параграф 1 от Регламент № 1380/2013, с която се гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план.

42

Освен това следва да се отбележи, че разглежданият по главното производство метод за разпределяне на възможностите за риболов, основан главно на историческия дял, цели да гарантира, че тези възможности ще бъдат предоставяни с предимство на оператори, които разполагат с флота от кораби, чийто риболовен капацитет по принцип е достатъчен предвид обема на улова, съответстващ на посочените възможности. При тези обстоятелства посоченият метод е обоснован от целта на общата политика в областта на рибарството, упомената в член 2, параграф 5, буква г) от Регламент № 1380/2013, и също така позволява да се поддържа икономически жизнеспособен флот от кораби, както е посочено в тази разпоредба.

43

От друга страна, приемането на такъв метод за разпределяне е обосновано и от социално-икономическата цел, посочена в член 2, параграф 5, буква е) от Регламент № 1380/2013, доколкото запазването на икономическата жизнеспособност на флот от кораби позволява на заварените оператори да продължат да извършват дейност на разглеждания пазар и по този начин да осигури приемлив жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности.

44

Доколкото с национално законодателство като разглежданото по главното производство се преследват залегналите в Регламент № 1380/2013 цели на общата политика в областта на рибарството, се налага изводът, че то отговаря на цел от общ интерес, призната от Съюза, по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

45

На следващо място, следва да се провери дали произтичащите от това законодателство ограничения отговарят на принципа на пропорционалност, тъй като те са подходящи за постигане на преследваните от него цели и не надхвърлят границите на необходимото за тяхното постигане.

46

Безспорно в настоящия случай запитващата юрисдикция в рамките на цялостна преценка на всички релевантни правни и фактически обстоятелства трябва да провери дали разглежданото по главното производство национално законодателство отговаря на изложените в предходната точка условия. Все пак задача на Съда е да ѝ даде всички необходими за това елементи за тълкуване на правото на Съюза, които ще ѝ дадат възможност да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Global Starnet, C–322/16, EU:C:2017:985, т. 52).

47

Що се отнася до възможността разглежданото по главното производство национално законодателство да постигне преследваните от него цели от общ интерес, следва да се отбележи, че с предвидения от него метод на разпределяне на възможностите за риболов това законодателство по-специално позволява да се избегне възможността за прекомерна експлоатация на морските биологични ресурси и тяхното възстановяване да бъде нарушено или възпрепятствано. От акта за преюдициално запитване освен това се установява, че историческият дял се увеличава с 5 %, ако операторите използват риболовни техники, с които се опазват естествените местообитания, и дори с допълнителни 5 %, когато посочените оператори използват риболовни кораби, които замърсяват по-малко околната среда и използват по-малко енергия.

48

При тези обстоятелства посоченото законодателство е в състояние да гарантира устойчивост на екологичния план за риболовни дейности, посочен в член 2, параграф 1 от Регламент № 1380/2013.

49

Следва да се добави, че вземането предвид на историческите нива на улов, които следват от прилагането на разглеждания по главното производство метод на разпределяне, позволява на заварените оператори да могат в бъдеще да разчитат на относително стабилен обем възможности за риболов спрямо предходните години. По този начин тези оператори могат, от една страна, да осигурят възвръщаемост на често значителните инвестиции, които са направили, за да могат да извършват дейност на разглеждания пазар, и от друга страна, да предвидят дейности, които са необходими, за да се гарантира поддържането на ефективността на флота от кораби, с който разполагат.

50

Следователно разглежданото по главното производство национално законодателство, както и предвиденият от него метод за разпределяне на възможностите за риболов са подходящи за гарантиране на осъществяването на социално-икономическите цели, които са в основата на член 2, параграф 5, букви г) и е) от Регламент № 1380/2013.

51

Що се отнася до въпроса дали този метод налага или не ограничения на свободите, закрепени в членове 16 и 20 от Хартата, които надхвърлят необходимото за постигане на преследваните цели от разглежданото по главното производство национално законодателство, от акта за преюдициално запитване е видно, на първо място, че историческият дял може да бъде увеличен или намален в зависимост от определени критерии, по-специално свързани с околната среда или които спомагат за развитието на местната икономика. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че историческият дял се намалява с 2 % или съответно с 0,5 % за всяко тежко нарушение или за всяко нарушение, извършено през референтните години, посочени в член 171, параграф 1 от Закона за риболова.

52

На следващо място, завареният оператор не може сам да разполага с повече от 40 % от възможностите за риболов, разпределени на Република Литва за даден вид риба.

53

Накрая, както беше посочено в точка 38 от настоящото съдебно решение, делът от възможностите за риболов, който не е бил разпределен с предимство на заварените оператори и който трябва да е най-малко 5 % от предоставените на Република Литва възможности за риболов, се разпределя чрез търг на другите оператори, притежаващи риболовни кораби, плаващи под литовско знаме.

54

При тези обстоятелства разглежданият по главното производство метод за разпределяне на възможностите за риболов не само че не води до запазване на възможностите за риболов единствено за заварените оператори в зависимост от съответния им исторически дял, но освен това позволява тези дялове да бъдат претеглени въз основа на определен брой обективни елементи.

55

Ето защо този метод на разпределяне не надхвърля необходимото за постигането на целите от общ интерес, преследвани от разглежданото по главното производство национално законодателство, и следователно не нарушава принципа на пропорционалност.

56

С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 6 и член 17 от Регламент № 1380/2013, както и членове 16 и 20 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, с което държавата членка приема метод за разпределяне на възможности за риболов, който, като се основава на прозрачен и обективен критерий за разпределяне, може да бъде причина за неравностойно третиране на операторите, разполагащи с риболовни кораби, които плават под нейното знаме, доколкото посоченият метод преследва един или повече общи интереси, признати от Съюза, и зачита принципа на пропорционалност.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 16, параграф 6 и член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета, както и членове 16 и 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, с което държавата членка приема метод за разпределяне на възможности за риболов, който, като се основава на прозрачен и обективен критерий за разпределяне, може да бъде причина за неравностойно третиране на операторите, разполагащи с риболовни кораби, които плават под нейното знаме, доколкото посоченият метод преследва един или повече общи интереси, признати от Европейския съюз, и зачита принципа на пропорционалност.