–

за Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag, от P. Sjödin и K. Blomkvist, advokater, както и от A. Martin, C. Waering и P. Öhrn, юристи,

–

за Jan-Erik Strobel и др., от J. Larsson, advokat,

–

за Lisa Bergström и др., от L. Bengtsson, A. Elison и C. Kronström, advokater,

–

за Ann-Christin Jönsson и др., от H. Asklund, advokat,

–

за Daniel Röme и др., от T. Eliasson, advokat,

–

за шведското правителство, от H. Shev, C. Meyer-Seitz, A. Falk, L. Swedenborg и F. Bergius, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, O. Serdula и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от K.‑Ph. Wojcik и K. Simonsson, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 година относно застрахователното посредничество (ОВ L 9, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 246).

2

Запитването е отправено в рамките на спор по две дела, като страни по първото дело са Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag (наричано по-нататък „Länsförsäkringar“) и Dödsboet efter Ingvar Mattsson (наследници на Ingvar Mattsson), а по второто дело — г‑н Jan-Erik Strobel и др., г‑жа Lisa Bergstöm и др., г‑жа Ann-Christin Jönsson и др., г‑н Daniel Röme и др. (наричани по-нататък заедно „Strobel и др.“), от една страна, и Länsförsäkringar, от друга; спорът се отнася до загубата на суми, инвестирани в продукти в рамките на капиталови животозастрахователни договори, сключени с дружества за застрахователно посредничество, които от своя страна са сключили застраховка „Професионална отговорност“ с Länsförsäkringar.

3

Съображения 8, 9 и 17 от Директива 2002/92 гласят:

[…]

4

Член 1 от тази директива е озаглавен „Обхват“ и параграф 1 от него предвижда:

„Настоящата директива урежда правила за започване и извършване на дейностите на застрахователно и презастрахователно посредничество от физически и юридически лица, които са се установили или желаят да се установят в държава членка“.

5

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]“.

6

Съгласно член 4, параграфи 3 и 4 от същата директива:

„3.   Застрахователните и презастрахователните посредници са длъжни да притежават застраховка „Професионална отговорност“ за цялата територия на Общността или някаква друга сравнима гаранция срещу отговорност, възникнала от проявена професионална небрежност, на стойност не по-малко от 1000000 EUR за всяко застрахователно събитие и съвкупно 1500000 EUR годишно за всички застрахователни събития, освен ако такава застраховка или сравнима друга гаранция не е вече предоставена от застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или друго предприятие, от чието име действа застрахователният или презастрахователен посредник или за чиято сметка застрахователният или презастрахователен посредник е оправомощен да действа, или [освен] ако такова предприятие не е поело пълната отговорност за действията на посредника.

4.   Държавите членки вземат необходимите мерки в защита на клиентите срещу неспособността на застрахователния посредник да прехвърли застрахователната вноска на застрахователното предприятие или да прехвърли сумата по застрахователното събитие или възстановената застрахователна премия на застрахованото лице.

[…]“.

7

Член 12 от Директива 2002/92 е озаглавен „Предоставяне на информация от застрахователния посредник“ и параграфи 2 и 3 от него предвиждат:

„2.   Когато застрахователният посредник уведоми клиента, че дава съветите си въз основа на добросъвестен анализ, той е длъжен да дава тези съвети въз основа на анализ на достатъчно голям брой застрахователни договори, които се предлагат на пазара, за да бъде в състояние да направи препоръка, основана на професионални критерии, относно застрахователния договор, който би бил най-подходящ да удовлетвори потребностите на клиента.

3.   Преди сключването на конкретен договор застрахователният посредник е длъжен най-малко да формулира, по-специално въз основа на предоставената от клиента информация, изискванията и потребностите на клиента, както и основанията си да му даде един или друг съвет относно конкретен застрахователен договор. Тези подробности варират в съответствие със сложността на предлагания застрахователен договор“.

8

Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (ОВ L 145, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247):

„Настоящата директива се прилага към инвестиционни посредници и регулирани пазари“.

9

Член 2, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива не се прилага към:

[…]

[…]

[…]“.

10

В член 4, параграф 1 от посочената директива са дадени следните определения:

„Следните дефиниции се прилагат за целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]“.

11

Сред инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А от приложение I към същата директива, в точка 5 от този раздел са посочени инвестиционните консултации.

12

Член 19 от Директива 2004/39 е озаглавен „Задължения при предоставянето на инвестиционни услуги на клиенти“ и параграф 9 от него предвижда:

„В случаите, когато инвестиционната услуга е предложена като част от финансов продукт, който вече е предмет на други разпоредби на законодателството на Общността или общите европейски стандарти, свързани с кредитни институции и потребителски кредити по отношение на оценка на риска на клиенти и/или информационни изисквания, тази услуга няма да бъде допълнително предмет на задълженията, изложени в този член“.

13

Съображение 87 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 2014 г., стр. 349) гласи:

„Инвестиции, които включват застрахователни договори, биват често предлагани на потребителите като потенциални алтернативи или заместители на финансовите инструменти, предмет на настоящата директива. За да бъде осигурена последователна защита на непрофесионалните клиенти и за да бъде гарантирана равнопоставеност между подобни продукти, е важно основаващите се на застраховане инвестиционни продукти да подлежат на подходящи изисквания. Като се има предвид, че изискванията за защита на инвеститорите в настоящата директива следва да се прилагат в еднаква степен към инвестициите, извършвани съгласно договори за застраховане, техните различни пазарни структури и характеристиките на продуктите правят по-уместно подробните изисквания да бъдат изложени в текущото преразглеждане на Директива 2002/92/ЕО, а не в настоящата директива. Бъдещото право на Съюза, регулиращо дейността на застрахователните посредници и застрахователните предприятия, следва в този контекст да гарантира по подходящ начин съгласуван регулаторен подход по отношение на предлагането на различни финансови продукти, които съответстват на сходни потребности на инвеститорите и следователно поставят сравними предизвикателства, свързани със защитата на инвеститорите. […] Тези нови изисквания за основаващите се на застраховане инвестиционни продукти следва да бъдат предвидени в Директива 2002/92/ЕО“.

14

Член 91 от Директива 2014/65 съдържа изменения на Директива 2002/92. Член 2, точка 3, втора алинея от последната е заменен със следното:

„С изключение на глава III A от настоящата директива дейностите, когато се предприемат от застрахователно предприятие или от служител на застрахователно предприятие, действащ[…] на отговорност на застрахователното предприятие, не се смятат за застрахователно посредничество или застрахователно разпространение“.

15

В посочения член 2 се добавя точка 13, в която понятието „инвестиционен застрахователен продукт“ се определя като „застрахователен продукт, който предлага стойност на падеж или откупна стойност, които са изцяло или частично изложени, пряко или непряко, на колебанията на пазара“, а след това са изброени някои изключения.

16

В Директива 2002/92 се създава глава III А, озаглавена „Допълнителни изисквания за защита на клиентите във връзка с инвестиционните застрахователни продукти“. Съгласно член 13а от тази глава, озаглавен „Обхват“:

„При спазване на изключението в член 2, параграф 3, втора алинея настоящата глава установява допълнителни изисквания за дейностите по застрахователно посредничество и за преките продажби, извършвани от застрахователни предприятия, когато те се извършват във връзка с продажбата на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти. Тези дейности се разглеждат като дейности по разпространението на застраховки“.

17

Съгласно глава 1, член 1, втора алинея от lagen (2005:405) om försäkringsförmedling (Закон (2005:405) за застрахователното посредничество, наричан по-нататък „Законът за застрахователното посредничество“):

„Застрахователното посредничество представлява упражнявана по занятие дейност, състояща се в:

18

Съгласно глава 2, член 1 от този закон застрахователно посредничество, с някои изключения, може да се извършва само с разрешение на финансовия надзорен орган. Установени са определени изисквания за издаването на такова разрешение. От член 5, параграф 4 и член 6, параграф 2 от тази глава следва, че едно от изискванията е притежаването на застраховка, покриваща задълженията за изплащане на обезщетение, каквото може да се търси от застрахователния посредник, в случай че той не изпълни задълженията си.

19

Глава 5, член 4 от Закона за застрахователното посредничество предвижда, че застрахователният посредник следва да съобразява своите съвети с желанията и нуждите на клиентите и да препоръчва решения, които са подходящи за клиента. Посредникът трябва още да разубеждава клиенти, които са физически лица и предимно действат с нестопанска цел, да сключват сделки за продукти, които не могат да се считат за подходящи с оглед на техните нужди, финансово състояние или други обстоятелства.

20

Съгласно глава 5, член 7 от посочения закон застрахователен посредник, който умишлено или поради небрежност не изпълни задълженията си по член 4 от същата глава, следва да плати обезщетение за всяка чисто имуществена вреда, настъпила по-специално за клиент в резултат на това неизпълнение.

21

Connecta Fond och försäkring AB (наричано по-нататък „Connecta“), регистрирано дружество за застрахователно посредничество, е осъществявало дейност предимно между 2004 г. и 2010 г., след като е получило разрешение от финансовия надзорен орган. То е сключило договор за застраховка „Професионална отговорност“ с Länsförsäkringar съгласно изискванията на Закона за застрахователното посредничество.

22

В продължение на години лица прехвърлят на Connecta парични суми, за да бъдат инвестирани в „продукт корпоративни облигации на Connecta“ с цел да бъдат вложени в рамките на капиталова застраховка. От своя страна тези лица получават документи, издадени от Connecta. Впоследствие обаче става ясно, че генералният директор на Connecta е присвоил въпросните суми. Полицията е уведомена за това и лицензът на Connecta е отнет. Генералният директор умира през ноември 2010 г. През декември 2010 г. е образувано производство по несъстоятелност по отношение на неговото имущество и на Connecta. В периода 2004—2010 г. Connecta е извършвало и действителна дейност по застрахователно посредничество.

23

Strobel и др., които вследствие на това са претърпели финансови загуби, завеждат дело срещу Länsförsäkringar, като искат да им бъде платено обезщетение по силата на сключената от Connecta застраховка „Професионална отговорност“, тъй като според тях то дължи обезщетение съгласно глава 5, член 7 от Закона за застрахователното посредничество. Те твърдят, че са дали инструкции на Connecta да инвестира техните парични средства в капиталова застраховка, поради което услугата представлява застрахователно посредничество.

24

В отговор Länsförsäkringar твърди по-специално че претърпените вреди не са настъпили в резултат от застрахованата дейност, тъй като става въпрос за фиктивни продукти. Според него действията на генералния директор на Connecta не представляват застрахователно посредничество.

25

Първоинстанционният съд уважава исканията на Strobel и др. Той приема, че те са възнамерявали да сключат капиталова застраховка и че са имали основание да смятат, че е извършено посредничество за действителното сключване на застрахователни договори. Първоинстанционният съд подчертава, че от гледна точка на защитата на потребителите правилното възприятие на Strobel и др. за намеренията на генералния директор на Connecta свидетелства за наличие на застрахователно посредничество. Освен това този съд приема, че предвид факта, че това посредничество включва подготвителната работа и че Connecta е извършвало и действителна дейност по застрахователно посредничество, извършените действия обективно попадат в обхвата на понятието „застрахователно посредничество“.

26

След като е сезиран с въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, апелативният съд приема, че принципът за защита на потребителите не изисква да се придава тежест на субективното разбиране на клиента за същността на застрахователното посредничество и че в случая действията, погледнати обективно, не могат да представляват застрахователно посредничество.

27

Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) отбелязва, че съгласно член 2, точка 3 от Директива 2002/92 понятието „застрахователно посредничество“ включва и подготвителната работа и следователно, за да е приложима тази директива, не е необходимо действително да бъде сключен застрахователен договор. При все това посоченият съд иска да установи дали в това отношение са релевантни намерението на застрахователния посредник да сключи такъв договор и възприятието на потребителя.

28

През януари 2010 г. по съвет на служител на European Wealth Management Group AB (наричано по-нататък „EWMG“), дружество за застрахователно посредничество, Ingvar Mattsson инвестира в рамките на капиталов животозастрахователен договор 500000 SEK (шведски крони) (около 50000 EUR) в инвестиционен сертификат, който е структуриран финансов инструмент. Впоследствие той изгубва цялата сума.

29

EWMG има сключен договор за застраховка „Професионална отговорност“ с Länsförsäkringar съобразно изискванията на Закона за застрахователното посредничество. В съответствие с условията на застрахователния договор застраховката покрива дейности по посочения закон и включва задължение за изплащане на обезщетение съгласно глава 5, член 7 от същия закон.

30

Тъй като EWMG е обявено в несъстоятелност, г‑н Mattsson предявява иск срещу Länsförsäkringar. Той твърди, от една страна, че EWMG умишлено или поради небрежност не е изпълнило задълженията си по глава 5, член 4 от Закона за застрахователното посредничество и съответно му дължи обезщетение. От друга страна, това поведение било събитие, което се покривало от сключената от EWMG застраховка „Професионална отговорност“.

31

Länsförsäkringar приема, че посредничеството за сключване на капиталовия животозастрахователен договор само по себе си попада в обхвата на Закона за застрахователното посредничество. То обаче твърди по-специално че съветите на EWMG не се отнасят до тази капиталова застраховка, а до инвестирането в свързания с нея финансов инструмент. Поради това свързаните с тези съвети рискове не били покрити от посочената застраховка „Професионална отговорност“.

32

Тъй като исканията на г‑н Mattsson са уважени както от първоинстанционната, така и от въззивната инстанция, Länsförsäkringar сезира Högsta domstolen (Върховен съд), признавайки същевременно, че EWMG е проявило небрежност. Този съд иска да установи дали консултациите, давани в рамките на капиталова застраховка, които сами по себе си не са свързани със сключването на договора за застраховка, а с внасянето на капитал, попадат в приложното поле на Директива 2002/92, която Законът за застрахователното посредничество транспонира в шведското право, или на Директива 2004/39, или пък попадат в приложното поле и на двете директиви.

33

При това положение Högsta domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

34

С първия въпрос, чиито подточки трябва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 2, точка 3 от Директива 2002/92 трябва да се тълкува в смисъл, че подготвителната работа за сключването на застрахователен договор попада в обхвата на понятието „застрахователно посредничество“ дори когато съответният застрахователен посредник не е имал намерение действително да сключи застрахователен договор.

35

Както е видно от член 1, параграф 1 от Директива 2002/92, в нейното приложно поле попада по-специално дейността по застрахователно посредничество, за която тази директива установява правила.

36

За тази цел в член 2, точка 3, първа алинея от посочената директива понятието „застрахователно посредничество“ е определено като „дейностите по представяне, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застрахователни договори или по сключване на такива договори, или по съдействие за административното управление и изпълнението на такива договори, по-специално при настъпването на застрахователното събитие“.

37

Фактът, че изброените в тази разпоредба дейности са представени като алтернативи, показва, че всяка от тях сама по себе си е дейност по застрахователно посредничество. Както приемат запитващата юрисдикция и всички заинтересовани субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, взели отношение по този въпрос в писмените си становища, подготвителната работа по сключването на застрахователни договори попада в обхвата на понятието „застрахователно посредничество“, независимо дали се стига до сключването на такива договори.

38

Според Länsförsäkringar обаче подобна подготвителна работа представлява застрахователно посредничество по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2002/92 само когато при извършването ѝ застрахователният посредник има намерение действително да сключи застрахователни договори. Ето защо то счита, че по дело Strobel и др./Länsförsäkringar не е налице застрахователно посредничество, тъй като генералният директор на Connecta е присвоил сумите, изплатени в случая от Strobel и др., при положение че те са били предназначени за сключването на тези договори.

39

С цел да се определи дали, за да е налице дейност по застрахователно посредничество, изразяваща се в подготвителна работа за сключването на застрахователни договори по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо застрахователният посредник да има намерение да сключи тези договори, следва да се припомни, че при тълкуване на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите, преследвани с правната уредба, от която е част (вж. по-специално решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 40 и цитираната съдебна практика).

40

Що се отнася, най-напред, до текста на член 2, точка 3 от Директива 2002/92, по-специално от думите „дейности“, „представяне“, „предлагане“, „работа“ и „съдействие“, следва, че понятието „застрахователно посредничество“ е определено в тази разпоредба с оглед само на обективно извършваните от застрахователния посредник действия. За сметка на това тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че изисква посредникът да извършва посочените в нея дейности с конкретно намерение, за да може те да бъдат квалифицирани като застрахователно посредничество.

41

Що се отнася, на следващо място, до контекста на посочената разпоредба, член 4, параграф 4 от Директива 2002/92 задължава държавите членки да вземат необходимите мерки в защита на клиентите срещу неспособността на застрахователния посредник да прехвърли застрахователната вноска на застрахователното предприятие. При липса на указание в обратен смисъл следва да се приеме, че тази разпоредба цели на клиентите да се осигури защита във всяка хипотеза, в която застрахователният посредник не е способен да извърши такова прехвърляне, независимо от причината за това. Следователно тази защита трябва се прилага при невъзможност за прехвърляне на посочената вноска на застрахователното предприятие и когато служител на дружеството — застрахователен посредник, е присвоил сумата при извършване на подготвителната работа по сключването на застрахователния договор.

42

Накрая следва да се припомни, че видно от съображения 8, 9 и 17 от тази директива, тя има по-специално за цел да подобри защитата на потребителите в областта на застрахователното посредничество. Както се посочва в съображение 9, за тази цел всички лица и институции, разпространяващи застрахователни продукти, трябва да бъдат обхванати от споменатата директива. При все това, първо, ако включването на дадена дейност в приложното поле на тази директива бъде обусловено от субективното намерение на застрахователния посредник, който я извършва, принципът на правната сигурност би бил нарушен в ущърб на клиентите на посредника. Второ, както отбелязва Европейската комисия, подобно правно положение би довело до възможността застрахователният посредник да се позове на собственото си противоправно поведение, за да не понесе отговорността, която носи спрямо клиентите си съгласно Директива 2002/92.

43

От изложеното по-горе следва, че подготвителната работа за сключването на застрахователни договори е обективно понятие. Следователно тя представлява дейност по застрахователно посредничество по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива, независимо от намерението на застрахователния посредник да сключи или не посочените договори.

44

От това следва, че за квалифицирането на тази дейност като застрахователно посредничество по смисъла на посочената разпоредба е без значение от кой момент застрахователният посредник няма намерение да сключи застрахователните договори и какво е субективното възприятие на съответните клиенти за дейността на посочения посредник, изразяваща се в подготвителна работа за сключването на застрахователни договори.

45

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 3 от Директива 2002/92 трябва да се тълкува в смисъл, че подготвителната работа за сключването на застрахователен договор попада в обхвата на понятието „застрахователно посредничество“ дори когато съответният застрахователен посредник не е имал намерение действително да сключи застрахователен договор.

46

С втория въпрос, чиито две подточки следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали финансовите консултации относно влагането на капитал, давани в рамките на застрахователно посредничество във връзка със сключването на капиталов животозастрахователен договор, попадат в приложното поле на Директива 2002/92, или в това на Директива 2004/39 и дали, в случай че попадат в приложното поле и на двете директиви, разпоредбите на едната директива следва да се прилагат с предимство спрямо тези на другата.

47

Както следва от точки 35 и 36 от настоящото решение, за да попада дадена дейност в материалния обхват на Директива 2002/92, тя трябва да съответства на една от дейностите, посочени в член 2, точка 3 от тази директива, в който е определено понятието „застрахователно посредничество“.

48

Тъй като всички изброени в тази разпоредба дейности се отнасят до застрахователен договор, следва да се провери, на първо място, дали капиталов животозастрахователен договор като разглеждания в главното производство представлява „застрахователен договор“ по смисъла на посочената разпоредба.

49

В това отношение следва да се припомни, че в Директива 2002/92 не е дадено определение на понятието „застрахователен договор“, нито по този въпрос се препраща изрично към правото на държавите членки. Затова, както произтича от изискванията за еднакво прилагане на правото на Съюза и от принципа на равенство, обхватът на понятието „застрахователен договор“ следва да се определи, като се отчита контекстът, в който се вписва тази директива, и това понятие трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Европейски съюз (вж. по аналогия решение от 1 март 2012 г., González Alonso, C‑166/11, EU:C:2012:119, т. 25 и цитираната съдебна практика).

50

Съдът вече е имал възможност в различни контексти да постанови, че според общоприетото разбиране за застрахователната сделка е характерно, че застрахователят се задължава срещу авансово изплащане на премия при настъпване на риска, покрит от застраховката, да предостави на застрахованото лице договорената при сключването на договора престация (решения от 25 февруари 1999 г., CPP, C‑349/96, EU:C:1999:93, т. 17 и от 26 март 2015 г., Litaksa, C‑556/13, EU:C:2015:202, т. 28). По естеството си този вид сделки предполагат съществуването на договорно отношение между доставчика на застрахователната услуга и лицето, чиито рискове са покрити от застраховката, а именно застрахованото лице (решение от 17 март 2016 г., Aspiro, C‑40/15, EU:C:2016:172, т. 23 и цитираната съдебна практика).

51

От посоченото следва, че за да попада в обхвата на понятието „застрахователен договор“ по член 2, точка 3 от Директива 2002/92, капиталов животозастрахователен договор като разглеждания в главното производство трябва да предвижда изплащането на застрахователна премия от застрахованото лице и в замяна предоставянето на престация от застрахователя в случай на смърт на застрахованото лице или на настъпване на друго посочено в договора събитие. В случая изглежда — освен ако след проверка запитващата юрисдикция не установи друго — че разглежданият в главното производство договор е застрахователен договор по смисъла на посочената по-горе разпоредба, като този факт освен това не е оспорен от Länsförsäkringar.

52

Поради това на второ място се поставя въпросът дали финансова консултация като разглежданата в главното производство може да съответства на една от дейностите, изброени в член 2, точка 3 от Директива 2002/92, когато е дадена в рамките на застрахователно посредничество във връзка със сключването на капиталов животозастрахователен договор.

53

В това отношение е важно да се констатира, че тези дейности са формулирани широко. По-специално те се състоят не само в представянето и предлагането на застрахователни договори, но и в друга подготвителна работа за сключването им, без да се предвиждат каквито и да било ограничения относно естеството на подготвителната работа.

54

Според запитващата юрисдикция разглежданите в главното производство финансови консултации се отнасят до влагането на капитал в инвестиционен сертификат в рамките на застрахователно посредничество. Освен това от писменото становище на шведското правителство е видно, че този капитал се състои от застрахователни премии, изплащани във въпросния продукт. Ето защо следва да се приеме, че посоченото вложение на капитал е неразделна част от застрахователния договор и че поради това консултациите относно това вложение са подготвителна работа за сключването на застрахователния договор.

55

Подобно тълкуване е в съответствие и с целта, преследвана с Директива 2002/92, а именно, както бе припомнено в точка 42 от настоящото решение, да бъде подобрена защитата на потребителите в областта на застрахователното посредничество. Всъщност от това следва, че за разглежданите в главното производство консултации по-специално се прилагат изискванията по член 12, параграфи 2 и 3 от тази директива, съгласно който когато застрахователният посредник уведоми клиента, че дава съветите си въз основа на добросъвестен анализ, той е длъжен, от една страна, да дава тези съвети въз основа на анализ на достатъчно голям брой предлагани на пазара застрахователни договори, за да препоръча този, който би бил най-подходящ да удовлетвори потребностите на клиента, и от друга страна, преди сключването на конкретен застрахователен договор да уточни най-малко изискванията и потребностите на клиента, както и основанията си да му даде един или друг съвет относно конкретен застрахователен договор, като тези подробности варират в съответствие със сложността на предлагания застрахователен договор.

56

В потвърждение на изложеното в точка 54 от настоящото решение тълкуване е и Директива 2014/65, която не е била в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство, с която се изменя Директива 2002/92, като се добавя нова глава III А, озаглавена „Допълнителни изисквания за защита на клиентите във връзка с инвестиционните застрахователни продукти“. В член 2 от Директива 2002/92 се въвежда точка 13, в която тези продукти са определени като застрахователни продукти, предлагащи стойност на падеж или откупна стойност, които са изцяло или частично изложени, пряко или непряко, на колебанията на пазара.

57

От това определение следва, че инвестиционният застрахователен продукт, както и разглежданият в главното производство капиталов животозастрахователен договор, включва инвестиционен елемент, чието развитие зависи от това на финансовите пазари. С Директива 2014/65 обаче не се изменя определението за застрахователно посредничество в член 2, точка 3 от Директива 2002/92, което означава, че консултациите относно такъв инвестиционен елемент са дейност по застрахователно посредничество съгласно определението в посочената разпоредба. Освен това фактът, че посочената глава III А съдържа „допълнителни“ изисквания за инвестиционните застрахователни продукти, свидетелства за това, че посредничеството във връзка с такива продукти вече е попадало в приложното поле на Директива 2002/92 преди изменението ѝ с Директива 2014/65.

58

От изложените по-горе съображения следва, че финансовите консултации относно влагането на капитал, давани в рамките на застрахователно посредничество за сключването на капиталов животозастрахователен договор, попадат в приложното поле на Директива 2002/92.

59

Що се отнася до Директива 2004/39, безспорно следва да се констатира, че разглежданата в главното производство финансова консултация сама по себе си може да попада в обхвата на понятието „инвестиционна консултация“, определено в член 4, параграф 1, точка 4 от тази директива, стига съответната инвестиция да може да се квалифицира като „финансов инструмент“, който съгласно член 4, параграф 1, точка 17 е посочен в раздел В от приложение I към споменатата директива.

60

Следователно такава финансова консултация по принцип може да попада в материалния обхват на Директива 2004/39, доколкото съгласно член 4, параграф 1, точка 2 и раздел А, точка 5 от приложение I към тази директива тя представлява инвестиционна услуга и доколкото съгласно член 4, параграф 1, точка 1 застрахователният посредник може да бъде квалифициран като „инвестиционен посредник“, тъй като даването на тези консултации е част от негово обичайно занятие или стопанска дейност.

61

При все това съгласно член 2, буква в) от Директива 2004/39 в приложното поле на последната не попадат лицата, предоставящи инвестиционна услуга, когато тази инвестиционна услуга се предоставя допълнително в процеса на извършването на професионалната им дейност и тази дейност се урежда от законови или подзаконови разпоредби или професионален етичен кодекс, които не изключват предоставянето на тази услуга.

62

Следва да се констатира обаче, че съгласно член 2, точка 5 от Директива 2002/92 професионалната дейност на застрахователния посредник се състои в извършването на застрахователно посредничество. Доколкото сред наличните застрахователни продукти посредникът предлага продукт като разглеждания в главното производство капиталов животозастрахователен договор, трябва да се приеме, че консултациите относно влагането на капитал по този продукт са допълнителна услуга, тъй като се дават в рамките на дейност по застрахователно посредничество във връзка със сключването на застрахователен договор — дейност, която е уредена от законодателните разпоредби на правото на Съюза, а именно от тези на Директива 2002/92.

63

Поради това изтъкнатото от шведското правителство в писменото му становище обстоятелство, че застрахователният посредник дава такива консултации редовно или често, е без значение, доколкото те винаги се дават в рамките на посредничество за сключването на застрахователен договор.

64

Освен това предвиденият в член 2, буква в) от Директива 2004/39 случай на освобождаване е в съответствие със системата на тази директива, доколкото при определени условия от приложното ѝ поле са изключени или предвидените в нея задължения не се прилагат за инвестиционните услуги или дейности, извършвани в рамките на друга регламентирана дейност. Така съгласно член 2, буква й) от тази директива в приложното поле на последната не попадат лицата, които предоставят инвестиционни консултации в процеса на извършването на друга професионална дейност, която не попада в обхвата на посочената директива, стига такива консултации да не се предоставят срещу специално възнаграждение.

65

Също така, съгласно член 19, параграф 9 от Директива 2004/39 за инвестиционните услуги, предлагани като част от финансов продукт, който вече е уреден в други разпоредби от законодателството на Съюза или в общи европейски стандарти, не се прилагат допълнително задълженията по член 19, макар те да не са идентични с предвидените в посочените други разпоредби или стандарти (вж. в този смисъл решение от 30 май 2013 г., Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos, C‑604/11, EU:C:2013:344, т. 45 и 46).

66

Противно на поддържаното от Länsförsäkringar и шведското правителство в писмените им становища, дори да се приеме за вярно твърдението, че в Директива 2004/39 се установяват правила за защита в областта на инвестиционните услуги, чийто обхват е по-широк от този на предвидените в Директива 2002/92, то не може само по себе си да доведе до включване на консултации като разглежданите в главното производство в приложното поле на Директива 2004/39, която съгласно член 2, буква в) от нея не се прилага за подобни консултации, когато се предоставят в рамките на застрахователно посредничество за сключването на капиталов животозастрахователен договор.

67

В това отношение, както следва от съображение 87 от Директива 2014/65, с която се отменя и преработва Директива 2004/39, тя въвежда в Директива 2002/92 нови изисквания, засилващи защитата на инвеститорите по отношение на инвестиционните застрахователни продукти, за да гарантира възприемането в правото на Съюза, регулиращо дейността на застрахователните посредници и предприятия, на съгласуван регулаторен подход относно предлагането на различни финансови продукти.

68

Освен това посоченото съображение е в подкрепа на тълкуването, че разглежданите в главното производство консултации не попадат в приложното поле на Директива 2004/39, тъй като в съображението се посочва, че изискванията по Директива 2014/65 в областта на защитата на инвеститорите следва да се прилагат в еднаква степен за инвестиционните застрахователни продукти, от което се подразбира, че за тези продукти не се прилагат правилата за защита, предвидени в Директива 2004/39.

69

От изложеното по-горе следва, че финансовите консултации относно влагането на капитал, давани в рамките на застрахователно посредничество за сключването на капиталов животозастрахователен договор, не попадат в приложното поле на Директива 2004/39.

70

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че финансовите консултации относно влагането на капитал, давани в рамките на застрахователно посредничество за сключването на капиталов животозастрахователен договор, попадат в приложното поле на Директива 2002/92, а не на Директива 2004/39.

71

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: