1

С жалбата си жалбоподателят, Industrias Químicas del Vallés SA, иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 16 февруари 2016 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия (T‑296/15, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2016:79), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 година за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за установяване на списък на кандидати за замяна (ОВ L 67, 2015 г., стр. 18, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2

Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30), последно изменена с Директива 2011/34/EС на Комисията от 8 март 2011 г. (ОВ L 62, 2011 г., стр. 27) (наричана по-нататък „Директива 91/414“), предвижда в приложение I списък на активните вещества, разрешени за включване състава на продуктите за растителна защита.

3

В съответствие с член 1 от Директива 2010/28/ЕС на Комисията от 23 април 2010 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на металаксил като активно вещество (ОВ L 104, 2010 г., стр. 57) и приложението към нея, списъкът в приложение I към Директива 91/414 е изменен, за да бъде добавено в него това вещество.

4

Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1) в член 14, озаглавен „Подновяване на одобрението“, част от подраздел 3 със заглавие „Подновяване и преразглеждане“, включен в раздел 1, озаглавен „Активни вещества“, от глава II от този регламент, със заглавие „Активни вещества, антидоти, синергисти и коформуланти“, предвижда следното:

„1.   При заявление одобрението на активно вещество се подновява, ако се установи, че са изпълнени критериите за одобрение, предвидени в член 4.

[…]

2.   Подновяването на одобрение се издава за срок, който не надвишава 15 години […]“.

5

Член 20, озаглавен „Регламент за подновяване“, включен в същия подраздел 3 от Регламент № 1107/2009, има следното съдържание:

„1.   В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 79, параграф 3, се приема регламент, който предвижда, че:

[…]“.

6

Член 24, озаглавен „Кандидати за замяна“, който е част от подраздел 4 със заглавие „Дерогации“, от глава II, раздел 1 от Регламент № 1107/2009 гласи:

„1.   […] Чрез дерогация от член 14, параграф 2 одобрението може да се подновява еднократно или многократно за срокове, не по-дълги от седем години.

2.   Без да се засяга параграф 1, се прилагат членове 4—21.Кандидатите за замяна се съдържат в отделен списък в регламента, посочен в член 13, параграф 4“.

7

Член 41, озаглавен „Разрешения“, който е част от подраздел 3, със заглавие „Взаимно признаване на разрешения“, включен в раздел 1, озаглавен „Разрешение“, от глава III от този регламент, със заглавие „Продукти за растителна защита“, предвижда следното:

„1.   Държавата членка, до която е подадено заявление съгласно член 40, след като разгледа заявлението и придружаващата документация, посочена в член 42, параграф 1, в зависимост от обстоятелствата на нейна територия разрешава съответния продукт за растителна защита при същите условия като държавата членка, разглеждаща заявлението, освен когато се прилага член 36, параграф 3.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 държавата членка може да разреши продукта за растителна защита, когато:

[…]

[…]“.

8

Според член 50, със заглавие „Сравнителна оценка на продукти за растителна защита, съдържащи вещества, кандидати за замяна“, който е част от подраздел 5, озаглавен „Особени случаи“, от глава III, раздел 1 от посочения регламент:

„1.   Държавите членки извършват сравнителна оценка при оценяване на заявление за издаване на разрешение за продукт за растителна защита, съдържащ активно вещество, одобрено като кандидат за замяна. Държавите членки не издават разрешение или ограничават употребата на продукт за растителна защита, съдържащ вещество, кандидат за замяна за употреба върху определена селскостопанска култура, когато сравнителната оценка на рисковете и ползите, определена в приложение IV, показва, че:

[…]

4.   При продукти за растителна защита, съдържащи вещество, кандидат за замяна, държавите членки извършват предвидената в параграф 1 сравнителна оценка редовно и най-късно при подновяването или изменението на разрешението.

Въз основа на резултатите от сравнителната оценка държавите членки запазват, отнемат или изменят разрешението.

[…]“.

9

Член 80 от същия регламент, озаглавен „Преходни мерки“, който е част от глава XI, със заглавие „Преходни и заключителни разпоредби“, в параграф 7 предвижда следното:

„До 14 декември 2013 г. Комисията съставя списък на веществата, включени в приложение I към Директива [91/414], които отговарят на критериите, установени в точка 4 от приложение II към настоящия регламент и спрямо които се прилагат разпоредбите на член 50 от настоящия регламент“.

10

Съгласно съображение 1 и член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент № 1107/2009 по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 2011 г., стр. 1) активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414, следва да се считат за одобрени съгласно Регламент № 1107/2009.

11

Член 1 от спорния регламент, озаглавен „Кандидати за замяна“, гласи следното:

„Активните вещества, включени в приложение I към Директива [91/414], които изпълняват критериите, посочени в точка 4 от приложение II към Регламент [№ 1107/2009], са определени в списъка в приложението към настоящия регламент.

[…]“.

12

Списъкът в приложението към този регламент включва металаксил.

13

Обстоятелствата, предхождащи спора, както се установяват от точки 1—6 от обжалваното определение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

14

Жалбоподателят е дружество по испанското право, чиято дейност включва производство, продажба, дистрибуция, представяне и пускане в продажба на продукти за растителна защита, продукти за храна на животни и други химически продукти. То внася в Испания именно активното химическо вещество металаксил и предлага на пазара в редица държави членки продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество.

15

През април 1995 г. жалбоподателят и още едно дружество подават до компетентните органи на Португалската република искане за вписване на металаксил в приложение I към Директива 91/414.

16

С решение 2003/308/EО на Комисията от 2 май 2003 година относно изключването на металаксил от приложение I към Директива 91/414 и оттегляне на разрешителните, предоставени за продукти за растителна защита, които съдържат това активно вещество (ОВ L 113, 2003 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 47, стр. 71), Комисията отхвърля това искане и приканва държавите членки да оттеглят разрешителните, предоставени за продукти за растителна защита, които съдържат металаксил, и повече да не издават нови.

17

С решение от 28 юни 2005 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия (T‑158/03, EU:T:2005:253), Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение 2003/308, подадена от жалбоподателя.

18

С решение от 18 юли 2007 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия (C‑326/05 P, EU:C:2007:443), Съдът уважава жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение от 28 юни 2005 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия (T‑158/03, EU:T:2005:253), и отменя посоченото решение. Тъй като счита, че фазата на производството позволява това, на основание член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът постановява сам решение по същество по делото и отменя Решение 2003/308.

19

На 23 април 2010 г. Комисията приема Директива 2010/28 за включване на металаксил в списъка на активните вещества в приложение I към Директива 91/414.

20

Със спорния регламент Комисията включва металаксил в списъка на веществата, кандидати за замяна, приложен към този регламент, с мотива че това вещество съдържа значителен процент неактивни изомери по смисъла на точка 4 от приложение II към Регламент № 1107/2009.

21

На 5 юни 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска частична отмяна на спорния регламент.

22

С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, тъй като, от една страна, жалбоподателят не бил лично засегнат от спорния регламент, и от друга страна, този регламент представлявал подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение спрямо жалбоподателя по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Общият съд отхвърля и доводите на жалбоподателя, че при отхвърляне на жалбата му като недопустима той ще бъде лишен от ефективна съдебна защита.

23

С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:

24

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

25

С първото си основание жалбоподателят оспорва точки 39—41, 43—46, 48—50, 58 и 59 от обжалваното определение и упреква Общия съд за направения от него извод, че спорният регламент включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея, ДФЕС.

26

Според жалбоподателя, за да се определи дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, първо трябва да се вземе предвид, от една страна, положението на лицето, което се позовава на правото на правна защита на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, и от друга страна, предметът на жалбата. Във връзка с последното, в случай че жалбоподателят иска само частична отмяна на акт, би следвало да се вземат предвид само евентуалните мерки за изпълнение в частта от акта, чиято отмяна се иска.

27

Що се отнася, от една страна, до положението на жалбоподателя, той има европейска регистрация за металексил и национални регистрации за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество.

28

От друга страна, когато става въпрос за предмета на подадената до Общия съд жалба, жалбоподателят припомня, че той иска частична отмяна на спорния регламент, тъй като в него металексил е квалифициран като вещество, кандидат за замяна, и по този начин го подлага на режима, приложим за такива вещества, установен с Регламент № 1107/2009. Жалбоподателят повдига и възражение за незаконосъобразност на някои разпоредби от този регламент.

29

Според жалбоподателя в обжалваното определение, по-специално в точки 23, 35 и 36 от него, има прекалено сбито описание на предмета на жалбата, което се основава на също толкова ограничено описание на спорния регламент. Целта на този регламент била не само да се изготви списък на веществата кандидати, но и да подчини тези вещества на съдържащите се в Регламент № 1107/2009 материалноправни разпоредби, което представлявало непосредствена и пряка последица от прилагането на спорния регламент, който нямал нужда от никакви мерки за изпълнение. С други думи, този регламент произвеждал сам сигурно и актуално конкретни последици за правното положение на жалбоподателя.

30

В това отношение жалбоподателят първо отбелязва, че както се установява от точки 39—41 от обжалваното определение, вярно е, че подновяването на одобрението на металаксил по реда на Регламент № 1107/2009 ще се осъществи в бъдеще и Комисията ще трябва да приеме нов акт, след като жалбоподателят подаде заявление за подновяване. Той твърди обаче, че този акт ще бъде мярка за изпълнение не на спорния регламент, а на член 14 и сл. от Регламент № 1107/2009, с които е уредена процедурата за подновяване на одобрението на активно вещество.

31

Жалбоподателят подчертава, че посоченият акт няма да има никакъв ефект, който да може да допълни или да развие правното положение на веществата кандидати, и няма да допринесе за определяне или уточняване на приложимите по отношение на тях материални норми.

32

Жалбоподателят набляга и на факта, че спорният регламент води до подчиняване на металаксил на одобрение поне на всеки седем години, а не на всеки петнадесет години, както за активни вещества, които не са кандидати за замяна.

33

Жалбоподателят поддържа на второ място, че що се отнася до притежаваното от него национално разрешение за продуктите за растителна защита, съдържащи металаксил, непосредствен ефект от спорния регламент е подлагането на тези продукти и тяхното използване на сравнителната оценка по член 50 от Регламент № 1107/2009. В това отношение, обратно на приетото от Общия съд в точка 45 от обжалваното определение, държавите членки щели да наложат на съответните предприятия не само разходите във връзка извършването на сравнителната оценка, но и самото извършване на тази оценка, тъй като националните органи само приемали решение по искане за подновяване на разрешението на съответния продукт за растителна защита. По този начин жалбоподателят щял да бъде принуден да се съобразява със задълженията, произтичащи от сравнителната оценка, независимо от крайния резултат от тази оценка.

34

Като приема в точка 43 от обжалваното определение, че извършването на сравнителната оценка не оказва въздействие върху обстоятелството, че разрешенията за пускане на пазара се издават или отказват, подновяват, отнемат или изменят от държавите членки, Общият съд не взема предвид факта, че действието на спорния регламент не зависи от приемането на каквото и да е решение на национален орган. Всъщност член 50, параграф 4 от Регламент № 1107/2009 налага на държавите членки задължението да извършват сравнителната оценка редовно и най-късно при подновяването или изменението на разрешението. При това положение не е необходимо никакво заявление за разрешение или за подновяване на разрешение, за да извърши съответната държава членка сравнителна оценка на металаксил, която ще бъде пряка последица от квалифицирането му като кандидат за замяна.

35

Трето, според жалбоподателя същият извод се налага и относно принципа на взаимно признаване между държавите членки на продуктите за растителна защита. Всъщност поради приемането на спорния регламент взаимното признаване на продукт, съдържащ кандидат за замяна, вече не ставало автоматично, както за всяко друго активно вещество.

36

Четвърто, също както акта на Комисията относно подновяването на одобрението на металаксил, приетите от държавите членки мерки относно заявление за взаимно признаване или за национално разрешение нямали никакъв ефект нито за квалифицирането на металаксил като вещество кандидат, нито за прилагания спрямо него режим по силата на Регламент № 1107/2009.

37

Жалбоподателят добавя, че също както актовете, които ще бъдат приети от Комисията, тези, които ще бъдат приети от държавите членки, за да се приложат специалните правила, приложими за металаксил, ще бъдат мерки за изпълнение не на спорния регламент, а на Регламент № 1107/2009.

38

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

39

В самото начало следва да се припомни, че условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е на това лице да се признае процесуална легитимация, каквато е налице в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, такова лице може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко (вж. по-конкретно решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 59 и 91).

40

При разглеждането на втората хипотеза в точки 30—49 от обжалваното определение, Общият съд отбелязва в точки 31—33 от това определение, че спорният регламент има характер на подзаконов акт по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, което страните не оспорват в рамките на настоящото производство.

41

Следователно въпросът, който трябва да се разгледа, е дали, както твърди жалбоподателят, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 34—49 от обжалваното определение, че спорният регламент включва мерки за изпълнение спрямо жалбоподателя.

42

Във връзка с това е важно да се припомни, че изразът „които не включват мерки за изпълнение“ по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС следва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност, когато липсват мерки за изпълнение, физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол, едва след като е нарушило разпоредбите му, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (решение от 28април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 29 и цитираната съдебна практика).

43

Когато обаче подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите или юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 30 и цитираната съдебна практика).

44

Когато изпълнението на подобен акт е от компетентността на институциите, на органите или на службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред юрисдикциите на Съюза актовете за прилагане, при посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия, и съгласно член 277 ДФЕС те могат да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт. Ако изпълнението на такъв акт е от компетентността на държавите членки, тези лица могат да се позоват на невалидността на съответния основен акт пред националните юрисдикции и да дадат повод на тези юрисдикции да се обърнат към Съда, на основание член 267 ДФЕС, с преюдициални въпроси (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 31 и цитираната съдебна практика).

45

Както вече е приел Съдът, за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Без значение е следователно дали този акт включва мерки за изпълнение по отношение на други лица (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 32 и цитираната съдебна практика).

46

При тази преценка освен това следва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата и когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, ако са налице условията за това, трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва (решение от 10 декември 2015 г.Kyocera Mita Europe/Комисия, C‑553/14 P, непубликувано, EU:C:2015:805, т. 45 и цитираната съдебна практика).

47

Без значение е в това отношение и дали посочените мерки имат механичен характер (решения от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 41 и 42 и от 10 декември 2015 г., Kyocera Mita Europe/Комисия, C‑553/14 P, непубликувано, EU:C:2015:805, т. 46).

48

В настоящия случай е уместно на първо място да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателя, че Общият съд не е взел правилно предвид предмета на подадената до него жалба, по-конкретно факта, че с тази жалба се иска отмяна на спорния регламент в частта, в която подчинява металаксил на някои материалноправни норми, предвидени в Регламент № 1107/2009.

49

Наистина, от точки 35—38 от обжалваното определение се установява, че след като припомня, че целта на спорния регламент е дa се изготви списък с вещества, кандидати за замяна, Общият съд отбелязва, че Регламент № 1107/2009 предвижда за тези вещества да се прилагат специални правила, дерогиращи тези, приложими за други активни вещества. В точка 38 от обжалваното определение Общият съд уточнява, че тези специални правила са относно, първо, одобряването на веществата, кандидати за замяна, и подновяването на това одобрение, второ, разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи такива вещества и подновяването и изменението на тези разрешения, и трето, взаимното признаване на тези разрешения между държавите членки.

50

От точки 39—49 от обжалваното определение се установява също, че Общият съд е направил задълбочен преглед на тези специални правила и е стигнал до извода, че те са от такова естество, че могат да имат последици за правното положение на жалбоподателя само чрез актове, приети от Комисията или от държавите членки.

51

На второ място следва да се разгледат доводите на жалбоподателя, с които иска да оспори обосноваността на този извод.

52

Във връзка с това следва да се отбележи, че фактът, че подзаконов акт на Съюза включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея, ДФЕС, така че някои правни последици от този регламент ще се реализират само чрез тези мерки, все пак не изключва възможността този регламент да има за правното положение на физическо или юридическо лице други правни последици, които не зависят от мерките за изпълнение.

53

В случая следователно трябва да се вземат предвид трите категории специални правила, приложими по отношение на металаксил, посочени в точка 49 от настоящото решение, на които се основава жалбоподателят в жалбата си, за да се прецени дали поради това, че подчинява металаксил на тези правила, спорният регламент има за правното положение на жалбоподателя последици, които не зависят от някаква мярка за изпълнение.

54

На първо място, когато става въпрос за правилата относно одобряването на веществата, кандидати за замяна и подновяването на това одобрение, следва, от една страна, да се припомни, както отбелязва Общият съд в точка 39 от обжалваното определение, че за металаксил е получено одобрение преди приемането на спорния регламент. От друга страна, както поддържа Комисията в съдебното заседание, датата, на която изтича срокът на това одобрение, не се променя от спорния регламент.

55

От това следва, както приема и Общият съд в точка 39 от обжалваното определение, без това да се оспорва в рамките на настоящото производство, значение за жалбоподателя има само предвидената в Регламент № 1107/2009 процедура за подновяване на одобрението на кандидатите за замяна.

56

В това отношение, както се установява от точка 39 от обжалваното определение, без жалбоподателят да го оспори, член 24, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 гласи, че одобрението на вещество, кандидат за замяна, може да се подновява за срок, не по-дълъг от седем години, за разлика от одобрението на други активни вещества, което може да се подновява за срок, не по-дълъг от петнадесет години по силата на член 14, параграф 2 от този регламент. Така поради вписването на металаксил в приложения към спорния регламент списък като вещество кандидат, подновяването на неговото одобрение ще може да бъде само за срок, не по-дълъг от седем години, а не за по-дълъг максимален срок, както би било, ако това вещество не беше включено в посочения списък.

57

Правните последици на спорния регламент във връзка със срока на валидност на подновяването на одобрението на металаксил обаче ще се реализират по отношение на жалбоподателя само чрез мерки за изпълнение.

58

Наистина, от разпоредбите на Регламент № 1107/2009, а именно член 24, параграф 2, следва, че както отбелязва Общият съд в точки 39 и 40 от обжалваното определение, без това да се оспорва в настоящото производство по обжалване, че квалификацията на металаксил като вещество кандидат в спорния регламент не се отразява на прилагането на процедурата за подновяване на одобрението на това вещество. Тази процедура обаче предполага, също както процедурата за подновяване на одобрението на активно вещество, което не е включено в приложен към спорния регламент списък, приемането на регламент от Комисията в съответствие с член 20, параграф 1 от Регламент № 1107/2009.

59

От това следва, както правилно отбелязва Общият съд в точка 41 от обжалваното определение, че последиците на спорния регламент във връзка със срока на валидност подновяването на одобрението на металаксил ще се проявят по отношение на жалбоподателя едва с евентуалното приемане на основание член 20, параграф 1 от Регламент № 1107/2009, към който препраща член 24, параграф 2 от същия регламент, на регламент, с който одобрението на това вещество се продължава за срок, не по-дълъг от седем години.

60

По този начин, ако евентуалната допълнителна тежест, наложена на жалбоподателя, свързана с необходимостта да подновява по-често одобрението на металаксил, може да се счита за последица от приемането на спорния регламент, тази последица ще се реализира не чрез приемането на този регламент, а с евентуалното приемане от Комисията на регламент, с който се подновява одобрението на това вещество.

61

Следователно Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема в точка 41 от обжалваното определение, че регламент на Комисията, с който се подновява одобрението на веществата, кандидати за замяна, каквото е металаксил, представлява мярка за изпълнение на спорния регламент по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

62

На второ място, що се отнася до правилата за разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи кандидати за замяна, както и за подновяването или изменението на тези разрешения, вярно е, разбира се, както отбелязва жалбоподателят, че последствие от спорния регламент е подлагането на продуктите за растителна защита, съдържащи металаксил, на процедурата за сравнителна оценка, предвидена в член 50 от Регламент № 1107/2009, в хода на която се сравняват рисковете за здравето или за околната среда, свързани със съответния продукт за растителна защита, с рисковете от същото естество, свързани с продукт заместител или с нехимически метод на предпазване или борба с вредителите по културите.

63

Все пак жалбоподателят не може да поддържа с основание, че той трябва да направи тази сравнителна оценка и да понесе евентуалните разходи, свързани с извършването на тази оценка, за да докаже, че приемането на спорния регламент има последици за него независимо от приемането на мерки за изпълнение. Наистина, както правилно отбелязва Общият съд в точка 42 от обжалваното определение, от член 50, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1107/2009 следва, че извършването на сравнителната оценка е задължение на държавите членки.

64

Колкото до довода на жалбоподателя, че националните органи на някои държави членки изискват от притежателите на национални регистрации на продукти за растителна защита, съдържащи металаксил, да им представят сравнителна оценка, той по никакъв начин не подкрепя становището му, че спорният регламент има за неговото правно положение последици, независещи от мерки за изпълнение. Наистина, задълженията, които се твърди, че са в тежест на тези притежатели на разрешения, са следствие не от спорния регламент, а от решение на компетентните национални органи.

65

Нещо повече, както правилно отбелязва Общият съд в точка 43 от обжалваното определение, без жалбоподателят да оспори това, извършването на сравнителната оценка по член 50 от Регламент № 1107/2009 „не се отразява на факта, че по силата на член 36, параграф 2, член 43, параграф 1, член 44, параграф 3 и член 45, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, се издават, отказват, подновяват, оттеглят или изменят от държавите членки“.

66

При това положение, също без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 44 от това определение Общият съд приема, че последиците от спорния регламент във връзка с извършването от държавите членки на сравнителна оценка на рисковете за здравето или за околната среда, свързани с продуктите за растителна защита, съдържащи металаксил, и рисковете от продукт заместител или нехимически метод на предпазване или на борба с вредителите по културите „ще се проявят по отношение на жалбоподателя само чрез актове, приети от компетентните органи на държавите членки“ и „поради това такива актове представляват мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС“.

67

Трето, колкото до правилата относно взаимното признаване между държавите членки на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи вещества кандидати, разбира се, член 41, параграф 2, буква б) от Регламент № 1107/2009 предвижда, че държава членка, до която в процедура за взаимно признаване е подадено заявление за разрешение за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи вещество, кандидат за замяна, може да разреши тези продукти за растителна защита, докато извън другите случаи, посочени в член 41, параграф 2, и без да се изключва прилагането на член 36, параграф 3 от този регламент, по силата на член 41, параграф 1 от същия регламент държавата членка е длъжна да издаде такова разрешение при предвидените в последната посочена разпоредба условия.

68

Ако все пак се предположи, че последствие на спорния регламент е намаляване на вероятността в процедура за взаимно признаване държава членка да излезе с благоприятно становище по заявление за разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита, съдържащ металаксил, независимо от това сезираната с такова искане държава членка е длъжна да вземе решение по него. В това отношение следва да се припомни, както следва от точка 47 от настоящото решение, че няма значение дали такова решение е механично или не.

69

Поради това правилно Общият съд приема в точка 48 от обжалваното определение, че последствията от спорния регламент във връзка с процедурата за взаимно признаване на разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи вещество кандидат, „се отнасят единствено до оставената на държавите членки свобода на преценка при произнасянето по такова искане“ и „тези последици, ако има такива, ще се проявят по отношение на жалбоподателя само чрез актовете на националните органи, които се произнасят по подадени от жалбоподателя искания за взаимно признаване“.

70

Като се вземат предвид точки 52—69 от настоящото решение, следва да се приеме, че макар да е безспорно, че с включването на металаксил в списъка на веществата, кандидати за замяна, спорният регламент подчинява това вещество на специалните правила, изложени в точка 49 от настоящото решение, и следователно има правни последици, тъй като изменя правния режим на Съюза, приложим по отношение на металаксил, жалбоподателят все пак не доказа, че това изменение е имало последици за неговото правно положение, които не зависят от приемането на мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Следователно Общият съд правилно приема, че жалбоподателят не е имал процесуална легитимация на това основание.

71

Този извод не може да бъде оспорен от довода на жалбоподателя, изложен в точки 30 и 37 от настоящото решение, че актовете, приети от Комисията или от държавите членки, за изпълнението на специалните правила, приложими по отношение на металаксил, по-конкретно актът, с който Комисията ще поднови одобрението на това вещество, са мерки за изпълнение не на спорния регламент, а на Регламент № 1107/2009.

72

Наистина, обратно на това, което, изглежда, внушава жалбоподателят с доводите си, текстът на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС не изисква, за да бъде една мярка квалифицирана като мярка за изпълнение на подзаконов акт, този акт да е правната основа на тази мярка. Една и съща мярка може да бъде мярка за изпълнение както на акта, чиито разпоредби са нейната правна основа, така и на отделен акт, какъвто е в настоящия случай спорният регламент, когато всички или част от правните последици на втория посочен акт ще се реализират по отношение на жалбоподателя само чрез тази мярка (вж. по аналогия решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Commission, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 40).

73

По настоящото дело от точки 54—70 от настоящото решение следва, че актовете, които ще бъдат приети от Комисията или от държавите членки за изпълнението на специалните правила, приложими по отношение на металаксил, предвидени в Регламент № 1107/2009, ще реализират правните последици на спорния регламент по отношение на жалбоподателя и поради това ще представляват мерки за изпълнение на втория посочен регламент.

74

Направеният в точка 70 от настоящото решение извод също не може да бъде оспорен от доводите, изложени в точки 31 и 36 от настоящото решение, че мерките, евентуално приети от Комисията или от държавите членки, за да стане ефективно прилагането по отношение на металаксил на специалните правила, изложени в точка 49 от настоящото решение, няма да имат никакви последици нито за квалификацията на металаксил като вещество, кандидат за замяна, нито за правния режим, приложим по отношение на това вещество, установен с Регламент № 1107/2009.

75

Наистина, тези доводи не могат да оспорят констатацията, че последиците от прилагането по отношение на металаксил на предвидените в Регламент № 1107/2009 специални правила ще се реализират по отношение на правното положение на жалбоподателя едва чрез мерките за изпълнение на спорния регламент.

76

С оглед на всички изложени дотук съображения Общият съд с право приема в точка 49 от обжалваното определение, че спорният регламент включва по отношение на жалбоподателя мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

77

Поради това първото основание трябва да се отхвърли по същество.

78

С третото си основание, което следва да се разгледа второ по ред, жалбоподателят упреква Общия съд за това, че в точки 28 и 29 от обжалваното определение приема, че той не е лично засегнат от спорния регламент.

79

Жалбоподателят изтъква, че той единствен е подал уведомление до Комисията, за да бъде вписан металаксил в приложение I към Директива 91/414. Той подал дори жалби до Общия съд и до Съда, в резултат на които било отменено едно първо отрицателно решение на Комисията и била приета Директива 2010/28, с която металаксил бил включен в приложение I към Директива 91/414.

80

Жалбоподателят твърди, че тъй като бил единственото предприятие, поискало включването на металаксил в приложение I към Директива 91/414, и поради това единствен отговорен за това включване, от което впрочем зависят всички действащи национални регистрации на продукти за растителна защита, съдържащи металаксил, той е лично засегнат от спорния регламент. Това фактическо обстоятелство го отличавало, що се отнася до металаксила, от всички останали лица.

81

Жалбоподателя допълва, че от съображение 4 от спорния регламент следва, че той е бил приет въз основа именно на докладите от изследването на активните вещества и че в един от тези доклади се споменава фактът, че той е единственият автор на посоченото в точка 79 от настоящото решение уведомление. Поради това той бил лично засегнат от този регламент.

82

Жалбоподателят смята, че при това положение обжалваното определение трябва да се отмени и че Съдът разполага с всички необходими данни и доказателства, за да провери дали освен това той е засегнат пряко от спорния регламент.

83

Във връзка с това жалбоподателят поддържа, от една страна, че прилагането по отношение на металаксил на предвидените в Регламент № 1107/2009 материалноправни разпоредби предполага по отношение на това вещество да се прилагат по-ограничителни условия от приложимите спрямо активните вещества, които не са кандидати за замяна. Той отбелязва, от друга страна, че това обстоятелство е пряка последица от спорния регламент и че при приемането на мерки за прилагане на особените правила, приложими за металаксил, нито Комисията, нито националните органи разполагат с право на преценка относно квалификацията на металаксил като вещество, кандидат за замяна.

84

Комисията изтъква, че третото основание е недопустимо, тъй като жалбоподателят само припомня, че е подал заявлението, в резултат на което металаксил е включен в списъка на активните вещества в приложение I към Директива 91/414. Жалбоподателят не излагал доводи, годни да установят, че Общият съд неправилно приема, че само това обстоятелство не може да го индивидуализира, и не оспорвал конкретно констатацията на Общия съд, че участието на лице в процеса, в резултат на който се приема акт на Съюза, може да го индивидуализира по отношение на този акт само когато правната уредба на Съюза му осигурява някои процесуални гаранции.

85

Според Комисията това основание във всеки случай не е относимо.

86

Без да е необходимо произнасяне по допустимостта на доводите, изложени от жалбоподателя във връзка с това основание, с които иска да установи, че е лично засегнат от спорния регламент, във всеки случай тези доводи трябва да се отхвърлят като необосновани.

87

Наистина, според постоянната съдебна практика, припомнена от Общия съд в точка 25 от обжалваното определение, лицата, които не са адресати на решение, могат да претендират, че са лично засегнати по смисъла на член 263 четвърта алинея ДФЕС, само ако това решение ги засяга поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги отличава от всяко друго лице и поради това ги индивидуализира по начин, аналогичен на този, по който биха били индивидуализирани адресатите на такова решение (вж. по-специално решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223 и от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 93).

88

В това отношение също от трайно установена съдебна практика, припомнена от Общия съд в точка 26 от обжалваното определение, се установява, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно фактическо или правно положение, определено в съответния акт (решение от 19 декември 2013 г.Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 47 и цитираната съдебна практика).

89

Фактът, че Съветът на Европейския съюз или Комисията по силата на специфични разпоредби има задължението да се съобразява с последиците на акта, който смята да приеме, за положението на някои частноправни субекти, може да ги индивидуализира, когато е доказано, че те са засегнати от този акт поради фактическо положение, което ги отличава от всяко друго лице (вж. в този смисъл решение от 10 април 2003 г., Комисия/Nederlandse Antillen, C‑142/00 P, EU:C:2003:217, т. 71—76 и цитираната съдебна практика).

90

В случая само обстоятелството, ако се предположи, че е установено, че жалбоподателят е участвал в процедурата, в резултат на която металаксил е включен в приложение I към Директива 91/414 по изложения в точки 79—81 от настоящото решение начин, не може да го индивидуализира по смисъла на припомнената в точки 87—89 от настоящото решение съдебна практика, когато става въпрос за спорния регламент.

91

По-конкретно, жалбоподателят изобщо не е доказал, че това участие може да постави под въпрос съдържащата се в точка 28 от обжалваното определение констатация, че той е засегнат от спорния регламент само поради обективното си качество на вносител на металаксил и на продавач на продукти, съдържащи това вещество, по същия начин както всеки друг икономически оператор, намиращ се към настоящия момент или потенциално в същото положение. Безспорно е впрочем, че при приемането на спорния регламент решение за вписването на металаксил в списъка на веществата кандидати за замяна е взето не с оглед на особените качества на жалбоподателя, а както следва от точка 9 от това определение, с мотива че това вещество съдържа значителен процент неактивни изомери по смисъла на точка 4 от приложение II към Регламент № 1107/2009 (вж. по аналогия решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 66).

92

От това следва, че с изложените във връзка с това основание доводи на жалбоподателя не се установява никаква грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, когато в точка 29 от обжалваното определение приема, че жалбоподателят не е лично засегнат от спорния регламент.

93

Накрая, след като, без да допуска грешка при прилагане на правото, Общият съд приема, от една страна, че жалбоподателят не е лично засегнат от спорния регламент, и от друга страна, че условията, свързани с факта както на прякото, така и на личното засягане от подзаконовия акт на Съюза, чиято отмяна се иска, са кумулативни (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 76), изложените в точки 82 и 83 от настоящото решение доводи във връзка с въпроса дали жалбоподателят е пряко засегнат от спорния регламент са неотносими и поради това следва да се отхвърлят.

94

От това следва, че третото основание трябва да бъде отхвърлено отчасти като недопустимо и отчасти като неоснователно.

95

С второто си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 50—58 от обжалваното определение приема, че отхвърлянето на жалбата му като недопустима не го лишава от ефективна съдебна защита.

96

Жалбоподателят твърди, че не би могъл нито да оспори национална мярка за изпълнение на спорния регламент, нито да оспорва последиците от този регламент. По-специално, докато нямало решение на национален орган за замяната на металаксил, това вещество трябвало да се подлага на периодични сравнителни оценки, които жалбоподателят не би могъл да оспорва поради липса на правен интерес от оспорване на благоприятен за него акт. Така Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) и Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) приели, че жалбоподателят няма нито правен интерес, нито процесуална легитимация, когато решението, което оспорва, не го уврежда.

97

Поради това жалбоподателят щял да бъде принуден да предизвика приемането на отрицателно решение от националните органи, за да може да подаде жалба срещу това решение и да оспори при обжалването квалификацията на металаксил като вещество, кандидат за замяна.

98

Комисията изтъква, че второто основание е недопустимо, тъй като жалбоподателят само възпроизвежда изложените пред първата инстанция доводи, че той бил лишен от ефективна съдебна защита, без обаче да критикува отговора на Общия съд на тези доводи, така както е изложен в точки 50—59 от обжалваното определение.

99

При условията на евентуалност Комисията поддържа, че второто основание е неотносимо.

100

Без да е необходимо произнасяне по допустимостта на това основание, при всяко положение то трябва да се отхвърли по същество.

101

По-конкретно следва да се припомни, че условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да се тълкуват в светлината на основното право на ефективна съдебна защита, без при това да се стига до изключване на тези условия, които са изрично предвидени в Договора за функционирането на ЕС (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 44 и цитираната съдебна практика).

102

Както следва от член 19, параграф 1 ДЕС обаче, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява не само от Съда, но и от юрисдикциите на държавите членки. Наистина посредством разпоредбите на членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС, от една страна, и член 267 ДФЕС, от друга, Договорът за функционирането на ЕС създава завършена система от способи за защита и процедури, чиято цел е да осигурят контрола за законосъобразност на актовете на Съюза, поверявайки го на съда на Съюза (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 45 и цитираната съдебна практика).

103

В това отношение следва да се уточни, че в рамките на национално производство правните субекти имат правото да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всеки друг национален акт, свързан с прилагането по отношение на тях на акт на Съюза с общо приложение, като се позовават на недействителността на последния (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 46 и цитираната съдебна практика).

104

От това следва, че преюдициалното запитване за преценка на валидността представлява, също както жалбата за отмяна, средство за контрол на законосъобразността на актовете на Съюза (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 47 и цитираната съдебна практика).

105

В това отношение е важно да се припомни, че когато национална юрисдикция счита, че едно или няколко основания за недействителност на акт на Съюза — изтъкнати от страните или евентуално повдигнати служебно — са основателни, тя трябва да спре производството и да сезира Съда с преюдициално запитване за преценка на валидността, тъй като само той е компетентен да установи недействителността на акт на Съюза (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 48 и цитираната съдебна практика).

106

По отношение на лицата, които не отговарят на условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС за подаване на жалба пред юрисдикцията на Съюза, държавите членки трябва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят спазването на основното право на ефективна съдебна защита (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 49 и цитираната съдебна практика).

107

Това задължение на държавите членки е потвърдено и в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, съгласно който те „установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“. Подобно задължение произтича и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, що се отнася до мерките, приети от държавите членки за прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от тази харта (решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 50 и цитираната съдебна практика).

108

В случая, както следва от точки 48—76 от настоящото решение, Общият съд правилно приема, че спорният регламент включва по отношение на жалбоподателя мерки за изпълнение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

109

Поради това и с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 101—107 от настоящото решение и изложена от Общия съд в точки 51—57 от обжалваното определение, също без да допуска грешка при прилагане на правото, в точка 58 от това определение Общият съд приема, че следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че отхвърлянето поради недопустимост на жалбата му за отмяна на спорния регламент ще наруши правото му на ефективна съдебна защита. Наистина, дори ако поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост жалбоподателят не може да обжалва пряко спорния регламент пред съда на Съюза, той може в производство по жалба до национална юрисдикция срещу акт на държава членка, представляващ мярка за изпълнение на посочения регламент, да се позове на неговата недействителност и да даде повод на тази юрисдикция да запита Съда по реда на член 267 ДФЕС, като постави преюдициални въпроси (вж. по аналогия решение от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 59).

110

Нещо повече, жалбоподателят би могъл евентуално да оспори регламент на Комисията за подновяване на одобрението на металаксил пред юрисдикциите на Съюза при условията, посочени в член 263, четвърта алинея ДФЕС и в това производство по жалба да оспори действителността на спорния регламент чрез възражение за незаконосъобразност на същия в съответствие с цитираната в точка 44 от настоящото решение съдебна практика, именно за да оспори срока на валидност на подновяването на одобрението на металаксил.

111

Поради това второто основание трябва да се отхвърли по същество.

112

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

113

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

114

След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: