–

за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann и J. Mentgen, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и от M. Heller, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, одобрен от името на Европейската общност с Решение 2009/941/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. (ОВ L 331, 2009 г., стр. 17, наричан по-нататък „Хагският протокол“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между малолетното дете KP и неговия баща LO по повод задължения за издръжка.

3

Член 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, 2009 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 131, 2011 г., стр. 26, ОВ L 8, 2013 г., стр. 19 и ОВ L 281, 2013 г., стр. 29) съдържа общите разпоредби относно съдебната компетентност в държавите членки при задължения за издръжка.

4

В член 15 от този регламент се предвижда, че приложимото право към задълженията за издръжка се определя в съответствие с Хагския протокол в държавите членки, обвързани от този правен инструмент.

5

Член 3 („Обща норма за приложимо право“) от Хагския протокол гласи следното:

„1.   Задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, освен ако в [Хагския протокол] е предвидено друго.

2.   При промяна на обичайното място на пребиваване на кредитора от момента на настъпване на промяната се прилага правото на държавата по новото обичайно място на пребиваване на кредитора“.

6

В член 4 („Специални норми в полза на някои кредитори“) от същия протокол се предвижда следното:

„1.   Следните разпоредби се прилагат към задълженията за издръжка на:

[…]

2.   Ако по силата на определеното в член 3 право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на сезирания съд.

3.   Независимо от член 3, ако кредиторът е сезирал компетентния орган на държавата по обичайно място на пребиваване на длъжника, се прилага правото на сезирания съд. Ако, обаче, по силата на това право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора.

4.   Когато по силата на правото, определено в член 3 и параграфи 2 и 3 от настоящия член, кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по общото им гражданство, ако такова е налице“.

7

В член 1613 („Издръжка за минало време“) от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“) се предвижда следното:

„1.   За минало време правоимащият може да иска изпълнение или обезщетение за неизпълнение само от момента, в който с оглед на предявяване на иск за издръжка длъжникът е длъжен да даде информация за доходите и имуществото си, или от момента, в който […] е образувано дело по иск за издръжка. […]

2.   За минало време, без ограниченията по параграф 1, правоимащият може да иска изпълнение

8

Запитващата юрисдикция посочва, че в Австрия издръжка може да се иска за три години назад.

9

Тази юрисдикция уточнява, че съгласно националната постоянна съдебна практика забавянето на длъжника по издръжка е условие, за да се поиска изпълнение на задължението за издръжка за минало време, но че в хипотезата на издръжка за дете не е необходима официална покана за плащане, поради особено тясната връзка съгласно семейното право.

10

Родената на 6 март 2013 г. KP и нейните родители са германски граждани, живели в Германия до 27 май 2015 г. На 28 май 2015 г. KP и майка ѝ се установяват в Австрия, която става тяхното ново обичайно място на пребиваване.

11

На 18 май 2015 г. KP предявява иск за издръжка срещу LO пред Bezirksgericht Fünfhaus (Районен съд Фюнфхаус, Австрия). На 18 май 2016 г. KP разширява предмета на иска си, като добавя периода от 1 юни 2013 г. до 31 май 2015 г.

12

Bezirksgericht Fünfhaus (Районен съд Фюнфхаус) отхвърля иска на KP за изплащане на издръжка за периода от 1 юни 2013 г. до 31 май 2015 г. с довода, че за този период по силата на член 3 от Хагския протокол трябва да приложи германското право, по което условията, предвидени за претендиране на неиздължена издръжка, не били изпълнени. Член 4, параграф 2 от Хагския протокол, посветен на прилагането на правото на сезирания съд, се отнасял само за правата, възникнали, считано от установяването в новото място на обичайно пребиваване.

13

Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена, Австрия) потвърждава решението на Bezirksgericht Fünfhaus (Районен съд Фюнфхаус).

14

KP подава касационна жалба срещу решението на Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела, Виена) до запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

15

Пред запитващата юрисдикция KP твърди, че съгласно член 3, параграф 1 от Хагския протокол за иска му за издръжка се прилага германското право, уреждащо задълженията за издръжка, но то не му позволява да получи издръжка за минало време, тъй като предвидените в член 1613 от BGB условия не са изпълнени. Поради това според KP по силата на член 4, параграф 2 от Хагския протокол трябва да се приложи австрийското право, позволяващо изплащане на издръжка за минало време.

16

От своя страна LO твърди, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол не се прилага в случаи, в които някои искове по задължения за издръжка са погасени по давност или са преклудирани. Освен това тази разпоредба можело да се приложи само ако производството е започнато от длъжника по издръжка или сезираният съд е съдът на държавата, в която не е мястото на пребиваване на никоя от страните. В разглеждания случай обаче KP сезирала юрисдикция на държавата по вече обичайното си място на пребиваване. На последно място, според LO посочената разпоредба не може да се приложи с цел получаване на издръжка за минало време, ако искът за издръжка е предявен след преместване на кредитора по издръжката.

17

Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 3, параграф 2 от Хагския протокол при промяна на обичайното място на пребиваване на кредитора правото на държавата по новото му обичайно място на пребиваване се прилага, считано от момента на настъпване на тази промяна, тоест само занапред.

18

Поради това според тази юрисдикция в разглеждания случай за периода преди въпросната промяна трябва да се приложи германското право, освен ако това право не следва да се отхвърли на основание член 4, параграф 2 от Хагския протокол. Прилагането на тази разпоредба в положение като разглежданото в главното производство обаче било несигурно. В това отношение посочената юрисдикция цитира точка 63 от обяснителния доклад на г‑н Bonomi относно Хагския протокол (текст, приет на двадесет и първата сесия на Хагската конференция по международно частно право, наричан по-нататък „докладът Bonomi“), където се посочва, че субсидиарният критерий на привързване с правото на сезирания съд е от полза само когато се започне производство за издръжка в държава, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, тъй като в противен случай правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора и правото на сезирания съд са едни и същи. Запитващата юрисдикция добавя, че съгласно този доклад субсидиарното прилагане на правото на сезирания съд съгласно посочения член 4, параграф 2 може да бъде обмислено като вариант само ако производството се започне от длъжника, например пред компетентния орган в държавата по своето собствено обичайно място на пребиваване или ако сезираният орган е орган на държава, в която не пребивава никоя от засегнатите страни.

19

Запитващата юрисдикция освен това иска да се установи — като се има предвид, че в разглеждания случай KP не е отправяла официална покана за плащане до LO — дали член 4, параграф 2 от Хагския протокол се прилага за случаи, в които по силата на приложимото право съгласно член 3 от същия протокол издръжка се дължи, но тя е отказана за минало време с довода, че кредиторът не отговаря на някои законоустановени условия.

20

При това положение Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи на Съда следните преюдициални въпроси:

При отрицателен отговор на този въпрос:

21

Най-напред трябва да се разгледа компетентността на Съда да тълкува Хагския протокол.

22

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 267 ДФЕС Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите на Съюза.

23

Впрочем, от една страна, трябва да се припомни, че с Решение 2009/941, прието на основание член 300 ЕО, впоследствие член 218 ДФЕС, Съветът на Европейския съюз одобрява Хагския протокол, чийто текст е приложен към това решение.

24

От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика споразумение, сключено от Съвета в съответствие с член 218 ДФЕС, представлява, що се отнася до Съюза, акт на една от институциите му по смисъла на член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2009 г., Bogiatzi, C‑301/08, EU:C:2009:649, т. 23).

25

Следователно Съдът е компетентен да тълкува Хагския протокол.

26

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 2 от Хагския протокол трябва да се тълкува в смисъл, че може да се окаже приложим в положение, при което кредиторът по издръжка, променил обичайното си място на пребиваване, предявява пред юрисдикция на държавата по новото си обичайно място на пребиваване иск за издръжка за минал период, през който е пребивавал в друга държава членка, при положение че държавата на сезирания съд съвпада с държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора.

27

Съгласно въпросния член 4, параграф 2, ако по силата на определеното в член 3 от Хагския протокол право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на сезирания съд.

28

Въпросният член 3 съдържа общата норма за приложимото право, съгласно която задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора.

29

Както следва от член 4, параграф 2 от Хагския протокол, тази разпоредба, позволяваща прилагането на правото на сезирания съд вместо правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка, има полезно действие само ако тези правни уредби са различни помежду си.

30

Трябва обаче да се провери дали винаги е необходимо държавата на сезирания съд да се различава от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, за да бъдат съответно приложимите правни уредби различни и тази разпоредба да има такова действие.

31

В разглеждания случай от акта за преюдициално запитване следва, че KP се мести в Австрия и че това е държавата членка по нейното обичайно място на пребиваване. Австрийското право съответно е приложимото право по силата на член 3, параграф 1 от Хагския протокол. Съгласно член 3, параграф 2 от този протокол австрийското право обаче се прилага едва от промяната на мястото на пребиваване на KP в Австрия, тоест, в разглеждания случай, считано от 28 май 2015 г. За предходния период, а именно от 1 юни 2013 г. до 28 май 2015 г., правото на държавата по обичайното място на пребиваване на KP е германското право.

32

Що се отнася до правото на сезирания съд, това е правото на държавата членка, чиято юрисдикция е сезирана от кредитора, а именно австрийското право.

33

Следователно в положение като разглежданото в главното производство, при което правото на сезирания съд — в случая австрийското право — не съвпада с правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора за периода, за който кредиторът иска издръжка — в случая германското право — член 4, параграф 2 от Хагския протокол може да има полезно действие. Обстоятелството, че кредиторът сезира юрисдикция на държавата по обичайното си място на пребиваване, поради което държавата на сезирания съд съвпада с държавата по обичайното му място на пребиваване, не е пречка за прилагането на посочената разпоредба, когато правото, определено чрез предвидената в тази разпоредба субсидиарна норма за привързване, не съвпада с правото, определено чрез предвидената в член 3 от този протокол главна норма за привързване.

34

Трябва обаче правото на сезирания съд, което се има предвид в разпоредба, да може да се приложи за иск за издръжка за минал период.

35

Всъщност, макар предвид по-специално доклада Bonomi да се оказва, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол се прилага за искове за издръжка за периоди, които започват да текат от деня на предявяване на тези искове, има несигурност относно това дали въпросната разпоредба се прилага и за периоди, предхождащи тези искове, и ако това е така — относно условията за това прилагане.

36

Според Европейската комисия посоченото в тази разпоредба право на сезирания съд се прилага винаги когато кредиторът по издръжка не може да получи издръжка по силата на правото на държавата по обичайното му място на пребиваване или, ако става въпрос за минал период, по правото на държавата по обичайното му място на пребиваване, приложимо през този период. От своя страна германското правителство счита, че за исковете за издръжка за минали периоди правото на сезирания съд не се прилага автоматично и че трябва да съществува връзка между фактическото положение, от което произтича претендираното от кредитора задължение, и приложимото право, за да се прецени задължението.

37

В това отношение трябва да се отбележи, че сам по себе си текстът на член 4, параграф 2 от Хагския протокол не позволява да се определи със сигурност обхватът на тази разпоредба.

38

Тя трябва да се тълкува, като се вземе предвид системата от норми за привързване, въведена с Хагския протокол, и целта на последния.

39

Що се отнася до системата от норми за привързване, въведена с Хагския протокол, трябва да се отбележи, че с член 4, параграф 2 от него се въвежда специална норма в полза на някои кредитори, която допълва съдържащата се в член 3 от същия протокол обща норма.

40

Тази първа констатация може да породи съмнения относно релевантността на тезата на Комисията. Всъщност приложимостта по принцип на посоченото в член 3, параграф 1 от Хагския протокол право на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора е ограничена с параграф 2 от същия член до периода, свързан с това място на пребиваване. Ако член 4, параграф 2 от този протокол трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правото на сезирания съд — тоест, в случай като разглеждания в спора в главното производство, правото на държавата по новото обичайно място на пребиваване на кредитора — винаги да бъде приложимо за периода, предхождащ установяването на мястото на пребиваване в тази държава, когато предвиденото в тази разпоредба условие е изпълнено, това тълкуване би довело до лишаване на посочената в този член 3, параграф 2 обща норма от действието ѝ, що се отнася до приложното поле rationae temporis на правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора.

41

Освен това, както по-специално следва от доклада Bonomi и от целите, преследвани от Комисията — която активно участва в преговорите за приемането на Хагския протокол (вж. предложението за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (COM(2005) 649 окончателен) — тази система цели да осигури предвидимостта на приложимото право, като се гарантира, че определеното право не е лишено от достатъчна връзка със съответното семейно положение.

42

В това отношение в член 3, параграф 1 от Хагския протокол се предвижда прилагане главно на правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, което право е най-тясно свързано с положението на кредитора и съответно се оказва най-подходящо за уреждане на конкретните проблеми, с които кредиторът по издръжка може да се сблъска.

43

За да се съхрани тази връзка, в член 3, параграф 2 от Хагския протокол се предвижда, че при промяна на обичайното място на пребиваване на кредитора от момента на настъпване на промяната се прилага правото на държавата по новото обичайно място на пребиваване на кредитора.

44

Що се отнася до специалните норми, съдържащи се в член 4, параграфи 2—4 от Хагския протокол — където се предвижда цяла гама от първични и вторични привръзки, приложими „стъпаловидно“ и предназначени за избягване на риска кредиторът да не получи издръжка по силата на последователно определените правни уредби — в член 4, параграф 3 от Хагския протокол на първо място е поставено правото на сезирания съд, ако кредиторът е сезирал компетентния орган на държавата по обичайно място на пребиваване на длъжника. Както следва от точка 59 от заключението на генералния адвокат, тази държава има връзка със семейното положение на кредитора и длъжника поне що се отнася до възможността за задоволяване на нуждите на кредитора от длъжника. Предвидимостта на това право се дължи и на зависимостта на въпросното право от компетентността на избраната юрисдикция, която компетентност в този случай съответства на класическото правило, че ищецът предявява иска си пред съда на ответника.

45

Връзка със съответното семейно положение е видна и в член 4, параграф 4 от Хагския протокол, където правото на държавата по общото гражданство на страните се определя за приложимо право. Всъщност, както посочва генералният адвокат в същата точка 59 от своето заключение, тази разпоредба съдържа известен елемент на постоянство във връзка със семейното положение на кредитора и длъжника по задължението за издръжка.

46

С оглед на предвидената в Хагския протокол система от норми за привързване и преследваната от него цел за предвидимост, както бяха описани в точка 41 от настоящото решение, трябва да се приеме, че ако предвиденото в член 4, параграф 2 от Хагския протокол субсидиарно прилагане на правото на сезирания съд произтича единствено от избора на кредитора на новото му обичайно място на пребиваване — без да съществува връзка между това право и семейното положение на кредитора и длъжника по това задължение за издръжка по времето, за което се отнася задължението — това прилагане няма да съответства нито на посочената система, нито на въпросната цел.

47

Само по себе си обстоятелството, че прилагането на правото на сезирания съд би било благоприятно за кредитора, не е достатъчно, за да се обоснове прилагането на тази разпоредба, тъй като при липса на посочената връзка това право би било непредвидимо за длъжника.

48

В това отношение, както следва от точки 78 и 79 от заключението на генералния адвокат, тази връзка може да произтича от компетентността, която би имала сезираната юрисдикция за разглеждане на спорове за издръжка за съответния период съгласно разпоредбите от Регламент № 4/2009, които е възможно да се приложат.

49

Този анализ е оправдан с оглед на съществуващите тесни отношения между Хагския протокол и Регламент № 4/2009. Всъщност член 15 от този регламент изрично препраща към Хагския протокол, а определянето на компетентните юрисдикции в съответствие с този регламент позволява непряко да се определи правото на сезирания съд. Освен това, както подчертава генералният адвокат в точка 56 от своето заключение, отправна точка в този регламент е виждането, че съществува връзка между издръжките, предмет на даден спор, и държавата, чиито юрисдикции са компетентни да разгледат спора.

50

Поради това трябва да се приеме, че необходимата връзка между правото на сезирания съд и положението на кредитора и длъжника по задължение за издръжка през периода, за който се отнася иска за издръжка, е налице, ако правото на сезирания съд съвпада с правото на държавата членка, чиито юрисдикции са били компетентни да разглеждат спорове за издръжки, отнасящи се за този период.

51

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол трябва да се тълкува в смисъл, че:

52

Вторият въпрос по същество засяга възможността изразът „не може да получи издръжка“ в член 4, параграф 2 от Хагския протокол да се отнася и за положение, при което кредиторът не може да получи издръжка по силата на правото на държавата по предишното му обичайно място на пребиваване, тъй като не отговаря на някои установени в това право условия.

53

Най-напред трябва да се отбележи, че този въпрос се поставя, в случай че предвид отговора на първия въпрос запитващата юрисдикция установи, че австрийските юрисдикции са компетентни по силата на Регламент № 4/2009 да се произнесат по иск за издръжка за KP за периода от 1 юни 2013 г. до 28 май 2015 г. Всъщност в тази хипотеза правото на сезирания съд, в случая австрийското право, може да се окаже приложимо, ако кредиторът по издръжка „не може да получи издръжка“ по силата на правото на държавата по обичайното му място на пребиваване през минал период като разглеждания в главното производство, а именно в случая германското право. Трябва съответно да се провери дали кредитор по издръжка като KP се намира в такова положение.

54

За отговора на този въпрос ще е полезно да се вземе предвид докладът Bonomi, в който се анализира именно такава проблематика.

55

В този доклад се посочва, че кредиторът по издръжка може да се възползва от правото на сезирания съд не само ако в правото на държавата по неговото обичайно място на пребиваване изобщо не се предвиждат задължения за издръжка, произтичащи от съответните семейни отношения — тъй като например в това право не се предвижда задължение на деца спрямо техните родители — но и ако, макар задължението да се признава по принцип, в това право то е обвързано с условие, което не е изпълнено в конкретния случай. В доклада се дава пример с хипотеза, при която в правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора се предвижда отпадане на задължението на родителите спрямо техните деца при навършване на 18 години, като същевременно кредиторът е навършил тази възраст.

56

Така съгласно това тълкуване член 4, параграф 2 от Хагския протокол се прилага и когато не е изпълнено законоустановено условие.

57

Трябва да се приеме, че това широко тълкуване на член 4, параграф 2 от Хагския протокол съответства на целта на тази разпоредба, припомнена в точка 44 от настоящото решение, а именно избягване на риска кредиторът да не получи издръжка по силата на правото, определено на първо място.

58

Това тълкуване служи за обхващане на случай като разглеждания в главното производство, в който невъзможността кредиторът да получи издръжка се дължи на неотправянето от негова страна на официална покана за плащане до длъжника и съответно неизпълнението на законоустановено условие — в случая предвиденото в член 1613 от BGB. Всъщност, както следва от точка 93 от заключението на генералния адвокат, от нищо не следва, че пасивното поведение на кредитора прави посочения член 4, параграф 2 неприложим.

59

Поради това на втория въпрос трябва да се отговори, че изразът „не може да получи издръжка“ в член 4, параграф 2 от Хагския протокол трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и за положение, при което кредиторът не може да получи издръжка по силата на правото на държавата по предишното му обичайно място на пребиваване, тъй като не отговаря на някои установени в това право условия.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: